МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия ”Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила”

ШОУД 3 – АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 7 Ноември 2015 година

Превод: Росица Стоянова

 https://www.crimsoncircle.com

Посвещава се на Пит Гибънс, отдавнашен участник в Шоудовете, преминал отвъд на 29 октомври 2015 година

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Здравейте, скъпа Шамбра. (Сандра му донася кафе) Ах! Като по команда – вълшебно, интуитивно. Грациас (публиката вика”Ура!” и ръкопляска). Благодаря. М-м. Може ли да добавите тук и малко ванилия?

САНДРА: Малко какво?

АДАМУС: Ванилия.

САНДРА: От къде?

АДАМУС: Е, от задния ти джоб може би. От местния магазин? Няма ... карай, няма нужда. (още смях)

Скъпи мои приятели, в крайна сметка, можете да се усмихвате и да се смеете. Сега – аз сега, в началото ще ви разкажа какво ще стане на края – но когато вече не можете да се смеете над това, когато няма да можете да се усмихвате, всичко пропада. Наистина. Тогава цялото това пребиваване по средата на истинска психоза (смях) е ... изведнъж се оказвате заседнали в тази реалност. Тя вече не е игра.

Ох и колко от вас познават хора, които не могат да се надсмиват над живота? Възприемат всичко толкова дяволски сериозно. Те не могат да се усмихват, да се смеят и да накарат очите си да греят. Не вие. Не някой от вас, но колко такива познавате – приятели, роднини – о, те са толкова завладени от тази жизнена психоза, а живота наистина е станал психоза за твърде много хора.

Ще се върна към това по – късно, а сега, добре дошли на нашата среща. И аз искам да попитам, защо думата ”свещен” толкова прилича на думата ”изплашен”? (в английския език думата “sacred“ – ”свещен” и ”scared” – ”изплашен” много си приличат по изговаряне). (смях) Сменете местата на тези две букви и ще получите ”изплашен”. Защо всичко е толкова страшно, толкова свещено? М-м. Това наистина е страшно, защото вие излизате отвъд пределите на правилата.

Излизате от рамките на ученията и правилата. Излизате отвъд рамките на всичко, което сте считали за нормално, защото просто казано, вече не можете да понесете нормалното. Не можете. Знаете, че има още нещо и това е така, но как да го достигнете? Как да стигнете до там – това е големия въпрос. Знаете това и го усещате в ежедневния си живот. Има го. Знаете, че има още нещо. Изцяло губите страстта си, ставате толкова изтощени, отслабнали – аз просто усещам вашата енергия – толкова ви е писнало. Не искате да умирате, но и не искате да живеете вече, не и така.

Ето защо все още можете да се смеете. Знаете, че има още нещо. Можете да се шегувате с всичко, защото знаете, че всичко това е една голяма психотична илюзия. И това е така. О! Днес ще ядосам някои хора. Може би теб. (смях) Да. Умишлено. Преднамерено раздразнение. Умишлено раздразнение.

ЛИНДА: Нищо ново. (още смях)

АДАМУС: Днес ще го правя малко повече от преди. Ще го направя малко повече. Малко преднамерено раздразнение, защото [a] имате нужда от това, [б] искате го и [в] харесва ми да го правя. (смях) За това сме тук.

Искам да кажа нещо, което няма да се приеме много добре отвъд пределите на нашата Шамбра – семейство по целия свят.

ЛИНДА: Ахх.

АДАМУС: Това ще бъде извадено от контекста, ще се изопачава, изкривява и така нататък. Но за всички, които по – късно ще ни изпращат писма, вие знаете че в думите има някаква истина. Ето защо ... (Линда въздиша шумно) защо става това (Адамус се смее). Струва ми се, че трябва по – от рано да записваме аплодисменти, смях и тям подобни. Тук трябваше да има въздишка. ”О-о-о! Тревога, страх – какво ще прави той днес?” Ще правя това, което искате от мен и което искате и сами да направите (Линда въздиша) – пробив. (аплодисменти и някои викат”У-у-у!”)

ЛИНДА: Сега ръкопляскайте. Сега ръкопляскайте!

АДАМУС: И така, предупреждавам ви, ще кажа нещо, което ще бъде извадено от контекста. Но приятели мои, има известна, ох, има малко, има голяма истина в това. Във всичко това.

Пит

Преди да продължим, бих искал – Пит е съгласен – малко да поговорим за прехода, защото се случиха няколко събития. И Пит сега е тук. Не говоря за мъртвото му тяло (Адамус се подсмихва, някои от публиката също). Това е забавно – добре, дразнител номер едно. ”Ох! Той говори за мъртвите”. Всички ще умрете. Посмейте се над това. Пит се смееше, когато премина от другата страна.

Преди известно време той взе полусъзнателно решение, казвайки че иска истински да работи с всеки от вас, с всички вас. Как би могъл да служи по – добре? Той разгледа целия си живот, видя на колко е години, огледа тялото си – неговото наследствено тяло – и каза: “Ще мога да работя по – добре и да помагам на Шамбра от другата страна”. Каза го въпреки всичко, което говорехме за въплъщението и просветлението, той не чувстваше, че това е за него. И това е чудесно. Вие не сте длъжни да го изберете. То всъщност не е цел.

Той каза: ”Това не е за мен. Аз съм готов”. И Пит не се страхуваше от смъртта. Имаше малко страх, но той беше в състояние да излезе отвъд пределите му. За това много тихо той премина от другата страна.

И важното е, че истинския преход става четири дни преди смъртта на физическото тяло. Вие умирате, преминавате не в този момент, в който напуска физическото ви тяло. Прехода става по – рано, дори почти във всички както ги наричате катастрофи или аварии, дори при случаи на насилие, войни и тям подобни. Душата притежава знание за това, че обстоятелствата които се стичат около човека ще сложат край на това изражение преди още да се е случило.

Много хора виждат сънища за собствената си смърт преди да умрат. Не говоря за тези сънища в които падате, падате, падате на земята. Но хората в известен смисъл репетират смъртта преди да умрат. Да, това им дава един вид знание, комфорт в момента на окончателния преход. Не с всички детайли, а само за самия преход. Така че Пит си тръгна четири дни преди деня в който умря тялото му.

Представете си какво беше за Пит, който сега е с широка усмивка на лицето, да гледа тялото си и да казва: ”Давай! Давай! Приключва!! Вън! Тръгвай!” А тук за негово съжаление, лекарите се опитваха да съживят тялото му. Лекарите се опитваха да си изяснят какъв е проблема и разбира се, не можаха, защото всъщност нямаше проблем; просто за Пит момента настъпи.

Семейството се събра около него, изказаха някои неясни и неискрени сълзи, които ... (някои се смеят) Ден за раздразнение! (още смях) Добре. (Адамус се усмихва), ето така. Нали? Дойде момента да бъдем честни.

ЛИНДА: Ох!

АДАМУС: Колко от вас са били на погребение и са лели крокодилски сълзи, които не са били съвсем искрени? Колко от вас познават хора, които идват на погребението, а буквално седмица или две преди това, са говори за покойника, какъв кучи син е бил (Линда простенва) и идват на погребението и започват: ”Ох, ох, ох!” (прави се че плаче)

Така че това не разтревожи кой – знае колко Пит. За него това изобщо не беше важно. Той вече беше излязъл отвъд рамките на семейните връзки. Вече беше излязъл отвъд рамките. Но това е странно за наблюдение и ви казвам, че това е някак нереално, защото някои от вас вече имат подобен опит. Странно е да се наблюдаваш – не искам да кажа, че се гледате от високо, това е човешки принцип – а по скоро все едно ви има  но ви няма. Сякаш сте в стаята и не сте. Така е и Пит днес, но той също така е и с мен от другата страна, и едното и другото. А лекарите – бум, бум, бум, удрят по гърдите и ви бодат с игли – а вие си мислите: ”Просто ме пуснете”.

И семейството се е събрало в кръг със сълзи на очите, но всъщност, нека бъдем честни, се интересуват от завещанието. (Адамус малко се киска) Едит, вярно е. Така ще стане. Ти знаеш, че хората правят така: ”Ох-ох – но какво е завещанието?”

Така че ...

ЛИНДА: Хм. (Адамус се подсмихва)

АДАМУС: Ах! Добре. Така че Пит гледа надолу почти с нетърпение, очаква освобождаването на тялото си и дори още преди да е станало, идва от другата страна и осъзнава: ”Това е по – реално, от това от другата страна”. Разбира се, бил съм там. Разбира се, скъпа Шамбра, тези, които са си тръгнали по – рано, по – конкретно през последните осем – девет години, тръгнали са си по - рано, за да направят същото – да бъдат там, за останалата част от Шамбра, която се готви да навлезе във въплътено просветление; да бъдат там, защото оставайки тук наистина е трудно. Пит ще ви каже. Това е много трудно. И няма нищо срамно в прехода от другата страна. В смъртта няма болка, ако някой се страхува от това. Тук не е лошо. Пит не се чувства непълноценен. Той се чувства много, много цялостен.

И той разбира, че там, където се намира сега – това не е възнесение. Може би той никога няма да се върне в нов живот. Това не му е нужно. Това не е възнесение. Изобщо, това не е и просветление, не е. Това е просто пребиваване в Аз Съм. И Пит сега е изключително щастлив и от двете страни на завесата, да бъде тук за всеки един от вас, които избирате да останете. А ако ли не, в това няма нищо срамно.

Пит се освободи от физическото си тяло. За него тялото беше мъчение, както и за много от вас. Но по – важното е, че Пит се освободи от множеството ограничения на човешкия разум.

Човешкия разум не умира и не изчезва, когато съществата напускат. И всъщност, дори когато тялото умира, физическото тяло спира, разума всъщност – човешката част от съзнанието, човешкия разум – в действителност, той продължава да съществува още известно време. Той не се интегрира веднага, ако човек не е напълно съзнателен. За това се изисква известно време.

Пит беше удивен, че дори след като тялото беше мъртво, разума все още съществуваше бърборейки както преди и той си помисли: ”Ето, тялото е мъртво. Не трябва ли и разума, не трябва ли и мислите да спрат?” Не, те могат да продължат. За Пит – общо няколко дни, за другите – години, много години; за всички вас, за всички вас, това ще бъде лесно. Разума спира веднага, тъй като вие започвате да разбирате нещо, наречено съзнание.

Още нещо – Пит искаше да ви разкаже за някои интересни неща и всъщност искаше да идва на Шоудовете много често – но едно от нещата които той разбра и това беше много дълбоко, той каза: ”Живей пълноценен живот или си тръгни. Преживей го максимално цялостно” и по времето на прехода, той разбра, че той се е сдържал по време на своя живот. Както и всички останали хора до известна степен.

Живейте с пълна сила. Живейте без да се сдържате. Живейте така, както видяхте в това прекрасно видео. (Има предвид видеото Вива Ла вида, в изпълнение на Дейвид Гарет, което беше показано преди Шоуда) Това е живота. Това е живота.

Не се сдържайте.”Няма значение” – ми каза Пит,”Няма значение какво ще си помислят другите за теб. Наистина това е без значение, защото техните осъждания нямат смисъл. И каквото и да си мислят за теб – ще е основано на техните определения за това което трябва да бъде и какъв трябва да бъдеш. Живей с абсолютно пълна сила. Безумно, дори така да го наричат другите. Това няма значение. Безотговорно – тоест без отговорност за другите хора. Отговорно за себе си, но безотговорно, независимо от другите. Живей с пълна сила или си тръгни”.

И той ме помоли да ви кажа това днес, защото той си тръгна. Той знаеше, че не е живял с пълна сила и не се чувстваше физически или материално така както би могъл. За това той си тръгна и се радваше, че не е останал да разтяга нещата с още пет, десет или двадесет години.

Живейте с пълна сила или си тръгвайте

Живейте живота си с пълна сила и си тръгвайте. Това е трудно, защото болшинството от хората ще кажат: ”Добре, ще се постарая. Ще опитам, да продължа да живея по старому”. Както Пит видя току – що, това е печално. Тъжно е когато продължавате да живеете постарому, въпреки че знаете как да го направите по – добре. Тъжно е когато се страхувате да живеете пълноценно живота си. Тъжно е да живеете на дребно, да живеете едва – едва. Живейте с пълна сила или си вървете, точно така, както направи и той – или си тръгнете – защото в крайна смета, само ще се разочаровате. В крайна смета, фактически ще се осъждате, че живеете в лъжа, че живеете на дребно.

Ето къде се проявява страшното и святото. Това, което правите – е свято. Наистина е така. Но то е страшно и може би не сте го очаквали, когато навлизахте във всичко това. Това е плашещо, защото тялото по някога се чувства различно. Чудите се какво става и за Шамбра, по – точно за 99% това, което става в тялото ви е настройка на висшите състояния на съзнанието. Работата е там, че вие боледувате. Боледувате, но това е своего рода освобождаване и прочистване. И аз знам, че чувството е ужасно. Понякога се чувствате все едно ще умрете. Попадате в ума си: ”Какво ми е? Какво сбърках?” Нищо. Това е настройка. И ако наистина починете, тялото ви откаже, единственото, което ще стане – вие ще умрете и вие така или иначе ще умрете. Така, че нека се посмеем над това. (Адамус се смее, но никой вече не го прави) Ех, тежка група. (Адамус отново се разсмива) Ах! Когато можете да се смеете над смъртта, наистина, вашите проблеми ще приключат.

Но това е страшно, защото дори и след физическата смърт, страшното е това, което става тук (сочи главата). С тялото всъщност работата е по – лесна от това, което става тук. И всичко започва да се променя и да става странно и това дезориентира, това е страшно, чудите се всичко ли правите правилно. Чувствате, че наистина започвате да  изпадате в параноя. В действителност не, но се чувствате така и усещате че мислите ви стават налудничави. Нито една от умствените конструкции вече не работи, нито умствения контрол. И това ви кара да се чувствате отчаяни. Чувствате се много отчаяни. Какво ще направите?

Разбира се, ще се опитате да направите така, че да се върнете обратно, да се върнете назад към това, което сте правили по – рано и знаете, че това не работи. Знаете, че не работи.

След това чувствате, че се намирате в бездна, пустота, нищото, и вие сте точно там. Тежко е да бъдете на такова място. Това наистина е тежко, но кога ще опознаете по – добре Себе си. Не себе си като човешка личност, а кога ще познаете Аз Съм? Точно тогава ще откриете, както направи Пит: “Аз съществувам. Дори в това нищо, Аз съществувам“. Точно така.

Толкова свещено, да, страшно е, много. Много. И най – интересното, че вие сте трудна група, защото постоянно искате още. (някои се смеят) И продължавате да се смеете. Двама се разсмяха. Продължавате да искате още. Това е трудно, приятели мои, ще имаме малък разговор след няколко месеца. Струва ми се че вече споменах преди няколко Шоуда, че на 14 февруари ще си зададем въпроса: “Къде сме? До къде сте стигнали в своето позволение и реализация на просветлението си?“ И ще използвам тези думи много внимателно – позволение на реализацията. Не в работата върху тях. Не в работата над тях.

Вашето човешко “аз“ не може и не трябва да се опитва да го направи. Това е позволение. И как се борите с това, как работите върху него, как се трудите върху него и как се разочаровате. Става дума за позволение.  

Звучи просто, но е сложно, защото е нужно доверие, пускане, позволение. Позволение на какво? Ще разберете.

И така, нека вдишаме дълбоко.

Въпрос

Имам въпрос. Ще ни е нужна дъската за рисуване, Линда с микрофона. Това са ми любимите моменти …

ЛИНДА: Ой,ой!

АДАМУС: … когато правим въпросите и отговорите с Шамбра.

ЛИНДА: Ой - ой!

АДАМУС: Да. Знам, че обичате просто да си седите и да ме слушате, но искам да ви помоля да дадете и своя принос.

И така, поемете си дълбоко въздух. Въпроса е следния, докато Линда се приготви с микрофона – и ви моля да няма никакво макио в отговорите. Между другото това е едно от другите неща, за които Пит спомена, когато премина от другата страна: “Охх! Имах толкова макио!“ Наистина ли? Пит? Наистина ли? Да. Всъщност, той каза че едно от най – великите неща, които ще можете да правите, е да осъзнаете собственото си макио и да се надсмеете над него. Осъзнайте своето макио.

Добре, въпроса: За какво се тревожите най – много в ежедневния си живот, като човек? За какво се безпокоите най – много – би ли записала това, ако обичаш? (обръща се към Тед) – в ежедневния си живот, безпокойството, което ви отнема толкова много време и фикс идеите ви в ежедневния живот?

ЛИНДА: Честит рожден ден, Анди.  

АДАМУС: Честит рожден ден, Анди (някои аплодират). Честит рожден ден и още много такива дни за напред.

АНДИ: А какъв беше въпроса? (смях)

АДАМУС: Ти канализираш Пит?! (още смях) За какво се безпокоиш най – много? Какво те вълнува най – много от всичко като човек в ежедневния ти живот?

АНДИ: За съжаление се безпокоя за благополучието на другите. И стигам до осъзнаването, че трябва да се погрижа за самата себе си.

АДАМУС: Добре. Безпокойството за другите. И колко време губиш в безпокойство за другите?

АНДИ: Половината или повече.

АДАМУС: Ох! Ой! Поредния хубав живот. В безпокойство за другите.

АНДИ: Да!

АДАМУС: Да! (смях) М-м. Хюстън, имаме проблем. Добре, карай. Добре, но моля те, помогни ми да разбера, защо го правиш?

АНДИ: Струва ми се съм длъжен да спасявам света.

АДАМУС: От какво?

АНДИ: Получава се, че трябва да спасявам света от себе си. (смях)

АДАМУС: Добре. Този път искам малко да ти помогна. Многото време прекарано в безпокойство за другите е най – голямото възможно разсейване. “Ще страдам за света“- пфф, защо, не знам – “Ще страдам за света, за да се разсейвам“. О, всъщност това е гениално творческо разсейване. С какво помогна на света, като се притесняваш за него?

АНДИ: С нищо.

АДАМУС: (подсмихва се) С какво му попречи?

АНДИ: Ами, може би имаше няколко пъти, когато можеше да направя …

АДАМУС: Не! С нищо. Ни най - малко. Не.

АНДИ: Съвсем ли?

АДАМУС: Не изобщо не му се отрази.

АНДИ: Благодаря.

АДАМУС: Да. Да.

АНДИ: Поне се избавих от чувството за вина, нали?

АДАМУС: Да. Да. Ех, вина или някой ще си каже: “Господи! Колко изгубено напразно време“. Така, че тук може да има вина. Да. Добре.

АНДИ: Да.

АДАМУС: Отлично. Но да допуснем, че у теб има някаква дреболия, която те кара да зациклиш. За какво се притесняваш, когато ти остане малко време, какво те безпокои за теб самия – какво?

АНДИ: Радостта ми за в бъдеще.

АДАМУС: Добре.

 АНДИ: И с това я изключвам от настоящето си.

АДАМУС: И още как! Добре.

АНДИ: Уча се! Уча се! (някои се подсмихват)

АДАМУС: Е, това е доста забавно, когато го осъзнаваш. Разбираш ли, когато можеш да се посмееш над това, дори е забавно. Това е като: “О, боже! Виж какви ги върша – безпокоя се за радостта в бъдещето, за това я нямам в настоящето. Бъдещето никога няма да настъпи. Имам само радостта. Ще се безпокоя за другите“. (някои се смеят)

АНДИ: Добре казано. Да.

АДАМУС: Да! Не и когато го разбереш, това наистина е много забавно, защото изведнъж вече няма да си хванат в това. Да. Сега то е просто игра.

АНДИ: И тогава всичко ще започне да се случва.

АДАМУС: Да. Добре. По – натам. За какво се притеснявате най – много в ежедневния си човешки живот? За какво се безпокоите най – много? И между другото последни ще бъдат отговорите на Пит. Той иска да сподели своите прозрения. Знаете ли, когато умирате, вие изведнъж ставате философи. (смях) Той се смее. Давай. Какво те вълнува повече от всичко?

ДЖЕЙН: Може ли да дам два отговора?

АДАМУС: (подсмихва се) Може и осем, ако искаш и едва ли ще ги изчерпаш само с толкова.

ДЖЕЙН: Здравето и парите.

АДАМУС: Здравето и парите. О, добре, добре. Колко от времето си губиш в притеснения за здравето си?

ДЖЕЙН: Доста.

АДАМУС: Колко пари харчиш за всичко …

ДЖЕЙН: Много!

АДАМУС: (подсмихва се) И ето, че получихме проблема с парите! Ха! Забавно, как се получава всичко това – здравето и парите. Какво става всъщност?

ДЖЕЙН: Аз се разсейвам.

АДАМУС: Да. Да. Защо?

ДЖЕЙН: Защото това ме плаши.

АДАМУС: Здравето или разсейването?

ДЖЕЙН: Живота.

АДАМУС: Да, така е.

ДЖЕЙН: Преминаването през този процес.

АДАМУС: Да. Трябва да те попитам какво те тревожи в здравето ти? Какво в здравето ти се явява причина за безпокойство? Болна ли си?

ДЖЕЙН: Не. (смеят се)

АДАМУС: Виждаш ли колко смисъл има в това?

ДЖЕЙН: Е, има много …

АДАМУС: Ти някога била ли си наистина болна? Тоест все едно утре ще умреш от някаква болест?

ДЖЕЙН: Не.

АДАМУС: Грип, простуда?

ДЖЕЙН: Понякога.

АДАМУС: Да. Да. Понякога.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Варицела, морбили?

ДЖЕЙН: Възможно.

АДАМУС: Да. Някаква полова … не, няма да те питам за това (смях). Не. И така, казваш че никога не си имала сериозни проблеми със здравето. Семейството ти – имало ли е много проблеми със здравето?

ДЖЕЙН: Някои имат. Да.

АДАМУС: Не психически. Физически.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Да, добре.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Да, добре. Но нещо наистина забележително …

ДЖЕЙН: Множествена склероза.

АДАМУС: …  по – сериозно от останалите? Множествена склероза. Добре. Ти имаш ли?

ДЖЕЙН: Не.

АДАМУС: Добре. Добре. И така, губиш време постоянно мислейки за това и то ти струва много пари. А след това ти се налага да правиш на работа това, което не искаш, за да изкараш пари за да си платиш натрапчивата идея за здравето и да не се разориш.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Разбираш ли, че в това няма смисъл?

ДЖЕЙН: Еми, имах доста болежки през последните години. Множество неврологични проблеми и подобни. Не, че съм имала рак …

АДАМУС: А какво казват лекарите за неврологичните заболявания?

ДЖЕЙН: Те никога не разбраха какъв е проблема.

АДАМУС: А! Щрак! Аз съм екстрасенс! Ах! Какво става Джейн?

ДЖЕЙН: Симптомите на възнесението?

АДАМУС: (Адамус се смее) Разбира се. Да …

ДЖЕЙН: Знаеш ли, при мен също така се появи болка в краката. Последните две години ме болят краката.

АДАМУС: Да.

ДЖЕЙН: И каквото и да правех, те продължаваха да ме болят.

АДАМУС: Просто не се замисляш какво символизират краката?

ДЖЕЙН: Движението напред. Да, знам.

АДАМУС: Към какво?

ДЖЕЙН: Движението напред.

АДАМУС: Движението … просто да си на Земята, да си заземена!

ДЖЕЙН: Да, така е.

АДАМУС: Да, устойчивост.

ДЖЕЙН: Да, стабилност.

АДАМУС: И така, виждаш как става всичко. Това е интересна игра, надявам се да не възразяваш че говоря така – може би те изнервям.

ДЖЕЙН: Не, изобщо.

АДАМУС: Това е интересна игра. Искаш ли да се измъкнеш от нея.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Знам.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Говорим за това.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Но не знаеш как.

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Добре. Днес ще задълбаем в това, но ти няма да повярваш. Днес ще преживеем как да се избавим от това. Ще навлезем в целия този пространствено – времеви бон, ще отидем отвъд пределите. Отначало няма да ти се вярва.

ДЖЕЙН: Добре.

АДАМУС: И болшинството от вас няма да повярват. Но след това ще разберат: “Мамка му! Ако това е единствената врата, ще се възползвам от нея. Ако това е единствения изход, ще премина през него“, дори да изглежда, че това е еднопосочна улица, която води в друга посока, дори ако изглежда че когато преминете през вратата ще се побъркате. Какво значи да се побъркаш? Какво значи да се побъркаш? Ще ви разкажа подробно след малко, това наистина ще ядоса много хора.

Добре. Мога да ти кажа това веднага, ще те гледам в очите – там е тъмно, трябва да го направиш по – светло – физически нямаш никакви проблеми. Имаш просто няколко незначителни странни дисбаланса, но те са от такъв вид, че ще се отрегулират сами. Няма нищо …

ДЖЕЙН: Как?

АДАМУС: Пардон?

ДЖЕЙН: Как ще се отрегулират?

АДАМУС: Ти ще им позволиш. Ще позволиш на тялото си да се приспособи. То ще го направи. Тялото е по – умно от ума. Тялото е по – умно от разума. Така че просто го позволи. В тялото винаги има нещо, което не е съвсем наред, от самото раждане чак до смъртта. Нещо е в процес на настройка. Има химически нива, електромагнитни нива. Има дисбаланс между органите. Млъкни и им позволи да се върнат в естественото си равновесие и те ще го направят. Те ще го направят автоматично. В това е красотата на тялото. Но трябва да можеш да го позволиш и това е страшно, защото ако ... ако не следиш за всичко това, нещо може да не се получи.

ДЖЕЙН: Мх-мм. Може да се влоша.

АДАМУС: Е, всъщност именно ако се вторачваш, в това, че нещо се обърква, ти се разоряваш и приемаш всички … всеки път – всички тези глупави твърдения – всеки път, когато приемате хранителни добавки, всеки път, когато се подлагате на терапия вместо на телесна обработка от която всички се нуждаете, като на пример масаж; това се отнася за теб (обръща се към Линда) – всеки път когато го правите – приемате хапчета, пускате си странни лечебни мелодии, пиете кристална вода и всевъзможни боклуци – вие казвате на тялото си, че не му се доверявате. (Линда издава неприятен звук) И тялото е толкова добро и умно, че то ви казва: “Добре, ще играя с теб, ще изляза от баланс, защото те обичам и очевидно ти искаш точно това“. Така че всичко ще започва с причудливи и странни случки. Ще отивате на лекар и той ще ви казва: “При вас всичко е наред“. След това ще отидете при друг доктор, докато не намерите този, който ще ви каже: “С вас нещо не е наред“, въпреки че всъщност нищо ви няма! Ето това е странното.

Може ли да те попитам нещо, скъпа Джейн?

ДЖЕЙН: Да.

АДАМУС: Ти готова ли си – тоест наистина ли си готова, до безумие, до лудост  - да се избавиш от всичко това?

ДЖЕЙН: Да!

АДАМУС: Или за теб това е нещо нормално?

ДЖЕЙН: Не, не е нормално.

АДАМУС: Добре. И ти си готова въпреки всичко – Пит сега те гледа и ти се смее – готова ли си да живееш или да си тръгнеш? Да живееш или … (Линда реагира) Какво? Да живее или да си тръгне. Имам предвид просто да напусне сградата, да напусне Аления Кръг. (някои се смеят) Аз ви попитах – готови ли сте да живеете или да си тръгнете? Още ли си на този етап?

ДЖЕЙН: Да! Питам се през цялото време.

АДАМУС: Добре.

ДЖЕЙН: И съм готова да живея.

АДАМУС: Да.

ДЖЕЙН: Просто не знам как.

АДАМУС: Добре. Ще стигнем до това. Ще стигнем и до това. И ти ще кажеш: “О, това – не. Нищо от това няма да се получи“, а след това ще разбереш, че ще се получи. Да. От начало ще се усеща много странно. Това ще накара тялото ви да се почувства много странно.

ДЖЕЙН: Прекрасно (смях).

АДАМУС: Добре, след това ще се смееш на тялото си. Ха, ха, ха, ха, ха! Разбираш ли, че всъщност, не е толкова важно – смей се, когато се появят такива физически неща. Когато се намираш в точката, когато можеш да се смееш над себе си, дори във физически план, тогава си на верния път. Готова си за въплътено просветление.

Добре, още няколко. Да. Дейвид?

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: За какво се притесняваш повече от всичко в ежедневния си живот?

ДЕЙВИД: За енергията на жизнената си сила.

АДАМУС: За енергията на жизнен … ох, и как е тя?

ДЕЙВИД: Ами, не е добре, честно казано, аз не живея. Аз … да.

АДАМУС: Жизнената сила, тоест недостиг на енергия?

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Нима по цял ден само се валяш на дивана?

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Да. Едва събираш енергия да дойдеш на Шоуда?

ДЕЙВИД: Не, това …

АДАМУС: Тук всичко е наред.

ДЕЙВИД: Тук всичко е наред.

АДАМУС: Добре.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Трудно ти е просто да отидеш до магазина?

ДЕЙВИД: Всъщност обожавам да ходя по магазините.

АДАМУС: Добре. Трудно ти е да обядваш в хубав ресторант?

ДЕЙВИД: Обожавам това.

АДАМУС: Така, щрак! Какъв е тогава проблема? (много смях)

ДЕЙВИД: Знаеш ли, аз … Но не, не го правя често. (Адамус се смее) и …

АДАМУС: Защо не го правиш често?

ДЕЙВИД: Еми, парични проблеми.

АДАМУС: Добре. Странно.

ДЕЙВИД: Тъпо е, знам.

АДАМУС: Да, така е. Именно. Знаеш ли, всъщност ти може да си похапнеш много вкусно в … Калдре ми казва “Тако Бели“ (аудиторията казва “Фу-у“). Не? Където и да е, само не и там, добре.

Това което чувам от Дейвид – и това се отнася за всички и до голяма степен за Пит – когато правиш нещо, което ти харесва, то там се появява енергия. Но много често ти не знаеш, какво наистина ти харесва. Често се ограничаваш, казвайки че тук става дума за пари, а там не. 

ДЕЙВИД: Точно.

АДАМУС: Това прилича на проблема на Джейн – здравето и парите. Те вървят ръка за ръка. Харчи много за здравето, за това няма пари и за това трябва да работи и да прави всички тези неща. Това е лудост. Тоест това наистина е безумие, но знаете ли какво? Всеки ден, милиарди хора – около шест милиарда – по целия свят се събуждат и правят това, за което говорим. Те не могат да говорят за него, защото не го осъзнават и не се смеят над това, защото са толкова заседнали в него. Но ние сме там, където можем да поговорим и да се посмеем над това.

Аз те проверих, ако не възразяваш, направих малък тест, докато говорехме.

ДЕЙВИД: Благодаря.

АДАМУС: Да. И …

ЛИНДА: Оохх! (смях) Какво?!

АДАМУС: Това беше енергиен тест.

ЛИНДА: (Адамус прави движение с ръка все едно иска да се отърве от нея) Какво?!

АДАМУС: И той беше … ( смях)

ЛИНДА: Господи!!

АДАМУС: Ти нямаше нищо против. Малък…

ДЕЙВИД: Не, не всъщност …

АДАМУС: … ненатрапчив енергиен тест. С нивото на енергия при теб всичко е наред. Всичко е нормално. Всъщност нямаш никакви проблеми. Това е, о, Линда, моля те запиши това – страст. Това е страстта. И много от вас някак са заседнали в някаква междинна зона, знаете ли, живеете скапан живот, нечовешки живот и се чудите защо тялото ви боли, къде е енергията ви и защо сте съкрушени. Приятели, това няма смисъл, нищо от това и вие го знаете.

ДЕЙВИД: Знам това.

АДАМУС: И можете да се смеете над това и то е дори …

ДЕЙВИД: Ха, ха, ха!! Достатъчно!

АДАМУС: И това дори е смешно. И стра … искам отново да проведа този семинар Страст. Знам че Тобиас го проведе първоначално. Можем да го проведем отново в две три сесии.

ЛИНДА: Имаш страст да преправиш всичко, което е правил Тобиас.

АДАМУС: Безусловно (Линда се смее). Но сега това е един от проблемите – страстта. Когато се процеждате през живот, който както знаете е психотичен – не е вашия живот, целия  свят е психотичен – когато нищо не е наред, но не знаете как да се избавите, това отнема парите ви, енергията, страстта, радостта и всичко останало. Така че нека направим отново този семинар. Да. Добре.

ДЕЙВИД: Благодаря.

АДАМУС: За Шамбра. Да.

ДЕЙВИД: Благодаря.

АДАМУС: А сега наистина ще ядосам някого – Линда.

ЛИНДА: Ахх! Защо попаднах на мушката?!

АДАМУС: Защото това ще бъде безплатен семинар.

ЛИНДА: (простенва) Ооохх!

ДЕЙВИД: Ура! (публиката вика “Ура“ и тропа, Линда силно се смее) Отлично!! Супер!

АДАУС: Добре.

ЛИНДА: О! Все едно и без това си нямаме друга работа! Нека го направим!

АДАМУС: Вече няма какво да се прави.

ЛИНДА: Нека да го направим! (тя продължава да се смее)

АДАМУС: Какъв момент само. Това е част от всички вас. Гледам цялата зала. Старая се да не посочвам никой конкретно, но целия този проблем –  Джейн, ти го описа толкова добре – “Притеснявам се за здравето си и за парите“, но тогава ще ви се налага да ходите на работа и тя ще отнема вашата радост и страст. Това е Шоуд на Пит в много отношения. Живейте добре или си тръгвайте. Това е. Това е всичко. И ние сме   в тази точка и това е добре – за мен. За вас – вие сте заседнали. Трудно е (смях). Живейте или си тръгвайте. Живейте величествено, живейте пълноценен живот, живейте добре. Живейте стилно или си тръгвайте. Всичко се свежда до това, защото другите начини не работят.

Добре, още двама. Бързо, бързо, днес ни предстои още много работа. Да. Ах!

ТИФАНИ: Оох.

АДАМУС: Хванах те, нали?

ТИФАНИ: Аха.

АДАМУС: Мислеше, че можеш да се скриеш.

ТИФАНИ: Да, в известен смисъл.

АДАМУС: Да. Да, да.

ТИФАНИ: Не трябва да използвам макио, нали?

АДАМУС: Да. Не, не.

ТИФАНИ: Добре. Хм …

АДАМУС: Въпреки, че можеш да правиш всичко, което пожелаеш.

ТИФАНИ: Знаете, днес е деня на Шоуда. Дойдох тук и за нищо не се притеснявах. Седя си тук и всички мои … всичко ми се получава много добре.

АДАМУС: Разбира се.

ТИФАНИ: Тоест наистина, наистина добре.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Но после …

АДАМУС: Преди да дойдеш тук или след като дойде?

ТИФАНИ: Не. Не, в деня на Шоуда осъзнавам колко хубаво е всичко.

АДАМУС: В такъв случай трябва да ги правим по – често.

ТИФАНИ: Да. Всеки ден. (Адамус се смее) Не, аз сериозно, защото си седя тук, а ти задаваш въпроси. И мен нищо не ме интересува. Всичко това е дяволски готино. И въпреки това …

АДАМУС: Въпреки това.

ТИФАНИ: И въпреки това …

АДАМУС: Въпреки това.

ТИФАНИ: … това не винаги е истина.

АДАМУС: Добре. Тогава ми разкажи…

ТИФАНИ: Но това е малко неудобно и аз наистина не искам да говоря за него.

АДАМУС: О, да, да. Е как някой може да се чувства неудобно от всички Шамбра, които го гледат по целия свят? (някои се смеят)

ТИФАНИ: Малко е срамно.

АДАМУС: Позволи ми да го формулирам по друг начин. Когато някой е наистина отворен и истински, това се усеща и то помага на всички.

ТИФАНИ: Така е.

АДАМУС: Така че виж какво правиш ти за спасението на света.

ТИФАНИ: Това е истина. Вярно е.

АДАМУС: А! Това беше нечий чужд проблем не твой. (някои се смеят)

ТИФАНИ: Истината е в това, че когато се окажа в това тъпо и натрапчиво безпокойство, става дума за остаряването.

АДАМУС: А какво с него не е наред?

 ТИФАНИ: Искам да бъда вечно млада и красива.

АДАМУС: Добре, но това не е … тоест защо това … мислех, че искаш да ни кажеш че …

ТИФАНИ: Нямам представа защо.

АДАМУС: …  наистина сериозно.

ТИФАНИ: Наистина не знам защо това е важно.

АДАМУС: Тоест наистина само стареенето?

ТИФАНИ: Да!

АДАМУС: Е, и какво правиш с това остаряване?

ТИФАНИ: Еми, опитвам се просто да остана млада по всички възможни начини.

АДАМУС: Как го правиш?

ТИФАНИ: Чувствам се млада.

АДАМУС: Как го правиш?

ТИФАНИ: Амм …

АДАМУС: “Аз съм млада, аз съм млада, аз съм млада“. (Адамус се смее)

ТИФАНИ: Грижа се за кожата си, бягам, правя йога.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: И играя.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Чувствам се по – млада. Това е тъпо.

АДАМУС: Мога ли да бъда много откровен с теб?

ТИФАНИ: Моля.

АДАМУС: Не. (Адамус се смее)

ТИФАНИ: Моля те.

АДАМУС: Ти се насилваш.

ТИФАНИ: Ъмм.

АДАМУС: Защо?

(тя мълчи)

Тоест дори мислено …

ТИФАНИ: Поради някакви причини …

АДАМУС: Психологическото насилие над самия себе си, това е най – важното.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Но понякога го правиш и по друг начин, защо?! Бум! Бум! Бум!

ТИФАНИ: Мисля, че това е просто навик. Съгласна съм с теб, че това е насилие.

АДАМУС: Добре. Ще ти покажа …

ТИФАНИ: В крайна сметка намирам всичко това за забавно.

АДАМУС: Добре. Добре. В края на краищата ще се посмееш…

ТИФАНИ: Да, смея се.

АДАМУС: … преди да се удариш. (Адамус се смее)

ТИФАНИ: Смея се. Смея се. И както казах в деня на Шоуда идвам и всичко ми е супер. Искам да кажа, поглеждам всичко това и създавам пари. Весело ми е. Върша само работата, която искам да върша. Имам всички тези прекрасни приятели.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Тоест всичко е прекрасно.

АДАМУС: А какво става с тревожността и понякога близо до депресия? От къде се взима? Защо се появява? Защо е това насилие?

ТИФАНИ: Струва ми се, че е защото ми се налага да си имам работа с другите хора (публиката се смее, особено Линда). Ако се отнасяше само до мен и приятелите ми, тогава щеше да ми е по – лесно.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Но другите хора казват нещо, мислят, правят нещо и аз ставам, ставам малко …

АДАМУС: Няма да приема този отговор ако не възразяваш.

ТИФАНИ: Хубаво.

АДАМУС: Това е хубаво извинение, но, тоест от части то е истина, другите хора наистина могат да ти отнемат енергията – но аз виждам, че твоите най – мрачни  моменти, са когато си на саме със себе си. И как …

ТИФАНИ: Добре, как да престана да го правя?

АДАМУС: Добър въпрос (отново се смее).

ТИФАНИ: Готова съм.

АДАМУС: О, ти искаш аз да ти отговоря?

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: А, добре.

ТИФАНИ: Да, искам ти …

АДАМУС: Ще се заема с това след известно време, но искам да осъзнаеш, че ти както и много други правиш една крачка напред, а след това се наказваш и се чувстваш виновна, че си минала напред. В това няма смисъл. Разбираш ли? Това е причината.

ТИФАНИ: Ъхъ.

АДАМУС: Добре. Благодаря ти. И ти благодаря за честността.

ТИФАНИ: Благодаря.

 АДАМУС: Още един и след това Пит.

ЛИНДА: Още един.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Говорим какво е това остаряването … Всъщност остаряването няма нищо общо. Става дума за много други неща. Да.

САМЮЕЛ: Да. За какво се безпокоя?

АДАМУС: Да.

САМЮЕЛ: А … Силно ме вълнува това как приемам другите хора и как те ме приемат.

АДАМУС: Много добре. Превъзходно.

САМЮЕЛ: И …

АДАМУС: И … продължавай.

САМЮЕЛ: Ами, става дума за това как се случва така – че правя стъпка напред и след това започвам да се притеснявам и да се обвинявам за това.

АДАМУС: Да. И в крайна сметка, това в известен смисъл е свързано с това как се възприемаш …

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: … в очите на другите.

САМЮЕЛ: Да, да.

АДАМУС: Да. И как се справяш с това?

САМЮЕЛ: В последно време не много добре.

АДАМУС: (подсмихва се) Добре. Това имах предвид. Защо? Защо ти се получава лошо?

САМЮЕЛ: Хм…

АДАМУС: Ако трябва да го опишеш, какъв си в очите на другите хора, какви думи използват за теб?

САМЮЕЛ: Как ме виждат другите?

АДАМУС: Да, да.

САМЮЕЛ: Независим.

АДАМУС: Да. Това е лоша оценка: “Това момче е дяволски независимо“. (лек смях) Какво още?

САМЮЕЛ: Умен.

АДАМУС: “О-о-х! Той си мисли, че е твърде умен“.

САМЮЕЛ: Да, имитираш как използвам всичко това срещу себе си.

АДАМУС: О, съвършено вярно. Да.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Какво още?

САМЮЕЛ: Забавен.

АДАМУС: Забавен. Това се използва в негативен смисъл?

САМЮЕЛ: Не. Не казвам че това са отрицателни качества.

АДАМУС: Добре. Това е как те възприемат хората, добре.

САМЮЕЛ: Да. Такъв беше въпроса, нали?

АДАМУС: Ти забавен ли си?

САМЮЕЛ: Понякога се смея над себе си (смях).

АДАМУС: Добре.

САМЮЕЛ: Да, да.

АДАМУС: Какво още? Тук има още нещо в това как те възприемат другите хора.

САМЮЕЛ: Може би малко нелеп.

АДАМУС: Нелеп.

САМЮЕЛ: Да или равнодушен.

АДАМУС: Да.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Равнодушен или може би реалист.

САМЮЕЛ: Да, да.

АДАМУС: Да. Не реалист. И като какъв работиш приятелю?

САМЮЕЛ: Сега съм в сферата на търговията, консултант, общувам с клиенти за техните мечти.

АДАМУС: Точно така. Благодаря.

САМЮЕЛ: Знаеш ли …

АДАМУС: Това идеално се вписва в картината. Ето как те възприемат: умен, тоест надменен; забавен, тоест с извратено чувство за хумор, леко налудничав. Независим, какво означава …

САМЮЕЛ: Че не ми пука.

АДАМУС: Да, да, да.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Да. Мислиш само за себе си и за нищо друго.

САМЮЕЛ: “Какво може да направи това момче за мен?“ Да.

АДАМУС: Да, да. И в същото време се занимаваш с много творческа работа, работиш с мечтите на хората, което всъщност … твоята работа в крайна сметка е свързана с твоите мечти.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Работата да консултираш хората за потенциалните им патенти и авторски права е като основа за теб, защото използваш другите за да се възприемаш.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: И чрез техните мечти можеш да видиш своите.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Това е прекрасна подредба.

САМЮЕЛ: Аха.

АДАМУС: Но какво ще стане, ако престанеш да се възприемаш чрез другите?

САМЮЕЛ: Това е плашеща мисъл. Старая се да не се потапям дълбоко в нея.

АДАМУС: Да. Да. Добре.

САМЮЕЛ: Или го правя и то става твърде голямо много бързо. Някак се оказва отвъд пределите на достъпа ми в настоящия момент.

АДАМУС: Точно, по – лесно е да възприемаш през очите на другите.

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Другите хора ти служат за прекрасно огледало, защото ти веднага виждаш, лошо ли миришеш, присмиват ли ти се? Привличаш ли ги или ги отблъскваш? Можеш да си направиш един вид оценка: “Привлекателен ли съм за себе си или се дразня?“

САМЮЕЛ: Да.

АДАМУС: Това е много разпространено. Благодаря. Благодаря.

И на края Пит. Предайте микрофона на Пит, моля. Пит, твоя отговор. За какво се притесняваше най – много? (Линда поднася микрофона към празното място на Пит) Добре, благодаря. Това е добър отговор, запиши го на дъската, моля. И така … (смях в залата, Тед пише “Нищо“) О! Пит ме моли да го повторя на глас. Не го ли чувате? (някой отговаря “Не“) Малко по – високо Пит.

(малка пауза)

Не, така няма да стане, Пит. Пит отговаря, че повече от всичко се притеснявал дали прави всичко правилно. Това му е най – голямото безпокойство: “Правилно ли правя всичко?“ – в очите на другите хора или възприемайки се чрез другите.“Правилно ли правя всичко?“ – от гледна точка на “Достатъчно добре ли се контролирам, за да съхраня здравето и финансовото си положение?“ От гледна точка на “Правя го правилно“ или също така “Къде греша? Енергийното ми ниво е ниско. Какво правя грешно?“ И след това се опитвате да измислите всичко и нищо не ви се получава. Не работи. И това имаше предвид Пит, когато каза “Живейте добре или си тръгнете“. Това е.

Той изгуби също както и вие огромно количество време за да се безпокои “Правилно ли  правя всичко“ – независимо дали става дума за духовността, за работата, здравето или за още нещо. “Правилно ли правя всичко?“

Правилно не съществува. Вече не съществува за вас. Може да има правилно и неправилно за другите хора, но вие стигнахте до тази точка и тук няма правилно и грешно. Това е много трудно, защото разума ви ще крещи. Разума ви ще настоява, защото е свикнал с живот, основан на осъждане – какво е правилно и какво е грешно.

Стигнахте до тази точка и в нея има разочарование. Искате да го направите правилно. Толкова много искате да го направите правилно. Искате това просветление или това въплътено осъзнаване, защото знаете, че то е вече тук. Не знаете правилно ли го правите или не. После следват отчаяните опити на човека да го направи правилно. И той не може и искам да запомните това, докато не го осъзнаете напълно в себе си. Той не може. Човека не може да го направи, никога.

Повечето хора прекарват целия си живот в опит да подобрят ограничения си човешки живот. Те се молят на бог за малко по – лек живот. Те се молят не за просветление, не за осъзнатост, не за яснота. Те се молят само за няколко долара, да отидат на още някакъв лекар. Молят се да се харесат малко повече на някои хора. Молят се за по – лек живот. И приятели мои, това няма да стане. Това няма да стане и ви го казвам с широка усмивка.

Човешкия живот

Живота – това е истински хемороид (някои се смеят). Човешкия живот е истински хемороид и ето тук започва моята обещана тирада, с която ще “вбеся много хора“.

Човешкия живот е нечовешки. Така е. Живота и хората са дошли тук за да започнат да предизвикват печал. Печал, истинска скръб и Пит клати глава и казва “Да“, защото той го разбира. Той е още свеж, току – що е преминал (лек смях) и той разбира, че всички само си говорят “О, трябва да обичаме живота. Трябва да обичаме околните“. Забравете за това. Тоест наистина забравете за това, защото виждам как хората непрестанно все по – силно и по – силно, все по – отчаяно се опитват да подобрят своя ограничен, егоистичен човешки живот. И вие знаете, че от това нищо няма да излезе.

Вече стигнахте в тази точка: “Аз само ще си изчистя тази малка кутийка, в която живея. Ще опитам да я направя малко по – хубава. Ще бъда малко по – щастлив. Ще ходя на курсове по щастие и ще пия щастливи хапчета“. Това не работи. В края на краищата ще разберете, че живота всъщност е печален.

Живота трябваше да бъде опит, но за хората на тази планета той отдавна престана да бъде такъв. Живота можеше да бъде прекрасен удивителен опит, но на тази планета това отдавна не е така. Хората страдат. Хората се побъркват и така ще бъде и за напред. Тоест в близките години ще виждате това все по – често и по – често. Те ще се побъркват, защото живота е станал жесток. Живота е станал …

Представете си ето какво. Искате да прекарате деня си в зоопарка и си мислите: “Разходката в зоопарка ще бъде прекрасен опит, ще разгледам различни животни. Ще си купя няколко препарирани животни за вкъщи, ще ям захарен памук, пуканки, сода и още какво ли не.“ Хубав ден. Отивате в зоологическата градина и започвате да се разхождате там. Отивате до вулиерата с маймуните, до клетките на лъвовете, разглеждате слоновете. Толкова се увличате, че забравяте, че сте в зоопарка. Забравяте, че сте тук за да получите опит, че сте на гости. И много скоро външния свят, реалност, истинската реалност се разтваря. Вие ги забравяте. Сега сте затворени в зоопарка и скоро се оказвате в една от клетките. Сега сте заседнали. Вие сте в капан. Много скоро вие сте в клетка и наблюдавате, как хората се приближават, смеят ви се и много скоро започвате да ръмжите (някои се смеят).

Затворени сте в клетката си в зоологическата градина и какво правите – опитвате се да я изчистите и се молите за малко по – хубава храна. Молите се да стане малко по – топло в тези хладни нощи. Молите се за приятелството на другите във вашата клетка. Забравяте, че това не е реалността. Забравяте, че това не е реално. Но все пак продължавате да настоявате че е. Работите върху това. Опитвате се да направите живота си в зоопарка по – добър. Опитвате се да бъдете малко по – умни от другите животни. Опитвате се да избегнете старостта в зоопарка. Опитвате се да бъдете много красива маймуна в зоопарка. Забравяте, че не сте от тук. И това, което е най – лошото – всички останали също са забравили за това.

Това е психоза. Тоест това е истинска психоза. Истинските психари – това не са тези, които се опитват да бъдат независими, не сте вие, не са тези, които казват: “Това е неправилно“. Това са тези, които се опитват да направят клетката си в зоопарка малко по – добра и това не сте вие.

Вие сте в трудна ситуация приятели мои и не можете да се измъкнете от нея, заседнали сте по средата. Живота, беше и си остава психоза. Сега този свят е жесток. И да се опитваш да загладиш ръбовете – да се преструвате, че сте щастливи, да се преструвате, че утре живота ще стане по – добър – това е пълна тъпотия. Това не работи и вие го знаете. Сега сте в тази точка.

В тази точка сте и това не е лошо – в точката на пълен упадък. “Какво предстои? Как да продължим в този безумен, психясал, болен, печален свят?“

Ще се намерят такива, които ще кажат: “О! Адамус говори лошо за хората. Ние обичаме хората. Довечера ще направим групова молитва със свещи и песнопения“. Правите го в клетката си. Правите го в зоопарка и това е нереално. И вие можете да го направите. Ще почувствате облекчение до сутринта или може би до следващия ден, докато не се окажете отново там, където сте били и преди.

Те ще кажат: “Адамус не обича хората. Адамус е толкова високомерен“. Не. Знам, усещам вашата болка. Усещам, че ви се струва, че всеки момент ще се взривите и не знаете искате ли да останете или да си тръгнете. Това е най – лошото, както ще ви каже самия Пит.

Живейте добре или си тръгвайте, иначе ще се побъркате. Не само ментално, в човешкия смисъл, това в края на краищата ще премине, а в духовния смисъл. Това е много дълбоко. Вие не го искате – то е лудостта за която се говори в “Червения лъв“ – и от това няма никаква нужда.

Този свят е болен от психоза. Аз не говоря лошо за хората, за човечеството. Хората са наред, но всички те вярват в това. Те вярват в любовта. Те говорят за любовта, но това, което виждам у много от тях – е нуждата от одобрение. Те говорят за благотворителност, но това, което виждам – е чувството за вина. Те говорят за щастие, но всичко което виждам – е морковче пред коня, което ги кара да преживеят още един ден. Те говорят за религия и за боговете си, но всичко, което виждам – е контрол. Те говорят за прогрес, но всичко което виждам – е разсейване. Те говорят за това, че всичко правят за всеобщото благо и всичко, което виждам е – опит да придърпат още за себе си.

Нима съм се изморил от хората? Не, аз обичам, обичам хората. Аз също съм бил човек. Казвам “аз съм, аз съм бил“, защото съм бил и си оставам такъв. Все още се смятам за човек. Все още светя със своята човечност, където и да отида, но аз също така се измъкнах от зоопарка. Това ми отне 100 000 години. Разказвал ли съм ви някога тази история? (смях в залата, някой казва “никога не сме я чували“ и “Разкажи я“). Разкажи я, моля те. Някой ден ще излезе филм, който Дейвид винаги е искал да заснеме. Филма ще се казва “Сен – Жермен и неговия 100 000 годишен кристал“. Ах, това ще бъде великолепен филм. И кой ще играе главната роля? Някой – Калдре предлага Робърт Дауни младши. Да.

100 000 години просто си седя в кристала. Това е целия филм. И изведнъж: “О, аз сам се вкарах тук, аз мога да се измъкна“. Край на филма. Ще е с продължителност около пет минути. Това е всичко! (Адамус се смее)

Да, сега малко съм се изморил от човечеството, защото то е абсолютно заседнало. От една страна средствата за комуникация помагат за човешката свобода и независимост, но знаете ли какво стана? С всички тези технологии, комуникационни средства, с тази глобална свързаност и всичко останало, хората се наслаждават на кратък момент на малко повече свобода и след това взимат своите технологии, средства за комуникация и тям подобни и отиват още по – дълбоко в своите клетки в зоопарка. Те взимат това, което може да даде на света повече свобода и разкрепостеност и го използват за психоза, затваряйки се още повече.

Намирате се на забавно място – ха, ха, ха – забавно, защото сте в центъра на всичко това. Съществува гравитация, която ви натиска всеки ден и всеки миг и все пак знаете, че това е нереално. Знаете, че има и още. Това е интересно, защото въпреки това, колко трудно вие било, ще продължавате да искате още. И ще настоявате за това и за това ви обичам. Ще упорствате, докато не се измъкнете, докато не излезете от клетката на зоопарка – и можете да се смеете над това.

А после, когато това стане, скъпи приятели, всичко, за което сте се притеснявали – когато излезете, измъкнете се от зоологическата градина, когато застанете зад оградата – ще се смеете над това, ще осъзнаете, че всичко е само опит. Веднъж излезли от там, вие ще можете да влизате отново когато си пожелаете, но никога повече няма да заседнете отново. Никога вече няма да ви засмуче гравитацията на зоопарка, клетките и всичко останало. Никога.

И тогава скъпи мои, стареенето в известен смисъл ще спре, защото вие вече сте извън времето. Но вие не можете да измислите как да го направите – жал ми е – от печалната човешка гледна точка, от концентрирания върху себе си човек. Няма да можете да преодолеете здравословните или финансови проблеми от тази гледна точка. Не можете и това ми е основната идея днес.

Вече ви говорих по – рано – ако сте се свързали, за да се опитате да разберете нещо ново. Ще ви повтарям различни вариации, докато не получите своето “Аха“.

Проблемите със здравето, фокуса върху здравето – това само по себе си е психологичен и неврологичен проблем – и вие не сте виновни за това. И не можете да го поправите. Ще става все по – зле. Ще се влошава както и всичко останало, защото продължавате да потъвате все по – дълбоко и по – дълбоко. Гравитацията ви е хванала за краката и ви придърпва все по – навътре.

Не можете да попаднете там с помощта на човешкото си аз. Докато не разберете това,  докато не сте готови да пуснете, докато не осъзнаете, че това е един голям луд свят и че вие не се вписвате в него – вие няма да можете да спрете стареенето, да решите здравословните си проблеми или да направите нещо извън клетката на зоопарка, просто няма да можете – когато го разберете, всичко ще се изчисти от само себе си. Не защото се грижите за здравето си, занимавате се с въпроса по остаряването, парите си или нещо друго, а защото вие сте отишли отвъд пределите на всичко това.

Тогава то ще се балансира. Тогава никога вече няма да се притеснявате за това или ако го правите, то ще е за забавление. Така то ще стане игра и когато се уморите от нея, ще преминете към нещо друго.

Разстроен съм от случващото се по света, защото знам какво може да бъде. Знам какъв може да бъде този опит. Разстроен съм защото виждам тази гравитация и виждам масовото съзнание, което завлича хората все по – дълбоко и по – дълбоко. И какво правят те? И какво правят те? Взимат лекарства. Преминават през различни лечения. Убиват се едни други. Воюват. На планетата все още се водят войни. Те са крадци. Те са разбойници. Те са войни. И знам, че вече някои от вас пишат писмата си – “Адамус говори толкова лошо за хората“. Нима лъжа? Нима си го измислям? (публиката отговаря “не“) Не мисля. Мисля, че трябва да си луд за да се правиш, че това не е така. И работата е там, че всичко става все по – зле.

Но вие приятели мои се намирате в забавна ситуация, в некомфортно положение. В света и извън него. Опитвате се да подобрите човешкия си живот бидейки в своето човешко аз. Говоря за това в Кихак – концентрирания върху себе си човек се опитва да поправи всичко, опитва се да го подобри. Вие просто се прибирате в клетката си в зоопарка. Това е. Така че какво да правим? Какво да се прави? Хм.

Първо, разберете – разберете разума и тялото, разберете съзнанието, за което толкова често говорим – а след това трябва да се побъркате и ние сме в тази точка.

Да се побъркаш е нещо, което излиза от нормите. Така че да се побъркаш е добре. Психозите се определят като … това означава че човек губи ориентация, заземяване или връзка с реалността. Но когато определението за психоза се прави от вътре в зоопарка от един от обитателите му, който използва зоологическата градина като определение за заземеност – в това има нещо погрешно. За това казвам че хората страдат от психози и това не е човешко, те са нечовеци.

Човешкото, човешката същност е удивителна. Но да си човек означава да преживееш опит. Това не е наказание. Това трябва да е опит. Само това. Не е било замислено като урок. Вие никога, никога, никога няма да можете да подобрите човешкия живот. Той не е за това. Можеш да го преживееш само в опит, а всички обитатели на зоопарка се опитват да го усъвършенстват.

Фантазията

Какво да правим? Ще разгледаме нещо много просто. Има много начини да определим това. Ще се постарая да направя това възможно най – просто, защото в крайна сметка е свързано с умението да се излезе отвъд ума. Нарича се фантазия. Фантазия. Харесва ми да я наричам така.

Да си фантазираш – не означава да си измисляш или да следваш логиката. Когато си мислите за фантазиите, там има и известна доза щастие. “О! Фантазията е въображаем свят!“ И след това си казвате: “Всичко това са фантазии“. Кой е лудия тук? Този, който вярва в не – човешкото съзнание за живота? Или този, който казва “Стига вече. Стига вече“.

Фантазията - е проста, чиста фантазия. Често я преживявате по време на сънищата си. Сънищата – са своеобразно и интересно състояние на битието, защото те се случват извън времето и пространството. В сънищата я няма обичайната гравитация, нормалното притегляне, което е характерно за човешкия ви живот.

В сънищата – особено за тези, които си спомнят сънищата си – вие помните: “Разума ми, човешкия ми ум не би могъл да измисли подобно нещо“. От къде тогава се взе това? Защото ума ви не би могъл да го измисли. Това е един вид на половина фантазия, но разума го интерпретира от своето ниво на това, което може да разбере, от символите, които може да разбере. Но, когато спите, вие бързо се освобождавате. Не изцяло, но се освобождавате някак.

Така че в известен смисъл, сънищата приличат на фантазия, но има голяма фантазия, голяма свобода и точно това ми се щеше да направим днес. Пригответе ми музика след малко. Фантазиите са интересни. Децата обичат да фантазират, защото всички те са все още … по – рано децата оставаха отворени до осем – девет годинки, сега до две – три. Те се превръщат в зоопарк. Стават много ментални. Стават много силно програмирани.

А сега вие определено не сте малки деца, потънали във фантазии. И когато си позволите да го направите, разума ще ви каже: “О, аз всичко измислям“, “Това са само фантазии“, “Не мога да контролирам това“ или “Това няма да промени живота ми“. Това изобщо не е вярно.

Фантазиите отиват отвъд пределите на логиката, отвъд пределите на обичайния контрол на ума. Вие не си измисляте фантазиите. Не можете нищо да измислите, защото всичко, което осъзнавате е много реално. Всичко, което осъзнавате. Не можете нищо да измислите. Не можете. Можете ментално да управлявате и ръководите своите мисли, но това което произлиза от тях – не е измислица. То е много, много реално.

Така че това е въпрос, който отдавна си задавате: “Как да отида отвъд? Как да продължа нататък?“ Ще започнем с фантазията.

Възникна затруднение – ще включим музиката буквално след миг – разума ви ще започне да бърбори и това е нормално. Не се опитвайте да го спрете. Ще се чудите всичко ли правите правилно. Не можете да го направите грешно. Ще си мислите, добре ли фантазирате. Тук няма понятие за добро и лошо. Ще се чудите как да дефинирате собствените си фантазии. Няма дефиниция. Фантазията означава просто да отидете отвъд. Вие не изключвате разума или обичайните си мисли. Просто преживявате какво е да отидете отвъд пределите. Тук това е главното – опита, не искам да прилагате усилия тук. Няма нужда. Ще бъде некомфортно.

Ще работим с фантазията. Ще работим с отварянето и ще усетите, че се побърквате. Казах по – рано, че “свещен“ и “плашещ“ са тясно свързани. Ще усетите дискомфорт. Ще усетите нещо от сорта на: “О, това не е за мен. Това е детска игра. Измисляме си“. Искам да си поемете дълбоко въздух. Искам да спрете за миг. Имате ли друг изход? Имате ли друг начин да се измъкнете от в момента много ограничения и безчовечен свят? Имате ли друг изход през който да излезете?

Фантазията е тук. Тя е достъпна. И това е изхода, изхода от зоопарка. Това ще ви накара да се замислите: “Какво ще стане за напред? В известна степен зоопарка беше безопасен, защото всички животни са затворени в клетки. Какво ще стане отвъд пределите му“. Ще ви подскажа малко. Били сте там по – рано. Всъщност вашия истински дом е отвъд, а не в зоопарка. Това не е някакъв неизвестен свят. Просто не го осъзнавате в последно време. “В последно време“ означава през последните пет милиона годни (лек смях). Не сте били истински запознати.

Вдишайте дълбоко. Нека приглушим светлините. Фантазията. Увеличете малко температурата на въздуха. Днес ще замръзим публиката си. Ще ги принудим да си тръгнат преди да сме стигнали до най – интересното.

Нека си поемем дълбоко въздух и да се отпуснем. Да, облечете си якетата. Добре. Да увеличим ли температурата? Джо? Нека тогава съвсем да изключим климатика. Нямаме нужда от шума му. Добре. Трябва да се чувствате комфортно, за да можете да потънете във фантазията.

И между другото, за някои от вас, не казах сексуална фантазия. Казах просто фантазия (смях) Боже! Винаги ще се намери някой, винаги! Извинявай, Сарт!

САРТ: Да!

АДАМУС: Извинявай. (Адамус се смее)

 Потапяне във фантазията

Нека си поемем дълбоко въздух, да включим тиха музика и да се отпуснем. Отпуснете се. Знаете ли, има една дума – винаги я е имало …

(музиката започва)

… тя е отвъд пределите просто на мислите, тя е отвъд ежедневието и безпокойството в живота. Съществува така наречената фантазия, но всъщност тя е реална. Харесва ми да казвам “Фантазия“, защото това позволява да излезете от ума. И може би за вас фантазията означава еднорози и елфи, гноми. Те са част от нея. Те са реални. Всъщност те са много, много реални.

Фантазията може да бъде научна, като научна фантастика. Научната фантастика – е когато казваме, че Пространство – времето се движи през вас. Повечето хора биха казали: “Това е фантазия. Измисляте си“, но това не е така. И това, което ми харесва – е че интуитивно знаете, че всичко това е реално.

Във фантазията можете да се разширите. Да разширите не себе си, като човешкото си аз, а като своето Аз Съм. Представяте ли си колко му беше трудно на вашето съзнание Аз Съм, оставайки затворено в тази клетка в зоопарка? То не можеше вече да търпи. Просто не можеше. И това, което ви тормозеше и ви дразнеше, цялото това нетърпение и безпокойство – беше правилно. Беше добре, вярвате или не – всички проблеми със здравето, с благосъстоянието и всичко останало – защото то не ви позволяваше да се задълбочите още повече в тази малка смръдлива клетка в зоопарка.

Това бяхте вие. Това беше Аз Съм, което ви казваше: “Това е грешка. Това е неправилно. Има и още нещо“.

То ви предпази от потъване все повече и повече и повече в ограничения живот, в масовото съзнание, като животно в клетка, в този безчовечен свят. В известен смисъл всичко станало е благословия. Останалите спят дълбоко, напълно доволни от клетката си, но не и вие. Вие казвате: “Има и още нещо. Трябва да има още нещо“. И това е така.

Не можете да стигнете до там, чрез мислите си. Не можете да стигнете там отвътре. Така че в крайна сметка стигате до точката на позволението. Стигате до момента на фантазията.

Вече мога да чуя как хората казват, тези които не са от Шамбра и от Аления Кръг, които казват: “О, вижте ги. Фантазия. Ще си въобразяват“. Не. Не. Просто се завръщате към себе си. Връщате се към себе си.

Виждате ли? За това не влагаме нищо друго в тази фантазия. Не взимаме със себе си външни сили, свещени кристали, архангели и тям подобни. Тук сте само вие – завръщащи се към себе си.

Търсихте и открихте Себе си.

Дълго търсихте, в опит да намерите смисъл на живота си, в опит да разберете творението, да решите проблемите и намерихте Себе си. Не това егоистично човешко аз, малкото човешко аз, което си мисли, че трябва да минава през стените. Не. Не това малко човешко аз което си мисли че ще може да се телепортира на другия край на света заедно с тялото и ума си. Не. Не. Не това малко човешко аз, което иска да създава злато, да потрие ръце, да каже няколко вълшебни думи и изведнъж да се появи злато. Не. Това само ще полира решетката на клетката в зоопарка. Не.

Това, което се намира там, отвъд пределите на тази фантазия – която означава просто повече, но не повече от същото, а още нещо; това там не е просто пречистеното човешко аз, човека който остарява и боледува. Не. Това което е там – това сте Вие отвъд пределите на човешкото. И вие все още сте човек. Това е “И“. Но тук отвъд пределите, няма нужда да мислите. Тук няма нужда да мислите.

Някои може много да се изплашат. Но попадайки тук във фантазията вече няма нужда да мислите, планирате, работите, да се стараете и да прилагате сила.

Тук всичко просто съществува. Тук няма борби. Няма сражения. Тук няма загадки. Няма тайни. Тук ги няма усложненията на ума.

Отвъд пределите, в това пространство на фантазиите, вие разбирате че няма правилно и грешно. Има опит, разбира се. Но нищо не е правилно или грешно.

Тук няма тяло, няма физическо тяло, за което да се безпокоите.

Тук има само блестящи проявления на творчеството – каквото ви е на сърце, веднага се проявява. Това е творчеството – това е съзнанието, осветяващото екрана на бона, привличащо енергия, за да може да преживее Себе си.

Няма да стигнете до тук като си пробивате път чрез мислите си, разкривайки някакви велики тайни или правейки нещо подобно. Цялата работа е във фантазията.

Мислите може да ви побъркат – “Може би просто си измислям? Това може би е просто разсейване? Нима това оказва влияние на нещо?“

Това изцяло зависи от вас. Моята работа е само да ви покажа, че има съвършено различен свят, съвършено различно съзнание, съвършено друг начин на съществуване. И всичко, което трябва да направите – е да си позволите да го преживеете. Фантазирайки.

Човека ще попита: “Какво значи това? Как да го направя?“ Ш-ш-т! Фантазирайте.

(пауза)

Наложи ми се да помисля каква дума да използвам, как е най – подходящо да нарека този начин. След това усетих всички вас Шамбра по целия свят – и това беше една проста дума, дума, която предизвиква усмивка, дума, която ви връща в детските спомени. О! Едни от най – прекрасните ви фантазии бяха детските и те бяха реални.

Мисля че може да се каже, че цикъла се затваря. Детските фантазии, откритостта – в детството си вие не измисляхте всички подробности, не се притеснявахте за всичко, просто преживявахте всичко на практика – и сега ние се връщаме към това, но по друг начин.

Сега стигаме до точка, в която трябва да попитаме – искате ли да си дадете позволение да бъдете в света на фантазиите? Това не означава, че трябва да се избавите от стария свят. Всичко човешко ще остане по старо му, както си е било, но давате ли си такова позволение? О! Някои от вас усилено размишляват.

Ще си позволите ли да излезете отвъд пределите на зоопарка, да пребивавате във фантазията?

Питате се: “Какво ще ми донесе това? Как ще повлияе това на мислите ми? Какво ще си помислят за мен околните? Ще повлияе ли това на здравето ми? Може да заседна там. Може толкова да ми хареса този фантастичен свят, че да не се върна от там. Ще започна ли да се побърквам? Ще пропадна ли в бездната на малките си фантазии?“

Приятели мои, единствената алтернатива – е да се върнете в зоопарка, да позволите да затворят вратата след вас и да се върнете в клетката си, в тази смръдлива клетка – ще затворят вратата след вас и всеки ден ще ви хвърлят остатъци от храна. Това е единствената ви алтернатива. Не мисля, че някой от вас е готов за това, иначе нямаше да сте тук.

Фантазията – това е позволение, но позволение отвъд ограниченията на ограничения човек.

(пауза)

Толкова добре сте се научили да играете на играта на живот в зоологическата градина, много добре. За това ще ви е трудно да отидете във фантазията. Ще е малко сложно. Какво да се прави? Ще правите и това и другото. Не едновременно в “И“, а понякога ще фантазирате, след това ще ви всмуква обратно. Но хубавото нещо във фантазията на Шамбра, в този портал е, че веднъж позволили си да го преживеете ще усетите какво е свободата.

Ще разберете, че истински психично болните са тези, които живеят в зоопарка и никога не се опитват да избягат от там. Това е лудост.

Това ще бъде чудесно време и пространство, ако си дадете позволение да бъдете във фантазията, също както и в обикновения свят, но също така да фантазирате отвъд. И красотата е в това, че не трябва да правите нищо.

Помните ли за какво говорихме миналия месец? Това идва към вас.

Няма нужда да работите върху него. То идва към вас.

Така че готови ли сте?

Нека си поемем дълбоко въздух, дълбоко въздух.

Хубаво, дълбоко вдишване. Ах!

Искам да изкажа специални благодарности на Пит, че беше с нас. Той казва, че ще идва на Шоудите – не е нужно да му запазвате мястото, той ще се рее наблизо – също така му благодаря за работата, която ще върши с вас, помагайки ви, съдействайки ви от тази страна.

Едно от най – трудните неща е в това, че има гравитация, съществува тази задържаща и привличаща ви обратно сила, но също го има и страстното желание да се отскубнете – и вие сте по средата, с усещането че се побърквате. Това не е така. Всъщност изобщо не е така.

Нека си поемем дълбоко въздух, Шамбра. Усетете енергията на днешния ден. У-у-ух! И с това нека кажем заедно заключителните думи. Като винаги …

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Всичко е наред в цялото творение.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря (публиката аплодира).