МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Изкуството да седиш на пейката“

ШОУД 11 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 6 август 2022 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Трябва да призная, че свиквам малко повече с вашата земна музика. Хм (малко смях). Започвам – може би изкуфявам на стари години – но всъщност започвам да харесвам някои от нещата, които правите тук, и това дори не е класическа музика (визирайки видео клипа, който току-що бяха пуснали).

ЛИНДА: Хей! Хей!

АДАМУС: Да, скъпа Линда.

ЛИНДА: Хей! Донесохме кафето ти и още.

КЕРИ: (влиза с торта и пее “Честит Рожден Ден“) Честит ...

АДАМУС: Оох! Боже!

КЕРИ: .. Рожден Ден (публиката се присъединява към нея). Честит ти Рожден Ден. Честит Рожд...(Адамус се приближава до тортата) Аз ще взема това. Аз само ...

АДАМУС: Ох (публиката продължава да пее за Адамус и Кери му подава кафето).

КЕРИ И ПУБЛИКАТА: Честит Рожден Ден! (публиката ръкопляска)

АДАМУС: Благодаря ви.

ЛИНДА: Продължавай!

АДАМУС: Благодаря ви.

ЛИНДА: Духни ги! (Адамус духва свещите и още аплодисменти)

АДАМУС: Както казах преди, започвам наистина да се наслаждавам на земната музика, но тогава ти започна да пееш (смях). Може да се наложи да взема цялото изявление обратно. Малко фалшиво. Малко фалшиво. Искам да кажа, какво ще кажете за малко практика преди това, малко репетиция, малко хармонизиране? Не, важен беше актът. Оценявам го наистина, пеенето на честит рожден ден. Някакви подаръци? (още смях)

КЕРИ: Почакай, идва (тя му подава парче от тортата и червена роза).

АДАМУС: Е това е храна очевидно. Но подаръци – изобилие от подаръци...

КЕРИ: Само това е ...

АДАМУС: Ахх!

КЕРИ: Това е Плода на Розата.

АДАМУС: Благодаря ти.

КЕРИ: Само за теб. Ах! (той я целува по врата) Много си готин.

АДАМУС: Благодаря ти. Благодаря ти.

КЕРИ: Никога няма да си мия лицето! (смях)

АДАМУС: Благодаря ти. И за теб, скъпа Линда (той и подава розата и публиката възкликва “Уау“).

АДАМУС: О, да. Само за теб.

ЛИНДА: По-късно.

АДАМУС: Да (още смях), Плода на Розата.

Започва да ми харесва. Вие избирате песни, които са малко по-дълбоки, и усещам, че наистина навлизате в нещата. Така че някак преоценявам всичко свързано с класическата музика. Все още я обичам. Все още съм завършен композитор, но започвам да се настройвам. Може би сега ставам нещо като “модерен“ (лек смях) или избирате по-добра музика.

Благодаря ви, че сте тук, всеки един от вас, благодаря ви. От цял свят се събираме отново. Правим това в продължение на 23 прекрасни години. Изглежда много време, нали? Двадесет и три години.

ЛИНДА: Това си е много време (киска се).

АДАМУС: Всъщност не е много време. Може би в годините на Земята чувствате, че е много време и знам, че гледате от време на време свои снимки отпреди 23 години и си казвате, “Какво дете бях тогава.“ И сега гледате и не искате да гледате (Адамус се смее). Но 23 години са проблясък на времето от другата страна. И да, Калдре, наистина има Клуб на Възнесените Майстори. Със сигурност има. Това е нищо, 23 години.

Сега осъзнавам, че бяхте на цялото това пътешествие от дълго време, но Тобиас ви събра всички заедно на 21 август 1999 г. във вече прословутото типи. Не беше толкова отдавна. Вижте през какво преминахте.

Усетете това за момент, през какво преминахте. Без съмнение беше много трудно и ние ще гласуваме тук на един от предстоящите Шоуди. Беше ви тежко, много страдахте, но краят наближава. Вие наистина бяхте заклещени в лепилото на масовото съзнание и вашите семейства и всичко останало. Но вие също сте тези, които казаха, “Нека го направим бързо.“ Не три до пет живота, както беше предсказал Тобиас, а 23 години. Това е нищо. Все пак ще гласуваме за следващите, следващата група, която вече започва да навлиза. Трябва ли да им позволим да им е по-лесно или не? (смях и някои Шамбра казват “Не!“) Вие сте жестоки хора (Адамус се смее). Чувал съм за грубото пробуждане; това е жестоко пробуждане. Жестоко! (още смях)

Едно нещо, което ще имате и което те никога няма да имат, надяваме се, е трудността и дълбочината. Знаете ли, това е нещо, което сега, когато бършете сълзите от очите си и душата ви се лекува, дълбочината на това, през което сте преминали, дълбочината на мрака и отчаянието. И, знаете ли, получава се наистина добра история, след като излезете от нея (Линда изсумтя). След като излезете от нея. Не, така е. Имате страхотни истории, които наистина – мога да направя много справедливо изявление – никой друг никога няма да има като вашите.

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Трудности и проблеми и затова ще ви почитат и уважават. Те могат да се кикотят малко зад кулисите, “И защо го направиха толкова трудно?“ Но никой друг не е асфалтирал този път. Никой друг не е влизал в други реалности. Никой друг не се е откъснал от кармата, от семейните линии и вие го направихте. Така че те могат от време на време да се кикотят и да казват, “Ние сме по-умни. Ще бъде по-лесно за нас,“ но можете да се изкикотите в отговор, да се изкикотите два пъти и да кажете, “Защото ние проправихме този път за вас.“ Това е много вярно и честно твърдение.

Двадесет и три години седя тук с вас и всъщност много се гордея с това. Много съм горд. Понякога мога да бъда малко груб или строг, но като цяло, когато се върна в Клуба на Възнесените Майстори - и ние наистина говорим; Искам да кажа, че има други Възнесени Майстори, които работят с други групи - дяволски съм самодоволен. Там горе аз наистина съм този горд паун, защото това, което направихте, е монументално, нечувано. И повечето от вас - не всички - все още са във физическите си тела, повечето от вас все още са тук. Забелязах те да седиш на стола на Едит (към един от публиката) и съм сигурен, че тя ще говори с теб за това след малко (някои смях), но повечето от вас все още са тук.

И така, преди да продължа, искам да поканя двама гости днес. Обикновено нямам гости. Обичам да съм сам с всички вас. Но имаме двама специални гости. Първият, разбира се, ще бъде този, който ще се появи на предстоящото ни Мерлин събитие и това е Никола Тесла.

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: Никола днес се навърта тук, изобщо не се е прераждал. Той изпитва известно разочарование, което ще изрази на събитието “Мечтата на Мерлин.“ Искаше да дойде, защото не се мотае постоянно с вас, както аз. Той е запознат с Аления Кръг, с Шамбра, но не познава вашата енергия. И аз казах, “Знаеш ли, преди да дойдеш и да говориш с групата, по-добре я опознай, защото това е различна група. Просто ще дойдеш от улицата на предстоящото събитие на Мерлин и тези хора може да те изядат жив!“ (Адамус се смее) “Те са трудна група. Да, псуват, псуват, пият, пушат и са прекрасни хора. Но те са костеливи орехи. Те няма лесно да приемат нищо за номинална стойност. Те ще те затруднят, ако наистина не разбираш енергията им.“ И така, той се скита тук днес, може би сега е отишъл в кухнята, опознавайки вас и енергиите.

Друг гост - между другото, според Калдре, всички имате ли нужда от питие точно сега? Да (няколко се смеят, докато отпива от кафето си). По-късно ще представя още един гост. Но нека започна с това, че това е последният Шоуд от поредицата “На пейката.“

ЛИНДА: Аха.

АДАМУС: Последният, 11 – ти. Тази година отлетя особено бързо.

ЛИНДА: Аха!

АДАМУС: И каква година беше. Ще продължим напред в много отношения, преминавайки към нова серия - “Алт.“ Ще обясня след малко, но преди да продължим, нека загреем малко. Сега ще задам един въпрос на публиката. Време е за микрофона.

Енергиите напоследък

И така, само с няколко думи, опишете какви са били енергиите напоследък? Независимо дали е глобална или просто... не само вашата, но и енергията на човечеството и масовото съзнание. С няколко думи каква е напоследък?

ЛИНДА: Добре. Да видим, доброволец. Добре. Има един.

СТЕФАН: Хвана ме.

АДАМУС: Здравейте, Майсторе.

СТЕФАН: Здрасти. Хубаво е да бъда тук. Енергиите, усетих ги – какви бяха? - лично на мен ми се стори, че не бяха мирни, в известен смисъл много груби. Усетих ги груби.

АДАМУС: Да.

СТЕФАН: Въпреки, че понякога си мисля, “Господи какво става?“

АДАМУС: За какви времеви рамки говориш?

СТЕФАН: Последните няколко седмици.

АДАМУС: Последните няколко седмици. Добре. Добре. И в какъв смисъл груби?

СТЕФАН: Еми, говорили сме за това, че хората изпаднали в различни ситуации изпадат в крайности. Твърде много разногласия.

АДАМУС: Да.

СТЕФАН: Затова енергията наистина малко напряга.

АДАМУС: Да. Сега е много уморително.

СТЕФАН: Уморително, да.

АДАМУС: Това е хубава дума. А какво ще кажеш за сънищата?

СТЕФАН: Бяха интересни, да. Понякога имам сънища и аз... имам сън и аз... така че сега бих... Някак си поглеждам назад към съня си и си мисля, “Сега искам да отида и да направя това,“ но след това в моя сън правя нещо друго. Казвам си, “Какво по дяволите?! Това е моя сън!“ (смях)

АДАМУС: Или мой ли е той?

СТЕФАН: Мой ли е той? Точно.

АДАМУС: (подсмихва се) Да.

СТЕФАН: Но тогава, всъщност, наскоро разбрах, почакай ... сега искам да контролирам съня си. Сякаш ...

АДАМУС: Да, сега често насън, вие сте прави, изглежда ви, че искате приятен спокоен сън. Не го получавате през нощта, защото всичко се случва на много, много нива, включително вашите състояния насън. И ако някои своенравни аспекти все още остават вътре, те се проявяват. И когато мислите, че искате да можете да отидете в една посока в съня си, вие тръгвате в другата посока, точно когато мислите, че сте разбрали всичко. Но сега усещате универсалното масово съзнание.

СТЕФАН: Да.

АДАМУС: И едно от обезпокоителните неща за сънищата е, че умът просто не разбира как да тълкува реални енергии, които буквално отиват отвъд ума. Така че той измисля тези евтини имитации, които смятате, че са вашите сънища. Но в тях се случва много повече и това е, което ще проучим в следващата ни поредица, поредицата “Алт.“

СТЕФАН: О, добре.

АДАМУС: Да, и ще ви даде по-добро разбиране. И по-специално, в предстоящия Кихак ще говорим за това как сега вие - в Кихак - излизате отвъд лапите на ума и на следващата ни среща ще направим нещо.

СТЕФАН: Добре.

АДАМУС: Сега вие наистина можете да отидете отвъд ума. Ще поговорим малко за ума.

СТЕФАН: О, да.

АДАМУС: Но ще бъде невероятно и е малко изнервящо... е, всъщност, когато започнеш да излизаш отвъд ума, е адски страшно. И така, добре. Благодаря ти за отговора.

СТЕФАН: Да. Благодаря.

АДАМУС: Следващия. Енергиите, какви бяха в последно време? Какво усещате? Не е задължително лично вие, но какво става наоколо?

ЯН: Струва ми се, че всеки път, когато казваш, “какво още може да стане?“, това е “какво още“ става.

АДАМУС: Да, то се случва. Да.

ЯН: И изглежда, че на хоризонта не се вижда никакво решение и изглежда, че всичко става все по-интензивно всеки път. И не виждам, че това, което се случва, някак си е затихнало. Изглежда, че се случват повече неща.

АДАМУС: По дяволите!

ЯН: Знаеш как ... (тя се киска) последния малък ...

АДАМУС: Е, ти си измамник! Да предадем микрофона!

ЯН: Знам! (смях)

АДАМУС: Не, не! Шегувам се! Шегувам се! (Адамус се подсмихва)

ЯН: Попита ме какво представлява. Ето какво представлява.

АДАМУС: Не, точно затова са нужни такива въпроси.

ЯН: Да.

АДАМУС: Предай микрофона на седящия до теб. Да.

ЛИНДА: Не, това е нечестно.

АДАМУС: Честно.

ЛИНДА: Добре, ето. Твой е.

ЯН: Твой е, приятелю.

ЕДУАРД: Това е нечестно (още смях).

АДАМУС: Аха, не, всичко е честно! Да! Да! (Адамус се подсмихва)

ШАМБРА 2: Живота е несправедлив.

ЛИНДА: Така и казах!

АДАМУС: Хей, ти си си купил билет за шоуто. Сега танцувай.

ЕДУАРД: Трябва ли да изпълнявам нещо?

АДАМУС: Да, да. И така, какво представляваха енергиите?

ЕДУАРД: Изглежда че присъства много хаос. Ти спомена или Джефри спомена по – рано думата “свобода.“

АДАМУС: Вярно е.

ЕДУАРД: И мисля, че, разбира се, ставаме по-свободни. Има повече свобода, но това означава по-малко структура. Това означава повече хаос, повече объркване, повече промяна. Това е, което преживявам около себе си. Вътре в себе си изпитвам почти обратното. Чувствам се много по-спокоен.

АДАМУС: А можеш ли да отличиш едното от другото, кое е отвън и кое е отвътре?

ЕДУАРД: Мисля, че да. В по-голямата част от времето. Аз създадох много ясно намерение, че искам да бъда спокоен, независимо от това, което става около мен.

АДАМУС: Просто трябва да попитам, защото знам, че други хора се чувстват по същия начин. Те достигат до някакъв нов вътрешен мир, битките са приключили и те наистина започват да се наслаждават на живота. Но тогава всичко се случва в този цирк, в този конфликт, който сякаш няма край. Защо да оставаш тук заради това?

ЕДУАРД: Добър въпрос.

АДАМУС: Да (те се кискат). Мисля, че той вълнува много хора.

ЕДУАРД: Лесно е да бъдеш умиротворен, когато седиш до езеро, тече вода, лек бриз, ветрец в клоните на дърветата. Това е лесно.

АДАМУС: Вярно е.

ЕДУАРД: Можете ли да се чувствате спокойни в условия на буря?

АДАМУС: Точно. Точно. И типичният отговор трябва да бъде, “Мога да бъда тук сам, да съм спокоен и да не обръщам внимание на нищо. Усещам други енергии да се въртят около мен, но не трябва да се вкопчвам в тях.“ Това би било добре, но Шамбра казва, “Не, искам да се върна там. Искам да се върна направо в бушуващата буря,“ което е добре, но след известно време става уморително. Добре. Благодаря ти. Благодаря за отговора. Още няколко. Какви са енергиите напоследък?

ЛИНДА: Искаш да намеря още доброволци?

АДАМУС: Не, не. Всичко е прекрасно. Не бързай. Аз ще похапна през това време. Ах! М-м!

ШАМБРА 1 (жена): Здрасти.

АДАМУС: Какви са енергиите в последно време?

ШАМБРА 1: Много нестабилни?

АДАМУС: Много нестабилни, защо?

ШАМБРА 1: Външно се борят, отделени от вътрешното.

АДАМУС: Да. Какво става сега отвън?

ШАМБРА 1: Има много несигурност и има усещане за много енергия извън мен. И тогава възникват много въпроси, “Аз ли съм? Това мое ли е? Или сега съм като контейнер” (тя се кикоти).

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 1: Нещо такова.

АДАМУС: Как различаваш кое е твое и кое не?

ШАМБРА 1: Не винаги ми се получава добре (тя се смее).

АДАМУС: Да. Но би могло.

ШАМБРА 1: Да, аз ...

АДАМУС: Тобиас го каза много просто преди много години, “Ваше – е това, което избирате. Всичко останало пуснете.“

ШАМБРА 1: Точно това казвам. Когато се настройвам ...

АДАМУС: Но тогава се намесваш ти и казваш, “Да, но аз наистина го причиних и наистина го заслужавам и то всъщност е мое.“ Не, не е. Толкова е просто. Много е просто. Веднага щом кажете, “Това не е това, което искам,“ това вече не сте вие. Може да е с други хора, но това вече не си ти.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: А как е живота? Как е живота ти сега?

ШАМБРА 1: Много задълбавам в правото на избор.

АДАМУС: Да, добре, добре.

ШАМБРА 1: Това върви ръка за ръка с това, което току-що ми каза.

АДАМУС: Да. И аз се надявам, ти знаеш, че прекарваме много време заедно.

ЛИНДА: А-а-а.

АДАМУС: Всъщност искам да ти изпратя сметката за това (смях). Не, имахме добри разговори. Проведохме няколко добри разговора и като другите Шамбра, ти имаш толкова голямо сърце и толкова силна отдаденост. Но понякога си лягаш и се покриваш с одеялото на съмнението и затова ти се карам.

ШАМБРА 1: Чувах те (тя се смее).

АДАМУС: Не ти трябва одеяло. Да, нямате нужда от одеяло и съмненията не са необходими - те наистина няма да ви отведат никъде. Дори не ви отиват. Просто кажете един ден “Майната му на съмнението.“ Това е просто още една тениска (Адамус се смее).

ШАМБРА 1: Харесва ми (тя се киска).

АДАМУС: Да, защото никога няма да преодолеете съмненията. Съмнението никога няма да бъде победено от вас и никога няма да имате внезапно голямо прозрение, при което съмнението просто изчезва. Накрая кажете, “Приключих със съмненията. Напуснах тази игра“ и това е всичко.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Да. Имаш толкова много таланти, но съществува пелената на съмнението. Да. Добре, благодаря.

ШАМБРА 1: Трябва да се отърся от него.

АДАМУС: Благодаря.

ШАМБРА 1: Благодаря.

АДАМУС: Още един. Как е там света? Какво става? Няколко думи за целия свят.

ЛИНДА: Можеш ли да кажеш няколко думи, благодаря? (лек смях)

ЛЮК: Наоколо има много безпокойство, и аз виждам къде се намирам, когато аз ... притеснението за мен е като огледало и аз виждам къде се намирам, аз не се притеснявам или много малко. Много по-малко.

АДАМУС: Така е.

ЛЮК: Но аз съм много чувствителен към енергиите. Затова аз като правило прекарвам много време в самота.

АДАМУС: Добре. Тоест, правилен ход на мисълта, въпреки че си чувствителен.

ЛЮК: И работата не е в това, че не обичам хората. Просто се чувствам по-добре, когато ги няма в близост (много смях и аплодисменти). И това ...

АДАМУС: Това вече е класика. Да. Да. (Адамус се подсмихва).

ЛЮК: Между другото нямах предвид Шамбра (още повече смях).

АДАМУС: (подсмихва се) Вярно е, вярно! Пуф! Изчезнаха. Благодаря. Това беше прекрасно изказване. Трябва да го окачим на стената в Клуба на Възнесените Майстори.

Има ли някой несъгласен с посоката на мислите ти? Някой каза ли, “Боже, света – е такова прекрасно място“ и “Кумбая, кумбая“? Добре.

Тук е много трудно поради няколко причини, за които говорихме. Всичко се случва много, много бързо, по-бързо от всякога. Затегнете коланите, защото сега мащабът на всички промени нараства - както психически, така и енергийно, както и това, което се случва по отношение на новите изследвания и разработки. И мнозина се облизват, мляскат и си казват, “О, добре! Идват нови технологии, нови видове автомобили, нови начини за лечение на тялото, нови видове неща” - и всичко това предстои. Насочва се право към вас. Повечето все още не са навлезли в масово разпространение, но скоро ще бъдат. И вие си казвате, “Това е страхотно. Вижте колко нови неща се появиха.“

Наистина е умопомрачително, защото се случва толкова бързо. Времето, необходимо за адаптиране и настройване към напълно нова, към промяна на парадигмата в технологията, води до факта, че психическото равновесие на човек започва да се разпада и хората полудяват. Тези, които не са били луди, започват да се чувстват много неуравновесени.

И в крайна сметка мисля, че ако наистина филтрирате всичко - погледнете света в момента, усетете го - човечеството се чувства по-малко сигурно от всякога. Смешното е, че статистически това може да се оспори. Бихте могли да кажете, “Има по-малко войни. По-малко глад. По-малко от това и онова. Сега има по-добри медицински грижи, по-добро образование. Няма значение, защото ако хората не се чувстват сигурни в момента, значи и вие се чувствате по същия начин. И това поражда безпокойство, страх, отчаяние, хората правят луди, луди неща. Те не знаят защо ги правят и никой друг не знае. Това е неволна реакция на планетарното чувство на жалка несигурност.

Усетете това в собствения си живот. Вече сте преминали през това. Преживели сте го, но се лишавате от сигурност - сигурността често се намира в човешките сфери в основата на семейството; сега се разпада. Сигурността се усеща, когато имате добра надеждна държавна система. Правителствените системи никога не са страхотни, защото това е държава, но понякога просто има стабилно правителство. Къде е сега? (лек смях) Не тук, в САЩ, и най-вече не в Европа. В други части на света не е така. Сигурността често може да бъде намерена в комфорта на църквите и религиите. Отивате на църква, имали сте тежка седмица; седите там и казвате как Бог ви обича, но на подиума стои перверзник и това е... (смях) Казах ли това? О, това беше Тесла! Да (повече смях). Тоест къде е доверието, което хората някога са имали в религиите? Всичко се разпада. Така че просто няма основни фундаментални системи за сигурност.

И какво правят хората? Те казват, “Трябва да стана по-самостоятелен, може би сам да отглеждам храната си, може би да имам повече оръжия, може би да барикадирам двора, така че никой да не може да влезе“ и много скоро имате много охранителни камери, оръжия и хора, които трупат запаси. Това само увеличава съществуващия фактор на безпокойство, а той е огромен. И той не е ваш. Не мога да подчертая това по-дебело. Ще го направя по-късно, ще продължа да наблягам. Не е ваш. Усещате го от планетата. Решихте да останете тук и ето какво точно се случва. То е навсякъде. Хората, които никога преди не са изпитвали безпокойство, никога не са имали проблеми със съня, никога не са пили или приемали хапчета, за да облекчат болката си, сега прибягват до подобни неща. Те не знаят към кого да се обърнат.

Ако бяхте мъгълите, каквито бяхте, към какво бихте се насочили сега? Към семейството? Някои ще се обърнат, но не много. Към работата си? Пффф! Преди можехте да започнете работа, кариера и да останете в нея. Оставали сте в една и съща компания през по-голямата част от живота си, което не препоръчвам, но преди беше много стабилно и компанията щеше да се грижи за вас, но сега не. Къде отиват хората, към какво се обръщат сега?

Те се насочват към неща като видео игри, където можете да се изгубите. Можете да отидете в свят, където отивате и взривявате други светове. Не разбирам всичко това, но можете да влезете в този дигитален свят и те отиват там. Разбира се, започват да пият и да се дрогират. След това изпадат в депресия. И те почти се канят в депресията, защото в депресия не е нужно да се изправяте срещу истинските енергии. Вие сте в депресия. Може да стенете и да се оплаквате, че сте депресирани, но всъщност не е нужно да се изправяте пред това, което е отвън и това, което е отвътре.

Казвам всичко това и със сигурност не е ободряващ разговор - хех! - но сега за планетата това е реалност и трябва да разберете, че тя не е ваша, освен ако вие самите не искате да бъде. Ако искате да бъде така, няма да ви отнема това, но това е, през което преминава планетата. И колкото и да е странно, всичко това е много подходящо в това невероятно време на промяна. Ще видите промени в технологиите. Ще ги видите във физиката. Ще ги видите да се случват във всяка област от живота, която се променя много бързо. Начинът, по който децата се появяват на тази планета, самият процес на раждане, ще видите всичко това, всичко ще се промени. Кои бяха старите стабилни стълбове на живота, на които винаги можеше да се разчита - дори и всичко друго да се промени, все още имаше тези стълбове на живота, знаехте, че ще останат - те си отиват, а хората са в отчаяние. Хората са в отчаяние.

Как да останете в равновесие

Сега - част от ободрителния разговор - тук влизате в играта. Затова сте тук. Вие знаете това. Вече сме говорили за това. В това няма нищо мистериозно и всичко, което трябва да направите, е да светите със своята светлина. Доста прости неща.

Сега е много, много важно да разберете разликата между това, което е ваше и това, което не е. Много е важно. И вашият мозък се обърква и както казах в Кихак - ние ще започнем да правим това, ще го пренесем на Шоудовете - ще отидем отвъд мозъка и неговия постоянен анализ. Просто ще отидем и ще го направим. Но за това трябва да сте достатъчно балансирани в себе си. Трябва да сте наясно кое е ваше и кое не. А всичко е много просто – вие сте Майсторът – ако нещо не ви харесва, не го искате – не е ваше, кажете му сбогом. Ако искате да играете с него, това е добре, но вероятно ще ви се скарам за игрите ви накрая и ще кажа, “Това е голяма игра. Пусни се.“ И някои от вас ще го направят, а други не.

Но ситуацията няма да се подобри в близко бъдеще. Няма да видите как изведнъж всички се събират, подават си лулата на мира по кръга и проблемите на света се решават сами, изведнъж няма да има гладни. Ще видите още по-голяма пропаст между тези, които имат всичко, и тези, които нямат нищо, и това също не е присъда.

Всъщност, както казах и почувствах преди, срам за тези, които нямат нищо. Срам за тях, че нямат нищо. Използват го като извинение, “Горкият аз. Нямам нищо. Всички имат всичко. Те вземат всички пари.“ Не, не е така. Не си достатъчно умен, за да получиш нещо за себе си. Така че с “нямащите“ ще бъда строг. Нямам симпатии към тях. Ако искате нещо, ще го получите. И тогава те казват, “Но аз не знам как да го направя.“ Ще отговоря, “Елате тук. Ще ви покажа група хора по света, наречени Шамбра. Ще ви покажа как са променили живота си. Те проправят пътя за вас. Дават пример. Те са стандартите и можете да промените каквото искате. Каквото поискате.“ И това, което ми харесва е, че започвате да разбирате това. Вие сами го откривате.

Освен това откривате нещо по-малко банално, дори по-висше: това, което сте мислили, че искате преди, човешките нужди, всъщност не е толкова важно. Ще поговорим за това след малко, но вие сте се променили и ще го видите след малко. Вие сте променили невероятно мнението си за това, което е важното в живота ви. И може би преди това бяха пари, връзки, каквото и да било. Осъзнавате, че наистина вече няма значение. Започвате да осъзнавате, че всички тези неща просто ги има. Не е нужно да се стремите към тях. Всъщност те не са необходими. Пари. Не! Инвестирайте чувствата си в нещо много по-велико, в нещо, което е наистина важно за вас. Парите всъщност не означават нищо; това е просто вашата енергия и да имате повече пари всъщност е саморазрушително за повечето хора на планетата. Наистина е така - днес правя страхотни изявления (Адамус се смее).

Но някой, който скърби... Знаете ли, те са в такова състояние, че се самосъжаляват; ако им дадеш повече пари, какво ще направят? Те просто ще имат повече мъка. Това е почти физическа формула. Вие давате на някой, който е с ниско съзнание, без самочувствие, сега му давате малко повече енергия, дали той внезапно ще я превърне в осъзнаване, “О, сега съм достоен! Сега се освобождавам от всичките си проблеми.“ Не! Те ще използват тази енергия, тези пари, за да влошат проблемите си. Всичко е много просто. И казвам това, защото сте го научили. Преживяхте го по трудния начин. Преминахте през ада и сега разбирате, че всъщност не е било необходимо.

Да седиш на пейката

Седенето на пейката. Това беше поредицата “Изкуството да седиш на пейка.“ Преминаваме към поредицата “Алт.“ Последните Шоудове бяха добър преход от една серия към друга. Въпросът е, че не е нужно да седите на пейка и вие го разбрахте. Така че всъщност не е нужно да избирате времето, да се оглеждате за пейка или стол или каквото и да е, и след това да осветявате със светлината си. Бих казал, че около 81 процента от Шамбра разбраха, “Хей, Адамус, по дяволите с пейката. Винаги излъчвам моята светлина” (малко смях). Отговарям, “Наистина ли?! А аз не знаех. О!“

Да, наистина, вие винаги излъчвате своята светлина. Пейката не беше толкова за планетата, колкото за вас, защото когато сте седели - просто сте спирали за момент, пили сте си хубаво кафе или каквото и да е - отделяли сте време за себе си. Първо си помислихте, “Правя това за планетата.“ Хахаха! Вие го направихте за себе си. Вие винаги излъчвате своята светлина. Винаги се излъчва и дори не е нужно да мислите за това. Не е нужно да седите на пейка. Може да сте по средата на приятна вечеря. Може да сте по средата на секса, нещо подобно, и пак да светите (Адамус се смее), особено след добра вечеря. Така че цялата поредица “... да седиш на пейката“ беше за това да спрете за момент и да оставите светлината да огрее вас самите. Тя винаги се излива върху планетата.

Някои ме критикуваха – всъщност мнозина ме критикуваха (Адамус се смее) – някои Шамбра ме критикуваха, “Преди една година започнахме тази поредица от пейки, осветявайки света с нашата светлина. Беше много полезно, нали?“ (Адамус се смее) “Вижте къде сме в момента. Може би трябва да намалим светлините? Може би трябва да загасим тази светлина?“ Но всъщност това е истинско доказателство. Вие излъчвате своята светлина и тя задвижва всичко. Това спасява хората от мързел, от ограничения, защото когато внезапно светне светлината - някой умишлено е бил в тъмнината на собствения си живот и светлината светне - показва всички други потенциали, а те всъщност не искат да видят тях. Светлината излага играта им. Тя казва, “Можете да изберете това. Можете да го изберете. Можете да направите това и това.“ Не им харесва, затова се опитват да намалят светлината или да се преструват, че я няма. Но всъщност светлината разтърси много неща на тази планета, които трябваше да бъдат разтърсени.

Вие отговаряте, “Да, но ние сме във война.“ Не е ли интересно, ако погледнете... Калдре ме спира и казва, “О, руската Шамбра ще ти се обиди.“ Не ме интересува (Адамус се смее) - датите, които Путин използва за приятелската си окупация на други нации, статистически се съгласуват с нумерологията. В това няма грешка. Съжалявам, ако съм ви обидил, но преместете се. Отидете някъде другаде тогава.

Днес няма да задълбаваме в това. По-късно. Ще говоря с вас. Добре. Да се ​​договорим. Ще направя специална сесия само за руско езична Шамбра, независимо дали сте от Русия или откъдето и да било другаде. Ще ми зададете най-трудните си въпроси. Каквото и да попитате, ние ще проведем нашата сесия само за руснаци. Линда, ти разбира се, ще си го запишеш (Адамус се смее).

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Не, Линда избяга в друга стая (няколко се смеят). Не, искам да говоря за това, защото не сте свободни. Не че другите са свободни, но вие не сте свободни. Вие сте тук по конкретна причина и някои от вас просто не разбраха защо сте в Русия, защо сте се преродили в Русия. Много от вас са били там отново и отново. Малко се притеснявам за някои от вас, защото сте забравили защо всъщност сте тук. Заехте много отбранителна позиция.

Вие не сте руснаци, не сте американци, не сте бразилци, не сте мексиканци. Вие сте над всичко това. И ако все още играете играта на вашата националност или дори на вашия пол, ако все още играете играта дори на вашата възраст, вие все още не сте научили нищо. Още нищо не сте разбрали. Всичко е погрешно. Можете да живеете в Русия, може да сте жена, може да сте на 52 години, но това не сте вие. Не сте вие. Така че ще имаме малка беседа насаме. Да. Нямате какво друго да правите, нали? Мислехте, че следващият уикенд ще бъде “Касама.“ Не (лек смях). Имаме идеалното начало. Просто отделете време за малко канализиране. Добре, договорихме се. Благодаря ви. Благодаря ви. Добре. Всички спокойни ли са сега? Добре. О-о-о, уф-уф! Уф! Добре. Забавното е, че когато им направиш ченалинг всички се успокояват. Сега те пишат своите въпроси. Да (лек смях).

Така че нека продължим. До къде бяхме стигнали? Ах, пейката, “Изкуството да седиш на пейката.“ Така че тази поредица всъщност беше за вас. Вашата светлина винаги свети на тази планета. В момента, в който взехте решение да се върнете тук в този живот и да правите това, което правите, независимо дали имате най-мрачните дни или не, вие все още излъчвате светлина и ние ще продължим в същия дух.

Алт

Преминаваме към поредицата “Алт“, а думата“Алт“ има няколко различни значения. Това са различни, множество реалности. Повече няма да засядаме в това. Чрез Кихак ние ще излезем от ума и след това ще помогнем да донесем всички тези енергии на Шамбра. Но ще разберете какво е наистина да бъдеш “Алт.“ И самата дума звучи малко смешно, но всъщност е доста разрушителна. Ще разтърси старите системи, но вие ще сте в безопасност. В “Алт“ ще бъдете в безопасност. Научаваме, че има толкова много реалности и толкова много различни начини за игра в реалността. Но големият въпрос е как искате да играете? В радост или в страдание? Искате ли да излезете навън или да останете невидими? А да останеш незабележим – тоест да останеш в границите на една ограничена, удобна реалност – е прекрасно. Но ние ще излезем навън. Там, където отиваме, няма място за вас, ако все още имате стари проблеми. Не. Така че трябва да ги пуснем, а това не е толкова трудно. Наистина не е трудно.

Алт е и оригиналното име на Aтлантите. Алт. Така че наистина ще го направим - няма да се върнем в Атлантида, но Мечтата на Атлантида и цялото другарство, което имахме, наистина ще се съберат в следващата серия. Но отново няма място за проблеми. Няма място за хленчене.

Ще има - и ще имаме много дискусии по този въпрос - има несигурност. Има неща, които може да не разберете. Ще ги подложим на обсъждане – не за развитие, а за обсъждане – за да ги пуснем. Искам да кажа, че е време да обуете панталоните, ризата или сутиена на вашия Майстор, или каквото и да е, защото ще се отправим натам. Правим това, докато сме на планетата. Когато излъчвате светлината си, това разтърсва света и за мен това е голямо свидетелство за това, което правите. Всичко на планетата се тресе.

Не искаме да стигаме толкова далеч, че всичко да избухне. Има голяма разлика между разтърсване и експлозия. Но искаме малко да разклатим нещата. В противен случай всичко ще продължи както преди, със същите стари проблеми. Нищо никога няма да се развие или промени. Затова ще продължим да хвърляме светлина върху другите реалности по много различни начини и ще разтърсим планетата. Но сега, ако имате проблеми и трудности, ако има нещо, което ви тежи, забравете за него. Там, където отиваме, няма място за такива неща. И няма нужда от тях. Няма нужда. Наистина няма. Така че нека просто преминем към това – накъде ще се отправим.

Добре, хубаво и дълбоко вдишване.

Линда, готова ли си? Извинявай. Не съм ли твърде агресивен днес?

ЛИНДА: Не повече от обикновено.

АДАМУС: Добре, добре. И искам да стане много ясно, че следващата стъпка ще бъде много важна и просто не можете да се вкопчвате в проблемите. Ако се вкопчите, ще боли много повече. Това ще ви причини много повече болка и до известна степен дори ще забави групата. Така че нека просто забравим за тях.

Правата на Майстора

В последния Шоуд говорихме за правата на Майстора. Говорихме за правата на Майстора и много от вас писаха, изразиха своите предложения и идеи. Повечето от тях бяха много, много добри. И отново в Клуба на Възнесените Майстори бях като онзи горд баща, който държеше списъка, за да го видят. Някои бяха леко необичайни - имаше различни варианти, но в по-голямата си част - много добри.

Това, което направих, беше да ги усетя всичките. Не само тези, които са записани, но и тези, за които сте мислили или може би сте публикували онлайн, но не сте изпратили. Направих обща оценка на правата на Майстора - и това не е окончателния документ, той е в процес на разработка - но избрах най-добрите от тях и ги преформулирах, защото много от формулировките се основаваха на негативното и исках да са изразени по положителен начин. Нещо като, “Имам право вече да не се страхувам.“ Добре, но все още е изпълнено със страх, така че как да го изразим положително? Така че полирах много, дестилирах и стигнах до заключението ...

ЛИНДА: Какво си полирал?

АДАМУС: Полирах думите. Думите. И така, мислих много и ето какво измислих, почти по ред на важност за Шамбра, какви бяха основните моменти. Така че сега ще ги прегледаме и ще поговорим за Правата на Майстора – или както искате да ги наречете.

Всъщност беше интересно изследване да погледна всичко това и да усетя енергиите и какво наистина се случва с Шамбра. И бях някак изненадан от това, което се превърна в най-важното право за Шамбра, и това е... (пауза, чакайки да се появи слайдът). Време е - сега (няколко се смеят).

ЛИНДА: “Аз съм в безопасност, винаги със своята естествена защита.“

АДАМУС: Добре. Да, Калдре ми казва, че ще ги пусне (слайдовете).

“Аз съм в безопасност.“ Беше често срещан във всички отговори - в стотиците, стотиците, стотиците и стотиците отговори, които изпратихте, и дори не включваше други опции. Но Шамбра, те разбират, че имат право да се чувстват в безопасност. Те имат право да се чувстват сигурни под собствената си естествена защита.

Когато започнахме този Шоуд, попитах, “Какво става по света?“ В момента светът се усеща несигурен. Когато наистина филтрирате излишното, хората просто се чувстват несигурни. Тук казвате, че имате право да се чувствате сигурни и това е много вярно. Имате естествена защита. Няма значение какво друго се случва по света в момента. Няма значение дали има огромна рецесия или депресия. Вие сте в безопасност. Почувствайте го моля. И разберете, че ако има война, вие сте в безопасност. Ако има природно бедствие, големи екологични дисбаланси – каквито има сега – вие сте в безопасност. Можете ли да почувствате и приемете това правилно? В крайна сметка това е ваше право. И не казвайте “И какво от това?“ Просто приемете, че е ваше право да сте в безопасност.

Можете ли да го усетите и да го позволите? Това за Шамбра беше номер едно.

Преди много години това бяха парите. Те биха казали, “Правото на изобилие, правото да бъдеш богат“ - и всичко останало. Как нещата са се променили сега. “Имам право да бъда в безопасност в един несигурен свят.“ И да не изпитвам нужда да изляза и да спася всички останали, които не са в безопасност или които може да са в опасност. Не можете да направите това. Трябва да сте в безопасност. Те разчитат на това. Това е като синдром на удавяне. Един удавник няма да помогне на друг. Стойте над водата. Пазете се. И така, можете ли да го усетите и наистина да го въплътите? — Имам това право да съм в безопасност. Това ще бъде от решаващо значение за напредъка ни.

Добре. Продължаваме по списъка.

ЛИНДА: “Аз Съм Отворено Самоизразяване, без нуждата да се обяснявам или ограничавам.“

АДАМУС: Това се появи в резултат на това, че хората казаха, “Уморих се да бъда неразбран. Омръзна ми да не съм това, което съм. Уморих се да не мога да говоря истината си. Уморен съм да бъда анализиран, критикуван, отхвърлян и подложен на всичко останало заради това,” Преработих всичко и го опростих малко, поставяйки го в десет думи или по-малко (лек смях). “Аз съм открито себеизразяване. Аз съм отворен израз. Имам това право”, без да е необходимо да обяснявам или ограничавам.

Мисля, че това се появи за първи път на една от нашите срещи в Кона по-рано тази година и за моя изненада също. Най-големият проблем на тази група, най-важното нещо, от което се разстроиха, е, че никой не ги забеляза. Никой не ги забеляза. Чувстваха, че трябва да останат толкова малки и безизразни или постоянно да се опитват да се обясняват. Сега това време отмина. Това време отдавна мина. Имате право на пълно себеизразяване.

Някой може да възрази, “Това означава ли, че можете да крещите “пожар“ в киносалон?“ Моля ви се! Ние сме над това. Нека не навлизаме в тези философски спорове. Няма да го направите.

Имате право да бъдете това, което сте, и това означава да светите със светлината си. Това означава да можете сега... да, много от вас са имали проблеми с артикулацията, формулировката, говора. Можете да почувствате нещо вътре, то започва да се опитва да излезе чрез думите и вие се спъвате и се обърквате, защото е било потискано толкова дълго. Имате правото и способността да говорите, а думите просто текат. Когато престанете да се позовавате само на мозъка и се научите да оставяте енергията да говори сама за себе си.

Енергията говори сама за себе си. Не е нужно да мислите за нея. Думите просто текат, вие просто сте в потока и не е нужно да обяснявате нищо на никого. Знаете ли защо? Защото на първо място не ви трябва. Не им дължите нищо. И второ, те просто разбират всичко сами. Когато сте в истинското си изражение, те разбират каквито и думи да са казани. Всичко се случва на различни нива. Така че в момента това е вашето открито изразяване, вербално, енергийно, артистично, по какъвто начин искате. И аз не... Получавам въпроси от някои от вас, “Това означава ли, че излизате и започвате да говорите за политика и...“ Не, не е това. Надявам се вече да сте отвъд това. А онези малцина от вас, които все още са затънали в конспирации и политика, моля, вървете си. Искам да кажа, че имаме по-добри неща за вършене тук.

Вече няма нужда да скачате на подиума и да казвате коя политическа партия е права или неправа или нещо подобно. Убежденията вече не са ваши. Има нещо много по-съзнателно, което можете да направите на планетата.

И така “Аз Съм“ – усетете това за момент – “Аз Съм Открито Самоизражение, без нужда да го оправдавам.“

По-натам по списъка.

ЛИНДА: “Аз Съм Свободен, без карма, вина или срам.“

АДАМУС: Много беше казано по различни начини, но Шамбра каза, “Уморен съм от карма. Уморен съм от вина и срам.“ Мнозина, които са минали през “На Прага,“ по-специално казват, “Най-накрая осъзнах колко вина и срам имах. Сега с това приключи.“ Бих казал просто, “Имате право да сте свободни,“ включително и от кармата. Нямате никаква карма, освен ако не я искате. Кармата не съществува. Искам да кажа, че е илюзия, докато не решите, че искате да я допуснете в живота си.

Вината и срамът, от друга страна, са много реални, защото вие ги създавате. Имате малка машина вътре във вас, която създава вина и срам всеки ден - тя просто ги изхвърля (няколко се кискат). Но рано или късно казвате, “Ще изключа тази машина, защото наистина ми омръзна.“ Имате право да бъдете свободни.

В човешката психология е заседнала една мисъл, “Трябва да се чувствам виновен, иначе ще направя нещо лошо.“ Не. Не. Това е минало. Толкова е старо. Чувствата за вина и срам не трябва да са ориентири или коридори, които да ви водят през живота. Вината и срамът са лоша еднопосочна улица. Чувствата за вина и срам не трябва да ви спират. Някъде по пътя решавате, “Бил съм лош човек.“ Едно от срамните неща на Ню Ейдж е, че харесват вината. “В минали животи вие сте убили всички тези хора.“ Оф! Не бяхте вие! Това е бил шибаният ви минал живот и те трябва да се справят с него и сега те го правят на много нива. Това не е ваше и вече не е нужно да го носите със себе си. И можете да го пуснете за миг. Но тогава вината и срамът се връщат, “Все още имам нужда от малко. Не съм ли отчасти отговорен за това?“ Не. Край на кармата. Край на вината и срама.

Просто си го представете за момент, просто използвайте въображението си. Какъв би бил един типичен ден, ако нямате вина, срам или карма? Еха! Това е свободата. Това е много важен момент. И имате право на това. Не е нужно да го постигате. Не е нужно да плащате за това. Не изисква много работа и не изисква страдание. Този момент, точно сега, това е ваше право, “Освободен съм от вина, срам и карма.“ Добре.

ЛИНДА: “Аз Съм Красота и чувственост.“

АДАМУС: Да, така е (лек смях).

Тази тема се повтаря навсякъде. Шамбра каза, “Най-накрая искам да имам красота в живота си. Искам да видя красотата. Искам да бъда чувствен. Омръзна ми просто да гледам едно дърво и да си мисля, че е дърво. Искам да видя красотата, присъща на всичко.” И това е ваше право. Умът е програмиран да вижда нещата по много линеен начин, буквално. И често животът е лишен от красота, от своята чувственост поради различни причини.

Но бих казал, че това е едно от най-красивите ви сетива – сетивото за Красота. Това е сетиво. И чувствеността, чувственият живот е възхитителен живот, в който всичко, което ядете, е чувствено, всичко, на което се възхищавате, е чувствено, всичко е музика и не само всичко е чувствено. И ако нещо не е чувствено, ако нещо не е чувствено в същността си, ако не можете да се свържете с чувствените енергии, изхвърлете го от живота си, защото някои неща, тяхната енергия и начинът, по който са изградени, не са чувствени - тогава изхвърлете ги от живота си. Време е да бъдете красотата в себе си и във всичко, което ви заобикаля.

Сега си представете, че виждате красота във всичко и това не е просто клише, а наистина усещате красотата във всичко около вас. Така трябва да бъде в живота. Без това няма да има щастие. Ще има депресия. Ще има безпокойство. След като започнете да допускате естествената красота във всичко и си позволите да я възприемате, вече няма да можете да изпадате в депресия или отегчение. Можете да седите на пейка в парка осем часа на ден и да не правите нищо друго, освен да чувствате, чувствате и изживявате красотата, и някой ще каже, “Не е ли скучно просто да седиш така цял ден?“ Не. Скучно е това, което правите, без да водите чувствен живот. Това е скучно.

Добре, продължаваме нататък.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: “Аз...“ опа. Говори.

ЛИНДА: Сам ли искаше да го кажеш?

АДАМУС: Не, ти говори.

ЛИНДА: През цялото време казваш така.

АДАМУС: Знам, но ти трябва да го кажеш.

ЛИНДА: Добре. Добре.

АДАМУС: Потренирай.

ЛИНДА: Добре. “Аз Съм това Което Съм, а не масовото съзнание, не моите предци, минали животи, ангелски семейства или други проекции.“

АДАМУС: Вие не сте нищо от това. И отново, общоприето е, че вие ​​сте отчасти вашето семейство и ангелски семейства. Отървахме се от ангелските семейства - кога? - преди няколко години. Беше хубаво. Вие не сте тях.

Може би за кратко остава усещането за празнота, защото сте се свързали с тях. Те са били част от вас и по някакъв начин все още са част от вашата история, но вече не сте им длъжни. На никого. Вие сте свободно същество. “Аз съм това, което съм. Не това, което е семейството ми. Не това, което бяха миналите ми животи.“ Вие изобщо не сте вашите минали животи. Както казах преди, те са като сродни души или нещо подобно, но не сте вие. И което е по-важно, те се надяват да се измъкнете от него, дори от старата си душевна кръвна линия. Те искат да се издигнете над това и да кажете, “Аз не съм просто още един живот в живота на моята душа.“ Вие сте предназначени да се възнесете. Вие сте този, който е освободен дори от моделите на миналите животи на душата. Това е грандиозно. Това е грандиозно.

“Аз Съм това, Което Съм, не това, което са те, не това, което е моето биологично семейство, не това масово съзнание, не онези проекции, които другите хора ми налагат. Аз Съм това, Което Съм. Аз решавам кой съм.“

Ученето от вашия принос към това, което наричаме Декларация за правата или правата на Майстора, беше феноменално, дълбоко усетих всички отговори. Получих много полезен опит. По-нататък.

ЛИНДА: “Аз осъзнавам Сетивата на Душата си, а също и човешките си сетива.“

АДАМУС: Добре. Може би познавате човешките си сетива твърде добре. Сега казвам “сетивата на душата,“ а не “ангелски сетива.“ Отдалечаваме се от ангелските семейства. Това са сетивата на вашата душа, а те са над 200 000. Няма да са ви нужни много, но времето дойде; имате право на тези сетива. Говорихме за някои от тях - красота, способност за концентрация - има много от тях. Ще подхвърляме повече тук и там (Линда се смее). Не, няма да ги подхвърляме просто за да си придаваме важност.

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: Да. Опитвам се да бъда модерен и използвам модерна терминология (няколко се кискат). Кутхуми наскоро ми се скара, че съм малко изостанал от времето, че трябва да говоря и да се обличам по-модерно, че трябва да слушам повече от класическа музика. Така че опитвам. Така че, моля, изтърпете ме. Да.

Как си пич? (смее се)

ЛИНДА: О, правилна посока (още смях).

АДАМУС: Може би ще имам нужда от инструктаж по тази тема. Но разбира се, точно той ми помогна да измисля името Адамус.

ЛИНДА: Е, разбира се. Знаем какво означава. (Позовава се на ченалинга на Кутхуми от “10 години с Адамус“)

АДАМУС: Да, знаем (Адамус се смее). Той се готви за срещата “Мечтата на Мерлин.“

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: И така, имате тези прекрасни сетива. Нека ги пренесем тук. И как да го направим? Просто му позволете да се случи. Ще поговорим за това, ще обясня какво е усещането, но ще започнем да ги вплитаме направо в живота си и това ще направи живота много по-приятен, пълноценен, забавен, вълнуващ и вълшебен. Имате човешки сетива, страхотно, но нека интегрираме още няколко, за да направим житейския опит за времето, което остава тук на планетата, много по-специално. Имате право на душевните си сетива. Не ме интересува какво казва умът, “Е, къде са? И как мога да ги използвам? Млъкни! Просто ще ги преместим тук. Все още ще имаме много “мълчи“ и “майната ти“ (смях) - само за да дадем тон. Добре. Или “млъкни по дяволите“ (повече смях). Да. Знаете ли, ако просто кажа “млъкни,“ това е едно. Но “млъкни по дяволите“ е наистина важно. Добре, запиши го. Много е важно.

Отлично, какво имаме по-натам?

ЛИНДА: Ето по какво познавам, че Джеф канализира.

АДАМУС: Следващата точка.

ЛИНДА: “Аз Съм Радост във всяка клетка на моето тяло и във всяка мисъл на моя разум.“

АДАМУС: Да. Например, имаше много опции за Светлинното Тяло. Имаше много “Искам Светлинното си Тяло сега“ и “Искам радост“ и те почти се сляха. Има проблеми с тялото. Няма нужда да ви казвам това. Тялото е увредено и изпитва болка. Вие преминавате през трансформация. Дойде обаче времето да кажем, “Нека се радваме на всеки атом, на всяка клетка от тялото. Нека пребиваваме в радост в мислите, в ума.” Не говоря за фалшив оптимизъм. Говоря за истинска радост - съчетана с нещо, което имаме тук - способността просто да позволите да бъдете в радост. Радост, щастие, чувственост, поток. Струва ми се, че може би тази дума е дори по-добра от “радост.“ “Аз съм моят поток - моят поток от енергия, поток от лекота и благодат - без никакво съпротивление или триене.“ Това е ваше право. Намерете го в тялото си, в ума си и във всичко, което правите. Добре.

ЛИНДА: “Най-накрая съм отпуснат.“

АДАМУС: Това също беше интересно. Имаше много подобни. Изненадващо, беше казано по различен начин. Беше, “Трябва най-накрая да се отпусна“ (Линда се кикоти) и “Толкова съм уморена от стреса. Безпокойството е просто непоносимо.“ Имате право най-накрая да се отпуснете. Защо? Да се ​​върнем към първата точка. Защото сте в безопасност. Когато сте в безопасност, можете да се отпуснете. Останалият свят не е в безопасност. Те не са отпуснати. Те са в безпокойство. Напрежението расте и се натрупва. Кой знае до какво може да доведе? Знам но...

“Аз съм отпуснат.“ Просто го усетете за момент. “Най-накрая се отпуснах“ (Адамус си поема дълбоко въздух). Има много напрежение в релаксацията ви (Адамус се смее). Искам да кажа, усетете я наистина. Това е ваше право. Ваше право е да сте спокойни, да се чувствате спокойни. Сега приемете това право “Аз съм отпуснат.“ Ааа! (кратка пауза) Не сте много спокойни (Адамус се смее). Все още има много напрежение. Добре.

Така че в свободното си време се върнете към мисълта, “Аз съм в безопасност.“ Това не е умствена конструкция. В него няма нищо, което трябва да бъде изобразено графично. Това е вярно. Не е нужно да мислите за това. Точно така, “Аз съм в безопасност.“ След това, когато наистина го почувствате, усетете, “Отпуснат съм.“ Ааа! Можете да се отпуснете, защото сте в безопасност. Всичко е просто. Това е вярно. Не е нужно да плащате за това. Не е нужно да работите усилено за това. Това е ваше право.

Добре, какво още имаме в списъка?

ЛИНДА: “Намирам се във Физическа Хармония с физическото и светлинното си тяло.“

АДАМУС: Тук отново има много физиология. Наистина го разбирам. Физиологията е може би най-трудното нещо, през което трябва да се премине в момента и трябва да кажа, че преходът към светлинното тяло ще бъде неудобен. Сега ще ви кажа как да го направите по-лесно, ако искате лесно - искате ли по-лесно? (няколко Шамбра отговарят, “Да“) Умрете (смях). Не, а после се върнете. Ще се върнете като ново бебе и ще кажете, “О, Боже, когато се преродих, взех светлинното си тяло със себе си, направо в родовия канал.“ Ако искате да останете тук така, ще бъде трудно за тялото. Дишайте повече и не забравяйте, че имате право на безопасност. Така че имате право на физическа хармония с вашата биология.

В момента вашата биология е хипер активна в своите комуникации. Имате анаятрон, който започва да избледнява, но той стимулира комуникацията между всички частици, клетки и нефизически части на вашето физическо тяло. Това е хипер комуникация и е една от причините да имате проблеми със съня през нощта. И тогава си казвате, “Не мога да спя, защото тялото ми изпитва болка.“ Това е така, защото тялото ви активно говори. Време е да осъзнаете, че имате право на физическа хармония. “Върви по дяволите, тяло. Физическа хармония. Не ме интересува какво казваш, уморен съм от тази болка. Уморен съм от тази дълга игра. Време е за светлинното тяло. Сега.“ Физическа хармония. Приемете това правило.

Това е феноменално - не знам дали има машини, които могат да го тестват - но щом приемете това правило, тялото започва да се променя. Цялата комуникация, която се случва, е, че части от тялото ви казват, “Какво става? Какво се случва? Светлинното тяло влиза и какво трябва да направя? Ще остарея ли, ще се разболея ли от ковид? Ще получа ли маймунска шарка?“ - или каквото и да е. Млъкни по дяволите! (малко смях) “Имам право на физическа хармония. Млъкни! Направете този преход. Светлинно тяло, спри да стоиш настрани. Ритни физическото ми тяло, но не прекалено силно. Нека се интегрираме веднага.“ Вие имате право на това.

ЛЮК: Точно в десетката!

АДАМУС: Благодаря ти. Да, да, да (леки аплодисменти). Еха! Еха! Да. Биологията е наистина сложно нещо и когато мислите, че сте имали добър ден, и изведнъж се разболеете, нараните или нещо друго се случи, това проваля всичко.

Така че ще ви помоля да бъдете силни и смели и лидери на собствената си физиология. Това тяло е ваше - то вече не принадлежи на вашите предци, то е ваше - поемете лидерската роля и приемете това право. Не само да оглеждате отстрани. Не го облизвайте. Приемете това право дълбоко в себе си. То е ваше.

Добре, по-натам.

ЛИНДА: А думата с буква “F” превежда ли се на 30-те езика на които се превеждат Шоудовете?

АДАМУС: О, разбира се. Всички знаят думата “fuck” (по-нататък в диалога думата “fuck” ще бъде дадена в английската версия, тъй като самата дума се обсъжда, а преводът й, поради разнообразието от нецензурни думи, зависи от използвания контекст).

ЛИНДА: Всички ли?

АДАМУС: Да, да (лек смях). Намерих няколко думи, които са често срещани по целия свят. “Окей.“ Всеки използва “Окей.“ В повечето култури, “Окей.“ Съгласни ли сте с това? Да. Друга дума е “лайно“ (“shit”) (лек смях). Тук няма нищо лошо. Това са само букви заедно - “лайно“ - но хората го разбират, а също и “fuck.” “Fuck” вероятно е – някои от вас се свиват. И какво?! Майсторите - знаете, имате право да ругаете. Трябва да е на слайдовете (смях и аплодисменти). Да (Адамус се смее). Всички останали могат да се свият. Това е като “Ходи си го начукай тогава“ (още смях). Това е като, “Заеби! Аз съм Майсторът и няма от какво да се срамувам. Не трябва да се сдържам, само защото вашите малки човешки уши не обичат псувните” (смях). “Боже, какво по дяволите!“ (още смях)

Така че трябва да включим такъв елемент, не мислите ли? Може би ще имаме гласуване под клетва (повече смях). Включване на тази клауза в декларацията за права? (публиката крещи “Да!!“, смях) Да я задържим ли? Да, по дяволите! (Адамус се смее) Страхотно!

Следващата точка е много важна, свръх важна.

ЛИНДА: “Аз съм отвъд смъртта, както тя се възприемаше по-рано в човешкото състояние.“

АДАМУС: Вие сте отвъд смъртта. Дори бих казал, че вече сте мъртви. В истинския енергиен смисъл на физическото човешко състояние вие ​​вече сте умрели. Вие вече сте преминали през това. Толкова голяма част от човешкия живот се разглежда от гледна точка на смъртта. Бавно се придвижвате към смъртта и има страх. Има несигурност и съмнения. Хората не разбират смъртта, измислят си, че нещо става или не става със смъртта. Вие сте отвъд смъртта и е много важно да разберете това, особено за онези от вас, които са написали, “Не искам да умра недостойно.“ Амин. Прави сте. Не трябва. Имате право да си тръгнете, когато пожелаете. Имате право да си тръгнете както желаете. Ако приемете това право, вие го имате. Ако просто го погледнете на стената и кажете, “Звучи добре.“ Говоря за приемане. Имате право да умрете.

Смъртта е много, много лесна. Смъртта е страхотна... всъщност смъртта е толкова забавна, че ти се иска да се върнеш и да я повториш (някои се смеят). Това е като влакче в увеселителен парк, “Ооо! Майната му!“ (смях) И тогава всичко свършва и си казвате, “О, това беше страхотно. Ще го направя отново.“ Смъртта е такава. Мислите си, “О! Мрачен жътвар! Ооо!“ И тогава минавате през него, изведнъж сте от другата страна и си казвате “Уау!“ (малко смях) “Вижте ме сега. Адамус, ти си тук, приветствай ме! Ето някои от моите приятели Шамбра. Еха! Това беше страхотно.“ И тогава трябва да се смеете на себе си, защото разбирате, че всички тези притеснения за 80, 90 години от живота ви са били безпочвени. Всичко беше много лесно.

И така, едно от вашите права е да умрете както искате. Достойно, ако щете. Можете да забавите смъртта, ако желаете. Можете просто да си тръгнете. Ще говоря за това след малко. Така че вие ​​сте отвъд смъртта. Можете ли да го приемете правилно? (някои Шамбра казват, “Да!“) Добре. Умирайте достойно. Умрете с хумор. Умрете в пламъци. Умрете, като разказвате вицове или ядете нещо голямо.

Добре. О, този поглед (от Линда) Уф! (смях) О, боже! Добре. И последната точка.

ЛИНДА: “Владея своята тайна градина в дълбокото светилище на душата ми.“

АДАМУС: Всъщност никой не каза това, но казаха, “Имам право на моето място, където никой не може да дойде и да се меси. Имам право на душата си, на суверенитет, където енергиите на масовото съзнание няма да влязат. Имам право на уединено място, където мога да отида и да се възстановя, когато пожелая. Това е ваше право и всеки го има.

Говорим за това по различен начин в Кихак. По-специално говорихме за Двир, това е чисто състояние на енергия, но е дори повече от това. Това не е скривалище и някои от вас са грешали за това преди. Това не е скривалище. Това не е тайна, подземна пещера. Това е вашата тайна градина. Това е мястото, където можете да отидете, когато пожелаете. Никой друг не може да се меси. Никой друг не може да влезе. Не може, дори да сте поканили някого. Това е вашето място. Това е вашето убежище с вашата душа. А тайната градина може да бъде градина или гора. Може да е река. Може да е раят. Може да е нищото. Но това е вашето пространство, предназначено само за вас. Можете да останете там толкова дълго, колкото искате, за да се заредите отново с енергия, да балансирате отново, да се свържете истински с душата си. Никой никога не може да ви го отнеме и ще разберете, че то винаги е съществувало. Вие просто се бяхте изгубили, забравили, че съществува, бяхте си помислили, че е някаква голяма обща градина, която споделяме с всички. Не. Това е вашата градина.

Нека вдишаме дълбоко това. Това е ваше право.

Мисля, че това беше всичко. О, още една точка. О, добре.

ЛИНДА: “Аз Съм Майстор и аз определям тази реалност.“

АДАМУС: Със сигурност! Това е добро обобщение. “Аз съм Майсторът.“ Вече не се опитвате да постигнете майсторство. Ние сме отвъд това. Или сте Майстори, или не сте. Ако не, тогава е време да си тръгнете. Ако да, тогава нека да продължим, със същата причина, със същата машън (мисия + страст), поради която сте тук на планетата.

Някои от вас смятат, че трябва непрекъснато да се опитват да го заслужат, или поглеждат назад към реалността си, за да кажат, “Но имам нужда от потвърждение, че съм Майстор. Имам нужда от други хора за ох и аах. Трябва да покажа трикове. Никога няма да се случи, докато не решите, че вие ​​сте Майсторът. Няма да получите външно потвърждение, докато не приемете вашия Майстор направо отвътре. Това е всичко. Толкова е просто. И тогава ще разберете, че като Майстор вие определяте своята реалност. Никой друг не я определя. Вие сте осъзнати за другите заобикалящи ви реалности, но казвате, “Аз съм Майсторът. Аз определям реалността си.“ Не масовото съзнание, не вашите стари семейства или нещо подобно, а “Аз определям своята реалност.“

В този момент разбирате какво е важно и това не са парите или отношенията. Това не е сексуалност или различни титли след името ви, не вашите дипломи. Разбирате, че всичко е било интересно преживяване, но започвате да разбирате кое е наистина важно. А тези неща наистина не са много. Смешното е, че когато осъзнаете това и приемете “Аз съм Майсторът,“ всичко останало идва от само себе си. Дори не е нужно да мислите за изобилие, здраве, връзки или нещо подобно. Всичко това е просто там. Когато сте в майсторство, това просто е така. Защо? Защото вашата енергия вече знае всичко. Едва сега разбирате това. Вашата енергия вече знае как да генерира изобилие, мъдрост, мир, радост и балансирана биология. Тя вече знае и просто чака да ви служи.

Усетете своето право, “Аз съм Майсторът.“ Няма нужда да проверявате отвън, казвайки, “Но трябва да видя външното проявление. Имам нужда хората да бъдат впечатлени от мен“ или “Трябва изведнъж да се науча да ходя по вода.“ Това никога няма да се случи, защото означава само, че не вярвате. Вие търсите валидиране извън себе си и никога няма да го има. Ще търсите много, много дълго време. В момента, в който приемете правото си на Майстор, вашата енергия, вашата реалност, магията се случва и тогава нищо няма значение. Всичко е там.

И така, имаше много, много, много, много страхотни отговори. Бях много впечатлен от това, което получихме. Преди три-четири години това нямаше да се случи.

И така, Линда, помолих Калдре да добави още няколко точки, само за да можеш да ги чуеш. Те не попаднаха в списъка, но заслужават да бъдат споменати.

ЛИНДА: Добре. Искаш ли да ги прочета всичките?

АДАМУС: Първата.

ЛИНДА: Първата?

АДАМУС: Имаш ли нещо против да похапна? Това е много вкусно.

ЛИНДА: Аз съм в екстаз (смях, възгласи и аплодисменти).

АДАМУС: Добре. Какво имаме тук? Нещо, което не влезе в списъка. Първата точка ми харесва.

ЛИНДА: “Имам право да бъда автора на своя живот.“

АДАМУС: Харесва ми колко е поетично. “Аз съм авторът на живота си. Никой друг няма да напише сценария. Аз съм авторът.“

ЛИНДА: Ти ли си го писал?

АДАМУС: Не, не съм аз.

ЛИНДА: “Имам право да не се чувствам отговорен за чуждия опит.“

АДАМУС: Да. Много е важно. Вие не носите отговорност. И ако някой има нещастен живот, така да бъде. Можете ли да бъдете достатъчно Майстор, за да приемете, че те сами го избират? Когато дойдат при вас и поискат вашето напътствие, вашата светлина или каквото и да е, тогава е време да действате. Но за мизерния живот на обикновения среден човек, член на семейството, приятели - имайте състрадание. Те сами го избират. Много е важно да не поемаме отговорност за проблемите на света.

ЛИНДА: “Правото да бъдеш пират.“

АДАМУС: Трябваше да включим тази точка (лек смях). Не е зле. Мисля, че днес доказахме това на другите слайдове. По-натам.

ЛИНДА: “Право да общувам и да водя диалог с животните, растенията, също както разговарям с хората.“

АДАМУС: Право на диалог с животните и растенията. Бих искал тук да има точка, но те продължиха ... какво има след това?

ЛИНДА: (тихо се подсмихва) “Също както разговарям с хората.“

АДАМУС: “Също както разговарям с хората. Не. Не. Ако общувате с растения и животни, няма да използвате английски, немски, руски или друг език. Няма да го направите. Ще го направите енергийно. Имате естествено чувство за комуникация. Може би, за да разширим малко списъка, “Имате право на невербално общуване и разбиране.“ Не говорите с кучето си с думи. Кучето ще каже, “Какво, по дяволите, казват?“ (няколко се кискат) Говорите енергийно.

Ще чуете как умът ви го изразява в думи и това е добре. Но не го изразявайте първо с думи. Вие общувате с кучето си, общувате с Бел и го чувствате - и е трудно да не го изразите с думи - но това е просто чувство на любов и какво друго?

ЛИНДА: Енергия. Те чувстват енергията.

АДАМУС: Не е нужно да го изразявате с думи. Можете да чуете ума да казва, “Добре, трябва да преведем това като “любов“, “приемане“ и “липсваш ми“ – но това не е това, което предавате. Не говорете с други нечовешки същества на човешки език. Усещате се психически и това е нормално - умът ви ще прикачи думата, това е нормално - но преди всичко - направете го енергийно. Както когато говорим тук с Джоана по този начин, не е нужно да използвам думи. Думите са разсейващи, но ви давам нещо абсолютно красиво. Тя няма нужда от думи, и вие нямате нужда от думи, за да я разберете. То се случва.

Добре, просто исках да го разберете. Спрете да използвате език. Има по-висш начин на комуникация. Добре.

ЛИНДА: “Правото да не се въплътяваме повече никога, никъде“ (лек смях).

АДАМУС: Да (Адамус се смее). Прочети го с малко... прочети го с изражение, както всъщност е написано първоначално.

ЛИНДА: “Правото да не се въплътяваме повече никога, никъде!!!“

АДАМУС: Да. Добре. Мисля, че тази точка говори сама за себе си. И това не е необходимо между другото. Не е нужно.

ЛИНДА: След него имаше много възклицателни знаци.

АДАМУС: Имаше, да! Мислех, че е много подходящо за Шамбра, “Никога повече няма да се инкарнирам.” Въпреки че има алтернатива. Ще говорим за това в поредицата “Алт.“ Добре. Следващия.

ЛИНДА: “Правото да игнорирате всеки съвет, даден от който и да е от Великите Възнесени Майстори, и вместо това да изберете своя собствен опит“ (Адамус вдига среден пръст, публиката крещи “Уау!“, смях). О, върнахме се към това.

АДАМУС: Не, не! Това показваха на мен (Адамус се смее). Ето какво усещам отвъд пределите на думите. Какво всъщност се опитва да каже този човек? М-м-м (Адамус отново показва среден пръст и се смее). Добре. И последната точка.

ЛИНДА: Много подходящо за днес - чета го точно както е написано - “Правото да бъдеш арогантно копеле“ (лек смях).

АДАМУС: Не мисля, че го прочете правилно.

ЛИНДА: “Правото да бъдеш арогантно копеле.“

АДАМУС: Да. Правото да бъдеш арогантно копеле. Добре. Добре.

ЛИНДА: Нека да го прочетем още веднъж, за да се убедим, че всички са го разбрали правило (смях).

АДАМУС: Ти просто искаш пак да кажеш тази дума, нали? (още смях). Добре. Добре.

Нека отделим малко време, за да навлезем наистина в Правата на истинския Майстор. Всяко от тях е ваше право, а има и много повече. Можем да направим много дълъг списък. Въпреки че исках да го филтрирам малко. Това са вашите права. Не е нужно да ги заслужавате. Те не са илюзорни. Те не се намират никъде другаде. Всяко от тях е точно тук, а засега нека започнем с “Безопасност.“

Имате право на безопасност. Разбирате ли? Тоест, във физическа безопасност, в емоционална безопасност, във финансова безопасност. Имате право да сте в безопасност дори в свят, изпълнен с престъпност и мрак.

Можете да изберете това правилно, можете да спорите с него или можете да кажете, “Ще взема само малко.“ Но имате право да сте в пълна безопасност. И не че куп ангели се навъртат наоколо и ви защитават. Това се прави от вашата собствена душа, от вашата собствена енергия.

Може да се окажете в средата на буря, в средата на хаоса, през който планетата преминава в момента; имате право на безопасност. Ще приемете ли това право? Добре.

Нека вдишаме дълбоко.

Шамбра – Майстор

Имаме нужда от промяна. Сега ще направим тежка енергийна промяна и ще навлезем в нашия Мераб с изгасени светлини, като започнем с малко музика.

Нека си поемем няколко дълбоки вдишвания, докато навлизаме в мераба и ще го започна като история. И там отзад, дайте знак, когато сте готови.

(музиката започва)

Вдишайте дълбоко.

Интересно е, че днес минахме през много, много думи и то лоши. Но усетете енергията за момент. Имате право да чувствате, да общувате на различни нива.

Тази история е много истинска. Става въпрос за Шамбра, за истински Майстор. За истинския Майстор.

Тя беше като много от вас, които дойдоха на планетата преди много време и в ранна възраст се чудеше защо е дошла в биологичното семейство, в което се е озовала. Това винаги изглеждаше погрешно. Никога не се е беше чувствала като истински член на семейството. Семейството не беше лошо. Имаше обиди, но нищо особено. Но тя просто никога не се беше чувствала като една от тях.

В много ранна възраст, в ранна, ранна възраст си спомням как тя седеше на тревата пред къщата и мечтаеше, “Някой ден ще избягам оттук.“ Имайки предвид не само нейното семейство и дом, но и “място“, енергия, реалност. “Някой ден ще избягам оттук. Някой ден ще отида да видя света. Някой ден ще мога да следвам сърцето си.“

Помня как я гледах този ден – такава решителна, толкова прекрасна.

Тя изобщо не беше идеална. Не се интересуваше много от училището. И беше интересно, защото въпреки че се разбираше добре с хората, тя нямаше много приятели, не искаше да има много приятели; осъзнавайки, че е важно да отделя достатъчно време за себе си.

Беше привлекателна и момчетата я преследваха. Но знаете ли, тя имаше нещо вградено, вероятно бихте го нарекли система за сигурност, което я предпазваше от прекалено потапяне във връзката, защото тя знаеше, че там, където в крайна сметка отива, няма място за това. За съжаление може би, но просто нямаше място.

Тя напусна дома си в сравнително ранна възраст, малко след гимназията, отиде в колеж, учи психология, обществено здраве. Никога не се интересуваше особено от ученето, просто искаше да го завърши и да се заеме с работата. Да правиш неща, а не просто да ги изучаваш.

И в крайна сметка тя получи образование, влезе в света на работата и беше много разочарована - изключително разочарована - че нейните мечти и цели, желанието й да помага на другите, бяха потиснати от системата, бюрокрацията, човешкото его и всичко, което се случва, когато попаднете в реалния свят, както го наричат, който всъщност не е реалният свят.

Тя се омъжи и отношенията и бяха нормални, но само нормални. Тя никога не им се отдаде напълно. Това я накара да се почувства малко засрамена, но не можеше да направи нищо. Просто не можеше да се потопи напълно в тях. Не можеше да позволи на собствената си душа да проникне толкова дълбоко в друг човек.

Тя обичаше да пътува. О, нямаше начин да стои на едно място през цялото време. Тя седна зад волана. Колата й беше може би най-важното нещо за нея — каквато и кола да имаше — защото това беше нейната свобода. Тя се качи в колата и просто потегли, срещайки хора по пътя. За известно време си намери работа, но не за дълго. Намери си работа като медицинска сестра. Тя беше и отличен учител. Но никога не можеше да остане някъде за дълго.

Тя откри Аления Кръг преди 15+ години. Хм (дишайки). Не ставам емоционален, но тя - да. Тя намери Аления Кръг и разбра, че си е у дома. Това бяха нейните хора, онези, които означаваха повече за нея в живота от всеки друг, когото бе срещала. Тя си беше у дома.

Тя започна да пътува по различни срещи и семинари. Тя стана учител на Аления Кръг, а след това учител-наставник. Беше й трудно, особено по време на ковид и трябваше да съкрати пътуванията си и да съкрати времето си тук с Шамбра.

И тогава, преди година и нещо - нека се върна още малко назад, към 2020 г. Тя получи Реализация. Тя разбра, че е Реализирана. Тя вече не се съпротивляваше. Вече не правеше нещата на теория. Веднъж в колата си, разбира се, тя си каза, “Аз съм Реализирана“ и така и стана.

И в този момент тя сякаш се освободи от много. Имаше толкова безпокойство, съмнение, несигурност, “ами ако“ и изведнъж, “Аз съм Реализирана.“ И огромна мълния не избухна от небето и ангелите не танцуваха около колата. Всъщност тя прекара тази нощ в къмпинг, палеше огън и нямаше никой наоколо. Просто гледайки огъня и разбирайки какво наистина означава да си Реализиран. Толкова е фино и толкова красиво.

Тогава преди около година тя каза, “Напускам. Ще отида, ще го направя по моя начин.“

И беше трудно, защото се съмняваше. Тя каза, “Може би трябва да остана на тази планета. Може би Адамус има нужда да съм тук, да осветявам със светлината си и всички тези неща.“ Но накрая тя каза, “Не, аз избирам това, което искам. Дори избирам как да умра.“ Беше прекарала голяма част от изминалата година на път, посещавайки приятели, посещавайки места, които обичаше толкова много, приключвайки делата си. Без драма. Нищо подобно. Без гняв. Не, тя го беше оставила отдавна. Без тъга.

И тогава един ден тя отиде сама на къмпинг - наскоро тя отиде сама на къмпинг - седеше и просто гледаше водата, галеше колата си, говореше на колата си, мислеше за живота си и своята Реализация и след това просто отиде до вода, по-точно към езерото или океана. Тя отиде при него.

Първо усети студената вода под краката си, онова вълнение, което изпитваш, когато водата докосне краката ти за първи път. Осъзнаването, “О, това е вода и е студена.“

Тя влезе почти до колене и осъзна, “Всъщност е доста студено. Може би трябва да избера нещо по-добро. Но не, не. Така го планирах.“ И докато стигна до кръста, вече я нямаше.

Тя премина. Физическото й тяло трябва да е продължило да влиза във водата. Тя всъщност не мислеше да вземе тялото със себе си, то просто продължаваше да отива във водата. Тя напусна.

Тя прекара няколко седмици, просто бродейки из планетата, в нефизическа форма, посещавайки някои от вас, разбира се, и просто усещайки другата страна на случващото се. Нямаше съжаление. Без угризения на съвестта. И тогава не толкова отдавна, преди около седмица, земно време, тя каза, “Добре, време е да продължим напред.“ И когато го направи, веднага се озова в Клуба на Възнесените Майстори.

Говорим за някой, когото много от вас познават, Пати Северанс. Пати Северанс.

Днес Пати е с нас. Тя плаче. Тя е преизпълнена от сълзи - сълзи на любов и радост за вас, за семейството си, за тези, които е познавала лично и дори за тези, които не е познавала, никога не е срещала, а просто за енергията на семейството си. Тя е Възнесен Майстор.

Разбира се, тя на драго сърце поздрави Сарт, Кудерка и останалите, които преминаха, и веднага спретна истинско пиршество.

Сега възниква голям въпрос, голям въпрос.

Тя напусна. Не я болеше. Беше лесно. Тя си отиде и ще се съгласи с мен, ако кажа, че това е най-лесното нещо, което някога сте правили. И аз я наричам истинския Майстор, защото тя знаеше, че всичко е приключило за нея. И отново нямаше лекарства. Тя просто напусна тялото си. И не стана заради някакви медицински проблеми или заради нещо друго. Просто моментът беше настъпил и това повдига един много важен въпрос.

Тя е истински Майстор, защото следваше сърцето си в това, което искаше да направи. Но ето че вие сте все още на планетата. Това повдига голям въпрос. За какво? Не е нужно да сте тук.

Между другото, искам да бъда много ясен. Това не беше самоубийство. Самоубийството е, когато някой отнема физическото си тяло, живота на физическото си тяло и следователно мозъка си.

Когато просто си тръгнеш, това не е самоубийство. Вие не унищожавате тялото или мозъка си. Вие съзнателно избирате да си тръгнете. Така че има избор между оставане или напускане.

Тя просто нямаше сили. Тя каза, “Живея на тази планета повече от 70 години. Уморена съм, свърших и съм щастлива. И няма страшно другите да останат, но на мен ми е време да си тръгвам.“

Тя е тук с нас днес, преди всичко, за да ви предаде любовта и поздравите си, но и за да ви зададе един много остър въпрос, “Поглеждайки в сърцето си, искате ли да останете?“

Тя не остана. Поглеждайки в сърцето си, тя казва, “Тук няма неопределеност. Няма “може би да; може би не.“ Искате ли да останете?

И ако желаете, време е да потърсите правата си на Майстор. Без тях няма как. Ще бъде твърде болезнено. Не можете да влезете там чрез “може би.“

Ако искате да останете, потърсете правата си. Ако не искате, можете да си тръгнете.

В действителност вашият дух напуска физическото ви тяло, преди да умре физически. Напуснали сте. В този момент то просто е в режим на робот. Може да продължи с дни, но е мъртво. И днес тя задава много дълбок въпрос, “Какво искате да правите?“

(пауза)

Тя няма угризения на съвестта, вина или нещо подобно - не можете да имате, ако сте Възнесен Майстор - защото тя не би могла да ги понесе на тази планета. Нито едно. Но тя иска ясно да го разберете, да ги изясните за себе си: избрахте ли да останете и следователно избирате ли енергията ви да ви служи? Или искате да си тръгнете? Няма междинен отговор. Това са нейни думи, не мои.

Нека вдишаме дълбоко.

Скъпа Пати, скъпа Пати. О, много от вас я познаваха лично. Тя е била тук много пъти, много пъти е идвала на срещи. Сега тя е Възнесен Майстор. Какво ще кажете? Какво ще кажете? (аплодисменти) Да, това заслужава аплодисменти.

И в момента тя казва в отговор на въпроса на Калдре, “Да, Клубът на Възнесените Майстори наистина съществува.“ (малко смях) “Той съществува и е удивителен, невероятен.“

Сега нека вдишаме хубаво, дълбоко този въпрос, проблемът. Да останете или да си тръгнете. Говорили сме за това и преди, но ако решите да останете, време е да потърсите правата си. Ще имате нужда от тях и, по дяволите, така или иначе това са ваши права. Така че ги приемете.

Ако решите да си тръгнете, недей... думите й продължават - ако решите да си тръгнете, не се заблуждавайте. Не е нужно пет години да играете играта “Ще си тръгна ли или не?“, защото участвате в собствена сапунена опера. Искате просто да вземете решение и след това просто да го направите. Това са нейните думи.

Нека си поемем дълбоко въздух.

Тя иска да знае дали някога ще я канализираме, може би на следващото събитие на Мерлин. Вие просто трябва да станете Възнесен Майстор. Просто се отпуснете малко (тих смях).

И така, в момента имаме толкова красиво, толкова променящо се време. Ако останете, потърсете си правата.

С това нека си поемем дълбоко въздух, докато приключваме поредицата Изкуството да седиш на пейката и се приготвяме за поредицата Алт.

Поемете си дълбоко въздух и винаги помнете, че всичко е наред в цялото творение.

С това, благодаря.

Аз Съм Адамус от Суверенните Владения. Благодаря (аплодисменти).