МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 11 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 7 август 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения, и не съм много търпелив (смях, Адамус се подсмихва). Ах! Ще го разберете на този Шоуд. Здравей, скъпа Линда.

ЛИНДА: О, да, добре. Нямам търпение.

АДАМУС: Търпение. Хъмм…

ЛИНДА: Какво?

АДАМУС: Нищо ли не пропускаме тук?

ЛИНДА: Какво искаш?

АДАМУС: Какво …

ЛИНДА: Какво?

АДАМУС: … тук не липсва ли нещо?

ЛИНДА: Къде ти е кафето?!

АДАМУС: А-а-а-а!

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: Сега …

ЛИНДА: А ето го и кафето.

АДАМУС: Сега всичко разбрах (Кери носи тортата). Това, о …

ЛИНДА: (пее) Честит рожден ден…

АДАМУС: Аз така…

ЛИНДА: (продължава да пее “Честит рожден ден“ публиката се присъединява … честит ти рожден ден!

АДАМУС: Не заслужавам това (смях).

Точно когато казвах, че ще бъда нетърпелив (публиката продължава да пее), те запяха (Кери избутва тортата по – близо, публиката спира да пее). Вие там в Клуба на Възнесените Майстори виждате ли какво правят те? (аплодисменти от публиката)

ЛИНДА: О, но почакай!

АДАМУС: Там нищо не ми подготвиха.

ЛИНДА: Но почакай!

АДАМУС: За да отбележа рождения си ден, трябва да идвам тук …

ЛИНДА: Но почакай!

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: На 26 Джефри също има рожден ден (тя започва да пее “Честит рожден ден“ на Джефри, публиката се присъединява).

АДАМУС: Не, нямаме време за това. Имаме много работа. Той няма нужда да му пеят (Адамус се смее, Линда и публиката продължават да пеят). Благодаря. Благодаря.

ЛИНДА: Ти го заслужаваш, приятелю (аплодисменти).

АДАМУС: Но също така на 23 или на 24 е рождения ден на Вили. Може би … (Адамус се подсмихва). Благодаря. Благодаря.

КЕРИ: Искаш ли парченце торта?

АДАМУС: Искам. Всъщност…

КЕРИ: Трябва да духнеш свещите.

АДАМУС: Добре, щом ме молиш. Да, с удоволствие.

КЕРИ: Духай по – силно (лек смях).

ЛИНДА: О-о! (смях, Адамус духва голяма част от свещите с няколко опита).

АДАМУС: Ъ-ъ-ъ! Това да не са безсмъртни свещи, а?

ЛИНДА: Не плюй на тях.

АДАМУС: Да, да. Сега ще сервираш това на всички с нещата отгоре и …

КЕРИ: Не, не.

АДАМУС: Добре. Добре. Добре. Хубаво. Благодаря. Благодаря. Благодаря. Както вече казах … (въздиша, виждайки, че една свещ още гори) Може би ни трябва Кутхуми, който да издуха всичко тук (още смях).

ЛИНДА: О, той взима твърде голям хонорар! (тя се смее)

АДАМУС: И така, както вече казах, Адамус от Суверенните Владения и така нататък, днес не съм много търпелив. Не много търпелив. Трябва ми кафе.

ЛИНДА: Ето го.

АДАМУС: Като начало трябва да ви попитам, ще се разходя малко из залата, защото искам персонала (Линда му подправя кафето) – зная, виждам – искам персонала да е буден.

ЛИНДА: О-о!

АДАМУС: Енергиите ще бъдат много плътни. Не задължително сънни, но много, много плътни. Радвам се да те видя отново (една от Шамбра, тя отговаря “Благодаря“). Така че трябва да се занимават с нещо.

Нека вдишаме дълбоко, започвайки деня, започвайки този Шоуд. Приятно ми е да видя много от вас, тези, които отдавна не съм виждал. Тоест, виждал съм се с вас, разбира се, чувах ви, но не сме се виждали, не съм ви виждал.

Всичко наред ли е при вас? Видях как правиш упражнения преди началото. Знаете ли, какви са упражненията на оператора (движи си пръстите), загрявка преди ден с Адамус, отпускане на пръстите. Технически, за сега всичко нормално ли е? Добре.

ЛИНДА: О-о-о.

АДАМУС: Днес това е под въпрос. Много странни енергии. Вие сигурно сте забелязали, да? Не.

И така, вече говорихме по – рано за това, светът е някак полудял, но – извинете, за секунда. Искаш ли да си хапнеш?

ЛИНДА: По – късно. За тортата ли питаш? (лек смях)

АДАМУС: Мм. Никак не е зле. Какво витае във въздуха? (публиката извиква “Дим!). Линда, микрофона, моля. Нямаше ли някъде песен за това? Влиза ми дим в очите.

Какво витае във въздуха?

И така, какво витае във въздуха? Усетете това за момент.

КРИСТИ: Във въздуха витае дим.

АДАМУС: Във въздуха витае дим. Защо?

КРИСТИ: Защото Калдре твърде дълго стоя по време на почивката, той …

АДАМУС: (подсмихва се) Удовлетворяваше се.

КРИСТИ: … опуши всички.

АДАМУС: Да, да. И така, казваш, че дима, който покрива голяма част от САЩ, идва от тук (вади кутия от цигари).

КРИСТИ: Да, всичко това е заради теб.

АДАМУС: Може би трябва да ги откаже. Да. И така, добре, във въздуха се носи дим, но от къде е той…?

КРИСТИ: Заради това, че гори цялата западна част на страната.

АДАМУС: О, добре. Колко е просто всичко. Какво още? Отиди по – далеч в “И.“ Какво още става сега на планетата? Какво витае във въздуха?

КРИСТИ: Мъглата на съзнанието.

АДАМУС: Мм. Наистина. Аха, да. Това не е лош отговор.

КРИСТИ: Или липсата на съзнание.

АДАМУС: Да, добре. Хубаво. Благодаря.

КРИСТИ: Моля.

АДАМУС: Линда.

ЛИНДА: Още?

АДАМУС: Какво витае във въздуха? Е, да. Това е любимата ми част. Липсваше ми. Толкова месеци не можех да го правя. Здравей, Дейвид.

ДЕЙВИД: Здравей!

АДАМУС: Какво витае във въздуха?

ДЕЙВИД: (пее) Промени, промени, промени!

АДАМУС: О, добре, добре (смях). Добре. Добре ти се получава. Аха. Какви са тези промени? Това е очевидно.

ДЕЙВИД: От А до Я. Всичко.

АДАМУС: Всичко. Добър отговор. Всичко. Добре. Ако оценяваш от 1 до 10, където 1 – е малки промени, както е ставало всичко през последните хиляда години, къде се намираме сега?

ДЕЙВИД: Сто.

АДАМУС: Сто, добре. Не се вписва в правилата (Дейвид се смее) – от 1 до 10 – но типична Шамбра…

ДЕЙВИД: Аха!

АДАМУС: … ако разбираш на къде бия. Добре, хубаво. Всичко е наред. Дай един пример за промени.

ДЕЙВИД: (пауза) Сега хората започват да интегрират своята божественост.

АДАМУС: Може би (Адамус се подсмихва).

ДЕЙВИД: Това е Шамбра. Това са Шамбра.

АДАМУС: О, Шамбра. Относно Шамбра бих се съгласил. А хората?

ДЕЙВИД: Не, става дума за Шамбра.

АДАМУС: Колко хора смятат, че хората сега наистина започват да интегрират своята божественост, радостно и открито? Не много. Да. Шамбра – да.

ДЕЙВИД: Аха.

АДАМУС: Шамбра – да.

ДЕЙВИД: Аха.

АДАМУС: Добре. Благодаря, Дейвид.

ДЕЙВИД: Благодаря.

АДАМУС: Още няколко. Какво витае из въздуха? Вдишайте дълбоко. А сега излезте от главата. Не мислете за Линда, която броди наоколо и ще ви даде микрофона. Ако не искате микрофона, сложете си маска, защото тя ще реши, че не сте се ваксинирали. Така че просто си сложете маската колкото може по – бързо. Не, тя вече знае, кои сте.

Какво витае във въздуха? Тес? Здрасти! Отдавна не сме се виждали.

ТЕС: Да.

АДАМУС: Къде беше?

ТЕС: Навсякъде.

АДАМУС: Навсякъде! Много ли пътешества?

ТЕС: Не.

АДАМУС: Да. Със самолети…

ТЕС: Точно това се готвех да кажа, не…

АДАМУС: … по друг начин.

ТЕС: … физически.

АДАМУС: Много си пътешествала.

ТЕС: Да.

АДАМУС: Да. Е, и как е там?

ТЕС: (въздиша) Човекът? Масовото съзнание?

АДАМУС: Не, ти много си пътешествала между измеренията, много си пътешествала в ефирния свят.

ТЕС: Да.

АДАМУС: Да, виждам у теб всички части на творението. “О, това е Тес! Какво по дяволите прави тук?“ (тя се смее)

ТЕС: (шепнешком) Това съм само аз!

АДАМУС: Не, наистина. Действително. Ти доста направи.

ТЕС: Да.

АДАМУС: Много странни сънища?

ТЕС: Да.

АДАМУС: Да, да.

ТЕС: Да.

АДАМУС: Много си пътешествала. Как са нещата при теб като цяло – с равновесието – физически, ментално, психически, духовно, както и да е?

ТЕС: До голяма степен, заземявам се по – силно от когато и да било, и свиквам с това, какво е моята енергия, и към това как да я регулирам, да я управлявам и да я отварям.

АДАМУС: Повече ли станаха проблемите ти с другите хора?

ТЕС: Още повече?

АДАМУС: Още повече.

ТЕС: Не.

АДАМУС: Няма на къде повече! (те се смеят)

ТЕС: Не, бих казала, че се ориентирам сред хората по – леко, от колкото преди няколко години.

АДАМУС: Добре. Добре. И така, какво витае във въздуха?

ТЕС: Да, ти наричаш всичко това частици, дим, потоп, мъгла, огън.

АДАМУС: Да, но сега нека усетим съзнанието.

ТЕС: М-м-м, менталност. Бих казала – ментален дисбаланс.

АДАМУС: Ментален дисбаланс.

ТЕС: Наистина усещам безпокойство.

АДАМУС: Добре.

ТЕС: А после всичко навлиза в моите сфери и трябва – ето какво наричам навигация. Учиш се бързо да изразяваш …

АДАМУС: Да. Добре.

ТЕС: … съзнанието си вътре и вън, защото тук всичко е много плътно и има много пукнатини.

АДАМУС: Акаш ли? (лек смях, Адамус произнася дума, която звучи подобно на “пукнатина“ – “cracking“ – “crapping“ – “лайна“). Разломи, разломи. Хубаво, добре. Благодаря.

ТЕС: Аха.

АДАМУС: Хубав отговор. Радвам се да те видя тук. Сега много се занимаваш с “О – бе -Ах.“ Не зная, добре ли го разбира човекът, но знам, че се занимаваш. Пътешестваш навсякъде. Да.

Ивона, как си?

ИВОНА: Прекрасно, благодаря.

АДАМУС: Добре.

ИВОНА: Аз съм великолепна! (те се кискат)

АДАМУС: Радвам се да те видя отново. Добре.

ИВОНА: И аз се радвам да те видя.

АДАМУС: И какво витае във въздуха?

ИВОНА: Плътността на масовото съзнание и това, което чувствам, прилича на разтягане на дуалността.

АДАМУС: Да.

ИВОНА: Ако в една част от света стават наводнения, а в друга – пожари, възниква усещането, че дуалността просто се разтяга.

АДАМУС: Да, и това е добър повод да забележим, че времето обикновено се формира, създава се от съзнанието. Знаете ли, може цял ден да изучавате времето, да изучавате неговите научни аспекти, но това, което наистина влияе на времето на планетата – това е съзнанието и теоретично през по – голямата част от времето на планетата би трябвало да има доста меко, приятно време, а не всички тези скокове и тям подобни. Така е било отдавна. Но сега, всичко трябваше да бъде меко, а не е така.

ИВОНА: Не.

АДАМУС: Не. Времето реагира на съзнанието и то включва в себе си, за мен то включва такива неща като горските пожари, наводненията и всичко останало. Какво от случващото се е свързано с времето и планетата, с физическата планета?

(тя прави дълга пауза)

Твърде много мислиш. Ти имаше отговора. Имаше отговора, а после започна да мислиш твърде много.

ИВОНА: Е както вече казах, дуалността сега е изпитание.

АДАМУС: Да. Дуалността е предизвикателство и още като вече говорихме, сега Гая напуска. Гая казва, “Добре, хора. Това е вашето място. Сега вие поемате отговорността.“ И много, което се случва в резултат от това изглежда хаотично, но от друга страна, това е много, много хубаво, тъй като на хората им се налага да обръщат внимание на планетата, както никога до преди. И знаете ли, предвид обстоятелствата, хората трябва да приемат върху себе си отговорността за тази планета в много кратки срокове.

Изпреварвам малко нещата, но в цялото творение няма планета, на която съществата, които я населяват да носят за нея пълна отговорност. Във вселената няма толкова много места, където има същности имплантирани, вградени, въплътени във физическа структура, подобна на тази, но няма друга група, която се учи да поема отговорност върху себе си за планетата, за дома си. Това е феноменално и всички, всички гледат какво става тук. Да. Добре.

Както обикновено ще дам своя отговор на въпроса – какво витае във въздуха, и усетете – всъщност Тес, вече го каза – тревога. Изглежда отначало ти говореше за менталния дисбаланс, което е абсолютно вярно, но сега на планетата съществува огромна тревога, и тя ме кара да се притеснявам за вас, да се притеснявам за всички вас.

Какво е това тревогата? Линда, какво е тревогата? Не това, когато ти беше за малко … (лек смях) Беше около мен и Калдре.

ЛИНДА: Силен дискомфорт.

АДАМУС: За какво?

ЛИНДА: За всичко.

АДАМУС: За всичко.

ЛИНДА: За всичко, което не можеш да контролираш.

АДАМУС: Добро предложение, нещо извън контрола ти. Добре.

ЛИНДА: Точно.

АДАМУС: И така, сега навсякъде на планетата съществува огромно чувство на тревога и вие започвате да го осъзнавате непосредствено във всичко, което можете да видите и усетите, като например, странното време, дима, наводненията или каквото и било друго. Но какво става всъщност, ако го усетите – не започвайте да мислите, а просто го усетете – това е огромна тревога.

Тревогата възниква, когато хората или групи от хора не разбират какво предстои. Изглежда имате поговорка “когато падне другата обувка,“ но не сте сигурни кога ще падне и какво ще стане, когато падне. Всички знаят, на някакво ниво, всеки човек на планетата знае, че сега става нещо, и всичко не е както преди. Това не прилича на нищо подобно. Както каза Дейвид, по скалата от 1 до десет – сега се случват промени на сто. И ако наистина не разбирате, какво става, ако наистина не знаете в каква посока да се движите, какво предстои – не в детайли, а в посока на еволюцията – това може много да ви наплаши. Това и води до тревожност.

После става ето какво – някой изпитва безпокойство и започва да мисли за него, както вие може би знаете. “Защо се чувствам така?“ или дори “Какво чувствам? Защо се чувствам така?“. А после се опитвате всичко да поправите в ума си. Тук възниква менталния дисбаланс, защото той се опитва да разбере това с ума си, а отговора не е в ума. Отговор има, но не е тук - показва главата).

После възниква тревогата. От тревога дъха спира. Тревогата предизвиква много от всичко – безсъница, прекалена употреба на алкохол или пушене на твърде голямо количество марихуана. После хората се опитват да се справят с тревогата и правят странни неща. Някои правят това, което аз смятам за много физически и психически здравословно. Излизате на дълга разходка. Махате се за известно време от другите хора. Излизате от главата. Махате се от логиката, която се опитва да разгадае нещата.

И вие, Шамбра сте експерти в това. Почти сте го изобретили. Поемате всичко върху себе си, “Какво не ми е наред?“, вместо да си кажете, “Какво става около мен? Аз съм наред. Напълно съм си наред. Но защо усещам цялата тази тревожност, цялата тази странност?“. А после казвате, “О, вярно, защото сега ние преживяваме огромна трансформация,“ и няма да спра да го повтарям. Това не е едно от предсказанията за това, което може да стане в бъдеще. Вие вече сте в разгара на събитията. Всичко се случва точно тук и точно затова сте тук.

Решихте да дойдете точно в разгара на тази тревога, която се разпростира на планетата. Тя не е ваша. Не, не, тя наистина не е ваша. Понякога вие ще спорите за това с мен. Ние спорим преливайки от пусто в празно.

Тед, ти си ми една от любимките (лек смях). О! Ние спорим постоянно. И това много ми харесва, особено след като изпиеш няколко чаши вино, когато спорим в другите сфери – това е духовно вино – и ти спориш и ставаш толкова … Хари казва, “Знам за какво говори.“ (Хари кима) Аха! Аха! И това ми харесва, защото ти си настоятелна, ти си непреклонна. Няма да се съгласиш с нищо друго, освен това, заради което си дошла тук. Няма да те отместят встрани и няма да те разсеят, но, боже, ти спориш за всичко! И спориш с мен за това, което не ти е наред. И аз ти казвам, “Тед, всичко с теб е наред, освен това, че питаш какво не ти е наред.“

“Нещо не ми е наред, защото ако всичко беше наред, живота ми щеше да е …“ Всичко е наред. Когато го приемеш и се успокоиш, всичко ще бъде наред и на Хари ще му олекне (още смях, Хари се съгласява). Намасте, братко (Адамус се смее). Това вече не струва двадесет долара, а сто! (още смях)

И така, съществува ужасна тревога. Можете да спрете за малко и да разберете, моля, че тя не е ваша. Наистина. Вие я приемате за своя. Вие я усещате. Притеснявате се. Ставате странни и ненормални. Намираме се на нужното място в точното време. Планетата се намира в нужното място. Колко ще живея – не мога да умра, значи ще продължа да живея и всичко останало – ще продължавам да настоявам, сега всичко е такова, каквото трябва да бъде. Вървим по план, всъщност, малко изпреварваме графика – за планетата.

За всичко може да се изберат различни пътища, но хората често избират пътя на страданието. Не искам днес да задълбавам в тази тема. Подготвил съм други речи и това не е една от тях (лек смях), но едно от нещата, които искам да направя с Шамбра днес, които ще продължат напред след днес, ако стигнем …

ЛИНДА: Всичко ще стигне толкова далеч?

АДАМУС: Да, да. Аха. Сигурно съм направил загрявка, тренировка и сега съм готов за нещо истинско.

Едно от нещата, които ще правим, е това, че … (Адамус въздиша) Всичко зависи от вас, но е време да променим цялата концепция за страданието на планетата. Няма нужда от нея, но тя се е вкоренила глобално. Всеки път, когато минавате близо до църква и виждате как моя приятел там виси (смях), ако разбирате за какво говоря, това напомня на всички, “Страдайте! Страдайте! Страдайте!“ Това стана начин на живот на планетата и това, което ме притеснява, е че хората приеха страданието. Те казват, “Това е правилно – това значи да си човек.“ Не! Не, това е грешно. И точно с това ще се заемем на нашата нова серия, която очевидно ще бъде наречена – “Изкуството да седиш на пейката.“ Ще седим на пейката и няма да имаме никакви планове, но една от задачите ще бъде – да насочим светлината си към самото страдание, точно в него, в недрата на това, което се нарича страдание, да го осветим и да го пуснем. Защо да страдате? Как би могло …

И така, ако имате идеално чист лист и кажат, “Какво бих искал да направя? Ще отида на тази планета Земя. Ще придобия физическо тяло.“ Ето това е страдание номер едно (лек смях). Помнете за това следващия път, когато създавате планета (още смях). Но защо е нужен елемента на страданието? Той просто не е нужен. Точно това трябва да очаквате на нашата нова серия. Но да се върнем на темата.

Безпокойството е навсякъде и то няма да затихва. И хората – както каза Тес – менталния дисбаланс – те наистина ще започнат да се побъркват. Всичко, което е било до сега – тази загрявка, е подготовка към истинската лудост …

ЛИНДА: Ой!

АДАМУС: … на планетата. Това е истина. Ще виждате това навсякъде около себе си. Но моля ви, помнете, когато преминем към следващата серия и ще седите на пейката в парка, “Охо, ние сме точно там, където трябва да бъдем.“ Всичко старо се разтърсва. КОВИД свърши блестяща работа, разтърси всичко до най – дълбоки основи. Разтърси всичко. Няма за какво да се безпокоите и аз обезателно ще се погрижа за това, ако днес ми се наложи да направя няколко хубави силни подритвания, което и ще направя.

ЛИНДА: И това ще помогне да се избавим от безпокойството? (смях)

АДАМУС: Съвършено вярно! Съвършено вярно (Адамус се подсмихва). Толкова песимистично, Линда! Нима не можеш да превърнеш това в нещо хубаво? “Благодаря, Адамус, че дойде да се убедиш, че ако останем, то ще бъдем здрави, богати и мъдри.“

ЛИНДА: Или ще ни сриташ.

АДАМУС: Не, днес. Не - по – късно.

ЛИНДА: Ой, ой, ой.

АДАМУС: Да, просто днес.

Хубаво. И така, преди да продължим. На планетата има ужасна тревога. Моля, отделете момент, за да осъзнаете, че тя не е ваша. Наистина. Имате и други безпокойства, но те са доста незначителни. Безпокойство по повод “Как ще…“ ще го направя по – късно, когато раздавам ритници.

Какво е вашето убежище?

И така, какво е вашето убежище? Къде е вашето убежище? Какво вие, като Шамбра, всички вие, в какво е вашето убежище? Около вас се случва всякаква отврат, какво правите? Линда, през това време ще си хапна торта.

ЛИНДА: Аз спя.

АДАМУС: М-м. Достойна е дори за крал. М-м. М-м. Какво правиш ти, Винс? Как се справяш?

ВИНС: Тръгвам си.

АДАМУС: Тръгваш си, добре.

ВИНС: И опитвам да създам своя стена от тишина.

АДАМУС: Добре. Добре. Добре. И до колко е ефективно това?

ВИНС: На мен ми се получава.

АДАМУС: Да.

ВИНС: Но за сега не се пренася много лесно.

АДАМУС: Да се пренася къде?

ВИНДА: В бъдещето, връщането в света.

АДАМУС: Завръщането в света. Добре. Искаш ли да се върнеш в света?

ВИНС: Опитвам се да го избегна (смях).

АДАМУС: Това е наистина интересна концепция. Искате ли да се върнете в света? Искате ли да се върнете в света от който сте дошли? Някой? Не. Не. Вие наистина не искате и сигурно е малко тъжно, но не особено. Би било много тъжно, ако бяхте казали, че трябва да се върнете. Прекрасно ще осъзнавате хората на планетата. Прекрасно ще ги осъзнавате. Но това не прилича на завръщане или повторно обединяване. Те ще се върнат към вас. Не, и това … не, това е хубаво. Тя казва, “Моля, не! Децата да се върнат! Не! Само не това!“ (още смях)

Това прилича на понятието за Бог. Няма да се върнете у дома при Духа. Духа ще дойде точно тук, на тази планета, точно тук, където се намирате. Това е като на пример: вие няма да се върнете към човечеството. Какво да се прави? Не. Един след друг стотици, после хиляди, може би милиони ще се присъединят към вас на следващото ниво – ще нарека това ниво Нова Земя на Старата Земя – те ще се присъединят към вас тук и ще осъзнаят, че след като са ви критикували толкова дълго, нещо се случва там. Така че те идват при вас.

И така, Винс, ти се справяш като оставаш насаме със себе си. Аха. Добре. Още нещо? Някакви други препоръки към Шамбра?

ВИНС: Аха. Ръжено уиски.

АДАМУС: Ръжено уиски. Добре. Добре. Добре. Колко?

ВИНС: Ех, шот.

АДАМУС: Сутрин. Още едно на обед (Адамус се подсмихва). Добре. Добре. Всъщност Калдре иска да ми попречи тук, но смятам, че това е важно. Между другото, да бъдеш политически коректен, да казваш нещата със заобикалки, нека отхвърлим всичко това. Нека говорим конкретно.

Така че, да, всъщност, ако аз бях сега на планетата, бих пил и Калдре сега се притеснява, “О, Боже, сега всички Шамбра ще отидат да се напият, ще станат наркомани, и в крайна сметка анонимни алкохолици и …“ Не. Сега някои от вас казват, “Не трябва да пия или да пуша трева“ или каквото там още правите? Всъщност, това ще ви отхвърли назад. Понякога, например сутрин, на обед (смях). Не, наистина от време на време си доставяйте удоволствие. И не мислете за стъклена чаша – ти каза? – ръжено уиски, като нещо лошо. Не. По скоро така, “Аз заслужих това. Наистина заслужих това.“

И Калдре спори с мен, казва, “О! Ти даваш разрешение.“ Не, нямате нужда от разрешение. Все едно ще го правите (Адамус се смее). Сега се наслаждавайте, когато го правите.

Това е трудно. Наистина е тежко и ако вие сега се опитате да бъдете светци на планетата, със съответните принципи, които всъщност от самото начало не са били ваши, ако се опитате да бъдете по – святи, отколкото сте, това ще ви смаже. Така че пушете, когато трябва да пушите. Пийнете. Прекарайте време насаме със себе си или още нещо. Нека спрем тук и вдишаме това. Вие го заслужихте, разбрахте ли? Вие го заслужихте. Няма да се върнете назад. Няма да ви позволя. Внезапно няма да станете алкохолици – въпреки че може би … Не, няма да станете алкохолици (лек смях). От време на време, заради цялата тежка работа, която вършите, трябва с нещо да се наградите. Наистина. Наистина и не се чувствайте виновни за това.

И така, да се върнем на въпроса. Какво е вашето убежище? Как се справяте? Още няколко, Линда.

ЛИНДА: Ето тук.

АДАМУС: Да, здрасти, Рики.

РИКИ (жена): Здрасти.

АДАМУС: Отдавна не сме се виждали. Липсваше ми. Тоест липсваше ми тук.

РИКИ: Радвам се да се върна.

АДАМУС: Да.

РИКИ: Аха. Бих казала, че използвах комбинацията от бягство и разсейване …

АДАМУС: Добре.

РИКИ: … до определена степен. Не гледам телевизия, не чета новините, не правя нищо такова, не говоря с хората за нещо спорно, защото не искам да знам, какво ще кажат те за това.

АДАМУС: Точно. Точно.

РИКИ: Прекарвам времето си във водата. Изглежда това ми помага да се отпусна и …

АДАМУС: Никога ли не си мислила просто да измислиш теория на заговора и да видиш колко далеч ще стигне? (тя се смее)

РИКИ: Ще се разпространи.

АДАМУС: Виждаш ли колко всъщност са доверчиви хората?

РИКИ: Да. Да.

АДАМУС: Кажи някои авторитетни източници, които всъщност не съществуват.

РИКИ: Аха.

АДАМУС: И сложи това там и говори за него на хората по целия свят. Всъщност това е някакъв болен хумор, но е увлекателно, ако го правиш с изследователска цел и се опитваш да разбереш как се държат хората – сега те повече от всякога ще се хващат на всичко. На всичко.

РИКИ: Да, понякога чуваш удивителни неща…

АДАМУС: И някои Шамбра.

РИКИ: … от интелигентни хора, които казват, че вярват.

АДАМУС: Някои Шамбра – камерата насам, моля – някои Шамбра и сега ще ви дам ритник, ако още веднъж чуя за тези теории на конспирацията или чуя за това че, “Адамус рекламира ваксините или не ги рекламира“ или нещо подобно. Не искам вече да слушам за това. Никога.

ЛИНДА: Каква конспирация?

АДАМУС: Никаква. Хората са твърде глупави, за да осъществят заговор. Говоря сериозно. Особено правителството. Не, наистина. Това може да става известно време, но истинския заговор се състои в това, че хората са толкова глупави, че първо вярват в заговори, хващат се и разрушават животите си – разрушават животите си – защото попадат в миша дупка. Веднъж попаднали в мишата дупка, е много сложно да се измъкнат. Тя ви съблазнява. Задържа ви. Тя ви побърква. Сега се провеждат някои интересни изследвания, които ще бъдат публикувани след няколко месеца, за това, което става с химическите вещества и невроните в мозъка, когато попадате в теория на конспирацията, това оказва драматичен ефект върху мозъка и ви задържа на това място.

Тук не е мястото за никой от вас, ако, докато се придвижваме напред все още се занимавате и играете на това. Това, което трябва да правим тук, на планетата излиза отвъд рамките на това което дори можете да си представите. Но може би към края на днешния ден ще имате по – добро разбиране (някой казва, “О-о-о!“). Никога няма да търпя теории на конспирацията. Те не се вписват в работата на Аления Кръг и Шамбра.

Вие сте суверенни същества. Дори ако правителството, бизнеса или зайците и белките заговорничат срещу вас – о, не, наскоро чух такова нещо, заговор на животните - въпреки че сте суверенни. Ако съществуват конспирации – истински, а не измислени, но ако наистина има такива – е, и какво? Какво от това? Вие сте тук на планетата, като суверенно същество. В този момент, когато се окажете в теория на конспирацията, вие попадате в дуалността. Всмукани сте в заешката дупка. Забравяте за това, защо сега се намирате тук, на планетата и за това, че не трябва да правите нищо друго освен да бъдете в пълно съзнание. Това е. Нека продължим напред. И аз няма да търпя това. Ще дойда при вас. Няма да ви позволя да спите нощем. Ще направя всичко необходимо, за да оставите това назад. Това е наистина съблазнително и много от вас знаят, какво е. Оказвате се в капан, а после взимате връх над самите себе си. Имаме друга работа тук на планетата.

Конспирации … на първо място, какво е това конспирацията? Масовото съзнание – само по себе си е конспирация. Това е общо съглашение. Това е взаимно съгласие, и, да, вие се въвличате в него, но после започвате да разбирате, “Хей, не е задължително да бъда такъв.“

Извинявай, Рики, разбъбрих се. Готвя се за следващата си тирада.

ЛИНДА: О, боже (лек смях).

АДАМУС: Конспирации. Парите – това е конспирация. (някой казва, “Не!“) Парите са форма на обмен на енергия, и, разбира се, има хора, които се развращават от тях или които правят с тях нещо лошо, но това не е конспирация. Съществуват ли медицински, фармацевтични конспирации? Не, понякога това е просто алчност (лек смях). Те не седят скрити в задните стаи и не казват, “Нека измислим заговор.“ Това е по – скоро, “Колко пари можем да изкараме? А колко ще е чистата печалба? В този квартал имахте ли приход или разход? Какво става с акционерите? А аз?“

Това конспирация ли е? Не се хващайте на това. Имаме твърде много работа. Да се върнем на същината. До къде бяхме стигнали.

Къде е вашето убежище? Вашето убежище – е да ме слушате. Това ще разсее дори кон (още смях). Какво още Рики?

РИКИ: Бих казала, ходя сред малки деца. Играя с внуците.

АДАМУС: Добре.

РИКИ: И мисля, че това е един от най – добрите разсейващи фактори.

АДАМУС: Но нима няма конспирация за внуците? (лек смях)

РИКИ: Не! Никога.

АДАМУС: (подсмихва се) Както кажеш – казах вече, че днес нямам търпение, и цялата глупост с конспирациите – това не е с което се занимаваме тук на планетата. Не. Така че просто бъдете в това. Да, благодаря.

РИКИ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря. Добре, още двама. В какво е вашето убежище?

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Как се справяте с всичко, което става?

ЛИНДА: Боже мой. Някой вдигна ръка (Линда се смее).

АДАМУС: Някой наистина вдигна ръка. Той трябва да отиде до тоалетна, Линда (лек смях). Да, и нали нямате против да седна до тортата и да си похапвам?

СТЕФАНИ: Аз карам бърза кола …

АДАМУС: Каква?

СТЕФАНИ: … и включвам музиката много силно. Кабриолет курвет.

АДАМУС: Еха!

СТЕФАНИ: Аха.

АДАМУС: Линда днес говореше да купи такава.

СТЕФАНИ: Бери!

АДАМУС: Да.

СТЕФАНИ: Бери.

ЛИНДА: Червена.

СТЕФАНИ: Няма значение!

АДАМУС: Тогава ще и се наложи да наема адвокат заради глобите за превишена скорост (лек смях). Тоест ти просто караш …

СТЕФАНИ: Аз се потапям в живота. Обичам живота.

АДАМУС: И всичко да върви по дяволите. Аха.

СТЕФАНИ: Обичам живота.

АДАМУС: Да. Получаваш ли много глоби за превишена скорост?

СТЕФАНИ: Знаеш ли, не. Имам Грифи, който следи …

АДАМУС: О, добре, добре.

СТЕФАНИ: … да не получавам глоби.

АДАМУС: Да. Кога ще ме повозиш?

СТЕФАНИ: О, моля те, колко пъти си бил с мен в колата?

АДАМУС: Е, няколко пъти, но откровено казано, ти дяволски ме плашиш! (тя се смее) А аз дори не съм във физически тяло!

СТЕФАНИ: (тя се смее) Боже мой!

АДАМУС: Добре. И така, това е добър начин да изпуснеш парата.

СТЕФАНИ: Да, това и природата. Не знам какво бих правила без това.

АДАМУС: Караш Корвет в природата?

СТЕФАНИ: По дяволите да, с моята въдица.

АДАМУС: О, разбира се, разбира се.

СТЕФАНИ: Знаеш ли, аз просто се заключвам и нямам нужда да прекарвам месеци в самота. Живяла съм в семейство. Всичко се промени и това е прекрасно.

АДАМУС: Тук има хубава метафора. Това е много символично и поетично. И така, ти си сама на пустия път, бърз автомобил.

СТЕФАНИ: Покривът е спуснат.

АДАМУС: Не трябва да спазваш човешките правила. Покривът е свален. Ти си на природа.

СТЕФАНИ: Аха.

АДАМУС: Не е зле.

СТЕФАНИ: Това работи.

АДАМУС: Да. Аха.

СТЕФАНИ: И много добра храна. Понякога това са желирани бонбони или шантави чорапи. Тоест знаеш, това е просто …

АДАМУС: Ало. Почакай малко (тя се смее). Нищо не разбирам тук. Желирани бонбони и шантави чорапи.

СТЕФАНИ: Да, обичам странна храна или …

АДАМУС: Странна храна.

СТЕФАНИ:  … ароматизирани …

АДАМУС: За теб чорапите – е хубава храна?

СТЕФАНИ: Не, но имам вълшебни чорапи, които нося за да намеря мястото си на планетата.

АДАМУС: Хубаво, добре. И желирани бонбони.

СТЕФАНИ: И желирани бонбони, да.

АДАМУС: Ще опитам следващия месец …

СТЕФАНИ: Опитай!

АДАМУС: … ако помоля Кери да донесе желирани бонбони (те се смеят). Добре.

СТЕФАНИ: Тук много ми харесва.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

СТЕФАНИ: Но не съм съвсем сигурна, защото не се разбирам добре с хората.

АДАМУС: Аха. Учи се. И така, как да се справиш? Приключих, Линда. Как да се справите?

ЛИНДА: Още един?

АДАМУС: Не.

ЛИНДА: Ти каза още двама.

АДАМУС: Не, не казах.

ЛИНДА: Да, каза. И това беше първия, а трябва двама.

АДАМУС: Тогава върви. Да.

РЕЙХАН: Как се справям?

АДАМУС: Да.

РЕХАН: Съгласен съм с предишните Шамбра, зад волана на хубава кола.

АДАМУС: Да.

РЕЙХАН: Прекрасно френско вино, прекрасна храна, патица с портокали.

АДАМУС: Да.

РЕЙХАН: Обичам да чета, луд съм по “Междузвездни войни,“ романи “Звездния път“ и това ми харесва.

АДАМУС: Добре.

РЕЙХАН: Спрях да чета автобиографии и тям подобни.

АДАМУС: Днес също ще поговорим за “Междузвездни войни.“

РЕЙХАН: О, отлично.

ЛИНДА: О-о!

АДАМУС: Аз просто … това е само загрявката (те се смеят). Ще поговорим за това. Добре.

РЕЙХАН: И просто правя това, което искам, а не това, което трябва.

АДАМУС: А какво работиш?

РЕЙХАН: Аз съм адвокат.

АДАМУС: Ти си адвокат.

РЕЙХАН: Аха. Мога да помогна да се оправите с глобите за превишена скорост.

ЛИНДА: (смее се) Ще го запомня! Еха!

АДАМУС: Тед си изкълчи глезена, затова и трябваше адвокат. Ти говори ли вече с нея?

РЕЙХАН: Аз не съм такъв адвокат (те се смеят).

АДАМУС: И така, адвокат, това е интересно, защото ти си точно в гнездото на масовото съзнание, тоест сред неговите правила.

РЕЙХАН: О, да. Всички оперират с човека, като жертва.

АДАМУС: Да. Аха.

РЕЙХАН: И аз открих, че просто проектирайки своята енергия на Майстор, мога да разгледам обстановката в стаята и мога да седя – е, сега вече всичко е виртуално, нали?

АДАМУС: Така е.

РЕЙХАН: Осем човека на срещата и аз успокоих всички. Без проблеми. Направих го наскоро.

АДАМУС: Ти някога усещал ли си игрите на които играят?

РЕЙХАН: О, да. Безусловно.

АДАМУС: Когато се събирате зад адвокатската маса, всичко е толкова напрегнато.

РЕЙХАН: Съвършено вярно, но това може да се прочете с невербални сигнали.

АДАМУС: Именно.

РЕЙХАН: Може да се усети енергията им.

АДАМУС: Съвършено вярно.

РЕЙХАН: И аз си прекарвам чудесно. Сега аз просто получавам удоволствие от това.

АДАМУС: Да. Добре. Благодаря. И някои от нещата, които спомена, как се справяш, това е самолечението.

РЕЙХАН: Да.

АДАМУС: Хубаво обядвайте, пийнете хубаво вино, поразходете се в парка, покарайте бърза кола, каквото и да било. Моля, наградете се с нещо такова. Не се чувствайте виновни заради това. Ще имате нужда. Добре. Благодаря.

Мераб за убежището

Как да се справите. Много различни начини да се справите, можете да направите много неща, но искам да ви напомня някои от тях – ще включим малко музика, ще направим кратък мераб и ще има още един по – късно – но бих искал да запомните едно много просто нещо и нека го направим с помощта на музиката.

(музиката започва да свири)

Толкова е лесно да се окажете в тази интелектуална игра, “Какво трябва да правя?“ И вие знаете, какво е душевната борба. Опитвате се всичко да оправдаете или рационализирате. Това няма да сработи.

Това е вашата лична конспирация. Тя води до личната ви миша дупка. Ще започнете да мислите, “Защо стана това? Защо се случи това? Ужасно съм нервен, какво да правя?“

Лежите безсънни нощем, подскачайки, въртите се, вълнувате се, усещайки безпокойството което цари навсякъде. То е толкова плътно, като дима днес. И това до нищо няма да ви доведе.

Както вече казах, ще нарека това вашата лична конспирация, “Какво не ми е наред?“ Това е голяма лична конспирация и вие просто продължавате да затъвате в нея все по – дълбоко и по – дълбоко и тя никога до никъде няма да ви доведе, както и другите конспиратори не стигат до никъде. Тя никога до никъде не води.

Затова вдишвате дълбоко и преди всичко разбирате, “Аз Съм това Което Съм. Аз Съществувам.“

А после, без да мислите за това, а по – скоро като го усещате, помните, че всичко през което преминавате сега, е естествено. Всичко това е естествено.

Не можете и не трябва да измисляте как да се отървете. Не си струва да строите лъжливи мостове. Лъжлив мост – това е когато се опитвате да рационализирате всичко, опитвате се да разберете всичко и казвате, “Трябва да построя мост от тук до тук,“ а после ще ви е нужен един от тук до там и много скоро ще строите лъжливи мостове навсякъде. Те до никъде няма да ви отведат.

Всички тези лъжливи мостове просто ви връщат там, където се намирате в този момент. Може би това е хубаво, защо тези лъжливи мостове в известен смисъл ви казват, че вие сте точно тук, точно сега.

Вие сте точно там, където трябва да бъдете.

И умът се надига, “А какво ще кажеш за това? А какво за …“ Добре. Ще поговорим за това малко по – късно, но вие сте точно там, където трябва да бъдете. И когато можете да го приемете, вие вдишвате дълбоко – и това не е умствена игра, това е приемане и позволение – вдишвате дълбоко. Еха!

И най – удивителното е, “Как изобщо стигнах до тук, въпреки себе си? Тоест, как се оказах точно там, където трябва да бъда, точно там, където исках да бъда? С всички тези мои конспирации и външни разсейвания, как е възможно това, че аз се приземих точно там, където трябва да бъда?“

Ще обясня след минута. Но сега вдишайте дълбоко и разберете, че всичко е естествено и имате удивителен ръководител. Той се казва Майсторът, душата. И аз зная, че всъщност все още не разбирате напълно, как трябва да общувате с тази част от своето Аз, но на друго ниво всичко разбирате.

Съществува постоянно съ - общуване. Това не е човешка дума, но съществува.

Убежището – просто спирате за миг ето така и казвате, “Еха! Всичко това е естествено. Няма нужда да работя върху нищо. Няма нужда да се боря с нещо. Не трябва да строя фалшиви мостове. Всичко е тук.“

Ето това е истинското доверие. Това е истинско позволение, защото се намирате на това място, където осъзнавате, че не трябва да работите върху нищо. Това е лъжлив мост – “Трябва да работя. Длъжен съм всичко да разбера. Аз съм сам самичък. Трябва да се притеснявам какво предстои утре.“ Не, не трябва. Това беше старото “аз.“ Вече не трябва.

Трябва просто да вдишате дълбоко и да се усмихнете на себе си, “Въпреки себе си, въпреки всичките си човешки слабости, аз съм тук – по дяволите! – точно там, където трябва да бъда. Как изобщо е възможно това?“ Ще обясня след малко, но как изобщо стигнахте до тук? Въпреки всички безумни постъпки, които направихте, цялото безпокойство, всички преструвки и игри, вие сте тук.

Така че това е вашето убежище – просто спрете за миг или карайте със 100 км/ч, без значение, но разберете, че няма над какво да работите.

Вие сте тук и това е важното. Спрете да се питате, какво не ви е наред. С вас не е наред това, че толкова свикнахте да сторите мостове, че решихте – че точно това трябва да правите. Разберете - не трябва да строите никакви мостове.

Нека вдишаме дълбоко. Вашето убежище – това сте вие. Това е естествената, естествено прекрасна част от вас самите.

Хубаво дълбоко вдишване и нека опитаме тортата. М-м. Твърде хубаво. Калдре казва, “О, захар! Ще станеш…“ Знаеш ли, не. Това е енергия. Тя протича през тялото ти. Държа се по различен начин или странно – захар и кафе? (Адамус се киска) Добре.

Междузвездните войни и случващото се на Земята

Нека преминем към следващата крачка. Междузвездните войни. Харесват ли ти Междузвездните войни?

РЕЙХАН: Да.

АДАМУС: Да! Да! Джордж Лукас е гениален, както и Междузвездните войни. Коя част от междузвездните войни ти харесва най – много?

РЕЙХАН: Мисля че епизоди четири, пет, шест.

АДАМУС: Четири, пет, шест.

РЕЙХАН: И първия.

АДАМУС: Да и първия. Да. После те отделяха по – голямо внимание на печалбите, но все пак филма остана хубав.

Искам да отбележа нещо интересно. Междузвездните войни интродукцията. Как звучи интродукцията толкова позната и станала част от човешкия речник? (в публиката започват да шепнат) Те мърморят. “Много отдавна, в една далечна галактика.“ Много отдавна. Това е ключ.

Мисля, че за болшинството от хората това не се забелязва. Всички тези пътешестващи космически кораби, тези огромни космически колонии, които плават в космоса и вие мислите, “Е, това ще бъде в бъдещето.“ О, не, приятели мои. Това е миналото. Ето от къде сте дошли. Ето откъде сте дошли.

Преди да се появи това място, Земята, съществувал живот, който да кажем така, се е намирал някъде там между физическите и ефирни светове. Той още не е бил кристализирал, както тук. Всъщност точно на Земята, на тази планета, биологическия живот, какъвто го познавате кристализира.

Съществуват светове където вие наистина отидохте с космическите колонии и умът започва да мисли за твърда материя – такава, каквато я възприемате в момента. Но тези светове се намират някъде по средата. Някъде по средата между биологията и светлинното тяло, някъде между такава твърда стена и липсата на стена.

Приканвам ви да усетите това за миг. Живота съществуваше преди да дойдете на тази планета. Той беше не просто фин, въздушно приказен, лек и без обем. Той беше началото на това, което бихте нарекли материя. Началото на материята.

И това минало съществуващо много преди да дойдете на Земята, това минало все още съществува, колониите все още летят в космическото пространство и все още – все още много, много места във физическата вселена точно сега, точно започват да се зараждат. Всичко това се случва точно сега.

Когато наистина си позволите да навлезете етърна, ще разберете, че всичко това съществува, всичко това се случва, и то не прилича на това, което знаехте за еволюцията. Еволюцията е вярна само от части, но до голяма степен тя е невярна, с цялото ми уважение към Чарлс Дарвин.

Дарвин гледаше на това много стеснено, много фокусирана гледна точка и от тази гледна точка еволюцията е великолепна. Той говори за оцеляването на по – силния. Той говори за милиони, милиони и милиони години процес на еволюция. От една страна, това е правилно. Но от друга, от голямата страна, той изпуска цялата същина. Ако еволюцията се основаваше просто на линейното време, то тя би могла да изглежда правдива, но всъщност линейното време не съществува. Тоест има го, но това далеч не е всичко.

Както отбелязах на ProGnost, времето на тази планета сега се пропуква. Ето защо хората сега са толкова неспокойни. Те са свикнали с шаблоните на миналото, линейното минало и точно сега то започва да се разпада. Ще им е трудно да се справят с това. За вас това изобщо не е задължително. Ще се наслаждавате на живота, разбирайки, че времето е относително, несъществено, освен ако не искате то да ви служи, осъзнавайки, че точно сега част от вас е в една от тези подземни колонии, носещи се из Вселената.

Вашата физическа вселена се състои от най – простите елементи. Всъщност те са само десет, но три от тях – само три от тях – са важни. Водород, хелий – водорода съставлява 70 процента от веществата във Вселената, хелия 28-29 процента, кислорода – по – малко от един процент. Такава е вашата реалност. Такава е структурата, която създава всичко във вашата физическа вселена и в квазифизическите вселени, във вселените, които не са толкова кристализирани като тази.

Усетете това – знаете ли, когато ви притиска живота и всичко останало – вижте улицата, огледайте се наоколо, погледнете каквото и да е, гледайте новините, огледайте другите хора – това е просто водород, хелий, малко кислород и няколко други второстепенни микроелементи, които са само 10. Но тези три – са повече от всичко. Това е цялата реалност. Тя е много гъвкава. Не е толкова твърда. Тя е много гъвкава. Това е всичко, което виждате във физическата реалност.

Това са елементи на материята, но има и други променливи. Има нещо наречено кванти. Много сме говорили за това в Кихак, но квантите са примерно милион пъти по – малки от самата атомна структура. В наши дни атомната структура е достъпна за хората. Квантите още не са.

Квантите всъщност се намират извън времето и пространството, но в известен смисъл това също е време и пространство. Ще говорим още за това в Кихак. Работата е там, че нещата не са толкова линейни. Всичко не е твърдо и не е стабилно, а сега всичко се променя толкова бързо.

Еволюцията в известна степен е допустима, но факт е, че сега преминавате към гъвкаво време и цялата теория за еволюцията на видовете излита в тоалетната. Можете да изпреварите еволюцията. Можете да ускорите еволюцията, както това става на планетата в момента, с помощта на технологиите. Ускорявате еволюцията с невиждани до сега темпове или където и да било в творението. Няма друга форма на живот, планетарна форма на живот, която да преживява толкова бърза промяна в това, което вие наричате еволюция, както това сега се случва на планетата и целия космос наблюдава, какво става тук.

Тази планета, която често осмивате, но на тази планета за първи път възникна любовта. Точно на тази планета живота кристализира и се вкорени. Другите планети всъщност не са планети, ще ги наречем светове – те бавно се придвижват към това, но всичко се случва точно тук. Всички гледат. Възнесените Майстори, Аления Съвет, ангелските същности – всички гледат. Всяка Нова Земя точно сега наблюдава какво става тук, и ще се чудите защо възниква такова безпокойство. Сега всичко се променя много, много бързо.

Най – важния компонент е, че точно сега, вместо еволюционен процес, основан на времето, независимо дали става дума за биологията, ума, духа в момента, може лесно да бъде надхвърлен чрез разбирането, че съществува И, че има безвремие, че точно сега вашето минало в тези ще ги нарека периоди на Междузвездни войни и, знаете ли, има филми, които излизат и първоначално концепцията беше канализирана, беше използвана от Джордж Лукас. Сега те са прекалено комерсиализирани, но наистина за първи път за това, което наистина се е случило, това, което ви се случва един вид сега е било още тогава. И знаете ли, говорим за крайния резултат “Пътешествието на Ангелите,“ всичко се забавя. Всичко се забави и се чудехме дали енергията ще стигне до пълен застой. Това са Междузвездни войни, които все още не са създадени. Всичко спира.

Изход отвъд пределите на времето

Но да се върнем към настоящия момент – освен всички останали промени, случващи се на планетата, освен еволюцията, която се случва с необичайно бързи темпове, а сега се пришпорва от технологиите, но ние също така се занимаваме с изкривяването на времето, поради липса на по – добра дума, защото намирайки се тук, сега вие можете буквално да бъдете в миналото, във времената на тези колонии плаващи из космоса, удивителни технологии и всичко изброено по – горе. Но също така и бъдещето, бъдеще, което според вас ще настъпи след 20 или 30 години, за вас може би точно тук, точно сега.

Когато разберете всичко това – това е просто въпрос на позволение. Не мислете за това твърде много. Усетете. Усетете, това все едно ще се случи. Не трябва да прилагате усилия за това. Позволете ми да го кажа по – добре. Вие вече го направихте. Сега трябва просто да го преживеете.

Вече го направихте, вече преодоляхте времето и отначало, когато това стане, малко плаши. Но внезапно вие преодолявате самото време и се оказвате в бъдещето, което ще настъпи след 20 години: вие сте Възнесен Майстор, без страданията си, без своите физически проблеми и без глупостите си относно изобилието – аз ли го казах? (лек смях)Да, аз го казах – това вече го няма. Това вече го няма, защото вие позволихте бъдещето, което сте избрали, да бъдете тук и започнахте да живеете. Вие разрушихте времето. Но всичко това – е “И.“ продължавате да се наслаждавате на пътешествието в своя Курвет. Това е опит, основан на времето – време и скорост – все едно вие можете да им се наслаждавате.

Искам да кажа, че всичко се събира точно сега – всичко, миналото. Миналото просто чака и, знаете ли, миналото се трансформира в момента на Осъзнаването. Миналото изведнъж престава да бъде минало. С други думи, имате това, което е станало с вас през целия ви живот и още по времето на Междузвездните войни, които се случват точно сега. Те търсят отговори. Те се опитват да намерят решения. Те се сражават помежду си. те крадат енергия. Те правят всичко това. Има сила, има господство. Всичко това спира и се променя.

Много отдавна Тобиас каза: бъдещето е изцелено минало. Иначе казано, бъдещето всъщност лекува миналото. Става трансформация в епични пропорции, когато си позволявате да бъдете тези, които вече сте решили да станете, ако в това има някакъв смисъл. Не трябва да седите тук и да казвате, “О, искам това, което искам. Ето на къде вървя. Ето как искам да напиша сценария.“ Вие го направихте много отдавна и го направихте и в бъдещето. Вече го направихте и сте го правили много пъти, но го направихте и в бъдещето. Вие решихте, “Искам всичко да стане точно така.“ И ето всичко се обединява точно сега.

Ще обобщим: спрете да се притеснявате за това. Просто продължете напред. Нека преминем към това място, където наистина искате да бъдете.

Как се казва – хех!- нека за минута просто усетим това. Това е много, много красиво. Когато пускате оковите на миналото и притеснението за бъдещето, масовото съзнание и всичко останало, това е важен Аз Съм момент. Тогава спирате да се притеснявате за дреболии. Ще превъзмогнете всичко това.

Всичко е тук

И така, какво имате сега – това е еволюционен процес, който става революционен от гледна точка на факта, че сега вие въвеждате липсата на време или енърна, в перспективата на всичко, което се случва от гледна точка на еволюцията, ако изобщо това има смисъл (подсмихва се). Уф! Да. Но нима това не е приятно, дори ако не разбирате, за какво говоря, по дяволите? (лек смях) Като цяло, по – добре да го кажа така – спрете да се притеснявате за това. Вече направихте своя избор. Вече направихте своя избор. Направихте избор в полза на Реализацията. Ето защо това не ни притеснява особено. Следващото, което трябва да направите – е да направите това, за което сте дошли тук.

Имате всички инструменти. Няма инструмент, който да ви липса и ако мислите така, то – вие сте инструмента (лек смях). Знаех, че това ще се хареса на Линда (Линда се смее). Единствения, който се смее.

Вече няма нищо, което да не ви достига. За всеки от вас – няма нищо, нищо, което да ви липсва. Имаше още една голяма игра, “Трябват ми още няколко части от главоблъсканицата.“ Имате всички части. Понякога влизате в “И“ за отговори. Понякога просто казвате, “Имам тук тази маса и не виждам отговора върху нея.“

Спрете и вдишайте дълбоко. Има много маси, може би не в полезрението на човека, но има много маси и там са всички отговори, всички инструменти. Понякога просто трябва да задавате въпрос, какъвто и да е той или да потърсите решение, а после спирате за миг и вдишвате дълбоко. Отговорът ще дойде, ако си позволите да навлезете в “И.“ Може би той няма да бъде такъв, какъвто си го представя човекът или иска да го види, но той ще дойде.

Всеки отговор – е тук. Ето защо не ми харесва, когато Шамбра казват “Не зная“ или другата също толкова токсична фраза, “Нека просто почакаме. Нека видим какво ще стане.“ Не. Не, защото вие просто си казвате, “Нямам отговор,“ и чакате удар от мълния. Вашата Реализация лежи на тази маса.

Някои от вас питат, “А кога ще стане това?“ Все едно казвате, “Ще погледнеш ли?“ Тя вече е тук. Всичко, което трябва да направите, е да приемете и позволите.

“Не виждам маса.“ Тогава излезте от ума си. Влезте в “И.“ Има много маси. Има много реалности.

Чуйте, ще изостанете от времето, в това. Знаете ли, науката, закостенялата линейна наука вече разбира, че частиците могат да влизат в реалността и да излизат от нея. Те се преместват в друга реалност, която може би, не е откриваема с настоящите измервателни системи, но учените знаят че има други сфери. Бъдете в крак с времето. Не казвайте, “Ами не виждам маси.“ Те са там. Може би на са във физическата реалност, но са там. Плъзнете се в И. Всеки отговор, вашето просветление, всичко е точно там и само ви чака.

Защо сте тук

И така, работата е в това, че вие дойдохте на тази планета с определена цел и аз съм повтарял това отново и отново, но сега трябва да поговорим за това подробно. Завършваме нашата серия “Мерлин Аз Съм“ и започваме серия, която се казва “Изкуството да седиш на пейката.“ Чака ни голяма работа, но това е лесна работа. Весела работа. Това изобщо не е тежка работа. Но ако вземете със себе си своя боклук, знаете ли какво ще стане; веднага мога да ви кажа, погледнах в потенциалите на бъдещето, към което сега затварям вратата, но ако преминете в следващата серия на това, което правим тук, на тази планета … може би трябва да я наречем “Истинската дяволска причина защо дойдохме на тази планета“ (смях). На Линда би и харесало.

Ако отидете в следващата серия заедно с нас, продължавайки да се притеснявате и да се съмнявате, все още носейки със себе си багажа, вие в крайна сметка просто … ще го покажа. Добре.

Ето, седи Шамбра, която е приела “Аз Съм това Което Съм. Аз Съм Тук. Всичко се получава. Няма за какво да се притеснявам.“ Ето как тя седи на пейката (Адамус спокойно седи, събрал ръце, затворил очи, а на лицето му – усмивка). Ето така. Мисля, че тя изглежда глупаво (Адамус се смее).

И ето Шамбра, която не е направила това, която все още се притеснява за всичко, все още е в търсене, пълна с всички тези не отговорени въпроси, все още напрегната и мисли, какво не и е наред. Тя седи на пейката ето така (лицето му е изкривено от гримаса, тялото напрегнато), тя изглежда така, сякаш има запек, и не знае кога ще приключи (още смях) и тя наистина е притеснена от това, “Ами ако това не е точно запек?“

Виждате ли, ще седите на пейката в парка и ще се притеснявате – вместо, просто да седите – ще мислите за плановете си, ще мислите за други неща. Не просто ще седите на пейката. Да седиш на пейката означава – да сияеш, светиш. Това е. И това е много приятно. Някои от вас си мислят, “О, Боже, това звучи скучно. Аз просто седя на пейката и нищо не правя. Трябва да направя нещо.“ Не, не трябва. Това наистина е много приятно. Това е голямо освобождаване. Това прилича на огромно пускане и осъзнаване на това, че живеете в своята страст, причината поради която дойдохте тук на тази планета. Няма цели. Не се опитвайте – ще организираме групови сеанси по седене на пейката, това ще е весело – без цел. Не трябва нищо да променяте в себе си или в света. Нищо. Но нека сега се отървем от боклука. Нека – без майтап – да ви подритнем малко тук.

Речта на Адамус

И така, наскоро имахме семинар “На прага,“ изглежда той премина тук – и по време на “На прага“ бяха разрешени въпроси и отговори. Не винаги съм във възторг от това, защото знаете, че през цялото време се задават едни и същи стари въпроси, въпреки че аз давам различни отговори, но въпросът беше един и същ. Започнах да мърморя и за мен това беше много забавно. И, Линда какво мислиш за мърморенето ми “На Прага?“

ЛИНДА: Поредната тирада.

АДАМУС: Поредната тирада. Помислих си, че това беше особена реч. Измъкнах се. Прозвучаха няколко въпроса и много ме впечатли това, че след цялото това време прекарано заедно трябва да казвам едно и също нещо. Така че ще го кажа отново днес и ще приключим с това завинаги.

Ако в живота ви има нещо, което не ви харесва, то е защото, това ви харесва. Всичко, каквото и да било в живота ви – хора, болести, неуспехи – всичко. Ако в тялото ви има болка, ако имате проблеми с изобилието, това е защото това ви харесва.

Ето я моята проповед. Това е истина, иначе нямаше да е така. И са ме критикували за това, че съм много безсърдечен, но е истина. И когато го разберете, когато разберете че не можете да вините никого другиго не можете да вините миналите животи. Не можете да вините никого за това, че просто не получавате тази прекрасна, удивителна и мъдра информация. Когато разберете, че нямаше да е в живота ви ако не го харесвахте. Все още получавате нещо от него. Все още играете на тази игра и трябва да проумеете това точно сега. Това може да бъде каквото и да било.

Вие не сте жертви. Ако разбирате, че енергията ви принадлежи, вие, дявол да го вземе сте творец, можете да правите, не искам да чувам тези отговори, “Но аз опитах.“ Не, не е така. Опитахте – с изобилието – опитахте – мислите, че може би ако поработите малко по – усърдно или нещо подобно, но продължавате да се държите за стария проблем с изобилието, “Бедния аз“ и “Аз просто не знам нищо по – добро“, и “Пари – това е лошо“ и тям подобни. Трябва да пуснете това. Или оставете това, но не идвайте на следващите срещи на Шамбра и Аления Кръг. Просто не идвайте. Върнете се и останете на парти с бедността и съжалението, забавлявайте се, докато не бъдете готови да се избавите от нея.

Това, което правим сега, има огромни последици не само за вас и за вашия живот, което е очевидно, стои на първо място, но също така и за планетата и за цялото творение. Знам, че понякога си мислите, “Е, аз съм само малка частица съзнание в това огромно море от съзнание,“ или “Какво влияние мога да окажа аз?, “Аз не съм толкова важен“ и “Виж живота ми, нищо не съм направил.“ По дяволите, млъкнете! (лек смях), защото аз … (Адамус се смее)

Не ми пипай кафето. Опитвам се да подчертая тук гледната си точка, че вече не мога да понасям, стига сте влачили това със себе си.

ЛИНДА: Даваш ми лош урок, Джеф няма да може да се справи с това (смеят се).

АДАМУС: И така, ако всичко това става в живота ви, то е защото, вие все още получавате нещо от него. Може би сте станали зависими от това, тогава се избавете от зависимостта. Може би, все още ви харесва страданието. Престанете да страдате. Никой нищо не ви натрапва. Можете да повярвате на масовото съзнание, можете да повярвате на семейството си – играта на наследственост и тям подобни – отървете се от това. Сега имаме важна работа.

Това е много малка група на планетата. Има и други, които правят – мм-мм – подобна работа, фактически копирайки това, което правим ние (публиката възкликва, “О-о-о!“). Знаете, какво се казва за подражанието. Но ние не сме толкова много. Не е нужно , но не сме много тук, на тази планета. И аз не искам да казвам цифри, ще направим това на предстоящото мероприятие „“Времето на Мерлин“,  когато Сен Жермен ще говори в цифри. Но, да кажем, като цяло колко са сериозните Шамбра, наистина сериозните Шамбра според вас? (някой казва -5000) Пет хиляди? Близко. Малко повече. Аха. Нужни са по – малко от 10000 за да се повлияе на планетата – не да промените планетата -а за да повлияете на планетата. Това не е много.

Това е причината поради която дойдохте тук. Няма друга причина. Това е причината поради която чакахте своята Реализация и е време да го направим. Няма да шумим много. Няма да си бием в гърдите. Ще го направим не заради награда, купа или безплатна почивка в Париж или още нещо. Ще го направим защото решихте да го направите.

Това е малка група, но трябва да имате яснота. Трябва да бъдем честни. Тук не е мястото – ако имате проблеми с изобилието, извинете, но ще се сблъскате с проблема точно сега. Това е ваш проблем. Това ви харесва. Искам да видите защо ви харесва.

Ако имате проблеми, да кажем със здравето. Здравето. Проблемите със здравето са предизвикани не от това, че живеете в мръсно общество, пълно с микроби, насекоми и тям подобни или са по наследство или още нещо. В тези проблеми има нещо което ви харесва. Няма място за страдание и ще настоявам за това. Ще настоявам за това.

Вашия човешки ум не може да си представи, какво правите сега тук и на тази планета. Но всъщност можете да вдишате дълбоко и за миг просто да го усетите. Това не е малко. Дори ще се осмеля да кажа, че ако наистина, наистина разбирахте последствията, това дяволски би ви наплашило, така че вероятно е добре. Но това което сега правят не много съзнание на тази планета – не само за Земята и хората, но и за Междузвездните войни, които се случват точно сега и за следващите 10 – 15 години – ще бъде монументално за Земята.

За тази точка на сингулярност, примерно в 2050 година всичко просто ще излезе от рамките на възможното. Но какво ще бъде това излизане от рамката? Това зависи от съзнание, което е достъпно сега и това не означава че трябва да се опитвате да промените света, да решавате проблемите с бедността, глада или екологията. Това просто означава, че трябва открито и свободно да светите със светлината си, без да се притеснявате че някой ще дойде и ще ви открадне светлината, без нужда да я насочвате или пазите, вашата светлина , вашето съзнание. Това значи да го правите открито и свободно. Но вие не можете да го направите, ако все още ви харесват някакви проблеми, които присъстват в живота ви. Трябва да продължим нататък и трябва да ги оставите назад.

Най – великото бойно поле сега е във вашия разум, бродите там напред – назад, опитвате се всичко да разберете, строите още повече лъжливи мостове. Време е да приключите с това. Имате каквото ви трябва. Просто спрете, вдишайте дълбоко и му позволете да дойде при вас. Толкова е просто. Не можете да го създадете, изфабрикувате, или още нещо. Просто спрете, вдишайте дълбоко и му позволете да дойде и да се случи. Трябва да стане. Трябва да стане.

Мераб за физическите проблеми

И така, сега искам да засегна тук проблем, с който много от вас се борят и ФМ се готви да реши след няколко седмици на нашата среща - вашите физически проблеми. Много от вас са се сблъсквали с много тежки физически проблеми. Много от вас изпитват болка и страдание. Нека спрем за миг и да направим мераб, посветен на физическите проблеми.

Нека изгасим светлината и включим музика.

(музиката започва да свири)

Казвам, че физическите проблеми, които имате ви принадлежат. Те са ваши. Има нещо, което ви харесва – може би “харесва“ не е точната дума – но има нещо, което все още получавате от страданието на физическото тяло. Може би това ви напомня, че вие сте човек и това е лъжовно състояние.

Но ако тук имате физически проблем – рак, диабет, проблеми със сърцето, болка, каквото и да било – вие искате, хората да ви съжаляват, искате да се съжалявате. За това вече няма място.

Тялото ви откликва на вашата нужда от внимание, давайки ви го. Но после казвате, “Не, не, не харесвам болката.“ Ех, да, да, да, да харесвате я. Иначе нямаше да я има.

Вие – сте суверенно същество и дори ако сте се спуснали, въплътили или както и да го наричате, във физическа материя, това не отменя това, че наистина сте суверенно същество и че цялата енергия е ваша и тя е тук, за да ви служи.

Ако в тялото ви има физически проблеми – няма значение какви, проблеми с храносмилането, подагра, болки в ушите или още нещо – това е, защото все още се вкопчвате в тях.

Бидейки в мъгла вие не виждате, как се е появило това, какво прави то и това толкова завладява ума, че казвате, “Не зная. Просто имам това нещо. То не ми харесва и не го искам.“ Може би, приемате някакви лекарства или още нещо. Но, по дяволите, вие все пак намирате нещо в това. Време е да приключите с това.

Ще седим на пейката в парка, а аз не искам да го правя с инвалидна количка и бастун (лек смях). Искам да виждам здрави Майстори, седящи на пейката в парка. Може би остарявате. Как го наричат? Добре. Малко сиви коси силно влияе на възприятието на хората. Но проблеми със здравето? Хех, готвя се да кажа, “Какво ви става?“, но вие вече знаете. Имате проблем със здравето и дявол да го вземе, той трябва да се махне.

Не трябва да изяснявате как ви служи той, защото тогава ще се върнете на полето на битката на дуалността на ума и никога няма да го разберете. Но можете да си кажете, че изцяло сте приключили с това, че то не ви служи, че избирате да махнете това. А после, дявол да го вземе, очаквайте, че проблема ще изчезне.

Очаквайте, че има процес на трансформация, който включва в себе си изкривяване и формиране на времето – всъщност, това е преход в бъдещето, но случващо се точно сега – който решава този проблем, защото в бъдеще вие не сте болни.

В бъдещето вие не сте стари и не сте съкрушени. Не е нужно да ставате всяка сутрин и да взимате лекарства, за да решите някакъв проблем. В бъдеще вие сте здрави. Знам това.

Не е нужно да се опитвате да разберете, “И така, какво получавам все още от този физически проблем?“ Трябва само да кажете, “Готов съм да пусна и сега така и правя.“ Не мислете за това. Не чакайте до утре. Не се увличайте от интелектуални игри. Това е така, “Приключено е с това.“ А после спрете, вдишайте дълбоко в момента сега и позволете на бъдещето да работи за вас.

И когато това стане и старите енергии на физическите проблеми започнат да напускат, става още нещо. Искам да усетите това, не трябва да разсъждавате – но става нещо, което ни връща в периода на Междузвездните войни, когато вие все още не бяхте кристализирани в биология.

Тогава протичаше този процес, еволюционен процес, който в крайна сметка беше ускорен от други енергийни фактори, подтикнали ви към тази дълбока биология, състояние на дълбока биология.

Но сега, когато вашето бъдещо здраве навлиза във вас, когато казвате, “Вече няма да търпя физическите проблеми,“ нещо става там в миналото, в квази или не – кристализирано състояние и го променя.

Променя се далечното минало и вие ставате нечувствителни към болката и страданията на физическото тяло.

Променяте собствения си Майсторски – код отпреди еони от време, много преди Земята и го правите точно сега.

Затова сте тук, наред с другите неща, за да кажете, “Дойде време да пусна това“ – това, което е предопределено в бъдеще, което е създадено за вас в бъдещето и което е за вас в миналото – и нека стане точно сега.

Това не е много трудно, но за да се направи трябва да се отскубнете от бойното поле на битките на ума, всички мисли и тревоги, масовото съзнание и всичко останало.

Това е толкова лесно, като да усетите думата “предопределено.“ В нея има много значение.

“Предопределено“ означава, че вие го направихте за себе си. Направихте го за себе си. Бъдещето за вас е предопределено, както и миналото. Всичко това е планирано, проектирано. И точно сега е времето да осъзнаете това.

Да осъзнаете и позволите – почти еднакви думи. Ето защо не използвам термина “просветление.“ Наричам това осъзнаване. Това е просто позволение.

Не остана място за физически проблеми, и вие можете да промените това точно сега, безусловно.

Не се увличайте от мислени игри. Не задавайте хиляди въпроси.

Всеки път, когато си задавате въпрос, той отива някъде във вашата реалност, като сонда, която се поврежда и няма да се върне, докато не и бъде даден отговор. Но понякога за това са нужни еони от време. Така че спрете да задавате всички тези въпроси по дяволите и просто позволете.

Няма място за тези физически проблеми. Много от тях са дошли от предците ви, някои – просто са в резултат от кристализацията в биология.

Както вече казах, физическата реалност всъщност не е сложна. Като цяло вие се състоите от водород, хелий – горещ въздух, хах! – и малко кислород. Така че спрете да мислите, че организма е толкова голям и сложен. Не е така. Нека просто сега да излезем от рамките на тези физически проблеми. Никакви “ако,“ “а“ и “но.“

Много скоро ще започнем нашата нова серия, където ще поговорим за други неща, но вие можете да приложите същото към своето финансово изобилие. Можете да го приложите практически към всичко в живота си. В живота си. Не го прилагайте към планетата. Не го прилагайте върху приятелите си, кучето или още нещо.

Можете да го приложите към всичко. Време е да пуснете всичко това, тъй като то се отнася към категорията на страданието.

Ако се вкопчвате в която и да било форма на страдание, значи, вие получавате нещо от това. Добре ли ви е от това? Чувствате ли се щастливи? Достойни? Христоподобни? Искате да приличате на Исус, много страдание? Време е да изхвърлите това.

Сами създавате това. Не искам да чувам, че някои от вас обвиняват нещо друго. Да, има влияние на масовото съзнание, но вие се съгласихте с него. Така че пуснете това сега.

Нека вдишаме дълбоко.

Завършваме серията “Мерлин Аз Съм“, обичам заключенията (Адамус се смее).

Най – голямата радост, която съм изпитвал при написването на книга или пиеса в който и да е от животите ми, винаги е била последната страница, заключението. То обединяваше всичко в едно, но което е най – важното, аз знаех, че всеки финал ще донесе ново начало, трансформация и това е което се случва точно сега. Това така освобождава.

Кой е Мерлин? Мерлин разбира, че първо, Мерлин – това не е само име на същество. Мерлин – е титла и има много Мерлини. Бил съм Мерлин, а сега вие станахте Мерлини. Това е вашата титла.

Мерлин означава, че във всичко има магия, но все пак няма нищо магично. Във всичко има магия, защото всичко е част от вашата енергия и вашето творение, но всъщност в това няма никакво вълшебство. Това е просто водород, хелий и кислород. Не е много сложно.

В това няма никакво вълшебство. Какво искате да направите с компонентите? Как искате съзнанието ви да озари вашия кислород или хелий? А после наблюдавайте как всички атомни структури започват да се формират, да се сливат, за да създадат реалност в която можете да играете.

Мерлин разбира, че физически не сте ограничени, освен ако не мислите така, това не е така.

Мерлин разбира, че страданията на първо място, слава богу са временни. Това е лоша фраза, която превъзмогвате, преодолявате я. Вие разбирате, че да страдаш известно време беше забавно, но стига, вече приключихме с това.

Мерлин разбира, че не е задължително да бъде тук, на тази планета. Всеки Мерлин се сблъска с този въпрос, “Да остана или не? Сега съм Мерлин. Аз съм суверен сам по себе си. Трябва ли да оставам?“

Този въпрос е един за всички нас. Но ако останете, не се вкопчвайте за старите извинения. Не се вкопчвайте във физическите проблеми.

С това, скъпи мои приятели, това е удоволствие.

Нека заедно вдишаме дълбоко и да завършим серията “Мерлин Аз Съм,“ признавайки че сте Мерлини. Това сте вие. Това е вашата титла. Предава се на всички вас.

През по – голямата част от времето на планетата живееше само един Мерлин, но сега всичко е различно. Сега са хиляди и хиляди, а може би ще станат още повече в бъдеще.

И така, време ми е да сядам в колесницата си и да се върна в Клуба на Възнесените Майстори, където да разкажа за възхитителната торта, от която бях така увлечен днес, където да разкажа за това, че ми се наложи твърде много да говоря. Наложи ми се твърде много да говоря. Наплаших дяволски тези, които мислеха че наистина ще говоря дълго. А после някои от вас искаха да излязат на улицата и да кажат, “Мислех, че проповедта ще бъде по – дълга. Мислех, че ще бъде по – зле. Надявах се и исках.“ Това искахте. Това искахте.

Но с това, нека вдишаме дълбоко и да разберем, че това е най – бързо променящото се време не само в историята на тази планета, но и която и да било цивилизация от творци и вие сте точно в центъра.

Гледам ви и понякога ми се иска да замахна с вълшебната пръчица и да ви накарам да осъзнаете, защо сте тук всъщност. Какво всъщност правите. Работата не е само във вас и вашия живот. Става дума за планетата и за цялото творение.

Нека дълбоко да вдишаме, скъпи мои приятели, всички присъединили се към нас и искрено запомнете, че когато сядаме на пейката в парка, осветявайки цялата планета с нашата светлина, всичко е наред в цялото творение.

Благодаря (публиката аплодира).