МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Страст 2020“

ШОУД 12 – Адамус Сен Жермен

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 1 август 2020 г.

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Аз просто се удивявам какви са енергиите тук, когато се готвим за Шоуд, поразен съм от това колко далеч отиде всичко и как издържате всичко това. И аз зная, смятате, че всичко това винаги е красиво, но вие сте издръжливи. Издръжливи в този смисъл, че приемате всичко, което става във вашия живот и всъщност се справяте с това с известна доза изящество. Аз зная, че не го усещате така. Зная, че се случва много не само когато бодърствате, но дори когато спите през нощта.

Този Шоуд е особен. Помолих в серията “Страст 2020“ да има 12. Обикновено са 11 – това е хубаво число, то дава на Калдре и Линда кратка почивка, малко свободно време – но аз помолих за дванадесети Шоуд, защото сега е особено време. То е особено почти във всички отношения, които можете да си представите и аз няма да говоря много. Сигурно си щастлива да го чуеш, скъпа Линда.

ЛИНДА: О, можеш да правиш каквото си поискаш.

АДАМУС: Разбирам (смее се), но няма да говоря много. Ще имаме много дълъг мераб.

ЛИНДА: М-м.

АДАМУС: Точно сега е момента. Точно това е момента. Днес е първия ден на август, намираме се по средата на много особеното Лято на Реализацията. И аз зная, че Калдре се интересува, по – точно даже се притеснява, защото аз казах, че това лято до Реализация ще стигнат хиляди, може би и повече Шамбра.

Сега той ме пита, “Определи какво точно значи лятото. Кога точно през лятото?“ Докато дните са топли. Нека не прилагаме календара. Няма да казваме какво ще стане в края на август или в средата на септември, но докато дните са дълги и топли, това е лятото. Аз зная, че някои от вас се чудят какво говоря. Ще разберете.

Така че, това е много особен Шоуд. В него няма да има много разговори, много хулиганство. Вие знаете, аз обичам да хулиганствам с Шамбра.

ЛИНДА: Да?

АДАМУС: Да. Обичам да хулиганствам.

ЛИНДА: Сигурен ли си?

АДАМУС: Да. Да.

ЛИНДА: А харесват ли ти тениските с психо – зайчето?

АДАМУС: Не съм го казвал.

ЛИНДА: Мисля, че това е хулиганство.

АДАМУС: Това е Калдре, а не аз – можете ли да снимате психо – зайчето – и ти имаш такова, скъпа Линда.

ЛИНДА: Е, и аз имам и това е част от празника.

АДАМУС: Празника?

ЛИНДА: Именно.

АДАМУС: Какъв празник?

ЛИНДА: Твоя рожден ден.

АДАМУС: О, пфу! Работата всъщност не е в мен, но какво имаме тук? (Линда се смее)

АДАМУС: Какво … О! О! (Адамус се смее)

ЛИНДА: Трябва да направим всичко правилно, Адамус (Кери внася торта със свещи, започва да свири мелодията “Честит Рожден Ден“). Знаеш ли, носят се слухове, че това са овесени ядки и шоколад.

АДАМУС: Честит рожден ден.

ЛИНДА: Хей, върни тортата обратно (продължава да свири “Честит Рожден Ден“, Кери изнася тортата).

АДАМУС: Хей, върни тортата обратно! С удоволствие ще пробвам парченце.

КЕРИ: Добре. Ако искаш духни свещичката, духай (Адамус духва свещичката). Ах!

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: О, това е социално некоректно.

ЛИНДА: Ура! (персонала запалва бенгалски огън)

АДАМУС: Да. О-о! При нас отзад са целия екип. Какъв празник!

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: Какъв празник!

ЛИНДА: Всички ние те обичаме. Всички те поздравяват онлайн.

АДАМУС: Ах! Боже – толкова се смущавам – не. Имам рожден ден на трети август. Колко казваш, 304 години или някъде там?

ЛИНДА: Ти сам така каза.

АДАМУС: М-м, просто потресаващо.

ЛИНДА: М-м-м-м. М-м хм.

АДАМУС: Големи благодарности за признанието.

ЛИНДА: Не, не. Ние те обичаме и ти си достоен за това.

АДАМУС: О, благодаря, благодаря.

ЛИНДА: Да. Искаш ли торта?

АДАМУС: Наистина бих пробвал. Да.

ЛИНДА: Не знам защо, но го усещам.

АДАМУС: И това не е Калдре, това съм аз. Тоест …

ЛИНДА: Усещам го.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Да, да!

АДАМУС: Въпреки че, това е много интересна торта, не прилича на обикновена. Какво е това там …

КЕРИ: Тя е без брашно.

АДАМУС: Без брашно. Как я правят така?

ЛИНДА: Ох! Внимателно.

АДАМУС: Сигурно съм се въплътил …

ЛИНДА: О, благодаря мис Кери.

АДАМУС: … в неподходящо време, защото по мое време нямаше торти без брашно.

ЛИНДА: Моля сър.

АДАМУС: Ах, благодаря. Благодаря. Така че, ако не възразявате, малко ще закуся, докато разговаряме – това не е брашно…

ЛИНДА: Това е толкова непривично за Джефри, че ми е смешно.

АДАМУС: М-м-м. М-м-м-м-м.

ЛИНДА: Получило ли се е?

АДАМУС: М-м-м-м-м (предлага на Линда).

ЛИНДА: Не, не. Благодаря, благодаря. Ще си взема по – късно.

АДАМУС: М-м-м.

ЛИНДА: (имитира го) М-м!

АДАМУС: Райска наслада. Искам днес да я взема със себе си в Клуба на Възнесените Майстори, защото тя е по – добра от това, което готвят там.

ЛИНДА: Просто помни, че там има още много. Там има още много.

АДАМУС: Трябва някога да опитаме да направим това.

ЛИНДА: Добре. Отлично. Е, знаеш ли, нямаш чак толкова много време.

АДАМУС: М-м! М-м! М-м! Много вкусно.

ЛИНДА: Така и беше замислено.

АДАМУС: За устата това е шоколадов секс. Това беше просто абсолютно … сега трябва малко да си изплакна устата. Да, шоколадов секс. Попитаха ме от из зад пулта на продукцията (той отпива глътка кафе). М-м. Прекрасно. Благодаря. Благодаря. Трябва ли да оставя? Да го сложим настрана.

ЛИНДА: Сигурен ли си?

АДАМУС: Да. За да похапна после още.

ЛИНДА: О, почакай! Да я оставим тук, за да можеш да идваш и …

АДАМУС: Добре. Добре.

ЛИНДА: … да се поглезиш, ако поискаш. Благодаря, Кери.

АДАМУС: И така, до къде бяхме стигнали преди това прекрасно прекъсване? Прекрасно прекъсване и прекрасно разсейване.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Хората стават все по – добри в своите разсейвания.

ЛИНДА: Този месец е и рождения ден на Джефри.

АДАМУС: Ах! Е, той е по – късно, затова сега да поговорим за моя (Линда се киска).

И така, вие се намирате на планетата в това особено време и точно затова аз помолих за този Шоуд. Обикновено започваме нова серия. Започваме нова серия през октомври. Тя ще бъде … как се нарича тя?

ЛИНДА: “Мерлин Аз Съм“, струва ми се.

АДАМУС: Серията “Мерлин Аз Съм“ започва през октомври. Но сега става дума за нашето време прекарано заедно тук. Няма да говоря много. Ще направим доста дълъг супер – мераб.

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: Защото толкова много става в момента, за да позволите трансформацията – толкова от всичко – и както вече съм казвал, Калдре е малко притеснен, “Наистина ли ще имаме хиляди осъзнати Шамбра? Какво ще стане през това лято? Как ще стане това?“ За всички вас, особено за Калдре, това е момента да вдишате дълбоко и да осъзнаете, че вие решихте да бъдете тук.

Това е най – скъпоценното време

Вие избрахте това. Вие решихте да бъдете тук, с тази група, която наричате Аления Кръг, Шамбра. Вие решихте да бъдете именно там, където се намирате в момента в живота си. Тук няма никакви грешки и ако чувствате, че не сте си на мястото, вдишайте дълбоко и се вслушайте за миг. Намирате се точно там, където искахте да бъдете и ето ние сме тук, първи август в Лятото на Реализацията. Светът сега е безумен. Света – е абсолютно безумен, но всичко това е уместно.

Бих искал за миг да попиете това, което вие и много други Шамбра преживяват, навлизайки в Реализацията и оставайки на планетата като Въплътени Майстори. Можете ли да си представите, че този вирус, коронавирус COVID – 19, всъщност е бил част от енергийния замисъл? Че вие ще бъдете тук във времето на най – големите трансформации на планетата, най – големите.

Благодарение на комуникациите, тези промени са по – бързи от която и да било друга глобална трансформация. А какво са комуникациите, скъпи приятели? Това е енергия. Комуникациите – това е енергия. По такъв начин, това е способност за бърза промяна благодарение на комуникациите – вашите смартфони, мобилните устройства, Интернет, скоростта, с която може да се случва всичко – не е случайно, че в това много скъпоценно време вие преживявате това, което сега преживявате.

Да, коронавируса също така ще засегне икономиката. Но когато аз казвам “икономика“, аз всъщност казвам “енергия“, енергийната трансформация на планетата, която после ще се разшири, ще се разпространи и ще повлияе на всичко. Но сега влияе на човешкия вид. Как? Заради коронавируса се правят повече изследвания и финансиране в медицината, вложения в разбирането на човешкия геном, клетките, ДНК и това как те работят и си комуникират.

Вижте новините за този коронавирус. Изследователите изучават способността за комуникация на вируса, всичко това във времето, когато се освобождавате от анаятрон, старата комуникационна система на вашето тяло и навлизате в своето Свободно Енергийно Тяло.

Това е най – скъпоценното време на планетата и промените започват с коронавируса, но после ще се разпространят по целия останал свят – промени в икономиката, промени в човешкия вид. Вие преминавате от вида “хомосапиенс“ към вида “робосапиенс“ и това не е задължително нещо лошо. Малко плаши и аз зная, че някои от вас си представят, че ще изсмучат вашия разум и ще го заменят с някакъв робот. Всъщност всичко не е съвсем така. Това е разширение и допълване на възможностите. Това са промени, които ще се случат в биологията на човека, промени, които не е задължително да ви роботизират напълно, и, да, има някои неща за които може да се притеснявате – имплантите.

Сега една от големите задачи, привличащи внимание и голямо финансиране – това е което наричат интерфейс “мозък компютър“, където има – било то чип или някакво устройство – поставено в мозъка и позволяващо по всяко време да се получи достъп до облака, до Интернет и всъщност то вече е тук. Тоест не е чак толкова далечна перспектива. То е тук.

Така че, да, има нещо за което да се безпокоите, но това също така не е ваша работа. Наблюдавайте, но това не ви засяга. Вие не сте тук за да се занимавате с тези неща и по цели дни да се притеснявате. Наблюдавайте. Разбирайте как се развива всичко, но да се притеснявате за това – съвсем не е ваша работа.

Всичко се променя с много, много голяма скорост. Но тук е интересно да се отбележи, че се измества и променя самото време, самата природа и разбирането за време. Защото при това сега тези промени на планетата се случват със свръх бърза скорост – в сравнение с промените преди 50, 100 или 500 години, сега промените стават свръх бързо – има част от вас, която смята, че те стават недостатъчно бързо, разбирате ли? Но те стават именно с темпа, който няма да разкъса вас и обществото на части.

Случващите се промени – и, отново, може да се каже, че епицентъра беше вируса – промените, случващи се сега много, много бързо, всъщност са един от най – блестящите начини за промяна не само за тази планета, но и за цялото физическо творение и те са толкова огромни. Те са много дълбоки и впечатляващи.

Тези промени няма да разрушат системата на части. Те разтягат шевовете и после меко ги освобождават, при това без да разрушават нищо. В това има великолепие, което, аз мисля, че можем да припишем на човешката доброта. Доброта – знаете, добрите хора, и те, болшинството от тях искат да правят абсолютно правилни неща. Днес сутринта слушах разговора на Калдре и Линда в колата, те говореха за това, че в хората има доброта, но трябват само няколко за да я провалят. Това е абсолютно вярно и Калдре каза, “И така, защо изглежда, че ни е грижа за, да кажем три процента, които биха искали да видят как нещата се взривяват, които са може да се каже наистина несинхронизирани със собствената си енергия? И защо да не се съсредоточим върху тези 97 процента, които имат такава доброта в себе си?“

Какво предстои

В човечеството има голяма вродена доброта и аз зная, че вие сте способни да я видите. Аз зная, че понякога това ви депресира, защото се питате продължава ли да съществува тя? Безусловно, и сега в човечеството наистина има повече доброта, от колкото е била преди 100 години или преди 500 или определено преди 2000 години. На планетата има повече съзнание. Те действат (негативите) по може би по – очевидни начини, начини, които привличат повече внимание. Слушате за тях в новините, а не за добротата на човечеството. Но докато преживяваме този корона – период в историята на планетата, аз искам наистина да усетите добротата на хората, тези, които срещате всеки ден в магазина или на улицата. Тези, които … те се чувстват изгубени. Те се чувстват може би, сърдити или потиснати и у някои от тях също така има строги вярвания, стари вярвания, което понякога много ги разстройва, но има и голяма доброта.

Това е тази доброта на човечеството до която вие се докосвате, която ще усетите като осъзнати Майстори на планетата. Няма да се опитвате да я манипулирате, да я променяте или да правите нещо подобно. Но когато позволите да сияете със собствената си светлина, да излъчвате вашето съзнание, ето на къде то веднага ще се насочи. То ще вдъхнови тези, които представляват тези 97 процента от населението на планетата, тези, които притежават такава доброта и надежда. У тях има такава надежда. И да, понякога те са лековерни. Понякога те стават жертва на лоши лидери или на лоши компании, но когато в бъдеще провеждаме нашите Шоудове и някои от нашите мераби, като истински въплътени Майстори, ние наистина ще се докоснем до тази доброта на човечеството. Няма да се притесняваме за всичко останало. То ще се превърне в шум. То ще се превърне в малко разсейване, но не силно. И много скоро, с тази доброта и вашата светлина, с всички промени, които във всеки случай ще станат, с всичко случващо се сега, с изкривяването на времето и всичко останало, което става на планетата – ах! – всичко това ще даде на планетата такива големи промени, които наистина ще я изпратят в следващата епоха.

Казват, че не трябва да поглеждаме по – далеч от 2050 година, сингулярността, когато всичко излиза отвъд пределите на графиките – промяна в растежа или каквото и да било -  - дори ако графиките имат формата на хокеен стик. Казват, че не трябва да поглеждаме отвъд 2050 година и всъщност това е доста справедливо утвърждение, защото на тази планета всичко много силно се променя. Но често си мислите, че това е безизходица, разрушение, края на планетата Земя. О, това не е края. Това е началото на нова епоха за човечеството.

И това щеше да бъде невъзможно без вас и всички останали, на тези като вас, независимо дали се наричат Шамбра, дали идват от други места, други групи или, може би, изобщо не принадлежат на никаква група, а са сами по себе си. Всичко това щеше да е невъзможно без тези, които сега идват тук просто за да светят със своята светлина. Калдре искаше да използва думата “носещи“ светлина, но това не е съвсем точно. Вие нищо не носите. Да носиш – значи да се бориш. Да носиш – значи да задържаш лъжлива енергия, а вие няма да правите това. Вие просто ще сияете със светлината си и ще я изпращате към хората на тази планета с голяма доброта и ще изпълвате сърцата им с надеждата, която беше изгубена вече от няколко десетилетия и след това ще наблюдавате трансформацията на планетата.

Никога няма да публикуват името ви в заглавията на вестниците. На много от вас никога няма да вземат интервю в телевизионно шоу, “Какво е – да бъдеш един от неголям брой хора на планетата, които не бяха въвлечени в религията, духовността, в страх от Бога или нещо подобно, не пренасяха тази стара енергия, а просто бяха в съзнание? Осъзнато съзнание. Искам да кажа, всички обикновено са съзнателни, но това е осъзнато съзнание на планетата. И ето ви тук, седите и … може ли да взема тази торта, просто като реквизит?

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Не искам повече торта …

ЛИНДА: Можеш да вземеш всичко, което поискаш.

АДАМУС: … тя ми трябва като реквизит.

ЛИНДА: Добре. Моля, сър.

АДАМУС: Благодаря. Точно тук, вие седите на пейката в парка или където и да било в прекрасен ден, наблюдавайки преминаващите хора, вече без маски и просто се наслаждавате на своята – какво е това – шоколадова торта без брашно и добро лате, без да се притеснявате за … представете си това за момент – докато правя малка почивка (Адамус си хапва от тортата). М-м. Ще си хапнеш ли?

ЛИНДА: Не, благодаря.

АДАМУС: Не. Искаш ли аз да те гризна?

ЛИНДА: Разбира се (смеят се).

АДАМУС: Представете си – имам предвид, че всичко това е истина – вие ядете тази торта без брашно или каквото сте си избрали, пиете си латето, но в него може да има нещо сладко. Не трябва да се притеснявате за тялото си, защото то е направило този велик скок в Свободно Енергийното Тяло. Не се притеснявате за килограмите си, калориите или за това, че нещо може да наруши вашето – каквото и да било – ниво на захар в кръвта, хемоглобин или каквото и да било, защото за Майстора няма нищо такова. Всичко се балансира почти мигновено. Няма го вече това изоставане за седмица, месец или повече, за да може тялото да навакса или ума.

Така беше до сега и понякога на всички вас се налагаше дълго да чакате. Но сега, като при истински осъзнат Майстор, тялото веднага се балансира и тази комуникационна мрежа не е толкова сложна. Тя е единична – това е просто Аз Съм. Той няма нужда от анаятрон. И същото е с вашия разум. Тревога, объркване и други такива усещания могат да преплуват на хоризонта на вашия ум само за миг, но те никога не достигат брега и никога няма да станат нещо, което умствено ще ви осакати или задържи. И точно натам се движим. Това е моето съобщение за всички вас, без макио, уговорки, звездички и ситен шрифт.

Сега се намираме тук, в епицентъра на планетарните промени, в това време, когато малък, дребен, миниатюрен микроб – и на мен ми е все едно, как е попаднал тук, все ми е едно; това няма значение, не задълбавайте в това, той е тук – тази малка дреболия, наречена коронавирус, който всъщност съществуваше отдавна, просто очакваше подходящия момент за проява. Той се появи не през декември миналата година. Той винаги е съществувал, а после излезе наяве, защото дойде момента. Той се прояви, защото на планетата имаше достатъчно съзнание и желание, достатъчно страст, която вече беше дошла на планетата, за да може той да се прояви и вижте какво направи той. А после усетете, какво прави той зад кулисите на почти всеки аспект от живота. Всичко вече никога няма да бъде същото.

Хората ще преминат през период на преработка, промени, приспособяване, рекалибриране и после ще се появят мечтателите, тези 6,5 процента от населението. Те са готови. Те са готови да си представят новия свят. Не да го насилват, а просто да помечтаят за него, да си представят, че това е съвършено нов свят, съвършено ново място.

И имаме всичко останало, конвергенции в момента – закриването на Ордена Арк, който вече не е необходим. Новите Земи – 222 Нови Земи вече са добре подготвени и така да се каже функционират. Отне много време за да ги проектираме, да ги въплътим в живота, но сега те вече функционират. Говорих за една от тях и това е Новата Земя на смъртта. Това не означава, че там се отива да умреш, това означава, че когато сте вече мъртви, отивате там. Това е новия DreamWalk за новото място (говори за “DreamWalker Смърт 2020“).

Можете ли да си представите за миг – и просто да отложите настрана ежедневните разочарования и тям подобни, но можете ли да си представите – седите тук, в епицентъра и всъщност не трябва да правите нищо, освен просто да позволявате. Това е.

Още едно парченце преди да преминем към следващата …

ЛИНДА: Сигурен ли си?

АДАМУС: Напълно, напълно уверен съм. На тази планета има неща, които наистина ми липсват. Нямах възможност да им се насладя някога (той си взима още едно парче торта). Но ще го взема със себе си…

ЛИНДА: Добре (той и връща тортата). Сигурен ли си?

АДАМУС: Напълно.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Чувал съм, че е неучтиво да ядеш пред другите, така че ви моля да си вземете нещо за ядене, за да не го правя сам.

Точно сега, този месец, между момента на нашата среща и нашия следващ Шоуд – казвам това с широка усмивка, между този момент и следващият ни Шоуд – помните ли когато казах, докато дните ще бъдат топли и дълги. Хм. Това би ни пренесло точно в следващият Шоуд.

Между този момент и следващият Шоуд, става дума за приемането на всичко, което става с вас. Приемането на всичко.

 Овластете всичко

Понякога е трудно да се направи правилно, защото не искате да притежавате болките в тялото си, но овластете ги, защото те са там с причина. Те съществуват, защото правите преход от старото биологично тяло към Свободно Енергийното Тяло. Всяка клетка от вашето тяло, а те са милиарди; всеки неврон в мозъка ви – сега реагира и откликва, така че очевидно, ще има известна болка и объркване. Приемете това точно сега, защото всичко това е реално. Това е много важно. Във всеки случай това ви казва, че, да, вие преминавате през тази промяна от обикновения биологичен човек към Въплътения Майстор.

Вашето безпокойство и ако правилно разбирам, болшинството от вас, Шамбра в последно време изпитват голямо безпокойство, фантомно безпокойство. С други думи, вие дори не знаете от къде произхожда то. Цял ден се занимавате с нещо и изведнъж ви обхваща безпокойство и вие не знаете защо. Приемете го. Моля, приемете го, и аз зная, че изглежда че това би имало обратен ефект. Искате да го отблъснете. Искате да се опитате мислено да го обясните. Искате да кажете, че това е заради това и това или просто искате да се скриете. Приемете това безпокойство. Изяжте го. Влезте точно в него, вместо да се опитвате да бягате от него.

Ако имам някакво послание за всичките тези години през които говоря с вас, послание, което трябва да разберете, което аз наистина бих искал да стигне до вас, то то звучи точно сега и това послание е – приемете всичко, през което преминавате. Да!

Проблеми в отношенията. Току – що чух, как някой го каза, “Сериозно?!“ Приемете ги. Имате проблеми в отношенията, защото това са стари, кармични отношения. Те не трябва да съществуват повече. Това не означава, че трябва веднага да изоставите човека, въпреки, че това не е лоша идея. Дайте си известна почивка и ако пожелаете, възобновете отношенията на некармична основа.

Какво още не приемате или не искате да приемете? Болката и заболяванията, да, толкова сме говорили за това. Тревога. Объркване, ментално объркване, замъгляване – приемете това! – ако си спомните какво е. Приемете го, защото това е част от промяната. Потопете се в това, а не бягайте от него. Въплътете, а не се опитвайте да му придадете форма. Бъдете в това, а не бягайте. Да, от всичко.

Какво още може да бъде. Сънищата през нощта. Сега се намирате в много интензивно сънно състояние, защото в сънищата си вие разигравате едни от финалните пиеси или финални действия. Това, което е ставало с вас много отдавна, включително миналите животи, не се прекъсва просто така. Това са пиеси, действията в пиесите, които дълго продължават да се разиграват, след като сте решили, че те са преминали. Но това не означава, че те трябва да ви преследват. Това не значи, че трябва да започнете да ги преработвате, но много от тях продължават да се разиграват.

Да допуснем, че в самото начало на живота си сте имали любовник и просто не ви се е получило да бъдете заедно. Разделили сте се. Той има семейство. Вие имате семейство. Пътищата ви са се разделили и дори не сте мислели за него в продължение на много години. Но пиесата, театралната пиеса продължава. Всъщност всичко това не е приключило. Това не е задължително карма. Понякога, да, но това не е задължително да бъде карма. Това е просто продължение на опита да живеете с него в многоизмерната реалност. Това не е задължително да се случва тук, на Земята.

Често тези пиеси са много интензивни и тогава се оказвате в театъра на Арктурианците – Арктур – удивително място. Ако наистина искате да се окажете в театъра на истински разширена реалност, това е отлично място. Някои от вас са ходили там по време на сън и са разигравали тези пиеси, често усещайки, че сценария, който е бил с вас и този друг човек, семейство или друго същество, просто е попаднал в повтарящ се цикъл, че всъщност никъде не е отишъл. Така че, какво правите вие? Пренасяте го в Арктурианските театри и го засилвате. Изкарвате го от релсите. Карате го да продължи напред, за да имате това, което бихте нарекли щастлив край – или в крайна сметка, просто край. Можете да го доведете до край и в крайна сметка това ще позволи на вас, човека, да го интегрирате в своето същество. Това не е просто действие в някакъв далечен театър.

И така, очевидно вашите сънища сега ви притесняват и не си доспивате, някои от вас – много от вас; добре, почти всички – но приемете това. Моля, приемете го. Овластете го. Вашето раздразнение, вашата степен на раздразненост, а някои от вас сега станаха много, много раздразнителни същества. Приемете това, моля. И аз зная, че ще кажете, “Това не е много хубаво.“ Сега това е част от вас. Това е реално. Не казвам, че трябва да излезете на улицата и да се опитвате да го раздуете. Не трябва да се опитвате да го правите по – голямо от колкото вече е, но приемете това вълнение и раздразнение, което усещате.

Питате – какво ще кажеш за депресията? Струва ви се, че депресията – това е последното, което можете да признаете, но признайте я. Има причина за нея. Депресията – това в буквален смисъл е част от цикъла, разбира се, това е долната част от цикъла, но както говорих в нашата Серия Пробуждане, тя ви подтиква към този заключителен етап, най – последния етап на стария въплътен в биология човек.

Съмненията. Ах, съмненията. Говорихме за тях в скорошната Паузата на Майстора. Съмненията – това изобщо не е весело, нали? Но всъщност в тях има нещо ценно, защото съмненията в действителност помагат да акцентирате или породите вашата Реализация, вашата страст.

Вижте, тук се намира вашата страст (отгоре), а тук – съмнението (долу) и в периода на промени те играят помежду си. Те играят. В един миг вие чувствате страст. В един миг вие просто чувствате, че знаете. Вие сте в унисон със себе си, а в следващия миг идват съмненията. Съмнението акцентира страстта. Без този елемент на съмнение, поне за момента, нямаше да го има ефекта на повишаване на страстта. Зная, мислите си, че съмнението ви тегли надолу и не ви позволява да изпитате страст, но това не е така. То подчертава страстта.

Да, това е стар дуален начин на действие и ние изцяло ще го заменим. Но сега вие се намирате в заключителните фрагменти на дуалността, а по – късно към това ще премине и планетата, така че съмнението служи на определена цел. Моля, признайте съмнението.

Списъка може да продължи много дълго. Разболявате се. Хващате вирус или нещо подобно, каквото и да е, всъщност това също така помага да осветите със светлина Свободно Енергийното Тяло. Знам, отново това изглежда сякаш, “Е, това не е ли точно обратния начин за правене на нещата?“ – и е точно така. Ще променим това, но за сега това е начина, с който повечето хора са свикнали и с който ще трябва да се съобразяваме. И ето, вие си мислите, “Какво е това? Ще умра. Чувствам се ужасно“, “Това е кошмар“ и “Защо Адамус ми причинява това?“ Аз не ви го причинявам, но тази болест също така проявява истинското Свободно Енергийно Тяло. Слабостта на физическото тяло, възможността да се разболее и да умре, всъщност проявява Свободно Енергийното Тяло.

Овластете всичко, което се случва сега в живота ви.

Преди известно време, още преди да започне цялата тази история с вируса, аз казах, “През следващите шест месеца не вземайте важни решения.“ Сега ние стигаме до края на този период. Той ще настъпи в края на август. Не казвам, че това е точна дата, но тя ще настъпи някъде по това време.

Не исках някой да приема някакви важни решения, от сорта на пълен отказ от корените си и преместване, продажба на цялото имущество и преместване. Раздяла с партньора. Някои от вас искаха да го направят, но заради това се сдържаха. Някои глобални промени в кариерата. Някои, да го кажем така, сериозни хирургически намеси и тям подобни. Всичко това – са глобални жизнени промени, аз ви помолих да изчакате шест месеца, защото много неща силно ще се променят и така и стана.

В края на август ще стигнете до края на този период - дали това ще бъде третата седмица на август или първата седмица на септември, няма особено значение, в нужния момент ще го разберете. Може да оставите настрана това чакане, този период на очакване. Ще разберете кога и тогава направете всичко това, ако пожелаете – вашата перспектива може изцяло да се промени – но в този момент ще можете да направите всичко. Това е момента да продължите напред.

Каквото и да се случва сега в живота ви – преследват ви демоните ви, вашите дракони – приемете го. Колкото по – рано признаете дракона, толкова по – рано ще разберете, че той е вашия най – добър приятел. Сега може да не го възприемате така, той може да ви разкъса на части на различни нива, но всъщност той – е вашия най – добър приятел. Той е дошъл за да ви покаже това, което сте погребали, за да ви покаже какво в действителност пречи на вашата въплътена Реализация и често той в буквален смисъл ви държи в страх, разкъсва ви на части. Всъщност това не е така. Това е вашата перспектива. Признайте сега дракона. Позволете му да влезе и ако трябва да ви разкъса, позволете му да го направи. Ще го преживеете.

Това е темата на днешния Шоуд – овластете всичко, което сега става с вас, каквото и да е. Не говоря за това да направите списък и да отметнете нещо като завършено. Говоря за това, което ще се случи през следващите да кажем 30 – 60 дни, ще бъде много трансформиращо и приемайки този процес, вие ще го направите много по – лек и красив.

Отвъд дуалността

Ще ви напомня, през идните дни да не се притеснявате за външния свят. Всъщност нито сега, нито по време на въплътеното майсторство не трябва да избирате някаква страна, защото няма такава. Няма страна.

Бихте могли да кажете, че на политическата арена има определени позиции. Не, няма. Не се хващайте. Не избирайте страна – сега има популярна тема – планетата Земя, околната среда. И вие казвате, “Трябва да приема правилната страна по въпроса за околната среда.“ Не, не трябва. Те не разбират, че Гая си тръгва и сега отговорността се прехвърля на хората. От една страна, огромната надежда за тази планета отчасти зависи от провежданите в момента изследвания на самата природа на биологията – не само на вашето физическо тяло, а биологията на планетата. В съчетание с такива неща като изкуствения интелект, това ще даде съвършено нов поглед на това, какво е Земята, какво е биологията, че биологията е в служба и че всъщност на тази планета няма нужда вече от биология.

Гая си тръгва, за да я предаде на хората. Вероятно тя твърде дълго беше детегледачка, но сега изплува въпроса за околната среда. Но в неговата основа лежи не просто околната среда, напускането на Гая и приемането на отговорността на хората – в крайна сметка, правейки извод, ние стигаме не до планетата, а до човека. Главното – не е планетата, а човека, който поема отговорността за себе си – това е пътя по който поемате, отговорност за своята енергия и това е най – великия урок, който ви предстои да научите. В крайна сметка въпроса не е в околната среда, а в човека, който поема отговорността.

Когато науката започне истински да разбира природата на биологията, взаимодействието случващо се между всички части на тялото, когато между тях се появят добри теории за това как е била създадена биологията – не от Бог на небесата и не просто в процеса на еволюцията, а истинското създаване на биологията – пред лицето на всички осъзнати хора ще се появи въпроса за поемането на отговорността върху себе си. Околната среда – е начин да се стигне до това.

Но сега аз говоря за това, че не трябва да зацикляте върху “борбата за истината.“ Не вземайте никакви страни. Вероятно това е една от най – великите идеи, на които вие, като Майстор ще обучавате и една от идеите, на които хората повече от всичко ще се съпротивляват. Те искат да бъдат на нечия страна – мъжете или жените, светлината или тъмнината, богатите или бедните. На този етап те са същества ориентирани към дуалността, а последното, което прави Майстора – е да приеме нечия страна.

Майстора ще се смее и ще пародира конфликтите между различните страни, без да прави избор между тях. Майсторът ще се облегне на облегалката на стола си с прекрасно лате с шоколадова торта без брашно – (Линда му предлага да си хапне още), не, по – късно. Но Майсторът не приема ничия страна и когато някой отиде при Майстора, настоявайки и изисквайки, Майсторът да каже коя страна е правилната – разбира се надявайки се, че това е неговата и бидейки достатъчно самонадеян, за да си мисли, че Майстора смята така – Майсторът не приема никакви страни. Но Майсторът съвършено ясно пита, “Защо приемаш някаква страна? Нима не виждаш общата картина на случващото се? Нима трябва толкова дълбоко да се потопиш в дуалността, приемайки тази или онази страна? Нима трябва да се превръщаш във войн на страната на светлината, планетата, страдащите деца или още някой?“ – защото това е илюзия. Всъщност дуалност не съществува, но е много лесно да заседнеш в нея, на този път. Всъщност цялата работа е в това, да приемеш самия себе си.

Можеш да вземеш на практика всеки проблем, актуален сега за планетата и да започнеш да съпоставяш фактите – въпреки че фактите, знаете ли, често са много странни – и в крайна сметка ще стигнете до енергията на независимостта и приемането на себе си.

Малко се отклоних от темата. Главната мисъл е: че всичко, което става сега с вас – тормози ви началника, имате лоши съседи или каквото и да било; всичко, каквото и да е – просто помнете, какво казах отдавна: всичко, което сега става в живота ви – всичко, дори как вятъра докосва лицето ви, дори ако сте ударили или порязали палеца си – всичко е свързано с достигането на Реализация. Всичко. Нищо не може да се отклони от това правило, защото това е главното за вас. Защото сега, през следващите да кажем 30 – 60 дни, ви моля да приемате всичко, което се случва с вас.

Замъци от пясък на брега – Супер – мераб

С това бих искал сега да премина към нашия супер – мераб. Така го нарекох. Нека включим малко музика и да преминем към нашия супер мераб в този допълнителен Шоуд от серия “Страст 20202.“

(музиката започва да свири)

Да, някой от вас сега ми изпрати сигнал, “Какво ако сега твърде много мисля? Трябва ли да приема това?“ Да! Знаете ли, просто не мислете за това твърде много, а го приемете. Каквото и да става – финансови проблеми, депресия, безпокойство – а също така прекрасните неща, такива като надежда, вашето безумие. Изцяло приемете това безумие. Харесва ми безумието, тъй като то означава, че вие си позволявате да излезете от кутията. Нарушавате правилата. Ето какво е безумието.

Нека сега вдишаме дълбоко.

С Шамбра сега става интересно явление и аз дори не мога да кажа, наблюдавало ли се е някога такова нещо с някоя група, навлизаща в Реализация, защото не е имало групи. Не е имало. Не. Имало е отделни хора, да.

Наскоро наклонихте везните – повече от 9900 Възнесени Майстори. Хм. Възниква въпроса, “Ако позволяваш своята Реализация и оставаш въплътен, може ли да те смятат за Възнесен Майстор?“ Нека поговорим за това по – късно. Нека поразсъждаваме.

Това е добър въпрос, но нека се върнем на главната тема.

Много бих искал, да усетите това.

Нито една друга група не е правила това. Имало е отделни хора, да. Понякога можеше да има едновременно двойки или дори половин дузина хора. Но не е имало голяма група, разпределена по цялата планета, огромно количество – не от гледна точка на стандартите на населението, но все пак значително – такива, които оцеляха и сега наистина навлизате в Реализация.

Наблюдават тази група с голям интерес в цялото творение и разбира се в Аления Съвет и Възнесените Майстори. Те наблюдават. Те не се намесват. Не, те няма да се намесват, но наблюдават случващото се.

И знаете ли, най – интересното е – ще говоря за това по – късно, а сега просто ще посея семената – може да се каже, че елементът или нещото, което повече от всичко наблюдават сега, наблюдават какво се случва в този епицентър, тези съвпадения на планетата, наблюдават тази група наречена Шамбра – това е Времето. Да.

Времето е най – заинтересовано от това, то е инвестирало най – много в това. Питате, “Но какво е това време?“ Това е консенсус. Това е вид съзнание. Това не е одушевено същество, но е част от повечето същества в творението. Може да се каже, че това е частичка от всяко същество.

Следователно Времето съществува. То съществува и притежава своя структура и свои ритми. В различни части на творението то може да се различава от това, което е тук на Земята.

Времето не е същото на Новите Земи. Там има Време, но то е много гъвкаво. Това е Време, което служи, а не изисква служене.

Така че, вероятно, най – голям интерес от случващото се сега предизвиква Времето. Но каквото и да става, всички наблюдават.

Ние често говорим за това в Клуба на Възнесените Майстори и особено ми харесват среднощните беседи с Кутхуми, Блаватска и Тобиас.

Наслаждавам се на нашите беседи и да, аз казвам “среднощни.“ Всъщност при нас няма ден и нощ, но може би, когато поискаме (Адамус се смее). Някои от вас разбират всичко буквално. Някои имат много стегнато бельо.

Аз зная, във възнесените сфери няма време. Аз зная това. Защото съм там. Но все пак понякога харесвам времето. Знаете ли, това е отличен начин да пътешестваш по магистралата на творението, знаете ли. Ще го направя по “Времевата линия.“ Имате го когато пожелаете. Нямате го, когато не искате. Нима това не е истинска свобода? Добре (Адамус се смее). Някои от вас искат да навлязат в голяма философска дискусия. Млъкни! Имаме мераб.

Нека вдишаме дълбоко и моля ви, позволете ми да продължа разказа си. Цялото това бърборене в главата. Ех, да, да, приемете я, отидете навътре в себе си и там я приемете.

И така, аз говоря за това, което наблюдаваме и повече от всичко наблюдават Времето. Защо? Защото, първо, стигате до точка в която са били много, много малко – точка на позволение на Времето да ви служи. Много малко са позволили това, да, дори в другите сфери.

Затова Времето е най – заинтересовано от това, защото то не знае какво ще стане с него, какво ще стане с Времето? Какво ще стане с него? Ще се промени ли то? Ще спре ли да съществува?

Да, времето си мисли, “Ще спра ли да съществувам?“

Времето си мисли, “Какво значи да бъдеш този който служи, а не на когото служат?“ – защото, разберете, Времето има много, много малко опит в служенето на другите. Всички винаги са му служили. Това не е негово желание, просто одушевените същества се отнасят така към Времето. Но всички ние наблюдаваме с огромен интерес.

Една от Възнесените Майстори забеляза, че става нещо интересно. Тя забеляза това, Шамбра – защото наблюдаваше много внимателно, което ние обикновено не правим. Знаете ли, ние не ви наблюдаваме, когато сте голи и се къпете. Понякога – добре, хванахте ни – но през повечето време не гледаме. Добре де, понякога за удоволствие гледаме, но не снимаме. Въпреки, че запомняме всичко.

И този чудесен Възнесен Майстор каза, “Знаете ли, аз забелязах нещо. Елате, елате. Погледнете.“

Имаме своего рода така наречена кристална топка. Тя не ни трябва, но това е отличен реквизит. На хората им харесва, а тъй като всички ние сме били хора, на нас също ни харесва кристалната топка. Само че без шеги за това сега. Това е семейно шоу.

Приближихме се към кристалната топка и погледнахме в нея и аз веднага разбрах за какво говори тя.

Видях Шамбра, те бяха на плажа – на тих прекрасен плаж – всеки насаме със себе си. Там нямаше тълпи туристи, лодки и – как наричате тези шумни неща? Калдре подсказва “Джетове.“ Нямаше нищо такова. На плажа бяхте само вие.

Знаете, слънцето вече започваше да залязва. Притъмняваше. Вие ходихте много, защото така правите, понеже се опитвате всичко да разберете. Не съм против разходките пеша, но “да се опитвате всичко да разберете“ е безполезно.

Погледнах в кристалната топка и разбрах – наложи ми се да погледна няколко пъти, за по – сигурно. Видях, че вие строите пясъчни замъци.

Пясъчни замъци. Взимате морски пясък и правите от него купчина, може би, правите малки кули и копаете ров около него, строите голяма кула, а после я разширявате, достроявате и още малко достроявате, почти налудничаво, както понякога става с вас. Строите пясъчни замъци.

И аз казах на Глория – така я наричат; това беше човешкото и име, което тя запази като Възнесен Майстор – казах на Глория, “Не е ли мило? Те се намират в епицентъра на всичко случващо се и изтърпяха толкова много и поеха толкова много. Нима не е мило, че те се върнаха към своето детско състояние и строят пясъчни замъци на плажа?“

И Глория ми отговори, “Това не е така. Разбрал си всичко погрешно. Погледни още веднъж. И този път усети.“ Така и направих.

Взрях се в кристалната топка. Усетих вашата енергия.

И тогава разбрах, какво всъщност става – не само с вас, а с Шамбра по целия свят. Вие строите пясъчни замъци близо до водата и тези замъци представляват човека, който все още се опитва да манипулира, опитва да се предизвика своята Реализация.

Човекът строи замък, сякаш е длъжен да го направи. Той трябва да построи крепост. Той трябва да приложи усилия. Той трябва нещо да построи или да направи.

Той не може просто да седи и да се наслаждава на брега сам по себе си.

Аз разбрах, че замъка от пясък всъщност олицетворява това.

В това няма нищо лошо. Няма нищо лошо, но това казва, “Аз все още съм длъжен да го правя. Длъжен съм да продължавам да създавам своята идентичност. Не мога да я изгубя. Зная, че се намирам в навечерието на Реализацията, но трябва да направя нещо. Сега трябва да изразя себе си като човек, иначе какво съм аз в този така наречен процес на Реализация? Аз просто пасажер ли съм? Имам ли право на глас? Затова трябва да строя пясъчни замъци.“

Понаблюдавах известно време. Гледах как строите тези - не един, не два – цяла върволица пясъчни замъци.

Трябва да призная, това беше прекрасно зрелище, много добре сте се научили да строите замъци – много, много добре. Украсявахте ги с плочки, с парченца плат като знаменца. Някои от тях биха могли да станат прекрасно място за живот, но те все пак си оставаха само пясъчни замъци близо до водата.

Дълго наблюдавах тази дейност и разбрах какво става, разбрах – че това не сте само вие, но и Шамбра навсякъде – това е последното геройско, благородно, но безплодно действие на човека, на човешкото его.

А после, когато слънцето започна за клони към залез, човекът – вие – седнахте, гледахте всички свои пясъчни замъци – сега те се простираха по цялата крайбрежна ивица, почти до самия хоризонт – гледахте това, което сте създали, усещайки едновременно, че сте направили нещо; вие наистина доста се потрудихте днес над своите пясъчни замъци, но имаше и чувство на страх, защото гледайки пясъчните си замъци, вие осъзнахте, за какво сте забравили: идва прилива.

Денем строите пясъчни замъци толкова близо до водата, колкото можете, но забравихте, че прилива наближава, а с прилива ще дойдат неговите вълни и вълните ще размият всички пясъчни замъци, които сте построили.

Цялата тази работа, всички усилия, всичко това – и творчеството също – сега, аха - аха и ще бъде отмито.

А после аз видях, че в очите ви се появява сълза. Тя се търкулна по лицето ви, сълзите станаха повече и продължиха да текат.

Мислехте си, “Къде сгреших? Ще разбера ли някога това? Поне някога ще го разбера ли?“

И вие седяхте на брега и плачехте – когато слънцето се скри, започна прилива и вълните бавно отмиха всички ваши пясъчни замъци.

Толкова бяхте измъчени, че в този момент нямаше нищо – нищо, което да направите, нищо останало във вас.

Мисълта да направите нови пясъчни замъци, където вълните няма да ги отмият не ви привличаше, защото знаехте, че дори вълните да не ги разрушат, то това ще направи бриза, вятъра, а ако не го направи вятъра, то ще дойдат други хора.

И сега, предавайки се вие разбрахте, че всъщност пясъчните замъци бяха разсейване, опит на егото да се спаси.

Всеки замък от пясък олицетворява част от вас, част от вашето его, вашите аспекти, вашия живот и вашите въплъщения.

Но сега, когато прекрачихте далеч отвъд човешките ограничения, дойде прилива и вълните ги отмиха, защото именно това става по време на Реализация.

Можете да постоите всякакви пясъчни замъци, каквито поискате, като паметници на своето его, като начин да се опитате да съхраните егото и в него няма нищо лошо. Това просто е една от игрите на съзнанието.

Това е. Това е личността. Това е персонажа. Понякога този персонаж забравя, че в тази пиеса, в този живот има нещо много по – голямо. Понякога този персонаж забравя, че той самия преживява живота си в ограничения. За известно време това е нормално, но сега се появява нещо много по – голямо от човека.

И човекът плаче, защото си мисли, “Кой съм аз, пешка ли съм в тази игра? Или ме манипулират висши сили – дори ако ги наричате моят висш Аз?“

О, скъпи човеко, всичко си разбрал погрешно.

Това си ти, всичко това - си ти.

Това е тази част, която знаеше, че точно сега е време пясъчните замъци да бъдат отмити; сега трябва да дойдат вълните и да измият всички рани, всички ограничения, всички стари убеждения, всеки недостиг.

Дойде време тези вълни да дойдат – това не са цунами, не е гръмотевична буря, а просто меки вълни.

И да измият това, което вероятно никога не ви е служило: вярата в това, че енергията се намира извън вас и точно това става сега.

Вълните се вливат в живота ви, точно в тези дни, за които говорим сега.

Точно сега е момента, когато започва прилива и се появяват вълните. Затова и ви казвам – овластете всичко в себе си.

Овластете това как се чувствате. Овластете това как мислите.

Когато казвам “овластете“, това значи – спрете да бягате, спрете да строите свои пясъчни замъци.

Започнете сега да овластявате всичко в себе си.

Това е най – прекрасното, драгоценно и свещено време за вас и всичките ви аспекти, за всяка ваша част, за всяка част от вашето его и личност. Сега е най – особеното време.

Строенето на пясъчни замъци, както вие сте правили предполагам – това е своеобразен начин да кажете “сбогом“, своеобразен начина да се опитате да запазите егото и най – важното – начина да занимавате човека, за да се разсее егото в този момент от вълни от съзнание, идващи точно сега.

Но, скъпи приятели, всичко това е само разсейване.

Човекът не трябва да прави нищо.

Казвам “човекът“, защото това е просто част от вас, защото винаги я е имало тази част от вас и другите части от вас, които знаеха, че ще дойде момента – на планетата и във вашия живот.

(пауза)

Тази част винаги е знаела, че вие ще бъдете тук в най – удивителното време; за да преживеете трансформацията, без да преминавате в другите светове, без да се прощавате с този живот, но трансформирайки се в този живот, размивайки всички пясъчни замъци.

Точно това и става сега. Ето защо ви моля да овластите всичко в живота си.

Всеки страх и всяка надежда. Всяко съмнение и всяка страст.

Всеки прилив, всяко излизане от прилива в живота ви. Точно това и става сега.

В известен смисъл това става много бавно, но всъщност не е така.

Тази планета се променя по – бързо от когато и да било, но, да, понякога процеса изглежда бавен. И понякога у човека възниква непреодолимото желание да се опита да направи нещо, да построи пясъчни замъци на брега.

(пауза)

Но после идват вълните.

Идва съзнанието.

Идва истинската промяна и меко – без цел, без каквото и да било – меко измива пясъчните замъци, освобождавайки ви от ограниченията на човешкото его.

О, то ще остане при вас, дори когато дойде последната вълна, но вече без ограничения.

Сега без да сте единични, сега бидейки в “И“, с много его - та – его - та, които не се опитват да строят пясъчни замъци на брега, а по скоро его - та, които просто се наслаждават на пиесата.

Сега, най – важното, скъпи мои приятели е да признаете всичко, което ще стане с вас в близките дни и седмици.

Приемете всичко.

Не се опитвайте да го разберете. Не бягайте от егото, а приемете.

А после усетете как пясъчните замъци бавно, меко се отмиват от вълните. Вълни, които представляват вашето съзнание, вашето въплътено Аз и съвършено новото време.

Нека заедно вдишаме дълбоко.

(пауза)

Пясъчните замъци на брега.

Това е може би едно от последните неща, които хората се опитват да направят, мислейки, че те – са тези, които карат Реализацията да се случи. Но, скъпи мои приятели, сега става нещо много по – голямо, много по – всеобхватно.

Нека заедно вдишаме дълбоко.

Дълбоко вдишване заедно в това най – свещено време.

И винаги помнете, че всичко е наред в цялото творение.

Аз Съм Адамус от Суверенните Владения.