МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Страст 2020”

ШОУД 2 - АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

https://www.crimsoncircle.com/

Представено пред Аления Кръг на 5 октомври 2019 година

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Нека вдишаме дълбоко, обединявайки заедно енергиите на Шамбра от целия свят, Шамбра, намиращи се тук сега на планетата в това Време на Машините, тези, които преминаха от другата страна, но останаха въвлечени в това, което правите всички вие. Нека вдишаме дълбоко и да обединим заедно всичките ни енергии в това изключително, невероятно време.

Калдре моли Линда от Иса, ако тя няма нищо против, за малка услуга.

ЛИНДА: Ой - ой.

АДАМУС: Това е много малка услуга. Би ли свалила обувките на Калдре? (той е облечен в костюм с обувки с много връзки)

ЛИНДА: О, слава Богу! Само това ли искаш! (смях) Накара ме да се развълнувам! О, Боже! Да, това е дреболия! (тя се смее)

АДАМУС: Когато се готвех да дойда, той се чувстваше много неловко и осъзна, че не си е събул обувките. На мен ми е все едно, но той предпочита да е без тях.

ЛИНДА: О! Какво облекчение. Това е нищо! Нищо работа!

АДАМУС: Нима не е удивителна?

ЛИНДА: Нищо работа!

АДАМУС: Енергията служи на Калдре. Да, да.

ЛИНДА: Да, ето така.

АДАМУС: На някои от тези, които гледат това може да се стори малко странно, но ... (някои се смеят)

ЛИНДА: Всичко тук е странно! (още смях, Линда се киска)

АДАМУС: А аз просто ще си пийна кафе, докато вие с Калдре се занимавате със своята си работа.

ЛИНДА: О, да. С удоволствие, бейби. С удоволствие.

АДАМУС: И Калдре казва, "Да, сега го заснехме на видео." (Смях и Адамус се смее, Линда го зяпа) Аз нямам нищо общо.

ЛИНДА: Не би ли могъл да ги завържеш по - здраво?!

АДАМУС: Аз съм просто Възнесен Майстор.

ЕДИТ: Линда е най - добрата. Ура.

ЛИНДА: Ах! Само Майсторът може да служи, да? (още смях)

АДАМУС: Е, не би ли могла да бъдеш в служене по - бързо? (още смях)

ЛИНДА: Ооо! Хо, хо-хо! О, хо- хо! Бъди по - мил!

АДАМУС: Боже! (смях, тя дърпа обувката, така че почти го издърпва от стола)

ЛИНДА: Почакай, ще взема обувалка, ти луд ли си?

АДАМУС: И не би ли могла да ми издърпаш панталоните?

ЛИНДА: Добре. Да. Искаш ли да ти сменя бельото?

АДАМУС: С мен ли говориш или с Калдре? (още смях) Отлично, сега му е много по - уютно и можем да продължим.

Харесва ми когато сте маскирани. Не, наистина. Това отчетливо променя енергията. Надявам се, че някои от вас са се маскирали вкъщи, въпреки че може да сте сами. Започвате да разбирате, че всичко е спектакъл и може би ролята на човек - е най - великата от всички човешки роли, които някога сте играли. Но всичко това е спектакъл. Наистина. Когато се преоблечете, това ви изкарва от коловозите. Това ви отваря малко. Така че, по - често се маскирайте, може би не в роботи. С това имаме малък проблем. Но, да (Адамус се смее, имайки предвид костюма на Калдре в предишния сегмент).

Така че, скъпа Шамбра, това е голям спектакъл, човешки спектакъл и сега с човешката роля става нещо, което много ме притеснява. Не много, но ме притеснява. Удивен съм, че играта продължава до сега. Мога да разбера това, просто защото ставащото сега излиза отвъд рамките на сценария. Това, което става сега на планетата, никога по – рано не се е случвало.

Знаете ли, имаше време, ако проследим пътя ви до Атлантите и можете да направите същата аналогия енергийно с цялата планета за това, което стана с Атлантида. Тоест, че можете да свържете всички хора с това. Сега сме отвъд това, навлизайки в напълно нови сфери.

Като Шамбра, вие се отправяте към нещо, което може да изглежда невероятно и човекът играе, почти се преструва, че това е вече прекалено, че не е сигурен дали е готов за това.

На нашите срещи го казахме много, определено много ясно, бих казал, поне през последните три години, за това, защо сте тук всъщност и най – забавното е, че това не е просветлението. Това не е заради просветлението. Мислехте си, че е заради него и за човека това беше велика цел. Какво постижение – да се домогнеш до Реализация. Но може би стигате до осъзнаването, че сте тук не заради него. То ще се случи. Тоест, то е даденост, защото го избрахте в този живот. Вие чакахте, както много пъти съм ви казвал. Вие чакахте, но сега сте тук. Всъщност цялата работа не е заради просветлението. Работата е в това, да останете на планетата.

Вашата Реализация

За всички от вас просветлението - е даденост. То ще се случи и не защото човекът е работил върху него, не защото вие го възприемате като някакъв прекрасен идеал, не защото сте се трудили и старали. Всъщност това работи против вас. То ще стане, защото го избрахте – и когато казвам "вие", се обръщам към човека и Майстора – в този живот. И то ще стане съвсем не задължително заради това, че сте постили много седмици, медитирали сте, пели сте песнопения и тям подобни. То просто ще стане.

Знаете ли, на нашата среща миналия месец, аз попитах: "Не е ли време да съставим кодекс, книга или нещо подобно, в който ще има указания или план за действие?" – и ние ще продължим да говорим за това. Неотдавна имахме интересна среща в никому неизвестната до сега Норвегия – където говорихме за това, опитахме се, но не ни се получи. Извинете, за тези, които бяха там, но поне опитахме. Всъщност там се изясни това, че от много по – голямо значение ще бъдат вашите истории. Историите ще носят в себе си цялата информация, всички насоки и съвети за всички останали.

И наистина, интересното във вашите истории ще бъде това, че денят в който идва вашата Реализация, няма да бъде деня, в който внезапно небесата се раздират и удря мълния. Това няма да бъде деня, в който става нещо особено. Това до голяма степен ще бъде обикновен ден. Просто ще дойде Реализацията.

Това много ще ви озадачи, тъй като то ще стане не в резултат от трагични събития или нещастен случай в живота ви. Но то няма да бъде резултат от дълбока медитация или дихателни упражнения. То просто ще се случи.

Знаете ли, това понякога се случва по време на сън или дори в смъртта, но понякога вие си казвате, "Наистина ли сънувам или съм буден?" И толкова често, когато хората преминават, както неотдавна нашия скъп приятел Тимоти – Тимоти Смит премина – на него му отне почти седмица, за да разбере, че е умрял. И това е добре, защото нямаше болка. Той просто сякаш се изплъзна и известно време нищо не разбираше. Той сякаш не беше изцяло от другата страна, но определено не беше и тук, просто му отне време, за да се усети и да стигне до разбирането, че е умрял. Тоест, така и беше. Но в същия момент, той разбра, че някак е пропуснал всичко, цялата смърт и не му стана приятно. Той си каза, "По дяволите! Даже не можах да я изпитам", - тъй като в този момент той беше толкова зает с позволяването на своята Реализация. Той я позволи и веднага след това премина.

Вашите истории – не тези в които умирате, а в които стигате до Реализация – ще бъдат толкова прекрасни, защото в този момент ще имате един вид свръхчовешка активност. Тоест ще можете просто да миете съдовете или да се разхождате. Всичко може да се случи, когато се събудите сутрин и си кажете, "Какъв ужасен сън. Присъни ми се, че изведнъж съм станал осъзнат", и после ще разберете, че това не е бил сън. Просто всичко е станало посред нощ. Ще ви се струва че някой се е вселил във вас. Такива ще бъдат прекрасните истории за вашата Реализация.

И затова аз казвам, че в този живот дойдохте на планетата не заради Реализацията. Тоест това е като да се каже, че сте отишли в ресторанта за да похапнете. Това е очевидно. Реализацията е – даденост.

Опитайте да усетите това за момент. Всички, всеки от вас – тези, които гледат сега или по – късно – усетете това за момент. Реализацията – е даденост. Можете ли вие, човешкия аспект, да позволите това? Никакви усилия. Никакви планове. Никакви страдания. Всичко зависи от Позволението.

И аз зная, че някои от вас са нетърпеливи, но не бъдете такива. Наслаждавайте се на това, какво беше да вървите по пътя. Наслаждавайте се на опита. И при това бъдете спокойни, знаейки, че вашата Реализация ще дойде в този живот. Няма значение утре или след десет дни. Няма значение, ако стане като при Тимоти, Реализацията да стане едновременно с прехода. Това няма значение. Тя ще стане.

Важното е това, че вие работихте по това през целия си живот. Знаете ли, можете да кажете  със сигурност, че от дните на Иешуа, преди повече от 2000 години, когато на планетата бяха засети божествените семена, което в крайна сметка доведе до много религии, вие работите върху това от тогава. И преминахте през религиите. Помогнахте за тяхното зараждане. Провеждахте песнопения, медитации, дишане, всмусване, издухване и всичко останало, повече от колкото мож … (смях) - не в това е смисъла, Сарт (още смях) – от колкото можете да си представите, вие четяхте, учихте се, нервничихте и се лутахте. Занимавахте се с това много, много животи. Сега просто го позволете, става ли? То ще дойде при вас.

Има – мога да го потвърдя, мога да го гарантирам – и Калдре ме проверява по три пъти. Той е като журналист, проверяващ фактите във вестника или новините в програмата. Той винаги пита, "Точно това ли искаш да кажеш, Адамус?" Точно това. Аз гарантирам, че в този живот ще имате Реализация. Приблизително знам датата. Не зная, как точно ще стане и това няма значение. Но вие можете да вдишате дълбоко и да престанете да нервничите, мислейки, че живеете заради Реализацията. Не. Това е даденост. Тя ще се случи.

Вдишайте това по – дълбоко.

(пауза)

Усещам сега в залата голямо облекчение, но също и много съмнение, "Това поредното обещание ли е? Отново сладки думи." Е, преди всичко, това е много по – добре, от колкото ако ви бях казал, "Еми, карай, при болшинството от вас нищо няма да излезе." (смях) "Опитайте в следващия живот! Жалко, в този живот нищо не стана."

Наскоро казах в една група, че ако се готвех да се върна, което аз никога няма да направя, ако се готвех да се върна, щях да стана водещ на телевизионни игри. Щях да се занимавам с човешкия ум, като част от играта (Адамус се смее). Така че това е по – добре от колкото да ви кажа, че при някои от вас ще се получи, но при болшинството – не. Поне съм настроен оптимистично.

За човека това е доста съмнително, "Кой, аз? Не трябва ли още да ме пробваш? Нещо изпуснах. Ако не си забелязал, Адамус, аз съм леко … чалнат. Искаш да кажеш, че ще ми се получи?". Да, ще ти се получи. И колкото по – рано разбереш – не трябва работиш по него. Недей да нервничиш. Не се бори. Дори не кани реализацията, тоест не я умолявай да дойде. Просто седнете и позволете. Когато това стане, може да сте на риба. Може да си взимате душ. Душът – е прекрасно място за Реализация. Това е прочистване на много слоеве. Това е даденост. Всъщност, вие се намирате на планетата заради нещо друго.

ИСТИНСКАТА причина за това да бъдете тук

Това звучи – продължавам да използвам думата "недоверчив", защото е много уместна – и това е синдрома на недоверието, "Кой, аз?". "Кой аз?". Да, ти. Дойдохте на планетата, знаейки, че Реализацията ще се случи и играхте голяма роля в тази прекрасна игра, "Ще направя пътя си към нея малко по – сложен, за да не забравя никога, че съм бил по този път." Но вие дойдохте на планетата за да бъдете просто светлина в това Време на Машините.

Казвам това, но знаете ли приблизително колко време отнема от момента в който аз - или Тобиас в миналото - ви говорим нещо проникновено, дълбоко, до момента в който наистина го разбирате? Говоря нещо, вие го чувате с ушите си, то настъпва в ума ви, използвате го като макио клише, но не го прилагате в живота си. Знаете ли средно колко време отнема между момента, когато се казва нещо проникновено и момента в който го привнасяте в живота си?

АЛАН: Десет години.

АДАМУС: 5,2 години. Този отзад, който каза десет години, вярно е (смях). 5,2 години. Нека съкратим този срок. Искам да кажа, че ни очаква много работа, интересна, увлекателна, понякога тъжна работа, понякога много тъжна. Ще разкажа за това след миг.

Но ще откриете, че страданията и свободата на тази планета няма да бъдат съвместими. Съществуването на тези, които избират болката и страданието – а те ги избират, никой не ги насилва – съществуването в болка и страдание и тук заедно с това свободата и това, което наричаме магия; ще им е много трудно да съществуват заедно.

Усетете това за момент. На планетата има огромно количество хора, които продължават да се хващат за болката и страданието, ограниченията и недостига. А заедно с тях има хора, които разбират свободата – свободната енергия, свободата от своето въображаемо минало, свободата да бъдат тези които са. Това е сложно съвместно съществуване. И това е причината поради която избрахте да останете на първо място, за да можете да хвърлите светлината си върху другите хора, да разкриете потенциалите. Не да ги накарате да си променят мнението, не за да ги убеждавате, но просто да осветите потенциалите в живота им.

Затова решихте да останете тук, за да бъдете носители на светлината, но не този който запалва светлината, който я натрапва на другите; просто да бъде светлината. Ето защо сте тук, във Времето на Машините, това е причината.

Човекът, седящ тук си мисли, "Еха, това наистина е невероятно. Тоест, това звучи като сюжет на филм." Не. Това е реалността.

Искам да отделите момент, скъпи човеко, играещ играта, "Звучи твърде смело. Тоест, кой, аз? Може би някой друг. Кой аз?". Наистина искам да почувствате това за момент и да си позволите, като Майстор, мъдростта, която ще ви обясни всичко с думи, които аз не мога да обясня. Отделете миг, за да усетите защо сте тук.

(пауза)

За човека това може да изглежда като много завишено изискване, сложна задача. Човекът, който продължава да мисли, че трябва да се труди над всичко, си казва, "Не зная ще мога ли да го направя." Искам за миг да се вслушате във вътрешния си Майстор, във вътрешната си мъдрост …

(пауза)

… и да усетите дали има нещо познато там. Вие наистина се намирате тук, за да бъдете светлината, която ще освети потенциалите за другите хора, особено в това Време на Машините.

(пауза)

Понякога започва играта, "О, още не съм напълно готов за това." Това е играта, "Това е твърде сложно, прекалено е." Това е играта, "Занимавам се с просветлението, работя върху него и …". Не. Вие играете играта, "Полагам усилен труд върху просветлението си." Преди всичко, както знаете, както съм ви казвал, човекът не може да го направи. Така че, пуснете. Излезте от играта. Всичко ще се случи. Този въпрос е решен. Ще дам милион долара на всеки, който не получи Реализация в този живот. Ще ви се наложи да го получите от другата страна (смях), но това е маловажна подробност. Вие сте тук за да привнесете Мерлин на планетата, тази светлина, която просто осветява потенциалите за човечеството. Това е. Не за да им разказвате къде се намират потенциалите или кой да изберат, а просто за да ги осветите. Това е.

А после, може би това, което ще се случи, знам че някои от вас смятат, че се изразявам малко грубо, но страданието не може да съществува заедно със свободата, в една общност, на една планета. Просто не могат. Това е една от причините, поради която беше създадена Новата Земя, на която няма страдание и няма нужда от страдания или от уроци, просто в случай че тази Земя реши да не тръгне по пътя на свободата.

Свободата – това е свободата на енергията, свободата на своето Аз, суверенност. Казвам това, защото, една от най – големите трудности с които ще се сблъскате ще бъде съвместното съществуване на тези две неща – страданията и свободата.

Усетете това за момент. Как всъщност можете да бъдете свободни, ако продължавате да страдате в живота си?

(пауза)

Затова днес, в този ден на костюми и спектакли, казвам на човека, "Престани да играеш ролята на съмняващ се. Престани да играеш ролята на аспекта, "Кой аз?".

"Кой аз? Реализация. И в допълнение съм тук за да нося светлината на тази планета?". Няма да ходим навсякъде и да отваряме портали. Няма да хващаме хората на улицата и да ги зомбираме. Това е абсолютно излишно. Всичко е просто. Всичко е много просто. Наскоро говорих за това в групата, която се беше събрала на семинара "Прагът. Повторно обединяване" и с радост ще го споделя с вас.

Работното място на Майстора е пейката в парка и кафенето. Точно така. Това е вашата работа. Отидете на пейката в парка, в кафето или където и да било, това е вашето работно място. Наблюдавайте хората, това винаги е много забавно. Просто гледайте хората. Усетете енергията им. Някой от вас ще каже, "О, не мога да го направя. Това е осъждане." Ах, хей, забавлявайте се (някои се смеят). Това е наблюдение. Ще разберете това като Майстор, това всъщност е просто наблюдение. "Еха! Този човек има големи проблеми със страданието" или "Този човек е готов за големи промени в живота си." Не е задължително да ходите и да им говорите за това, но започнете да наблюдавате как всеки работи със собствената си енергия – как всички работят – и се преструват, че не го правят. Това е прекрасно наблюдение. Гледайте как другите хора работят с личната си енергия, защото всяка енергия е лична и те се преструват, че не е така, че тя идва от някъде. В каква гигантска игра играят хората. Колко е чудесно Майсторът да я наблюдава.

Така че, работното място на Майстора – е пейката в парка или кафето. Пейката – в хубаво време, кафето – в лошо. Точно там вършите своята работа. Седите си на дупето, да (Адамус се смее) и си вършите работата. И не полагате усилия. Не полагате усилия. Вашата светлина е естествена. И вие просто седите там и това хвърля светлина върху потенциалите. Дори не трябва да знаете кой потенциал за кого е. Всъщност навярно няма да поискате да разберете. Но това просто поражда светлината, която им показва, че съществува алтернатива. Те имат избор. За съжаление, те често ще решават да останат на пътя на страданието, защото в момента това е програмирано в човешкото съзнание.

Усетете за миг масовото съзнание. Масовото съзнание, то е като гигантски облак от опита и мислите на всички хора, които се намират на планетата или някога са се намирали.

(пауза)

В него има много страдание. Да, има много радост, има музика, има смях, има семейство, има по много от всичко, но вътре в него е надвиснала огромната сянка на страданието.

Страданието не трябва да съществува никъде в творението. Не са нужни страдания, въпреки че хората продължават да ги избират. Това е заложено, хипнотизирани са в него. И като Майстор вие можете просто да пуснете нуждата от страдания или нещо подобно. Просто вдишайте дълбоко и пуснете. Няма никаква нужда да страдате.

И така, това беше моя встъпителен монолог. Надявам се, да обединим всичко в края на Шоуда. Но сега бих искал Линда от Иса, маскирана в сивота, скъпата Линда от Сивата Иса (Адамус се смее) да вземе микрофона за днешния мъдър въпрос към Майсторите.

Мъдростта на Шамбра

Добре, нека усилим светлината и да видим ще имаме ли барабанене, да? Да. Цялата публика сякаш ослепяха (включиха светлината). Добре. Въпросът е следния – ако избереш нашия първи Майстор, въпросът ще бъде дойд …

ЛИНДА: Да избера преди въпроса?

АДАМУС: Както винаги, както винаги.

ЛИНДА: Очарователно. Добре. Мисля, че искам да избера някой нов.

АДАМУС: Новобранец. Ти нова ли си?

КИМБЪРЛИ: Да.

АДАМУС: Прилича на "еврейски", но с буквата "н" (някои се смеят, Адамус прави забележка за казаната от Линда дума "new-ish" – новак и "jewish"– евреин, които звучат и се пишат  сходно). Да, един вид, да. Шалом! (Адамус се смее)

КИМБЪРЛИ: Шалом. Благодаря.

АДАМУС: Да, и въпросът е следния…

ЛИНДА: Почакай! Тя е нова. Искам да кажа, че тя не е била на … ти била ли си до сега на Шоуд?

КИМБЪРЛИ: Не, но не съм нова.

АДАМУС: Ти не си нова (тя се смее). Добре. Сега, когато изяснихме всичко, въпроса, "Хората – като цяло, повече вредят на другите или на себе си?"

КИМБЪРЛИ: На себе си.

АДАМУС: Вредят си. По какъв начин?

КИМБЪРЛИ: Хм…

АДАМУС: Аз просто не чета за това във вестниците, когато погледна през рамото ти. И вие дори нямате вестници. Това е толкова странно.

КИМБЪРЛИ: Странно е.

АДАМУС: Да.

КИМБЪРЛИ: Хората безусловно по – често вредят на себе си, от колкото на другите, защото хората наистина вредят на другите. Хората наистина вредят на другите, но когато го правиш, ти вътрешно вредиш на себе си, още повече …

АДАМУС: Калдре възразява срещу това. Той ми казва, че когато родителите му са го били (тя се киска), ги е боляло повече от колкото него (лек смях). Разбира се, че не. Не. Това не е вярно. Това просто не е вярно. Но във всеки случай, продължавай.

КИМБЪРЛИ: Не, както казах … сега ти ме караш …

АДАМУС: Нима това не е забавно, как всичко започва да губи смисъл?! (те се смеят)

КИМБЪРЛИ: Не, хората, безусловно, повече вредят на себе си, от колкото на другите. Може би просто това е моята гледна точка.

АДАМУС: Да. Но вие винаги четете за вредите, които другите хора причиняват на всички останали. Защо не обсъждате вредите, които те сами си нанасят, щом си сигурна в това?

КИМБЪРЛИ: Е, аз мисля, че вредата се движи в няколко потока. Има вреда на самия себе си, от теб към другите и от другите към теб. И мисля, че вредата се възприема в три различни посоки от всички, които участват в нея, от различни позиции.

АДАМУС: Точно. Не зная накъде клониш (те се смеят).

КИМБЪРЛИ: Всъщност и аз не съм сигурна (тя се смее).

АДАМУС: Да. И така, ти вредиш ли си или вредила ли си си?

КИМБЪРРЛИ: Безусловно.

АДАМУС: По какъв начин?

КИМБЪРЛИ: Не позволявайки.

АДАМУС: Не позволявайки. Добре, но дай пример за причиняване на вреда, как си си навредила?

КИМБЪРЛИ: Оставайки в отношения с хора, които ми вредят.

АДАМУС: Това ти вреди, нали?

КИМБЪРЛИ: Да.

АДАМУС: Защо го правиш? Това е малко странно.

КИМБЪРЛИ: Това е странно (тя се смее).

АДАМУС: Да, да. Да. Радвам се, че можеш да го признаеш. Продължаваш ли да си в тези отношения?

КИМБЪРЛИ: Не. Не, не. Честно казано, защото винаги чувствам, че мога всичко да поправя.

АДАМУС: Да, интересно.

КИМБЪРЛИ: Да. Да.

АДАМУС: Интересно. И сякаш имаш повече от другите и можеш всичко да поправиш. Правилно. Какво ще кажеш за поправянето на себе си? Как са нещата там?

КИМБЪРЛИ: В последно време много по – добре.

АДАМУС: Да, да.

КИМБЪРЛИ: В последно време много по – добре.

АДАМУС: Какво трябва да поправиш?

КИМБЪРЛИ: Себе си (тя се подсмихва).

АДАМУС: Знам, но нещо конкретно в себе си?

КИМБЪРЛИ: Какво в себе си? Наложи ми се да освободя старите травми.

АДАМУС: Аха. Да. Виждам – и Калдре отново ми се меси – къшш! – неуместна ругатня (лек смях). Виждам, че в живота си си пропуснала големи възможности, например, възможност за издигане в кариерата, което ти наистина искаше, но не постигна и всичко от този род или дори в отношенията, които си желала, но не си получила. Кой е прецакания тук?

КИМБЪРЛИ: Аз.

АДАМУС: Да.

КИМБЪРЛИ: Да.

АДАМУС: Смело. Защо? Виждам, че си имала прекрасни възможности и си ги разрушила. Самоунищожение.

КИМБЪРЛИ: Не търся лесния път. Какво мога да кажа? (те се смеят)

АДАМУС: "Не търся лекия път." Не, какво ще кажеш да оставиш това в миналото – вшшшт!

КИМБЪРЛИ: Да.

АДАМУС: Преди харесваше трудните начини.

КИМБЪРЛИ: Точно.

АДАМУС: Въпреки че, защо? Това е интересно. Защо?

КИМБЪРЛИ: (въздиша) Наистина не мога да кажа.

АДАМУС: Можеш.

КИМБЪРЛИ: Мога! (тя се смее)

АДАМУС: Измисли нещо.

КИМБЪРЛИ: Защо не съм търсила лекия път?

АДАМУС: Да, да.

КИМБЪРЛИ: Защото ми се струва, че в миналото винаги се опитвах да се убедя, че за това са отговорни всички, освен мен.

АДАМУС: Вярно е.

КИМБЪРЛИ: Че не аз съм го създала. Аз не … знаеш ли, опитваш се да намериш нещо друго върху което да окачиш проблемите си …

АДАМУС: Точно, вярно е.

КИМБЪРЛИ: … и да я изтласкам някъде по – далеч, за да не се сблъсквам със себе си.

АДАМУС: И така, можем ли да приключим с това сега?

КИМБЪРЛИ: Да.

АДАМУС: Тоест, това беше отлична игра и това е всичко.

КИМБЪРЛИ: Това беше много голяма игра. Да.

АДАМУС: Това беше нещо като игра на глупавото съзнание (тя се смее). Но вие се занимавате с това и човечеството продължава да се занимава с това. Но да се върнем към първоначалния въпрос: чувстваш, че хората вредят повече на себе си отколкото на другите, как?

(тя прави дълга пауза)

Точно така каза.

КИМБЪРЛИ: Да, точно така казах.

АДАМУС: Какъв процент? На 49 процента вредят на другите, 51 – вредят на себе си?

КИМБЪРЛИ: Почакай. Знаеш ли, ще променя отговора си. Всъщност не мога да кажа.

АДАМУС: Добре, не можеш да кажеш.

КИМБЪРЛИ: Не мога да кажа.

АДАМУС: Да. Тогава ще ти се наложи да отидеш в тоалетната (тя се смее). Тоест това е своего рода начин – мисля, че това е още един начин да кажеш "не зная." "Не мога да кажа." (тя се смее). Мисля, че е едно и също – този път ще ти простим, защото си еврейка (смях). Но, да, добре. И послушай, как ще отговорят другите. Но знаеш ли какво стана по време на разговора?

КИМБЪРРЛИ: Какво? Премислих? (тя се смее)

АДАМУС: Не, не. Сега трудно ли ти е да мислиш?

КИМБЪРЛИ: Малко, да.

АДАМУС: Да. Не мислиш ли, че се е задействало нещо, което трябваше да бъде освободено? Да.

КИМБЪРЛИ: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

Следващият. Същия въпрос. Хората повече вредят на себе си или на другите? Да. Би ли се изправила?

ШАМБРА 1(жена): Да.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 1: Можеш ли да повториш въпроса?

АДАМУС: Разбира се! С радост.

ШАМБА 1: Благодаря.

АДАМУС: Между другото, извинявай заради това с което се занимаваме днес – аз говоря, аз разсейвам – но съществува нещо такова – как да го нарека? Нещо като мъгла в ума, която ще остане през целия ден и това не е лесно. Ще обясня по – късно. И така, какъв беше въпросът ми?

ШАМБРА 1: Не зная. Трябва да ми кажеш (публиката казва, "О-о-о!").

АДАМУС: Да, това не трябваше да го казваш тук. Така че, искам …

ШАМБРА 1: О, извинявай. Моля за извинение.

АДАМУС: … върни се назад във времето (смях). Добре, върнахме се. Да започнем отначало. И така, скъпи Майсторе, хората повече вредят на себе си или на другите?

ШАМБРА 1: Еха. Мисля, че вредим на себе си.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 1: Ако не играем на жертва, което не трябва да се прави.

АДАМУС: Вярно е. Ти причинявала ли си вреда на другите хора?

ШАМБРА 1: Пфф! (Адамус се смее) Възможно е.

АДАМУС: Възможно е. Емоционално или физически? Била ли си някого някога?

ШАМБРА 1: Възможно е (Елизабет се смее).

АДАМУС: (говори с Елизабет) Това се нарича разсейване. Тя също е в главата си. Трябва някак да спра това.

ЕЛИЗАБЕТ: (смее се): Добре. Разбрах.

АДАМУС: Така че ние можем да се върнем във времето, ако това не ти е харесало. И така, добре. Как си вредила на себе си?

ШАМБРА 1: Е, склонна бях да виня себе си за всичко, че някога …

АДАМУС: Да. Е, ти беше виновна. Защо не?!

ШАМБАР 1: Вярно е. Разбира се (някои се смеят).

АДАМУС: Шегувам се!

ШАМБРА 1: Ох.

АДАМУС: Трябваше да се посмееш. Добре. Не. Ти за всичко се обвиняваш. Какво още?

ШАМБРА 1: Когато разглеждам живота си, знаеш ли, трудно е да намеря някой, който е виновен за трудностите в живота ми. Това винаги се отнася …

АДАМУС: Не, това не е твоя вина.

ШАМБРА 1: Да, зная. Сякаш и аз …

АДАМУС: Искам да кажа не в живота на другите, а в твоя.

ШАМБРА 1: Вярно е.

АДАМУС: Не, твоя живот – това е изцяло твоя вина. Не, вярно е! (Адамус се смее)

ШАМБРА 1: Добре, разбирам, че съм господарка на душата си, господар на своя кораб или както го наричаш. Всичко зависи от мен. И в това е моята сила.

АДАМУС: Да, един вид майстор на самоотбраната. Да. И така, когато говоря за вредата, която според теб си си нанесла в този живот – представи си, че някой ден дойдеш в Клуба на Възнесените Майстори, ти ще дойдеш и ще кажеш, "Боже, ето какво направих." Сведи всичко до едно нещо. Как всъщност си си навредила?

ШАМБРА 1: О, просто ще го кажа по друг начин – може би със съмнения.

АДАМУС: Съмнения. Добре. И какво в твоя живот те накара да се съмняваш?

ШАМБРА 1: Това че взимах погрешни решения.

АДАМУС: Да. И какво още?

ШАМБРА 1: Хм …

АДАМУС: Има език на тялото. Тоест …

ШАМБРА 1: Да. Зная (тя се смее).

АДАМУС: Ти отговаряш с езика на тялото.

ШАМБРА 1: Добре.

АДАМУС: Оставаш незабелязана.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Твърде си сива, разбираш ли?

ШАМБРА 1: Да, мислила съм за това и по – рано.

АДАМУС: Да, да! Тоест, както тя (Линда) въплътява в себе си сивотата в Шамбра. Също така оставаше твърде незабележима и се криеше, а това означава, че си вредила сама на себе си. Искам всички вие наистина да чуете това. Да оставаш незабележим – означава да вредиш на себе си. Да останеш незабележим, означава сами да се затворите в собствения си затвор. Защо? Имаме важна работа на тази планета. Трябва да намерите пейката в парка или кафето, там където ви е удобно да излъчвате светлината си към целия останал свят и няма да можете да го направите оставайки незабележими. Не е нужно да излизате на сцената, не трябва да организирате гръмки беседи или да пускате книга бест селър. Всичко, което трябва да направите и това, което ще правим заедно е да отпуснете задните си части на пейката в парка или на стола в кафето и да излъчвате, осветявате, да бъдете отворени. И това е. Но няма да можете да го направите, когато сте незабележими.

ШАМБРА 1: Вярно е.

АДАМУС: И ти имаш много съмнения, все още се съмняваш, сякаш дори се съмняваш трябва ли сега да си тук, на планетата или в Комуникационния Център на Аления Кръг.

ШАМБРА 1: Не, всъщност не се съмнявам.

АДАМУС: Не се съмняваш. Добре.

ШАМБРА 1: Просто се страхувам от сцената, ето какво изпитвам в момента.

АДАМУС: Не, разбира се, разбира се. Всъщност, това не е така. В залата нарочно беше създадена мъгла, а после ти получи микрофона и аз просто бях … как го наричате?

ЛИНДА: Гъз? (силен смях)

АДАМУС: Исках да кажа напорист Майстор, но (още смях). Ако се заслушате и вие не ги чухте, имаше коментари от сорта на "гъз" и "задник." Приличам ли … о, не отговаряй (смях). Не ми отговаряй. Добре. Това се нарича "силно разсейване." Всички вдишайте дълбоко. Тук сега става по много от всичко.

Съмнение и незабележимост – най – голямата вреда, която си си причинила в живота. И защо? Това не е забавно. Да.

ШАМБРА 1: Вярно е.

АДАМУС: Добре. Искаш ли да споделиш нещо с мен?

ШАМБРА 1: Не сега.

АДАМУС: Добре. После?

ШАМБРА 1: Може би.

АДАМУС: Добре. Благодаря. Линда те избра (Линда се смее). Не участвам в това. Следващия. Продължавай.

ЛИНДА: Нека рискуваме тук.

АДАМУС: Добре. Хей "Кой, аз?". Давай! Давай! (Адамус се смее)

ХАРИ: Здрасти.

АДАМУС: И така, хората … ти си психолог, изглежда.

ХАРИ: Често съм такъв.

АДАМУС: Често си. Не, това е хубаво, защото ти … имаме за какво да си поговорим.

ХАРИ: Да.

АДАМУС: Ще говорим за това в ProGnost, за психологията на планетата през следващите 20, 30 години. Това ще бъде увлекателно. Ще говорим за технологиите. Сега ще се потопим в психологията на случващото се. Но както и да е, хората повече вредят на себе си или на другите?

ХАРИ: На себе си.

АДАМУС: Какво правят?

ХАРИ: Те отричат кои са всъщност …

АДАМУС: Вярно. Вярно. И още какво?

ХАРИ: … базирайки се на по – ранни заблуди, докато не започнат да осъзнават.

АДАМУС: Вярно е.

ХАРИ: И когато започнем да осъзнаваме и продължаваме да си вредим – в това е голямата вреда.

АДАМУС: Вярно е. Добре. Добре. И така, говоря за средностатистическия човек, би ли казал, колко вреда си нанася, а колко на другите, в проценти?

ХАРИ: Всъщност, той на сто процента си вреди.

АДАМУС: Сто процента. Добре. Добре. И защо смяташ така?

ХАРИ: Защото у всеки човек съществува този потенциал за пълна отговорност, дори да е бебе.

АДАМУС: Да. Вярно е.

ХАРИ: Не искам да ги обвинявам в – кавички – "в лоша преценка" или в липса на достатъчно информация, но непризнаването на тяхната отговорност, означава ограничение, което казва, "Вие не сте достатъчно добри, за да изпълните собственото си Аз с осъзнатост."

АДАМУС: Да и наистина нищо не струва да си кажеш, "Нямам достатъчно знания или информация, затова не нося никаква отговорност." Така наистина е по – лесно, защото това наистина е заседнало във всички тях и това няма нищо общо със знанията, информацията, образованието, ума или нещо подобно. С нищо подобно. Добре. Добре. Още няколко. Благодаря.

ХАРИ: Благодаря.

АДАМУС: Ти трябва – както каза – да формулираш и малко да разшириш.

ХАРИ: За лиценз.

АДАМУС: Да, да. И това ще бъде сертифицирано. Да. За пет долара (лек смях). Добре. Хората на себе си ли вредят или на другите?

МЕРИ СЮ: Също смятам, че на сто процента вредим на себе си.

АДАМУС: Сто процента. Добре. Защо?

МЕРИ СЮ: Защото няма разделение. Цялата енергия е наша.

АДАМУС: Добре. Правилно. Правилно. Добре. И така, защо тогава постоянно слушате по новините за вредата причинена от другите?

МЕРИ СЮ: Защото си мислим, че всичко е извън нас. Енергията е извън нас. Събитията в живота ни са извън нас, а ние винаги реагираме на тях.

АДАМУС: И така, ако зададем този въпрос на обикновените хора, "Вие ли си вредите или всички околни", какво биха отговорили?

МЕРИ СЮ: Биха обвинили другите.

АДАМУС: Биха обвинили другите. И какъв процент според теб биха приписали на себе си? Обикновените хора.

МЕРИ СЮ: Може би 20, 25 процента.

АДАМУС: Абсолютно вярно. Да. Да. Те ще поемат отговорността за някъде около 20 процента, а всичко останало – е външния свят. Всичко останало – това са всички останали.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Да. Така че, това е много трудно – връщайки се към едно от днешните ми утвърждения – много е трудно да съществуваш в страдание и свобода. Ето защо сме тук. Ето защо сме тук. Добре.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Ще изслушам още един отговор.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Хората повече вредят на себе си или на другите?

ШАМБРА 2 (мъж): На себе си.

АДАМУС: На себе си. Защо смяташ така?

ШАМБРА 2: По всички причини, които бяха озвучени от останалите.

АДАМУС: Вярно е. Искаш ли да добавиш нещо?

ШАМБРА 2: Вина, съмнения, всичко това.

АДАМУС: Да, да. С какво си си вредил ти?

ШАМБРА 2: Останах в отношения много по – дълго отколкото трябваше.

АДАМУС: Да. Колко по – дълго?

ШАМБРА 2: До сега (смях).

АДАМУС: Да, те случайно да гледат в момента, не?

ШАМБРА 2: Не зная.

АДАМУС: Не знаеш. Добре. Защо? Защо го правиш?

ШАМБРА 2: Струва ми се че това е програма, която съм стартирал преди много време.

АДАМУС: Правилно. Правилно. Програмата, че няма да можеш да живееш сам със себе си?

ШАМБРА 2: Ограничения, пари, всичко останало, което няма значение.

АДАМУС: Вярно е. И това наистина няма значение. Тоест, всичко това е много реално, в известен смисъл. Когато се намираш точно в центъра на събитията, всичко е много реално, "Какво ще стане, ако се разделим?" и дори "Какво ще стане от финансова гледна точка?". Но още – къде ще е тази странна поддържаща система, с която си свикнал?

ШАМБРА 2: Да.

АДАМУС: Къде ще бъде всичко това? Ще се справиш ли сам? Ще намериш ли някой друг, който да те обикне? Ще можеш ли да бъдеш сам без всичко това? И ти си прав, това е програмирано. Кога ще прекратиш всичко това?

ШАМБРА 2: Скоро (те се смеят).

АДАМУС: Утре.

ШАМБРА 2: Да.

АДАМУС: Което никога не настъпва. Не, исках да получа точен отговор. Кога ще прекратиш това?

(той прави пауза)

Имаш ли мобилен телефон? Можем да позвъним точно сега (някой в публиката казва, "О!").

ШАМБРА 2: Бих искал да кажа, че сега.

АДАМУС: Сега. Но защо не? Защо не? Какво те задържа в тези отношения?

ШАМБРА 2: Страх.

АДАМУС: От …?

(той прави пауза)

Ако отговориш, това всъщност ще ти бъде много полезно за да се отървеш от всичко това.

ШАМБРА 2: Да.

АДАМУС: И между другото, в стаята има хора с много по – големи истории, затова не се притеснявай, че ще престъпиш границата. Много по – големи. Страх от …? Най – големия страх – просто измисли нещо – най – големия страх, който ти хрумва? Страх от …?

ШАМБРА 2: От осъждане.

АДАМУС: От осъждане. От кого?

ШАМБРА 2: От другите.

АДАМУС: Другите. Че не си успял в отношенията си?

ШАМБРА 2: Може би, отчасти и това.

АДАМУС: Другите хора те гледат и това как те гледат и тям подобни, да.

ШАМБРА 2: Аха.

АДАМУС: Добре. Знаеш ли, в известен смисъл всичко това е съвсем реално, но това е голям спектакъл.

ШАМБРА 2: Да.

АДАМУС: Тоест, това наистина е голям спектакъл. Ти живееш в тези отношения и обикновено казваш, "Надявам се, че ще станат по – добри, но може и да не е така. И аз ще бъда нерешителен, не искам нищо да променям," а после, след 20 години си мислиш, "Защо не направих нищо тогава?". Не казвам да прекратиш връзката. Не съм казвал такова нещо. Казах да промениш отношенията.

ШАМБРА 2: В това има смисъл.

АДАМУС: Това е всичко, което трябва да направиш. Да. И ако това означава да си тръгнеш – прекрасно. Ако това означава да си тръгнеш за известно време – също прекрасно. Но промени динамиката на отношенията. От колко време продължават те?

ШАМБРА 2: Дванадесет години.

АДАМУС: Да. И как мислиш, свързани ли са тези отношения по някакъв начин с кармата, с минали животи, предишен съвместен опит?

ШАМБРА 2: Много силно.

АДАМУС: Много силно. Добре, промени това. Пусни кармата. Можеш да го направиш сам или можем да го направим заедно. Ако си сам, то кажи, "С кармата е свършено" – знаеш ли, кармата прилича на въртележка, просто се повтаря кръг след кръг, докато не кажеш, "Слизам." Това може много да разстрои човека, твоя партньор, защото той иска да продължава играта на въртележка и ти трябва да бъдеш готов да се сблъскаш с това. Дори не трябва да му говориш за това. Просто казваш, "Напускам тази кармична въртележка. Приключих с нея, завърших, свърших. Решено е." Но от друга страна, твоя партньор може също да каже, "Не зная какво е това, но нещо се надигна в тези отношения и аз те виждам по съвършено различен начин."

ШАМБРА 2: Хм.

АДАМУС: Така че, когато казвам да промениш, това не означава утре да си тръгнеш. Това означава да промениш отношенията си, разбираш ли?

ШАМБРА 2: Да. Логично е.

АДАМУС: Там има много стара карма. Много, много, много чувство за вина, а чувството за вина – наистина е отвратително нещо. Човешкото чувство за вина и срам, това е най - трудното. Добре.

ШАМБРА 2: Отнема енергията.

АДАМУС: Така е. Така е. Да. И сега в твоя живот много често се появява дракона. Знаеш ли, твоя дракон един вид избутва всичко на повърхността и това малко те замайва и сега е трудно да се справиш с това. Но дракона дойде не просто така, а за да се избавиш от този боклук.

ШАМБРА 2: Благодаря.

АДАМУС: Няма за какво. Добре. Нека чуем още един. Това е толкова забавно – за мен. За мен, не за вас! (Адамус се смее) Не. Кой всъщност иска да получи микрофона? Хората вредят на себе си или на другите?

МЕРИ: На себе си.

АДАМУС: На себе си. На колко процента?

МЕРИ: Вероятно на сто, да.

АДАМУС: На сто, добре.

МЕРИ: Това е … да.

АДАМУС: Как си причиняват болка, причиняват вреда?

МЕРИ: Те се съмняват в себе си. Игнорират се. Не се доверяват на себе си. Те …

АДАМУС: Как се проявява това? Имаш ли съмнения, недоверие и тям подобни? В какво се изразява това?

МЕРИ: Когато преди няколко минути говореше за незабележимостта, това наистина … беше добро. Да останеш незабелязан – добре казано.

АДАМУС: Остават незабелязани – добре казано. Да, да (някои се смеят). Тениски. Защо не … Сарт, трябва да си направиш фабрика за производство на тениски в камиона, за да може когато измислим поредната чудесна фраза, ти да изтичаш и да я разпечаташ (тя се смее).

САРТ: Трябва да си направя такава.

АДАМУС: Да останеш незабелязан. Да. Да. В какво още се изразява това? И ще ти дам пример, за да ти подскажа. Разрязване. Разрязване. Знаете ли какво е това?

МЕРИ: О, боже, да.

АДАМУС: Хората просто – Шииит! Шшииит! – режат се. Защо?

МЕРИ: Нямам си …

АДАМУС: Не казвам, че ти го правиш, казвам, че хората го правят.

МЕРИ: Да. Да. Самобичуване.

АДАМУС: Самобичуване, да. Да. Тъй като не получават достатъчно наказания от външния свят, те започват, да го правят със себе си.

МЕРИ: Точно. Да.

АДАМУС: Но това също така е интересен начин да чувстваш.

МЕРИ: Да, именно.

АДАМУС: Знаеш ли, хората – хората …

МЕРИ: Просто усещане. Да.

АДАМУС: Ще говорим за това на ProGnost, но човешкото чувство – начина да възприема и усеща – стана все по - занижено и занижено. Всичко става сиво. Благодаря, Линда (някои се смеят; костюмът на Линда е изцяло сив). Всичко става сиво, затова им се налага да правят нещо, за да създадат преживяване в живота си.

МЕРИ: Мисля, че енергията на планетата, като правило расте в много отношения заради нас и всичко останало и затова имам  чувството, че трябва да усещаме нещо и в същото време обществото и технологиите, целия свят от машини и всичко останало – не са свързани с чувствата. Така че, това е начин да се пресече този мост между световете, към един вид чувственост, свят на чувственост.

АДАМУС: Да, да, дори ако това е болезнено.

МЕРИ: Дори ако е болезнено.

АДАМУС: В крайна сметка, това е чувство. А когато чувстваш, това ти напомня, че си жив, дори ако те боли.

МЕРИ: Точно, да.

АДАМУС: Тоест, това е много странно. Човешката психология – е много странно нещо, толкова, че скоро ще превърти страннометъра.

МЕРИ: Да.

АДАМУС: Това е много странно, много странно. Добре. Благодаря на всички за отговорите.

Отговора на Адамус

Моят отговор е изцяло съгласуван с това което казахте всички вие. Хората наистина повече  вредят на себе си отколкото на другите. Четете във вестниците за това, че хората вредят на другите хора, защото може би не би било много приятно да четеш за неувереността си, за личните си страдания и тем подобни. Но бих казал, че почти сто процента от енергията на страданието и болката се прилагат за себе си и след това понякога действат навън за да навредят на другите, просто защото трябва - трябва да придобият материална форма.

Всъщност съм изненадан, че на планетата няма повече насилие, което хората да разиграват. От време на време слушате за това: стрелба или бомбандировки или нещо подобно. Но вземайки предвид всичко, което хората държат сега в себе си, цялата вреда и болка, причинени от самите себе си, най – печалното е, че те не знаят как да се измъкнат от това. Те не знаят как да се измъкнат, защото това продължава отново и отново или не говорят за това, или нямат механизъм за освобождаване. Затова често всичко се проявява в причиняване на вреда на себе си. И вредата не е задължително физическа. Тя може да бъде всякаква, започвайки с наркотици, алкохол и зависимости. Тя може да се изразява просто в незабележим сив живот. Тя може да се изразява в живот в постоянна тъмнина - с други думи, те не виждат потенциалите в живота си - защото не се чувстват достойни. Но на планетата има огромно количество самоизтезание.

И затова се връщам към утвърждението на това, че свободата и страданието не могат да съществуват съвместно. И казвам това, като предупреждение, за това, с което ще се занимавате, като тези, които носят светлината, защото ще има моменти когато ще чувствате такава огромна печал, каквато никога не сте чувствали; когато сте толкова отворени за чувствата и можете да усетите какво правят хората. Понякога дори на Възнесените Майстори им е трудно да идват на планетата за да работят с хората, защото на толкова чувствителни и чувствени като нас, им е трудно да гледат хората живеещи в това хипнотично състояние на страдание и знаейки, че не трябва да е така. И знаете ли какво? Надявам се, че ще бъдете тези, които ще донесат огромни промени в цялата верижна реакция на планетата.

Вие сте тук не е заради своето просветление и не заради работата над своето просветление. Вие сте тук заради потенциалите на планетата. Това може да сработи, а може да не сработи. Те могат да приемат това, може да не го приемат. Това няма значение. Важното е, че сте тук затова да им покажете, че там може да има много повече.

И аз започнах с това, че казах, че вие имате това ... Харесва ми когато се маскирате, когато се изразявате, защото разбирате, че у вас съществуват много части, ваши фасети. И когато се маскирате, вие малко влизате в роля и разбирате, че вече не трябва да играете тази човешка игра, да се маскирате в съмнения и дори да се маскирате с мисълта за това, че трябва да направите нещо невероятно тук на планетата. Не. Не. Всъщност всичко е просто. Знам, че може да си помислите, "Кой, аз?". Идва този аспект, "Кой, аз?" и казва, "Тук съм заради това? Че аз съм просто полу - идиот." Това не е така. Не.

Нека спрем с играта, става ли? Когато наскоро бяхме в Австрия играхме на тази игра, "Каква е твоята игра?". Нека спрем да играем на "Кой, аз?". Нека спрем да играем на, "Аз не зная готов ли съм за всичко това."

Предстоят интересни времена и те могат да бъдат весели и радостни. Ще има моменти на велика печал, защото ще виждате цялата вреда, която хората причиняват на самите себе си, което не трябва да е така. Тази вреда не идва отвън. И затова казвам на Шамбра, хора спрете да се борите с целия корпоративен гняв, с вашите деспотични аспекти и тям подобни.

Човек сам си нанася вреда, тя не идва отвън, не от корпорациите, от политиците, институциите или още нещо. Вредата, която хората си нанасят произлиза от тях самите. Ето защо ви съветвам да се откажете от тези каузи. Откажете се от битките и сраженията. Трябва за миг да спрете и да усетите каква всъщност е енергията и какво всъщност е съзнанието и така ще се промени планетата. Ако въстанете против нещо, битката за, ако въстанете против това, вие започвате изгубена битка. Всъщност вие само потвърждавате енергията на гнета, независимо от това откъде произлиза той - от корпорация или бог знае откъде, от извънземните, политиците или още нещо - вие го потвърждавате, когато въставате. Имаме друга работа на тази планета и трябва да признаем, че човек си нанася вреда отвътре. Той я нанася отвътре.

Нека вдишаме дълбоко. Хубаво дълбоко вдишване.

(пауза)

Духовната зрялост

Искам малко да поговорим за зрелостта, духовната зрялост. Зрялост - странна дума. Иска ми се да го кажа по друг начин - струва ми се, че "зряла възраст"  или "мъдрост" подхождат по -добре. Зрялост.

На болшинството от хората не им достига зрелост или мъдрост за да управляват енергията. Те ще си навредят. Ако можехме да покажем на другите хора какво е енергията всъщност, ако можехме да им разкажем за всичко, което е енергията - това е начин на общуване, откъде идва тя, как ви служи - болшинството биха я използвали за да причинят вреда на себе си или на околните. На първо място на себе си, а после може би на околните. И вредата, ако човек наистина разбира енергията и принципите и на работа може би е по - голяма от ядрена бомба, от всяко оръжие съществуващо в дадения момент на планетата - такова е разбирането за енергията.

Отне ни много време за да стигнем дотук. Много години говорихме за енергията. Ако потърсите в материалите на Аления Кръг - при Тобиас или при мен от много години - вероятно най - често срещаната дума след "и", ще бъде "енергия." Дълго говорихме за нея, подготвяхме се за този етап, за да може на първо място да бъдете достатъчно мъдри за да разберете, че всеки опит във вашия живот особено свързаните със страданието, болката, тъгата и тям подобните не ви е даден отвън. Не. Поиграхте си с него във външния свят, но той дойде отвътре.

Всеки преживян от вас опит в крайна сметка ви доведе до мъдростта и разбирането, че досега, до придобиването на такова ниво на мъдрост и зрялост вие нямаше да можете по друг начин, по нов начин да приемате енергията в живота си. Ние сте развивахме, вървяхме към това и сега се намирате на този етап, в който притежавате мъдрост, притежавате зрелостта наистина да позволите на енергията да ви служи. Говорихме за това поне през последните 5,2 години, може би повече и сега дойде времето. Това е грандиозно - въпреки че сме говорили за това и в това няма нищо ново - новото е в това, че ще го правим.

И аз бих искал днешният Хелоуински Шоуд да стане преходна точка. Много сме говорили за това, да позволите на енергията да ви служи, за това какво е енергията и всичко свързано с нея. Сега нека просто го направим. Нека просто го направим. Това няма да стане за един час, но старият процес се промени. Сега вие притежавате зрелостта да управлявате, използвате и позволите енергията.

Вдишайте дълбоко и усетете това. Няма да си навредите - ето какво ви казвам - така че престанете да се страхувате от енергията. И няма да навредите на другите.

Вземете своите концептуални теоретични представи за енергията, за това откъде идва, как се използва и така нататък, вземете ги и ги пренесете от ума, от областите на разсъждения и философстване, в цялото си същество, в своето въплъщение. С други думи, позволете на енергията да ви служи.

Притежавате зрелостта, дори ако някои сега се съмняват в това. Мислите си, "Близко съм до това, но още не съвсем." Не, вие сте готови. Готови. Това е игра, огромна игра на преструвки, че още не сте готови. И някои от вас играят на нея мислейки си, "Не съм съвсем уверен, че съм готов за това." Готови сте.

Преди всичко цялата енергия ви принадлежи, при това сега вие нищо, нищо, нищо няма да можете да направите с енергията за да си навредите. Всичко това е в миналото. Това е минало. С това е свършено. Няма да си навредите нито на другите. Няма да започнете - ако енергията изведнъж започне да ви служи - няма да започнете изведнъж да приемате наркотици, да пиете и странно да се държите - още по - странно от сега (някои се смеят).

Вдишайте дълбоко и аз искам да превърнете това от идея и философска представа, от учение, в материална реалност, но трябва да направим нещо заедно. Вдишайте дълбоко и позволете.

Всъщност това е дяволски просто. Това е дяволски просто, но то ще отнеме време. Вие вече придобихте мъдрост. Отново чувам как някой казва, "Още не съм готов" или "Не съм съвсем уверен." Не. Готови сте. Чуйте - тъй като ви го казва Възнесен Майстор, "Притежавате достатъчно мъдрост за да позволите на енергията да ви служи."

Вдишайте дълбоко и го въплътете в себе си, тоест от мислите в главата ви изцяло във вашата същност. Въплътете го. Живейте с него. Наистина живейте с това.

(пауза)

Добре.

Знаете ли, зрелостта, мъдростта ... ако ги нямаше, ако ги нямаше у човека и той изведнъж получава еликсира и разбира как да накара енергията да работи за него - това би го унищожило. Той би започнал да злоупотребява с това. На първо място би навредил на себе си. Да си нанесе вреда от рода на, "Достоен ли съм? Ще мога ли да премина през този урок?" Нямаме нужда вече от това. Това, което ни трябва е - да позволите на енергията да ви служи.

Практична магия за съвременния Мерлин

По - натам. В предишната сесия, аз предложих да въведем раздел "Практична магия за съвременния Мерлин" - някои основни прости неща.

За какво говорихме в миналия Шоуд? За каква практическа магия? (жена от залата казва, "Да се отворим към енергията). Да се оставим отворени към енергията, да. И дори ако катастрофата е неминуема, ако виждате как чашата пада от полицата и всеки момент ще ви удари по главата - каквото и да става - или точно започвате да се карате със съпруга си - като правило вие се затваряте, ограничавате енергията. Това е като да затворите крана, когато искате да увеличите обема на изливащата се вода. Не. Трябва да направите точно обратното. Заедно с думата - ключ, ако имате такава или с мислен ключ, правите дълбоко вдишване, спирате за малко и се отваряте. Въпреки че това изглежда странно, защото си мислите, "Защо ми е да се отварям, когато може да се случи истинска катастрофа?". Това е магията, защото изведнъж се отваряте към енергията. Допускате по - големи възможности и потенциал от преди. Ето кога се случва магията. Ето кога възниква тя.

Днешния урок по практична магия за съвременния Мерлин е много прост. Вече сме говорили за това, но искам то да бъде записано в книгата по история: 100 процента енергията с която се сблъсквате е ваша. Няма никаква външна енергия.

За мен това е много просто, очевидно, но усетете човечеството, другите хора, тези, които познавате. Те търсят енергията някъде другаде. Могат да не я наричат енергия. Могат да наричат заплата или емоционална подкрепа. Могат да я наричат по всякакъв начин. Те ще търсят някъде там, включително и у Бог. У Бог няма енергия. Тоест дори ако бяхте помолили Бог, да паднете на колене и да се помолите, "Може ли да ми дадеш малко енергия?" Бог би отговорил, "Нямам. Нямам. Аз съм съзнание. За какво молиш? Аз не съм енергия."

Тя цялата е ваша. Всяка капка. Когато разберете това - че няма нищо извън вас ... повтарям това звучи странно. Мислите си, "Да, но навън има дърво - това не е моята енергия." Ваша е. Ваша е. Всичко това е вашата енергия. Всъщност там няма никакво дърво. Няма дървета. Всичко това е вашата енергия. Това, което виждате тук (показва себе си), скъпи мои приятели е вашата енергия. Точно така.

Играем на една голяма игра - че енергия е извън вас и вие някак трябва да я получите. Играем на една голяма игра на която дори аз - съм външната енергия наречена Адамус, Сен Жермен. Не, това е вашата енергия.

Това влудява ума. Той си мисли, "Е, не зная. Дай да те докосна. Не, ти, не ..." Това е вашата енергия. Всичко това е вашето възприятие. Когато казвам "енергия" можете да добавите думата "възприятие." Всъщност това е едно и също. Енергията - е просто начин за възприятие. Енергията - е песен. Това е начин за взаимодействие. Това е начин да възприемаш и да преживяваш опит.

И така, практическата магия за съвременния Мерлин - това е разбирането, "Това е моята енергия. Тя цялата е моя."

Хората обичат да винят за всичко другите и да мислят, че всичко се намира отвън, че нямат нищо, че ако има нещо, то е много, много малко и те нищо не контролират. Това е игра. Това е лоша игра, но все същата игра. Но бидейки съвременен Мерлин, вие разбирате, "Не, всичко това е мое - моята енергия, моето възприятие. Не трябва да я придобивам. Не ми трябва никаква друга енергия. Не ми е нужно ничие одобрение. Всичко това е мое." И тогава започва веселбата, защото вие разбирате, че няма никакви външни сили, които да нахлуват и да атакуват, да се опитват да ви вземат трохите, които имате, орехите с които вие като белка сте се запасили за зимата. Мислите си, "Почакай, всички тези орехи са мои, но и нашествениците също - съм аз. О, каква игра!" И тогава започвате да получавате удоволствие.

Умът се обърква от това, защото си казва, "Не, не, не това не може да бъде, тъй като аз виждам другите хора." Всъщност не, не ги виждате. Съществува чувственото възприятие, че тук има други духовни същества. Възприемате тяхното съзнание, но ги възприемате чрез своята енергия. С други думи, всъщност не възприемате тях. Тоест това не е тяхната енергия. Това е вашето възприятие. Това е вашето телевизионно шоу или филм за тях. Представете си енергията като огромен облак, като мъгла - и цялата тя е ваша. От другата страна, зад мъглата стои одушевено същество и вие го възприемате от душа към душа, но енергията между вас и него е изцяло ваша, вие просто го възприемате чрез своята енергия или очила - може да се каже по много начини. Но всичко това е вашата енергия. Това е толкова просто, но все пак умът ще се съпротивлява на това, ще се бунтува и ще се впуска в дълги разсъждения.

Ако бихте могли просто за миг да спрете и без излишно умуване да осъзнаете, "Всичко това е моята енергия и тя ми служи. И аз притежавам достатъчно зрелост, за да не и позволя никога да ми навреди, въпреки че тя няма такова намерение. Тя цялата е моя и съществува за да ми служи." Това е поразително. В този момент започва магията, защото енергията не трябва да играе тази игра, знаете ли, енергията казва, "О, за бога! Отново Били става сутринта и играе тази игра, че аз съм извън него, така че трябва да играя с него, защото такъв е изборът на духовното същество, избора на човека и ние трябва да играем тази игра."

Представете си какво облекчение е за енергията, когато вие най - накрая кажете, "Дявол да го вземе! Тя цялата е моя. Това е моят начин за възприемане и преживяване на реалността. Тя цялата е моя." И тогава започва магията. Тогава разбирате, че няма никакви външни сили. Никой не се опитва да ви отнеме енергията. Не. Няма никаква по - мощна енергия. Няма енергийни чудовища. Нищо подобно. Всичко това - е вашата енергия. Когато започнете да разбирате това, наистина се случва магията. И тогава можете с радост да и позволите да ви служи. И няма да си навредите. Не. Ще се проверявате. Зная го. Ще се проверявате, питайки се, "А аз наистина ли съм готов?" и "Наистина ли мога да правя това?" Хайде поиграйте на тази "себепроверка" и в процеса ще разберете, "По дяволите, наистина притежавам зрелостта и това е моята енергия. Нека се веселим."

Ще се върна към мисълта си вероятно ще ми се наложи много пъти да ви го повторя - страданията и свободата лошо съществуват заедно. Всъщност те изобщо не могат да съществуват заедно. Известно време ще играем на тази игра с другите хора - на съвместно съществуване - когато вие ще живеете на тази планета във физическо тяло като свободен Майстор или свободен масон. Не, свободен Майстор (лек смях). Обърках се в животите си (силен смях). Ще живеете тук като свободен Майстор и известно време ще съществуваме съвместно със страданията. Но другите хора избират страданията. А вие ще живеете в свобода и често ще ви бъде трудно.

Ето какво ще обсъждаме в бъдеще: как да се справите с дните идващи под лозунга, "Не мога повече да понасям хората" (лек  смях). Ще казвате, "Не, наистина, Адамус. Наистина вече не мога да понасям хората. Адамус, вярно е. До гуша ми дойде! Има ли на планетата друго място, където никога няма да ми се наложи да се сблъсквам с друг човек? Защото - дявол да го вземе - те през цялото време страдат. Това е всичко с което се занимават. Стават сутрин и страдат, лягат си вечер и страдат и дори на сън страдат." В този момент аз спирам и след като престана да се смея казвам, "Не толкова отдавна ти самия играеше на тази игра. Какво се промени? Откъде се взеха тези промени?"

Нека вдишаме дълбоко. За какво говорихме днес? За нещо хубаво. Да. За нещо много хубаво. За това, че вече пораснахте. Няма да си навредите с енергията. Добре. Във всеки случай това е вашата енергия. Няма да си навредите със собствената енергия. Нека да подчертаем това дори с двойна черта. Вече пораснахте достатъчно и няма да си навредите със собствената си енергия, нито на другите хора. Затова получавайте удоволствие. Позволете и да дойде при вас. И престанете да се правите, че тя идва от някъде другаде, става ли?

Ще ви дебна за това на бъдещите Шоудове. Ще ви дебна. Това вече не е просто посещение в тоалетната - какво още може да се измисли тук? (лек смях). Исках да ви предложа да поседите в кабината с Вили, но не, тя е твърде добра. Това не и трябва. Ще измислим нещо - трябва да изядете нещо наистина неприятно пред всички (силен смях). Виждал съм такива неща в телевизионните предавания. Правят такива неща и събират много гледания. Защо е така? Ние тук обсъждаме неща, които променят живота, променят света, но погледнете - наблюдава ни само малка група от хора. Но нищо, ще започнем да ядем всякакви гадости. Може би ще ни гледат повече. Или не.

Тя се слива идеално (говори за Линда, която се слива със сивата стена). Почти не я забелязвах досега (смях). Тя се слива. Можете ли да го покажете? Да. Да. Сивият аспект. Тя е такава тиха ... знаете ли, обикновено чувствам другите енергии идващи от Линда от Иса, много интензивни. Но днес тя сякаш се слива с околната среда.

Нека вдишаме дълбоко и бих искал да проведа мераб, но малко по - различен вид мераб. Аз дори не зная - тя се смее, усмихва се или спи (силен смях, една от жените казва, "Тя не спи"). Тя не спи.

Но преди да продължим ... ще проведем нов вид мераб. Това ще бъде разказ и мераб. Трябва да го наречем разраб или нещо друго, но ще бъде забавно. Ние усъвършенстваме мераба.

Живот с достойнство

Но отначало, както разбирам, въпроси. Доктор Шерил (Борнт), Калдре каза, че имаш въпрос към мен.

Д-Р БОРНТ: О.

АДАМУС: Би ли излязла на сцената?

Д-Р БОРНТ: Разбира се.

АДАМУС: Отлично. Между другото, благодаря ти за това, което направи миналия месец (говори за августовския Шоуд) излизайки пред всички. Това привнесе голямо благо на хората.

Д-Р БОРНТ: Благодаря.

АДАМУС: От теб струи невероятно приемане и достойнство. И така, какъв е въпроса ти?

Д-Р БОРНТ: Мога ли малко да разкажа за това, което стана през последните няколко месеца?

АДАМУС: Да.

Д-Р БОРНТ: При мен се случват много неща, както можете да си представите. Получих много чудесна подкрепа – писма, съобщения, телефонни разговори – от хората по цял свят.

АДАМУС: Нима, това не е прекрасно?

Д-Р БОРНТ: Това беше чудесно. Прекарах много време в отговори на писмата, разговарях с хората и просто им разказвах за това, което правя. Продадох си къщата. Продадох си колата. Изхарчих пенсионния си фонд. Изтеглих почти всичките си пари от банковите сметки и определих хора на които да ги раздам. Това е невероятна радост – да имам възможност дори само финансово да се докосна до хората и изцяло да променя живота им. И получих чудесна благодарност от хората за своите постъпки. Това ми доставя голяма радост, да, а и на банката няма да и е изгодно да държи моите пари в сметка, така че се погрижих. Почти за всичко.

АДАМУС: Почти. Ти каза почти, но не за всичко. За какво не успя да се погрижиш?

Д-Р БОРНТ: Не можах да намеря дъщеря си – това е първото, което ми се искаше да направя. Но както каза днес ти, това може би …

АДАМУС: Трябва да те прекъсна тук.

Д-Р БОРНТ: Добре.

АДАМУС: Защо не можа да намериш дъщеря си?

Д-Р БОРНТ: Аз наех частен детектив. Търсих я много години, но той не ми даде никаква информация за нея.

АДАМУС: О.

Д-Р БОРНТ: Той искаше да му платя за информацията, но после така и не ми я предостави "Адамус леко се подсмихва." Това е първото, което би ми се искало …

АДАМУС: Защо не можа да я намериш? Тоест ти ми казваш практическата причина. Но какви причини стоят зад нея?

Д-Р БОРНТ: Мисля … (тя се смее).

АДАМУС: Усети.

Д-Р БОРНТ: Може ли да кажа "Мисля?"

АДАМУС: Разбира се, разбира се.

Д-Р БОРНТ: Добре, чувствам, че в детството си тя беше подложена на насилие от бившия ми мъж, подчертавам – бивш.

АДАМУС: Всъщност два пъти бивш.

Д-Р БОРНТ: Два пъти бивш.

АДАМУС: Да. Да.

Д-Р БОРНТ: И за детето това е естествено – да вини друг човек, че е виновен – но тя би могла да си помисли, че аз не съм я защитила.

АДАМУС: Ти така ли мислиш?

Д-Р БОРНТ: Да.

АДАМУС: Да. И така, защо …

Д-Р БОРНТ: Тя не знае колко силно се опитвах да я защитя.

АДАМУС: … по тази причина не си успяла да я намериш, защото – за тези от вас, които току – що се присъединиха и не са ни слушали миналия месец – ти си готова да направиш преход.

Д-Р БОРНТ: Готова съм да си тръгна.

АДАМУС: Да.

Д-Р БОРНТ: Напълно съм готова.

АДАМУС: Говорихме за това миналия месец и аз те попитах, "Искаш ли да останеш? Може би ще можеш да намериш начин да върнеш всичко", а ти каза, "В никакъв случай."

Д-Р БОРНТ: Не (тя си смее).

АДАМУС: И сега ти приключваш делата си.

Д-Р БОРНТ: Аха.

АДАМУС: Да. И едно от тях е – твоята дъщеря. Енергийно, защото не си успяла да я намериш?

Д-Р БОРНТ: Трябва да отида в тоалетната с този въпрос (те се смеят).

АДАМУС: Трябваше просто да кажеш, "Опа!" (смях) О-о-о! Вместо да кажеш "Не зная", трябва да кажеш, "Предстои ми да осъзная отговора."

Д-Р БОРНТ: Предстои ми да осъзная отговора. Той не идва през моето съзнание.

АДАМУС: Добре. Мога ли малко да ти помогна с това?

Д-Р БОРНТ: С радост ще приема твоята помощ, да.

АДАМУС: О, разбира се. И така. Ти намираш дъщеря си. И се разпръсква всякакъв боклук на всички посоки.

Д-Р БОРНТ: Нищо. Не съм против.

АДАМУС: Макио. Това ще отвори … тя много отдавна е пуснала всичко свързано със семейството. Наложило и се е да го направи. Заради това ще се отвори много болка и травми. Ти ще съжаляваш за това, защото ще усетиш товара от тези преживявания и емоции, които ще навлязат в твоето енергийно поле и ще бъдеш объркана и ще се чудиш да останеш или да си тръгнеш. И нещо в теб ще усети нуждата …

Д-Р БОРНТ: М-м (кима глава, "Не").

АДАМУС: О, да. Нещо в теб ще усети нуждата да остане …

Д-Р БОРНТ: Не мисля така.

АДАМУС: … докато не оправиш всичко, защото няма да искаш да оставиш полето си в голям безпорядък.

Д-Р БОРНТ: Ако я открия просто бих и казала …

АДАМУС: Какво би и казала?

Д-Р БОРНТ: Колко силно я обичам и колко силно …

АДАМУС: Защо не и го кажеш от душа към душа?

Д-Р БОРНТ: Казах го.

АДАМУС: Добре.

Д-Р БОРНТ: Да.

АДАМУС: А ако го направиш лично, тоест това ще донесе много болка.

Д-Р БОРНТ: Повече вреда от колкото полза.

АДАМУС: Много повече вреда.

Д-Р БОРНТ: Разбирам.

АДАМУС: Това ще ти навреди. Не ти е нужно; и на нея не и е нужно. Ти отдавна си пуснала всякаква карма свързана с това. Ти си се очистила. За нея това ще отвори много, много емоционални неща. Всъщност сега тя живее доста добър живот.

Д-Р БОРНТ: О, хубаво.

АДАМУС: Ще и е нужно много време за да се справи с някои проблеми, беше и помогнато и сега тя има много, много добри отношения, два сина и дъщеря. При нея всичко е отлично и не трябва да го разваляш.

Д-Р БОРНТ: Добре. Нищо не искам да развалям.

АДАМУС: Не, не, не, не, не.

Д-Р БОРНТ: М-м.

АДАМУС: Не.

Д-Р БОРНТ: Да.

АДАМУС: И така. Това е една от причините още да не си преминала. Коя е втората? Забравих. Имаше въпрос – защо все още не съм преминала?

Д-Р БОРНТ: Да. В твоя курс за Възнесението, който проведе преди няколко години и който ми предостави основната информация, за това как се прави това, ти каза, че трябва да подготвим всичко, да отидем в гората с кучетата си и да живеем в малка къща и изглежда ти си попътешествал известно време по света и си се сбогувал, а после един ден просто си излязъл от тялото си.

АДАМУС: След като си уредих всички неща.

Д-Р БОРНТ: След като си уредил всички неща.

АДАМУС: Имах си списък. Всъщност нарекох го ковчежен списък, но …

Д-Р БОРНТ: Гробовен списък – няма значение как го наричаш (лек смях).

АДАМУС: Не знам защо хората говорят за кутия. Кой иска да бъде погребан в кутия? (силен смях) Кажете го както си е. Какво имаш в списъка си?

Д-Р БОРНТ: Това е всичко.

АДАМУС: Не, не е всичко. Има още нещо, което чакаш, защото както казах в класа DreamWalk Смърт и Възнесение, след това просто избираш кога и как искаш да си тръгнеш.

Д-Р БОРНТ: Опитах.

АДАМУС: Ти опита.

Д-Р БОРНТ: Опитах няколко пъти и не можах. В това е същината на въпроса ми.

АДАМУС: Как би искала да го направиш?

Д-Р БОРНТ: Бях в дневната и гледах филм – имам голям панорамен прозорец с красива гледка към двора, малко съм се занимавала с ландшафтен дизайн – и исках да се обединя със своя Бог – тоест да усетя, че и аз съм Бог.

АДАМУС: Вярно е, вярно. Да се обединиш с душата си.

Д-Р БОРНТ: Аха и да излъчвам.

АДАМУС: Вярно е, вярно.

Д-Р БОРНТ: А после да вляза и да се интегрирам в тялото си, за да го взема със себе си.

АДАМУС: Така. Звучи просто.

Д-Р БОРНТ: Да.

АДАМУС: Знаеш ли, искам да кажа, това няма да бъде голяма, обмислена разходка в планината …

Д-Р БОРНТ: Не! (тя се смее)

АДАМУС: … когато трябва да носиш сума неща със себе си – това е много просто, ти си в дневната. Да. И така, защо не е станало така?

Д-Р БОРНТ: За това питам.

АДАМУС: О. По дяволите! (смях) Разбирам. Сега ще измисля нещо. Да, това е добре. Виждате ли, вместо да кажете, "Не зная" – трябва просто да измислите нещо, защо не го измисляте. Вашия ум, вашият съмняващ се ум казва, "О, сигурно си го измислям." Не можете нищо да си измислите. Най – голямата забава започва когато разберете, че нищо не измисляте.

Причината е в това, че съществува такава представа, "Дошла съм тук, за своето просветление, своята Реализация и не мога да си тръгна докато не я постигна. Трябва да получа своя диплом, преди да успея да си тръгна."

Д-Р БОРНТ: Това може да стане едновременно.

АДАМУС: Може да стане едновременно, но ми се струва, че ти се иска – не зная – 30 минути да бъдеш въплътена на тази планета.

Д-Р БОРНТ: Разбирам.

АДАМУС: Нека направим така …

Д-Р БОРНТ: Да?

АДАМУС: И така. О. Исках да кажа, че следващия месец ще донеса сертификат. Извинявай, ще ти се наложи да останеш минимум до декемврийската коледна нощ. Ще донеса сертификат, в който ще пише, "Сега си осъзната." Нима сега не приличам на вълшебника от Оз? (публиката се съгласява) Казвал ли съм ви, че помогнах за написването на тази книга? (викове из залата) Малко. Ще донесем сертификат за Реализацията, пълната Осъзнатост и тогава ще имаш позволение да преминеш в дневната си.

Д-Р БОРНТ: Затова ли не мога да го направя?

АДАМУС: Съвършено вярно.

Д-Р БОРНТ: В това е причината.

АДАМУС: Причината е в това. Ти очакваш, че първо трябва да стане това, а после да си тръгнеш.

Д-Р БОРНТ: Разбирам.

АДАМУС: Може да не го осъзнаваш, но става така, че си казваш, "И така, това е моя живот за Реализация." Всъщност за теб беше разочарование да разбереш, че скоро ще си тръгнеш, "О, значи не съм постигнала Реализация. Може би ще я получа от другата страна." Нека проведем за теб Шоуд по случай дипломирането ти през декември, както казва Калдре, ще се проведе на 14 декември. Имаш ли нещо против малко да поизчакаш?

Д-Р БОРНТ: Наистина не искам да чакам.

АДАМУС: Не искаш да чакаш. Хубаво.

Д-Р БОРНТ: Не искам да чакам.

АДАМУС: Можеш ли да дойдеш на Хаваите?

Д-Р БОРНТ: Не.

АДАМУС: Може да ти я изпратя по електронната поща?

Д-Р БОРНТ: (смее се) Добре.

АДАМУС: Добре (Адамус се смее).

Д-Р БОРНТ: Но физически също е добре. Мога да я приема точно сега.

АДАМУС: А какво ще кажеш? Какво ще кажеш – Калдре още не го е напечатал – нека насрочим дата преди Калдре и Линда да заминат за Хавай? Колко имаме? Две седмици. Добре, две седмици. Ще дойдем тук, ще има малка група от хора – Линда, Калдре, ти, аз – и ако искаш можем да го заснемем на видео.

Д-Р БОРНТ: Да. Ням значение.

АДАМУС: Няма значение, разбира се. Ще включим малко музика.

Д-Р БОРНТ: Няма значение.

АДАМУС: Каква музика предпочиташ? Някаква ангелска или джаз …

Д-Р БОРНТ: Нещо за настроение.

АДАМУС: За настроение. Добре.

Д-Р БОРНТ: Някакъв рок енд рол.

АДАМУС: М-м-м, бих искал да предложа някои от композираните от мен концерти.

Д-Р БОРНТ: Да. Нещо твое?

АДАМУС: Наистина ли?! Не би ли …

Д-Р БОРНТ: Или нещо …

АДАМУС: Не би ли било чудесно?

Д-Р БОРНТ: Или нещо мое. Ще изберем (тя се смее).

АДАМУС: Не рок едн рол, но нещо твое или мое.

Д-Р БОРНТ: Разбира се.

АДАМУС: Добре. И ще запишем кратко видео. Ще дойдем тук след две седмици. Ти ще получиш своята диплома, Сертификат за Завършена Реализация и тогава ще можеш да си тръгнеш по всяко време.

Д-Р БОРНТ: Добре.

АДАМУС: Разбрахме ли се?

Д-Р БОРНТ: Звучи чудесно.

АДАМУС: Добре. Посъветвай се с Линда и Калдре, когато изтрезнеят и ще се уговорим (смях) – исках да кажа от енергията на днешния ден – и тогава ще го направим и ти ще можеш свободно да напуснеш.

Д-Р БОРНТ: Добре.

АДАМУС: И тогава това ще бъде просто, както в дневната си. И аз ще бъде до теб.

Д-Р БОРНТ: Да изляза от тялото си, както се опитвах?

АДАМУС: Да.

Д-Р БОРНТ: И ще бъде лесно.

АДАМУС: Ти си се опитвала – в това е проблема.

Д-Р БОРНТ: Аха.

АДАМУС: Но аз ще ти помогна.

Д-Р БОРНТ: Ще съм ти благодарна.

АДАМУС: Разбира се, разбира се. Добре. Нека направим така. Линда от Иса, можеш да си запишеш ... радвам се, че не виждаме изражението на лицето и (лек смях). Тя си мисли, "Адамус, сериозно ли." Не, всъщност, това е толкова прекрасно. Това е толкова …

Д-Р БОРНТ: Благодаря.

АДАМУС: … съвършено прекрасно.

Д-Р БОРНТ: Това е чудесно, защото за мен това наистина е голям въпрос – защо не си тръгнах.

АДАМУС: Ще ти връчим сертификат и ще го отпразнуваме. Добре. Много ти благодаря (аплодисменти в залата). Благодаря.

Мераб – разказ

Сега нека чуем един разказ с малко музика на заден фон. Вдишайте дълбоко.

Нека приглушим светлината за нашия мераб.

(музиката започва да свири)

Ах! Колко прекрасен беше днешния ден. Днес имаше много разсейване. Казах, че присъства някаква ментална мъгла. Можете още да я усещате още ден, просто защото пускаме страха от това да си навредим. У човека все още присъства страхът, "Ако имам много енергия, твърде много енергия и тя навлезе в живота ми ще причиня ли вреда на себе си и другите?"

Днес докато се случваше всичко останало, ние го рестартирахме. Не, няма да си навредите. Няма да навредите и докато говорех и играех своята роля, вие установихте в себе си превключвател, който няма да ви позволи да го направите - това е гаранцията, че вие никога няма да използвате енергията за вреда на себе си или на другите. Защо? Защото сте Майстори. Сега вие притежавате достатъчно зрялост. Да, все още имате много болезнени спомени за това, което сте правили, всичко това е в миналото.

Нека вдишаме дълбоко.

Майсторът седял в кафето. Това е неговото работно място. Вече някъде два и половина часа той работел усърдно тук - работел над своето капучино с три кроасана и наблюдавал хората. Той решил, че днес не иска да говори с никого. Имало дни, когато той не би се отказал. И често хората просто идваха при него. Но днес той не искаше да разговаря с никого.

Майсторът свиква да бъде най - добрата компания за себе си, играейки, общувайки, взаимодействайки със своите фасети. И днес това му харесваше, той беше дружелюбен и вежлив с младия човек, който му правеше кафето. Остави му по - голям бакшиш. Дори беше по - голям от сметката. Но след няколко часа той знаел, че е време да си върви. Той изкарал труден ден седейки в кафето и осветявайки всичко със своята светлина.

Той станал и излязъл на улицата. Това бил един от прекрасните есенни дни. Есента е толкова прекрасна. Въздуха все още бил относително топъл, но това бил един от онези есенни дни, когато във въздуха може да се почувства зимата - било то зимния шепот в топлия есенен  въздух.

Той спрял близо до кафето и вдишвал дълбоко - нямал никакви планове за остатъка от деня. Но такъв е живота на Майстора. Няма планове, животът се случва на момента. Той направил няколко крачки по улицата и спрял за миг. И в този миг спрял времето наоколо. Майсторът може да прави така, защото всичко наоколо - е неговата енергия. И сега Майсторът просто беше спрял всичко, като на забавен кадър. Всичко замряло и той се огледал. Той спрял времето нарочно, защото искал да го понаблюдава. Ще забележите, че и вие можете така, иска ви се да го правите. Просто наблюдавате. Няма страх - някои от вас се страхуват и започват да осъждат. Не. Наблюдавам - означава просто да осъзнаваш. Защото осъзнаването - е същността на душата.

Майсторът осъзнавал всичко наоколо - сега всичко било като на забавен кадър, времето спряло - и той наблюдавал. Видял, че точно срещу него шофьор се отклонил от пътя, увлечен в любовна кореспонденция (Адамус се смее) - просто за да бъде разказът интересен - по телефона зад волана и не видял, че светва червен светофар и движението пред колата спира. Наблюдавайки, Майсторът можел да види почти неминуемата катастрофа. Най - вече тя ще доведе до много сериозни физически увреждания като минимум поне едната от колите няма да подлежи на възстановяване, а други две ще получат големи повреди и в добавка към всичко, когато той усетил енергията на виновникът за аварията, разбрал че той нямал застраховка. О, боже живота му ще стане много труден. Хм. Майсторът не се опитал да промени това, просто наблюдавал. Неминуемата катастрофа.

Майсторът погледнал по - нататък по улицата. Не толкова далеч млада майка със своето бебе лежащо в количката. Майката имала развълнуван и обезпокоен вид с примес от щастието и радостта на майчинството. Но майката се вълнувала, "Ще успея ли да бъда добра майка? Ще постъпя ли с дъщеря си така, както майка ми постъпи с мен?" Енергията била толкова отчетлива, че Майстора можел да я види. А малкото дете е в количката все плачело, плачело, плачело и плачело. Хм. Това 6 месечно бебе плачело, защото не искало да бъде тук. Неговата майка си мислела, че това са колики или - не зная - газове или още нещо, но малката плачела, защото не искала да бъде тук. Това се случва често. Спонтанни реинкарнации и рядко се случва да са съзнателен избор. Те просто се случват. Малката плачела, защото знаела, че ще се наложи да преживее още 60, 80, 100 години на тази планета. Аз също плаках (Адамус се смее).

Майсторът погледнал в другата посока и видял велосипедиста със спукана гума. Знаете ли, не чак толкова много хора по света могат да бъдат по - зле от велосипедист със спукана гума (силен смях). В смисъл, че велосипедистът бил много ядосан. Мъж на средна възраст облечен в спандекс (смях).

САРТ: Спидо!

АДАМУС: Този мъж се ядосвал, защото му се спукала гумата и той винил всички наоколо. Трябвало да има някой, който да е сложил кабърче на улицата, счупено стъкло или още нещо. Той бил много ядосан не само защото му се спукала гумата и нямало възможност да се придвижи бързо, но още се ядосвал, защото изглеждал много глупаво или поне така си мислел. "Аз съм такъв Мистър Велосипедист, мистър Готин, в своя спандекс - и със спукана гума" - той просто знаел че хората, които преминават покрай него в колите си на газ, му се присмиват. Дали е било така, всъщност няма значение, тъй като той си мислил така и много се ядосвал заради създалата се ситуация.

Майсторът погледнал на другата страна и чул, видял възрастна жена - "възрастна" означава че била на около 90 години въпреки, че изглеждала доста по - млада - тя свирела на цигулка на улицата. Тя свирела, а до нея на земята лежал калъфа на малката и цигулка за подаяния. Тя свирела много приятна мелодия. Знаете ли, обикновено Майсторът, преди да стане Майстор, когато бил ученик - Майстора се чувствал доста неудобно, "О, тази старица и свири на ъгъла на улицата за шепа стотинки за да оцелява, за прехрана. Това е толкова тъжно." Но сега Майсторът не мислел така. Той усещал прекрасната музика, която свирела тя.

После Майсторът отново обърнал поглед този път в посока към парка и видял двама млади, безумно влюбени един в друг. Ах, това го накарало да се усмихне. Били на не повече от 20 години и били изцяло погълнати един от друг - искам да кажа, за хората, очевидно те били влюбени и това предизвикало у него прекрасни спомени. За юношеската любов, тази сексуална възбуда, луда, до обезумяване любов към някой друг. Ах, той се усмихнал спомняйки си за това какво е било.

Майсторът просто постоял за малко в това състояние на забавен кадър - всичко наоколо замръзнало на своите места и Майсторът дори не трябвало да полага усилия за да освети всичко със светлината си, защото той винаги бил с нея.

Когато Майсторът станал Майстор, той си помислил че трябва да спре и да каже, "Аз съм светлина. Аз осветявам потенциалите." Но той разбрал, че това е глупава човешка мисъл. Не трябвало да го прави. Не трябвало да включва и изключва светлината; тя винаги е била с него. Трябвало само да си спомни, "Аз Съм Тук." Всъщност, той дори не трябвало да си спомня това, защото той винаги присъствал. Той винаги осъзнавал, "Аз Съм Тук."

И той видял - че това била прекрасна магия. Той видял мъдростта и светлината на неговото Аз Съм, той си представил как искри, бавно се разширява, много, много бавно лъчите от неговата светлина естествено и леко забулили тази сцена на забавен кадър. Сякаш бавно се появяват първите лъчи на утрешното изгряващо слънце. Той не трябвало да полага усилия и да ги подтиква. Това се случвало от само себе си. Сега вие имате анимация с помощта на която можете да създавате подобни ефекти, но това се случило естествено. Искрите лъчи светлина обхванали всеки човек в тази малка сцена.

Той им позволил да осветят хората. Не се опитвал да ги промени. Не се опитвал да получи добър резултат, а просто осветил техните потенциални. А после премахнал замръзването, премахнал паузата. Махнал временната пауза и всичко се върнало в нормално състояние, а на лицето му сияела усмивка. На лицето му имало широка усмивка.

Това не изисква усилия. В това има само абсолютно приемане, без опит да промениш нещо, но той просто показал на другите какво може да стане, как може да бъде, какви други потенциали съществуват, защото виждате ли, хората лошо умеят да виждат потенциалите. Точно така ще правите и вие. Няма да казвате на човека как да продължи да живее, няма да променяте мислите му. Иешуа, който всъщност беше част от вас показа на хората, че има друг път.

Но да се върнем към нашата история. Цялото действие, цялото движение се върнало към нормалното си състояние и Майсторът просто още малко постоял на място. Той можел така да се каже, да вижда бъдещето, да вижда ефекта от светлината.

Светлината достигнала ядосания мъж на велосипеда, който обвинявал и проклинал всичко наоколо - в този момент било много важно нещо да го спре, защото ако в присъствието на Майстора не му се беше спукала гумата, то приблизително на шест километра оттук, докато кара по шосето 35-годишна жена седнала зад волана в състояние на наркотично и алкохолно опиянение, щеше да го удари и да го убие на място. И това, което изглеждаше неприятност за този велосипедист, да спука гума, което той вероятно ще помни цял ден, обиждайки се на всички останали, всъщност било светлината на Майстора, която му показала друг път където благодарение на спуканата гума се променили всички събитията и животът му бил спасен. Майсторът не го направил. Той просто със своята светлина му показал колко по - добър може да бъде живота му в сравнение с това, което можел сам да види. За Майсторът било абсолютно неуместно да отиде при него и да сложи ръце над колелото за да може то мигновено да спре. Някои хора смятат, че това е магията. Но магията е просто да бъдеш наблизо.

Светлината освети и бебето в количката, която тикаше майката - малката плачеше. Малката силно плачеше, тя не искаше да бъде тук. Но всъщност през цялото време докато детето почти истерично плачеше в него навлизаше колосален поток от божественост. Благодарение на дишането и плача - когато плачете вие освобождавате главата си, а когато освободите главата си, особено в детска възраст, вие позволявате на божествената енергия да влезе.

Всъщност малката плачеше не заради това, че е разстроена от още един живот. Тя искаше да пусне повече от своя дух, своята божественост. Това беше нейното истинско желание. И благодарение на светлината на Майстора, малката осъзна, "Работата не е в това, че не искам да бъда тук. Аз искам да бъда тук изцяло." Ето какво направи светлината, светлината на Майстора.

Любовниците в парка погълнати един от друг - те се разделят примерно след два месеца. Да, случва се при младите, но в този момент нещо потънало у всеки един от тях - никой не е казал за това на другия, но в този момент в парка у всеки от тях нещо потънало: от тези отношения няма да излезе нищо добро. По - добре да ги приключим сега, защото в тях имаше много карма, много минало. Те няма да донесат радост. Те само ще продължат кармата.

Те намериха начин да се разделят за да не се окажат отново в лоши отношения и това само по себе си очисти кармата от всеки от тях всеки пое по своя път. Присъствието на Майстора им помогна да видят, че колкото и силно по тяхно мнение да се обичат един друг в този момент, нищо добро няма да излезе от това. Ето какво направи светлината на Майстора.

Майсторът не трябваше да ходи и да им казва, "О, между другото очаква ви голяма карма. Ако останете заедно ще преживеете нещастен живот и ще се ненавиждате един друг. Единият от вас може да убие другия." Майсторът не трябваше да го казва. Светлината направи всичко.

И още, имаше автомобилна катастрофа - почти случила се катастрофа - шофьорът набираше съобщение зад волана и можеше да се блъсне в друга кола. Ако беше се случила катастрофата, този човек би изпитал много голяма болка в живота си. Голяма болка в живота на другите хора пътуващи в колите пред него. Там седяха старци и катастрофа с такава сила би им нанесла големи травми. А пред тях имаше още една кола с деца на които аварията би нанесла не само физически, но и емоционални щети.

Но в този момент, когато всичко било в застинало състояние, озареният от светлината на Майстора човек, пишещ интимно послание изведнъж ясно осъзнал, че заради неговата безотговорност ще се промени неговия живот и животът на другите хора. В този миг шофьорът осъзнал всичко това като на забавен кадър, хвърлил телефона настрани и виждайки как се приближава друга кола, тоест неговата кола се приближава към предно стоящата; той разбира, че аха - аха да стане катастрофа и тя ще бъде много сериозна, но това не става. Той натиска спирачките. Раздава се силен шум, колата поднася, но не става катастрофа.

И това, че не се е случила катастрофа много силно повлияло на шофьора. По - късно всички излезли от колите си за да се убедят, че всичко е наред и хората си казали, "Не знам как успя да спреш навреме. Може би, защото имаш електромобил..." Те си измислили обяснения, но факта е, че в този момент станала магия.

Този човек, в този момент видял светлината, най - добрия потенциал. Катастрофата не трябвало да се случва. Не трябвало да има много и много години на страдания. Този човек в този момент променил хода на своя живот, станал много по - отговорен, престанал да се разсейва и успял да намери своята страст - всичко това, защото не станала катастрофата. Но за миг, това толкова го изплашило, че променило целият му живот.

Накрая светлината озарила старата жена, която свирела на цигулка на улицата за пожертвования, за дребни стотинки. През цялото време дори още преди да спре времето Майсторът знаел, че това бил друг Майстор. Тя не обичала да седи на пейката в парка или в кафето, този Майстор избрала да свири на цигулка. Майсторът няма нужда от пари. Майсторът -независимо дали е стар или млад, без значение - този Майстор, тази жена решила да се появи в образа на стара, бедна жена, в който тя би могла да бъде там и да свири на цигулка, чиито звуци също така били светлина.

Тя свирела, а наблизо минавали хора и някои се опитвали да я игнорират - защото е некомфортно да виждаш стара жена принудена да свири на цигулка за пари. Някои улавяли магията на нейната музика. Майсторът веднага разбрал, че тя е още един Майстор. Той и изпратил широка усмивка, защото тя вършела своята работа - осветявала светът със светлината си. "Може би нейната светлина - помислил си той - променила цялата природа на всички тези събития. Може би това е била нашата обща светлина." Но това няма значение, защото важното е само, че те видели нещо различно. Те видели най - добрия потенциал, а после всичко зависи от тях.

Майсторът се усмихнал на другият Майстор в края на улицата - жената свиреща на цигулка - тя се усмихнала. Тя весело се усмихнала на Майстора. Тя го познаваше. Тя знаеше кой е той и му изпратила усмивка. Той в отговор по Майсторски и кимнал. И двамата бяха прекарали дълъг ден сияейки със своята светлина, откривайки потенциали за другите хора.

Това ще бъде и вашата работа. Ето така. Искате ли да знаете какво предстои? Искате ли да знаете с какво ще се занимавате? Ето с какво. Това е обикновения ден на Майстора. Ето така.

Завръщате се вкъщи в края на деня, не трябва да работите за да получите енергия, не трябва да страдате, да се безпокоите за това, че може да навредите на себе си или на още някой. Смеете се над тези времена. Завръщате се вкъщи и всичко е във вас. Върнали сте се към Себе си. Завръщате се вкъщи знаейки, че сте направили повече промени на тази планета, отколкото някой може да си представи.

Нека вдишаме дълбоко.

Ето така скъпи приятели. Ето така.

(пауза)

Не зная дали ще пишат книги за вас или дори дали ще се знае името ви, но всъщност на Майстора му е все едно, всъщност той не иска това.

"А признанието? - ще попитате вие - ще има ли признание?" Разбира се. Първо от себе си, а второ от страна на другите Майстори. Ще се срещате с тях - те биха могли да преминат пътя на Шамбра или всеки друг път. Ще знаете, че ето там седи друг Майстор свирещ на цигулка. Те правят същото. Те се намират по всички краища на света - в кафето, на улицата може би на шумното летище или още някъде. Просто ще знаете, "Ние сме тук. Виждам те. Ти виждаш мен. Правим това за което сме дошли тук."

Признанието също така ще бъде от страна на Възнесените Майстори. Когато дойдете в Клуба на Възнесените Майстори, те както никой друг ще знаят какво сте направили. Ще ви завиждат малко, защото не са го направили те самите. Болшинството от тях не останаха в тяло. Те напуснаха. Малко ще ви завиждат. Ще ви дам няколко съвета и подсказки как да се държите с Възнесените Майстори. Те много ще се радват от това, което сте направили; те ще знаят. Дори ако нито един друг човек на тази планета не знае какво сте направили, те ще знаят.

Нека вдишаме дълбоко.

Живота на Майстора.

(пауза)

Той не се опитва да промени света. Горко на тези, които се опитат.

Той не се опитва да натрапи своите ценности на света, убеждения или каквото и да било.

Той просто е свещ на тъмно място. Това е всичко. Свещта не се опитва нищо да промени. Свещта просто свети.

Свещта не проклина тъмнината, както и не се опитва да стане по - ярка.

Свещта не се опитва да изгори стаята. Тя не се опитва да спаси тъмнината. Не. Това е просто свещ. И вътре във всеки един от вас сега гори такава свещ и тя гори вече от много, много, много отдавна. Вие просто сте забравили за това.

Нека сега да вдишаме дълбоко.

Разбира се свещта - това е метафора, но тя сега е много актуална.

Вдишайте дълбоко тази свещ на мъдростта, осветяваща потенциалите и неспособна никога да навреди.

Нека вдишаме дълбоко вашето пътешествие, което ви доведе до тук и това, което ще се случи по - нататък в живота ви.

Наистина не ми се тръгва оттук. Аз просто не искам да напускам тази енергия.

Но знаете ли, днес имам планирана презентация в Клуба на Възнесените Майстори. Мисля че ще ми връчат награда за нещо (смях), не зная. Дори не зная къде да я сложа. Имам толкова много награди (силен смях). Но ме помолиха да дойда днес и да им разкажа за Шамбра.

Преди мен за загрявка ще бъде разбира се Кутхуми. След него е трудно да излизаш на сцена. Трудно е, но мисля че съм готов. Ще си облека същия костюм, в който сега е Калдре. Той ми харесва. Мисля, че ще впечатли Възнесените Майстори.

Но преди да си тръгна нека още веднъж вдишаме дълбоко.

(пауза)

Просветлението - е даденост. То не е причината, поради която дойдохте на планетата. Вие сте тук за да бъдете свещта, която ще сияе със своята мъдрост и своята светлина. Ето така.

С това скъпи мои приятели, моята колесница, моята карета чака. Време е да се разделим и аз ще завърша тази среща така, както и всички останали.

Помнете, че всичко е наред в цялото творение. Благодаря.

Това ти ли си, Линда? Благодаря. Благодаря (леки аплодисменти).