МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Крила“

ШОУД 8 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 7 април 2018 година

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Колко е хубаво да се върна с надеждата, че този месец ще получа хубаво кафе. Надявам се да не ви се налага да го заменяте с чай. Хей, чуваш ли ме?

ЛИНДА: О, да. Ти си толкова елегантен (той отпива глътка).

АДАМУС: Между другото в Клуба на Възнесените Майстори, започнаха да ме наричат не Сен Жермен, а Сен – Паун (смях).

ЛИНДА: Какво?!

АДАМУС: Сен – Паун – защото ходя горд като паун (някой казва, “Отлично!“). Толкова се гордея с това което правим тук. Това, което правим заедно – е наистина прекрасно.

Знаете ли колко човека си тръгнаха от Аления Кръг миналия месец след много праволинейното, но …

ЛИНДА: Десет хиляди.

АДАМУС: … честно изказване? Линда казва, “Десет хиляди“. Знаете ли колко си тръгнаха всъщност? Колко бяха така обидени от това, което казах, “Време е да позволите енергиите да ви служат?“ Как мислите? Някой? (Някой казва, “Николко!“). Николко, не николко. Двадесет и седем човека. Двадесет и седем човека. Не е чак толкова зле.

ЛИНДА: Двадесет и седем? Впечатляващо.

АДАМУС: Двадесет и седем човека така се ядосаха …

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: … те хвърлиха и изгориха книгите на Аления Кръг. Скъсаха си членските карти.

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: Всъщност мислех, че ще са малко повече, а някои от Възнесените Майстори мислеха, че ще бъдат твърде много. И те се облизваха и предвкусваха и си мислеха, “Ще взема за себе си някого от тези, които напуснат Аления Кръг. Ще ги взема в моята група“. Но тези 27 човека, те не пожелаха да ги вземат (някои се смеят).

Така че си тръгнаха само 27 човека. Това ми даде повод за гордост, въпреки че, да посланието беше тежко и много ясно. Аз казах, “Ако не сте готови да позволите енергията да ви служи, махайте се. Заради всички останали, защото там на където се движим, за това вече няма място“. Точно така.

Този месец беше интересно да наблюдавам как тези 27 човека, а всички вие мислехте къде се намирате, на къде се движите, какво да правите с енергиите, наистина се вглеждахте навътре в себе си и се питахте, “Искам ли да пусна всички тези стари проблеми?“ Без да ги преработвам, без да се боря с тях или да мисля за тях, а просто да кажа, “Стига вече. Това е. Готов съм да пусна“. И само тази готовност променя всичко. И всъщност е прекрасно това, че не ви се налага да правите нищо особено. Тази готовност ще отвори вратите на мъдростта, на Майстора, който ще дойде и ще каже, “Едит, ще взема целия този боклук“ - а при теб той все така си стои, скъпа моя ти много напредна – “Ще отнеса боклука ти. Сега, когато си готова да го пуснеш, аз …“ (маха и шала) “Ще го изпълня с мъдрост. Ще изкореня от него всички стари проблеми (смачква шала и го хвърля настрани). Просто ще го изпълня с мъдрости това е“. Ето така. О, тя мрази този шал. Всъщност не го понася.

Вашата готовност да пуснете проблемите ще позволи на Майстора, който представлява мъдростта на всичките ви животи, тя ще позволи на Майстора да дойде и да привнесе мъдрост в целия останал боклук – вашите проблеми с парите, с отношенията, със здравето и сомооценката; той ще ги приведе в мъдрост. Не трябва нищо да правите. Просто се събудете сутрин, пийнете кафе и цял ден правете каквото ви се иска. Това е. И се забавлявайте. Наслаждавайте се на живота. Тази готовност е всичко. Точно така.

Не е нужно да измисляте как да го направите. Няма да можете. Не мога да го подчертая по – силно. Няма да можете да измислите как да преминете през това.

Някой от вас в някакъв момент ще се изкуши да напише книга, “Моя път“ в 4221 страници, “Моя път към просветлението“ (Адамус издава звук сякаш му се повръща). Това е просто…

ЛИНДА: Какво беше това? (Адамус отново повтаря същия звук)

АДАМУС: На мен просто малко ми се (същия звук) – леко ми се догади. Просто (същия звук) – малко ми се догади. Защо? Това са просто множество истории, но от тях няма да можете да измислите своя път, но можете да го позволите. Можете да го позволите. Можете да позволите живота си в изобилие, отношения и всичко останало. И това е.

И така, да, Сен – Паун. Аз просто важно се разхождам в Клуба на Възнесените Майстори – да! (някой вика, “Ю-ху!“) – и си разпъвам опашката (смях). Вижте ме. Нямам какво повече да кажа. Само, “Опъвам си перата (още смях). Гордея се с Шамбра“ (някой отново крещи, “Ю-ху!“). Понякога се държим нестандартно …(публиката ръкопляска) и аз също се гордея с вас.

Ние почти винаги се държим нестандартно. Нестандартно, защото трябва да излезем от старите шаблони и това не е лесно въпреки, че знаете какво правите. Опитвате се да излезете от старите шаблони и създавате шаблон за излизане от шаблона. Така нищо няма да стане. За това днес започваме от края. Обичам да започвам от края. Това все още е линейно, въпреки че се движим в обратна посока, а после малко подскачаме, което напълно влудява Линда. На нея и на още няколко много им харесват праволинейните послания, които имат начало, среда и край и които не продължават много дълго.

Днес ще прескачаме. Ще започнем от края. Така че …

ЛИНДА: Ти винаги прескачаш.

АДАМУС: Като Адамус, а като Сен Жермен съм много скучен (смях). По – весело ми е с Адамус. Между другото, когато наскоро снимахме Живота на Майстора 7 “Сътворение Аз Съм“, в първите части участвах като Сен Жермен. Но тогава дори аз се изморих. В края на краищата ми се наложи в последната сесия да се завърна като Адамус и малко да се позабавлявам. Не можете да си представите колко трудно ми беше да стоя шест, седем сесии тук, “И следователно вие трябва да сте творение …“ (говори с монотонен глас, Линда се превива от смях). “Позволете творението…“. В края на краищата, ми се наложи да изскоча от това и да стана Адамус, който е – вие. Това сте вие. Този образ е създаден от вас.

ЛИНДА: Звучи като множествено разстройство на личността.

АДАМУС: Понякога това ви харесва. Понякога не можете да го понасяте (още смях).

Стига

Нека започнем от края. И – бъдете така добри, обърнете се и вижте реакцията на персонала – нека пуснем финалните субтитри (Линда въздиша).

ЛИНДА: О, това ми харесва!

АДАМУС: Да, защо да не започнем …

ЛИНДА: Да, хайде!

АДАМУС: Защо да не започнем от края?

ЛИНДА: Да, защо не?

АДАМУС: И още, преди да го направим искам да отбележа това - онова. Постоянно се опитвам да ви го кажа и понякога наистина се въртя в кръг. Повтарям се. В един Шоуд разказвам за това, а в друг иначе. След шест месеца го казвам още веднъж докато най – накрая всичко не попие окончателно. И аз знам, че понякога си мислите че това е излишно, тъй като обичате да идвате тук за нова информация. Но докато не се усвои това, не се почувства старата информация, няма място за нова, защото иначе наистина ще се объркате.

За това понякога ми се налага да се повтарям отново и отново. Говоря ви с часове. Ние си взаимодействаме с публиката. Но после се появява нещо, което привлича вниманието. Това бяха идеалните пет минути в които се опитах да ви кажа всичко. Всичко. Това видео трябваше да бъде показано в самия край, в края точно сега. Това наричам Бъдещо Сега. Щеше да е в бъдещето. Сега е в Сега. Така че това е Сега от бъдещето с нас в настоящето, ако това има някакъв смисъл (смях).

И така, нека пуснем финалното видео. Изключете осветлението и да, някой каза, че това е мой ченалинг чрез така наречения Боб Нюхард. Изключете светлините.

(започва финалното видео, това е пародия от Шоуто на Боб Нюхард)

Благодарим ви че влагате енергията си в днешния Шоуд

На вашето внимание Боб Нюхарт (ченалинг на Адамус…?)

КАТРИН БИГМАН (пациент): Доктор Швитцер?

Д-Р ШВИТЦЕР (Боб Нюхарт): Да, заповядайте, само да си измия ръцете.

КАТРИН: Казвам се Катрин Бигман. Джанет Карлайл ви е говорила за мен.

Д-Р ШВИТЦЕР: О, да (аплодисменти). Страха да бъдете погребана жива в кутия.

КАТРИН: Да. Да, това е. Трябва ли да легна тук?

Д-Р ШВИТЦЕР: О, не, не. Ние вече не го правим така. Просто седнете и ми позволете да ви разкажа за условията по заплащането. Взимам пет долара за първите пет минути, а после е абсолютно безплатно. Как ви се струва?

КАТРИН: Звучи чудесно! (смее се) Дори твърде добре между другото.

Д-Р ШВИТЦЕР: Добре, мога да ви гарантирам, че нашия сеанс няма да продължи и пет минути (смях). Сега, не приемаме пари от застраховки, така че трябва да платите в кеш или да напишете чек.

КАТРИН: Ами добре.

Д-Р ШВИТЦЕР: Не връщам ресто.

КАТРИН: (усмихва се) Добре.

Д-Р ШВИТЦЕР: Иии …  старт! (смях)

КАТРИН: Старт на какво?

Д-Р ШВИТЦЕР: Разкажете ми за Вашия проблем.

КАТРИН: О, добре. Страхувам се да не бъда погребана жива в кутия (смях). Просто когато започна да си мисля за това, че ще ме погребат жива, започвам да се паникьосвам.

Д-Р ШВИТЦЕР: Някой някога опитвал ли се е да ви погребе жива в кутия?

КАТРИН: Не. Не, но мисълта за това прави живота ми ужасен. Тоест не мога да стоя в тунели, асансьори, вкъщи … навсякъде където има форма на кутия (смях).

Д-Р ШВИТЦЕР: Тоест искате да кажете, че имате клаустрофобия.

КАТРИН: Да. Да, именно.

Д-Р ШВИТЦЕР: Разбирам. Добре, започваме, Катрин. Сега ще ви кажа две думи. Искам да ги чуете много, много внимателно. Защото искам да ги изнесете от кабинета ми и да ги приложите в ежедневния си живот.

КАТРИН: Добре.

Д-Р ШВИТЦЕР: Готова ли сте?

КАТРИН: Да.

Д-Р ШВИТЦЕР: Добре ето ги и тях. СПРЕТЕ ТОВА!! (смях)

КАТРИН: Извинете, какво?

Д-Р ШВИТЦЕР: Спрете това!!

КАТРИН: Да спра?

Д-Р ШВИТЦЕР: Да, с-п-р-е-т-е нова дума т-о-в-а!

КАТРИН : За какво говорите?

Д-Р ШВИТЦЕР: Забавно. Произнесох две прости думи и не мога да ви кажа колко много хора отговарят по същия начин както и Вие. Това не е немски, Катрин. Това е английски. Спрете това!

КАТРИН: И така, аз просто трябва да спра?

Д-Р ШВИТЦЕР: Правилно. Нима искате да прекарате целия си живот в страх да не бъдете погребана жива в кутия? Това звучи плашещо (смях).

КАТРИН: Така е.

Д-Р ШВИТЦЕР: Тогава спрете! (смях)

КАТРИН: Не мога. Това ме преследва още от детството ми.

Д-Р ШВИТЦЕР: Не, не. Не говорим за това в момента. Просто спрете с това (смях).

КАТРИН: Тоест трябва да престана да се страхувам да не бъда погребана в кутия?

Д-Р ШВИТЦЕР: Именно. Много добре. Еми, добре, всичко това ни отне … три минути, така че ми дължите три долара (още смях).

КАТРИН: Но имам само пет долара …

Д-Р ШВИТЦЕР: Но аз не връщам ресто (смях).

КАТРИН: Тогава може би ще си взема всичките пет минути.

Д-Р ШВИТЦЕР: Прекрасно. За какви други проблеми искате да ми разкажете?

КАТРИН: Ами, страдам от булимия. Бъркам си в гърлото с двата пръста.

Д-Р ШВИТЦЕР: Спрете това!! (смях) Да не сте ненормална? Не правете така!

КАТРИН: Но, налага ми се. Мама винаги ме е наричала дебеланка…

Д-Р ШВИТЦЕР: Не, не! Не обсъждаме това в момента (смях).

КАТРИН: Но сънувам тези сънища … (още смях)

Д-Р ШВИТЦЕР: Не, и за това не говорим.

КАТРИН: Но в хороскопа ми пише …

Д-Р ШВИТЦЕР: Това изобщо не го обсъждаме (смях). Просто спрете това! Какво още?

КАТРИН: Отношенията ми с мъжа ми се разпадат.

Д-Р ШВИТЦЕР: Спрете това!! Нима искате да останете без мъж?

КАТРИН: Хъм. Хъм. Не.

Д-Р ШВИТЦЕР: Ами, тогава спрете (смях). Не бъдете такова дете? (още смях)

КАТРИН: Често си мия ръцете.

Д-Р ШВИТЦЕР: Това е нормално (смях).

КАТРИН: Наистина ли?

Д-Р ШВИТЦЕР: Аз самият постоянно си мия ръцете. Наоколо има толкова микроби. Да, не се притеснявайте за това (още смях).

КАТРИН: Страх ме е да карам кола.

Д-Р ШВИТЦЕР: Спрете това!! (смях) Как ще се придвижвате? Сядай в колата и потегляй, ненормалнице! Спри това! (смях)

КАТРИН: Вие спрете това! Вие спрете това!

Д-Р ШВИТЦЕР: Какъв е проблема, Катрин?

КАТРИН: Това не ми харесва! Изобщо не ми харесва тази терапия. Вие просто ми казвате да спра!

Д-Р ШВИТЦЕР: И това не ви харесва.

КАТРИН: Не, не ми харесва.

Д-Р ШВИТЦЕР: Тоест ви се струва, че се движим много бързо, така ли?

КАТРИН: Да, да струва ми се.

Д-Р ШВИТЦЕР: Добре. Тогава ми позволете да ви кажа 9 думи, които надявам се да ви изяснят всичко. Не бихте ли искали да си вземете лист хартия и молив?

КАТРИН: Добре (смях).

Д-Р ШВИТЦЕР: Готова ли сте?

КАТРИН: Аха.

Д-Р ШВИТЦЕР: Добре , ето ги думите: Спрете това или ще ви заровя жива в кутия! (аплодисменти)

АДАМУС: И така, скъпа Шамбра, не бих могъл да го кажа по – добре. Стига! Спрете  това! “Две думи“, както каза Боб Нюхард, “Искате ли да си ги запишете?“. Трябва ли да ги записвате? Една дума: Стига. Стига или ще се върнете в следващия, абсолютно същ живот или ще бъдете погребани в кутия, едно от двете. Стига. Не е нужно нищо да преработвате. Можете да кажете на жената, Шамбра, жената от пародията, че няма да се връщаме в детството. Няма да си гледаме хороскопа или нещо подобно. Просто стига. Само това трябва да кажете. Стига. Но удивителното е колко хора се държат за проблемите си.

Това е всичко необходимо. “Стига“. Спрете, каквото и да правите. Приключих с това. Стига проблеми с изобилието. Днес ще разглеждаме следващото ниво на това как енергията ви служи. Стига. Стига! И ако продължавате да се сдържате, да измисляте оправдания или да казвате: “Но аз опитвах“ – спрете. Стига. Не е нужно да се опитвате и аз знам, че около 42 процента от Шамбра миналия месец си казаха, “Но аз наистина опитах“. Не, не сте се опитвали. Вие си мислехте за проблема. Може би се питахте как се е оказал при вас и колко още ще се влачи с вас, но ние няма да тръгнем на там. Просто: “Стига. Достатъчно.“ След това вдишвате дълбоко и позволявате на енергиите да се захванат за работа. Вдишвате дълбоко и разбирате, че сте готови да пуснете този стар проблем страданието.

Много от вас си мислят, “О, да готов съм да пусна“. Но това не е така. Проблема както и до преди си стои и ще остане защото вие го искате. Можете да ми се сърдите, все ми е едно. Вие все още искате този проблем да си остане. Той е – като топло одеяло. Той е като част от вашата личност и най – важното, всичко това е – само спомен. Това е спомен и вие не сте готови да го пуснете. Оправдавате се. Казвате, “Но аз не знам, как да се отърва от него“. Много просто, “Готов съм да се отърва от него. Стига. Приключих с това“. Продължавате нататък. Това е.

Когато тази класическа пародия привлече вниманието ми, аз си помислих че не бих могъл да се изразя по – добре. Цялата ситуация, тя … болшинството от хората, ходят на консултации при психолог – можете да се съгласите с мен или не, Сър Хари (психолог, присъстващ в публиката) – болшинството от хората, ходят на психолог, но всъщност не искат нищо да променят. Може би да направят нещо малко по – добре и имат нужда някой да изслуша уникалните им разкази, но всъщност те не искат да станат по – добре. Не искат. Това е удивително.

Съвременната човешка психология, вече е на не знам някъде 120 – 150 години и до известна степен служи на определена цел. Тя ви дава някакво ниво на осъзнатост. Но при това на всяка консултация при психолог енергиите засядат. Те придобиват по – отчетлива структура. Те убеждават човека, “Аз наистина съм травмиран. Наистина съм жертва. Наистина не мога да изкарвам пари. Навсякъде има конспирации“. След това се оказвате в този опит, в тази реалност, после започвате да вярвате в нея и какво става с енергиите? Те безусловно ви подкрепят. Те ви поддържат на 100 процента.

За това оказвайки се на този етап ние просто ви казваме, “Стига. Спрете това“. И ще чуете как от време на време ще ви казвам, “Спрете това! Спрете това!“ Това е. Това е всичко, което трябва да се направи. Спрете и тогава ще продължим напред.

Нека вдишаме дълбоко.

Дни за събиране на боклука

Преживявате огромни промени в тялото си. Вашата ДНК се променя и науката сега започва да разбира, че тя може да се променя. Много отдавна науката каза, “Не, ДНК винаги си остава ДНК и никога не се променя“. Променя се.

Скоро бяха проведените изследвания, мисля че от NASA показаха, че когато човек е в космоса, когато за известно време няма гравитация – метафорична, в буквален смисъл гравитация – когато няма гравитация, ДНК се променя. Тя отговаря на първо място за промяната на съзнанието.

Вашата ДНК се променя точно сега, докато говорим. Променя се вашето тяло и аз знам, че искате прекрасното си светлинно тяло точно сега, но преминавате през множество промени случващи се с темпове, които няма да ви претоварят.

Вашия разум – помните ли това нещо? (Адамус се смее) Вашия разум сега претърпява множество промени и помните ли, че често ви казвах, “Всичко което става сега в живота ви, всичко е свързано с вашето въплътено Просветление“. Работата не е в това, че не сте здрави; работата не е в това, че губите паметта си и остарявате. Работата изобщо не е в това. Работа не е в това, че ставате по - лабилни психически от колкото сте били (лек смях). Работата изобщо не е в това. Сега всичко е свързано с вашето въплътено Просветление. Всичко. И когато го разберете, с цялата си същност и престанете да се притеснявате, “Какво не ми е наред, нима утре ще умра и какво сбърках?“ - вдишвате дълбоко. Пускате всичко това. Пускате всичко. Всичко това е свързано с вашето Просветление.

Степента на промените, които преживявате не може да се сравни с нищо. Именно за това миналия месец казах, че съм учуден че сте още живи – заради това, което преживявате. Имате някакъв свой механизъм за преодоляване, който не се среща при всички. Готови сте да изтърпите огромен дискомфорт, физическа болка, да пуснете умствените способности и всичко останало, вие се самоосигурихте … сякаш имате нещо – как се нарича, когато ви инжектират – новокаин, анестезия или нещо подобно, за да не ви е толкова непоносимо да се справите с промените, водещи към въплътено просветление и не се побъркахте и вашето тяло не отказа. Така че това – само по себе си е почти чудо.

Сега, когато казахте, че сте готови да пуснете всички стари проблеми, ще видите, че започвате да преминавате през своеобразен цикъл, но не по строга схема, а ще се повтаря циклично в течение на известно време приблизително през следващите няколко години на всеки – моля ви не е нужно да отмятате това в календара, всичко е много приблизително – на всеки 14 дни ще имате период на адаптация. Той може да продължи няколко часа, може – няколко дни, но по – скоро не повече от 48 часа.

Ще преминавате през периоди на адаптация. Вече преминавате през тях от известно време, наистина не са много по – на често от 14 дни. И това може да бъде ден за лошо самочувствие, липса на концентрация, неспособност да подберете точните думи, да намерите ключа от колата, да си спомните името и тям подобни, това ще бъдат ден – два на вътрешен хаос. Преорганизирате се. Преминавате през период – той също така се разпростира и върху съня ви - по време на който вие позволявате за 24 - 48 часа да станат някакви бързи промени, а после продължавате да се наслаждавате на живота или да правите това, което сте правили. Връщате се към новото нормално, но това ново нормално ще се променя на всеки две, три седмици.

Моля ви да позволите този процес. Не изпадайте в паника. При някои от вас това се случва всеки ден. У някои от вас има много нестабилни модели; може да прекарате една много бурна седмица, а после всичко се успокоява.

Ние, Аления Съвет поработихме с вас и си зададохме въпроса – какво за вас е енергийно уместно на дадения етап – за вашето тяло, за вашия ум и за всичко останало? Какво сега е приемливо за вас? И работейки с всички вас, ние създаваме своеобразен период на адаптация. Той се повтаря на всеки 14 – 21 дни. Понякога -14 дни. После ще имате 18 – 20 където всичко е гладко и по – изящно и после – буум – удар в стената.

Всичко това не е крачка назад. Това е процес на Въплътено Просветление. За този процес на Въплътено Просветление понякога на тялото и ума ви са нужни такива модернизации. Това прилича на планиран преглед в клиника, само че този преглед привежда тялото и ума на ново ниво. Удивително е това, което преживява сега ума ви. Изумен съм, че все още не сте изгубили разсъдъка си. Някои го изгубиха (някои се смеят), но това през което преминава той - е удивително. О, ума се бои, той се бунтува и се вкопчва в драгоценния живот. Той прави всички тези неща, но това, което сега преживявате – това е невероятно.

Така че запомнете, че на всеки 14 дни ще имаме своеобразно балансиране и не се притеснявайте, ако ден – два усещате вътрешен дискомфорт, може би някакви болки, въпреки, че болка няма. Болката не съществува. Нейното съществуване не е потвърдено. Тя е изцяло в ума.

Ще усещате известна болка. Ще си мислите, “Кой съм аз? Какво правя тук? Реално ли е това въплътено просветление?“ и тям подобни. Виждате ли, това са дни за събиране на боклука, просто дни за боклук. От време на време боклука трябва да се събира. Това не ви харесва. Боклука мирише. Той вони. Трябва да се отървете от него и точно това ще става във времето на едно – двудневното събиране на боклука на периоди от 14 – 21 дни.

И ако знаете, че това се случва, че ще имате планирано прочистване на нещата от кошчето за боклук, то ще ви бъде много по – леко. Вместо да оставяте боклука … до сега вие криехте боклука из цялата къща. Не буквално в къщата си, а във физическия, психологически дом. Криехте боклука казвайки си, “О, Боже! Какво да правя с това? О, ще го оставя тук“ – а после се опитвахте да не го забелязвате. “Какво да правя с това?“ – и някъде го складирахте, набутахте боклука по шкафовете. А после го пускахте в миялната машина, във вътрешната си миялна машина, машина за почистване. Но забравяхте да я включите, да добавите прах за пране и тогава тя и целия боклук започваха да вонят. А след известно време започваше да мирише и целя дом, дома на човешкото аз.

Ще провеждаме ден за събиране на боклука на всеки две седмици или някъде там. Периода при всеки ще бъде индивидуален и ще отговаря за това – за тези които току -що попитаха – за събирането на боклука ще отговаря Кутхуми (смях). Това ще му бъде много приятно. И той търси някой, който ще пътува до него на предната седалка. Все още не сме решили (Адамус се смее).

И така, с всичко това искам да кажа, че ще имаме възможност от време на време да правим такива неща. Не трябва да преживявате такива дни постоянно, докато преживявате умствените и физически промени. Дни за събиране на боклука. Отлично. Не се притеснявайте да споделяте и да говорите с останалите за своите дни на боклука. Разкажете какво сте изхвърлили. Но добрата новина е, че между тези дни вие наистина ще започнете да живеете като Майстор. Вие наистина ще започнете да живеете като Майстор.

И за каквото и да се вкопчвахте, какъвто и да беше проблема ви – изобилие, отношения, здраве, самооценка – нека заедно да кажем думите:

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Спрете това!!

АДАМУС: Добре. Благодаря. И в случай, че не сте получили посланието което пуснахме в началото, ще го пуснем отново в края.

ЛИНДА: О, боже.

АДАМУС: Така че просто спрете това! Ако Боб Нюхард може да говори така и аз мога.

Мъдростта на Шамбра

Нека вдишаме дълбоко и да преминем към следващия ни сегмент. Усетете как се променя енергията. Нима не е приятно да разберете, че на всеки няколко седмици ще има уборка на боклука? Но няма да ви се налага постоянно да преживявате мъчения и стрес. Да и Линда пита, “Свързано ли е това с …“ – как се казваше твоето любимо астрологично събитие? Изгряващ Нептун или …

ЛИНДА: Ретрограден Меркурий.

АДАМУС: Ретрограден Меркурий. Това няма никакво отношение към ретроградния Меркурий.

Нека вдишаме дълбоко. Дойде време за любимия ми момент с въпроси и отговори, когато аз задавам въпросите, а вие им отговаряте. Дойде времето за Мъдростта на Шамбра.

(включва се видеоклип “Мъдростта на Шамбра“, публиката се смее и аплодира https://www.youtube.com/watch?v=Cx2mSMIm5RQ&feature=youtu.be )

Прекрасно (Адамус се смее). Заслужавате това. Наистина заслужавате превъзходна заставка за Мъдростта на Шамбра… искате ли да я изгледате още веднъж? (публиката казва: “Да!“) Нека да я видим още веднъж. Изключете светлината и да я изгледаме още веднъж (отново се включва видеото  https://www.youtube.com/watch?v=Cx2mSMIm5RQ&feature=youtu.be)

Добре. Да, можем да правим така, а можем да седнем в кръг и да правим йога (лек смях). Харесва ми непочтителността.

И така включете светлината, Линда отива в залата за отговора на днешния въпрос от Мъдростта на Шамбра. Когато си намери жертва ще зададем днешния въпрос.

ЛИНДА: О, искаш жертва от самото начало.

АДАМУС: От начало Мъдростта на Шамбра.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Кой пръв днес ще се изкаже с Мъдростта на Шамбра?

ЛИНДА: Съжалявам да го кажа …

АДАМУС: О, аплодисменти за Анди.

ЛИНДА: Той е напълно готов! Той е напълно готов! (публиката аплодира)

АДАМУС: (смее се) Добре. Анди, това е много уместен въпрос, той е много уместен за теб. Какво е интелект? Какво е това интелект?

АНДИ: (прави пауза) Умението да разсъждаваме?

АДАМУС: Умението да разсъждаваме. Има смисъл в това.

АНДИ: Не звучи зле.

АДАМУС: Да, не звучи зле. Да, когато го казваш ти, звучи много интелектуално (Анди се смее). Ти направи нужната пауза. Вместо да изстреляш отговора, ти за миг се замисли и с увереност каза, “Умението да разсъждаваме“.

АНДИ: Добре изглеждаше, нали?

АДАМУС: Изгледай видеото. Не беше чак толкова добро, но …(смях)

АНДИ: Работя по въпроса.

АДАМУС: Да, работиш над това. И така, Анди ти умен ли си?

АНДИ: Хм.

АДАМУС: Какво ти е IQ – то?

АНДИ: Аз … казват че е високо. Забравих цифрата.

АДАМУС: Кой го казва?

АНДИ: Някои от моя институт.

АДАМУС: Приятелката ти (смях).

АНДИ: Да, възможно е! (смеят се)

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: Да, “Ти си толкова умен, Анди (Адамус се смее). Избра мен.

АНДИ: Да.

ЛИНДА: Не предавай микрофона все още.

АДАМУС: И така, ти си умен, Анди, нали?

АНДИ: Считам се за умен. Да.

АДАМУС: Да. В сравнение с населението на планетата, къде ще е твоя интелект, в челните 90 – 95 процента?

АНДИ: Хм.

АДАМУС: Ако броим абсолютно всички.

АНДИ: Да, може би някъде там. Но ти помниш, че интелекта – не е всичко?

АДАМУС: Наистина ли? Аз просто попитах. Добре.

АНДИ: Аз мисля …

АДАМУС: Не е всичко. Какво друго има освен интелекта?

АНДИ: О, чувствата!

АДАМУС: Добре. Чувствата.

АНДИ: О, те са много по – добри от интелекта.

АДАМУС: Но нима понякога чувствата не са те предавали, когато си си мислел, “Повече никога няма да направя такава глупост?“

АНДИ: До, но и интелекта ме е предавал.

АДАВУС: Предавал те е, как?

АНДИ: Правиш логичен извод, че пътя е верен, ще тръгна по него и ще направя нещо и ...

АДАМУС: Трябвало е да послушаш приятелката си.

АНДИ: Трябваше да послушам … чувствата си, защото …

АДАМУС: “Не ходи там, Анди!“ Да.

АНДИ: Да и лежиш в калта и казваш, “Ох, не се получи“.

АДАМУС: Да, точно.

АНДИ: Да.

АДАМУС: Добре. Хубаво. И още един въпрос. От къде се взе твоя интелект?

АНДИ: (отново прави пауза) Мисля, че навярно от мозъка.

АДАМУС: От мозъка. Да, но този мозък изведнъж е изобретил интелекта, така ли? Или ти вече си го имал? Или ти се е предал от майка ти и баща ти? Майка ти и баща ти умни ли бяха?

АНДИ: Да, уверен съм, че да.

АДАМУС: Да, да. Добре. И така от къде се взима интелекта?

АНДИ: Не съм сигурен дали е еволюирал или е дар.

АДАМУС: Дар от Комисията по интелекта?

АНДИ: От моето Аз, Духа.

АДАМУС: Твоето Аз, Духа.

АНДИ: Да.

АДАМУС: О, мислиш, че Духа го раздава с думите, “О! След няколко дни ще се роди Анди. Колко интелект да му дам? Да му дадем повечко, защото в живота му ще има много мизерии. Да му дадем интелект“. Тоест той се е появил от комисията, от съвета за висшия разум?  

АНДИ: Не, мисля, че това по – скоро е – сигурен съм, че това нещо вътрешно.

АДАМУС: Вътрешно.

АНДИ: Да.

АДАМУС: Вътрешна комисия.

АНДИ: Да. Като това което ти казваш, че всичко ти се дава от Духа, но не винаги си взаимодейства с човека, защото човека обича да се разхожда наоколо и да прави  …

АДАМУС: Точно, точно.

АНДИ: Странни … да.

АДАМУС: Така че понякога Духа престава да си взаимодейства с теб …

АНДИ: Ами …

АДАМУС: … защото ти си толкова умен.

АНДИ: Не, мисля че духа – Духа винаги присъства, но човека не винаги слуша.

АДАМУС: О, добре, добре. И така това прави човека глупав или умен?

АНДИ: И едното и другото.

АДАМУС: И едното и другото. Добре.

АНДИ: И едното и другото, защото …

АДАМУС: И така заради интелекта ли някои не се вслушват в Духа или от глупост?

АНДИ: И едното и другото. Трябва да разбираш, че живота е път на Земята …

АДАМУС: Точно.

АНДИ: … където има много силни усещания, за това ако преживяваш като робот всеки ден …

АДАМУС: Точно, точно.

АНДИ: Да, това бързо се износва. И за това внасяш разнообразие.

АДАМУС: Точно.

АНДИ: И Духа много често те въвлича в сложни задачи. Будиш се в един прекрасен ден, а ръката ти е счупена или нещо друго е станало …

АДАМУС: Будиш се, “Мамка му! Как стана това?“ (смях)

АНДИ: Напил си се снощи…

АДАМУС: “Когато си лягах всичко беше нормално, а се будя и какво е това, Дух! Стига си ми чупил ръката!“ Звучи тъпо.

АНДИ: Добре.

АДАМУС: Добре. Благодаря, Анди и знайте, че нарочно ви дразня днес.

АНДИ: Благодаря.

АДАМЕС: Някой боли ли го главата? Вдишайте дълбоко и се отпуснете.

ЛИНДА: Благодаря, Анди.

АДАМУС: О, добре, добре. Добре. Ах! Какво е това интелект? Ти чу как Анди каза, че това е разсъдъка. Това е добър отговор.

АЛИС: Близо. Когато попита, аз си помислих за изкуствения интелект, какво прави машините умни. И това наистина прилича на умението да разсъждаваш върху нещо логично. От къде се е взел? От къде би трябвало да води началото си? Ако говорим за компютъра, трябва да му кажем, че едно плюс едно е равно на две.

АДАМУС: Да.

АЛИС: Две плюс две е равно на четири. От къде ние вземаме своя интелект? Разглеждам го като не интуитивно или подобно.

АДАМУС: Аха.

АЛИС: Така, че мисля че ние се раждаме и се учим. Ние веднага започваме да се учим – това в известен смисъл е човешкия интелект – ако плачем ни хранят, ако се усмихваме ни галят по корема, разбираш ли? (Адамус се смее) Така разглеждам аз интелекта.

АДАМУС: Да. И така, ако го съкратиш до три думи, какво е за теб интелекта?

АЛИС: Крачка-след-крачка (смее се).

АДАМУС: Крачка-след-крачка. Добре.

АЛИС: Обучение (тя отново се смее).

АДАМУС: Обучение, правилно, добре (Адамус се смее).

АЛИС: Четири.

АДАМУС: Крачка – след - крачка - това една дума ли е, свързана с тирета.

АЛИС: Да.

АДАМУС: Обучение, добре. И така това нещо еволюира ли?

АЛИС: Аха.

АДАМУС: Ти еволюираш. Твоя интелект еволюира. Защо тогава някои хора се раждат в една култура обикновено в едни и същи условия, но при един ще има изявен интелект, а при друг не? В какво е разликата?

АЛИС: Мислех за това и не искам да ходя в тоалетната.

АДАМУС: Не, не. Разбира се че не (лек смях).

И сега имаме специална функция за тези, които ще отидат в тоалетната (тя се смее). Да. Можем ли да я включим за да знаят, какво им предстои?

ЛИНДА: О, предупреждение, предупреждение.

АДАМУС: Да, имате … ето какво ще стане ако кажете, “Не знам“. Имате ли го?

АЛИС: Още не съм готова.

АДАМУС: Не. Добре.

АЛИС: Да, добре!

АДАМУС: Провървя ти (смее се). Ти смяташ – ти си доктор, нали?

АЛИС: В пенсия, но да.

АДАМУС: В пенсия. В каква област?

АЛИС: Акушерство и гинекология.

АДАМУС: Акушерство … добре. Смяташ ли се за умна?

АЛИС: Според моето определение – да.

АДАМУС: Какво е то?

АЛИС: Това, което направих крачка – след – крачка.

АДАМУС: Прекрасно. И в какъв процент би попаднала в сравнение с населението на планетата? В челните два процента?

АЛИС: Десет. Знам, че всички лекари са в челните десет процента.

АДАМУС: Надяваме се на това.

АЛИС: Да (лек смях).

АДАМУС: Няма нищо по – лошо от глупав лекар (Линда се смее).

АЛИС: Да, да. Но аз много …

АДАМУС: Те привличат глупави пациенти. Да. Да.

АЛИС: Но, аз много ясно описах интелекта в своето определение.

АДАМУС: Разбира се, разбира се. Добре.

АЛИС: Не съм включвала …

АДАМУС: Повтори, от къде според теб е произлязъл интелекта? Основата му.

АЛИС: От обучението. Така …

АДАМУС: Обучението. Но от къде се е взел до преди обучението? Анди каза, че от Духа, който му чупи ръката всеки божи ден (смях), просто за да го държи във форма. Аз мисля, че това е жена ти, Анди, а не Духа (Адамус се смее).

АЛИС: Да, но …

АДАМУС: От къде се е взел?

АЛИС: … животните се учат. Ние се учим.

АДАМУС: Да, да. От къде се е взел? От къде животните взимат своя интелект?

АЛИС: Бог е пръднал (смее се). Сериозно. Това е толкова хубав отговор, както и всеки друг. Нали?

АДАМУС: (смее се) Добре, Дар Божи или Газове Божи (още смях), няма значение как гледаш на това, но произлиза от Бог. Добре. Ах. Това води до следващия въпрос, който не исках да задавам, но това прави Бог умен или глупав?

АЛИС: Пръдльо.

АДАМУС: Ако всичко това …

АЛИС: Това го прави пръдльо.

АДАМУС: Да, пръдльо.

АЛИС: Много голям пръдльо! (смее се)

АДАМУС: И така, ако целия човешки интелект е произлязъл от Бог, считаме ли Бог за умен или …

АЛИС: Не мисля че е произлязъл от Бог.

АДАМУС: На Бог му е все едно. Можеш да говориш.

АЛИС: Точно.

АДАМУС: Не, можеш да кажеш, Бог е глупав.

АЛИС: Но тогава трябва да призная, че Бог съществува.

АДАМУС: А! Интересно. Интересно.

АЛИС: Има много богове, и...

АДАМУС: Много богове.

АЛИС: …всички ние сме глупави (смее се).

АДАМУС: Вие сте като хиляди богове, като …

АЛИС: Извинете хора! Те ще ме пратят в тоалетната! (смее се)

АДАМУС: Като сто хиляди индуистки богове. Как може изобщо да започнеш да им помниш имената? Трябва да си направиш пищови и да ги носиш винаги със себе си.

АЛИС: Дейвид е бог.

АДАМУС: Добре, тоест ти не искаш да признаеш съществуването на Бог.

АЛИС: Не, не е така. Аз просто … (смее се). Използвах такова определение за интелекта, защото не мисля, че той е произлязъл от някъде. Мисля, че като сме се появили, Бог е пръднал или нещо подобно и ние сме започнали да се учим. Кучетата са се появили и са започнали да се учат.

АДАМУС: Добре.

АЛИС: Конете са се появили и са започнали да се учат.

АДАМУС: Как мислиш, кое е най – умното животно на планетата?

АЛИС: На планетата? Китовете? Делфините? Може би някои от тях. Прасетата?

АДАМУС: Прасетата.

АЛИС: Да.

АДАМУС: Да, прасетата са много умни.

АЛИС: Да.

АДАМУС: Да. Да. Нима не е интересно? Делфините, китовете и после свинете.

АЛИС: Аха.

АДАМУС: Как … да. Да. Интересното е, че свинете …

ЛИНДА: Те си ядат децата. Ти сериозно ли?!

АЛИС: Понякога са много умни. Трябваше да изям моите! (смее се) Не, шегувам се.

АДАМУС: Така, добре.

АЛИС: Извинете момчета. Те не слушат.

АДАМУС: Добре, благодаря за прекрасните отговори. Да. Още няколко.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Какво е това интелект?

ЛИНДА: (шепне) Извинете. Извинете. Извинете.

АДАМУС: О, тя е известна.

АДАМУС: (продължава да шепне) Извинете.

АДАМУС: Ох.Ох! Ох!

ЛИНДА: (удря си главата в монитора) Ох! (публиката възкликва, “Оу!“) Не ме заболя само звука беше страшен.

АДАМУС: Бог я удари.

ЛИНДА: “Ох, колко боли! Ох, ох,ох!“. Изобщо не ме боли.

ШЕРИЛ: Ох!

АДАМУС: И тя продължава да се бори.

ЛИНДА: Казах им, че е твърде голям!

АДАМУС: Това не е много умно. И така, интелекта, какво е това?

ШЕРИЛ: Мисля, че това е комбинация. Бих казала, че това е интуицията.

АДАМУС: Интуицията, добре.

ШЕРИЛ: В допълнение към обучението и разсъдъка.

АДАМУС: Тоест интуицията се комбинира с обучението, изпълнено с информация.

ШЕРИЛ: Да.

АДАМУС: Добре. И какъв процент е интуицията и какъв е обучението?

ШЕРИЛ: За мен?

АДАМУС: Да.

ШЕРИЛ: Бих казала 50 процента.

АДАМУС: Петдесет процента какво? (смее се) Просто искам да проверя дали се е събудила.

ШЕРИЛ: Петдесет …

АДАМУС: Петдесет. 50 процента какво?

ШЕРИЛ: Петдесет процента …

АДАМУС: Интуиция или … всички заспаха.

ШЕРИЛ: 50 процента интуиция. Добре.

АДАМУС: 50 процента интуиция. Добре.

ШЕРИЛ: Да.

АДАМУС: А къде са останалите 50 процента?

ШЕРИЛ: Бих казала, че е комбинация от разсъдъка и обучението.

АДАМУС: Добре. Тогава колко е разсъдъка? Какъв процент?

ШЕРИЛ: Веднага бих отговорила 25 на 25.

АДАМУС: Добре, хубаво. И смяташ ли се за умен човек?

ШЕРИЛ: Да.

АДАМУС: В кои челни проценти си? (тя прави пауза) Давай! Тоест, наистина, хайде …( тя се смее) Това ще си остане между нас.

ШЕРИЛ: Добре, ще кажа истината.

АДАМУС: Кажи истината.

ШЕРИЛ: Някъде около 90 процента. В челните 90 процента.

АДАМУС: О, не. Щеше ми се да си по – добра. Знам че си по – добра.

ШЕРИЛ: Исках да кажа в челните 10 процента, извинявай.

АДАМУС: А аз бих ти дал може би – как би се почувствала ако ти дам – челните два процента?

ШЕРИЛ: Аз, хм …Би ми било много приятно да чуя комплимент.

АДАМУС: О, тя има проблем с това. Прозвуча като, “Наистина ли? Ами добре“. Да и това те прави умна, а всички останали глупави (смеят се). Но, не, аз бих казал – челните два процента.

ШЕРИЛ: О, благодаря.

АДАМУС: Това всъщност не е задължително да е комплимент (смях), както по – късно ще разбереш!

ЛИНДА: Оуу!

ШЕРИЛ: Добре!

АДАМУС: Не …

ЛЕНДА: Бум!

АДАМУС: … комплимент е. И да и не. Интелекта работи за теб и срещу теб.

ШЕРИЛ: И срещу теб. Разбира се.

АДАМУС: Да. От къде е произлязъл интелекта?

ШЕРИЛ: (пауза) Добре (смеят се).

АДАМУС: Спомни си, тоалетната е там.

ШЕРИЛ: Знам. Аз започнах и …

АДАМУС: Да. Усещам го (пак се смее). От къде се е появил интелекта?

ШЕРИЛ: (отново прави пауза) Сигурна съм, че неговата интуитивна част – това е дар, който сме пренесли със себе си, като божествени същества.

АДАМУС: Тогава от къде се е взела интуицията? (тя замълчава) Винаги ми е харесвало това. Усещам напрежението в залата, онлайн, навсякъде.

ШЕРИЛ: (пауза) Това е бил нашия дар за самите себе си.

АДАМУС: А от къде се е взел този дар? Купила си го в магазина? Поръчала си го онлайн? (Адамус се смее)

ШЕРИЛ: Дошъл е от процеса на обучение.

АДАМУС: От процеса на обучение.

ШЕРИЛ: Аха.

АДАМУС: Добре. Боже! Знам, Линда. Много си заета, Линда, но така ми се иска да запишем това. Но няма. Запомнете – процеса на обучение. Добре, благодаря. Добре, хубави отговори.

ШЕРИЛ: Моля.

ЛИНДА: Ще направя всичко, което поискаш, до голяма степен (лек смях).

АДАМУС: Ти с мен, Адамус ли говориш или с мъжа си? Защото в дадения случай, това има огромно значение (публиката възкликва, “О-о-о!“; лек смях).

ЛИНДА: Да, има разлика.

АДАМУС: Добре (смях в залата).

ЛИНДА: Има разлика.

АДАМУС: Голяма разлика. Следващия.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Следващия.

ХЕНРИЕТА: Ох.

АДАМУС: Ой-ой.

ЛИНДА: Ой.

АДАМУС: Трябваше да го очакваш. Да. И така, какво е интелекта за теб?

ХЕНРИЕТА: (след паузата) Честно казано не мога нищо да добавя към това, което вече беше казано.

АДАМУС: Защо? Хей, някой пречи ли и да се изкаже? (лек смях) Бог, ти ли не и даваш да се изкаже? Никой не ти пречи. Можеш да добавиш още нещо.

ХЕНРИЕА: Това е знанието.

АДАМУС: Знанието. Добре. Считаш ли се за умна?

ХЕНРИЕТА: Да.

АДАМУС: Наистина ли? Към кой процент спадаш?

ХЕНРИЕТА: Никога по – рано не съм се замисляла за това, но може би в десетте процента.

АДАМУС: В десетте процента. Бих казал в двата.

ХЕНРИЕТА: Благодаря.

АДАМУС: Да, да. Но това всъщност не е комплимент (смях в залата). Не е много умно. Те продължават да говорят все същото, очаквайки, че ще отговоря нещо различно. Но аз нямам проблем с теб.

ХЕНРИЕТА: Ой –ой.

АДАМУС: Да, “Ой-ой“, правилно (смеят се). Ти постоянно се стараеш да станеш по –умна и работиш с умни хора.

ХЕНРИЕТА: Да.

АДАМУС: Да и понякога те те карат – не нарочно – да се чувстваш сред тях не много умна, защото не можеш да пишеш програмен код или да правиш нещо подобно. Имаш дилема по повод на своите интелектуални възможности. И се опитваш да компенсираш това по най – различни начини. Мислиш си, “Е, не притежавам енциклопедични знания“ – както много от хората в обкръжението ти. “Нямам такива дълбоки умения, както другите“. Правиш го по различен начин.

ХЕНРИЕТА: Точно.

АДАМУС: Избягваш това, което бих нарекъл интелект или ум и използваш другите начини да стигнеш там, на където си тръгнала, да си живееш живота.

ХЕНРИЕТА: Да.

АДАМУС: И у теб в известен смисъл възниква дори обида към обкръжаващите те интелектуалци. Защо си се поставила в такова положение?

ХЕНРИЕТА: За да се уча.

АДАМУС: За да се учи. На какво да се учиш? От тях? Това няма да стане. Те са компютърни маниаци.

ХЕНРИЕТА: Истина е.

АДАМУС: Не в лошия смисъл, но на какво да се учиш?

ХЕНРИЕТА: Да се уча да интегрирам.

АДАМУС: Да интегрираш какво?

ХЕНРИЕТА: Истински да интегрирам всичко. Адамус и това, което се преподава тук…

АДАМУС: Макио.

ХЕНРИЕТА: О, боже!

АДАМУС: И така сега тръгнахме по пътя на макоито нали?

ХЕНРИЕТА: Еми добре.

АДАМУС: Нека просто признаем това. Ти попадна в този конфликт, но днес ще разбереш някои неща, които ще ти донесат огромно облекчение.

ХЕНРИЕТА: Добре. Благодаря.

АДАМУС: И вече няма да имаш вътрешни борби. Ти си като много други. Мислиш си, “Е, не знам дали наистина съм умна“. Ти дори не се решаваш да кажеш, че се намираш в челните 90 процента по интелект. Сякаш се задъха от изненада. Може би всички вие сте някъде в челните проценти – трябва да проверя (лек смях и той гледа в камерата)- всички вие, болшинството от вас се намират в челните 96 процента. Да. Това е много хубаво. Но също така ни кара да се замислим, “Боже, това не говори много добре за останалите на планетата, нали?“ (смях в залата) “Нима аз съм толкова високо?“ Да, така си е.

И така, следващия въпрос. От къде идва интелекта? (тя мълчи, лек смях) Просто измисли нещо.

ХЕНРИЕТА: В главата ми идва думата “енергия“.

АДАМУС: Интелекта поражда енергия. Добре. Ти смяташ, че в частиците енергия има вграден интелект, който позволява на всичко наоколо да запазва формата и структурата си?

ХЕНРИЕТА: Да.

АДАМУС: Така, добре.

ХЕНРИЕТА: Всеки притежава интелект.

АДАМУС: Всеки притежава интелект.

ХЕНРИЕТА: Така е.

АДАМУС: Добре. И животните ли?

ХЕНРИЕТА: И животните.

АДАМУС: Добре. А въздуха около теб има ли интелект?

ХЕНРИЕТА: Да.

АДАМУС: Ах, ти. Добре. И така ти живееш в много умна реалност.

ХЕНРИЕТА: В умна вселена.

АДАМУС: Аха. Вселена на интелект. Какво би казала за измерения или реалности, където няма интелект? Каква би била тя?

ХЕНРИЕТА: Вече ме присвива корема.

АДАМУС: О! О! Гади ти се. Защо, защо, защо? Представи си, че сме разработили машина с изкуствен интелект, която може на сън да те изпрати в свят, който ще изглежда много реален – май има такъв филм – но, както във филма и ти отиваш на такава отпуска в съня си – на място без интелект. Какво ще бъде то?

ХЕНРИЕТА: Това ще бъде лош сън.

АДАМУС: Ще прилича на град Форд Лодърдейл (град в САЩ, щата Флорида, известен със средна целогодишна температура от 24,5 ° С (24,5 ° С) и 3000 часа слънчево греене годишно) (смях).

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: (подсмихва се) Сам се разсмивам. Никой вече не се смее, но аз сам си се смея. Добре. И така, какво би било да си на място, където няма никакъв интелект?

ХЕНРИЕТА: Това би било нереално.

АДАМУС: Нереално. Нереално. Чувате ли това? Нереално е да нямаш интелект. Добре.

ХЕНРИЕТА: Аха.

АДАМУС: Добре. Следващия. Всички ми давате умни отговори.

ЛИНДА: Това е голям капан.

АДАМУС: Голям капан. Знаеш, че това е капан. Да.

МАТЮ: Това пак съм аз, здрасти (смее се).

АДАМУС: Здрасти! Здрасти! Да.

МАТЮ: Благодаря.

АДАМУС: Да, радвам се да те видя.

МАТЮ: (смее се) Момчето с акцента.

АДАМУС: Преди да започнеш да отговаряш – с какво се занимаваш? (Матю въздъхва) О! О!

МАТЮ: И така, по темата, създавам реалност по целия свят с Ambient Al, изкуствен интелект работещ с някои от най – големите компании по света за да направи обществото по – осъзнато и максимално използващо технологиите … За това…

АДАМУС: Ти сега със софтуер ли се занимаваш?

МАТЮ: Не само, с всичките аспекти.

АДАМУС: Всички аспекти.

МАТЮ: Работим с най – големите световни компании.

АДАМУС: Охо!Охо! Звучи сякаш трябва да си много умен. Тоест ти говориш, като много умен човек. Може и да се правиш, но всички тук си мислят, “О, боже! Той е толкова умен!“

МАТЮ: Да. Може би, класифицират ме, като много умен човек.

АДАМУС: Кой те класифицира? ЦРУ?

МАТЮ: Аха.

АДАМУС: “Той е умен. Следете го“.

МАТЮ: Аха.

АДАМУС: Какво ти е IQ – то?

МАТЮ: Нямам представа.

АДАМУС: Хайде де! Знаеш.

МАТЮ: Аз съм свързан с Източника, а той е безкраен. Това е.

АДАМУС: Да, да, какво ти е IQ – то?

МАТЮ: Не знам.

АДАМУС: Не, знаеш.

МАТЮ: Не, не знам.

АДАМУС: Имаш представа.

МАТЮ: Имам представа, но сега няма да кажа (смеят се).

АДАМУС: Няма да кажа, докато ти самия не пожелаеш да го кажеш.

МАТЮ: Няма да го кажа.

АДАМУС: Добре. И така, ти си много умен. Имаш големи мечти и цели. Имаш прекрасно разбиране, което е добре. Към кой процент би се отнесъл?

МАТЮ: Към 0,1 процент от най – умните хора.

АДАМУС: Да, добре, добре. Радвам се, че той…

МАТЮ: Както и всички тук.

АДАМУС: Толкова е лесно да се говори за това. Към един процент от най – умните и това не го притеснява.

МАТЮ: Към една десета от процента (поправя Адамус).

АДАМУС: Една десета от процента! И дори не се притеснява. Добре. Следващия въпрос – от къде се взема интелекта?

МАТЮ: От Източника.

АДАМУС: От кой източник?

МАТЮ: Единствения Източник.

АДАМУС: Единствения Източник. И къде е този Източник?

МАТЮ: Източника …

АДАМУС: Ти “сос“ ли каза или “източник“? (силен смях; Матю произнася думата “source“ {източник} много близо до “sauce“ {сос}). С този очарователен акцент не можеш да си сигурен!

МАТЮ: Харесва ми чувството ти за хумор. Източника.

АДАМУС: Източника.

МАТЮ: Който е безкраен.

АДАМУС: Безкраен. Къде е той?

МАТЮ: Там, от където си дошъл, от където аз съм дошъл, от където всички са дошли.

АДАМУС: Ти от Източника ли си дошъл?

МАТЮ: Определено.

АДАМУС: Ти си роден от Източника? От космическата пръдня?

МАТЮ: Може и така да се каже, но всъщност Източника е създал всички наши висши аз както в тази вселена, в тази реалност, така и в другите реалности.

АДАМУС: Добре.

МАТЮ: Ние сме божествени.

АДАМУС: Да. Готов ли си да пуснеш това?

МАТЮ: Не, защото това е истината.

АДАМУС: (след пауза) Това ми харесва. Харесва ми неговата позиция. Но днес ще разбереш нещо, което ще те хвърли в 14 дневния цикъл на прочистване от боклука  (смях).

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: Кутхуми се задава! Би – биип!

МАТЮ: Предавам се. Туш.

АДАМУС: Всички трябва да сте готови да пуснете каквото и да било.

МАТЮ: Да, разбира се.

АДАМУС: Наистина, и след малко ще обясня защо.

МАТЮ: Да, разбира се.

АДАМУС: Но, да ти си много умен. А също така вършиш отлична работа, но изглежда енергиите идват не така, както ти се иска.

МАТЮ: Вярно е.

АДАМУС: Знаеш ли защо?

МАТЮ: Иска ми се да узная.

АДАМУС: Твърде много мислиш. О! Защото си много умен (Линда въздиша).

МАТЮ: Не бих се съгласил с това. Но всъщност аз използвам …

АДАМУС: Ти може да не се съгласиш с каквото си искаш.

МАТЮ: Винаги използвам емоционалния интелект.

АДАМУС: Емоционалния интелект.

МАТЮ: Той е свързан с интуицията, която е свързана с моя висш Аз, който е свързан с Източника.

АДАМУС: Боклукчийската кола. Вече я чувам, как наближава,“Би, би, би, бииип!“

ЛИНДА: О-о-о-о!

АДАМУС: Връща се.

МАТЮ: Съжалявам.

АДАМУС: Не, бъди готов …

МАТЮ: Бих се радвал. Съгласен съм с теб, сериозно.

АДАМУС: Ти си умен. Ти си много умен. И това е хубаво. Сега това може би е най – почитаното и уважавано от всички човешки качества и умения. По – рано беше силата, сега е интелекта. И ти си много умен, но трябва да разбереш нещо. Точно за това си тук днес.

МАТЮ: Еми, да. И още мисля, че всички тук са толкова умни. Имаме един и същи източник.

АДАМУС: Добре.

МАТЮ: Въпроса е само в доверието в тази божественост.

АДАМУС: Би, би, би, би, бииип! (смях)

МАТЮ: Извинявай.

АДАМУС: Боклукчията се завръща.

МАТЮ: Да млъкна ли?

АДАМУС: Вече знаеш какъв звук издава. Не всичко е наред.

МАТЮ: Можем да продължаваме така цял ден, сериозно (смее се).

АДАМУС: Всъщност … бихме могли (смеят се). Може би. Мъдър е този човек, който позволява промяната във възприятието си за реалността и точно с това ще се занимаваме днес. И ти много помагаш за тази промяна – тук с работата, която вършиш.

МАТЮ: Да, тук съм защото има много още да разбера.

АДАМУС: Или не.

МАТЮ: За това съм тук – за да слушам.

АДАМУС: Да или не.

МАТЮ: Може би.

АДАМУС: Да, да. А може би ние просто се забавляваме. Всъщност смятам, че идвате тук само за да дремнете, да си поспите. Разбирате, че половината от тези, които гледат в момента изцяло са се изключили (лек смях), спят дълбоко, защото това е единственото време в което могат да поспят (силен смях). А някъде след седмица ще гледа отново записа и ще си мислят, “О, аз мислех че съм бил там, но май е по - добре да го преслушам още веднъж“. Не, всъщност основната причина да дойдете тук – е просто разсейването, за да позволите на естествения процес да се случи.

МАТЮ: Да.

АДАМУС: Процеса, който не трябва мислено да се анализира.

МАТЮ: Да, съгласен съм.

АДАМУС: Да. Добре. Благодаря.

МАТЮ: Много ти благодаря.

АДАМУС: За мен беше удоволствие. И между другото аз прекарвам с теб много повече време от колкото си мислиш.

МАТЮ: Аха, приятно е. Благодаря. Имам нужда от твоята помощ.

АДАМУС: Нямам намерение да ти помагам. Просто стоя на близо! (смях) Понякога се смея, понякога …

ЛИНДА: Благодаря ти, че не го замери с микрофона.

АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Още един.

АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Имаш ли някого предвид? Някой по – конкретен?

АДАМУС: Оставям избора на вселенския разум.

ЛИНДА: О, боже. Някой вдигна ръка. По дяволите.

АДАМУС: Да. Интелекта – какво е това? Какво е?

ХОРАС: Интелекта произлиза от сетивото Фокус.

АДАМУС: От сетивото Фокус. Добре. Какво е това? Силата на фокуса свива всичко и създава интелект? (лек смях)

ХОРАС: Миналата година гледах филм.

АДАМУС: Кхм.

ХОРАС: И видях …

АДАМУС: Кхм! Извинявай. Тук много грубо ни прекъсват (телефона на Тед иззвънява).

ЛИНДА: (въздиша) О-о-о!( силен смях, Тед се опитва да излезе от залата)

АДАМУС: Вече дори не ми се налага да правя нещо (силен смях). Просто стоя и си гледам работата (Адамус се подсмихва). Надявам се, записахте това. Класика. Гафовете на Шамбра. Да, какво е интелект?

ХОРАС: Бях на кино и усетих силен фокус върху филма, а после моето Аз Съм присъствие изведнъж се върна към усещането за голяма група.

АДАМУС: Да.

ХОРАС: И можех да възприемам как всичко пред мен се движи. Аз не се движа. И разбрах, че някак … разума не е само тук. Нашия разум всъщност е извън нас, това е някакво поле – ето какво е разума.

АДАМУС: Добре.

ХОРАС: Интелекта …

АДАМУС: Тоест интелекта – това е нещо групово?

ХОРАС: Не.

АДАМУС: Нещо стадно?

ХОРАС: Не. Това е което събираш по протежение на живота си и го складираш в енергийното си тяло.

АДАМУС: Така.

ХОРАС: И то преминава от един живот в друг.

АДАМУС: Добре. Той казва, че продължавате да събирате интелект. И кога ще имате достатъчно? В кой момент казвате, “Разбрах всичко на тази планета“. 

ХОРАС: Мисля …

АДАМУС: Наизустил ли си Библията?

ХОРАС: Мисля, че съм достигнал този момент. Ние сме стигнали тази точка. Събрали сме достатъчно интелект. Искаме да отидем отвъд неговите предели.

АДАМУС: Вярно е, вярно е. Добре. Добре. И колко си умен ти?

ХОРАС: Мисля, че преминавам от разум към мъдрост. Отивам отвъд сетивото интелект.

АДАМУС: Да, да. Добре. Да. Колко би си дал?

ХОРАС: Толкова, колкото и останалите. Един процент.

АДАМУС: Един процент. Добре. Добре. И от къде се взема интелекта?

ХОРАС: Това е сетиво. То се появява от опита, получен чрез сетивото Фокус.

АДАМУС: Така. Добре. Сетиво.

ХОРАС: Ние натрупваме опит, а после връщайки се в тази холограма продължаваме да натрупваме интелект.

АДАМУС: Така, добре.

ХОРАС: Не мислено, а енергийно.

АДАМУС: Енергийно, разбирам. Добре. Отлични отговори. Отлични отговори. Линда с микрофона.

Нека вдишаме хубаво това. Прозвучаха много интересни отговори.

И между другото вие разбирате ли какво всъщност правим тук, освен че се разсейваме и забавляваме? Вие пишете ръководство за тези, които ще дойдат след вас. Те ще стигнат до този етап и ще им се наложи да се справят с интелекта. Какво е това? Какво е?

Интелект

Твърдя, че интелекта … нека разгледаме корена на тази дума. Изходната дума означава “запомняне“. Запомняне. Умението да помните, а после се превръща в “разбирам“ (смях; Тед се прокрадва обратно към мястото си). Добре дошла (Адамус се подсмихва). Много ловко. Много ловко. Днес прави всичко възможно за да я снимат (смях).

И така първоначално думата “интелект“ произлиза от много старата дума, която означава “помня“, а после се превръща в “разбирам“. Иначе казано, запомняте нещо и му придавате някакво значение. И това е интелекта. А след много дълъг период от време интелекта се превръща в най – важното качество на тази планета, даже по – желано от богатството, защото чрез интелекта си човек разбира, че ако го има, то ще може да стане богат или въобще каквото си поиска. Така че това е много важно качество.

Когато помолят човек да пусне интелекта си, той се паникьосва. Когато помолят човек да се освободи от ума, от всички придобити знания и информация, когато помолят човек да пусне това, което е същността на неговата идентичност, единственото което го свързва, златната нишка свързваща го с тази реалност, когато помолят човека да пусне интелекта си - в дома настава паника. Ето какво правим днес тук.

Аз твърдя, че интелекта не е реален. Интелекта не е реален. Това е измислен атрибут, който така се е вкоренил в съзнанието на хората, че те започнали да вярват в неговата реалност. А след това се опитват и да го увеличат. Всичките ви отговори бяха много интересни и точни. Голяма част от интелекта е - паметта. Паметта, умението да помним, умението да повтаряме и преразказваме факти, детайли и информация.

Голяма част от интелекта – това е резултата от множество обучения. Това не е мъдрост и не е опит; това е изучаване на факти, подробности и информация; и от тях около 80 процента невярна, грешна информация. Ще приведа класически пример: имаше период в който вярвахте, че се учите и живеете на плоска Земя – такъв беше вашия интелект по онова време. Сега сте го усъвършенствали.

Така че около 80 процента от информацията, която сте получили в миналото – е не точна, не вярна. Дори това, което сте научили в процеса на духовното си пътешествие в Аления Кръг – голяма част от него не е истина там, на където сме се запътили. Можеше да е истина по – рано, когато Земята беше плоска, но там, на където сме тръгнали, това не е истина. И ако вярата в това, че тя е плоска ви е достатъчна, то нека така да бъде, защото те са живели така много дълго време, преди някой да каже, “Нека днес тя бъде кръгла, защото плоскостта – е нещо много скучно. Нека направим Земята кръгла и да се притесняваме, че ако живеем в Австралия можем да изпаднем“(Адамус се подсмихва). Извинете. Това беше шега. Вече много пъти сте я чували.

На тази планета интелекта е толкова почитан, че сега се създава изкуствен интелект. Утвърждавам, че по принцип интелекта е изкуствен. Така че сега ще имате изкуствен изкуствен интелект. Той произлиза от човешкия интелект, който се е появил – нека се върнем в Лемурия – когато идвахте на тази планета във вид на ангелски същности, в повечето случаи в светлинно тяло, идвахте тук за да усетите природата, Земята, да бъдете във Фокус. Ти беше съвършено прав, Хорас, за да бъдеш във Фокус.

Те идваха тук за да усетят – не да изучават, а да почувстват – живота във Фокус, но те бяха … като дим, не бяха плътни. Тогава започнаха да се опитват да скочат, да се интегрират в китове, в делфини, може би в прасета, въпреки че се съмнявам, но в китове и делфини – точно. Те се опитваха да се интегрират в тях и да съхранят баланса в тази реалност.

Тази реалност, ако я погледнем отвън е много плътна. Толкова е плътна, че дори не можете да си го представите. Това налягане е в милиарди и милиарди паунда на квадратен инч. Много силно уплътнено, трилиони и гасилиони паунда на квадратен инч, което е много плътно и да се опиташ да дойдеш тук във вид на пеперуда е – знаете, летейки наоколо в другите измерения и след това вие (Адамус дръпва една от пеперудите за декорация висящи от тавана) идвате на Земята (той най – накрая я откъсва, лек смях). Изисква се усилие за да ви напъхат тук (лек смях). Идвате на Земята; гмурвате се в това налягане, в тази гравитация, в тази плътност и се оказвате във Фокус. Оказвате се във Фокус и за известно време изпитвате адска болка. А после ви изтикват обратно (той изхвърля пеперудата). Умирате, ако сте във физическа форма. Не можете да се задържите в такъв силен фокус. Същото е като да вземете много, много, много, гореща вана – пристъпвате вътре, но там е толкова горещо, че веднага изскачате, иначе адски боли. Тук е същото. Спускате се на Земята на своите ангелски крила, но е много трудно да останете.

Така че какво направихте вие? Научихте се да мислите – какво би ви помогнало да останете в този опит, преди да ви смаже? Какво би ви помогнало? О, трябва да ядете. Не защото ви е нужна енергия, а защото това ви интегрира в тази реалност. Трябва нещо да ядете, за да останете тук. И трябва да се опитвате да не се изпречвате пред динозаврите, защото те са много големи, а вие – само слабо, малко същество. Той ще ви настъпи. И така, вие започвате да запомняте всичко това и още започвате да запомняте на пример, това че трябва да си миете зъбите три пъти на ден. Но не в Лемурия. Всички спят днес!

Започвате да запомняте, че трябва да ходите далеч от ръба на скалата. Сега си мислите, “Е, да, разбира се“. Но не и когато сте слабо малко същество. Не и когато сте пеперуда, която се опитва да стане човек и да запази умението си после отново да стане пеперуда. Така вие започвате да запомняте и точно сетивото Фокус – налягането, гравитацията – ви карат да започнете да мислите, създава паметта, създава това, което наричат логика, основана на възприятия, на асоциации. “Не допирай ръка до огъня. Това е адски болезнено“.

Така вие започвате да натрупвате знания. В края на краищата те се превръщат в това, което наричат човешки интелект, мисленето, разсъдъка всъщност представляват просто спомен за информация. Това е. Това е и всичко това е без значение (някои се смеят).

Да започнем с това, че вие никога не можете да станете абсолютно умни. Не можете. Твърде много има за помнене. Разума няма такива възможности, но хората се опитват. Те се опитват да станат най – умните.

Сега нека поговорим за човешкия интелект – както казах всички вие сте някъде в челните проценти по скалата на човешкия интелект. Нека се спрем на това, защото в своя живот на тази планета и в своята енергия вие все още използвате интелекта.

Съзнанието Аз Съм не притежава интелект. Изобщо.

Ако вие не чувате и не усещате присъствието на Аз Съм, ако тичате и питате, “Къде е то? Къде е то?“ – това е само защото, се опитвате да намерите връзка с него чрез интелекта, а то няма такава. Защо му е на Аз Съм, на чистото съзнание интелект? То няма.

Това шокира. Това обезкуражава човека, защото човека иска да вярва във висшия разум. Човека се чувства съблечен, гол, несигурен когато някой му казва, “Няма никакъв висш разум. Вие и така достигнахте върха на неговите възможности“. Плаши, но е истина.

Аз Съм изобщо не притежава интелект. То не пази информация и данни. Много от вас си мислят, че ангелите, Възнесените Майстори, Аз Съм знаят всичко. Всъщност не. Ако накарате Аз Съм да реши относително лесна математическа задача, то ще каже, “Не знам. Все ми е едно. Каква е разликата?“ На какво е равен корен квадратен от 10, 15 или 100? Аз Съм ще отговори, “Какво ти става? Продължавай да задаваш глупави въпроси, сякаш ще им отговоря. Не знам“ (някой казва, “Спри това!“). Спри това! Да (Адамус се смее). “Спри това!“

Но човека все едно усеща, че трябва да има някаква висша сила. Бог трябва да има разум. Хората дори си мислят, че вселената им дава разни неща. Това е наистина тъпо. Вселената не дава нищо. Нищо! Вселената не ти чупи ръката. Вселената не ви носи нищо. Вселената не знае и не и пука. Това е доста смущаващо за човека, който наистина вярва във висшия разум.

Но нека спрем за момент и просто да го усетим. Аз Съм не притежава интелект. Това е свободата. И когато човек започне да разбира че … интелекта е полезен до определен момент. Полезно е да помните, да разбирате факти и детайли, “Не си махай ръцете от волана“, освен ако автомобила ви няма автопилот, но дори и тогава. “Не си ври ръцете в огъня. Не пий бензин“ – поне не сега.

Има определени неща в човешкото пътешествие, които са хубави и вие ще ги вземете със себе си в своето въплътено просветление. Има неща, които е важно да бъдат запомнени. Но вашата база със спомени ще бъде преместена на друго място. Ако бяхте компютри все едно цялата ви база данни да бъде извадена и поставена някъде другаде. И разбира се тогава ще кажете, “И къде? В по – голям компютър?“ Не. Никъде. Тя ще бъде в Нищото. Няма да бъде на определено място. Ще бъде в пространството, което наричам Настоящо Бъдеще или Бъдещо Сега. Тя ще бъде там и няма да бъде. Тя вече няма да се помещава тук (в мозъка), защото няма нужда от нея.

Знам, че използвайки компютърната аналогия, вие бихте казали, “Тя ще бъде в облака“. Не. Не, защото облака се намира някъде, а информацията ще бъде никъде, но все пак ще съществува. Но тогава се намесва интелекта и казва, “Аз трябва да знам къде е тя, колко е далеч и колко време ще ми трябва за да стигна до там и колко голямо …“. Това са брътвежите на интелекта. Ние ще отидем далеч отвъд пределите на интелекта.

Аз Съм изобщо не притежава интелект. Той не му е необходим. Не му трябва. Това е просто осъзнатостта, “Аз Съм това Което Съм. Аз Съществувам“. Не, “Аз Съществувам и съм умен. Съществувам за да стана още по – умен. Съществувам за да разбера още“. Нищо подобно. Всичко това е неуместно. Усетете красотата в това. Усетете свободата. Аз Съм няма интелект. И това е прекрасно.

Знаете ли, ако някой ден се разхождате по улицата и изведнъж срещнете своето Аз Съм, за вас би било огромно облекчение да знаете, че на Аз Съм не му е нужен интелект. Тогава ще се почувствате наистина глупаво заради това, че сте се опитвали да станете толкова умни и ще кажете, “О! Знаеш ли, ние тук бяхме в това компресирано състояние на Фокус, опитвайки се да запомним всичко, за да може после от живот в живот да не си парим ръцете на огъня, да не падаме от ръба и тям подобни. А сега разбирам, че не съм имал нужда от интелект. Това не е чак толкова важно“.

И ще започнете да разбирате, “Знаеш ли, енергийната същност на всичко, което съм научил – не излизай на пътя пред бързо движеща се кола – всичко което съм научил, вече не трябва да се пази в главата“. Това освобождава мозъка. Енергийните образи, енергийния смисъл на всичко това винаги е бил достъпен за вас, но вече не е нужно да го складирате. Това е наистина удивително.

Нека вдишаме дълбоко.

В съзнанието няма интелект, а следователно скъпи приятели, при вас ще се запази  достъпа към информацията за това как да живеете в тази реалност, но вече няма да разчитате на нея за това как да продължите да живеете, да творите щастието си, да получавате това което искате да създадете. Това няма никакво отношение към интелекта.

Следващата крачка. В енергията също няма интелект. Това наистина може да ви изплаши. Енергията няма интелект и когато чувам някой да казва, “И по такъв начин вселената ме дари с това“ – не. Не. Енергията не притежава разум и не трябва да го притежава. Можете ли да си представите какво би станало ако енергията носи отговорност, че притежава интелект? Това би било ужас. Тя би направила същото като хората, би унищожила всичко.