МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия ”Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила”

 

ШОУД 7 - АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 5 март 2016 година

https://www.crimsoncircle.com


Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Скъпи приятели, хайде да вдишаме дълбоко.

 

Харесва ми, че в Шамбра има класа, стил. Харесва ми, че когато правите нещо, било то дори подбора на видео материалите (има предвид видеото https://www.youtube.com/watch?v=5g0RZh0GlgQ&feature=youtu.be, излъчено преди ченалинга) - което се изготви точно тук, в Аления Кръг, не някъде другаде - когато си подбирате така видеата, когато правите нещо в живота си, независимо какво е, вие го правите стилно, с вкус. Това е очевидно. То означава, че вие внасяте в него своята енергия. Внасяте своето творчество.

 

Болшинството от хората просто правят нещо. Ако не го правите със страст, идваща от сърцето - не си струва да го правите изобщо. Тогава вие просто преживявате всеки ден отново и отново, повтаряйки едни и същи крачки. Намирате се в обикновения, скучен коловоз на живота. Но когато внесете сърцето си, дори знаейки че може да бъде много рисковано - някой може да го отрече, на някого може да не се хареса, може нищо да не се получи - това няма значение. В крайна сметка вие живеете. А сега ще си взема кафето  (някои се смеят).

 

САНДРА: Очаквах го.

 

АДАМУС: Да, благодаря. (аплодисменти)

 

САНДРА: Знаех, че в края на краищата, ще стигнеш до там.

 

АДАМУС: Благодаря. И ето какво обичам в работата си с Аления Кръг, сега, когато продължаваме нататък. Взехме това решение преди няколко седмици. Движим се напред, движим се към това, което се нарича въплътено просветление и то е толкова различно, толкова изпълнено със страст, толкова рисковано, плашещо, страшно. Има моменти, когато ви се иска да се върнете към единството, там беше толкова безопасно. Но и вие и аз знаем, че вече не можете да живеете така. Вече няма да живеете така. По - скоро ще си тръгнете, от колкото да продължите да живеете така.

 

Днес ще обсъдим и това, но точно сега искам да направите енергийна снимка на този момент, независимо дали се намирате тук в студиото, гледате онлайн, гледате по - късно. Направете енергийна снимка - не визуална, а енергийна картина - на себе си и всичко, което ви заобикаля. Направете енергийна снимка.

 

(пауза)

 

След това, когато свършим тук ще направим още една. Ще видите колко можете да повлияете на  промените в живота си. Може би едва доловимо, може би приглушено, но ще усетите разликата, когато в края направите още една енергийна снимка на себе си и на своята реалност.

 

И така, нека вдишаме дълбоко.

 

Въпроса

 

Днес ще започнем с въпроса. Обичам да започвам с въпрос; това ви кара да се събудите, кара ви да усетите потенциалите и възможностите.

 

ЛИНДА: Това значи ли, че аз съм с микрофона?

 

АДАМУС: Да, моля. И така, днешния първи въпрос е и той е труден; това е езотеричен въпрос. Няма правилни и грешни отговори, но разбира се ще го има и отговора на Адамус. (смях)

 

ЛИНДА: И още как!

 

АДАМУС: И ви моля наистина да го усетите. Моля ви наистина да го усетите, докато Линда сканира аудиторията в търсене на този, който първи ще получи микрофона.

 

ЛИНДА: Няма да се скриете.

 

АДАМУС: Просветлението - това е нещо което избирате или е нещо, което приемате? И докато обмисляте, докато Линда идва с микрофона, искам още да напомня че Кутхуми и аз сме прекарали известно време с Кайл Гибран (автора на стиховете от видеото), работихме с него.

 

ЛИНДА: Разбира се.

 

АДАМУС: Беседвахме с него, както и Блаватска, но, е ... не винаги миришеше на стар тютюн (някои се смеят). Но несъмнено, на тази планета той беше един от истинските учители и сега е Възнесен Майстор и е достъпен за ченалинг.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Хм. Но е по - добре да сте добър писател или поне да влагате сърцето си в това.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: И така, въпроса: просветлението - това е нещо, което избирате или е нещо, което приемате? Линда - микрофона; публиката - отговорите.

 

ЛИНДА: Добре. Веднага ме тегли ... знаех си, че трябва да тръгна някъде насам.

 

АДАМУС: Да интересно. Ти малко се промени.

 

ТЕД: (облечена е като “Розанна Розанандана” - героиня на комедийната актриса Гилда Рандер). Не знам защо ... нямам никаква представа ... еми - не съм паднала от небето. Хей, вие твърде много се забавлявате и аз просто ... (смях) На скоро преминах през “Живота на Майстора” - https://store.crimsoncircle.com/the-master-s-life-chapter-1-transfiguration.html. Валям се в леглото от четири дни. Краката ми смърдят. Боли ме корема. О, боже това е ужасно.

 

АДАМУС: И така, как би ...

 

ТЕД: Няма разлика.

 

АДАМУС: Какво име би си дала, как би се нарекла? Каква роля играеш?

 

ТЕД: О, Розана, Розанандана.

 

АДАМУС: Ах! Добре, добре, добре.

 

ТЕД: Тя беше горе (показва небето), знаеш ли, но наблюдаваше. Имате твърде мно ... както и да е.

 

АДАМУС: А би ли разказала малко на зрителите - за Роза - Розана Розанандана.

 

ТЕД: Добре, тя беше героиня на Гилда Рандер. Вие може би не сте били родени още, но тя беше в ранните издания на ”Събота вечер” на живо и беше много ... беше много добър образ и когато Гилда премина отвъд, тя известно време беше в Близките Сфери.

 

АДАМУС: И работеше с теб както виждам.

 

ТЕД: Е, опита се.

 

АДАМУС: Да, да. Опитала се е. (Адамус и публиката се смеят)

 

ТЕД: Не знам колко добре и се получи, но между другото аз я поканих долу.

 

АДАМУС: Тя влагаше страст в играта си, в ролите и не се сдържаше. Много я критикуваха, но това е добър пример: “Ако искаш да направиш нещо, прави го с живот и страст”. И така, какъв е твоя отговор на въпроса днес?

 

ТЕД: И едното и другото.

 

АДАМУС: И едното и другото.

 

ТЕД: И едното и другото.

 

АДАМУС: Добре.

 

ТЕД: Да.

 

АДАМУС: Добре, добре. Добре, а защо? (някои ръкопляскат)

 

ТЕД: Забравих какъв беше въпроса, но знам отговора (силен смях). Кълна се! Имах отговор! Знаех отговора, а сега не мога да повторя въпроса.

 

АДАМУС: Линда ти прошепна в ухото: ”Няма значение какъв е въпроса, кажи ”и едното и другото”.

 

ТЕД: И едното и другото. Не казвай: ”Не знам”.

 

АДАМУС: Не знам.

 

ТЕД: Защото ...

 

АДАМУС: Да.

 

ТЕД: ... това няма да мине.

 

АДАМУС: Не знам. Карай. Нека започнем с избора.

 

ТЕД: Е, тук трябва да има съзнателен избор. Трябва да има избор, фокус, път. Трябва да се направи избор да се върви по даден път, но както казваш, това ще стане във всеки случай, така че всъщност, знаеш ли ... какво по дяволите....

 

АДАМУС: И така, какво би поставила ти на първо място, приемането или избора?

 

ТЕД: Мисля, че от начало трябва да го приемем, а след това да го изберем.

 

АДАМУС: Добре. Изглежда че е обратното, но карай. Да, да.

 

ТЕД: Да приемем избора. (Адамуд се усмихва). Добре.

 

АДАМУС: Добре. Добре, благодаря.

 

ТЕД: Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря за отговора.

 

ТЕД: Благодаря.

 

АДАМУС: Да (някои аплодират). Благодаря. Не ти ли е много топло? (има предвид огромната перука на главата и)

 

ТЕД: Ще ми стане...

 

АДАМУС: Ще ти стане (Адамус се усмихва)

 

ТЕД:  ... скоро. Просто ... да.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Следващия. Просветлението - това е което избирате или е това, което приемате?

 

АНДИ: Смятам, че тя уцели точния отговор, защото според мен, трябва да направим съзнателен избор, за да тръгнете в тази посока.

 

АДАМУС: Правилно.

 

АНДИ: Но никога няма да стигнеш до там. Трябва да го позволиш.

 

АДАМУС: Правилно.

 

АНДИ: Така че всъщност ...

 

АДАМУС: Като яйцето и кокошката. Кое е първото, избора или приемането?

 

АНДИ: Тъй като съм човек, харесва ми повече частта с избора.

 

АДАМУС: Харесва ти частта с избора.

 

АНДИ: Защото това е нещо, което мога да направя.

 

АДАМУС: Добре. Отлично. Защо кокошката е пресякла улицата? (стара американска шега, хумор с очевиден отговор - “за да отиде от другата страна”)

 

АДНИ: (кратка пауза) Предавам се. Защо?

 

АДАМУС: Не знам. Задавам този въпрос от векове (някои се смеят), изглежда никой не знае отговора. Аз просто ...

 

АНДИ: Трябва да намерим кокошка.

 

АДАМУС: Еми, да. Да. Да.

 

АНДИ: Да. Добре.

 

АДАМУС: Добре. Следващия. Просветлението - това избор ли е или приемане?

 

ДЖИЙН: Аз също съм съгласна, че е и едното и другото.

 

АДАМУС: И едното и другото и как смяташ - яйцето или кокошката?

 

ДЖИЙН: Мисля, че съм приела това преди да дойда в този живот и моята човешка част е избрала да премине през него.

 

АДАМУС: Добре, а защо тогава е трябвало да избираш?

 

ДЖИЙН: Защото моята човешка част обича ...

 

АДАМУС: Обича трудностите.

 

ДЖИЙН: ... да се мотае в дуалноста.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ДЖИЙН: Но моята човешка част, знаеш ли, от една страна когато бях дете, моето човешко аз го е избрало - и тоест човешкото ми аз го е приело - и аз танцувах с това, а след това блокирах всичко. След това, когато живота ... аз просто не можех да живя без ...

 

АДАМУС: И така, къде се намираш в по - голяма степен сега, избора или приемането?

 

ДЖИЙН: Приемането.

 

АДАМУС: Приемането?

 

ДЖИЙН: Приемането.

 

АДАМУС: Добре. Добре.

 

ДЖИЙН: Просто приемане, да.

 

АДАМУС: Приемане.

 

ДЖИЙН: Човека трябва просто да позволи.

 

АДАМУС: Добре. До тук добри отговори. На къде продължаваме от тук?

 

ЛИНДА: До сега?

 

АДАМУС: До сега.

 

ЛИНДА: До сега?

 

АДАМУС: Ще изслушаме още няколко.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Просветлението. Избор ли е или приемане?

 

ЛИНДА: Скот.

 

СКОТ: Мисля ...

 

АДАМУС: Ако не възразяваш да се изправиш...

 

СКОТ: Да, разбира се. Да.

 

АДАМУС: ... за да може света да те запомни завинаги.

 

СКОТ: Мисля и едното и другото.

 

АДАМУС: И едното и другото.

 

СКОТ: Благодарение на силата на ”и”.

 

АДАМУС: Да.

 

СКОТ: И всичко това едновременно. Когато избереш това, то вече съществува и в другата реалност.

 

АДАМУС: Как стоят нещата с приемането, Скот?

 

СКОТ: Мм. Старая се колкото може повече. (смее се)

 

АДАМУС: Колко е добро твоето ”колкото може повече”? Да, това звучи малко мъгляво ...

 

СКОТ: Добър въпрос (смее се).

 

АДАМУС: “Старая се колкото мога повече”. Това всъщност означава “Не ми се получава” (смях). “Но се провалям бавно”.

 

ЛИНДА: Ой!

 

АДАМУС: Бавно претърпявам провал (смеят се).

 

ЛИНДА: Ой!

 

АДАМУС: Така звучи това. В момента чета енергията. И така, как са нещата с приемането при теб?

 

СКОТ: Струва ми се, че се справях доста добре допреди два дни и нещо и от тогава съм добре, сега бих приел малко подкрепа.

 

АДАМУС: Да.

 

СКОТ: Ето така.

 

АДАМУС: Не е зле. Не е зле - това е още едно определение за ”всъщност пълно отстъпление, но все още не съм готов да приема поражението си”. (смее се)

 

СКОТ: Може би, малко.

 

АДАМУС: Харесвам хората. Те не говорят това, което мислят, но ако наистина усетят енергията, стояща зад думите, зад това което някой казва, това е съвсем друга картина. Но в крайна сметка, ти се усмихваш.

 

СКОТ: Да, истина е.

 

АДАМУС: Да. Точно такава усмивка (някои се смеят, Адамус се усмихва пресилено). Така че, да. (Скот връща микрофона на Линда). Върни му микрофона. Още не сме свършили.

 

ЛИНДА: О! Добре.

 

 АДАМУС: Не. И така, всичко стана много трудно. И какво стана после?

 

ЛИНДА: Извинявай Скот.

 

АДАМУС: Какво стана?

 

СКОТ: Ами ... просто ... - споделих с другите, когато дойдох днес, че миналия месец премина под названието - красив безпорядък. Виждам в него някои красиви съ - творения, но това, мисля е най - безумното време за целия ми живот до сега. И така.

 

АДАМУС: Елегантен хаос.

 

СКОТ: Елегантен хаос. Да.

 

АДАМУС: Да. Знаеш ли, това всъщност не е чак толкова лошо.

 

СКОТ: Това, това е ... да.

 

АДАМУС: Дори и да ти е трудно.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: Но това наистина, наистина, наистина е хубаво и ще говоря още за него.

 

СКОТ: Не мисля че щях да се справя с такова ниво на интензивност преди десет години и дори преди пет.

 

АДАМУС: Да или преди година или две, може би.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

СКОТ: Така че аз - много се гордея със себе си.

 

АДАМУС: Искаш ли малък съвет ...

 

СКОТ: Добре.

 

АДАМУС:  ... от чичо ти Адамус?

 

СКОТ: Да (някои се смеят)

 

АДАМУС: В момента се бориш с нещо.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: С едно нещо. Един проблем е в центъра на вниманието ти, но около него има много други.

 

СКОТ: Аха.

 

АДАМУС: Опитваш се да ги решиш по старите начини.

 

СКОТ: Да. Да. Виждам.

 

АДАМУС: Старите начини. Старите начини.

 

СКОТ: Да, от сорта на ”ще измислим все нещо”. Да.

 

АДАМУС: Да, защото изглежда, че по - рано те работеха.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: Въпреки че отчасти старите начини могат да те измъкнат от криза.

 

СКОТ: Аха.

 

АДАМУС: Това вече няма да работи. Не, и това е плашещо понякога, когато нещата на които си разчитал, било то клишета, които си повтаряш, неща от сорта на проектирането си в бъдещето и че там всичко е наред, било то модели, шаблони или практики - о, боже, ако ще снимаш ... (обръща се към фотографа, Линда се смее). Нека всички се снимаме. Отлично (Адамус тръгва към публиката).

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Ще се хвана в кадъра. Едновременно с това ще продължа да ти говоря...

 

СКОТ: Разсейване, да.

 

АДАМУС: ... защото за мен сега ти си по - важен. Но ... (смях, Адамус се присъединява към снимката със Сарт и Линда). Така че старите средства вече не работят и ето защо ... ето защо... Няколко неща. Обичам разсейването.

 

СКОТ: Аха.

 

АДАМУС: Обичам умишленото, осъзнато разсейване, защото хората и Шамбра обикновено силно затъват в шаблони, стари шаблони - “Ще се върнем към това. Ще се върнем към нещо си, ако всичко друго се провали, дявол го взел, нека просто да медитираме, да пеем или да направим нещо подобно или изобщо нека се върнем към молитвата”. И ето как попадате в коловоз и обичам да ви разсейвам, защото за момент това ви отвлича от вашите мисли. Това превключва съзнанието ви. Разбирате ли, съзнанието е доста напрегнато, заради всичко, което преживявате и което се опитвате да разберете и използвате старите инструменти. Просто се разсейте, ако трябва. Направете нещо за да се разсеете. Скочете през прозореца - от първия етаж, разбира се (някои се подсмихват). От първия етаж или ...

 

СКОТ: Еми, сега аз си търся къща на село, така че това ще е много лесно (смеят се).

 

АДАМУС: Но направете нещо, за да се разсеете, да разчупите шаблоните, да излезете от тях. Добре.

 

СКОТ: Добре.

 

АДАМУС: И така, ти се бориш, опитваш се да използваш старите инструменти, но те не работят.

 

СКОТ: Да и това се усеща, както в предишния Шоуд, когато ти говореше за пространството, което аз не - което за мен не съществува.

 

АДАМУС: Именно.

 

СКОТ: ... просто трябва да знаеш, че то е от другата страна.

 

АДАМУС: Да. А после се опитваш да съществуваш в пространство, което не съществува, защото никога не си бил там - и вече веднага претърпяваш провал, още преди да си започнал. И просто си казваш,  “Просто ще го направя. Няма да мисля за него”, и после си там.

 

СКОТ: Добре.

 

АДАМУС: Добре.

 

СКОТ: Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря. По - натам.

 

ЛИНДА: Адамус, виж, днес Джеф се е облякъл доста елегантно (публиката се съгласява).

 

АДАМУС: А не мислиш ли, че аз преоблякох Калдре ...

 

ЛИНДА: Не - а! (смях)

 

АДАМУС: ... защото иначе нямаше да стане така. Не е нужно да си Възнесен Майстор за да го разбереш! (още смях) Боже! Виж му гардероба! Да.

 

НАНСИ: Според мен, мисля, че това е приемане.

 

АДАМУС: Приемане. От мен да мине.

 

НАНСИ: Защото винаги съм усещала, че постоянно ме бутат натам на където трябва да вървя.

 

АДАМУС: Да. Кой те бута?

 

НАНСИ: Кой знае. (смях)

 

АДАМУС: Отново, не е нужно да бъдеш Възнесен Майстор, за да разбереш това. Имаш ли предположение, кой те побутва?

 

НАНСИ: Да, Йогананда.

 

АДАМУС: Ммм, а имаш ли предположение от къде са се взели тези побутвания от Йогананда? Йогананда няма да те подтиква, ако няма още нещо.

 

НАНСИ: Аз сама предполагам.

 

АДАМУС: Да. Да. Да. Ако имах наградата на Адамус, щях да ти я дам днес, но не мисля ... (Сарт предлага една от своите). Тези ще останат завинаги твои. Да. Да, следващия месец. Ще се върнем към наградите на Адамус, но благодаря за отговора ти.

 

ЛИНДА: А какво искаше? Имаш ли специална молба?

 

АДАМУС: Наградите на Адамус?

 

ЛИНДА: Не! Много е късно.

 

АДАМУС: Може би още някой ще се заеме с тяхното производство? (някой казва ”не”) Отбележи го в списъка си.

 

ЛИНДА: Ще потърся. Ще потърся.

 

АДАМУС: Добре, добре.

 

ЛИНДА: Но не днес.

 

АДАМУС: Не днес.

 

ЛИНДА: Не днес.

 

АДАМУС: Следващия месец, добре. Просветлението - избор ли е или приемане?

 

ШАМБРА 1(жена): (въздъхва) Ами от начало си помислих, че е избор, разбира се. След това си помислих, че е и едното и другото, естествено. А след това си помислих, не, това е приемането и исках да повторя това което каза тази прекрасна ... каза Нанси, защото това е точно, това, което чувствам и аз. Трябва да приемеш, да си в приемане и тогава може да избираш.

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА 1: Мисля, че от начало беше приемането.

 

АДАМУС: Интересно. От човешка гледна точка, това звучи малко наопаки, но е интересно. Да.

 

ШАМБРА 1: Да. Да.

 

АДАМУС: Добре. Да.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Още един.

 

ЛИНДА: Още един.

 

АДАМУС: Да.

 

ЛИНДА: О, нека попитаме Мофо.

 

АДАМУС: Всички скандират: ”Мофо! Мофо!” Да, да. Да. Да.

 

МОФО (Марти): Боже, най - добре да кажа нещо хубаво! (смях)

 

АДАМУС: Или бързо да ни разсееш, едно от двете.

 

МОФО: Да, да.

 

АДАМУС: Бързо да ни разсееш.

 

МОФО: Виж! Елвис! (още смях) Хм, всъщност няма да оригиналнича и ще кажа - и едното и другото.

 

АДАМУС: И едното и другото.

 

МОФО: Ах ти.

 

МОФО: Шокиращо.

 

АДАМУС: Ах ти. Но отново, яйцето или кокошката? Какво преобладава в живота ти сега?

 

МОФО: Приемането, разбира се.

 

АДАМУС: Приемането.

 

МОФО: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

МОФО: Избора идва първи, но след това ще се наложи да приемаш “светото шайзе” (Мофо започна да казва разпространена американска псувня, но в последния момент промени думата. Трябваше да каже светото лайно) което ще последва.

 

АДАМУС: Извинявай. Светото какво?

 

 МОФО: Шайзе.

 

АДАМУС: Шайзе.

 

МОФО: Да.

 

АДАМУС: Нова дума?

 

МОФО: Разбира се, защо не?

 

АДАМУС: Разбира се. Добре, добре.

 

МОФО: Добре ми се получава.

 

АДАМУС: Светото шайзе! Добре. Добре. Карай, и така сега имаш повече приемане, но първо е бил избора.

 

МОФО: Определено. Определено.

 

АДАМУС: Добре.

 

МОФО: Да.

 

АДАМУС: Добре. Хубави отговори. Всъщност всички отговори са хубави. Става все по - сложно и по - сложно, приятели да ви затрудня и тези, които си седят вкъщи, също може би си казват, ”Да, и едното и другото. И едното и другото. Отговора е и едното и другото”.

 

А сега отговора на Адамус? И едното и другото. И едното и другото. Въпреки че някои се сблъскаха с интересен феномен, а после започнаха да се съмняват в себе си. Аз посях семето, това съмнение (някои се смеят) дали първо идва просветлението. Просветлението идва първо. Първо преминавате целия път до просветлението, но в крайна сметка първо става приемането.

 

Интересно. Такъв е модела на еволюцията - след много животи на планетата, след много преживян опит, най - на края добирайки се до края на веригата, си мислите, ”Добре, колко още искам да преживея на планетата? Какво още аз, душата ми наистина избирам да направя?” В някакъв момент този процес на просветление започва от еволюцията на съзнанието/енергийната динамика. И процеса започва.

 

След това в някакъв интересен момент, вие сте го избрали. Човека го е избрал. Човека вече е знаел, че в живота ви стават много неща. Че много се променя. Чувствахте се по различен начин, в сравнение с другите хора. Преживяхте множество вътрешни сътресения и в някакъв момент, независимо дали е било изказано от гуру, прочетено в книга или както и да било, човека го избира.

 

Избора на просветлението беше просто потвърждение на това, което вече се случва. Избора, който сте направили като хора, избора на пробуждането, който гласеше, ”Избирам това като моя посока, като завършек на пътя си”. Вие почти можехте да чуете душата си, мил смях, който ви казва, ”Това вече се случва”. Вие просто най - на края го признавате и потвърждавате. Вие като човек преставате да се съпротивлявате и борите. Накрая го приемате, това което все едно се случва.

 

Това е интересен въпрос и той прилича на въпроса за яйцето и кокошката, но аз исках всички вие да осъзнаете че цялото това пътешествие към просветлението - или всъщност, целия процес на въплътено просветление - става и вече се случва от дълго време. Може би не съзнателно. Може би човека не го осъзнава, но това е еволюцията на душата. Това би станало във всеки случай и когато изведнъж спирате и си казвате, ”Просветлението, ето какво избирам сега в живота си”, това означава обединяване на тези енергии, потвърждение на това, което вече е станало, внасянето на лекотата в която вече не възниква разделение между човешкия живот и душата и в края на краищата те ще се обединят.

 

За това, когато избирахте осъзнато, когато разбрахте, че пробуждането е пътя ви в този живот, това приличаше на сладкия смях на душата ви, която казва, ”Това все едно ще стане”. Сега, скъпи човече, просто би ли го приел?

 

Вие не управлявате просветлението. Вие не носите отговорност за своето просветление, както вече много пъти съм казвал. То не зависи от това, което става тук, как мислите, как се опитвате да си проправите път. Това наистина е въпрос на приемане. Приемане. Всичко зависи от вашето Аз Съм, от вашата душа. Това вече става и въпроса, който днес стои пред всички е един вид потвърждение - можете ли просто да го приемете?

 

Просветлението ви не се управлява от никакъв ангелски съвет. Не го прави Духа. Няма духовни наставници, архангели, нищо подобно. Знаете го. То идва от вашето Аз Съм. И не можете да мислите за това като за избор на Аз Съм; това е еволюция на душата и тя ще се случи така или иначе, рано или късно, с всички на тази планета в един или друг момент.

 

Вие имахте още животи. Бяхте едни от първите същества тук на тази планета. Бяхте там. Вече го направихте. Направихте почти всичко възможно и душата ви в своята еволюция ви казва, че е дошло време за интеграция. Време е всички да се обединят в едно кресчендо, когато музиката затихва и всички ноти, огньове, енергии се обединяват - (хлоп!) - и се интегрират. За това моля ви, можете ли просто да си позволите да го приемете? Престанете да мислите, че трябва да бъдете тези, които планират и градят всичко. Не сте длъжни да го правите. Не сте длъжни.

 

И така, нека вдишаме дълбоко. Ах! Мм. Добре.

 

Линда, трябваш ми тук горе, с вълшебния си таблет.

 

ЛИНДА: О, боже мой.

 

АДАМУС: Да, те ми взеха дъската за писане и казаха, че не изглежда добре на видеото.

 

ЛИНДА: Ох, горкичкия. Ах!

 

АДАМУС: Така, че сега тя има вълшебен таблет. Точка първа.

 

1. Всичко преминава през собствената си еволюция

 

Всичко преминава през собствената си еволюция, през своите цикли. Всичко - от вас до природата и това, което наричаме време и опит. Душата еволюира. Човека в по - голяма степен от душата преминава през цикли и като правило засяда в техните структури.

 

Съществува електрическа, магнитна и гравитационна енергия, които буквално всмукват човека в своите цикли, в своята структура. И човека като правило остава в тези цикли, повтаря ги - прост пример за това са миналите животи, въплъщения - повторение, повторение, отново и отново и отново. Поради тази динамика, се привлича - вашата светлина привлича - електрически, гравитационни и магнитни енергии, които след това ви задържат в тези цикли.

 

Рано или късно тези цикли трябва да се разрушат. Енергията не може да остава статична. Енергията не може да поддържа неизменна форма. Рано или късно тя трябва да се измъкне на свобода, да се върне в изходно състояние. Нищо не може да остане неизменно завинаги. Нищо не може да остане неизменно завинаги, освен съзнанието, освен съзнанието. Всичко останало се променя.

 

Но имаме тази планета, която се е формирала в продължение милиони и милиони години и имаме човешката биология. Имаме природа. Имаме мисли и всичко останало. Всичко това се превръща в шаблони.

 

Шаблоните са прекрасни в смисъл, че вие много свиквате с техните енергии, с опита. Но също така шаблоните могат да ви задържат вътре в самите вас. И това наистина е един от най - големите проблеми. Знаете ли, у вас възникват такива мисли, ”какво не ми е наред?” и тям подобни. Можете да се избавите от 99,99 процента от това, защото въпроса не е в това, че с вас нещо не е наред, вие просто сте заседнали в шаблоните, които вече не ви пасват.

 

Но човешкия ум, тъй като той притежава определена форма и структура, буквално се опитва да се гмурне в своите шаблони още по - дълбоко. Той ще отиде още по - дълбоко в себе си, за да се опита да намери отговор, но няма да може. Тогава вие се побърквате или целия ви живот се променя или ви става болно от това, което изпитвате и на края започвате да приемате и позволявате. На края започвате да разбирате, ”Хей, стария начин вече не работи. Пробвах сто пъти и не сработваше, така че се предавам. Отпускам се. Не към някакво неведомо същество, Духа или Бога, ангелите или нещо подобно; просто се отпускам. Точка. Не съм длъжен да продължавам вече отново и отново”. Отпускате се и тогава стават промените.

 

Хората и тази планета всичко на тази планета, в това измерение дълго време е било в шаблони. Шаблоните - са весело нещо. Разбирате ли това е много по - малко страшно. Шаблоните - са весело нещо, защото, когато затворите пълния кръг - когато повтаряте тези шаблони, тези жизнени цикли и тям подобни - това ви доставя някакво удоволствие, защото преживявате този опит отново и може би ще откриете нещо, което сте пропуснали първия път, във втория или в 847 -я (някои се смеят). Но след известно време си казвате, “Добре, сега разбрах. Сега разбрах”.

 

За това в определен момент всичко се разваля, разпада се. В определен момент се появява достатъчно съзнание, достатъчно признание и изведнъж шаблоните започват да се рушат. Започват да отстъпват - отначало на много лично ниво, вътре във вас, а после, по - късно - на много дълбоко ниво - именно това става сега.

 

Интересно нещо стана през февруари, много интересно. Слушах разговорите ви малко по - рано, казахте, че февруари бил изпълнен с печал; можем да кажем също: напрегнат, разочароващ, плашещ, весел, други думи, думи започващи със същата буква? (на английски всички тези думи започват с буквата “ф” и Адамус намеква и за още една, която започва с тази бука - доста разпространена мръсна дума, смях).

 

ЛИНДА: Безумен.

 

АДАМУС: Или които и да е други думи, можете да ги извикате; аз ще ги повтарям - кои думи още описват този месец? Ужасен? (някой казва: ”прекрасен”). Прекрасен. Благодаря.

 

ЛИНДА: Напрегнат.

 

АДАМУС: Напрегнат вече го казахме. Да. (някой казва: ”Хаотичен”) Хаотичен, безусловно. (някой казва: ”Разрушителен”) Разрушителен, велико време. Велико време. (някой казва: ”Шокиращ”) Шокиращ, потресаващ. (някой казва: ”С допълнителен ден”) Великолепно. Допълнителен ден. (някои се смеят, а някои крещи: ”Да!”) защо не? Нека просто да добавим допълнителен ден. Поляризиран. Прекрасен.

 

ЛИНДА: Некоректен политически. (още смях)

 

АДАМУС: Некоректен политически. Моменти на абсолютен екстаз. Странни сънища.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Сънищата стават все по - странни и по - странни.

 

ЛИНДА: Аха.

 

АДАМУС: Ще поговорим. Оо! Станаха ли странни?

 

ЛИНДА: Ммм!

 

АДАМУС: Какво става със сънищата?

 

ЛИНДА: Мм.

 

АДАМУС: Защо - за малко ще се отклоня - защо се върши толкова малко работа по разбирането на сънищата? Има някакви книги и има някакви институти по сънищата, но те нямат никакво понятие какво става.

 

Прекарвате една трета от живота си спейки. Повечето хора се измъкват, казвайки, ”Това беше просто сън”. Шегувате ли се!? Трябва да се шегувате, защото става толкова много, а има хора които просто се измъкват, с ”А, това е просто сън” - сякаш това е просто филмче прожектирано в главата ви през цялата нощ. Сякаш няма какво повече да се направи, освен да се пропуснат тези лайна през главата ви. (някои се смеят)

 

ЛИНДА: Какво беше това?

 

АДАМУС: А след това се събуждате и си мислите, “Какво беше това?” или още по - лошо, ”Не си помня сънищата”. Вие сънувате в крайна сметка на 112 различни нива едновременно. Сега спите, но това е съвършено друго нещо. И така, да се върнем на темата.

 

Интересно нещо стана през февруари и болшинството от вас го усетиха в една или друга степен. Но какво направихте? Отнасяте се към него както към сънищата. “О, това беше просто месец”. Това е както, “Надявам се че това скоро няма да се повтори”. (някои се смеят) Измъквате се и казвате, ”Просто силни енергии”. Но какво всъщност стана този месец? Какво всъщност стана този месец? Добре, позволете ми да обясня.

 

ЛИНДА: Добре. (лек смях)

 

АДАМУС: Добре. Интересно явление.

 

Новото

 

И така, след милиони, милиони години вътрешни цикли, които се сменяха много, много, много бавно; след милиони години основно прекарани в една и съща биология и в същия мисловен процес; милиони години природа, преминаваща през своята еволюция, през своите процеси на живот и смърт, своето обновление и след това процесите на отмиране година след година; след безкрайно дълго време на пребиваване във вътрешните си шаблони и цикли, на обновление - обновление, но това означава приемане на същите стари енергии и всичко останало само преправено, може би, стана леко окастряне на енергийното дърво, но основно стана обновление - интересно нещо стана с ума в средата - края на февруари.

 

Тази планета започна да проявява съвсем нови неща, вместо да се обновява. Какво искам да кажа с това? Това значи, че съзнанието, желанието и страстта на тази планета са стигнали до определено ниво, което никога по - рано не е съществувало и сега всичко ще е различно.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Хм. Ах ти. “Какво значи това? Че ще имам нова кола? (някои се смеят) ще изляза, а моя ...”. Да. Фактически, да.

 

Да се върнем към простото условие, че всичко оставаше в шаблони от много време. Всичко се променя бавно - това за вас е истинско разочарование. Всичко се променя дяволски бавно - всичко е в шаблони. Но изведнъж планетата стига до точка, може да се каже своего рода праг и сега всичко трябва да бъде ново, а не обновено.

 

ЛИНДА: Гол! (смях; Адамус използва несъществуваща дума “newed”, което може да се преведе като “ново” и звучи много подобно на “nude” - “гол”).

 

АДАМУС: Ново. Ако някой сега се съблече и се разтича наоколо, ще го разбера. (още смях)

 

Всичко ще бъде ново. Ще ви разкажа за това много по - подробно на ProGnost в средата на годината. Технологията поддържа това. Технологията не е причина, но поддържа новото.

 

Всичко ще бъде ново и ще бъде различно, защото ще си кажете, ”Добре, по дяволите, преместих се в нова къща, нима това не е нещо ново в живота ми?” Не. Това е цикъл. Това все още е дом. Той просто се е преместил от едно на друго място. Това е обновление, а не нещо изцяло ново.

 

Ще си кажете, ”Добре, напуснах работа и намерих нова, там плащат повече и тя ми харесва.” Това е обновление. Това не е нещо ново. Или ще си кажете, ”Смених колата си и си купих нова”. Не, това все още е машина. Това не е нещо ново, а обновление. Точно така е и в живота ви, преминавате през него с думите, ”Това е ново въплъщение”. Не съвсем, вие просто сте подновили стария договор, за да се върнете отново в старата биология и със стария разум.

 

Забавно нещо стана през февруари. Всичко трябва да върви по новому, извън цикъла, извън шаблона и колкото и прекрасно да звучи, ще бъде ужасно плашещо за болшинството от хората, освен вас, защото вие го искахте. Всичко се движи към новото.

 

Виждате го, но ще видите, че това ще продължи интензивно, освен ако не осъзнавате какво става енергийно. Ще видите това - Линда по - рано даде един пример - в политиката. Тя ще бъде нова. Стария начин - знам, че по - рано говорихте за изборите - нещо ще дойде и ще разбие всичко на парчета. Така и трябва да бъде. Така и трябва. (някои аплодисменти)

 

ЛИНДА: Всичко е по план! Всичко е по план!

 

АДАМУС: Да, но в същото време казвам и вие казвате, ”Е, вижте кой носи новото, кой е предвестника, освободителя. Ама че клоун” или както още го усетите. Нямам никакви предпочитания. И ще кажете, “Ама че идиот!”

 

Вижте какво става всъщност. Работата не е в идиота, работата е че всичко се променя. Нещо трябваше да окастри дървото. Нещо трябваше всичко да окастри, да разруши и това става и много хора много се страхуват, защото това им отнема почвата, силата. Това разрушава техния цикъл, шаблоните им, нивото им на комфорт. Те се плашат.

 

Уплах, страх - надявам се че в последно време сте преживели добра доза страх (Адамус се смее). Не, сериозен съм, защото страха съдържа невероятна енергия. Това е съчетание от динамиката на магнетизма, гравитацията и електричеството, които засмукват всичко в себе си. Ето какво става, когато навлезете в истинския страх. Сигурен съм че всички сте усещали абсолютен, истински страх. Не просто лека нервност, а истински страх. Представете си за миг - страха всмуква всичко в себе си, кара всичко да се свива, да се стяга и ви потапя в един вид мрак. Опитвате се да намерите безопасност, но там не е безопасно, независимо от всичко. В страха си се опитвате да прекратите съществуването си, преставате да излъчвате светлина. Това е последното което бихте искали да направите.

 

Всъщност страха може да създаде много,много динамично усилие за промяна. Той може да взриви всичко, защото страха разкрива основата, същината на нещата. На страха не му пука за макиото. Опитвате се да прикрепите страха към макиото, но това не работи. На страха не му пука за малките клишета. Ще си кажете, ”Ще отида на масаж, за да се отърва от страха”. Не мисля, че ще ви се получи. Никога няма да излезете навън, защото сте много наплашени. Как тогава ще си направите масаж?

 

Така, че страха притежава невероятна ... той е като черна дупка, гравитационни, електрически и магнитни сили. Той просто всмуква всичко в себе си. Но след това разкъсва всичко на части. Той ще разруши всички стари структури ако му позволите.

 

Хората понякога засядат в страха за дълго време. Затъват в него, особено ако приемат антидепресанти - извинете, че постоянно говоря за тях, но това не е много хубаво нещо. Започвате да приемате лекарства, за да преодолеете страха си и изведнъж засядате в него. В крайна сметка ще се избавите от него, но за болшинството от вас този страх, ”О, Боже мой какво ще стане?” твори чудеса. Той ви пренася до момента на истината и светлината, което е много важно. И така, да се върнем към главното.

 

Всичко сега става по новому. Тази планета не може да остава в старите цикли. Колко време ще отнеме това? Не знам. Това не е важно - стотици, хиляди години, кой знае; по - скоро стотици - но сега всичко се променя. Вместо обновление, всичко тръгва по пътя на новото. Може да премине през още няколко обновления, преди да стигне до новото. Всичко може да се разруши, преди да стигне до новото, но все пак се движи към него. Наблюдавайте. Обърнете внимание сега на това, което става по света. Много от вас, сякаш са влезли в своята пещера и не искат да видят какво става по света, но сега е точния момент, да излезете и да наблюдавате как тази динамика се проявява по света. Това засяга много от това, за което говорих в ProGnost, но всичко това са сили които поддържат процеса към новото.

 

Новото ще засегне правителствата, финансите - знаете всички дейности от живота - храната, здравеопазването и всичко останало. Много от тези неща първо ще се разрушат, но след това ще стане нещо ново.

 

Какво значи ново? Това значи нещо което е отвъд старите коловози. Нещо, за което може да се каже че е квантово. Нещо, което толкова се различава от това което е правено преди, че ще е трудно да си го представите. То ще бъде трудно за разбиране, в крайна сметка от стария човешки разум, защото той се обновява, а не е нов.

 

Но това ме води към друга тема - първото, което ще забележите и вече сте забелязвали при прехода към новото ... нима не е интересно, че думата ново и знам, се произнасят еднакво (“new” - нов, “knew” - “знаех”). Така че, вие всъщност знаехте за новото. (някои се смеят) Знаехте, че всичко ще тръгне по новому. Да, знаехте за новото. Можеш да запишеш това.

 

ЛИНДА: Коя част?

 

АДАМУС: Знаехте за новото (още смях).

 

ЛИНДА: Добре, това е номер две?

 

АДАМУС: Това беше просто разсейване.

 

ЛИНДА: Ох.

 

АДАМУС: Така че всичко върви към новото и всичко започва, както знаете от ума и тялото, от вас лично, всичко започва от това, за което говорихме в “Свободата от рода” (https://store.crimsoncircle.com/ancestral-freedom.html). За много от вас беше тежко, много по - тежко от колкото можете да си представите, много по - тежко, защото имахте много животи в едни и същи шаблони или цикли.

 

Приемайки съзнателно решението ”Искам да изляза от това”, казвайки, ”Пускам родовите енергии”, вие просто правите избор, просто потвърждавате процес, който така или иначе се случва. Не го направихте вие; а то така или иначе ставаше. Най - на края дадохте позволение може да се каже, валидирахте го, което после ви помогна да приемете това, което вече се случва в живота ви.

 

Когато най - на края казахте, ”Да, добре, семейство, пускам ви”, много от нас вероятно откриха, ”О, тава така или иначе вече ставаше”.

 

Така че ще забележите това и в тялото си. Вие не просто ще регенерирате, обновявате тялото си, въпреки че много от вас всячески се стараят да го направят. Вътрешно си казвате, ”Искам да се подмладя. Искам да бъда здрав”. Не. Ще бъдете нови. Не просто ще укрепвате или ще подмладявате настоящото си тяло.

 

ЛИНДА: По дяволите! Наистина ли!?

 

АДАМУС: Да. Така че престанете да се стараете (Линда въздъхва). Не, говоря сериозно. Това беше наистина хубава реплика от страна на Линда от Иса. “Ето по дяволите! През цялото това време ползвах лосиони. Опитвах се да мисля позитивно. Опитвах се да бъда млад и се опитвах да допусна подмладяващи енергии в тялото си”. Ти просто си обновявала нещо старо, което не искаш чак толкова силно.

 

ЛИНДА: Сигурен ли си?

 

АДАМУС: ...  вместо всичко да бъде по новому (някои се смеят). Вместо всичко да бъде по новому.

 

Какво значи ново? Какво значи ново, ако става дума за биологията? Това няма значение (Линда въздъхва раздразнено). Не трябва да измисляте, как да го направите - вие все едно не можете - така че какво да се прави? (няколко човека казват, ”Да позволим”) Да позволите и да приемете. Можете да направите избор, казвайки, ”Добре, ще тръгна към новото”, без да знам какво ще стане по - натам, а после ще позволя. След това ще му позволя да се случи. И ще имате моменти на страх, ужас или съмнения. Не знам кое е по - лошото, съмнението или страха? Как мислите, кое е по - лошото? (някои казват, ”Съмнението”) Съмнението. Склонен съм да се съглася. Съмнението. Съмнението - е досадно. Съмнението - е сиво, скучно, то сякаш те задушава, бавно за период от пет годни. Това е просто мъчение в сравнение със страха - гррр! (задъхва се) - усещате го веднага (някои се смеят).

 

Знаете, в страха има забавна особеност - веднага усещате живота, в крайна сметка се стремите към него, в най - зловещите, близки до смъртта преживявания, ”О, Боже мой! Жив съм, но след малко ще умра”. (някои се смеят) Съмнението е като, ”Не зная. Жив ли съм? Или съм мъртъв?” И, ”Защо ми идват такива мисли в главата?” И, ”Не трябва да мисля така? Не знам какво трябва да направя.” Ех ... ето какво е съмнение. Това са ужасни, ужасни енергии.

 

Така, че това ще стане в организма ви, нещо ново. Какво ще бъде? Няма значение. То все едно ще стане. И това е най - смешното. Това е нещо като закачка на просветлението - то ще се случи така или иначе (някои се смеят). Може би се притеснявате за това. Да, смеете се. Да. Не, всъщност това е прекрасен момент и изглежда Кутхуми за първи път го каза в Аления Кръг преди много години, то ще стане така или иначе. Може да се каже, че вече е станало, така че защо да се притеснявате? Защо се притеснявате? И това звучи красиво, знаете ли по философски красиво, но след това ще излезете през вратата и, ”А...! Ще се безпокоя!”, защото сте в шаблони. Намирате се в старите шаблони.

 

Новото идва в ума ви и той не го разбира, не му харесва. Ума ви се опитва да се обнови. Вашия разум се опитва да излъже вас и себе си мислейки си че заедно работите върху нещо и искате лесно да го поправите, да се обадите в клиниката за реконструкция и да го пооправите малко, защото е малко разбалансирано. И ще доукрасявате, ще постелите нов килим, ще се опитате да игнорирате неприятния мирис, който е бил там винаги. Ох. Да, истина е, ума мирише. Това са старите мисли. Старите мисли са като старо сирене в хладилника. То е, като, ”Ох! Пфу!”

 

ЛИНДА: Какво?!

 

АДАМУС: (публиката казва, ”ФУ!”, Адамус се смее) Така че това ще стане и с вашите мисли. Новото. Свиквайте. От начало ще бъде страшно, след това ще се чувствате сякаш ги губите. Опитвате се да се върнете в шаблоните. Ще се опитате да се върнете към това, което се е правело преди, да се върнете в циклите. Просто се опитвате леко да загладите циклите и да ги подобрите. Забравете за това. Ума ще стане нов - нов вид мислене.

 

Говорих неотдавна, особено в Кихак - между другото записвайте се за него за следващата година. Ще бъде по - динамично от преди.

 

В Кихак и тук ние говорихме за прехода към Майсторското Сетиво и това е ново. То се явява ново за ума. И той се опитва, ще се престори че разбира Майсторското Сетиво. Ума ще си мисли, ”Да, ето какво е Майсторското Сетиво и ето как работи то”. Не. Вие просто се опитвате да обновите ума. Ще отидете отвъд пределите на ума с Майсторското Сетиво. Това може да стане докато карате колата си по улицата. Може да стане във всеки момент, във всеки миг, но ще се случи. Това става без всякакво съмнение.

 

Това ни връща към въпроса - това избор ли е или приемане на това което става в момента? Вие го приемате. Когато правехте избор, беше като, ”О, добре. Вече карам колата с 200 км/ч. Сега просто приемам това, което съм”. Вече пътувате към просветлението. Това за вас би трябвало да бъде голямо облекчение. Наистина голямо облекчение. Но също така има и друга мисъл, ”Да, но нима не трябва да правя нещо? Нима ... тоест, не трябва? ... Тцц! (някой казва, ”Дишай”) Дишайте. Направете нещо със страст. Снимайте добър филм. Напишете книга, каквото и да е и не се вълнувайте за това как ще я приемат. Просто направете нещо. Започнете да живеете, дори заради разсейването.

 

Ума изцяло се променя. Заради това се безпокоите. Притеснявате се и си мислите, ”О, боже. В депресия съм” или “Боже, имам психоза”. Еми добре. Знаете, че всички са така. Всички. Да, всички имат психоза. Добре дошли в клуба (лек смях). Наистина, аз много пъти усещах енергията и всички хора са абсолютно прецакани.

 

ЛИНДА: О-о-о!

 

АДАМУС: Не, истина е! Трябва да си луд за да си тук, за да правиш това един след друг път и нито веднъж да не спреш и да се запиташ, ”Чакайте. Защо е всичко това? Какво искам?” Така че, да, всеки човек в определена степен е луд. Някои съвсем малко. Тези, които се съмняват, в най - малка степен, но ги карат да си мислят че е обратното. Да. Тези, които се съмняват - са най - здравомислещите, но след това се сравняват с наистина лудите, с тези, които се вписват в шаблона и чувстват, че с тях нещо не е наред. Всъщност е обратното.

 

Така че - новото, всичко ще стане ново. Всичко. И това вече не е приятно утвърждение. Това е което ще стане да кажем след 20 или 30 години. То вече започна.

 

Ние прекрачихме прага, тази точка преди седмица или две. Всичко вървеше натам и вие го усещахте и аз не случайно вече отдавна избрах датата - 14 февруари 2016 година, за да отговоря на вашия въпрос, ”Ще се виждаме ли за напред? (Адамудс се смее) А кога ще се целунем?” (силен смях) Защото можеше да се усети, че изхода ще настъпи приблизително по това време. Новия сайт (на Аления Кръг), новото в живота ви.

 

Новото е - прекрасно. Всички искат новото - или мислят че го искат - но всичко, което правят е просто обновление. Наистина новото - е нещо съвсем различно. То ще се прояви в технологиите. Ще се прояви в бизнеса. Ще се прояви навсякъде - от здравеопазването до отношенията.

 

Семействата ще бъдат нови. Семейния шаблон съществува от много отдавна - още от както хората започнали да блудстват (лек смях) и този шаблон съществувал винаги в центъра, в ядрото на семейството. И ще има хора, които по - силно от когато и да било ще се опитват да се върнат към обновлението или към това, което се нарича старо. Ще ги влече назад, защото другото дяволски ги плаши. И ще си мислят, че това е “дяловска работа” или че “се нарушава баланса в човечеството” или “че това е Божие наказание”. Те ще измислят всякакви безсмислени обяснения, за да се върнат към миналото, но нищо няма да излезе от това. Нищо няма да се получи.

 

Забелязахте това в собствения си живот. Когато се опитвате да се върнете към старото, към стария начин на действие, нищо не става. Така че направете нещо ново в живота си. Това плаши малко, но е така освобождаващо и така ново. Това е нещо съвсем друго. Направете нещо ново.

 

Кога за последен път направихте нещо ново в живота си?

 

(кратка пауза)

 

Отдавна, нали? (Адамус се подсмихва) Възцарява се тишина в публиката. Не, кога за последен път сте правили нещо наистина ново? Тоест съвсем ново. Не - да отидете на работа по нов маршрут. Това е просто друг маршрут. Нещо съвсем ново, от това, което преди не сте правили; когато не знаете какъв ще бъде резултата, но го правите (някой казва, ”Отидох в Кихак”). Отиде в Кихак - ето виждаш ли. Това е ново. Това е толкова ново, че не знаете какво ще излезе от него.

 

Хората ще действат безопасно и безопасното означава, да продължат обновлението вместо да кажат, “Искам изцяло да се отърва от това. Не знам какво ще стане. Това плаши и освобождава. Това плаши и е така изпълнено със страст. Това плаши и, боже, защо не съм го направил по - рано? Защо чаках толкова дълго време?”

 

А какво ще стане после? Идва съмнението. Започвате да си мислите, ”Може би не си струва. Може би трябва да изчакам. Може би... ”Не, направете нещо ново в живота си. Изненадайте се, смайвайте се с нещо ново. А след това наблюдавайте.

 

Света ще бъде нов. Нищо не може просто да продължи да се обновява. Тоест, то ще премине през няколко цикъла, в опит да продължи да се обновява, но след това ще се разпадне. Това е приложимо към всяка част на живота. Към всяка. И аз знам, че много от вас ще започнат да правят предположения и да разсъждават в социалните мрежи - “Какво имаше предвид?”. Всичко ще бъде ново. От начало всичко може да се разруши, но след това ще стане ново. Всичко. Всичко, което можете да си представите, ще стане ново, включително старите традиции. Старите традиции. О, ще им бъде тежко - каквито и да са били тези традиции и структури.

 

И знаете ли - Калдре не харесва този пример, но все пак ще го приведа; нищо не оправдавам, просто привеждам пример, за това как стават нещата - имате множество светини, прекрасни древни храмове из целия свят и някои групи, организации, религии ги почитат. Те ги подкрепят. За тях това са свещени места. Не казвам, че това е правилно или грешно, то просто е така както е. А след това идват терористи и ги взривяват и света крещи, ”О! Вижте, какво правят терористите!” Да помислим, терористите ли са виновни или енергията просто трябваше да бъде разблокирана?

 

ЛИНДА: Ах-х-х!

 

АДАМУС: Ах - х, виждате ли? Не казвам, че това е хубаво или лошо. Просто казвам ...

 

ЛИНДА: Ах-х-х!

 

АДАМУС: ... наблюдавайте, наблюдавайте как става това. Не ви моля да ходите да взривявате древните храмове.

 

ЛИНДА: О, благодаря, че го поясни (смях).

 

АДАМУС: Не ви и трябва, защото нещо ще стане - ако не терорист, то земетресение. Ако не е земетресение, то ще падне метеорит и - бум! - ще ги взриви. На тази планета дойде момента - през последните няколко седмици - когато вие ставате нови.

 

Представете си ето какво. Всичко се обръща. Всичко се обръща и понякога радиуса на завъртане се увеличава, скоростта намалява, понякога скоростта расте, а радиуса се смалява, но всичко продължава да се върти. Понякога жизнените цикли се изглаждат. Добавяте цветове, изтупвате ги от праха. Смазвате ги, почиствате ги, но все пак продължават цикъл след цикъл. Това е един и същи цикъл. Това е обновление и то престава да работи.

 

Тези жизнени цикли са приложими към всяка страна от живота, към всяка структура, за която се сетите. Вие сте в шаблоните си, в циклите си, а след това ставате нови. С други думи, излизате от цикъла, от шаблона, от ритъма. Ставате нови. Така ще стане с всички.

 

Някои отчаяно ще се опитват да запазят шаблоните, да останат в цикъла и ще се оправдават и ще казват, “Това е така както е и това е Божията воля и това е начина по който сме го правили от векове до сега следователно ще продължим така”, а след това ще стане така сякаш някой е опънал ластика на китката - и я дърпа и дърпа и дърпа докато не се плесне или не се скъса. Тогава всичко ще стане ново. Тогава реалността ще премине на друго ниво. Всичко това ще предизвика промяна на съзнанието. Ако си мислите, че февруари е бил напрегнат, изчакайте март.

 

ЛИНДА: Отлично.

 

АДАМУС: Или април. Сега вече е март. Април или май. Но ако имате мъдростта да разберете, всичко на тази планета - не говоря за цялата вселена - всичко на тази планета върви към новото.

 

Наблюдавайте за това как вашите познати хора се опитват да останат в шаблоните си. Наблюдавайте за това как нещо влияе на живота на вашите познати, защото новото което се случва е - ако имах дъска за рисуване бих го нарисувал. В новото ...

 

ЛИНДА: Искаш ли? (Предлага таблета си на Адамус) Давай, ще можеш.

 

АДАМУС: Не, втората точка - физика на промените.

 

2. Физика на промените

 

ЛИНДА: Физика на промените?

 

АДАМУС: Да, физика на промените.

 

ЛИНДА: Това е само втората точка?! (сочи часовника си)

 

АДАМУС: Да, ще бъдат общо десет.

 

ЛИНДА: О! Физика на промените.

 

АДАМУС: Точка номер две - физика на промените. За къде бързаш?

 

ЛИНДА: Не.

 

АДАМУС: Нима ни ти е забавно?

 

ЛИНДА: Аха.

 

АДАМУС: Аха. Добре. Добре, добре (лек смях). Физика на промените. И какво, ще ми дадеш ли да порисувам на тази джаджа? (прави гримаса)

 

ЛИНДА: Разбира се.

 

АДАМУС: О, това е ново. Харесва ми.

 

ЛИНДА: Ах-х-х! (публиката възкликва ”Ах” и ръкопляска)

 

АДАМУС: Не знам как работи това, не знам какво ще се получи, но е ново и искам да рискувам, защото съм любител на новото (смях).

 

ЛИНДА: Така, ще ти отворя нова страница, за да не развалиш нищо. Ето вземи. Гледайте. Гледайте. Всичко ще ни се получи.

 

АДАМУС: Боже!

 

ЛИНДА: По - внимателно.

 

АДАМУС: Боже!

 

ЛИНДА: По - внимателно.

 

АДАМУС: Добре. Трябва ми ...

 

ЛИНДА: Взимаш ли го?

 

АДАМУС: И така ... (той рисува линия) Боже! (лек смях) Дяволска машинация! (смях) (забележка, илюстрациите на Адамус може да се видят във видеото)

 

ЛИНДА: Искаш ли да триеш?

 

АДАМУС: Не! Така исках.

 

ЛИНДА: О, наистина ли?

 

АДАМУС: Да, да. Това е светлината, която идва на планетата от другите сфери. Това е поток светлина. Разказвам за физиката на промяната, за да разберат какво става. И тази светлина привлича енергия ... нека бъде с минуси и плюсове и всичко това се обединява в лъч. И тази проста рисунка, буквално погледнато не става така, но се подреждат.

 

И така, светлината идва в тази реалност. Тя привлича енергия. Енергията се събира в лъч в съответствие със съзнанието и нивото на приемането, основано на избора - всъщност това е все едно да кажете, ”Добре, така да бъде” - основава се на избора, а след това тези енергии се подреждат и се появява реалността на най - разнообразни нива. Такова подреждане на енергиите продължава цяла вечност.

 

Понякога тези плюсове и минуси се преместват покрай потока от светлина, сякаш се приспособяват. Те разбират, че са твърде много и се събират заедно. След това понякога променят схемата в опит да възстановят баланса. Но рано или късно цялата енергия, както много отдавна каза Тобиас - енергията се стреми към разрешение. Енергията не иска да остава в шаблони. За това рано или късно - как да махна  всичко от тук?

 

ЛИНДА: Добре. Добре, натисни тук.

 

АДАМУС: (шепнешком) Нова страница.

 

ЛИНДА: (също шепне) Нова страница се създава ето така.

 

АДАМУС: Супер! Видяхте ли как всичко изчезна? Рано или късно всичко ще се взриви и ще изчезне (лек смях). Сега както и преди съществува този лъч светлина - това всъщност е лъч съзнание, така че той не се променя - вие притежавате този лъч светлина и какво става? Какво става? Отново се появяват плюсове и минуси? Не. Появява се обединена енергия. Сега плюсовете и минусите се обединяват в сферата на съзнанието. Това също са плюсове и минуси, но вече не съществуват в дуалността и полярността, обединени са заедно (рисува - и + заедно в малко кръгче). Те са обединени. Това е ново. Това вече не е пребоядисване и очистване. Това не е повторение на старата структура, съдържаща плюсове и минуси енергия. Това вече не е дуалност. Тези малки комарчета престават ...

 

ЛИНДА: Комарчета?

 

АДАМУС: ... да са в дуалността.

 

Ново означава нещо съвършено различно и това е много странно за тялото и разума. Те не го разбират. За векове, еони, милиони години те са свикнали с плюсовете и минусите. Те са свикнали, че електромагнитната сила и гравитацията работейки с енергиите създават реалността, а сега всичко това изчезва. Сега изведнъж енергиите се обединяват, стават единствени по рода си - обединява се мъжкото и женското, плюсовете и минусите и вече не можете да ги различите. Това е ново. Това е ново.

 

Изведнъж се оказвате все едно сте на същото място но стените, пода, тавана и всичко останало не е статично, не е стабилно. Всичко тече, всичко се променя и това предизвиква колосално усещане за дискомфорт.

 

Понякога става така, че се появява силно чувство на неувереност и дискомфорт и желание да се върнете към старите начини, защото са ви познати. Надделява усещането,че, ” Правя нещо грешно, трябва веднага да спра. Всичко изчезва”. Но, скъпи мои приятели, това не е вярно. Изобщо не е така.

 

Всичко свързано с вас, ще стане ново. Първо можете да преминете няколко цикъла на обновление. Все едно пробвате - “Готов ли съм? Вярвам ли в това? Наистина ли приемам това, което става?” Защото в началото ще се опитвате да повторите циклите на обновление, но след това ще станете нови.

 

Когато знаете за това, когато имате мъдростта, то вече не е така плашещо. Можете да си представите какво се е случвало ... можете да си представите какво са преживели Възнесените Майстори, които са преминали това преди вас? До голяма степен те бяха самотни по този път. Нямаха подобни срещи. Не знаеха за такива неща като ченалинг или междупространствено общуване. Те бяха сами. Това беше плашещо. Това е дяволски огромен опит, но невероятно плашещ, той ги разкъсваше до кости. А при нас в крайна сметка има красота и преимуществото е в това, че го правим заедно.

 

Нека вдишаме дълбоко.

 

Всичко на тази планета върви към новото. Това ще отнеме известно време и разбира се ще има своите трудности. Трудностите се появяват когато се съпротивлявате, когато не позволявате да стане това което се случва по естествен начин. Всички енергии се стремят към разрешение, стремят се да се върнат към чистото състояние на служене на съзнанието.

 

Усетете това за миг. Цялата енергия, всичко в живота ви съществува за да служи на съзнанието ви. През цялото това време тя се израждаше, изменяше, заключваше, разбиваше, интелектуализираше, тоест се опитваше да измисли абсолютно всичко. Но това е енергия, която сега се обединява и излиза от дуалността, става нова, сега тя е тук за да ви служи.

 

Най - смешното е че изгубихте огромно количество време за размишления ... колко - ще ни трябва микрофон - колко успешни бяха опитите ви да измислите всичко? Просто от любопитство.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Как ставаше при вас - обмислянето как да го направите?

 

ЛИНДА: Така, да видим. Хм - м.

 

АДАМУС: Отговора е до болка очевиден.

 

ЛУЛУ: Да, чувствам го. (подсмихва се).

 

АДАМУС: Моля?

 

ЛУЛУ: Така. А какъв беше въпроса? (смеят се)

 

АДАМУС: Въпроса беше в това, събудила ли си се или още спиш? Не, не. Това не е въпрос.

 

ЛУЛУ: Ох.

 

АДАМУС: Въпроса е следния: всички твои разсъждения в живота - ти не си обсебен, но си сериозен мислител. До колко това наистина ти помага?

 

ЛУЛУ: Готова съм да пусна това.

 

АДАМУС: Хубаво. Добре.

 

ЛУЛУ: Направих всичко възможно, всичко преработих и сега изхвърлих това занимание.

 

АДАМУС: Да. Да, това ... да мислиш за просветлението или дори за живота е безполезно. И от това нищо няма да излезе.

 

ЛУЛУ: Не.

 

АДАМУС: Сигурен съм, че болшинството от вас знаят, че най - голямото чувство - как го наричате - успеха или удовлетворението възникват, когато изобщо не ги очаквате, в странни моменти, когато става нещо забавно. Когато се опитвате да измислите всичко в детайли, не се получава толкова успешно.

 

ЛУЛУ: Аз разбрах, че когато съм била малка, всичко вървеше много гладко и аз го позволявах.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

ЛУЛУ: А когато започнах да осъзнавам какво правя, започнах да мисля и да се сблъсквам с пречки.

 

АДАМУС: Именно. Именно. Нищо не се получава, само ако...

 

ЛУЛУ: Не.

 

АДАМУС: ... няма да останеш цял живота в шаблони или цикли. Така че всичко е наред. Но ти излезе от тях. Не можеш да останеш в тях.

 

ЛУЛУ: Не.

 

АДАМУС: Да. Развитието, промените навлизат в живота ти от много отдавна, независимо дали си знаела за тях или не и сега въпроса е само в това, дали ще го приемеш или не? Да.

 

ЛУЛУ: Приемам го, но в същото време чувствам, че се опитвам да форсирам процеса. Сякаш съм в малка кутийка, от която трябва да се измъкна.

 

АДАМУС: Да, да.

 

ЛУЛУ: ... но както до преди си седя вътре. И това ме кара да натискам.

 

АДАМУС: Това е нормално, защото става ... истина е, нормално е, защото ще стане нещо, което ще взриви тази малка кутийка. Тя просто не може да продължава да съществува. Тоест страшно е да мислиш за това. “О, боже мой. Моята кутийка, моята защита, моята ...”. Ти не искаш да си в нея. За това - ако се съпротивляваш, ако отчаяно се вкопчваш в обновлението - ще стане нещо, което ще я взриви.

 

ЛУЛУ: Да, аз просто чакам кога ще мога да сритам няколко задника. (смее се)

 

АДАМУС: Да. Да. А мога ли аз сега да започна с един задник? С твоя.

 

ЛУЛУ: С моя. Хм.

 

АДАМУС: Да, да.

 

ЛУЛУ: Аз самата вече много пъти съм се сритвала. (смее се)

 

АДАМУС: Да, да. Да, но това е ритник за ускорение, а не такъв който те спъва. Добре.

 

ЛУЛУ: Добре. Хубаво.

 

АДАМУС: Още един или двама. Аз малко се отвлякох, но понякога обемите от енергия изразходвани за размисли ме поразяват за нещо, което в крайна сметка ще стане. Това е като да пътувате в колата - харесват ми аналогиите с колите, никога не съм шофирал, но би ми се искало (лек смях) - возите се в кола, в една от тези умни коли, които се движат самостоятелно. Пътувате с 100 км/ч, колата се движи сама, без вашето участие, а на вас ви се струва че трябва да излезете и да я бутата с 100 км/ч. Ето така изглеждат вашите опити да мислите за всичко. Всичко става от само себе си. Колата пътува. Защо си мислите, че трябва да излезете да я бутате? Това е опасно с такава скорост.

 

Още един или двама. Ах, добър избор, тоест интересно е да се разбере неговото мнение (лек смях). Как е твоето мислете, Тимоти?

 

ТИМОТИ: Работи много зле.

 

АДАМУС: Да, благодаря. И какво смяташ да направиш?

 

(мълчи)

 

Не мисли, Тимоти. (смях) Знаеш ли какво? Ако не се получи - просто нищо не можеш да направиш - тогава изпитвай удоволствие от това. Престани толкова да се стараеш, да се суетиш и твърде много да мислиш.

 

Знаете ли какво ще се промени с Тимоти и всички останали? Математиката. Математиката беше начин за измерване и разбиране на реалността, основно като това (сочи рисунката) - движението на светлината и енергията. Съществуват математически формули и те са чудесни, до колкото можете всичко да опишете математически. Но математиката ще си замине. Тя просто ще изчезне и вие си мислите: “О, боже. Какво ще правим? Без математиката, света ще се разруши на парчета”. Е, света и така ще се разруши.

 

ТИМОТИ: Така е.

 

АДАМУС: Така е. Добре, благодаря. Благодаря. Добре.

 

Остана да попитаме още един, има вдигната ръка. Ах, истински доброволец, а не по избора на Линда. И така, какво ти донесоха размислите?

 

ХЕНРИЕТА: Те водят ...

 

АДАМУС: Би ли станала?

 

ХЕНРИЕТА: Те водят до мигрена.

 

АДАМУС: Да, да! Да.

 

ХЕНРИЕТА: И всъщност аз имам един горещ въпрос ...

 

АДАМУС: Добре.

 

ХЕНРИЕТА: ... на днешния ден, дали това е нещо ново - свързано ли е това с физическото тяло, когато изглежда че тялото се разпада или става нещо съвършено различно от предишния опит - явява ли се това което чувствам част от процеса на прехода към новото? Или може би това е отражение на интензивния февруари? Имах великолепна възможност в работата, бях много съм доволна от резултата, но след седмица работа, тялото ми просто не издържа.

 

АДАМУС: Да, безусловно.

 

ХЕНРИЕТА: Това моята човешка съпротива ли е заради старите шаблони или е нещо ново? Наистина трябва да разбера, защото ...

 

АДАМУС: О, ще отговоря на този въпрос...

 

ХЕНРИЕТА:... сега усещам нещо безумно.

 

АДАМУС: Разбира се. Ще отговоря до голяма степен в третата точка, само след момент. Но все едно ти го усещаш. Стана квантова промяна, може да се каже в последните няколко седмици - нивото, което достигна съзнанието, отключи процеса по смяната на всичко с новото. И такова нещо не се е случвало до преди. Всичко беше така: ”Всичко ще се обнови с различна скорост и различен интензитет. Всичко ще се обнови”, но сега всичко става ново. Всичко. Която и да е тема, който и да е въпрос, предмет - всичко ще стане ново. Всичко за което се сетите. Природата. Природата. Ще и е нужно повече време. Това е най - старата структура на планетата и на нея ще и е необходимо най - много време, за да стане нова. Но това, което ние наричаме смяна на сезоните, жизнените цикли и смъртта на природата, която няма нищо против смъртта - това не и се отразява чак толкова, както на хората - дори това ще се промени, всички тези шаблони.

 

Започвате да го усещате и всичко ще ви доведе до математиката и науката. Към науката безусловно. Всичко ще стане ново. И това ще окаже колосално въздействие върху хората, защото те си мислят, че искат нещо ново, но ние тук не говорим за комерсиална реклама. Не говорим за нов подобрен дезодорант. Говорим за това, че всичко ще стане ново и най - интересното е, че вие предизвикахте тези промени. Вие предизвикахте тези промени и ги усетихте в тялото си.

 

Точка номер три, запиши точка номер три - нека всичко това да изчезне (Линда изтрива рисунката). Много по - добре от колкото да триеш хартия.

 

3. Вие сами си пречите повече от всичко

 

Точка номер три - това което ви пречи повече от всичко, това което ви пречи повече от всичко останало - това сте самите вие.

 

ЛИНДА: О - ох.

 

АДАМУС: Вие разбира се знаехте това, но аз исках, но аз исках да го подчертая в третата точка. Повече от всичко останало си пречите сами. Ето защо започнах с въпроса, с простия въпрос: ”Просветлението - приемате ли го или го избирате? То се случва. То се случва. Всичко ще стане ново. Това е естествено. Това е еволюция и дори излиза отвъд нейните рамки. Това е еволюция.

 

А душата, душата винаги е в новото. Тя никога не се обновява, но винаги е в новото. И с вас ще бъде така, но ще го получите по свой начин.

 

Мислите си че трябва да положите усилие в живота си за да предизвикате просветлението. Слушате думите и си мислите: ”Добре, ще престана да се старая толкова”, но през цялото време криете нещо в джобовете си. Нещо криете: ”Добре, нека всичко бъде по новому. Няма да се вкопчвам в нищо. Всичко ще приема”, но винаги имате резервен план. “Доре, всичко беше голяма глупост. В крайна сметка какво ми остана”. (Линда въздъхва, когато се прави че крие нещо в джоба си) “Поне имам резервен план”, и сега ще ви задам един въпрос, много труден въпрос. Готови ли сте да се откажете от този човешки - ориентиран, построен въз основа на ума план?

 

ЛИНДА: М-м-м. (някой казва ”Да”).

 

АДАМУС: Вие казвате да и аз знам, ‚че така мислите. Знам, че така мислите, но готови ли сте да се откажете от резервния план? Повечето отговори са доста повърхностни и мъгляви, не сте съвсем сигурни, но знаете ли, резервния план може да бъде много прост: ”Ще ходя на Шоудовете. Ще слушам онлайн, но ще пропусна другите да минат пред мен, за да съм сигурен, че те никъде няма да изчезнат. Това е моя резервен план. Ще бъда четвърти или пети.” Всъщност шести или седми.

 

Готови ли сте да се откажете от резервния план? За това вие си пречите най - много. Мислите си, че вие избирате просветлението? Не. Избора на просветлението от гледна точка на човешкия разум беше просто окончателно съгласие: ”Добре, това така или иначе ще стане. Така да бъде, ще го направим”. И това ще доведе до паралел, до по - здравословен баланс, но готови ли сте наистина да се откажете от резервния план, от този сценарий ”какво ако”?

 

И трябва да ви кажа, че всички го имате. Имате го. Това е човешка черта, ”Трябва да имам резервен план. Какво ако нищо не стане? Какво да правя тогава?” Ума проектира в себе си това, което счита за свое бъдеще, но не е така. Това е същия безпорядък, своего рода следващия ден. Той се проектира и си мисли: ”Какво ако?” Така възниква резервния план. Това е все едно да замажете спирачките на автомобила с цимент. Все едно да слепите това, което трябва да се движи. Резервния план забавя всичко и е породен от съмнение. Съмнение, ”Не съм сигурен, че това е реално”.

 

Ще ви кажа нещо за реалността. Надявам се че ще си позволите наистина да го усетите.

 

Няма значение дали това е правено някога преди. Няма значение дали наистина съществуват ангелския съвет и Аления Съвет. Няма значение има ли Сен Жермен. Няма значение съществува ли Бог. Няма значение, какво виждате, сякаш нещата са подредени отгоре надолу и виждате себе си в дъното на   цикъла на сътворението. Няма значение съществува ли Новата Земя. Дори няма значение съществува ли това нещо наречено Дух. Това няма никакво значение, защото когато позволите това в съзнанието си, всичко става точно така.

 

Можеше никога да не съществува нищо такова като просветление, на Земята можеше да няма нито един просветлен Майстор. Можеше да има просто скучна биология, за милиони и милиони години развитие от слуз без да създаде никаква енергия, нито Бог, нито каквото и да било. Най – смешното е това, че няма значение защото когато съзнанието ви се озове там, всичко се появява. Тогава създавате Бога. Създавате новото. Създавате новото. Създавате нещо, което не произлиза от стария цикъл. Вие създавате Сен Жермен и Адамус. Не е важно, че всичко това никога не е съществувало.

 

Можехте да създадете това отдолу нагоре и обратното. Това наистина няма значение. Важното е дали е там вашето съзнание. Тогава всичко това се въплъщава. Тогава се създават вселените и различните измерения.

 

Няма значение дали времето е постоянно, а енергията е просто енергия, защото когато започнете да мечтаете за нещо отвъд, то се случва. Това ми харесва в творението. То работи в двете посоки - отгоре надолу и отдолу нагоре. Това е най - прекрасното.

 

Ако се притеснявате за резервния си план притеснявате се за това какво ще стане, това няма значение, защото всъщност вие създавате просветлението, вие го позволявате. То не се ражда от човешкия ум, то идва чрез позволението и тогава така и става. Тогава става точно така.

 

И докато не сте се побъркали и не сте попитали, ”О, боже. Наистина ли няма нищо по - висше от мен?” И да и не. И едното и другото. Това е истинското ”и”. Това е тази липсваща част, когато религиите и философията няма да признаят. Те няма да признаят това, защото то ще ви признае като творец.

 

Трябва да има друг творец, велик творец, по - добър творец, за това те не го признават, защото всъщност го има и това и другото. Удивително.

 

Вие сами си пречите повече от всичко. И под ”вас” имам предвид мисленето. Планирането, правенето на схеми, резервния план всички тези ”ами ако”. “Трябва да премисля пътя си към просветлението. Длъжен съм да заслужа просветлението си. Трябва да изстрадам просветлението си”. Махнете се от пътя си. Струва ми се, че Тобиас го каза преди много години. Махнете се от пътя си.

 

Цялата тази история с просветлението продължава вече от много време. Мислехте си че сте го избрали, че сте решили че трябва да го въплътите, това не е така. Вие просто го признахте.

 

Лесно е да се каже, трудно е да се направи - махнете се от пътя си - динамиката на живота е такава че ви се иска да действате безопасно, да действате внимателно. Но спрете за миг и обърнете внимание на това, което ви казах. Вие ставате нови.

 

Всичко на тази планета става ново - биологията, науката, математиката, политиката, банковата система, технологиите, всичко. Може да има нови болести, но и те стават нови. Всичко става ново. Това е едно от тези явления - ние спокойно обсъждаме това тук, в малка група с тези, които гледат онлайн, седящите тук. Но след пет или десет години ще се обърнете назад, ”О, боже. Всичко е ново”. Хората по целия свят ще се побъркват и ще питат, ”Какво става?”, сблъсквайки се с разни проблеми, а вие ще отговаряте, ”Всичко просто става ново”. И така, добре.

 

Точка номер четири.

 

ЛИНДА: Нов слайд ли? Или същия?

 

АДАМУС: О, нека не изразходваме още цифрово пространство. Нека икономисваме колкото можем повече (лек смях) Да. Точка номер четири, същия слайд. Не! Нека бъде нов. Добре, хубаво.

 

Точка номер четири, с която ще обобщим. Струва ми се, че сега усетих как свири някаква мерабна музика (Адамус се смее, когато чува, че някой казва ”Добре”) О, добре - казва той - млъкни там. Аз малко ще дремна.”

 

(Музиката започва)

 

Нека приглушим светлината, за да не видят гледащите онлай, че спите.

 

ЛИНДА: Все още ли си на четвърта точка?

 

АДАМУС: Да, точка номер четири. Отиваме към нея.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Нека вдишаме дълбоко, докато започва изкрящата музика.

 

Ах, преди да започнем, в началото помолих всички да направят снимка. Усетете още веднъж. Не се опитвайте нищо да промените или оцените, просто усетете. В истинското чувство няма нищо за мерене или оценка. Няма нужда нищо да изказвате с думи. Помните ли когато ви говорих за отсъствието на определения? Това беше началото на Живота на Майстора. Нещо се промени тук и вътре във вас.

 

Просто си позволете за миг да го усетите. Какво е?

 

Всъщност това няма значение. Ще го разберете по - късно.

 

Сега не се насилвайте и не се опитвайте да го разберете. Просто го усетете. Чувствайте.

 

 Докато говорехме и ви разсейвах, нещо около вас се промени.

 

(пауза)

 

4. Не бързайте

 

И така, точка номер четири - хм - точка номер четири е много лесна, много проста.

 

Спомнете си за всичко, за което говорихме днес - за промените, за това, че всичко става ново, за въпроса, “Избирате ли просветлението или го приемате?”. В заключение на всичко това, точка номер четири - не бързайте. Не бързайте толкова много.

 

Много от вас се опитват бързо да стигнат до просветлението, много мислят, много се напъват. Защо? Защо? То така или иначе ще стане.

 

Докато си седим тук сега, докато ви разсейвам - то се случва. То не е свързано с времето. То не е свързано с някакво величие. То дори няма количество. То е неизмеримо. И вие се опитвате да се доберете до него по - рано. Не трябва нищо да правите с друг човек - “Аз по - просветлен ли съм от теб?” Това просто няма значение. Въпроса изобщо не е в това.

 

Няма бърза работа. Има един единствен фактор, който оказва влияние, но аз ... има един фактор. Той е между настоящия момент и смъртта. Казвате, ”Искам да достигна просветление преди смъртта си”. Но нека сега преминем към новото. Нека преминем към изцяло новото.

 

Какво ако стария, стар, стар цикъл на смъртта - какво ако стане нов? Какво ако престане да бъде това, което е бил в миналите ви въплъщения? Виждате ли, вие използвате старото значение на смъртта по пътя към просветлението. “Имам още 20, 30, 40 години - казвате си. Трябва да го получа до тогава, а после ми трябват поне още няколко години, за да се насладя на просветлението си”. Но какво ако значението на смъртта стане ново?

 

Казвате си, ”Какво значи това? Просто ще продължа да живея? ...” Какво ако сте отишли толкова отвъд кутийката си, толкова сте различни от стария цикъл и смъртта, че тя вече няма значение?

 

Какво ако смъртта вече не е такава каквато я помните? Ако тя престане да бъде завършителния момент за човешкото тяло, когато изведнъж - ах - и сте умрели. Какво ако това също стане ново?

 

Тогава наистина няма да е нужно да бързате към просветлението, защото смъртта беше единственото ви мерило, барометър, причина да бързате към просветлението. Смъртта и желанието да се избавите от човешкия начин на съществуване, но смъртта беше по - значимия фактор, по - проблемния. Ах.

 

Вие сами се залъгвате. Мислите си, ”Боже, ако не го направя в това въплъщение, ако не се просветля, преди да умра, тогава ще трябва да се върна и да започна всичко от начало, надявам се поне да не помня нищо и да не ми бъде толкова трудно в следващия живот”. И след това се получава, ”Ууух! Още един живот?” Виждате ли и това се превръща в постоянно напрежение - “Трябва да бързам. Трябва да бързам”. Но защо?

 

Бързането само по себе си ви пречи. В бързината вие започвате много да мислите, поставяте времеви рамки, а след това оценявате успехите си. Вече на 60 процента ли сте? Вече сте на 90 процента? И изведнъж отново се оказвате във времевите цикли, в цикъла на живота и смъртта, връщате се към опитите да разберете всичко, към мислите че вие избирате просветлението, а не го позволявате.

 

Не бързайте толкова, защото - вие - човека все едно ще го направите. Вие не носите отговорност за него. Никога не сте я носили.

 

Сега Аз Съм, което сте, ви моли просто да живеете, да усещате страстта, да се наслаждавате на този опит на просветлението, на новото.

 

Става нещо забавно, много интересна динамика. Вие бързате към просветлението, опитвате се да го забързате, опитвате се колкото се може по - бързо да се отървете от старите цикли, но Аз Съм не ви позволява да го направите. Не ви позволява да прелетите на огромна скорост през просветлението и през самия процес на прехода. Не ви позволява да пропуснете най - прекрасния опит, който някога ще имате в човешка форма.

 

Аз Съм иска да ви каже, ”Не бързайте. Това не е състезание. Не бързайте. Това е нещо, което аз искам да преживея, нещо което ние искаме да преживеем заедно”.

 

Душата, Аз Съм иска да ви каже, “Искам да го преживея чрез теб. Искам да преживея прехода към новото, прехода към просветлението и осъзнаването”. За това не бързайте, за да можем да го преживеем заедно”.

 

Аз Съм, Душата иска да ви каже, ”Това е което ми се ще да почувствам, да усетя, да бъда. Така че човеко, не отказвай това преживяване и на двама ни. Не бързай. Не се ограничавай повече с времето. Ние вече сме отвъд линейното. Моля те, нека преживеем осъзнаването. Нека преживеем прехода от една енергийна динамика към множество динамики”.

 

Душата казва, ”Това е причината поради която сме тук. Но това не прилича на постъпването в колеж с желание да видиш ще можеш ли да го завършиш за три години вместо за четири или за пет”, за някои от вас за седем или за осем. “Ние не преодоляваме полоса с препятствия”.

 

Аз Съм казва, ”Нека просто преживеем този опит”.

 

Човека възразява, ”Ти не знаеш колко е трудно това. Не можеш да си представиш.” А душата отговаря, “Тогава нека просто да усетим красотата на това. Нека преживеем радостта и страстта, промените в енергията. Нека заедно преживеем новото творение”.

 

Аз Съм казва, ”Не аз го затруднявам. А ти. Ти застана на пътя. Опитваш се да се намесваш. Опитваш се да мислиш, как да стигнеш до там, как да си проправиш път до там. Моля те да не го правиш. Опитваше се да станеш инициатор, да планираш всичко. Никога не съм те молил за това. Моля те, не пречи, върви с мен, за да получим удоволствие, да чувстваме, да усещаме този опит на просветлението.”

 

Аз Съм казва, ”Знаеш ли, това е като да седим далеч от града в прекрасна звездна нощ, в тишина и да гледаме заедно небето; да се любуваме на падащите звезди, да се взираме в галактиките, да усещаме удивителната енергия на космоса. Това е същото като да си седиш и да правим всичко заедно, вместо скъпи човече, да си мислиш, че трябва да свършиш цялата работа сам и че без теб всичко ще се разруши; вместо да си мислиш, че всяка твоя мисъл кара звездите да падат; вместо да си мислиш, че ако затвориш очите си за момент всичко ще се разпадне“.

 

Така че – Аз Съм казва – нека просто да поседим заедно гледайки звездите. Нека се насладим на красотата на момента, вместо да се опитваме за предпазим всичко от разрушение, всичко да поправим и да го накараме да се случи“.

 

Аз Съм казва, “Знаеш, ще преживеем целия този опит в човешка форма. Така сме се разбрали. Ще споделим този опит. За това дявол да го вземе, не можеш ли сега просто да си позволиш този опит?“

 

(пауза)

 

И тогава вие, човека вдишвате дълбоко и се надсмивате над себе си, спомняйки си как се опитвахте да преместите планини, а те не се преместваха чак толкова далече; спомняйки си как се опитвахте всичко да разберете и това се превърна в огромно усилие, в борба.

 

Вие човека, си мислите, “О, всички тези мисли. Дори сега мисля за мислите си. Мисля, че това може да се промени. Мисля, че това много би ми помогнало“.

 

А след това идва прекрасния момент – вие и Аз Съм седите заедно в прекрасна лятна вечер, гледайки небето, където блещукат звездите, Аз Съм протяга към вас прекрасната си светлинна ръка и казва, “Скъпи човеко, който също така е и Аз Съм, моля те поеми ръката ми. Хвани ме за ръката за миг. Това не зависи от теб. Аз просто те моля да се наслаждаваш на опита, да преживееш опита, да го усетиш. Това е всичко за което те моля. За останалото ще се погрижа аз“.

 

“Скъпи човеко, можеш ли да си живееш живота? Можеш ли да живееш със страст? Можеш ли да позволиш на своите творения да се въплътят? Можеш ли да позволиш на мечтите си да станат реалност? Това е всичко за което те моля скъпи човеко. За останалото вече съм се погрижил“.

 

“Скъпи човеко, скъпи човече, не е нужно толкова да бързаш. Усети страстта и се наслаждавай на живота. Аз винаги ще бъда до теб, дори да не прилича на тази звездна нощ, когато седим заедно, аз винаги ще бъда до теб“.

 

“И помни скъпи човече, че всичко ще стане ново. Цялата планета ще стане нова и каквото и да стане, просто помни, че всичко е наред в цялото творение“.

 

Благодаря скъпа Шамбра. До следващия месец, очаквайте промени във всичко. Благодаря. Благодаря. (публиката аплодира)