МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия ”Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила”

ШОУД 5 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 2 януари 2016 година

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен.

ЛИНДА: Истинска жена? (има предвид видеото, което е било показано токущо)

АДАМУС: Бил съм. Бил съм. Бих могъл да бъда.

Здравейте, скъпа Шамбра. (Сандра носи кафето) Ах! Дори не ми се наложи да мисля за това. Ах! А козе мляко?

САНДРА: Няма да ти хареса.

АДАМУС: Правилно. За това и попитах (смях, той отпива). М-м-м. Ах! Има нещо много приятно в това да си човек. Ах, в ангелските сфери не може така да се пие кафе. В ангелските сфери не можем да имаме такава радост и сраст, каквито преживявате вие сега. Само тук. Само тук. Нищо подобно не съществува. Нищо толкова подобно.

Но от друга страна, всички вие сте готови да се изнесете от тук (смях). И въпреки че може да изглежда като противоречие, всъщност не е. Знаете че навсякъде има още нещо. Знаете, че някъде там има още нещо. Знаете, че в известна степен сте хванати в зоологическата градина, връщайки се към тази аналогия, която днес ще стане до болка позната днес  (Адамус се смее). Знаете, че сте готови да отидете още някъде и най – важното е – че никога не сте си представяли, че религията и духовните групи и Ню Ейдж групите никога няма да могат да разберат –  че вие правите и двете. Оставате в ”И”. Оставате човек, наслаждавайки се на красотата, вдъхновението, което токущо видяхте на екрана; красотата от вкусването на торта за рожденя ден, което направихте по – рано. За тези, които гледат онлайн, те всички са преизпълнени със сладост. Не е чудно, че са толкова щастливи (смях). Ето къде е тайната – преизпълнени със сладост.

И така, Шамбра, ето ни на нашата първа среща в 2016 година. Годините всъщност нямат значение, но и имат. За човека, това е начин за измерване. За човека това е движение, нещо се случва, това е начин да видят миналото, начин да видят на къде да продължат в бъдеще. И точно сега мога да ви кажа, че 2016 година ще бъде много различна.

И така, ето ни тук на първия ни Шоуд за 2016 година. Ето ни на тази среща наречена Шоуд. Шоуд - това е мястото, където всички ние, всички вие привнасяте енергиите си, привнасяте надеждите и страховете си; привнасяте своето вдъхновение; носите спуканите гуми на живота си. Но точно тук след това им позволяваме да се разкрият и разширят. Именно тук привнасяме частичка от всеки от нас, за да създадем посланието в движение, без да сме го подготвяли предварително; да създадем послание в този момент от живота ви.

Надявам се, че не само на вас ще е полезно да чуете това, което е вътре във вас, това, което вече знаете и понякога дори си мислите, но това създава книги, история за пиратите и пионерите, които дойдоха в Новата Енергия така, както повечето хора никога не са си представяли, не са и мечтали.

И разбира се не е нужно да ви го казвам, защото вече знаете, че понякога е трудно – разбира се, трудно е – да преминаваш от една форма на реалност в множество форми на реалности, оставайки в човешко тяло. Връщайки се към най – ранните учения на Тобиас, винаги ставаше дума да се остане в тяло.

Да се разтворите и да си позволите това, което се нарича простветление или осъзнаване в чезнещите, последни часове или дни на живота ви, начина по който другите Майстори са го направили е сравнително лесен. Лесно е да имаш това огромно вдъхновение, реализация на смъртния си одър – сравнително лесно е. Но да го направиш, докато продължаваш да ходиш сред другите, докато все още си имаш работа със света и човечеството от Старата Енергия. Това е трудно и точно това правите.

И така продължаваме нататък в 2016 година. Тя ще бъде ... не искам да давам определение, защото след малко ще ви помоля за това. Това ще бъде година. Това ще бъде годината в която както ми е известно някой ще избяга, защото там на където сме се запътили, няма място за тези, които са затънали в макио.

ЛИНДА: Какво значи да ”избяга”?

АДАМУС: Да изфиряса, да си тръгне, да потегли на някъде. Ще отиде в друга група, може би по – подходяща. Това не е място както вече съм казвал и ми е малко тъжно за тези които продължават да практикуват недостиг, които настояват да практикуват невежество и настояват да практикуват ограничения. Те просто нямат място тук. И дори да прозвучи странно, множество, множество хора предпочитат да правят точно това. Истина е. Харесва им да изучават метафизика, духовност. Това им дава своего рода разсейване. Но това, което ще правим – ще го правим наистина. Ще отидем там, където много, много малко са били до сега. Да. (Адамус се смее; други също се смеят и ръкопмаскат, неговата фраза прозвуча като от филма Стар Трек)

ЛИНДА:  Ехааа!

АДАМУС: Да, да, дълбоко.

ЛИНДА: Ехаа.

АДАМУС: Както казах по – рано – аз помагах да напишат сценария.

Така че скъпа Шамбра, нека си поемем дълбоко въздух. Дълбоко въздух. Ах!

Хубаво е да седя тук с всички вас, да бъда тук, знаейки че го преживяхте, че най – трудното остана назад. Наистина. Да. Да! (някои викат ”ура” и някои аплодират) но ... и, и все пак ще има още трудности, ние си имаме това – Шоуд. Имаме нашите срещи. Присъстваме лично на тях; също така ги провеждаме в другите сфери.

Доверявайте се на Себе си

Преди да преминем към въпросите и отговорите, искам да направя едно утвърждение: наистина се доверявайте на себе си. Знам, че много често най – големия проблем на Шамбра е това, че се съмнявате в себе си. Питате се: ”Всичко ли правя правилно? Правилно ли се движа? Правилно ли мисля? Правилно ли си ям храната?” Ужасно много въпроси и съмнения.

Можете ли за миг да си представите, че взимате цялото осъзнаване и цялата енергия, която изразходвате в съмнения в себе си и ги използвате за да си благодарите? Да, цялата тази енергия –”От правилната страна на леглото ли станах днес? Правилно ли чета книгата? Може би трябва да чета други книги? Правилни неща ли казвам?” И най – вече,  ”Правилно ли мисля?” Днес ще разсеем всичко свързано с мислите. Ще отидем отвъд рамките, защото сте толкова заседнали в капана на мислите, че мислите както до преди (някои се смеят), но ще получите нов инструмент.

Цялото време, което губите в съмнениея, ”Правилно ли правя нещата в живота си? Правилната работа ли работя? В правилния момент ли си взех отпуската?” – всичко подобно, пуснете го. Пуснете. Отговора е много прост: вие не можете да сгрешите. Не можете.

ЛИНДА: Хм.

АДАМУС: Не можете. Може да опитате и понякога може да изпитате емоционална или физическа болка, но всъщност не можете да сгрешите. И това не е просто красива метафора. Именно това искам да потвърдя. Не можете. Не можете да четете неправилните книги, да хотите на неправилните места или нещо подобно. Не можете. Във вас се е вкоренило нещо което е далеч отвъд пределите на обикновените човешки възможности, възможностите на вашето човешко аз, то е толкова дълбоко във вас и ще ви насочва, въпреки човешкото и понякога това ще е проблем. Много често проблема ще е в това, че човек си мисли: ”Всичко трябва да е ето така”. Но божествената навигационна система ще ви пренесе ето тук.

Ще откриете, че ще се уморявате по – малко, ще бъдете по – малко стресирани, по – малко потресени ако просто разберете, че не можете да сгрешите. Не можете.

Така че дори не се опитвайте да правите грешки (някои се смеят). Наслаждавайте се на живота. Всичко идва към вас. Всичко идва към вас. Това е, което наистина ще осъзнаете през тази година; всичко просто идва към вас. За това престанете с тази неувереност. Сперете да се съмнявате. Не можете да сгрешите. Нима това не е прекрасно осъзнаване? Вие не можете да сбъркате. Вие наистина не можете (някои аплодират). Това е много, много просто. Това ви освобождава, за да можете наистина да се наслаждавате на живота.

Два Въпроса

И така, нека започнем с въпросите. Ще ни трябва дъската за писане. Ще ни трябва Линда с микрофона и доброволец, за да пише на дъската.

ЛИНДА: Мери Сю иска да пише на дъската.

АДАМУС: (Мери Сю се съпротивлява) О, не, тя не иска. (смеят се)

ЛИНДА: Не, знам, че тя пише хубаво.

АДАМУС: Помнете, че не можете да направите нещо неправилно, но другите хора могат да постъпят така с вас. (смях)

ЛИНДА: (Мери Сю) Имаш ли нещо против?

МЕРИ СЮ: Не.

АДАМУС: Това е напълно уместно, защото днес ти си една от моите цели.

ЛИНДА: Оооо!

АДАМУС: Така че избора е идеален.

ЛИНДА: И е облечена във виолетово!

АДАМУС: Аз също!

ЛИНДА: Да, аз също! (Адамус се смее)

АДАМУС: Добре. И така, пренасяме дъската, Линда ще приготви микрофона.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Мери Сю ще пише на дъската, свиквайки с новия вид слава.

ЛИНДА: Ох, ох.

АДАМУС: Ох – ох. Ах!

~Въпрос: Част 1

Въпроса е такъв ... сега, това е началото на 2016 година; ще се върнем и ще погледнем това, защото Джийн ще ни го напомни. Ще се върнем да погледнем таблото в кроя на годината. Искам да ви помоля, да опишете тази година от гледна точка на човечеството, от глобална гледна точка – с пет думи или по – малко; може да бъде с една дума, с две, три, четири или пет, след петата дума ви взимам микрофона – за да опишете каква беше тази година за планетата.

ЛИНДА: 2016 година.

АДАМУС: 2016 година, да.

ЛИНДА: Разбрано.

АДАМУС: 2016 година.

Помнете, вие не правите прогноза. Трябва да усетите какво става на планетата. Каква ще бъде тази година? Ако трябва да направите нещо през 2016 година, да напишете книга, какво ще е заглавието ви за ”2016 година” – нали знаете, заглавието трябва да бъде от няколко думи, три, може би четири, пет – какво би било заглавието на книгата за 2016 година за човечеството?

И така, започваме Линда и би ли станала за да записваш на дъската (обръща се към Мери Сю). Бих искал да нарисуваш вертикална линия по средата и после да пишеш само думите.

ЛИНДА: Трябва ни още хартия. Скоро ще имаме нов пакет.

АДАМУС: Трябва ни повече хартия.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: И хартията ще дойде при нас.

ЛИНДА: Така и ще стане. Добре.

АДАМУС: Именно, точно така става всичко.

И така, 2016 година с не повече от пет думи. Каква е тя? Започвай.

ЛИНДА: Искам да поканя някое от децата на Наш, нека той избере кой ще отговори от името на семейството му.

АДАМУС: Децата на Наш. А, да.

ЛИНДА: Децата на Наш, всичките три.

АДАМУС: Според мен не приличат на деца.

ЛИНДА: Деца са. Техния най – голям брат ги доведе.

АДАМУС: Искат да ти дадат думата Скот.

СКОТ: Ах.

ЛАДОНА (сестрата на Скот): Средното дете.

АДАМУС: Средното дете (смях). Седи по средата, по средата на живота, в сред ...

СКОТ: Осъзнатост с отворени очи. Осъзнатост с отворени очи.

АДАМУС: Осъзнатост с отворени очи, като описание ... добре, хубаво. Това предполага, че ти смяташ, че у много от хората очите са отворени.

СКОТ: Е, мисля, че в края на краищата ще им се наложи.

АДАМУС: В края на краищата, да ... ох! Ах! Ах! Или може би ще се закопаят още по – дълбоко?

СКОТ: Да.

АДАМУС: Аз просто предполагам. Възможност.

СКОТ: Да.

АДАМУС: Да. Или може би, някои хора ще си отворят очите в смисъл на пробуждане, а други окончателно ще си затворят очите. Те сами ще се затворят. Възможно. Добре.

СКОТ: Дори и това за тях ще бъде като осъзнаване с отворени очи.

АДАМУС: Затваряйки очите си?

СКОТ: Да.

АДАМУС: Мисля, че техните очи в момента са затворени така или иначе, но да. Добре. Но на мен ми харесва товята прогноза за тази година.

ЛИНДА: Добре. Да видим на къде да тръгна. Та – да – да – дам. Та – да – да – дам.  (припява)

АДАМУС: Хайде да попитаме сестрата, просто за да я накараме да стане (публиката вика ”Оооо!”). Ти даде думата на брат си, а ти какво мислиш? Пет думи. Ти вече знаеш. Вече видях какво мислиш, но не е задължително да искаш да го споделиш.

ЛАДОНА: Не (смее се).

ЛИНДА: Хайде. Изглеждаш чудесно. Изправи се. Тя е облечена в червено. Здрасти!

ЛАДОНА: Ами. Мисля, че тази година ще преодолеем страха. Миналата година имаше много страх.

АДАМУС: Ние, тоест ти, аз и Шамбра?

ЛАДОНА: Шамбра.

АДАМУС: Или земното кълбо?

ЛАДОНА: Да.

АДАМУС: Планетата.

ЛАДОНА: Е, мисля, че ще се опитаме да преодолеем страха.

АДАМУС: Планетата?

ЛАДОНА: Да.

АДАМУС: Добре.

ЛАДОНА: Това искам.

АДАМУС: Ще се върнем към това декември. (Адамус се смее)

ЛАДОНА: Това искам. Това искам.

АДАМУС: Това искаш. Ах!

ЛАДОНА: Да.

АДАМУС: Ах! Чухте ли това? ”Това искам”. Не питах това.

ЛИНДА: Оооо.

АДАМУС: Какво чувстваш? Нека е по – близо до реалността – да и аз искам това – но просто усети света, планетата, всички хора; на къде се движат тази година?

ЛАДОНА: (пауза) Хм.

АДАМУС: О, ти го усети. Проникнах в теб и го усетих, беше ти на езика.

ЛАДОНА: (въздъхва) Хм. (някои се смеят) Ммм.

(пауза)

Мисля, че просто се опитваме да се страхуваме по – малко.

АДАМУС: По – малко да се страхувате. Добре. Да го запишем: ”По – малко да се страхуваме”.

ЛАДОНА: Да.

АДАМУС: Относно населението.

ЛАДОНА: Защото през последните няколко години имаше толкова много страх ...

АДАМУС: О, да! Да.

ЛАДОНА: Трябва да се придвижим напред.

АДАМУС: И изведнъж ще задуха вятъра от запад и ще издуха страха (смях) от планетата. Да, да. Може би. Може би. Да, да. Не давам оценки (някои се смеят) по – малко страх на планетата. Да, ще се върнем.

ЛИНДА: Нека попитаме психолога.

АДАМУС: Добре. Това става за име на шоу –”Нека попитаме психолога!” (някои се смеят) Да.

ШЕРИЛ: Бих казала, че насилието ще продължи.

АДАМУС: Ще продължи насилието. Повече или по – малко насилие?

ШЕРИЛ: Почти същото.

АДАМУС: По – творческо насилие или същото старо насилие?

ШЕРИЛ: Е, с използване на повече технологии.

АДАМУС: Да. По – технологично насилие.

ШЕРИЛ: Аха.

АДАМУС: Добре, да запишем (обръща се към Мери Сю). Ще подоходиш ли творчески ...

ЛИНДА: Добре ли каза?

АДАМУС: Добре се справяш тук.

ШЕРИЛ: Имаше предвид добър отговор.

АДАМУС: Сега вече знаеш какво е да се опитваш да пишеш на дъската, да бъдеш в цялата тази енергия и да пишеш думите буква по буква (някои се смеят). Обикновено можете да напишете каквото и да било. Дори не се замисляте за това. Но ето че сте тук и се чудите, ”как се пише ”но”?” (някои се смеят)

МЕРИ СЮ: С две ”т”. (става дума за сходството при произнасяне и изписване на думите ”but” – ”но” и ”butt” – бут).

АДАМУС: b-u-t-t.

МЕРИ СЮ: С две ”т” (смеят се).

АДАМУС: С две ”т”. Карай. Хубаво, благодаря.

ШЕРИЛ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре. Някакви енергии дойдоха. Нека да направим ...

ЛИНДА: Чака, чакай! О! Още един Наш (смях).

ЛАДОНА: Още един Наш!

ЧАД: (брат на Скот): Добре. Бих казал ...

АДАМУС: О, може би съм усетил теб, а не нея. О, при теб всичко е ясно.

ЧАД: О!

АДАМУС: Добре.

ЧАД: Бих казал, избор на осъзнато невежество. Усещам, че ще има избор, знаете ли, който света ще трябва да направи. И от време на време има разширение във всички области, но те ще бъдат като ... хората, които са фокусирани върху страха, тероризма и тям подобни и ограниченията – било то оръжие или каквото и да е, за тях това е ограничено – и аз мисля, че избора на съзнателно невежество – това е избора да се живее точно по този начин.

АДАМУС: Добре. Да. Какво има зад врата едно, две или три: невежество, тъпота или глупост. (Адамус имитира водещ на телевизионно шоу) Да. (смях) Избирайте, какво искате, защото всичко е едно и също. Добре.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Всъщност това ми харесва. Много хора постъпват точно така. Често избора е точно пред очите им, а те избират невежеството, глупостта и ”липсата на съзнание” – казвам го по вежлив начин, но е глупаво. Те избират понякога от страх, понякога защото са зависими от отсъствието на съзнание. Те са много зависими от него и ще обясня защо до края на деня. Може би не тук, но до края на деня. (Адамус се смее) На някого, може би не на вас, но ще го обясня. Да продължим.

ЛИНДА: Нека чуем младата Шамбра.

АДАМУС: Младата Шамбра.

ЛИНДА: Не, този наистина е млад.

АДАМУС: Не, наистина. Стара Шамбра – това са 900 години; вие сте млади. Ти си много млад. (смях)

УАЙЪТ: Да, млад съм.

АДАМУС: Да.

УАЙЪТ: Разрив.

АДАМУС: Разрив. Добре.

УАЙЪТ: Разрив. Всичко вече е написано на дъската, но също има и разрив между хората, които преди са получавали удоволствие от рутината, от ограничените енергии в които продължават да живеят и чувстват. Да се борят с ограниченията за тях е по – добре, от колкото да излязат от тях.

АДАМУС: Да, добре.

УАЙЪТ: И тези, които вече са отишли много далеч, почти са преминали повратната точка – между тях ще има буквално разрив.

АДАМУС: Толкова млад и толкова мъдър.

ЛИНДА: Ах!

АДАМУС:  Еха. Еха.

ЛИНДА: Толкова мъдър. (леки аплодисменти)

АДАМУС: Да, да. Добре. Това е добро наблюдение. Разрив; по – голямо разделение. Говорихме в миналия Шоуд, за мислещите и знаещите и има още множество определения, които може да им се дадат. Но, да, голям разрив, огромна пропаст на планетата и заради това живота ще стане малко по – сложен. Добре. Още двама.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Какво ще стане на планетата?

ШАМБРА1 (ЖЕНА): Аз?

АДАМУС: Да, да.

ЛИНДА: Ти вдигаше ръка преди малко. Видях те.

ШАМБРА 1: О, така ли?

 АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Може би това беше душата ти. Не знам. (смях)

ШАМБРА 1: Мисля за две различни неща: хората все още си крият главите в пясъка, за това просто не могат да се примирят с това, което става около тях.

АДАМУС: Правилно.

ШАМБРА1: И още бих нарекла това: ”Стига вече, революцията ескалира”.

АДАМУС: Правилно. Стига сте търпели това.

ШАМБРА1: На много хора наистина им е писнало и са уморени, най – накрая и мисля че ще чуваме и виждаме това навсякъде. А знаеш ли има хора, които просто няма да могат да се справят с това.

АДАМУС: Добро наблюдение и ти си абсолютно права. С други думи хората слагат главите си в пясъка и те знаят, че не бива да са там и стават непоносими и нетолерантни – и двете – мисля че имате дума за това – пашкулиране, затваряне, отдръпване по много начини и в същото време това е непоносимо. Не могат да го издържат. Не е естествено да си така затворен, да си с глава в пясъка. Добре. Благодаря ти.

АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Чакай, чакай, чакай. Усещам, че нещо ме привлича към тази част на залата. (Адамус се смее).

АДАМУС: Какъв поглед, какво набито око. Линда те обича. Би дошла да те прегърне, силно, много силно би те прегърнала, ако можеше. Тя може. Тя може да прескочи стола. Може да се приближи и да те прегърне. Да, да. Да.

ШАМБРА2 (жена): Различен, по – вълнуващ (опитва се да върне микрофона на Линда).

АДАМУС: Различен и вълнуващ.

ЛИНДА: Той още не е приключил с теб.

АДАМУС: (подсмихва се) Да, да. Никога не е толкова лесно.

ЛИНДА: Още не е приключил с теб.

АДАМУС: Различен и вълнуващ. Различен – в какъв смисъл?

ШАМБРА 2: Не знам. Всичко ще бъде различно (смее се).

АДАМУС: Различно. Добре.

ШАМБРА 2: О, да.

АДАМУС: Просто го усети за момент. Различно. Не мисли. Ти мислиш.

ШАМБРА 2: Ох.

АДАМУС: Мислиш. Ти мислиш. Мислиш. Да, телефона ти в момента звъни. Не! Но аз те разсейвам. Така, добре, сега, когато спря да мислиш, вече знаеш. Различен, защото?

ШАМБРА 2: Никога до сега не се е случвало нещо подобно. Никога до сега не се е случвало такова нещо.

АДАМУС: Добре. Добре. А какво беше второто?

ЩАМБРА 2: Вълнуващ.

АДАМУС: Вълнуващ. Наистина. За кого? За Доналд Тръмп (някои се смеят). Той ще дойде тук, на следващият Шоуд да пита какво имаш предвид. О, шегувам се! (още смях) Какво ни носи новата година? Хайде. Някаква промяна. Откъсване от старите начини. Да. (някой казва ”Бърни Сандърс”). Бърни Сандърс, още един. За тези, които не са в САЩ има един социалист, луд ч - ... (смях) Такъв е! И не му пука. Добре, няма да навлизаме в политиката сега. Ще го направим по – късно.

Добре. Следващия. О, не. Това ли е всичко. Следващия въпрос.

ЛИНДА: Ти каза още двама.

АДАМУС: Права си.

И така, имаме списък. Ще се върнем да го проверим по – късно тази година. Той е добър, но не отличен.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Знаете ли, това е осъзнатост на ниво Б. За в бъдеще ще очаквам повече от Шамбра. Нали? Договорихме ли се, защото самите вие очаквате повече от себе си? Хайде де! Много беше половинчато. Има някои хубави неща ... (Линда изпъщква) Млъкни! Почти като парализирани. (смях; Линда отново изпъщква) И още как! Тя постоянно ми говори така (Линда се смее), особено в два часа посред нощ, аз се опитвам да говоря с Шамбра – ”Млъкни! Млъкни! Адамус, разкарай се.”

Добре, и така не е много добър списъка. Наистина? Има ли някакъв пробив тук? Нещо, което ... не, не, не.

ЕДИТ: А ти как ще отговориш?

АДАМУС: Аз ще отговоря след малко (Адамус се усмихва). Можеш да бъдеш сигурна. Едит ... (смях) Едит, ще ти кажа нещо за Майстора. Майстора никога не задава въпрос на който не знае отговора.

ЛИНДА: Оооо!

АДАМУС: В противен случай ще се сринеш точно от красивия пиадестал, на който си се поставил. Винаги трябва да знаеш отговора.

ЕДИТ: Абсолютно си прав. (Линда въздиша)

АДАМУС: Искам отново да чуя това.

ЕДИТ: Ти си абсолютно прав, скъпи Адамус.

АДАМУС: Не може ли да увеличиш микрофона! (още смях)

ЕДИТ: Ти си толкова умен, красив, прекрасен.

АДАМУС: И аз те обичам.

АДАМУС И ЕДИТ: Мляс! (целуват се, някои аплодират)

АДАМУС: Добре. Хубаво. Втората част. Сега всички ще отидете... всъщност, ще влезте в социалните си мрежи и ще питате дали това бяха добри отговори? Защото вкъщи вие отговорихте както знаете много добре. Но там нямаше микрофон в лицето ви ...

ЛИНДА: Охх.

АДАМУС: ... и всички ви зяпат.

~Въпрос: Част 2

И така, втората част от въпроса. Като цяло въпроса остава същия, но сега не на глобално ниво, пет думи или по – малко, каква ще бъде тази година за вас? За вас.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Да, вашата година.

Усетте за момент. Не се замисляйте. Сега сте Знаещите, помните ли? Не сте мислещите. Каква ще бъде годината за вас? Не е задължително това да бъдат вашите цели и желания. Но на къде се е отправила лодката на живота ви сега? На къде се движите с всичко това? Каква ще бъде тази година?

Добре, да започваме, пет думи или по – малко, тази година за вас. Ах! Добре. Кери. Кери. Кери.

КЕРИ: Здравей.

АДАМУС: Здравей.

КЕРИ: И на мен ми липсваше.

АДАМУС: Би ли станала?

КЕРИ: Разбира се.

АДАМУС: Хубаво.

КЕРИ: За мен всъщност тази година ще е само за мен.

АДАМУС: Е ... ти вече използва повече от пет думи, но това е нормално (Адамус се усмихва).

КЕРИ: Ох, по дяволите! Добре. Ще започна от начало. Разплитане на всички връзки.

АДАМУС: Разплитане на връзките.

КЕРИ: Да.

АДАМУС: Харесва ми.

КЕРИ: Основно наследствените и всъщност това почти е направено, надявам се.

АДАМУС: Почти е направено.

КЕРИ: Да, да.

АДАМУС: Тоест ...

КЕРИ: Ами преди прекъсването на връзките при мен беше подобно на: ”Аааа! Оооо!”  (размахва ръце), а сега е просто ”о, о”. (доста по – спокойно)

Можеш ли да го направиш още веднъж?

КЕРИ: Ааааа!

АДАМУС: Да, да.

КЕРИ: Нещо такова.

АДАМУС: Добре. Добре. Кое е по – трудното в прекъсването на връзките? Физическото или емоционалното?

КЕРИ: Еми, беше супер емоционално, но после затихна. Сякаш iYammer се намеси.

АДАМУС: Да, да.

КЕРИ: И сега аз ... ох, това ми е любимата част – това не го одобряваш (към Линда) – но на мен вече не ми пука! Аз просто казах майната им и сега ми е все едно.

АДАМУС: Е това вече не е парализа. Усвояваме нова територия!

КЕРИ: Пуснете всичко до последно, Шамбра! (Адамус се смее) Стига вече сте се раздавали. Съжалявам Линда (смее се). Не се дразни.

АДАМУС: Е това поне раздвижи енергията.

САРТ: Да!

КЕРИ: Да.

АДАМУС: Да, да.

КЕРИ: Вярно е. Освободих се от тях.

АДАМУС: Да, добре.

КЕРИ: Нямам повече връзки.

АДАМУС: Да.

КЕРИ: Извинявай за това.

АДАМУС: Да (усмихва се).

КЕРИ: Не стигна до косата ти (жената пред нея си пипа косата).

ЛИНДА: Косата и гори, но няма нищо страшно!

АДАМУС: ”Не пипай ...”. Тя казва: ”Не ме пипай”... Е това наистина е хубава новина.

КЕРИ: Благодаря.

АДАМУС: Кое е в основата на това? Защо? Тоест...

КЕРИ: Защо разкарах всички – трябваше да се изкажа с ”тиит!”. Разкарах всички, защото беше болезнено!

АДАМУС: Да, да, но аз исках да кажа ...

КЕРИ: Просто се вкопчвах във всичко.

АДАМУС: Може би просто си запонала малко повече да се уважаваш?

КЕРИ: Е, да! (Адамус се смее)

АДАМУС: Добре.

КЕРИ: Станах и казах на Майстора,” Майната ти и на теб”.

АДАМУС: Разбира се.

КЕРИ: Това беше повратния момент.

АДАМУС: Това не може да притесни Майстора.

КЕРИ: Да.

АДАМУС: Това всъщност притенсява другите хора.

КЕРИ: Да, не им харесва думата, която започва с ”f - fuck”. Започват да мрънкат.

АДАМУС: Разбира се, разбира се. О, вече започнаха.

КЕРИ: Разбира се. Майната им и на тях. Все ми е едно.

АДАМУС: Не, наистина, докато говореше, Фейсбук закипя.

КЕРИ: Еми майната ви на всички във Фейсбук, защото сте банда ревльовци! (Адамус се смее) Целия този спор за цената на материалите. Я стига!

АДАМУС: Да. Добре, хубаво ...

КЕРИ: Това е зле.

АДАМУС:  ... благодаря ти. И така, какво имаме тук? Освобождаване от връзките. Да, така си помислих.

КЕРИ: О, да!

АДАМУС: Точно си го помислих и вече сте го написали (смях). Добре, хубаво. И така, тази година ще е за разплитане на старите връзки.

КЕРИ: Не непредпазливо и осакатяващо разплитане, което ще доведе до вкарването ви в психиатрия, а грациозно разнищване.

АДАМУС: Това ми харесва.

КЕРИ: Изящно.

АДАМУС: Добре. Ще проверим това в края на годината.

КЕРИ: Да.

АДАМУС: Как стана освобождаването от връзките и до къде си стигнала в разкриването на себе си.

КЕРИ: Звучи ми сякаш се съмняваш в мен.

АДАМУС: Аз ... аз знам, че то вече е станало.

КЕРИ: Но това стана по прекрасен начин.

АДАМУС: Но какво стана, не искам да ви разказвам сега (Адамус се усмихва).

КЕРИ: (въздъхва) О, благодаря.

АДАМУС: Вече знам, че ... Кери.

КЕРИ: Адамус.

АДАМУС: Искам да те погледна право в очите ...

КЕРИ: Давай.

АДАМУС: ... и да ти кажа, че вече няма къде да отидеш.

КЕРИ: Какво?!

АДАМУС: Няма вече къде да отидеш.

КЕРИ: Все още ми позволяваш да идвам тук.

АДАМУС: Не, в смисъл ... (смях). Ще свикаме довечера Аления Съвет ...

КЕРИ: Понякога и аз си задавам въпроси.

АДАМУС: ... и ще обсъждаме това! (Адамус се смее)

КЕРИ: Да, да. Когато пътувам насам се питам, ”Ще ме пуснат ли днес?”.

АДАМУС: Кери.

КЕРИ: Какво?

АДАМУС: Ти както и много други, няма къде да ходите вече.

КЕРИ: Нека говорим сериозно. Прав си.

АДАМУС: Така, че отиди там, където наистина искаш да отидеш и точно това ще стане.

КЕРИ: В моето Аз Съм.

АДАМУС: Ти опита всичко останало и всичко останало или се провали или се разпадна или ти просто не искаше да се примириш с това. За това ще преминем към следващата стъпка.

КЕНИ: Добре.

АДАМУС: Добре.

КЕРИ: Благодаря.

АДАМУС: Поеми си дълбоко въздух (тя вдишва дълбоко). Благодаря, че сподели с нас. Благодаря за ...

КЕРИ: Благодаря.

АДАМУС: И както винаги малко цвят.

КЕРИ: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Още двама, пет думи или по – малко за тази година. Да, пет думи или по – малко, за тази година и за вас. Каква ще бъде тази година?

КАРОЛАЙН: Пълна с любов към себе си.

АДАМУС: Харесва ми. Добре. Кажи нещо, което ще направиш за да обичаш себе си?

КАРОЛАЙН: Да осъзная че е просто чудесно да бъда себе си.

АДАМУС: Именно. Не се опитвай да поправяш нещо в себе си.

КАРОЛАЙН: Или да поправям другите.

АДАМУС: Така?

КАРОЛАЙН: Да.

АДАМУС: Няма нищо за поправяне. В крайна сметка знаеш как кучето си гони опашката. Никога не може да я хване. Няма нищо за поправяне – здравето, разума, достойнството, душата – нищо. Това е такава заблуда, такава липса на съзнание –”Трябва нещо да поправя в себе си”. Като цяло всички са хипнотизирани за поправяне на нещо и за грижа за всички останали, две велики хипнотични пелени - ”Длъжен си нещо да поправяш. Нещо с теб не е наред. Не си прав.” Е ... (Адамус се усмихва) не си прав в старото определение за прав и неправ. За това сте длъжни да поправяте нещо. Изобщо не сте, освен ако самите вие не вярвате в това, че трябва и тогава през цялото време ще се опитвате нещо да поправяте и нещо постоянно ще се чупи, за да ви дава възможност да го поправяте. Нищо няма за поправяне. Така че нека наистина да си поемем дълбоко въздух, заземяващо вдишване. Няма нищо за поправяне. Нищо.

Просто спрете за момент. Каква част от времето си прекарвате не просто в съмнения, а в опити да поправите нещо? ”Ами ... но аз гледах днес по новините, че не трябва да се пие повече от ... ”Колко беше Линда? Ти реагира. Не трябва да се пие повече от колко? Половин чаша вино на ден ако ти ...

ЛИНДА: Не, за мъж е само една чаша. Не, не, извинявам се. За мъжете две чаши, за жените – само една.

АДАМУС: А, точно, да.

ЛИНДА: Но трябва да си дишате пръднята, за да се излекувате от рак. (някой извиква ”Какво?”, други се смеят)

АДАМУС: Ти ...

ЛИНДА: Даваха го по новините!

АДАМУС: Ти и Кери трябва да седнете ...

ЛИНДА: (вика) Това беше по новините! (смях)

АДАМУС: Трябва да седнете заедно.

ЛИНДА: Серния диоксид в газовете лекува рака. Даваха го по новините!

АДАМУС: (някой става за да си вземе вода) И той си тръгва! Не може да издържа вече. Мисли си, ”Ще се разкарам от тук”.

ЛИНДА: Видях го по новините!

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Истина е!

АДАМУС: Всички ми помагате да разгърна темата. (Линда се смее)

Нека направим ... къде спряхме? Добре, няма нищо за поправяне. Нищо за поправяне. Престанете да се опитвате да поправите нещата и престанете да правите странни неща докато ги поправяте, защото вие просто си казвате, че обичате да поправяте нещата и че има още много за поправка, за това ще трябва да счупите нещо, за да можете после да го поправите. Така че престанете да се опитвате да поправяте, нали?

ЛИНДА: Днес изглеждаш много солидно (смее се).

АДАМУС: Тя се опитва да ме разсее и всички вас с това изказване преди малко, което всъщност до някъде е научно доказано, но повечето хора няма да практикуват изкуството на душене на газовете си за да се излекуват от рак. Те просто няма, все ми е едно. Те ще направят нещо друго. Наистина и дори не искам да навлизам в посробности.

Е, вече стигаме до някъде. Нали? Вече излязохме от лошото настроение и имаме ... това и онова. Сега тялото функционира. Още няколко. Това ще бъде годината на ... Катлин?

ЛИНДА: Не, не Дейвид. Дейвид.

АДАМУС: О, Дейвид.

ЛИНДА: Трябва да вземе мекрофона.

АДАМУС: Но той е вече у нея.

ЛИНДА: Не, той взе микрофона. Ти му го даде ...

АДАМУС: Няма значение.

ЛИНДА: ...  тогава Катлин.

АДАМУС: Добре, после ще се върнем при Дейвид.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Да. Имаме енергийна връзка тук. Годината ще бъде?

КАТЛИН: Избирам да се наслаждавам на живота.

АДАМУС: Добре.

КАТЛИН: Избирам за себе си.

АДАМУС: Добре.

КАТЛИН: Да посещавам разни места, да ходя на концерти.

АДАМУС: Отлично.

КАТЛИН: Вече имам билет за Джеси Кук.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Ооо.

АДАМУС: Еха. Да.

КАТЛИН: И той ще дойде в Боулдър.

ЛИНДА: Къде е билета? В чантата ти ли е?

КАТЛИН: Ами, това е електронен билет (Линда се смее). Това е електронен билет. Просто трябва да го разпечатам.

АДАМУС: И така, пет думи или по – малко (той смята) Джеси Кук, концерти, пътешествия ...

КАТЛИН: Да танцувам повече.

АДАМУС: Да, добре.

КАТЛИН: Да избягам от къщи.

АДАМУС: Да се наслаждаваш. Да се наслаждаваш. От кога не си гоправила? Тоест от колко живота ...

КАТЛИН: Твърде дълго.

АДАМУС: Колко живота? Приблизително. Двадесет?

КАТЛИН: Хиляда.

АДАМУС: Може и да са хиляда от както наистина си се наслаждавала на живота. Добре. Още един и след това ще ви кажа гледната си точка. Имаме много работа днес и аз разбирам ...

ЛИНДА: Още двама.

АДАМУС: ... пицата пътува. Още двама. Дейвид.

ДЕЙВИД: Да усещам своето Аз Съм, своето Аз Съществувам.

АДАМУС: Добре. Намали това до ...

ДЕЙВИД: Осъзнатост.

АДАМУС:  ... пет или по – малко.

ДЕЙВИД: Пробуждане.

АДАМУС: Пробуждане. Харесва ми. Добре. Пробуждане. Добре. Харесва ми.

ЛИНДА: Последния.

АДАМУС: Добре, последния и след това ще има още един заради теб скъпа. Изглеждаш прекрасно днес, ммм! Добре. Да.

ЕЛИЗАБЕТ: Относно любовта към себе си, искам да ти благодаря за курса по Емоционални Травми или както там се казваше (има предвид https://store.crimsoncircle.com/dreamwalkr-for-releasing-emotional-wounds.html - Освобождаване от емоционални травми). Той беше приблизително преди година, беше добър.

АДАМУС: Да.

ЕЛИЗАБЕТ: Но аз просто усетих, като заключение че най – голямата от всички тези ”рани” е да си позволиш да се обичаш, без да си задаваш въпроса защо правиш това или до колко и така нататък.

АДАМУС: И как ще го кажеш с пет думи за тази година?

ЕЛИЗАБЕТ: О, извинявай! Добре.

АДАМУС: Вмъкнахме кратка рекламна пауза (някои се смеят).

ЕЛИЗАБЕТ: Да, знам. Позволи ми да го направя за теб.

АДАМУС: Облачен курс, Емоционални травми. Не можеш да живееш без него. Продължавай. (още смях)

ЕЛИЗАБЕТ: Във всяка травма, няма значение от кого е нанесена, от теб или от някой друг, винаги има елемнт любов.

АДАМУС: Да. Ти не си счетоводител нали! (някои се смеят)

ЕЛИЗАБЕТ: Не, аз съм най – лошия счетоводител от известните на човечеството.

АДАМУС: Това е очевидно. Пет думи не повече. (смях)

ЕЛИЗАБЕТ: Благодаря. Свърших ли?

АДАМУС: Да, да, много ти благодаря. Благодаря. Добре. Да, още един. Ето тук.

ШАМБРА 3: Трансформация на света.

АДАМУС: Трансформация на света, хм ...

ШАМБРА 3: И стабилизация.

АДАМУС: Трансформация на части от какво? (на английски думата ”peace”  - ”покой”, но също и  ”част”, ”парче” – звучат еднакво) Ти за един аспект ли говориш или за ...

ШАМБРА 3: За Аз Съм.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 3: Аз съм света.

АДАМУС: Ти си света, добре.

ШАМБРА 3: Как изглежда този свят?

АДАМУС: Така както и ... да.

ШАМБРА 3: И света ... аз успях да въплътя значими трансформации ...

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 3:  ...  миналия месец и знам, че съм точката на светлината, там където съм на това ново място и това оказва много голямо влияние.

АДАМУС: Добре. Да, така е. И бих искал ти, ако не възразяваш, сподели, когато дойде момента – не точно сега – но сподели какво е станало.

ШАМБРА3: За мен ще бъде чест.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА3: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Красива история.

ШАМБРА 3: Да. Благодаря.

АДАМУС: Добре. Благодаря. Благодаря на всички за участието. (смях и някой казва ”Еха!”) Еха. Това боли. И благодаря за писмата.

И така, имаме много неща на дъската. Ще се върнем към тях. Трябва да се уверим че сме го заснели. Докато го кажа и той вече щрака. Как става това, не знам. Така че ще се върнем и ще го разгледаме в края на годината и вие ще кажете: ”О! Аз всъщност исках да кажа така и така и не го казах. Някак го разводних. Използвах много излишни думи”.

Отговора на Адамус

Моя отговор за всичко това – за целия свят, за всичко останало е една дума – защото съм Майстор; всичко свеждам до прости думи.

ЛИНДА: Ммм. (Линда издава звука ”Тррр”)

АДАМУС: Телефона ти ли звъни? (Адамус се смее)

ЛИНДА: Това беше барабанене. Барабаненене. В очакване съм.

АДАМУС: Една проста дума...

ЛИНДА: Твърде много захар.

АДАМУС: Разрушителна..

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Съвършено разрушителна.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Съвършено разрушителна. Разрушителна за планетата.

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: Това ще бъде една от годините под надслов, ”О, Боже мой”.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: И това не означава, че трябва да има страх, но ще има. Това не означава, че трябва да има хаос, но ще има; или насилие, но и него ще го има; или невежество и това ще бъде предостатъчно. И това ще бъде съвършено разрушителна година, всички ще се побъркат.

ЛИНДА: Прекрасно.

АДАМУС: Преобръщане с главата надолу. Не, това всъщност наистина е хубаво. Линда вметна малка редакционна поправка ”Прекрасно”. Всъщност наистина е прекрасно и тази година всичко трябва да бъде точно така. Нищо вече не може да продължава по старому, скучно парализирано, ориентирано към силата. Не може. Никой от вас не го иска.

Знам, че искахте някой да дойде и да посипе планетата с вълшебен прашец и всичко да стане хубаво. Това няма да стане. Това ще бъде годината на разрушението и това ще накара някои да си заровят главите в пясъка или където там могат да си скрият главата. Това ще накара някои напълно да се събудят. Това ще предизвика разрив, пропасти и всичко това е наистна уместно.

Знаете ли, може да се каже, че планетата навлезе в нов век, ново съзнание някъде около 1980 – та година. Някои от вас го асоциират с Хармоничната Конвергенция и Хармоничното Съглашение, което отчасти е така. Това беше механизма за доставка на енергия. Това не беше заради подравняването на планетите; подравняването привнася енергия и така става винаги. Винаги става изравняване и винаги идват енергии, но често минават наблизо. Хората не са готови за тях. За това те прелитат покрай тях. Те ще се върнат по – късно в друга форма, в друго време. Но може да се каже, но може да се каже че в този момент хората наистина бяха готови за тази енергия – енергия, като резултат от съзнанието.

За това наистина много се променя. Можете да проследите всичко от промените в технологиите, пробивите в медицината, лечението, политиката, навсякъде. Можете да проанализирате всичко и да си помислите, ”Господи, наистина много неща се промениха от края на 1980 година”.

Много беше изравнено, настроено, подготвено, случиха се големи превключвания и промени. Какато често се случва, в навечерието на големи земетресения стават поредица от по – малки земетресения, а след това е голямото, разрушителното, истинския основен удар. Може да се каже, че същото става и на планетата сега. Всичко се промени, изравни по такъв начин че да причини унищожение, разрушение на Земята...

ЛИНДА: Оооо.

АДАМУС: Аз просто проверявах дали не си заспала. Донася на Земята определени подривни структури, които ще бъдат уместни за промяната. На някой това ще му хареса. Някои няма да останат тук. Други ще си скрият главите в пясъка, но това вече се случва. И в това няма страх. Виждам, че някои от вас вече са готови да напишат нещо на клавиатурата. Изобщо няма никакъв страх. Никакъв.

Когато се местите в нова къща или организирате промени, това е един вид разрушение, но с цел да се преправи в нещо по – добро, по – приятно. По това време стават разрушения. Ще ги има и през тази година.

Ще ви помоля точно сега да отпразнувате тези разрушения, глобални и лични. В личен план ще има разрушения, но няма да бъдат такива с които сте свикнали в миналото, знаете – проблеми с тялото или дори емоционални проблеми. Това ще бъдат проблеми с шаблоните във вашия живот – разрушения в това как идва изобилието в живота ви, разрушения в това което сънувате нощем, разрушения в работата, разрушения в начина по който управлявате енергиите си. Във всичко това няма нищо лошо. Така че не се съмнявайте в себе си. Не мислете, че сте направили нещо неправилно.

Ще има разрушения, които ще ви заставят изведнъж да се разболеете и ще ви се наложи да си тръгнете от мястото на което се намирате, но всичко това наистина е заради съзнанието, вас, осъзнатото човешко същество.

Разрушения в работата, разрушения в семейните връзки и тям подобни. Можете ли сега да приемете, че всички тези разрушения не са дошли от някой друг, а от вас самите, заради вас самите? Заради вас. Много системи трябва да бъдат разрушени, защото в противен случай ще продължите да ги следвате и в резултат няма да стигнете до никъде и живота ви няма да се промени. И тогава вие много, много ще се разстроите. Знаете ли, когато живота не се променя – всеки ден същата работа все същия боклук в главата, същите житейски проблеми – това е трагично. Това е ужасно. Но при вас ще се случат тези разрушения, променящи шаблоните, за да променят живота ви, за да ви направят истински Майстори на тази планета.

И за това нека вдишаме дълбоко. Вече без съмнения в себе си. Без неувеленост. Колко време и енергия изгубихте за това.

Нека си поемеме дълбоко въздух.

Това е годината

Това е годината на живия Майстор. Точно тази година и през декември ще се върнем и много хубаво ще я разгледаме. Ще направим голям празник за тези, които са останали все още. (някои се смеят). Вие ще бъдете все още тук.

САРТ: Преоблечени!

АДАМУС: Все още ще бъдете тук. Да, преоблечени. Да. Ще направим голям празник и ще разгледаме тази година – годината на Майстора. Точно тази година приятели мои, Шамбра. Точно тази година. Много говорихме, много се готвихме; ето я и нея. Това значи сега или ... няма да има такава още дълго време.

Няма да търпите повече. Познавам ви. Няма да издържите ако ви кажа, че можете да се върнете и да го направите в следващия си живот или след още един живот или някой друг път. Няма да се стърпите. Така че вие сте се настроили на тази динамика, и това не е заради календарната година; става дума за това къде се намираме ние. Това е точно тази година.

Така че нима не е естествено да има разрушения и в разрушенията няма нищо лошо. Те могат да бъдат много, много хубаво нещо. Това е годината, Кери. Това е.

Ще има моменти, когато ще се удряте в стената. Ще има моменти, когато ще падате на земята облени в сълзи. Тогава ще искам да спрете, да вдишате дълбоко и да осъзнаете, че всичко това е съвършено безупречно. Да. Вие се отказвате от нещо старо, което в действителност не ви служи.

И така ...

КЕРИ: Не ме е страх.

АДАМУС: Не те е страх. (смях) Глас от тъмното – ”Не ме е страх! Някой, моля ви се, пуснете въже, фенерче и малко храна и не ме е страх”.

 Сетивото на Майстора (и неговите съставни)

Има една много важна тема към която ще пристъпим сега, защото сега сме Майстори, вие тук; една много важна тема. Тя се нарича Сетивото на Майстора. Позволете ми да ви обясня Сетивото на Майстора. Ще го напишеш ли на дъската, Линда? Ще помоля сега Линда да го напише. Най – отгоре с големи букви –  Сетивото на Майстора.

За да почувствате нещо – ще се върнем към някои основи – за да усетите нещо, трябва да притежавате определени качества. Първо – пиши в центъра и надолу ще имаме примерно пет подточки, пет или шест, в центъра – първо, осъзнатост. Трябва да имате осъзнатост.

Болшинството от хората не осъзнават, че трябва да има осъзнатост. Не, наистина. Някой от вас по – рано каза че хората стават все по – неосъзнати, затварят се, крият си главата в пясъка и при тях няма чувство за осъзнатост. Те изобщо не осъзнават.

Второ, просто нарисувай стрелка надолу и напиши следващата дума. Второто за да можете да усетите, второто което трябва да притежавате е светлина. Светлина. С-в-е-т-л-и-н-а. Напиши го в центъра, отдолу. Трябва да имате светлина.

Светлината се появява естествено. Когато има осъзнатост, осъзнатостта за Аз Съм, осъзнатост за Аз Съществувам, обикновено това излъчва светлина. Не такава светлина (от ламата), тя се нарича светлината на страстта и озарението. Така че имате светлина. Светлината идва от това, което вие наричате душа, от осъзнатостта. Светлината се излъчва, когато има осъзнатост.

Човек, който осъзнава дори на най – основно ниво – тук на нивото на Аз Съм – излъчва, от него струи светлина към всички останали. Ето защо хората усещат нещо разлчино във всички вас. Те не знаят, какво е то; то ги обърква. То всъщност ги дразни. Те се борят с него и търсят начин да го отблъснат, защото не се вписва в тяхната мила хипнотична кутийка. За това те се отблъскват. Но у вас има светлина.

Тези, които бяха в Кихак, които сега са в Кихак, можете да се върнете да видите Диаграмата на Творението 101.

От тук, от светлината идва енергията. Енергията, вече сме го обсъждали – това е основно, знам, вече сме говорили, но енергията – това е главно състраданието на душата, която е толкова концентрирана, толкова оттеглена навътре в себе си, че всъщност преминава през процеса на кристализация, който я превръща в енергия. Съзнанието беше толкова осъзнато, че да си даде средство, да преживее себе си и това е енергията.

Енергията както знаете от нашите разговори е неутрална, абсолютно неутрална, докато не бъде активирана от страстта и желанието, не от мисълта; докато не бъде активирана. Така, после енергията служи на Майстора. Енергията съществува за да ви служи. Никога не работи против вас, никога не може да бъде натрупвана от вас или от когото и да било. И тук в този сценарии, точно тук, ако има място можеш да напишеш с малки букви (точно до думата ”енергия”) - тук се появява динамиката на силата. Това дълго време беше проблем на творението, защото множеството, мнозинството от съществата на тази планета и навсякъде, бъркат силата с истинската енергия.

Прилагането на сила – това е захарин. Тя е изкуствена. Тя не съществува, но има достатъчно от тези, които не искат, не обичат и не се почитат достатъчно, за да бъдат в собствената си енергия. Те не се смятат за достойни да имат собствена енергия за собственото си творение, за това я взимат от някой друг. Те са неосъзнати или слепи за това, че сила не съществува. Не ви трябва енергия от някой друг. Тя е тук изцяло заради вас, може да се каже в неограничени количества. Има много.

Това е малко смешно нещо тук – динамиката на силата – от нея са произлезли много интересни неща навсякъде из творението. Сукахте от гърдата на силата дълго време (някои се кискат) и, и ... хей, слушайте, щом Кери може да говори така ... (още смях). Бяхте съблазнени от силата за дълго време – така по – добре ли е? – съблазнени от силата от дълго време и най – на края осъзнавате, че нямате нужда от нея. Но става нещо забавно, отваря се малка празнина, за която говорихме по – рано и вие си мислите, ”Добре, няма вече да прилагам сила” – но оооо! След това се появява голяма празнина, пустота и изведнъж вече сте, ”Нямам повече енергия и губя всичко, което имам. Пропадам в пропаст, защото нямам вече сила, старата енергия на силата”.

Става нещо забавно. Сънували ли сте някога, че падате, падате, падате в дълбока, тъмна дупка – ”Боже, какво ще стане? Ще умра. Ще падна и ще се размажа” – и изведнъж, точно преди да се ударите, на милиметър от земята изведнъж се трансформирате. Не се вкопавате в земята, а изведнъж се превръщате в голяма птица и излитате или внезапно спирате, а след това се издигате нагоре.

 Така беше за много от вас. Бяхте в старата игра на сила и изведнъж излизате от нея, но чувствате как падате, падате, защото вече нямате от старата динамика. Но точно преди да стигнете дъното на дупката, изведнъж осъзнавате, ”Аз Съм това Което Съм. Това е моята светлина, нищо повече. Това е моята енергия и на никого другиго.” Но аз се разсеях.

По – натам в списъка, следващото, което имате, това е за което наскоро говорихме. Движение. Следващото.

Движение. Използвам тази дума и тя представлява времето, пространството, активността, миналото, бъдещето и всичко останало, защото вие всъщност не се движите, както говорихме преди няколко Шоуда. Не се движите. Всичко останало се движи през вас. Но тук (показва главата) и във всяко от човешките ви сетива, учили са ви, програмилани сте, хипнотизирани сте – наречете го както искате – да си мислите че се движите вие.

Когато мислите така, това ви прави много малки; ”Трява да се движа срещу огромната вселена”. Но променяте перспективата си и изведнъж осъзнавате, че всичко се движи за вас. Всичко. То идва към вас. Ако не сте съзнателни, ако не осъзнавате или така да се каже, не сте готови, всичко ще се движи както до преди през вас, но вие няма да сте в тази точка на съединение, за да можете да го използвате. Всичко ще минава наблизо, но ще се върне по – късно. Не можете да направите нещо погрешно.

За това, за да го усетите трябва да имате ниво на осъзнатост; автоматично създавате и излъчвате това, което се нарича светлина; прониквате в енергията без прилагане на сила и сега има движение. Сега имате жизнен опит и чрез него – следва по – надолу – вие сте способни да възприемате. Възприемате и чувствате.

По – натам, споменах Мери Сю и аз ...

ЛИНДА: Едно ”i” или две ”i” (уточнява как се пише ” percieve” –  няколко души и отговарят с едно ”i”)

АДАМУС: E-i-e-i-o (смях)

И така, Мери Сю писа преди това на дъската и малко се запозна с проблемите на Линда. Би ли се изправила за момент?

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Отлично. Точно тук в креслото на Линда.

Уолтър Ръсел

Преди да направим следващата крачка искам да поздравя някого. Мери Сю – Мери Сю Дикерсън – прекрасна, умна, много умна и срамежлива дама (Адамус се подсмихва). Как се чувстваш тук, на сцената?

МЕРИ СЮ: Отлично.

АДАМУС: Добре. Тя изследваше, чувстваше и преминаваше през удивителен личен опит, който не сподели с чак толкова много хора и тя се съмняваше в себе си, разбира се, разбира се, защото така правят Шамбра. Но в своите изследвания тя се сблъска с нещо – и тя дори не разбира колко тясно и колко отдавна е свързана с него.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Свързана много по – силно от колкото сега можеш да си представиш.

Тя изследваше един човек. Дайте и микрофона, моля. Кого или какво изучаваше ти?

МЕРИ СЮ: Уолтър Ръсел.

АДАМУС: Уолтър Ръсел. Би ли го написала на следващата страница (обръща се към Линда)? Разкажи ни малко за Уолтър Ръсел.

МЕРИ СЮ: Той се потопи в божествено състояние за 39 дни и нощи, а когато излезе от ...

АДАМУС: Той полудял. Добре. Хубаво. (лек смях)

МЕРИ СЮ: (подсмива се) Точно.

АДАМУС: Всъщност така и стана.

МЕРИ СЮ: Той имаше нова концепция за вселената.

АДАМУС: Нова концепция за вселената. И кога стана това?

МЕРИ СЮ: През 1921 година.

АДАМУС: 1921 година. Кога приблизително е живял той? Кои години?

МЕРИ СЮ: Роден е през 1870 година, а е починал 1962 година.

АДАМУС: На приблизително каква възраст?

МЕРИ СЮ: Деветдесет и две години.

АДАМУС: Деветдесет и две години. Не е зле. Не е зле. И от къде е родом?

МЕРИ СЮ: Родил се е в Бостън.

АДАМУС: В Бостън. Кажи имената на някои от неговите приятели.

МЕРИ СЮ: Марк Твен.

АДАМУС: О, Марк Твен (тя се смее; публиката възкликва ”Ооо!”) Не, това е добра компания ако питате мен. Кой още?

МЕРИ СЮ: Томас Уотсън.

АДАМУС: Томас Уотсън.

МЕРИ СЮ: Ай-би-ем.

АДАМУС: Ай-би-ем. Кой още?

МЕРИ СЮ: Хм ... (Адамус шепне ”Тесла”) Тесла. Никола Тесла.

АДАМУС: Никола Тесла.

МЕРИ СЮ: И той също така се е познавал с Айнщайн.

АДАМУС: Той е познавал Айнщайн. Те често са се срещали лично, но ... Той е в добра компания. И така, това име е съвсем непознато. (някой пита,”Защо?”) Защо? И какво – може би не го знаеш – е казал на Тесла за неговата работа?

МЕРИ СЮ: Той му казал ...

АДАМУС: Ти всъщност знаеш!

МЕРИ СЮ: Той му казал да я отложи за сто години, защото тогава света ще бъде готов за това.

АДАМУС: Абсолютно вярно. Абсолютно правдива история. И каква беше твоята роля във всичко това?

МЕРИ СЮ: Имах щастието да чуя интервю с него.

АДАМУС: Не, истинската ти роля.

МЕРИ СЮ: Ох.

АДАМУС: Как беше свързана ти с Уолтър?

МЕРИ СЮ: Ох! Нямам представа! (смеят се)

АДАМУС: Какво не трябва да споменаваме тук? Не трябва да го казваме тук. Измисли нещо.

МЕРИ СЮ: Хм, познавала ли съм го?

АДАМУС: Да, това е много очевидно. По какъв начин? Измисли.

МЕРИ СЮ: Хм.

АДАМУС: Просто измисли!

ЕДИТ: Ти си била неговата втора жена.

МЕРИ СЮ: Била съм втората му жена? (смее се) Не знам.

АДАМУС: Не, не. Не втората жена, но ... доста близо. Добре.

МЕРИ СЮ: Неговата първа жена?

АДАМУС: Близо. Нещо като жена, но не ...

МЕРИ СЮ: О-о-о! (смях и възклицания ”О-о-о!” из публиката)

АДАМУС: Не ми го казвайте на мен (”о”), кажете ”о” на нея! Така ... така...

МЕРИ СЮ: Не знам за нея. Трябва да ми разкажеш.

АДАМУС: После. После (смеят се). Така че ти много си помогнала за неговото вдъхновение.

МЕЛИ СЮ: Ясно.

АДАМУС: Добре. И няма нужда да казваме на жените му, те и без това са мъртви. (смее се). И колко дълго е бил женен за първата си жена?

 МЕРИ СЮ: Петдесет и пет години.

АДАМУС: Петдесет и пет години. Това е дълго време. И какво стана после?

МЕРИ СЮ: Той срещнал друга жена – тя му позвънила по телефона и той казал, ”Слушам гласа ти от десетилетия”.

АДАМУС: Тук трябва да спрем. Това мъдър човек ли е бил или какво? ”О, да. Чувам гласа ти от години. (смях) Каква зодия си?” Добре. Тя би трябвало да е била на доста години също така.

МЕРИ СЮ: Била е малко по – млада от него.

АДАМУС: Да, някъде около 35 години по – млада от него, не много. Добре. Повиках те за да те попитам за това. Ти свърши определена работа и какво осъзна в процеса на работата? В тишината докато се занимаваше с това, какво осъзна?

МЕРИ СЮ: Това ми помогна да разбера концепцията за нематериалната вселена.

АДАМУС: Да. Добре. Това е едно голямо нищо. (лек смях) Това е шега.

МЕРИ СЮ: Хубаво.

АДАМУС: Това е шега. Не е критика. Но е шега. Нематериалната вселена. Но не, това на много дълбоко ниво е свързано с Ръсел и с мен.

МЕРИ СЮ: Познавала ли съм те?

АДАМУС: Много преди да срещниш него, но ние не ... не, не сме били ... (смях).

МЕРИ СЮ: (киска се) О, добре.

АДАМУС: Не, това което откри в процеса – не слагам думи в устата ти, но – това беше,” О, толкова е близо до това, което говори Адамус...”.

МЕРИ СЮ: Да. Добре. Аз ...

АДАМУС: Ти беше поразена. Беше изумена.

МЕРИ СЮ: Еми, аз ...

АДАМУС: Ти беше толкова развълнувана.

ЛИНДА: (крещи) Дай и тя сама да разкаже! (Адамус се смее)

МЕРИ СЮ: Това ми помогна ... това ... че ти .. добре. Това ми помогна да разбера, че аз  - съм съзнание и това ми помогна да поема отговорността за себе си и за това, което се случва с мен.

АДАМУС: Вярно е.

МЕРИ СЮ: И ти изигра роля и това е много важна роля...

АДАМУС: Да, добре.

МЕРИ СЮ: ... в това ...

АДАМУС: Изчакай секунда. Преди да продължиш ... (Адамус взима кърпичка и се прави че си избърсва сълзите; смях)

МЕРИ СЮ: ... което ми помогна да разбера, че моето човешко аз не е длъжно да знае всичко.

АДАМУС: Да.

МЕРИ СЮ: Че мога да се доверя на своето ...

АДАМУС: Не, кажи за мен.

МЕРИ СЮ: О! Шегуваш ли се?

АДАМУС: Карай. Добре. Това ще пише на духовната ми надгробна плоча, ”Той се присмиваше над всичко”. Добре.

Има няколко причини, поради които те извиках тук: ти направи проучване, написа това – онова, но не си сигурна, че {а} пускаш и {б} че ще направиш следващата крачка, нали?

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Добре. Престани да се съмняваш в себе си.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Добре. Защото много отдавна ти обеща на Уолтър, че ще продължиш неговата работа.

МЕРИ СЮ: Еха.

АДАМУС: Еха.

МЕРИ СЮ: Разбрах.

АДАМУС: Така че ако не го направиш, ще се побъркаш. Така че защо трябва да се съмняваш и да се разочароваш? Имаше нещо като споразумение, когато ти каза, ”Добре, няма да крием това хиляда години, а ще си спомним за него когато дойде подходящия момент” и ще го дадем в новата енергия, защото голяма част от това е трудна за четене.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Много, много трудно и скучно за четене, но там има много, много добри мисли. Той не беше веселяк.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Не такъв, като някои които познавам.

МЕРИ СЮ: И днес ти ми помогна да определя енергията.

АДАМУС: Да, виждаш ли?

МЕРИ СЮ: Защото това винаги беше объркване за мен.

АДАМУС: Разбира се. И Уолтър правилно е разбрал много. Той имаше космическо съзнание, продължило почти 40 дни. Той почти го направи, но Исус каза, ”Не. Само аз съм с 40 дни (смее се). Ти ще бъдеш с четири часа по – малко”. Там имаше много принципи. Имаше добро разбиране. Има един важен момент, за който не съм съгласен с него – няма да задълбаваме в това – но там има много смисъл и толкова изпревари времето си. Той и Тесла изключително изпревариха своето време.

Но какво става сега? Те се завръщат. Не се реинкарнират, а се завръщат чрез такива като теб и чрез такива като вас, защото това не е тайна. Всъщност това не е трудно, но тези като Уолтър се оказваха в главата си и ставаха теоретици. Но всичко това сега се завръща.

И така {а} причината поради която те извиках тук е да ти напомня; {б} да престанеш да се съмняваш в себе си,{в} той иска и ти искаш да развиеш това. Вземи базисния материал и продължи да пишеш. Кога ще го публикуваш?

МЕРИ СЮ: Още не съм мислила за това.

АДАМУС: Е, мисли бързо.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Имаш два варианта – не е толкова сложно – едното или другото.

МЕРИ СЮ: Ще взимам пари за това.

АДАМУС: Пари. Добре. Хубаво. Хубаво. Благодаря.

МЕРИ СЮ: Добре (аплодисменти).

АДАМУС: А след това ще трябва да направиш следващата стъпка.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Добре. Кога ще го получим?

МЕРИ СЮ: Поне след година.

АДАМУС: Не, не, не, не, не. За начало това, което вече си написала – само малко обработено.

МЕРИ СЮ: Добре. Хм...

АДАМУС: Може би това ще бъде кратка реклама – безплатна?

МЕРИ СЮ: Добре, това може да бъде безплатно.

АДАМУС: Да, това може да бъде безплатно. Добре.

ЛИНДА: Можем да го публикуваме в нашето списание.

АДАМУС: Много е дълго, но можем да направим извадки които да могат да се теглят онлайн.

МЕРИ СЮ: Добре, мога да ги съкратя.

АДАМУС: Да, добре. Хубаво.

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Не се съмнявайте в себе си. (публиката ръкопляска) Да. Прекрасно, прекрасно.

Прекрасна работа. Сега е подходящия момент и у всеки от вас има по нещо. У всеки от вас има по нещо – история, която може да разкаже, опит, който може да сподели, истина – истинска истина – и ще ви се смеят и това няма значение. На Ръсел му се смееха разни същества.

Него, знаете ли, него го отритнаха от научната общност и философското съобщество. Той умря – за това не сте чували неговото име – той умря без признание. Всъщност на края му беше все едно, но го болеше че не успя да получи признание за това, което е направил. Удивително проста информация за това как е устроена вселената и тя много съответства на това, което говорим тук, защото това, за което говорим – това е вашата истина и е универсална истина. И само когато сте в ума, твърде много мислите, твърде много се съмнявате и усложнямате, ставате неефективни.

И така, връщаме се на темата: нужна е осъзнатост, която излъчва светлина, която задейства енергията, която се задвижва, активира се – и това създава възприятие за реалността. Това разбирате ли го? То е относително просто. Ако беше Уолтър, щеше да го обяснява като някакви научни теории; аз искам да остане просто. Така, че за да усетите нещо имате тези много прости стъпки. Всичко се заключва във възприятията. Вие сте в центъра на своето възприятие.

Но знаете и аз знам, че възприятието е нереално. Възприятието е твърде ограничено и вие крещите в опит да се измъкнете. Знаете, че има още. Знаете, че има нещо, както бихте казали, по – добро, по – щастливо и така нататък. Всичко това – са определенията за ”има още нещо” и е точно така. Това са добрите новини.

Човешките сетива

Сега нека разгледаме петте ви човешки сетива. Това е вашия сензорен механизъм. Искам за миг да си го представите ... имате пет човешки сетива, които на практика работят непрекъснато – опитайте, затворете очи за момент. Изведнъж загубихте зрението си. Ума ви създава собствено виждане – тъй като е виждал с вашите очи, той може да създаде картини в главата ви. Но тези картини в главата – това е много важен момент – са просто изкуствени образи на картините, които са виждали очите ви. Така че когато казвам ”ябълка”, вашия ум изобразява ябълка, но това продължава да е ограничен образ.

Сега представете си за момент, че изцяло сте изгубили зрението си – външното си зрение, способността си да отваряте очи и да виждате това което се намира около вас. Няма изкуствено представяне на образи в ума. Изгубили сте всичко. Просто си го представете за момент. Не се борете, просто го позволете. Живота изведнъж се променя. Живота става съвсем, съвсем различен без зрението.

(пауза)

И вкуса. Изведнъж губите усещането си за вкус. Хоп! Излита през прозореца. Нямате го вече. Вкусовите ви рецептори престават да работят. Вече никога няма да усещате вкуса на храната. Ще ви остане само спомена за сладкишите, броколи и хамбургери или ако сте вегетарианец, за тофу. Ще имате спомен за това, но никога повече няма да го усетите. Това сетиво си е заминало заедно със зрението ви.

И изведнъж губите обонянието си. То си тръгва почти едновременно с вкуса. Вече няма миризми. Вече никога няма да усетите аромата на розите. Никога няма да усетите миризмата на газовете за които говореше Линда (лек смях), така че такова лечение на рака за вас няма да сработи. Никога няма да усетите аромата на пролетен ден, свежестта на въздуха. Никога няма да усетите аромата на любимия, на друг човек. Губите го заедно със зрението и вкуса.

След това губите допира. Нервните окончяния на кожата ви, които позволяват на тялото ви да усеща допира, когато галите куче, да усещате с ръка водата – да усещате водата и лекото налягане, никога вече няма да можете да усетите прегръдката на друг човек. Изгубили сте го. То е изчезнало.

И на края губите слуха си.

(дълга пауза)

Какво ще стане с човек, който изгуби петте си основни сетива? Той ще се побърка. Ума не може да се справи с това.

Ума ще се опита да създаде нови сетива. От начало ще се опита да накара старите да заработят. Когато това не стане, ще се опита да създаде нови, но ще бъде твърде късно. Вие ще се побъркате, ако изгубите сензорния си механизъм. Ще излезете от ума си.

Сетивата – са продължение на вашия ум. Ума използва петте сетива, за да събира, интерпретира и променя данните и да създава реалността ви. Така живеете. И така ума създава вашата реалност. Точно така възприемате – всичко, всичко около себе си.