МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия "Разкриване"

 

ШОУД 5 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 5 януари 2019 година

https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Ах! Нека вдишаме дълбоко и да поздравим 2019 година. Да поздравим 2019 год. Колко от вас – нека усилим светлината, защото разговора днес ще има отношение към вас – колко от вас си мислеха, че няма да доживеят до 2019 година? (смях) Мислехте, че ще доживеете. Колко от вас не вярваха, че ще доживеят или се съмняваха? 2019 година, когато си мислехте за нея, дори преди двадесет години, "Това изглежда много далеч." Колко от вас не вярваха, не бяха уверени, че ще доживеят 2019 година? Бих казал, че трябва да има повече вдигнати ръце. Може би всички останали са в интернет.

 

Знаете ли, това е много интересно нещо. У всички вас се води вътрешна борба. Част от вас си мисли, че няма да се задържите за дълго в този живот. (Линда нетърпеливо протяга ръка) Някои от вас си мислят … да.

 

ЛИНДА: Но Адамус! Ти каза, че ще останем! Ти ни го каза! Нима не трябваше да ти вярваме?

 

АДАМУС: Не, аз казах, "Ще останете ако искате." (лек смях) Ако искате ще останете. За това на определен етап казах, че ще има само петима от вас, защото очаквах, че именно толкова ще останат, но …

 

ЛИНДА: Пффф!! (смях)

 

АДАМУС: Но вие издържахте. 2019 година. Важна година. 2019 год. Ще бъде по – важна от 2020. 2020 звучи по – добре, 2020. Но 2019 год. Ще бъде по – важна – бих отишъл дори по – далеч и бих казал, тя ще бъде по – добра за вас от 2020. След 2019 год., 2020 ще бъде малко скучновата (лек смях).

 

ЛИНДА: Ой –ой.

 

АДАМУС: Ще имате нужда от приятна релаксация.

 

ЛИНДА: Ой-ой. Скучновата? (още смях)

 

АДАМУС: Преди да направим каквото и да било, нека вдишаме дълбоко – какво ще кажете за квантово вдишване – Позволение.

 

ЛИНДА: Мм.

 

АДАМУС: Позволение. Може би най – заветния дар, който можете да си поднесете – това е простото позволение.

 

Това пътешествие е естествено. То ще се случи. Вдишвайки дълбоко и позволявайки,  вие позволявате себе си. Позволявате своята божественост, Майстора, цялата ви същност да бъде тук. Не да бъде разбита на късчета някъде там. Не да бъде божественост някъде на някакви забравени от бога небеса. Но когато вдишвате дълбоко и позволявате, вие и позволявате изцяло да бъде тук. Във всичко това няма никаква мистика, освен това в което човек се въвлича и започва да се занимава с много естествения процес - Осъзнатост. Рано или късно това ще се случи с всички, които вървят по земния път.

 

Това, което вече може би сте научили, забелязали досега - е че когато бяхте въвлечени в това, опитвахте се да го разберете, опитвахте се да работите над своята Осъзнатост, това е истинска борба. Всичко се разпада на части. Когато просто позволявате - имам предвид позволението на вашето Аз, вашето пътешествие, позволението на вашия опит, позволението на Майстора - когато позволявате, тогава изглежда се появява синхроничност. Всичко сякаш си отива по местата и се случва както трябва. А после разбира се човекът започва да откача, "О, аз трябва да контролирам. Трябва да управлявам. Трябва да диктувам какво да се прави." Нека започнем тази година с голямо, огромно Позволение.

 

ЛИНДА: Мм.

 

АДАМУС: Да си позволите да се насладите на тази година.

 

Тази година

 

Искам да нарека тази година, годината на новите приятели. Годината на новите приятели (лек смях). Да. О, и някои от вас се смеят, защото нямат приятели и не може да си представите такова нещо (смях). И това е естествено, че сте загубили много приятели, защото те не разбират. Беше трудно да говорите с тях за това през което преминавате - (някой казва, "Ненормални") понякога дори другите Шамбра са ненормални - така че вие стигнахте до момента в който приятелския ви кръг не е никак голям. Но тази година 2019 год., ще бъде годината на новите приятели.

 

Виждам че някои от вас си мислят, "Не ми се искат нови приятели." (някой от Шамбра  се провиква, "Не!") "Ах, не! Минавал съм вече през това. Твърде много усилия." Това са различни приятели. Това ще бъдат съвсем различни приятели и затова ще говорим днес. А междувременно, какво ще кажете за едно дълбоко вдишване и Позволение?

 

(пауза)

 

В новогодишната нощ бях в Клуба на Възнесените Майстори. Реших да постоя там.  Това беше дълга година. Уморих се, просто имах нужда малко да се отпусна и към мен се приближи един от Възнесените Майстори, Мезра, много привлекателна жена. О-о,  може ли да говоря така сега? Жена?

 

ЛИНДА: Нем! Не бива.

 

АДАМУС: Човек. Човек, при мен дойде бившият човек, Мезра. Знаете ли, когато попаднете в Клуба на Възнесените Майстори, можете да бъдете каквито си поискате. Можете да бъдете мъж, жена или и двете едновременно. Защо не? Може да правите всичко което пожелаете, но си остава една тенденция, която ще забележите когато попаднете тук, че Възнесените Майстори се стараят да изглеждат така, както са изглеждали в своя последен живот на Земята. Те продължават да се опитват да бъдат в тази идентичност, проектирайки я към другите, защото смятат че този е най -специалния им живот. Дори и тези, които са били известни, може да не приемат известната идентичност. Те ще приемат тази от последния живот.

 

И така, това е ... което обичам в Реализацията, в Клуба на Възнесените Майстори, в  самите Възнесени Майстори, това е че можеш да играеш на всяка игра, да разиграваш историята, която пожелаеш. Можеш да играеш роли. В Клуба на Възнесените Майстори може да се държиш много по човешки. Ние пием много скоч, бърбън и прекрасно вино, много ядем. Можем да правим всичко това както и допреди, но осъзнавайки, че това е прекрасна история, невероятна илюзия. Няма да заседнете в нея.  Тя няма да предизвика зависимост у вас.

 

Преди да продължим с историята за Мезра, знаете че говорих за това преди и ще го кажа още веднъж: на Земята няма нищо, било то химикали, минерали или каквото и да било, което да предизвиква зависимост. Никаква физическа зависимост. Психическа зависимост - да. И вие може да вярвате, че имате зависимост от някакво физическо вещество, но всъщност това е психическа зависимост. С това разбиране всъщност е наистина лесно да преодолеете - какво зяпаш така? (обръща се към Линда) - всяка зависимост (смях). Смятам, че скъпата Линда от Иса, по - късно ще поговори с Калдре  за неговата психическа зависимост от цигарите.

 

Така че вие наистина не можете да станете зависими от каквото и да било и го казвам, защото искам да започнете да се освобождавате от своите страхове, че ще се върнете към прекомерното пиене или прекомерното пушене на трева - вие и така го правите -  или каквото и да било друго. Зависимостите за Шамбра ще останат в миналото,  наистина, защото с новите ви отношения с енергиите и разбирането за това, че всъщност зависимости няма, те ще станат част от миналото. Сега сте способни да се наслаждавате на живота без притеснението за зависимостите. Нима това не е чудесно? Да, да. Да, да. (кратки аплодисменти) И после наистина ще започнете да разбирате - за тези които имат зависимости - че ада през който се принуждавате да преминете, понякога това са чувството за вина и безнадеждност - това е просто психика. Това е нещо като хипноза.

 

Но, да продължа с историята си, разговарях с Мезра и тя ми каза - знаете те понякога ми се присмиват, защото им се струва, че понякога съм малко надут (лек смях).

 

ЛИНДА: Неее!

 

АДАМУС: Не. Не, не, не, не. И аз малко - о, аз чувам всички думи, които сега се произнасят - високомерието понякога може да бъде хубава дума, но по - скоро аз наистина се гордея, гордея се с всички вас и с това, което правите. И аз зная, че е трудно и вие наистина знаете как да направите така, че да стане трудно, но (още смях) не, аз наистина много се гордея с вас, толкова далеч стигнахме. И тя ме попита, "Адамус и така, какво става сега с Шамбра? Какво ще правите през 2019 година?" и аз малко се замислих и отговорих, "Знаеш ли, Мезра, дойде време за нови приятели" - нови приятели - и точно с това ще се занимаваме през тази година и точно за това ще бъде днешния разговор.

 

ЛИНДА: Човешки? Човешки приятели?

 

АДАМУС: Засега няма да давам определения. Ще оставя мистерията, напрежението.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Винаги са ми харесвали театралните уроци. Ще станете Майстори,  Въплътени Майстори на тази планета. Знаете как е, всичко вече сте интегрирали и нищо наистина не ви притеснява, не ви тревожи и безпокои, освен ако не го пожелаете просто заради забавлението. Но като Майстор, вие също така се учите да прилагате това усещане за театралност. Театралност.

 

Знам, че едно от миналите ми въплъщения беше като един от най - великите драматурзи, които някога е виждал света (лек смях). Но аз научих много - Шекспир  беше малко подъл персонаж - но аз научих много в този живот. Играйте роли. Играйте на сцената (говори изразително). Преминете от сивота към цвят. Имайте усещане за времето. Времето. Знаете ли какво е това време? (още смях) Това не означава, че всичко се случва монотонно през цялото време (говори монотонно) и има ... имайте усещане за времето (говори изразително).

 

Бъдете изразителни и когато работите със своите ученици, което много от вас ще правят не задължително под знака на някаква духовна практика за просветление, но ще работите с другите хора. Къде е книгата?

 

ЛИНДА: Падна на земята.

 

АДАМУС: Падна на земята. Книгата - това е отлично начало. Това беше цялата концепцията на книгата. Не просто да пишете истории в Кихак.

 

ЛИНДА: Вземи.

 

АДАМУС: Нейната цел беше да каже, че вие ще учите така или иначе с истории,  вашите Майсторски истории. И като Майстор ще започнете да получавате удоволствие от историите. Те вече няма да ви претоварват, да ви преследват и всичко останало. Вие ще – благодаря - ще започнете да получавате удоволствие от своите истории. Но ще бъдете малко театрални със своите ученици, когато те дойдат при вас. По - често правете ето така (смях, Адамус клати глава със сериозно изражение на лицето). Учете се да използвате очите си, "Аха" (демонстрира). Не стойте ето така, "О!" (още смях, Адамус изцъкли очи) И знаете ли, заучете няколко жеста, (смях, той демонстрира) които ще обезпокоят вашите ученици, когато говорите с тях защото ще кажат нещо от сорта, "О, Сарт, аз дори не зная дали искам да продължа да живея" - и обичайната реакция на това е - "О, не, не! Всъщност искаш!" А вие, Сарт, ще направите така ... (лек смях, Адамус клати глава). Това ще привлече тяхното внимание.Това наистина ще привлече тяхното внимание. Така че бъдете малко театрални.

 

И така, в допълнение към всичко останало, официално това ще бъде годината на новите приятели, но подтекста е, "Хайде! Бъдете изразителни. Бъдете малко по - театрални", независимо дали пишете история - в тези истории има много театралност. Знаете ли какво направи Шамбра? Те взеха своя личен, скучен, шантав опит и го направиха  весел, превърнаха го в история, направиха го лекомислен. Те взеха това, което дойде от личния живот и може би това беше дори трагедия и го превърнаха в прекрасна весела история, изпълнена с мъдрост, хумор и известна театралност.

 

Хората са толкова скучни в своите истории. Бих искал да видя тениски - винаги моля за тениски и те никога не ги правят - "Аз не съм скучен." Проста тениска, като напомняне на себе си, "Аз вече не съм скучен." Добре. Бъдете театрални тази година в своите истории, става ли? Не се страхувайте да бъдете изразителни.

 

 И така, годината на приятелите. Година на голямо раздвижване.

 

Ще ви разкажа подробно за това в "ProGnost: Появата на дракона", следващата седмица. Това ще бъде луда година. В смисъл, че това ще бъде адска година. Вече може да видите това. Не е нужно да си пророк, като мен, за да видиш това. Възходи и падения, множество разногласия. Това няма да бъде година на Кумбая дори при голямо въображение. Но искам да кажа, че за вас това ще бъде най - добрата година, може би за 98 процента от вас (приветствия и аплодисменти). Как мислите, защо? Защото сте уморени да правите всичко различно. Уморени сте да го правите по различен начин, знаейки, че всичко може да бъде много просто. Знаете че не е нужно всичко да бъде сложно. Знаете че целият този опит е просто голяма история.

 

И така, нека вдишаме дълбоко, квантов дъх за Майстора, духа, божествеността навлизащи във вашия живот, в който вече не сте сами, в който навлизат всички тези неща.

 

Мъдростта на Шамбра

 

Добре, Линда с микрофона, въпрос към публиката. Днешния въпрос няма директно отношение към това за което ще говорим, но искам да разбера. Аз наистина искам да разбера това – онова и това е доста интересен въпрос. Ето, намираме се в началото на годината и въпроса е следния - намира ли се човечеството, намира ли се планетата там, където очаквахте да се намира? Имали ли сте различни очаквания за това, къде трябва да се намират сега планетата и човечеството? 2019 година. Преминахме календара на Маите. Преминахме през Хармоничната Конвергенция, Съглашението и всичко останало. Преминахме през всичко това. Очаквахте ли, че планетата ще се намира там, където е сега? Линда, моля. Това е дълбокомислен въпрос.

 

КЕЛИ: Не.

 

АДАМУС: Не. А защо не?

 

КЕЛИ: Но когато мисля за това, има смисъл, защото ние всички първо разграждаме, преди да възстановим …

 

АДАМУС: Вярно е.

 

КЕЛИ: … и да превключим. От тази гледна точка има смисъл.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

КЕЛИ: Но аз очаквах, че всичко ще стане толкова хаотично и толкова …

 

АДАМУС: Говоря за планетата, не за живота ти, разбира се (смях).

 

КЕЛИ: Точно това имах предвид, но … да! Да, аз просто съм поразена от това, което става по света, че има толкова ненавист и …

 

АДАМУС: Да, малко е странно, нали?

 

КЕЛИ: … изглежда е твърде много. Твърде интензивно, да.

 

АДАМУС: Да. И така, може би си очаквала, преди да дойдеш в този живот, може би преди двадесет години или когато си била дете, че всички ще се развиват и ще станат цялостни и …

 

КЕЛИ: Изглежда си мислех, че някак всички ще вървят заедно с мен по пътя.

 

АДАМУС: Точно. Точно.

 

КЕЛИ: Или нещо подобно.

 

АДАМУС: А колко останаха с теб?

 

КЕЛИ: Не зная. От Шамбра ли?

 

АДАМУС: Не чак толкова много! Да, да!

 

КЕЛИ: Не чак толкова много Шамбра.

 

АДАМУС: Добре, това е добре. Добре. Благодаря.

 

КЕЛИ: Добре. Благодаря.

 

АДАМУС: Намирала ли си някога това за унило и тъжно? Знаеш, когато не можеш да заспиш нощем и си мислиш …

 

КЕЛИ: Случвало се е.

 

АДАМУС: Да. Планетарната тъпотия. Да.

 

КЕЛИ: Да и тогава наистина имам нужда да се отърся от това, да подишам и да се поразходя. Да.

 

АДАМУС: Това е трудно.

 

КЕЛИ: Да.

 

АДАМУС: Да.

 

КЕЛИ: Трудно е.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

Намира ли се в момента планетата, човечеството там, където си очаквала?

 

ДЖУЛИ: Бих казала, че това са смесени чувства. Има възходи и падения и аз чувствам, че понякога губя връзката. Сложно е дори да се проследи, например, кой ден сме днес.

 

АДАМУС: Точно, точно! (смеят се)

 

ДЖУЛИ: "Къде съм?! Какво става сега?" И…

 

АДАМУС: И така, когато си била малка, да кажем в началното училище, ти си мечтала, къде според твоите очаквания трябваше да бъде планетата днес? Ти си била в началното училище, преди колко, 20 години? (тя се смее) И така, каква очакваше да видиш планетата?

 

ДУЛИ: Искам да кажа, че помня момента, когато си мислех, че планетата може да се взриви, че хората ще се взривят.

 

АДАМУС: Да, да.

 

ДЖУЛИ: Така че, за сега съм много доволна!

 

АДАМУС: И така, може би това е хубаво! (смеят се)

 

ДЖУЛИ: Бих казала, "Готино!" Хубаво!

 

АДАМУС: "Все още не сме го направили!"

 

ДЖУЛИ: Все още не сме го направили.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

ДЖУЛИ: Що се отнася до мен, очакванията ми се променяха и в различни моменти определено имах различна гледна точка за нещата, притеснявах се за околната среда, а после имаше периоди, когато си мислех, "Всичко е наред и да става каквото ще!" (смее се)

 

АДАМУС: Изхвърляш ли през прозореца найлонови пликчета по време на движение!

 

ДЖУЛИ: Не!

 

АДАМУС: Да. И намираш това за тъжно или неуместно?

 

ДЖУЛИ: Не. Имам толкова много невероятни души с които да играя и връзки с природните духове.

 

АДАМУС: Наистина.

 

ДЖУЛИ: И през цялото време виждам хора, млади хора от различни места, които идват с различни гледни точки и започват да се занимават с политика, така че това е смесица.

 

АДАМУС: Да. Това е смесица.

 

ДЖУЛИ: Определено, съществува безумие и повече хора от когато и да било разказват историите си, преживяват опит и играят. Така че определено това е смесица.

 

АДАМУС: А как е в твоя живот? Ако се обърнеш назад, когато си била, бих казал може би в четвърти, пети клас, смяташе ли, че ще се окажеш точно тук?

 

(пауза)

 

Разгледай живота си…

 

ДЖУЛИ: Това беше съвсем различно. Аз, аз … не, аз бях такава … (тя въздиша). Аз просто бях вътре в машината, както я наричам, дълбоко в матрицата.

 

АДАМУС: О, интересно.

 

ДЖУЛИ: Затова аз просто бях…

 

АДАМУС: Интересно.

 

ДЖУЛИ: Аз бях в пълна безопасност, силно защитена, заобиколена от любов, грижа и затова без връзка с някои …

 

АДАМУС: И така, защо излезе от матрицата, ако това ти е било комфортно?

 

ДЖУЛИ: И аз бях толкова нещастна. Беше ми тясно в малката кутийка.

 

АДАМУС: Ах! Интересно. Интересно. Добре. Отлично.

 

ЛИНДА: До теб.

 

АДАМУС: Оо! Усещам, че ще има голяма Майсторска история. Може би съвсем скоро ще ни се наложи да издадем още една книга. Да. Планетата, човечеството, според теб къде трябваше да бъде то, къде очакваше да бъде?

 

ЕРИН: Бих искала да бъда честна, не мисля за това. Аз съм по – егоистична. Аз мисля само за себе си, а не за човечеството…

 

АДАМУС: Всъщност това ми харесва. Поощрявам това.

 

ЕРИН: … и планетата (тя се смее).

 

АДАМУС: Не, грижи се за себе си. Това наистина е много хубаво. Как ти се получава?

 

ЕРИН: Добре.

 

АДАМУС: Да, добре. Добре.

 

ЕРИН: По пътя ми винаги има по нещо хубаво.

 

АДАМУС: Уморявала ли си се някога от другите хора, от масовото съзнание?

 

ЕРИН: Не.

 

АДАМУС: Не?!

 

ЕРИН: Не.

 

АДАМУС: О, ще ти се случи (смях).

 

ЕРИН: Още съм млада! (тя се смее)

 

АДАМУС: Имаш добра майка, ето защо.

 

ЕРИН: Да!

 

АДАМУС: Да. Добре. Много ти благодаря.

 

ЛИНДА: Благодаря.

 

АДАМУС: Още няколко.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Там ли е планетата, където сте очаквали да бъде?

 

ШЕРИЛ: Трябва да кажа, че се чувствам много откъсната от тази планета като цяло, затова и нямах особени очаквания за нея.

 

АДАМУС: Калдре ме моли да те попитам нещо.

 

ШЕРИЛ: Аха.

 

АДАМУС: Този път няма да перефразирам (тя се смее). Ти някога … (Адамус се смее) Ти някога очаквала ли си, нещо подобно на Доналд Тръмп да стане президент на Америка? (Адамус се смее)

 

ШЕРИЛ: Знаеш ли…

 

АДАМУС: Тук няма осъждане.

 

ШЕРИЛ: … Мисля, че в нашето правителство е имало много идиоти и страната успяваше да оцелее, както и сега. Така че …

 

АДАМУС: Да, да.

 

ШЕРИЛ: Отново, аз не гласувам. Вашия глас не значи нищо. Все едно всичко се решава от Избирателната Колегия.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

ШЕРИЛ: Така че аз просто не …

 

АДАМУС: Но ти е приятно да си мислиш, че можеш да отидеш и да дръпнеш лоста там, където не е от значение.

 

ШЕРИЛ: Не, това не е за мен. Не се занимавам с това от много години.

 

АДАМУС: Да. Да. Всъщност в Шамбра това е много разпространено, някои от вас все още се колебаят, но това е много разпространено – просто да кажете, "Това не е мое."

 

ШЕРИЛ: Това не е мое.

 

АДАМУС: "Не е моята битка, не е моята игра", те просто пуснаха всичко това.

 

ШЕРИЛ: Да.

 

АДАМУС: Но искам да ви обърна внимание на това – онова, тъй като Шамбра пусна всичко това, разбирайки, че на дадения етап от него няма да има голяма полза – ще има полза от това да останете Осъзнати, това ще повлияе на света повече, от каквото и да било – но у Шамбра си остава желанието да се върнат към работата с енергията на  планетата, да се върнат към това, че трябва да се борят за нещо – политиката, Доналд Тръмп, околната среда, каквото и да било. Това продължава да ги дърпа назад. Забелязал съм го. Да. Благодаря. Добри отговори.

 

ЛИНДА: Може ли да попитаме младежа от Израел? Наистина ми е интересно.

 

АДАМУС: Да, но го предупреди, за да не си удари главата в онова (телевизора) на стената.

 

САГИ: Предупредиха ме, да.

 

АДАМУС: Да.

 

САГИ: Добре.

 

АДАМУС: Да. Човечеството там, където очакваш ли е? Между другото, радвам се да те видя. Отдавна не съм те виждал.

 

САГИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Може би от три живота.

 

САГИ: Поне.

 

АДАМУС: Да, да, да.

 

САГИ: Поне.

 

АДАМУС: Добре.

 

САГИ: Много ти благодаря.

 

АДАМУС: Да.

 

САГИ: Нямах очаквания.

 

АДАМУС: Нямаше очаквания.

 

САГИ: Не. Когато растях, имах много страхове.

 

АДАМУС: Да.

 

САГИ: И …

 

АДАМУС: Знаеш ли, пред бомби сипещи се над главата всеки ден, бих казал …

 

САГИ: Всеки …

 

АДАМУС:…това е разбираемо.

 

САГИ: Да, така е. Не само това. Аз просто виждах всичко мрачно, после промених перспективата си и сега виждам и двете страни и това е много готино.

 

АДАМУС: Да. Така си е!

 

САГИ: И аз дори мога да оценя този пич Доналд Тръмп. Въпреки че е карикатура.Той е много нелеп, но той е нужен поради някаква причина, нали?

 

АДАМУС:Точно.

 

САГИ: Да и от неговата гледна точка цялата работа е в бизнеса и ето къде се намира човечеството в момента.

 

АДАМУС: И все пак нещо се движи.

 

САГИ: Така е.

 

АДАМУС: Не сме сигурни в каква посока, но се движи.

 

САГИ: Така е.

 

АДАМУС: Да. И това е по - добре от колкото да заседнем, безусловно. И така – нека отидем в твоя дом – в Близкия Изток, къде очакваше да е той, в детството си или преди да дойдеш в това въплъщение?

 

САГИ: Не.

 

АДАМУС: Не. Къде очакваше да го видиш?

 

САГИ: Не там, където е сега (смее се). Това е единственото, което мога да кажа.

 

АДАМУС: Имаш предвид на картата? Или всички …

 

САГИ: Не.

 

АДАМУС: … осъзнават че са от едно и също семейство наречено Хапиру.

 

САГИ: Сякаш повече се надявах на това и на тази голяма Кумбая.

 

 

АДАМУС: Да, да.

 

САГИ: Но всичко е различно и това е нормално. Това е…

 

АДАМУС: Но, разбери, че по – голямата част от съществата, които се намират в момента в Близкия Изток принадлежат към едно и също духовно семейство, наречено Хапиру, а семейните дрязги – са най – лошите. И после, ако дойде някой външен, за да се намеси в семейната дрязга – бум! – и той бива взривен.

 

САГИ: Да.

 

АДАМУС: Така че, да, това е стара семейна дрязга.

 

САГИ: Вярно е. Ето защо съм тук, а не в Израел (смях).

 

АДАМУС: Да. Благодаря. Радвам се, че си тук. Приятно е да те видя тук. Приятно е да те видя отново.

 

САГИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Скоро ще разкажа историята за мен и теб.

 

САГИ: Добре.

 

АДАМУС: Да.

 

САГИ: Много ти благодаря.

 

АДАМУС: Още един.

 

ЛИНДА: О, още един.

 

АДАМУС: Там ли е сега планетата, къде сте очаквали да бъде?

 

ЛИНДА: Да видим.

 

АДАМУС: 2019 година.

 

ЛИНДА: Знаеше го.

 

МЕРИ СЮ: Не.

 

АДАМУС: Не. Ясен отговор.

 

МЕРИ СЮ: Много ясен.

 

АДАМУС: Да, да. И къде очакваше, че ще бъде тя?

 

МЕРИ СЮ: Мислех, че ще бъде по - голяма Кумбая от сега.

 

АДАМУС: Да. Да и когато се върна в този живот, когато ти се подготвяше и си мислеше, "О, планетата ще бъде много по – добра, завършихме Втората световна война. Вече нищо няма да пречи. Сега света наистина ще може да се обедини и…" Ах, ти.

 

МЕРИ СЮ: В шок съм от това колко много неща излизат на повърхността. Приемам всичко случващо се, дори когато бях по – малка и не знаех за това.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

МЕРИ СЮ: Но аз съм просто поразена от това, колко е отворено всичко това и че на никой не му пука.

 

АДАМУС: Вярно е. Правилно. Добре. И така, как би описала емоциите, които изпитваш по този повод?

 

МЕРИ СЮ: Никога не съм гледала сапунки, но сега усещам, че играя в една от тях (смее се). И това е много забавно. Гледам набързо новините всеки ден и съм шокирана от това, което се случва.

 

АДАМУС: Да. Това е така и понякога може да е тъжно и може да оказва наистина силен натиск върху вас и може да има ваши части, които си мислят, че трябва да отидете и по някакъв начин да спасите планетата, което не ви съветвам да правите. Но има такава тенденция, "Трябва да направя нещо за тази планета." И причината поради която зададох този въпрос – благодаря – причината, поради която зададох този въпрос в началото на годината – за това има няколко причини.

 

Много от вас дойдоха тук с големи надежди. Не е изненадващо, че всеки от вас тук или в интернет, знаеше че това ще бъде важен живот. Преди да дойдете или да кажем когато бяхте много млади, имахте много очаквания, че ще направите нещо  изключително за да помогнете на планетата. Някои от вас сънуваха, имам предвид през нощта, също мечтаеха наяве. Много от вас се стремяха да направят нещо, да изобретят нещо, което наистина би помогнало на човечество или да създадат бизнес, който би оказал огромно влияние на планетата, а после това не стана. И тогава вашия живот рухна по много начини. И после възникна нещо подобно на тази стара мечта, това чувство, "Това ще бъде такъв живот, искам да направя нещо значимо за тази планета,  да помогна за обединяването на всичко, да помогна за цялата тази Кумбая, да приключим с войната, да приключим с глада и робството."

 

После вие излязохте от това. Може би си помислихте, че сте направили грешка или че сте направили нещо неправилно, а после всичко е пропаднало - било то вашата работа, семейство и тям подобни - всичко се е разпаднало на части и този сън, това знание  изглеждаше като далечно ехо. После стигнахте момента в който едва преживявате, просто всеки ден се опитвахте да съхраните разсъдъка си, да поддържате здравето си в равновесие и тям подобни.

 

Но аз не искам тази мечта да остане не сбъдната. Не искам тази мечта да бъде забравена, защото тя е по - важна от когато и да било. Всичко стана не според очакванията ви. Може би не станахте тези, които да излекуват рака, да намерят начин да дадат храна на бедните или да изобретят нови технологии.

 

Вие правите нещо друго и много добре го знаете. Вие позволявате своята Реализация.  Ето какво усещахте в далечното минало, "Това ще бъде толкова важен живот. Искам да направя нещо важно." И много от вас си мислеха, "О, по дяволите! Това ми попречи.  Исках да бъда велик, знаменит и така нататък." Не, всъщност вашата мотивация беше да направите нещо за планетата, нещо много, много важно, но не това което очаквахте.  Не станахте генерален директор на голяма компания или президент на компания или  президент на Съединените щати. Това се случва незабележимо. Това е което правите сега. Точно сега.

 

И въпреки че нещо във вас казва, "Но аз нищо не правя", ще ми се да крещя когато говорите така (лек смях). "Аз нищо не правя. Просто си седя вкъщи и ме няма, името ми го няма на първа страница. Още не съм написал книга, не съм създал нова практика за изцеление." Вие правите това, заради което сте дошли тук и то се случва незабележимо. То трябва да става незабележимо. Вие правите повече за тази планета от този, който търси лекарство за рака. Това е смело твърдение, но е истина.

 

Това изисква общо няколко човека. Не религиозни, не проповедници. Нужни са няколко човека позволяващи себе си. Това е всичко необходимо. Ще обсъдим след седмица в ProGnost, какво дявол да го вземе става сега и защо. Това изисква само няколко човека. То оказва огромно влияние, повече от каквото и да било. Не защото активно се опитвате да промените света. Помнете, че това е липса на състрадание. Но когато вашата светлина сияе, просто казано вашето сияние осветява потенциалите които може би никога, никой не е виждал.

 

Можете просто да стоите и да чакате, да си чакате кафето и да се приближи наркоман -  както вие ги наричате дрога - застава точно зад вас, на опашката за кафе, с пари които е откраднал и вие няма нужда да казвате нищо. Не трябва да правите над него фокус-мокус или Рейки. Вашето присъствие - ето какво има значение. Това е, защото във вашето присъствие - поради липса на по - добри думи - има светлина. Това е осъзнатост, съзнание. И изведнъж той ще може да види потенциала на това, че не се "друса", че не е зависим, че не е нужно да краде. И той може никога да не разбере, че това идва от вас, никога. Той просто ще знае, че изведнъж е получил откровение,  докато е пил кафе и може би ще си помисли, че в кафето е имало нещо или нещо подобно, но точно заради това сте тук. Ето защо дойдохте.

 

Ах, харесва ми да се връщам към вашият устрем и към това, което искахте в този живот, без да знаете точно как ще се случи всичко, но знаейки и че ще стане. И го правите точно сега.

 

Това е едно от тези утвърждения, които трябва да повтарям постоянно, защото вие продължавате да не ми вярвате. Продължавате да казвате, "Ех, това не звучи никак зле, но Адамус, сигурно говори за някой който седи до мен, защото аз не правя чак толкова много." Вие дори не можете да си представите с човешката логика какво правите и точно затова ми харесва да работя с вас. Ето защо обичам да ви провокирам, да ви насочвам и обичам.

 

И така нека вдишаме по - дълбоко това.

 

Очаквания. Планетата не е такава, каквато очаквахте да я видите. Много от вас си мислеха, че отдавна трябваше да бъде взривена. Много си мислеха, че всички ще се обединят заедно и ще имаме прекрасна всеобща планетарна любов и Кумбая и нищо от това не се случи, но много се случва сега.

 

Его

 

Искам сега да поговорим малко за Егото. И знаете ли, точно когато заговорихме за това за което сте всъщност на планетата, имаше част от вашето его, която каза, "Ще бъда важна личност, може би знаменита, може би богата, но - номер едно във вашите приоритети е - искам да направя нещо за тази планета." Това наистина е общата нишка между всички вас, "Искам да направя нещо за тази планета." И после започвате да си мислите, "Това беше моето его."

 

Знаете ли, аз работих със Зигмунд Фройд, познавах го. Това наистина е вярно (Адамус  се смее). Аз наистина го познавах. Той популяризира "егото", самият термин. До тогава за него не се говореше, но той помогна да се определи егото, да се популяризира и да накара хората да се замислят за своето его, но също така, успя да очерни егото. Това беше тъжната част от неговата работа. Той очерни егото, сякаш е нещо лошо, сякаш е ваша сянка. Той го направи негативно и дори днес хората казват, "Имаш голямо его." Ами, чудесно! (Адамус се подсмихва) Благодаря!

 

Между другото егото няма размер. Вие не може да имате голямо или малко его. Не може да имате лошо его или каквото и да било друго. Егото - е просто его. Егото - е производно от латинската дума "аз вървя" или някой може да го преведе като "движа се напред" или просто "движа се" правя нещо. Его. Всъщност егото - в много отношения е чудесно нещо, но някак го очерниха, изкараха го лошо.

 

Нека за миг усетим човешкото его. Нека отделим момент. Проста дума. Какви усещания предизвиква тя? Его.

 

(пауза)

 

И Линда с микрофона. Ще ми е интересно, една дума, която ви идва на ум, за да определите егото. Една дума.

 

ШАМБРА 1 (жена): Сила.

 

АДАМУС: Сила. Да, хубаво. Добре. Линда, просто продължавай да ходиш из публиката с микрофона. Егото, сила.

 

ДИАНА: Личност.

 

АДАМУС: Личност, добре. Въпреки че, каква личност?

 

ДИАНА: Моята лична идентичност.

 

АДАМУС: Мм, добре. Каква идентичност? (тя се смее) Това нещо, което искаш да имаш в повече ли е? Искаш да имаш повече его? По – малко его? Нещо с което трябва да работиш – твоето его – това е нещо над което да работиш?

 

ДИАНА: Не мисля – не работя над моето, до колкото ми е известно.

 

АДАМУС: Добре. Отлично. А другите?

 

ДИАНА: О, да.

 

АДАМУС: Ти някога упреквала ли си някого, че има голямо его или просто си мислела за това?

 

ДИАНА: Разбира се, мислела съм за това.

 

АДАМУС: Да, добре. За някого конкретно?

 

ДИАНА: Дааа (смях), той трябва да остане безимен.

 

АДАМУС: Добре. Добре, добре, добре.

 

ЛИНДА: Той стои ли на сцената? (още смях)

 

ДИАНА: Възможно е! (Линда се смее)

 

АДАМУС: Егото. Коя дума ви идва на ум, когато говорим за егото? Егото.

 

(Сюзан прави пауза)

 

ЛИНДА: Нанси иска микрофона. Тя няма да се колебае. Точно тук.

 

АДАМУС: Не! Тя иска да даде хубав отговор! Да ми се хареса!

 

ЛИНДА: Добре, почакай! Първо ще отговори Нанси, а после ще се върнем.

 

АДАМУС: Не! Искам да чуя какво се готвеше да каже тя.

 

ЛИНДА: Добре, изчакай.

 

СЮЗАН: Човешката същност.

 

АДАМУС: Същност, добре. Да.

 

СЮЗАН: Човек.

 

АДАМУС: Човек. Добре. Там … добре, нищо няма да добавям.

 

НАНСИ: За мен това е част от троицата …

 

АДАМУС: Част от троицата.

 

НАНСИ: … самата мен.

 

АДАМУС: Да, божественост, Майстор и его.

 

НАНСИ: Да.

 

АДАМУС: Добре. Харесваш ли си егото?

 

НАНСИ: Да.

 

АДАМУС: Добре. Нека продължим да търсим думата. Просто загряваме. Егото. С какво се асоциира то?

 

ТОМ: Гордост.

 

АДАМУС: Гордост. Добре. Продължаваме да дълбаем. Егото.

 

КАРОЛИН: Суета.

 

АДАМУС: Суета. Добре. Някога била ли си суетна?

 

КАРОЛИН: Мисля, че да (някои се смеят).

 

АДАМУС: По – скоро, да и това е нормално.

 

Знаете ли, отчасти същността е в това, че съществуват много негативни качества, свързани с егото – суета, високомерие, надутост и така нататък. Докато продължаваме обсъждането, просто наистина усетете всички тези думи, свързани с егото.

 

Нека продължим. Егото.

 

АЛИ: Самохвалство.

 

АДАМУС: Добре. Ти занимаваш ли се с това?

 

АЛИ: Да.

 

АДАМУС: Да. И заради това се чувстваш зле?

 

АЛИ: Да.

 

АДАМУС: Критикуват ли те?

 

АЛИ: Аз сама се критикувам.

 

АДАМУС: Точно, за същото питам.

 

АЛИ: Да.

 

АДАМУС: Да. Да. Ти се критикуваш. Бум! Ах, ти! Бум!

 

АЛИ: Лоша Али!

 

АДАМУС: О! "Лоша Али!" И какво его, о! – ти просто…

 

АЛИ: Просто мълчи!

 

АДАМУС: Точно, точно! Виж какво става когато се открояваш! Да.

 

АЛИ: Да.

 

ЛИНДА: Нима това не може да е просто увереност в себе си?

 

АДАМУС: Просто им позволи да говорят, моля.

 

ЛИНДА: Аз съм една от тях.

 

АДАМУС: Моля те.

 

ЛИНДА: Аз съм една от тях (лек смях).

 

АДАМУС: "Аз съм една от тях", добре! Знам, кой е следващия.

 

САРТ: Би трябвало това да е "сартсизъм."

 

АДАМУС: Сартсизъм. Да. (Сарт се смее) Егото.

 

САРТ: Лошата част.

 

АДАМУС: Да, егото. Какво определение би дал ти?

 

САРТ: (пауза) Просто … вина.

 

АДАМУС: Моля?

 

САРТ: Вина.

 

АДАМУС: Вина. Добре. Изражението на лицето ти каза всичко. Това е като да кажеш, "Аххх…"

 

САРТ: Да.