МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия ”Крила”

 

ШОУД 11- АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 7 юли 2018

https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен.

Нека заедно вдишаме дълбоко, започвайки последния Шоуд от Серия Крила. Ах! Днес с вас има толкова богата енергия.

 

Аз съм малко повече Сен – Жермен от обичайното. Знаете ли, Адамус - това е както обясни Калдре, Адамус - това е Сен Жермен и всички вие, Калдре, Линда и всички останали. Създаването на Адамус беше интересна игра на съзнанието, това трябваше да бъде нещо не много подобно на Сен Жермен. Така трябваше. Десетки години се дава много добра информация. Много хора я четат и я следват. Но за Шамбра съм приготвил нещо различно, по - остро, нещо съдържащо много повече пиратска енергия, както вие я наричате, нещо малко непочтително. Иначе щяхте да заспите (лек смях), а това не трябва да става.

 

Колко от Ню Ейдж проектите в които сте участвали в миналото ви приспиваха? Те наистина приспиваха. Всъщност много от нещата, които ви караха да правите бяха със затворени очи. Ние не правим така. Очите са отворени. Очите са широко отворени, за да могат да виждат на къде се движите, за да се намират в опит. Дори си мислите, че имате лош ден, скапан ден, какъв опит само! И какви истории можете да разкажете в Клуба на Възнесените Майстори.

 

Така че Адамус, беше старателно създадена игра на съзнанието и изведнъж ние просто ще го унищожим. Точно така. Адамус вече няма да съществува. Той няма да е нужен на света, защото вместо него ще съществувате вие. Но каква прекрасна разходка имахме. Остана ни да изминем още малко. И каква прекрасна разходка имахме заедно с играта на съзнанието наречена Адамус.

 

За мен, Сен - Жермен това е малко весело - определено е по - весело - от който и да било друг персонаж, включително и героите на Шекспир, наистина, в края на краищата това е герой, който представлявате вие заедно с мен, той повече импровизира, повече се шегува, провокира и е по - дълбок. В някакъв момент ще ни е трудно да се разделим с Адамус, с персонажа който винаги играем. Но в момента има още какво да направим. Имаме още работа.

 

Новата Серия

 

Завършваме Серия Крила. Крила, като проявление от пашкула, готовност за преход, пеперудата почти се въплъти. Следващия месец започваме следващата серия. Всичко се променя; променя се динамиката на енергията за вас, за мен. Нарекох следващата серия - и ми отне известно време, да направя някои консултации в Клуба на Възнесените Майстори. Между другото някои от вас питат: “Наистина ли има такова място?”. Безусловно. Безусловно, там всички ние повече от 9700 се събираме заедно. Всички ние по - рано сме били в човешка форма. Знаем какво е това. Събираме се за да поговорим, да споделим, да пийнем, без да получим махмурлук, да пушим хубави и лоши цигари. Но, да такова място съществува и ще мине съвсем малко време след което и вие ще се окажете там, в Клуба на Възнесените Майстори.

 

Но поглеждайки напред, поглеждайки какво предстои напред в бъдещето, аз предложих име за новата серия. Обсъдих го с някои от Възнесените Майстори и честно казано, някои бяха в лек шок от използването на този термин в следващата серия от Шоудове, питайки, ”Нима наистина са готови? Наистина ли са готови?” И аз отговорих, ”Определено. Определено чувствам, че са готови”.

 

Те казаха, “Но Адамус, изглежда че много Шамбра искат да продължат да се стараят и усърдно да се трудят”. (лек смях) “Те искат да продължат търсенето”. Аз отговорих, ”Да, това е истина, но ние няма да го позволим, защото достатъчно количество Шамбра вече преминават към Осъзнатост”. Може би още малко днес - повече съзнание утре - малко боклук. Но вече има достатъчно такива, които стигат до това и има достатъчно Шамбра вече преминали от другата страна, които - и предполагам че тази цифра не е съвпадение - за сега 144 Шамбра са преминали и са позволили своето просветление. Те не останаха във физическо тяло и всъщност не съжаляват. Тоест те искаха да останат във физическо тяло, но когато стигате до момента на осъзнаването, особено близо до смъртта, няма никакви съжаления за това че не сте останали.

 

Но да се върнем към нашата тема. Вече има достатъчно обем, достигната е критичната маса в това, което правим, ние наистина сме готови. И дори моя посредник, моя канал, Калдре, дори той ме попита, вярвате или не, ”Ти наистина ли ще използваш това име? Наистина ли сме готови?”

 

Върнах му въпроса, ”А готови ли сте вие, сър?” От начало последва лек шок. А после както обикновено се случва с много от вас, когато получите микрофона, питам Калдре, ”Готов ли си?“, и знаете ли какво ми отговори той? Той каза, ”Ще си помисля. Ще помисля по въпроса”. Всичко от което имах нужда е да или не, но отговорът беше, ”Ще си помисля”. Нима това не ви звучи като (някой казва, ”Не зная”) “Не зная?” (смях) Нима това не прилича на много от вас? Всичко е тук. Всичко е готово. И така, ще нарека новата Серия Разкриване.

 

Потънахте така да се каже в жизнени цикли на тази планета. Дойдохте от ангелските сфери, гмурнахте се в тази планета, Гая - тя все едно напуска, но вие все пак се гмурнахте - за да се сдобиете с физическо тяло, което е много неестествено. Свикнахте с него след бог знае колко милиарда години; вие някак свикнахте с физическото тяло, но то е както и до преди неестествено. Познавате неговите странности и особености. Знаете че се разболява, пърди и тям подобни (лек смях), но е все така неестествено. То никога не трябваше да става естественото ви състояние и слава богу, сега го променяте.

 

Но се потопихте тук. Започнахте от тук (показва външността на кръга), потопихте се в планетата и започнахте да преживявате живот след живот, живот след живот без друга цел, освен преживяване на опит. Това не е тест. Това не е опит да завоювате благосклонността на Бог, защото на Бог не му пука. В това е и цялата прелест на Бог, както разбрах аз много отдавна. На Бог не му пука ... Аз го казах за да мога малко да раздрусам някои от вас, но си е точно така. На него му е все едно. И това е добра новина. Ако сега не го разбирате, ще го разберете по - късно. На него просто му е все едно.

 

Но както и да е, вие слязохте тук и започнахте да минавате през животите само заради опита. Това е. Не за да получите повече сила, не за да станете някакъв Богоподобен. Нищо подобно, просто заради опита. И ето спускате се долу и започвате да си проправяте път към върха, излизайки от кръговрата на живота. Преминахте през пробуждането и тям подобните и сега - там където се намираме - това е завършването на пълния кръг и излизането от неестественото състояние, излизате от физическото тяло, излизате от ограниченията на ума, от старите отъждествявания, от прекрасната история, но сега излизате от нея. И така, нарекох следващата серия, която започва от следващия месец, Серия Разкриване и у Възнесените Майстори и Калдре възникна въпрос, наистина ли сме готови? Тоест дойде ли време за Осъзнатост? И отговора е, определено - да. Да. Защо да продължавате да търпите всичко това? Защо да протакате още? Вече са много тези, които навлизат в Осъзнаването. Има достатъчно може се каже, така че антигравитацията работи, достатъчно от вас просто престанаха да чакат; вие някак пробивате пътя си към Реализацията и аз мога просто да вървя до вас и да ви побутна към нея ако се наложи.

 

Защо да чакате повече? Защо да продължавате да го обмисляте? Защо да продължавате усърдно да се трудите? Някакви си трудности, които стоят на пътя ви, ние просто ще ги взривим. Просто ще ги взривим. И трябва да ви кажа, че най - голямата пречка на пътя ви - това сте вие (Адамус се смее), човешкото аз. И ще бъде радост за нас да го взривим. Ще се радваме да го разкараме от пътя си. То е като големи канари на пътя ви, пречат на естествения поток. С човекът всичко ще бъде наред. Всъщност човекът тайно или не много тайно се надява, че ще го разрушим.

 

И човекът крещи, ”О! Не взривявайте нищо. Не трябва да говориш така, Адамус! Да взривиш цялото умиротворение, любов и радост.” Ние просто ще ги взривим и човекът ще ни е благодарен, защото той вече отдавна седи и гледа тези камъни на пътя и се пита, ”Защо тези канари се оказаха тук? Какво се опитват да ми кажат?” (смях) “Може би ако извикам други хора с камъни, ние можем да обсъдим проблема с канарите на пътя” (още смях) и нищо не прави.

 

Останало е толкова малко, че отчасти става страшно, но отчасти е весело. Но започвайки със следващата ни серия, ние ще го направим. Новия живот, появата му, избавлението от целия този боклук, който толкова дълго ви се пречкаше в краката. Дойде момента. Знам ... усетете сега енергията в залата, в интернет. Просто усетете енергията.

 

(пауза)

 

Когато казах, че ще започнем Серията Разкриване, ”О, по дяволите! О, да! О, по дяволите!” (лек смях) ”Наистина ли сме готови? Да, готови сме. Не мисля” (още смях). Ако за миг минете в страни и усетите, ще видите своеобразен конфликт. И често човекът разбира и се пита, ”Какво ще стане?”, а Майсторът отговаря, ”На кой му пука?” (лек смях) И Аз Съм казва, ”Хей, върви в своето творение”. И това е. Това е. Не е важно какво ще стане. Появяването сега, в този момент означава - навлизате в творението си. Не в творението на Бог. Всъщност Бог не твори. Не, Бог не твори. Ще навлезете в съзнателното си творение, така че за какво се притеснявате? Тоест това е вашето творение, с мъдростта на Майстора, с осъзнаването на Аз Съм. Ето с какво се занимаваме сега, Разкриването.

 

Ако има нещо, което да трябва да направите - не за което да се притеснявате - а за което да сте осъзнати, нещо докато се приближаваме до Реализацията си - то това е, че то по - силно от когато и да било ви отделя от масовото съзнание и от другите хора. То е по - силно от когато и да било и ще ви накара да се чувствате различни, може би ще ви е трудно да се справяте с някои неща. Но след известно време всичко ще се успокои и ще откриете, че се намирате в пространството на Позволението. Калдре искаше да каже, ”умиротворението”, но аз не искам да използвам тази дума.

 

Толкова ще се намирате в пространството на Позволението - със себе си, с човека, с Майстора, с Аз Съм, че много скоро другите хора ще престанат ... нищо няма чак толкова да ви безпокои. Някои от вас станаха свръхчувствителни към шума, към енергиите на другите хора, към пребиваването в града, към въздуха, към всичко, което ви заобикаля, към невидимите енергии, които са навсякъде - било то излъчването на мобилните телефони, телевизионните предавания или просто шума. Вие наистина станахте свръхчувствителни, но това ще се уталожи, стигнахте до дълбокото осъзнаване - не просто към умственото, но истинското осъзнаване - ”Това не е мое. Нищо от това не е мое”. И ще бъдете много търпеливи и нищо няма да ви тревожи. Не трябва да се борите с тези енергии и вашата чувствителност. Те изведнъж просто преминават през вас и си мислите, ”О, аз осъзнавам, че са тук. Осъзнавам, че енергията на другите хора понякога може да бъде ужасна. Осъзнавам, че тя вече не е моя. Не е моя.”

 

После осъзнавате, че от време на време не ви достига участие в драмите и понякога  драмата - е весела. Можете да осъзнаете, ”Наистина не ми достига хубава драма”, както ако се съобразявахте с това, което ядете - което не трябва да правите - но ако следяхте какво ядете - и това е като, да си помислите, ”О, просто пица. Минаха вече два месеца. Просто пица!”(лек смях) Не помня защо хората по целия свят са побъркани по пицата и пържените картофи (още смях). Те просто ги обожават. Но изведнъж разбирате, ”О, мога да ям пица. Мога да вляза в драмата и малко да поиграя”, но Майсторът разбира, “Аз играя в драмата само заради развлечението и опита, но тя не е моя”.

 

И така, ако говорим за вашето Разкриване, то ще бъде като чувство за отделеност от другите хора, от масовото съзнание и това е добре. Това е добре. Знаете ли, всъщност ви коства много, много време да стигнете до тук. С други думи, животи наред сте се чувствали като аутсайдери, чувствали сте че дори биологичното ви семейство - не е ваше. Знаете ли, колко от вас са се замисляли дали не сте осиновени? Колко от вас са искали да бъдат осиновени? (лек смях) Но много животи сте чувствали тази енергия на “аутсайдера” и една от най - големите трудности, които срещна Тобиас когато работеше с вас, беше да ви накара да разберете, че не е нужно да се вписвате. Просто нищо няма да ви се получи. Просто няма да можете да се впишете. Но все пак вие се опитвахте по много различни начини. О, колко сватби станаха заради вашите опити да се впишете и да бъдете нормални? И това не сработи и сега мисля, че можете да приемете това. Вече можете да пуснете всичко.

 

Така че има малко повече неловкост когато сте сред други хора, сред енергията на масовото съзнание, но това - наистина ще се изглади - и няма да ни отнеме 20 години. След много кратък период от време всичко ще се уталожи и ще се появи чувство за приемане на другите хора, без примеси на съжаление към тях. Чувство за хумор без да им се подигравате в лицето. Просто чувство за хумор. От начало някой от вас ще си каже, ”О, просто ми се иска да разтърся този човек и да му кажа, ”Ето това са основните правила - позволявай и дишай”(лек смях). ”Простите правила”, а после ще се усмихнете и ще разберете, че нищо добро няма да излезе от това. Те си имат своето пътешествие. Когато станат готови, ще дойдат при вас или при някой като вас, в най - тъмните си, най - отчаяните си моменти, когато всичко в живота им се разпада на части - знаете какво е - точно тогава ще дойдат да ви попитат, ”Какво е това? Какво е това? Видях, че живота ти се промени, какво направи? Изпи някаква свещена вода или какво?” (Адамус се смее) ”Или изслуша някаква свещена музика?” Знаете как е.

 

И после спирате поемате си дълбоко въздух и разбирате, че всичко е много просто. Поглеждате обратно към пътешествието си и в него всичко е много просто. Но вие го направихте сложно. То е просто прекрасно, но вие постоянно криволичехте или заобикаляхте своето Осъзнаване.

 

И това е много забавно, защото ние работехме с вас постоянно особено по времето на Тобиас. О! Беше като канадска борба всеки ден. И обидите, на които се наслушахме и неприятните думи, с които ни обиждаха и гнева и нетърпимостта и ... но ние просто вдишвахме дълбоко и се усмихвахме, защото знаехме, че ще стигнете до тук. Това пътешествие е естествено. И ние знаехме, че вие ще стигнете до настоящия момент. Аз просто повтарях думите си отново и отново. Повтарях това, което казваше Тобиас. Повтарях, ”И и Позволение. И и Позволение” сега това най - накрая се случва. Ние сме тук в Разкриването.

 

Това ще бъде интересно. Нашите срещи, нашите Шоудове когато се събираме както сега ще се наложи да претърпят някои обрати и промени, защото става дума вече не да се избавите от старите проблеми, става дума за нов начин на живот, за това как ще го поведете, за това какво ще стане после. Но все пак ще остане наследството от миналото. И понякога изкушението и гравитацията ще се опитват да ви засмучат обратно в стария начин на живот. Няма да се борим с това. Просто ще наблюдаваме с велика мъдрост и чувство за хумор.

 

Мъдрост и чувство за хумор - бих казал че именно до това ще стигнем в Серията Разкриване. Кутхуми притежава това качество - мъдрост и чувство за хумор. Ако можехте да си представите бъдещия си живот, мъдростта и чувството за хумор - и енергията, която ви служи, но мъдростта и чувството за хумор - какъв прекрасен начин на живот. Да бъдеш мъдър и смешен едновременно. Колко прекрасно.

 

И така всичко се случва и е удивително. Изглежда че ... понякога някои от вас си мислят, че всичко става много бързо. Всичко става докато света се променя. Разказвах за някои промени в планетарен мащаб, други говорят за това много повече от мен, но аз говорих за промените на планетата ставащи на ниво човешко съзнание, на ниво зелена планета. Много хора все още отричат, живеят в отрицание. Не задължително Шамбра, но хората като цяло отричат това, което се случва. Те не искат да стават промени. Повсеместни промени се случват всеки ден все по - бързо и по - бързо. Много хора си крият главите в пясъка, крият се в домовете си - може би да подобрят нещо малко от малко, но като цяло е все същото - и промяната ще бъде невъзможна. Много ще игнорират промените ставащи по света много по - бързо от всякога.

 

По някога у вас може да се появи желание да не искате промените на планетата, всичко да си остане както си е било. Така няма да стане. Всичко ще бъде нито добро, нито лошо. Просто вие се променяте.

 

Факт е, че вече преминахте през тези промени. Вие всъщност внесохте съзнание в много от тези промени. Сега това става по целия свят и много скоро хората наистина ще се събудят и ще разберат че света, какъвто са го познавали, света в който са живели много животи, получавайки опит, много бързо се променя. Не само заради това, че Гая си тръгва, но и с навлизането на технологиите. И повече от всичко – заедно със съзнанието на хората. Ето какво наистина променя всичко – съзнанието на хората. Това, което наистина променя планетата, това са тези като вас, които са решили да останат тук въплътени, осъзнати; не излизайки да проповядват от импровизирана трибуна, без да се опитват да променят някого, без да карат велосипеди и да чукат по хорските врати, а просто намирайки се в своето сияние. И това е, просто намирайки се в своето сияние. Ето какво предизвиква още по – големи промени.

 

Знаете, говорих за това преди много години, на събитието наречено Квантов Скок. Говорих за всички промени случващи се на планетата в медицината, технологиите, финансите, производството, енергетиката, навсякъде и всичко това е благодарение на съзнанието. Ако не беше съзнанието, това нямаше да се случва не само с вас, но и с много други хора из цялата планета.

 

И така, нека вдишаме дълбоко.

 

Започваме Серията Разкриване. Искаше ми се в началото да показват някаква хубава заставка. Серия Разкриване, това правим. Ние правим това. И почистването вкъщи също отне известно време. Трябва да се съсредоточим. Тези, които наистина, действително желаят да позволят своето въплътено Осъзнаване; трябваше някак да се отърсят от останалите, защото те – ще бъда откровен – те просто се хранеха с енергия. Те се възползваха от тази работа, от тази самоотверженост, която проявявате тук. Те се опитваха да се хранят с енергия и ни се наложи да им предложим да си тръгнат и те го направиха. За това следващите няколко години, останалата Шамбра, аз – ще потънем дълбоко в опита. В това, което ще правим през следващите няколко години ще има яснота. След това бъдете внимателни. Тук ще има съвсем друга игра. Следващите няколко години ще имаме затворена, сплотена група в която ще има много яснота относно това с което ще се занимаваме и какъв опит ще получаваме. Добре.

 

Вдишайте дълбоко.

 

Мъдростта на Шамбра

 

Сега, моля Линда с микрофона, вземи микрофона, защото предстои една от многото мои любими части. Това е времето за мъдростта на Шамбра. Линда с микрофона, моля.

 

(пускат заставката за Мъдростта на Шамбра, някои се смеят)

 

Добре, микрофона включен ли е?

 

ЛИНДА: Не (още смях).

 

АДАМУС: Би било толкова неловко да дадете микрофона на някого и той да се кани да сподели мъдростта си и …(Адамус си отваря устата без да издава звук) Добре. И така…

 

ЛИНДА: Защо гледаш мен?

 

АДАМУС: Защото ти държиш микрофона.

 

ЛИНДА: Аз, аз … това е редактора.

 

АДАМУС: Добре. И така, въпроса.

 

Въпрос 1

 

АДАМУС: В края на нашата среща миналия месец ние говорихме за нещо. Казах, “Знаете какво става. Има определена енергия, определена динамика. Ние всички все по – близо и по – близо се приближаваме до истинското чисто Осъзнаване и кога по дяволите ще стане това? Защо вие сякаш се разпадате на части? Защо ви се струва че правите две крачки напред и пет назад? Какво значи това?“ Аз отговорих, “Вие се проверявате“.

 

Това не го прави Духа и който и да било друг. Вие се проверявате и това е своего рода естествено – неестествено явление, което се е случвало с всички Възнесени Майстори. Вие наистина преживявате период на самопроверка, дори да не го осъзнавате, но вие се тествате. Толкова сте близо до Осъзнаването, че почти можете да усетите вкуса му. Имали сте проблясъци. Имали сте едно преживяване или може би няколко. Имали сте моменти на “Аха“ и просто знаете, просто знаете че то е тук. И ето какво става сега в сънищата ви – идва мъдростта на Майстора и помъдрява много от това, което стоеше дълбоко вътре. За това мъдростта прониква дори в сънищата ви и прочиства много боклук. И аз зная, че в тези дни сънищата ви са много некомфортни и изглежда че това ще продължава и продължава, защото се държите за тези проблеми от цяла вечност. Но вие се тествате. Това са правили всички Възнесени Майстори преди своето Осъзнаване. Когато са разбрали, че Осъзнаването вече почти е станало, разбирането за Осъзнаването е накарало човека да се тества.

 

За това миналия месец казах, “Минавам в страни. Правя почивка“. През по – голяма част от времето аз винаги съм с вас – през по – голяма част от времето. Понякога дълго разговаряме и знам, че понякога ме проклинате, но това е нормално. Точно за това съм тук. Но аз минах в страни, за това ви се наложи да се занимавате със себе си, със своите проверки.

 

И така, въпроса е следния – и днес ще имам няколко въпроса за Мъдростта на Шамбра – въпроса е такъв: как се проверявате? Какво правите в живота си за да се проверите? Линда, моля.

 

ЛИНДА: Фу! Не си пипай краката. Пфу! (някои се смеят)

 

АДАМУС: Добре. Трябва да се сдобием с някакви – как ги наричате – антисептични салфетки за Линда и микрофона, да.

 

СТЕФАН: Твърде късно.

 

АДАМУС: Моля те, не си пипай краката преди да ти дадат микрофона (смях).

 

СТЕФАН: Сега е мой.

 

АДАМУС (смее се): Да.

 

СТЕФАН: Как аз …

 

АДАМУС: Как се проверяваш?

 

СТЕФАН: Не осъзнавам, да съм се тествал миналия месец.

 

АДАМУС: Добре. Не е нужно да се проверяваш, но нека просто изиграем една игра.

 

СТЕФАН: Разбира се.

 

АДАМУС: Ще я нарека Игра на Съзнанието. Ако се беше тествал, какво би направил? Просто играем.

 

СТЕФАН: Точно.

 

АДАМУС: Какво би направил?

 

СТЕФАН: Ами това е като да имаш нов софтуер или нещо подобно и искаш да се увериш, че всичко работи правилно.

 

АДАМУС: Разбира се.

 

СТЕФАН: За това провеждаш всевъзможни експерименти за да откриеш нестабилности и така нататък.

 

АДАМУС: Разбира се, тестове на софтуера. Но какво става в живота ти? Правиш тестове подобни на тестове за софтуер?

 

СТЕФАН: Ами, в известен смисъл, все едно искаш да се отървеш от неизправностите.

 

АДАМУС: Аха. Аха. Вярно е, вярно. И така, как се тестваш?

 

СТЕФАН: (пауза) Ами, това е добър въпрос (смеят се).

 

ЛИНДА: Ах! Това…

 

АДАМУС: Ехо! Да, това е добър въпрос.

 

СТЕФАН: Добър въпрос.

 

АДАМУС: Отговорът винаги може да бъде, “Още не съм стигнал до осъзнаването на отговора“ (смях).

 

СТЕФАН: Точно.

 

АДАМУС: Означава, “Не зная“, но в крайна сметка ти не произнасяш тези думи. И така проверката на себе си. Просто го изиграй за момент.

 

СТЕФАН: Ако сам се тествах.

 

АДАМУС: Да, да. Какво щеше да направиш?

 

СТЕФАН: Как бих го направил?

 

АДАМУС: Да. Аха. И ти го правиш точно сега между другото.

 

СТЕФАН: Вярно е.

 

АДАМУС: Да.

 

СТЕФАН: Тоест, знаеш ли мисля, че въпросът е в това какво тестваш?

 

АДАМУС: Да.

 

СТЕФАН: И после разбираш, че няма смисъл.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

СТЕФАН: Сякаш …

 

АДАМУС: Ще бъда истински глупак, защото иначе това ще продължава и продължава, защото …

 

СТЕФАН: Знам.

 

АДАМУС: … това е всъщност твоя тест. Отсъствие на яснота, “Не съм сигурен на къде да тръгна, какво ще правя. Няма да поемам никакви отговорности. Нямам това намерение – не искам… “Отсъствие на яснота. Така че ти постоянно се проверяваш бидейки неясен.

 

СТЕФАН: Аха.

 

АДАМУС: Не, същото е което правиш сега на микрофона, стоейки с микрофона. И …

 

СТЕФАН: Всичко ми е ясно. Да (смеят се).

 

АДАМУС: Е, ясно ти е, че нищо не ти е ясно. С други думи това е отличен тест за теб. И не че те упреквам, но щом седиш на тези столове, ще те дразня. Не, няма защо да се чувстваш виновен. Теста е в това да нямаш яснота.

 

СТЕФАН: Да.

 

АДАМУС: Да. “Мога ли да запазя липсата на яснота?“ И след това изведнъж се будиш и си мислиш, “Просто ми се иска да имам отговорите. Ще ми се всичко да се появи. Ще ми се да се появи знание. Ще ми се наистина да имам визията за всичко това. Ах, по – добре да се върна към липсата на яснота“. Това е един вид тест. Това е почти обратен тест.

 

СТЕФАН: Вярно е. Тоест тези ситуации се случват, а после внезапно се появява яснота. Това продължава няколко дни …

 

АДАМУС: Тогава защо се връщаш към неяснотата?

 

СТЕФАН: Към неяснотата.

 

АДАМУС: Да. Защо се връщаш там? Това не ти трябва.

 

СТЕФАН: Ами, струва ми се, че това е част от човешката природа.

 

АДАМУС: Не, не е така.

 

ЛИНДА: Хммм.

 

АДАМУС: Не, не е така. Не. Това е част от човешкия ти опит.

 

СТЕФАН: Вярно е.

 

АДАМУС: Но в книгата няма нищо. Видях в книгата за човека. В нея не се казва, че трябва да пребиваваш в неяснота.

 

СТЕФАН: Но, знаеш че има такива остатъци от миналото.

 

АДАМУС: Така че това е отличен тест за себе си – да се върнеш към неяснотата.

 

СТЕФАН: Вярно е.

 

АДАМУС: И да провериш дали ще можеш да проясниш неяснотата и да придобиеш яснота.

 

СТЕФАН: И да се гордея.

 

АДАМУС: Да. И това не е критика, а наблюдение и много от вас правят същото. Мислят си, “Просто за известно време ще бъда в неяснота“. Това е странен тест. Искаш ли да придобиеш яснота?

 

СТЕФАН: Да.

 

АДАМУС: Добре. Това беше ясно. Добре. Добре. За това престани да се проверяваш за отсъствие на яснота.

 

СТЕФАН: Добре.

 

АДАМУС: Да. Това е.

 

СТЕФАН: Лесно е.

 

АДАМУС: “Лесно е“ – казват те (смеят се).

 

СТЕФАН: Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря. Как се проверявате? Как се проверявате? (смях, Линда си чисти микрофона)

 

СТЕФАН: Мил съм си краката. Чисти са! Имам чисти крака!

 

АДАМУС: Или да си бъркаш в носа! (още смях)

 

ЛИНДА: Бууум! (прави се че удря Алис по главата)

 

АДАМУС: Линда, ти (Линда се смее, защото Алис се прави че търка микрофона под мишниците си). Линда, може да носиш ръкавици …

 

ЛИНДА: Вече го обмислям … да, да!

 

АДАМУС: Носи си гумени ръкавици.

 

ЛИНДА: Трябва ми гумена ръкавица.

 

АДАМУС: Да, да.

 

ЛИНДА: Това отиде твърде далеч (Алис се прави че търка микрофона на още места по тялото си). О! (смях) Искам …

 

АДАМУС: Хей, всички ние сме семейство! (Адамус се смее)

 

ЛИНДА: Бррр!

 

АДАМУС: Всички сме семейство! И така как проверяваш Линда? Тоест как се проверяваш? (още смях) Как се проверяваш?

 

АЛИС: Мислех за това, за което говореше Стефан. Бих казала същото, но не мисля, че се проверявам.

 

АДАМУС: Нима?

 

АЛИС: Но почакай.

 

АДАМУС: Да, да, да.

 

АЛИС: Почакай. Почакай малко. Миналия месец вероятно заради Кихак и това, което правим тук, се появи чувство за осъзнатост.

 

АДАМУС: Да, да.

 

АЛИС: И после имаше моменти, в които не го усещах и тогава си мислех, “Как така?“ Защо не мога да остана в него? А след това получавах отговора. Защото когато се случва това все още е много интензивно за тялото, човешкото тяло.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

АЛИС: И за това ако се проверявам, то това е проверка за навлизането ми в Осъзнатост, все едно си казвам, “Ох! Аах! Това е силно. Уф! Върни се!“

 

АДАМУС: Да.

 

АЛИС: Така че за мен … Не знам има ли смисъл в това.

 

АДАМУС: Разбира се. Както, когато си потапяш пръста във водата преди да се потопиш изцяло в нея.

 

АЛИС: Аха.

 

АДАМУС: Най – големия страх при теб, както и при много Шамбра – е биологията. “Какво ще стане с тялото ми?“

 

АЛИС: Вярно. Безусловно.

 

АДАМУС: Знаеш ли, имаш хубав ум, добър балансиран ум.

 

АЛИС: Аха. Аха.

 

АДАМУС: Но, “Дявол да го вземе, това ще ме убие ли?“

 

АЛИС: Аха.

 

АДАМУС: Сърдечен пристъп? Болест? Нещо подобно. Ти си работила в медицината и разбираш особеностите на тялото, за това всъщност това те плаши. Знаеш, че щеше да ти е по – добре ако беше забравила всички тези медицински материали.

 

АЛИС: Да и това не е шега (смее се).

 

АДАМУС: Но е мащабно – ти се проверяваш, “Ще си дам малко осъзнатост, а после ще отстъпя. Още ли съм жива?“

 

АЛИС: Да.

 

АДАМУС: “Не съм ли се разболяла?“

 

АЛИС: Абсолютно вярно.

 

АДАМУС: Така че, да.

 

АЛИС: Абсолютно вярно. В десетката.

 

АДАМУС: Но, да кажем … тялото ти поема много удари от всичко това, но всъщност поема много повече всеки път когато започваш – спираш, започваш – спираш.

 

АЛИС: Хм.

 

АДАМУС: Какво ако просто навлезеш изцяло? Стига проверки. И какво ако в най – лошия случай тялото ти те подведе?

 

АЛИС: Да. Да. Казвам на децата си, “Какво е най – лошото което може да стане? Ще умреш. Върни се и го направи отново“.

 

АДАМУС: Не, не. Няма да ти се наложи да се връщаш.

 

АЛИС: Не искам да се връщам (смеят се). Да.

 

АДАМУС: Но този страх от смъртта, той е огромен и това също е проверка, но това е съвсем друга история. Но страха от смъртта, ако отидеш отвъд това … умри сега. Приключи, правим това на някои наши срещи. Разкарай смъртта от пътя си. В краен случай рано или късно ще я преживееш.

 

АЛИС: Аха.

 

АДАМУС: Тоест ти навлизаш в това харесва ли ти или не. Но нека започнем да привнасяме нова биология. Имаш добра нагласа и разбиране за биологията на енергийно ниво, не само на медицинско. Но ти наистина перфектно разбираш динамиката в така нареченото светлинно тяло, което навлиза. И просто го направи. Бъди пример.

 

АЛИС: Да. Да. Да, да.

 

АДАМУС: При твоето разбиране за медицината и енергията, бъди пример. Привнеси го и спри с проверките.

 

АЛИС: Ще бъде направено.

 

АДАМУС: Да. Добре.

 

АЛИС: Аха.

 

АДАМУС: Благодаря. Благодаря. О! С нетърпение ще го чакам. Да. Просто ти трябваше позволение. И това е. Просто трябваше да си кажеш, “Всичко е наред. Просто го направи“. Да. Още няколко. Как се проверяваш?

 

АНДИ: А, проверката, да.

 

АДАМУС: Проверката.

 

АНДИ: Наистина, много се съмнявам в себе си. Знаеш ли, преди много години …

 

АДАМУС: Е, това не е тест.

 

АНДИ: Да, преди много години си казах, “Трябва да се избавя от всичките си страхове“.

 

АДАМУС: Правилно.

 

АНДИ: Знаеш ли, през цялото време си мисля, “От нищо не ме е страх“, а после идваш ти и натискаш бутоните (Адамус се подсмихва) и се започва … Мисля, че се страхувам от себе си. Струва ми се че се боя от успеха.

 

АДАМУС: Вярно е. Защо?

 

АНДИ: Струва ми се, че …

 

АДАМУС: Тоест правиш нещо забавно, постигаш малък успех, а после – бум! – пляс! – всичко изчезва?

 

АНДИ: Да. Изникват картини от минали животи, не много приятни и успешни.

 

АДАМУС: Имаш ли много пари на сметката си?

 

АНДИ: Сега да, не много.

 

АДАМУС: Имах предвид много.

 

АНДИ: О, не, не много.

 

АДАМУС: На пример шестцифрена сума.

 

АНДИ: Е … може би (смях).

 

АДАМУС: Исках да попитам за седем цифрена.

 

АНДИ: Ами, еми да. Възможно е …

АДАМУС: Добре.

 

АНДИ: … имам малко пари. Да.

 

АДАМУС: Но да се върнем на въпроса.

 

АНДИ: Да.

 

АДАМУС: Страх те е от успеха, за това си си позволил малко…

 

АНДИ: Да.

 

АДАМУС: … бих казал относителен комфорт, но не много голям. И това се отнася до парите. Просто ги използвах като пример, но …

 

АНДИ: Да, това се отнася до всичко, защото …

 

АДАМУС: … отношенията?

 

АНДИ: Когато си успешен ставаш мишена, “О! Така, този има пари. Хайде да му ги вземем. Този пич има чудесен бизнес, може би ще мога да работя с него“. Това е …

 

АДАМУС: И това са само тези, за които си чувал.

 

АНДИ: Да.

 

АДАМУС: Има много хора с много пари за които не си чувал, защото те не … Исках да кажа задници (Линда подскача).

 

АНДИ: Кажи го. Няма проблем.

 

АДАМУС: Но ще го кажа. Те не мигат със светлини наоколо. Знаеш ли, че на планетата има много богати хора, които сами по себе си са много тихи. Те не сигнализират енергийно така че всички да разберат. Те позволяват изобилието в живота си и нямат нужда да правят шоу от това. Вие чувате само за тези, които се намират в центъра на вниманието, защото искат да бъдат там, иначе нямаше да организират фойеверки и илюминации за да ходят всички след тях.

 

АНДИ: Това ми харесва. Благодаря.

 

АДАМУС: За какво?

 

АНДИ: За информацията.

 

АДАМУС: О, добре, добре.

 

АНДИ: Това е различно мислене.

 

АДАМУС: И така, ти се проверяваш може да се каже, силата си, успеха си, личността си и това става отново и отново. Виждам че с това са свързани и някакви отношения.

 

АНДИ: Да. О, да. Да.

 

АДАМУС: Да. О, да.

 

АНДИ: Да. Да.

 

АДАМУС: Вярно е. Да.

 

АНДИ: Нещо пикантно (някои се смеят).

 

АДАМУС: Да, да. И така защо Анди, защо се проверяваш така?

 

АНДИ: (пауза) Може би от страх от самия себе си.

 

АДАМУС: Добре.

 

АНДИ: Страх от успеха.

 

АДАМУС: Да. Но нима Осъзнатостта не е своеобразна форма на успех? Нещо, върху което работиш от известно време? Как ще попаднеш в Осъзнаването ако имаш страх, че ще успееш?

 

АНДИ: За това исках да се освободя от този страх.

 

АДАМУС: Да. Добре. Защо до сега не си се освободил? (лек смях)

 

АНДИ: Може би трябва отново да изгледам видеото “Прекрати това“ (смях).

 

АДАМУС: Няма да е зле.

 

АНДИ: Да, да. Добро видео. Много ми хареса.

 

АДАМУС: Но, не и отговора всъщност е на повърхността: защото всичко това ти харесва. Иначе нямаше да го правиш. Това е една от най – простите комбинации от хумор и мъдрост. Ако правиш нещо, което не ти харесва, то най – вероятно е защото, то все още ти харесва. Все още извличаш нещо от него. Все още получаваш нещо. Виж – какво получаваш от това? – а после приключи.

 

АНДИ: Да. Да. Може би комфорт … как беше поговорката? – Своите дяволи по – близо.

 

АДАМУС: Вярно е. Правилно. Да. И работата не е в парите, не е в успеха, а става дума за Осъзнаването и за това, че ако се страхуваш от себе си, ако се съмняваш в себе си, тогава ще прилагаш това и към Осъзнаването.

 

Отстъпи встрани, разгледай енергийните шаблони в живота си – отношенията, парите – и в миналото си се борил с парите, а после е станало по – леко. Отношенията, парите и тялото ти, твоята биология не са проблем. Но разгледай ги и сега можеш да ги екстраполираш и да кажеш, “Ето какво ще правя в своето Обединяване. Всичко ще проверя. Леко ще мина встрани, а после ще се накажа и ще продължавам усърдно да работя“.

 

АНДИ: Не ми харесва тази идея.

 

АДАМУС: Добре.

 

АНДИ: Но може би точно това и правя, да?

 

АДАМУС: Може би. Навярно. Не зная. Но темата на предишния Шоуд беше че много често, когато стигате до този момент, да пристъпите към Обединяването в Осъзнатост, продължавате да се тествате. И точно това задържа много хора – проверки, проверки и проверки – “Достоен ли съм? Готов ли съм?“ И има още нещо за което много хора обичат да мислят, но в действителност не го правят. Знаеш ли, понякога мечтата е повече от реалността. Понякога хората искат да продължават да мечтаят за просветлението, да говорят за него, да ходят на семинари и тям подобни, вместо просто да го осъществят. Точно това се опитвам да подчертая сега. Да.

 

АНДИ: Благодаря. Да. Почувствах се по – добре със себе си.

 

АДАМУС: Да. Да. Добре. Докато не го беше забелязал всичко беше наред, но сега се чувстваш наистина ужасно (смеят се).

 

АНДИ: Сега ми олекна, да! Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря. Ще попитаме още двама.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Още двама. Как се проверявате? Ой, ой (Адамус се подсмихва).

 

ШАМБРА 1 (жена): О, боже мой! (някои се смеят)

 

АДАМУС: Най – лошия ти кошмар (още смях) – да получиш микрофона по време на Шоуд.

 

ШАМБРА 1: Точно!

 

АДАМУС: Би ли станала?

 

ШАМБРА 1: О, боже.

 

АДАМУС: Да. Бих могъл да те поканя на сцената, но да поговорим от там. Как се проверяваш?

 

ШАМБРА 1: