МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Крила“

 

ШОУД 10 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 2 юни 2018 год.

https://www.crimsoncircle.com/

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен.

 

Нека вдишаме дълбоко скъпи приятели в началото на нашата среща.

 

Всъщност това са просто записи на вашия път. Само и единствено записи на пътя, вашия дълъг път повече от хиляди животи, велики радости, множество трудности, търсене, съмнения и много тъмни нощи.

 

Но това е просто запис на история и най – добрата част от записа, който правим – това е историческото пътешествие на група хора от цял свят, която се приближава до въплътено просветление, до самата същност, там от където наистина започваме да пишем хубави глави – намирайки се в Живота на Майстора. В Живота на Майстора. Ако някой наистина иска да разбере с какво се занимаваме, стигайки до този етап в пътешествието ни – това е Живота на Майстора. Ето какво е.

 

Вече записахме седмата част. Това е вашата история, това е на което се учите. Това е в сърцето ви. През годините ще дойдат други. Не веднага, но в течение на годините и други ще видят през какво сте преминали. Ще слушат историята за това как много хора наистина излязоха от дълбините, раздразнението, разочарованието, тревогите на земния живот, за това как сте се избавили. Това е прекрасна история и ние разбира се я пишем във всеки Шоуд. Колко Шоуда вече бяха проведени по времето на Тобиас от 1999 година, стотици? Колко срещи имахме, колко семинари?

 

Изглежда че е минал само миг от последната ни среща в Дания и Норвегия. Едва успях да се върна в Клуба на Възнесените Майстори, да изпия чаша кафе, да мина през тоалетната. Знам, че не трябва да ходя в тоалетната, просто ми харесва (лек смях). Знаете ли, има множество неща, които вие като хора възприемате като нещо, което се подразбира от само себе си. Тоалетната – това е чудесно спокойно време. Това е момент да се отпуснете и да се освободите (някои силно се смеят). Така че да, аз все още ходя до тоалетна. Не ми е необходимо, но го правя.

 

Преди миг бях в Клуба на Възнесените Майстори, а сега съм тук. О, а какви срещи имахме в Скандинавия. Прекрасни. Прекрасна Шамбра, прекрасна информация. И ще се повторя, тази информация не идва от мен. С помощта на Калдре и Линда аз предавам тези думи, но това е вашето пътешествие. Това е вашата история. Много е интересно да се наблюдава как се развива тя.

 

Преди няколко години имаше леко разочарование. Сякаш бяхме хванати в храсталаци от които не можем да се измъкнем. Трябва да призная, че Шамбра леко ме дразнеха. Не че някога ми е личало … (някои се смеят). Малко ме дразнеше. Това беше нашето време за макио. Опитвах се да ви изтръгна от него. Макио – това е вашата духовна глупост, вашите разсейвания, духовния ви боклук. Това става с всички. С всички, които вървят по пътя на своето духовно пътешествие, това е техния боклук. Но в последните няколко срещи, дори няколко Шоуда, особено в Кихак, ние се занимаваме с нещо съвършено различно. Ние се насочваме към ново място.

 

Тези срещи, последните две, които проведохме …“На прага“ – много се различаваха от всеки друг “На прага“. И новото “Ръководство на Майстора“, изглежда че така ще наречем този семинар. Това беше среща на Майстори. Истински Майстори – от колко страни, Линда?

 

ЛИНДА: От двадесет и четири.

 

АДАМУС: Двадесет и четири страни се събраха на едно място и ние наистина нещо променихме. Предложихме на човека да си тръгне. Изпратихме го първия ден и после беше само Майстора. Извикахме човека на третия ден, въпреки че някои Майстори не бяха във възторг от това. Поканихме човека обратно и наистина позволихме да се случи процеса на интеграция.

 

Надминахме очакванията си както вече казах в миналия Шоуд. Правим това с помощта на Позволението. Не с помощта на тежка работа, не с помощта на разсъждения, а чрез Позволение.

 

Триединство

 

Стигаме до етап – би ли записала това на своето устройство? (към Линда)

 

ЛИНДА: Нека опитаме.

 

АДАМУС: Сега стигаме до етап в който обединяваме човека … напиши “човек“ и по – натам в списъка – “човек, Майстор, Аз Съм“. Ние интегрираме, съзнателно интегрираме човека… (тя прави пауза, лек смях) Виждам, че Линда пише, но не виждам нещо да се появява (планшета не работи). Ах, технологии. Не ви ли дразнят? (лек смях)

 

Стигаме до етап, в който обединяваме човека и човека, хей аз съм тук (Питър отива при Линда за да и обясни как да настрои планешета). Всички вие наблюдавате объркването! Това макио. Това разсейване. Всички забелязахте, че превключихте вниманието си натам (към Линда и Питър), сякаш там става най – важното. Сигурно ще ми се наложи да стоя тук до вас докато говоря (силен смях).

 

ЛИНДА: Това е разсейване. Ти си майсторът на разсейването!

 

АДАМУС: Да, но всички гледат вас.

 

ЛИНДА: И какво … (смях).

 

АДАМУС: Не, това е толкова типично – малко драма, малко суета. А аз тук споделям най – великата духовна мъдрост на всички времена – вашата мъдрост.

 

ЛИНДА: И така какво искаше да напиша? Каза, “човека“ и …

 

АДАМУС: Вече забравих.

 

ЛИНДА: Човек, Майстор, какво още.

 

АДАМУС: А, да, да, да. Измисли нещо. Измисли нещо (някой казва, “Човек , Майстор, Аз Съм“). Човек, Майстор и Аз Съм. Сега се занимаваме с много дълбока интеграция на човека, който, не, не, не, не. Човек, Майстор …

 

ЛИНДА: О.

 

АДАМУС: Ето така.

 

ЛИНДА: Изразявай се по – точно, ако искаш нещо конкретно!

 

АДАМУС: Трябва да са разположени ето така. А не така …

 

ЛИНДА: Боже! Какво наказание!

 

АДАМУС: … защото така правиш бъркотия (смях в залата; Адамус рисува по планшета стрелки и показва как трябва да разположи думите, а после драска по всичко). Харесва ми това устройство.

 

ЛИНДА: Ето, всичко поправих (тя изтрива всичко, силен смях).

 

АДАМУС: Човека – това е опит. Това е смисъла на човека. Питате се, “Защо съм тук? Какъв е смисъла на живота?“ Смисъла на живота – е в опита. Това е. Както неотдавна казах, ако всичко зависеше от човека, бихте се върнали в следващия живот, а после в още десет живота, защото сте привързани, почти до лудост сте привързани към опита. Човека обича опита. На човека му харесва опита и всъщност искате – вярвате или не – на него му е все едно дали опита е добър или лош.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Вие казвате, “Но аз искам щастлив опит. Искам еднорози, захарен памук и тям подобни“. Не, не е така. Не. Иначе нямаше да гледате натам, докато аз говоря тук. Вие искате драма, нещо вълнуващо – “Какво се счупи?!“

 

ЛИНДА: Аз не съм драма.

 

АДАМУС: (смее се) За мен това не звучи като драма (лек смях). Вие искате драма, човека я харесва и благодарете на човека за това. Похвалете своето човешко аз за това. Толкова често проклинате човешкото си аз. Обичате опита и казвате, че не обичате трудностите, въпреки че не е така. Трудностите са нещо весело. Те носят впечатления и служат за основа на хубави истории.

 

Човекът – това е част от Аз Съм, която преживява опит. Присъствието на Аз Съм – това е съзнание, но то не получава прекрасен опит – прекрасен опит означава много хубав или много лош, всякакъв, но не и унил – тогава човек прави това, за което е дошъл тук.   Това е радостта, така че благодарете на човека за целия му опит.

 

Най – интересното е че тук няма никакви критерии. Човешкия опит – това не е проверка. Никой не го оценява. Никой не казва, “Това е добро, това е лошо“. Нищо подобно не е имало, докато човека не е започнал сам да го оценява, да внася в него огромно количество енергия и да създава гравитация; той казал, “О, това е грях. Това е лоша карма. Трябва да се върна и да повторя всичко от начало“. И аз виждам, как той се смее, “О, имам толкова лоша карма. Трябва да преживея още няколко живота. Трябва да получа още опит, трябва да заработя още карма, която да ми даде още опит“. Това е безкрайността на опита в зоопарка. Но това е което човека наистина прави добре.

 

Сега човека преживява съвършено нов опит – какво е да придобиеш съзнание, какво е да интегрираш Майстора. От начало това малко плаши, защото човек си мисли, “Почакайте, а кой е главния тук? Аз човека, това е моя опит. Той зависи от мен и от моето аз. Аз имам име. Имам его. Имам личност. Какво значи – навлиза Майстора? О, е, да, Майстора; човека ще стане Масйтор.“ Не, не, не. Човека няма да стане Майстор. Човекът освобождава място за Майстора, Майстора внася компонента мъдрост. Човекът – е опита; Майсторът – мъдростта.

 

ЛИНДА: Помайсторяваме?

 

АДАМУС: Мога да измислям нови думи (лек смях). А знаеш ли защо?

 

ЛИНДА: Защото можеш.

 

АДАМУС: Защото всяка съществуваща дума някога е била измислена (публиката възкликва, “О-о-о-!“).

 

ЛИНДА: М-м-м. Вярно е.

 

АДАМУС: Майстора на Очевидното (Адамус се смее).

 

ЛИНДА: Добре казано. Добре казано.

 

АДАМУС: Сега и аз измислям думи.

 

Това не значи, че човекът се помайсторява. Всъщност не искате това. Това означава появата на мъдрост, която ви носи съвършено различен опит. Тези от вас които истински са позволили, започват да разбират, че опита се променя. Много се променя. Той съчетава мъдрост и човека не се опитва много да контролира или да вземе мъдростта за себе си – все едно няма да ви се получи; можете да се правите, но не можете да контролирате мъдростта – и изведнъж опита се променя.

 

Човекът дори не може да си представи какъв ще бъде. Вие не можете. Но това е една от причините защо в продължение на много години ми се налагаше да ви разсейвам. “Погледнете натам, докато правим нещо тук“, защото човека има представа за това какво ще стане. И някои от вас започват да разбират, че то няма нищо общо с това,  което си е представял човека. Той не би могъл да си го представи. Не може.

 

Помните ли че говорихме за сингулярността. Сингулярност – това е термин, който според мен е бил измислен от философите футуристи. Думата “сингулятност“ означава достигнат човешки опит – човечеството достига такъв преломен момент в своя опит, който по – рано е било невъзможно дори да си представим и това се случва благодарение на технологиите. Не бихте могли да предскажете, обикновения човек не би могъл да погледне петдесет години напред в бъдещето и да каже, “Ето такава ще бъде планетата“. Въпреки че има групи и организации, които го правят; но те много грешат, защото от настоящата перспектива просто не можете нищо да предскажете. Вие не можете да си го представите. Това излиза отвъд пределите на ума, на неговата квалификация, на референтната точка на ума, така че изобщо не можете да предскажете нищо.

 

Вие преживявате същото. Не можете да си представите какво означава да си Майстор. Ако преди 10 -12 години кажехте “Аз съм Майстор“, всичко щеше да се сведе до ходене по водата, материализация на някакви предмети от въздуха право в ръцете ви и тям подобни трикове, а всичко това е макио. Това няма никакво отношение към Осъзнаването.

 

Сега много от вас наистина започват да допускат Майстора, мъдростта в живота си и и позволяват да се обедини с човешкия опит. И тогава възниква мъдрия опит. В опита се появява нова дълбочина.

 

В известен смисъл човекът искаше това, тази дълбочина. Той беше уморен от живота, уморен от това, че всяко следващо въплъщение прилича на предходното. Той чакаше нов опит, но не можеше да си го представи. Той се опитваше. Човекът се опитваше да си представи нов свят, нов живот, нещо ново, но вие знаете че това не беше нов живот. Това беше стар живот с малко променена форма. Както често съм казвал тя е малко по – богата, малко по – млада и малко по – щастлива, но не е нова.

 

Сега човекът получава нов опит с мъдростта на Майстора и Аз Съм – Аз Съм съзнанието, неговото Присъствие. Повече ми харесва да го наричам “Аз Съм“, от колкото “божественост“. Думата “божественост“ предизвиква твърде много асоциации с Иисус и Ню Ейдж. Аз Съм – това е Присъствие, осъзнатост. Нищо повече. И на този етап ние интегрираме тези три съставни части и това става точно сега. Отново, човекът не може да си го представи. Всичко, което той може да направи – е да го позволи.

 

Всъщност именно Майсторът инициира целия процес. Майсторът иска Осъзнатост. Човекът иска нов опит, а Майсторът – Осъзнатост. И ние сега преживяваме вълнуващия период на интеграция. След малко подробно ще поговорим за това, а до тогава вдишайте дълбоко и усетете къде се намирате.

 

Усетете къде се намирате и го направете от перспективата на човека и Майстора. Какви  изменения, какви промени!

 

Осъзнатостта в действителност представлява едно от най – простите неща. Толкова е просто. Но заради своята простота тя става сложна и трудна. Тя е много проста, но постепенно се покрива с макио, усложнения и проблеми, започвате да се проверявате и изпитвате неприязън към самите себе си. Всъщност това е много просто и следващата група, която ще дойде след вас ще го разбере от вашия опит. Как … на къде, натам. Насам (смях). За тези, които гледат онлайн: тук зад кадър възникна някаква суета, някакви технически проблеми. Според мен вече много пъти съм го казвал, ще имате много проблеми с технологиите.

 

ЛИНДА: Значи ти си виновен.

 

АДАМУС: Да, виновен съм, както винаги. Но … много проблеми. Но ние си имаме старата традиционна дъска за писане, към която ще ми се да вярвам ще прибегнем след миг (лек смях).

 

Вече казах, направих смело изказване, че това е първата група от хора, навлизащи в своята Осъзнатост. Малко спориха с мен, даваха ми за пример други групи – те дори не се приближиха до това. Другите групи, със своите гурута, със своите практики и дисциплина – дори не се приближиха. Те вървят по пътя, но някъде далеч назад. Тази група – и аз проверих това в Клуба на Възнесените Майстори – това наистина е първата група от хора, приближаващи се до Осъзнаването. Това не е нещо духовно или религиозно. Аз дори не зная как да се изразя правилно, това е просто твърдение. Това е. Това е първата група. Всички останали Възнесени Майстори направиха това самостоятелно. За първи път благодарение на подходящия момент и на технологиите, които понякога работят, а понякога – не, благодарение на това, което наричам Мечтата на Атлантите, това е първата от когато и да било съществувалите групи от хора, която навлиза в Осъзнаването.

 

Много други групи са изучавали духовността, свещените текстове. Много други групи вървяха заедно по пътя, заедно по светия път, но не стигнаха толкова далеч – по множество причини и това е хубав преход към въпроса, който ще задам днес …

 

ЛИНДА: О-о-о.

 

АДАМУС: … към това, което сега наричаме Мъдростта на Шамбра.

 

Мъдростта на Шамбра

 

Знаете ли, ние съвсем наскоро започнахме да го наричаме така, защото м-м-м – не бих го нарекъл мъдрост. Това бяха просто отговори на въпроси. Но сега ние го наричаме …

 

{пускат виедото}

А сега дойде време за Мъдростта на Шамбра!

 

Добре. Точно както в лошо токшоу (лек смях). И така, моля включете светлините. Линда с микрофона.

 

Въпроса е такъв … казвам че това е първата група, навлизаща в Осъзнатост, оставайки в тяло, оставайки на планетата. Защо много системи и програми за самоосъвършенстване са неефективни от гледна точка на просветлението или Осъзнаването?

 

Съществуват множество програми за саморазвитие и вие сте профукали доста пари за тях. Има множество духовни както ги наричам, гуру – курсове и някои от вас са участвали в тях. Някои дълго са живели в ашрами. Някои от вас са участвали – доста сте плащали за разни практики, страдания заради това че са ви казвали какви сте идиоти. Не тук, разбира се, а на други места. Защо всичко това е неефективно от гледна точка на Осъзнатостта? Линда, моля.

 

ЛИНДА: Ти ме умоляваше (обръща се към Мери Сю).

 

МЕРИ СЮ: (смее се) Така е.

 

АДАМУС: Да, скъпа моя. Мисля, че защото в тях използват външен подход, а не вътрешен, нещо ново.

 

АДАМУС: Добре. Вътрешен подход. Добре, хубаво. Добре. Добър отговор. Виждате ли? Виждате ли мъдростта? О! Просто сияе. Така. Защо някои курсове за саморазвитие и духовни програми са неефективни от гледна точка на Осъзнатостта? Да, сър.

 

 

ВИНС: Основно, в основата си, включен ли е?

 

АДАМУС: Включен е.

 

ВИНС: Те предлагат своята програма за вас, вместо вашата програма за самите себе си.

 

АДАМУС: Да. Великолепно. Добре. Още няколко. Програми и курсове за саоосъвършенстване – защо всички те се оказват неефективни?

 

ЛИНДА: Ти вдигна ръка.

 

ДЖО: Наистина ли?

 

АДАМУС: Стори ми се, че се почесва по носа (смях), но …

 

ДЖО: Това няма да им донесе пари.

 

АДАМУС: Не носи пари.

 

ДЖО: Няма да им донесе пари ако придобиете Осъзнатост.

 

АДАМУС: О! Те са инвестирали в това.

 

ДЖО: Ами, да.

 

АДАМУС: Ах!

 

ДЖО: И за това ти постоянно плащаш.

 

АДАМУС: Аха! И …

 

ДЖО: Или с кредитна карта.

 

АДАМУС: Интересно. И така, инвестиции. Иначе казано никога не изцеляват човека напълно. Всеки път – “О, имате още един проблем“.

 

ДЖО: Ами, да!

 

АДАМУС: Добре, добре. Така. Ти участвал ли си в нещо подобно?

 

ДЖО: Ами, да! (смях) А нима не са участвали всички?

 

АДАМУС: Какво те накара да се откажеш? Защо си тръгна?

 

ДЖО: Осъзнатост.

 

АДАМУС: Добре. О! Доста сте добри днес. Дори не мога да ви раздразня (лек смях). Това ме дразни. Знаете ли, няма за какво да се хвана.

 

ЛИНДА: Адамус, искаш ли аз …

 

ДЖО: Ами, да!

 

ЛИНДА: Искаш ли да избера още някой? Искаш ли да избера друга енергия?

 

АДАМУС: Сега това ще бъде твърде очевидно! (смеят се). “И така, стига мъдрост. Какво ще кажете за глупостта на Шамбра?“ Бум! (смях) След такова изказване не бих искал да получавам микрофона. Не, нека останем с мъдростта. Отговорите са много хубави и това показва, че вие позволявате мъдростта. И наблюдавайте как отговарят всички. По – рано, когато хората отговаряха, имаше мисловен процес, те се запъваха – можеше да се забележи как човека търси в главата си ментален отговор. Вие сър отговаряте от сърце – никакво макио, кратък отговор. Ето това е мъдрост.

 

ДЖО: Еми, да! (силен смях)

 

АДАМУС: И това не му отне 15 минути да скалъпи история. Искам да кажа, той е точен. Спомнете си когато се събирахме и беше зададен въпрос и някой продължаваше и продължаваше, докато не бъде грубо прекъснат и не му се каже, “Върни се обратно към въпроса. Какво ще отговориш?“ Вече не сте забавни (смее се), защото не го правите. И така нека продължим. Да видим.

 

ЛИДНА: Добре.

 

АДАМУС: Моля, да продължим. Програмите за саморазвитие, така наречените духовни курсове. И между другото, аз малко ще спра за момент тук преди следващия отговор. Понякога Калдре се оплаква, че с Линда получават неприятни писма и Бони получава неприятни писма - защото правя груби изказвания, че много от тези курсове са пълно …

 

ЛИНДА: Мхм!

 

АДАМУС: …печалбарство (Адамус се смее). Или макио. Така е. Така си е. Но не обвинявайте тези, които ги провеждат. Винете тези, които участват в тях. Да, участват в тях. Защо? Е, да продължим. Да.

 

АЛАЯ: От моя опит в колежа, аз посещавах курсове на които седях и си мислех, “Знам това; и това също“, по време на обучението. А после се сблъсквах с нещо, които не познавах. И тогава ми се искаше още малко да се поупражнявам. Но наистина го зная. И наистина е така, откакто познавам собствената си мъдрост и вече нямам нужда да питам никого или да продължавам да се обучавам. Аз съм абитуриент. Аз съм абитуриент (аплодисменти в залата).

 

АДАМУС: Потресаващо.

 

АЛАЯ: Завърших. Завърших, завърших, завърших.

 

АДАМУС: Великолепно. Какво си завършила?

 

АЛАЯ: Аз Съм.

 

АДАМУС: Аз Съм. Добре. Ти завър…

 

АЛАЯ: Станах абитуриент на Аз Съм.

 

АДАМУС: Добре. А имаш ли степен?

 

АЛАЯ: Да.

 

АДАМУС: Диплома и всичко останало?

 

АЛАЯ: Сертификат.

 

АДАМУС: И в каква област е твоята степен?

 

АЛАЯ: В бизнеса, в компютърните информационни системи.

 

АДАМУС: О, аз си помислих … Аз си помислих че си абитуриент в човешкия живот, унилия човешки живот и сега ти … ах! Помислих …

 

АЛАЯ: Аз Съм.

 

АДАМУС: Помислих че “W“ (буквата на тениската и) означава “мъдър“ (Wise). “Мъдър Майстор“.

 

ЛИНДА: Еха!

 

АЛАЯ: Да, “Мъдър Майстор“. А понякога “Интересно защо“? (I Wonder Why?) (смях) Защо (Why)?!

 

АДАМУС: Защо, защо, защо, защо?

 

АЛАЯ: Интересно, интересно, интересно, защо. Но, да, да.

 

АДАМУС: О, ти имаш човешка степен.

 

АЛАЯ: Човешка степен. Изпълних човешкото си желание и го направих без задължения. Как ти се струва?

 

АДАМУС: Еха. Еха.

 

АЛАЯ: Чувствам се…

 

АДАМУС: Поздравления.

 

АЛАЯ: Благодаря.

 

АДАМУС: Но трябва да те попитам.

 

АЛАЯ: Да.

 

АДАМУС: Кога ще станеш абитуриент на Осъзнатостта?

 

АЛАЯ: Сега.

 

АДАМУС: Не мисля.

 

АЛАЯ: Добре.

 

АДАМУС: Не мисля. И това е главната тема на днешната беседа – вие приключвате обучението си (Адамус се смее). Всички ще говорим за това.

 

АЛАЯ: Ето защо съм си купила този костюм (тя носи шапка на випусник). Ти каза …

 

АДАМУС: Не, днес ще говорим за “защо“ и “защо не“. Да. Чувам че казваш, всички вие казвате, “Готов съм“, но …

 

АЛАЯ: Играя докато не го направя наистина.

 

АДАМУС: … не съм сигурен. Играя …

 

АЛАЯ: Играя го докато не го направя.

 

АДАМУС: … харесва ми. Преструваш се докато го направиш наистина.

 

АЛАЯ: Говоря за това, докато не се случи наистина.

 

АДАМУС: Това е нормално, защото така го изостряме докато не се окажем там. За това съм толкова щастлив в последно време, ходя като горд баща в Клуба на Възнесените Майстори, като паун. О! Доста ги дразня. Да.

 

ЛИНДА: Лесно е да се повярва на това (лек смях).

 

АДАМУС: Не всички. На някои се харесвам (Адамус се смее).

 

АЛАЯ: Ние просто продължаваме да правим това, което правим за да може ти …

 

АДАМУС: Именно.

 

АЛАЯ: Знаеш, че можеш да се гордееш с нас.

 

АДАМУС: Гордея се!

 

АЛАЯ: Точно.

 

АДАМУС: Гордея се! Добре.

 

АЛАЯ: И аз донесох торта – с пица (някой вика, “Ура!“) Така че ще имаме торта на абитуриентите, ако някой иска.

 

АДАМУС: Абитуриентска торта с пица? (лек смях)

 

АЛАЯ: Не. Може би пицата ще бъде по – късно.

 

АДАМУС: Това са две различни неща.

 

АЛАЯ: Да.

 

АДАМУС: Всъщност хората …

 

АЛАЯ: Пица.

 

АДАМУС: Отдавна не съм бил на планетата, но хората съчетават ли торта с пица по време на едно и също ядене?

 

АЛАЯ: Ами. Да.

 

АДАМУС: Ах! А какво ще стане ако прибавим към това и малко прясна писия, което би било съвсем странно? (лек смях) Аз, аз …ох! Знаете ли, в моя последен живот любимата ми храна беше овесената каша с мед и орехи.

 

АЛАЯ: Харесва ми. Да.

 

АДАМУС: И когато слушам че хората, че ще ядете пица и може би не много добра пица – извинявай, Снадра. Не много добра пица. Помирисвал съм я. Ах!

 

ЛИНДА: За нашата пица ли говориш?

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ЛИНДА: О, добре (лек смях).

 

АДАМУС: Не съм я ял, но съм я помирисвал. И каква торта ще ядете след това?

 

АЛАЯ: Ами всъщност тук не всички обичат шоколад.

 

АДАМУС: Наистина ли?

 

АЛАЯ: Аз не ям шоколад.

 

АДАМУС: О.

 

АЛАЯ: Тя е наполовина шоколадова, наполовина лимонова с малинов пълнеж и бяла глазура.

 

АДАМУС: Съчетавате шоколад с лимон (смях).

 

АЛАЯ: Шоколад, лимон и малини.

 

АДАМУС: Какво е станало на тази планета от времето на последния ми живот?

 

АЛАЯ: Малини и захар!

 

АДАМУС: Ами, малини с шоколад се съчетават.

 

АЛАЯ: И малина с лимон.

 

АДАМУС: Всъщност не. Енергийно – не.

 

АЛАЯ: Отиват си.

 

АДАМУС: Не си пасват.

 

АЛАЯ: Трябва да пробваш.

 

АДАМУС: Не съм пробвал и за това съм мистър Овесена Каша. Така че …

 

АЛАЯ: И аз обичам овесена каша.

 

АДАМУС: Това е вкусно!

 

АЛАЯ: Чудесна е.

 

АДАМУС: Някой път трябва да вечеряме заедно. Овес.

 

АЛАЯ: Да! Овес.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

АЛАЯ: Аз също така добавям сливи, но … (смее се)

 

АДАМУС: Не мисля че бих ял сливи, но … (тя се смее)

 

АЛАЯ: Нарязани сливи!

 

АДАМУС: Не обичам сливи. Не обичам сливи.

 

АЛАЯ: Израсла съм в страната на сливите. Какво мога да кажа?

 

АДАМУС: Тоест признаваш …

 

ЛИНДА: Ти каза, че ти харесва да ходиш до тоалетна!

 

АЛАЯ: Да! (силен смях)

 

АДАМУС: Признаваш, че си израсла в страната на сливите?

 

АЛАЯ: Да. Да.

 

АДАМУС: И къде отглеждат сливи?

 

АЛАЯ: Еми, отглеждат сливи и правят от тях сушени сливи.

 

АДАМУС: О, имаме нарушител. Нарушител!

 

АЛАЯ: В Сан – Хосе, щата Калифорния, тук има още трима от там, доста си говорихме за Сан – Хосе. Родила съм се и съм израснала в Сан – Хосе, щата Калифорния, трето поколение и ние гледаме сливи, а от тях правим сушени сливи.

 

АДАМУС: И как от слива се прави сушена слива?

 

АЛАЯ: Сушим ги (смях). Сушат се в тръби …

 

АДАМУС: Много си бърза за мен!

 

АЛАЯ: Ти сам ме научи!

 

АДАМУС: Също както хората ли?

 

АЛАЯ: Съвсем изсъхват!

 

АДАМУС: И така, може би малко ще го предефинирам. Имаме слива.

 

АЛАЯ: Слива, прекрасна слива.

 

АДАМУС: Прекрасна слива, но един ден тя пада от дървото на земята и просто лежи и какво може да направи тя? Мисли си, “О, искам отново да стана слива“. “Никога, ти вече никога няма да бъдеш слива“. Какво да се прави? Вдишва дълбоко и позволява –“Ще позволя на стана сушена слива“.

 

АЛАЯ: Да.

 

АДАМУС: С помощта на позволението.

 

АЛАЯ: Всъщност ги събират и ги подреждат на стелажи, за да изсъхнат на слънце.

 

АДАМУС: Тоест тя не лежи на земята.

 

АЛАЯ: Не (смее се). Не е на земята (смеят се). Тя не лежи на земята. Не (смях). Подреждат ги хора така че не съхнат от самосебе си.

 

АДАМУС: И страдат на слънце. Колко типично за хората! (смеят се)

 

ЛИНДА: На къде биеш?

 

АДАМУС: Към това, че микрофона се връща при теб.

 

АЛАЯ: Ех, тези наши разговори!

 

АДАМУС: Това определено трябва да попадне в моментите зад кадър (силен смях). Тоест ще го изрежат.

 

АЛАЯ: Не го режете. Много беше забавно.

 

АДАМУС: Аха. Както и да е, поздравления за завършването. Тъй като си получила човешката си степен трябваше да проведем церемония по награждаването. Добре. Добре.

 

АЛАЯ: Изцяло съм съгласна с теб.

 

АДАМУС: Да. Но твоята енергия много се промени през последните четири пет години. Невероятно. Точно в целта. Да, да. Може ли да те снимам за да те покажа в Клуба на Възнесените Майстори?

 

АЛАЯ: Разбира се.

 

АДАМУС: Така, някой има ли – О, Дейв! Да. Краш! Къде ми е ума! Давай. Това трябва да се покаже.

 

АЛАЯ: Благодаря.

 

АДАМУС: Ще я покажа в Клуба (публиката въздиша, “О-о-о!“, правят снимка) А мога ли да си сложа твоята шапка?

 

АЛАЯ: Разбира се (лек смях).

 

ЛИНДА: Имаш твърде голяма глава.

 

АЛАЯ: Имам диплома с отличие.

 

АДАМУС: Адамус на стероиди (силен смях, той пробва шапката). Благодаря, както Линда каза имам голяма глава, както и да е.

 

АЛАЯ: Виждаш ли рисунката?

 

АДАМУС: О, харесва ми!

 

АЛАЯ: Дъщеря ми я нарисува (някой възкликва, “О-о-о-о!“).

 

АДАМУС: О! Еха. Добре. Благодаря. Благодаря за разсейването.

 

АЛАЯ: Моля.

 

АДАМУС: Да се върнем на въпроса. Защо това не работи? Всички програми за саморазвитие, духовните курсове, практики – те са ефективни до определен момент. Но защо не работят за Осъзнаването, за достигане на Осъзнатост? Да, сър.

 

ДЕЙВИД: Би - би – бииип! Почакайте. Би – би – бииип! О, извинете. Да. Това е …

 

АДАМУС: Боклукчийската кола дойде.

 

ДЕЙВЕД: Това беше боклукчията.

 

АДАМУС: Те не схванаха.

 

ДЕЙВИД: Да, знам.

 

АДАМУС: Те се питат, “Какво?“

 

ДЕЙВИД: Какво?

 

АДАМУС: Боклукчийската кола. Кутхуми от миналия месец. И така, отлично. Как мина при теб миналия месец. Много боклук ли извози?

 

ДЕЙВИД: Да!

 

АДАМУС: Да, да. Добре. Просто проверявам енергията ти. Да. Има още това – онова от което трябва да се отървеш.

 

ДЕЙВИД: Да, за това и сме тук.

 

АДАМУС: Но това е нормално. Това не е голям боклук. И така – Дейвид, ти си участвал в няколко такива курса … похарчили си известна сума.

 

ДЕЙВИД: Съвършено вярно.

 

АДАМУС: Изгубил си известно време.

 

ДЕЙВИД: Да.

 

АДАМУС: Защо са неефективни за целите на Осъзнаването?

 

ДЕЙВИД: Болшинството от тях са ментални.

 

АДАМУС: Да.

 

ДЕЙВИД: Усилия и опити…

 

АДАМУС: Да.

 

ДЕЙВИД: … практика…

 

АДАМУС: Не бих могъл да го кажа по – добре. Точно в десетката, Дейвид. Бих искал да продължа, но не мога. Дейвид каза всичко.

 

Първо, те не са ваши. Те не са ваши и това е важно да се разбере от всички, ако сте някакъв вид целител. Първо ако се смятате за работник с енергия, целител, по – добре от начало да разберете какво е това енергия, преди да продължите с практиката. Трябва от начало да разберете, да определите за себе си, какво е това енергия. Иначе играете с нещо могъщо и в крайна сметка можете да бъдете привлечени от силата. Така че ако сте енергиен работник, ако се смятате за такъв – в това няма нищо лошо – но трябва да разберете какво е това енергия.

 

Причината поради която тези курсове са неефективни се крие в това, че те не са ваши. Те са нечии други. Това е нечие Рейки, нечие енергийно балансиране, нечие възстановяване на физическия, менталния баланс.

 

Това, което разбрахте на тези курсове ви доведе тук, но то няма да ви направи Осъзнати. Трябва да бъдете на собствения си път и това е много важно. Това е един от ключовите моменти днес. Когато преминавате към този етап, вече не можете да разчитате на някой друг – на нечия система, нечия практика, нечии песнопения, мантри, парни бани или каквото и да е – защото този човек не е стигнал до етапа, на който сте вие. Човекът измислил този курс, не е стигнал до този етап. Защо да учите в колеж, да посещавате курсове за шестокласници? Енергията, съзнанието в тях – не са ваши и вече няма да работят.

 

Тези програми вече не са за вас. И както каза Дейвид и останалите, те са много ментални. Те са много, много ментални. Това са практики. Засядате в тях. От начало всичко е много хубаво и нещо се променя. Но после те ще ви засмучат, ще ви принудят да останете в тях – и не само заради парите, но понякога – ще ви принудят да разчитате на тях. Стигате до този етап по пътя, в който трябва да изхвърлите всичко това. Трябва да им благодарите, да ги благословите за това че са били част от живота ви, но трябва да разберете, че те няма да ви доведат до Осъзнатост.

 

Позволение

 

Сега има само един начин и това е Позволението. Само то. Позволението може да бъде много плашещо, защото вече на никого и на нищо не разчитате.

 

Тук на Шоудовете или на семинарите и срещите аз ви разказвам истории. Не ви казвам какво да правите. Ние не разработваме никакви специални системи. Понякога ви показвам как е устроено всичко, помагам ви да опишете това, което вече знаете, но не сте сигурни как да го изразите с думи. Нищо в нашата съвместна работа, като Ален Кръг и Шамбра не представлява система, която трябва да се следва. Не е нужно да започвате или да свършвате в определена точка, да преминавате през различни нива и тям подобни. На този етап всичко това просто не работи и всъщност може да се обърне против вас.

 

Позволението – това е … зная, някои извъртат очи, виждам ви да казвате, “О, пак ли ще говорим за Позволението“. Да, защото това е единственото и най – важното, което сега можете да направите за себе си. По – рано ходехте зад другите. Участвахте в курсове и семинари. Плащахте за програми за самопомощ. Сега сте само вие. Вие, Масйтора и Аз Съм позволяващи интеграция. И работата не е в думите, които изговарям. Аз не ви давам конкретни насоки. Аз просто повтарям, идвам на Шоудовете и ви казвам това, което вече знаете – къде сте по пътя.

 

Всъщност от тук нататък остава само Позволението. И това е удивително, защото може да се каже, че Позволението сега – това е автоматичен режим, естествен режим на автопилот. Позволявайки вие не трябва ежедневно да изпълнявате някакви упражнения. Позволявайки вие не трябва да се придържате към някаква странна диета. Не трябва да следвате някакъв гуру – нищо подобно. Това сте само вие, Вие, Вие – вие самите, човек в опит, Майстор в мъдрост и Присъствието Аз Съм – а-а-ах! – просто позволявате всичко това. Стига сте се учили, работили, напрягали, стига макио. Цялата работа е само в Позволението.

 

Нека просто да отделим миг за да го направим. Позволението до голяма степен се разбира неправилно. Че трябва да позволиш всичко наоколо. Не, не. Трябва да позволиш Майстора, човека, Аз Съм. И колкото и просто да звучи, знаете ли много хора се боят от него, защото се боят от самите себе си. Страхуват се, че ако се отворят, то изведнъж ще изскочи Сатаната, някаква тъмна сила, пришълците или още нещо. Това е стар страх. Това е религиозен страх. Страх от себе си.

 

Когато се страхуват от Позволението, откритостта, страхуват се да свалят стените и защитата, когато се страхуват от някаква тъмна сила, всъщност се страхуват от себе си. Искам да кажа, че в крайна сметка те винят нещо външно, някаква външна зла сила.

 

Все още има Шамбра – не много, но ги има – които утвърждават, че извънземните им правят сондажи, че същности се прилепват към тях, че наоколо витаят някакви тъмни сили. Не. Не, не, не. Едва ли има такова нещо. Знаете ли, съществува такова нещо – забравих каква е думата, Линда ти знаеш тази дума. Като полтер – като полтергайст, …

 

ЛИНДА: Екзорцизъм.

 

АДАМУС: При екзорцизма, лудост – в 99,99 процента от случаите, това не са външни сили. Това идва отвътре. Това е вътрешната тъмнина. Много по – лесно е да се счита, че това е нещо външно, когато казвате, “Атакуват ме извънземни тъмни сили“. Това е много по – лесно, защото тогава вие ставате жертви и можете да играете на човешки опит – и какъв е този опит. В края на краищата вие признавате, че това е собствената ви тъмнина. Това е вашето собствено аз – тези демони, тъмни същности.

 

За това, когато човек навлиза в Позволението, има нужда от колосално доверие в Аз Съм. Колосално доверие. Но сега това става от само себе си – като вдишате дълбоко. Свършихте цялата работа, сега сме тук и трябва само да Позволим.

 

Нека вдишаме дълбоко и просто да позволим. Просто да Позволим.

 

Виждам как отново въртите очи. Знам, че много говорим за Позволението, но това е най – ценния дар, който сега можете да си дарите. Позволяването на себе си, позволяването на интеграцията на Майстора и Аз Съм Присъствието. Позволяването на гъсеницата от пашкула най – накрая да излезе. Това е. За това не е нужна работа, упражнения, мантри или подобни. Нужно е просто да Позволиш да се случи съвършено естествения процес. Това е.

 

Много от вас ще обучават – не е задължително да имате групи, но ще споделяте мъдростта си с другите. Може би на саме, може би с помощта на книги, курсове или друго нещо. Не преподавайте практики, системи. Не преподавайте учения от ограничен тип, не преподавайте йерархични учения от типа на нивата, ниво 1, ниво 2, ниво 3. В крайна сметка това няма да бъде от полза за човека и има още един проблем – тук има огромно привличане от гледна точка на властта, силата.

 

Сега знаем, вие знаете, че властта – е илюзия, но властта и силата са много по - привлекателни от секса, парите или нещо подобно. Власт. А властта всъщност е илюзия и е същото като да кажете, “Енергията е извън мен. Трябва да я получа от други източници“. Ето какво е властта всъщност, произлиза ли тя от парите или от контрола върху хората, това е същото все едно да кажете, “Всичко е извън мен, за това ми е нужна сила“.

 

Но тя всъщност не ви е нужна, защото всичко – е вътре във вас. Вътре. Не ви трябва никаква сила и се учите да бъдете истински Майстори на енергията. Не ви трябва да я взимате от някъде, тя идва с Позволението и това е огромно облекчение. Огромно облекчение е, че не е нужно да я взимате от друг човек, не е нужно да я получавате чрез притежаване на нещо, чрез контрол или тежък труд. Тя просто е. Но това е сложна задача.

 

Нека вдишаме дълбоко.

 

(пауза)

 

Позволяване на Изобилието

 

Ах! Преди да продължа … Спомних си нещо, малко работа от предишната ни среща (Адамус се смее, някой казва, “О, не“).

 

ЛИНДА: О, не!

 

АДАМУС: О - о, правилно. Мис О-о седящата тук. Едит! Едит! Помолих те да ми донесеш нещо, малък подарък.

 

ЕДИТ: Да, разбира се, че помоли.

 

АДАМУС: И може ли да предадем тук микрофона, моля. Едит, би ли предпочела да останеш на същия стол, на който седиш винаги? (лек смях) Ще ми направиш ли услуга? Ще ми направиш ли услуга?

 

ЕДИТ: Да.

 

АДАМУС: Следващия месец – друг стол и не този, който е до него. Друг стол.

 

ЕДИТ: Не (лек смях).

 

АДАМУС: Добре. Докато говорим ще докажа нещо – защо нищо няма да се промени при теб. Добре. И така къде са ми … (тя му предава парите). Добре. Но преди да ги взема …

 

ЕДИТ: Това ти е сто доларовия чек.

 

АДАМУС: Преди да ги взема – те твои ли са?

 

ЕДИТ: Да, мои са.

 

АДАМУС: Говори на микрофона, моля.

 

ЕДИТ: Да, мои са!

 

АДАМУС: Излез на сцената. Вземи със себе си сто долара. Може да ми потрябват. Приготвил съм ти стол тук.

 

ЕДИТ: О, свещена краво!

 

АДАМУС: Свещена крава (лек смях). О, Едит, ти сама помоли за това.

 

ЕДИТ: Аз, да съм помолила?

 

АДАМУС: Дяволски вярно, помоли.

 

ЕДИТ: Не мисля, че мога да седна на този стол.

 

АДАМУС: Едит, вдишай дълбоко и полети (силен смях). Първо сложих я на друг стол (публиката крещи и аплодира) Боже!

 

И така, помолих те да донесеш сто долара.

 

ЕДИТ: Да.

 

АДАМУС: Твои ли са? В микрофона, моля.

 

ЕДИТ: Да, мои са.

 

АДАМУС: Никой не ти ги е давал.

 

ЕДИТ: Не.

 

АДАМУС: Изтеглени са от банковата ти сметка.

 

ЕДИТ: Именно.

 

АДАМУС: Добре. Но всъщност имам нужда от 102 долара. Имаш ли още два?

 

ЕДИТ: (мълчи и после сърдито отговаря) Да (смях).

 

АДАМУС: Всичко остана там (говори за чантата на Едит, която е останала на нейното старо място). Имам ти доверие, подай ми я след пет минути (говори на някой в залата). И така, тези сто долара – са твои.

 

ЕДИТ: Да.

 

АДАМУС: Да (някой пита, “Защо?“). Еми, аз бях неин агент и между другото взимам комисионна за услугите си. Десет процента. За това трябва да ми дадеш 102 долара.

 

ЕДИТ: Определено имаш много добро въображение (Адамус се смее).

 

АДАМУС: Това е реално, скъпа моя. Колко пари заработи за себе си от своята програма за съжаление и бедност?

 

ЕДИТ: Хиляда и двадесет долара.

 

АДАМУС: Трябва да ми дадеш още два долара. Взимам десет процента. Почти отгатнах. Знаех, че така ще направи и почти отгатнах. Сгреших с два долара. Помолих я да донесе сто долара, защото знаех, че ще спечели – колко спечели, хиляда и двадесет ли?

 

ЕДИТ: Да.

 

АДАМУС: Приближи микрофона до устата си, моля (тя рови за два долара в чантата си). Просто ми дай целия си портфейл (Адамус се смее).

 

ЕДИТ: Не.

 

АДАМУС: Не. Това шофьорската ти книжка ли е?

 

ЕДИТ: Да (Адамус се смее).

 

АДАМУС: (тя му подава два долара) Благодаря. Това е моята комисионна. Получих хонорар, за това че бях неин агент и знаех, че ще изкараш хиляда долара още преди да си започнала. Доволна ли си от хиляда долара?

 

ЕДИТ: Не.

 

АДАМУС: Защо не?

 

ЕДИТ: Защото исках повече.

 

АДАМУС: Трябва да държиш микрофона по – близо до устата. Приключихме с чантата ти. Добре. Нека някой я вземе (някой идва и взима чантата).

 

ЕДИТ: (шепне) Благодаря.

 

АДАМУС: Не, Едит, знаеш ли ти можеше лесно да изкараш хиляди, лесно и го казвам на всички. Всичко идва към теб. Но какво позволяваш? Искаш ли да разкажеш на всички за твоята кампания минали месец, която знаеш, че не ми се хареса? Но аз заработих 102 долара. На какво беше посветена кампанията ти? Разкажи.

 

ЕДИТ: Аз просто … аз просто се опитах да изкарам пари – миналия път получих доста почти седем хиляди долара. Беше много добре.

 

АДАМУС: Да, но ти се позова на …

 

ЕДИТ: Но имах други …

 

АДАМУС:  … загубата на едно от децата ти.

 

ЕДИТ: Да. Загубата на моите …

 

АДАМУС: Да.

 

ЕДИТ: Да. Всъщност аз изгубих двете си деца – от диабет.

 

АДАМУС: Да. И в миналата си програма ти започна да спамиш в социалните мрежи.

 

ЕДИТ: Не знам.

 

АДАМУС: Разбира се, разбира се, разбира се. Ти публикуваше съобщения.

 

ЕДИТ: Тоест не бих го казала така.

 

АДАМУС: Какво се казваше в твоите съобщения? “Горката…“

 

ЕДИТ: Това не е важно.

 

АДАМУС: Ами, не, не, не. Това е там и сега. Общодостъпно. “Горката женица се нуждае от пари“, за да си плати, какво? Къщата?

 

(пауза)

 

Ти знаеше, че ще стане така. Когато публикува това, ти знаеше. Опита се да се скриеш от мен, но Едит, не прави така.

 

ЕДИТ: Опитвала съм се да се скрия от теб?

 

АДАМУС: Да. Не прави така. Съобщенията са във всички социални мрежи, “Отчаяната …“ – това не е точен цитат, но, “Старата жертва има нужда от вашата енергия“. Първо, ти търсеше отвъд себе си. Второ, ти се разочарова, защото можеше да изкараш много повече. Можеше да изкараш много повече, ако беше послушала своя агент, мен (лек смях). Ти акцентира на “стара“. Стара. Искаш да бъдеш зряла или стара?

 

ЕДИТ: Повече ми харесва “зряла“.

 

АДАМУС: Добре, тогава да започнем да използваме тази дума. А после казваше, че имаш нужда от пари, защото… защо?

 

ЕДИТ: Трябва ли да го обсъждаме?

 

АДАМУС: Безусловно.

 

ЕДИТ: Защо?

 

АДАМУС: Защото ти го публикува.

 

ЕДИТ: Аз …

 

АДАМУС: И понеже знаех, че така ще направиш (тя въздиша).

 

Едит, тук говорим за това да позволяваме на енергията да ни служи и ти така и направи, но от позицията на жертва – това не е красиво и почти ми се иска да ти върна тези пари, защото знам, че ти ги взимаш от хората около теб под егидата на “Аз съм жертва“, а това не е така.

 

Ти не се променяш. Ще седиш на същия стол и ще продължаваш да играеш ролята на жертва, или докато не умреш или докато окончателно не ти омръзна, някой сега си мисли, “О, бедната Едит. Не и се карай“. Тя го знае. Тя знае какво правим тук. Аз знам какво правим тук. Това не ти харесва, на мен ми е весело, но така енергията няма да работи за теб. Така не се случва творението. Ти можеше да заработиш хиляди, двадесет хиляди.

 

Едит, познават те по цял свят. Ти си кумир. Колко приятели имаш във Фейсбук? Повече от две хиляди, нали? (тя кима) Ето. Това е много. Едит е известна като звездата на Аления Кръг, звездата на Шоудовете. Можеше да напишеш нещо от сорта на, “Давам автографи – сто долара за всеки“ и щеше да взимаш (някой силно се смее) – сериозно ви казвам – щеше да взимаш минимум по сто, може и повече. Можеше да направиш, “Пет минути с Едит по Скайп“ и хората щяха да плащат сума пари. Можеше да напишеш малка книжка, което в днешно време лесно може да се направи - “Едит –изми“ (смях) – чудесни малки цитати на Едит, а тук биха се намерили хора, които - не от съжаление, а заради творчеството – биха ти помогнали с илюстрациите за книжката. Можеше да изкараш много пари и сега не бихме си говорили по такъв начин. Нямаше да си ми ядосана. Но ти ме помоли да го направя, така че …

 

Едит, знаеш ли, така ти не позволяваш на енергията да ти служи. Така просто задълбаваш още по – дълбоко в съзнанието на жертва, а аз не искам да виждам как минаваш през това.

 

ЕДИТ: Аз също не искам да преминавам през това.

 

АДАМУС: Тогава защо го правиш?

 

ЕДИТ: Добър въпрос.

 

АДАМУС: Какво научи от “Живота на Майстора“ 7- Аз Съм Творение? Какво научи?

 

ЕДИТ: Още не съм го гледала.

 

АДАМУС: Така си и знаех (лек смях). Добре. Карай. Тогава какво научи от “Живота на Майстора“ 6 – Стига?

 

ЕДИТ: (въздиша) И него още не съм го гледала.

 

АДАМУС: Защо, Едит? Защо?

 

ЕДИТ: Не виждам смисъл да го купувам.

 

АДАМУС: Ти реши, че е по – добре да се занимаваш със спамене в социалните мрежи и да просиш милостиня, въпреки че – Едит ти би могла да се къпеш в пари, но ти не ставаш от същия стол. Ти не се променяш и продължаваш да правиш все същото. И някои Шамбра започват наистина да се дразнят от това, защото те разбират, че творенето е отворено. То тече свободно. Енергията работи за теб. Ти не трябва да я търсиш от милост и съжаление или за пет или десет долара и да караш хората в социалните медии да си мислят, “О, горката Едит“. Такава Едит ли искаш да бъдеш?

 

ЕДИТ: Не. Не, благодаря.

 

АДАМУС: Или искаш да бъдеш глава на международна корпорация Едит (някой вика, “Уууу!“, аплодисменти).

 

ЕДИТ: Предпочитам да бъда глава на международна корпорация Едит.

 

АДАМУС: Ти си идеален пример – и благодаря, че го правиш за нас – ти си идеален пример за човек, който не позволява на енергията да му служи, който търси извън себе си – било то мъдрост или каквото и да било, пари. Ти разчиташ на другите хора и това са жалки стотинки.

 

ЕДИТ: Аха.

 

АДАМУС: Това са жалки стотинки, ти получи седем хиляди долара от съжаление към починалите ти деца.

 

ЕДИТ: За едното, само за Лон.

 

АДАМУС: Само за едното. Добре. И после получи хиляда и двадесет. Предполагах че ще са хиляда, но ти получи с двадесет повече, за това че си, “Стара женица отчаяно нуждаеща се. Трябва да си плаща за къщата, трябва да яде“. Но, Едит нима такава искаш да бъдеш? Погледни в камерата - там са Шамбра от целия свят, аплодират те с надежда – “Едит! Едит! Едит!“ – те искат да ти се получи. Но ти не го правиш, получаваш пет долара от тук, десет от там. А как ще го направиш?

 

ЕДИТ: С Позволение.

 

АДАМУС: Добре и сядай вече дявол да го вземе на друг стол (лек смях). Сменяй си навиците, избави се от старите шаблони, позволявай на енергията да ти служи. Но не знам дали си готова.

 

ЕДИТ: Ами, на кой стол според теб да седна?

 

АДАМУС: На който и да е друг! (смях) Тук има 59 стола. Следващия месец избери който и да е, на който седи Джоана, защото е толкова близо до твоето настоящо място. Всеки друг стол.

 

Обръщам се към всички вас – отървете се от старите навици. Ако нищо не се получава, ако сте заседнали, ако ви се налага да просите пари, защото сте възрастни – ви не сте! (тя се смее)

 

Едит, седим си тук и виждам два сценария, два потенциала. Или ще си тръгнеш приблизително след две години и седем месеца, ако не смениш стола (лек смях) – това е метафора. Или, Едит ти просто ще останеш на тази планета още 30 – 35 години (тя прави нещастна гримаса) в радост (смях). В радост и изоби …(Адамус се смее). Така, срока се смали на две години и четири месеца (силен смях). Той бързо се стопява! В радост Едит, в радост и чувственост (Едит отново прави гримаса; силен смях). Добре, добре и с пари, с много пари. С много пари (тя кима). Добре, с това е съгласна.

 

Знам, че не ти се живее много така, но не знаеш как да се измъкнеш от този капан. Не знаеш как да се измъкнеш от него … не знаеш как да видиш потенциалите. Ти не си гледала, “Аз съм Творение“. Не си гледала “Живота на Майстора - Стига“, защото нямаш пари. Ти не искаш да платиш за тях и го използваш като оправдание, в момент в който можеше просто да помолиш. Можеше да кажеш, “Скъпи Ален Кръг, мога ли да го взема на заем и да го изплатя на части, когато стана велик творец?“ Но ти не искаш да се измъкнеш от тази малка кутийка или от стола си.

 

Ти можеше да живееш живот в изобилие, хубав живот и когато казвам “Едит“, се обръщам към много от вас. Тук говорим за позволение на енергията да ви служи, за просветление и Осъзнатост, но понякога се чудя – това хоби ли е или игра?

 

ЕДИТ: Нито едното, нито другото.

 

АДАМУС: Нито едното, нито другото. А какво е?

 

ЕДИТ: Това е моето истинско, най – дълбоко желание да бъда творец – обичам Аления Кръг. Идвам тук от…

 

АДАМУС: Разбира се …

 

ЕДИТ:  …1999 година и…

 

АДАМУС: Обичаш пицата.

 

ЕДИТ: Така е (смях).

 

АДАМУС: Да, това е дума в думата – Линда би ли написала на магическата си дъска думата “ям“ и думата “творя“ (на английски думата – eat – ям - се съдържа в думата create – творя).

 

ЕДИТ: Какво е това дума в думата?

 

АДАМУС: Ям.

 

ЕДИТ: Ям?

 

АДАМУС: Линда, напиши моля те тази дума. Гледайте на екрана как го изписва тя.

 

ЛИНДА: Извинявай искаш … искаш да напиша “творя“?

 

АДАМУС: Аха.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Може би трябва да се върнем към бялата дъска?

 

ЛИНДА: Не, не, не, не.

 

АДАМУС: Помислете за това. Думата “творя“ … много хора казват, “Не мога да го направя, защото губя цялото си свободно време в работа, само за да се нахраня“. Но знаете ли, ако сте творец, вие ядете. Тази дума е вградена в думата “творя“. C-r-e-a-t-e –eat (Едит се смее). Не трябва да се притесняваш за храната, тя е вградена в творенето. Не трябва да се безпокоиш за основното. Знам, че обичаш Аления Кръг и знам, че сега си ми ядосана и това ме радва.

 

ЕДИТ: Не съм ти ядосана.

 

АДАМУС: Тогава идва от тях? Защото някой в момента е много ядосан.

 

ЕДИТ: На никого не съм ядосана.

 

АДАМУС: Защото ти се карам.

 

ЕДИТ: Все ми е едно (смях).

 

АДАМУС: Това е игра, хоби или е наистина?

 

ЕДИТ: Наистина.

 

АДАМУС: Сядай на друг стол. И вече не проси в интернет. Искам да твориш. Ти си ми за пример тук. Помните ли кой беше преди, Катлин. Тя вече не идва (някои се смеят), така че изгубих примера! Извинявай Катлин. Знам че си някъде там …

 

ЕДИТ: Да, наскоро я видях, на хубава снимка.

 

АДАМУС: Да, тя ми е много, много скъпа. Но ти – си моя нов жив пример и ние говорим за това да преминем от просия към творене, за да престанем да се опитваме да молим за съжаление и енергия другите хора. Парите, които получи ти са нечестно изкарани. Съжалението, ако сте участвали в това – направили сте го от погрешни подбуди. Вие не направихте творец от Едит, а и позволихте да действа по старите начини, а това трябва да приключи, Едит. Да. Добре. Следващия месец не идвай, ако не седнеш на друг стол. Става ли?

 

ЕДИТ: Какво те интересува на кой стол съм седнала?

 

АДАМУС: Това е метафора. Това е пример. Ако не си готова да направиш най - малките промени, промяна няма да има. Няма да станат промени. Защо настояваш на този стол?

 

ЕДИТ: Защото той ми харесва.

 

АДАМУС: Защо? (в залата възкликват, “О-о-о!“, защото Линда и взима стола и го отнася в съседната стая) С какво ти харесва?

 

ЕДИТ: Добре и ясно виждам и чувам всичко.

 

АДАМУС: Ето хубави места точно пред сцената.

 

ЕДИТ: На тях седят други хора.

 

АДАМУС: Но не тогава, когато идваш ти (смях в залата; някой става за да и отстъпи място). Едит, ти идваш два часа преди началото за да си заемеш стола.

 

ЕДИТ: Не, не идвам заради това. Джоана трябва да е тук за да пусне кафе машината, за това винаги пътуваме заедно, по пътя си приказваме, тя идва за да пусне кафе машината за теб!

 

АДАМУС: Сега тя започва да се ядосва! (Адамус се смее) По дяволите!

 

ЕДИТ: Истина е.

 

АДАМУС: Зная. Но става дума за друго,Едит. Едит, става дума за това да промениш нещо. Нали искаш да спреш да бъдеш просякиня и да станеш творец?

 

ЕДИТ: Да, разбира се.

 

АДАМУС: Готова ли си да се примириш с това, че ще те побутвам?

 

ЕДИТ: Мисля, че да (Адамус се смее).

 

АДАМУС: Готова ли си да останеш на тази планета да кажем още 20 години … (тя въздиша) в изобилие. Ще излезем от тази стара човешка роля.

 

Знаеш ли, моя проблем е в това, че Майсторът толкова иска да излезе, да сподели мъдростта си, а ти не искаш да се помръднеш. Не искаш да се променяш – “Аз ще бъда Едит и няма да се променям, но искам всичко да се промени“ – за това и заседнахме. Твоят Майстор ме умолява да те ядосам, така че да направиш нещо.

 

ЕДИТ: Искам да се променя.

 

АДАМУС: Не го виждам, Едит. Тогава смени стола. Нека започнем с това.

 

ЕДИТ: Добре!

 

АДАМУС: Добре. Хубаво. Вдишай дълбоко, Едит.

 

ЕДИТ: Мисля, че си хулиган (смях).

 

АДАМУС: Аз съм ужасен, ужасен хулиган! За това си ме наела. За това ми даде 102 долара, за да хулиганствам.

 

Едит, ти си кумир и много хора в себе си виждат Едит, която така обича това което правим тук, но се страхува от промените. Която изпитва огромно състрадание към Шамбра, но ние всички приближаваме към момента на Осъзнаването. Време е – стига просия, време е за творчество. Време е да позволиш. Не искам да те виждам как просиш нещо в социалните мрежи. Искам вече никой от вас да не и дава и десет цента, защото тя ще въплъщава всичко сама. Става ли?

 

ЕДИТ: Става.

 

АДАМУС: Можеше да получиш много повече пари. Следващия път се посъветвай с мен или с Майстора. Толкова е просто. Твоето преимущество е – Едит, името Едит. Трябва да го патентоваш, “Едит“ – защото то има огромно значение за Шамбра. Ако провеждаше петминутни сесии по скайп, просто заради удоволствието да поговориш с Едит, която седи тук с Адамус, щяха да ти плащат, не знам – колко биха ти платили (някой се провиква, “Петдесет долара“). Петдесет долара за сесия. Виждаш ли? Само виж, Едит! Виждаш ли? (лек смях)

 

ЕДИТ: (смее се) Кой го каза? (силен смях)

 

АДАМУС: Така че, Едит, ако правиш нещо вземи под внимание своите предимства. Вземи под внимание, “Енергията работи за мен“. Позволи на ниво, което е по – високо от нивото, “Едит на стола“, както наричаме нивото на ограничената Едит. Отвори се и позволи. Всичко това е тук. Петстотин, не знам, само от тази стая можеш да заработиш пет хиляди, а моята комисионна ще е петдесет долара. Двамата щяхме да печелим. Благодаря ти, Едит.

 

ЕДИТ: Благодаря.

 

АДАМУС: Ще кажеш ли нещо в заключение на всички Шамбра по света? Някои от тях ти ръкопляскат и викат за теб, а други си мислят, “О, боже“.

 

ЕДИТ: Обичам ви всички и ви желая всичко най – хубаво. Благославям ви с любов.

 

АДАМУС: Добре. Благодаря ти, Едит.

 

ЕДИТ: Моля.

 

АДАМУС: Благодаря (аплодисменти). И, Едит като награда, че беше на сцената се отказвам от комисионната си. Връщам ти я. Колко ми даде? Сто и два долара.

 

ЕДИТ: О, благодаря.

 

АДАМУС: И виж как енергията работи за теб, ако и позволяваш (дава и парите). Току що почти удвои сумата. Калдре ти дължи четири долара, но ти удвои сумата! Виждаш ли колко е просто? Всичко просто идва към теб. Тук, за … колко време отне тази унила беседа – десет, петнадесет минути? (лек смях) Ти изкара повече от колкото с твоята кампания, която проведе в социалните мрежи. Вдишай дълбоко и позволи на енергията да ти служи. Вече не прилагай усилия за това. Позволявай и да ти служи.

 

ЕДИТ: Добре.

 

АДАМУС: И седни дявол да го вземе на друг стол следващия месец (смях и аплодисменти).

 

ЕДИТ: Може би още сега ще го направя, защото някой ми взе моя.

 

АДАМУС: Това не бях аз. Не съм пипал стола на Едит. Видяхте ме. Записано е на камерата. Не бях аз. Благодаря ти Едит. Къде сяда тя? О! Какъв джентълмен (някой и отстъпва мястото си). Не, тя иска наопаки! (Адамус се смее) Добре.

 

Нека вдишаме дълбоко. Трябваше да направим това. И, Едит, благодаря, че участваше въпреки че те ядосах.

 

Има няколко момента и те ще доведат до важната тема на деня. Ще разясня това след миг. Дъската моля. Ще ви разкажа за четирите етапа. Те не са точно определени, но ще ви помогнат да разберете.

 

От начало минавате … (смях в залата – млад човек донася стол и сяда на старото място на Едит). О! Нова Едит! Нова Едит! Знаеш ли имаш подобна блуза (силен смях). Може би това е някаква тенденция. Не знам. Така че трябва да ти задам въпрос. Как си с изобилието?

 

ЛИНДА: Охо! Охо! (силен смях; Линда тича с микрофона, спъва се по стъпалата и се блъска в Адамус) Паднах по стълбите!

 

ШАМБРА 1: При мен всичко с изобилието е отлично.

 

АДАМУС: Това не е Едит. Добре (силен смях).

 

ШАМБРА 1: Всичко е наред.

 

АДАМУС: Добре. Слава богу. Просто си помислих – може би този стол притежава някакъв гравитационен магнетизъм и … добре. Ох! Радвам се да го чуя.

 

Зовът

 

И така четирите етапа. Първия – е зовът. Би ли го записала на дъската (обръща се към Линда). Всички са преминали през това. Знаете какво е зова. Когато толкова силно сте уморени от живота. Знаете, че нещо трябва да се промени. Това е натрапчив глас вътре във вас, който се опитвате да игнорирате, но гласа повтаря, “Време е. Време е. Време е“. А вие се опитвате да избягате от него. Опитвате се да се фокусирате върху живота си, пушите много трева или пиете много вино, но това, “Време е“ все пак не ви напуска. Това е пред – пробуждането и понякога то може да продължи няколко живота, но обикновено трае три, четири, пет години в зависимост от това в какъв житейски етап се намирате. И така, зова.

 

Пробуждането

 

След този етап преминавате към пробуждането. Номер две – пробуждането. И пробуждането – о! Ще имам нужда от теб с микрофона, когато го допишеш. Пробуждането. Помните ли своето пробуждане? При някои от вас е било нещо като – бум – и се случва. Сякаш скачате в него. Но помните ли тази еуфория, тази наивност на пробуждането? Изведнъж разбирате, “Има нещо по – голямо. В живота има нещо повече от това“.

 

Включете светлината. Линда с микрофона. Бързичко ми разкажете за своето пробуждане. Тоест беше ли то радостно? Беше ли щастливо? Случи ли се като гръм от мълния? Или …

 

МОШЕ: Да, бих казал че стана … започна да става много бързо в началото. Да.

 

АДАМУС: Какво беше в началото?

 

МОШЕ: Вълнуващо.

 

АДАМУС: Да.

 

МОШЕ: Вълнуващо. Всички отговори.

 

АДАМУС: А ти усещаше, че ти се иска да бягаш и на всички да разкажеш?

 

МОШЕ: Да.

 

АДАМУС: Да, да.

 

МОШЕ: Да. Открих нова програма. Намерих нова практика, нов начин на подобриш всичко – съня, всичко.

 

АДАМУС: Най – добрия секс, най – добрия сън, най – доброто за всичко – да! И беше много впечатлен от всичко това (Моше повдига рамене и клати глава). Не особено. (Адамус се смее). Не. “У-у, у-у, у-у!“ (върти си показалеца около слепоочието, сякаш е полудял). И колко продължи тази първоначална еуфория, тази наивност на пробуждането?

 

МОШЕ: Две години или година.

 

АДАМУС: Две години. Това е доста добре.

 

МОШЕ: Там някъде. Две години.

 

АДАМУС: Две години ходене по облаците.

 

МОШЕ: Да и в този период позволих някои промени в живота си.

 

АДАМУС: Без съмнение.

 

МОШЕ: Това не беше само фантазия. Но да, след няколко години всичко започна да се разпада.

 

АДАМУС: Добре, добре. Да. О, и това е много разпространена тенденция – всичко започва да се разпада. Добре, благодаря. Добър отговор. Следващия. И така, пробуждането, как беше? Помните ли? Да. Вашето пробуждане.

 

ШАМБРА 2 (жена): (смее се) Опитвах се да си спомня пробуждането.

 

АДАМУС: То мигновено ли стана или …

 

ШАМБРА 2: Струва ми се, че така стана. Моя бивш приятел беше в сълзи, защото не знаеше на къде да поеме.

 

АДАМУС: О.

 

ШАМБРА2: Аз му казах, “Съществуват множество пътища. Няма един правилен“. И си помислих – не знам от къде ми хрумна това – помислих си, че това е моята мъдрост (смее се).

 

АДАМУС: Може да са били твоите духовни наставници или някой друг, знаеш ли.

 

ШАМБРА 2: Нещо подобно, да.

 

АДАМУС: Да, еха! Еха!

 

ШАМБРА 2: Тоест сега това звучи глупаво. Но знаеш ли, струва ми се, че точно тогава си помислих, “О, да, аз мога – знам нещо и дори не знаех, че го знам“.

 

АДАМУС: И колко продължи тази наивност на пробуждането? Месец, година или колко?

 

ШАМБРА 2: М-м (въздиша). Може би … може би все още продължава.

 

АДАМУС: Ах.

 

ШАМБРА 2: Така ми се струва.

 

АДАМУС: Не си преминала през загубата на всичко, когато живота изглежда като ад?

 

ШАМБРА 2: Да, о, о! Еми, да. Не, тоест аз …

 

АДАМУС: Защото в такъв случай това те очаква в бъдеще (смях).

 

ШАМБРА 2: Не, аз – не, добре. Имаше много възходи и спадове. Тоест ние всичко …

 

АДАМУС: Разбира се.

 

ШАМБРА 2: В някакъв момент си помислих, “Това е. Случи се“.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

ШАМБРА 2: А после просто така …

 

АДАМУС: Бум!

 

ШАМБРА 2: … младежа вече го каза.