МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия "Свръхчовек"

 

Шоуд 2 –АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представен пред Аления Кръг на 1 октомври 2016 год.

https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Вече усещам и чувам как ми готвите кафето (смях), като по команда. Вече не трябва да моля. Скъпата Сандра там шуми, разпенва, мели, пече и всичко това за чичо и Адамус (силен смях).

 

Добре дошли скъпа, Шамбра, добре дошли. Всички вие, които слушате в интернет,  всички, които днес са тук, добре дошли. Днешният Шоуд ще бъде малко по - различен.

 

ЛИНДА: Хм.

 

АДАМУС: Малко по - различен. Ще обясня по – късно, когато стигнем до там. Но вдишайте дълбоко и пуснете това, което досега сте усещали в Шоудовете. Всичко ще бъде малко по - различно.

 

Първо, днес имаме няколко гости, разбира се включително Малу (има предвид Малу Гаксиола, която не е отдавна премина). Запазихме място за нея на първия ред. Ако не възразявате, Малу да седи с вас на първия ред? Да (аплодисменти). Да.

 

Много кратко послание от Малу: тя каза, че интеграцията на физическото Аз Съм и напускането на физическия план - е много лесно; няма от какво да се страхувате. Но  също така, тя ви призовава да останете тук, на Земята, в това тяло, да поработите върху интеграцията, за да можете после да се наслаждавате на живота, колкото години решите да останете, абсолютно да се нас ...(чува се звук от кафемелачка; смях в  публиката) за тези които гледат по интернет и не чуват, от тоалетната се носи  отвратителен  шум (смях).

 

ЛИНДА: От тоалетната? Или от твоето кафе?

 

АДАМУС: А може би се прави моето кафе.

 

ЛИНДА: Мисля, че това е твоето кафе! (силен смях) Провери ли? Можете да погледнете в Клуба на Майсторите.

 

АДАМУС: Това кррррррррррррррр!

 

ЛИНДА: Можете ли да погледнете в Клуба на Майсторите?

 

АДАМУС: Сандра, къде ми е кафето?

 

ЛИНДА: Може ли да погледнем в Клуба на Майсторите?

 

АДАМУС: Ще погледнем в Клуба на Майсторите и ще видим, какъв е този шум.

 

ЛИНДА: Нали има камери там?

 

АДАМУС: Ще проверим тоалетните и Клуба на Майсторите (още смях).

 

ЛИНДА: Можете ли да превключите към Клуба на Майсторите?

 

АДАМУС: … за да погледнем какво става на това свято място? Какво става там?

 

ЛИНДА: Нека превключим към Клуба на Майсторите. Превключете към Клуба на Майсторите. Тогава всичко ще се изясни.

 

АДАМУС: Да отидем там, Линда.

 

ЛИНДА: Да, разбира се.

 

АДАМУС: Помогни ми да го изясним.

 

ЛИНДА: Да, разбира се!

 

АДАМУС: Този шум …

 

ЛИНДА: Разбира се!

 

АДАМУС: Не идва ли от тук шума? (проверява тоалетната) Кррррр! (още смях) Не, не е този шум. Не е този шум.

 

ЛИНДА: Сигурен ли си?

 

АДАМУС: Не е от тук.

 

ЛИНДА: Сигурен ли си?

 

АДАМУС: Определено. Излез от мъжката тоалетна!

 

ЛИНДА: Защото ти – ох!

 

АДАМУС: Този шум … (отваря вратата на женската тоалетна) О! Извинете. Извинете. Не бива да правите това там.

 

ЛИНДА: Там няма нищо!

 

АДАМУС: Да. И така, от къде идва този отвратителен шум?

 

ЛИНДА: Аааа.

 

АДАМУС: От къде може … (влизат в Клуба на Майсторите, Сандра му дава кафето) Аааа!

 

АДАМУС и ЛИНДА: (заедно) Аааа!

 

АДАМУС: Принцесата на Дракула ми е направила кафе. Позволи ми да те захапя за врата (той се прави че хапе Сандра по врата).

 

САНДРА: Ааа!

 

ЛИНДА: О! Добре го изигра!

 

АДАМУС: Да. Благодаря. Още една разходка в Клуба на Майсторите. Това е прекрасно, прекрасно място за хора - Майстори. Колко е уместно това днес.

 

И сега нека се върнем към работата.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Да. Благодаря за отвратителните звуци, Сандра (още смях).

 

ЛИНДА: Знаеш ли, живота е такъв, какъвто е.

 

АДАМУС: Още някой иска ли чаша кафе? Чаша кафе по време на Шоуда? Не? Не?

 

ЛИНДА: Но аз съм малко наплашена от твоето въображение, че можеш да преобърнеш кафето в такова нещо.

 

АДАМУС: Ах. И така, днешния Шоуд ще е малко по – различен …

 

ЛИНДА: Наистина ли?

 

АДАМУС:  …с Малу, седяща тук, смееща се, наслаждаваща се на всеки момент, с всички вас и някои други специални гости тук, в Клуба на Майсторите, в Комуникационния Център на Аления Кръг.

 

Изборите

 

Освен това нещо витае във въздуха, особено за тези от вас, които живеят в Америка, място за основаването на което съм помогнал, заедно с много от вас. Знаете, че сега върви предизборна кампания (някой казва, "Да!", смях в публиката). Слушали сте новините, върви предизборна кампания и болшинството от вас по целия свят знаят, че сега в Съединените Американски Щати наближава време за избори. Много е забавно между другото (силен смях).

 

ЛИНДА: Меко казано.

 

АДАМУС: Безусловно е забавно заради суматохата, шума и особено заради употребата на сила.

 

ЛИНДА: Ах.

 

АДАМУС: Изборите, независимо къде се провеждат като правило си имат работа с прилагането на сила. Сила. И искам всички вие да наблюдавате внимателно изборите тази година.

 

Преди много години, Тобиас каза, "Не гласувайте. Стойте зад ниската стена. Наблюдавайте за това което се случва." Аз няма да стигна толкова далеч, но и няма да ви кажа, че да гласувате е много важно. Гласувайте ако искате. Гласувайте за тези, които бихте нарекли най - непопулярни кандидати, просто за да разкарате популярните (смях). Дори и да не знаете имената им, дори ако те не знаят имената на някои от световните лидери, няма значение, просто... (още смях). Дори ако не могат да си спомнят собственото име, гласувайте за най - неизвестния просто за да докажете че силата - е илюзия, защото основните политически партии независимо от това в коя част на света се намират, са заседнали в прилагането на сила.

 

Те са безпомощни, защото са под влиянието, на така наречените групи със специално влияние. Те са под въздействието на парите. Под въздействието на религията. Те са под въздействието на толкова други неща, че докато стигнат до мястото на което се намират, те са толкова повлияни от властта - включително своята собствена - че те не могат да видят нищо друго освен властта. Когато стигнат до тази точка, те са пристрастени, както и всички около тях. Това е играта на власт. Те казват че служат на хората, но малцина наистина го правят. Всъщност минаха десетилетия откакто имаше народен кандидат, който наистина беше фокусиран върху службата на хората, а не обслужването нуждите на властта.

 

Усетете изборите тази година като нещо, което бихте нарекли духовно или метафизично изследване. Усетете ги със своето Майсторско чувство, без осъждане, прав ли е някои от кандидатите или не, без да се въвличате от разногласията на изборите, на това че лично ви засягат. Усетете ги. Какво става всъщност?  Обикновените хора какво правят те? Защо следват определени кандидати? Защо хората пощуряват по това? Защо има толкова разногласия и обиди? Всичко това е основано на силата и властта. Невероятно е да го наблюдавате. Абсолютно очарователно. Очарователно е изучаването на самото човечество по време на избори.

 

Аз нямам проблеми с изборите сами по себе си. Демокрация - а всъщност сега по света няма истинска демокрация, практикува се само имитация на демокрация - интересна е за наблюдаване. И когато станете наблюдатели, вижте колко от всичко това касае свободата. Думата свобода, а не акта на свобода. Разговорите за свободата, в също време в което не я дават на никого. В известен смисъл те я отнемат все повече и повече, но цялата динамика на свободата и силата е да работят заедно или една срещу друга. Слушайте как те поддържат определени кандидати, говорят за свободата, но в действителност я няма. Ще отида толкова далеч, че да кажа, че те всъщност не разбират какво е това свобода.

 

Свободата - това не е това, което хората ви позволяват да правите. Свободата - това е, което вие си позволявате да правите и тук има голяма разлика. Хората ще викат за свободата си, за правата си, които другите са длъжни да им дадат, в същото време истинската свобода е - във вас самите, в това, което си позволявате и давате. Никой не може да ви даде свободата. Никой не може да ви даде каквато и да било свобода. Може да седите в затвора и да имате повече свобода, отколкото човек отвъд пределите му, разхождащ се по улиците. Свободата - е вътрешно разбиране.

 

Когато слушате цялата политическа риторика, на тази предизборна кампания, а тя ще бъде в изобилие; когато я слушате, искам също така да се потопите навътре в себе си и да усетите избирателната система, която се намира в самите вас. Хмм. Кого ще изберат? Кой ще стане шефът? Кой ще управлява всички? Искам да се вслушате, защото има много красива аналогия между външните избори и вътрешните. Кой днес е шефът? Кой ще управлява - жертвеното човешко аз или властният човек? Дали това ще бъде травмирания и ранен аспект или това ще бъде здравия интегриран аспект?

 

Слушайте дебатите, това кой ще управлява, които всеки ден се случват във вашият ум.  Слушайте кой обещава повече свобода, кой обещава повече богатство, кой обещава повече щастие, кой обещава по - малко правила, но всъщност той никога няма да изпълни това, защото по този начин това човешко аз живее постоянно в нескончаеми избори. Слушайте кой манипулира резултатите. Слушайте кой лъже другите аспекти.  Слушайте кой дава по - големи обещания, но всъщност никога не ги изпълнява.

 

По предизборната кампания тази година в САЩ, мога да ви гарантирам едно -  никакви промени, никакви реални промени няма да се случат. Просто няма да има такива. Много риторика. Много разговори. Никакви реални промени няма да има.  Защо? Защото всъщност хората не искат истински промени. Някои искат малки промени. Болшинството от хората всъщност не искат промени. Независимо дали става дума за намаляване на данъците, но дори и тогава те ще го забравят след известно време. Хората не искат големи промени.

 

Слушайте изборите вътре в себе си - всички обещания, всички красиви думи за по -доброто, по - здраво тяло, затова да отслабнете, да се подмладите, да забогатеете - и политиците вътре, аспектите, които ви дават обещания и не ги изпълняват. Но на следващия ден те отново се завръщат, опитвайки отново да бъдат избрани. Кой ще управлява всички вас? А фактически, на практика се случват много малко промени.

 

Но, надявам се, че днес ще бъде малко по - различно. Надявам се. Ето защо изгонихме политиците, изгонихме политическите привърженици, изгонихме всички аспекти издаващия целият този шум и даващи всички тези обещания и днес ще се превръщаме в Майстори. Ще направим голяма и смела крачка. Ще изгоним всички тези безделници. Ще ги изгоним от града и ще получим истинска лична суверенност (одобрение и аплодисменти от публиката).

 

ЛИНДА: Почакай  секунда (тя му оправя костюма).

 

АДАМУС: Но почакайте, готови ли сте за промени? Това е истинския въпрос. И вие казвате "да" и аз го разбирам, но искам да ви помоля да се вслушате във всички останали кандидати, които казват, "ние ще направим промени", но всъщност няма. Те просто се опитват да ви успокоят.

 

Между другото за изборите винаги съм смятал, че духовниците трябва да се кандидатират.

 

ЛИНДА: Ооо! (аплодира)

 

АДАМУС: Да, свещениците, местните свещеници и свещенослужители трябва да се кандидатират. Те някак биват назначени - знам как го правят - назначават ги и те попадат тук. Кардинали и епископи, но те трябва да се кандидатират и нека гласуват всички, а не само католиците. Нека всички гласуват и ще видите какво ще стане.  Юдеите, мюсюлманите и всички останали би трябвало да гласуват за ...

 

ЛИНДА: Трябва ли да има ограничение в сроковете?

 

АДАМУС: И ограниченията в срока, да, в края на краищата не цял живот (Линда се смее и някои от зрителите се смеят).

 

Можете ли да си представите някои от политическите дебати или политическите реклами за избор на свещеник? "Ще се боря с дявола много по - силно от съперника си! Моя опонент беше забелязан в колата си със самия дявол и в леглото със самия дявол.  Аз ще се боря с дявола!" и ще обещае нещо по - малко (някой  се смеят). "Предлагам  25 процента намаление на десятъка за всеки гласувал."

 

ЛИНДА: Десятъка - това са 10 процента.

 

АДАМУС: А при нас ще има намаляване на десятъка с 25%. "Ще го намалим с 7,5 процента, това е всичко което трябва да дадете. В същото време в което моя опонент поддържа по - висок десятък за всички" (още смях). Можете ли да си представите какво ще става на изповедите? (смях)

 

ЛИНДА: Това разсейване ли е?

 

АДАМУС: Това е моя обичаен хумор (още смях). Един вид. Вид комедия.

 

Знаете ли, всъщност чувството за хумор на Възнесените Майстори силно се различава от човешкото. Така че ми се наложи цяла седмица да работя над тази смешка (някои се смеят). Цяла седмица, защото в Куба на Възнесените Майстори ние седим и си приказваме, "О! Видяхте ли човека, който днес попадна в катастрофа? Ах! Боже колко беше смешно!" Виждате ли хората не се смеят. Хората казват, "О, Боже мой! Те се смеят." Да, защото знаем, че това няма значение. Можем да се смеем над това.  Всъщност всеки Възнесен Майстор се е научил да се смее над всичко, защото това освобождава заседналата енергия. Над всичко. Над всичко. "Чухте ли за човека, който наскоро скочи от скалата? О, боже! Това беше смешно!"

 

ЛИНДА: Звучи като Оскърбените Майстори (игра на думи, в английският език думата "аscended" - "възнесен" и "offended" - "оскърбен" звучат сходно).

 

АДАМУС: Не, в Клуба на Възнесените Майстори това е смешно. Моля Шамбра, да си подготвят разказите, когато идват тук. Пригответе си разкази.

 

Разбирате ли, ние седим в Клуба на Възнесените Майстори вече хиляди, а може би десетки хиляди години - ние сме повече от 9000 - разказите остаряват (лек смях).  Нужна ни е свежа кръв, свежо месо в Клуба ... трябват ни вашите истории и сега ще ви разкрия една тайна - украсявайте. Не казвайте, "Когато бях дете много ме биха, после в училище не се харесвах на никого и после имах лоша работа" (говори със скучен глас).  Доукрасявайте!  Кажете, "Когато бях дете бях боец! Харесваше ми да ступвам другите деца, а после и мен ме ступваха. И в училище не се харесвах на никого, но ми беше все тая, защото си бях сам самичък. След това започнах тази скапана работа и я напуснах и известно време живях на улицата."

 

ЛИНДА: Чия е тази история? (смях)

 

Доукрасявайте! Не, когато се окажете там моля ви, почти ви умолявам, малко да украсявате разказите си, защото имаме само няколко много стари, сухи разказа. Малу  знае. Знаете ли, няма нищо лошо в това, да се подиграеш, малко да се разнообразиш.  Вземете най – лошото, което се е случвало в живота ви, най - страшното - и се  повеселете. Подгответе си тази история, защото когато попаднете в Клуба на Възнесените Майстори, ще има много напрежение. Изведнъж ще се окажете пред 9,693 Възнесени Майстори, а на тях от известно време им е скучно и не им е било много весело. Имат нужда от нещо ново, ще има огромен натиск върху вас за да им разкажете наистина добра история. Започнете да репетирате още от сега. Вземете най – лошото, което ви се е случвало в живота и го превърнете в история. Повеселете се.

 

Знаете ли, човешкия хумор е основан на конфликта и последващото освобождаване.  Конфликт, освобождаване. Конфликт, освобождаване. Все още се намирате в конфликт, пада ви настроението, "О, бедния аз и моя болен живот. И, ах, имах толкова тежък живот." Вземете историята, вземете трите най - лоши неща, които някога са ви се случвали, които някога сте правили, които някога сте направили на другите и започнете да работите с това. Погледнете в огледалото и репетирайте, тренирайте. Използвайте ръцете си. Ръцете - това е много важна част от играта на съзнанието. Използвайте ръцете си, малко жестикулирайте, ходете назад и напред.

 

Няма да повярвате. Неотдавна при нас дойде нов и този новак, нов Възнесен Майстор просто стоя там, "Да, имах доста интересен живот на Земята, малко медитирах и ... (говори със скучен глас). Обиграйте го малко. Та вие сте на голямата сцена пред Възнесените Майстори.

 

И ви казвам това по една много важна причина, след като направя пауза за кафето ми (Адамус отпива глътка). Мм. Казвам ви това по една причина, тъй като всъщност не го правите за Възнесените Майстори. Те имат нужда добре да се посмеят. Те наистина имат нужда добре да се посмеят. Правите го заради себе си, защото тези три най - лоши събития от живота ви, в които сте заседнали, които може би малко ви травмират, в които има енергийни възли - не са това, което се е случило в действителност. Ще ви разкажа за това точно сега. Не е това което се е случило.

 

Паметта. Спомените - това са просто емоции.Това не са факти и цифри. Спомените - всичко обръщат надолу с главата, ето така (Адамус си завърта главата от една страна на друга), да, и вие също (говори към камерата) си въртите главите – спомените - това не са факти и цифри. Спомените - това са емоционални възли.Те са заседнали.Те навлизат в паметта ви.Те са като покривало над цялото ви същество и ето защо си спомняте, "С мен се случи това страшно събитие." Повеселете се. Това ще освободи заседналата енергия. Ще видите хумора в това и ще започнете да виждате, че не това се е случило всъщност.

 

Ума ще настоява, "Това стана." Ума дори ще каже, "Като доказателство имам фотографии. Виж, счупих си ръката, а на главата ми направиха 10 шева. Имам снимка на това." Всъщност не това се е случило. Това е част от случката, но не е всичко.

 

Точно когато започнете да разигравате историята си, да я репетирате за момента в който се окажете в Клуба на Възнесените Майстори - защото те имат нужда добре да се посмеят - точно когато започнете да я разигравате ще разберете, че всички тези възприятия, целия този боклук, който съдържат - не е нищо по - различно от емоции. Това не са факти и цифри. Не.

 

В живота има факти и цифри например, че едно плюс едно е равно на две, но всъщност дори това не е факт. Това е част от реалността, но не е цялата. Всичко, което помните за себе си до този момент, всъщност не е реално. Всички тези спомени които нахлуват, всяко въздействие, всяко решение в живота ви - няма нито едно решение, което и да било прието решение, което да не е основано на емоциите. Ще кажете, "Ами, не, реших да си купя нова кола,защото старата се счупи." Това е емоционално решение. Днес няма да задълбавам в това, но това са емоции, защото всичко във вашата памет - не е нищо по - различно, от емоции - те приличат на енергиен възел - това е емоционална топка. И ще имате множество емоционални топки, множество душевни рани и тук идва ума. "Какво стана, когато бях на 20 години, какво стана преди пет години, какво стана когато се разведох, това което стана ..." Всичко това отива в емоционалния басейн, емоционалния резерв. Това не е реалността. Това не е цялата картина. Защото когато ви моля да поукрасите, аз не ви моля да лъжете. Моля ви да се избавите от своята стара лъжа, от, "Ето какво стана с мен." Това не е така.

 

Започнете да играете с това. Започнете да разказвате историята, най - лошото в живота ви, това за което дори ви беше трудно да си мислите - то понякога се появява в сънищата ви, понякога като фантомна гадна мисъл, от която после се опитвате да избягате - това не е което се е случило. Започнете да играете с него. Повеселете се с най - лошото събитие." Чували ли сте за момчето, което падна от скалата?" Всички в Клуба на Възнесените Майстори се смеят (Адамус се усмихва). Наистина, въпреки че знаем, че това не е задължително това за което си мислите. Човекът ще си помисли, "О,  Боже! Той е умрял." Да, всъщност това е смешно! Знаете ли, защото той беше готов за това. Той искаше да умре. Или не, той не е умрял; падна в езерото, наложи се да се научи да плува, въпреки че никога допреди не беше плувал и с него всичко беше наред (лек смях).

 

Доукрасявайте. Подгответе си истории. Доукрасете ги, тоест посмейте се над тях.

 

Но да се върнем към това за което говорих преди да ме прекъснете. Получавайте удоволствие! Боже! Провеждаме срещите си и аз обичам да бъда с Шамбра, но да ги изкарам от тук за да бъдат свободни, в потока, да се леят, плавно, гладко - понякога е трудно. Те стават и са толкова твърди. Получавайте удоволствие. Бъдете малко като актьори. Не сте си измислили всичко това. Всичко останало - ето какво сте си  измислили. Когато играете, вие позволявате себе си. Харесва ми да играя, защото всичко това е - съзнание. Не си измисляте. Вие изразявате себе си по множество различни начини, а не по ограничения човешки начин. Нима не се уморихте от  ограничения човешки начин на живот? (публиката отговаря, "Да") Добре. Така че играйте.

 

Както и да е, нека се върнем към свещениците и изборите.

 

ЛИНДА: Ууу!

 

АДАМУС: Свещеници, избори и безплатни Библии за всички. Безплатни Библии за всички (смях). Да.

 

ЛИНДА: Не сме хотел! (още смях)

 

АДАМУС: И по – малко покаяние, “О, ти съгреши! Едит, ти отново съгреши. Каза мръсна дума. Мамка му! Тя постоянно повтаря мамка му, знаеш ли? (смях) "Господи, Едит! Тоест, каква грешница! Но ако гласуваш за мен, ще ти направя петдесет процентна отстъпка от покаянието." Да.

 

ЕДИТ: Нищо подобно!

 

АДАМУС: Само два пъти, "Аве Мария", два пъти, "Отче наш" и веднъж "Какво по дяволите става?" (още смях). Да, само това. Можеш ли да ги кажеш…

 

ЕДИТ: Не, благодаря.

 

АДАМУС: Можеш да кажеш всичко, което поискаш. О, тогава искаш да останеш с мръсните си думи?

 

ЕДИТ: Не, това си е моя работа (някои се смеят).

 

АДАМУС: И трябва да гласувате за свещениците, а какво ще кажете за това, "Аз съм по – близо до Бог от моя съперник."

 

ЛИНДА: Какво?!

 

АДАМУС: "Ще ви дам по – добра стая на небесата. Не някакво първо или второ ниво, а ще ви отведа на седмото ниво на небесата, ако гласувате за мен."

 

ЛИНДА: Ти си мормон (още смях).

 

АДАМУС: Смесих всичко заедно. Малко мормони, малко юдеи …

 

ЛИНДА: Ах-ха! И така, ти си мормон.

 

АДАМУС: … малко от това, малко от онова.

 

ЛИНДА: Тук се подхлъзна.

 

АДАМУС: Знаеш ли, тъй като всъщност всички религии са еднакви. Те много приличат на политиката. Ето защо казвам, че трябва да правим избори със свещеници. Между политиците и свещениците няма голяма разлика.

 

ЛИНДА: Ох.

 

АДАМУС: И го казах точно тук и се гордея с това, да (аплодисменти). И защо?

 

ЛИНДА: Ох.

 

АДАМУС: Защо казвам това? И от едните и от другите има някаква полза. Не голяма, но има някаква полза, но и едните и другите се основават на какво? (публиката отговаря, "на властта") На властта. И едните и другите говорят за какво? За свободата!

 

ЛИНДА: Ммм.

 

АДАМУС: Не. Така че те много, много си приличат. Това би направило този свят още по – забавно място, ако духовенството можеше да се кандидатира. Но това е само моето мнение.

 

Нека вдишаме дълбоко. Още една глътка кафе. О! Толкова е приятно, когато има хубаво кафе в Клуба на Майсторите тук, в студиото.

 

ЛИНДА: Оо! И още как!

 

АДАМУС: И така, въпроса, който на скоро зададох на нашата среща в Южна Франция. Въпроса, който зададох на Шамбра и искам днес да го задам тук, защото е уместно. Много, много актуален въпрос. Линда, готова ли си с микрофона?

 

ЛИНДА: Винаги.

 

АДАМУС: Да. Добър костюм имаш днес (облечена е като фен на граф Дракула).

 

ЛИНДА: Благодаря.

 

АДАМУС: Изглежда си посетила моята родина.

 

ЛИНДА: Аз съм най – добрия приятел на Дракула.

 

АДАМУС: Кървава знаменитост (надписа на тениската и).

 

ЛИНДА: Дойдох до самата Трансилвания.

 

Дракула

 

АДАМУС: Дойде чак до Трансилвания, за да получиш това и разбира се болшинството от вас знаят историята, зад разказите за Дракула. Между другото за църквата (смях и Адамус се подсмихва). Бях много популярен из цяла Европа 1800 – година, популярността ми беше повече от обичайното. Бях като поп – икона, изглежда сега така ги наричате.

 

ЛИНДА: Ооо!

 

АДАМУС: Всички говореха за Сен Жермен.

 

ЛИНДА: Ооо!

 

АДАМУС: За мен се говореше в баровете, зад масата за вечеря и в публичните домове. Всички говореха, "Сен Жермен! Сен Жермен! Сен Жермен може да материализира в ръцете си злато и скъпоценни камъни. Сен Жермен никога не яде. Сен Жермен обича жените." Е, във всяко от тези твърдения има доза истина, но ... И така придобих огромна популярност и това безпокоеше църквата, защото хората и съветите на свещениците, "Какво ще кажете за Сен Жермен? Какъв тип светец е той?" А свещениците бяха толкова сконфузени, "Светец? Светец? Ах ..." Разбира се аз нарочно избрах това име, заради объркването, защото обичам да се веселя. Не бях светец. Това беше моето име, но аз изобщо не бях светец. "Какво ще кажете за Сен Жермен?" За това църковните старейшини се събраха заедно и решиха, "Трябва да направим нещо за да противодействаме на целия този мит и истории за Сен Жермен. Той става по - популярен от - няма да се побоя да кажа тази дума – Иисус." (Линда въздиша, Адамус се подсмихва).

 

ЛИНДА: Ох.

 

АДАМУС: Съществува голяма разлика между Иисус и Иешуа, така че не преживявай. Иешуа беше реално същество, което познавах; Иисус – това е фалшив, измислен човек, свръх нереално същество. Така че мога да кажа, че бях по – популярен от Иисус.

 

ЛИНДА: (удивително) Шшт! Продължавай! Продължавай!

 

АДАМУС: Трябваше да проведа гласуване по тази тема.

 

ЛИНДА: Штт!

 

Не, така беше и църквата беше много загрижена от фактора Сен-Жермен. Затова те наеха никому неизвестен писател от Англия на име Берм Стокер, който до този момент нямаше никакви интересни книги, но те знаеха че той ще пише всичко, което му кажат и му дадоха целия материал. Когато този персонаж Дракула гледа в огледалото, той не вижда отражението си, защото когато истинските Майстори погледнат в огледалото, те не виждат отражението на старото човешко аз. Те могат да виждат своя Майстор. Могат да видят своята светлина, но не виждат своето старо човешко аз, така че и останалите не го виждат, също и вие няма да го видите в своето майсторство. Хората няма да виждат това старо човешко аз. Те ще видят вашата светлина. Ето защо няма отражение в огледалото.

 

И чесънът (Адамус се усмихва). "Чесънът" - ще кажете вие. Никога не съм бил любител на чесъна. Защо да разваляте съвършената овесена каша с мед и орехи с чесън?! (някои се смеят). И в този момент това беше моята основна диета. Не бях голям почитател на чесъна или лука, както и Калдре, въпреки че някои утвърждават, че чесънът е полезен за организма. Е, ако организма ви прилича на канализация, то да, но всъщност не е чак толкова добър за вас. Аз стоях по - далеч от чесъна. Миризмата му е отвратителна и вкусът е ужасен. Извинете ме, чеснови варвари (още смях), но това наистина ... Така че не, не ядях чесън.

 

Затова те дадоха на Берм Стокер всички тези дреболии и късчета, всичко за мен; така че аз можех да се трансформирам - като Мерлин по – конкретно - от човек в своя Пакаува. Можех да ставам бухал или ястреб и да летя навсякъде.

 

И така, Стокер написа тази книга, преднамерено платена и вдъхновена от църквата, за да се противопостави на някои от митовете. Разбира се те не се готвеха да използват името "Сен Жермен", използваха всички неща, които се твърдеше че съм в състояние да направя. Те описаха всичко от името Дракула. Основаваха се на част от това, което можех да правя, а частично на интересния исторически персонаж Влад Цепеш, с когото не се асоциирах. Но те взеха двата персонажа, обединиха ги и ги поставиха в Трансилвания, което се оказа единственото, което ме нарани, защото аз обичам Трансилвания. Прекарах почти целия си живот и израснах в Трансилвания, едно от най - романтичните, загадъчни, красиви места на света и вижте какво направиха от това -църквата и писателя - направиха с цялата тази визия ... върни се тук (към Линда). Този образ на кръв и болка и енергийно подхранване ...

 

ЛИНДА: Какво? Нямам кръв, нямам кръв!

 

АДАМУС: … и всичко останало. Така че, да, това беше единственото, което наистина ме притесняваше. И така, това беше част от историята за Дракула.

 

Въпроса на деня

 

И така, до къде бяхме стигнали? Въпроса, който неотдавна зададох в нашата група. Въпроса, за който ще помоля Линда да поднесе микрофона към доброволци от публиката. Ако седите на тези столове, значи сте доброволци (смях).

 

Въпроса е следния: кой в този живот е най – близкия ви човек? Кой ви е най – близък? Все още ли е тук, във физическа форма или вече е преминал, кой ви е най – близък от всички? Линда, започвай.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Да, скъпа моя.

 

ТИФАНИ: Здрасти.

 

АДАМУС: Направила си красива стена от другата страна в Клуба на Майсторите.

 

ТИФАНИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Кой ти е най – близък от всички?

 

ТИФАНИ: Аз.

 

АДАМУС: Добре. Защо?

 

ТИФАНИ: Да. Защото не мога да избягам от себе си, колкото и да се опитвам (смее се).

 

АДАМУС: Да.

 

ТИФАНИ: От всички останали мога, но от себе си – не.

 

АДАМУС: Да. Човекът. Тук ще ти подхвърля предизвикателство. Имаше време, когато ти беше тежко със себе си. Казваш, че това си ти – най – близкия си човек – това е малко макио. Малко макио.

 

ТИФАНИ: Как така? Не го усещам като макио.

 

АДАМУС: Радвам се да чуя че го казваш, но виждам постоянните ти битки със самата себе си. Виждал съм отвращението, което възниква от някои части от теб, но все пак твърдиш че си най – близкия си човек.

 

ТИФАНИ: Ами, може би разбирам "близък" не както ти.

 

АДАМУС: Приятел?

 

ТИФАНИ: Приятел? Да.Тоест, ние – приятелите не винаги се погаждат.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

ТИФАНИ: Така че дори частите от себе си, които ненавиждах, все пак са ми по – близки от всички останали.

 

АДАМУС: Възниква интересен въпрос, ще можеш ли да довериш най – съкровените си тайни на самата себе си?

 

ТИФАНИ: До голяма степен.

 

АДАМУС: Тези, които си спомняш.

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: Да.

 

ТИФАНИ: Но, както ти каза, аз все повече и повече разбирам, че това не е истина, защото преминах през много в живота си, самобичуване, от начало ми хрумва нещо, а после идва срама. Става така, "О! Това се случи! О, толкова ме е срам."

 

АДАМУС: Да.

 

ТИФАНИ: Но аз разбирам все повече, какво всъщност е било това. Че това е просто моята гледна точка.

 

АДАМУС: Как бяхте вчера с твоя приятел? Как преживяхте вчерашния ден вие двамата? (тя замлъква) Ти и твоя приятел.

 

ТИФАНИ: Вчера?

 

АДАМУС: Вчера добър ден ли беше за вашето приятелство? Или лош?

 

ТИФАНИ: Вчера беше доста добър ден. Завчера – не много добър.

 

АДАМУС: Добре. Какво стана? Ако може да споделиш дори и отчасти. С какво беше лош за дружбата ви?

 

ТИФАНИ: Ами, цял ден се занимавах със самобичуване.

 

АДАМУС: Аха.

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: Ах, ти. Наистина добър приятел (някои се смеят). За какво?

 

ТИФАНИ: Защото се почувствах, сякаш отлагам толкова много неща.

 

АДАМУС: Да, точно.

 

ТИФАНИ: И не исках да обръщам внимание на някои от тях.

 

АДАМУС: Аха.

 

ТИФАНИ: И …

 

АДАМУС: И кой те изтезаваше?

 

ТИФАНИ: Аз.

 

АДАМУС: Твоя приятел.

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: Да, измъчваше те.

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: И как, добре ли беше?

 

ГИФАНИ: Не.

 

АДАМУС: Да. Искаш ли пак да се видиш с приятеля си?

 

ТИФАНИ: Да!

 

АДАМУС: Да? О, наистина ли?

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

ТИФАНИ: Искам да интегрирам всичките си … цялата аз.

 

АДАМУС: Да.

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: Да. Интересна дружба се получава (те се смеят), но както казваш, приятелските отношения един ден може да са добри, в друг да не са много добри. Добре. Ценя твоята …

 

ТИФАНИ: Днес се чувствам много добре.

 

АДАМУС: Добре.

 

ТИФАНИ: Да.

 

АДАМУС: Ценя твоята откровеност. Просто се уверих, че тук наричаме нещата с истинските им имена.

 

ТИФАНИ: Добре. Остана ли още макио, което искаш да чуеш от мен докато съм тук? (някои се смеят)

 

АДАМУС: (подсмихва се) Не сега.

 

ТИФАНИ: Добре.

 

АДАМУС: Трябва да се придържаме към графика (още смях).

 

По натам. Кой ви е най – близък от всички? Най – добрия приятел в живота ви. Микрофона е точно за теб.

 

ДИАНА: Лари.

 

АДАМУС: Лари. И защо Лари? Какво прави Лари особен? Лари – това е твоя преминал, прекрасен, любящ партньор. Да. Често ли чувстваш Лари близо до теб? (тя кимва, “да“) Да. Сънуваш ли Лари?

 

ДИАНА: Не много често.

 

АДАМУС: Не много често. Добре. Какво прави Лари особен?

 

ДИАНА: Мисля, че е защото бяхме изцяло и напълно себе си, многоликите си аз.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДИАНА: И имаше приемане на всички тях.

 

АДАМУС: За теб Лари ли беше безопасното пространство?

 

ДИАНА: Много безопасно.

 

АДАМУС: Добре. Прекрасно. Благодаря ти.

 

ДИАНА: Благодаря.

 

АДАМУС: И колко дълго бяхте заедно?

 

ДИАНА: Осем години.

 

АДАМУС: Осем години. Как мислиш, всичко това – имам предвид, това, че се срещнахте отново, че бяхте заедно – това карма ли беше, не лоша карма, но вие сте се познавали и преди?

 

ДИАНА: Несъмнено.

 

АДАМУС: Несъмнено. Да. Добре. Искам да ти задам много труден въпрос. Защо мислиш, че Лари си тръгна?

 

ДИАНА: (пауза) За да ми позволи да направя това, което трябва да направя сама.

 

АДАМУС: Добре, добре. И той както и до преди е близо до теб. Да.

 

ДИАНА: Да.

 

АДАМУС: Благодаря.

 

ДИАНА: Благодаря.