МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила”

 

ШОУД 8 - АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 2 април 2016 год.


Превод: Росица Стоянова 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус Бен Сен Жермен.

 

Добре дошли скъпа Шамбра. Добре дошли на нашата среща на това особено място.

 

Днес ще имате опитност в три действия. В три действия и в първото ще бъде Сен Жермен, Възлюбения Сен Жермен. Във второто ще бъде Адамус, а в третото ще има нов DreamWolk.

 

И така, нека вдишаме дълбоко. Днес ще има преживяване.

 

Разширение

 

Преди да пристъпим към първия акт, позволете ми обясня какво е моето разбиране за вашето разширение (по - рано Аления Кръг помоли за разширение на студиото на Шамбра; подробно за разширяването можете да разберете тук https://translate.yandex.ru/translate?ui=ru&url=https%3A%2F%2Fwww.crimsoncircle.com%2FHub%2FPledge-to-Expand&dir=&lang=ru-en ). Това разширение на студиото е на доста скромно място, но на място с голяма енергия и съзнание; разширението в ново пространство така или иначе ще се случи. То може да стане и тук. Защо? Защото всеки от вас също се разширява.

 

Разширението символизира промените, които всички вие преживявате. Това място трябва да расте и то ще расте. Разширението не се ограничава със съседното пространство; то ще отиде далеч, далеч защото всеки от вас вдишва дълбоко, отдръпва се от собствения си път и позволява, вие се разширявате. Далеч отвъд физическите сфери, далеч отвъд пределите на физическите сфери, далеч отвъд пределите на вашата единичност като човек, вие се разширявате в Аз Съм, което може да се намира навсякъде. То може да бъде на няколко места едновременно. Това е просветление.

 

Просветлението - това не значи да си екстрасенс, всесилен, супермен, идеален човек. Изобщо не е. Този човек все още ще съществува с всички свои недостатъци, с цялото си веселие, с всичките си сълзи, с всичките си човешки особености, вие просто ще откриете в себе си Аз Съм Тук, което е едновременно навсякъде.

 

Така че следващата крачка към разширяването на вашето физическо пространство просто символизира вашите стъпки към множеството пространства.

 

И така нека вдишаме дълбоко и да започнем с първото действие с Възлюбения Сен Жермен, след като получа кафето си.

 

ЛИНДА: А, вече го получи.

 

АДАМУС: Трябва да ми го подадат. (някои се смеят)

 

ЛИНДА: Сандра го донесе точно тук. Тя предвиди твоите нужди.

 

АДАМУС: Моля за извинение (отпива). И така ... (отива към катедрата си и връчва айпада на Линда)

 

ЛИНДА: Благодаря (смее се).

 

АДАМУС: Действие първо.

 

Първо действие

 

СЕН ЖЕРМЕН: Аз Съм Възлюбения Сен Жермен и познавах всеки от вас дори преди да дойде Тобиас. Всеки от вас - от Школите на Мистериите, в много, много животи във вашите сънища и в будното ви състояние.

 

Познавах ви още преди да дойда и да взема тази група след Тобиас. Идвах при всеки един от вас, облечен във Виолетовия Пламък, във времената на Виолетовия Пламък, знаейки, че вие се пробуждате и навлизате в съвсем нов свят.

 

Знаех че известно време ще бъдем разделени, докато води Тобиас. Това беше времето на Тобиас, неговата дълбока любов и разбиране. Това беше времето на добротата на Тобиас, но аз знаех, че ще се върна. Знаех, че ако успеете да преминете тези времена на ранното пробуждане с Тобиас, ние ще се срещнем отново във времената на просветлението и ето ни тук. Ето ни тук.

 

Както и преди съм с вас като Сен Жермен. Идвам при вас разбира се на много от срещите ни като Адамус. Понякога идвам при вас на лични срещи и беседи в ефирните сфери като Сен Жермен или Адамус в зависимост от деня, от вашето настроение, от това от каква връзка имате нужда. Но често идвам при вас като Сен Жермен за да ви напомня защо сте тук. Лесно е да го забравите. Както много пъти съм ви казвал, както много пъти Тобиас ви е казвал, много е лесно да се забрави защо сте тук. Толкова е лесно да се върнете към старото.

 

Сега тук, на тази планета болшинството от хората преминават през цикъла на еволюцията. Болшинството от хората са тук заради работата, заради своите кармични семейства. Болшинството от хората са тук заради това да направят живота си малко по - добър. Много са тук заради славата, парите и властта. Някои са тук заради - самопознанието. Но вие сте тук заради съвсем, съвсем друго нещо. Вие сте тук заради просветлението, осъзнаването, завършването на много, много дългото си пътешествие на тази планета, което ви преведе през множество удивителни животи. То ви преведе през толкова смърти. Преведе ви както през великата тъма на тази планета, така и през светлината.

 

Често ви беше трудно. По пътя се заблудихте и се появи страха, че никога няма да намерите пътя назад обратно към себе си. У вас се появи страха, че няма да си спомните как да се върнете назад. Но трябва да кажа на всеки от вас - не можете да не си спомните. Можете дълго да играете на това, че сте се объркали. Можете да играете на това че сте личност която всъщност не сте, но не можете да не си спомните. Това е Плода на Розата, за който говореше Тобиас преди толкова много години. Толкова е лесно да се върнете обратно в старите начини.

 

Така че често вие забравяте защо сте тук, в този живот и тогава се оказвате във вътрешен конфликт между човешкото аз и просветленото същество. Човешкото иска да направи себе си такова, каквито са всички останали. То се сравнява с другите хора. Опитва се да се впише обратно в биологичното си семейство, което не е задължително да представлява истинското му семейство. Да, в това семейство са вашите близки. Да, в това семейство има много удивителен опит. Но в крайна сметка то не е това, което сте в действителност.

 

Опитвате се да се впишете на работното си място. Опитвате се да се впишете в това, как трябва да действате и да изглеждате по определен начин. Но както вече сте разбрали нищо не става. Нищо не се получава, когато сте самостоятелни. Ще проработи когато изразявате себе си в “и”.

 

Можете да правите и това и другото. Всъщност можете да успеете да се впишете някак. Това не винаги е комфортно, но можете. И сега вие осъзнавате, че можете да бъдете този, който сте всъщност. Можете да бъдете Аз Съм. Можете да бъдете и едното и другото.

 

Къде се намирате

 

Много, много малко хора са стигали по този път толкова на далеч и никога до преди не е имало група от хора от целия свят, които да са стигали до това място. Това е място на проблеми и трудности, защото се променяте. Променяте тази личност. Променяте мислите си. Вашето тяло и биология се променят и човека се страхува от ставащото. Човека се опитва да спре процеса, който е естествен, който все едно ще се случи и правейки това, той предизвиква много повече стрес, много повече съмнения и не ви позволява, на всеки един от вас наистина да се насладите на това което наричаме въплътено просветление. Той не ви позволява да се насладите на динамиката на прехода от единично физическо човешко съществуване към многоизмерно, божествено едновременно.

 

Притеснявате се правилно ли правите всичко и като Адамус аз толкова пъти съм ви повтарял, че не можете да направите нещо погрешно. Но определено можете да лишите този процес от радост и красота - с цялото си безпокойство, вълнение, с всичките си човешки опити да контролирате и управлявате процеса, който човешкото аз не трябва да ръководи и управлява. Всъщност не трябва. Опитвате се да манипулирате Бога в себе си, да манипулирате с помощта на човека в себе си и това просто не работи.

 

Стигнахте до тази точка благодарение на своята упоритост, своя инат, своята решимост и всеотдайност, но от сега нататък тези качества престават да бъдат достойнства. Тези качества не работят. В действителност тези качества предизвикват гравитация, която ще ви завлече обратно в стария начин на действие, в старите мисли, в старите съмнения и старите проблеми.

 

Когато говоря с Шамбра за това какви са най - прекрасните им качества, в началото на списъка са предаността и привързаността. В началото на списъка са упоритостта, силното желание, настойчивостта и те ви доведоха до тук. Но дойде време да ги оставите в миналото.

 

И знам, че вие се гордеете с това колко добре сте се справили с предизвикателствата в живота ви. Гордеете се с това, че сте способни да се вкопчвате, да се заключвате и това ви помагаше много до сега. Но това качество не работи от тук нататък. 

 

Такова качество като любовта към себе си и приемането от човек към човека, качество, което вие наричате доверие, а аз го наричам позволение - с него продължавате от тук нататък. С качество, изящно като приемането на Аз Съм - ето с какво ще продължите от тук нататък. Ума ви не може да го постигне. Когато просто позволявате своята божественост, изящност и простота, вашия ум усеща че го пренебрегват, че му отказват нещо, което е заслужил.

 

Ума ще каже, ”Но това към което трябва да се върнеш, това, което те доведе до тук, което те промени и те направи уникален - това е упоритостта, решимостта и силата на разума”, но от този момент това вече не работи. Сега е важно доверието, позволението и приемането. Сега трябва да вдишате дълбоко знанието, нужно е да разберете, че всичко е много, много естествено, нужно е умението просто да пуснете.

 

Това е огромна стъпка. Много малко - много малко - някога ще стигнат толкова далеч, още по - малко ще стигнат до точката, в която ще могат просто да позволят и в позволението да знаят, че всичко се променя. Вашия начин на мислене, отношението ви към тялото, раждането, живота и смъртта; възприятието за живота, което имахте до сега; възприятието във вашите спомени; възприятието за света около вас - всичко това се променя и това може да е плашещо, потресаващо, но едновременно с това може да е удивително, вълшебно, прекрасно. Ето за това сте тук.

 

За това говоря с всеки един от вас в другите сфери и някои от вас си спомнят това, за някои от вас това беше много съзнателно преживяване. Но аз говорих за това с вас още преди години, когато дойде Тобиас и аз ви се явявах като виолетов пламък и казах, ”Сега дойде момента. Ти си готов. Ще бъда с теб на всяка крачка от пътя. Но ти трябва да го направиш. Ти трябва да позволиш. Не мога да го направя вместо теб”.

 

Знанието

 

Преди малко свиреше музика, докато течеше видеото - много особена музика - особена със своята композиция, особена по начина по който беше изпълнена, но също така специална защото заедно вляхме в нея същината на познанието за това което ви води. Това, което наистина ви напътства; не упоритостта и решителността, предаността, вашата лична вътрешна сила - това е което си мислите че ви е довело до тук - но всъщност познанието го направи.

 

Ние - вие и другите които работят с вас - изпълниха тази песен с напомнянето за знанието и след това в това преживяване исках да я пуснат още веднъж. Без видеото, само музиката.

 

Вдишайте дълбоко знанието за това, което наистина ви доведе тук, в тази точка, постоянното напомняне въпреки всичките трудности, всичките несгоди в живота ви, всички моменти в които искахте да се обърнете назад и да си тръгнете. Това е знанието. Това Аз Съм ви доведе до тук.

 

Дълбоко вдишайте това знание, тази енергия, която ви предава тази музика.

 

(свири песента “Quanta Qualia” с Хейли Уестерна)

 

И така, може ли песента в сърцето ви да прилича на песента, която чухме току - що? И в думите, в енергията, в музиката на тази песен в свободен превод значи: Скъпа душа, би ли била с мен. Скъпа Душа, може ли да бъдем отново заедно. Скъпа Душа, дойде нашето време.

 

Това е покана за Аз Съм Тук. “Аз Съм Тук, човек, бог, минало и бъдеще. Аз Съм Тук. Където и да избера да бъда, ние сме заедно, всички ние - човека, бога, миналото, бъдещето, това, което никога не е било реализирано, това което се е превърнало в рутина. Аз, Ние Сме Тук.”

 

Това е песента на душата - “Аз Съм Тук. Вече не съм единичен, вече не съм самотен, вече не вървя на никъде. Аз Съм Тук, няма на къде да вървя и няма нужда да ходя никъде. Аз Съм Тук. И от сега нататък всичко идва към мен. На никъде не вървя. ”Всичко от кафето до живота, до енергията, до всичко което ви е необходимо идва тук.

 

Нека вдишаме дълбоко с това.

 

В тази песен е напомнянето за знанието.

 

И завършваме първото действие с аплодисменти. (публиката аплодира)

 

Второ Действие

 

Второ действие.

 

АДАМУС: Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Добре дошли скъпи мои. Днес в залата енергията е хубава. Хубава енергия за всички гледащи онлайн.

 

Започваме срещата с въпрос, разбира се; с въпрос. Гледах как години наред Тобиас отговаря на въпроси, а всички вие се редите на опашка за да зададете същия въпрос, който сте задали миналия месец и по - предишния също, в нетърпеливо очакване да излезете и да попитате това, което вече сте питали. Сега въпросите задавам аз, защото знам че вие знаете. И така, скъпа Линда, би ли се приготвила с микрофона?

 

Какво Ново?

 

Какво ново стана в живота ви от миналата ни среща до сега, през последните 30, 31 дни? Какво ново стана в живота ви?

 

Започвай моля. Да. Говорихме за новото на миналата ни среща. Казах ви, че всичко ще става по новому. Никакви обновления. Планетата пребиваваше в пространството на обновлението, постоянните цикли, повтарящи сами себе си - да, леки разширения, малко по - различно облекло - но забавно нещо стана веднага след деня на Сен Жермен, след посланието на Шамбра. Какво стана? Ние прекрачихме прага, след който на планетата, не само за вас, а на цялата планета всичко ще бъде по новому. Някои неща още известно време ще продължават своя цикъл, но рано или късно всичко ще тръгне по новому. Това беше същината на беседата ни миналия месец.

 

И така, какво ново се появи в живота ви през последните 30 дни? Да, моля.

 

Ах! Сега, Линда....

 

СКОТ: Изненада, изненада.

 

АДАМУС: Преди да започнем, Линда трябва да обясниш нещо. Люси, трябва да обясниш нещо. Каква е - скъпи гости - каква е тази шапка? От къде се взе?

 

СКОТ: Просто за забавление.

 

АДАМУС: Просто за забавление.

 

СКОТ: Ето какво ново. Косата ми. Реших да си пусна косата (сложил си е перука с дълга сока и върху нея бейзболна шапка).

 

АДАМУС: Да, да. Но изглеждаш като член на някаква група, организация.

 

ЛИНДА: Почака, почакай. Ти попита какво се е променило през последния месец и когато огледах залата, за мен беше ясно и очевидно, че това е една от най - драматичните промени. (смях)

 

АДАМУС: Несъмнено. Какво - стани моля те - какво символизира това? Имаш интересна шапка. Имаш повече коса от преди и няколко други неща, пиратска тениска. Да. Какво представлява това? Новото в теб.

 

СКОТ: Това просто беше най - веселото разсейване от всички.

 

АДАМУС: Добре, добре. Харесва ми. Харесва ми. (Скот се смее). Не те ли видях на скоро в някаква политическа кампания? (смях) Да. Проверяваха ли ви за огнестрелно оръжие преди да ви пуснат тук? (Скот се смее) Добре. Добре. Готвиш ли се да набиеш някого днес? Да удариш някого в лицето, разбираш ли?

 

АДАМУС: Не. Не.

 

АДАМУС: Не, не.

 

СКОТ: Това ще противоречи на идеята на шапката.

 

АДАМУС: Добре, да. “Да направим Америка отново добра.” Добре, добре. Карай. Какво ново в твоя живот?

 

СКОТ: Ох, виж. Брат ми пристигна.

 

АДАМУС: Това не е ново. Той и преди е идвал. Така че, да. Това е различно. Това е промяна.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: Но това не е нещо ново. Тоест твоя брат е чудесен. Да, да. Но какво ново?

 

СКОТ: Мисля, че новото е ... няма много промени през изминалия месец, само въпросителния знак стана по - голям. Изглежда неопределеността е нараснала.

 

АДАМУС: Да, не знам какво да ти отговоря - хм - “макио”, “стига си лъгал” или “не съм сигурен”. (Скот се смее).

 

ЛИНДА: Ох!

 

АДАМУС: Това е едно и също, но какво каза току - що? Каза че искаш да се върнеш към Сен Жермен от ...

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: Да! Да (Адамус се смее) Това е меко казано...

 

СКОТ: Не, мисля че очаквах по - големи промени през последния месец, но нищо не стана.

 

АДАМУС: По - малко промени и това е ново.

 

СКОТ: Да. Имаше повече неопределеност, повече пустота, повече хаос.

 

АДАМУС: Добре. И така, по - малко промени от обичайното? Това ли е твоя отговор?

 

СКОТ: Не, ами - да, повече промени от обичайното, защото ...

 

АДАМУС: Повече промени.

 

СКОТ: ... това беше - за какво говори по - рано? - шаблоните, повтарящите се шаблони.

 

АДАМУС: Да, да.

 

СКОТ: Това беше като предсказание.

 

АДАМУС: Да.

 

СКОТ: А после то не се сбъдна.

 

АДАМУС: Случайно да имаше някакви странни сънища?

 

СКОТ: Имах (Адамус се смее). Имаше. Сега не ги помня.

 

АДАМУС: ”Не мога да си спомня”. Да, добре. Да, добре.

 

СКОТ: Да.

 

АДАМУС: И така, станало е нещо ново и дявол да го вземе, ти просто не знаеш какво е то.

 

СКОТ: Сигурен съм, че имаше нещо, да.

 

АДАМУС: Ах, имаше, добре.

 

СКОТ: Добре.

 

АДАМУС: Добре.

 

СКОТ: А ще ми кажеш ли какво беше?

 

АДАМУС: Не, не, не! (смеят се) Ще разкажа на всички по - късно. Мога ли да ви стисна ръката сър? (към брата на Скот) Да. Приятно ми е да се запознаем. Имаш хубаво семейство.

 

ЛИНДА: Ти вече познаваш ли се с тях?

 

АДАМУС: Аз съм от неговото духовно семейство, не от биологическото. Да. Добре. Добре, благодаря.

 

СКОТ: Да. Разбира се.

 

АДАМУС: Благодаря. Следващия.

 

ЛИНДА: Ах, Джен.

 

ДЖЕН: Ох.

 

АДАМУС: Да, и така, какво ново стана през последните 30 дни? Изправи се моля те.

 

ДЖЕН: Ох. С всеки изминал месец продължавам да си мисля че ще ми се получи, но нищо не става.

 

АДАМУС: Да, да (Адамус се смее). Опитвала ли си се да тренираш вкъщи? Нали знаеш все едно си с микрофона, правиш се че съм пред теб, а милиони хора гледат и се правиш че отговаряш?

 

ДЖЕН: Не.

 

АДАМУС: Не.

 

ДЖЕН: Това вероятно не е нещо, което аз някога бих ...

 

АДАМУС: Ако идвах тук като публика, бих правил точно така.

 

ДЖЕН: Да.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ДЖЕН: Да си отбелязвам.

 

АДАМУС: Да, да си отбелязваш. Да, тренировка, тренировка, тренировка.

 

ДЖЕН: Тренировка, тренировка. Хм, нещо ново.

 

АДАМУС: Нещо ново. Тридесет дни. (Адамус имитира тиктакането на часовник)

 

ДЖЕН: Разбрах, че, хм ...

 

АДАМУС: Добре. Можеш да спреш до тук (смеят се). Просто спри ...

 

ДЖЕН: Да, добре.

 

АДАМУС: ... върни микрофона, да. Не, разбира се, но ти си забелязала, че?

 

ДЖЕН: Как да кажа? Не съм свикнала да дишам осъзнато.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДЖЕН: Но забелязах, че започнах много по - често да го правя през последния месец и открих, че аз ... (започва да плаче). Използвам фразата ”Аз Зная, че Зная”.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

ДЖЕН: Много по - често от преди.

 

АДАМУС: Това е хубава фраза. ”Знам че Зная. Знам, че Зная. Знам че Зная”. Да. Да. Всъщност можеш да напишеш детска книжка. Да. Добре.

 

ДЖЕН: Възможно е.

 

АДАМУС: Да, благодаря. И така, през последните 30 дни, осъзнато дишане? Добре.

 

ДЖЕН: Осъзнато дишане и си напомнях - “Аз Знам, че Знам”.

 

АДАМУС: Да! И всъщност това излиза отвъд пределите на пространството, където си напомняш че трябва да мислиш за това че - “Аз Знам, че Знам” - защото понякога продължаваш: ”О, а какво знам?” Но не трябва да е така - вдишваш осъзнато: “Аз Знам” - ето така - и то е просто така. “Аз Знам”, а после не се замисляш от къде го знаеш. Просто го знаеш. Да. Нека опитаме заедно да вдишаме. Аз знаммм. (пее)

 

ДЖЕН: Аз знаааамммм!

 

АДАМУС: Ето така. Виждаш ли, малко театър, малко драма! Хайде! (смее се) Събуди се, раздвижи се! Нека да опитаме още веднъж.

 

ДЖЕН: Аз знаааая.

 

АДАМУС: Не беше зле, но няма да те вземат в операта, нека опитаме още веднъж.

 

ДЖЕН: Добре.

 

АДАМУС: Аз Зная! Ето така (въздиша).

 

ЛИНДА: Като жаба (някои се смеят).

 

ДЖЕН: Аз Знааая.

 

АДАМУС: Добре, още веднъж.

 

ДЖЕН: Искаш ли с музика?

 

АДАМУС: Разбира се. Кой ще свири?

 

ДЖЕН: Аз Знаааяяяя.

 

АДАМУС: Добре и климатика се включи (смеят се). Прекрасна синхроничност. Благодаря. Благодаря. И после ще се отпуснеш в това. Ще се забавляваш, защото това е, “Аз Зная, че Зная”, (леко напрегнато), помните ли, какво казах в първото действие. Повече никакви усилия по пътя ви. Всички вие се гордеете с големите си белези, със силата и решителността си. (Пфу!) Сега оставяме това назад.

 

ЛИНДА: Ох!

 

АДАМУС: След това ти ... да не би да ти се случи точно сега? (някои се смеят)

 

ЛИНДА: По - късно, по - късно.

 

АДАМУС: Чух: ”Ох!Ох!” (смях)

 

ЛИНДА: По - късно.

 

АДАМУС: Не беше толкова силно. Просто ”Ух!” (още смях) Докато не усетиш цялата енергийна промяна в тялото си, защото си го позволила. Не мислиш и не се напрягаш. Просто казваш: ”Аз Зная. Ах! Аз зная!” Ето така. Добре. Давай.

 

ДЖЕН: Искаш ли да го направя?

 

АДАМУС: Да, искам да го направиш. Да. Сигурно се шегуваш. Да.

 

ДЖЕН: Да.

 

АДАМУС: Да.

 

ДЖЕН: Пред многомилионната публика.

 

АДАМУС: Искаш ли шоколад?

 

ДЖЕН: (смее се) Може да е от помощ.

 

(тя се умълчава)

 

АДАМУС: Здрасти Едит. Как си?

 

ЕДИТ: Добре.

 

АДАМУС: (шепнешком) Ще я почакаме.

 

ДЖЕН: Знам.

 

АДАМУС: Ти даде ли вече вноската си? (говори за разширението на Аления Кръг)

 

ЕДИТ: Да.

 

АДАМУС: Добре. С всички тези дяволски пари, които получавате и аз също бих успял. (някои се смеят)

 

ДЖЕН: Извинявай. Вече си дадох всичките.

 

АДАМУС: Това е разсейване.

 

ДЖЕН: Извинявай.

 

АДАМУС: Това е нарочно разсейване, защото много навлезе в главата си.

 

ДЖЕН: Да.

 

АДАМУС: Нека просто да го направим заедно. Аз знаааяяя! (пее)

 

ДЖЕН: Може ли да го направим всички заедно?

 

АДАМУС: Разбира се.

 

ДЖЕН: Добре.

 

АДАМУС: Разбира се. Можеш да правиш каквото си поискаш. Ти си Майстор.

 

ДЖЕН: Отлично.

 

АДАМУС: Защо не попита по - рано? “Хе, нека го направим заедно!”

 

ДЖЕН: Хе, нека го направим всички заедно. Добре, едно, две, три.

 

ВСИЧКИ: Аз Знаааяяя!

 

АДАМУС: Благодаря.

 

ДЖЕН: Идеално.

 

АДАМУС: Благодаря. Прекрасно. Прекрасно.

 

ЛИНДА: Между другото, нейния син Шамбра, Ръсел Андерсон, е направил нещо ново - как се нарича този музикален стил? Нещо съвсем уникално и прекрасно.

 

ДЖЕН: Нещо подобно на алтернативен рок ...

 

ЛИНДА: Алтернативен рок.

 

АДАМУС: Ах, каква реклама в шоуто ми?

 

ЛИНДА: Да, така е. Как се казва това?

 

ДЖЕН: Нещо като алтернативен рок. Това е - да. Той направи видеоклип “Течна Лейди”.

 

АДАМУС: Течна Лейди.

 

ДЖЕН: В него се разказва за пътешествие във времето...

 

АДАМУС: Да, добре.

 

ДЖЕН: ...”дупки прокопани от червеи” и живот в различни измерения.

 

АДАМУС: Отлично. Донеси го следващия път.

 

ЛИНДА: Да, тя има син - Шамбра ...

 

АДАМУС: Сложи го на масата. Продавай го.

 

ЛИНДА: ...Ръсел, Шамбра, нейния син.

 

АДАМУС: Донеси диска следващия път. Да.

 

ЛИНДА: Да. Да.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ДЖЕН: Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря. Добре. Какво ново? До сега имахме само брат, който е дошъл на гости и обучение по дишане. Добре. (Линда се смее).

Следващия. Какво ново? Ах. Добре дошло. Какво ново?

 

ТАНЯ: Да бъда тук.

 

АДАМУС: Да бъдеш тук.

 

ТАНЯ: Определено.

 

АДАМУС: Ти от къде си?

 

ТАНЯ: Дойдох от много места.

 

АДАМУС: Мм, кажи няколко.

 

ТАНЯ: Ами, Далас.

 

АДАМУС: Далас. Не, не. Ти не си от там - тоест, може би живееш в Далас. Би ли станала? И аз ще стоя прав. Ще сляза долу (някои се смеят, докато той слиза) До Далас.

 

ТАНЯ: Хюстън.

 

АДАМУС: Хюстън. Е ... кажи нещо. Кажи, “Аз Съм Това което Съм”.

 

ТАНЯ: Аз Съм Това което Съм.

 

АДАМУС: Не си от Хюстън (още смях). Нека опитаме още веднъж. От къде си?

 

ТАНЯ: Родена съм в Лисабон, в Португалия. Израснах в Бразилия.

 

АДАМУС: Аз самия съм се родил недалеч от там.

 

ТАНЯ: Да. Да.

 

АДАМУС: Добре. Добре.

 

ТАНЯ: След това дойдох в Базел ...

 

АДАМУС: Базел.

 

ТАНЯ: ... във Франция. Недалеч от Германия.

 

АДАМУС: Може ли да те прегърна? (публиката възкликва ”Ооо”) Франция. Добре. Защо по дяволите се премести в Хюстън? (смях) Добре да спрем до тук. Какво ново през последните 30 дни?

 

ТАНЯ: Тридесет дни.

 

АДАМУС: Тридесет дни.

 

ТАНЯ: Ново?

 

АДАМУС: Ново.

 

ТАНЯ: Преместването ми от Хюстън в Далас, американските летища, нов град, нови хора, нова работа.

 

АДАМУС: Това е доста ново.

 

ТАНЯ: Доста.

 

АДАМУС: Много ново. Добре. Но ти и преди си се местила, очевидно ...

 

ТАНЯ: Да, но не така.

 

АДАМУС: ... за това всъщност, това не е ново, да? Това е просто същия стар преход на някъде. Това не е съвсем ново. Хм.

 

ТАНЯ: Това е различно.

 

АДАМУС: Това е различно, но не е ново. Разбираш ли за какво говоря?

 

Добре. Искам наистина да усетите това, какво ново стана наистина ново и прехода от едно физическо място на друго - не е особено ново, това е просто преместване - това става защото нещо сменя нивото си. Това води до промяна във външния свят, но причината е в това, че новите неща са станали на вътрешно ниво.

 

ТАНЯ: Аз смятам че всичко е взаимосвързано.

 

АДАМУС: Да, да.

 

ТАНЯ: Да. Осъзнатостта, това което ти наричаш осъзнатост.

 

АДАМУС: Да, но по - конкретно. Има нещо. Не е нужно точно сега да си го припомняте и да го кажете сега, но беше сякаш нещо вътре във вас прещраква. Това е нещо ново.

 

ТАНЯ: Дойдох при теб. Помогни ми.

 

АДАМУС: Ах! Тя иска да и го кажа. Добре. Ти беше много тясно свързана с много от миналото си - имам предвид от миналите животи, дори и от този живот: оставайки на същото място, в същия район, в същите връзки и така нататък - и известно време нещо вътре в теб си каза: ”Време е да приключа с всичко това”.

 

ТАНЯ: Да.

 

АДАМУС: “Ще пусна приятелите си, семейството си и всичко останало”. Ето това е новото.

 

ТАНЯ: Точно, стана от само себе си. Аз нищо не съм правила.

 

АДАМУС: Ах! Ах! Ах! И наистина, прекрасно го каза: ”Не ми се наложи да правя нищо, всичко стана от само себе си.” Съвършено вярно и именно тук стана нещо ново. Случи се само. Човека си казва: ”Какво трябва да направя? Как да планирам всичко? И трябва ли да медитирам, пея мантри или още нещо?” Всичко става от само себе си. И искам всеки от вас да започне да осъзнава това. Вие си казвате: ”Не Знам. Това стана от само себе си”. Не, вие - вие го позволихте да се случи. Ето това е нещо ново. Това наистина е осъзнатост. Добре. (някои се смеят) Добре. Благодаря. Радваш ли се, че дойде тук? (някои аплодисменти)

 

Добре, още няколко новости. Какви са новостите?

 

ЛИНДА: Добре, да видим. О, ето тук има нещо интересно.

 

АДАМУС: Ах, да. Ах! Какво ново? Днес си седнала на хубаво място.

 

ШАМБРА1 (жена): Да.

 

АДАМУС: Дойде по - рано?

 

ШАМБРА1: Приятелите ми дойдоха по - рано.

 

АДАМУС: О! О! Някой ти е запазил място?

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: А тук може ли така?

 

ЛИНДА: Не!

 

ЕДИТ: Да.

 

ШАМБРА1: Дойдох тук много рано.

 

АДАМУС: Много рано. Добре. Добре. Така да бъде.

 

ШАМБРА1: Добре.

 

АДАМУС: Защото иначе щях да те помоля да седнеш назад.

 

ШАМБРА1: Добре.

 

АДАМУС: Да, добре. Какво ново?

 

ШАМБРА1: Много ме развълнува потенциала за нещо ново след всички тези животи.

 

АДАМУС: Добре. Харесва ми. Тя се развълнува.

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: И какво те развълнува?

 

ШАМБРА1: Ами, стана ми интересно и започнах да си представям какво би било и нещо не ми се получи.

 

АДАМУС: О.

 

ШАМБРА1: Но поне има потенциал.

 

АДАМУС: Да. Развълнува те нещо ново.

 

ШАМБРА1: Потенциала ...

 

АДАМУС: ...но ти не знаеше какво е било то.

 

ШАМБРА1: ... нещо ново след всички тези животи.

 

АДАМУС: Нещо ново. Добре. Развълнува те нещо ново и стана ли нещо ново?

 

ШАМБРА1: Нищо, което да осъзная.

 

АДАМУС: О, по дявалите!

 

ШАМБРА1: Извинявай.

 

АДАМУС: Тя каза: ”Нищо, което да осъзная”. Но нещо се е случило.

 

ШАМБРА1: Добре.

 

АДАМУС: Станало е и точно за това ще говорим днес. Човек просто продължава да прави всичко по старому и си мисли, че новото - това е осъзнатото дишане, което не е лошо, но не е ново; или че повече промени от всякога - но това не е нищо ново, то винаги се е случвало - и човека си мисли, ”Ами, преместих се на друго място. Това е ново”. Това е същия стар цикъл, просто малко по - различна настройка. За това искам да започнете да осъзнавате, кое е наистина новото.

 

Добре, значи теб те развълнува нещо ново. Не си мислела че нещо ново се е случило, защото се оглеждаш настрани и си казваш: ”Къде е то? Къде е ?”, защото вие искате нещо друго в живота си, защото всички вие сте изморени от това, заседнали сте в старото. Знаете ли, намирате се в много забавно положение. Вие наистина сте уморени от това, че сте заседнали в старото, но когато ви попитам: ”Кой иска да се въплъти още веднъж?”, всички отговарят: ”Ох, ох, не”. (смях)

 

ШАМБРА1: Точно.

 

АДАМУС: Но когато ви казвам: ”Готови ли сте за просветлението си точно сега?, отговора е: ”Ами, хм, хм” (прави се че се крие от отговора). Така че това е дилема.

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: Добре. Имате ли идея какво може да е това?

 

ШАМБРА1: Мисля ...

 

АДАМУС: Моля те, говори на микрофона ...

 

ШАМБРА1: Добре.

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА1: Започнах по - добре да разбирам, как да си творец на собствената си реалност.

 

АДАМУС: Да, е, не съвсем. Но знаеш ли и го казвам с пълното си уважение и почит, но човек си мисли че при него се е появила повече яснота. Но - не. Не съвсем. Не съвсем. У човека все още няма яснота, както и преди и човек се опитва по навик всичко да разбере, но не му се получава. И човека продължава да се опитва да вземе някакви думи от тук да ги очовечи и това няма да стане. Ще ви разкажа за това след малко. Не искам още да го разкривам.

 

ШАМБРА1: Добре. Благодаря.

 

АДАМУС: Добре. Искам да се изкажат още двама, а след това ще свалим картите.

 

ЛИНДА: Ще разкрием картите? Добре, ще видим.

 

АДАМУС: Още двама. Но може би някой ще улови същината ...

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: ... преди да я разкажа.

 

ЛИНДА: Да улови?

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА 2 (ЖЕНА): При мен стана голяма промяна, благодарение на което доверието ми в себе си силно се увеличи.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА2: По - рано имаше огромна стена, а сега е до коляното.

 

АДАМУС: Това все още е стена.

 

ШАМБРА2: Това все още е стена.

 

АДАМУС: Това все още е стена.

 

ШАМБРА2: Но тя вече не е така висока.

 

АДАМУС: Би ли могла - ще те прекъсна за малко. Вече го направих.

 

ШАМБРА2: Да. Както винаги.

 

АДАМУС: И така, нека престанем да казваме “но”. Хората казват “но”, а божествените Майстори - “и”. (тя се смее) И това е така! Хората - са просто едно голямо ”но”. Винаги го има това ”но”. “И”. Хайде ...

 

ШАМБРА2: Проблема е в това ...

 

АДАМУС: Много от вас казват: “О, на мен наистина повече ми харесва Сен Жермен”. И това е някак...

 

ЛИНДА: Да, да. Върни го.

 

ШАМБРА2: Така да бъде!

 

ЛИНДА: Къде е?

 

АДАМУС: Така да бъде. Знаеш ли тук има тайна. Това е ”и”.

 

ШАМБРА2: И.

 

АДАМУС: Не един от тях. Аз Съм това е “и”. Не че преди съм бил Сен Жермен, а сега съм Адамус. Те са “и”.

 

ШАМБРА2: Абсолютно.

 

АДАМУС: Това е ”и” и ти също го можеш.

 

ШАМБРА2: Това е доста подобно на моите усещания.

 

АДАМУС: Именно. Така че ти наистина си близо до целта, докато на пътя ти не се появи “но”.

 

ШАМБРА2: Да.

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА2: Това го има все още в при мен.

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА2: Недостига на доверие в себе си се разсея. Много по - близо съм до това коя съм. Виждам го. Усещам го. На няколко места остана това ”но”.

 

АДАМУС: Няколко стени, няколко “но”. Да.

 

ШАМБРА 2: Но те са много по - ниски от преди. Много, и съм доста по - близо, чувствам го и съм много по - щастлива от както знам коя съм и къде съм от когато и да било.

 

АДАМУС: Добре. (аплодисменти). Добре. Добре. Вярвам ти толкова. (показва с ръка много малка част)

 

ЛИНДА: Аххх!

 

АДАМУС: Не, не, не! Аз просто - нека, ще обясня. Слабо ти вярвам, защото вярвам че вие, някои от вас наистина се чувстват по - добре - стените са станали по - ниски, “но - тата” в живота ви са станали по - малко, но това както и до преди са си стени и “но - та”. Те все още съществуват. И знаете ли какво? Те никъде няма да изчезнат и това е нормално.

 

Не се опитваме да разрушим стените и да взривим “но”. Ние про ... (и двамата се смеят) ние просто казваме: ”Имам тези човешки черти. Има човек, който се съмнява, не се доверява, той е параноик, шизофреник, психар и сектант”. (и двамата се смеят) и ...

 

ШАМБРА 2: И иска да пребие няколко души около къщата си.

 

АДАМУС: Да, да. Да! И това е нормално. Виждаш ли, когато се опитваш просто да забравиш човека и да кажеш: “Ще спра да бъда човека, който никога не ми е харесвал и ще приложа усилия, ще измисля как да го направя, ще се моля за това и не искам да бъда този човек”, става нещо забавно.

 

ШАМБРА 2: Това не работи.

 

АДАМУС: Това не работи. Ти ставаш още повече човека, който не ти харесва. За това трябва да вдишаш дълбоко и да си кажеш:” Ах! Аз съм и този човек ...”

 

ШАМБРА 2: И.

 

АДАМУС: И! И изведнъж както на кадрите на видеото https://www.youtube.com/watch?v=zhmRMhQdqm0, показано по - рано - изведнъж вместо една свещ се появяват две. “О! О! Аз и също така божественото”. А след това още една свещ: ”Ах ти! Аз съм космическо извънземно”. И още една свещ: ”О! Аз съм прекрасен актьор”. И още една свещ: ”И аз съм - това нещастно същество, но ми харесва да играя тази роля”. Изведнъж се появява свободата. Преставаш да съществуваш в единствено число - ”Аз работя върху стените си. Правя стените по - ниски. Намалявам своите “но” ... Разбираш ли?

 

ШАМБРА2: Стоя на стената.

 

АДАМУС: Точно така. Така стигаме до “и”. Ето в това е магията. Ето къде е свободата. Тогава всъщност ще откриеш, че ти е харесвал този човек обграден от стени и “но - та”. Тоест: ”Това беше интересно творение, изпълнено със съмнения, страх, тревоги, трепет и всичко останало. Това е удивително и аз също съм бог. Аз също така съм велик творец.“ И, И, И, разбираш ли?

 

ШАМБРА2: Да!

 

АДАМУС: Ето това е ново.

 

ШАМБРА2: Да!

 

АДАМУС: Ето това е ново! Искам да забие камбаната - Това е нещо ново!

 

ШАМБРА2: “И” - тата сега са много повеч