МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила“

ШОУД 4 – АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 5 декември 2015 година

http://www.crimsoncircle.com 

Превод: Росица Стоянова

 

Аз Съм това Което Съм, професор Адамус, Аз Съм Дикенс, Сен – Жермен (публиката вика и ръкопляска).

 

Добре дошли, скъпа Шамбра, на тази високо енергийна среща. Приветствам всички, които слушат онлайн, които са се събрали тук днес. Ах!

 

Прекрасно, прекрасни, интересни, удивителни костюми (много от зрителите за облечени в новогодишни костюми). Има нещо в обличането. Има нещо в промяната на обичайната рутина, което ви кара да се чувствате различно. Всъщност това влияе на клетките на тялото ви. Наистина, а също така влияе и на вашия разум. Това го отваря за нови възможности. Но клетките в тялото ви … (Адамус се спира до Сарт, който се е преоблякъл като жена, публиката се смее). Да, … да, отваря го за множество възможности. Извинете, коя тоалетна ползвате в почивката? (още смях)

 

САРТ: Не разбирам.

 

АДАМУС: Не помниш. Благодаря за кафето с ванилия (обръща се към Сандра) и ще може ли малко Калуа днес?

 

ЛИНДА: Не.

 

САНДРА: Не.

 

АДАМУС: Струва ми се, че ще имам нужда от него. Ох, хмм (още смях).

 

И така, добре дошли, скъпа Шамбра. Да. Когато се преобличате, както ще ви каже Сарт, вие просто се чувствате по - различно. (смях) Това докосва всяка клетка в тялото ви. Вече не сте ограничени от старата рутина, за да бъдете да кажем просто мъжки клетки. В тях го има и това другото. Нима не се усещаш по – леко в мокасини? (Сарт кима) Да, да. Ах, да, да. (Адамус се усмихва)

 

Шамбра, искам да обърнете внимание. Чувствам се много по – комфортно в този костюм от колкото в обичайните дрехи на Калдре (Адамус има цилиндър и е с фрак, като Дикенс).

 

ЕДИТ: Изглеждаш чудесно.

 

АДАМУС: Благодаря. Благодаря, както винаги (някои се смеят). Прекарах голяма част от последния си живот с шапка. Не с такава бейзболна, а с шапка на джентълмен. Да и бастун за Калдре. Но с годините започнах да ходя повече (още смях). Искам да обърнете внимание, да разгледате енергиите сега тук.

 

И ето ни тук на 5 декември. Събрахме се заедно в бързо променящия се свят. За това ще поговорим днес. Това е стандарт, образец на новата духовност на планетата. Това не е Ню Ейдж. Не, не са Ню – Ейджъри, мисля че бихме седели в кръг, на колене или още по – набожно, сериозно. Нямаше да има много смях. Тук в никакъв случай не е католическа църква. Представяте ли си да отидете с тези костюми в католическа църква? (някои се смеят). Ммм.

 

САРТ: Мен биха ме отлъчили от църквата. (Адамус се смее)

 

АДАМУС: Веднага щяха да те направят свещеник.

 

ЛИНДА: Ох!! Ох!!( публиката се смее и ръкопляска) Ох!

 

АДАМУС: Както вече казах – ако го усещате – това е нов стандарт, дори не за духовност. Това е просто съзнание и вие сте достатъчно луди, за да бъдете неговите пионери. Вие сте тези, които крачат отвъд пределите на нормите.

 

За това се изисква да си малко луд, може би доста лудост. Изисква се голяма доза хумор. Изисква се голямо чувство за хумор. Изисква вътрешен баланс, за да имате възможност да си проправите път през нормите. О, този свят е пълен с правила.

 

Днес сме се събрали тук и очевидно това не е джамия и ми е все едно дали това ви харесва или не (Адамус се смее и говори на камерата). Ще кажа на Мохамед, ако продължавате (Линда въздиша) – да ми се молите така.

 

ЛИНДА: Млъкни!

 

АДАМУС: Познавам го много добре, той ми е добър приятел. Той стои в Клуба на Възнесените Майстори. Наистина.

 

И така, вие можете да се смеете, можете да живеете, можете да отидете отвъд рамките и точно за това обичам да работя с всеки един от вас, обичам времето, което прекарваме заедно.

 

И така днес ще ви бъдат поднесени четири блюда от Адамус.

 

ЛИНДА: Ой, ой.

 

АДАМУС: … за съзнанието. Да. Първото блюдо, за закуска ще бъдат много актуални въпроси за взаимодействие с аудиторията. Така че се гответе днес да получите микрофона. Едит, защо извърташ поглед? (някои се смеят)

 

ЛИНДА: М?

 

АДАМУС: Видях я – ето Едит. О, Едит повтори пред камерата.

 

ЕДИТ: О, влезе ми муха в окото. (смях)

 

АДАМУС: Скоро ще ти влезе муха още някъде (още смях и публиката казва,“ Охх!“)  В мозъка очевидно. Очевидно. Днес изглеждаш великолепно скъпа моя.

 

ЕДИТ: Благодаря.

 

АДАМУС: Да. Наистина. Тя наистина изглежда добре. Изглеждаш по – млада. Не изглеждаш изморена, Едит. Едит, ти си истинска рок – звезда за целия свят. Ех, ето отново очите. (смях) Ти си истинска рок – звезда за целия свят. Хората гледат –“Как върви при Едит този месец? Как е Едит – как се заяжда с Адамус?“ Но сега умората е изчезнала. Какво е това?

 

ЛИНДА: О, изчакайте. Искаш ли микрофон?

 

АДАМУС: Да, да, микрофона.

 

ЕДИТ: Аз просто … ох.

 

ЛИНДА: Изчакай.

 

АДАМУС: След момент, Едит.

 

ЕДИТ: Благодаря.

 

АДАМУС: Някой ден ще направим цял филм – моментите на Едит (някои се смеят). Какво ти е днес на очите, скъпа моя? Какво ти е на очите? Очите, продължават да се извръщат ето така – ммм – ммм – ммм – ето така (Адамус си извръща очите, още смях). И така, Едит на какво се дължи? Изглеждаш подмладена.

 

ЕДИТ: Просто се чувствам комфортно със себе си и много силно се обичам, просто не мога да се справя с извръщането на очите (смях).

 

АДАМУС: Но защо изглеждаш по – млада, няма я тази умора, както обикновено?

 

ЕДИТ: Еми, подмладих се!

 

АДАМУС: Добре. Какво става с тялото ти?

 

ЕДИТ: Разбира се то винаги е здраво.

 

АДАМУС: Винаги е здраво.

 

ЕДИТ: Да.

 

АДАМУС: Еее, ммм.

 

ЕДИТ: Така е.

 

АДАМУС: Подобрило се е в последно време. Ъ … ще се върнем към това по – късно. Благодаря ти.

 

Като първо блюдо ще задам няколко въпроса на аудиторията, така че се пригответе; всеки от вас може да получи микрофона във всеки момент. Никога не знаете, кога Гринч ще ви донесе микрофона (Линда е облечена като герой от детска американска приказка с автор Доктор Сюз “Как Гринч открадна коледата“). Независимо дали сте тук за първи път или сте ветеран, както се казва, можете да получите микрофона днес. Хм.

 

Второто блюдо ще бъде обсъждане, лекция, наблюдения - второто ще бъде привеждане на всичко в яснота. Третото ще бъде личен мераб във фантазията, отвъд пределите на разума. Да. На четвърто …(някой казва: “или извън ума“). Извън ума. Извън тялото. Не знам за разума.

 

На четвърто място, ах, за повече напрежение и мистерия ще го определя по – късно. (някой казва: “ооо“) О. Да. Така е по – интригуващо. Интригуващо, завладяващо.

 

Първия въпрос

 

И така, първия въпрос, Гринч приготви ли микрофона?

 

ЛИНДА: О, да. О, да.

 

АДАМУС: Първи въпрос: ето, в края на календарната година сме; в това време винаги е хубаво да направите оценка каква е била годината за вас, да видите всички нови обещания – които аз наричам лични лъжи – които правите за себе си за догодина. И така, първия въпрос за тази 2015 година, по скалата от едно до десет, в която десет е най – високия бал, най – добрия вариант, едно е най – ниския, най – лошия вариант, до колко ви се получава да бъдете естествени? Как стоят нещата с позволението? Как са нещата с оставането извън менталното объркване и позволяването на това нещо наречено просветление да дойде по естествен начин в тялото и ума ви?

 

Харесва ми бастуна.

 

ЛИНДА: Да, вече разбрахме.

 

АДАМУС: По скалата от едно до десет, до колко непринудена беше за вас 2015 година? Усетете за момент. До колко естествени бяхте? Ммм.

 

Добре. Линда, готов ли ви е микрофона? (Адамус взима чашката си с кафе, отпива и  бута свещта от масата). Опа. (някой казва “гадост“ и някои се смеят). Благодаря. Това е вълшебна свещ. Никога не изгаря. Да.

 

САМ: Шест.

 

АДАМУС: Шест.

 

САМ: Шест.

 

АДАМУС: Тази цифра вдъхновяваща ли е?

 

САМ: Би могла.

 

АДАМУС: Би могла.

 

САМ: Разбира се, защо не?

 

АДАМУС: Да, да.

 

САМ: Това е хубава цифра.

 

АДАМУС: Хубава цифра, да. Тоест – ако се беше запитал в края на годината, как стоят при теб нещата с непринудеността, с позволението всичко да идва към теб, позволението на собственото си просветление в тялото, в разума, би бил доволен от шестицата?

 

САМ: Не бих бил силно впечатлен, навярно, не.

 

АДАМУС: Правилно, не много впечатлен. Добре. Следващата година предполагам, през 2016 година към колко ще се стремиш, по същата скала?

 

САМ: Просто ще позволя всичко да си дойде по реда.

 

АДАМУС: За мен това звучи като десет (смеят се). Естествено. Добре. Остани така още малко – тоест искам да обсъдим нещо (някои се смеят).

 

САМ: Добре.

 

АДАМУС: Това което виждам е: започваш, спираш, започваш, спираш, мислиш, отстъпваш, попадаш в неприятности …

 

САМ: Мхм.

 

АДАМУС: … отпускаш се, всичко идва. Ти забелязал ли си тази зависимост?

 

САМ: Да, да.

 

АДАМУС: Да, да. И къде се намираш в този момент в тази зависимост?

 

САМ: Мисля, че отстъпвам назад от всичко гореизброено.

 

АДАМУС: От всичко гореизброено. Добре.

 

САМ: За сега.

 

АДАМУС: Какво ще направиш, за да си по естествен във всичко това?

 

САМ: Тоест, ако мисля за това означава – отново да попадна в цикъла.

 

АДАМУС: Горе – долу.

 

САМ: Да.

 

АДАМУС: Горе – долу.

 

САМ: Не знам има ли добър отговор на всичко това.

 

АДАМУС: Ще престанеш ли да мислиш?

 

САМ: Дали ще престана да мисля?

 

АДАМУС: Да, да.

 

САМ: Едва ли.

 

АДАМУС: Едва ли, дори никак. Добре.

 

САМ: Да.

 

АДАМУС: Добре. Карай. Благодаря.

 

САМ: Да.

 

АДАМУС: Продължаваме. Оценете по скалата от едно до десет до колко позволявате просветлението да се случи по естествен начин във вашето тяло, в ума ви и във всичко останало?

 

ШЕРИЛ: Бих казала седем.

 

АДАМУС: Седем! Малко по – добре от Сам, добре. Доволна ли си от това? (тя се смее) Мисля, че знаем отговора.

 

ШЕРИЛ: Разбира се, бих искала просветлението да дойде още сега и всичко …

 

АДАМУС: Разбира се. Би могло.

 

ШЕРИЛ: Е, добре, избирам го точно сега.

 

АДАМУС: Добре, но можеш ли да го позволиш?

 

ШЕРИЛ: Даа!

 

АДАМУС: Спри се на “избирам го“. Добре. Всички вие вече сте там. Знам, че всички вие вече сте там, но можеш ли да го позволиш?

 

ШЕРИЛ: Мисля, че да.

 

АДАМУС: Това не беше много …

 

ШЕРИЛ: Не прозвуча, не прозвуча с ентусиазъм, така ли? (смее се)

 

АДАМУС: Не. Ами, не, не, не, не, не. Не, всички вие сте го избрали и за това то ще стане. И това, което прави всичко грубо и понякога трудно – това е, че вие не го позволявате. Вие не позволявате доверието, не допускате че то е реално. Все още стои въпроса – все още стои този въпрос –“Истина ли е всичко това?“. Или ние просто се събираме тук веднъж месечно за веселба, да се позабавляваме заедно, да …

 

ЛИНДА: Веселба?

 

АДАМУС: … да се облечете или преоблечете (някои се смеят).

 

ЛИНДА: Веселба?

 

АДАМУС: Да получите някакво облекчение от скуката на ежедневието или това наистина се случва?

 

(тя млъква)

 

Колко си се променила през последните пет години?

 

ШЕРИЛ: О, боже!

 

АДАМУС: Да.

 

ШЕРИЛ: Много.

 

АДАМУС: Да. Как по – точно?

 

ШЕРИЛ: (пауза) Аз много …

 

АДАМУС: Изчакай секунда (Адамус маха нещо над главата и). Добре.

 

ШЕРИЛ: Благодаря.

 

АДАМУС: Имаше една същност, която стои твърде близо. Много мила, но …

 

ШЕРИЛ: Добре.

 

АДАМУС: … мислеше си: “сега я снимат с камерата …“ (тя се смее) Готово, тръгна си.

 

ШЕРИЛ: “За това ще ме снимат заедно с нея“.

 

АДАМУС: Да.

 

ШЕРИЛ: Доверявам се повече на Вселената, за това, което идва към мен.

 

АДАМУС: О, Вселена – мелена. Това нищо не значи. Извинявай. Знам, че ти имаше предвид друго, но аз не обичам тази дума. Вселената. Какво? Какво? Аз Съм.

 

ШЕРИЛ: Повече се доверявам на своето собствено Аз Съм и съм в него.

 

АДАМУС: Добре, защото Вселената ще те цапардосва винаги, когато може.

 

ШЕРИЛ: Да, така е.

 

АДАМУС: Забелязала ли си го? Всеки път, когато вселената може да ти изиграе лоша шега, всеки път, когато може да те цапардоса няколко пъти, ще го направи, защото Вселената – това е просто енергия, която чака, просто си стои в очакване, в неутрално състояние, в очакване на съзнанието – или недостига на съзнание – и тя ще те удари. Така, че да, ти създаваш всичко сама.

 

ШЕРИЛ: Обичам се повече от преди.

 

АДАМУС: Добре. Добре.

 

ШЕРИЛ: Повече приемам това, което съм.

 

АДАМУС: Да.

 

ШЕРИЛ: Ценя това, което съм.

 

АДАМУС: Аз също.

 

ШЕРИЛ: О, благодаря. И за теб мисля така. (смее се)

 

АДАМУС: Благодаря. Общо взаимно възхищение, да.

 

ШЕРИЛ: О, истина е! Истина! (смее се)

 

АДАМУС: Добре. И така, седем, харесва ми това число. А колко ще бъде до година?

 

ШЕРИЛ: Искам да си позволя да бъда още по – отворена.

 

АДАМУС: Добре. По скалата от едно до десет …

 

ШЕРИЛ: Минимум.

 

АДАМУС: Минимум колко?

 

ШЕЛИЛ: Минимум десет.

 

АДАМУС: Добре. Добре, благодаря.

 

ШЕРИЛ: Много ти благодаря.

 

АДАМУС: Още двама. Същия въпрос преди да преминем към следващия. Как се развиха нещата при вас тази година по скалата от едно до десет? Тоест просветлението ще дойде при вас, но колко често седите и се притеснявате за това, стресирате се? Да, скъпа моя.

 

 НАНСИ: Мисля, че около осем, дори девет.

 

АДАМУС: Да, бих ти дал девет. Наистина. Да.

 

 НАНСИ: Добре.

 

АДАМУС: Аз го усетих и погледнах и … да. Добре. А догодина?

 

 НАНСИ: Най – малко девет.

 

АДАМУС: Минимум девет. Какво ще правиш тази година? Какъв съвет можеш да дадеш на Шамбра тук и на тези, които гледат по целия свят, за да позволят тази естествена еволюция в просветление?

 

 НАНСИ: Мисля, че когато наистина много остарееш, това помага (смях и аплодисменти).

 

АДАМУС: Добре и в това има истина, въпреки че се случва на всеки. Защо остаряването? Какво общо има с него?

 

НАНСИ: Не знам. В него просто има свобода.

 

АДАМУС: Има. И ако не възразяваш, ще стигна още по – далеч, ти боиш ли се от смъртта?

 

НАНСИ: Не.

 

АДАМУС: Добре. Добре, защото много се безпокоят за това и при това всъщност не живеят. Те се притесняват заради някаква надвиснала болест; а след това “Вселената“ им я дава.

 

НАНСИ: Е, ако се разболея от нещо най – вероятно ще умра.

 

АДАМУС: Точно. Ще дойдеш да видиш мен и останалите. Имаме си прекрасен клуб на Възнесените Майстори. Ще ти дам пропуск или може би си имаш собствен, ако разбираш за какво говоря (смее се). И така, добре. Благодаря.

 

Още един. Къде сте по скалата от едно до десет?

 

ВОЛФГАНГ: Аз ли?

 

АДАМУС: Да.

 

ВОЛФГАНГ: Да.

 

АДАМУС: Тук в Аления Кръг правим така, предаваме микрофона.

 

ВОЛФГАНГ: Добре.

 

АДАМУС: Както индианците си предават лулата на мира. Ние си предаваме микрофона.

 

ВОЛФГАНГ: (киска се) Три.

 

АДАМУС: Три. Тоест, ти си ментален човек.

 

ВОЛФГАНГ: Да. (смее се)

 

АДАМУС: Да, да. Като какъв работиш?

 

ВОЛФГАНГ: Програмист.

 

АДАМУС: Ох! (Линда се смее) Ооо. Кой би си помислил! (Волфганг се смее) И така, програмист, а защо си толкова ментален?

 

ВОЛФГАНГ: Пппфффф! Бих казал, че защото има много за което да се притеснявам.

 

АДАМУС: Да, ако ти харесва да се притесняваш. (Волфганг се смее) И имаш остър ум, много трениран и е много интересно, че днес си тук, защото ще направим нещо по въпроса. И така, ти си ментален във всичко. Всичко премисляш. Прекарваш всичко през ума. Колко далеч те отведе всичко това тази година?

 

ВОЛФГАНГ: Ммм. Не много далеч.

 

АДАМУС: Не много далеч. Но в крайна сметка това те доведе тук, в Колорадо.

 

ВОЛФГАНГ: Да! (смее се)

 

АДАМУС: Защо си тук? Заради Шоуда, разбира се.

 

 

ВОЛФГАНГ: Заради неделния тренинг на програмистите в Боулдър.

 

АДАМУС: Ах, ти! (смеят се) Бум! Ще ти опиша нещо. Основавайки се на това, което ще правим днес, основавайки се на това, до колко си отворен да приемаш – да предположим, че нещо в твоя ум се промени и ти отидеш на този голям празник на програмистите, на обучението и просото нищо не разбираш. Ти седиш там, професори, учители се изказват, правиш всичко, което правят останалите програмисти, не знам какво е; програмираш и просто не можеш да уловиш същината. Няма я. Изгубил си връзката, така да го кажем. Изгубил си я. Какво ще стане после? Какво ще правиш? Ще седнеш в самолета и ще се върнеш вкъщи, не знам, ще напуснеш ли работа? Ще се питаш какво не е наред – да ще се чудиш какво не е наред (Волфганг се смее). Да. Ти седиш там и просто не улавяш смисъла. Просто нищо не разбираш. Какво ще направиш тогава? Няма нищо в теб. Имали ли сте такова усещане наскоро? (публиката казва: “ Да“) Това, което си правил отново и отново в продължение на много години, това, в което си станал специалист; един ден седиш пред екрана на компютъра, длъжен си да го правиш и разбираш, че вече трети час седиш пред екрана и нищо не става. Какво ще направиш?

 

ВОЛФГАНГ: Добър въпрос. Так…

 

АДАМУС: Знам (Волфганг се смее).

 

ВОЛФГАНГ: На тренинга ще има изпит и разбира се си мисля какво би станало, ако не взема този изпит.

 

АДАМУС: Да, какво ще направиш?

 

ВОЛФГАНГ: Хм. Мисля че живота ми ще тръгне в друга посока (смях).

 

АДАМУС: Готов ли си за това?

 

ВОЛФГАНГ: Пфф!

 

АДАМУС: Пффф! Много“пффф“ днес. Да. Нещо с микрофона ли не е наред? (Волфганг се смее) Какво ще стане ако не вземеш изпита? Това края на света ли е?

 

ВОЛФГАНГ: Не, разбира се, че не.

 

АДАМУС: Не, не, не. Ти просто ще мислиш глупости за себе си, “Лош програмист“.

 

ВОЛФГАНГ: Отчасти, да. (смее се)

 

АДАМУС: Да, да. “Второстепенен програмист“. Да. Какво ще направиш с това? (Волфганг въздиша) Ще ти кажа, какво ще направиш, защото ще бъда точно в твоя програмистки ум. Ти ще си кажеш: “Всичко това е уместно. Всичко е наред. Няма нищо толкова лошо в това че зяпаш екрана на компютъра. Работата не е в това, че остаряваш или ти влияе часовата разлика или смяната на часовете или каквото и да било. Това е уместно. Няма да вземеш този изпит; широко се усмихваш и казваш: “Значи дойде момента. Настъпи времето, така или иначе“.

 

Също така може да вземеш изпита и в крайна сметка така и ще стане. (Волфганг се смее). Сядаш зад екрана, но сега у теб го има този потенциал, който ти дадох и ти ще мислиш за него, защото вече си се замислил веднъж и ще си кажеш: “Боже, бях толкова праволинеен. Наистина толкова бях фокусиран върху следващия изпит, после върху следващия, но … има още нещо“. И може би ще успееш да останеш програмист. Може би ще програмираш отвъд пределите – на това, което някога си знаел. Вече няма да програмираш използвайки линейния подход.

 

ВОЛФГАНГ: Да, разбира се, мислил съм за това (смее се). Защото аз винаги мисля.

 

АДАМУС: Да, да.

 

 

ВОЛФГАНГ: Когато дойдох тук, в главата ми беше този въпрос. Имам диплома по електроинженерство след това завърших докторска степен, сега ще взема този голям изпит и така нататък. Така че това просто е поредица от изпити, които следват един след друг и …

 

АДАМУС: Да и колко …

 

ВОЛФГАНГ: … това всъщност няма значение.

 

АДАМУС: Колко дипломи можеш да получиш?

 

 

ВОЛФГАНГ: Струва ми се, че вече имам доста (смях).

 

АДАМУС: Ъ … не, дипломите  - са хубаво нещо. Доказваш си нещо, но как ще продължиш после? И цялото това сумтене … искам да те оставя насаме, за да обобщиш всичко. Да, не е чак толкова зле. Ще те сръчкам, ако останеш в ума си. Ще те изкарам от там, защото отвъд него има още нещо и ще се върна към този въпрос след малко. Но все пак благодаря.

 

ВОЛФГАНГ: Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря за хубавия смях. (залата аплодира)

 

ЛИНДА: Благодаря за хубавия смях.

 

АДАМУС: Колко още може да се търпи? Колко още ще търпите този линеен път, колко още ще търпите разума, колко още ще преследвате духовните си цели, за които преди 10, 20 , 30 години бихте казали: “Това ли е единственото, което ми е важно в момента? Колко още от това?“ И това е точката, в която се намираме в момента, вие се намирате; това е точката на пречупване.

 

До сега имаше малки неравности, нюанси, корекции, но сега всичко стига до преломния момент, както никога до сега. И за това днес ще свършим определена работа, Тимоти с отиването отвъд ума.

 

Втори Въпрос

 

Следващия въпрос, който искам да задам е следния: хората, каква е тяхната самооценка – на хората като цяло – по – скоро положителна или по – скоро отрицателна – възприятието, самооценката, по – скоро положителна ли е или по – скоро отрицателна? Говоря за това как се усещат хората като цяло? Като цяло добре или зле? Да, добре или зле? Оценката им за себе си, Дейвид не е нужно да става дума за теб, а просто за хората като цяло.

 

ДЕЙВИД: Хората като цяло – по – скоро  зле.

 

АДАМУС: Зле. Добре. И защо?

 

ДЕЙВИД: Те се осъждат, опитвате се да живеят съвършен живот.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДЕЙВИД: Което е невъзможно, както знаем.

 

АДАМУС: Правилно. Самооценката е по – скоро отрицателна според теб; колко е отрицателна – първа степен, втора степен? В каква степен? Какъв е баланса?

 

ДЕЙВИД: Тя … съзнателната самооценка се различава от несъзнателната.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДЕЙВИД: И подсъзнателната – е силно отрицателна. Съзнателната – не е чак толкова лоша.

 

АДАМУС: Добре. И следващата част от въпроса, как те възприемат околния свят; по – скоро положително или по – скоро отрицателно?

 

ДЕЙВИД: По – скоро отрицателно.

 

АДАМУС: По – скоро отрицателно.

 

ДЕЙВИД: Особено сега в този момент.

 

АДАМУС: И така имаме две отрицателни оценки.

 

ДЕЙВИД: Да.

 

АДАМУС: Две отрицателни оценки, защото те оценяват себе си негативно и възприятието им за обкръжаващата среда е доста негативно. Какво негативно има в техния свят?

 

ДЕЙВИД: От всичко намиращо се в тяхното полезрение, нищо не работи.

 

АДАМУС: Правилно.

 

ДЕЙВИД: Било то политиката или тероризма, данъците, равенството, свободата.

 

АДАМУС: Добре. Отлично. Добро наблюдение. Да всичко е против тях. Добре. Добре. Отлично, благодаря. По – натам.

 

ДЕЙВИД: Благодаря.

 

АДАМУС: Добър отговор, Дейвид (някои аплодират). Аплодисменти в голф клуба (Дейвид се смее).

 

Да. И така, първата част от въпроса себе – възприятието на хората, по – скоро положително ли е или по – скоро отрицателно?

 

ЛАРА: Отрицателно.

 

АДАМУС: Отрицателно. Колко е отрицателно?

 

ЛАРА: Ммм. Много.

 

АДАМУС: Колко, да кажем че нула – е неутрално и следват минус едно, минус две, минус три – всяка степен означава все по – лоша оценка.

 

ЛАРА: Ако е до минус десет, то бих казала – минус седем или минус осем.

 

АДАМУС: Седем е доста зле. Ах, ти. Ако живота ми тепърва започваше и бих искал да направя кариера, бих пожелал да стана психолог, психиатър или фармацевт – едно от трите. Те доста си приличат. И така, доста негативно, много негативно се възприемат. Какво е възприятието им за околния свят?

 

ЛАРА: Еми, мисля че е същото.

 

АДАМУС: Същото.

 

ЛАРА: Да.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

ЛАРА: Има смисъл в това.

 

АДАМУС: Да. И какво негативно има в обкръжаващия ги свят?

 

ЛАРА: Мисля, че в настоящия момент просто всичко, което става по света.

 

АДАМУС: Всичко.

 

ЛАРА: Да.

 

АДАМУС: Дай ми няколко примера, за нещо, което веднага ти хрумва. Негативно.

 

ЛАРА: На пример тероризма.

 

АДАМУС: Да. Теб безпокои ли те?

 

ЛАРА: Това, което стана в Париж, силно ме обезпокои.

 

АДАМУС: Да?

 

ЛАРА: Да.

 

АДАМУС: Това някак повлия ли ти?

 

ЛАРА: Да, много силно.

 

АДАМУС: Да. А това, което стана тази седмица?

 

ЛАРА: Реших да не задълбавам в това и то не ми повлия особено.

 

АДАМУС: Правилно. На практика не можа да се настроиш?

 

ЛАРА: Да. Да.

 

АДАМУС: Да. Много ли мислиш за това?

 

ЛАРА: Не.

 

АДАМУС: Добре. Карай.

 

ЛАРА: Но мислех преди няколко седмици.

 

АДАМУС: Това изтощава емоционално.

 

ЛАРА: Да.

 

АДАМУС: Това е уморително енергийно. Когато наблюдавам енергийните полета на хората или на групи от хора след такива инциденти, както в Париж или Сан Бернардино, енергийните нива – не само при няколко човека, но при всички – се снижават. Там има комбинация от вцепеняване и тъга, това е интересна комбинация.

 

ЛАРА: Да, именно.

 

АДАМУС: Да. И така ти даваш седем и седем – отрицателно, отрицателно.

 

ЛАРА: Аха.

 

АДАМУС: Добре. Превъзходно. Още няколко, скъпа Линда. Благодаря. Добри наблюдения. Още няколко.

 

ЛИНДА: О, нека да попитаме съветника.

 

АДАМУС: Ах!

 

ЛИНДА: Да. Между другото, тя иска да стане съветник на Шамбра, ако мислиш че имаш нужда от такъв. Можеш да вземеш Джули Мак (Адамус се усмихва). Духовен съветник в Новите Енергии.

 

АДАМУС: Можем да изпишем телефона и електронната и поща в долната част на екрана.

 

ДЖУЛИ: Отлично.

 

АДАМУС: Да. И така, хората …

 

ЛИНДА: Тя ще приема по телефона.

 

АДАМУС: … възприятието им за себе си. Ти работиш с хора …

 

ДЖУЛИ: Аха.

 

АДАМУС: … в областта на консултациите. Обикновени хора или Шамбра?

 

ДЖУЛИ: Наблюдавам огромен кръг от хора. За това …

 

АДАМУС: Огромен кръг от хора.

 

ДЖУЛИ: Наблюдавам, да, наблюдавам Шамбра и отделни осъзнати хора.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

ДЖУЛИ: Така, че е различно. Виждам, че при различните хора оценката е променлива от три до десет. Така че …

 

АДАМУС: От три до десет. Добре така че смяташ, че това е достатъчно … всъщност каква оценка би дала ти?

 

ДЖУЛИ: Бих казала седем.

 

АДАМУС: Седем. Седем плюс или седем минус?

 

ДЖУЛИ: Седем минус.

 

АДАМУС: Седем минус.

 

ДЖУЛИ: Еми, като цяло, да.

 

АДАМУС: Масовото съзнание, негативното възприемане на себе си. Добре. Добре, а сега възприятието им за света.

 

ДЖУЛИ: Подобно.

 

АДАМУС: Подобно.

 

ДЖУЛИ: Да.

 

АДАМУС: Боже. Днес наистина стигнахме дъното (смее се). Какво ги интересува повече от всичко в обкръжаващия ги свят, към кои проблеми в крайна сметка се отнасят негативно?

 

ДЖУЛИ: Определено наблюдавам, че всеки път, когато се случи събитие със световен мащаб, хората много често се отнасят негативно към него.

 

АДАМУС: Просто ден за ден ако трябваше …

 

ДЖУЛИ: Сега – към политиката.

 

АДАМУС: Политиката. Добре, но когато идват да поговорят с теб, за какви проблеми всъщност говорят, когато говорят за живота си?

 

ДЖУЛИ: Депресия, тревога, всичко … Виждам все повече и повече хора.

 

АДАМУС: Те знаят ли от къде се е появила?

 

ДЖУЛИ: Това, което виждам когато говоря с хората за живота – много от тях са толкова наплашени и не правят нещата, които биха ги радвали, това, което биха искали, което им харесва.

 

АДАМУС: Сякаш са в затвор. Като в пашкул.

 

ДЖУЛИ: Много подобно. Безусловно.

 

АДАМУС: Да. Искат ли да им предписваш лекарства?

 

ДЖУЛИ: Аз не предписвам, но те определено … зависи.

 

АДАМУС: Да.

 

ДЖУЛИ: Привличам хора, които не искат да използват медикаменти.

 

АДАМУС: Правилно. В процентно отношение, от всички, които идват при теб за съвет, ти нищо не предписваш, но можеш да препоръчаш, какъв процент от тях още на първата среща смятат че имат нужда от лекарства?

 

ДЖУЛИ: Навярно тридесет процента.

 

АДАМУС: Тридесет процента. Добре. Това е доста. Това си е много. Добре. Добре. Отлично. Отлично. Още един.

 

ЛИНДА: Добре. Трябва да стигна до тази част на залата. Да видим. Ммм, ммм, ммм, ммм.

 

АДАМУС: Като цяло какво възприятие имат хората за себе си? Да.

 

Да, скъпа. Ти винаги изглеждаш великолепно.

 

КАРОЛАЙН: О, благодаря.

 

АДАМУС: Да.

 

КАРОЛАЙН: Благодаря.

 

АДАМУС: Какво е възприятието на хората за самите себе си, по скалата от едно до десет?

 

КАРОЛАЙН: По скалата от едно до десет възприятието на хората за самите себе си?

 

АДАМУС: Да.

 

КАРОЛАЙН: Мисля, че повечето хора нямат добро мнение за себе си и мисля че то е обусловено от църквата и от възпитанието ни и да се научим да се обичаме, мисля – че това е едно от най – трудните неща, които трябва да направим в живота си.

 

АДАМУС: Така е.

 

КАРОЛАЙН: И когато някой ти направи комплимент, понякога дори е трудно да кажеш благодаря, защото самия ти не вярваш в това.

 

АДАМУС: Но ти прие моя комплимент много добре, наистина.

 

КАРОЛАЙН: Е, ти си просто прекрасен.

 

АДАМУС: Да, такъв съм.

 

АДАМУС: И ти също. Е, всъщност това е забавно – както ти спомена за това – когато кажеш комплимент на някого, често те съпротивляват ли се в отговор? Те се наежват или казват, “О, Боже“ и “Глупости“ или това предизвиква гняв у тях. Това е много странно.

 

КАРОЛАЙН: Не е много хубаво.

 

АДАМУС: Би дала оценка пет?

 

КАРОЛАЙН: Всички ли? Или говориш само за мен?

 

АДАМУС: Да, като цяло. Всички.

 

КАРОЛАЙН: Мисля, че навярно пет.

 

АДАМУС: Пет, добре.

 

КАРОЛАЙН: И мисля, че те, знаеш ли Шамбра, това е един от … ние се учим преживяваме и приемаме това, знаеш, че сме прекрасни хора. Ние сме прекрасни хора и това усещане нараства и ние го изпитваме отново и отново – и то ни помага.

 

АДАМУС: И сега, същия въпрос, но по скалата от едно до десет, как хората възприемат околния свят? По скалата от едно до десет, по – скоро положително или по – скоро отрицателно?

 

КАРОЛАЙН: Мисля, че е по - скоро отрицателно. Тъжно е, но мисля, знаеш заради всичко, което става около нас, как можем … е трудно да видим светлината.

 

АДАМУС: Да. Добре. Много ти благодаря.

 

КАРОЛАЙН: Моля.

 

Възприятията на хората

 

АДАМУС: И така – сред събралите се днес в залата и онлайн – наистина има тъга. Има тъга сред Шамбра. Има тъга и въпросът, “Какво става? Какво предстои?“ И между другото в такива моменти е много лесно да се разсееш с нов продукт, програма или човек, гуру, кристали, някакво нов мехлем, който всичко ще проясни, но това няма да стане. Няма да стане.

 

И знаете ли, аз постоянно говоря, че вие вече имате всичко необходимо. Всичко. Повече нищо не ви трябва. Хубаво е да си поговорите с другите от време на време, но не съществува такова нещо като панацея. Няма да ви помогне приема на някакво лекарство, препарат – законен или незаконен – или нещо подобно. Вие вече имате всичко необходимо в себе си. Но сега има голям натиск. Много е лесно да се разсеете.

 

Виждали сте на пример другите, които по – рано седяха в тези столове  – но изведнъж в града се появява нов гуру. Изведнъж се появява нов продукт. Изведнъж се появява нещо ново – някакъв препарат, който приемате, за да се отправите на тези психеделични духовни пътешествия. Някой там се усмихва (някои се смеят). За това е много лесно да се разсееш, да пробваш последната велика новост, особено когато си тъжен, особено, когато си задаваш въпроса, “Какво става сега по света? Това е безумие. Това е голяма лудост.“

 

Но връщайки се към въпроса, ако погледнем енергийно, хората са по – доволни от възприятието за себе си от колкото от обкръжаващия ги свят. Хората са много субективни в оценката за себе си, но знаят къде са слабостите им. Общо взето знаят и силните си страни. Знаят къде се намират. По този въпрос съществува голямо объркване, но като цяло те се чувстват по – добре в собствената си линейна среда.

 

Не казвам, че се чувстват много добре. Не казвам, че хората са истински щастливи вътрешно, защото да измервам нивото на щастие е много забавно. Но в този момент, в света щастието е по – малко – хората усещат в себе си по – малко щастие – от колкото преди 30 години, преди 50 години. По интересен начин, много хора в момента са изгубени. Знаете ли, много хора, при вас отчасти водят добър живот. Имате кола, компютър, дом и тям подобни; много хора ги нямат. Имате като цяло добър живот, а си мислите, “Какво трябва да направя? На къде да поема? Какво ми предстои?“ И за Шамбра всичко това се усилва. Но хората като цяло са достигнали до определено ниво на материални потребности, за които трябва да се погрижат в живота си и от там започва скуката, объркването и дори тъгата. Да.

 

Но като цяло хората имат по – добро отношение към представата си за света – за непосредственото си обкръжение, защото знаят какво ще стане на другия ден. Както често ви казвам, да предсказваш бъдещето е много, много лесно. За болшинството от хората ще бъде почти същото като и вчера. И те са доволни от това. Доволни са от това, докато не започнат да се пробуждат. Тогава това се превръща в ад.

 

Не им е много комфортно; нямат добра обща представа за света. Ако попитате някой човек какъв ще бъде живота му след пет или десет години – не само Шамбра, а когото и да е – всъщност бих го оценил някъде около 5,5 може би 6. Ако ги попитам: “Къде ще бъдеш след десет години?“, “Еми, ще знам малко повече. Ще изкарвам повече пари. Може би ще имам повече приятели. Ще имам нова кола, отдавна искам да си я купя“. Виждате ли как проектират те. Не на широко. Искам да кажа не големи неща. Малко повече пари. Знаете ли, ако попитате някого колко пари смяташ да изкарваш след десет години, обичайния отговор ще е – когато ги питам или усещам – обикновения отговор  - 20 - 22 процента повече. Това е тъжно. Знаете, ли това наистина е тъжно. Ето заради какво живеят.

 

Но в крайна сметка това е посока нагоре. Когато бъде зададен на хората въпроса за възприятието им за света: “Какво ще стане със света след десет, двадесет години?“ – страшно е за какво си мислят хората. Отговорите варират от: “Не мога да си представя какво ще стане дори след пет години, камо ли десет. Не знам. Света се намира в странен преломен момент“.

 

Когато питате за света след десет години, какъв ще бъде, болшинството – не всички, но болшинството – хората казват, че ще живеят в много защитена среда, емоционално и физически. С други думи, те си рисуват малък ментален свят, защото външния свят става все по – страшен. Външния свят сега е изпълнен с множество страхове и болшинството от хората, ако ги попитате за човечеството след десет години, това ще предизвика близка до отвращението реакция, защото те виждат това, което става точно сега.

 

Всъщност всичко е много любопитно. Всъщност ще поговорим за това на ПроГност – света се е насочил към изумителни места. Просто болшинството от хората сега не могат да ги видят.

 

Света днес

 

Както казах в Кихак миналата седмица, технологиите нарастват в геометрична проекция. Това е важно само по себе си, но последствията, причините и следствията са удивителни. Технологиите се развиват с небивала скорост. Някой от вас, много умен с докторска степен може би, е запознат със закона на Мур, съгласно който скоростта и ефективността на вашите компютърни технологии се удвояват на всеки две години, всъщност примерно на всеки 18 – 19 месеца и цената на всеки две години намалява два пъти. Те стават по – евтини, по – бързи, по – добри и всичко това по една причина, има само една причина на тази планета: съзнанието. Не интелекта, не защото имаме велики изобретатели, от Тесла, Едисон до Стив Джобс и други. Не, не е заради тях. Това са тези, които се превърнаха в говорители или движещи сили на технологиите, но те всъщност не ги измислиха. Те просто ги уловиха от въздуха. Те бяха достатъчно талантливи за да могат да извлекат това с което съзнанието се променя.

 

Технологиите нарастват с геометрична прогресия и това ще промени света. Но разберете, много добре го разберете, че единствената причина поради която технологиите растат с такава скорост, е че след няколко години малки роботи ще чистят из къщите ви, ще ви режат ноктите на краката, ще карат колите ви и ще правят всичко останало е заради съзнанието. Ако в съзнанието нямаше яснота, нищо от това нямаше да се случи. Така че технологиите, като резултат от съзнанието, подтикват тази планета към експоненциален растеж и огромна промяна на планетата точно сега.

 

Аз не вярвам в предсказания, но анализирам тенденциите. С други думи, разглеждам енергията на хората, планетите и космоса. На тази планета след десет години всичко ще бъде различно. Някой ще каже, че това е хубаво, а друг ще каже че е лошо, в зависимост от перспективата.

 

Технологиите ще бъдат такива, защото вие ще носите със себе си един от многото iYammer (взима в ръката си малкото дистанционно) и този iYammer ще сканира вашия организъм примерно за пет секунди и това сканиране ще ви разкаже всичко, започвайки от артериалното налягане, пулс и тям подобни – но той също така ще ви каже имате ли някаква склонност за възникване на заболяване. Ще ви каже нивото на мазнините в тялото ви. Ще ви каже можете ли да се простудите след няколко седмици или да се разболеете от грип. Малкия iYammer ще ви каже много повече от това което в момента  можете да получите от преглед при лекар за който трябва да платите много пари и който отнема много време и вие не знаете какво по дяволите значат получените резултати, защото никой не разбира това, за което говорят лекарите. Ще гледате своя iYammer и той ще ви каже всичко. Ще каже, “Елизабет, днес здравето ти е много, много добро, но ти препоръчваме да употребяваш малко повече алкални продукти. Имаш предразположение към простуда примерно след три – четири седмици, за това ти препоръчваме да приемаш витамин С“ или нещо подобно.

 

Той ще ви разкаже всичко и това не е фантастика, приятели мои. Всъщност то е вече тук. Просто още го няма на пазара. А цената е толкова ниска и ще продължава да пада все повече. Малко устройство, което ви съобщава температурата на тялото, плътността на костната тъкан, казва ви повече за здравето на сърцето ви, от колкото в момента може да ви каже лекаря след седмици прегледи. Това не е научна фантастика. Това всъщност вече е тук. Тоест всъщност още е в лабораториите.

 

Преди няколко години на една от срещите ни от серията за “Квантовия скок“ през 2007 година, ако си спомняте посланието ми, аз казах: “Точно сега, докато седим тук в …“ – къде беше това? – Таос, щата Ню Мексико, разбира се. “Докато седим тук, учените в лабораториите работят върху начините за лечение на болести като рак и диабет“. Ще оставя рака настрана. Рак – това е голяма политическа игра. Извинете, ако това не ви се харесва, но е така. Сега той е пари и политическа игра. Но сега учените работят върху лекарство за това, което по – рано се считаше за нелечимо. Точно сега учените работят над технология, която още тогава през 2007 година изглеждаше невъобразима. Тя е тук.

 

Искам да спрем за момент – ще разкажа за това повече на ПроГност – но искам сега за миг да поспрете и просто да усетите. Всичко това е тук благодарение на съзнанието, благодарение на осъзнатостта и в този случай благодарение на осъзнаването че живота съдържа в себе си много повече. Живота просто трябва да е много повече. Живота и духовността трябва да бъдат много по – големи. Вие разбутахте границите на живота, духовността и религията. Казахте си: “Трябва да има нещо по – голямо и аз съм готов за него“ и за това сте тук.

 

Но същото това “тук“ предизвиква и голям конфликт на планетата. Съзнанието само по себе си също така предизвиква и движение към анти – съзнанието – “Нека се затворим. Хайде да се върнем към старите норми, шаблони, системи от вярвания, йерархия, организации. Нека се върнем към менталния начин на живот“.

 

На планетата сега има огромен потенциален проблем, но той ми харесва и на вас ще хареса, когато ви разкажа за него. Той ми харесва, защото дойде  време за него и проблема е – Ах! Харесва ми и това е ключа към нашата работа; това е ключа към това което правите.

 

Проблема е в това, че всичко става много бързо. Вземете на пример технологиите и образованието. Разбирате ли, че цялата образователна система след десет години ще бъде унищожена, защото личния линеен подход ще престане да работи? Обучаването на деца в класове без истинско разбиране за тяхното здраве, разум, желания и творчески способности унищожава творчеството; да се обучават деца в класове вече няма да се случва. Вместо това, децата ще си седят вкъщи зад компютъра и ще общуват с хората от целия свят, а не само с обкръжението си; ще получават насоки от истински учители, а също така и от няколко робота, но те ще учат със свой собствен темп и на това ниво, на което сами пожелаят.

 

Съществуващите в момента учебни заведения от тухли и бетон ще се превърнат в складове. В Колорадо ще ги използват за преработка на марихуана. (бурен смях). Само в Колорадо разбира се. Всичко се променя. И красотата е в това, че вие помогнахте за запалването на тази искра. Да, вие “малкия стар аз“. Да, вие, които си мислехте: “О, аз просто се опитвах да си реша житейските проблеми“. Не, вие работехте над съзнанието. Всички проблеми, с които се борехте мислейки си: “Как да се справя с това? Как да го реша?“ – това е истински Университет на Съзнанието.

 

Всички тези малки проблеми, които според вас имахте – всъщност, поехте върху себе си проблемите от световното съзнание. Всички малки трудности – казвал съм ви го стотици пъти – те не са ваши, но вие сте ги приели, като актьори. Казвате: “О, това е мой проблем и моите трудности“. Не. Разбирате ли, че болшинството от хората не страдат от такива безпокойства на границата на поносимостта както вие – задавайки си въпроса “Какво е живота?“, “Кой съм аз?“ и подобни? Но вие го правите и именно това се променя. Но не за това искам да говоря сега.

 

Говоря за това, че сега на планетата има интересна дилема. На мен тя ми харесва; на други – не, но дилемата съществува. (той сочи главата си) Става дума за ума. Не е за шапката. Моята шапка – не е дилема! Някои биха си помислили “Наистина ли? Шапката му?“ Не, дилемата е в ума, в мозъка, както казах в Кихак.

 

Някои хора казват, че човечеството използва само двадесет процента от мозъка си, от интелекта си. Ето какво ще ви кажа: те всеки ден използват всичките 100 процента от мозъка си и се стараят още повече. (смях) Истина е. В мозъка няма неизползвани части! Всеки ден се използва всяка част на мозъка. За това понякога му доскучава и той решава кръстословици и тям подобни, но общо взето той се използва някак. Постоянно се осъществява колосален поток от входящи и изходящи данни.

 

Мозъка работи на своя предел. Технологиите нарастват неимоверно, съзнанието се разширява (широко разтваря ръце) – мозъка се замайва (смях). Исках да кажа, че той се прецаква, но (още смях и аплодисменти) но сега е Коледа и (Адамус се смее). Така е. Използвам вашата терминология – знаете, когато някой е наистина безнадежден – “Този футболен отбор е просто пре…“ или “Този човек е пре…“ или каквото и да е. Мозъка се прецаква, абсолютно се прецаква. Той е претоварен. Не може да се справи с това, което предстои – и това е интересно и удивително утвърждение.

 

Това ще доведе до интересни последици. Той е претоварен. Вече не може да се справя с постъпващите данни и информация. Това го знаете. Факти, цифри, мисли, размисли. Той не може да се справи, но хората все още опитват. Прилагат разни методи. Пиете някакъв женшен и карате мозъка да расте. Не, не, не, не. В най – добрия случай, мозъка работи на своя максимум в целия развит свят, но скоро това ще бъде повсеместно. Той не може да поеме нищо повече.

 

Вие знаете това. Виждате го всеки ден. Виждате го не само в себе си, но и в другите хора. Те просто не могат да го понесат, защото мозъка също така е центъра на емоциите. Така че какво става с мозъка, когато не може да приеме нищо повече в себе си? Мозъка и емоциите се изключват. Те се вцепеняват. А какво става после, хората се оттеглят, отново се връща малкия човек – и Калдре има термин, който чух от него по – рано – те живеят в бункери. Ограничават се. Бункера е хубаво емоционално пространство, което ви заобикаля. Знаете, бункера е за животновъдство, направен е от бетон. И така, те живеят в бункерните ями. (английската дума“silo“ може да се преведе като бункер или яма).

 

Те живеят в своите бункери. Водят местния линеен начин на живот. Започват да говорят, че си опростяват живота. Нищо не си опростяват; те просто се затварят, изключват се. Но тук има интересна дилема. Ума не иска да му заповядват да се изключи, въпреки, че работи на пълни обороти. Той работи на пълни обороти. Ума започва да се бунтува и много скоро съвсем се побърква.

 

Ума работи на своя максимум, но продължава и продължава да се старае. Той е програмиран да не спира независимо от всичко. Той е програмиран за непрестанен поток от мисли, информация и дори мечти. Неговата програма никога не му позволява дори за кратко да се изключи. Дори през нощта, дори, когато спите. Ума не спира. Той работи 7 дни в седмицата по 24 часа в денонощието.

 

За това на планетата се е появила тази дилема. Хората използват мозъка на максимум.  Той не може да поеме повече, но предстои още повече за напред. Предстои повече, заради технологиите, резултат от съзнанието. Какво да се прави?

 

Появяват се хора, които се опитват да станат по – умни, но дори и те са на предела на възможностите си и ще започнат да се успокояват с хапчета, витамини, медикаменти, добавки и всичко останало, за да опитат да успокоят ума си поне малко.

 

Има някои много умни хора, много, много умни хора, но дори и техните възможности са на границата и това е добре. Това е перфектно и там където сте вие е перфектно, защото там на където се движим от тук нататък, както споменах на последната ни сбирка е отвъд съзнанието.

 

Така и трябва да бъде. Просто така трябва да бъде. Дойде момента – дали го наричате фантазия или вътрешно знание или още някак, вие трябва да направите този скок сега.

 

Сега, повече от всякога е времето на двата свята. Говорили сме за това. Виждали сте как това се приближава в последните петнадесет години. Сега има два свята и ще живеете в тях известно време, доста продължително време и това е нормално.

 

Два свята и Линда мога ли да те помоля – тоест Гринч, мога ли да те помоля да се приближиш до дъската?

 

ЛИНДА: С удоволствие.

 

АДАМУС: Света се разделя – ще използвам различен начин за да го обясня, но би ли начертала две колонки.

 

ЛИДНА: Добре.

 

Мислещи и Знаещи

 

АДАМУС: Света се разделя на Мислещи и Знаещи. Мислещите от ляво, Знаещите от дясно. Между тях ще има голяма разлика и Знаещите няма да са толкова много. Знаещ е този, който използва Гност. Знаещия е този … Тук трябва да спра за малко.

 

Скъпите Калдре и Линда – хм – се оплакват, че аз изведнъж премислих, когато според тях трябваше да запишем DreamWalk  “Раждане“, а изведнъж направих нещо друго. Но Знаещите просто следват потока. Те не се оплакват. Те не …

 

ЛИНДА: Не може ли поне малко да се оплачем (смях).

 

АДАМУС: Не. И това е много добър пример, защото те наистина действаха по локално – линеен начин. Локален в смисъл, осъзнавате ли колко хора живеят в рамките на 25 мили, 35 - 40 км. От мястото, където са израснали? Някои много пътешестват, но болшинството хора прекарват  99,9% от живота си в местните условия на живот. Това не е лошо. Тоест те избират мястото, което им харесва, живеят там и то им е познато, но става така, че започват също и да мислят локално, ограничено. Всичко, което правят става локално. И така започват и да мислят, а този начин на мислене не е творчески. Той не води до никъде.

 

И така, света ще бъде разделен на Мислещи и Знаещи и под “Знаещи“ в скоби напиши “творчески“. Творчески. И повтарям, когато говоря за творчество, просто имам предвид експоненциалния растеж думата “творческо“.

 

ЛИНДА: Творчески? Под…

 

АДАМУС: Творчески. Т-в-о …

 

ЛИНДА: Под “знаещи“?

 

АДАМУС: Да. Виждате ли как света се разделя на две и най – забавното е че Знаещите – са тези, които ще живеят в настоящия момент, в съвършено позволение, в абсолютно доверие в себе си, позволение на творческия поток да преминава през тях, снижавайки натиска на ума – защото когато човек си позволи да стане Знаещо, творческо същество, натиска на ума намалява много силно. И разума престане играта си на емоции, проблеми, безпокойство и започне да се справя с това което умее най – добре – той продължава да работи с данните, цифрите и фактите, да съхранява в паметта история и да маневрира в обкръжаващата среда. Разума го умее по – добре от всичко, но не може да прави нищо друго.

 

Света ще се състои от Мислещи и Знаещи. Вие – Знаещите – това е вътрешното знание, Гноста. Вие излизате отвъд пределите на мислите. Разума е претоварен, но вие изведнъж просто правите скок във вътрешното си знание.

 

Това е голям скок. Всъщност е малък – малък е когато вече сте го направили, но е голям когато само мислите за него.

 

Да продължим с писането, Линда. Имаме Мислещи – те са локални, линейни.

 

ЛИНДА: Локални, линейни.

 

АДАМУС: Локални, линейни. Когато наблюдавате света, космоса, вие преставате да бъдете локални, линейни, Мислещи. Когато започнете да гледате на света, космоса, изведнъж ви се налага да спрете да мислите, защото ума вече не знае как да го прави. Изведнъж ви се налага да се обърнете към вътрешното си знание, Гноста.

 

А също така в тази колонка ще запишем силата.

 

ЛИНДА: Сила?

 

АДАМУС: Сила. Власт. Света –  това е голяма игра на прилагане на сила, а силата е илюзия на разума. Силата не съществува. Това е илюзия. Никъде няма сила, докато не започнете да вярвате в нея и да живеете с нея. Но имате целия този проблем със силата,  властта на планетата. Това, което виждате по новините е заради властта. Ще се върна на това по – късно. Всичко е заради властта.

Въпреки че като Знаещи вие изведнъж ще разберете че – можеш да останеш тук Гринч – че вместо сила съществува собствена енергия. Собствена енергия.

 

ЛИНДА: Собствена енергия.

 

АДАМУС: Две думи. Собствена енергия. Собствената енергия означава, че вие като съзнание привличате цялата необходима енергия – както във физическото си тяло, така и просто в енергийното си поле. Вие я привличате и тя идва. Няма нужда да прилагате сила, защото вашето съзнание привлича цялата необходима енергия. И тогава започвате да изглеждате по – млади, Едит, да, когато престанете да мислите толкова много.

 

Да. Тук, от тази страна ние разбира се имаме ум – мозък работещ на пълна мощност. Има такава представа, че използвате само 20 % от мозъка – може би използвате живота, способностите си само на 20%, но мозъка използвате изцяло.

 

И така, имаме разум да, а тук, разбира се Гност.

 

ЛИНДА: (удря се по главата) Ой.

 

АДАМУС: Ой.Ой. От ляво ще имаме – ще я нарека гравитация. Гравитация. Запиши две думи – Гравитация от едната страна и Пространство – време от другата. Хората живеят в това. Те са заседнали тук.

 

ЛИНДА: Пространство – време отдолу ли?

 

АДАМУС: Да, моля. Те са заседнали в това. Разбирате – вече започвате да разбирате – какво значи това всъщност. Пространство – времето се движи през вас. Не вие се движите през него. Това е грандиозно, когато започнете да го разбирате. От начало е малко странно, но когато започнете да го разбирате, това е грандиозно.Така, че това не ви трябва. Даже не трябва да пишем никакви думи, защото – да не са ни нужни думи.

 

Тук (в лявата колонка) е гравитацията – това е силата на противодействието. Ако пуснете нещо (Линда въздъхва, докато гледа как Адамус пуска бутилка с вода) пускате нещо и това е силата на противодействието. Предмета пада на земята. А тук (в дясната колонка) напиши “гравитация“ със знак плюс. Гравитацията ще ви служи.

 

Всъщност винаги е стоял този въпрос за енергията на планетата и Исусе, което е най – смешното те ще станат демоде. (смее се) Ако през следващата година похарчите много пари за слънчеви панели, ще бъде жалко, защото истинската енергия на тази планета – всъщност е лесно достъпна и това е – гравитацията. Разбирате ли, силата на гравитацията на тази планета, която кара бутилката да падне, има същия потенциал да я накара да полети. Така е. Учените ще си кажат, че съм се побъркал, но след няколко години, ще бъда този, който се смее последен.

 

Гравитацията се характеризира с постоянна вградена енергия през цялото време. Тя е неутрална, но във вашата реалност, всичко пада на земята. Те ще разберат, че цялата необходима енергия на тази планета се намира в гравитацията, но това е съвсем друга тема.

 

Следващо (от ляво) напиши “физическото тяло“.

 

ЛИНДА: Физическото тяло.

 

АДАМУС: Физическото тяло. Вие живеете във физическо тяло, а Знаещите ще разбират какво е физическото тяло – то е просто един от чувствените инструменти. Просто още един инструмент. И не съм много сигурен какво да напишем от другата страна, напиши само “чувствена осъзнатост“.

 

ЛИНДА: Чувствена?

 

Мислещи

Знаещи (Творчески)

Местна и Линейна Сила

Ум

Гравитация