МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Изкуството да седиш на пейката“


ШОУД 10 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи


Представено пред Аления Кръг на 2 юли 2022 година

https://www.crimsoncircle.com/


Превод: Росица Стоянова


Аз Съм светлината, Адамус от Суверенните Владения.


Ах! Нека вдишаме хубаво и дълбоко, прекрасните енергии, за да започнем Шоуда с “Аз Съм светлина“ (има предвид току-що звучалата песен “Аз Съм светлина“). Ах! Ето до какво се свежда всичко (Адамус се смее).


Преди да продължим, нека започнем този Шоуд с кратък мераб - номер две в музикалната селекция за мераб, моля - кратък мераб, който не планирах да направя, но нека все пак го направим. Светът е готов. Ах! Ах! Има още нещо важно преди мераба. Кафе (смях; Кери чака да изнесе кафе и сладки). Кафе. Знаете ли, изминах целия този път - милиони, милиарди мили - за да стигна дотук - и мога поне да изпия чаша кафе в началото на деня (лек смях, някой произнася “О-о-х!“, Кери държи роза между зъбите си) и е много интересно. Благодаря (Адамус и публиката се смеят).


КЕРИ: Ето. Няма да вземеш подноса.


АДАМУС: Ах, ах! Няма ли да взема подноса?


КЕРИ: Аз ще го взема. Ето.


АДАМУС: Благодаря. Огромни благодарности. Ах!


КЕРИ: Да ти взема ли комбучата? Или ...


АДАМУС: Калдре го пие това.


КЕРИ: О.


АДАМУС: Знаеш ли, аз дадох ...


КЕРИ: Чувала съм че помага за отделителната система, много е полезен (смях).


АДАМУС: Искаш ли малко?!


КЕРИ: Вече съм го пила.


АДАМУС: (подсмихва се) Да, да! В миналия си живот излизах известно време с една вещица и тя се опита да ме накара да пия комбуча. Страхувах се да не се превърна или в гъба, или в оцет. Защо да го пиете - когато имате страхотно кафе и вино, защо пиете комбуча? (малко смях) Но мисля, че Калдре се идентифицира с него. Това е... Не разбирам защо, но той разбира.


Помнете величието – мераб


Преди да продължим, нека започнем с един красив мераб. Ние също ще завършим с мераб, но докато събираме всички енергии за този Шоуд, докато събираме енергиите на Шамбра от целия свят в тази група, когато всички се съберете, носейки се през нотите и енергиите на музиката, която свиреше, си казах, “Нека първо направим мераб.“


О, отначало нека заедно направим хубаво дълбоко вдишване.


(музиката започва да свири)


Осъзнаването за какво всъщност сте тук, какво наистина правите. Мащабът на работа - дори не искам да го наричам работа, може би не е точната дума - мащабът на вашите стремежи, на това, което правите тук, на планетата.


Понякога дори е трудно да се разбере с вашия човешки ум и особено когато все още имате нещо от миналото, призраците на миналото, когато то не се предава, за да се превърне в мъдрост; когато все още си играете с някои стари проблеми, забърквате се в тях, умишлено се държите за тях, въпреки собствените си писъци и крясъци, понякога е трудно да осъзнаете мащаба на това, което правите.


Много е лесно да се подхлъзнете в съзнанието, “Е, просто се опитвам да премина. Просто се боря.“ Не. Не, не, не. Не. Не, не. Тази малка група Шамбра, тези пирати от цял ​​свят, е много повече. Много, много повече.


Това е толкова интересно преживяване, дори игра, да се преструваш, че все още си просто човек, който се опитва да премине. Ах! Очаквам с нетърпение момента, когато наистина разберете мащаба.


Всъщност осъзнаването на обхвата на това, което правите, може да бъде твърде страшно. Може би ще бъдете толкова поразени от това, че просто ще ... пффф! — ще ви изхвърли от физическото ви тяло в светлинната ви същност.


Планирахме това от много време. Не случайно попаднахте в Аления Кръг. Не беше случайно, че Тобиас се появи в точния момент. Неслучайно тази група се е събрала по начин, който никога не съм виждал в нито една езотерична група, няма правила, такси или нещо подобно. Но тази група се събра, свързвайки се помежду си на много различни нива. Не само в човешката реалност, но работим заедно и в света на сънищата.


Моля ви просто да усетите за момент мащаба на това, което прави тази група и това, което вие правите тук.


(пауза)


Това често е погребано под ежедневните проблеми на живота. Погребано е под вина или срам, но в действителност има причина, цел, цел, дори бих казал героична, в това, което правите тук на планетата.


Векове наред винаги е имало групи, които са се оттегляли в пещери или на далечни острови, в далечни земи, далеч от шума и суетата на масовото съзнание, за да направят едно единствено нещо, а именно да поддържат енергийна връзка между тази планета и другите сфери.


Някои от тях се специализираха в поддържането на връзка с ангелските семейства, от които произлизаха. Това е като да се уверите, че можете да се приберете у дома между животите или в края на времето си на тази планета.


Има групи, които не правеха нищо друго, освен да медитират, да се молят и да пеят, посвещавайки целия си живот на поддържането на енергийния баланс на планетата.


Тези групи сега в по-голямата си част ги няма. Все още има малко от тях, останали на планетата, не много, защото сега става дума за това да бъдеш въплътен Майстор, да бъдеш с останалите, не да се изолираш в някоя пещера, а да си точно тук сред останалите. Да си тук, за да направиш едно много просто и красиво нещо, да позволите на светлината си да свети. “Аз съм светлината и позволявам на тази светлина да се излива без никакви условия.“


Сега вие сте тези, които дойдоха да поемат работата на групите, които поддържаха енергията, поддържаха връзките между този и другите светове, помогнаха на Гая да поддържа своя пулс, съвместимост и резонанс с хората и другите форми на живот на планетата. Тяхната работа като цяло е почти изчерпана, върви към завършване, сега те са заменени от онези, които осветяват със светлината си. И това сте вие.


Мащабите са наистина впечатляващи. Знам, че има много дни, когато просто не го осъзнавате, когато мислите, че може би е твърде голямо. Но аз ви моля сега да се поровите в сърцето си, в своята страст - мисия, в целта на присъствието ви тук.


Това е кулминацията. Ах! Еони от време, мечтата на Атлантите, надеждите на онези, които бяха тук, когато Йешуа пося семето на Христос, сега достигат кулминацията си точно тук, в това красиво Време на Машините. Време, когато планетата наистина изглежда луда, но просто преминава през своите промени.


Вдишайте дълбоко и усетете защо сте тук всъщност.


(пауза)


Не става дума за кариерата, която сте избрали; тя не е лоша. Не става въпрос за семейството, в което сте дошли. Истинската причина е просто да се донесе съзнание на тази планета. Днес ще използвам един термин и ще го обсъдим. Ще го нарека Висше съзнание - Висше съзнание - защото е над главите на повечето хора (някои се смеят). Понякога дори е над главите ви, но ще говорим за това днес.


Това означава по-висока форма на съзнание, по-високо ниво. По отношение на съзнанието от 30 000 фута, когато излъчвате светлината си, това не засяга само неща като икономиката. Тоест, както виждате, влияе - вижте какво създавате! — или политика, или ценности. Те са съвсем обикновени и напълно неефективни, но имаме работа с Висшето съзнание.


Отново ще говорим за това днес, но засега ви моля да вникнете в мащаба.


Попитайте душата си. Попитайте душата си, “Скъпа Душо, какво е значението на това, което правим тук на планетата като Майстори в момента? Какво е значението на това, което ние - ти и аз, душа - правим тук? И слушайте за минута.


(пауза)


Между другото, душата ви има добро чувство за хумор. Тя обикновено има по-добро чувство за хумор от човека. Хората често имат пръчка в задника (малко смях). Душата няма задник (Адамус се смее), за да има пръчка, така че когато питате... (няколко души се смеят на глас) Така че, когато питате душата, “Кажи ми за важността на това, което правя. Сподели с мен,” душата се пляска по челото ето така. “Най-накрая! Най-накрая питаш. Най-накрая разбира.“


Позволете на душата си за миг да сподели с вас истинските мащаби.


(пауза)


Може да кажете, “Е, това е невероятна отговорност, огромно бреме.“ Не точно. Не точно. Това всъщност не е отговорност. Всъщност това е по-скоро истинска страст.


Вие не носите бремето на света върху раменете си. Всъщност точно обратното. Вие го освобождавате.


И така, нека вдишаме дълбоко.


(музиката свършва)


И така, ето новата дума, която бих искал да добавим в лексикона на Шамбра, фразата и това е “Висше съзнание.“


По друг начин казано, просто (удряне по челото) “О, затова съм тук! О, затова съм тук.“ Говорихме за това в последните Шоуди, обяснявайки какво се случва, “О, затова съм тук! Не съм тук, за да страдам. Не съм тук, за да създавам нови ценности. Не съм тук само за да видя какво, по дяволите, става. Затова съм тук. Има цел.“


Повдигам този въпрос по време на този Шоуд, защото там, където отиваме след тази серия, в нашата следваща серия, няма място за работа, хленчене - съжалявам, някои от вас питат, “О, не! Какво ще правя?“ (Адамус се смее) - оплакване, извинение. Наистина няма място за това, защото там, където отиваме в тази поредица след “Изкуството да седим на пейката,“ наистина е в по-дълбоките сфери и не можете да вземете тези неща със себе си. Вие не го искате. Тоест, ако го направите, ще е ад. Това е нещо като това, за което говорим в “На прага.“ Опитвате се да пренесете проблемите си в Реализацията и това е просто ад.


Следващата ни серия ще се казва “Алт“ - A-l-t - Alt, както в алтернативни реалности, алтернативни вероятности и потенциали, алтернативни измерения, алтернативни начини за правене на нещата. Алт. Също така е A - l - t, оригиналното оригинално име на Атлантида, Alt. Така че там, където отиваме в следващата серия, наистина няма място за боклук. Боклук.


Шамбра се отърва от много макио в по-голямата си част, но все още има останали. Днес ще се забавляваме и ще създадем документ, който ще определи как ще продължим напред.


Но първо, преди да направим това, нека си поемем дълбоко дъх и практикуваме (удряне по челото) “О, затова съм тук! О, затова съм тук!“ (някои се смеят, Шамбра се плесват по челото и повтарят). Добре. Това е доста просто. Доста просто. — О, затова съм тук! Трябва - някой спи там - добре (гледа камерата), “О, затова съм тук!“ Не е толкова трудно да се направи, нали? Добре.


Свобода


Започваме беседата за свободата. Свобода, колко уместно. Линда е облечена за случая.


ЛИНДА: Това е уикенда на свободата.


АДАМУС: Уикенда на свободата.


ЛИНДА: Независимост, суверенитет.


АДАМУС: Деня на независимостта. Четвърти юли в Америка е Деня на независимостта. Ще разкажа подробно за своето участие.


ЛИНДА: Разбира се, че ще разкажеш! (смях) Разбира се!


АДАМУС: Но искам да поговорим малко за свободата. Никога няма да забравя този момент – и често разказвам тази история в Клуба на Възнесените Майстори – бях с Шамбра само за около няколко месеца, когато веднъж попитах публиката в моята анкета, “Наистина ли хората искат свобода?“


И в залата настъпи тишина, както е сега, и видях хората да кимат, “Да.“ И аз направих театрална пауза, чаках, чаках, чаках, дразнех ги малко и накрая отговорих, “Всъщност, не.“


И израженията на лицата им, промяната в енергията, която премина през стаята, внезапно ги превърна от моите скъпи приятели в противници (някои се смеят). Усещах отвращение и презрение. Усетих отвращение да излита от очите ви към мен. “За какво говориш, Адамус? Да, хората искат свобода.“


И аз казах, “Всъщност не, не мисля така. Мисля, че те искат малко повече лекота в живота си, малко повече цирк, малко повече бира, малко повече футбол. Те искат малко от това, но истинска свобода? Не. Много малко хора наистина биха могли да се справят.“


Те трябва да играят определящи роли. Те трябва да са на определящи позиции. Вярвате или не, хората искат собствено правителство. Знам, че обичат да се оплакват от това, но имат нужда от това, защото това е вид комфорт, така да се каже, а също и отвличане на вниманието от истинската свобода. Истинската свобода е огромна отговорност. С истинската свобода не можете да се оплаквате и да обвинявате всички в конспирации, във вашите семейства, приятели или каквото и да е, призраци, демони и други подобни. В истинската свобода цялата отговорност е ваша и това е признанието, че енергията също е ваша.


Така че истинска свобода? Не. Не. Ако те наистина я искаха, на планетата би имало много повече свободи.


Както вече беше казано, на планетата се наблюдава растяща тенденция към това, хората да започват да застават на пътя към свободата. Говорих за това, преди да използвам тази абревиатура STEP — Суверенитет, това е свобода. Суверенитет. Това са основните влияния, които се случват в момента на планетата. Можете да проследите всичко до тези четири прости понятия, освен суверенитет или свобода. Все повече и повече хора сега търсят свобода, но те са много объркани в това, което е свобода. Те преминават през множество повторения. Те преминават през много — много протестират, например в името на свободата, но всъщност не разбират какво е това.


Но въпреки това, тази страст на хората към свободата набира скорост и мога да заявя много ясно, че това се дължи на вас, Шамбра и няколко други, които сте пионери в този път. Знаете какво е, когато осъзнаете, че не можете да обвинявате някой друг за всичко. Не можете да посочите с пръст друга група, човек, семейство или каквото и да било. Свободата е да приемете своята отговорност, факта, че вие създавате всичко.


Но сега има все повече хора на планетата, които започват да се стремят към свобода или суверенитет. Това е дълъг и труден път. Знаете ли, звучи толкова хубаво, “Свобода!“ но след това изведнъж, “Уф! Това означава, че трябва да поема пълната отговорност за всичко.” Липса на изобилие, липса на здраве, лошо детство, каквото и да е, свободата е поемане на отговорност. И тук казвам, че най-истинската форма на свобода е да се смееш на всичко, което се е случило. Това е възможност всички да се посмеят накрая.


И след това следваме – STEP – Суверенитет; Истината, хората търсещи истината; Енергия и след това Сила. Сега това са основните тенденции на планетата. Най-голямата от тях, бих казал, е свободата, истинската свобода.


Колко хора на планетата, какъв процент искат истинска свобода, наистина, истинска свобода? По-малко от един процент на цялата планета. Какво са седем милиарда души сега? Вие продължавате да правите бебета тук, изгубих броя (няколко се смеят), но много, много малко хора наистина искат свобода. Но все пак има хора, които сега мислят за това, чувстват го. Има хора, които преминават през вътрешни борби, казвайки си, “Трябва да има нещо повече. Трябва да има повече за това същество на планетата като човек. Трябва да има повече начини да изразиш себе си.“ Те са в много ранен етап от това наистина да позволят свобода, но това е дълъг път.


Вие знаете това. Това е много дълъг път. Минавате през всички повторения, минавате през всички влошавания от това, мислите, че знаете какво е свобода. Красива модна дума и изведнъж - бум! - всичко се разпада. И тогава ставате отново и опитвате повече свобода и изглежда, че колкото повече се опитвате да постигнете свобода, толкова повече затворът, зоологическата градина ще ви спират. Колкото повече искате да излезете от зоопарка, толкова повече той се опитва да ви задържи. Или, казано по-добре, колкото повече се опитвате да избягате от семейството си, толкова повече те ви дърпат назад (малко смях). Но свободата сега е преобладаващата тенденция на планетата. Исках да повдигна този въпрос, защото четвърти юли наближава тук, в Америка.


Мотивация за Америка


Да поговорим за Америка. Линда е облечена за случая. Спомням си как се облече като Статуята на свободата. Възбуждаше ме (още смях). Тоест, като Възнесен Майстор, искам да кажа, че не се случва често нещо да ме кара да се вълнувам. Но тази Статуя на свободата, това зелено покритие по тялото ти, уау! Калдре трябваше да ме изгони (Адамус се смее).


Но нека поговорим малко за Америка. Бях дълбоко въвлечен в създаването и. В последния ми живот... когато разказвам историята си, изведнъж всички в публиката започват да се прозяват! (смях) И всички в мрежата също (прозяват се). “Е, ето го пак.“ В последния си живот като Сен Жермен пътувах много. И аз ви казах, че никога не съм работил, никога не съм имал работа. И, да, за тези, които са забелязали - току-що записах нов семинар от поредицата Адамус на тема, “Голямото уволнение“ – казвате, “Как можеш дори да говориш за работа и работа, ако никога не си работил?“ (Линда се смее тихо) Точно защото не трябваше да работя, мога да говоря за това (известен смях). Това се опитвам да предам. Ах!


И така, Америка. Пътувах в Европа, в части от Африка, в Азия, прекарах много време в Близкия изток. Да, наистина седях в кралската стая...


ЛИНДА: О, разбира се.


АДАМУС: ... Великия Пир ...


ЛИНДА: Разбира се, разбира се (още смях).


АДАМУС: Ти също, но аз го направих първи (Линда се киска). Така направи и Иешуа. Знаете ли, че когато седяха там с Калдре, Иешуа си паркира задника в точно същата стая?


ЛИНДА: Не, но това е готино.


АДАМУС: Това е много готино. Да. Да. Това беше неудобно. Той не се задържаше за дълго там, но нямаше хубави столове и пейки там.


ЛИНДА: И сега няма.


АДАМУС: Само ... и сега няма.


ЛИНДА: Не.


АДАМУС: О. Там (подушва въздуха) продължава ли да мирише на пикня? (някой казва, “Аха“) Аха. Добре, добре. Е, (още смях) да. При това, знаете ли, свети ...


ЛИНДА: Това не е спомена за който бих се държала.


АДАМУС: Светите места (смях). Ето какво помня. Както и да е, нека поговорим за Америка.


И така пътувах из Европа. По това време Европа беше в състояние на преход. Това беше през 1700 г. Тя все още имаше много от предишната си кралска енергия. Имаше много кралства. Имаше крале, кралици и кралски особи и това продължава от известно време. Но това, което наистина ме раздразни, беше усещането, че идва промяна в Европа - трябваше да се промени по някакъв начин, точно както промените, които се случват сега на планетата. Това не е малка промяна. Те са 100 пъти по-големи от това, което се случваше в Европа по това време. Има подводни течения. Има обостряния. Има желание за нещо различно. И знаете ли, когато хората имат желание за нещо друго, но не знаят какво искат, това е доста опасно ... както разбрахме по време на Френската революция (малко смях). По-добре е да знаете, че искате промяна и да имате поне представа какво искате, отколкото просто да изритате всички скитници - или да ги екзекутирате, да им отрежете главите - и след това да кажете, “О, сега какво? Какво да правим сега?“ Сега имаме същия, почти същия набор от герои, които се връщат и поемат отново. Всъщност нищо не се е променило, освен техните имена и лица.


Но в Европа имаше влошаване и пътувах. Прекарах много време в разговори с кралски особи, крале и кралици, както и с политици, философи и лидери от онова време, учени, казвайки, “Промяната идва. И главно тези промени ще бъдат повече свобода, повече равенство. Така трябва да бъде. За тази планета, за развитието на обществото и културата трябва да има демократичен път. Хората трябва да могат да гласуват. Дори и да гласуват грешно, няма значение. Основното е, че имат право на глас. И тогава могат да видят последствията от действията си. Хората искат собствена земя. Те не искат да продължат да работят за някакъв господар и едва да свързват двата края. Те искат да притежават земята. Те искат да имат собствен дом. Те искат да се гордеят с това, което правят.“


Как да се гордееш, ако работиш за някой, който не те признава на принципа “душа в душа,“ “Бог на Бога?“ Как можеш да се гордееш с това? Да продължим напред, особено защото излязохме от Ренесанса преди няколко стотин години и имаше голяма промяна в съзнанието, която беше отразена в изкуството, в изобретяването на парната машина и шевната машина и това, което сега е отражение или проявление на съзнанието. През Ренесанса съзнанието се променя драматично, но не гледайте само картините или изобретенията от онова време. Вижте това, което наричам Висше съзнание, по-голямата картина.


Кралските особи знаеха, че нещо предстои. Разбира се, те нямаше да се откажат просто така. Беше необходим някакъв дългосрочен план за преход. Но най-много ме разстроиха селяните - онези, които, както ми се стори, защитавах и за които работех; в някои европейски съдилища за тези луди неща, които казах, няколко пъти почти ми отрязаха главата; появявайки се във Ватикана без дрехи, мислех, че правя всичко това заради селяните. Но, за моя голяма изненада, селяните всъщност не искаха промяна. Те се замислиха. Те знаеха, че искат нещо различно, но всъщност им беше удобно да им се казва какво да правят - как да живеят, какво трябва да правят всеки ден в живота си, колко деца могат да имат, на коя църква да ходят, каква работа ще имат – и това беше ужасно обезпокоително. Ужасно, защото знаех, че в крайна сметка в целия този преход, който се случваше - този преход трябваше да се случи - те ще бъдат тези, които ще загубят, когато трябва да спечелят. Така че, когато попитам, “Наистина ли искате свобода? Искат ли хората свобода?“ - понякога е просто желание за още малко хляб и зрелища.


Сега на планетата се случва същото, само че 100, може би 1000 пъти по-силно - промените се носят във въздуха. Промените са резултат от съзнанието само на малък процент от хората на планетата, както и през Ренесанса. Промяната се случва точно сега, докато говорим, и промяната може да бъде много добра. Но въпреки това, както разбрахте, видяхте, че самото седене на една пейка, излъчвайки светлината си, разтърсва всичко. Да осветиш със светлината си не означава, “Ла-ла-ла, всичко ще бъде наред.“ Това означава, че сега разкриваме всичко, а след това понякога на планетата настъпват огромни разрушения. Това не е по ваша вина. Не това се опитвам да кажа. Това е просто резултат от промяна в съзнанието.


Връщайки се отново към Пост-Ренесанса, имаше голямо ново разбиране, голямо движение към науката и към изобретенията и част от Висшето съзнание в изобретяването на машини - като парната машина, шевната машина и в крайна сметка, всичко останало, което ги последва, е да освободи хората от ръчния труд. Освободи ги от ролята на магарета и коне и изпълняването на подобни задачи. И се появи интересна картина, защото машини, парни двигатели и след това двигатели, които автоматизираха всичко за хората - стан, автоматичен стан - това спаси човека от досадна работа, но какво направиха хората, след като тези машини започнаха да доминират във фабриките? Отидоха да запалят тези заводи, да унищожат машините. Може да се каже, че не искаха да загубят работата си.


Те нямаше да загубят работата си. Може би биха отишли ​да са си намерят нова работа, но машините не отнемат работата. Независимо дали става въпрос за машини от преди стотици години, дали за съвременните компютри, те няма да отнемат работата. Но въпреки това имаме хора, които палят сгради и унищожават коли от страх да не загубят работата си. Не това беше целта. Висшето съзнание всъщност представлява, техния страх от свободата. Те предпочитат да работят досадна работа за много ниски заплати, отколкото да поемат отговорност за свободата си.


На пръв поглед изглежда така, “О, вижте, бедни хора.“ Вижте как лудите се събраха и излязоха да унищожат машините под предлог, “Ще загубим работата си.“ Не, не е така. Те се страхуват да не загубят затвора си. Те се страхуват от собствената си свобода. Голяма част от това се повтаря сега, увеличено 100 пъти, но обратно към американската история и причината, поради която искам да говоря за това днес.


Разбрах, че Европа най-вероятно няма да се промени, а ако се промени, ще отнеме стотици години, а аз нямаше да имам търпение за това. И така, работейки с другите, аз казах, “Нека създадем Нов свят, място за експеримент на свободата, място, където могат да идват хора от цял ​свят, независимо от култура, раса или религия. Ще ги хвърлим всички в една тенджера и ще видим какво, по дяволите, ще излезе от това” (смях). Звучеше малко по-убедително, но направих много пътувания до Америка.


Сега искам да обясня на всички вас и особено на тези, които ни гледат. Ние не прославяме Америка и не става въпрос за патриотизъм. Със сигурност не съм привърженик на национализма, освен в спорта, защото в крайна сметка той може да бъде много разрушителен. А Америка е едно от онези места, които обичаш и мразиш. Знаете ли, тя е много обичана по целия свят и предизвиква възмущение в целия свят. Но едно нещо в Америка, което помогнах да създам е, че можете да дойдете тук, в по-голямата си част, отвсякъде. В началото е имало само представители на първите нации. Те идваха от цяла Европа и накрая от Азия, Африка, от цял ​свят, за да бъдат част от този експеримент със свободата.


И този експеримент донесе много ползи на света, но все още е далеч от това. Можете да дойдете тук отвсякъде и това няма голямо значение. Да, в момента в тази страна се случват много сътресения, но след минута ще говорим за прегледа на Висшето съзнание, по-голямата картина.


Когато работих с бащите-основатели за създаването на конституцията – и това е факт. Не построих сам цялата сграда на Капитолия (няколко смях), имах помощ. Но аз помогнах за създаването на конституцията зад кулисите, без да изпъквам и също така не исках да стана местен гражданин. Знаех, че ми остават няколко кратки години живот на тази планета и исках да се върна в Европа.


Това беше замислено като място, където хората идват за свобода, и до ден днешен все още можете да го наблюдавате. Може би някои от вас имат повече свобода от където и да било другаде. Тук сте свободни да правите почти всичко, което искате. И това, което сега виждате в тази страна, особено във връзка със скорошното решение за абортите, няма нищо общо с въпроса “Абортът е добър или лош.“ Става дума за лишаване от свобода. Това ще има последствия. Махалото ще се завърти в другата посока. Има хора, които искат ограничена свобода. За мен това е оксиморон. Те искат малко свобода, но не цялата.


Когато сте в подобна или друга държава със същия тип енергийна динамика, свободата си е свобода. Свобода за носене на оръжие. Ние не предявяваме претенции за оръжия и независимо как се чувствате за това, може ли една страна да бъде толкова свободна, че да имате оръжия? Или достатъчно свободна, за да позволи аборт? Да бъдеш достатъчно свободен, за да позволиш свобода по всеки възможен начин? И точно това се случва в тази държава.


Интересно е да се отбележи, че Америка е основана не на християнски, а на масонски принципи. Дълбоко в сърцето на тази страна, издълбани в много паметници във Вашингтон и други места из страната, се крият масонските принципи. Това не означава, че са против християнските принципи, но много хора смятат, че това е християнска държава. Но ако погледнете Висшето съзнание, по-голямата картина, това бяха масонски принципи и тези принципи се основават на свещени енергии и свобода. В крайна сметка – на свободата.


Говори се, че масоните днес не са това, което са били тогава, и да, аз участвах в това. Има групи, които остават много незабележими, много, много незабележими, които все още са верни на чистото масонство и оригиналните чисти християнски ценности. И според мен беше може би най-добрата комбинация – гностически, масонски принципи. Принципи на християнската църква до около 350 г. сл. Хр.; те са съчетани с масонските принципи и масонското разбиране на астрологията и геометрията, истинските науки за енергията, това е нещо изключително и те все още са тук, в сърцето на тази страна. Но в крайна сметка става дума за свобода.


Говоря за свобода днес, защото това е, с което всеки от вас се е сблъсквал и е преживявал - вашата собствена свобода - от себе си, от масовото съзнание, от семействата, от старите начини на мислене, старите системи от вярвания, истинската свобода - и това са пълни глупости (някои се смеят). Това е глупост. Нещо, за което искате да се държите. Искате да кажете, “Ще бъда за нещо определено, ще бъда свободен, но ще продължа да се държа.“ Драконът на свободата ще ви покаже, че няма за какво да се хванете. Накрая всичко ви се връща.


Между другото, между другото, ако не проработи тук, в САЩ, експериментът за свобода в Съединените американски щати, коя държава щеше да бъде следващия домакин? (мъж казва “Канада“, а жена казва “Австралия“) A-Te-Ra. A-Te-Ra, Австралия. Да. И за мен това винаги е било забавна шега, защото това беше огромна затворническа колония, но какво може да бъде по-добре? Австралийци, нали разбирате. Какво страхотно място за експериментиране със свободата.


Едното обаче не изключваше другото. Това не означаваше, че ако не се получи тук, ще отиде там, или ако се получи тук, тогава A-Te-Ra беше навън, защото A-Te-Ra преминаваше през собствените си експерименти със свободата, както много други места по света. Но обратно към темата.


Наистина ли хората искат свобода? Мисля, че са твърде объркани. Мисля, че да, има хора, които разбират това със сигурност и почти няма връщане назад. След като влезете в пътя на истинската свобода, за вас е почти невъзможно да се върнете назад, защото дълбоко в сърцето си осъзнавате, че сте наистина суверенна душа и суверенно същество.


Нека вдишаме хубаво и дълбоко.


Свободата. Това е един от факторите на Висшето съзнание, които действат сега на планетата. Няма да прочетете за това в новините. Няма да прочетете за това дори в езотеричните списания, но това е един от най-важните фактори, които оформят и променят планетата сега. Когато излъчвате светлината си, видът голяма картина, в която тя влиза, е свободата. Свободата.


Между другото, малко по-интересно за Америка и, отново, няма значение дали я обичате или я мразите, но тук има място за прекрасно преживяване. Хора от цял ​свят идваха тук в търсене на свобода. Първоначално се наричаше религиозна свобода, свободата да се покланяш, където пожелаеш, но всъщност беше повече от това. Това беше свобода от кралската система, от крале и кралици. Това беше свободата да създават свои собствени закони в хармония с човека и природата. Това беше истинска движеща сила за тези, които първи дойдоха тук. След това религията, разбира се.


Тук идваха хора от цяла Европа и Африка. Интересно е, защото в момента има толкова много бунтове в Съединените щати заради расовия проблем с черните, с черните, белите и всички други раси. Но е интересно да се отбележи, че африканците, които дойдоха тук, дойдоха и поеха ролята на роби, но всъщност те дойдоха тук, за да разберат свободата. Тук е Висшето Съзнание. Ето и общата картина.


Нищо от това всъщност не се случи по погрешка. Можете да обвинявате холандците, британците или когото искате за робството. Но африканците, които първи дойдоха тук, наистина търсеха свободата си, макар и под прикритието на робство. Какъв по-добър начин да ти помогне да разбереш свободата на душата си от това да бъдеш поробен от друг? Кой е добия начин всъщност да разберем абсолютната свобода? Точно това направиха. Може да кажете, “Е, не. Бяха подложени на насилие. Отведени са тук.“ Те бяха продадени от племената си и всъщност душите им се съгласиха да дойдат тук, в Америка, на това място на свобода, и в крайна сметка да бъдат освободени от робство.


Дори сега е интересно да се наблюдава динамиката, която съществува на сцената на живота. Наскоро направих проучване и открих, че около 53 процента от всички - както го наричат ​- активисти на Black Lives Matter са черни; отидох и направих малко проучване в голямата, голяма небесна библиотека и открих, че 53 процента от тях са били собственици на роби в миналите си животи (няколко “хмм“ и смях). Това е Висшето съзнание. Това е голямата картина. И така, те идват тук с чувството си за вина, че са собственици на роби, и какво правят? Те поемат дейността и това е добре. Това е добре за тях. Това кара всичко да се движи тук, за да получим в крайна сметка истинска, истинска свобода за всички.


Човек може да документира всички движения на раси, култури и религии, които са дошли тук и да разбере, че те са дошли, за да започнат пътя към собствената си свобода. Азиатците, които дойдоха през 1800 г., за да строят железопътни линии в Америка, не дойдоха само заради строителството. Те дойдоха, за да напуснат династиите, от които бяха част, земите, които бяха толкова здраво държани от владетели или кралски семейства. Те дойдоха тук за свобода.


Често в новините или в дебат хората се съсредоточават върху по-малко човешкото - не на по-малкото - те се фокусират върху някои по-ограничени човешки проблеми, забравяйки Висшето съзнание за това, което се случва на планетата, защо се случват определени неща. След това те сочат с пръст, обвиняват и прегръщат своите ценности. Работата, която вършите тук, тази работа “Ето защо съм тук,“ е свързана с Висшето съзнание, с разбирането, че има по-голяма картина във всичко, което се случва. И в крайна сметка разбирате, че всъщност насилие няма. Всъщност насилие няма. И хората ще спорят с мен за това, но не. Моето твърдение е, че просто има по-добър начин, по който хората могат да го направят. Наистина ли трябваше да отидете в Америка като роби, за да спечелите свободата си? Има много страдание - страдание за предците, които са дошли тук, работили са в памуковите плантации, били са подложени на жестокост - но може би е имало по-добър начин да се намери свободата.


Общата картина


Нека поговорим малко за Висшето съзнание, като имаме предвид голямата картина. Какво всъщност се случва на планетата, кои са важните посоки? Има такова нещо... и затова сте тук. Ето върху какво изливате своята светлина. Това не е политиката и не съвсем икономиката.


О, икономиката. Икономиката е едно от отраженията на случващото се на планетата. И ще кажа на всеки от вас едно нещо: не се тревожете за колапса на икономиката. Може да се разпадне, може и да не се разпадне (смях). Не се тревожете, че това може да ви повлияе. Не, не трябва. Не трябва да ви засяга. Трябва да сте в по-високо съзнание. Не е нужно да сте там в канавката с останалите хора, тревожейки се всеки ден, че икономиката ще се срине. Разпадаше се преди, ще се разпада отново и след това всеки път се развива. Тя отива на съвсем ново ниво. Тя определено се променя и има нужда от това. Импулсът за всичко, което се случва на планетата, е икономиката, която се променя в много отношения, поради какво? COVID. Огромни промени в икономиката.


Всичко това действа и ако погледнете Висшето съзнание, голямата картина, ще разберете, “А! Така трябваше да бъде. Така трябваше да бъде.“ Всички тези движения са необходими. И знам, че има хора, които се страхуват от промяната, от това, което може да се случи, но се издигат и разбират, че тези движения - точно както Ренесансът е бил тласъкът за това, което се е случило 100, 200 години по-късно - развитието на планетата точно сега се дължи на съзнанието, което е задвижило всичко и ще засегне технологията, икономиката, здравеопазването, почти всичко в живота.


Нека поговорим за друга голяма картина, друго Висше съзнание. Едно от тях, за което говорих по-рано, е старото съзнание за страдание. Наистина съм уморен да страдам на тази планета, но хората все още го търпят. Това е начин на съществуване. “Ти трябва да страдаш. Човек си, страдаш.“ На колко от вас родителите ви са казали, “Така стоят нещата. Трябва да страдаш, докато стигнеш до небето,“ ако имаш късмет. И цялото блаженство ще дойде по-късно. “Защо да чакам, мамо?!“ (Адамус се смее) “Не искам да чакам, за да стигна до рая. Искам го веднага!“ Но хората са се вкоренили в този вид септично съзнание, че трябва да страдат, а не е така.


Работата, която вършим със светлината, превръща страданието в радост, но мнозина все още се вкопчват. Мислят, вярват и продължават да действат така, “Трябва да изстрадаме нашия път нагоре в планината. Ние трябва да изстрадаме живота си,“ а не сте длъжни. Нека променим това. Имам предвид във Висшето съзнание, знаейки голямата история, нека осветяваме с нашата светлина навсякъде, без да се опитваме да накараме хората да се променят, но казвайки, “Не е нужно да страдате повече! Не го знаехте. Не трябва да страдате, особено с религията. Не е нужно да страдате. Бог не иска да страдате.“ Но това е един от важните фактори.


Икономиката – още един фактор и аз не искам да навлизам в икономиката, а в движението на финансовите енергии. И хората са толкова сигурни, че едни имат всичко, други не; че никога няма да имат достатъчно; че има заговор; че е банка или Федералният резерв. Млъкнете! (някои се смеят) Това е просто движение на енергия. Това е всичко и всеки има право на каквото си иска. Тук е Висшето Съзнание. Всеки може да има всичко, но не можете да обвинявате другите, ако нямате нещо. Можете да обвинявате само себе си. Можете да кажете само, “Не допускам изобилие в живота си.“


Така че няма да навлизаме в това коя банка какво е направила, процентът на Фед и други подобни. Висше съзнание означава, “Нека променим старото съзнание за липса и ограничение, че само малка група има всичко, и нека спрем да атакуваме тези, които имат всичко.“ Те бяха достатъчно умни, за да го получат (още смях). Искам да кажа, че това просто поддържа идеята, че “Да имаш пари е много лошо.“ Не, не е. Това е просто енергия. Това е Висшето съзнание за това, което променяме.


Друг фактор е биологията, човешкото тяло. Хората просто приемат, “Аз съм човек. Това съм аз.“ Те се идентифицират с тялото. Те се идентифицират с реалност, базирана на въглерод. Това са пълни глупости! Тоест във Висшето съзнание – не. Това е просто място, където ангелските същества са слезли и имплантирали съзнанието си и сега те имат физическо тяло и смятат, че физическото тяло са те самите. Това е погрешно.


Както казах на нашата скорошна актуализация на ProGnost – която скоро ще излезе - ще дойде в дома ви на 14 юли (Адамус се смее) – Висшето съзнание е такова – няма значение дали имате тяло. Можете да въплътите вашето съзнание, вашето същество във всичко. В края на краищата това е светлина. Това не е биология. Не е базирана на въглерод. Не изчезвате, когато умрете. Смъртта понякога е адско облекчение (Адамус се смее), но хората се страхуват от смъртта. Така че те се вкопават все повече и повече в тялото си, тялото ги боли, а всичко изобщо не е така, Висшето съзнание е, че можете да се въплътите в каквото искате, независимо дали е въглеродна основа, вашата биология; било то технология, която ще разгледам в предстояща актуализация на ProGnost на 14 юли. Няма значение.


Можете да се превъплътите в друго същество, например птица, ако желаете. Можете да се превъплътите в друга реалност, която дори не може да бъде обяснена с човешки думи. Но хората са толкова фокусирани върху тялото, “Това съм аз.“ “Бог ми даде това тяло. Бог ме постави тук.“ Не, не, не, не, не, не, не, не. Да, вие сте се въплътили в него, но можете също да излезете, когато пожелаете, или да придобиете Висше съзнание, което е съвместимо с каквато и въглеродна система да имате. Всъщност то така или иначе не е ваше, но вие го обитавате, така че можете да намерите малко хармония и да привнесете светлинното тяло.


Това са фактори в общата картина. Ние не сме тук, за да се фокусираме върху конкретни неща като почистването на океаните. Страхотно е и в крайна сметка съзнанието, което излъчвате, ще вдъхнови други хора да направят същото. И отговорността за околната среда е необходима, но ние не сме тук, за да се опитваме да вдигнем оръжие срещу тези, които замърсяват природата. Други ще поемат тази роля. Не е нужно. Вие сте тук за Висшето съзнание, голямата картина на това, което се случва на планетата. Ще ви го напомням от време на време, защото е лесно да затънете в дребни неща. Лесно е да се увлечете от планетарната политика, икономика, работа или каквото и да било. Това не е наша работа. Ние сме тук за Висшето съзнание, над главите на повечето хора.


Нека си поемем дълбоко дъх и да го усетим за момент. Истинската голяма картина. Тя няма никакви присъди. В нея няма битки. Това е просто разбиране на динамиката на случващото се, енергийните тенденции на планетата и след това оставяне на светлината да ги освети.


В следващата ни поредица, в Alt, ще се насочим към много алтернативни потенциални реалности, които биха могли да съществуват едновременно тук, на тази планета или другаде. Затова казвам, че сега няма място за вашата несвобода. Няма място за влачене на стари проблеми, обвиняване на другите. Няма място за “горкият аз, нещастникът.“ Няма място за жертви и насилници. Ние сме тук, за да вършим чистата и свещена работа на съзнанието, докато оставаме тук във физическото тяло.
Така че нека си поемем дълбоко въздух.


Вашите права


Говорейки за свобода и независимост, предполагам, че оставате тук на планетата като въплътени Майстори. Понякога си мисля, че би било много по-лесно просто да се премине от другата страна. Наистина би било по-лесно. Тоест не е нужно да се носите в тялото си. Ние нямаме пари там. Ние нямаме адвокати. Няма бивши съпруги. Е, да, има, но... (смях) Имам няколко бивши приятелки, които ме преследват (повече смях), но понякога се чудя. По дяволите, вие сте или много упорити, или наистина невероятно святи. Не знам кое е по-близо. Но, “Не, ние ще останем на тази планета. Ние можем да направим това,“ Но всъщност, “Можете да се откажете от всичко по всяко време. Идвайте насам. Тази вечер ще имаме парти. Да. FM ще пее тази вечер.“ (Публиката казва “О!“) Да. Да, може би няма да съм там (Адамус се смее).


Във всеки случай, докато вървим напред, важно е да имате определени права в живота си и днес искам да ги запиша с помощта на тези отзад и Линда на микрофона. И ние ще го превърнем в истински документ, като Закона за правата или Декларацията за независимост, и той ще служи като ръководство за Майсторите, въплътените Майстори на планетата. Това са вашите права. Това, на което имате право. Това, което признавате за свои права, оставайки тук. Отново, ще превърнем това в красив документ. Ще го подпиша и ще го изпратя на който иска.


Ще го наречем “Признаване на правата на Въплътените Майстори“ или просто “Права на Въплътените Майстори.“ И ще назова първото, а след това искам да чуя вашето участие. Ще запишем всичко. Ние ще го изработим и коригираме, след което ще го превърнем в красив документ.


Така че, като Майстор, вие имате право на изобилие. Точка. Няма “ако,“ “и“ или “но.“ Не се казва, “Не мога да правя пари.“ Млъкнете по дяволите! (Линда въздъхва и се смее) Между другото, искам го в документа (Адамус се смее). Съжалявам, но ругатните не ме притесняват. Те само дразнят...


ЛИНДА: Би ли поговорил за това с Джефри?


АДАМУС: Него нищо не го тревожи. Той е нокаутиран. Той е някъде другаде (смях). Но понякога трябва да използвам тези думи, за да кажа, “Стига вече!“ Имате право на изобилие. Точка. Тук няма двойно значение. И тогава човешкият ум се намесва, “Не знам как да направя това и никога не съм могъл. И всичко е с “този човек,“ с теоретиците на конспирацията, със системата на Федералния резерв и с извънземните (още смях).


Не! Искам веднага да признаете, че имате право на това. И в момента, в който признаете това – без “ако“, “и“ или “но“ – в момента, в който признаете “Моето право е да бъда изобилен на планетата като въплътен Майстор,“ всички енергии ще се променят. Ако умирате да поставите едно “но“ и да кажете, “Но аз не знам какво да правя. Може би Аления Кръг ще ми даде пари,” тогава вие разваляте всичко и енергиите ще продължават да бъдат глупави.


ЛИНДА: Имаш предвид “но“ или “бут?“ (Линда използва еднаквото звучене на думите “but” – но и “butt” – бут)


АДАМУС: И двете. Да (Линда се смее). Не, хората навсякъде непрекъснато подхвърлят “но,“ а вие започнахте страхотно, като казахте “Имам право на изобилие.“ Точка. “Но...“ и тогава цялата енергия отново се изкривява. И така, “Имам право на изобилие,“ точка, и вие го имате. Всеки от вас го има. Така че нека го обозначим като едно от правата, правото на изобилие. Добре.


ЛИНДА: Добре.


АДАМУС: Добре. Сега Линда ще вземе микрофона и ще ви попита, какво трябва да има в този списък. Вашето право като въплътен Майстор на планетата.


НГОК (жена): Не сработи. Намигнах ти, мислейки си, “Ако го забележиш ще ме пропуснеш.“ Не се получи.


АДАМУС: Какво още да запишем на дъската?


НГОК: Възможността на мига да отидем където пожелаем.


АДАМУС: Кажи го пак.


НГОК: Не. Да мигнем с очи.


АДАМУС: А можеш ли да го кажеш на микрофона? Благодаря.


НГОК: (говори на микрофона) Здрасти.


АДАМУС: Здрасти.


НГОК: Здрасти. Е, аз бих искала да имам свободата да се телепортирам, където пожелая.


АДАМУС: Това важно ли е?


НГОК: Да.


АДАМУС: Мога да ти покажа как се прави, но не можеш да вземеш физическото си тяло.


НГОК: Няма значение.


АДАМУС: Вие се отъждествявате с тялото си – няма значение. Това е липсата на свобода. Няма значение. Осъзнайте, че е ваше и е временно, но ако мислите, че трябва да отидете в друга реалност и да вземете тялото си, вие сте твърде идентифицирани с нещо, което всъщност не сте вие. Така че дори няма да го пиша на дъската. Няма да го призная, защото са пълни глупости (Линда въздъхва тихо).


Искате да отидете някъде - можете да го направите, когато пожелаете. Можете да пробиете реалностите по всяко време, но не мислете, че ще вземете биологията си със себе си. И ако мислите така, трябва да се върнете към основите на Адамус и да разберете, че вие ​​не сте вашето тяло. Вие сте душата си. Временно поставяте съзнанието си във въглеродна атомна структура, но няма да го влачите из цялата шибана вселена с всичките й болки и заболявания и възможността от рак, стареене и пикаене в собствените ви гащи и всичко останало (някои се кискат). Защо искате да го вземете със себе си?! И не ругая, но искам да го кажа много ясно. Можете да бъдете транспортирани навсякъде. Можете да пътувате до други светове. Това прави Мерлин. Мерлин може да отиде в други светове, но вие не сте физическо същество по самата си природа.


Искаш ли да пътуваш? (тя му изпраща целувка) Благодаря. Искате ли да пътувате? Можем да го направим. Много е просто. Ще говорим за това в предстоящата актуализация на ProGnost 2022, която ще бъде пусната на 14 юли (малко смях), но ние го правим, без да се налага да носим това физическо нещо с нас. Добре? Това е лесно. Ще направим това по-специално в Keahak. Можете да пътувате до други светове.


Друг интересен нюанс: няма да вземете мозъка си със себе си, слава богу (някой казва “Ооо!“). О! Но, но - има едно “но“ - ще ви се иска. “Не, трябва да взема мозъка и тялото със себе си. Не. Те са като грозни доведени сестри. Не искате да ги вземете на партито с вас (някои смях), те ще развалят всичко. Но ние ще го направим. Всичко е въпрос на съзнание и на това да отведем нашето съзнание там, където искате да бъде. Това е истинската свобода. Добре. Благодаря ти. Това няма да го записваме. Ще се преструваме, че никога не се е случвало.


Добре. Какво още? Вашият Закон за правата на Въплътения Майстор.


ДЖИМ: Защо да бъдеш човек, ако ти – за да бъдеш човек трябва да си взаимодействаш с другите хора. Така че имам право да излизам с хора, които могат да ме срещнат там, където се намирам.


АДАМУС: Това няма да стане (смях). Това ще бъде по – трудно отколкото си мислех! (още смях) Мислех, че просто бързо ще преминем по тези точки. По енергията чувствам, че искаш всички да са като теб, но това няма да стане.


ДЖИМ: Не, не, не, не. Не.


АДАМУС: Да, да.


ДЖИМ: Не, поне няколко човека.


АДАМУС: Няколко.


ДЖИМ: Няколко.


АДАМУС: До голяма степен това няма да стане. Защо това не е станало досега?


ДЖИМ: О, не съм молил за това.


АДАМУС: Ти не си молили, молиш сега.


ДЖИМ: Да.


АДАМУС: Добре. И така, как трябва да стане това? Искаш да се ожениш за някого?


ДЖИМ: Не, не, не.


АДАМУС: Не.


ДЖИМ: Не. Не (Адамус се смее). Енергийна хармония, резонанс, хм...


АДАМУС: Приятели?


ДЖИМ: Не е задължително.


АДАМУС: Не.


ДЖИМ: Просто да се срещам с други хора и да усещам, че се разбираме едни други. Виждаме се едни други в цялата си пълнота ....


АДАМУС: Разбира се. Късмет (Адамус се смее).


ДЖИМ: ... и признателност.


АДАМУС: Калдре ме обвинява, че днес съм особено жесток. И още как! (Адамус продължава да се подсмихва). Да.


ДЖИМ: Наистина не мисля, че това е невъзможно. Мисля ...


АДАМУС: Защо изобщо искаш такова нещо?


ДЖИМ: Хм. Защото е забавно. Не се чувстваш самотен.


АДАМУС: Е, освен ако не чувстваш самота. Добре. Аха. Идвай при мен от време на време. Идвай на Шоудите, а после си тръгвай. Тоест завръщай се у дома ... (те се подсмихват)


ДЖИМ: Е, дошъл съм! (той се смее)


АДАМУС: Разбирам за какво говориш, но искам, да имаш яснота. Това наистина ли е важно? Или се разходи по другите светове.


ДЖИМ: Не, не, не. Защо да се занимавам с човешки опит?


АДАМУС: Джинът ще ти даде три желания - потъркваш лампата и джинът ще ти даде три желания – и първото, “Искам да съм заобиколен от други хора?“


ДЖИМ: Не, не, не. Не!


АДАМУС: Преувеличавам ...


ДЖИМ: Не!


АДАМУС: ... но дявол да го вземе! Бих избрал нещо друго. Разбира се не искам да ти подсказвам, но ... добре, карай, да продължим с това. Иска ти се до теб да има сродни по дух хора.


ДЖИМ: Нещо такова, да.


АДАМУС: Добре.


ДЖИМ: Или искам да преживявам този опит от време на време.


АДАМУС: Добре. Можеш да идваш тук по всяко време. Можеш да идваш на някакви срещи, семинари.


ДЖИМ: Да.


АДАМУС: Да, значи това го имаш.


ДЖИМ: Да.


АДАМУС: Но достойно ли е това за дъската? Ние ще го запишем, защото те почитам и уважавам. Ще го запишем, но просто ми е интересно...


ДЖИМ: Мисля, че в това има аспект на лидерство. В подобен опит.


АДАМУС: Вярно е.


ДЖИМ: Да излезеш пред света и да споделиш същината на процес с другите хора. Аз мисля ...


АДАМУС: Как би формулирал това за дъската? “Имам право да бъда с други хора?“ (Джим въздиша) Вече го измъчих. Да. “Имам право“ на какво?


ДЖИМ: Това е нещо като запознанство ... (някакъв мъж казва, “Хубави отношения“) Не, не. Това е нещо повече. Това е нещо повече.


АДАМУС: Нещо като възможност да прекарвам качествено времето си с единомишленици?


ДЖИМ: Да, но повече.


АДАМУС: Повече.


ДЖИМ: Да, повече. Да. Да, защото това е съвместно творчество. Това са срещи с други Майстори.


АДАМУС: Добре. Дай ми не повече от осем думи за дъската.


ДЖИМ: Уф! Трябва ми помощ (подсмихва се).


АДАМУС: Право на ...? (някой казва, “Пърдене,“ много смях и леки аплодисменти)


ДЖИМ: Не, не. Не, това е нещо повече. Нещо повече.


АДАМУС: А, ето това бих го написал на дъската! (силен смях)


ШАМРБА 1 (мъж): Съвместно творчество с други Майстори. Какво според теб представлява лидерството?


ДЖИМ: От моя опит, когато виждам друг човек и гледам през него, виждам потенциала на неговата красота, неговото майсторство, това го докосва. И той знае. И той знае.


ШАМБРА 1: Готино. Право на това, другите да ме уважават за това кой съм аз?


ДЖИМ: Много добре, да. Аха. И в това, че го правим заедно има резонанс.


АДАМУС: Да.


ДЖИМ: Да.


АДАМУС: Добре казано.


ДЖИМ: Можеш ли да го повториш още веднъж, моля? (лек смях)


ШАМБРА 1: Право на това, другите да ме уважават за това кой съм аз.


ДЖИМ: И така ...


АДАМУС: Какво ще кажеш правото да си позволя да сияя или да си позволя да видя тези, които са готови да видят мен (някой казва “Ооо!“). Аха.


ДЖИМ: Да.


ШАМБРА 1: Това е част от лидерството.


АДАМУС: Да. Да. С други думи, безопасно е да бъдете това, което сте, и наистина е така. Добре. Безопасно е да бъдеш това, което си. Ще има хора, които те разпознават, Джим, и такива, които не. Някой не разпознава - добре, добре. И с тези, които разпознават, ще имате този резонанс, за който говорихте.


ЛИНДА: Значи пишем, “Безопасно да бъдеш този, който си?“


АДАМУС: Да. Харесва ми.


ЛИНДА: Добре.


АДАМУС: И ние ще направим още нещо, но беше добра дискусия. Ние наистина сме проникнали във Висшето съзнание, в по-голямата картина. Определено правото най-накрая да спреш да се криеш и да бъдеш себе си и просто да оставиш светлината да свети, без да има нужда да се страхуваш. Ще има хора, които ви разпознават такива, каквито сте, и много, които не го правят. И за тези, които не знаят, това е нормално. Но, както казва Джим, с тези, които наистина ви признават, ще имате душевна връзка. Добре.


ЛИНДА: Добре. Следващия?


АДАМУС: Да.


ЮЛИЯ: Да има здраво физическо тяло.


АДАМУС: Да има здраво физическо тяло.


ЮЛИЯ: Никакви страдания.


АДАМУС: Да, това наистина ли е достойно да бъде записано на дъската?


ЮЛИЯ: Да.


АДАМУС: Безусловно. Вероятно това трябваше да бъде номер две, но безусловно. Това е голям проблем. Правото на балансирана биология.


ЮЛИЯ: Да.


АДАМУС: В баланс с душата си, в баланс със съзнанието си и постоянно поддържащ собствения си баланс; тяло, базирано на въглерод, което има всички възможности за възстановяване на баланса, подмладяване. Но има много фактори, които предотвратяват това. Един от тях е ниската информираност на хората, убеждението, че не контролират тялото си. Това е много ниско съзнание. Ще се издигнем и ще кажем, “Не. Имам право тялото ми да реагира на съзнанието ми. Не на моите мисли, не на моите малки утвърждения, а “Хей, тяло. Аз съм светлината.“ Просто си го кажете. Не е нужно да го казвате на глас, “Аз съм тяло от светлина. Аз съм светлината.“ И изведнъж тялото е като, “Уау! О! Иска ми се да бях чул това от теб преди 50 години, щяхме да направим нещата по различен начин. Но не, ти беше толкова зает да преглъщаш всякакви странни неща, беше толкова зает да ме мразиш, беше толкова зает да извършваш прелюбодеяние и вина. Какво трябваше да направя? Бях на път да се прекърша.“ Имате право на балансирана биология.


ЮЛИЯ: Спомням си...


АДАМУС: На микрофона, моля. Говори в микрофона.


ЮЛИЯ: Спомням си, че преди няколко години ти каза, че храмът на подмладяването е готов за нас.


АДАМУС: Безусловно.


ЮЛИЯ: Така че ние всички чакаме. Къде е той?


АДАМУС: Къде е?! (смях)


ЮЛИЯ: Къде е?!


АДАМУС: Къде е!?


ЮЛИЯ: Адамус.


АДАМУС: Кой ще е първи? (още смях) Това е дяволски ...


ЮЛИЯ: Къде е?


АДАМУС: Той е тук!! Той е тук. Къде е той? Седиш на него (смях, докато тя гледа стола си). Той е тук! Трябва да го използваш, по дяволите! Защо това е толкова трудно за разбиране?! Всичко, от което се нуждаете, е тук - вашето изобилие, вашето здраве - “Не виждам. Къде е? Кой има? Поне някой. Колко трябва да платя за това?“ Всичко е точно тук! “Аз съм светлината. Тяло, подмлади се.“ Поемете контрола! Направете нещо. Нека се случи. И аз не…


ЛИНДА: Имаш ли нужда от чаша вино? (лек смях)


АДАМУС: Трябва ми чаша уиски! Трябва ми бутилка Джак Даниелс! (още смях) Ето какво ми трябва. Джак Даниелс – е моя единомишленик!


ЮЛИЯ: Можеш и повече (смее се).


АДАМУС: Всичко вече е тук. Какво чакаш? И ако не го използвате и ако кажете, “Нищо не се е случило,“ млъкнете и го накарайте да се случи! Не, сериозно говоря. Получавам... о! Понякога се връщам в Клуба на Възнесените Майстори и се опитвам да се усмихна, “О, всичко е страхотно с Шамбра. Ние сме добре.“ (някои се кискат). Казвам, “О, Боже мой! Те имат всички инструменти на света и си казват, “Къде е това?! Кой го има?!“ Това е като с храма на подмладяването. Можете да го наричате както искате.


ЛИНДА: Не хвърляй микрофона по него. Не бива (още смях).


АДАМУС: Можете да го наричате както искате. Трябва да го използвате. И ако тялото ви не реагира, обърнете се към Висшето съзнание, “Хей, аз съм светлина. Аз съм Майстор. Имам нужда от това тяло, докато оставам на тази планета. Не ме интересува какво казва науката и не ме интересува какво казват хората, че чудесата са невъзможни. Тяло, вземи се в ръце по дяволите.“ Използвам тежки думи. Съжалявам, ако съм обидил някого.


ЮЛИЯ: Преди няколко дни казах на тялото си, че сутринта...


АДАМУС: Да, правите го и, да, не (някой извиква “О, да!“) Ааах! Точно така (Кери носи бутилка алкохол под бурни аплодисменти). О! Не, първо мини из стаята (още смях). Налей ми една чаша. Налей ми чаша и после мини.


КЕРИ: Добре, това ли искаше – уиски или нещо подобно?


АДАМУС: Какво е това?


КЕРИ: Дори не знам.


АДАМУС: О, не знае какво е това! “Това случайно се оказа отрова, Сен Жермен, но освен това...“


ТЕД: (гледа бутилката) Текила! (още смях)


АДАМУС: Добре. Ще имаме нужда от пластмасови чашки (Кери му налива) – стига толкова за мен – пластмасови чашки или нещо подобно.


КЕРИ: Ще се върна.


АДАМУС: Накрая ще вдигнем наздравица за нашите човешки права.


Разберете, ние се въртим в кръг, въпреки че всичко се свежда до това: имате всичко, от което се нуждаете. Няма значение как ще го наречете – Храм на подмладяването, Лечебни пещери, както и да е. Всичко това са разсейващи фактори. Имате всичко в себе си, за да подмладите тялото си, да живеете в изобилие, без да полагате никакви усилия, без да страдате за това. Вие вече имате всичко това. Трябва просто да позволите. Нека бъде. И вие казвате, “Но аз го правя.“ Не, не. Все още не позволявате. Все се оправдавате, все отлагате и чакате някаква намеса от моя страна, от някой, от друг. Без значение.


ЮЛИЯ: Нима е толкова сложно да се подмладиш?


АДАМУС: Не. Не, това не е вярно. Това е квантово позволение, просто да кажеш, “Добре. Аз съм светлина и ще остана на тази планета. Чака ме голяма работа, затова, тяло, балансирай се.“


Можете да се разболеете много за няколко седмици. Може да се окажете в леглото. Може да сте малко умопомрачен. Това е част от прочистването на системата. Това е част от прочистването, което се случва емоционално и физически – позволете си го. Току-що сте дали квантово позволение, като сте казали, “Ще позволя на тялото ми да се балансира.“


Но не казвайте неща като, “Искам да изглеждам 50 години по-млад и искам тези части да са по-големи или по-малки.“ (смях) Каквито и да са тези части. Някои повече, други по-малко. Не го правете. Това е вашето тяло. Това е вашата божественост, въплътена в биологията и я оставете да си върши работата. Тя знае как да възстанови баланса. Тя е тук, за да ви служи. Не започвайте да й казвате, че трябва да изглежда по-млада или че имате нужда от повече енергия. Млъкнете! Просто оставете биологичния баланс да се установи.


ЮЛИЯ: Да.


АДАМУС: Да, сър. Вземи микрофона от Линда или Юлия.


ХАРИ: Значи лекарите – са разсейване?


АДАМУС: Той пита дали лекарите са разсейване. И — (Адамус въздъхва) — зависи от различни фактори. Зависи как се отнасяте към тях. Ако отидете на лекар за вашето изцеление, това е разсейване. Ако отидете на лекар може би за малко успокоение или малко тласък от медицинска гледна точка - тъй като технологията е красива, тя може да прави страхотни неща - но зависи от това как се отнасяте към нея. Ако сте роб на своя лекар, с други думи, казвате, “Той е единственият, който може да ме излекува,“ това е разсейване.


ХАРИ: Аха.


АДАМУС: Ако кажете, “Да, имам нужда от малко тласък. Искам да кажа, Боже мой, порязах си ръката. Няма да навреди да сложа няколко шева,“ например, “Защото всичко, което имам вкъщи, е голяма игла, конец и всичко останало. Отивам на лекар,“ това е част от изцелението. Но започвате да разчитате на лекари, други лечения, други хора или каквото и да е, и тук идват проблемите.


И така, къде спряхме? Законът за правата, балансирана физическа биология и това означава, че имате право на това. Това е ваше право. И ние ще го съберем. Вероятно не днес, откакто започнахме да пием (някои смях). Всеки има... о, раздават им се (Кери раздава шотове текила).


Но това са ваши права и за да продължим нашата работа - с радост - за да продължим напред, трябва да ги признаете. “Имам право на изобилие. Имам право на балансирана биология.“ И какво друго? Линда, разходи се из стаята, моля.


ЛИНДА: О. Трябва да изпълня задълженията си срещу подкуп.


АДАМУС: Добре. Колко ти даде?


ДЖИН (мъж): Двадесет долара, но тя не ги взе.


АДАМУС: Тя се продава за 20 долара?!


ДЖИН: Не, за да не получа микрофона.


АДАМУС: Не, ти и даде 20 долара.


ДЖИН: Аз и ги дадох, но тя не ги взе.


АДАМУС: Вярно, да. Но тя трябваше да каже, “Извинете 40.“


ДЖИН: (подсмихва се) Бих ги дал!


АДАМУС: Знам! Добре. Микрофона е у теб.


ДЖИН: Здрасти, Адамус.


АДАМУС: Здрасти.


ДЖИН: Всъщност ние харесваме свободата, но ако трябва да съм по-точен, възможността да избираме опит, да избираме как да излезем от даден опит.


АДАМУС: Добре. Как би формулирал ти това за нашите Права на Въплътения Майстор? Как би го казал ти?


ДЖИН: Свободата да не засядаш?


АДАМУС: Е, но ти “заседна“ тук. Просто ... (жена казва, “Право на избор“)


ДЖИН: Право да избирам опит.


АДАМУС: Какво ще кажеш права за творческо самоизразяване. Право на творческо себеизразяване.


ДЖИН: Право на творческо себеизразяване.


АДАМУС: А това означава, че можеш да се потопиш във всеки опит, в който поискаш и да излезеш от него.


ДЖИН: Да.


АДАМУС: Може би формулировката трябва да включва и правото на творческа изява или на участие в творческа изява и правото на излизане.


ДЖИН: На изход, когато опита вече не ти служи.


АДАМУС: Това ми харесва. Да. Можеш също така да използваш просто думата “живот“ - “Право на жизнен опит и на изход, когато аз поискам.“


ДЖИН: Да.


АДАМУС: Нещо такова. Ще коригираме думите, но това е добре. Имате право да влезете във всяко преживяване, което пожелаете, и право да излезете. Проблемът на тази планета е, че вие ​​сте попаднали тук и хората не вярват, че имат право да се измъкнат оттук, освен чрез смърт. Те нямат право да се отърват от родовата карма, нито от много други неща, нито от собственото си минало.


Това отново се отнася до Висшето съзнание. Вярата на планетата е, “Ти направи нещо. Това е твоята история и сега си заседнал в нея.“ Въобще не! Можете да излезете по всяко време. И тогава какво да правим?


ДЖИН: Първо, вдишваш дълбоко.


АДАМУС: Да.


ДЖИН: И ...


АДАМУС: Тогава предаваш това на мъдростта.


ДЖИН: Предаваш това на мъдростта и вече не връщаш това към човешката си част.


АДАМУС: Вярно е.


ДЖИН: Да. По принцип да.


АДАМУС: Добре. Добре. Така че “в или извън жизнения опит.“ Добре казано. Добре.


ДЖИН: Постарай се да не мислиш твърде много, отдай го на мъдростта.


АДДАМУС: Вярно е. Разбира се.


ДЖИН: Да.


АДАМУС: Добре. Благодаря.


ДЖИН: С удоволствие.


АДАМУС: Добре. Как сме с пиячката?




КЕРИ: (вика от другата стая) Идвам! (Адамус се смее, лек смях от публиката)


АДАМУС: Знаете ли, на заден план винаги има един такъв призрачен глас.


КЕРИ: (отново вика) Ето ме!


ЛУКРЕЦИЯ: (вдига своята чаша за тост) Ура!


АДАМУС: Още не! Не, не. Не. Не, ще направим ...


ЛУКРЕЦИЯ: Още не? Още не?


АДАМУС: Ще го направим заедно. А за тези от вас, които гледат онлайн в момента, отидете да пийнете, дори и да не пиете. Дори ако преди сте пили твърде много и сте спрели да пиете, може да искате да пиете (малко смях). Свобода от алкохолизъм. Няма да влезе на нашата дъска. Въпреки че с тази група трябва (Адамус се смее). Вече не си алкохолик. Добре. Линда, микрофона. О, да.


ЛУКРЕЦИЯ: Свободата да живееш в благодат.


АДАМУС: Свободата да живееш в благодат. Но нека определим, какво е това, иначе това е нещо ефирно – магическо. Какво означава тя за теб?


ЛУКРЕЦИЯ: Да позволяваш на всичко да идва при теб. Без притеснения.


АДАМУС: Не, нека бъдем конкретни като в реалния живот. Напълно съм съгласен с теб, но нека го кажем така, че и тези, които идват след теб, да го погледнат и да кажат, “А, добре. Има смисъл.“ Свобода да живееш в благодат – какво означава това? (жената казва, “Спокойно“)


ЛУКРЕЦИЯ: В лекота.


АДАМУС: Изящество и лекота.


ЛУКРЕЦИЯ: В лекота. Просто да бъдеш.


АДАМУС: Но нека опитаме да конкретизираме. Свобода от какво?


ЛУКРЕЦИЯ: Да създаваш и позволяваш.


АДАМУС: Вие сякаш имате това. Свобода?


ЛУКРЕЦИЯ: Благодат – това е когато позволяваш изобилието, позволяваш всякакви форми на опит, без да полагаш усилия, без да страдаш.


АДАМУС: Вярно е. Без страдание. И така, нека ...


ЛУКРЕЦИЯ: Без страдание.


АДАМУС: Да погледнем от гледна точка на страданието. Човечеството вярва в страданието. Точка. Те искат да вярват в това. Те обичат страданието си, иначе то не би съществувало. Те са въвели страданието в църквите и тогава църквите повтарят на всички, “Трябва да страдате. Бог иска да страдате.“ Определени религии. Еврейската религия страда. Католиците, о! Католиците (смях). Големи страдалци са. Тоест, някои други религии не страдат толкова много, въпреки че все още страдат. И обществото ви казва, “Ти трябва да страдаш. Трябва да работиш здраво.“ Откъде се взе това? Не е нужно да работите много. Но хората вярват в това. Така че нека отидем във Висшето съзнание, “О, не, не е нужно да работите упорито.“ Можете да правите това, което обичате. Можете да се изразявате творчески. Да работите много? Не, не, не.


И така, от гледна точка на страданието. Как ще го формулираш на дъската, като право да не страдаш, но нека не използваме думата “страдам“?


ЛУКРЕЦИЯ: Радост.


АДАМУС: Твоето право на ...?


ЛУКРЕЦИЯ: Радост. Живот в радост.


АДАМУС: Живот в радост, може би.


ЛУКРЕЦИЯ: Аха. Живот в радост.


АДАМУС: Въпреки че бих искал малко повече яснота по този въпрос. Искам... (човекът казва, “Правото да избираш радост“ и Адамус въздъхва) Да, избирай радостта, но живей и в радост. Но как можете да кажете, без да казвате думата “страдание,“ как иначе можете да кажете, “Спри да страдаш?“ Или може би просто ще кажем така. Може би… (няколко човека коментират) Правото да не страдаш повече, предполагам.


ЛУКРЕЦИЯ: Любов ... (някой казва, “Без болка“)


АДАМУС: Без болка? (жена коментира) Вярно е, вярно (още няколко коментара). Още някой?


ЛУКРЕЦИЯ: Мислех си за думата “благодат“ мъж казва, “Привличане, привличане на духа“, и Адамус въздиша; някой също коментира) Ъ-ъ, да. Може би сме вече близо, но ...


ЛИНДА: Кой говори? Нужен ни е микрофон. Кой говори?


АДАМУС: Искахме да конкретизираме. Как ни е пиенето?


КЕРИ: Готови сме! (мъж извиква, “Готови!“)


АДАМУС: Всички? (жена казва, “Почакай“) Добре. Ще почакаме точно до четири часът (лек смях).


ЛИНДА: Всичко е готово!


АДАМУС: Не, това не е така. Колко е часът сега?


ЛИНДА: Тези часовници изостават.


ДЖИН (мъж): Сега е четири часа.


ДЖИН: Сега е 3:59.


АДАМУС: 3:59. Добре. Не бихте ли могли да преброите 10 секунди обратно броене с компютъра?


ДЖИН: Вече четири.


АДАМУС: Вече четири? Добре.


ЛИНДА: Така си и мислех.


АДАМУС: По-добре да пийнем сега. За свободата (публиката вика, “За свобода!“ и “Ура!“). За свобода (публиката крещи “У-у-у!“) За свобода! Уау! Уау! За твое здраве! Хайде (всички пият) Аааа! Още? (Адамус се смее) Добре. Ах! Уау!


Добре. Да продължим. Ще бъде наистина интересно. На дъската (хората все още предлагат различни коментари) ще коригираме думите, искам по някакъв начин да напиша, “Без повече страдание.“ Имате право да не страдате (мъж казва, “Вечна радост“). Да, но аз...


ЛИНДА: Лекота и изящество!


АДАМУС: Но това не показва достатъчно ясно, че трябва да се измъкнем от страданието. Хора… (Адамус се смее) Калдре ми напомни нещо. Имахме семинар във Франция преди няколко години и помолихме всеки да донесе бутилка вино, всички започнахме да пием вино, включително Калдре, и изведнъж той осъзна, че ме няма вече от около 20 минути (малко смях) и той просто бърбореше. Затова се притеснява това да не се повтори. Може би (повече смях).


Правото на хумор. Правото на хумор във всяка ситуация, можете да го напишете на дъската. Правото да се обърнеш към мъдростта във всеки един момент. Вече не позволявате на всичко това да доминира в живота ви – всички стари преживявания, всякакви лоши спомени, всяка вина и срам, имате право да ги превърнете в мъдрост по всяко време. Това е вярно.


Какво още? Още няколко преди да стигнем до мераба.


ШАМБРА 2 (мъж): Бих казал изравняване.


АДАМУС: Право на изравняване с какво? С другите хора?


ШАМБРА 2: С моя вътрешен източник. Изравняване чрез емоциите.


АДАМУС: Право на връзка, съзнателна връзка с душата си.


ШАМБРА 2: Да. Да.


АДАМУС: Разбира се! И не просто да се чудите, не просто да си мислите, “Свързан ли съм? Къде…” Много е хубаво, правото на съзнателна връзка с душата си всеки ден, всеки момент. Добре. Сега стигаме до въпроса. Какво друго?


СЮ: Помислих си за правото на “безусловна любов към себе си.“


АДАМУС: Разбира се.


СЮ: За да не си казваш “Това беше тъпо.“


АДАМУС: Да.


СЮ: Или нещо подобно.


АДАМУС: Да. И знаете ли, повечето хора не мислят дълбоко в себе си, че имат право да обичат себе си. Не точно. И тогава отиваме във Висшето съзнание, “Да имаме право да обичаме себе си“ и няма от какво да се срамуваме. И знаете ли, когато умът дойде и каже, “Не можеш да се обичаш, защото си направил всички тези лоши неща,“ вие казвате “Млъкни.“


СЮ: Да.


АДАМУС: И имате право да чувствате и осъзнавате любовта към себе си.


СЮ: Правилно и да го правим безусловно.


АДАМУС: Безусловно.


СЮ: Да.


АДАМУС: Добре, добре. Записа ли го?


ЛИНДА: Аха.


АДАМУС: Добре. Хубав отговор. Добре. Още няколко. Определено ще продължим да уточняваме списъка и ще помолим всички, които гледат онлайн, също да изпращат материали, за да се почувстват като част от това. Това ще бъде напрегнат месец за персонала. Да сър.


ВИНС: Все още се опитвам да подбера думите, но свобода от унижения.


АДАМУС: Да. Да. Как би го формулирал? Напълно те разбирам за какво говориш. Свобода от унижение. Как да запишем това като едно от вашите права? (някой казва, “Правото да не приемаш вече глупости“, Адамус се смее) Да. Да (жена казва, “Правото да бъдеш независим“). Да, правото на независимост, но как да го кажем ... засега ще го обсъдим и може би ще подберем думи, но унижение. Знаете ли, хората приемат факта, че ще бъдат унижени в живота си.


ВИНС: Клоня към това, да се освободя от чужди (мъж казва, “Глупости“) отговори за самия мен.


АДАМУС: Вярно. Вярно. Да… (жена казва, “Връщане към достойнството?“) Да. Правото на достойнство. Отново си измисляме всичко това, но разбирам точно за какво говорите. Не трябва да приемате унижение от другите. Защо хората правят това? Защо изпадат в тази ситуация? Това е убеждението на масовото съзнание, по аналогия със страданието, че то просто се случва в живота. Не, не е така. Ако ще оставате на тази планета, имате право...


ПЕРЛ: Отпускане.


АДАМУС: Моля?


ПЕРЛ: Отпускане.


АДАМУС: Имаш ли това право?


ПЕРЛ: Отпускане.


АДАМУС: Отпускане на какво? (мъж казва, “Облекчение“) Облекчение?


ШАМБРА 4 (жена): Това, което каза той. Вярата в унижението.


АДАМУС: Вярно е. Имате право да живеете, без да се обременявате от чуждите боклуци (смях). Нещо такова. Дейвид?


ДЕЙВИД: Какво ще кажеш за радостен опит в живота?


АДАМУС: По същество да, но искам да бъда много ясен. Същото е, ако конституцията на Съединените Щати или Законът за правата просто каза, “Имаш право да бъдеш свободен“ и това е... знаете ли, трябва да е малко по-подробно. Нека създадем нещо осезаемо на хартия, на което можем да се позоваваме.


ШАМБРА 5 (жена): Какво ще кажеш за суверенно достойнство?


АДАМУС: Това е доста мъгляво.


ЛИНДА: Имаме микрофон тук.


АДАМУС: Права си, но нека формулираме. Какви ще бъдат десетте права, които имате като Въплътен Майстор? Разбира се, изобилие. Разбира се, биология. Разбира се, човек трябва да може да влезе и излезе от преживяването. Нещо друго?


ТАРИН: Имаш право да избираш, какво искаш, какво можеш да имаш. Имаш право да избираш собствената си реалност така, както искаш.


АДАМУС: Да.


ТАРИН: Това е правото на избор.


АДАМУС: За разлика от ...?


ТАРИН: Е, можеш да имаш всичко, което поискаш. А ако не искаш – да видим. Мисля, че можеш да избираш дали да бъдеш просветлен или да повярваш, че нямаш избор.


АДАМУС: Вярно е.


ТАРИН: И можеш да повярваш, че имаш избор.


АДАМУС: Но за разлика от какво? Каква би била антитезата? Каква би била другата страна? Как живеят болшинството от хората?


ТАРИН: Болшинството от хората не осъзнават, че нямат право да избират за себе си и право да създават реалността си такава, каквато поискат.


АДАМУС: Е, да.


ТАРИН: Да.


АДАМУС: Те смятат, че имат право да избират за закуска палачинки или бекон (лек смях).


ТАРИН: Точно. Да.


АДАМУС: И те вярват, че имат правото да избират черни или сини чорапи, правото да си купят Tesla или Chevrolet. Тук няма какво да избирам (смях). Така че те си мислят, че имат избор, когато всъщност нямат. Те не разбират какво всъщност означава избор.


ТАРИН: Да.


АДАМУС: Те се залъгват и вярват на лъжите на другите. Но нека опишем правото на избор малко по – подробно. Правото на избор ...?


ТАРИН: Това е правото ... (тя въздиша) Ти създаваш собствената си реалност.


АДАМУС: Да.


ТАРИН: И така, когато разбереш, че можеш да го направиш, ти разбираш, че имаш право да избираш какво ...


АДАМУС: Имаш право да избираш, как искаш да се идентифицираш и както вече говорихме по – рано, правото да се отървеш от всичко това по дяволите.


ТАРИН: Да.


АДАМУС: Да. Правото – за сега го обсъждаме в общи линии, но право на избор.


ТАРИН: Добре. Да.


АДАМУС: Да. Добре. Отлично. Още двама, а после трябва да направим кратък мераб и да пийнем още.


ЛИНДА: Добре. Вдигнати ръце, аз съм готова.


СОХАР (мъж): Правото – това е свързано с проблема ни с формулирането – право на взаимоподкрепящи отношения.


АДАМУС: Добре. До колко това е важно? Ако имахме само десет точки на дъската, нима това заслужава да бъде там?


СОХАР: (пауза) Мисля, че да. Чувствам, че е така.


АДАМУС: Твоите отношения добри ли са?


СОХАР: Чувствам, че сега – в миналото не, но сега аз все повече и повече преживявам това и, о, боже мой, това е толкова важно.


АДАМУС: А защо е толкова важно?


СОХАР: Просто за да не попадаме в динамиката на крадене на енергия.


АДАМУС: Не. Защо са важни отношенията?


(пауза)


Не съществува ли вярване на планетата, че трябва да имате връзка и да сте основно с един човек? Ниско съзнание ли е това? Мисля, че отговарям на собствения си въпрос (Адамус се смее). И на планетата има вярване, че трябва да е противоположният пол, най-общо казано. Вярата, че има само един човек. Вярата, че това трябва да продължи вечно. Това е съзнанието на планетата и това е, което разклаща вашата светлина в момента. Може би така трябва да бъде в реалността, но не и в моята реалност (Адамус се смее).


Първо, нямате нужда от връзка и когато осъзнаете това, вие сте свободни да имате такава. А връзката може да бъде всичко, което противоречи на законите, на обществените норми. Тя може да бъде всякаква.


Тук са нужни истински формулировки, поетични формулировки за правото на най-святата връзка – връзката със себе си. Това са най-важните взаимоотношения. Правото на здрава връзка със себе си, а след това и правото на връзка с другите, ако ви устройват.


СОХАР: Силни отношения със себе си, за да имаш здравословни отношения с другите?


АДАМУС: Да. Но ако имате здрави отношения със самите себе си, ще поискате ли да имате здравословни отношения с другите? Най – приятното е че в този момент това няма значение. Вие сте свободни да бъдете в такива отношения.


Да. Вземи микрофона, моля.


ЛИНДА: Добре.


ПЕРЛ: Благодаря. Мисля, че когато имаш здрави отношения със самия себе си, е весело да споделяш в радост.


АДАМУС: Да! С другите.


ПЕРЛ: С другите.


АДАМУС: Да влизате в отношения, да излизате от тях.


ПЕРЛ: Да (лек смях). Тоест ... имам предвид...


АДАМУС: О, не. Това нещо с вечната връзка... Има религии, които го практикуват, хора. Те го практикуват. Това са големи религии и вие сте обвързани завинаги. Това е един готин обет, който давате. Знаете ли какво да направите, за да го отмените? Знаете ли колко ангели трябва да наемем, за да развалим клетвата за вечността? О, толкова е уморително.


ПЕРЛ: Работата не е в това, а че радостта която споделяме се умножава.


АДАМУС: Да.


ПЕРЛ: И това помага.


АДАМУС: Добре, искам да премина към Супервисшето Съзнание, изцяло променило понятието за отношения.


ПЕРЛ: Аха.


АДАМУС: Вместо да го разглеждаме от гледна точка на връзка човек-към-човек, има много по-широко определение - което ще разберем отново в тази формулировка - за това какво е връзка. Твърде много хора дават приоритет на отношенията с другите и всичко останало идва след това. Те не са толкова важни, но са страхотни, когато сте свободни от вируса на връзката. Да. Те са красиви. Но ако сте в старата енергия, тази крива, заразна енергия на връзката, те са глупости. Те се носят с вас от един живот в друг, натрупват кармичен дълг и са ужасни. Тоест - вжжк! - Кой съм аз? Знаете какво е. Но след това, ако внезапно се освободите от връзките, думата “връзка“ внезапно ще изчезне от лексикона. Няма такова нещо като връзка. Изведнъж можете да се насладите на свободата си сред другите.


ПЕРЛ: А понякога съвместното творчество го прави по-голямо или, не знам, по-добро.


АДАМУС: По-весело ми е със самият себе си, извинете (смях).


ПЕРЛ: Знам, понякога изглежда (неразбираемо).


АДАМУС: Понякога, да, обичам да прекарвам време с моите сътрудници в Клуба на Възнесените Майстори и с вас, момчета, но съзнанието за по-ниска връзка е такъв кармичен проблем, който наистина държи тази планета. Но сега всичко се променя. Всичко се променя драматично. Но нека просто го отпразнуваме, нека предефинираме взаимоотношенията в нашата Декларация за Правата. Имаш право да нямаш стара връзка. Имате право да нямате отношения, които в крайна сметка ще ви донесат отношения. Нещо такова.


Добре, още един, а после ще ...


ВАНЕСА: Знам, че в живота си винаги съм си задавала въпроса, как ще умра и аз чувствам, че имам право на избор, как да го направя.


АДАМУС: Благодаря ти! Благодаря ти, благодаря ти. Много е важно. Правото да умреш, както искаш, или правото на достойна смърт – осъзната достойна смърт. Несъмнено. Начинът, по който хората умират в момента, е смъртоносен (Адамус се смее; смях). Отвратително е. Ужасно е. Просто е ужасно и има много страх в него. А смъртта, както ще разберете, е лесен преход. Ще разберете, че това не е страшно, особено ако не вярвате в рая и ада. Това е просто продължение на това, което правите. А способността да имаш избор и достойнство в смъртта е много важна. И, разбира се, заслужава едно от десетте най-добри места. Да. Важно е и така или иначе никога не умирате. Вие оставяте след себе си това нещо (тялото), неговите атоми, но можете да върнете същността му.


И така, ще продължим това в мераб. Уф!


ЛИНДА: Наистина ли?


АДАМУС: Да. Ще продължим да развиваме този списък и ще уведомим Шамбра как всички вие, които гледате онлайн, можете да участвате. Разработката ще отнеме повече от месец. Мисля, че това е проект до края на годината. Ще продължим да го подобряваме.


А сега нека да завършим днешния ден с прекрасен мераб.


Мераб на Висшето Съзнание


(музиката започва да свири)


Това всъщност е мераб на Висшето съзнание, по-голяма картина, по-широк поглед. Това наистина е просто друго име за мъдрост.


Хората са склонни да се фокусират върху малките неща. Те не разбират истинските енергийни потоци, какво наистина се случва в собствения им живот, да не говорим за планетата.


Всъщност е доста лесно да се издигнеш над дреболиите и да преминеш отвъд спекулациите на ума във Висшето съзнание, в по-голямата картина на това, което се случва на планетата.


Сега е лесно да се каже, “О! Вижте какво са направили хората с планетата. Океаните се покачват. Полярните шапки се топят. Пчелите умират. Засрамете се хора, вижте какво направихте.“


Знаете ли, това е малко късогледо. Общата картина е, че Гая си тръгва, напуска, защото е време хората да се погрижат за планетата.


Не е лошо. И знаете ли, когато Гая си тръгне, всичко ще се промени. Може би някой друг ще замени пчелите. Може би нямате нужда от пчели.


И може би планетата се затопля като част от прочистването и промяната, които се случват, и може би всичко това привлича повече внимание към факта, че хората са на тази планета и трябва да се грижат за нея.


Може би Висшето съзнание е такова, че хората в крайна сметка ще започнат да разбират, че животът и съществуването са нещо повече от физическото тяло и 3D реалността, горите, дърветата и птиците и може би има причина да сме тук. И може би това ще им помогне в крайна сметка да разберат, че всъщност всичко е въпрос на съзнание и енергия.


В момента все още сме далеч от такова разбиране, но благодарение на Висшето съзнание можете да видите накъде отиват нещата.


Не става въпрос кой какво е замърсил. Става въпрос за признаването, че ние сме поставили нашето съзнание в тази планета. Ние сме в нашата собствена жива, красива, красива реалност от енергия на жизнената сила. Като в терариум, където всичко расте около нас, ние се заселихме тук, въплътихме се - ето какво в действителност се случва.


Нека не се тревожим, че полярните шапки ще се стопят два инча. Става въпрос повече за разбирането на нашата отговорност към планетата.


Висшето съзнание е истинското разбиране на това, което се случва с човечеството в момента, без зацикляне. Виждам, че много от вас се вкопчват в дребните неща, “О, тук е лудница.“ Разбира се, че е. Настъпват много промени. Разбира се, че е.


Но разберете, тези промени са причинени от внасянето на повече съзнание, повече светлина на планетата и сега всичко, което е извън баланс, се променя. Независимо дали е финансовата система, дали е здравеопазването, здравеопазването, всичко се променя.


Независимо дали става въпрос за динамиката на работа. Вижте промените само за две години и половина в динамиката на работната среда.


Говори се, че около 25 процента от работната сила в развитите страни просто си е тръгнала казвайки, “Стига толкова.“ И аз ставам и ръкопляскам. Стига с тази унизителна работа. Стига унижения от власт и собственици. Достатъчно. Просто си тръгнаха.


Всички тези промени се случват. И между другото, докато сте във Висшето съзнание, вижте какво се случва. Работниците си тръгват. Хората, които притежават ресторанти, малки предприятия, производствени предприятия, вдигат рамене. Не мога да намеря служители. Кой ще работи?


Всичко това води до роботика, изкуствен интелект. Ето кой ще работи и е дошъл моментът за това. Защо хората трябва да се потят в черни, унизителни и нископлатени работни места? Доведете робота. Включете изкуствения интелект.


Това е част от развитието на съзнанието на планетата. Защо някой трябва да върши унизителна работа? Това е, което се случва тук. Ето и общата картина.


Не се вкопчвайте в дребните неща. Не се увличайте по политиката и дребните подробности. Погледнете по-голямата картина, накъде се движи планетата.


Да, сега на планетата също се водят войни, но картината е по-широка. Първо, номер едно, може би ще покаже на хората, че войната и страданието - о, това е старо и е време всичко това да си отиде.


И това също са стари, стари, стари енергии в самата почва, в земята, които сега се издигат, за да можете да се отървете от тях. И понякога те повдигат много стари въпроси, независимо дали е между Украйна и Русия, дали е между Израел и Палестина. Всичко това са стари проблеми.


Но Висшето съзнание го показва на всички в това време на много бързи комуникации и човечеството казва, “Приключихме с това. Повече няма да толерираме войни и насилие.“


Нека си поемем дълбоко въздух, защото вие сте тук на тази планета, за да носите тази светлина. Светлината, която ще предизвика промяна и тогава хората ще решат как искат да я използват.


Но в крайна сметка вие направихте това, заради което дойдохте тук – изляхте светлината си. Ето защо сте тук.


Но в навечерието на нашата нова серия, аз бих искал да признаете правата си – определени права, които имате като Майстори, оставайки тук.


Право на изобилие.


Право на радост.


Право на здраве.


Право да създавате, а после да разсъздавате.


Право да познавате себе си и душата си.


Право да се смеете.


Право да превръщате всичко в мъдрост, когато си поискате.


Право да помните кои сте.


Право да напуснете планетата, когато изберете и както изберете.


Правото на яснота. Имате право ясно и лесно да разбирате и усвоявате всичко, всяка енергийна ситуация в живота си. Правото на яснота. Вие имате право на това.


Имате право на собствената си енергия. Тя е ваша. Имате право на това и никой друг не може да ви се меси. Но все пак сте плахи по този въпрос, “Това наистина ли е моята енергия? Какво трябва да направя?“


Имате право енергията да ви служи, както искате.


Това са някои от основните права на Майстора, въплътения Майстор, оставащ на планетата.


Нека вдишаме дълбоко.


Имате право на свое творчество, свой интелект, свой дух и своя душа. Да бъдат тук, а не някъде там в другите светове.


Имате право да преминавате в другите реалности и да излизате от тях когато пожелаете.


Имате право на това, което бихте нарекли своя собствена тайна градина, свое собствено място, където можете да отидете по всяко време, когато просто трябва да се измъкнете. Имате право да отидете там и да останете там, колкото искате, и никой няма да каже, “Хей! Върни се. Трябва да се грижиш за света.“ Не. Вие имате право на този мир в себе си.


Нека вдишаме дълбоко.


Ще продължим да уточняваме правата на Майсторите.


Искаме да ги запазим кратки, за да можем да продължим напред заедно, за да можете да знаете точно на какво имате право - постоянно напомняне.


Имате право на свобода ако искате.


Нека вдишаме дълбоко в името на всичко, което направихме днес, в името на смеха, хумора, разговора, духа на приятелство и спомени.


Нека вдишаме дълбоко, знаейки че всичко е наред в цялото творение.


С това Аз Съм Адамус от Суверенните Владения. Благодаря (аплодисменти).