МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серията “Изкуството да седиш на пейката“



ШОУД 3 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи



Представено пред Аления Кръг на 11 декември 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/



Превод: Росица Стоянова



Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Влъдения.

Добре дошли на декемврийския Шоуд 2021 година. Здравейте на всички по целия свят в това безпрецедентно време, по време на всичко, което сега става на планетата.

Сякаш вчера за първи път се събрахме заедно. След напускането на Тобиас, дойдох аз, изглежда само преди няколко минути – поне за мен. Как отлетя времето. Колко работа вършим сега заедно.

Нека вдишаме това по – дълбоко и да започнем този Шоуд, и в работата, която вършим, ние наистина свиваме зад следващия ъгъл или се доближаваме до поредната Точка на разделение. Нека направим едно дълбоко вдишване в този прекрасен Шоуд.

Тук създадоха такъв прекрасен фон, прекрасен подиум с цветя, дървета и плюшени мечета. Нека просто вдишаме дълбоко заради красотата на нашата сбирка. Хм.



Безпрецедентност

Това наистина са безпрецедентнии времена, на първо място за вас – за Шамбра, за Аления Кръг – безпрецедентни, защото нищо такова не е имало по – рано. Никога преди група от хора от цялата планета не е преминавала през своята Реализация, не е преминавала в Майсторство, при това оставайки на планетата.

Наскоро на някои от срещите на Касама аз разказвах за инцидента, случил се в Клуба на Възнесените Майстори. Ще преразкажа кратката версия, но една нощ, докато бях в Клуба на Възнесените Майстори, тихо четейки книга в самота, аз чух, как някой от Възнесените Майстори разговаряше доста силно, за да е сигурен, че го чувам, достатъчно силно, за да ме дразни до известна степен. Те говореха за това как при вас всичко е лесно. Един Възнесен Майстор, Себастиян, посочи веднага и каза, “Е, на тях сега им е много лесно. Имат всички тези технологии, те се събират в мрежата, където могат да се включат хора от целия свят, имат компютри, могат да седнат в самолета и да отидат на семинар на Хаваите. При тях всичко е много удобно. Когато ние навлизахме в Реализация, нямахме нищо такова. Ние се справяхме с всичко самостоятелно. Налагаше се да правим всичко сами. Не знаехме за съществуването на никаква група. Нямахме Възнесени Майстори, които да ни предават съобщения чрез ченалинг. Беше ни много трудно.“

Те не млъкваха. В края на краищата сложих книгата настрана и просто седях и слушах, а моето нетърпение и раздразнение нарастваха. И още един от Възнесените Майстори каза, “Да, при тях всичко е просто, а ние вървяхме по трудния път. При тях сега на планетата е много лесно.“

В крайна сметка ударих книгата с ръка, станах, отидох при групата и казах, “Знаете ли, да, те имат известни съвременни удобства. Те могат да прекарат с мен Шоудове и могат да се свързват с други Шамбра от целия свят, те могат да записват това, което наричат Облачни Класове, сега могат лесно да печатат книги. Да, сега имат някои съвременни удобства, но вие трябва да се засрамите“ – казах аз.

Трябва да се засрамите, защото, когато вие бяхте на планетата и преминавахте през своята Реализация, нямаше такова безумие. Планетата не беше толкова безумна. Всичко ставаше много по – бавно. Сега преминават проверка хиляди и хиляди патенти на ден само в Съединените Щати. Когато вие преживявахте своята Реализация преди стотици или хиляди години, почти не се създаваше нещо ново. Всичко наоколо беше едно и също.“ Аз казах, “Сега там всичко се променя с огромна скорост и аз не зная, дали вие бихте могли да издържите това или не. Количеството данни, количеството информация и скоростта, с която всичко се променя, аз не мисля, че някой от вас би могъл да се справи с това.“

Те продължаваха да се кискат и аз си казах, “А сега ще премина към същината.“ И ето какво им казах, “Когато вие преминавахте през Реализацията си, да, това беше трудно, както в известна степен, беше и при мен. Но има една голяма разлика между вас и Шамбра и това е, че вие напуснахте по време на Реализацията. О, възможно е да сте останали няколко дни, няколко седмици или, както Кутхуми няколко години, но всички останали напуснаха веднага, а тази група не прави така. Тази група остава на планетата.“

Те не са длъжни да го правят. Те могат просто да приемат и да позволят своята Реализация и да напуснат, но те остават и те остават във физически тела, които изпитват силна болка. Те остават тук, за да си имат работа с масовото съзнание, което се променя с безпрецедентна скорост. Те остават на планетата, когато всичко се случва наистина по безумен начин. Те не се спасяват. Те не казват, “Отлично, пресякох финалната линия. Стигнах до своята реализация и сега се разкарвам от планетата.“ Те остават и го правят за да изпълнят това, което ние наричаме Мечтата на Атлантида. Те остават, за да изливат светлината си към планетата в това време, когато тя безусловно има нужда от нея, както никога до сега.“

Те остават за да изливат светлината си и ги чакат трудни времена. Ще има дни, когато ще нервничат. Ще има дни, когато ще им е трудно да търпят другите хора и масовото съзнание, но те остават. И не само за няколко седмици или дни. Те ще останат на планетата години, дори десетилетия, а вие – не.“

Вътрешно се чувствах добре. Бях много праволинеен; бях много твърд. Изобщо не се усмихнах, както сега. Чувствах се добре, че избълвах върху тях всичко това. В стаята стана тихо. До този момент наоколо се бяха събрали хиляди Възнесени Майстори и всички те мълчаха, без да знаят, как да приемат това. А после от дъното на стаята, далеч отзад, се чу как един Възнесен Майстор – (Пляс! Пляс! Пляс! Пляс!) – заръкопляска. И много скоро станаха пет, после сто, а после няколко хиляди и доста скоро цялата зала в Клуба на Възнесените Майстори се взриви от аплодисменти, към вас за работата, която вършите.

Това беше такъв трогателен момент; не мисля, че някога ще мога да го забравя. Такъв трогателен момент, когато целия Клуб на Възнесените Майстори осъзна важността на това, което правите. И, разбира се, вие имате някои съвременни удобства, но те – са също така съвременна глобална болка. Имам предвид, че в социалните мрежи има своите плюсове и минуси. Скоростта с която се променят технологиите и медицината – в нея има свои плюсове и минуси. Проблемът с изкуствения интелект, за който се готвя да разкажа в ProGnost, има свои достойнства, но също така и много, много плашещи моменти.

Да, наистина в известен смисъл всичко е по – лесно, но, от друга страна, както всеки от вас знае, това е и по – трудно от когато и да било. И аз зная, работейки с вас и Кутхуми знае, че вие сте поели ангажимента да останете тук. Вие сте задължени и тези от вас, които стигнаха до Реализация, знаят, че при достигането на Реализацията наистина настъпва момента в – който разбирате, че сте реализирани, вече не мислите за това, не се борите с него и не се опитвате да го направите, вие просто разбирате, че сте реализирани – настъпва момент, когато също така разбирате, че не е нужно да оставате.

Освен това да напуснеш – е много съблазнително. Много е съблазнително, тоест, ако внезапно си тръгнете, няма да ви се налага да се борите с физическото тяло. Няма да е нужно да се примирявате с раздразнението и недоволството на другите хора и вашето семейство. Няма да се налага да се справяте със света, сякаш се движи нагоре-надолу и се върти и хората полудяват – искам да кажа буквално – заради скоростта, с която всичко се променя. И съвсем не е задължително, че в близко време ще стане по – добре. Аз не предсказвам никакви кризи или катастрофи, но всичко ще се ускорява все по – бързо и по - бързо и на хората ще им бъде все по – трудно, и по – трудно да се борят с това. И това отначало ще повлияе на техния ум, а после, в крайна сметка, на техните тела, но това ще се отрази на ума, на психическата стабилност. И разбира се, това, което правят сега – просто назначават лекарства, които всъщност правят ума плосък. Всички чувства и усещания, цялата драма и емоционална умора, сега те са маскирани, скрити от лекарствата. И както изясни съвременната наука, можете да приемате тези антидепресанти – о, здравей, скъпа Линда.

ЛИНДА: Здравей.

АДАМУС: Днес изглеждаш прекрасно.

ЛИНДА: Благодаря, сър.

АДАМУС: Да, дори мога да те усетя зад мен, как ми намекваш, че се движа по тънък лед и се чудя дали няма да прескоча границите. Но преди да кажа всичко, което искам да кажа, Линда ще ви каже, че всичко е с развлекателна цел.

ЛИНДА: Засега всичко е наред. Не си пресякъл линията.

АДАМУС: Да, да.

ЛИНДА: Близко.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Близко.

АДАМУС: Официален отказ от отговорност, но нека не зацикляме на него.

ЛИНДА: Не, не, не, не. Не. Ти беше в рамките.

АДАМУС: Добре, добре.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре. Просто ме предупреди веднага …

ЛИНДА: Добре, благодаря, сър.

АДАМУС: … когато усетиш, че пресичам границата, за да не мога да я пресека.

ЛИНДА: Хубаво.

АДАМУС: Да, добре, добре.

ЛИНДА: Отлично, Адамус.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Отлично. Чудесно. Добра позиция.

АДАМУС: И дават лекарства на хората и ще има все повече и повече, не само антидепресанти, но все повече и повече неща, които имате сега на планетата – опиати – всичко, което облекчава болката. Всичко това все повече и повече става обикновено явление по цялата планета, защото всичко толкова бързо се променя. Живеете в безпрецедентни времена. Нищо подобно не е имало преди.

Извинете, трябва да отпия глътка кафе. Когато идвам тук, обичам да си пийна малко земно кафе (той отпива). Мм. И аз виждам тук …

ЛИНДА: О …

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: … за теб това е деликатес.

АДАМУС: Това е деликатес и това трябва да е добра причина за всеки да дойде на семинар тук.

ЛИНДА: По дяволите, да.

АДАМУС: Усетете за миг тези безпрецедентни времена на планетата, както никога до сега. Това не може да се сравни с нищо. Можете да се върнете в древните времена. Можете да се върнете към коренните народи на планетата. Можете да се върнете към Атлантида, Лемурия, толкова далеч, колкото поискате и няма да намерите нищо подобно. Дори в най – добрите времена на Атлантида. Нищо подобно нямаше от гледна точка на развитие на технологиите, скоростта, с която става всичко, промените, които буквално изригват на планетата. И аз използвам думата “изригват,“ което означава, че има толкова много промени в социалните системи, във финансовите системи, в обработката на изобретенията и производството. Това са изригвания, които се случват и това не е отрицателно понятие. Това просто означава, че се случва толкова бързо, че е трудно за обикновения човек да запази баланса.

И ето защо в Клуба на Възнесените Майстори, когато започнаха да говорят за това, че на Шамбра им е леко, че имат Адамус за водач, отговорът беше: не, не, не. Не им е лесно. Аз до голяма степен знам, какво преживявате вие сега на планетата. Няма друга група, която преминава през това, през което преминавате вие, преминава в Реализация.

В същото време, вие сега наистина се учите да се вслушвате в интуицията си, в своя гност вместо да разчитате на старите функции на ума и това може да плаши. За това се изисква огромен скок на доверие към себе си, когато умът се опитва да спре казвайки, “Не, ти трябва да бъдеш логичен.“

Сега имате проблем със светлинното тяло. С навлизането в светлинното тяло. Сега вашето светлинно тяло получи позволение да навлезе и Кутхуми подробно описва това в своя семинар “Създаване на светлинното тяло.“ Радвам се, че той се съгласи на това. Но сега по време на появата на новия човешки вид, стават толкова много промени във вашата биология. И въпреки че навлизането в светлинното тяло звучи чудесно, това може да бъде много сложно. Това влияе на вашето физическо тяло.

И всичко това се сблъсква с проблема с Ковид, за който ще разкажа малко по – късно, а после ще разкажа повече, когато провеждаме ProGnost 2022. Но навлизането на светлинното тяло звучи чудесно, но то въздейства на физическото ви тяло и предизвиква безпокойство в ума. Сега Шамбра изпитват много безпокойство заради всички тези промени.

И така, ще отдам дължимото на някои от вас. Това е нелека задача, но това е Мечтата на Атлантида и може би едно от най – (Адамус въздиша) – приятните и прекрасни неща, които някога сте правили.

И така, нека вдишаме дълбоко.



Коронавирус

COVID – 19. Ковид, хм. Сгреших относно него, както и всички Възнесени Майстори, които го оценяваха. Никой от нас наистина не разбираше мащабите на ковида. Той трябваше бързо и яростно да дойде и относително бързо да премине. Ковид трябваше да разтърси ситуацията в биологията, тъй като хората наистина започнаха да преминават към новия вид и също така и в много голяма степен, той трябваше да разклати финансовите системи на планетата, предизвиквайки преосмисляне на много неща.

Вие наблюдавате резултатите: хората казват, че просто не искат повече да работят и това е тяхно право; хората казват, “Не искам цял живот да бъда мениджър средно ниво, да получавам две седмици отпуска, а после да се пенсионирам и да умра.“ Сега става всеобща промяна в съзнанието относно работата, трудоустройството, кариерите, когато повече хора, от когато и да било напускат работата си. Работата не е в това, че те искат да си стоят вкъщи и да бъдат мързеливи безделници. Те казват, “Искам да направя още нещо. Не знам какво е то, но искам да направя нещо на тази планета, нещо по – голямо.“

Ковид разклаща системите, както никога до сега, и, да, ние сгрешихме, и аз първи признавам, че предполагах, че той ще дойде бързо и ще си тръгне бързо. Но в процеса стана нещо забавно. Не много забавно, разбира се, но в процеса стана нещо. От както се появи ковид изглежда минаха две години, минаха две години …

ЛИНДА: Аха.

АДАМУС: … откакто се появи за първи път, и когато той започна да прониква в популацията, да прониква в биологията, хората направиха забавен обрат, забавно завъртане. Вместо да приемат този огромен опит ковид, те казаха – човечеството, масовото съзнание, като цяло каза, “Нека направим у дома цялостно почистване. Ще го приемем не само заради някакви промени в обществото и икономиката. Нека да го приемем изцяло.“ С други думи, масовото съзнание му позволи да създава свои вариации и сега изглежда, вие го наричате щам Делта, и имате още един.

ЛИНДА: Омикрон.

АДАМУС: Какъв?

ЛИНДА: Омикрон.

АДАМУС: Щам Омикрон. И сега той създава всички тези вариации и ще има и други, защото ковид дойде, за да направи цялостно прочистване с позволението на човечеството. И може би – възможно е – дори заради това, че на планетата има достатъчно същества, сияещи със своята светлина, че да кажат, “Нека просто да го направим.“

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: Достатъчно същества, които преживяха дракона в живота си – в известен смисъл, ковид – до голяма степен това е и дракона – но има достатъчно Шамбра, преминали през дракона, за да кажат, “Дракона не може да се преживява едва – едва. Трябва да направиш всичко докрай. Не трябва да правиш малко почистване, а после да се върнеш след няколко години и да направиш още малко. Нека направим всичко точно сега.“

Така че може би тази светлина ще помогне да повлияе на масовото съзнание, за да реши то, “Влизай. Нека се справим с всичко наведнъж. Ще му позволим да дойде и да промени системите.“ И, да, това доведе до множество смърти, но в известен смисъл тези същества бяха готови да напуснат. И аз не се опитвам да подценявам тъгата и страданията възникващи, когато някой умира от нещо подобно на ковид, но като цяло това бяха хора, които във всеки случай не се готвеха да остават за дълго. Те намериха друг начин и за много от тях това беше просто презареждане, презареждане с думите, “В този живот аз тръгнах по съвсем различен път“ или “Съвсем нищо не направих в този живот. Ще направя презареждане и ще се върна.“

По – скоро след пет – седем години ще видите своеобразен малък демографски взрив, защото тези, които напуснаха заради ковид, сега получават малко време за възстановяване от другата страна, а после ще се върнат. Но същината е в това, че ковид направи и продължава да прави генерално почистване практически във всичко.

Ковид буквално се внедри в масовото съзнание. Той можеше да влезе, да повлияе и да си тръгне, но той се внедри в него като рак. С други думи, сега той стана част от самата тъкан на живота и по този начин влияе на всичко. Той влияе на медицинската промишленост и отново, от положителна гледна точка – изследванията, а също времето и усилията, и парите, похарчени за медицинската промишленост, ще отидат далеч, далеч отвъд рамките на ковид. Новото разбиране за човешкия геном. Ново разбиране за това как атомните частици работят заедно. И което е най – важно, разбирането, което според мен ще се случи в близките 18 месеца, истинското практично разбиране за това как елементите, частиците влизат в реалността и излизат от нея. Не просто като теория от някаква физика, а вече дълбоко разбиране за движението на частиците.

Всяка частица, всеки обект в тази реалност имат свой противоположен или паралелен обект или частица в нефизическата реалност. Това прилича на сянка или на призрак и те от време на време преминават от там – насам, а понякога частица от тази реалност изцяло преминава в другата, а после се връща или това, което е било сянка, се връща във физическата реалност.

Работата е в това, че с новото внимание към медицинските изследвания сега ще стане разбираемо как всъщност работят частиците, влизайки и излизайки от реалността и като следствие ще възникне по – добро разбиране на това, което хората наричат други измерения, но всъщност това са други реалности.

И така, разклонението на коронавируса – аз предпочитам да го наричам така – това са промените на планетата. Те ускоряват промените. Той предизвиква голямо преосмисляне на планетата и известно време той ще остане тук, въпреки, че не правя никакви прогнози. Не ме питайте колко дълго той ще бъде тук.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Няма да правя никакви прогнози по този повод.

И така, всичко това се случва, но вие решихте да останете тук. Решихте да бъдете Въплътени Майстори и това не е лесно. И моля ви, някои от вас, може би са се посипали с твърде много пудра захар или вълшебен спрей, мислейки, че да стигнат до майсторството си ще е лесно. Всичко ще бъде различно и в много отношения ще бъде лесно, но в някои ще бъде много по – сложно.

По – сложно не от лична гледна точка, не от гледна точка, “Къде сгреших?“, а защото ще разберете, “Има дни, когато просто не искам да съм тук.“ И не се притеснявайте. Не се опитвайте да се борите с това, защото ще има дни, когато ще усещате претоварване, защото ще чувствате всичко, което става около вас. Дори не е нужно да четете вестници или – хората правят ли го все още? Не е нужно – Калдре ми подсказва – да гледате в Интернет, по YouTube и подобни сайтове, за да разберете, че това е много трудно, ще усетите това на чувствено ниво. Ще усещате всичко около себе си, и продължавате да имате навика да възприемате това като нещо свое, като нещо, което правите погрешно. Не е така. Вие просто (почукване) усещате това, което ви заобикаля (Адамус се смее).

И така, нека дълбоко вдишаме, докато нещата падат от тавана. Но така и трябва да бъде. Около вас стават много неща.



Естествена защита

Както Калдре и Линда казаха във встъпителното си слово, винаги нещо се случва и това ще продължава. Докато сте тук, в масовото съзнание на планетата, докато живеете в природата, докато се намирате сред други хора, нещо ще се случва. Скорошен пример – дървото паднало върху къщата. Но то причини съвсем малко поражения. Никакви вреди. Никой от тях не пострада в това число и Бел.

Дървото падна, защото това е природа. Дърветата понякога падат и те няма да престанат да падат, защото вие – сте Въплътен Майстор. Но когато става нещо и то се случва непосредствено до вас, тъй като вие сте Въплътени Майстори, се включва естествена защита. Дървото може да падне, но вместо да падне точно върху къщата и да нанесе големи вреди, то пада почти ювелирно, удивително точно. И то падна така, че вредата беше минимална. То предизвика малко безпокойство и драма, което аз мисля, в определена степен се хареса на Калдре и Линда.

ЛИНДА: (шепнешком) Какво?!

АДАМУС: Това определено привлече тяхното внимание (Линда се смее). Линда седи тук, върти очи. Тя много добре умее да върти очи.

Но вие имате – вземайки предвид какво става наоколо – имате своего рода естествена защита. Не трябва да се казва, че нищо няма да става. Ще има, но при вас някак – искам да бъда точен, за да може Калдре да го формулира точно – около вас има своего рода защитен кръг, но не си го представяйте както правите обикновено – като бяло сияние около вас. Това би било нещо като стена, преграда. Сега около вас има нещо подобно на енергийно поле, вашето енергийно поле, което представлява естествена защита.

Представете си, че се намирате в тълпа и в нея има хора, които са преносители на ковид и вие имате естествена защита. Някой друг може да се зарази, но не е задължително да се заразите вие. Или да кажем, автомобилна катастрофа, някой поднася и в това време по пътя има много коли. Това става точно пред вас, но по някакъв начин изглежда почти чудо, че с вас нищо не става. Има само малка вдлъбнатина на калника на колата ви. Или можете да се разхождате в гората и изведнъж се надига силна буря с мълнии и гръмотевици и тя може да бушува навсякъде около вас, но вашата естествена защита ще ви предпази.

Това не е ангелска защита и днес не продаваме застрахователни полици. Това е вашата естествена енергия. Нещо като енергийно поле около вас: сега можете да бъдете в епицентъра на различни видове драми, всякакви луди събития, но сте защитени и тази защита – е ваша.

Искам точно сега да я усетите.

Тя съществува, защото вие си позволихте да бъдете тук. Тя съществува защото, вие сте тук на планетата и нещо винаги ще се случва. Не всички дни ще бъдат ярки и слънчеви. Ще има хаос и проблеми, ще се случва нещо безпрецедентно, както сривове в интернет и тям подобни, и вие може да се намирате в самия център на събитията, но по някаква причина те няма да ви засегнат. Сякаш навсякъде вали дъжд и вие прекрасно го разбирате – чувствате мириса и усещате дъжда във въздуха, можете да го видите – но по някаква причина дъжда просто не попада върху вас.

Ето как ще продължи живота ви. Няма да стане така, че цялата планета внезапно да се проясни и всички да запеят Кумбая и да започнат да се прегръщат. Това може да стане в някакъв момент, но не сега. Твърде много промени стават на планетата, твърде много промени, за да стане това дори в другите измерения. Във всеки случай, това само ще предизвика нови конфликти.

Най – важното, искам сега да разберете, като допълнение на вашата естествена защита – можете да се намирате в средата на безумия, но вие не сте луди. Едно от нещата, които Шамбра все още продължава да усеща – това е дълбоко ниво на безпокойство – безпокойство – но то е фантомно безпокойство. Калдре казва, че наскоро е писал за това (https://www.crimsoncircle.com/News/Articles/Geoffs-Page/Phantom-Anxiety). Фантомно безпокойство е, когато вие просто зацикляте на нещо около вас – другите хора, на планетата като цяло, на бъдещето – но всичко това не е ваше.



Това не е ваше

У Шамбра има навик да приема цялата отговорност върху себе си. Така сте постъпвали много, много животи. Вие бяхте пазители на енергиите на планетата. В минали животи сте били своего рода спасители в много ситуации. Затова поехте отговорност за голяма част от планетата, за голяма част от масовото съзнание. И до ден днешен тя се пази у вас до известна степен и затова това предизвиква безпокойство.

Това безпокойство прилича на одеяло от конски косми, което аз ползвах от време на време. Някои от вас може да са запознати с него, то дава известна степен на комфорт и топлина, но в същото време то е дяволски бодливо. И що се отнася до Шамбра, на вас все още ви харесва ролята на планетарна детегледачка, удържаща енергиите, приемаща отговорност за това, което не ви принадлежи, за да имате възможност да преработвате това, за да имате възможност някак да помогнете на масовото съзнание. Но е време да отхвърлите това. Време е да изгорите това одеяло от конски косми, защото като се има предвид истинската работа, която вършите тук на планетата – излъчвайки своята светлина – няма място за това. Няма нужда от това. И аз зная, че понякога изглежда уютно и комфортно просто да усещате, че правите нещо и поемате върху себе си световните проблеми, но когато навлезете в своето светлинно тяло, ще откриете, че това не сработва много добре.

Поемате върху себе си чуждите проблеми, чуждата енергия и това е много, много тежко за физическото тяло. Поемате върху себе си допълнителен товар, който не ви принадлежи. Много от вас, тези, които боледуват, които нямат енергия, които имат заболявания – всичко това не е ваше. Вие приехте върху себе си проблемите на масовото съзнание отчасти, защото сте много чувствителни – усещате всичко, а после казвате, “О, сигурно с мен нещо не е наред,“ – отчасти, защото все още се занимавате с обществена дейност. Позволете на другите хора да вършат обществената работа. Те искат да се издигнат по служебната стълбица. Тъй като другите хора развиват съзнанието си, те започват да искат да правят това, което вие сте правили по – рано.

Пазете си енергията, планетарната обществена работа, духовната обществена работа – това вече не е ваше. И когато дойде вашето светлинно тяло, ще бъде много, много сложно да се приспособите към това ако задържате или носите тези проблеми. На първо място, те не са ваши и аз искам много ясно да го осъзнаете. Те не са ваши, все още сте склонни да мислите иначе и да ги смятате за свои, но те не са ваши.

Какво е ваше? Тобиас отговори на този въпрос по – добре от всички, “Това, което избирате.“ Ако не избирате нещо – глупавите мисли в главата, физическите проблеми – ако не ги избирате, то те не са ваши. Ако ги избирате – така и ще бъде, те ще бъдат ваши. Но имате право и дори ще кажа, че сега имате задължението – пред мен, Шамбра и като цяло пред себе си – да пуснете всичко това.

На скорошната среща тук, в Кона, аз изпитах голямо удоволствие, разказвайки на хората за проблемите им. Харесва им да говорят – не толкова, колкото преди – но им харесва да говорят за проблемите на жертвата и за това, че в живота си се намират в такова положение, че нищо не могат да направят и нищо не се получава – това не е така, защото вие продължавате да се държите за това. Все още приемате това като свое. Ако съществува проблем, то това е така, защото той ви харесва.

И така, сега искам да ви помоля да пуснете всичко това. Имаме друга работа. Трябва да сияем със светлината си, трябва да излъчваме светлина, а не да всмукваме в себе си чужди тъмни облаци. Не сте тук вече за да събирате тъмни облаци, за да видите после дали ще можете да ги преработите, преодолеете или да направите още някаква глупост. Сега вие сте тук, за да изливате светлината си и в това е голямата разлика, вие знаете за какво говоря. Има голяма разлика между това просто да излъчваш светлина и това да всмукваш тъмни облаци, които всъщност не ви принадлежат.

Нека дълбоко вдишаме това. Хм!

И така, да продължим. Превключваме скоростта. Но преди това, искам още веднъж да привлека вниманието ви към естествената защита. Това е нещо такова, което е с вас като въплътени Майстори, докато оставате на планетата. Тя съществува заради това как работи енергията. Вашата собствена енергия няма да ви причини вреда, освен ако това не ви харесва, ако не пожелаете да си навредите. В противен случай можете да се окажете в центъра на събитията и както беше с падналото дърво на вила Амио – дървото падна, но с много, много малки щети. И те наистина станаха добра илюстрация и малка забавна драма за няколко дни. Но в друга обстановка, с други хора то вероятно би унищожило половината или една трета от цялата къща.

И така, нека вдишаме дълбоко.



Любов

Следващата тема – е любовта. Любов.

Не говоря често за любовта, по множество различни причини, но ще започна да говоря повече за нея. Не говоря за нея, не произнасям тази дума, когато говоря с Шамбра, не провеждаме Кумбая за любовта, защото за мен любовта – не е това, което възприемат и дори усещат болшинството от хората.

Много често използват любовта за користни цели и като правило, любовта – това е нещо, което трябва да даваш на другите. Понякога, е възможно и да получаваш любов, но се счита, че тя се дава на другите. За получаване на любов няма да чуете често. Чува се за това, че отдават любов.

Много се злоупотребява с любовта, даже в Библията и някои други свещени книги. Любовта определено е макиозирана до смърт в Ню-Ейдж, започвайки от 60 – те години, но всъщност дори и по – рано. Тя беше макиозирана от Ню – Ейджърите, “Всички ще се обичаме едни други, ще пеем любовна Кумбая, всички сме едно, и ще се обичаме взаимно в единство“ – което всъщност е фарс. Това е колосално недоразбиране на енергията и това, което всъщност представлява любовта.

За мен любовта – това е, което за първи път беше изпитано тук на Земята. Хората говорят за това, че Бог изпраща Неговата любов – още тук нещо не е наред, защото те казват, че Бог – това е “той,“ и че той дарява любов “по молба“ или по искане. Бог раздава по малко любов тук и там. Бог – който и да е той – нямаше никаква представа, какво е любовта. Вашата душа, вашето Аз Съм нямаше понятие какво е любовта, докато хората не дойдоха на тази планета.

Никой не беше казал, “Ще отидеш на тази планета за да изпиташ любовта,“ защото те нямаха понятие, какво е това любов. Дойдохте на тази планета, за да разберете взаимовръзката между съзнание и енергия от името на своите ангелски семейства, които не обичахте, защото не съществуваше любов.

И ето, идвате тук на планетата, потапяте се в това съвършено безумно търсене на разбиране на енергията и съзнанието и какво намирате? Любов. Чистата любов. Любов към друг. Чиста връзка, спомен – дори в тази реалност – спомен за това, откъде сте дошли с този човек, разбиране, че и двамата много отдавна сте дошли от някъде далеч. И тази връзка после запалва това, което никога не сте изпитвали на тази планета – любов – и в крайна сметка любовта стана едно от ангелските сетива.

Вие продължихте да обичате, но после открихте тъмната страна на любовта – адвокатите по разводите. Открихте жестокостта на любовта. Когато родителят ви бие и ви казва, “Правя го, защото те обичам,“ когато един ден се връщате вкъщи и виждате партньора си в леглото с някой друг, а той ви казва, “Не! Не, аз много те обичам. От моя страна това беше само дребна грешка.“ И тогава любовта причинява болка. Любовта хапе.

А после хората – хората, които никога не са се срещали, изведнъж казват, “О, аз те обичам,“ сякаш това е дума като “хляб“ или “въздух.“ Е, не, струва ми се, че това е волна интерпретация. Мисля, че за да обикнеш, обикновено е нужно да познаваш човека повече от 10 минути.

И така, любовта – е едно от тези явления, които първо бяха преживени от хората на Земята, а сега се разпространяват по цялото творение. Ангелските същности идват тук, за да изпитат любовта, като в Любовен Цирк, “Искаме да се спуснем и да видим какво е това – това, което наричат любов.“ За какво се пее в песните при вас? За любов. Колко песни са написани за фъстъченото масло? Не много. Песните се пишат за любовта. Колко песни са написани за научните открития? Около 10, но всички останали песни на тази планета – са за любовта.

Аз не говорех за любовта и може да се каже, че съм малко циничен – може би. Възможно е така да се каже, да уловите нещо такова в гласа ми, когато говоря за любовта – просто защото, злоупотребяваха с нея и я манипулираха, комерсиализираха я и я разбираха погрешно, тя донасяше много болка.

Вие преживяхте много опити с любовта и болшинството от вас, по – голямата част, в минал живот си тръгнаха от партньора си, решавайки, “Вече никаква любов. Стига ми.“ Вече никакви отношения и партньори. Вече никаква дълбока влюбеност, както беше това преди, когато вие просто губехте усещането за Себе си, когато се влюбвахте дълбоко. Това послужи на определена цел. Много научихте, трябваше да изпитате любовта.

Много от вас в минали животи преминаха по пътя си в самота, далеч от другите хора и от любовта. Имахте нужда да бъдете насаме със себе си, без вмешателството на любовните отношения. Да, казах “вмешателство,“ защото може и така да бъде. А после дойдохте в този живот.

Дойдохте в този живот, с цялото световно познание на света, за това, защо сте тук. Пълно осъзнаване за предназначението на този живот. Не в детайли, но вие знаехте защо сте тук – за Реализация, а после, в крайна сметка, за да останете въплътени Майстори. И по този път много от вас се опитват да се върнат към връзки, които не се получават. Много от вас с години или десетилетия се опитваха да изградят отношения, да създадат семейство и да отгледат любов, но нищо не се получаваше. И много от вас все още тъгуват – когато разговаряме посред нощ – вие казвате, “Но Адамус, аз просто исках в живота ми да има партньор, любим човек, но така и не го намерих. Всъщност, единственото, което никога не е било в живота ми – това е партньора, моята сродна душа.“ И когато казвате “сродна душа,“ ми се ще да си запуша устата за да не повърна, а вие казвате, “О, не! Извинявай. Имах предвид пламък близнак.“ Но и тук имам същото изражение на лицето. Няма нито сродни души, нито пламъци близнаци.

Отново дойдохте в този живот, надявайки се да намерите любов, но също така навлязохте в този живот, знаейки че ще я отблъснете, защото не искахте, нещо да пречи на вашата Реализация.

Любовта е прекрасна – тази любов за която говоря, а не обикновената човешка любов - любовта е толкова прекрасна, когато можете да я споделяте открито с другия човек. Вие споделяте с него, споделяте съкровени мисли, разкази за своето пътешествие, смеете се заедно, ходите на кино или пътувате на пътешествия. Когато няма какво да криете, когато не се сдържате от нищо – това е любов. Ако се намирате в ситуация, в която се сдържате, където нещо се скрива, където пазите тайни в психиката или в духа си, където има ревност, където има обвинения и тям подобни – това не е любов. Това са отношения, но не е любовта за която говоря.

По пътя си хората отвориха себе си за любовта, дълбоко я изпитаха, преживяха я с мрачната и красивата и страна, и, не, аз съвсем не съм против любовта. Аз съм против неправилното използване на термина “любов.“ Ах, любовта, и разбира се най – голямата и най – неуловимата любов от всички – това е любовта към себе си.

Дойде време, скъпа Шамбра, скъпи Майстори, дойде време да обикнете себе си с не – макио любов. Не както преди, “О, аз обичам себе си, обичам себе си,“ но когато всъщност не е така. Наистина да се обикнете.

Ще говоря повече за това и от време на време и ще критикувам това, което наричам “старомодна любов“ или скапана любов. Ще говоря за това, колко важно беше да обичаш другите, но какво е сега – да обичаш себе си. И това е трудно, защото колкото и далеч да сте стигнали и колкото и съзнателни да сте, все още е трудно да обичате себе си. И помнете, какво казах за партньора. Истинската любов – е когато няма задръжки. Никакви тайни. Тук няма скрити стаи и коридори. Никаква ревност. Всичко е отворено и изпълнено с доверие. Това е истинската любов. Когато не сте привързани един към друг, докато смъртта не ви раздели. Това не е любов. Това е религия.

Истинската любов никога не се държи за никого и за нищо. Няма нужда да се държи, да се вкопчва, да заключва, защото това не е любов. Любовта е онова дълбоко доверие в себе си и в другите.

Но сега повече ще говорим за любовта към себе си – за любовта към себе си – и това наистина е едно от най – трудните неща. Много по – лесно е да обичаш някой друг. Много по – лесно е да проектираш любовта си, да даряваш любов, от колкото да я получаваш, било то от някой друг, но до голяма степен от себе си. До голяма степен от вас самите.

Дойде време да поговорим за любовта по начин, за който вие може би никога по – рано не сте чували. Ще проведем няколко особени срещи, любовни срещи, но аз искам да повдигна този въпрос точно сега. Това е следващия завой или следващата точка на разделение, както и да го наречете – любовта към себе си.

Сега отделете миг, за да си представите възможността да се обичате безусловно.

Дойдохте тук, на планетата без да знаете нищо за любовта. После я открихте за себе си и се влюбихте. После правихте секс, а после имахте множество други любовни отношения. А после любовта се вкисна, като развалено мляко. Но дори тогава, благодарение на това вие разбрахте, какво не е любовта, за да можете в крайна сметка да се окажете тук сега, обичайки себе си.

Моята любов за която ще говорим – това всъщност не е макио, и ако започнете да се занимавате с него, вашия дракон ще дойде и ще ви ухапе точно в любовната курабийка, точно тук. Той няма да допусне такава досадно сладка, захаросана любов. Аз говоря за любовта към себе си. Звучи толкова добре, нали? Но все пак това е много трудно. Това е много трудно.

Нека сега да направим заедно дълбоко вдишване и да преминем към следващата крачка с Шамбра. И аз искам да се върна в Клуба на Възнесените Майстори и да кажа това – онова на онези мерзавци, за които ви разказвах, колко лесно ви се получава всичко и да кажа, “Знаете ли върху какво работим сега“ – или, по – добре да се каже – “какво позволяваме сега – това е истинската любов към себе си.“ Само че това не е апокрифната любов, когато излизаш на улицата и “обичаш целия свят,“ дори ако всъщност не е така. Любящото Аз и истинското въплътяване на това защо сте дошли тук на тази планета, защото за да разберете наистина енергията и съзнанието и как те работят заедно, вие също трябва да разберете как да обичате себе си.

Да обичаш себе си означава изцяло да се приемеш, целия. Целия.

Нека дълбоко вдишаме това. Ах! Възхитително кафе.

Добре, по – натам. По – натам в нашия хит – парад. Хм.

Ъ … искам за миг да спра, за да усетя любовта. Нека просто да го направим – любовта към себе си – и нека точно сега тя да премине през вашето съзнание. Бидейки на тази планета, за да разберете за съзнанието и енергията, но какво открихте? Любов към другия и после преживявате целия този опит. Любовта към другия, добра и лоша, а после известно време, нея сякаш я нямаше. Сякаш любовта си тръгна от живота ви и сега е точният момент да обикнете себе си.

Сега на планетата няма толкова много хора и такива, които някога са били тук, които наистина да са се обичали. Не много. Ние ще го правим – не заедно, но ще го правим някак едновременно.



Историята на Майстора

Добре, нека вдишаме дълбоко, а аз превключвам канала. Още един път, бих искал да ви разкажа история, историята на Майстора.

Веднъж късно вечерта Майсторът седял в своята стая, четял книга, наслаждавал се на чаша хубаво вино, правел това, което прави истинският Майстор – просто да се отпуска от време на време. Майсторът много преподава и денят му е много наситен, но Майсторът знае, че от време на време трябва да отделя време за себе си. Той седял и четял книга, когато изведнъж получил едно от тези обаждания – в главата си. Той не чул буквално обаждане, но това било подтик. Това било разбирането, че веднага трябва да махне книгата, да заметне плаща си и да излезе на улицата на разходка.

Интересното е това, че Майсторът не знаел защо и той не си задавал въпроси, защото веднага след като започнеш да си задаваш въпроси, ставаш ментален. Веднага след като си кажеш, “Защо чувствам това?“ и “Това само аз ли съм?“ или “Какво да правя?“ “Какво се опитва да ми каже духа?“ Не, не, не, не, не.

Майсторът усетил този звън, този подтик, заметнал своя плащ, знаейки, че просто трябва да излезе на разходка, без да знае, защо, без да знае къде ще го доведе това. И това е много важен момент за всички вас. Вие просто ще усещате нещо и обикновено сте мислили за това, диагностицирали сте го, препарирали сте го, анализирали сте го и сте се побърквали. Сега е време просто да навлезете в своето знание, както направил Майсторът. Той заметнал своя плащ и излязъл през вратата, без да знае, наляво или надясно ще тръгне, без никакво понятие. Но знаейки и достатъчно доверявайки се на себе си, че той ще тръгне в правилната посока и ще попадне на правилното място.

Той вървял седем минути и накрая стигнал до малко езеро на територията на кампуса, заобиколено от красиви дървета и там на пейката в парка в тази късна вечер до езерото седяла една от неговите ученички Кристина, седяла и плачела. Майсторът спрял за миг. Той усещал в последно време, че с Кристина стават много неща, сякаш нещо я измъчва, затова той не се учудил, когато я видял да плаче. Тя била добра ученичка. Тя определено била отдадена на своята Реализация. Тя добре разбирала своята енергия, но имало нещо, което пречело, нещо стояло на пътя и.

Известно време той стоял, стараейки се да усети Кристина, стараейки се да разбере, може ли да се приближи към нея или може би трябва просто да си тръгне. Но когато го направил, той не се опитвал да подбере думите в главата си и не се обърнал към висшето Аз на Кристина, но той просто усетил енергията, както следва да правите и вие. Не мислете. Не бърникайте в мозъка си. Не очаквайте, че ще чуете някакъв силен глас. Просто усетете. Това е вашето знание. Ето какво направил Майсторът. Той усетил и му се сторило уместно да се приближи към нея, енергиите сякаш дори го канели.

Затова когато той приближил към пейката, на която седяла тя, той – кхм – прокашлял се – няколко пъти, за да не я изплаши и тя останала да седи, закривайки главата си с ръце, ридаейки. Майсторът просто седял до нея, без да говори, без да казва глупости от сорта на, “Как си?“ (Линда леко се подсмихва) Как би трябвало да отговори? Нима хората не говорят така, “Как си?“ “Имам нервен срив. Вече не искам да живея. А при теб как е?“ Не! (Линда се смее) Майсторът просто седял – радвам се, че развличам Линда (Адамус се смее).

Майсторът просто седял до нея – и свиквайте с това, просто да бъдете наблизо. Майсторът просто позволил на светлината си да сияе. Не му се налагало да полага усилия за това. Не му било нужно да натиска копче и да казва, “Светлина, сияй.“ Истинският Майстор винаги излъчва светлина. Майсторът просто поседял там известно време, без да се опитва да и изпраща всевъзможни вибрации от добра енергия, без да се опитва да я изцели, произнасяйки някакви мантри или молитви. Той не извадил от джоба си тамян и не го запалил за да я опуши и да прочисти въздуха. Нищо подобно. Той просто седял до нея. Това било идеално. Точно това и трябвало.

В този момент тя нямала нужда от разговор, нямала нужда от куп лекционни съвети от старец и определено нямала нужда от мирис на тамян. У хората понякога възниква странно желание да помагат на другите и според мен – това е проклето нахлуване в моята книга. Понякога има нужда просто от присъствие – когато усещате покана, просто присъствайте – и без много думи, ако изобщо са нужни.

И така; Майсторът седнал до Кристина. Тя знаела, че той е там. Тя веднага го забелязала и той просто седнал. Без да казва нещо, без да се опитва да се натрапва на Кристина, просто седнал. Примерно след пет минути Кристина спряла да плаче, и дишането и се успокоило, тя избърсала лицето си, а Майсторът бръкнал в джоба на плаща си, извадил шишенце с бренди и и го подал без нито дума. Тя отпила голяма глътка, а после дълбоко въздъхнала с облекчение.

Това не означава, че Майсторът трябва винаги да носи със себе си шишенце с бренди, но понякога не е лоша идея. Това е от което имала нужда Кристина, просто нещо, което би разрушило тази емоционална катарзисна ситуация в която се намираше. Майсторът знаеше, че в определена степен тя трябваше да премине през това, но той също така разбираше, че тя е заседнала там. Сега тя беше в този водовъртеж.

Майсторът разбираше, че в живота и имаше някакви проблеми, неща, които не се подреждаха така както тя ги иска и по – конкретно това беше свързано с отношенията и, с отношения, които продължаваха от пет години. Тя не беше женена за този джентълмен, но те живееха заедно и той тъкмо си беше тръгнал без да каже нищо. Просто казал, “Всичко е свършено,“ и тя беше в отчаяние.

Накрая Кристина казала на Майстора, “Просто не ми е писано някога да позная любовта.“

Майсторът просто седял. Има моменти, когато по – добре да не казваш нищо. Майсторът просто седял, а тя казала, “Майсторе, това не е за първи път. Предишните ми отношения продължиха две години, преди това – едва осем месеца, а преди тях – около пет, шест години.“ И тя казала, “Сигурно не е трябвало да имам отношения в този живот.“

Майсторът наистина разбирал, защото преди да позволи Реализацията си, той преминавал от едни отношения в други, опитвайки се да намери отговори, опитвайки се да намери смисъл, опитвайки се да намери любов, но нито от едни от тях не излязло нищо. Той знаеше какво е това – да се срещнеш лице в лице с тъмната страна на любовта, но в края на краищата да проявиш любов към себе си и тогава това се оказва всичко, от което имаш нужда. Но после, когато имате любов към Себе си наистина можете да имате отношения с друг човек в истинска любов.

Кристина заговорила. Мисля, че голямата глътка бренди и помогнала малко да си развърже езика, но тя започнала да говори и казала, “Майсторе, наскоро ходих на консултация при психолог.“

При тази дума Майсторът заклатил глава така както направи Линда. “Консултация, о боже. Консултация за наркомани,“ – помислил си Майсторът. Той не се осмелил да каже това на Кристина, но консултациите при психолог съществуват за зависимите, тези човешки консултации, които сега съществуват. Те са зависими от своите проблеми и консултациите само усилват това. Консултациите ги потапят по – дълбоко в своите проблеми, а не ги решават. Всъщност, често консултациите помагат да формират съзнание на жертва и насилник повече от всяко друго нещо. И сега Калдре ме упреква и аз не говоря за всички консултанти, но консултациите като цяло приличат на това. Те не разглеждат първопричините. Те се опитват да закърпят и залепят, а когато не сработва – лекарства.

Кристина казала, “Майсторе, наскоро ходих на консултация при психолог, опитвайки се да намеря отговор на въпроса, защо не мога да имам хубави отношения, защо те винаги започват добре – когато те започват, аз наистина си мисля, че това е най – хубавата любов, която някога съм намирала – но после започват разногласията. Започваме да спорим. Появява се хладина. После тишина. После – обвинения и всичко се променя от прекрасно, щастливо – към психолога. Моя психолог ми каза, че аз създавам всичко това. Тя каза, че истинската причина за това, което всъщност става, е в това, че вътрешното ми дете е травмирано и тя иска да направя ретрийт за вътрешното дете. Това ще отнеме около месец и ще струва около осем хиляди долара, ще посещавам семинарите три или четири пъти в седмицата и ще разбера за своето травмирано вътрешно дете.“

Майсторът си помислил, “Аз самия ще изпия цялото шише, ако продължа да слушам това,“ защото той разбрал, че, не, всъщност това са куп психологически глупости.

Майсторът послушал още малко Кристина. Той знаел, че за нея е важно просто да се наговори. Той почти не казал нито дума. От време на време кимал с глава, често обръщал очи, но почти не произнесъл и дума.

Най – накрая, когато тя се уморила да говори, Майсторът казал, “Кристина, проблемът няма нищо общо с травмираното ти вътрешно дете. Всъщност това е травмиран възрастен.“

Искам ти, Кристина, за миг да затвориш очи и да си спомниш, кога за първи път в този живот дойде на тази планета, кога се роди в този живот. Искам да си спомниш, какво беше да имаш чисто знание за това, защо си тук, на планетата, чисто знание, какво си искала и къде си искала да отидеш. И то е останало с теб.“

Когато ти беше на година или две, ти говореше с елементалите, феите, с мен и с другите и беше наистина прекрасно. Когато ти беше на три четири години, ти все още имаше ясен спомен, но сега ти започна по – добре да осъзнаваш обкръжаващият те свят и неговите особености, неговите проблеми и трудности, но все още отчетливо помнеше. И когато стана на пет, а може би дори шест, ти все още ясно осъзнаваше, защо си тук и какво се готвиш да направиш.“

Той казал, “Кристина, ти нямаш травмирано вътрешно дете. То винаги е знаело. То винаги е знаело, винаги е знаело. Ти имаш травмиран тийнейджър и травмиран възрастен, много травмиран възрастен, но цялата работа с вътрешното дете – не, не. Изобщо не е така. Това е едно от понятията в стила на Ню Ейдж, което звучи добре, но усети го сама.“

Той казал, “Искам да усетиш това вътрешно дете сама. Пренеси го тук. Ти знаеш, че време не съществува. Няма минало и бъдеще, така че ти ще бъдеш своето вътрешно дете. Усети го.“

Кристина известно време седяла с Майстора, много тихо и отначало тя се съпротивлявала, защото, както разбирате, нейната настройка била, че вътрешното и дете е травмирано, затова тя очаквала травмирано вътрешно дете и действала подобаващо. Но тя продължила да диша и да го усеща и в края на краищата – в края на краищата, тя успяла да усети себе си малка, своето вътрешно дете, така да се каже. И внезапно тя усетила неговата чистота и то знаело защо е дошло тук и то се било запазило в нея.

То било погребано. То било – не изгубено – но било в сянка от много други неща в живота, но това вътрешно дете в неговата чистота, в неговото истинно знание продължавало да присъства. И Кристина онемяла, като тухла. Тя онемяла и ясно разбрала, че това вътрешно дете не е травмирано. Просто случилото се в живота я отклонило от посоката или в крайна сметка я накарало да си мисли, че се е отклонила от своята истинска мисия на тази планета.

За известно време тя усетила това и всичко я връхлетяло като поток: красотата на това кристално чисто малко дете, което беше тя, а после се завихриха всички тези проблеми, облаци, сенки и тъмнината на човечеството и накараха вътрешното и дете да се скрие, но не го травмираха. То искаше да се защити, за да може в нужното време да се появи в своята чистота.

Този спомен за нейното истинско, чисто детско аз премина през нея, а после и за всичко това, което го накара да се скрие, за всичко, което се случи в нейното юношество, било то усещането за хаос, причинено от хората, наркотиците в ранна възраст или изборът на лоши партньори. А после тя разбрала, че, не, никога не е имало травмирано дете и ако тя може да се върне към знанието и увереността на това малко дете, което е била, това ще и помогне да разбере всичко, което е станало по – късно.

Майсторът усещал, че тя се намира в точката на повторно обединяване и казал, “Сега вдишай дълбоко и позволи на тази млада невинност да се завърне. Околния свят те е закалил. Ти стана скептик и циник. Сега позволи на тази невинност да се върне. Дойде момента.“

И тя позволила.

Сега Майсторът знаеше, че е време да стане и да си тръгне. Тя преживявала случващото се с нея. Тя преживявала обединяването, повторното съединяване вътре в себе си. Той тихо станал и когато се готвел да си тръгне, Кристина го погледнала с красивите си, но все още насълзени очи и казала, “Майсторе, би ли ми оставил шишето ти с бренди?“

Скъпа Шамбра, вие нямате травмирано вътрешно дете. Имате вътрешно “аз,“ то е младо, ярко, невинно, чисто знание за самият себе си, което дълго време беше скрито. То не е травмирано. И никога не е било. Човекът, възрастният, юношата – може би, а то може и да изглежда сякаш е дистанцирано, защитено от лудостите на живота, но е време да го върнете обратно.

Нека пуснем малко музика за мераб.



Мераб за вътрешното дете на Христос

Няма никакво травмирано вътрешно дете.

(музиката започва да свири)

Има юноша и възрастен, както предпочитате, хора на средна възраст, дори възрастни, поели върху себе си твърде много чужд товар. Поели твърде много.

И в допълнение към всичко това, за много от вас – когато дойдохте тук на тази планета, ви се наложи да чакате дълго подходящия момент, за да изпълните тук вашата истинска мисия, да станете въплътени Майстори.

Някои от вас чакат 30, 40, 50 години и през това време може доста да потъмнее. Може да стане много негативна и като допълнение към всичко, вие поехте върху себе си много, което не беше ваше. Твърде много.

Нека да отделим минута в този мераб на чистотата и невинността, за да върнем тази част – тази част, която носехте вътре в себе си, дълги години имаше такава част, тази част, която знаеше защо сте тук и тази част, която всъщност донесе посланието.

Нека сега поканим тази ваша част обратно. Тя не е в миналото. Тя е точно тук, точно сега. Тя не е някъде там. Тя е точно тук.

Тя просто беше някак скрита от чувство за защита. Вие никога не искахте нещо, което би замърсило или изопачило тази прекрасна част от вас. Това дете – всъщност е детето на Христос.

Христос или Кристалното дете, дошло с такова знание и решимост. То е точно тук, точно сега. Сега може да се покаже, всичко е наред. Сега има естествена защита. Време е да я позволите.

Травмирано дете.“ Какво ли не измислят хората? Няма никакво травмирано дете. Това е чисто дете. Може би травмиран възрастен. Травмирано дете – не.

(пауза)

Вдишайте дълбоко и това е нормално – позволете на чистотата и невинността да се върнат. Това е тази част от вас, която точно знаеше защо сте дошли тук.

Може би, сте започнали да се съмнявате, когато сте били на седем, осем, девет години. Може би сте се оказали хванати в масовото съзнание или собствената си вина и срам. Това няма значение; всичко това няма значение. Но това не е травмирано дете.

Приканвам ви да го усетите, тази чистота, това знание. Това сте истинските вие.

Това беше допреди да започнете да поемате върху себе си чуждия боклук, вие започнахте да приемате масовото съзнание, започнахте да правите списъци на всичките си проблеми, и какво не е наред, и какво е наранено, и какво не работи както трябва, и къде сте се объркали.

Това е чистото детско “аз,“ Христовото дете, което сте, то знае защо сте тук.

(пауза)

Това Христово дете разбираше, че преди повече от 2000 години вие бяхте тук, на тази планета, по времето на Иешуа. Иешуа – колективна същност - не одушевена, а колективна същност от всички вас – и вие знаехте, че когато Иешуа е дошъл, е било време да се засеят на планетата семената на божествеността, съзнанието и в крайна сметка вие ще се върнете, за да съберете тази реколта. Сега е точно този живот.

В това празнично коледно време, сега е момента да позволите на Христовото дете в себе си да се прояви.

Няма никакво травмирано вътрешно дете. Нищо подобно. Какъв фарс?

(пауза)

И така, Линда, би ли ми предала плюшеното мече? Да, искам да го сложа тук.

ЛИНДА: О, вместо мен?

АДАМУС: Да (смеят се). От този момент Теди ще води дишането (Линда възкликва фалшиво).

И така, скъпа Шамбра, няма травмирано дете. Никакво травмирано вътрешно дете, нищо подобно.

Това дете вътре във вас – е Христовото дете. Теди и аз, Линда и Бел, ние ви молим да вдишате дълбоко сега. Бел лежи тук по гръб, краката и са вирнати във въздуха настрани. Тя знае за какво говоря.

Нека заедно вдишаме дълбоко.

Сега всичко е наред. Вие имате естествена защита. Това е нормално – позволете на вътрешното си дете да се върне в живота ви. У него са всички спомени, всички знания, цялата чистота и разбиране на това, защо всъщност дойдохте тук в този живот. То никъде не е ходило. То просто беше скрито, защитено.

То никога не е поемало чуждия боклук, боклукът на масовото съзнание, както направи вашето възрастно “аз.“

То никога не е било травмирано и никога няма да бъде.

Вдишайте дълбоко, позволявайки на това Христово дете да влезе.

Забавното е, че всъщност може да се каже, че то се връща паралелно с навлизащото светлинно тяло.

Невинността на светлинното тяло, простотата на светлинното тяло. Нито боклук, нито мръсотия, само чистота.

И така, как ви се струва, да пуснете и Христовото дете, и светлинното тяло.

А може би, просто може би, те – са едно и също.

Сега вдишайте дълбоко Христовото дете.

С това, скъпи приятели, ви пожелавам много и много весели празници. Имаме много пред нас през 2022 година. Това ще бъде силна година, много силна година.

Използвайте остатъка от тази година за да направите нещо за себе си, да се обикнете, да се възстановите, да прегърнете мечето, да прегърнете себе си.

Ще се върнем в януарския Шоуд. Ще се заемем с работа, но сега до края на годината вдишайте дълбоко и усетете вътре в себе си Христовото дете и му позволете да започне да излиза.

От името на всички Възнесени Майстори и аплодисментите, които ви подариха, желая на всички вас всичко най – хубаво и с нетърпение чакам оставащата част от съвместното ни пътешествие тук, на тази планета.

С това, желаем ви всичко най – хубаво.

Аз Съм Адамус от Суверенните Владения. Благодаря.