МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Изкуството да седиш на пейката“

ШОУД 2 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 6 ноември 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

 

Превод: Росица Стоянова

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Добре дошли в Дома на Шамбра. Добре дошли у Дома. Няма значение къде се намирате, къде съм аз, ние сме у Дома.

Цялата енергия сега е съсредоточена върху този Дом, на Шамбра, върху вас, върху вашето пътешествие. Цялото съзнание се намира тук. Всички ние сме се събрали тук заради поредния Шоуд. Хм.

Няма значение къде се намирате, няма значение кои сте, с какво се занимавате в момента, за вас е уместно да бъдете тук. Вие го избрахте. Това не е грешка. Дори ако сте в другия край на стаята и просто поглеждате вратата на Дома на Шамбра, абсолютно уместно е да сте тук.

Това, че сте тук е избор – това е избор, това е кодиране на енергията и този код не описва с точност как трябва да попаднете тук. Кода просто казва, “Ще бъдете тук.“ Няма грешка в това, че Калдре предава моите послания. Няма грешка в това, че скъпата Линда от Иса седи до него. Няма грешка в това, че екипа на Аления Кръг, техния персонал е тук подкрепяйки тази служба на Шамбра, и не е чудно, че вие сте тук. Това не е грешка. Няма грешки. Това не е просто съвпадение. Дори ако мислите, че се намирате някъде в периферията, просто от време на време поглеждате вътре, това изобщо не е така. Вие сте тук благодарение на кодиран замисъл.

Сега имаме работа, много конкретна работа. Както аз наскоро говорих, работата не е само във вашата Реализация. Това е даденост. Ето защо не и отделям особено внимание. Напомням ви от време на време просто да вдишвате дълбоко и да позволявате, но тя ще дойде така или иначе. Сега се намираме тук на планетата, като група наречена Шамбра, прекрасна дума, между другото. Шамбра фактически стана същност. Не одушевено същество, а същност, заради всичко, което направихме за тези дълги, дълги години. Но това, че сте тук – не е грешка.

Често чувам, как мислите или си казвате, “Не знам какво да правя. Не знам защо съм тук. Какво е моето предназначение? Защо нямам работа, която да ми харесва? Защо нямам страст към нищо? Защо всъщност не ми е особено интересно с другите хора? Защо понякога ми се струва, че се намирам на кораб без капитан?“ Това е защото, ние много дълго чакахме, да попаднем тук. Много дълго чакахме, докато обществото, масовото съзнание, всички елементи направят всичко, за да се окажем в това Време на Машините, за да съществуваме във времената на новия човешки вид на планетата – ново тяло, нов разум, ново съзнание и нови мисли.

Ето защо сте тук. Вие избрахте това. Не сме ви изтръгвали (Адамус се смее) от леглото и не сме ви карали да вървите с нас. Вие решихте да бъдете тук в това време. Аз зная, че има моменти, когато умът броди насам – натам и се интересува, размишлява, съмнява се, задава въпроси. Това е нормално. Умът винаги го е правил. Може би ще успеем да започнем да променяме това.

Но сега просто усетете избора си, вашата може да се каже, съдбата на душата си, съдба, която можете да напуснете във всеки момент. Някои от Шамбра така и направиха. Те напуснаха, а някои и не се върнаха. Много се върнаха, защото те разбират, че работата не е в уроците. Работата не е в обучението. Става дума не за това да преглеждате всичко, което правим, да участвате на всеки семинар, Шоуд, Облачен Клас или във всичко останало. Работата е в това, че ние сме свързани с общи връзки – намирайки се тук, сега на планетата като Майстори. Не като нуждаещи се хора, не като неудовлетворени хора, а като Майстори. И дали осъзнавате това или не, вие – сте Майстори. Може би все още съществува тази част от вас, която се съмнява и играе игри, но това всъщност не е така. Вие наистина сте Майстори, иначе нямаше да сте тук и аз нямаше да съм тук.

Усетете за миг причината, поради която решихте да се върнете, причината поради която решихте да бъдете тук по това време. Усетете пътя, който ви доведе тук. Понякога това е много дълъг и труден път, но работата е в това, че имате история. Имате много истории.

Усетете съдбата на душата, която ви доведе тук. И ние няма да се опитваме да преобразуваме планетата. Няма да се опитваме да променяме всичко. Няма нужда. Няма желание да се прави това. Истинското определение на състраданието е – приемането на всичко съществуващо, включително другите, позволявайки им да правят това, което искат, точно така, както на вас ви беше позволено да правите това, което сте избрали. Понякога е авантюристично, понякога много тъжно, угнетяващо и болезнено. Понякога е красиво и радостно, но вие сами избирате какво да правите и затова ние позволяваме и на всички останали да го правят. Това е истински, истински признак за състрадание.

Ние нямаме книги, които да раздаваме и да казваме на хората, че трябва да прочетат в тях всички свещени писания или нещо подобно. Ние сме тук просто за да седим на пейката в парка, да светим със своята светлина, да осветяваме, защото съществуват много потенциали, които хората просто още не виждат. Те живеят в много ограничена, много свита реалност. Те още не ги виждат. Но когато гори светлината, когато вашата светлина се излъчва към света, тогава те виждат. А по – нататък всичко зависи от тях. Да изберат, да не изберат – няма значение. Ние просто ще поседим тук, на пейката в парка или в моя случай, на стол за бар и ще пийнем малко кафе, в моя случай – много хубаво кафе.

И така, нека вдишаме дълбоко.

Засилва ли се? Засилва ли се? Чувах, как скъпата Линда говори за това, че всичко се засилва. Чувам след семинарите ни, класовете, Шоудовете – сега практически е повсеместно – след Облачните класове, и хората казват, че сега всичко е засилено, интензивно и бързо. Разбира се. Вървим в крачка – леко изпреварваме - с човечеството и човечеството сега във всички отношения е напрегнато и често изглежда побъркано, объркано и пребиваващо в пълен хаос. Но всъщност не е така. Това наистина не е така. Просто стават промени. Така става, когато всичко се променя с квантова скорост и на хората им е трудно да разберат всичко и да осъзнаят. Това просто ги шокира. Те нищо не могат да разберат. Нямат думи за да го формулират. Нямат нито квалия, тоест асоциация с нещо от миналото, с което да могат да го свържат, освен това, че всичко е просто дяволски бързо и много объркано.

По целия свят хората крещят за несправедливости и със сигурност ще продължи да има несправедливости и по някакъв начин, пропастта, разделението между тези, които я имат и тези, които я нямат, тези, които я искат, които не я искат, ще се разшири. Но същината е в това, че целия този хаос, цялата суматоха служи на определена цел. Това наистина е така.

И какво можете да направите вие? Можете просто да вдишате дълбоко и да осъзнаете, че стигнахте до тук. Отдайте си дължимото. Добрахте се до тук. Питате, “Какво трябва да правя сега?“ Нищо. Направихте всичко, което беше нужно. Направихте всичко. Можете да сложите това на страницата си като цитат. Направихте всичко, което беше необходимо и сега сте тук, време е да се присъедините към другите Възнесени Майстори, които сега са тук на планетата и просто се наслаждават на живота, излъчват своята светлина. Правете това, което не сте правили за себе си. Бъдете смели и безстрашни. Излезте от шаблона. Правете това, което не сте правили за себе си. Ще кажете, “Да но сега трябва да бъда тук заради планетата, да излъчвам светлина.“ Да, и това става когато правите нещо за себе си, когато се наслаждавате на живота, когато слагате край на собствените си страдания.

Но тук, сега сте по свой избор и сте с още единомишленици. Не сте свързани с някакво общество, комуна, единство или нещо подобно. Вие сте тук обединени в приятелство и дружба със старите си приятели (позовава се на песента “Стари приятели,“ която свиреше преди ченалинга). Стари, но имам предвид от времето на Атлантида, от времето на Иешуа, старите библейски времена, от Школите на Мистериите. Вие сте тук със старите си приятели и сега е точния момент. Заслужихте правото да седнете, да пийнете чаша кафе, чаша вино, каквото и да било. Не трябва да правите нищо. Направихте всичко, и сега ви остава само да бъдете тук.

Можете ли да отделите миг в началото на Шоуда, просто да приемете и позволите? Направихте всичко, което беше нужно и сега пристигнахте. Дойде време да се насладите на своето майсторство. О, ще разбирате все повече и повече или все повече и повече ще изпитвате, какво е, когато вашата енергия ви служи.

Можете ли просто да допуснете, че вие сте Майстори, тук, във Времената на Машините и правите точно това, за което сте дошли – просто запалвате светлината? Това не изисква големи усилия. Просто запалете светлината, настанете се по – удобно, а после гледайте, наблюдавайте. Ако се готвите “да направите нещо,“ може би, да правите нещо – наблюдавайте. Сега е интересно да наблюдавате зад ниската стена. Интересно е да наблюдавате.

Ще направим мераб седене на пейката по – късно днес с вас и това е просто седене на пейката. Искам да кажа, че е много просто. Не трябва да тренирате много. Не трябва да се учите много. Просто седнете на пейката. Отпускате задните си части на пейката или на стола или каквото и да било, взимате любимата си напитка или закуска, правите няколко дълбоки вдишвания, включвате музика, ако искате и седите, тоест позволявате на светлината си да се излъчи в света. Това е много просто. А после наблюдавайте, какво ще стане.

Наблюдавайте какво става по света, да кажем след относително кратък срок от време след като направим мераб, седейки на пейката в парка в Дома на Шамбра. Вижте, какво ще стане по – нататък, да кажем може би, след половин месец, след две седмици. Това може да се случи и по – рано; може да стане и по – късно. И вие може да кажете, “Все едно нещо трябваше да стане.“ Какво пък, започнете да гледате, търсете истински промени, очаквайте големи промени. И всеки месец, когато сме заедно ще правим мераб и ще седим на пейката в парка, започнете да отбелязвате закономерности и това, което после става по света.

И отново, ние не се опитваме да променим света. Това е сложна игра, защото света ще скочи в нея. Ако кажете, “Ще се опитам да ви променя,“ света ще каже, “Играя! Ти ще се опиташ да промениш мен, а аз ще се опитам да променя теб. Да започваме. Да видим. Да видим кой ще победи.“ Не. Ние не се занимаваме с това. Просто вземете любимата си напитка, седейки на любимата си пейка в парка. И много жалко, че за някои нашата серия от мераби ще започне през зимата в някои региони, но обличайте се с повече дрехи, седнете в кафето или поседете у дома, ако искате. От време на време е приятно да излезеш от къщи, да поседиш в кафето. Седнете в колата. Включете парното или каквото и да било, но сега е времето просто да излъчвате светлина, а после да наблюдавате. Ако искате да правите нещо, наблюдавайте, какво става на планетата. Може би, някой ще започне да проследява за нас на всеки Шоуд, проведен в определен ден.

Нека вдишаме дълбоко.

Вие сте тук по определена причина. Не заради голяма важна работа, не за да променяте света, не за да се превърнете във велика личност. Вие сте тук просто като Майстор. Това само по себе си – е доста добра история, не само за това как стигнахте до тук, но и за това, че, “Аз дойдох в този свят сега, за да бъда Майстор. Ето ме.“

Нека сега вдишаме дълбоко.

Засилено ли е всичко? Безусловно. Всичко е засилено и даже – скъпа Линда, днес изглеждаш прекрасно.

ЛИНДА: Благодаря.

АДАМУС: И, еха.

ЛИНДА: Ти си елегантен както винаги.

АДАМУС: Благодаря. Никога няма да свикна да нося тези хавайски ризи, но скоро ще свикна.

ЛИНДА: Удобни са.

АДАМУС: Удобни. Дори Марк Твен не носеше такива дрехи.

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: Не, не. Винаги с вратовръзка. Винаги с вратовръзка.

Но, скъпа Линда, както и да е, ти знаеш, колко бързо ставаше всичко на нашите скорошни Шоудове, мероприятия и семинари. Но не толкова бързо, че да ви замае.

ЛИНДА: Не.

АДАМУС: Може би някак ти е повлияло.

ЛИНДА: Това беше просто … това беше такова разширение и промяна на гледната точка и ти продължаваш да го правиш, сякаш ти …

АДАМУС: Ето за какво ми плащат големи пари.

ЛИНДА: Знам! Така че … винаги си мисля, какво предстои? А по – нататък всичко се развива!

АДАМУС: Развива се. Бихте били разочаровани, ако всичко беше така, “Боже, всичко е същото, за 10 години нищо ли не се е променило?“

ЛИНДА: Аз вече нямаше да съм тук.

АДАМУС: Ти нямаше да си тук. Добре. Но, да, всичко се усилва и след много интензивна среща, такава като тази, която проведохме наскоро, това беше прекрасна среща.

ЛИНДА: Повтаряш се.

АДАМУС: Понякога това влияе на тялото, по – точно защото ние говорихме за тялото, за физическото тяло и светлинното тяло. Ще забележите това и понякога всичко може да става просто заради това, което бихте нарекли умора, но всъщност става ето какво – просто трябва малко да поспите.

ЛИНДА: Молиш ме да призная, че бях просто разбита и просто …

АДАМУС: За нищо не моля (Линда се смее). Давам препоръки.

ЛИНДА: (подсмихва се) Аз бях разбита!

АДАМУС: О, ти беше разбита, както и много други, които участваха в “Майстори в общуването.“ То ви влияе, и от време на време може просто да поседите в басейна или да полежите в леглото. Не съветвам винаги да се лежи в обичайното легло, защото в него остава отпечатък от енергията. То е повече предназначено за сън, от колкото за промени, пренастройка, промяна на съзнанието.

ЛИНДА: Не легнах под чаршафите така че …

АДАМУС: О, това е съвсем друга работа.

ЛИНДА: Да, да. Да, абсолютно.

АДАМУС: Добре. Да. Да.

ЛИНДА: Абсолютно. Абсолютно (Адамус се подсмихва).

АДАМУС: И така, както и да е, всичко наоколо се усилва. Всичко стремително се променя, но…

ЛИНДА: По чудесен начин.

АДАМУС: Мисля, че щеше да ни е скучно, ако беше различно, ако бяхме заседнали, ако нищо не ставаше.

ЛИНДА: Нищо нямаше да се получи.

АДАМУС: Нищо нямаше да се получи. Добре.

 

История

Е, да започваме Шоуда, и аз бих искал да започна с кратка история. Това е история, която е станала много отдавна. Това е историята на Джузепе, много ярък и талантлив скулптор. Историята на Джузепе.

И така, Джузепе обичал да прави скулптури от бронз. Бронзът разбира се представлява сплав от мед и олово и да работиш с него е относително лесно, по – лесно от колкото да работиш с мрамор, камък или подобни неща. Но Джузепе обичал да твори. Той започнал с малки миниатюрни бронзови скулптури, а после те ставали по – големи и по – големи. Той създавал скулптури в естествена големина и бил широко известен като най – добрия скулптор.

Един ден той казал, “Сега искам да създам своя шедьовър. Искам да създам потресаваща скулптура на Бог. На Бог. И разбира се, в онези дни всички си представяли Бог като старец. И така, той проектирал тази скулптура. Тя била пет метра висока. Това била най – високата скулптура, която някога в известната история някой се е опитвал да направи. Той изгубил много време, работейки над външния вид на Бога, но, разбира се, той изглеждал като човек, знаете ли, от тогава нищо не се е променило. Хората до сега си представят Бог като голям старец. Но Джузепе създал това произведение на изкуството отделяйки педантично внимание на всеки детайл, затруднявайки своите чираци за всяка дребна грешка или несъвпадение, защото той искал тази скулптура да съхрани навеки почитта към Бог. И може би да покаже на хората присъствието на Бог. Че Бог не е някъде в небесата, а е тук на Земята, във вид на скулптура.

И така, дошъл денят в който щяха да залеят разтопения бронз в потата. Знаете какво представлява. Работила си с метал, скъпа Линда. Дошъл денят и те направили огромна пота, огромна пота от разтопен бронз. Огънят беше силен, а разтопеният от огъня бронз бълбукаше и всичко беше готово за изливането на първата част от калъпа.

В този момент Джузепе, който много внимателно се отнасял към всяка подробност, искал точно да знае консистенцията на течния бронз, искал да знае, че температурата е точна и всичко е наред и че за допълнителен ефект са били добавени точните оцветители. И той гледал, приближил се много близо до големия пълен с разтопен бронз котел и той (Линда ахва) – той гледал и пристъпил много близо.

ЛИНДА: Ой!

АДАМУС: Той паднал точно във ваната с разтопения бронз.

Мислите си, че това е края на историята, но, разбира се, не, не, не. Това е приказка на Адамус. Историята продължава.

В момента в който тялото му се докоснало до горещия бронз то се разтопило. То не изгоряло, то просто се разтопило и веднага се превърнало в малки кристали бронз. То кристализирало. И което е най – забавното, можело да се очаква, че бедния Джузепе ще се превърне в печен Джузепе или в пържен Джузепе, но не е така. Той попаднал в течния бронз и можел да се почувства. Можел да се чуе. Той се осъзнавал. Топлината не изгорила кожата му, защото я нямало. Всичко било кристализирало. Но той беше в разгара на преживяването, втечняването, това, което щеше да бъде Бог доста скоро, и той беше в него.

Учениците били заети и разсеяни. Те имали много работа. Джузепе още в началото им беше дал толкова много инструкции за това как трябва да се направи всичко в нужния момент и да бъде абсолютно правилно. Затова без да обръщат внимание на това, къде е Джузепе – те си помислили, че може би е избягал в тоалетната – те излели разтопения бронз в калъпа, после излели и втората половина, съединили ги и ги оставили да изстиват. Така Джузепе бил отлят в собствената си скулптура.

Бронзът изстинал, те махнали калъпа и били възхитени от красотата на тази много, много висока скулптура на Бога, били поразени от това как изглеждала тя сега, не като заготовка, а как изглеждала тя в действителност. Тя била толкова висока и изглеждала толкова могъща, притежавала огромна сила и мощ.

Е, всички бяха заети с дребните поправки и довършването на някои от грубите ръбове, да я оправят тук – там и никой не си направи труда да попита къде е Джузепе. Статуята престояла няколко дни, преди да се окаже готова армия от хора да я изнесе на селския площад и да я положи на подготвения постамент и там вътре в статуята бил Джузепе, буквално слят с бронза. Той можел да се чуе. Той можел да се почувства. Той чувал как говорят другите и се питал, “Защо никой не пита, “Къде е Джузепе? Къде е Джузепе?“ Но той бил известен в града като любител на жените и те решили, че сигурно е избягал с някое момиче и може би никога няма да се върне. Но тяхната задача била да инсталират тази прекрасна скулптура, която бяха направили.

И ето, стои скулптурата на Бог, гледаща селото и селските хора, с Джузепе отлят в нея, заключен без възможност да се измъкне. Той се опитвал да вика, но никой не слушал. Той се опитвал да излезе навън, но бронзът бил много твърд. Няма какво да се направи. Той се замислил, “Какво предстои? Какво ще стане с Джузепе?“

Минало съвсем кратко време, преди хората съвсем да забравят за него. Отново, те предположили, че той е избягал от града с някого или с нещо – кой знае? Но скоро жителите на селото започнали да ходят при него всеки ден и да почитат Бога, без да подозират, че Джузепе ги гледа, може да ги почувства, може да ги види, може да ги чуе.

И едно след друго поколенията се възхищавали на статуята на Бога. Хората идвали отдалеч за да видят тази работа, и скоро те забравили, кой всъщност бил създателят и, художника. Това бил просто Бог. Скоро в селската местност се появили приказки за това, че тази статуя веднъж се появила сама, и че имала някакви странни свойства. Въпреки че била бронзова, от време на време изглеждала почти жива. Някои утвърждавали, че през нощта тя леко светела. Някои утвърждавали, че чуват гласове от нея.

Поколение след поколение преминавали покрай статуята на Бога. През цялото това време Джузепе ги гледал, чудейки се, дали някога ще се измъкне от нея?

След известно време той толкова се слял с нея, че станал статуята. До голяма степен, Джузепе вече го нямало. Имало я само статуята. Той забравил кой е бил. Забравил името си. Сега той просто бил статуята, на която се възхищавали и прекланяли.

Минали много поколения и статуята започнала да овехтява – от вятъра, дъжда, бурите, особено от гълъбите. И постепенно статуята на Бога, създадена от Джузепе започнала да запада. Вече не притежавала такова очарование, както когато била нова, в първите 100 години от своето съществуване. Тя започнала да старее и да се зацапва. Хората от всички страни престанали да идват, за да я видят. Хората в селото спрели да идват да се кланят или да искат отговори, или да се молят. Скоро почти забравили за нея. Около нея започнали да растат храсти, над нея се издигнали дървета и много скоро почти забравили за нея, заедно със заключения вътре Джузепе.

И ето веднъж хиляди или повече години по – късно, когато статуята на Бога все още стояла в селото, но била почти забравена, се надигнала голяма буря. Тя дошла от хоризонта, огромен смерч преминал през селото и се насочил право към статуята на Бога, създадена от Джузепе, точно към нея. По това време статуята била доста износена, по нея имало дупки, голяма част от детайлите била изгубена, цвета бил променен, почти нищо не било останало. Тя била много унила, много скучна и смерчът се насочил право към нея, повалил я на земята и я разпръснал на хиляди парчета.

И в този момент на такова разтърсване, Джузепе се пробудил. Той се събудил след повече от хиляда години в собствената си скулптура. След пробуждането си той не осъзнавал точно кой бил, но знаел, че от много време е затворен в тази скулптура. След пробуждането си почти усетил страх, “Какво предстои? Аз вече не съм статуя. Вече не съм статуята на Бога. Кой съм аз? Аз съм свободен, но какво значи това? Какво да правя със своята свобода? Вече не съм затворен в статуята. Статуята сега е разбита на хиляди парчета. Но кой съм аз? Вече нямам личност?“

После Джузепе чул някакъв вътрешен глас и той му казал, “Ти си Бог. Хей! Ти изпълни тази роля в статуята повече от хиляда години, сега върви и живей с това. Ти си Бог.“ И Джузепе казал, “Всъщност нямам друг избор, защото не помня кой съм бил. Вече нямам чувство за идентичност. То толкова дълго беше заключено в статуята, че аз забравих кой съм. Мога просто да изляза от тук. Свободата, не знам какво означава това. Знам, че съм свободен, но не знам какво означава това?“

Джузепе както и Кутхуми просто тръгнал. Той започнал да преживява опит и бавно, бавно да си връща някои спомени за това, че е бил Джузепе, и за това, което, както по – късно разбрал били минали животи. Постепенно той започнал да осъзнава, че е слепил от себе си личността на Джузепе, знаменития скулптор. Той се затворил в толкова плътно заключена личност, че забравил, как да бъдеш свободен и изразителен. Той забравил, че може да създава себе си, както пожелае, по всяко време, той бил толкова затворен в себе си, в своето изражение на велик скулптор, че това буквално довело до това, че той се оказал в капана на собствената си скулптура.

И така, той много ходил, пътешествал, срещал се с хора и през цялото време се сблъсквал с това, да построи отново определена личност. Той си позволявал да притежава личност. Той си позволявал да се наслаждава на своето изражение, но се съпротивлявал отново да се окаже в капана на една идентичност. О, не, само не това след хиляди години в скулптурата на Бога.

Сега той разбрал, колко е весело това. Днес той може да бъде един, а утре – друг. Той може да бъде пекар. Може да бъде художник. Може да бъде политик. Може да бъде който и да е. Той може да бъде просто същество, ходещо от село в село, наслаждавайки се на живота, разговаряйки с другите хора. Той разбрал, че да попаднеш в капана на идентичността е много лесно, когато истинския Бог вътре ти казва, “Ти – си всички личности, които искаш да бъдеш. И, да, можеш дълбоко да се потопиш в една от тях. Можеш да се окажеш затворен, както в скулптурата, но ти винаги си свободен, винаги си свободен да създадеш всяка личност, която пожелаеш.“

Това е история за скулптора Джузепе. Не толкова добра като моята (Линда сумти) за това как се оказах затворен – ти знаеше какво ще стане (Линда се киска). Не е толкова хубава, както моята, за това как се оказах в кристалния затвор, но това е още една интерпретация, която води до следващата част на днешната ни беседа.

 

Личност

Едно от нещата, което както ще откриете че ще се случи с вас – или вече се случва – това е че чувството за идентичност, което сте формирали, създали сте, залепили и излели за себе си, а после сте заседнали в него, се разпада. То остарява. То беше подложено на въздействието на природата за дълъг период от време – дъжд, вятър, бури, другите хора, скуката, депресията и т.н. Но тази стара скулптура, вашата статуя, ще започне да изчезва и това плаши някои. Това е наистина страшно. Вие толкова дълго сте били в тази статуя, в това физическо тяло, в ума си, в личността си. Страхувате се! О, аз зная, че някои от вас  си казват на ум, “О, не. Всичко това е чудесно,“ но когато се стигне до работата, се появява някакъв страх. “Какво ще стане, ако цялата ми личност се разруши?“, и тогава започвате да се съпротивлявате.

Опитвате се да я защитите, но в крайна сметка това няма да сработи. Тази буря, този смерч ще ви намери, защото той сте вие. Това е вашата душа – и дракона казва, “Ах, не, не, не. Дойде време за истинска свобода. Дойде време да осъзнаеш, че ти – не си само тази личност.“ Тоест тази личност е добра до определен момент, но вие – сте много повече от нея. И ако ни се наложи да я разбием, ако ни се наложи да я разкъсаме на части, ако ни се наложи да ви изтръгваме от статуята, скулптурата в която се намирате със сила или с още нещо – това е нормално, защото знаем, че в крайна сметка – в крайна сметка – вие искате да бъдете наистина свободно същество, което има възможност по всяко време да промени личността си, да промени изражението си, да промени начина по който се отнасяте към другите. Това е магьосникът. Това е вълшебникът Мерлин. Той не е хванат в капана на някаква една личност, освен, може би, на Аз Съм това Което Съм. Но Аз Съм това Което Съм – не е определение. Това е съзнание. Това не е статуя. Това е отворения поток на въздуха.

Казвам това, защото когато работя с вас и ви наблюдавам и разбира се Кутхуми върши много работа от вашата страна – и ние питаме, в крайна сметка веднъж седмично, “Как е Шамбра? Какво правят? Кутхуми как възприемаш това? Къде се намират те?“ И ние и двамата разбираме, че сега толкова много е свързано с изчезването на личността, разпадането и на части и това плаши. И тогава вие се опитвате да я уловите, да я задържите. Опитвате се укрепите личността. Не е нужно. Просто вдишайте дълбоко и я пуснете. Това не означава, че тя е мъртва. Това значи, че сега вие сте отворени за множество други форми на изразяване, за множество различни видове идентичности, без да се притеснявате, че ще имате цялото това объркване на аспектите или нещо подобно. Но сега имате възможност да се изразявате и променяте и сега имате свободата да се преидентифицирате или да се идентифицирате повторно.

Сега чувам какво става на планетата, хората говорят за идентичност, как се идентифицират като трансджендъри, като войници, отъждествяват се с какво ли не. Сега разкриваме тези отъждествявания. Защо да бъдеш единичен в своята идентичност? И защо да създаваш идентичност основана на лъжливи богове? Защо да създаваш идентичност от това, което може би е било интересно да изпиташ за кратко, но сега е дошло време да пуснеш и да станеш истински свободен.

Това е доста голяма промяна и ние можем да усетим съпротивата на много от повторните идентификации и преидентификациите ви, защото старата идентичност се разпада. Драконът изигра важна роля в това, да ви помогне да я разбиете на части, но вие разбирате, че драконът също е тук – дракона – това сте вие – драконът е тук, затова сега можете да бъдете много – Мерлин, човек на планетата, дете в много смисли, художник, това, което искате да бъдете – и вие можете да бъдете всички тях. И в това е прелестта на живота на Мерлина на планетата. Вие не сте заседнали в една форма на идентичност.

Вашето име вече не е толкова важно, освен в случаите, когато трябва да покажете шофьорската си книжка на дружелюбен полицай. Името вече не е чак толкова важно. Списъкът с вашите постижения, учебни степени или неуспехи, каквото и да е формирало вашата личност, вече не е толкова важно. Това помогна да я формирате. Това помогна да излеете своего рода духовния бронз, но сега е време да излезете от нея, за да можете наистина да бъдете свободни, както Джузепе, който излезе от скулптурата си.

Вдишайте дълбоко и усетете красотата на създадената от вас личност, създадената от вас красота. Любувайте се на красотата. Възхищавайте се на това, че също сте Бог, но, както Джузепе, нека не попадаме в капана на тази скулптура, само на една личност. Работата е в това, че сега вие преминавате към мулти – личности и отначало е малко неловко. Усещането е сякаш искате да намерите опорна точка, да се облегнете на нещо, “Къде е тази точка на равновесие?“ Не се притеснявайте за това. Там, където се намирате сега, между вашето тяло, разум, дух и душа, всичко се получава от само себе си.

Ако има нещо, което сега да мога да внуша на Шамбра – а аз се опитах да го направя по множество различни начини – спрете да се опитвате да създавате, спрете да се опитвате да формирате скулптури, дори на себе си като Майстори. Някои от вас все още … о, опитвате се да го направите. Опитвате се да кажете, “Какво е това Майстор? Дай му определение. А после ще го излеем от бронз като Майстор.“ Изобщо не е така. Майсторът е много подвижен. Майсторът пътешества във времето. Майсторът се намира отвъд пределите на пространството. Майсторът не се нуждае от самоопределяне. На Майсторът му е достатъчно единствено “Аз Съм, Аз Съществувам.“ Не му трябва да се определя в това как се облича, как разговаря и тям подобни. Той е извън определение.

Можете да играете, да се забавлявате, да се обличате, да пътешествате из различни места,  да се занимавате с различни неща. Просто не ставайте Джузепе, попаднал в капана на собственото си определение, защото то се променя. Не търсете ново определение. Не работете върху нова самоидентификация. Не е нужно. Тя ще се развие. Тя излъчва светлина сама по себе си. Ако сега трябва да правите нещо, това е просто да преживявате. Понякога това означава да станете от леглото и да излезете от къщи. Преживявайте нови себе си, нови личности, в множествено число, което създавате. Вървете и ги преживявайте.

Нека вдишаме дълбоко и да усетим. Това не е нещо върху което трябва да се работи. Просто ви съобщавам това, което става сега в живота ви, защо чувствате това, което чувствате, защо понякога чувствате, че искате просто да се измъкнете от тази статуя в която сте били, почти надявайки се, че ще дойде смерч. Тоест желаейки, той да дойде. И аз ще отида още по – далеч като кажа, че вие създавате този смерч, навлизащ в живота ви. След като дълго време сте преживели в тази стара статуя, заседнали в нея, сега създавате – знаете ли, сами по себе си стихиите на вятъра, дъжда, биха били недостатъчни за да направят всичко толкова бързо. Затова казвате, “Нека дойде смерч. Готов съм да се откажа от тази стара човешка личност.“

Всъщност това е необходимост. Сега в еволюцията на човешкия вид, в този вид към който вървите, е нужно да се излезе от тази статуя, за да може тя изцяло да се разпадне на парчета. Това не трябва да е болезнено. Това може да бъде радостно, но това е почти необходимост – да се измъкнете, за да започнете да преживявате своя опит на различни нива. Да можете да създавате различни личности, да играете с тях, да се забавлявате, само не ги отливайте в бронз.

Нека вдишаме дълбоко всичко което сте, множество личности и да започнем да ги преживяваме.

Да, и когато излизате на улицата, намирате се с други хора, отивате до магазина, създавате някакъв творчески проект или правите нещо друго, вие започвате да виждате, че тази стара личност няма нужда да бъде толкова монолитна колкото е била.

Някои хора наистина се страхуват да останат без личност. Искам да кажа, че на болшинството от хората сега ще им е трудно, ако им кажем, “Добре, следващата седмица ще отнемем личността на всички“ – те биха побеснели, както бихте се изразили, защото се отъждествяват с нея. Те са слети в едно с нея. Именно с нея се асоциират те. Това е с което те се съединяват, ставайки от леглото сутрин и остават съединени цял ден. И те са недоволни от нея, оплакват се, но без нея са загубени.

На вас, Шамбра, не ви е нужна личност. Можете да се повеселите с нея, но тя вече не ви е нужна. Това е просто, “Аз Съм това Което Съм. Кой искам да бъда в дадения момент?“

Нека вдишаме дълбоко.

През това сега преминават много от вас и това ще продължава до тогава, докато статуята не бъде разрушена и както Джузепе, вие не се освободите, но после настъпва момента на свободата, когато казвате, “Не знам какво да правя със свободата си.“ И ви се иска да скочите обратно в статуята, но не можете. И разбирате, че всичко е идеално, включително загубата на старата човешка идентичност, за да можете да осъзнаете всичко, което представлявате всъщност.

Добре, продължаваме нататък. Нека вдишаме дълбоко, да отделим минутка, за да попие. Дълбоко вдишване, чаша кафе (Адамус отпива глътка кафе). Ах!

 

Съзнание срещу мисъл

И така, по – натам в списъка. Сега възниква голям въпрос, “Каква е разликата между съзнанието и мисълта?“ В някакъв мераб обсъждахме това до известна степен на скорошните ни срещи, на вила Амио. Каква е разликата между съзнанието и мисълта? И това е труден въпрос, и Линда, би ли написала на тази дъска, най – отгоре “Съзнание и мисъл.“

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Това е много сложно, защото въпреки че те са тясно свързани, но все пак са много, много различни. И сега искам да ви помогна да разберете разликата.

Много често ги бъркат и тогава класифицирате всичко като мисъл и реагирате на мислите по различен начин, отколкото на съзнанието.

Така че каква е разликата между съзнание и мисъл? И аз сведох това до следното – това е много, много просто, лесно за запомняне. Харесва ми да измислям нещо, което лесно се помни. Спомни си скъпа Линда, как наскоро на семинара ние се занимавахме с “лесно запомняне,“ защото не винаги ви се иска да използвате думи. Думите могат да бъдат много ограничени, защото сега вие общувате енергийно. И така, аз измислих прекрасна малка поговорка, която много лесно се помни, защото не е нужно да описвате всичко с думи и това е кратко изказване – помниш ли какво?

Да, разбира се. Тя не иска да говори. Думите могат да бъдат глупости.

ЛИНДА: Не исках да го казвам (Адамус се смее).

АДАМУС: Това е толкова просто.

ЛИНДА: Не исках да го казвам.

АДАМУС: Не, думите могат да бъдат глупости и когато …

ЛИНДА: Не исках да го казвам.

АДАМУС: И аз обясних, че глупост – това е древногръцка дума, означаваща “хаос“ и не … какво? Какво?

ЛИНДА: Измисли си го.

АДАМУС: Измислих си го. Аз всичко си измислям. Но както казах на участниците на семинара, вие никога няма да забравите, когато казвате, “О, това е толкова трудно, да не използваме думи, когато се намираме в енергийна комуникация, но умът ми се връща към думите, аз се връщам към думите.“ И затова казвам, “Всъщност не са ви нужни думи.“ Думите могат да бъдат глупост. Те могат да спрат естественото открито изразяване, но сега исках да говоря за друго.

Как да различите съзнанието от мисълта, това е много лесно – многоточие. Четири точки – едно, две, три, четири. Просто нарисувай на дъската четири големи точки. Четири точки.

Като правило, многоточие – ще помоля Линда да напише това след малко – обикновено многоточие, но ще използваме четири, като напомняне и за да го отличим от другите варианти за използването на многоточие. И така, точка, точка, точка. Би ли могла да напишеш думата “многоточие,“ в множествено число?

ЛИНДА: Многоточие, добре.

АДАМУС: Или можеш да напишеш и така, и иначе – “многоточие“ …

ЛИНДА: Веднага под него ли?

АДАМУС: Да. “Ellipsis“ или “Еllipses“ - точки в края на фразата – точка, точка, точка, точка. Ето как да го различите (Линда въздиша, опитвайки се да го напише правилно) съзнание и мисъл. Всичко е наред. Това е трудна за изписване дума. С две “l.“ И така, многоточие и ние ще поговорим за това след малко, веднага след като приключи Линда.

ЛИНДА: Искаш “ses“ или “sis“?

АДАМУС: Ses. Шегичка за тези, които ме разбират. (Ses – съкращение на Школата по Сексуална Енергия) Многоточие. Многоточието обикновено се състои от три точки, но ние ще използваме четири. Многоточие. Отгърни страницата, моля.

И така, ще ви помогна да разберете разликата между мисъл и съзнание. Ето го съзнанието, “Аз Съм това Което Съм….“ Напиши на дъската Аз Съм това Което Съм,“ с четири точки. Това е съзнанието. Тоест то е изразено с думи, да, но, тук няма свръхдефиниция, а четири точки в края които означават, че по – нататък предстои преход към опит. Няма определение. То е отворено. Това е чувство, което сега може да отиде и да преживява опит. То може да се превърне в мисъл. “Аз Съм това Което Съм,“ а после четири точки.

Мисълта за това може да бъде различна. Може да класифицирате и да кажете – получава се мисъл, не е нужно да я записвате, но ето я мисълта – “Не съм сигурен, кой съм.“ Това е мисъл, или “Аз съм скулпторът Джузепе.“ Това е мисъл. “На 66 години съм и се чувствам прекрасно.“ Това е мисъл. Това са мисли и те завършват с точка. “Аз съм човек на планетата.“ Точка. Добре. В това няма нищо лошо, но съзнанието няма граници. То е “Аз Съм това Което Съм ….“, а после многоточие. Това е съзнанието.

Разликата между съзнанието и мисълта е – разликата между точката и многоточието.

Има много други примери. “Аз съществувам ….“ Напиши това на дъската, моля. С четири точки – това е съзнанието. “Аз Съществувам ….“ Това е чувство. То не изисква определение.

ЛИНДА: Многоточие?

АДАМУС: Да. То не изисква определение. Това е съзнанието. “Аз съществувам ….“ При превода в мисъл то може да бъде какво ли не, от “Интересно, какво правя тук?“ до “Чувствам се в човешко тяло“ или “Интересно, колко дълго ще съществувам?“ Това са мисли.

Просто усетете разликата в енергията. “Аз Съществувам ….“ Това е съзнанието. Това е осъзнатост. “Аз Съществувам ….“ И мисълта, “Интересно на колко години ще бъда, когато умра.“ Това е мисъл. Не че е нещо лошо или нещо подобно. Но за да разберете разликата между съзнанието и мисълта – означава да разберете разликата между себе си, като Майстора и себе си като човек.

Запиши на дъската още един пример. “Прекрасен ден …. Прекрасен ден ….“ Това е съзнанието и след него има многоточие. “Прекрасен ден ….“ Ставате сутрин, излизате на улицата и наистина чувствате това, във висша форма, дори не са ви нужни тези думи. Тях използвам. Можеше просто да поставя многоточие. Вие просто вдишвате този ден – многоточие, точка, точка, точка, точка. Следва продължение. Това още не е всичко. Това трябва да се преживее. “Прекрасен ден….“ Това е съзнание. Това е чувство.

И мисълта, “Много слънчево.“ Мисълта, “Интересно с какво ще се занимавам през остатъка от деня.“ Мисъл е, “Какво пък, интересно дали ще има буря.“ Мисъл е, “Днес ще бъде горещо.“ Това са мисли и те са прекрасни или, “Днес е прекрасен ден. Ще направя нещо за себе си.“

И така, “Прекрасен ден ….“ – съзнание. “Готвя се да направя нещо за себе си“ – мисъл. Ето как работи това. Разликата между съзнание и мисъл – това е разликата между отвореното многоточие – точка, точка, точка, точка – и точка в края на предложението.

Мислите са структурирани. Мислите са временни. Мислите са като скулптури или статуи. Те са определени, а в края има точка. Те имат край.

Всеки ден постоянно в главата ви има много мисли. Мисли – дори сега, докато говорим – мисли, “Разбираш ли това? Искаш ли да го разбереш?“ мисли, “О, това беше толкова умно, Адамус.“ Всичко това са мисли.

В крайна сметка, съзнанието дори няма нужда от нещо като, “Това е прекрасен ден ….“ Съзнанието може просто да бъде, “Това е …. точка, точка, точка, точка – напиши това на дъската, “Това е ….“ – вие дори не се опитвате да сложите нещо върху него. Знаете, нещо дребно – това е нормално. “Това е прекрасен ден ….“ Това е добре. Това е съзнанието. Но в крайна сметка просто, “Това е …. Това е ….“, а по – нататък вие чувствате и преживявате. Изпитвате чувство, а после можете да отидете и да го преживеете във физическа и ментална форма.

“Това е ….“ Но засега можете да добавите няколко допълнителни думи, “Това е прекрасен ден ….“ Вдишвате дълбоко и го чувствате. Това е съзнанието. Това е съзнание.

Повдигнах тази тема, защото често е трудно да се различи, какво е съзнанието и какво е мисълта. “Каква част от мен има съзнание? Съзнанието през кората на главния мозък ли идва и от там ли излиза, а после се обединява и комуникира с всички останали мои части ?“ Не. Това е мисълта – хех! – и не, съзнанието не започва в кората на главния мозък. Това е част от мозъка, която поема съзнанието и – бам! – го изравнява. Влага мисли и думи в него.

Къде е съзнанието? Навсякъде. Навсякъде, където сте вие самите. Така и трябва да бъде, иначе изобщо нямаше да има нищо. Ако ви нямаше тук, нямаше да има нищо. И така, съзнанието е навсякъде. То не е само в мозъка или само в тялото. То присъства в тях, но то е навсякъде. Съзнанието не заема място и не е синхронизирано с никаква времева форма. То просто е. Съзнание. “Това е .… Аз Съм ….“

Мислите от друга страна, определенията често носят осъждане, често се изразяват с думи, за да може да бъдат предадени по – ефективно. Мислите – ето какво изгражда личността. Бих искал да напишем това на отделен лист хартия, “Мислите изграждат вашата личност.“ Съзнанието не създава личността, мислите – ето какво създава личността и ви прави това, което сте. Прави ви уникални индивиди и много сложна форма на съществуване на планетата.

Но всичко това са мисли – мисълта че, “Аз съм на определена възраст,“ мисълта, че “О, днес не ми е добре,“ мисълта че “Трябва да направя толкова много неща,“ мисълта, че “Не мога да дочакам следващия Шоуд“ – всичко това са мисли. Някои са добри, някои не много. И вие сте свикнали, че тези мисли постоянно се мотаят из главата ви, а после си мислите, че това е съзнанието. Мислите си, че това е, което сте. Не е така. Това са просто мисли. Всичко това са просто мисли и сега много от тях преминават през мозъка ви.

Вие – сте съзнание. Вие – сте съзнание. “Аз Съм това Което Съм …. Прекрасен ден …. Харесва ми вкуса на храната ми ….“ Това е съзнание. Това е съзнание. А после често идва мисъл в главата, “Тези домати са много свежи. Рибата е добре овкусена. Тортата е много сладка и вкусна.“

Нека сега усетим вашето съзнание. То не е на някакво определено място, то не е потомък на вашия мозък или мисли. Това е просто, “Това е …. Аз Съм ….“ Това е осъзнатост.

Съзнанието само по себе си никога няма да създаде личност. То няма да създаде личност. То е много флуидно, отворено, подвижно. То е точка, точка, точка, точка в края на предложението. То се движи. То не спира. То тече. Може да се каже, то протича от едно чувство на съзнание в друго, едно осъзнаване в друго осъзнаване. Това е много, много отворен край. Вие сте съзнание.

И съзнанието никога няма да ви каже какво да правите. Съзнанието просто осъзнава, какво правите. Съзнанието не създава идентичност.

Съзнанието – това сте вие. То не мисли. То не трябва да мисли. Това е просто, “Аз Съм това Което Съм …. А сега искам да скоча тук и да преживея това.“ Но няма да засядаме, както Джузепе. Нека се потопим в мислите. Нека се потопим в опита. Нека се потопим в радост, ако искате или в страдания, ако искате. Няма значение. Нека се гмурнем в опит – ето какво е многоточието. Това е продължение.

Да, може да се каже, че мислите никога не спират, но това е серия от мисли, предложения с точка на края, определени, структурирани, като ума.

Ума поражда мисли. Той възприема съзнанието – по много ограничен начин – а после оформя мисли, които формират вашата личност. И това е нормално, докато не сте отлети в нея.

Мислите са в ума … интересна особеност на ума и тя е много важна за нашата бъдеща работа – говоря за това, защото вашия ум се променя. Завръщате се към реалността, основана повече на съзнанието, отколкото на мислени структури. Завръщате се към голямо осъзнаване и голямо отъждествяване с Всичко Което Сте, а не с малкото, което сте.

Умът е много структуриран. Ума е като статуя. Той приема определено изражение и не се движи. Така се държи ума. Но той има една особеност, още повече сега – той е много послушен. И, Линда би ли записала това по – долу. Това е блестящо, блестящо изказване. Ума е послушен.

ЛИНДА: (шепнешком) Добре.

АДАМУС: Умът прави това, което му е наредено – поражда мисли, формира и създава реалността, остава в пределите на идентичността. Част от вас му заповяда да го прави, а той е много, много послушен. Той ще прави това, което му кажат, стигайки до крайност. Като побъркан.

ЛИНДА: Точка или многоточие?

АДАМУС: Нищо не слагай. Нищо не трябва.

Ума е много послушен. И сега, когато вашето съзнание все повече навлиза в осъзнатост, ума започва да се подчинява, казвайки, “Дойде време изцяло да променим това как действаме и мислим.“ Време е да променим изцяло начина по който създаваме нашите мисли и реалност. Сега е момента, в който съзнанието идва и силно осветява, то дава цялостната картина. Мислите се включват, за да помогнат за оформянето на тази реалност, без да я дефинират прекалено. В момента умът е много послушен, въпреки че изглежда, че се съпротивлява и казва, “Готов съм за промяна.“

Можете ли за миг да усетите какво става в главата ви, в ума ви? Разберете, точно сега сработват стотици милиарди неврони. Това е толкова много, че е сложно дори да си го представите. Но ума – това е просто механизъм за реакция. Това е просто компютър, който прави това за което сте го програмирали. И в този случай най – важното е – да кажеш, “Аз осъзнавам, че цялата енергия – е моя, и тя е тук, за да ми служи,“ и после и позволявате да го направи. Въпреки че по – рано това би прозвучало така, “Цялата енергия принадлежи на някой друг и аз трябва да получа своя дял.“

Сега всичко е различно и ума се приспособява към това. Той ви чу. Той чу как казахте, “Да, точно така. Готов съм, енергията да ми служи.“ Ума ще – това ще отнеме известно време – но той ще започне да се приспособява. Той слуша и казва, “Сега ще се отворим за идеи, които са ни непознати, но ще се отворим и ще се адаптираме към тях, ще се отворим към тази енергия, която всъщност е наша,“ и сега ума се настройва подобаващо. Умът казва, “Не е нужно да пазя конкретна идентичност. Аз Съм това Което Съм.“

Като цяло ума … той е структуриран. Но той е послушен, затова казва, “Добре, не ни е нужна личност. Преди това ти каза, че ни е нужна личност и аз я измислих. Сега казваш, че не ни е нужна личност. Добре, ще станем много подвижни, отворени и гъвкави.“

Сега вашия ум, вашия мозък се приспособява и настройва. Не е нужно да работите над това. Не е нужно да го пришпорвате. Не е нужно да правите упражнения за ума или нещо подобно. Той се адаптира. Той ще започне – винаги е било така – но сега той се подчинява на Майстора, а Майстора – сте вие.

Нека дълбоко вдишаме това.

Промените, които преживявате – аз просто разказвам през какво преминавате; вие ги създавате, а не аз – но промените, които преживявате – това е изчезването на нуждата от структурирана или оформена личност. Няма вече статуя. Сега, с разбирането по какво се различава съзнанието, това е лесно. Всъщност съзнанието – е чувство. То е отворено. Това е многоточие. Това е точка, точка, точка, точка, “Аз съществувам …. Аз съществувам …. Прекрасен ден …. Харесва ми да бъда тук във Времето на машините ….“ Може да попитате, “Това съзнание ли е или мисъл?“ Но пуснете това в съзнанието и тогава то ще стане съзнание.

И мисълта би била такава, “Не мислех, че някога ще стигна до тук.“ Или, “Това не е което очаквах.“ Или, “Какво всъщност представлява Времето на Машините?“ А съзнанието, “Аз Съм Тук …. Аз Съм Тук ….“ То няма нужда от мисъл.

Съзнанието – това сте вие всъщност. Мислите – са просто начин да преживееш и изиграеш това. Но нека не ги отливаме в бронз.

Нека вдишаме дълбоко.

Вашият ум се променя. Сега започвате да разбирате разликата между чистото съзнание, тоест осъзнатостта и всичко останало, тоест мисълта.

Накъде вървите, когато избирате нещо? Накъде вървите, когато сте готови за опит? Накъде вървите, когато сте готови за промени? Накъде вървите в съзнанието?

“Аз избирам всичко Което Съм …. Аз избирам радостта ….“ Това е съзнание. Можете да възразите, че това е мисъл, но всъщност всичко се свежда до многоточието в края, “Аз избирам радостта ….“, и тогава тя това и става или сравнете, “Аз избирам радостта.“ Точка. С точка в края. Ето къде е разликата.

Нека вдишаме хубаво и дълбоко този преход, това разбиране, какво е вашето съзнание, разбирането, че сега е ненужно да се занимавате със създаването на личност. Можете да бъдете този, който сте всъщност, а не просто заключени в статуя. Нека за миг усетим това.

(пауза)

Ах! Някой е пристъпил към това много творчески. Да, колие във формата на многоточие, четири диаманта поред. О, това беше Линда (те се смеят). Всичко се свежда до това просто разбиране. Не е нужно много да мислите, “Какво каза той?“ Разликата – е в многоточието – точка, точка, точка, точка. Това е съзнанието. Докато мисълта завършва с точка. Много просто.

 

Мераб – сиянието на нашата светлина

Добре. Нека продължим. Имаме работа, истинската причина поради която се намираме на тази планета, ще седим на пейката в парка. Нека обединим цялата ни енергия. Нека включим музика и да се заемем с това, за което сме дошли тук.

Разбира се можете и сами да седите на пейката по всяко време. Надявам се така и правите. Това не трябва да се превръща в упражнение. Не трябва да се превръща в страдание. Това трябва да бъде нещо с което запълвате паузата през деня …

(музиката започва да свири)

… и вие казвате, “Дойде време да поседя на пейката. Дойде време просто да посветя със светлината си. Това е причината поради която съм тук. Дойдох тук на тази планета в това невероятно време, дойдох тук заради това.“

И красотата в седенето на пейката е в това, че не се опитвате да правите промени. Не се опитвате да си представите мир по целия свят. Някой ще каже, “Е, да, но нима не е хубаво?“ В определен смисъл, да, но аз смятам, че състраданието е по – важно.

Състраданието – това е приемане. Всеки върви по собствен път. Да, някои избират страданието. Някои избират насилието, наркотиците, алкохолизма, каквото и да било. Това е техния избор. Когато те са готови, ще дойдат при вас, ще отидат в себе си, ще ги озари вашата светлина. Но до тогава не ги закачайте. Позволете им да изпитат това, което избират. Това е състрадание.

И така, седим на пейката. Седим на пейката. Ах! Чашка кафе, може нещо за хапване.

Седенето на пейката – не е медитация.

Да седиш на пейката не е медитация. Много медитират, опитват се да успокоят ума си. Ох! Уф! Успех, докато не разберете разликата между съзнанието и мисълта.

Да седиш на пейката – означава да казваш, “Аз го направих, Аз Съм Тук. Аз съм Майстор на тази планета. Аз позволявам на енергията да ми служи. А сега аз просто сядам тук и позволявам на светлината си да сияе. За миг ще прекратя всякаква дейност и просто ще позволя на своята светлина да сияе.“

“На първо място ще озаря самия себе си, своето тяло,“ което, ох, тялото, днес дори не се докоснахме до това, което то преживява в момента, навлизайки в светлинното тяло.

“Ще озаря ума си със своята светлина. Това е послушно нещо, което стои в главата ми и ми се подчинява от дълго време, бидейки просто статуя. Но сега съм много твърд в своето съзнание и следователно, умът ще се подчини и ще се отвори.“ Умът е много послушен и много гъвкав. Често тези две качества си пречат едно на друго, но умът е много гъвкав.

Знам, знам, вие казвате, “Адамус беше много строг с ума.“ Така е. Но, знаете ли, това е защото понякога работата с Шамбра прилича на разговор с множество статуи. Трябваше да привлека вниманието ви. Трябваше да стана част от този смерч, който дойде при вас. Но сега, когато тази личност, тази статуя се разрушава, ума е свободен да се вслуша във вашия Майстор.

Сега ума е свободен да привлича енергия по други начини. Ума е свободен да общува вътре в себе си по друг начин, без да разчита вече само на невроните.

Ума е свободен да се приспособява и настройва към това, което предстои.

Не му е нужна сложна комуникационна система от невронната активност. Това не му е необходимо.

И така, отначало вие озарявате със светлина самите себе си, собственото си тяло, без да се опитвате да промените нещо, а по – скоро позволявайки да се случи естествена еволюция.

И вие озарявате ума си, без да се опитвате да го слепвате, без опити да го превърнете в някаква статуя, а по – скоро, го озарявате със светлината си, казвайки, “Скъпи ум, има толкова много възможности. Нека се възползваме от тях.“

Вие озарявате със светлината си живота си, без да се опитвате да поправите нещо, нещо да направите. Просто го озарявате със светлина.

Защото какво е това светлината? Светлината – това е съзнание, осъзнатост, която предшества мисълта, многоточието, точка, точка, точка, точка.

Вие наистина започвате все повече да осъзнавате себе си, чрез собствената си светлина, да осъзнавате всичко, което сте всъщност, да осъзнавате, че не сте статуя.

А сега нека насочим тази светлина към света, към тази планета, към физическата планета Гая – която си тръгва, но все още изпълнява своята работа – към природата. Тя е толкова прекрасна.

Трябва да видите градините на някои от Новите Земи, за основа на които беше взета природата на тази планета. Много от тези, които напуснаха планетата и се насочиха към Новата Земя, искаха да вземат със себе си красотата на природата и градините там са потресаващи. Те взеха основната концепция за природата тук, на тази планета и я въплътиха в живота на Новата Земя.

Мислите, че в телефона си имате красиви снимки на природата. Просто почакайте, докато не попаднете на Новата Земя, ако нямате късмета да попаднете там на гости.

Озарявайки нашия свят със светлината си, ние разбираме, че в дадения момент хората правят това, което искат да правят.

Да, зная, че много от хората казват, че са се изгубили и ги боли. Но вместо да се опитваме да ги спасим, ние просто казваме, “Ето още един потенциал. Ето още какво можете да направите. Не е нужно да блуждаете. Не е нужно да страдате. Не е нужно да бъдете енергийни вампири. Не е нужно да спекулирате със силата. Тази светлина ще покаже какво още можете да направите.“

Нека сега насочим светлината си към всеки човек на планетата. Нищо не им натрапвайте, без цел, просто озарявайки ги със светлина.

Ние не ги спасяваме. Ние не ги осъждаме. Ние просто казваме, “Нека бъде светлина, за да могат да видят, ако искат да видят.“

(пауза)

И така, ние се събрахме в Дома на Шамбра, разбира се, под открито небе, озарявайки човечеството с нашата светлина.

Какво по – добро служене, от това, което правим сега? Какво може да бъде по – добро?

(пауза)

Има и други, които ще продължат вашата енергийна работа от там, където спряхте вие – пазители на енергията на планетата, борци за истина. Те се грижат за бедните и да, има нужда от това.

Има и други, които поеха вашата работа като пазители на енергията, поддържайки много важната връзка между това и другите измерения, между човешкото и божественото. Те винаги са били тук, много, много дълго, често някъде в уединение – просто пазейки тази връзка, поддържайки я.

Много от вас бяха в подобна роля в миналите си животи, служеха като пазители на енергията, борци за истина. Но сега – сега дойдохте тук, за да направите в този живот това, което планирахте през цялото време – да станете Майстори, озарени от светна Майстори.

Сега ние озаряваме със светлината си природата, небето на цялата планета.

Наистина няма по – голям дар за планетата, няма по – голям дар за човечеството.

Но ние не сме мисионери и не сме емисари. Мисионерството – е интересно нещо. Те са толкова предани на работата си, носейки Божието слово и Иисуса на всеки, дори на тези, които не го искат. Мисионерската работа изисква голяма праведност, “Ето прочети тази книга.“

Всичко би било различно, ако мисионерите се бяха приближили към хората казвайки им, “Знаете ли, ако търсите промени, те вече са тук.“ Но вместо това, те донесоха книги, правила, норми и много насилие.

Не, ние не сме мисионери. Ние не сме пратеници. Ние сме просто Майстори, седящи на пейката в парка и сияещи със светлината си, за да могат другите да видят своя най – велик потенциал сега или в бъдещето.

Обичам тази работа. Харесва ми това, което правим сега. Това е много по – лесно, от колкото всички тези години на обсъждания, лекции и всичко останало. Харесва ми просто да седя с вас на пейката в парка.

Виждате ли, да сияеш със собствената си светлина не е чак толкова трудно, особено когато знаете каква е тази светлина. Това е вашето съзнание. Когато знаете разликата между своята светлина и своите мисли, своето съзнание и мозъчната активност, това е много по – лесно.

Ще кажа, че следващия път повече ще ми хареса капучино, а не просто кафе със сметана и кроасан, но аз все едно ще работя с вас, сияейки с нашата светлина.

Знаете ли, толкова е приятно, когато ти наистина можеш да се почувстваш толкова безопасно, че да се отвориш и да сияеш със своята светлина, без да се притесняваш от нахлуване, защото никой няма да го направи. Защо? Защото вие нищо не се опитвате да промените. Вие просто сияете със светлина.

Ако би възникнала някаква ответна реакция на това, че озарявате света със своята светлина, то света просто би светил в отговор. В това е голямата разлика, защото когато се опитвате нещо да промените, енергията, естествено ще се опитва да промени вас.

“Това е много лека работа – мислите си вие – просто да седиш на пейката в парка.“ Но спомнете си всичко, което се изискваше да направите за да стигнете до тук. Спомнете си изпитанията, несгодите, преживяванията, изглеждащите погрешни завои, погрешните завои с погрешните хора. За да стигнете до тук, отне много време.

Сега всичко е просто, да, но ако сложите тук да седи на пейката обикновен човек, той ще намери начин да развали всичко и да го усложни.

Нека вдишаме дълбоко. Вие сияете със светлина.

Знаете ли, това сияние придава на всичко съвършено нова ценност, когато гледате природата или дори другите хора.

Но това ви дава ново и различно впечатление за себе си.

Защото ума не изпълва главата с мисли, опитвайки се да постави точки навсякъде.

В това има повече откритост. В това има повече чувственост, защото сега всичко се ражда в съзнанието, “Аз Съм това Което Съм ….“ – защото тук има четириточие, а не точка.

Също така бъдете наблюдатели. Бъдете наблюдатели. Не сега, но в близките няколко седмици. Какво става на планетата? Какво се е променило?

Отначало ще кажете, “Е, това не се отнася за нас. Това трябваше да стане.“ Но когато направим достатъчно заедно вие сами ще започнете да казвате, “Нещо наистина се променя.“

Когато слушате новините, “Днес стана нещо съвършено неочаквано. Нещо, което не съответства на обичайните шаблони, нещо съвършено неочаквано,“ можете да се усмихнете и да си помислите, “Може би нашата светлина подейства, предизвика някаква промяна.“

Чувате за нов научен пробив, “Боже, никога не съм очаквал това. Това беше извън полезрението. Това беше абсолютно неочаквано и това противоречи на традиционното мислене.“

Когато чуете, “Това е съвършено ново и неочаквано,“ можете да се усмихнете, да се потупате по рамото и да си кажете, “Ето какво става, когато светлината озарява всичко, когато светлината сияе,“ било то учен, който търси отговори, някакви промени в старата социална структура, някакво откритие.

Когато чуете думите “неочакван,“ “безпрецедентен,“ “буквално от никъде,“ “съвършено различен,“ “квантов скок,“ вие започвате да се усмихвате. Цялото това седене на пейката – ех! – потейки се на пейката в парка, вижте как това влияе на планетата.

Това е за което дойдохте тук.

Осъзнавате, че вече не става дума да работите над себе си. Няма нужда. Това е болезнено така или иначе.

Сякаш скулптура постоянно работи върху скулптурата. Спрете. Разбийте статуята. Вие сте тук за да бъдете Майстори, да позволите на енергията си да ви служи и да сияете със светлината си. Това е толкова просто.

Какво пък, днес беше весело. Трябва да си тръгвам. Искам да отида в Клуба на Възнесените Майстори и да погледна в кристалната си топка. Искам да видя ефектите от това, което направихме днес, седейки на пейката с групата Шамбра. Искам да видя ефектите. Искам да видя, променят ли се енергиите. Искам да видя, къде светлината наистина променя всичко.

Направете същото за себе си. Дръжте очите и ушите си отворени.

Нека заедно вдишаме дълбоко и винаги да помним, че всичко е наред в цялото творение, особено, когато я има нашата светлина.

С това скъпи мои приятели, Аз Съм Адамус от Суверенните Владения. Благодаря.