МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Изкуството да седиш на пейката“

ШОУД 1 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 2 октомври 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм Това което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

“О, мамка му! О, мамка му!“ Точно това каза Сарт, когато слушахме встъпителната музика, усещайки енергията на новата серия, серията “Изкуството да седиш на пейката.“ “О, мамка му!“

ЛИНДА: Благодаря.

АДАМУС: О, тук са Тимоти, ДокСи, Едит и много други напуснали Шамбра. Те са от другата страна. Някои – са истински Възнесени Майстори. Някои решиха просто да се върнат в друг живот, за да продължат тази работа, която вие, Шамбра вършите в този живот. Те не бяха съвсем готови за пълна Реализация. Всъщност те решиха да се откажат от нея. Те решиха да се върнат отново, но днес ги поканих тук на откриванет

о на нашата нова серия “Изкуството да седиш на пейката.“

Те са във възторг. Аз съм във възторг, защото трябва да бъдем точно тук, точно с тези хора и точно в това време на планетата. Ние сме тук. Ние се справихме. Успяхме. Влакът потегли от станцията в най – подходящия момент – нито миг по – рано, нито миг по – късно – с нужните пасажери, с вас.

Преминахме през толкова много години на дискусии, разговори за трудности, минали животи, проблеми, за света, за физиката, енергията и съзнанието, често пускайки, позволявайки. Това беше най – трудното. Понякога пускате нещо, а то се връща при вас. Но с вашето постоянно позволение и освобождаване, много скоро то просто си тръгва. Старите проблеми и трудности, заседнала енергия, тя просто напуска и се завръща към естественото си състояние. Вече не засяда в старата, сложна и тежка форма. Енергията вече не засяда, сега тя е тук и е готова да ви служи.

И ето ни тук, в това епично време на планетата, в това прекрасно време за Шамбра, времето за Изкуството да седиш на пейката. Отне време да стигнем до тук, но сме тук и сега истинската дори не искам да наричам това работа, но започва, истинската страст, Изкуството да седиш на пейката. Разбира се, за мен намериха прекрасна пейка и прекрасна компания.

ЛИНДА: Приятни думи.

АДАМУС: Всичко е тук. Тази пейка. Ние сме във вила Амио на прекрасно място в Кона. Имам всичко, освен кафе.

ЛИНДА: Уф!

АДАМУС: Можете да видите на сцената до мен тази хавайска чаша за кафе, но това е някаква странна смес, която Калдре пие. Това са

 гъбички или нещо подобно. Така че, скъпа Кери …

ЛИНДА: Тя вече отиде.

АДАМУС: Скъпа Кери …

КЕРИ: Да, любов моя, ще ти донеса кафе (Адамус се подсмихва).

АДАМУС: Скъпата Кери отиде за кафе. Обичам да пийна чаша хубаво кафе. При нас в Клуба на Възнесените Майстори, разбира се има кафе, но нищо не може да се сравни с човешкото кафе, с неговата сила, понякога с горчивината дори, с неговата бодрост и голямо количество кофеин. И така, скъпата Кери тук, тича за кафе.

ЛИНДА: Да, тича.

АДАМУС: Благодаря.

ЛИНДА: Това си е почти тичане.

АДАМУС: Истинско тичане. То не е точно зад ъгъла, но е важно да го имам.

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: И така, казах ви, че стигнахме на това особено място в особено време. Толкова много се случи, преди да стигнем до тук. Минаха животи в труд, и сега мога да кажа, че няма повече нужда от работа. Забелязвали ли сте някога, че когато работите върху нещо, изглежда сякаш то се съпротивлява? Старанията не са донасяли никаква полза. Старанията върху нещо, борбата и страданията всъщност не работят. В крайна сметка всичко зависи от простото позволение. От простото позволение.

Вероятно все още има утайка и някои от вас продължават, може да се намират почти в зависимост от преработката на проблемите си, но аз по свой начин ще продължавам нежно и очарователно да ви вдъхновявам повече да не го правите. Ако в живота ви има проблеми – независимо дали това са отношенията, здравето, изобилието или още нещо, самооценката – ако има проблем, просто продължете напред. Не зацикляйте върху него. Не се борете с него. Той сега напуска. Той остава само ако му отделяте внимание, когато започвате да се борите с него, след всичко, което толкова вежливо казах, ако проблемът е все още тук, трябва да има нещо, което ви харесва. Дойде време просто да го пуснете. Ще откриете, че дори болестта – да, това, което според вас така дълбоко се е вкоренило в тялото ви, някаква болест или неразположение – не трябва да се борите с него. Не се опитвайте да го отглеждате. Не му обръщайте внимание. Просто разберете, че това е реликва от миналото. То си тръгва. Не се притеснявайте за това, как ще си тръгне, как ще стане това.

То си тръгва, защото сега вие сте тук, заради страстта, поради същата причина, поради която дойдохте в този живот на тази планета. И работата не е само в просветлението. Тоест за някои, така да се каже е страничен ефект. Всичко беше за да сте тук, да правите това, което правим сега в серията “Изкуството да седиш на пейката.“ Ще седим на пейката, излъчвайки светлина.

Всъщност то започна тук. Ние вече сме го правили известно време на фино ниво. Вече от известно време се занимаваме с това, както сте видели това в “Пътешествието със Звездната лодка на Метатрон,“ за което говориха тук по – рано. Тогава правихме това с Метатрон, влизайки в другите сфери, в сферите на развъплътените същества, които блуждаят изгубени, заседнали в собствената тъмнина. Но ще кажа, че това им харесва. И ще продължавам да го повтарям – знам, че някои от вас извъртат очи и се ядосват – но дори ако вие сте развъплътена същност, намирате се в другите сфери, вие сте привидение или призрак, блуждаете безцелно там, значи продължава да има нещо в това, което ви харесва, иначе нямаше да го правите. Това е много важен момент за всеки от вас, който има проблем в живота, какъвто и да е той. В него има нещо, което по странен начин ви доставя удоволствие – дори страданието може да бъде форма на удоволствие – то продължава да ви дава нещо. Нека точно сега да излезем от тези рамки. Това е мястото, където искаме да бъдем, пейката в парка, на пейката в парка – точно това е причината, поради която сте дошли тук.

Нека вдишаме дълбоко и да започнем новата серия “Изкуството да седиш на пейката.“

Преди да разкажа по – подробно – и ние ще имаме преживяване седейки на пейката във всеки Шоуд. И работата не е в това, че трябва много да говорим за това или че трябва да ви уча на нещо, но искам да събирам Шамбра един път в месеца – вие разбира се, ще се занимавате с това самостоятелно, но искам да събирам Шамбра веднъж в месеца – за да правим най – благотворното нещо за вас и за цялата планета. Ще имаме разбира се обсъждания и дискусии, но на всеки от нашите Шоудове ще седим на пейката. Ще позволяваме на нашата светлина да се излъчва, както направихме в “Пътешествието със звездната лодка на Метатрон.“ Ще отидем в другите сфери, не за да се опитаме да спасим или освободим тези изгубени същества, а просто за да бъдем светлина там. И наистина има достатъчно дори малко или голямо количество, но винаги има достатъчно същности и ще има достатъчно хора, които са отворени за тази светлина.

Те няма да знаят откъде идва тя и тя ще идва без цел. В нея няма инструкции и няма да им се налага да плащат за нея по някакъв начин или за нещо да я разменят. И тази година седейки на пейката ще наблюдаваме промените, които стават на планетата. Те не винаги са леки, понякога много трудни, но ще наблюдаваме промените като директен резултат от седенето на пейката и излъчването на вашата светлина.

Ах! Благодаря, скъпа Кери. Кафето ми най – после е тук.

КЕРИ: Благодаря, скъпи мой.

АДАМУС: Нима не е удивително, че ти си тук, на острова, за да помогнеш с кафето?

КЕРИ: Определено!

АДАМУС: О, не би ли могла … о, и шоколадов бонбон в добавка. Калдре би искал да добавиш тук малко сметана.

КЕРИ: Ще се радвам да потърся.

АДАМУС: Мерси. Благодаря. Благодаря. Имам шоколадови бонбони, но да се върнем на темата – “Изкуството да седиш на пейката.“ Моля, скъпа Линда, не сядай, защото ще те помоля да пишеш на дъската. Не, бъди готова да пишеш на дъската. Готов съм.

ЛИНДА: Добре.

Същността на нулата

АДАМУС: И така, преди да отидем на пейката, искам да поговорим за Адамусматика и би ли написала на дъската това, Линда. Може по – голямо. Ще пишем на страницата още нещо. Адамусматика. А какво е това Адамусматика? Това е нещо като Адамусномика. Това беше моя поглед на икономиката (в ProGnost). Това е математиката на Адамус и бъди така добра, напиши по – долу – математиката на Адамус.

Знаете ли, аз имам собствен поглед върху всичко, както вие сигурно вече сте разбрали и тук искам малко да поговоря за математиката. В не много сложни термини, всъщност, в доста прости термини, но – благодаря, това е Адамусматика. Адамусматика, Математиката на Адамус. И на следващата страница, Линда, бъди любезна. Пак ще си ми нужна, така че не си тръгвай. Но на следващата страница, днес ще поговорим за същността на нулата.

ЛИНДА: Същността на героя?

АДАМУС: Същността на нулата.

ЛИНДА: Същността на нулата.

АДАМУС: Не “герой,“ а “нула.“ (на английски тези думи се произнасят много сходно – hero, zero) Същността на нулата – а ето го и моето кафе, в него има сметана за Калдре и ние сме готови за работа. Благодаря, скъпа Кери. Благодаря.

ЛИНДА: Същността на нулата.

АДАМУС: Същността на нулата.

Болшинството от вас са запознати с нулата. Знаете ли, нулата не чак толкова отдавна стана част от математиката. Бих казал, преди малко повече от 500 години. През цялото това време човечеството вървеше без нулата и най – накрая я откри. Нима не е интересно, че всичко това е свързано със съзнанието? Нищо не се открива, докато съзнанието не е готово, дори ако това се намира точно пред вас. Същото беше и с Атлантите: всъщност те не виждаха звездите, почти не възприемаха слънцето и луната. Те знаеха, че те съществуват, но звездите дори не бяха в тяхното съзнание.

Така е и с нулата. Така е и с нулата. Бих казал, че тя просто не беше в съзнанието преди около 800 години. Тогава това беше просто голяма територия и тя стана предмет на множество спорове. Имаше много хора, които казваха, “Няма нула. Всичко трябва да започва от някъде.“ Други казваха, “Всъщност нулата – не е число,“ което всъщност не е така. В действителност това не е число, а нулева точка. Това е отправна точка.

Усетете за миг нулата и Линда ще нарисува голяма нула точно там, под написаната дума “нула.“ Усетете нулата за миг. Това е очарователно не – число, но то е свързано с математиката. Нула. И ето накъде вървим с Изкуството да седиш на пейката – към нулата, обратно към нулата.

Позволете ми да обясня малко по – подробно. Линда, на дъската моля.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Точно когато си мисли, че ще си почине. И бъди така добра, нарисувай в центъра на страницата нула приблизително шест инча голяма. Хубава кръгла нула. Ето така. Добре. А после моля от дясната страна напиши “+1, +2, +3,“ просто от ляво надясно, на изток от нула – “+1, +2, +3,+4“ и така нататък. От лявата страна на нулата, на запад “-1, -2, -3,“ и така нататък. А после на север или отгоре малка отметка отгоре ^1, ^2, ^3, 4^, ^5, 6^ отгоре.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Да, ето така. Добре. Добре. А после отдолу отметка долу: “v1, v2, v3, v4, v5, v6.“ Това е много проста математика на Адамус – Адамусмат…(Адамус се смее). Дори не мога да го произнеса.

И така, Линда, като завършек на всичко, не би ли могла да сложиш точка по средата на тази нула. Точка. Това е нулева точка. Всъщност, това сте вие и всяко число на дъската, нарисувано от Линда, всяко число представлява опит, аспект или реалност.

Работата е там, че болшинството от хората имат много линейна основа на реалността – “отляво надясно.“ Математиката обикновено се основава на това (сочи числата отдясно на нулата). А вие може да комбинирате тези числа – да ги събирате, изваждате, делите, всичко каквото пожелаете, да ги умножавате – създавайки опит, можете да ги комбинирате. Можете да вземете “1“ и “3“ и да ги съберете, и ще имате “4.“ И можете да съберете “4“ и “10“ и “14“ да го разделите на “7“ – всичко каквото си пожелаете. Но това символизира същността на реалността.

Това също така може да бъдат вашите минали животи. Сигурно ще ги сложите от ляво на нулата. Вашите минали животи са подредени в линия. Минал опит – ето какво представляват всъщност. А после помолих Линда да нарисува отгоре надолу числа вървящи отгоре и надолу, защото реалността и дори математиката не са само линейни – или отляво надясно, или отдясно наляво. Реалността е навсякъде и ако трябва да съм наистина точен в примера, цифрите на дъската трябва да се разположат по цялото поле. И така, Линда просто на случаен принцип напиши числа на което и да било място на дъската …

ЛИНДА: В какъв ред?

АДАМУС: … но не вътре в нулата. Която и да било цифра на което и да е място. Не слагай нищо пред тях, но не ги слагай вътре в нулата.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Където и да е.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: И така, това казва, че всяко число или комбинация от числа – е опит или реалност. Можете да получите опит независимо от това дали сте затворени във форма на реалността. Можете да отидете и да получите опит, което вие често и правите на сън нощем; можете да отидете и да получите опит и той не е заключен в реалността, в такава като човешката – много линейна реалност, в която сега се намираме.

В края на краищата всичко се завръща към нулата, обратно в центъра, който колкото и странно да е, сега изглежда като циркумпункт или символа на съзнанието. Можете да излезете и да получите целия този опит от комбинации от числа. Както вече казах, голяма част от времето хората остават в тази област (отляво направо). Би ли го подчертала, Линда и отдясно да нарисуваш стрелка. Болшинството от хората гледат на живота много линейно и те всеки път се въплътяват по същата линейна права. Те комбинират числата по различен начин и отново числата просто представляват опит, това може да бъде аспект или живот, но те започват да комбинират числа и могат да стигнат до милиард, трилион и т.н. Те могат да бъдат много и много сложни и тогава у вас се появяват различни начини на делене и изчисляване на числата. Може да се каже, че по такъв начин вие събирате енергия в живота си – в дадения на дъската случай това са числата – взимате енергия, комбинирате ги, обединявате ги, за да създадете своя опит. Но в основата на всичко лежи нулата, която всъщност не представлява число. Това е просто отправна точка.

Това което хората обикновено не правят и ме извинете, налага ми се да заобиколя Бел, защото на нея и е много, много комфортно и тя заедно с нас се чувства в безопасност (Линда се смее). Но това е, което хората не правят, така че те не получават опит в другите реалности. Те остават на това ниво. То е удобно. То е безопасно. Те са свикнали с физическата реалност. Но може да се движите отгоре надолу. Бихте могли … това може да бъдат вашите минали животи, които може да преживеете точно сега, ако искате, но обикновено не. Съсредоточени сте тук. Бихте могли да бъдете тук, разхвърляни наоколо, да получавате опит, независим от конкретната реалност. И смисъла на всичко това е, че в крайна сметка вие винаги се завръщате към нулата.

Нулата всъщност не е нула. Това е просто отправна точка. Нулата – това не е число, което комбинирате с други числа. Нулата – това не е число, което използвате за делене на други числа. В известен смисъл това е заместител. Това е отправна точка.

И причината, поради която повдигам този въпрос на днешния Шоуд и важността е в това, което правим. Ние се завръщаме към нулата. Това не значи, че започваме всичко отначало, защото вие имате целия останал опит, който отбелязахме на дъската. Имате целия този опит, но сега се връщаме към нулата.

Нулата сама по себе си не е запълнена с никакви числа, обаче нулата притежава огромна мъдрост. И в нулата, ако говорим за нея като отправна точка, вие разбирате, че не ви е нужно да получавате нов опит. Може да се връщате към линейния човек: “+1, +2, +3,+4.“ Можете да избирате всичко, което поискате и да го преживеете както поискате. Ако искате, можете да правите това в най – различни измерения.

Завръщане към нулевата точка

Отделете момент, за да усетите отново нулата. Не числото. Вие не я комбинирате с други числа, но това винаги е тази отправна точка, която хората често наричат нулева. Ето къде се намираме.

В този живот сте имали целия този опит. Преминали сте целия спектър на този линеен опит в продължение на много, много, много животи и сега сте се върнали към нулевата точка. Какво означава това?

Това означава, че вие много дълбоко сте се потопили в себе си. Познали сте същността на това кои сте всъщност. В този живот сте направили много, много дълбоко потапяне като допълнение към голямото количество опит, но вие навлязохте много навътре в себе си и се върнахте към тази точка, към нулевата точка.

Когато се завръщаме тук, все още носите със себе си остатъци от старите травми и старите проблеми. Всичко това ще се разтвори. И моля ви, както по – рано казах не работете с тях. Не полагайте усилие. Не използвайте техники. Не се опитвайте да ги махнете от живота си със заклинания. Не се опитвайте да се консултирате с целители. Те просто ще се разтворят, дори най – заседналите проблеми.

У някои Шамбра все още има проблеми с изобилието. Те просто ще изчезнат. В момента в който се потопите в тях и започнете да се опитвате да ги разберете, да се борите с тях или да ги атакувате, те просто ще се съпротивляват. Те ще остават тук. Но ако просто вдишате дълбоко и осъзнаете, всички тези неща просто ще се разтворят. Вие се връщате към нулевата точка. Вие се връщате към собственото си съзнание. След пътешествието в тази вселена, в този космос, който всъщност представлява само опит, вие се завръщате в нулевата точка. Това е пейката в парка. Това е пейката в парка. Това е нулевата точка, към която се завръщаме.

Сега вие сте тук, за да правите това заради което сте дошли тук. И е важно, ще го повторя, да не се занимавате с проблеми. И аз зная, че на някои от вас им призлява, защото не зная, може би искате да продължите да сте свързани с тях. Искате да страдате. Не можете да повярвате, че това ще бъде толкова лесно. Така и ще бъде. С други думи, в момента когато се сблъсквате с физически проблем, опитвате се да го разберете, обсебени сте от него, опитвате се да измислите някакво ново алтернативно лекарство или още нещо, веднага се връщате към него и той не изчезва, защото това е проблема – просто си представете, че едно от тези числа ви казва, “О, ти все още искаш, да бъда до теб, защото ти взаимодействаш с мен. Затова ще остана.“ Ако разбирате, че се връщате към нулевата точка – това сте вие, вашето съзнание, което в крайна сметка управлява енергията; ако разбирате, че у вас е имало огромно количество опит, но сега сте се върнали вкъщи, сега трябва просто да седите на пейката в парка и да светите със своята светлина. Връщаме се в нулевата точка.

По пътя някои от Шамбра се разсеяха. Доста Шамбра отпаднаха по различни причини. Може би съм ги обидил. Не мога да си го представя, но може би така е станало. Може би дори съм се опитвал да се отърва от тях, защото те бяха толкова дълбоко пропити от проблемите си. Те бяха толкова непреклонни в това, да се държат за тях и да обвиняват някой друг. Те се сражаваха със своите вятърни мелници. Те се биеха с призраци, които не съществуват. Те бяха обсебени от проблемите си. Те се вкопчваха в тях, било то ситуация в семейството, отношенията или самооценката, каквото и да било. Всъщност те не бяха готови да бъдат тук. И за тях беше по – добре да не са тук, защото това щеше да се отрази на всички останали.

Много от вас упорстваха. Сега се справихте с това. Сега се върнахте в нулевата точка.

Вдишайте дълбоко и ако у вас са останали някакви проблеми – проблеми със самооценката или останали съмнения – вдишайте дълбоко и не се въвличайте. Пуснете ги. Те наистина са готови да си тръгнат. Те са готови да си тръгнат. Не се въвличайте. И Калдре ме пита, “Нима това не означава да си невинен пред лицето на велики битки?“ “Нима това не е глупаво?“ – изглежда пита той. Нима не е наивно да игнорираш проблемите? Изобщо. Енергийната динамика е много проста. Ако се сблъскате с проблем – и знаете, какъв е; да кажем, това е проблем с изобилието и той е разпрострян през целия ви живот, може би, десетилетия – ако се занимавате с него, той ще остане и за в бъдеще. Ако разберете, че сте се върнали в нулевата точка, в своето собствено съзнание, в своя собствен дом, в своята собствена енергия, подобни неща просто ще изчезнат и няма да ви се наложи да се фокусирате върху тях, няма да има нужда да ги посипвате с вълшебен прах, да прибягвате към изцелението на кристали или терапии. И тогава ще си зададете въпроса, защо не сте го направили по – рано, защо по – рано не съм ви казал за това, но ще поговорим за това по – късно.

А сега вдишайте дълбоко и си позволете да се върнете в нулевата точка. Да, имате много цифри, символизиращи целия ви опит и всичко, което сте направили, но, върнете се в нулевата точка. Това не е цифра. Иначе казано, това не е опит. Това е това, което сте.

Усетете това за миг.

Отне ви време, за да се върнете тук. Трябваше да преминете през несметно количество от тези цифри, целия този опит – всичко през което сте преминали. Всяко число може да бъде личност, която сте познавали в минал живот или различни личности в този живот. Имали сте тези персонажи, тези аспекти, но по някакъв начин сте се върнали в нулевата точка. Това не е поредния опит. Това не е друг персонаж или аспект. Това е това, което сте. Достатъчно дълбоко копахте, намерихте пътя си насам, въпреки многото разсейващи фактори и сега сте тук.

Както вече споменах, някои Шамбра напуснаха. Те твърде силно се интересуваха от борбата за правилното и вие виждахте всичко това, особено в епохата на коронавируса. Тя назря за битки, спорове, конспирации, праведност и всичко останало. Всъщност всичко това няма значение. Във всеки случай, за вас това няма значение. Това вече не е вашата битка.

Много настояват за борба и те просто нямат място там, на където сега потегляме. Те може да променят мнението си някой ден в бъдещето, но сега главния акцент е върху тази група, върху вас, върху тази наистина отдадена група Шамбра по целия свят. Така че точно сега вдишайте дълбоко и се настанете по – удобно на пейката в парка, седите на пейката или не, имате ли такава или не – това е метафора. Това е метафора за нулевата точка, завръщането у дома, в себе си. Разбира се, насъбрали са се умора от борбата, може би множество истории, множество цифри около вас, но сега дойде времето да се върнем, да се върнем към себе си – ето я истинската причина, поради която сме тук.

Вие – сте нула. Хм. Вие – сте нули и това е добре. Вашата сърцевина, вашата централна точка – това е нулата. Това е добре, защото сега върху нея се натрупва миналото, старите спомени, старите призраци и тям подобни. Вие се върнахте към себе си. Това е “Аз Съм, Аз Съществувам,“ и сега това е вашата пейка в парка.

Имате ли нужда от истинска пейка в парка? Не, не би било лошо да се настаните там – просто като напомняне, като място, където може да седнете, място за да правите това, което ще правим. Добър символ. Но, не, всъщност тя не ви е нужна. Можете да наречете стола пейката в парка или тоалетната – пейката в парка, все ми е едно. Всъщност това няма значение, но просто помнете, че сега вие сте нула.

Нулата – това не е просто едно число. Нулата – това сте вие. Това е съзнание.

(пауза)

В тази серия активно ще седим на пейката. Много ще говоря за това, но, отново, това не означава, че трябва да се учите дълго на това или че са нужни много обяснения; ние просто ще го правим. Но днес исках да започна отново. Днес бих искал да започна с основите на основите на седенето на пейката в парка. И така, нека включим малко музика и да започнем точно тук на пейката в парка.

Изкуството да седиш на пейката

Представете си за миг дом. Голям дом с много стаи.

(музиката започва да свири)

Изучили сте тези стаи, ремонтирали сте ги в продължение на много години, особено откакто започна това пътешествие. Но аз ще се разсея за миг.

Пътешествието в което се намирате, не е духовно. Понякога може много да се разсеете, тъй като хората си мислят, че се намират на духовно пътешествие, те смятат, че трябва да се държат духовно. Те мислят, че трябва или не могат да ядат определени продукти. Трябва да се държат по определен начин. Трябва постоянно да пеят мантри, трябва да бъдат приветливи с всички, не трябва да пушат, пият и тям подобни. Това не е духовност. Това е игра. Това е поредното число на дъската. Това е. Това е още едно число или комбинация от цифри. И интересното е, че толкова често, не винаги, но много често когато хората са “духовни“ те водят вътрешна борба в себе си. Тоест много е лесно да се каже: вашия духовен култ не ви позволява да ядете захар и тогава те започват да се борят със захарта като с нещо лошо. Не знаят защо, но захарта – това е лошо и сега те се борят с нея. Всъщност това не е духовност. 

И това, което правим тук – не е духовно. Това, което правим, просто е свързано със съзнанието. Без значение какво ядете или пиете, колко груб може да бъде езикът ви и така нататък. Работата не е в това. Става дума не за опити да подобрите себе си или да изгладите острите ръбове. Всички вие сте пирати по природа. Хех! Не, това не е духовен опит. Може би метафизичен, но всъщност той е свързан със съзнанието. И когато се върнете в нулевата точка, не се притеснявайте за духовността. Ние не сме духовни. Ние не сме духовни.

И така, имате голям дом и се разхождате из него, преживявате опит в него. Това своего рода е символ на вашето тяло. Това е символ на вашия разум. Мисля, бихте могли да кажете, че мазето и тавана – са символи на подсъзнанието и свръхсъзнанието, но това беше вашето пространство и вие прекарахте много време в опити да го разберете. Как да го поправите? Как да го накарате да работи за вас? Често чувствахте, че то не ви принадлежи, че то принадлежи на някой друг.

Но особено сега през тези изминали 20 години, ох, в протежение на които много от вас бяха заедно или от както сте в Аления Кръг, тук оставаше още една стая. Тази стая не е проектирана от човека, той не я е планирал, не трябваше да я построява. Човекът не трябваше да ходи за дърва и материали, за чук и пирони или да пълзи на колене и да лепи плочки. Не.

Това е различна стая във вашия дом. Просто ще я нарека нулевата стая. Тя се строи от само себе си. Благодарение на вашата работа, цялата ви самоотверженост, тя просто се строеше и ставаше постоянна притурка към вашия дом, към вас, към вашето тяло, към ума ви, към живота ви.

И тази стая се различава от другите. Тя няма твърди стени. Няма прозорци, защото там те не са нужни. Всъщност тя съвсем не прилича на другите стаи в дома ви.

Това е просто светлина. Това е просто осъзнатост и съзнание. И дълго време тази стая се намираше в процес на някаква метафизична структура.

Понякога вие я осъзнавате, понякога не. Понякога сте се питали, какво трябва да направите, за да построите тази стая. Но до голяма степен това беше, “Просто не пипай. Нека сама се строи.“ Това е стаята на божествеността.

Вие и позволихте да се построи. Кой я построи? Бихте могли да кажете – Майсторът, Аз Съм, всъщност няма значение, тя е ваша.

Стая на светлината, стая на божествеността и точно тя сияе.

Тя е сиянието, и в тази стая на божественото няма никакви планове. Тя никога няма да ви каже какво да правите. Тя просто ще излъчва светлина. Тя никога няма да ви даде някаква схема за бързо забогатяване, никога няма да се опита да изцели тялото ви.

Тази стая няма никакви планове. Това е просто светлина. Но в нея има всичко. В нея са всички потенциали.

И сега, когато започваме тази серия, искам да намерите вратата на тази стая. Тя е тук. Тя е в дома ви. Вашия дом, отново – това е метафора, това е символ на вашето тяло и вашия ум, и на вас в този живот.

Искам всички да я намерите. Разходете се малко из къщи.

Там има врата.

Зад тази врата се намира вашата светлина.

(пауза)

Разбира се всичко това е метафора за нещо много, много реално, но много от вас ще открият, ще разберат, че тази врата винаги е била тук. Никога не сте питали защо е там. Понякога просто сте забравяли за нея.

Вие разбирате, че тя е била там винаги, но сте я игнорирали. Тя беше леко извън съзнанието ви. Но сега скъпи приятели е време да отворим тази врата.

Сложете ръка на дръжката или топката, няма значение как се отваря тази врата, а после вдишайте дълбоко и я отворете.

И позволете на тази светлина, която е в стаята, позволете и да се разлее из останалата част от дома.

Дори не е нужно да влизате в тази стая. Можете ако искате, но сега вие отваряте и позволявате на светлината да се разлее навън. Това е сияние. Това е вашата божественост.

Тя няма да влезе и да се опита да промени всичко в дома ви, но тя ще излъчва светлина за да можете всички вие да я видите. Ще осъзнавате това, което никога по – рано не сте осъзнавали. Ще разберете, колко вълшебен всъщност е вашия собствен дом, което вие отдавна бяхте забравили.

Позволете на тази светлина, позволете и да освети вашия собствен дом.

Това е първата крачка в Изкуството да седиш на пейката.

Работата не е в това, да го правите сега за останалата част от света или за другите хора. Ще стигнем до това, но на тази среща става дума за пейката в парка, за себе си, за завръщането към нулевата точка, за завръщането към себе си, към вашата сърцевина, към вашето съзнание и позволението на тази светлина да сияе.

Отначало го правите за себе си. Отначало правите това за себе си.

Това е сияние, което просто се лее. То се влива в тялото ви, в мислите ви, в разума ви. Отново, не се опитвайте да промените нещо, не се опитвайте да се променяте, но светейки със светлината си, ще можете да видите кои сте всъщност и от какво сте направени всъщност. Вие не представлявате всички тези числа, за които говорихме. Вие сте направени от съзнание и от себе си.

Позволете сега на светлината си да излезе от стаята на вашата божественост.

Тя ще разтвори последните остатъци от проблеми, за които се държахте, с които се борихте, сражавахте и за които настоявахте.

Тя ще залее всичко, ако сте имали проблеми с изобилието, тя ще ги залее и ще ви покаже, че всъщност нищо не ви задържа от изобилието.

Тя няма да свърши работата вместо вас, но ще ви покаже, че това всъщност никога не е било истински проблем. Просто играехте с това. Това беше поредното число на дъската и сега то не ви трябва.

Сега то не ви е нужно.

Позволете сега на тази светлина да засияе във всяка ваша частица.

Позволете и да сияе в тялото ви. Тя няма да се опитва да промени вашата биология, но много ясно ще ви даде да разберете, че, на първо място това старо тяло, което влачите със себе си всъщност не е ваше. Тя ще сияе, за да ви покаже, какво всъщност е истинското – което аз наричам Свободно Енергийно Тяло. Позволете и да се излее върху цялата ви биология.

Някои от вас може да имат болест или болки, или недъзи. Просто и позволете да сияе.

Позволете и да сияе, защото много скоро Кутхуми ще работи с вас върху истинското ви тяло. Позволете и да сияе сега, защото когато той започне да работи с вас, да можете леко и изящно да привнесете своето цялостно светлинно тяло.

Знам че в главите на някои от вас има някакви демони. Демоните в ума ви. Това е тежко. Демоните обичат да се крият в тъмнината, това означава, че се намират там поради недостиг на съзнание. Те се намират там в тъмнина. Те са някак неосъзнати, много ограничени. Но когато отворите вратата в стаята на божественото, се излива светлина и демоните напускат. Те не понасят светлината. Трябва да работят в тъмнина. Трябва да работят в неосъзнатост.

Ще откриете, че демоните, с които сте се примирявали – наричайте ги аспекти, стари гласове, които продължават да се опитват да ви объркат – те не могат да издържат на светлина. И вие позволихте на тази светлина да проникне навътре. Те могат да ви крещят, да затворите вратата или да кажат, че пускайки светлината вие правите глупост, но ще им се наложи да напуснат. Те могат да съществуват само в тъмнина, в отсъствие на съзнание.

Седейки на пейката в парка, ние започваме.

Когато пуснете тази светлина, стават забавни неща … ако наблюдавахте дома си отстрани, внезапно щяхте да видите осветяване във всички прозорци.

Знаете, сякаш е ранна вечер, когато слънцето залязва, но в небето е останала все още малко светлина, внезапно в домовете започват да се показват светлинки. Това е такова красиво зрелище и това златно сияние просто се излива от дома. Това изглежда толкова уютно и безопасно.

Ето какво става сега. Ако стояхте извън дома си и гледахте, как отваряте вратата на своята божественост, светлината просто се излива от него, озарявайки всяка част от дома ви, но се осветява и двора.

Това наистина е толкова просто. Можете да го усложните, ако искате, но това е толкова просто, както да кажете, че е време да пуснете тази светлина, съзнание във всяка ваша част.

А после, стоейки до дома си, гледате другите къщи наоколо и внезапно виждате как в тях се запалват светлинки, един след друг, дом след дом и започват да осветяват целия квартал.

Какво красиво зрелище. Всичко е тихо и спокойно, но всички те се запалват.

Когато отначало си мислите, “О, това са съседите. Това са другите хора и вече се стъмва, затова включват светлината.“ Но вгледайте се още веднъж.

Това не са другите хора, това са другите “вие.“ Това са вашите минали животи, защото когато отваряте вратата в дома си, това отваря вратите в техните.

Това са вашите минали животи, това, което бихме могли да наречем своите бъдещи животи, дори ако започнете да разбирате, че не съществува нито минало нито бъдеще. Това е просто опит. Всичко това са цифри на дъската. А вие – сте нулата.

Вие – сте нулата. Вие – сте сърцевината и сега тези огньове започват да се включват навсякъде в съседство, фенери на верандата и вътре, улични фенери.

Този квартал – целият сте вие. Всичко това е вашата енергия. Това са вашите минали животи, защото сега, когато позволявате своята Реализация и отваряте вратата на своята божественост в тази реалност, това осветява всички останали реалности. Това осветява всички останали животи. В резултат от това те се променят. Вие буквално променяте миналото, просто отваряйки сега вратата на своята божественост.

Включвайки уличните фенери и във въздуха почти се долавя мирис на вълшебство.

Сега, когато го правите, става ето какво – целия ваш останал опит – аспектите, въплъщения, дори алтернативните реалности, за които вашия човешки ум няма никаква представа, другите числа на дъската, числа, които са разпространени нагоре, надолу встрани и на случаен принцип – вашата светлина въздейства върху всяко от тях.

Става дума не само за това същество в това тяло, с този ум, в този живот. Става дума за всичко, което сте.

Усетете това за миг. Просто действие, простото изкуство да седиш на пейката започва с вас, започва точно сега и влияе на всичко, което сте.

Тази светлина се излива във вашата енергия. Тази светлина се разлива върху всеки опит, който сте имали и дори върху този, който не сте имали. Тя променя всичко.

Ето защо толкова дълго говорих, за това че правите много повече отколкото си мислите. Вие мислехте, че просто се опитвате да поправите или подобрите човека в този живот. Всъщност не.

Светлината се излива върху всяка ваша част.

Вдишайте дълбоко и и позволете да се излива. Просто позволете.

Не е нужно да се стараете. Не е нужно да полагате усилия. Просто позволете на тази светлина да се излива в дома ви в този живот, а после да се разпростре по целия район, по целия квартал.

Светлината се излива върху всичко. Върху всеки дом, представляващ ваш живот, опит или част, било то в тази или в друга реалност и много скоро всички домове са осветени.

Всичко това започна тук …

… в тази нулева точка, в която се намирате. Със завръщането си към нулата, със завръщането към себе си.

Всичко започва с това, че седите на пейката в парка за себе си.

Знам, че това е прекрасно – да мислите за това, че ще излъчваме светлината си към останалия свят, но най – важното – отначало да го направите за себе си.

Ах! Позволете на тази светлина да ви прониже. Сега седите на пейката за себе си. Без цел. Без да казвате, “Ето какво ми трябва. Ето какво нямам. Ето какво ме безпокои.“ Нищо подобно.

Просто светлина, съзнание и приемане протичат през всяка ваша част, докосват всяка част от тялото ви.

(пауза)

Проникват във всеки ваш спомен.

(пауза)

Всеки персонаж, във всяка личност, във всяка роля, която някога сте играли, било то в този живот, аспект или просто това, което сте правили цял ден. Но сега тази светлина от вашата пейка в парка, от вашето нулево ниво прониква във всички ваши части. Не се опитва да промени нещо, а просто казва, “Аз Съм това Което Съм. Аз Съществувам.“

Това е изкуството да седиш на пейката.

(пауза)

И точно затова решихте да останете на планетата, за да можете в крайна сметка да насочите тази светлина от собствения си дом, от собственото си битие към останалите, които могат да я възприемат или не. Това няма значение, но всичко започва от тук с вас.

Болшинството от хората си мислят – болшинството от тези, които вярват в минали животи – болшинството си мислят, че миналия живот е отлят в бетон, издялан в камък, че той е това, което е. Ни най – малко.

Точно сега, в този много прост опит в седенето на пейката, светлината се излива върху всеки от тях и техните животи се променят. Техния опит. Техните числа вече не се намират в линеен ред от ляво надясно. Използвайки много ограничено количество цифри за създаването на опит. Внезапно за тях всичко се променя.

Внезапно вместо да засядат на определен път, те стават свободни. Това също така освобождава вас.

Стигнахте толкова далеч и аз ви моля, почти ви умолявам, моля ви, не преработвайте проблемите си. Всъщност вие ги нямате. Не се въвличайте в битката на дуалността.

О, останалия свят, сега той наистина е добър в това и много такива неща стават сега, но няма нужда от това. Няма никаква борба. Няма никакви ценности. Вие – сте просто съзнание, светлина на планетата.

Не попадайте в тяхната драма. Не се увличайте от старите си проблеми. Не се въвличайте обратно в дуалността.

Върнете се на пейката в парка, на своята пейка в парка. Върнете се в нулевата точка.

Зная, че понякога е съблазнително да се върнете към старите битки и старата борба, но не го правете. Върнете се в нулевата точка, точно тук на своята пейка в парка.

Вдишайте дълбоко и вместо да се борите с проблемите, лудостта, безпокойството или още нещо, вдишайте дълбоко и бъдете в тази светлина. Това е.

Всичко, което смятахте за проблеми или трудности, всичко ще се разтвори.

Вече няма никаква борба. Вече няма страдания.

Нека вдишаме дълбоко в нашия първи опит на групово седене на пейката в парка. Той е за вас.

Отваряте тази врата на светлината, божествеността, съзнанието и и позволявате после да проникне в дома ви, после във вашия квартал, а после във всяка ваша част. Това е нулевата точка.

Ето за какво е нужна пейката в парка.

(пауза)

Да, това е много просто, но за това трябва да се премине през много. Наистина е много просто.

Ето защо сме тук. Не да решаваме проблеми и да зацикляме на тях, не да се притесняваме за политиката, не да се борим със здравословните проблеми или с парите. Сега тях вече ги няма. Те останаха назад.

Тук сме заради изкуството да седиш на пейката.

С това, скъпа Шамбра, вдишайте много дълбоко. Вдишайте много дълбоко.

Ще се върнем след месец и ще продължим да седим на пейката, да говорим, да се забавляваме, но днес срещата беше особена. Тя е за вас.

С това, Аз Съм Адамус, от Суверенните Владения, на моята пейка в парка.