МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 10 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джфри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 3 юли 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен.

Каква радост отново да бъда с всеки един от вас (публиката е на крака, ръкопляска). Уо! Уо! Уоу! Благодаря. Благодаря. Моля чувствайте се удобно, защото до края на срещата ще се постарая да ви доставя дискомфорт (някои се смеят, Кери идва с кафе). Добре! (някой казва “а-а-х“) Благодаря скъпа моя. Благодаря.

КЕРИ: Заповядай.

АДАМУС: Ще го взема и веднага ще започна да пия. Мм. Мм.

ЛИНДА: Благодаря, Кери.

АДАМУС: Няма нищо по – хубаво, от това да погледна към Земята и да се насладя на отделни прекрасни моменти. Кери, бъди така добра да се върнеш. Прекрасни моменти (те се прегръщат). М-м-м. М-м. (публиката възкликва “Ах“ и отново аплодира) Уо! О-о! (лек смях) И нямаш приятел?

КЕРИ: Не, сама съм и съм готова за контакти (смях). Ела да ме видиш!

АДАМУС: Ще се разкъсам между Калдре и Линда. Как да стане? (още смях) Не съм сигурен, че това ще е добре (Адамус се смее).

Самият аз не бих могъл да го кажа по – добре, от колкото прозвуча преди малко (говори за песента, която свиреше преди ченалинга https://www.youtube.com/watch?v=J3ztZiIFJ40&ab_channel=ATHENAMATS), “близост и общуване – ето кое създава реалността,“ и точно с това ще се занимаваме. Ето на къде вървим. Взаимност – близост, любов, приемане, позволение; близост, когато просто ви харесва да бъдете самите себе си – и общуването. Това – е всичко. Това е всичко. Това e как се справяте с енергията си.

Общуването – това не е само дума, която се произнася на глас или изражение на лицето. Линда, скъпа Линда от Иса толкова добре борави с изражението на лицето си (някои се смеят, тя прави гримаса).

Ето за какво ще говорим. Аз просто усещам цялата ви енергия и ви я връщам обратно чрез общуване. Аз го правя вербално, но всъщност това не е чак толкова важно. Има и друго общуване, което е много, много важно.

Усетете това за момент. За него не са нужни думи. Не е нужна картинка. То е повече от която и да е дума и точно към това се движим. Всичко това е свързано с вашите отношения с енергията си. И, боже, след толкова години, десетилетия работа с травмите, проблемите, трудностите и всичко останало, ние сме тук.

Преживяхте коронавируса. Вие го направихте. Ще поговорим за това след миг. Преживяхте коронавируса. Планетата го направи. Няма да правя прогнози тук, колко дълго ще продължи това. Мисля, че приключих с прогнозите за сега. Знаете ли защо?

ЛИНДА: Защо?

АДАМУС: Благодаря (смях). Не знаех, че Кутхуми е бил тук днес.

Защо? Това е трудно дори за най – даровития и талантлив ясновидец на планетата; сега да предсказваш какво предстои на планетата, е трудно за всеки Възнесен Майстор. Всичко се променя толкова бързо, а с разрушаването на времето всичко става точно така – начинът по който изглежда, че вървят нещата на планетата, може да се промени за един момент.

По – рано беше лесно да се правят прогнози. О, знаете, преди триста, четиристотин години можех да предскажа следващите триста, четиристотин години. Всичко си беше по старому, всичко по старому, до голяма степен. Нещата не вървяха толкова бързо. Знаете ли, както вече съм казвал, всеки тук може да стане професионален ясновидец. По – рано всичко, което трябваше да направите беше – ами, предсказанията са като прогнозата за времето – до голяма степен утре ще бъде същото като вчера. На всеки три – четири дни нещо може да се промени, но има около 75 процента вероятност, че всичко ще познаете вярно и хората ще ви плащат големи пари. Затова ако смятате да станете професионален ясновидец и дойде някой при вас, вижте с какво е облечен. Същото ще облече и утре. Вижте как разговаря, как се държи, какво мисли, как съди. Утре ще е същия. В наши дни е лесно да си ясновидец.

Но сега дори за Велик Възнесен Майстор, дори за Президента на Великите Възнесени Майстори това е трудно. Всичко се променя много бързо. Не се извинявам за своите прогнози, но казвам, че всичко се променя много бързо. Толкова бързо.

Думите “близост и общуване“ – ето какво създава реалността.“ Това как вие се отнасяте към себе си и как общувате, как съжителствате с енергията си е това, което създава реалността. Натам вървим … о, между другото, Ван Морисън – не знам дали има фенове на Ван Морисън (няколко ръкопляскания) – знаете ли, защо много от вас изпитват такава близост към Ван Морисън? Ван е вероятно най – близо до това да бъде Шамбра, но не е Шамбра.

ЛИНДА: О-о-о.

АДАМУС: Същността, дълбочината, душата на това същество.

Аз обучавах Ван Морисън (лек смях). Защо всички се смеят, тогава той беше тя и това беше много отдавна в Школите на Мистериите. Тя беше прекрасна ученичка. Отличничка. Беше приятно да си до нея. Много, много мъдра. Много дълбока. Наричаха я …

ЛИНДА: Ванеса.

АДАМУС: Г-л-о-р-и-я. Глория!

ЛИНДА: Ой! Да! Да!

АДАМУС: Сериозна ти казвам.

ЛИНДА: Не, аз разбрах!

АДАМУС: Аз съм абсолютно сериозен.

ЛИНДА: Обожавам!

ДЕЙВ (Краш): Помниш ли името на групата в тази живот?

АДАМУС: Групата. В този живот? Ние нямахме група. Имахме оркестри. В този живот, групата, Дейв Шемел, Краш, как се наричаше?

ЛИНДА: Ван Морисън (Адамус се подсмихва).

АДАМУС: Не. Не.

ТЕД: Той я изпя, когато беше на 15 години. Помня го.

АДАМУС: Глория. Очевидно, че бихте написали песен. Тоест, всичко това е от минал живот, но то е прекрасно.

Пропукване във времето

И ето ни тук – как да го наречем – в почти пост коронавирусната епоха. Почти. И както казаха Калдре и Линда в моята епична презентация ProGnost 2021 обновление, времето се разрушава. Не трябва да ви казвам това. Вие вече знаете, че в живота ви времето започва да се разпада.

Някои от вас казват, “О, аз остарявам. Нищо не помня,“ или “Време ми е да спра да пуша толкова трева,“ или нещо подобно. Но работата не е в това. Не, не, не. Стига с тези глупави мисли. Времето се разпада. Това е лепилото, най – здравото от всички, което включва в себе си пространството, гравитацията, електромагнетизма и което слепва всичко заедно и то се пропука.

Хората ще се разпадат с него, защото времето – е ориентир. Това е най – често използвания ориентир във физическата реалност. То се разпада на части. Това всъщност не е лоша новина. Това е прекрасна новина. Болшинството от хората никога няма да разберат, какво ще става дълго време. Вие разбира се, сте първопроходци. Вие - сте тези, които се осмелиха да го направят. Вие отивате там, където до сега не е ходил нито един човек на тази планета – отвъд времето – и го правите по съвършено уникален начин. Не просто излизайки отвъд времето в Етърна, но намирайки се и там и тук едновременно. Това – е както бихте казали – дяволски невероятно (лек смях).

Едит. Когато Едит премина, ние поговорихме малко, и първото, което каза тя, беше, “Адамус, не знам защо през цялото време използваш този език. Толкова е вулгарен, не мога да го понасям.“ Затова аз се заклех на Едит. Ще се постарая да не псувам (смях). Извинявай. Извинявай, Едит (Адамус се подсмихва). Едит, между другото, днес е тук.

ЛИНДА: М-м-м.

АДАМУС: Едит е тук ( аплодисменти). Виждаш ли, Едит, казах ти, че ще си спомнят. Как може да се забрави Едит? Как може да се забрави Едит?

Както и да е, времето се разрушава. Това е добра новина. Ще усетите дезориентация. Това е нормално. Ще бъркате часове и дати, защото както казахме на предишния Шоуд, те започват някак да се сливат – миналото и бъдещето. Това – пффф! – няма нито една човешка дума, която може да опише, колко епично е това, което правите точно сега. Време и пространство, миналото и това, което бихте нарекли бъдеще, идват в Сега, намират се тук с Майстора и душата. Всичко се обединява.

Това не винаги е лесно, защото – за колко животи, хиляди или повече? – вие бяхте  обучени как да постъпвате. Но сега пробивате това. Ще пробием през това. Затова искам да отделим момент, преди да преминем към общуването с публиката – трябва да наваксам 18 пропуснати месеца общуване с публиката (подсмихва се), предстои ни дълъг ден – но отделете момент, за да усетите, какво правите всъщност. Миналото, бъдещето и душата идват – не благодарение на това, какво сте изучавали, не благодарение на всевъзможни практики. Това не работи, защото човешкия ум всичко ще развали. Човешкия аспект ще развали всичко. Но позволете, вдишайте дълбоко и кажете, “Това е съдбата на душата ми. Затова съм дошъл тук.“ После вдишайте дълбоко и вървете по живота си.

(пауза, чува се звука от дъжда)

Дъжд, както винаги навреме.

ЛИНДА: Прилича на град.

АДАМУС: И слънчева светлина, всичко едновременно, погледнете.

ЛИНДА: Уф!

АДАМУС: Дъжд и слънце.

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Това е “И.“ Това е “И.“ Да.

Така че разбира се, един от моментите в това, което правим – е от време на време (Адамус въздиша) … знаете, трудно е. От време на време ви е нужен хубав ритник.

ЛИНДА: Какво?!

АДАМУС: Хубав ритник отзад, защото леко сте заседнали тук. Леко сте се върнали към човешката игра на обвинения и питате, “Какво не ми е наред?“ С вас всичко е наред. Просто преживявате тежки моменти. Потопени сте тук, а тази планета е толкова изпълнена с време, пространство, гравитация и всичко останало и сега вие изскачате. Разбира се, ще се усеща много странно. От време на време лек ритник няма да навреди и това, което ми харесва в Шамбра – е това, че ви харесва да получавате хубави ритници (Линда възкликва). Не, така си е. Пример. Ще дам пример. Ставай. Хайде, Тед. Идвай (тя има табелка с надпис “Ритни ме или ме целуни отзад“ с прикрепени към нея пари). И така, тя беше готова за ритник. Да (лек смях). И тя донесе пари за това, че ще получи ритник. Въпреки че тук нещо не е наред.

ТЕД: Ритай или можеш … показва фразата “Целуни ме отзад“).

АДАМУС: Ееее! Не, ритникът – е добре. Да, да. Но тук има някакъв дисбаланс.

ТЕД: Добре. Ето (тя премества една банкнота към надписа “Ритни ме“).

АДАМУС: Не. Не, просто …

ТЕД: Ето.

АДАМУС: Да. Е … (Адамус въздиша) Добре (Адамус започва да брои парите). Калдре не носи много пари в своите …

ТЕД: Ти ли ще плащаш?!

АДАМУС: Не, не. Аз ще плащам на теб. Обичам да раздавам ритници.

ТЕД: О, на мен ще ми плащат!!

АДАМУС: Да, сега, ако не възразяваш …

ТЕД: Добре!

АДАМУС: … наклони се (публиката вика “У-у-у!“, някои аплодират). Наклони се и потегляме! (Адамус се прави, че я рита по дупето, смях).

ТЕД: Ух! Това не беше лош ритник! Позволете да ви кажа!

АДАМУС: И така, ще раздавам ритници и ще плащам по сто долара за всеки.

ТЕД: Благодаря.

АДАМУС: И, закрепи ги на моя плакат. Благодаря. Благодаря, Тед.

ТЕД: Благодаря.

АДАМУС: Да. Да, това беше – защо – Хари не ти даде сто, за да се уравновеси всичко и направи по една банкнота във всеки ъгъл?

ХАРИ (мъжа и): Всички пари са у нея.

АДАМУС: Всички пари са у нея (Адамус се смее). Аха. Добре.

ТЕД: Аз харча всички пари.

ХАРИ: Аха.

АДАМУС: Виждаш ли, ти дойде тук, а парите просто текат. Те просто текат.

ТЕД: Така си е.

Коронавирус

И така, ние преминахме, вие преминахте голяма част от коронавируса. Аз не го наричам КОВИД. COVID -19, изглежда така е прието да го наричат сега? Какво е общоприетото име?

ЛИНДА: COVID -19.

АДАМУС: Не ми харесва.

ЛИНДА: Съжалявам. Кога ще приключи това?

АДАМУС: Харесва ми “коронавирус.“ Харесва ми “коронен вирус.“

ЛИНДА: Кога ще свърши той?

АДАМУС: Харесва ми “коронен вирус.“ Когато хората станат готови, тогава всичко ще приключи.

ЛИНДА: О-о-о! Сериозно?! Сериозно?!

АДАМУС: Ти какво, опитваш се да канализираш доктор Дъг ли? (Линда възкликва) Ох.

ЛИНДА: И всички тези видове? Сериозно?!

АДАМУС: Знаеш, вече съм обяснявал. Не трябва да обяснявам отново и отново.

ЛИНДА: Какво си обяснил?

АДАМУС: Аз обясних – и го казвам буквално – че коронавируса се появи в нужното време. Забави за малко всичко; предизвика множество сътресения в живота на хората. И това беше добре, защото от време на време те имат нужда от ритник отзад или ритник по короната, както това стана тук, трябва нещо да се промени и аз наистина чувствам, че това беше може би най – блестящата постановка за човечеството, която съм виждал от дълго време.

Човечеството не е чак толкова разумно и го казвам не в негативен смисъл (някои се кискат). Това е факт. Дори много Шамбра, много хора се потапят в теориите за конспирация, особено свързаните с правителството. Хей, ало! Никога не съм срещал правителство, което е толкова умно, че да развенчае теория на конспирация (някои се кискат). Държавните служители – о, има няколко. Извинете. Кери, би ли излязла на улицата и да свършиш нещо? (Кери вика от другата стая, Адамус се смее) Държавните служители, те идват на работа в девет. Към десет приключват цялата работа, но остават да седят до четири (още смях). Чао Кери! (Адамус се подсмихва) Ако се канеха да устройват заговор, то те са твърде малко. Как … здрасти, Кери!

КЕРИ: Аз пристигам в 9:30.

АДАМУС: Тя идва в 9:30, а не в девет. А кога си тръгваш?

КЕРИ: В шест, седем.

АДАМУС: Наистина? Добре. Това е добре. Не. Но ти не си типичен държавен служител. Ти си изпратена.

КЕРИ: Аз изобщо не съм типичния държавен служител.

АДАМУС: Не, ти си се внедрила.

КЕРИ: За да правя какво?

АДАМУС: Сияй с дяволската си светлина! Някой трябва да го прави. Ехо! Разбираш ли?

КЕРИ: Трябва да ми плащат повече.

АДАМУС: Кажи им че си там, кажи им че усилваш светлината си, сега искаш по – висока заплата.

КЕРИ: Добре, щом казваш, ще им кажа.

АДАМУС: Ще го направя. Добре (лек смях). Тя умее да преговаря. До къде бяхме стигнали?

Теориите на конспирациите. Хайде де! Моля ви! Какво разсейване от съвършено потресаващата Реализация. Какво разсейване. Болшинството – не, всички – в момента на планетата няма правителство, способно да осъществи конспирация в дългосрочен план. Говорим за правителство все пак! Бизнеса, да, в някаква степен, но те като цяло са ориентирани към печалбата. Затова в крайна сметка, ако това не носи печалба, те няма да продължават с конспирацията.

И, да, стават някои неща. Има хора, които през цялото време плетат интриги. На планетата съществуват много дисбаланси, но за щастие болшинството от Шамбра, вдишват дълбоко и си казват, “Това не е мое. Дори ако това се случва, то не е мое.“ Следователно вашата енергия не е замърсена от него.  И – вижте, заради Едит не казах мръсна дума – вашата енергия не е изцапана и това няма да ви повлияе. Това може да повлияе на останалата част от планетата. На вас няма да се отрази.

В крайна сметка, коронавируса – харесва ми думата “корона,“ защото какво означава корона - разрушаване на старите системи – ето какво представлява тя и в крайна сметка най – големия ефект на практика, на материално ниво, той оказва на финансите. Вижте какво прави той. Тоест, вижте как той промени всичко. Кой би могъл да предположи, включително аз (лек смях), че в този стадий от коронавируса проблемът няма да бъде в това, че хората нямат работа? Проблема е в това, че не достигат работници на работните места. За какво ви говори това? За цялото това време нещо оживя. Всичко се промени. Икономиката ще стане по – динамична, от колкото когато и да било, ако се появят работници.

Но кой би могъл да предскаже това? Това е почти противоположното на това, което беше разпространено по общото мнение или представата за коронавируса, когато той се появи за първи път. Сега всичко много бързо се променя и като цяло в собствения ви живот. Можете да забравите за останалия свят или дори за Шамбра. В собствения ви живот всичко се променя много бързо.

Плановете, които според вас имате точно сега – не са чак толкова много. Това е добра новина, защото плановете, които бихте направили сега, биха били основани до голяма степен на вашето минало, на вашия стар човешки опит, на това, което смятате за човешки нужди, а това много бързо се променя. Бъдете готови за това. Чух, че персонала на Аления Кръг наскоро се събра и направи план за бъдещето. Той ще се промени (лек смях). Всичко ще бъде различно.

Плановете – са хубаво нещо. Те ви карат да се чувствате комфортно. Те ви карат да мислите, че имате предпазна мрежа под себе си. Всъщност няма никаква предпазна мрежа. И истинската реалност е такава: защо гледате надолу, когато трябва да гледаме нагоре? Х-м-м. Просто го озвучавам.

Справихте се с коронавируса. Известно време ще има инерция. Това е дълбоко прочистване. Има разлика между вземането на душ или вана набързо, когато ставате малко по – чисти. А после изскачате отново и отново се връщате към това, което сте правили. Човечеството помоли за дълбоко прочистване. Те помолиха за пълно прочистване и точно това става сега. Сега вълна след вълна следват промени, като резултат от коронавируса. Вълна след вълна. Така че това не е просто повърхностна чистка.

От самото начало това беше блестящ план, но после той стана още по – блестящ. Блестящ, защото на планетата дойде време за промени. Мисля, че всички ще се съгласим с това. Това не означава, че просто трябва да изберете нов лидер, защото сега няма лидери. Има преоблечени, пребоядисани стари лидери.

Но това беше великолепно. Нямаше войни, и, да, загинаха много хора. Но – Калдре не обича, когато казвам това – но те все едно биха умрели (Линда прави гримаса, Адамус се усмихва). Нямах предвид това. Исках да кажа, че те знаеха, че ще останат на планетата само до този момент. Ако не беше станало това, щеше да е нещо друго. Те не искаха да остават. Имайте съчувствие към това и го приемете, а не обвинявайте. И това беше много по – малко разрушително, от колкото която и да било война. Това беше блестящ план, защото в миналото винаги беше така, “Ох! Време за промени. Отивам на война.“ Или някакъв голям природен катаклизъм, такъв като в Атлантида. С други думи, на Атлантида стана естествено заличаване на живота какъвто го познавате, защото не искахте да вървите по този път. Вие казахте, “Вече сме преминавали през това. Нека не го повтаряме.“

Така че коронавируса беше великолепен. Той стана причина за промените на тази планета, които вие дори още не сте започнали да осъзнавате. Само в сектора на технологиите е разработено толкова много през последната година и половина. Когато хората малко се забавиха, оставаха по – дълго навътре в себе си – те ходеха на работа, не се намираха в разрушителна среда, бяха си вкъщи – това рязко ускори темповете на случващото се. Технологиите много силно нараснаха. Ще видите и ние ще отбележим в следващите няколко години, какво беше разработено, какво се зароди в периода на коронавируса. Това е наистина феноменално.

Промени във възприятията на хората. Ще има цяла група от хора, които няма да се върнат на работа. И това е добре, защото в миналото много от тях приличаха на дронове, ставаха всеки ден, изпълняваха едни и същи стари движения, отиваха там, където всъщност не искаха да работят, седяха в кабина, изпълняваха тежка работа ден след ден – началник, който не им харесваше, работа, която не носеше удовлетворение. Милиони, милиони, и милиони хора по цялата планета казаха, “Стига. Стига.“ Звучи ли ви познато? Защото много от вас направиха тези промени.

Ще има временни – ще поработя с Калдре и Линда, с персонала на Аления Кръг - ще направим някои паралели между това, което сте правили като Шамбра през последните 20 години и планетарните промени, и ще видите, как те – и аз държа ръцете си разделени ето така, защото първо го правите вие и след това то се случва на планетата (приближава ръцете си) колко, година по – късно, пет години по – късно? Думите, които използваме на нашите сбирки, вашите думи сега се проявяват в ежедневието. Вие задавате темпото. Интересното е, че по – рано между това къде сте вие и това, както бихте казали, се намира масовото съзнание имаше голяма празнина. Общото масово съзнание бързо догонва и с течение на времето фактора на забавяне между това, което правите и това, което се случва на планетата, става все по – малък и по – малък.

Знам, че понякога у вас възниква комплекса, “Кой, аз?“ “Кой, аз? Правя промени на планетата? Аз дори не мога да стана от кревата сутрин. Сипвам си сметана в кафето, а тя е вкиснала, защото съм забравил … кой, аз??! Правя промени на планетата?“ Алберт Айнщайн не умееше да си завързва обувките. Беше му трудно. Стараеха се да го държат по – далеч от кухнята, защото бил просто катастрофа, но при това той беше една от най – изключителните личности за няколко поколения.

Това, което правите сега, няма нищо общо с това, колко добре си връзвате обувките (Линда се киска). Разберете, това няма никакво отношение към това, ще станете ли от леглото. Постоянно губите представа за времето, закъснявате за събрания и срещи, и през по – голямата част от времето дори не знаете, кой ден е днес. Идвате при мен нощем, за да поговорим, и аз като един от тези, които правят прегледи за травма, казвам, “Добре, погледни ме в очите. А сега кажи, кой ден сме днес?“ (смях)

“О, нямам представа.“

Питам ви, “Добре, кажи си името?“

“Кое от имената? Имам много.“ (още смях) “За кой живот говориш? Те всички …“

Времето се разпада, и, да, ние трябва да се смеем над това. Трябва да получаваме удоволствие от това. Това наистина е много хубаво.

Общуване с публиката

И така, аз се разсеях. Трябва да общувам с публиката. Минаха 18 месеца. Не знам дали разбирам какво да правя. Може да ми потрябва помощ, за да бъда този, който съм – неприятен, провокативен, досаден.

ЛИНДА: Не, не, не! Всичко ти се получава естествено. Не се притеснявай.

АДАМУС: О, ти си права. Ти си права.

ЛИНДА: Не се притеснявай.

АДАМУС: Това е естествено. Добре.

ЛИНДА: Не! Не, не, не!

АДАМУС: Добре. И така …

ЛИНДА: Ще се справиш. Усещаме те. Можеш да го направиш! Ние можем да го направим! Можем да го направим!

АДАМУС: Боже! (смях) Добре. Защо не вземеш микрофона и не отидеш някъде там?

ЛИНДА: Мен ли подгони сега?

АДАМУС: Не, не, не. И аз искам да се възползвам от момента, за да благодаря на скъпата Линда за това, че тя поемаше върху себе си вашите глупости през последните 18 месеца (Линда се смее, аплодисменти от публиката). О-о!

ЛИНДА: Това беше трудно. Това беше чест за мен. Много благодаря.

АДАМУС: Да. Но сега ти можеш да се откажеш от тази роля …

ЛИНДА: О, абсолютно!

АДАМУС: … и можеш отново да станеш дразнещия носител на микрофона (те се кискат).

Няколко предупреждения. Ако не искате микрофона, моля не седете така (свива се, с главата надолу; лек смях). Линда има детектор за глупостите, тя просто го използва върху Калдре (Линда се киска). Тя знае. Това прилича на такова общуване – дори ако седите ето така (свива се), тя го възприема като вик, “Само не аз, Линда!“ Като на забавен кадър, “Н-е-е-е-е!“ А от друга страна, ако решите да тръгнете по друг път, започнете да махате с ръка, “Ще взема микрофона! Аз ще взема микрофона!“ – тя няма да ви забележи. Тя намира най – интересните.

И така, Линда, моля, подайте и ръка и тя ще отиде в залата (аплодисменти) с …

ЛИНДА: За мен е чест!

АДАМУС: … микрофона на Шамбра.

ЛИНДА: За мен е чест! (аплодисментите продължават) Търся мислители (те се смеят).

Първи въпрос

АДАМУС: Въпрос за начало. Кой е най – важния извод лично за вас от епохата на коронавируса? Не за планетата, а за вас. В какво е мъдростта? Кое при вас беше личното “аха?“ И ако още не сте имали, измислете го. Казвам това, защото вие засядате и се оказвате в ума си, сякаш не можете да мислите, “При мен нямаше нищо“ (с притъпен глас). У вас имаше всичко! Не бих задавал такъв въпрос, и Линда нямаше да ви даде микрофона. Измислете нещо; няма да го измислите. Това не е лъжа. Няма да го измислите; ще се позовете на това, което съществува, а после карате енергията да се задвижи и тогава разбирате истинския отговор.

И така, Линда, кой ще е първи днес в нашия хит – парад?

ЛИНДА: Мери Сю.

АДАМУС: Мери Сю Дикенсон. Добре дошла, Мери (аплодисменти).

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Какво ти лично ще извлечеш от епохата на коронавируса?

МЕРИ СЮ: Колко много ми харесва да остана сама.

АДАМУС: Сама. Аха. Още някой чувства ли се така? Да. Да бъдеш сам.

ЛИНДА: Интересно.

АДАМУС: И когато не те карат, ти, като правило, не го правиш.

МЕРИ СЮ: Да не бъда заета през цялото време.

АДАМУС: Да не бъдеш постоянно заета. Просто да имаш … мисля, че това е една от най – големите прелести на тази епоха.

МЕРИ СЮ: И време да преслушам материалите ти много пъти (смях).

АДАМУС: Съвършено вярно. Безусловно. Нека просто усетим това. Имаше много време (тя се смее). Но всъщност това са материалите на Шамбра. Аз съм тук за да ви разсейвам малко, за да можете да позволите на всичко да потъне.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: В библиотеката на Шамбра има такова богатство от мъдрост.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Която вие сте насъбрали през последните 20 години. Ние сега работим - е, не точно работим – но ние ги групираме за тези, които ще дойдат по – късно и това е прекрасно. Върнете се и ги изслушайте отново. Чуйте гласа си – чуйте там своя глас. Това е важно. На едно ниво, вие слушате Калдре, но ще чуете там и своя собствен глас.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Добре. Би ли направила това отново?

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Би го направила (тя се смее). Да.

МЕРИ СЮ: И също така започвам много силно да осъзнавам, че усещам всичко на други нива …

АДАМУС: Да.

МЕРИ СЮ: … на които по – рано не съм осъзнавала.

АДАМУС: Дай пример.

МЕРИ СЮ: Имам усещания и не мога да им дам определение.

АДАМУС: А! Искам да повториш това отново пред камерата (тя се смее). В тази камера.

МЕРИ СЮ: Добре. Имам …

АДАМУС: Това е Дейв.

МЕРИ СЮ: Здрасти!

АДАМУС: Камерата ето тук!

МЕРИ СЮ: Добре (смях). Не, аз …

АДАМУС: Ако искаш можеш да го кажеш на Краш. Той е добро момче.

МЕРИ СЮ: Имам усещания, и не зная, от къде са дошли – почакай.

АДАМУС: Хей, хей, хей, хей! Да! (Адамус се подсмихва)

МЕРИ СЮ: Не трябва да го казваме.

АДАМУС: О-оо!

МЕРИ СЮ: Трябва да …

АДАМУС: Точка.

МЕРИ СЮ: … се идентифицирам …

АДАМУС: Точка! Точка!

МЕРИ СЮ:  … с тази реалност.

АДАМУС: Точка. Да, просто … да, благодаря.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Да, усещания, които не е нужно да идентифицираш. Отначало е сложно, защото си мислиш, “Охо! Аз усещам нещо. Трябва да му сложа етикет. Трябва да приложа емоция и осъждане. Харесва ли ми или не ми харесва? Какво значи това? Какво се опитва да ми каже?“ Не.

Има красота в чувството, което идва и не е нужно да го идентифицирате. След известно време това ще стане по естествен начин. Когато не се опитвате да го идентифицирате, това позволява на човешкия ум да се разшири, да премине на по – високо ниво на съзнание, за да се срещне с него. Вместо това, за да пуснете усещането до своето ниво, то ще се отваря и разширява. Но у вас остава това промеждутъчно време, в което няма идентификация и тогава всичко изглежда наистина тихо и пусто, а после внезапно то се разгръща и при вас идва голямо “уууххх!“ То продължава да не е с думи, картинки или осъждане. Това голямо “уууххх!“ може да ви замае със своята красота. После настъпва момент, когато искате да го идентифицирате и казвате, “Не искам да му слагам етикети. То е толкова драгоценно, и то всичкото е мое. Не искам да се опитвам да го ограничавам или определям.“

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: В края на краищата, разумът се надига и ще ви даде някакво определение, но то ще бъде затворено. То ще бъде прекрасно. Ето накъде се движим.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Способността да общуваме с каквото и да било без думи. Вие продължавате да можете да правите това с думи, както аз сега, но това, което става всъщност, се случва ето тук – невербално. Покрай повечето хора – ввшшшииит! – то прелетява ето така в крайна сметка, сега. Ето накъде се движим. Ето накъде вие … ох, толкова е красиво … ето накъде вие не … знаете ли, някои от вас се опитват да говорят с дърветата. Разбирате ли колко е странно това? (лек смях) Не, не е така (Адамус се смее). Вие говорите с дърветата, с животните или с още нещо, използвайки човешкия език. Продължавате да използвате своите мисли и емоции. Общуването не става така. Всичко това е ненужно. Това ще ви разкрие цял нов свят. Това ще разкрие вашите сетива. И така, харесва ми това, което каза.

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря Мери Сю.

Следващия. Какво извлякохте от коронавируса? Хм? Да, “Кой аз?“ – откъде (Адамус се смее).

ДЖОП: Кой, аз?

АДАМУС: Кой, аз?!

ДЖОП: Еми, същото, което каза Мери Сю. На мен също ми харесва собствената компания.

АДАМУС: Да. Вие като цяло – на теб винаги ти е било относително комфортно в собствената ти компания.

ДЖОП: Ами. Аха.

АДАМУС: Понякога твърде екстремно (Джоп се смее), но какво се промени този път?

ДЖОП: Ами, първо, най – накрая се преместих в собствено жилище.

АДАМУС: О, добре, добре. Но повтори това към камерата. Ти най – накрая какво?

ДЖОП: Най – накрая се преместих в собствено жилище.

АДАМУС: Добре, какво значи това?

ДЖОП: На много нива.

АДАМУС: Благодаря. Тоест, вие често си мислите, е той е получил собствен дом, къща или още нещо, което е изцяло негово. Не, всъщност, Джоп, това е символ на това, че си се преместил в собственото си пространство.

ДЖОП: Аха.

АДАМУС: Място, на което не винаги ти е било комфортно или по – добре да се каже, ти винаги си го търсил, тогава когато то винаги е било точно тук. Но за известно време е било забавно да търсиш.

ДЖОП: Да търся.

АДАМУС: Но сега ти не можеш да търсиш, защото всичко беше затворено, както във външния, така и във вътрешния свят и тогава трябваше да се насочиш към собственото си пространство. Еха. Как е твоето пространство?

ДЖОП: То е великолепно.

АДАМУС: Да. Добре. И то постоянно става все по – великолепно.

ДЖОП: И то става още по – великолепно. Да.

АДАМУС: Добре.

ДЖОП: Да, до такава степен, че вече не искам никъде да ходя.

АДАМУС: И много от вас познават Джоп от миналото, бидейки тук лично или онлайн. Имаш различна енергия. Тоест съвършено различна. Значи добре ти е послужил.

ДЖОП: Да, така е.

АДАМУС: Да. Благодаря. Добре. Още няколко. Какво извлякохте от коронавируса, също известен като COVID? Здравей, Винс.

ВИНС: Здрасти! Как си?

АДАМУС: Великолепно (Адамус се смее), както винаги. Ти как си?

ВИНС: Всичко е наред при мен.

АДАМУС: Не ми харесва този отговор.

ВИНС: Знам.

АДАМУС: Да (Адамус се смее). Не би ли се направил за малко на глупак тук?

ВИНС: Точно.

АДАМУС: Здравей, Винс, как си?

ВИНС: Ооо! (те се смеят). Твърде дълга история, за да я разказвам.

АДАМУС: Хубаво.

ВИНС: Но първо искам да поздравя нашата приятелка Берти, още една участничка в пътуването до Щартър и Карнак.

АДАМУС: Добре, отлично. Хубаво. Хубаво.

ВИНС: И ето какво извлякох – и все още се опитвам да се справя с последиците – много малко нещо си струват моето внимание и време.

АДАМУС: Интересно. Тоест?

ВИНС: Ами, как да накарам момчето да дойде и да ни измие прозорците.

АДАМУС: Така е (Адамус се подсмихва).

ВИНС: Те все още са мръсни.

АДАМУС: Така е.

ВИНС: Все още виждаме само светло и тъмно.

АДАМУС: Нещо такова. Да. Да. Да.

ВИНС: Но аз ставам раздразнителен, както и ти понякога (лек смях).

АДАМУС: Това е спектакъл. Изцяло спектакъл.

ВИНС: Е, това не е спектакъл! (Винс се смее)

АДАМУС: Ще ми се наложи да изслушам това, когато отида довечера в Клуба на Възнесените Майстори, “Да, те те нарекоха заядлив.“ (смях) Заядлив?! От всички думи, които бих използвал, за да се определя, не бих избрал “заядлив.“ Но, продължавай, Винс. Имаш право на своето неправилно мнение (още смях).

ВИНС: Да, разбира се и аз имам такова (те се смеят). Но има много неща, за които не си струва да се притесняваш.

АДАМУС: Вярно е. Вярно е. Всъщност не си струва. Изобщо не са толкова важни.

ВИНС: И това не ми липсва.

АДАМУС: Да, добре. Не е толкова важно. Нима не е интересно, че едно от явленията на цялата тази епоха на коронавируса – особено в Европа и особено в САЩ – срещате трудности, когато трябва да намерите, някой, който да свърши определена работа. Тоест било то тук в Колорадо или на което и да е друго място в САЩ, на много места в Европа, по – рано можеше да намериш мияч на прозорци навсякъде, и прозорците се миеха, колко, веднъж в месеца, колкото често трябва, а сега никого няма да намериш. Какво стана? Тръгнаха ли си тези хора?

ВИНС: Те стигнаха до същото разбиране.

АДАМУС: Именно! “Уморих се да мия прозорците на Винс. Имам по – важна работа“ (лек смях). Това е социален феномен и в изучаването му още не е достигнат върха на айсберга, и факт е, че – това наистина е странно, трябва да го предам чрез Калдре – миячите на прозорци, останаха същата бройка, но е трудно да се намерят.

Време е да се погрижат за собствения си дом. Това е много странно нещо, защото вие знаете, на много линейно ниво, вие казвате, “Такова количество прозорци и такова количество миячи, следователно, да се измият прозорците е лесно.“ Но при разпада на времето става нещо такова, заради което миенето на прозорци изведнъж спира да е достъпно, защото е време наистина да се замислим за това, кое е наистина важно или да почистим вкъщи, да измием прозорците, образно казано. Да. Някой иска ли да отиде у Винс и малко? … (лек смях). Благодаря, Винс.

Още един.

ЛИНДА: (шепнешком) Добре.

АДАМУС: Още един. Какво извлякохте от коронавируса?

ДЖУЛИ: Определено се наслаждавам на калейдоскопа. Потока е голям и просто ми харесва разнообразието.

АДАМУС: И така, ти си лекар.

ДЖУЛИ: Аха.

АДАМУС: А какви промени забеляза в твоята професия?

ДЖУЛИ: Много се прави онлайн. Срещи с хора отвън. Просто се появи голяма гъвкавост.

АДАМУС: Да. Стана ли неспокойно? Или по – спокойно?

ДЖУЛИ: Не, по – спокойно.

АДАМУС: По – спокойно. Повече ли ти харесва да работиш от колкото преди?

ДЖУЛИ: Да.

АДАМУС: Добре. Добре. И така, още веднъж, как би го формулирала?

ДЖУЛИ: Аз просто много обичам разнообразието.

АДАМУС: Да, да.

ДЖУЛИ: И това донесе много повече възможности.

АДАМУС: Потенциала на разнообразието.

ДЖУЛИ: Аха.

АДАМУС: Да, разбира се. Добре. Трябва да попитаме още един. Много ти благодаря, Джули.

ЛИНДА: Още един ли каза още един?

АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Още един. О! Ду -ду, ду – ду. Ду- ду, ду…

АДАМУС: Ой! Ой! Ой!

ЛИНДА: (Линда продължава да си тананика музиката от филма “Челюсти“) Ду-ду, ду-ду.

АДАМУС: Тя се прокрадва. Ой-ой! Ой-ой! (Линда се киска)

АДАМУС: Какво лично вие извлякохте за себе си от коронавируса?

ЛУКРЕЦИЯ: Овладяването на моята реалност.

АДАМУС: Овладяването на твоята реалност. Не звучи зле. Какво значи това?

ЛУКРЕЦИЯ: Това означава, че докато всички си бяха вкъщи, аз се разхождах. Летях със самолет, пътешествах.

АДАМУС: Точно. По времето на коронавируса?

ЛУКРЕЦИЯ: По време на коронавируса, това беше най – прекрасното време в живота ми.

АДАМУС: Къде отиде?

ЛУКРЕЦИЯ: Бях на Хаваите, в Седона, Калифорния, Ню – Мексико, Тексас.

АДАМУС: Когато беше в Седона, някой попита ли те, (смях) “Познавате ли Адамус? Къде се дяна той!“

ЛУКРЕЦИЯ: Всъщност преди да тръгна натам, аз си сложих табела, “Не познавам Адамус“ (много смях и много аплодисменти). “Тук съм по своя воля!“

АДАМУС: Да, но ти знаеш какво виждат хората. Единственото, което виждат, е, “Адамус.“ Точно.

ЛУКРЕЦИЯ: Аха!

АДАМУС: Да, да, да. Да.

ЛУКРЕЦИЯ: Не. С гордост мога да кажа, че те познавам.

АДАМУС: Знаеш ли, аз …

ЛУКРЕЦИЯ: Така че, това, което разбрах, е, че това не е моята реалност.

АДАМУС: Цялото затваряне.

ЛУКРЕЦИЯ: Целия този коронавирус.

АДАМУС: Аха.

ЛУКРЕЦИЯ: И аз летях и пътешествах, пътувах.

АДАМУС: Не си си седяла вкъщи и …

ЛУКРЕЦИЯ: О не.

АДАМУС: … просто … о, добре.

ЛУКРЕЦИЯ: Нищо.

АДАМУС: Носеше ли маска?

ЛУКРЕЦИЯ: Носих, където се налагаше.

АДАМУС: Ваксинира ли се?

ЛУКРЕЦИЯ: Не … не.

АДАМУС: Добре, аз нямам никакви проблеми с това.

ЛУКРЕЦИЯ: Да те прегърна? Може ли да те прегърна?

АДАМУС: Да. Аз не се притеснявам от това. Калдре може много да се разболее, но … (смях)

ЛИНДА: Калдре си направи ваксина (те се прегръщат).

АДАМУС: Благодаря.

ЛУКРЕЦИЯ: Благодаря.

АДАМУС: Бззз! (боцва я по гърба) Ето, сега е ваксинирана. Аха.

О, нека поговорим за ваксините. Не. Каква прекрасна тема за разговори. Какъв чудесен начин да разделиш човечеството дори повече, от когато и да било. И знаете ли, това дори не е медицина. Всъщност, ще отида още по – далеч и ще кажа, че работата свършена от  медицинските изследвания, отваря вратите на планетата за нов вид хора. Разбирането на такива неща като РНК и различните механизми на работа, особено когато започнат да се задълбочават в невронната активност – не невротичната, а невронната активност на мозъка. Феноменално, потресаващо.

Ваксина – това заговор ли е? Вие решавате. Вие решавате. Не искате да се ваксинирате – няма проблем. Ако искате да се ваксинирате – също няма проблем. Тоест, нека … Шамбра, до голяма степен, преодоля този проблем. Искаме ли да влезем в тази битка? Ще се занимаваме ли с това? Някои наистина вярват, че това е заговор на извънземните, правителството или някой друг? Искам да кажа – моля ви, хора, имаме си работа, стига сте играли в играта на тази планета. И така, продължаваме. Хубаво. Добре.

Линда, до къде бяхме стигнали? Приключихме с тази част.

ЛИНДА: До където искаш. До където искаш.

АДАМУС: Добре. Нека вдишаме дълбоко.

Какво извлякохте от коронавируса, предлагам ви да напишете кратък разказ. Снимайте кратък филм, направете нещо. Ще бъдете много изненадани, когато го изгледате след няколко години. Толкова много се е променило на планетата през това време, през това спокойно време. Да, някои се разочароваха от това, проблеми в отношенията, проблеми, ако имате деца, в училището. Но като цяло, това, което става в резултат от коронавируса, промени планетата в посока, която аз бих нарекъл гениална. И гениалността продължава, както и предсказах, казвайки, че това ще продължи дълго време. Гениалността … (Адамус се смее) … гениалността продължава.

Така че нека вдишаме дълбоко. Да преминем към следващата част от това шоу. Много ми е весело. Приятно е да се върнеш при Шамбра. Оставахме заедно, но не така.

Втори въпрос

По – натам. Следващия въпрос. Приготви микрофона, скъпа Линда. Казах ти, че днес ще имаш много работа. Да, а къде е микрофона? (Адамус се подсмихва, тя го търси). Следващия въпрос.

Има много различни начини да го формулирам, но какво всъщност търсят хората? Какво всъщност търсят? Какви отговори? Дори да погледнете на това философски, какво търсят те? Какво всъщност търсят хората в живота си? Нещо като отворен въпрос. Усетете го за миг.

(пауза)

Какво в действителност търсят? И може би, те дори не знаят, че търсят точно това. Да.

ЛЕНА: За хората ли говорим или за Шамбра?

АДАМУС: За хората като цяло.

ЛЕНА: Щастие.

АДАМУС: Щастие. Да, добре. Ще го намерят ли някога?

ЛЕНА: Да, когато станат осъзнати.

АДАМУС: Когато станат … ъ … добре. Това води до интересни мисли. Тя каза: да, щастието е, когато си осъзнат. Аз ще кажа, не. Щастието излита през прозореца. Това е преследване на макоито. Това е човешко понятие. И всъщност ще отида още по – далеч и  ще кажа, че цялата идея за щастието е възникнала по времето на Атлантида и е свързана с човешкия център на удоволствието, със стимулацията на този център, за да накарат хората, работещите роби да реагират по съответния начин. Щастието се е родило като част от този сложен център на удоволствието. И удоволствието може да е в храната, секса, наркотиците, гледането на телевизия и така нататък. (Подробно за центъра на удоволствието в материала “Попитайте Тобиас: Зависимости“ https://store.crimsoncircle.com/addictions.html).

Понятието щастие е много размито. Ще отида още по – далеч и ще направя много смело изказване – забравете за него. И някой ще каже, “А? Какво?! Аз искам щастие!“ Не, не искаш. Преди всичко, това няма да стане, поне не в обикновеното определение за щастие.

Щастието – какво е това? Къща с три спални, две деца, куче, котка и работа в кабина? Не, това не е щастие и точно това разбраха много хора в тази епоха на коронавируса. И какво?  И какво? Има по – важни неща от миенето на прозорци. Искам да кажа, и какво от това? Това беше лъжливо препятствие, но после хората го прескочиха и казаха, “По дяволите! Аз не съм щастлив. Имам ипотека. Имам семейство, за което нося отговорност. Имам куче, което не ме обича и постоянно сере в къщи. Щастие?? Не е това.“ Тогава започвате да търсите ново щастие. Никога няма стигнете до него. Никога няма да стигнете до него. Това е само моето мнение. Бъдете щастливи. Не се притеснявайте. Бъдете щастливи (лек смях).

Но, не, аз мисля, че трябва изцяло да разгледаме какво е щастието? Това е своего рода илюзия. Това е морков пред човека. Какво е щастието? Тази дума ще изчезне от вашия речник, когато стигнете до Реализацията. Тя ще изчезне. Няма никакво щастие. Няма никаква печал. Това не означава, че тези понятия са празни, това означава, че излизате отвъд рамките на тези много архаични термини – щастие и печал. “Аз Съм това, Което Съм.“ Това е. Да, и в това – комуникацията в това – е не просто “Аз Съм това Което Съм,“ но нещо много по – голямо.

Добре. Още няколко. Какво търсят, преследват хората? Какви отговори? Къде е голямата загадка?

АЛИС: Две неща. Канех се да кажа комфорт.

АДАМУС: Комфорт, да.

АЛИС: Но после помислих за хората, които са били малтретирани и други подобни и, може би те търсят нещо …

АДАМУС: (прекъсва я) И между другото, харесва ми тениската ти. Много ми харесва.

АЛИС: Готино, а?

АДАМУС: Да. Аха.

АЛИС: Подарък ми е за рождения ден.

АДАМУС: Много голяма (тя се смее). Аха.

АЛИС: Сигурно нещо по – добро. Не ние, а хората, сигурно просто … това не е щастието, но, “Добре, какво има тук (тя прави крачка в страни) в сравнение с това, когато съм тук (прави крачка на другата страна).“

АДАМУС: Да, отлично наблюдение.

АЛИС: Изглежда нещо подобно.

АДАМУС: И това е истина. Просто “малко по – добро, малко по – голямо.“

АЛИС: Аха.

АДАМУС: И после две крачки назад.

АЛИС: Аха.

АДАМУС: А после, добре, ще направим три крачки напред и още една назад.

АЛИС: Аха. Може би днес ще можем да го направим.

АДАМУС: И много скоро ти танцуваш, напред - назад (Адамус се смее). Но, да, малко по – добро. И колко е тъжно да преживееш целия си живот малко по – добре, в малко по – голям цирк, малко повече бира. И после какво?

АЛИС: Да умреш.

АДАМУС: “Да, цял живот се опитвах постепенно да правя всичко по – добре. Защо просто не изпратих всичко по дяволите и не се заех със същината? Постепенно подобрение. И като допълнение към целия този живот, сега имам карма с тези хора, които са го направили нещастен или му попречиха да бъде по – добър. И сега трябва да се върна и да прекарам още един живот с “тях.“ (Алис се киска) Знаете, с “тях.“ Винаги казват “тях.“ Кои са те? Всички, които не си ти. Всички, които не си ти. Така че, да харесва ми. Добър отговор.

АЛИС: Аха.

ЛИНДА: (шепнешком) Благодаря.

АДАМУС: Какво търсят хората?

ЛИНДА: Напсува ли ме? (Диана)

ДИАНА: Не! (лек смях) Не. Никога не бих. (смях) Исках да кажа “контрол.“

АДАМУС: Да. Ах, да, защото тогава могат да станат щастливи, ако имат контрол.

ДИАНА: Да, че не са жертви, че външните обстоятелства няма да променят живота им. Може би към по – добро, може би към по – лошо, но чувството за контрол.

АДАМУС: Кой ги контролира?

ДИАНА: Кой ги контролира?

АДАМУС: Аха.

ДИАНА: Те мислят, че …

АДАМУС: Тяхното възприятие за това, кой ги контролира.

ДИАНА: Това, което е извън техния контрол.

АДАМУС: На кого на първо място приписват контрола над живота си хората?

ДИАНА: На първо място?

АДАМУС: Да. Тоест те са много, и всяко от тях работи, но …

ДИАНА: Бог?

АДАМУС: Бог. Знаеш ли, за болшинството от хората Бог – е нещо външно, отсъстващо. Знаеш, като съобщението “управлението не е налично“ (Адамус се подсмихва). Той е някъде там. Кой тогава е господаря на къщата? Може би данъците?

ДИАНА: Аха.

АДАМУС: Правителството.

ДИАНА: Исках да кажа правителството.

АДАМУС: Знаеш ли, може да се излезе от правителството. От данъците не може да се излезе.

ДИАНА: Не.

АДАМУС: Данъци…

ДИАНА: Опитвах се много години (тя се смее).

АДАМУС: Зная! (лек смях) И семейството. Болшинството от хората не го признават, но техните семейства имат огромно влияние върху живота им, защото чуват в главата си гласовете на семейството – на майка си, бащата, братята, сестрите или още някой – казващи им, “Не трябва да правиш това“ или “Трябва да направиш това. Трябва да се усъвършенстваш.“

ДИАНА: Аха.

АДАМУС: Така че това е важен фактор от контрола. Да. И работата. Необходимостта да се работи. Колко пъти през годините сме чували, как Шамбра казват, “Трябва да работя, за да си плащам сметките.“ Направо им дай оръжие водопръскачка (да си играят). Наистина ли? Сериозно? Това е вашето съзнание – продължавате да вървите по този жалък, унил път – че трябва да имате работа, която не ви харесва, за да можете да си плащате за квартирата, която не ви харесва, която принадлежи на някой друг, който взима пари от вас … издухайте го. Но, добър отговор. Благодаря. Контрол.

ДИАНА: Добре.

АДАМУС: Още един и ще премина към моя отговор.

ЛИНДА: Има ли доброволци? Жертви? О! Леле майко! (лек смях)

АДАМУС: Да, Джоузеф.

ДЖОУЗЕФ: Благодаря.

АДАМУС: Между другото, добре дошъл. Радвам се да те видя отново. Отдавна беше. Преди известно време. Във всеки случай няколко живота. Да. Добре.

ДЖОУЗЕФ: Благодаря.

АДАМУС: Би ли станал?

ДЖОУЗЕФ: Да.

АДАМУС: Да.

ДЖОУЗЕФ: Мисля, или чувствам, че хората отначало търсят знание или сила, а после се стремят към контрол. Но аз мисля, че всъщност търсят нещо, което има значение.

АДАМУС: Нещо, което има значение. Да, да.

ДЖОУЗЕФ: Те искат нещо, което има значение, но него го няма.

АДАМУС: Да, те искат нещо страстно, което да има тежест, значимо. Кажи ми число, просто измисли, но какъв процент от населението по света действително притежава нещо наистина значимо? Не нещо като кола в гаража, а нещо наистина значимо.

ДЖОУЗЕФ: Три процента.

АДАМУС: Мамка му, доста точно! Да, много близо. Не чак толкова много, разбирате ли, и много … спомняте си, какво беше – когато бяхте в старата си страст, а после тя изчезна и това беше истински ад? Но вие се завръщате към новата си страст и тя става различна. Но болшинството от хората търсят нещо важно, много значимо. Обикновено се опитват да го намерят във всичко, в семейството си, после се опитват да го намерят в работата си, в професията си или в религията си. Господи Боже (Джоузеф се смее) и при много малко наистина има нещо значимо. А у теб?

ДЖОУЗЕФ: Аз открих, че единственото, което има значение – е моето съществуване и предстоящият опит.

АДАМУС: Да. Добре. Ако беше някой друг, бих го обвинил в макио и бих казал, “Айде де, използваш клишета.“ В твоя случай не е така. Каквото и да правиш сега продължавай да го правиш.

ДЖОУЗЕФ: Благодаря.

АДАМУС: Имам предвид посоката, която си избрал за себе си, избрания от теб начин на живот, продължавай. Добре.

ДЖОУЗЕФ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря.

И така, какво всъщност търсят хората? Благодаря, скъпа Линда. Можеш да си починеш, моля. Искаш ли кафе?

ЛИНДА: Не, благодаря, сър.

АДАМУС: Не, мога да го проявя ето така (щрак!). Да. (Адамус се смее, щракайки в посока на Кери, която става за да свари кафе). Благодаря, Кери. Тя е толкова мила. Мисля че трябва всички да изръкопляскаме за Кери … (аплодисменти). И, о-о, ето я! Да (Адамус ръкопляска, отново аплодисменти). Ох, как ме търпи? Добре.

Хората … какво търсят в живота? Вие сякаш напипахте – цел, страст. Някой би казал, философът би казал … завърших, можеш да спреш да ги заслепяваш (светлината в публиката угасва). Някой би казал, философът би казал “смисъла на живота“ имайки предвид, че хората търсят смисъл. Много в известен смисъл го търсят. Може би веднъж на пет или шест години те мислят на пример по пет секунди, “Какъв е смисъла на живота?“ и после продължават нататък.

Всъщност хубавото на коронавируса е в това, че той спря много – с други думи, постави ги на пауза – и у тях се появи време, за да попитат, “Къде е смисъла?“ или “Защо съм тук?“ Имаше много такива. Знаете ли, от време на време взимаме проби. Един вид правим замервания от нашите сфери. Имало е подобни неща, но мимолетни, само за миг, “Какво правя тук? Ъ …“ Ние не задаваме подобни въпроси.

По времето на коронавируса имаше много такива въпроси. “Какво правя тук? Къде е смисъла? Каква е целта? Какво става? Защо имам толкова жалка работа?“ или “Сега съм постоянно със съпруга или партньора си. През цялото време.“ И станаха няколко неща. Някои осъзнаха, колко силно обичат другия човек. Други разбраха, че не могат да го издържат нито секунда. Но после те спряха, което отдавна трябваше да направят и си казаха, “Стига. Извинявай, но между нас всичко е свършено.“ Това, което стана беше феноменално. Пфф! Дори не мога да започна да го описвам, но да се върнем към същината.

Много малко хора наистина някога търсят смисъла на живота. И в края на краищата, аз бих отговорил, че хората всъщност търсят, как да преживеят. Смисъла на живота – не е лошо, но всъщност това е същото, като щастието. Никога няма да го намерите. За съжаление, в живота няма смисъл. Знам, че това разбива основата изпод краката на много хора. Не. Тоест в живота няма особен смисъл. Това не е някакво голямо изпитание, което трябва да преминете. Вие сте тук за да получавате опит. Може би в това има смисъл, но тогава той се интерпретира погрешно.

Лятото в топъл ден, отивате да се изкъпете на езерото, за да усетите прохладата на водата и какво е да се потопиш във водата. В това няма смисъл. Какъв е смисъла да скачаш в езерото? (лек смях) Не знам, може да поплуваш с рибите. Кой знае? Същото е и с живота. Смисъла не е чак толкова много. Някои наистина ще се разстроят, от това което казвам. Но, не, става дума за опита. Става дума просто да скочиш и да видиш какво е, а после да проверите дали  ще можете да излезете от там (Адамус се смее). Ето точно това, да видите дали ще можете да излезете от там.

И така, аз казвам, че всъщност хората търсят начин да живеят, и те много дълго време търсеха отговора на този въпрос – как да живеят? Те търсят, много учат, може би ходят на училище, вслушват се в съветите на другите, метода на пробата и грешката, казвайки, “Добре, не ми хареса този опит. Харесва ми това.“ И по такъв начин те започват да се опитват да създадат шаблон на това, как да живеят. Всъщност не познавам никого, който поне веднъж да е намерил отговора. Имам предвид как да живеят, в някакъв линеен смисъл. Не можете да дадете книга на някого или както сега казват, облачен клас, “Ето ти курс как да живееш. Ето ти пътеводител по оцеляване на планетата.“ Няма еднозначен отговор.

Но това ме води до една от важните теми на деня, имам няколко … о! Ето го кафето ти. Благодаря, Кери.

ЛИНДА: О! Много благодаря.

АДАМУС: И, Линда, не искаш ли да си вземеш от това нещо пред мен (предлага и десерт).

ЛИНДА: Защо си толкова мил?

АДАМУС: Това съм истинският аз (лек смях). Другият Адамус, който идваше по – рано, беше моя зъл брат – близнак (още смях). Ето го истинския Адамус. Защо съм толкова мил? Защото успяхме да се избавим от макиото.

ЛИНДА: Добре. Да.

АДАМУС: Успяхме да се сбогуваме с тези, които всъщност бяха тук не заради своята Реализация, не заради това, да останат на планетата като въплътени Майстори. Сега мога да се отпусна.

ЛИНДА: О!

АДАМУС: Да, знаеш ли …

ЛИНДА: Уф! Уф! Еха.

АДАМУС: … всички вие, които останахте, всички вие, които сега сте тук, вие сте истински.

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Сега мога да бъда добър Адамус.

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Да, да (лек смях).

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Аз помолих Калдре…

ЛИНДА: Еха! (Адамус се смее)

АДАМУС: Помолих Калдре да подготви няколко слайда, защото искам да спра тук. И така, можете ли да ги пуснете?

Живота на Шамбра

И така, хората търсят начин да живеят. И сега искам да предам това на Шамбра. Не, не. Благодаря. Не, не. Спри! Стига! Първия слайд (възникна някакво объркване при показването на слайдовете). Добре. Или така, или ще дадем на Линда дъска за писане.

ЛИНДА: По – внимателно.

АДАМУС: Хората търсят начин как да живеят и сега аз бих адаптирал това за Шамбра, за живота на Шамбра. Всичко е много просто.

Първо – приемете своята енергия с безстрашна страст.

Това е наистина важно. Това е вашата енергия. Това е песента на вашата душа. Вие отричахте, че е ваша. Казвахте, “Тя е някъде там. Това е нещо различно. Тя не е моя. Трябва да се приспособя към енергията, която е навън.“ Не. Дойде време да приемете вашата енергия с безстрашна страст.

Тоест, това е същото, да намериш нещо, да намериш цел и смисъл. Това е вашата енергия. И когато казвам “с безстрашна страст,“ това значи, че не можем да пробваме водата с пръст, това не е много хубаво. Ще бъдете съборени. Затова е време да проявите храброст по отношение на собствената си енергия. И което е най – важното – това не е нечия чужда енергия. Тя дори не е Божия. Това е вашата енергия. Защо да не я приемете, смело я вземете. Това не означава, че трябва да взимате сериозно, важно решение и да казвате, “О, страхувам се да го направя.“ Да започнем с основите. Приемете цялата си енергия смело, със страст и точно така и живейте. Всичко е просто.

ЛИНДА: Ще се отдръпна, защото белите ми панталони …

АДАМУС: Ъ … Добре, благодаря …

ЛИНДА: … засенчват буквите.

АДАМУС: Благодаря. Ех, благодаря. Така се бях засилил. До къде бях стигнал? И ако не мислите, че това наистина е вашата енергия, ако не мислите, че е така – болшинството от вас всъщност не мислят така; имате приятна концепция за това което става, “вашата енергия, вашето съзнание, тра – ла -ла.“

Искам да изложа още един важен момент – сега, когато ме прекъснаха, аз ще прекъсна сам себе си – има съзнание, и това е осъзнатост, и е енергия, и те са изцяло разделени. Те не се смесват. Това не е едно и също.

Съзнанието това не е енергия, и, моля ви не се заблуждавайте и не се разсейвайте. Има и други, които някак – опитвам се да се изразя вежливо – които ни следват. Те още не разбират съвсем. Те все още се намират на стадий на съзнанието, осъзнаването, когато мислят, че енергията и съзнанието – са едно и също. Това не е така. Това не е така. Ще има – и вече има – отделни “метафизици“ отвън, които … не са го напипали съвсем точно. И моля, Шамбра, не се обърквайте.

Съзнанието – това е осъзнатост. Това е. То не съдържа нищо, и в дадения момент, не искате то да съдържа още нещо. То е чисто. Това е Аз Съм и то не съдържа енергия. То няма история. У него няма осъждане или мнение. Това е “Аз Съм това Което Съм.“

Също я има енергията и тя съществува отделно. Това ви позволява да играете с нея, без да  притеснявате съзнанието (Адамус се смее). Това запазва съзнанието в най – чистото му състояние. Така че, моля ви, не се разсейвайте. Да се върнем към същината.

Ако не смятате, че това наистина е вашата енергия – на много от вас им харесват тези думи, но още не сте ги осъзнали напълно. Вие казвате, “Добре, добре, знам, за какво става дума, но не разбирам. За мен тя продължава – да е нещо намиращо се извън мен.“ Ако това е така, както и става с много Шамбра, приемете я още по – безстрашно и страстно.

Не започвайте да се побърквате от тези мисли “моя енергия, не моя енергия.“ Потопете се в нея. Приемете своята енергия. Това сте вие. Това е общуването, песента на вашата душа. Всичко това сте вие. Приемете я. Потопете се в нея. Не се страхувайте. Тя няма да ви навреди. Това е вашата енергия и дойде време да я приемете страстно, безстрашно. Отново, не казвам, че сега е време да се взима решение. Това идва по – късно, когато избирате нещо в живота. Сега започнете с основите. Приемете я.

Как да го направите? Вдишайте дълбоко и пуснете тази енергия, пуснете я със страст, например, “Аз избирам живота! Това съм аз! Това е моята енергия! Искам да я вдишам! Искам да я преживея! Ще спра да бъда крехка, малка мишка, бягаща от всичко. Ще бъда този огромен слон в стаята, за който сега говорят. Страстно ще приемам своята енергия.“ Това е много лесно. Това е много лесно и точно тогава вие наистина ще разберете как да живеете. Как да живеете.

И така, ако обединим всичко това, ще се получи още една част – после се заемете с любов със своята енергия. Ча – ча със своята енергия. Сближете се с енергията си и ще откриете, че същата енергия ще започне да прави любов с живота ви. Правете любов, тоест обичайте я. Донесете я тук. Не се сдържайте. Правете любов. И аз не казах просто обичайте своята енергия. Искам да правите любов. Бъдете с нея. А после наблюдавайте, как тя обича живота ви. Това сте вие. Вие правите любов със себе си. И енергията – ъ, не е извратена (лек смях). Въпреки, че може и да е такава (Адамус се усмихва). Правете любов, бъдете близки с енергията по всички чувствени начини, а после наблюдавайте, как тя обича вашия живот.

Много просто нещо, което сега обединяваме в едно утвърждение: приемете своята енергия с безстрашна страст. Ако не смятате, че това е наистина вашата енергия, приемете я по – смело и страстно от когато и да било. Правете любов с енергията си и тя ще прави любов с живота ви.

Всичко е много просто. Много просто. Добре. Благодаря.

Нека вдишаме дълбоко.

Какво търсят хората? В крайна сметка как да живеят. Как да живеят. Вижте всички книги за самопомощ в книжарниците. Въпреки че вече не останаха книжарници, но книгите за самопомощ. Те търсят как да живеят. Как да живее Шамбра? Безстрашно приемете своята енергия. Не интелектуално. Храбро я приемете.

Любов

Калдре ми казва, че говоря вече много дълго, но толкова време мина. Искам няколко минути да поговоря за любовта. Калдре има дума за това: Бабината стръв. Бабината стръв, това означава, че ние идваме тук и можем да говорим за любовта, сладникави неща, за любовта един към друг, а всъщност ми се ще да кажа, “Хайде, де, сериозно? Това е евтино (Адамус се усмихва) и банално.

Аз обичам любовта, но не започнах беседата с Шамбра с разговор за нея и досега не съм споменавал любовта много често. Обаче – кратка реклама – преди няколко години, имаше няколко прекрасни срещи във Франция. Една вечер ние напихме цялата група и (някой казва, “Еха!“) – не, сериозно. Това беше много готино. Имаше няколко прекрасни срещи наречени “Мистериите на любовта“ (Този продукт ще бъде достъпен с отстъпка 50% през месец август 2021 год.). Бих обърнал внимание на този материал. За половината от цената, като комплимент от Адамус. Чудесно нещо.

Интересно … интересното е това, че любовта за първи път е била изпитана тук на тази планета. Никъде другаде.

Вашата душа не познаваше любовта. Този, когото вие наричате Бог или както и да е там, нямаше никаква представа. Откъде Духът би могъл да знае? Как би узнал Духа за нея, преди да я изпитате върху себе си? Любовта беше преживяна на Земята, за първи път в цялото творение, точно тук на Земята. Това прави Земята някак особена. Ето защо се разстройвам, когато хората говорят за тези космически извънземни същества, долетели на земята, които ви разказват, как да си живеете живота. Първо – те нямат никаква представа. Второ – те се опитват да се учат от вас. Извънземни сонди, извънземни кораби или каквото и да било още, те са тук с една цел. Те са чували за това, което се нарича любов и искат да разберат повече за нея. Те изследват, те режат, кормят, нарязват на кубчета, влизат в мозъка, опитвайки се да намерят, “Къде е тази любов? Къде е тя? Там ли е тя? Тя … О, тя тук ли е или някъде наблизо?“ Не. Това е сетиво. (По – подробно за сетивата можете да прочетете в “Живота на Майстора 4 – Сетивност “). Това всъщност е най – прекрасното от всички сетива, което никога не е съществувало, докато хората не го изпитаха за първи път на Земята.

Искам да ви помоля за миг да се отклоните от мислите си. Първия път, когато изпитахте любовта на тази планета, усетете това за миг. Не в този живот. Това беше много отдавна.

(пауза)

Първия път в който усетихте любов и не се притеснявайте за подробностите.

(пауза)

Как беше?

(пауза)

Имам добра и лоша новина. Вие усетихте любовта и това беше нещо, което не приличаше на нищо преживяно досега никъде в ангелските сфери. Никога не е имало любов, любовта ви докосна и това дълбоко ви промени.

Лошата новина – изпитахте любовта и си казахте, “Искам да остана дълго на тази планета, за да мога да продължавам да изпитвам любов.“ (Адамус се усмихва) Извинете, но точно така казахте.

Любовта е толкова красива, и до сега не исках да говоря за нея и сега тя е много тясно свързана с всичко останало. Тя е свързана с общуването, енергията и всичко останало. Но любовта за първи път беше изпитана тук.

Сега ние преминаваме към съвършено ново разбиране за любовта. За първи път истински изпитахте любов преди много животи, замайващо. Това докосна душата ви. В известен смисъл вашата душа не познаваше любовта. Тя докосна вашата душа, и душата просто се разтвори с това преживяване на любовта.

За съжаление в много отношения любовта беше занижена, комерсиализирана, изкривена, оскърбена и вие го знаете. Когато родителите ви казват, “Сега ще те набия, защото те обичам,“ това не работи много добре. Това не съответства на тази първа любов, която някога изпитахте на тази планета. Сякаш това са две съвършено различни понятия. Много често хората ви казват, че ви обичат, а после ви забиват нож в гърба, или след седмица казват на съседа или млекаря, че ги обичат, сякаш в това няма никакъв смисъл. Това нищо не означаваше. Но все пак красотата е в това, че у вас остана този опит от любовта. Да, понякога има съпътстващи трудности, но вие все още имате това преживяване с любовта.

Вижте в другите сфери, другите духовни същности, които никога не са били на тази планета; те не са изпитвали такова нещо. Любовта не е доминиращото чувство в космоса. Не. Ето защо има опашки от желаещи да дойдат на тази планета, колкото и безумна да изглежда. Защо им е да се редят на опашка - за всичко, което ще им се случи? За да изпитат любовта, ето защо.

Вие - сте учители на любовта. Вие я изучавахте в другите си животи. Вие я преподавахте в Околоземните сфери, но най – трудното в обучението на любов – това е, че няма как да я преподадеш. Вие можете да я изпитате и да предадете енергията от преживяното не само с думи, но и с истинско общуване между душите. Можете да я предадете, но не можете да я преподавате. Как може да обучаваш на любовта? Как можеш да преподаваш любовта? Казват “влюбил си се.“ Не си планирал да се влюбиш.

Сега ние с Шамбра преминаваме на съвършено ново посткоронавирусно ниво – това е любовта към себе си. Любовта към себе си. Това е трудно и много, много малко някога са го правили. Опита, който получавате наистина обичайки себе си, излиза отвъд пределите на вашия първи опит с любовта на тази планета. Той е далеч отвъд тези предели. Толкова завладяващ … (Адамус въздиша) Трудно е дори да се подберат думите, но вие можете да усетите това, което споделям. Говорим не за това да се научиш да обичаш себе си; говорим за това, смело да навлезете в своята енергия и да се обичате.

Любовта към себе си има странни оттенъци за някои. Не трябва да обичате себе си, трябва на първо място да обичате другите или любовта към себе си – това е своего рода нарцисизъм, така да се каже. Това не е така. Моля ви, отместете настрана всички тези понятия.

Планетата Земя, причината за появата на планетата Земя е в това, да стигнете до разбирането за енергията и съзнанието, отношенията между вашето съзнание и енергия. Причината беше в това, да освободите енергията на всички духовни същности в космоса, която беше почти застинала завинаги. Това е направено. Духовните семейства са разпуснати, защото енергията отново се движи. Новото разбиране за съзнанието и енергията … и моля, не ги обединявайте сега. Това ще стане по – късно, но това никога и никъде не е правено.

Да се стигне до разбирането на съзнанието и енергията – и тази задача е изпълнена, защото много хора на планетата го направиха и сега това ще се излъчи към останалите. Те също ще започнат да стигат до това разбиране.

Сега, Шамбра, преминаваме на следващото ниво – да обичате себе си мъжествено страстно. Никъде не е имало любов, докато хората не дойдоха тук и те дойдоха тук не заради любовта. Те дойдоха тук заради съзнанието и енергията. Но това, което никой не е предсказвал, дори аз – никой не е предсказвал, никой не е имал ни най – малко понятие, нямало е дори намек за това, което ще стане, когато ангелите дойдат на тази планета – и това беше любовта. Душата не го знаеше, Аз Съм не го знаеше, никой не го знаеше. Това е най – великото от всичко, което някога е ставало на тази планета. Съзнанието и енергията, разбира се. Подразбира се от само себе си. Любовта? Никой не знаеше за това.

Сега ние преминаваме към любовта към себе си. Ще има тъмни ъгли и неравни пътеки. Ще изплуват спомени, може би, не толкова приятни, но ние ще го направим безстрашно и страстно, за да може да стигнем така да се каже до следващото ниво на вашия опит на тази планета – любовта към себе си. Това е толкова красиво и толкова просто. Но има много неща, които могат да ви разсеят.

Нека да отделим момент, да включим музика за мераб, за да започнем пътешествието на Шамбра към любовта към себе си.

Мераб за любовта към себе си

Някои казват, че любовта към себе си - е игра. Чувам – че и Калдре е разстроен от мен.

(музиката започва)

Той казва, че аз не трябва да унижавам хората, изпълняващи друга работа. Защо не? Хех! Хей, аз съм с микрофона (лек смях).

Не, аз понякога посещавам някои от тези другите, чета курсове по любов и изглежда те не разбират … докато няма разбиране за енергията и съзнанието, как може дори да се говори за това? И да засипваш всичко със пудра захар – това не е любов. Това не е любов. Любовта – не е купчина вълшебен прах.

Първия път, когато изпитахте любов на тази планета – и няма значение, в Лемурия, в Атлантида, в Египет, това няма значение – моля ви да го вдишате сега, без да навлизате в никакви подробности. Те не са ви нужни.

В този първи опит любовта е общуване.

И в него има някаква тайна. Той ви промени.

По – късно другите хора също ще изпитат любов и сега любовта – е обичайно явление.

Любов, в този смисъл, в който я използват хората, аз я наричам прозрачна, в нея няма истинска чувственост. Просто казвам, че ние преминаваме на друго ниво.

Този първи път, когато изпитахте любов, усетете го, без да навлизате в подробности.

Усетете го за миг. О!

(пауза)

Много от вас в този момент чувстваха и изпитваха любовта за първи път и може би ако бяхте с друг човек, той нямаше да изпитва същото. Но вие усетихте и казахте, “О, трябва да се върна към своето ангелско семейство и да им разкажа за това, но как да го опиша? Трябва да се върна и да разкажа за любовта на всички ангели в цялото творение.“

И сега, когато седите тук с тези Майстори, с Майсторите, които сте, вече имате много преживявания с любовта. Някои бихте искали да забравите. Някои от вас сега преживяват развод, казвайки, “О, да. О, да.“

Нека пренесем това в по – широко преживяване, сега смело отваряйте вратите към любовта към себе си.

(пауза)

Като в тази песен – близостта и общуването – ето какво създава реалността. Близостта, любовта и приемането на себе си. Пълното приемане, а после общуването, вашата енергия, това е.

Любовта към себе си – това не е нещо, което можеш да практикуваш, изучаваш, репетираш.

Тя не идва, когато казвате, “Избавих се от всички вредни навици. Наистина съм добър човек.“ Тя не идва така.

Тя идва, когато вдишвате дълбоко и приемате себе си.

Искам да направя още една крачка напред, излизайки пред Шамбра на следващия стадий. Опита на любовта към себе си няма да включва само вие, самите вие. Тоест разбира се, това е любовта към себе си.

Това, което изпитвате – това е любовта на вашата душа, която не знаеше какво е любов, докато вие не я изпитахте. Но сега тя знае. Любовта на вашата душа.

Хората винаги говорят за това колко силно ви обича душата. Не, не, не. Душата не познаваше любовта. Но сега в мъдростта, която беше привнесена към душата, тя позна любовта, и … (Адамус въздиша) тя иска да я сподели с вас.

Тя разбра за любовта от вас и сега иска да я сподели с вас.

Любовта от вашето минало, от всичките ви животи, тя иска да я сподели с вас, своята любов и бъдещата.

Какво скъпоценно време, когато ние излизаме отвъд рамките на това, което планирахме да направим, идвайки тук на Земята. Какво скъпоценно време. И вие, човекът, преживяващ това, всъщност откривателят на любовта, сега е точния момент да я получите от себе си.

Вдишайте дълбоко.

Любовта към себе си. Става дума не само за това, че човек гледа в огледалото и си казва, “Обичам те, красавецо“ (някои се смеят). Не, не.

Става дума за това, да позволиш душата си, миналото, бъдещето, Майстора, да позволите всяка ваша част да ви покаже сега колко силно ви обича. Това е любовта към себе си.

Не просто да станеш сутринта и да кажеш, “Аз съм добър, аз съм красив. Обичам се.“ Не, става дума за това, да получите всичко това сега.

Вашата душа наистина иска да ви го покаже, тя иска да танцува с вас в този опит.

Нека отворим тази нова глава за Шамбра.

Нека вдишаме дълбоко.

Какъв безумен свят. Какъв странен свят. Каква епоха преживяхме току – що и сега пристъпваме, бих казал, към истинската страст – какво е – да познаеш любовта към Себе си?

Мисля, че по пътя ни предстоят неравни пътеки. Ще изплува стария боклук. Ще има моменти в които много, много ще мислите. Ще има времена, когато ще мислите за любовта към себе си и ще ми се наложи да ви подритна и когато го направя, това ще струва сто долара, нали? За правото да ви ритна.

Но стигайки до любовта към себе си като Майстори на планетата, когато всичко наоколо става леко неравно, светът ставна безумен, просто помнете едно нещо: всичко е наред в цялото творение.

С това, добре дошли обратно към Себе си. Благодаря. Благодаря (аплодисменти от публиката).