МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 9 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 5 юни 2021 год.

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Добре дошли на Шоуда. Добре дошли на директното излъчване на 9 Шоуд от серията “Мерлин Аз Съм“ от Комуникационния Център на Аления Кръг в Колорадо. Нека заедно вдишаме дълбоко и да започнем днешната ни среща.

На тази среща ни предстои да обсъдим много, трябва много да направим, затова нека вдишаме хубаво дълбоко и да започваме.

Ах! Приятно е да се върна на Земята, във физическия свят към всеки от вас, в тялото на Калдре. Да. Но преди да продължим напред, отначало трябва да направим нещо. Като гостуващ Велик Възнесен Майстор, аз питам – къде ми е кафето? М-м? С удоволствие бих изпил чашка кафе. Ах! И като по команда. Благодаря, скъпа Кери.

КЕРИ: Не искаш ли сладки?

АДАМУС: За сега ми стига кафето.

КЕРИ: Добре.

АДАМУС: Но ги остави тук. Калдре и Линда може да поискат. Благодаря.

КЕРИ: Това е за теб.

АДАМУС: А! И би ли поздравила всички Шамбра?

КЕРИ: Здравей, Шамбра! Липсвахте ми. А ако ни дойдете на гости, ще ви целуна по бузата.

АДАМУС: А мен?

КЕРИ: О, почакай, почакай!

АДАМУС: Да.

КЕРИ: Можеш да ме целунеш.

АДАМУС: М-м-м-у-а! Ах!

КЕРИ: Благодаря.

ЛИНДА: Винаги ценим Кери Галант и нейния огромен труд заради всички останали. Наистина тя върши голяма работа.

КЕРИ: Обичам те, Линда! (Адамус се подсмихва) И Адамус.

АДАМУС: И целувка за скъпата Линда.

ЛИНДА: О-о!

АДАМУС: М-м-м-у-а!

ЛИНДА: Провървя ми!

АДАМУС: Разбирам, че някои от вашите социални мерки, които ви се наложи да изтърпите през последната половин година, започват за приключват. Какво удоволствие е да имаш възможност да прегръщаш и целуваш, а някои може да правят и нещо друго.

Днес има за какво да поговорим. Важното е, че всичко ще се случва на различни нива. Свиквайте с това. Живот на различни нива.

Зная, че това понякога ви побърква. Зная, че понякога искате просто да останете на това дребно комфортно ниво, на което ви харесва, но това не е мястото на където се движим с Шамбра, с вас. Ще работим на различни нива.

Разбира се, днес ще звучат думи. Някак трябва да ги има, в крайна сметка за известно време, но енергийната връзка днес ще бъде по – голяма от когато и да било.

Ще чуете думи, но аз наистина настроих Калдре повече на енергийна връзка. Ето към какво се движим. Ще вървим към това и на Кихак. Ще говорим за това на нашите срещи, на облачните ни класове и на всичко останало. Свиквайте с общуването на много нива. За да имате възможност да общувате, да излъчвате на няколко нива. Не всичко на едно ниво, а на няколко. А после да приемате на няколко и да осъзнавате, че това е изконно разбиране, при което не е нужно да използвате думи или език, не е нужно някой да ви казва нещо в ухото или нещо да чете; вие просто започвате да разбирате всичко.

И така, днес, вдишайте дълбоко и преминете към многомерните, многостранни комуникации на много нива.

Разбирате ли, ако се върнем към Шоудовете, които правехме в миналото, разбира се, там има думи. Но ако се потопим на дълбоко, там също така са вложени енергии. Те са живи. Там се намират не просто стари, мъртви енергии. Във всеки Шоуд, който някога сме правили, във всеки продукт – не ми харесва много тази дума “продукт“ – във всичко, което сме правили с вас, присъстват живи енергии. Те не са статични. Ние не влагаме там точно 52 дози енергия. Не. Те продължават да растат и в това е тяхната прелест и това е част от целия комуникационен пакет, за който говорехме.

И така, вдишайте дълбоко, усетете всички нива и се доверете на себе си. Това е много важно. Доверявайте се на себе си.

Днешната беседа ще има седем глави на седем различни нива. Да.

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: А какво? Повече ли ти трябват?

ЛИНДА: Да (тя се смее).

АДАМУС: Или по – малко (Адамус се смее)?

ЛИНДА: Не, това е много. Звучи, сякаш е много.

АДАМУС: Не, всъщност всичко е много просто. Можете да оперирате – точно сега виждате сънища в крайна сметка на дузина различни нива, дори ако си мислите, че сте будни, но всъщност на всички нива вие виждате сънища. Просто сега не го осъзнавате. Не, седем – това е нищо. Аз мислех да го опростя. Отначало, когато си водех бележки в Клуба на Възнесените Майстори, готвейки се да дойда днес при вас, имах около 42 различни нива, и си помислих, че по – добре за простота да ги филтрирам. Ще възразите ли, ако си хапна тук, докато ние … (той си взима сладка) Искаш ли да опиташ?

ЛИНДА: Не, благодаря.

АДАМУС: М-м. Човешка храна. Интересно, но толкова реална в сравнение с това, което ни предлагат в Клуба на Възнесените Майстори. Много хубава, но …

ЛИНДА: А какво стана с “овеса и меда?“ Изглежда това те възхищаваше повече от всичко.

АДАМУС: Това ми харесваше в последния ми живот. Много ми харесваше…

ЛИНДА: Не ти ли се струва, че това е по – добро?

АДАМУС: Тук има няколко интересни аромата, но нищо приличащо на овес с мед и орехи. Валцуван овес, всъщност. Не само овесени ядки, а валцуван овес. В Клуба на Възнесените Майстори това е може би най – популярният артикул в менюто.

ЛИНДА: (под носа си) Е, разбира се.

АДАМУС: (смее се) Каквото яде Адамус, това ще ядат и всички останали.

ЛИНДА: Съдейки по всичко, ти си единственият, който може да определя менюто.

АДАМУС: Аз управлявам кухнята, затова менюто е такова. Днес има седем различни нива.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Нека започнем с първото.

ЛИНДА: Хм.

1 – Съмнения

АДАМУС: На нашата среща миналия месец говорихме за съмненията. Съмнения. Те са се вкоренили в човешката природа. Те произхождат от ума. Съмненията – това е което използвате, за да регулирате и управлявате себе си. Това е много странен начин, но съмненията в себе си се появяват, когато умът изпраща сигнал за това, че може би правите грешка, умът изпраща сигнал, “Не прави това, което и по – рано, защото по – рано резултатът беше лош.“ Но, знаете ли, умът е много линеен и има работа с голямо количество данни, затова той изпраща тези сигнали. Те произхождат от областта за оцеляване, от аспекта за оцеляване на мозъка – съмненията в себе си – а после се подкрепя от другите хора, които всъщност също сте вие и съмненията се усилват. И в главата ви започва да звучи гласът на съмнението, било то гласът на родителите, вашия собствен, на ваш аспект от миналото, който е преживял някакви трудности. У някои от вас в главата звучат гласове на психиатри или психолози, дори ако вие никога по – рано не сте ходили при тях. Но вие разигравате в ума си този психолог, своя личен психолог, който постоянно се съмнява, постоянно питайки, “Наистина ли искаш да го направиш? Наистина ли се чувстваш така?“ Просто изследвате, подтиквайки и заставяйки ви да се съмнявате в себе си.

Съмненията. Вие нямате този лукс. Не би ли могла да запишеш това, Линда, на своя фантастичен вълшебен таблет, той наистина е потресаващ.

ЛИНДА: Добре, сър.

АДАМУС: Вече нямате лукса да се съмнявате.

ЛИНДА: А съмнението – това номер едно ли е или просто съмнение?

АДАМУС: Вече нямате лукса да се съмнявате.

ЛИНДА: О-о!

АДАМУС: Да. Вече го нямате. Това е игра. Да наричаме всичко със своето име. Това е игра, която се разиграва в ума и в ежедневния ви живот. Вече нямате лукса на съмнението. Няма го. Това е игра, която няма да ви доведе до никъде. Много от вас са запознати с настолните игри. Често в тях вие хвърляте зарчета и се местите по дъската, опитвайки се да изпреварите другите. Ако съмненията бяха настолна игра, нямаше да стигнете до никъде. Просто щяхте да се въртите в кръг. Никога нямаше да напреднете. Никога нямаше да прогресирате. Всъщност, вероятно щяхте да се оттласнете назад в тази жизнена игра на съмнения. Всяко хвърляне на зарчета би било неудачно. Всяко … о, това е прекрасно, Линда. Еха (говори за нейните надписи).

ЛИНДА: Отдавна не съм го правила. Малко съм отвикнала.

АДАМУС: От какво?

ЛИНДА: От писането.

АДАМУС: А, от писането. От писането, разбирам. Просто исках да се уверя, че говорим за едно и също.

И така, ако съмненията бяха настолна игра, и хвърляхте зарчетата, то всяко хвърляне ще бъде неуспешно. Всяка карта, която теглите от колодата, когато дойде време да вземете карта, ще бъде лоша. Съмненията до никъде няма да ви заведат. Каква е ползата от съмненията? Защо ги има изобщо? Както вече казах, те ви карат да се контролирате. Когато се съмнявате, вие поставяте своего рода граници. Изграждате стени. Създавате си кутийка.

Вече нямате такъв лукс. Нямате.

Усетете това за момент.

(пауза)

Внезапно започвате да осъзнавате колко често през деня се съмнявате в себе си. Постоянната серия от съмнения, възникващи у вас ви сдържа. Те ви правят нищожни. Те ви правят много плоски, линейни и локални. Вече не можете да си позволявате съмнения в живота си. Това е лоша игра. Това е.

Никой не ви ги натрапва. У човека не съществува такава централна система за управление, която ви кара да се съмнявате в себе си. Участвахте в игра и сега е време да излезете от нея.

Съмнения. Бих искал да запишеш и това, просто като отделни думи или можеш да ги запишеш като сентенция. Съмнението – е насилник (Линда възкликва). Какво? Не се съмнявам в себе си. Знам думите, които използвам. Съмнението – е лъжец.

ЛИНДА: На същата страница ли?

АДАМУС: Както искаш, скъпа. Това е твоето устройство. Съмнението – е лъжец (той мърмори, докато отхапва още една хапка).

ЛИНДА: Лъжец?

АДАМУС: Трябва да похапна. Това беше дълго пътешествие. Мм. От Клуба на Възнесените Майстори – това е много далеч. Малко огладнях.

Съмнението – е лъжец, и съмнението – е убиец …

ЛИНДА: (възкликва) Еха!

АДАМУС: … на енергията, вашата енергия. Съмнението – е насилник! То е – лъжец. То е убиец на вашата енергия. Точно това прави то. И аз съм щастлив да използвам такива смели думи, защото точно това и прави то. Стига сте се въртел в кръг около него. То е насилник. То насилва вашата енергия. То я краде; карайки ви да се съмнявате в себе си. То е лъжец. То краде от вас. То краде не само жизнената сила от тялото и ума ви, но и вашата истинска личност. То е убиец. То убива истинското Аз Съм, което сте. То убива Мерлин, вълшебника, който сте и вече не можете да си позволите да играете тази игра. Тя приключи.

Всеки път, когато усещате съмнение, отидете отвъд него. Всеки път, когато чувствате приближаването на съмнението, излезте от пределите му. След минута ще подберем думата. Какво е противоположно на съмнението? Ще преминем към това след миг, ще измислим дума и ще излезем отвъд съмнението.

Там на където сме се насочили, няма място за съмнение и ако вие се държите за такива – между другото, преди да продължа, драконът ви помага да намерите съмнението. Ето защо преживяхте някои неща в последно време. Такова чувство, че съмнението се изсипва от мътна помийна яма вътре във вас и точно това става. Драконът ще го намери, защото там накъдето се движим няма място за съмнение.

Може да се каже, че се намираме отвъд рамките. Отиваме в другите сфери. Вървим към истински живот на Майстор на планетата. Това не трябва да се прави със съмнения. А драконът намира съмненията и ги издърпва на повърхността.

Там, накъдето сме се насочили, няма място за съмнения. Те ще ви разкъсат. Те наистина ще ви разкъсат. Представете си космонавт, когото пускат в открития космос и който е взел със себе си в космическата капсула твърде голям товар. Той я е претоварил. Космонавта в последната минута, когато никой не е гледал, е сложил в капсулата си цял куп допълнителни припаси, одеяла, храна, инструменти, комплекти за оцеляване и всичко останало, защото бил наплашен. Той мислел, че те ще му потрябват. Но сега той е в открития космос и неговата капсула е била разчетена за определено тегло, но сега там има излишен багаж. Какво трябва да стане? Това ще разруши капсулата. Тя или няма да долети до местоназначението си, или ще се измести от курса си, или просто ще се разруши на части, ще се разпадне.

Ето какво са съмненията. Това е излишен багаж и защо изобщо сте го взели със себе си, не разбирам, нима вие просто сте свикнали да се съмнявате? Съмненията са като стар лош приятел, който винаги е наблизо, но вие разчитате на него. Ако се намирате в ситуация, когато трябва да вземете решение, трябва да изберете едно от три или четири неща и внасяте съмненията, за да ви помогнат с взимането на решение. Представете си какво калпаво решение ще вземете, основано на съмнения?

Да допуснем съществува възможност за нещо ново, вълнуващо, необичайно, приключенско и ето, идва време да се взима решение, но идва съмнението и казва, “Е не знам дали ще мога да направя това“ или “Може би просто си измислям всичко това.“ О-о! Знаете ли, има само няколко неща, които не ми харесват в Шамбра. За останалото можете да правите каквото си пожелаете. Но не ми харесва, когато произнасяте фразата, “Не зная“ (Линда възкликва). Не казвам, че аз не зная. Казвам, че вие казвате, “Не зная.“

ЛИНДА: Добре. Добре.

АДАМУС: И още, когато просто се съмнявате, когато се съмнявате в себе си. Там накъдето се движим, няма да има място за това. То ще ви разкъса. Излизаме. Излизаме от рамките. Насочваме се към съвършено ново ниво на съзнание и общуване и ако съмнението е ваш компаньон, вие никога няма да се оттласнете от земята. И дори ако ви се отдаде да се откъснете от земята, това няма да бъде приятно.

И така, нека сега да отделим миг заедно с Шамбра от целия свят. Вдишайте дълбоко отвъд рамките на съмнението. В какво се съмнявате? Единственото, в което трябва да се съмнявате е вашата човешка същност. Единственото, в което да се съмнявате – това е съмнението в човешката ви същност, което ви казва да не се замесвате, което ви задържа тук.

Сега, може да имаме дълга, дълга дискусия за съмненията, но всъщност вие не искате да бъде различно. Не искате да грешите или да изглеждате неудачник в очите на другите. Знаете ли, всъщност не е чак толкова лошо във вашите очи, във вашите собствени самовъзприятия да правите грешка. Вие можете да го преживеете. Можете да си кажете, “Е, това беше грешка и всичко потръгна не така както си го мислех. Но всъщност това не беше грешка, затова аз искам да го приема,“ и гледайте как енергията ще продължи да циркулира, да се завръща и това наистина не беше грешка. Това беше просто част от целия процес на преживяване на живота. Изобщо не беше грешка. Ако позволите на енергиите да циркулират и да продължават да се разкриват, ще разберете, че вашата грешка всъщност не е била грешка.

И това, което наистина ви тревожи, това за което наистина мислите – това са другите хора. Беше ли грешка това? Всички ще ви погледнат и ще кажат, “Боже, това беше глупаво. Това беше наистина глупаво.“ (Линда се прави, че плаче) “Защо направи такава грешка?“ И дори ако не ви го казват в лицето, което те правят обикновено, то те мислят за това (Линда продължава да се прави, че плаче), и те говорят за това с другите хора, “Видяхте ли, че Линда …“ Много съжалявам, но днес ще ти се наложи да представляваш цялата публика.

ЛИНДА: О, благодаря.

АДАМУС: “Видяхте ли какво направи Линда? Видяхте ли тъпата грешка, която допусна тя? (тя продължава да се прави, че плаче) Ето какво … (Адамус се подсмихва) Ето какво всъщност ви трогва. Искам да кажа, че в себе си можете да се смирите с някои грешки, когато сте направили нещо глупаво, защото стигате до разбирането, когато наистина вникваме в природата на времето, вие стигате до разбирането, че всъщност не е било грешка. Това е било стъпало. В този момент, когато сте се спънали в този камък, може би не ви е било много хубаво, но от друга страна, това е била важна част от общия енергиен вихър, който в крайна сметка ви служи.

Но после човекът си мисли, “Аха, а какво ще си помислят другите?“ Това е най – сложния въпрос. Това е най – сложния въпрос. Ще повторя, след няколко минути ще стигнем до това, какво да правите ако сте в съмнения. Но представете си живот без съмнения. Говорили сме за живот без прилагане на сила. Сега представете си живот без съмнения.

Нека вдишаме това по – дълбоко.

(пауза)

2 – Време

Номер две. Време. Време – това е увлекателна тема. Времето – това е нещо, за което няма съглашение дори в средите на физиците. Тоест, мислите, че е така, когато ви е на ръката. Но от гледна точка на науката или физиката, то е неопределено. Всъщност то не е реално. Всъщност то е механизъм, създаден от ръцете на човека. Прекрасен механизъм. Това е забавен механизъм, докато не заседнете в него. Тогава той започва да досажда. Става скучен. Той става самата смърт – самата смърт – тъй като болшинството от хората се намират в линейното време, което води от родовата травма към агонията на смъртта. Всичко, което правят те – е да очакват смъртта по времевата скала. Това е печално. Това е много, много печално, нали?

ЛИНДА: Да.

АДАМУС: Толкова тъжно, че това повлия на съзнанието на планетата. Какво пък, ние ще излезем отвъд пределите му. Ще стигнем до разбирането на времето, което наистина ще ви позволи да се намирате във времето и извън него едновременно. Времето ще стане играчка, а не бреме. То ще бъде инструмент. То ще стане това, с което може да поиграеш.

Много от вас в последно време – тоест наскоро … Калдре винаги пита, “Какво значи наскоро?“ За мен това е малко по – различно. Последните сто години са наскоро. В последно време в човешкото разбиране, през последните няколко месеца и особено през последните няколко седмици, усещахте изкривяване на времето. Това побърква. В известен смисъл това е дори весело, но ви побърква, разстройва, ако се опитвате да си вършите ежедневните дейности.

Усещахте изкривяване на времето и това е добре, защото ето какво става. Малко говорихме за това миналия месец, но сега на този път сте не само вие. Тоест не само “вие,“ които се виждате в огледалото всеки ден. Сега имате голяма компания. Имате много приятели, колеги, които сега са част от този път. Те – са вашето минало и бъдеще. Вие носите, може да се каже, техния товар, а също и тяхната радост. Сега носите отговорността за тях върху себе си.

Ето какво става. Линда, ще те помоля да нарисуваш диаграма, използвай за нея целия лист.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Нарисувай нещо като фуния.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Фуния надолу и рисувай красиво, художествено.

ЛИНДА: Аз не рисувам много добре на IPad.

АДАМУС: И в долната част на фунията …

ЛИНДА: Да.

АДАМУС: Всъщност обозначи тази фуния като “Момента сега.“

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Просто “сега“ – така е по - добре. Под фунията човек.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Нарисувай човека с чертички.

ЛИНДА: Ето какво се получи.

АДАМУС: Или войниче или както предпочиташ, но ето го човекът в момента Сега. А сега нарисувай стрелки идваща от десет часа, една идваща от два часа надолу към фунията.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре. Сега на тази от ляво, напиши, “минало,“ а на тази от дясно – “бъдеще.“ Точно това сега става във вашето времево разширение.

Какво става – не с планетата, това е Шамбра – какво става сега – това е миналото, вашите минали въплъщения, дори този живот, миналото се разкрива. То вече не се намира на права линия, но то се отваря и се спуска към вашето Сега. Вашите бъдещи потенциали – това е сложничко, разбирате ли (подсмихва се, опитвайки се да покаже на Линда правилната страна на изображението).

ЛИНДА: Аха!

АДАМУС: Вашите бъдещи потенциали вече не са в бъдещето. Когато ставаме съзнателни за времето същества, вашите бъдещи потенциали се отварят. Бъдещето се отваря, и то също влиза във фунията. Ето защо в последно време чувствате изкривяване на времето. Понякога това е изкривяване на заземяването – свикнали сте към определено заземяване – и сега чувствате такова странно изкривяване, защото се отваряте. Отваряте се към миналото и бъдещето. Те навлизат в Сега. Не само това, но връщайки се към рисунката, отгоре, ето тук – е “душата.“

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: И стрелката отдолу в Сега. И така, душата, и всичко това се спуска надолу през фунията, когато позволявате. Това е физика на позволението. Ето какво става.

Вашето минало се освобождава от закрепването към времето. Бъдещето, в което са всички ваши потенциали, се освобождават от закрепването си към времето. И после душата, Майсторът, всички ваши потенциали, цялата ваша енергия също може да излезе, ако позволявате. Това е своего рода диаграма на Позволението. Ето какво става и всичко това се спуска към вас, човекът на дъното на фунията. Всичко се спуска към вас. Защо? Защото вие помолихте за това, защото вие го искате, защото вие казахте, “Това е животът. Всичко ще завършим. Ще останем тук като въплътен Майстор. Ще осъзнаваме душата.“ И правейки го, това отваря това, което наричате историята от миналото, за която ще разкажа малко по – късно. Но това отваря самата история.

Нищо от това, което някога се е случвало, не е изсечено в камък и не е отлято в бетон. За болшинството от хората всичко е точно така. Такова е тяхното възприятие и те се държат подобаващо. Това е като в случая с Крал Артур, издърпал меча от камъка. Много са се опитвали да го направят до преди Крал Артур, но са претърпели неуспех, а той отишъл издърпал този меч от камъка, което означава, че той се е отключил от времето. Затова вашето минало – с всичко, което според вас, сте направили погрешно, с всичките грешки, които както мислите сте направили, с всичките ви съмнения – внезапно сте се изключили от самото време. Това е грандиозно. Това е невероятно грандиозно, свръхграндиозно, квнтово грандиозно. И в същото време, едновременно се откъсвате от бъдещето, което винаги сте държали в бъдещето, като някъде там, като още нещо, а сега го правите достъпно.

Между другото, всичко това става, така да се каже естествено. Не е нужно да се учите на това. Казвам ви това може би постфактум или може би по време на случващото се. Това не е нещо към което трябва да се стремите. Не е като да излагам какво предстои. Сега се намирате точно тук. Това вече става в живота ви. Аз просто сега се опитвам да ви го опиша със свои думи, но което е по – важно, чрез предаване на енергия.

И така, работата е в това, че времето променя начина по който се движи, то вече не е линейно. То ще остане линейно, ако и когато го изберете, но сега то се откъсва от миналото и бъдещето. А после, едновременно с осъзнаването, че цялата ви душа се влива във вас, в получателя на дъното на тази фуния, в момента Сега. Това е грандиозно. Това е грандиозно. За миг просто позволете и усетете това.

(пауза)

Отделете миг и просто усетете, как всичко това тече сега през фунията във вас. Вашето отворено минало, вашето отворено бъдеще и вашата душа.

Аз говоря за душата. Ще дефинирам душата в “Живота на Майстора 14“, който вече е достъпен в любимия ви магазин на Аления Кръг. Малка реклама, скъпа Линда.

ЛИНДА: Това е доста добра информация.

АДАМУС: Това е хубава – потресаваща информация – и знаете ли защо? Защото това е вашата информация. Разбира се, казвал съм това, озвучавал съм го, но това е вашата информация. Това е през което преминавате. Не бихме правили нищо, ако не преминавахте през него. А после работейки заедно по време на срещите, които наричаме Шоудове, своего рода колективен глас, груповото общуване между всички се превръща в такива неща като “Живота на Майстора“ включително. Но всичко е благодарение на това къде се намирате.

3 – Историята в сърцето ви

Следващата тема, номер три. Истинската история, вашата истинска история, се намира в сърцето. Тя не е в мислите. Това не са данни. Истинската история – съвсем не е в данните.

Гледате историята, да кажем в книгите по история, историята на планетата, историята на вашата страна.

ЛИНДА: Номер три – “История?“

АДАМУС: Да. Вместо “история,“ ще я наречем “Историята в сърцето.“ Да, историята в сърцето.

Гледате книга по история и в нея има много факти и много данни. В нея има имена и дати. В нея има много факти и цифри. Хората са сигурни, че точно това е историята. В известна степен, да, но това е само един аспект, един слой от десетките, стотиците, може би хиляди слоеве от това, което представлява истинската история.

От начало тази концепция е трудна за разбиране и точно тук ви моля просто да я усетите. Някои от вас наистина ще започнат да я разбират. Миналото не е било това, което си мислите или се съмнявате и когато казвам “съмнявате,“ имам предвид вашите съмнения от миналото. Това съвсем не е така.

Обикновено имате набор от опорни точки, които според вас, всъщност съставят миналото и мислите, че то по някакъв начин се пази в ума ви. Имате история. Имате кратко видео, имате снимки, имате спомени, имате емоции. Те не се пазят в ума. Там няма нищо подобно. А къде могат да бъдат? В кои течности на мозъка ви, в кои аминокиселини, в някакви други вещества, които са в мозъка ви? Не, те не са там. Там не се пази нищо.

Всички спомени се пазят в облака, и да, има много точна аналогия между вашите изчислителни системи, които работят с данни и това, как сега ги изпращате в облака. Знаете, че те като правило, не се намират точно във вашия компютър, въпреки че всичко това имитира целия човешки процес.

И така, имате данни и спомени. Те се пазят, съдържат се в облака, но облака го няма никъде. Тоест вие не можете да отидете и да се опитате да го намерите в небето, точно същото е и с Акашовите Записи на планетата или вселената. Те просто са. Те съществуват.

Сега, както беше казано, всичко е вашата история, всичко, което някога сте правили или преживели, всичко, което знаете, всяка мисъл, която е възниквала някога, не се пази в някакво място, но тя съществува. Къде е тя? Тя просто е. Тоест тя е един вид в пустотата, и е невъзможно да бъде намерена. Това е някак странно. Освен това, у всичко има електромагнитни свойства, които могат да бъдат открити и когато бъдат открити, това – в момента върви изследване, но не мащабно – но ще видите примерно след три или четири години, че учените ще успеят да започнат да откриват това, което бих нарекъл своего рода ниши с мисли или ниши с памет до човека или около човека. Всъщност тях ги няма, но е забележимо къде и как ги изтегляте. Това е като входната част на фунията и те притежават електромагнитни свойства. Така че учените ще стигнат до извода, че, поради липса на по – добро описание, около вас има някакво поле от аура и точно там се пазят всичките ви мисли и спомени. Но всъщност това не е така, но точно така можете да ги намерите. Да се върнем на темата.

Истинската история на този, който сте, се намира в сърцето и аз нямам предвид това (физическото) сърце ето тук. Знаете какво разбирам под сърце. Историята във вашите чувства. Тя е във вашето знание. Тя е във вашия гност. А той къде е? Какво пък, той не е в главата и не е във физическото ви сърце. Той просто е. Той е част от всичко, което сте, и съвсем не е задължително да съществува на някакво място, време или материя. Няма нужда от това.

Човешкият ум би искал да мисли, че той съществува някъде, трябва да заема определено пространство и да се намира в определено време, но това не е така. Той няма нужда от това и тук е неговата прелест. Това е свободата. Не е задължително да има ясно определение.

Вашата истинска история – е в сърцето. И, отново, думата “сърце“ означава вашето знание, вашата страст, вашето истинско Аз, както и да го наречете, вашата душа. Ето къде е тя. Работата не е в спомените за това, какво е станало. Всичко това е много изкривено, и аз не мога да дочакам все повече и повече отваряне от Шамбра, от вас, когато разберете, че това е един от тези – как ги наричате – моменти “О, боже мой,“ когато разбирате, “Виждал съм само изопачената версия на миналото си. Затова създадох съмненията, които още повече ограничиха живота ми, които ме поставиха в състояние на затворник и сега излизам от затвора. Сега се освобождавам.“

Вашата истинска история е в сърцето ви. Тя е във вашето знание.

Когато се намирате отвъд рамките на съмнението и казвате, “Аз знам, че Знам,“ когато спирате да се съмнявате в това, което разбирате, спирате да се съмнявате в сигналите, които получавате, когато започнете да се доверявате на комуникацията в себе си, това, което се предава от вашето минало и вашето бъдеще – разбирате ли, комуникацията продължава да няма нужда от доверие. Вие продължавате да чакате думи, но дори когато те идват, вие се съмнявате в тях. Затова, в крайна сметка блуждаете в неведение, че всичко това се случва, че всички комуникации са вече там.

Вие вече сте пробили. Вече сте преминали през цялата история, основана на данни. Но съмнението ви пречи да го разберете. Съмнението ви кара да се преструвате, че това не съществува, че това е просто – вие дори не чувате шума. От време на време – да, понякога, особено когато съвсем сте се отчаяли – може да усетите нещо. Но после, когато се завръщате в рутината си, към ежедневния си човешки живот, вие го игнорирате. Всичко вече е тук.

Вашата история, вашата истинска житейска история, кои сте вие, за удивителното същество, което сте, без това чудовище, убиеца – съмнение, надвиснало над вас, хвърлящо сянката си, вашата истинска история се намира в сърцето ви, а не в данните. Това може да се каже конкретно за вас, но същото може да се каже и за човечеството. Това може да се каже за вашата страна, която и да е тя, каквато и да е била нейната история. Работата наистина не е в данните. За вас лично всичко е в сърцето и вие вече го знаете. Но толкова силно се съмнявахте в това. Затворихте вратата и ние ще я отворим. Ще отворим тази врата, излизайки отвъд пределите на самото време. Това ще бъде много важно – това вече е важно сега – в това, което правим и ще е важно за в бъдеще.

Но тук се изисква голямо ниво на доверие в себе си. Не само на думи, а истинско доверие. Но нека за минута се върнем.

4 – Пробив

Следващата тема. Пробив.

ЛИНДА: Номер четири – пробив?

АДАМУС: Номер четири ще бъде – пробив.

Какво имам предвид под пробив? Хората живеят в кутийки. Те буквално живеят в кутийки, но аз говоря образно. В кутиите има определен комфорт. Има стени. Има под, определена височина. Всички параметри в кутията са определени и това е потресаващо ниво на комфорт, дори ако хората се оплакват за това по цял ден. Те ще се оплакват от живота си. Но аз питам, “ако това не ви харесва, защо нищо не променяте? Ако това не ви харесва, защо не правите нещо друго? Същото казвам на Шамбра – и толкова много са ме критикували заради това, колкото и ме обичат – ако в живота ви има нещо, което не ви харесва, то е там само защото вие получавате нещо от него. Все още получавате удоволствие, опит, ново разбиране, дори ако това е просто страдание, което според вас заслужавате.

Хората живеят в кутии. Те живеят в ограничено възприятие на своята история и историята на планетата. Те се оплакват от стените. Те се оплакват от живота си, но продължават да правят едно и също всеки ден. В това няма никакъв смисъл, защото те обвиняват за това кой ли не. Те винят за това родителите, културата и обществото. Те обвиняват за това, че не ги разбират. Те винят, за това че се отнасят към тях като към малцинство. Те винят за това, че се отнасят към тях като към болшинство. Те винят за това, че са мъже. Винят за това, че са жени, каквото и да било – винят това, което сега е модерно – и това ги държи в кутията.

Колко наистина спират за да се запитат, “Как да изляза отвъд рамките на ограниченията, от които съм толкова уморен? Как да се осмеля?“ А после, те просто мислят за това.

Може би, те мечтаят за това, но после, намирайки се извън мечтата, те продължават да обвиняват някого или нещо. А ако не обвиняват, то в крайна сметка, се оправдават, “Не мога да го направя, докато децата ми не завършат колеж. Не мога да вървя нататък, аз съм им нужен. Не мога да изляза отвъд рамките, докато не се разведа, защото съпругата ми няма да ме разбере. Съпругата ми ще разкаже на адвоката и на съда за поведението ми.“ Всичко това са отлагания. “Не мога да го направя точно сега, защото си търся нова работа.“ Чувал съм ги всичките. Наистина искам да напиша книга “Книга на оправданията – милиард човешки оправдания за това, че не си такъв, какъвто си всъщност.“ Чувал съм ги всичките и нито едно от тях няма сила, освен, “Аз избрах да дойда в този живот.“ Това е единственото оправдание. “Бях достатъчно глупав, за да дойда тук“ или достатъчно мъдър, в зависимост от това, как гледате на това. Като цяло хората живеят в кутии, а сега да поговорим за Шамбра.

У Шамбра ги има същите кутийки. Те са разширили малко своята кутийка. Направили са я малко по – голяма, добавили са малко съзнание в своята леко уголемена кутийка. Но това все пак е кутия. Не говоря за всички, но за болшинството.

Говорите за излизане отвъд рамките. Говорите за пробив. Мислите, че сте метежници, въпреки че изобщо не е така. Всъщност не. Обличате се като бунтари, говорите като бунтари, но бунтарите в кутия си остават в кутията. Да. Така че не си струва толкова да се гордеете с бунтарските си действия, докато не излезете от кутията. Тогава можем да поговорим за това. Тогава ще можете не само да се обличате като бунтари, но ще ви дам значка, значката на пирата, когато излезете от кутията.

Всъщност не искам да бъда високомерен, но искам да ви подритна (Линда въздиша). Това не е лошо. Не, не. Ето защо, ако наистина исках да ви подритна …

ЛИНДА: Имаш предвид физически ритник?

АДАМУС: Да, да. Ако у нас в Комуникационния Център на Аления Кръг имаше ден на ритника, и ми давахте да ви ритна, щеше да има лек ритник за 150 долара и за 250 долара ритник в дупето и шамар в лицето, колкото и странно да звучи, зад вратата ни щеше да има много хора, по протежение на улицата, по целия квартал, може би чак до магистралата. Но точно затова сме тук – да получите ритник. Тоест това е един вид същината на Аления Кръг – да ви срита, нали? Е, нима не искаш от време на време да те подритват?

ЛИНДА: Не.

АДАМУС: Не сега, пред очите на всички?

ЛИНДА: Не.

АДАМУС: Ти представляваш публиката.

ЛИНДА: Не днес.

АДАМУС: Не днес. Виж, добре (Адамус се смее). Не, аз мисля, изобщо, това е отлична идея. Може би това лято ще направим чудесен ден на ритниците, когато ще могат да дойдат повече хора.

ЛИНДА: Ще има ли някакво споразумение за травматизация, което ще трябва да подпишат, за да …

АДАМУС: Ето виждаш ли. Ще прехвърлим отговорността на някой друг, трябва да бъдат информирани, адвокати и тям подобни …

ЛИНДА: Да, изявление за отказ от отговорност.

АДАМУС: Ако искаш.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Но всъщност това, което трябва да подпишат – е съглашение, “Искам, Адамус да ме ритне и аз съм готов да заплатя за това,“ и подпис. Това е пълното информационно съглашение. Добър правен договор.

ЛИНДА: Интересно.

АДАМУС: Да. “Моля Адамус да ме ритне.“ А после ще получите малка значка, като почетен знак. “Адамус ме ритна.“ За още сто долара ще получите снимка от процеса на ритане. Мисля, че това е отлична идея.

ЛИНДА: Какво пиеш?

АДАМУС: Не съм аз … Кери го направи. Вкусът е необичаен, малко землист, от него се носи някакъв рязък мирис. Не знам какво е това.

ЛИНДА: Мери Джейн или нещо подобно? (Адамус се смее; Мери Джейн – е ефемизъм за марихуана).

АДАМУС: И така, да се върнем към беседата. Изхода от кутията.

За да продължим напред, трябва да излезем от кутията. Не можем просто да мислим за пробив или да правим кутията по – голяма. Сложността на изхода се състои в това, че ви спират съмненията. Те ще кажат, “Ще се побъркаш. Те ще кажат, “Какво ще кажат другите хора?“ Те ще кажат, “Ще се загубиш в метафизичния ад.“ Появяват се всички тези мисли. “Какво ако излезеш и никога не се върнеш? Какво ако излезеш и там няма нищо? Какво ако излезеш и изпаднеш от живота по – силно от всякога?“ – измисляте всички тези неизброими съмнения, свързани с излизането от кутията.

Но, скъпи мои приятели, с известно нетърпение съм длъжен да ви кажа, че трябва да излезете от нея. Трябва да излезем. Това означава абсолютно доверие в себе си. Не в мен. Не в някого другиго, а абсолютно доверие в себе си. И дълго преминавахте към този момент и дълго време го избягвахте.

О, и питате, “От какво ще излезем?“ От времето. Това звучи добре, но когато сте точно на границата, когато сте готови да скочите от скалата на времето, това малко плаши. Сякаш скачате с парашут. Скачате в самолета, слагате парашута и когато някоя вечер сте пийнали с приятели в бара, всичко това е звучало като добра идея, но изведнъж се оказвате в самолета, и той излита и се оказвате в един от тези моменти, “По дяволите.“ И ето че сте набрали височина, време е да скочите, оглеждате се и всички ви гледат с думите, “Хей ти какво, изплаши ли се?“ Идва страха, но вие знаете, че трябва да го направите. Тоест не е задължително, но вие знаете, че е по – добре да го направите. Така изглежда пресичането на линията. Същото е и с излизането от времето.

Пробив – това е също така излизането отвъд рамките на ума. Но честно казано, на ума му е все едно, така или иначе. Той ще ви задържа в кутията до тогава, докато искате да сте там и ще ви залъгва. Той ще играе на съмнения. Той ще играе на ограничения. Това е машина, която ви обслужва. Когато той знае, че вие сте истински – не само мрънкате и се жалвате, не само си представяте и мечтаете, но наистина сте готови да излезете от кутията – той ще ви сътрудничи.

Това беше инструмент, който ви държеше в кутията, защото искахте да останете в нея. Това беше инструмент. В известен смисъл той почти се превърна в заклет враг, защото ви задържаше. Това беше притегателна сила и тя използва такива елементи като съмнението, страха, оцеляването и тям подобни. Но когато умът знае, че вие наистина, действително сте готови да излезете от кутията, да навлезете в знанието, да се насочите към други светове, да излезете от рамките, да станете, как да го кажа, многоизмерни, да навлезете в своето истинско Аз, умът ще сътрудничи. Но нито миг по – рано. Не очаквайте, че той ще започне да се предава. Веднага след като леко се покажете, скочите от самолета, той ще превключи и ще ви позволи да се движите. До тогава, докато не направите последната крачка, умът ще се опитва да ви защити и да ви задържи.

В излизането от кутията, може би най – страшното е, че ще се побъркате. Какво е безумието? За мен, безумието е – да оставате в кутията, знаейки, че сте в кутията, знаейки, че можете да излезете във всеки момент, но знаейки че в нея е толкова комфортно и че оставайки в нея, вие участвате в тази голяма игра, играта на съмнение.

Искам да кажа, че е време да се излезе отвъд рамките и наистина да го направите. Отвъд рамките, отвъд ограниченията на физическата реалност, защото те всъщност не са истински, те са нереални. Това е част от играта.

Дойде време да излезете от кутията и да не чакате, докато го направи някой друг. Това е още едно сериозно оправдание, което много от вас имат, “Добре, ще почакам, докато го направят другите Шамбра и ще видя дали ще продължат да съществуват след това.“ Сега, Шамбра. Време е. Не трябва да полагате никакви усилия. Просто позволявате. Не трябва да правите никакви определени упражнения, да пеете или нещо подобно. Просто позволявате и това ще се усеща странно. Отначало ще се усеща много, много странно. Но след това, когато преминете през първоначалното усещане за странност, ще бъдете завладени и изумени колко естествено е това.

Сякаш преминавате през този начален коридор, където всичко е просто странно, нарушено, изкривено, хаотично. Това е като преминаване през някакъв междуизмерен хаос. И какво правите по време на този хаос? Вдишвате дълбоко. Не се страхувате. И след този коридор на хаоса внезапно възниква потресаващо усещане за естественост.

Някои от вас точно сега питат, “Това прилича ли на процеса на смъртта?“ Процеса на смъртта прилича на този, но тук вие не умирате. В процеса на смъртта умирате. Процесът на смъртта е такъв: когато вие напускате физическата реалност и се завръщате в естественото си състояние, възниква своего рода коридор на объркването, а след това усложняването от така наречените Околоземни Сфери. После в процеса на смъртта вие излизате от тях и някак започвате да си спомняте естественото си състояние.

Когато навлизаме в режим на пробив, излизайки от линейната локална ментална реалност, това е странно чувство и после изведнъж то внезапно се променя с всеобхватно усещане за естественост, за завръщане към естественото състояние. Оглеждате се натам от където току - що сте дошли и си мислите, “Ето кое беше странно. Ето кое наистина беше странно.“ Можете да се върнете в странното състояние по всяко време, когато поискате, и така бих искал да го наричам от тук нататък, просто странно човешко състояние, умствено и линейно. Можете да се върнете в странното състояние по всяко време, когато пожелаете или можете да бъдете в своето естествено състояние или можете да бъдете в двете състояния едновременно.

Сега става нещо феноменално потресаващо. Не знам дали остана незабелязано за някого от вас, но това, което сега става на планетата е просто удивително. Сега не искам твърде много да говоря, защото планирам да разкажа за това на предстоящия ъпдейт на ProGnost. Говорим за умението да се живее странен живот, това човешко състояние и умението да се върнете към естественото си състояние, кои наистина сте и да имате възможност да се намирате тук и едновременно там. Не е или/или. Ще можете да бъдете и тук, и там, или някъде едновременно.

И така, какво става с физиката на планетата и особено в областта на квантовите компютри? Буквално в резултат от това, което правите – и аз сега не обобщавам; говоря за буквални резултати от това, което правите, това, което правим тук с “И“ – сега “И“ се появява във физиката. Оказва се, че в квантовата обработка на данни може – не съм много запознат с компютрите, гледам енергията и се опитвам да ви я предам с думи – но се оказва, че това не са вече само единици и нули. В квантовите компютри е възможно и едното и другото. Можете да бъдете в “И.“ В момента, това, което те наричат много крехко състояние, но те се учат да работят с него, когато са нула/едно/и – едновременно. Можете да бъдете нула, единица или можете да бъдете “И.“ Този процес просто следва съзнанието и наистина се проявява нещо съвършено ново, квантовите изчисления, които ще бъдат стотици, ако не хиляди, може би даже десетки хиляди или милиони пъти по – ефективни от колкото настоящите и много по – безопасни. Сега просто трябва да измислите няколко различни начина за предаване на данни.

Скъпи мои приятели, погледнете за миг паралела между това, което правим и след това което се проявява. По – рано това отнемаше 10,20,30 години. Сега това, което правим, се появява след година, може би след две, но сега сроковете са много свити. Вие навлизате в “И.“ Ние правим пробив, но все още можем да се намираме в странното човешко състояние на битие.

Нека дълбоко да вдишаме.

Това не е към което се стремим или казваме, “Ще бъдем там след година.“ Вие преминавате през това точно сега. Аз просто обобщавам това, през което преминавате.

5 – Противоположност на съмненията

Следващата точка в списъка ни. Изглежда ще бъде петата.

ЛИНДА: Да, сър.

АДАМУС: В края на краищата, кое е противоположното на съмненията? Вие добре познавате съмненията. Те са близък приятел. Това е приятел, който идва постоянно, за да заеме пари, време, енергия и всичко останало и никога не ви ги връща. Противоположното на това. Това е дума – ще я произнеса по букви, Линда.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Това е т-р-е-с-о-р-т тресорт. И над буквата “е“, сложи ударение. Тресорт.

Говорихме за подобен термин в Кихак, тресор без “т.“ Трезор - това е френска дума, означаваща съкровище, тресорт - това е вариация на думата трезор, но с “т,“ което означава “без съмнения.“ Без съмнения. Това означава да намерите истинското съкровище - да се доверите на себе си веднъж завинаги, безусловно. В безусловно доверие към себе си и завръщане към естественото състояние, има съкровища, които човешкият разум не би могъл сега да постигне. И когато говоря за съкровища, аз нямам предвид злато, сребро, рубини и диаманти, но те са прекрасни. Говоря за съкровищата на вашето Аз, когато се завръщате към своето естествено състояние на битие, все още намирайки се на физическо ниво. Тресорт.

Когато се сблъсквате със съмнение, излизайки от кутията - и отново, ние не строим кутията с по - голям размер, приключихме с това; ние правим пробив, излизаме от кутията - и вие се приближавате към тази критична точка, към скока от самолета, приближавате краят на скалата, към тази критична точка, където усещате вътрешно безпокойство и дишате дълбоко, усещате съмнение, което се опитва да ви върне назад, опитва се да каже, “Не го прави. Не излизай от кутията. Кутията е доста симпатична. Можем да почистим кутията. Може да купим още нещо за да я украсим, но не излизай. Не излизай, защото с теб може да се случи нещо ужасно.“ В този момент вие вдишвате дълбоко и усещате връзка с енергията на това, което е във вас - тресорт. Това съкровище е доверието в себе си. Вие не играете интелектуални игри представяйки си, “Какво ще кажат другите хора?“  Не мислите, че ще спрете да съществувате или нещо подобно.

Тресорт - това е вашия скиптър. Тресорт - това е съкровището, което се намира във вас и то идва чрез доверието.

Сблъсквате се със съмнението относително тогава, когато продължите в това пътешествие - отвъд пределите на времето, отвъд пределите на линейните, менталните данни, отвъд пределите на това, отвъд начина по който историята ви се дефинира в момента - когато излизате отвъд пределите на своето естествено състояние, това е тресорт. Усетете това за момент.

Tresor в превод от френски означава съкровище. Тресорт - това съкровище е доверието към себе си.

То ще ви е нужно. Ще го поискате. Ще стигнете до този етап в живота си, когато ще разберете, че това е решаващ момент. Вие знаете, че се приближавате към точката на изход от кутията. Кутията ще остане ако решите да поиграете с нея, но сега става дума за изход от нея. И ще се срещате със съмненията. В живота ви ще има такъв опит, когато или ще ви поглъщат, убиват и насилват самите съмнения, или трябва просто да изберете доверието, което е у вас. Това вече няма да е просто мисъл. Доверието не е локализирано никъде. То е вродено, присъщото ви доверие. Това - бих казал - е вътрешната честност защото знаете, че това е правилно. Стигате до точката тресорт, всички съкровища са ваши, кутията просто се разпада и вие излизате.

Отначало изглежда малко странно, но накрая излизате. Вече не се определяте нито от времето, нито от историята си, нито от физическото си тяло. И точно тук може наистина да започнем работата със Свободно Енергийното Тяло. Вие знаете, Шамбра, през цялото време питате, “Кога ще се заемем със Свободно Енергийното Тяло?“ Когато наистина излезете от кутията, защото в противен случай вие се самозалъгвате. Вие се преструвате, че отричате своето физическо тяло. Играете вътре в кутията и в крайна сметка нищо не излиза. Но докато излизаме от кутията с тресорт, с абсолютно доверие към себе си - не с недоверие към нещо, дори към мен, но с абсолютно доверие към себе си - тогава вие придобивате съкровище.

Нека дълбоко вдишаме тресорт.

Това е доверието в себе си. То не е задължително да идва от ума. Не трябва мислено да повтаряте, “ Доверявам се на себе си. Доверявам се на себе си.“ Просто е така. Просто се доверявате.

Не е нужно много говорене. Не е нужно много ментални клишета. Не е нужно да правите никакви позитивни утвърждения. Не са ви нужни тези плакати, които у някои все още висят по стените, плакатите на оптимизма. Свалете ги.

Тесорт. Той е вътре във вас. Той не е плакат на стената. Не е стикер.

Доверете се на себе си. О, знаете какво е. Имате такова вдъхновение, знание, подтикващо ви да направите нещо, да отидете някъде, където и да било. После идва съмнението, този убиец, този лъжец и го краде от вас. Ето кога взимате скиптъра и усещате тресорт. Това не е просто дума, това е енергийна комуникация, която постоянно се излъчва, излиза от душата ви. Тресорт.

И тогава вашето минало, вашето бъдеще и вашата душа навлизат в момента Сега, и те подкрепят всичко, което се случва. В кутията има един малък недостатък и това е съмнението. Но този недостатък така ви увлича, просто дребен недостатък. И тогава вие взимате скиптъра - тресорт.

Усетете това за миг. Усетете го.

(пауза)

6 – Самота

И  нашата следваща точка в списъка, която трябва да разгледаме.

Вие преживявате всичко това и аз зная, че то беше вълнуващо и сложно или има още нещо, което сега се случва и което някои от вас наистина преживяваха в последно време. Това е сложно. Това е самотата. Самотата. Това е част от процеса на пробива. Това е част от излизането от кутията. Мислехте, че вече познавате самотата и изведнъж тя се усеща по съвсем нов начин. Тя примамва. Тя има почти гравитационното привличане на масовото съзнание и някои от аспектите на вашето минало.  

Когато пускате своето семейство, своите предци, възниква самота. Когато се освобождавате от масовото съзнание, възниква самота и някои от вас казваха - и аз разбира се мога да се съглася с вас, “Аз просто искам да остана сам.“ Има разлика между това да бъдеш сам и ужасната самота.

В основата на случващото се лежи това човешко Аз, с което се отъждествявате, човешкото Аз, което беше единственото, което наистина знаете за себе си, дори ако то се трансформира, някак напуска - всъщност не е така, то просто се развива - и изведнъж възниква самотата. Нямате семейство и приятели, не се чувствате като част от масовото съзнание и внезапно изглежда, че дори собственото ви човешко “ аз,“ напуска, възниква непреодолимо чувство на самота.

Това е просто част от процеса. Не се разстройвайте. Ще премине. Това е преход от това, къде сте били, кои сте били, към това, което сте станали сега. Усещане за пълна самота.

А заедно с нея и копнеж. Копнеж. Може би трябва да се върнете към семейството и приятелите си, към бившия си партньор. О, клатите глава в знак за отрицание. Да се върнете към това, което е било, към комфорта на социалните клетки, семейните клетки.

Знаете ли, болшинството от вас си тръгнаха не от злоба и гняв. Вие просто знаехте, че е време да си тръгнете. Знаехте, че е време да разчупите множество стари шаблони и връзки. Не само за вас, но и за тях. Вие не си тръгнахте, защото ги ненавиждахте. Имахте осъзнаването, че трябва да вървите, заради нещо свое. Трябваше да си тръгнете от стадото, за да намерите това, което наистина се опитвахте да намерите.

Трябваше да си тръгнете от всички, защото имаше твърде много шум, объркване, осъждане и твърде много ограничения. И така и направихте, но тогава не знаехте: красотата на това, което правите и това, което правите сега е в това, че вие се освобождавате, но в крайна сметка освобождавате и тях. Точно сега те не го разбират и не го знаят, но в крайна сметка вие счупвате оковите, няколко брънки тук и няколко брънки там, но много скоро започва ефекта на доминото. Всички брънки започват да се чупят, отначало в рода ви, а после в наследствената линия на миналите ви животи, а после този процес преминава в масовото съзнание. И тези, които са готови да бъдат свободни, наистина свободни, просто излизат от оковите.

Но да се върнем към самотата. Да, има дни, когато се чувствате много, много самотни и когато излезете от кутията, си мислите че сте единствените, които са го направили. Ще откриете, че това не е така, но отначало си мислите, че сте единствените, които са излезли и мислите, че може би сте се изгубили в някаква самотна реалност, където сте само вие. Но тук ги няма дори тези “вие,“ които сте били по – рано, човешките “вие.“ И въпреки че в някакъв момент можеше да си помислите, че това ще ви донесе чувство на възторг и удовлетворение, вие сте в собственото си пространство. В своя суверенитет. Може да си помислите, че това е повод за празник, но изведнъж възниква дълбока самота. Това също ще премине. Всичко това е просто част от процеса на придобиване на вашия суверенитет.

После ще разберете, че никога, никога няма да бъдете самотни. Ще осъзнаете красотата на вашите аспекти, които сега представляват сенки, всички ваши минали животи, всички бъдещи потенциали и всички други одушевени същества, но на съвършено друго ниво.

Нека дълбоко вдишаме това.

Когато дойде самотата, моля ви, бъдете в нея. Преживейте я, а не се борете с нея. Не се опитвайте да намерите изход, а да се потопите в самотата, защото там има съкровище.

Нека вдишаме дълбоко и да интегрираме всичко това в мераб.

ЛИНДА: (шепнешком) Номер седем?

АДАМУС: Мераб.

ЛИНДА: Ой!

АДАМУС: Седем, мераб.

ЛИНДА: Ура!

АДАМУС: Какво? Това не е ли отделна тема?

7- Мераб – Среща в съня

Нека включим музика и да вдишаме дълбоко.

Днес поговорихме за много.

(музиката започва да свири)

Всъщност не беше чак толкова дълго, нали? За много поговорихме, но то може да се усеща като няколко минути. О, някои от вас казват, че се усеща като няколко дни.

Сега се случва толкова много. Темпа е много, много бърз. Невероятно бърз. Понякога безумен.

Повече от когато и да било говорим, срещаме се, както и да го наречете, по време на сън.

Понякога минаваха месеци, преди да вземете участие в една от тези срещи. Това е просто друго ниво, друго измерение, друга реалност. Понякога не идвахте с месеци, но в последно време станахме много заети.

Всичко става толкова бързо.

Предната вечер имахме голяма среща. На нея имаше буквално 8000 Шамбра. За такава среща няма нужда от никакво пространство, затова не се притеснявайте. И в нашето измерение няма COVID, затова не трябват маски за лице.

Всички ние се събрахме, просто за да бъдем. Нямаше дълъг списък с лектори. Това беше просто време, да бъдем заедно, за да разберете, че не сте сами, да бъдете в компания, просто да осъзнавате или да си спомните, защо сте тук.

О, на тези срещи няма дълги лекции. От време на време говоря аз. Там беше Кутхуми. Той разказа няколко анекдота. Той един вид прави загрявка преди мен. Не му харесва, когато говоря така.

Говорихме за същите неща, за които говорихме днес, защото точно там казахме, “Ето за какво трябва да поговорим. Ето седем теми, седем точки, които трябва да чуе човекът. Ето какво трябва да предадем енергийно.“

Вие отделихте същината. Аз отидох по – далеч и намалих списъка от 50 само на седем. Но ако усетите, какво се предава всъщност, то ще видите хиляди и хиляди нива. Седем озвучени точки, но хиляди нива на енергия.

Кулминацията на тази среща, на която имаше толкова много Шамбра, кулминацията стана това, че това е самия Път. Много се отделиха. Групата се съгласи с това, че това беше труден път в много, много смисли, но ние стигнахме до тук точно заради това.

Тази среща беше своего рода Повратен момент, за да преминем към следващия етап на това, което правим или да забавим темпото, да си позволите да наваксате, да интегрирате всичко случващо се. Шоудовете може би са станали просто повторение на това, което вече беше казано. Нямаше нищо ново. Просто още една възможност да си позволите всичко да попиете, приемете.

От повече от 8000 Шамбра, дошли на тази среща в състояние на сън, всъщност само шест не искаха да се движим бързо и вероятно това не беше някой от вас, който гледа сега. Всички останали казаха, “Да, това е Пътя. Ето за какво сме тук.“ И въпреки че понякога им е много трудно да носят всичко това в себе си, бързо преодоляват всички тези промени, това също така е и вашата страст.

И вие казахте, “Адамус, разкажи ни за това, което говорихме днес, на срещата в съня. И докато говориш, докато Калдре канализира, ние ще насочим енергията си от сънното състояние в този юнски ден, в юнския Шоуд 2021 година. Ще насочим натам нашата енергия. Ти ще произнасяш думите, Адамус. Ще бъдем 8000 души. Ето защо сме тук. Няма да се забавяме. Няма да намаляваме оборотите.“

Ето какво направихме днес тук.

Енергиите на този Шоуд ще продължават да живеят още дълго време. Той няма да свърши. Енергиите ще продължават да нарастват, да се отварят както и във всеки друг Шоуд, във всичко, което правим заедно.

Можете почти да усетите тази библиотека, която сме създавали заедно в продължение на много години и дори когато бяхте с Тобиас, цялото съдържание, всички материали сега живеят, вибрират, растат. Те са в тази библиотека. Това е нещо като инкубатор, те просто продължават да растат и растат.

И на нашата среща в съня, вие казахте, 8000 души, “Не, няма да се забавяме. Това е пътя.“ И аз мога да усетя определено ниво на безпокойство, трепет и съмнение. Усетих го и зная, че го усещахте тук в последните няколко дни.

Точно тогава казах, “Разберете, че каквото и да стане, аз знам, че всичко ще се получи даже по – добре, отколкото можете да си представите. С каквото и да сблъскате, каквото и да преживеете, просто помнете, че всичко е наред в цялото творение.“

С това, Аз Съм Адамус, дошъл от нашата среща в съня само преди няколко нощи.

Благодаря.