МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 8 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 1 май 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Алоха! Скъпа Шамбра, Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Усещам как се събирате по целия свят. Бидейки тук, на директното излъчване точно сега, или някога, както бихте казали вие – в бъдещето, всъщност ние оставаме в настоящия момент. Може да се присъедините след седмица, дори след година, след десет години, а ние продължаваме да сме в настоящия момент. И в това е една от прелестите на Етърна – да бъдеш извън времето и във времето, можете да бъдете и там и там.

Вдишвам дълбоко, чувствайки всеки от вас, през какво преминавате, с какво се сблъсквате в живота си. И знаете ли, аз разбирам, че понякога е трудно да се усмихвате. Хех! Аз се усмихвам. Не защото ми е все едно, не че съм равнодушен. Аз зная, че това е трудно, сложно, но също така зная, че това време ще бъде за вас най – незабравимото, най – незабравимото. И аз зная, че ще се справите, така че знаейки, че ще се справите, знаейки че ще стигнете до Реализацията, знаейки че ще останете на планетата тук много, много години, аз мога да се усмихна. Мога да бъда щастлив.

Умолявам всички вас да се насладите на моментите, в които се намирате в момента. Дори тъмните времена, дори когато е тежко, дори когато ви е безумно скучно, дори когато сте нетърпеливи, умолявам ви просто, по дяволите да получавате удоволствие от това. Не искам, после да дойдете при мен и да кажете, “О, Адамус, жалко че не ми каза да се наслаждавам на това, което преживявам,“ тъй като това е нещо горчиво – сладко, а горчиво – сладкото може да бъде доста приятно на вкус.

Понякога има тенденция да се концентрираш само върху нещо сложно, да се вълнуваш, да се съмняваш и така нататък, но … ще ви разкажа за това по – късно – нямате вече лукса да го правите повече. Така че можете да се наслаждавате на всеки момент, който преживявате. Да, понякога е трудно, когато се налага да си имате работа – чувал съм как разговарят Линда и Калдре – да си имате работа с определени служители, да си имате работа с властите и данъците. Зная, че понякога това е много сложно и тежко, но, наистина, наслаждавайте се на това време. Наистина си позволете, обещайте си да получите удоволствие от това.

Настоятелно препоръчвам на всеки от вас да си води някакъв дневник или записки. Просто кратки отметки за себе си. Това не трябва да бъде нещо уморително, просто кратки записки, поне няколко пъти в седмицата и после ще ги погледнете и ще се усмихнете. Знаете, когато гледате снимки и в момента, когато е правена снимката, може да не сте били в добро настроение. Може да сте изглеждали зле или така да смятате. Може би нещо ви е дразнело. Може да сте се пукали по шевовете. Но след години гледате тази снимка, и тя предизвиква на лицето ви широка усмивка. И преди всичко виждате колко далеч сте стигнали. Виждате красотата на момента, въпреки всичките му проблеми; виждате красотата на този момент и това сгрява сърцето ви. Това е все едно да пътешествате – да си пишете бележки или да си рисувате малки картинки. Това също ще свърши работа. Но ще се обърнете назад и ще разберете, че това е било най – скъпоценното – и може би, най – трудното, но и най – скъпоценното – време за всичките ви животи.

Минали животи и мъдрост

В този живот вие носите не само своята печал. Искам да кажа, че когато достигате в този живот до Реализацията си, това връща у дома всички аспекти. И понякога аспектите са раздразнени, понякога откровено се ядосват, понякога изглежда, че са настроени против вас, но сега вие ги връщате у дома. Така че вие носите и този товар.

Имате още и тежестта на миналите животи, които всъщност в известен смисъл, представляват аспекти. Тъй като тяхната история още не е написана, и всички те още не са завършени. Не. Сега те се променят. Те в този живот преживяват метаморфоза поради това, че вие в този живот избирате своята Реализация. Така че всъщност тези животи се променят. И това, което изглеждаше като кораб, който се движи в една посока  живот и изглежда че се е насочил в  тази посока през този живот, сега променя курса през този живот.

Ще го кажа по друг начин: живота – е кораб, движещ се по своя курс, преминаващ през своите преживявания и завършващ на определено място в своята смърт. Но сега има втори кораб, и той върви по друг курс, и този курс – е Реализацията в този живот, което може да се усеща от самия човек от този живот. Той изведнъж усеща, че нещо се променя и се раздвижва, но той не знае какво точно. Той не го разбира, но внезапно чувства, че се намира на съвършено нов път.

В известен смисъл той наистина преживява всичко по различен начин. Този живот от миналото има свой път, който е поел, но сега той поема няколко пътища. Той изживява неща по няколко различни начина наведнъж – вече не само линейно, всъщност сега многомерно, по различни начини – и този живот може да усети, че нещо се случва. Този живот знае, ами, той може би си мисли, че това е влиянието на ангелските същности, или Бог или нещо някъде там, но изведнъж му се струва, че се събужда, сякаш променя собствения си курс.

Този живот понякога се плаши, сънува странни сънища за това, което става с него. Той е объркан и в този живот няма с кого да поговори. Но той също така знае, че точно сега на ниво душа става нещо монументално, променящо самия ход на събитията. Ето какво става. И вие носите този товар, но в същото време това е красота.

Спрете и помислете за миг, колко е прекрасно това, че можете да преминете през своето пробуждане към въплътеното си майсторство, към своята Реализация, в същото време по което всички минали животи променят самия ход на живота си. О, да, понякога всичко, през което преминавате, изглежда много бавно, сякаш вървите през кал или нещо подобно, но вие имате всички тези минали животи. За миг се потапяте в тях и усещате епичната природа на това, което преживяват те, а после като избран да се възнесе за всичките си животи вие разбирате, осъзнавате красотата на този момент. Става дума не само за това, че в този живот вие се вкопчвате, борите се и се опитвате да постигнете Реализация. Става дума за съвсем друго нещо. Става дума за еволюцията на всички останали животи. Става дума за трансформация на ниво душа, трансформация на вашата мъдрост, получаване на мъдрост.

Мъдростта просто се влива в душата, и тази мъдрост сега е достъпна за вас.

Това е разкриване на потенциали, които никога до сега не са били забележими, разкриване на потенциали, потенциали върху които беше хвърлен воал, върху които беше хвърлен воал в миналите животи, а сега това прилича на ново ярко слънце, осветяващо гората от потенциали, всичко, което можете да изберете. Точно сега става това. И сякаш сега вашата енергия вместо да бъде нечия чужда, нечия далечна, нечия непозната, тази енергия сега се преустройва, за да ви служи.

Ето какво става и точно затова казвам, моля ви, моля ви, заради мен и заради вашите истории, когато попаднете в Клуба на Възнесените Майстори, наслаждавайте се на всеки момент. Вкусете това, което бихте нарекли добро или лошо, защото в крайна сметка ще разберете, че това не е било лошо време. Просто в живота ви понякога се случваха  неравномерни промени. И както знаете всичко това се случва благодарение на едно прекрасно нещо, което аз наричам позволение. Зная, че сте уморени да слушате думата “позволение,“ но ще продължавам да говоря за това, докато наистина не позволите.

Позволение

Всичко, което се случва с вас сега е естествено. Не човекът осъществява Реализацията. Човекът може да избере да я преживее, но човекът не я осъществява. Вие сега, включително и изпълването на живота ви с мъдрост, всичко, което правите, всъщност зависи от позволението. Позволение. Не е нужно да работите върху позволението. Вие просто позволявате. Това е естествено. Всичко, през което преминавате, е естествено. Във всеки случай рано или късно ще достигнете целта.

Позволявайки, вие всъщност се съединявате с душата си и позволявате трансформациите, които вече се случват – не защото много сте мислили за тях и не защото много сте медитирали. Просто защото, позволявате. И просто заради демонстрацията, която направих на скорошната ни среща с Шамбра – колко е приятно отново да бъдеш с Шамбра – ето какво направих на скорошната ни среща, за да ви помогна повече да разберете позволението. Аз помолих да ми дадат реквизит (Адамус вади чадър).

Ето колко е просто (Адамус разтваря чадъра). Не позволение. Не позволение. (после свива чадъра) Позволение. Позволение.

Нямате вече нужда от чадър над главата си. Нямате нужда да се ограждате от самите себе си. Вие държахте този чадър (отваря чадъра) вече много дълго време, защитавайки се дявол знае от какво, защитавайки се от енергията, която както мислехте се намираше някъде другаде, принадлежеше на нещо друго, защитавахте се от собствената си душа, от човешкото съзнание, прикривахте се, за да не ви забелязват.

Позволение – ето така (затваря чадъра). Този чадър вече е ненужен (хвърля чадъра), просто позволявате. Ах, да, ще се почувствате уязвими. Уязвими към какво? Само към себе си, само към душата си, към собствената си енергия. Изхвърляте чадъра и си мислите, “Е, сега ще ме завали. Вижте как ме нагласи Адамус. Ще вали, ще има гръм и мълнии.“ Този дъжд – всъщност не е дъжд. Това е само вашата гледна точка. Този дъжд – всъщност е мъдрост, която идва към вас от облака на вашата душа. Дъжда – това всъщност е енергия, която изначално ви принадлежи, а сега тя се освобождава. Но когато попада върху вас, тя не е хладна и мокра. Тя е топла и прилича на прекрасно одеяло, което ви обгръща и успокоява.

Когато започне да вали, това, което според вас е било дъжд, стигате до разбирането, “Всяка капка – това е просто потенциал на това, което мога да изпитам в живота.“ Тогава разбирате, че това всъщност не е дъжд. Това е вашата душа, вашата божественост, идваща при вас в тази човешка триизмерна реалност. Това е вашата мъдрост, вашата енергия и вашите потенциали. Това е Майсторът, който идва и изведнъж разбирате, “Това не е дъжд, това всъщност са лъчите светлина идващи от мен към мен. Всъщност към мен идва моето минало и бъдеще и сега всичко това се събира тук.“ И започвате да осъзнавате, че много дълго време смятахте това за дъжд, опитвахте се да се защитите, да се заградите. За да се защитите, вие създадохте завесата, а сега вдишвате дълбоко, хвърляте чадъра и позволявате. И когато позволите, перспективата се променя.

Това, което преди беше подъл гръмотевичен облак, сега можете да възприемете като топлина, комфорт и състраданието на собствената си душа. Това, което смятахте за капки дъжд, хладни, пронизващи тялото ви с помощта на вятъра, са само лъчи от вашата собствена светлина, идваща тук за да бъде с вас. Ето какво значи позволение. Ето какво значи да махнеш чадъра. Това е позволението да вдишаш дълбоко и да се разкриеш за самия себе си. Ето това е позволение.

Не е нужно да чертаете маршрут. Не е нужно да го разбирате логически. Не трябва да разсъждавате за това как става всичко това. То ще стане. Нужно е само да усетите тази красота. Да, понякога има трудности, но това също е прекрасно. Трябва само да позволите и да го преживеете. Ах! Възможността да го осъществите, осъзнаването на това, което преживявате в момента, изпълва душата ви с радост. Ето колко е дълбоко това. Ето какво е Майстор. Хм.

Нека за миг усетим това.

Да, това много, много ме вдъхновява. Вдъхновява ме, защото аз ви наблюдавам. Наблюдавам как се трансформират вашите минали животи. Те вече никога няма да бъдат същите. Наблюдавам, как дори това, което може да се нарече бъдещ живот, който всъщност не е бъдещ, как се трансформира той. Сега всичко се събира около вас в този живот, и понякога не забелязвате това. Не обръщате внимание. Съмнявате се в себе си. Питате се какво трябва да направите. Строги сте към себе си. Питате се къде е вашата страст, защо нещо не се получава – защото не се намирате в  този прекрасен момент на божествен опит, когато всичко това става около вас.

Не правете историята си, която ще разказвате в Клуба на Възнесените Майстори, не я правете такава, “Представа си нямах какво става. Бях толкова изгубен, че дори не знаех, какво става, а после всичко се случи и тогава разбрах.“

Направете историята си такава, “Осъзнавах всеки момент от своята Реализация, своето майсторство, пребиваването ми на планетата като въплътен Майстор. Аз изцяло осъзнавах своята енергия, своя потенциал и своята мъдрост.“

Нека хубаво и дълбоко вдишаме това.

Това много ме вдъхновява. Не мога да дочакам да се върна в своята аудитория, когато ще бъда лице в лице с вас. Тоест, сега мога да бъда един вид лице в лице с вас (приближава се до камерите), но аз искам, това да стане физически. Ах! Добре.

И така, здравей скъпа Линда от Иса.

ЛИНДА: Здравейте, сър?

АДАМУС: Как върви при теб?

ЛИНДА: Доста добре.

АДАМУС: О-о-о!! (Линда се киска) Е, по дяволите! Какво каза току – що?

ЛИНДА: Отлично. По – добре не може да бъде.

АДАМУС: Добре. Ех, не трябва да казваш само “много добре.“ Не ми харесва “много добре,“ харесва ми “великолепно.“ Защо не? Можеш ли да кажеш това?

ЛИНДА: Великолепно!

АДАМУС: Благодаря. Да. Господи, погледна ме сякаш, “Какво? Те не очакват нищо по – малко от това.“ Благодаря ти, че си великолепна.

Енсинхронизация – физиката на потока

И така, преди да продължим нашата днешна беседа, нека малко поговорим за това, което обсъждахме на предишния Шоуд. Говорихме за това, да се енсинхрониизраме – e-n-s-y-n-c – да се енсинхронизирате със самите себе си. Това означава синхронизация с вашата енергия. Настъпва момент, когато енергията вече не е някъде там. Тя цялата е тук (показва себе си). От начало тя изглежда непозната. А после разбирате, “Не, дявол да го вземе, тя е моя, и аз я позволявам. Пускам чадъра и … знаеш ли от какво имаме нужда, скъпа Линда?

ЛИНДА: От какво сър?

АДАМУС: Трябват ни Шамбра – чадъри, нещо такова в червен цвят.

ЛИНДА: Разбира се. Какво още?

АДАМУС: Ярко ален цвят, и може би на тях трябва да е написана думата “Шамбра,“ защото Шамбра може да тренира вкъщи …

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: … с чадърите си.

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Да. Добре.

ЛИНДА: Да.

АДАМУС: Знам, че си във възторг от това.

ЛИНДА: Да, записвам си.

АДАМУС: Добре. Ти не записа, направи се, че пишеш. Всъщност не пишеше. Чадъри Шамбра, каква отлична идея. Защо не го измислих по – рано? Така …

ЛИНДА: Как ще ги разпространяваме?

АДАМУС: Аз не … това не е мой проблем. Това, знаеш ли … измисли го. Позволи (Адамус се подсмихва). Не зная. Ой! Не трябваше да го казвам.

Нека продължим напред, докато не са ме хванали. Чадър Шамбра. Къде е шапката “Не зная?“ Сигурно си я оставила в Колорадо. Да продължаваме напред.

ЛИНДА: Не съм казвала “не зная.“

АДАМУС: Не, аз казах, “Не зная.“

ЛИНДА: Ой.

АДАМУС: Ти не ме хвана. Но снимачната група забеляза. Всички те ахнаха. Двама паднаха в несвяст.

ЛИНДА: Старая се да се отнасям с теб търпеливо.

АДАМУС: (подсмихва се) Опитваш се да бъдеш търпелива. Това е трудно.

ЛИНДА: На моменти.

АДАМУС: Наистина ли?

ЛИНДА: От време на време. Ти започна да се държиш много по – добре.

АДАМУС: За Калдре ли говориш или за Адамус?

ЛИНДА: О, трябва ли да ви различавам?

АДАМУС: Сигурно и двамата (Линда се киска). Сигурно “И“ (те се смеят).

Добре. Нека продължим енсинхронизацията със собствената си енергия. Това означава да се намирате в хармония с нея. Това означава с енергията си в грация и изящество.

До сега често изглеждаше много неравномерна, някак разединена, сякаш може би не е част от вас. Ако се върнете във физиката на потока на собствената си енергия, всичко ще се изглади. Физика на потока.

Вашата енергия има естествен ритъм или поток и той е ваш. Тоест това не е някакъв конкретен ритъм или звук, но това е усещане. Знаете, има дни, когато сте в потока. Всичко се получава и дори не е нужно да полагате усилия. Тоест всичко става от само себе си. Сякаш някой разгъва пред вас красива червена пътека и всичко се получава. Случва ви се от време на време. Но има и лоши дни, когато нищо не излиза. Всичко е разсинхронизирано. Колкото повече се стараете, толкова по – лошо става. Просто един проблем, една катастрофа следва след другата. Не можете да дочакате кога ще свърши този ден.

Част от това, което преживявате сега – това е своего рода преход, преход от старите отношения с енергията, в които тя беше някъде там, към вашата собствена енергия, и има моменти, когато изглежда, че всичко излиза от резонанс. Неравности и смут. Много скоро това ще премине и във вашата енергия ще се появи нова физика на потока, когато енергията просто тече. И можете да станете сутрин и да усетите, че може би сте сънували луди сънища, което сега е очаквано, и просто се усещате не на себе си. След това вдишвате дълбоко и отново усещате физиката на потока. Вашата енергия притежава поток. У вашата енергия има грация. Вдишвате дълбоко и просто позволявате. Махате чадъра и просто позволявате. Вие не мислите. Не засядате в това. Просто позволявате.

Знаете, мисленето – това е своего рода противоположност на позволението. Мислене и позволение – това е почти като оцета и олиото. Не се сливат много добре. Затова вие просто си позволявате да се завърнете във физиката на своя поток, в изящество, на тази червена пътечка, която току що сте разгърнали точно пред себе си. И тогава на края, ще стигнете до това, че сте толкова добре запознати с физиката на потока, със собствената си физика, че вече не трябва да се притеснявате за нея. Просто тя винаги е наблизо. От време на време, ако се разсеете, вдишвате дълбоко, връщате се в своята физика на потока и тогава всичко започва да се получава много по – лесно.

Свръхчувствителност

Както казах на предишната ни среща, съществува своего рода остатъчен ефект – свръхчувствителност. Когато сваляте чадъра и се завръщате в потока си, ставате по – чувствителни, по – осъзнати на всички нива. Говорим за потока и неговата красота, но отчасти проблема е в тази чувствителност, която развивате, ставате по – чувствителни към всичко. И отначало може например, да развиете алергия, която никога допреди не сте имали, защото сега ставате много чувствителни към частиците, във въздуха, може би дори към растенията, цветята. Но най – често – просто към замърсяването на въздуха. И често точно това е, което аз наричам човешка алергия. Имате алергия към другите хора и към тяхната енергия (Линда се киска). Не, сериозно. Там, където се намирате сега, това предизвиква повече алергични реакции, от колкото цветята, плевелите и тям подобни.

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: Но, тъй като вие усещате енергиите и започвате повече да ги осъзнавате, има част от вас, която иска да ги отхвърли и да каже, “Изхвърли ги. Те изобщо не се вписват.“ Но колкото повече вниквате във физиката на потока, толкова повече разбирате, че всъщност не трябва да отхвърляте нищо. В края на краищата, цялата енергия наистина е ваша. Не е нужно да кихате, и да ви сълзят очите. Съществува прекрасно ниво на приемане.

Ставате все повече и по – чувствителни към мислите. Мислите плават във въздуха, като радиовълни. Ставате все по – чувствителни към тях. И когато се проявява тази чувствителност, отначало тя ще бъде по – ориентирана към драмата, защото драмата притежава по - голяма динамика, от колкото обикновеното ходене до магазина. Затова ще улавяте страха, ще улавяте драмата в другите хора, техния гняв, ненавист и тям подобни. Ставате все по – чувствителни, ще усещате тежестта на света, защото сте по – чувствителни към масовото съзнание.

Но после разбирате, “Всъщност това не е мое. Осъзнавам това, което не е мое. Осъзнавам енергии, които са някъде там и които не ми принадлежат, но те не трябва да ми влияят. Те не трябва да променят физиката на естествения поток на моята енергия. Мога да осъзнавам, но това не трябва да ми пречи.“

А после, в определен момент се появява нещо прекрасно в това да осъзнаваш всичко. Разбира се, вашата собствена енергия, но после и другите, тяхната енергия, одушевените същества, и вече не се притеснявате за това, че това ще ви повлияе деструктивно или някак ще се изопачи. После това започва да ви харесва. Можете да усещате енергиите на хората много открито и без осъждане. Просто наблюдавайки, вие можете да усетите енергиите на другите хора и много отчетливо да осъзнаете, кои са те всъщност, а не само значението на думите им и израженията на лицата им, но вие започвате много отчетливо да осъзнавате. Ето кога става весело – осъзнавате и разбирате, че всъщност това не се намира извън вашата енергия, но вие сте чувствителни, свръхчувствителни към нея.

Ставате свръхчувствителни към това, което наричате други сфери. Другите сфери навсякъде. Те не са някъде там и вие не започвате да осъзнавате призраци и привидения. Но никога няма да се притеснявате за тях. Те нищо не могат да направят с вас, освен ако не ви накарат да се съмнявате в себе си. Те не могат да ви погълнат. Те не могат да ви отхапят краката. Те не могат да ви захвърлят в някакъв демоничен ад. Вие осъзнавате, “Еха, сега по планетата бродят множество развъплътени същества.“ Има много енергии дори на … влизате в стара къща, там където е останала много енергия от тези, които са живели там преди 50 или 200 години.

Да бъдеш свръхчувствителен – това е увлекателно и весело. Просто трябва да помните, че можете да го контролирате или – харесва ми тази дума, Калдре – можете да го изключите. Можете по всяко време, когато пожелаете, да го поставите настрани и да се върнете само към себе си, съм сладостта на това, което сте.

Енсинхронизация и свръхчувствителност – позволете всичко

Нека вдишаме дълбоко преди да преминем към днешната беседа. Нека включим музика и да усетим енсинхранизацията със собствената си енергия и свръхчувствителност.

(започва музиката)

Говоря за това, защото зная, че се намирате точно там или в крайна сметка ще се окажете там много скоро. Зная, че с вашата енергия имаше малко неравности.

След еони от време, в които не знаехте какво е енергия, вие правите големи промени. Това е което ангелите се опитваха да изяснят преди Земята, “Какво е това енергия?“ Еони от време в търсене, “Какво е това нещо наречено енергия?“

И точно сега, в този живот, вие променяте динамиката. Искам да кажа, че това е важен живот.

Така че, да понякога ще има неравности, защото наистина преобръщате наопаки подхода си към енергията.

Ориентацията си към нея, разбирането си, своята физика на потока на собствената ви енергия – всичко това променяте сега.

Това е монументално. Хм. Ето защо казвам, моля ви, наслаждавайте се на опита всеки ден. Спрете да се оплаквате.

Наслаждавайте се на това, което преживявате, защото това наистина е важно – вие развивате нови отношения с енергията – и скоро наистина ще стигнете до осъзнатото разбиране как да я накарате да работи за вас.

Не със силата на мисълта. Не като мислим позитивни утвърждения – плюйте на това! Ще разберете, как всъщност енергията може да служи на вашите желания и на вашата страст.

Не на дребно. Не си губете времето с дреболии, губете го за истинските си желания и истинската си страст. Всичко останало само ще си дойде на мястото.

Позор за тези, които си губят енергията и времето в опити да получат енергия, за да изкарат още няколко долара. Това е напразна загуба на време, защото това идва естествено.

Както казах на една от множеството срещи, които проведохме в последно време, човекът иска монета, а Майсторът позволява съкровище. Човекът губи своята енергия, притеснявайки се за допълнителните долари или евро, песо или иена. Каква безполезна загуба на хубава енергия и време. Колко ограничено.

Майсторът просто позволява цялото съкровище, позволява всичко изцяло. Не се притеснява за дреболии, защото те – са част от физиката на потока. Те просто са. Трябва да бъдат.

Майсторът позволява цялото съкровище, и цялото съкровище – това разбира се, са материалните неща. Това е материалното изобилие. Това е здравето. Това просто е мъдростта и радостта. Майсторът позволява всичко, цялото съкровище. Без ограничения.

И така, вие сега се намирате в това време на велики промени, превратности, поврати, преходи – както и да ги наречете. Сега става огромна трансформация. Вие сте в нейния център.

И освен това ставате много свръх чувствителни. Те се проявяват в тандем, но понякога изглежда, че едното работи против другото, а това не е така. Това не е така. Вие просто ставате по – чувствителни, осъзнати, защото наистина се енсинхронизирате със своята собствена енергия.

Нека вдишаме по – дълбоко и усетим къде се намирате сега в живота си и епичната природа на това, през което преминавате.

Добре, нека вдишаме дълбоко. Има още за какво да поговорим.

(музиката спира)

Добре.

Време за история

Липсва ми моята Шамбра. Липсвате ми. Липсва ми публиката на Шоудовете. Даже предложих да сложим по време на Шоуда вашите картонени фотографии, за да има усещане, че залата е пълна. Липсва ми общуването с вас. Липсват ми убеждаването. Липсват ми провокациите. Липсва ми хумора. О, толкова ми липсва хумора. Трудно е да се смея, когато ви няма, защото обикновено ние ви се присмиваме. Така че на кого да се смея сега? На себе си? Не мисля. Няма за какво.

Наслаждавам се на енергията, и знаете ли, когато 50 – 60 човека седят в студиото на Шоуда, те стават магнит, който привлича всички останали, които са вкъщи и седят зад компютрите си. Сякаш ставате като котви за тях, а после те се събират, когато провеждаме Шоуда. Колко вече – година или малко повече няма публика? В последно време, да, има семинари, и имах толкова насъбрана страст и жажда към Шамбра, че мисля, че прекалих с някои от последните групи. Струва ми се, че може би бях малко напорист.

ЛИНДА: Може би.

АДАМУС: Може би. Да. Но това е заради дълбокото желание да се върна към Шамбра. И така, ние отново сме без публика. Какво да се прави? Какво да се прави? Така че …

ЛИНДА: Хайде, заяждай се с мен (Адамус се смее).

АДАМУС: Не искам да прекалявам, Линда. Не искам постоянно да ти вредя. Така че, не, не искам да прекалявам. Затова ще направя ето така – аз съм създателя на театралния трик. Ще разкажа история.

ЛИНДА: Мммм.

АДАМУС: Между другото, у всеки от вас има множество театрални трикове, които можете да използвате всеки момент. Просто трябва да ги извадите от задния си джоб и от време на време да ги използвате. Театралните трикове са великолепни и те наистина помагат с динамиката на потока на енергията, защото с тях вие излизате от главата. Сега просто играете. И така, имам малък театрален трик. Ще разкажа история.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: И това ще бъде история на Майстора.

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Това, с което сте запознати – “Майсторът и …“ – в случая е, ами, Майсторът и въпроса на учениците.“ Би ли могла да изиграеш ролята на учениците, които са се събрали около Майстора и слушат?

ЛИНДА: (с ентусиазъм) О! С удоволствие. Имам хубава история как да бъда добър ученик.

АДАМУС: Добре, добре. И така, ти ще ги представляваш.

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Аз ще изиграя ролята на Майстора.

ЛИНДА: Аз съм в шок.

АДАМУС: Много ми е лесно да го направя, наистина не трябва да работя върху тази роля.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Ще изиграя ролята на Майстора и ние ще разкажем тази история с твоите въпроси …

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: … учениците, като начина да си върнем публиката.

ЛИНДА: О, добре.

АДАМУС: Добре. И така, хайде заедно да направим хубаво дълбоко вдишване, преди да започнем.

ЛИНДА: (силно вдиша) Да. Добре.

АДАМУС: Историята на Майстора. И, ще се повторя, аз играя ролята на Майстора. Линда играе ролята на няколко ученика.

ЛИНДА: Добре.

“Майсторът и въпросите на учениците“

АДАМУС: В прекрасен летен ден Майсторът поставил стол под голям дъб. Събрали се около 20 ученици. Това не бил формален урок. Това била просто случваща се от време на време случайна среща между Майстора и няколко ученика. Учениците много я очакваха, защото тя се случваше извън стените на класната стая. Тя преминаваше много по – леко, не толкова напрегнато.

Някои от учениците на шега я наричаха среща Дзен/ Не – Дзен, защото често те задавали големи, големи въпроси, приличащи на Дзен, а после разбирали, че е дошло време за не – Дзен.

И, ето, Майсторът седнал в стола, отпил от кафето, в дадения случай това не е кафе. Просто за да знаете, че съм малко разочарован.

ЛИНДА: Не съм виновна!

АДАМУС: Аз все още съм разочарован. Майсторът пийнал голяма глътка кафе.

ЛИНДА: Трябва ли да ти донесем кафе? Можем.

АДАМУС: Не. Наред съм. Не се притеснявай …

ЛИНДА: Звучиш, като да не си наред.

АДАМУС: Не се притеснявай за мен. Не, не, моля те.

Майсторът седнал, отпил кафето, което един от участниците така любезно купил и донесъл за него, въпреки, че той не е молил, защото ученикът винаги предусеща желанията на Майстора. Това може да бъде лек намек, а може и не.

ЛИНДА: Работя върху това.

АДАМУС: Майсторът, заедно с учениците вдишал дълбоко и казал, “Днес ще говорим за един от най – старите философски проблеми, обсъждани почти до смърт, но днес ще говорим за него по отношение на това през какво преминавате по пътя си. Днес ще говорим за щастието.

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: Щастие. “Ще ви помоля сега – казал Майсторът – ще ви помоля да усетите щастието, вашето собствено ниво на щастие. Какво е това щастие? Това нещо, което можете да постигнете ли е? Нещо, което може да искате ли е? Това просто безсмислен философски спор ли е? Усетете за миг щастието, всеки от вас, намиращ се днес тук. Щастливи ли сте? И изобщо, толкова ли е важно да бъдете щастливи?“

(пауза)

След няколко минути един от учениците разбрал, че чашата кафе на Майстора е празна, и тогава донесли още една чаша кафе – по сигнал, разбира се (Адамус се смее). Донесли нова чаша кафе – хм – а, ето я и нея (някой донася чаша кафе).

ЛИНДА: О, вълшебство! Кой би помислил!

АДАМУС: Благодаря.

ЛИНДА: Кой би помислил?

АДАМУС: Благодаря, че отгатнахте моите потребности. Донесохте ми нова чашка кафе – добре и ще те помоля, Линда, моля те (тя сипва захар), аха, - и после Майсторът казал, “Сега бих искал да отговоря на всички ваши въпроси за щастието.“ Кхм. Кхм.

ЛИНДА: Да, да! “Майсторе, трябва ли да се стремим към щастието?“ Ой, още една сметанка, скъпи.

АДАМУС: “Трябва ли да се стремим към щастието? – казал Майсторът, отпивайки глътка кафе и припомняйки това, което веднъж казал Ницше – хората не трябва да се стремят към щастието. Всъщност нито един човек не се стреми към щастието, освен англичаните, те са заети с това през цялото време.“

Не разбирам напълно какво имаше предвид Ницше, но всъщност, не, хората не се стремят към щастието. Те мислят за щастието, но те са толкова заети с ежедневния си живот, че просто не го правят приоритет. Те са много заети с такива неща като, заработването на пари, грижата за децата си, опити да решат проблеми в работата и тям подобни. “Не, всъщност хората не се стремят към щастието,“ – казал Майсторът, очаквайки следващият въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, ще ни донесат ли щастие славата и успеха?“

АДАМУС: Хм. “Славата и успеха. Славата и успеха се раждат в стремежа към щастието. Например, човек се опитва да заработи повече пари, мислейки, че това ще му донесе щастие. Той усеща, че славата, дори признанието – са пътя към щастието. Но все пак щастието съществува само по себе си. За това не са нужни слава или богатство. Разберете, те само се раждат в стремежа към щастието, но не е задължително да доведат до самото щастие.

Не. Не, не трябва да смесвате едното с другото. Щастието съществува само по себе си.

Всъщност щастието – както често казват, не е цел и не е дестинация, от тази гледна точка, то е почти неуловимо. Но щастието съществува във всеки момент и затова ви казвам, ученици мои, че вие го изпитвате почти всеки ден в това училище. Има тежки дни и има леки, но всеки ден може да бъде пронизан от щастие дори в най – трудните времена. И това е една от причините, поради които сте тук – за да разберете това, да разберете, че работата не е в това къде сте и как сте, а в това, да преживеете опит и после да усетите присъщото му щастие.“

Майсторът спрял за миг, за да могат всички да поразсъждават над неговите велики и мъдри думи. Но с края на окото си той забелязал, че няколко студенти дълбоко спели. Хм. Ето какво значи да си Майстор.

После той чул следващия въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, мога ли да постигна щастие с помощта на разсъждаване?“

АДАМУС: Ако очите на Майстора бяха отворени, бихте видели как той извърта очи след този въпрос (Линда се подсмихва). “Мога ли да постигна щастие с помощта на разсъждаване?“

Майсторът вдишал дълбоко, за да разсее раздразнението, което в противен случай би могло да проличи в гласа му и казал, “Временно да. Можете да използвате мислите и дори разсъжденията, за да създадете временна илюзия за щастие. Можете да си кажете, че имате пари в банката. Можете да си кажете, че децата ви обичат. Можете да си кажете, че сте по – успешни от много други хора. Можете да си кажете, че изпреварвате жизнените цели, които сте си поставили и че това ви носи определена доза от това, което бих нарекъл лъжливо, банално щастие. Но, не, в крайна сметка, истинското щастие, истинското щастие, което идва в живота ви, идва не от всичко това, а от душата, от душата. И истинското щастие – е да знаете, че живеете със своята страст, следвате своята страст, да знаете, че най – накрая започвате да позволявате и приемате себе си. Ето кое е важното.“

Майсторът отново затворил очи, очаквайки следващия въпрос от публиката.

ЛИНДА: “Майсторе, аз се родих в нещастно семейство. Това ли е моята съдба?“

АДАМУС: Ах, това беше важен въпрос за много ученици от нещастни семейства. “Има стара поговорка – казал Майсторът – която гласи: “Щастливи родители – щастливи деца. Нещастни родители – много нещастно семейство.“

Около 50% от щастието буквално е заложено във вашите гени в момента на раждането ви. Това се определя от наследствената генетика и в огромна степен от вашата способност за щастие или в крайна сметка, от вашето осъзнаване за щастие в този живот. Ако родителите ви са нещастни, по – скоро и вие също. Улавяте тяхната енергия. В този живот сте попаднали в нещастен цикъл. Така че, да, около 50% от щастието се носи в гените ви.

Около десет процента просто идва от да кажем, късмета, стеклите се обстоятелства или, как да го кажа, от това, как вашата енергия ви е служила, ако сте и позволили и още около 40 процента просто идва от масовото съзнание, от вашето обкръжение, от вашата реалност и вашето възприятие за реалността.

Така че, отговаряйки на вашия въпрос, “Това вашата съдба ли е, ако сте имали нещастни родители?“, за болшинството от хората – да. Но когато за миг спрете и разберете, че вече не зависите от тях; можете нежно да ги обичате или ненавиждате, това няма значение, но вие вече не зависите от тях и щастието не е във вашите гени или ДНК; това нещастие не е задължително да се предава чрез кармата.

Вие сте свободни, вие сте свободни във всичко, вие сте свободни да бъдете щастливи. Това е неотменно право. Това е начина на душата, това, което бихте нарекли щастие, в случая на душата се нарича да бъдеш удовлетворен. Човекът е щастлив, душата е доволна, това е ваше право и когато си върнете това право, вече не позволявайки на обществото, късмета или на вашето семейство да диктуват нивото ви на щастие, тогава ще разберете, че винаги го е имало, но вашето собствено семейство го е задушавало и боядисвало в тъмни цветове.

Ето защо е толкова важно да осъзнавате, че сте суверенно същество, не свързано със семейството, предците и родословието. Въпреки че може силно да ги обичате, като пълноправни одухотворени същества, вече не е целесъобразно да предавате карма, нещастие и такива неща, като болести, алкохолизъм, депресия и тям подобни по родовата система. Така че сега – казал Майсторът – всичко зависи от вас. Приемате ли собственото си щастие? Или продължавате да се опирате на семейния фактор?“

После той вдишал дълбоко и си спомнил собственото си семейство, трудностите и проблемите, разрухата и хаоса, докато растял, много отдавна разбирайки – много преди да стане Майстор – че той следва стъпките на нещастното семейство. И точно тогава, когато бил в най – мрачните си моменти на отчаяние, той си казал, “Стига,“ оставил всичко зад себе си и си тръгнал, за да последва собственото си Аз и в крайна сметка, собственото си щастие.

Той вдишал дълбоко и спрял в очакване на следващия въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, ти казваш, че щастието – това е избор?“

АДАМУС: “Щастието, е перспектива. Щастието – разбира се е избор, но не може да бъде предизвикано чрез много разсъждения. Може само да осъзнаете, че щастието – е дар от човешката душа и то е ваше право. То беше ваше право през цялото това време, и остава само въпроса – ще го позволите ли? И още по – правилния въпрос: защо не го позволявате?“

ЛИНДА: Хм.

АДАМУС: “И, като правило причината е в това, че все още зависите от външните фактори – хора и събития – и все още разчитате на своите стари човешки цели и стремежи, отдавна остарели, за да определите нивото си на щастие и следователно, то ще бъде недостижимо. То ще бъде почти невъзможно.

Веднага след като разберете, че щастието – това е дар от душата на човека – душата знаеше, че на човека му предстоят сложни изпитания и душата казала, “А ето това е дарът, който наричаме щастие.“ Не удоволствие. Това е съвсем различно нещо. Удоволствието – то е създадено от човека чувство, емоция. Щастието – това е дара на душата и то е достъпно за всеки от вас, когато сте готови и достойни да го получите.“

И Майсторът направил дълга пауза и отпил малко кафе, в очакване на следващия въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, имам щастливи спомени, но като цяло не съм щастлива. Това ли е щастието – спомените?“

АДАМУС: “За много – да. Много хора могат да намерят щастието, завръщайки се в спомените. Мислейки за детството си, те гледат снимка и сякаш в момента на самата снимка, те може би не са били щастливи, но сега обръщайки се назад, виждат щастливите спомени. Разбира се имало е и лоши спомени, ужасни, кошмарни спомени, но, да, имало е и щастливи.

Също така има и щастливи мечти. Когато мислите за бъдещето, мечтаете за бъдещето, какво ще бъде то след пет или десет години, осъзнаването, че сте преминали през всички тези трудни трансформации, може би ще предизвика усмивка на лицето ви. Вече не разчитате на другите хора. Усмихвате се, когато разбирате, че енергията просто е тук, тя просто ви служи и тя е толкова лека, толкова артистична и творческа едновременно. Усмихвате се, но това не е задължително да ви прави щастливи в дадения момент.

Всъщност за болшинството от хората щастието е в миналото или в бъдещето. Не сега. Те не си позволяват просто да бъдат щастливи в настоящия момент. Много хора чувстват вина заради това, че са щастливи, защото се сравняват с другите и си мислят, “Докато всички ние не бъдем щастливи, аз не мога да бъда щастлив.“ Другите са толкова заети с мислени процеси, за какво да се притесняват и да се съмняват в себе си, в дадения момент,  настоящето, че те просто не осъзнават този естествен дар на щастието, който вече имат, сега. Щастието може да съществува в такива неща, като безпокойството. Щастието може да съществува в лошите дни. То винаги е с вас. Въпрос е само на перспектива – как ще погледнете на това.“

Майсторът вдишал дълбоко и очаквал следващия въпрос, но настъпила пауза, докато неговите ученици разсъждавали над всички казани думи. Той щастливо се усмихнал на себе си, мислейки си, “Днес малко напомням на Халил Джубран (ливански поет, писател, философ и художник). Такива прекрасни въпроси.“

Той почакал секунда и прозвучал следващия въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, каква е разликата между покоя и щастието?“

АДАМУС: “Да.“

(пауза)

И Майсторът вътрешно се усмихнал, “Да. В известен смисъл това е едно и също, защото те не са в конфликт помежду си. Покой – е когато се смирявате със самите себе си. Покой – е когато разбирате, че вече няма борба нито вътре, нито отвън. Покой – е когато признавате, че всичко е така, както трябва да бъде, дори ако не ви се струва така. Но всичко е така, както трябва да бъде. Това създава чувство за умиротворение, и в това умиротворение може да си спомните естествения дар на щастието, който присъства в живота.

Трудно е да разпознаете този дар. Трудно е да придобиете щастие, когато не сте в мир със себе си. Но когато приемате всичко, когато вече няма борба и битки, когато драконът вече не е противоположна енергия, каквато е бил по – рано, когато драконът става ваш питомец, тогава е много по – лесно да усетите това щастие, този дар, който вече ви е даден.“

И изведнъж прозвучал следващият въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе! Каква е връзката между самоуважението и щастието?“

АДАМУС: “Да,“ – отново казал Майсторът. “Да. Те са много тясно свързани – самоуважението и щастието.

Самоуважението – това е вашата представа за себе си. Достойни ли сте? Самоуважението – това е как се отнасяте към себе си. Гледате ли се през чисто огледало? Или се гледате през напукано огледало. Гледате ли се така както според вас ви възприемат другите? Или се гледате от гледна точка на душата си?

Това създава ниво на самооценка, при което щастието доста се различава. Става дума не за перспектива, а просто за състояние на благополучие, състояние на приемане и благодат, състояние на осъзнаване на това, че имате право на щастие.

През целия си живот на тази планета, хората са били недоволни в различни степени. Докато хората са се борили с другите, а всъщност, са се борили със самите себе си, предявявали са към самите себе си различни изисквания, това щастие, това благополучие е липсвало.

Хората сега са много стресирани. Те са много, много заети с живота си. Те винаги се опитват да постигнат нещо. Те приравняват успеха си с неща като пари, хора и дори здраве, но в крайна сметка това не носи щастие. Очевидно не носи щастие. Трудно е да се намираш в такова състояние на битието.

Но когато разбирате, че сте достойни, когато разбирате, че вече няма нужда да изпитвате чувство на вина и срам за нещо – вие сте достойни – тогава е много по – лесно да бъдеш в това състояние на щастие.“

Майсторът дълбоко вдишал и усетил аромата на въздуха. Надигнал се лек ветрец и той усетил аромата на енергията, променяща се заедно с групата. Знаете ли, много е лесно да се усети енергията по аромата и той усетил, че нещо се променя и често, ако стават големи промени, миризмата не е приятна. Появява се неприятна миризма на дълбоки промени, но после тя преминава, отваря се пътя за сладкия аромат, сладкия аромат на нектар, аромат на мед, аромат на прясно изпечени бисквити.

Учениците задали следващия въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, мога ли да бъда щастлив, изпитвайки трудности и приключения?“

АДАМУС: “Безусловно. Проблемите и приключенията в живота ви – тези, които специално и осъзнато сте избрали, другите просто се случват – могат да помрачат всичко това, което наричат щастие. Заради тях то може да изглежда далечно или всъщност да изчезне. Но разбира се, да, във всяко приключение и всяко изпитание, дори ако преживявате трудности, има щастие, когато разбирате едно много просто нещо: вие сте този, който създава всички изпитания и всички приключения в живота си. Вие сте този, който иска дълбоко да се потопи в опита, да бъде в този опит на наркоманията или изкачването на Хималаите. Вие създавате всичко това сами.

Когато разберете това, ще можете да намерите щастието, дори сблъсквайки се със сериозни проблеми, дори попадайки на плашещо приключение. Това може да бъде окончателното ви решение да напуснете работа. Готвите се да започнете собствен бизнес. Това е страшно. Това е голямо приключение. Но когато разбирате, че сами създавате всичко, и разбирате че това е отлична възможност да вървиш по собствения си път, да говориш със собствени думи, това е отлична възможност да позволиш на енергията си да ти служи – да, щастието може да присъства дори по време на стрес, приключения и трудности.“

Майсторът очаквал следващият въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, щастието – това мисъл или чувство е?“

АДАМУС: “Да! Щастието може да бъде мисъл. Можете да си измисляте щастливи мисли и много от вас точно така се опитват да правят. Много от вас се опитват да се успокояват със щастливи мисли. Но с времето вие разбирате, че те са безцветни. Те сякаш не са истински. Те са краткотрайни и, за съжаление, след известно време в мислите за щастие, вие откривате, че отново падате на земята, разочаровайки се от себе си още повече, от преди. Не бива да се казва, че щастието не е в мислите, но, като правило, хората се опитват да намерят щастието мислено.

Щастието – е чувство. Това е чувство, което го няма тук (показва главата), това е чувство, което започва тук (показва сърцето). Както вече казах, душата усеща умиротворение, може да се каже, удовлетворение; човекът усеща потребност да прави повече, да има повече, да се стреми към повече, повече да се променя. Човекът винаги се намира в състояние на желание да усъвършенства нещо друго и често се чувства безсилен да направи нещо по въпроса. И така, много, много рядко хората наистина имат усещането за щастие в настоящия момент, но това е абсолютно възможно.

Това е дар на Духа и е време да отворите този дар. Не просто да си спомните за щастливото минало или да мечтаете за щастливо бъдеще, а да отворите този подарък точно сега.“

В този момент Майсторът започнал да губи търпение, защото искал да се поразходи. Затова той казал на класа, “Ще отговоря на още няколко въпроса. Какъв е следващия?“

ЛИНДА: Ами, “Мога ли да бъда щастлива, ако имам проблеми със здравето или финансите?“

АДАМУС: “Да бъдеш щастлив е особено трудно, имайки проблеми със здравето и разбира се всеки от вас, който е имал финансови проблеми, е разбирал че е това много се  отдалечава от щастието. Цялото ви внимание се концентрира върху такива неща като здравето или благополучието, и вие, отново забравяте за  присъщата природа на щастието, която е във вас.

Този дар, който Духът, вашата душа ви е дарила, знаейки, че ви очаква много интензивен опит, казвайки ви, “Това е щастието към което можеш да се върнеш във всеки момент. То винаги е с теб. Това щастие винаги е до теб, дори в най – силните бури. Дори ако в тялото ти има болест и дори ако потокът на твоето финансово изобилие не е такъв, какъвто би ти се искало, аз бих искала, ти да имаш щастие. То винаги е с теб. Бих искала, ти да се върнеш към него, дори ако всички казват, че сега няма причини за щастие. И не го търси в ума. Върни се към него през сърцето.“ Вие се завръщате в това пространство на дара на щастието, което ви е присъщо и това променя посоката на енергията. То превръща бурята в прекрасен океански бриз.“

Следващия.

ЛИНДА: “Майсторе, имам две кучета. Джаф! Джаф! Домашните животни щастливи ли са?“

АДАМУС: Хм. “Ако човекът е щастлив.“

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: “Ако човекът е щастлив, защото, както виждате домашните животни – това е отражение. Домашните животни – това е огледало. Домашните животни – това е като обратна връзка, било то куче или което и да е домашно животно. Щастлив човек – щастлив питомец. Домашното животно улавя всички чувства, които изпитвате, а после ги преживява. Понякога питомецът улавя вашия дисбаланс, вашето нещастие и ги поглъща в себе си. Понякога домашното животно дори поема върху себе си болест, от която в противен случай бихте заболели вие. Щастлив ли е питомеца? В крайна сметка, от философска гледна точка, разбира се, защото домашните животни ви служат, независимо от това през какво преминават те. Благодаря.“

ЛИНДА: “Майсторе, каква е взаимовръзката между щастието и позволението?“

АДАМУС: Хм. “Бих казал, че между щастието и позволението има директна зависимост. За да имате истинско щастие, е важно да позволявате. И веднага след като позволите, вие придобивате истинско щастие. Затова бих казал, че те вървят ръка за ръка. Те са като … “Какви две неща в човешкия живот вървят ръка за ръка? Шоколад и бисквити. “Да, те наистина са части от едно цяло – позволение и разбира се щастие.“

Майсторът вдишал дълбоко. Той вече започвал леко да губи търпение. Имал си работа, трябвало да отиде някъде да се види с хора и настъпва момента, когато въпросите стават просто неуместни или просто започват да се повтарят. Тогава Майсторът вдишал дълбоко и помолил да зададат последния въпрос.

ЛИНДА: “Майсторе, а ти самият щастлив ли си?“

АДАМУС: В този момент Майсторът станал и казал, “Без съмнение. Без съмнение.“

С тези думи той тръгнал, седнал в своето винтидж Порше 911 и щастливо отпътувал към залеза, наслаждавайки се на възможността да се повози на една от многобройните си коли. Той обичал тази кола, защото тя била символ на приключения, пътища, пътешествия, но сега вместо да се бори с пътя или да преодолява пътя, той имал коли, много стари коли, върху които обичал да работи, просто заради удоволствието от пътуването. Не е нужно никъде да отиваш, нужно е само да позволиш щастието.

С това завършва историята за Майстора и учениците. Хубави въпроси, скъпа Линда. И моралът на тази история е много прост.

Стига съмнения

Майсторът отговорил на последния въпрос, който някой задал, “Майсторе, ти щастлив ли си? Ти самият щастлив ли си?,“ и той казал, “Несъмнено. Несъмнено, съм щастлив.“ И в това е моралът на цялата история.

Съмненията – това е единственото, което ви отнема щастието. Съмненията. Съмнявате се в това, кои сте, съмнявате се, защо сте тук, съмнявате се, на къде се движи сега планетата, съмнявате се в собствените си сили, съмнявате се в душата си, съмнявате се в разума си и определено се съмнявате в тялото си. Всичко това ви лишава от щастието, което живее тук (сочи сърцето). То е вградено във вас. То е вградено може да се каже, на ниво душа директно в човешкото същество. Но съмнявайки се никога няма да ви позволят да го видите. Вие никога няма да го почувствате. Много рядко ще го изпитвате.

Майсторът казал, “Несъмнено съм щастлив,“ защото както виждате, той отдавна се е научил да пуска съмнението. И когато го направил, чувството за благополучие, щастие се върнало при него и той разбрал, че това е неговото естествено състояние.

По време на пътя си Майстора имал много трудности в живота. Той бил буен тийнейджър, попадал в големи неприятности, много пъти наистина ходел по неравни пътеки. Не че той бил някакъв вундеркинд или нещо подобно. Не. Той приличал на много от вас. Той имал свои конфликти и проблеми и като доказателство за това той имал белези – емоционални и физически. Но когато той застанал на пътя и стигнал до точката в която сега се намирате вие, неговия учител му казал, “Сега най – важното е – да пуснеш съмненията, те вече не трябва да съществуват.“

И Майсторът тогава си помислил, “Е, това звучи добре, без съмнения, но за човека е трудно просто да вдиша дълбоко и да пусне всичките си съмнения. Човека има съмнения на всички нива.“

И когато човекът попитал Майстора, “Как да преодолея съмненията? Как да се справя с тези съмнения, с това съмнение и с другото? Това изобщо не ми харесва.“ Но изведнъж разбрал – той разбрал, какво означава това. Той си позволявал лукса да се съмнява.

Това е игра, на която той играел със самия себе си. Това била много стара игра на съмнение. И съмнението – това не е нещо с което вие се борите и сражавате, опитвайки се да откриете всяко зрънце съмнение в себе си. Вие просто разбирате, че вече нямате този лукс. В някаква степен той добре ви послужи. Съмненията ви караха да се съмнявате във всичко, особено в себе си. Съмненията ви помогнаха да наточите меча си до определена степен, докато не се порязахте на него наистина. Съмненията ви дадоха огледало, но огледалото много се напука, за да може да се погледне в него.

Вече нямахте възможност да се съмнявате в себе си. Време е да продължите напред.

Време е да престанете да се съмнявате, наистина ли сте тук за Реализация. Или го правите, или не.

Време е да спрете да се съмнявате дали сте умни или глупави.

Време е да спрете да се съмнявате в това, че сте също така добри и достойни както и някой друг.

Време е да спрете да се съмнявате, дошло ли е време за Реализация.

Вече няма да имате такъв лукс. Сега само трябва да пуснете съмненията и да спрете да играете играта на съмнения, да ги пуснете, или да се обърнете и да се върнете по стария път, да тръгнете нанякъде другаде.

Нека вдишаме дълбоко тук, в този ден … щастието. Разберете, съмненията разрушават щастието. Изцяло го унищожават. А вие имате право да бъдете щастливи в живота си. Това всъщност не са философски брътвежи. Имате право на щастие и се нуждаете от това щастие за да останете тук, на тази планета, като въплътени Майстори.

Мераб на щастието

Нека вдишаме дълбоко и да се потопим в днешния мераб на щастието.

Хубаво дълбоко вдишване.

(музиката започва да свири)

Хората се изпълват с всевъзможни съмнения от пробуждането си сутрин, през деня и после до съня си. Съмнение след съмнение.

В известна степен това служи на определена цел, помагайки ви по – добре да разберете себе си, кои сте всъщност. Но в някакъв момент това вече не ви е от полза и просто трябва да ги пуснете.

Стига съмнения. Може би е по – лесно да се каже, от колкото да се направи, но вие вече не притежавате лукса да обмисляте това. Вече не – там, където се намирате.

Съмненията ви разкъсват. Съмненията ви пречат да разберете, кои сте всъщност или да си спомните защо сте тук.

Съмненията потушават страстта ви (някой киха). Наздраве.

Съмненията ще ви изморят и ще разболеят тялото ви. Те забавят разума ви и разбира се, вашата осъзнатост.

Не можете да поробите съмненията. Това само ще предизвика нови съмнения и тогава ще започнете да се съмнявате в това, че вашата борба със съмненията ще доведе до някакви резултати. Не можете да поробите съмненията.

Също така не можете да успокоите съмненията. Да ги успокоите – тоест да кажете, “Скъпи съмнения, нека просто бъдем любезни едни с други. Аз наистина съм добър човек. Просто много се съмнявам в себе си, но всъщност съм добър човек.“ Не можете да ги успокоите.

Всъщност дори не мисля, че съмненията може да се преработят на консултация при психолог. Самия факт, че се намирате на стола или на кушетката на психолога, ще ви накара да се усъмните в себе си. Тоест, ако нямахте съмнения, нямаше да отидете там и това само усилва съмненията, които вече имате. Не мисля, че може да се избавите от съмненията, връщайки се назад и преживявайки отново травмиращите моменти от живота си. Всъщност, смятам, че това ще ви накара да се усъмните още повече.

Съмненията – това е игра. В края на краищата, това е дяволска игра.

Съмненията проникват много, много дълбоко. Те попадат в ума ви и в сърцето ви. Те проникват в отношенията ви, във всичко. Те проникват във финансовия ви живот, в професионалния ви живот.

Съмненията … ако сте стигнали до тази точка от своето пътешествие, ако оставате тук като въплътени Майстори – ще ви кажа честно – вече нямате лукса да се съмнявате в себе си. Ето така. Толкова е просто. Толкова е просто. Не можете да си позволите да се съмнявате в себе си.

Ще се опитвате. Знам, че ще се опитвате и следващият месец ще бъде интересен. Много ще ми се ядосвате и ще се опитвате да философствате за съмненията и щастието до повръщане, докато не ми се прииска да ви заплюя.

Всъщност през следващия месец ще играете на играта на съмненията още по – силно, защото не сте сигурни – съмнявате ли се в това, което говоря сега и в някакъв момент ще разберете, “Дявол да го вземе, Адамус беше прав. Вече нямам лукса да се съмнявам.“

Съмненията – това е емоционална и ментална игра на, която играете със самите себе си. Тя ви прави човек. Тя ви прави малки. Тя ви побърква. И вие питате, “Мога ли просто да се откажа от играта? Наистина ли мога да го направя?“

Не си задавайте този въпрос с такъв подозрителен тон. Да, можете да излезете от нея. Стига съмнения.

Ето с какво ви предстои да се сблъскате. Вие винаги сте използвали съмненията като инструмент за самооценка, за да избегнете рисковете и да се убедите, че всичко няма просто да се стовари върху вас. Съмнявахте се в себе си, дори когато изпитвахте големи периоди на страст. Съмнявахте се, бояхте се да се отделите от другите, бояхте се да се различавате, бояхте се, че може би това е неправилно.

Съмнявахте се в себе си и затова оставахте малки, много малки. Стига. Стига.

И точно както говорихме преди известно време за макиото, духовното лайно, духовното разсейване, ние също така ще говорим за съмненията на нашата следваща среща, но – и за това си има дума, която ще използвам по – късно – без съмнения. Без съмнения. Те вече нямат място тук. Нито за вас, нито за другите Шамбра.

Вече нямате нужда от тази застраховка. Не ви е нужна тази двойна проверка. Не ви е нужно ограничението, в което ви поставят съмненията. Вече нямате нужда да проверявате повторно ума си, мислите или действията си и аз зная, че ще се сблъскате с това, когато разсъждавате върху несъмнението, “Какво ще ме задържи на място? Какво ще ме задържи на линия? Какво ще ме предпази от побъркване? Ако не се съмнявам в това, което правя – а какво ако просто започна да правя луди неща?“

Не, не. Сега правите луди неща, съмнявате се в себе си, живеейки плитко, без да сте щастливи във всеки един момент. Ето какво е безумие.

Нека хубаво да вдишаме дълбоко в този ден.

Когато ученикът попитал Майстора, “Майсторе, ти щастлив ли си?“ Майсторът просто отговорил, “Без съмнение.“

С това той казал, “Да, щастлив съм, защото не се съмнявам в себе си. Аз Съм Всичко, което Съм. Аз съм щастлив, защото преди известно време се отказах от тази игра, и сега мога да бъда щастлив. Съмненията убиват. Съмненията са насилник. Съмненията ограбват. Аз просто им казах да си тръгнат от живота ми.“

Майсторът караше по пътя, отдалечаващ се в далечината със старото си червено Порше 911. Той се усмихваше, спомняйки си за красотата на тази среща, за това, как той оставил всички ученици да мислят до следващата среща.

Той карал по безкрайния път, на който нямало други коли, слънцето започвало да залязва, и той дълбоко въздъхнал и казал, “Всичко е наред в цялото творение. Аз съм дяволски щастлив.“

С това скъпа Шамбра, нямам нужда от публика, но (Адамус се смее) наистина ми липсвате всички вие.

Аз съм Адамус от Суверенните Владения.