МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 7 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 2 април 2021 год.

www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Хубаво е да се върна тук. Хубаво е да бъда с Шамбра. Хубаво е да бъда тук, в Кона, в Павилиона на Шамбра. Какво удоволствие е да бъда тук, с всички вас. Ах!

Днес имаме немалко теми за обсъждане и преди всичко благодаря, скъпа Линда. Днес изглеждаш прекрасно.

ЛИНДА: Благодаря.

АДАМУС: Да. И всички вие изглеждате много мило. Проверявам вашата енергия, проверявам енергийния ви баланс, синхронизацията на вашата енергия и с всеки ден тя се подобрява. Тя се подобрява. Става малко по – добре, появява се малко повече синхронизация с всяка наша беседа.

Знаете, Шоуда това е прекрасно мероприятие, което провеждаме всеки месец, наречено Шоуд – той е като снимка. Като стоп – кадър от историята на Шамбра. Това е снимка на това, къде се намира всеки от вас и тя не се планира от по – рано от мен или дори от вас. Всичко всъщност се случва в дадения момент. Ние не планираме седмици, решавайки, “Ето какво ще правим на Шоуда.“ Обикновено това става през нощта в навечерието. Понякога сутрин. Понякога вече почти – както това беше днес – в този момент, когато свиреше музиката, защото сега всичко става в настоящия момент, случва се в момента Сега.

И после ние провеждаме Шоуд. Ние го снимаме. Ние го записваме, за да може по – късно той да бъде достъпен за тези, които ще дойдат след вас. Но той съществува като снимка на цялото това невероятно пътешествие от пробуждането до Реализацията, а после, какво е – да останеш на планетата въплътен Майстор.

Нека вдишаме дълбоко, започвайки този исторически Шоуд, тази снимка на пътешествието на Шамбра.

Рестарт на Съзнанието

Преди няколко седмици стана това, което ние наричаме Рестарт на съзнанието. Точно сега на планетата се рестартира след тази дълга зима, всъщност, дългата година на Cоvid. Никога по – рано хората не са си стояли по домовете, както в този период. Не са имали време да поразсъждават. Не са имали време да огледат целия си живот. И това разстрои много от тях. Да, има желание да се върнат, отново да излязат, но силите твърдят, че това ще отнеме много, много по – дълго време от колкото очаквах.

Всъщност от гледна точка на масовото съзнание, хората, образно казано, помолиха всичко да продължи по – дълго. Веднъж пробвали, те разбраха, че лично за тях всичко не е толкова лошо, колкото са си мислили. Те разбраха, че това е време за размисъл, реорганизация, време да оценят живота си, време да погледнат в бъдещето и почти се появи съпротива на това отново да се излезе във външния свят, съпротива към желанието да се върнат и да се смесят с тълпата. И, да, през това време някои се оплакваха, и, разбира се искаха да отидат на ресторант и да правят подобни неща, но имаше такова движение на съзнанието, което казваше, “Нека продължим това дълбоко потапяне в нашето индивидуално лично “аз.“

Това продължи много дълго и в крайна сметка наистина доведе до рестарт на съзнанието на планетата. Това стана примерно от 14 до 17 март и в този момент нищо особено не стана. Подобни неща обикновено не стават веднага. Обикновено това е своего рода пренасочване на енергията заради промяна в съзнанието и тогава е важно това, което ще последва.

Често очаквате, че в този ден ще стане нещо грандиозно. Но, не, не, рестарта на съзнанието – това са милиарди сигнали изпращани от отделни хора, само краткия момент, когато те си задават въпроса, какво точно се е случило с тях. Но ако разгледаме този рестарт в мащабите на масовото съзнание – това беше грандиозно. Това беше много, много мащабно и ще видите резултатите в бъдеще.

Но като цяло хората казваха, “Може би трябва да направим това по малко по – различен начин. Може би трябва да се избавим от старите навици. Може би има по – добър начин.“ А после възниква големия въпрос, “Как по – добре? Как да изляза от старото си ежедневие? Как наистина да проявя това, което искам да правя всъщност?“ И въпреки, че този въпрос са си задавали милиарди хора по цялата планета, много просто като … в последствие те се върнаха към старите си навици, своя стар начин на действие, но при това без да забравят този момент, когато са си помислили, “Трябва да има друг начин.“ И те просто чакат, нещо да дойде всеки ден; чакат да стане нещо, което ще въведе нещо различно в живото им.

И имаше твърде много хора, които останаха верни на себе си, направиха избор и казаха, “Трябва да направя нещо различно. Няма връщане назад. Не мога да се върна към този начин на живот, който беше преди Covid. Определено съм затънал в рутина. Определено съм повтарял едни и същи цикли ден след ден, година след година, в очакване на нещо – че в края на краищата ще се разболея и ще умра? Трябва да направя нещо по различен начин.“

В резултат от всичко това се натрупа огромно напрежение. Хората казват, “Имам нужда да направя нещо по – различно в живота си.“ И тук се появява огромна пустота, която и съществува точно сега, огромна пустота, в която хората казват, “Но аз не зная какво.“ Чухте тези думи да излизат от устата ми, “Не зная какво.“

Тази пустота с времето ще бъде запълнена. Ще се появят нови възможности. Някои ще ги изпуснат, някои ще ги използват. Нови подходи към всичко. Простите ежедневни неща, например, нов начин да стигнеш до работа – дори ако те са се върнали в офиса – или друг начин да организираш свободното си време, друг партньор, друго хоби, друга кариера. Но сега има толкова много от това, което аз наричам натрупано напрежение, като резултат от рестарта на съзнанието. Толкова много желание, но толкова малко истинско разбиране или истинско творчество. Това ще дойде.

И така, сега у вас се е натрупало напрежение, “Трябва да има друг начин,“ – и някои буквално се превиват под това напрежение. Някои просто не могат да се справят с него. Те сякаш се побъркват. Ще се осмеля да кажа, че след Covid ще има бум на приемането на антидепресанти, защото някои хора просто не могат да се справят с въпроса, който си задават, “А сега какво? Как да го направя по друг начин?“, и се чувстват съвършено безсилни. Те се чувстват неспособни да правят каквото и да било. Те чувстват, че толкова са затънали в бетона на масовото съзнание и в собствения си живот, че нищо не могат да направят. Това е ужасно чувство.

Това е ужасно чувство, когато знаете, че искате да напуснете, когато знаете, че трябва да има нещо друго, когато знаете вътре в себе си, че стария начин да правите нещо просто не работи, но вие не знаете, как да излезете от това. Вие не знаете как да продължите напред. Вие не знаете как да промените ритмите и шаблоните, които са диктували живота ви. И така у нас нараства голямо напрежение.

Освен това хората много силно са се потопили в дълбок размисъл, “Искам нещо по – голямо в живота си,“ всъщност без да знаят как да го направят, какво е то. И така, натрупаното напрежение рано или късно ще се разкрие – или ще се взриви, както и да го наречете – но рано или късно това ще стане, и най – интересното е, че както вече знаете хората не обичат промените. Сега те си имат работа с това, за което всъщност са молили – с промените – сега те се случват в живота им и това дяволски ги плаши.

Вие, Шамбра, вече разбирате, че промените и присъщия им хаос всъщност не са такива. Вие просто нещо преживявате, преминавате на по – високо ниво на съзнание, и в крайна сметка получавате повече удоволствие от човешкия опит на планетата.

И така, този процес, Рестарт на съзнанието, върви с пълна сила. О, това се случва. Знаете ли, може да се каже, това прилича на вулкан. Той се заражда много, много, много дълбоко под земята, а после, в края на краищата, изригва на повърхността, и точно това става точно сега с Рестарта на съзнанието. Не искам да плаша някои от тези, които са тук, на острова, със земетресение или изригване на вулкана, но става нещо подобно.

И така, Рестарта на съзнанието. А вие, Шамбра, рестартирате ли се? Не съвсем. Вие вече го направихте много отдавна. По времето на Рестарта на съзнанието вие се пренастроихте. Няма нужда от рестарт. Вие пренастроихте връзките си с масовото съзнание, разбирайки че не е нужно да сте привързани към него. Да сте свързани с него е удобно, то е като голямо пухкаво одеяло. Но веднага след като се окажете под одеялото, вие ще разберете, че то е направено от конска грива и също така то всъщност не е толкова удобно. По – скоро дразни. Вие направихте някои промени в това, как се свързвате, как се обединявате с масовото съзнание.

Наблюдавах много внимателно. Все повече и повече от вас разбират, че го има и сте били част от него; това е много мощен фактор, той създава за хората голяма гравитационна сила, но за да се наслаждавате истински на живота, няма нужда да бъдете привързани към него. Всъщност доставя по – голямо удоволствие, когато осъзнаваш това, но то не те контролира.

Видях тази пренастройка, която направиха много от вас и това предизвика някои проблеми. В последно време много, много внимателно наблюдавам. Това предизвика някои проблеми и един от интересните, странни проблеми е това, че в известен смисъл вие не искате много да се отличавате.

Разликите на Шамбра

Вие не искате много да се отличавате от другите. Това е част от вашето възпитание и култура. Това е част от този опит, който сте преживели в Атлантида. Продължавате да искате да имате възможността да се държите като другите, да приличате на другите. Вие не искате да се отличавате като чайката наречена Джонатан Ливингстън, да бъдете съвършено самотни, в ъгъла на стаята, забравени или дори прогонени от другите. Така че, вие живеете в странно време, все още мислите за това да сте суверенни, позволявайки на енергията да ви служи и при това не желаейки да бъдете изгнаници.

Работата е в това, че вие сте различни. Много се различавате от другите хора. Разбира се, вашето тяло продължава да прилича по вид и структура, по обща биология на всички останали, но дори и то се променя. Вие сте съвсем различни от гледна точка на вашите надежди и стремежи. Вие сте съвсем, съвсем различни от гледна точка на това, което за вас е важно и значимо. Вие сте съвсем различни в този смисъл, че не искате, не позволявате на някой да ви контролира. В това сте доста непреклонни. Няма да бъдете нечия марионетка. Много сте категорични за това. Това е една от причините поради които в Аления Кръг няма правила. Вие просто не ги позволявате и те всъщност не са ни нужни. Но вие сте различни.

Когато започнете да осъзнавате това и да го приемате, тогава ще стане по – лесно. Сега възниква триене заради това, че вие не разбирате все още, че “аз съм различен.“ Не казвам, по – добър. Някои от вас веднага приравняват тези понятия. Не казвам, че трябва да си повтаряте, че сте по – добри от другите хора. Работата не е в това. Това просто означава, че у вас има различно съзнание. Имате друг подход към енергията. Имате друго разбиране за живота.

И може би най – голямата разлика е в това, че вие сте насочени навътре, а всички други са насочени навън. В това е най – голямата разлика. Ето какво ви различава. Работата не е във вашите умствени способности, външност, духовност или съзнателност. Работата е в това, че най – накрая, вървите навътре в търсене на това, което винаги е било там – всеки отговор, всичко, от което имате нужда, цялото ви щастие, цялата любов – всичко това е точно там и точно това ви различава.

Това е много важно и затова исках да започна този Шоуд с това, че, да, вие сте различни и това не ви прави по – добри или по – лоши. Но вие сте различни. Виждате ли, човечеството, всички хора търсят отговорите отвън. Не всички, болшинството. Те търсят отговорите отвън. Вие търсите вътре, те търсят навън. Те се събуждат сутрин и чувството на удовлетворение ще идва от това, което ще стане с тях през този ден във външния свят, кой ще им каже добра дума, колко задръстване ще има по пътя, какви специални предложения ще получат в магазина, какви отношения ще имат с другите хора, колко ще им бъде скучно или уморително в работата през този ден. Всичко това е външно и хората търсят отговори във външния свят.

Те постъпват така от много отдавна. Те постъпват така от еони от време, гледайки външният свят. Това е наистина човешкия начин на мислене – отговорът е някъде там. Той може да бъде в свещена книга. Той може да бъде у гуру. Той може да бъде дори в науката. Науката е прекрасна. Науката в крайна сметка ви помага да разберете, какво сте създали. Важно е да се разбира науката, това разбиране ще ви помогне да разберете определен начин за възприемане на това, което сте създали, своето творение, с помощта на биологията, физиката, дори математиката и всичко останало. Това е добър начин, но той е едностранен. Всичко от изброено гледа навън, за да се опита да разбере, в края на краищата самия себе си, защо сте тук, на тази планета. Но болшинството от хората не се замислят, а тези, които се замислят, във всеки случай като правило, търсят отговорите във външния свят. Вие се различавате от другите по това, че търсите навътре.

Отначало да се влезе навътре е много трудно. Всъщност това е илюзия. Вие поглеждате навътре и казвате, “Аз съм просто човек. Нямах особено детство. Не съм знаменит. Не съм богат. Нищо подобно.“ И с тази фасада вие като правило се завръщате във външния свят в търсене на отговори. Търсенето отвън е безкрайно. Безкрайно. Вие никога няма да намерите отговорите. Вие никога няма да намерите това, което търсите. Ще намерите частици и късчета. Ще получите краткотрайно удоволствие, но никога няма да намерите отвън това, което наистина търсите.

Много, много малко могат да издържат пътя навътре, продължителния поглед вътре в себе си. Много, много малко могат да го направят, а тези, които могат, обикновено се отнасят към това много ментално. Те твърде много мислят. Те обработват всичко в ума. Те започват с квалия, тоест привързват се към опита и събитията, които са им се случвали по – рано. Те твърде много мислят. Те стават емоционални. Те се разочароват от себе си. Те навлизат навътре и в тази илюзия, в тази първоначална фасада, няма нищо, освен, често, катастрофа. После те се борят с преработки, поглеждайки навътре в лошото си детство, в своите лоши отношения или липсата на определени таланти или способности. Те се въвличат в големия процес на преработка и като правило, когато го правят, да кажем, обръщат се към психолог или – към болшинството от психолозите, не към всички – но  обръщането за помощ, всъщност ги кара още повече да се концентрират върху това, което е вътре. Неудачи, грешки по пътя. И какво правят те тогава? В крайна сметка, те се връщат във външния свят в търсене на отговори.

Външния свят е прекрасен. Външния свят ви дава определена ангелска гледна точка. Но в крайна сметка отговорът не е там и точно затова вие сте различни. Вие вървите навътре. Това е труден път. Това наистина е труден път и едно от важните неща, които трябва да се разбират е – разбира се е, че отговорите са там. Отговорите безусловно са там.

Също така е важно да се разбира, че вие вървите навътре, защото сте избрали този много, много уникален и понякога самотен, но в крайна сметка най – великолепния от всички пътища. После стигате до точката, в която се потапяте дълбоко навътре – дълбоко, дълбоко, дълбоко – често желаейки просто да избягате, да се върнете, отново да излезете навън, вие се потапяте дълбоко навътре и с какво в крайна сметка се сблъсквате тогава? С дракона. С дракона. Потапяте се дълбоко, дълбоко навътре и изведнъж този дракон ви разкъсва на части. Сега вие сте сигурни, че е трябвало да търсите отговорите отвън, но е твърде късно. Стигнахте твърде далеч и в края на краищата стигнахте до разбирането, че дракона е тук, за да ви покаже остатъците от илюзиите, останките от вина и срам, ето за какво е нужен; преди да навлезете в Реализацията, просто копайте по – дълбоко.

Но важното е, че го направихте, навлязохте навътре. Ето къде е всичко. Ето къде е енергията. Ето къде е съзнанието, отговорите, изобилието, радостта, щастието, мира. Всъщност всичко е тук.

Но важното е това, което всъщност ви прави различни, а вие сте точно такива. Дойде време да признаете това без осъждане. Знаете ли, между осъждането и наблюдението има голяма разлика. Те изглеждат близки, приличат си, но осъждането придава на нещата някаква негативна окраска. В него има превзетост. В него има почти … негатив. А наблюдението казва, “Аз съм различен. От това не ми става нито по - добре, нито по – зле. Аз просто съм различен, и аз съм различен, защото тръгнах по своя път. Не по пътя на стадото, не по пътя по който ме насочваха ръководителите, аз тръгнах по собствения път навътре.“

Това ви различава от другите. Това е видно, когато ви гледам с нефизически, а с енергийни очи, но това показва, че сте едни от тези, тръгнали по своя път. Тук го няма “муу фактора“ на излизането навън, оставането в масовото съзнание. Мученето на стадото. Сега вместо мученето, сте вие. Само вие. Това е, което ви различава от другите и дойде времето да го признаете, преди да продължим това, което правим. Време е да признаете, че сте различни.

Свръхчувственост

Бидейки различни, насочвайки се навътре, вие също така развихте някои доста уникални характеристики и черти и една от най – важните от тях, която наистина сега се проявява, която вие все повече и повече осъзнавате, това е, че ставате свръхчувствителни. Свръхчувствителни, свръхчувствителни.

Да, това може да бъде свързано с усилена интуиция, до голяма степен, но вие просто ставате по - чувстващи и чувствителни към всичко. От друга страна, вие ставате по – чувствителни към хората, масовото съзнание, грубото поведение. Ставате по – чувствителни към досадното време. Ставате по – чувствителни към храната и алергиите. Ставате по – чувствителни вътре във физическото си тяло и ставате по – чувствителни дори в мислите си, в ума си, в това, което ви дразни, в това, което не можете да понасяте повече. Така че може да помислите за себе си, че сега започват да се появяват всякакви чудатости и дребни особености – защо така? Защо изведнъж престанахте да понасяте силния шум на двигателя? Защо вече не харесвате косите на другите хора? (Адамус се подсмихва) Да, има го при някои от вас. Защо сте толкова свръх чувствителни? И го има усещането, че може би правите нещо неправилно, но това не е така. Това е просто страничен ефект от свръхчувствителността.

Що се отнася до това, което можем да наречем по – позитивна страна, вие започвате все по – добре да осъзнавате, да виждате красотата във всичко. Все повече разбирате потоците и закономерностите, за които болшинството от хората дори и не подозират. Има поток и закономерност на природата. В музиката има поток и закономерност, които ги няма в музиката, която чуват ушите ви. Има поток. В това, което правим тук, на Шоуда, има ритъм и вие започвате да го усещате. Не е задължително да знаете как да го наречете. Вие не знаете какво е това, но осъзнавате, че съществува своего рода поток, ритъм на това, което става, тъй като сте свръхчувствителни.

Вие ясно осъзнавате енергията. В края на краищата, това е вашата енергия. Вие просто по – добре осъзнавате нейното присъствие, че тя не е някъде там, а точно тук. Вие по – добре осъзнавате такива неща, като чуруликането на птиците, лая на кучето, въздуха и вятъра, задушливия дим в лицето. Всичко това са отлични индикатори за това, че сте свръхчувствителни, че просто ставате свръхчувствителни и отначало това е доста тежко, тъй като ви се иска да блокирате това, което ви дразни. Но в крайна сметка ще се научите да позволявате. Ще разберете как да интегрирате дори това, което ви дразни и безпокои.

И така, най – важното е да вдишате дълбоко и да позволите. Да позволите. Не зацикляйте на това.

Свръхчувственост означава, че всъщност ще ви се наложи да отделяте повече време за себе си, а ако ли не, а само мислите че трябва да отделите време за това, то вече трябва да го направите наистина. Аз винаги предлагам да останете насаме със себе си на природа или да отидете до океан или на езеро. Това позволява на всичко да се балансира и интегрира и всъщност докато ставате все по – чувствителни и по – чувствителни към всичко, това позволява да стане пренастройката.

Това не значи, че всичко ще се притъпи. Вие ще продължите да оставате свръхчувствителни, но сега това няма много да ви притеснява. Вие знаете, че това са просто ритми и шаблони. Това е просто поток на енергията.

И да, наистина ще бъдете много по - … бих казал, ще проникнете по – дълбоко в своето знание, своята интуиция. Ще знаете за нещо още преди да е станало. И аз не искам да се разсейвате сега с обсъждане на екстрасенси и медиуми или някакви подобни. Не става дума за това. Не става дума за предсказване на бъдещето, защото е много трудно да се предскаже бъдещето дори от Възнесен Майстор. Всъщност аз не отгатнах съвсем точно за Covid. Мислех, че към края на годината всичко ще приключи. Но, знаете ли, хората имат избор, и на свой ред те решиха да удължат този период, за да отидат още по – дълбоко.

Калдре настоява, че от моя страна това е оправдание. Това е наблюдение. Аз забелязах също така, че не трябва да ме прекъсва по средата на наистина добра реч с такава информация (Адамус се подсмихва). Не, ние всъщност имаме добри отношения. Той е свръхчувствителен.

Така че нека не бъркаме това с екстрасенсориката. Не става дума за това, да погледнеш в бъдещето, защото да гледаш в бъдещето – е все едно да търсиш навън. Това прилича на търсене навън, защото всъщност, няма никакво предсказване на бъдещето; всичко се случва сега. Сега се намира вътре във вас, ако се опитвате да погледнете в бъдещето, вие отново търсите отговорите отвън, а тях просто ги няма там. От време на време възниква илюзията, че там има нещо, но всъщност няма.

Вие ставате свръх чувствителни, притежавате знание и един от моментите, които забелязах – е, че сега вие се вслушвате в това знание. По – рано бихте го анализирали. Бихте мислили за него, а после бихте го заглушили. Сега вие се вслушвате в знанието. Това прилича на голям риск, но всъщност не е съвсем риск.

Започвате да се учите да му се доверявате. Вие чувствате образа, резонанса на това знание, дори ако то няма смисъл за разума, дори ако умът казва, “Не го прави. Нямаме достатъчно данни. Имаме недостиг на информация“ или “Правил си така преди и всичко свършваше зле.“ Ще разберете, че в резонанса има нещо. Това е много сложно да се опише, но вие ще попаднете в златните обятия на собственото си знание, а после просто ще кажете, “Ще направя това. Ще се вслушам в това знание,“ което всъщност е интелекта на вашата енергия. Ето какво е.

Ставате свръхчувствителни, свръхчувствителни, сега още осъзнавате собствените си ритми и закономерности. Вместо да се замислите и да се запитате например за собственото си здраве, “Здрав ли съм аз? Наред ли съм? Разпада ли се тялото ми? Имам ли рак, за който още не знам?“, в свръхчувствителната природа, в която навлизате, вие се учите да се вслушвате в тялото си. Ще разберете, че то има свои закономерности и то ще ви ги покаже. То ще ви даде да разберете, че е разбалансирано. Не е нужно да се притеснявате или да нервничите за това. За това между другото отива огромно количество енергия. Ако вървите по този път, това е мрачна, мрачна енергия.

Но сега все по – често се вслушвате в хармонията на тялото си, в дадения момент и когато го правите, когато слушате резонанса на биологичното си тяло, тогава не трябва да се безпокоите, “Болен ли съм? Ще се разболея ли утре? Може да стане нещо неочаквано? Ще се заразя ли с Covid?“ Между другото, у Шамбра има феноменално ниска заболеваемост от коронавирус, феноменално низка.

Що се отнася до Свободно Енергийното Тяло, важно е това, че вие, човекът, не можете да го създадете. Опитвали сте се. Търсили сте го във външния свят. Зная. Някои от вас мамеха, търсеха го във външния свят и може би са ходили на занятия, чели са книги или са правили нещо подобно, но човекът няма да създаде Свободно Енергийното Тяло. Тоест, то не е ваше дело. Вие трябва да го преживеете, когато то стане такова.

Свободно Енергийното Тяло се появява като естествен резултат от вашето собствено съзнание, вашето собствено позволение, вашата собствена готовност да стигнете до Реализация и да останете на планетата като човек. После по естествен начин идва Свободно Енергийното Тяло. То идва не защото вие го умолявате. То се случва не защото, лаете на пълнолуние, и не защото сте станали веган или нещо подобно. Всичко това няма значение. Това, ще се повторя, е търсене във външния свят. Това отново са мисли за това как човекът трябва да манипулира ситуацията, а той не трябва.

Твоята работа, скъпи човеко, било то Просветление, Свободно Енергийно Тяло или още нещо, твоята работа е – да преживееш опит. Ти не си длъжен да осъществяваш всичко това.

Това прилича на първоначалния избор, но това е много широк избор. Широкия избор да преминеш на следващото ниво. Не са нужни дребни детайли, защото вие не ги знаете, и те не са важни. Преди много, много години, а всъщност преди много животи, вие направихте голям избор в полза на друг живот, своя собствен рестарт. Сега трябва да го преживеете. Не се опитвайте да го осъществите. Вие не можете да създадете Свободно Енергийно Тяло, защото то просто ще стане ментална версия на биологичното тяло. С други думи, разума ще ви въведе в заблуда. Ума иска да се съгласи, затова ще ви въведе в заблуда и ще каже, “О, да, сега имаш Свободна Енергия или твоето светлинно тяло.“ А вие просто не можете, не искате и не искате отговорност. Не. Просто сега трябва да преживеете, какво е да бъдеш в тяло “И“ – да се намираш в биологично тяло и в същото време да изпитваш интеграцията на своето Свободно Енергийно Тяло.

Всичко това се случва като резултат от дълбокото вътрешно потапяне. Ето защо става това, но не трябва да го планирате. Не трябва да го създавате. Не трябва да го осъществявате. Можете само да го изпитате. Това е важен момент. Било то вашето просветление, вашето Свободно Енергийно Тяло, дори вашето изобилие или нещо подобно – не трябва да работите над това. Вашата енергия притежава интелект. Трябва само да преживеете това. Това е. Отначало трябва да позволите, а после – да го преживеете.

Най – важното, което можете да направите за себе си точно сега, е да продължите вътрешното си пътешествие – да позволите – да позволите Свободната Енергия, да позволите изобилието, да позволите Реализацията – а после да ги преживеете. Душата може да се каже ви зове, казвайки, “Хей, просто го изпитай. Просто го изпитай. Престани да мислиш. Спри да планираш. Спри да се безпокоиш. Дявол да го вземе, просто го преживей.“ Ето кога вие наистина сте синхронизирани със своята енергия.

Зная, за човека това често звучи като, “Аз какво, да не съм марионетка?“ Ни най – малко. У вас има дар, и този дар – да бъдеш човешката част от Аз Съм, душата. Това е спектакъл, това е ролята, която сега играете, а човекът – това е част от душата, преживяващ опит.

Да, вие също така сте и душата, но душата не мисли като човек. Душата не действа като човек. Душата не се притеснява за бъдещето. Душата не се безпокои за енергията. Така че, в известен смисъл, тя не е човек – тоест сега, да, вие сте човек в опит и чрез опита на човешката част отново стига до Осъзнаването, че вие също така сте душата. Вие сте – енергията, вие сте - мъдростта, вие сте – потенциалите, и едновременно с това вие сте – човек, преживяващ тук, на планетата.

Това е много важна точка в днешната ни беседа, в това накъде се насочваме: в действителност от вас зависят два основни момента. Да позволите – значи да отворите вратата. Да отворите вратата на всичко, което сте и да го преживеете. Това не е чак толкова сложно. Зная, че е трудно да го осъществите в живота си, но самата идея, нейната същина – е да отворите вратата и да позволите – това е първия момент. И втория момент – да го преживеете. Не да седите някъде и да се криете. Излезте и го преживейте. Бъдете в това. И ще чуете как душата се смее, ликува и аплодира, и тогава всичко отново се синхронизира, отново се синхронизира.

Нека дълбоко да вдишаме това.

И така, скъпа Линда, ти знаеш, колко ми липсва публиката. Разбира се, аз много те обичам, и представляваш цялата Шамбра, но кога отново ще се съберем заедно със зрители?

ЛИНДА: Скоро. Скоро.

АДАМУС: Иска ми се сега да се разхождам из залата, да обикалям напред – назад, и … здравей Бел. Искам да ходя насам – натам между столовете – Бел се е скрила там – да ходя насам – натам по пътеките, да разговарям с Шамбра, да ги почуквам по главите и …

ЛИНДА: Веднага след като стане законно.

АДАМУС: Е, че то вече е законно. Хайде!

ЛИНДА: Не си изпитвай късмета (те се усмихват).

АДАМУС: Това ми липсва.

ЛИНДА: На всички ни липсва.

АДАМУС: Получих своята малка доза от Шамбра на няколко скорошни живи срещи, и вие можехте да видите, колко съм щастлив.

ЛИНДА: Да. Да.

АДАМУС: Толкова се въодушевявам.

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: Забавно е!

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: Понякога се вълнувам, не се ли бъзикам твърде много, прекалих ли с шегите…

ЛИНДА: Всичко е наред, защото аз съм тук, защото обичам цялата Шамбра и зная, че работата ми е – да ти позволя да играеш ролята си.

АДАМУС: Добре. Какво пък, с нетърпение чакам възможност да се върна към Шамбра.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Отново да ви видя на живо.

И така, до къде бяхме стигнали? Говорех за опита.

Разберете, вие дадохте на човека прекрасна работа. Аз говоря сега от името на душата. Вие казахте, “Хей, човеко – този, който се държи като човек – всичко, което трябва да направиш, е да отидеш и да преживееш опит. Ще вземем със себе си тази мъдрост. Ще поемем върху себе си тази енергия. Никога няма да ти се наложи да се притесняваш за енергията. Ние ще направим всичко това. Просто върви и преживявай всичко от опит.“ Това е прекрасна свобода – просто да бъдеш в опит. Нима не е така?

ЛИНДА: Съвършено вярно.

АДАМУС: Да. Би ли възразила, ако не беше съгласна?

ЛИНДА: Бих казала, “Не ме вълнува твоята гледна точка“ (Адамус се смее).

АДАМУС: А после аз бих казал, “Добре, тогава сподели своята гледна точка.“ А ти би отговорила …

ЛИНДА: Нямам такава, защото аз не …

АДАМУС: Ако беше Шамбра и аз бих казал, “Добре каква е твоята гледна точка?“

ЛИНДА: Бих казала, “Позволи ми да я усетя.“

АДАМУС: Какво ще кажеш за, “Не зная?“

ЛИНДА: Не бих казала такова нещо! Аз знам всичко!

АДАМУС: Не ти! Аз говоря за Шамбра. Не ти, а Шамбра като цяло.

ЛИНДА: А аз не съм ли Шамбра?

АДАМУС: Добре. Нека преминем към следващата част от нашата беседа.

ЛИНДА: Добре. Добре. Бяхме принудени – това започна да става глупаво …

АДАМУС: Това беше разсейване.

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: Това беше нарочно разсейване, предназначено да позволи на всички да наваксат и да позволи на цялата Шамбра там – аз ги виждам (гледа в камерата) – да позволи на цялата Шамбра (Адамус се смее) … о, добре, добре. Да им позволи … да почувстват за миг …

ЛИНДА: Вярно е.

АДАМУС: “О! Аха! Мислех, че трябва да управлявам всичко това.“ Не, не, не. Вие трябва само да преживеете опит. Това е. Не е ли готино? И когато го направите, вие ще пуснете мъдростта, ще знаете, какво да направите в нужното време, и няма да ви се наложи да се притеснявате за грешки по време на опита, и винаги ще имате цялата енергия. Ето толкова е просто това. Това наистина е много просто, ако не броим лошите ви дни (Линда дюдюка).

Среща с другите Възнесени Майстори

Вчера вечерта бях в Клуба на Възнесените Майстори. Водех си бележки за нашата среща, и, както казах по – рано, всичко това не се подготвя от по – рано – от преди седмица, години или цели животи. Всичко става Сега.

Аз чувствах Шамбра, всички потенциали на Шамбра и усещах къде се намираме в нашата съвместна работа, отделяйки внимание на теми, които е важно да повдигнем днес.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: И една от тях е за това, че вие наистина сте различни. Позволете ми да го кажа така, “Вие наистина сте различни“ (казва го като комплимент), а не “Вие наистина сте различни), но вие наистина сте различни. Така е. Признайте това. Гордейте се с него. Бъдете в това. Гледате навътре – гледате навътре – а не навън. Ще можеш ли да го повториш бързо три пъти?

ЛИНДА: Гледате навътре! Гледате навътре! Гледате навътре!

АДАМУС: Какво?! Не разбрах, как ме нарече тя (те се смеят). Да. Вие гледате навътре или гледате в дълбочина – отново, имахме нужда за миг да се разсеем. Гледате навътре, и това ви различава от другите, силно ви различава.

И така, аз разглеждам темите, които ще обсъждаме днес и към мен се приближи един от Възнесените Майстори, за да поговорим. Не зная защо, но винаги събирам зрители. И аз се опитвам спокойно да планирам, какво ще правим, а този Възнесен Майстор, наричаха я  Каманававахугу

ЛИНДА: Пфф! (Линда се смее)

АДАМУС: В своя последен живот тя беше хавайка (Линда продължава да се смее). Каманававахугу, наистина? Много мил Възнесен Майстор и тя има сестра. Знаете ли как наричаха сестра и? Тя не е Възнесен Майстор. Тя все още преживява някои неща на Земята. Каманаваналаю.

Както и да е, Каманававахугу приближи и каза, “Адамус, моля те, кажи, за какво се готвиш да говориш с Шамбра?“ Знам тази игра, те идват – много от тях работят с хората – те идват, защото искат да получат подсказка, някакъв намек, които да представят на своите групи, те един вид изтеглят нашите …

ЛИНДА: О, издърпват.

АДАМУС: Те издърпват нашите материали.

ЛИНДА: О, интересно.

АДАМУС: И аз казах, “Ще говорим по – подробно за енергията.“ Тя каза, “О, добре,“ сякаш малко разочарована.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Да. А после се появи Джубак и се присъедини към нашата дискусия. Той беше … много отдавна преживя живот на Земята. Мина много време.

ЛИНДА: Джубака?

АДАМУС: Джубак. Джубак.

ЛИНДА: Като Чубака?

АДАМУС: Не се смей. Той може да ти отмъсти (Линда се смее). А, не, той не може. И така, той приближи и каза, “Ой. Ой. Енергия. Отново, ти винаги говориш за енергията.“ Той каза, “Знаеш ли, чувам от време на време, “Енергията това, енергията онова,“ и ти отново ще говориш за енергията.“

А после се появи още един Възнесен Майстор, наричат я Уууппсс. Наистина така я наричат в Клуба на Възнесените Майстори – Уууппсс. Мисля, че това стана, защото, в миналия си живот, когато е преживявала някакъв опит, от нейната човешка гледна точка, изглеждало, че всичко винаги върви наопаки, и тя винаги казвала “Упс!,“ сякаш се е объркала. Но после, когато най – накрая, достигнала Реализация и дошла в Клуба на Възнесените Майстори, тя разбрала, че всичките и “Упс“ всъщност били “повдигания“ (игра на думи в английския език “ооps“- опа и ups“ – вдигам, звучат много сходно).

ЛИНДА: Това били “упс повдигания.“

АДАМУС: Били “повдигания.“ Това били полети.

ЛИНДА: Упс – вдигания.

АДАМУС: Повдигания – упс.

ЛИНДА: Повдигания – упс.

АДАМУС: Да. И знаете ли, винаги съм харесвал очарователната и личност, но тя разбираше, че е погубила целия си живот напразно, мислейки че прави грешки, и последната направена от нея грешка, която тя осъзнала, е това, че тя не правела никакви грешки. Това било голямото “Упс!“ (Линда се смее), което я довело до Реализацията, а после тя влезе в Клуба на Възнесените Майстори (Линда продължава да се киска). Не преувеличавам нито капка (те и двамата се смеят).

ЛИНДА: Сладурана ли беше?

АДАМУС: Беше или сега?

ЛИНДА: Сега.

АДАМУС: Ами, всеки Възнесен Майстор е неописуемо великолепен.

ЛИНДА: О, приятно е да го знаем.

ЛИНДА: Знам, хората често изпитват трудности с това. Говорите за това да си красив и великолепен, а после хората се обиждат, защото трябва да имаме този социален вид, квази – комунален, сив, унил, скучен вид, иначе ще се окажете извратен или политически некоректен. Но знаете ли, ако отида при любим човек и го попитам как би искал да изглежда в следващия си живот и честно попитам, “Как бихте искали да изглеждате в следващия си живот?“ Не мисля, че отговорът ще бъде, “Като жаба.“ Моля да извинение всички жаби. Много ми е жал, че оскърбих вашите чувства, но аз просто не мисля, че много хора искат да изглеждат като жаби. Мисля, че хората искат да изглеждат …

ЛИНДА: Кой ти каза това? (тя се смее)

АДАМУС: Мисля, че хората искат, външно да се проявява тяхната вътрешна красота.

ЛИНДА: Да.

АДАМУС: Тяхната вътрешна красота. И с вътрешната красота е свързано нещо интересно. Когато започнете да излъчвате своята вътрешна красота, хората ще ви виждат красиви, независимо от външността така да се каже, от грима, дрехите, фигурата и тям подобни. Хората просто ще ви виждат красиви, защото това е само енергийна игра, те ще забелязват, как прекрасно изглеждате. Така че всеки Възнесен Майстор изглежда великолепно, защото пребивава в своята същност.

Това може да се използва така: ако те се върнат на Земята и имат физически живот, те, вероятно ще излъчват вътрешна красота, която другите хора ще разглеждат като външна, защото хората гледат навън. Но всъщност причината няма да бъде в техния ръст, тегло, големи или малки очи или нещо подобно. Цялата работа е в ефекта на излъчването.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Те излъчват тази красота.

ЛИНДА: Разбрано.

АДАМУС: Следователно, хората ще виждат красота в тях. А по – нататък всичко зависи от това, кой гледа. Какво смятат те за красиво? Например смяташ ли жабата за красива? Болшинството от хората не смятат така. Не че не може да е така, но болшинството от хората не смятат така. По такъв начин хората ще виждат тяхната красота, да кажем така, в нейната социално приета версия.

ЛИНДА: Разбрано.

АДАМУС: Въпреки, че всъщност те не се опитват да я създадат, хората сами ги възприемат такива. Да.

ЛИНДА: Разбирам.

АДАМУС: И понякога дори Шамбра прекаляват със своите предубеждения и политически или духовни възгледи …

ЛИНДА: От какво се оплакваш?

АДАМУС: Да. Това беше миналия месец. Трогнахте ме (Линда се киска). Всъщност много се смях над това и си казах, “Еми, ето, отново.“ Но аз се разсеях.

И така, аз казах на Уууппсс, “Да, ще говорим за енергията,“ и тя ми каза, “Знаеш ли, трудно ми е с моята група,“ с която работи тя. Тя ми каза, “Трудно ми е с тях, защото те искат, да се занимаваме с такива неща като лечение с кристали и отваряне на портали, и всеки път, когато се опитвам да ги накарам да отидат навътре – упс! – те отново излизат навън, отиват при друг гуру, връщат се към старото …“ – към древните текстове. Разберете, в древните текстове нямаше отговори.

ЛИНДА: Точно.

АДАМУС: В смисъл, това са древни текстове, затова те …

ЛИНДА: Да, това си е причината.

АДАМУС: … в някои отношения са доста увлекателни. Но в тях нямаше отговор, който изведнъж да изчезне. Всъщност не. Това бяха много хубави древни текстове и понякога в тях може да се намери това, за което хората не говорят често, но все пак това са древни текстове.

И ето, Уууппсс каза, “Знаеш ли, аз през цялото време се опитвам да накарам своята група да отиде навътре, но те все едно искат да ходят навън. Аз почти се отказах от тях. Почти казах, “Добре, отидете навън. Забавлявайте се. И когато не намерите отговорите и се върнете при мен, ще се насочим навътре.“ А после ще им разкажа за групата наречена Шамбра. Ще им кажа, че на планетата има група, която върви навътре и това е по – трудно пътешествие, но точно там се намират всички отговори, ще им разкажа за удивителната Шамбра и, разбира се, за обучението на Адамус, ще я дам като пример.“

В този момент аз се почувствах горд баща, защото тя хвалеше Шамбра, мен, нашата съвместна работа.

Но аз отговорих, “Да. Да, ще говорим по – подробно за енергията.“ С това и ще се заемем сега. А също така ще включим музика.

ЛИНДА: Аах.

АДАМУС: Ще го направим под формата на мераб.

ЛИНДА: Ах.

АДАМУС: Да. И, между другото, докато подготвяме всичко това, наистина я наричат Уууппсс. Не знам какво е това …

ЛИНДА: Като в рекламата, “Упс! Ето отново! Упс! Ето отново!“ (произнася го напевно).

АДАМУС: Може ли да се приближите? (Линда се смее) Не съм виждал тази реклама. Не гледам реклами, скъпа Линда. Всичко, което знам, е това, че името се произнася като У-у-у-п-п-с-с –“Уууппс“ – ето така. И това и харесва. Когато тя ходи в Клуба на Възнесените Майстори, нарочно се удря в масата или бута чашата – “Уууппс е тук!“ – и всички ние знаем, че е дошла тя, защото тя прави нещо наистина забавно. Когато бутате чаша в Клуба на Възнесените Майстори, няма за какво да се притеснявате. Всичко се почиства мигновено.

ЛИНДА: О, разбира се.

АДАМУС: Затова можеш да имаш толкова “упса,“ колкото искаш. Добре, да продължим напред.

ЛИНДА: И така, мераб. Добре.

АДАМУС: Да. Но не мераб “упс.“ Не, малко по – различен.

ЛИНДА: О, добре.

АДАМУС: По – нататък ще бъда сериозен.

(музиката започва да свири)

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Въпреки, че ми харесва да разказвам истории.

ЛИНДА: Харесват ни твоите истории.

АДАМУС: Благодаря. Искате ли да чуете още?

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Не, не. Трябва …

ЛИНДА: По – късно. По - късно.

АДАМУС: Преминаваме към мераба.

Мераб на Енсинхронизоцията

И така, скъпи мои приятели, истинската цел на днешната среща – е да успокоим всички енергии, малко да се позабавляваме, да разкажем няколко истории, а сега стигнахме до най – важната част. Да, ще говорим за енергията, защото сега това е много важно.

Важно е да разберете, че ако се готвите да оставате тук, на тази планета, като осъзнато човешко същество, като осъзнат Майстор, то сега най – важното е – енергията. Цялата работа е в енергията. Тъй като мъдростта … мъдростта вече я приемате. Аз съм във възторг от това. Приемате мъдростта.

Започвате да откривате потенциалите – всичко това е от душата: мъдростта, потенциалите – започвате да разбирате, че имате много, много варианти и тук се ражда радостта. Разбирате, че не просто сте заседнали и действате по един и същи шаблон, че вие наистина можете да навлезете в своите потенциали и да изберете това, което кара сърцето ви да пее.

Но енергията буквално се изплъзва от вас, чешете се по врата и се питате, “Къде е тя? Какво да правя с нея?“

Продължавате да я търсите отвъд себе си. Знам, че това е много, много трудно. Имали сте много животи в илюзията, че тя е извън вас, и ето, сега вървите по пътя на живота си и изведнъж правите чудесен десен завой; завой практически на 180 градуса, и казвате, “О, не. Всъщност всичко е моята енергия.“ Всичко е наред. Нужно е много време, за да попие това.

Това, което става сега, което виждам: много от вас наистина започват полека да се синхронизират със собствената си енергия.

Какво значи да се синхронизират със собствената си енергия?

Това означава разбирането – дори и не напълно, дори и по малко, но разбирането – че цялата тя е ваша. Цялата е ваша. Всичко, което възприемате с очите и ушите си, своите физически чувства, всъщност всичко това – е ваше.

Аз зная, очите ви карат да вярвате – и вие искате да вярвате на очите си – че всичко се намира навън, но това е само гледната точка на очите. Всъщност всичко е вътре. Затворете очи за миг – всичко е там.

Всичко идва отвътре. Нищо не се ражда отвън.

Така е и с ушите. Просто спрете да слушате външния свят и за миг обърнете слуха си навътре. Там е – всичко.

От човешка гледна точка всичко е навън. Но тогава никога няма да има удовлетворение, всичко никога няма да бъде ваше.

Но с гордост мога да кажа: сега вие разбирате, че всичко се намира вътре, и вие се синхронизирате със собствената си енергия. Възниква енергийна съвместимост. Ражда се поток енергия. Лекота на взаимодействието с енергията. Сякаш вече имате всичко, от което се нуждаете. Наричам това Енсинхронизация, или Енсинх – е-н-с-и-н-х, Калдре. Енсинх.

Харесва ми на слагам “Ен“ пред всичко – Ентелект и Енсинх. Стив Джобс правеше същото – Iphone, IPad, Icars, IGo и тям подобни. А при мен е “ен“ – Енсинх, Ентелект. Да, “е-н“ – напомняне за това, че това е вашата енергия. Вътре във вас.

Започва да става Енсинхронизация, това е естествената хармония между вас и вашата енергия. Това е хармонията, когато осъзнавате, че енергията просто тече и цялата тя е тук за да ви служи.

И за това не са нужни усилия. Вие с нищо не сте и длъжни. Дори не е нужно да се държите по определен начин. Всичко, от което се нуждаете вече е тук. И всичко това – е ваше.

Енсинхронизирайте се със своята енергия.

Когато става това, всичко става меко и просто. И тогава с голяма охота ще се потапяте в опит, който в противен случай бихте сметнали за твърде рискован.

Вие се Енсинхронизирате със своята енергия – възниква съвместимост, поток – и тогава разбирате, че можете да правите много различни неща. Можете да изучавате други възможности. Можете да промените живота си или да го разширите. Можете да преустроите живота си. Можете да правите всичко, което поискате. И няма да ви се случва нищо подобно, “Ще пробвам нещо ново,“ а после “Упс, това е катастрофа.“

Сега изведнъж просто пребивавате в потока и разбирате, че във всеки момент можете да промените дори това, което правите точно сега. Да допуснем, че задействате някакви нови потенциали, можете лесно да ги промените и да направите това много плавно, много изящно.

И започвате да разбирате, че енергията всъщност не е праволинейна. Тя не е структурирана. Тя не е обособена и не е ограничена.

Както вече казах, естествените науки и математиката са прекрасни. Но това е само една перспектива. Има много, много вариации на научния подход, има много различни версии на математиката. Математиците биха се ядосали, но, разберете, те още пребивават в своего рода енергиен конформизъм, “Така трябва да бъде.“

Не е нужно да се стараете за това. Вече виждам тази енергийна синхронизация, енергийна хармония.

Там, където не изпитвате трудности, както преди.

Там, където не се сблъсквате с чувството на отчаяние.

Трябва само да вдишате дълбоко и да усетите величието на собствената си енергия във ваша служба и да знаете, че в нея е заложен интелект. Той не прилича на човешкия разум, но в нея е заложен собствен интелект. Да знаете, че в нея вече има мъдрост.

Дори не е нужно да се опитвате да бъдете мъдри. Мъдростта вече е заложена в потока, в енергийната синхронизация.

Вече виждам това сред Шамбра. Когато седя в Клуба на Възнесените Майстори и гледам Шоуда, като следващата ни снимка от историята на Шамбра – “За какво ще говорим?“ - аз виждам това. Видях това вчера вечерта. “Те започват да се Енергисинхронизират.“ Ах!

Веднага след като поне малко осъзнаете, че енергията ви принадлежи и ви служи и когато поне малко започнете да позволявате това, а после да навлизате в опит, това е много важно.

Това е много важно, защото ще започнете да усвоявате това. Все повече се Енергосинхронизирате със собствената си енергия и тогава тя може да реагира на вас по още по – красив начин.

И тогава започвате по – малко да се притеснявате и да преживявате повече опит и това води до още по – голяма синхронизация, поток и хармония с вашата енергия.

А когато и това стане, се чувствате още по – добре, още повече се отваряте, опитвате нови неща – нов опит и нови възможности – и внезапно живота започва да ви носи дълбоко удовлетворение.

Живота е прекрасен и вие разбирате, че трябва само да се Енергосинхронизирате.

Тогава започвате да мислите, “О, аз наистина съм различен. Различавам се от останалите хора. Аз не съм по – добър или по – лош, просто съм различен, защото всички те все още се опитват да се синхронизират, опитват се да влязат в крачка с масовото съзнание. Те все още се опитват да получат своята енергия отвън. Те все още се опитват да омилостивят боговете, природните закони или още нещо, за да се синхронизират,“ а вие започвате да разбирате, колко безплодно е това, колко е неудовлетворително, колко е мрачно и сиво.

После на лицето ви се появява голяма усмивка, вдишвате дълбоко и, “Аз Съм Енсинх. Дори не е нужно да мисля за това, защото енергиите по свой начин са синхронизирани. Не трябва да им казвам какво да правят, защото всички те по естествен начин са синхронизирани, защото всички те са мои.“

И тогава започват да стават синхроничности, те вече престават да бъдат случайни, необичайни или неочаквани. Те просто са част от всеки ден. Синхроничности.

Хората се появяват в нужното време и нужното място.

Или се задържате в задръстването и отначало ругаете заради това, но после разбирате, “О, не. Ха! Това е част от Енсинха. Намирам се на нужното място в нужното време,“ – и после разбирате, че е трябвало да пристигнете малко по – късно по една или друга причина. Може би сте избегнали катастрофа. Може би това е бил най – добрия момент за общуване с другия човек. Може би, това е била просто най – добрата възможност да бъдеш насаме със себе си. Това няма значение, вие се синхронизирате със самите себе си.

Не трябва да правите никакви упражнения. Никакви домашни задания или още нещо. Просто осъзнайте, че се синхронизирате и тогава това ще продължи да се случва.

Нека вдишаме дълбоко.

Това не трябва да става “от ден на ден,“ виждам, че вече става.

Това не е “морков“ пред коня. Виждам, че това става с много от вас, а по – нататък ще се разпространи към всички и Енсинх ще стане начин на живот.

Енсинх просто става вашия естествен поток от момента на събуждането ви сутрин до момента на лягането ви вечер, а после Енсинх навлиза дори в съня ви. Просто сте синхронизирани със собствената си енергия. Енсинх – е най – добрия партньор за танци, който можете да си представите.

Да, много сме говорили за енергията. Защото сега, докато оставате тук, на планетата, е много важно да не продължавате да се борите, да не търсите енергията отвън, а да осъзнаете, че сега не е нужно да правите нищо друго освен – да вдишате дълбоко и да се усмихнете.

Мислехте, че ще кажа “да позволите,“ нали? Не. Просто вдишайте дълбоко и се усмихнете.

Защото когато правите така, можете просто да усетите тази енергия, тази синхронизация.

И знаете ли какво? Тя винаги е била с вас.

Но когато търсите навън, вие просто няма да я намерите; когато се стремите към синхронизация, към разположението на планетите, звездите, съзвездията или нумерологията в определен ден, въпреки че харесвам дните: 4-3-2-1- старт.“

Разберете, работата не е в това дали сте добри или лоши, колко сте умни, колко добре изглеждате – всичко това е маловажно. Разберете, Енсинхронизацията винаги е била с вас. Тя просто ви чакаше.

Тя чакаше кога ще се окажете тук и сега.

Тя чакаше кога просто ще се доверите и ще позволите. Това е.

Нека вдишаме дълбоко. Навлизате в своята енергийна синхронизация, в своята енергийна хармония.

(пауза)

Цялата енергия – е ваша.

Тя е тук за да ви служи.

И сега вие просто вдишвате дълбоко и си позволявате да се синхронизирате с нея.

Енсинх -е-н-с-и-н-х. Енсинх.

(пауза)

Когато сте Енсинхронизирани, не стават чак толкова много “упсове“ и не толкова много от това, което можем да наречем грешки. И дори ако ги има, те бързо се поправят от само себе си. Те бързо се престрояват и тогава разбирате, “Всъщност това не беше грешка. Не стана никакъв “Упс.“ Просто така работи Енсинх.

Понякога този поток от вашата енергия, тази “синхронизация“ ви отнася на такива места и такива събития, които човешкия ум, може би, не е очаквал, защото той все още работи с ограничения и няма реално разбиране за енергията. Но тогава вие бързо разбирате, че не можете да тръгнете по грешен път, не можете да сгрешите, няма нищо отрицателно, лошо. Вие буквално се Енсинхронизирате със своята енергия.

И така, скъпа Шамбра, моля ви само да позволите и после да го преживеете.

Преживейте. Какво значи това? Всичко, което пожелаете.

Енсинхронизация – това може да бъде просто слушането на музика.

Енсинхронизацията може да бъде във вашето отношение към себе си, към личността си, може да бъде в мислите ви, в това, как мислите за себе си – защото у вас звучи този критичен, коригиращ глас. Той вече е ненужен. Когато сте Енсинхронизирани, нямате нужда от коригиращия вътрешен глас.

Също така нямате нужда от нещо външно, което да ви настройва, да ви прави по – добри или да ви отличава от другите. Не, вие сте Енсинхронизирани.

Нека дълбоко да вдишаме красотата на този ден и вашата енергия. Всяка крачка, всяка крачка – е Енсинх.

Всяко вдишване. Всяка мисъл.

С всеки нов опит, в който навлизате, започвате да разбирате, че това е един от тези моменти, “О, дявол да го вземе.“ “Просто плувам в своята собствена енергия. Аз съм Енсинхронизиран със самия себе си и не е нужно да се старая за това.“

Нека дълбоко вдишаме този ден.

Виждате ли колко всъщност е просто това? Това наистина е много просто.

(музиката свършва)

И така, докато правим тази снимка от историята, която наричаме Шоуд, бих искал да изразя личната си благодарност към Каманауанахугу и Джубак и особено на Уууппс, Възнесените Майстори, които бяха тук днес с мен, за да добавят малко хумор и може би известен интерес.

С това, скъпа Шамбра, винаги е приятно да бъда тук с всеки от вас. С нетърпение очаквам следващата ни лична среща, колкото може по – скоро.

С това, независимо от това, колко “упса“ стават в живота ви, помнете, че всичко е наред в цялото творение.

С това, Аз Съм Адамус, на вашите услуги.