МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 5 – АДАМУС СЕН-ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 6 февруари 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, вълшебния и музикален Адамус Сен Жермен.

Ах! Какво въодушевяващо музикално произведение в началото на нашата среща. Говоря за музиката по време на почивката, разбира се, моята музика, която свиреше преди да започнем (става дума за тази музика https://www.youtube.com/watch?v=LvL5X6aG_Wc&t=2063s&ab_channel=CORMAEL). Обичах да композирам музика. Обичах инструментите. Обичах да пея. Обичах жените. Много неща обичах. Аз обичам, обичам, обичам – струва ми се, че това е подходящия месец за да изразя това – но аз обичах да композирам и изпълнявам музика. Ти сигурно знаеше за това, нали, Линда?

ЛИНДА: О, разбира се!

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Да, а какво не ти харесва да правиш?

АДАМУС: Да, а на теб хареса ли ти музиката в почивката?

ЛИНДА: Като цяло, да.

АДАМУС: Хареса ти. На Калдре не му хареса. Сигурен съм, че веднъж му хареса. Неговото чувство за музиката, неговия вкус в някакъв момент ще узрее.

Но, не, аз обичам да композирам и в моето време композирах да кажем 83 различни симфонии, някои от които, разбира се са известни и днес. Обичах да рискувам. Аз толкова много от всичко обичах в човешкия живот, че веднъж вдишах дълбоко и се отместих от пътя си. Да. Точно това призовавам всички да направят. Просто се дръпнете от пътя си.

Вашият скиптър

Преди да продължим по – натам – трябва за много неща да поговорим – и преди да продължим, искам да направя нещо с всички вас, което започнахме да правим в Кихак. По – късно ще се задълбочим в това в Кихак, но преди да продължим, искам да си представите скиптър. Знаете ли какво е скиптър? Той прилича на пръчка, но не е задължително да го използвате като пръчка. Мерлин държи скиптър. В горната му част има топка – от стъкло или кристал – от злато. Знаете, аз обичам златото. Да, златото притежава удивителни свойства. В него има умиротворение; енергийно в него има прекрасно умиротворение.

И така, представете си своя скиптър, на върха му може да има кристал, на който е гравиран кръг с точка в средата и с четири лъча излизащи от него, които представляват енергията. Нелош вариант. А дръжката може да бъде от злато. Може да бъде дървена. Харесва ми красив, дървен скиптър. Дървото е много характерно за планетата Земя. То е толкова прекрасно, толкова обновяващо. Можете да го използвате за да се стоплите в камината. Можете да го използвате за мебели и отново, и отново се обновява.

И така, представете си скиптър, какъв искате да имате, и да, той може да се променя. Той може да се променя всеки миг, всеки ден, ако поискате. Не е задължително да остава същия, но си представете скиптър. И както казахме в Кихак и ние ще се потопим още по - дълбоко, когато сте объркани, неуверени или не знаете, навлизайки в тези времена, излизайки отвъд пределите на дуалността като основа на реалността и стигайки до този неуверен момент, когато у вас се поражда трепет и дори може би безпокойство и страх, вие вдишвате дълбоко и просто държите скиптъра.

Този скиптър символизира това, че излизате от всичко, което познавате и дори от това, което не познавате. Този скиптър ще ви отведе отвъд пределите на старите модели на мислене, логика и емоции, и ще ви пренесе дълбоко в собствените ви енергии, където ще можете да видите всички потенциали за себе си и всички отговори. Не за другите. Ако другите дойдат при вас и ви кажат, “Здрасти, Бил, би ли използвал своя скиптър, за да ме потопиш в моята енергия?“, отговорът ще бъде – категорично, не. Той е за вас. Той е ваш. В него са вашите отговори. Не отговорите на целия свят. Не отговорите на Бил. Ничии други.

Когато сте неуверени, когато … просто усещате, че всичко е извън вас, представете си вашия скиптър. Това не е вълшебна пръчица. Не трябва да махате над жаби и да ги превръщате в принцове или принцеси. Това е скиптър и това е напомняне за всичко, което сте, за това как да се пренесете в дълбините на собствената си енергия, където можете да видите всички отговори.

Адамус Сен Жермен

С това ще започнем днес и с това ще завършим, но преди да продължим, трябва да засегна нещо много важно: мен (Линда се смее).

Смешно ли ти е, скъпа Линда?

ЛИНДА: О, да!

АДАМУС: О, да. Добре.

ЛИНДА: Аха!

АДАМУС: Нещо много важно – това съм аз.

Забелязах, че най – накрая включихте моята музика. Колко години свиреше музика между паузите и сесиите и най – накрая, решихте да включите малко от моята прекрасна музика?

ЛИНДА: Тя беше много красива.

АДАМУС: Щеше ми се да видя в социалните ви мрежи гласуване, скъпа Линда и всички вие, които харесвате тази музика, които биха искали да я слушат през цялото време и тези, които могат да минат без нея, като например Калдре. Да. Какво мислите за тази прекрасна музика? Нима тя не докосна сърцето ти?

ЛИНДА: Това беше прекрасна класическа музика.

АДАМУС: В този месец на Свети Валентин.

ЛИНДА: Потресаващо. Хареса ми.

АДАМУС: Благодаря ти. Благодаря. И не са и …

ЛИНДА: Аз наистина …

АДАМУС: … плащали за да го каже.

ЛИНДА: Ти знаеш, че говоря честно.

АДАМУС: Благодаря. Да, ние празнуваме деня на Свети Валентин, какво подходящо време, за да включим моята музика.

Забелязах нещо неправилно и не исках нищо да казвам, докато не застана пред публика – хех! – за да се изкажа по повод датата на моето раждане. Снимачната група, бихте ли върнали картината? Когато я показахте, в нея имаше нещо съвсем погрешно. Докато те се опитват да изпълнят молбата ми, просто ще кажа, че датите са грешни. Да.

ЛИНДА: Питах се за това.

АДАМУС: Да, аз също, когато видях това и разбира се, не смятам, че трябва да поправям някого, освен в тези случаи, когато това се прави пред цяла аудитория. Аз не съм умрял през 1784 година. Много хора искаха това.

ЛИНДА: Уф!

АДАМУС: О, това е истина. И аз наистина изчезнах примерно по това време, но не бях мъртъв, в крайна сметка още десет години или повече.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: И така, да и аз се родих малко по – късно, отколкото беше показано на екрана. Но знаете ли, факт е, че историята е неточна, много неточна. Първо, историята е плоска. Историята – това е мнението на един човек, един писател, един изследовател за това, което е станало и често историческите дати са ужасно погрешни. Не позволявайте на историческите факти да ви въвеждат в заблуждение, тъй като има още нещо много по – голямо.

Второ, не съм съгласен – категорично не съм съгласен – с изображението, с картинката, която виждате на екрана, на която уж съм показан аз и с тази, която показвате в паузите или, ами, да и тази става.

ЛИНДА: Изглеждаш малко по – мъжествено, нали?

АДАМУС: Благодаря, скъпа Линда от Иса, ти си очарователно създание. Да, бихте ли показали рисунката още веднъж? Сериозно? Тоест, наистина ли?! Сен Жермен, прославеният, тайнственият, чувственият Сен Жермен, би могъл да изглежда така? Съмнявам се.

Работата е там, че историята прави грешки.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Работата е там, че това беше мой добър приятел и по някакъв начин той беше погрешно приет за мен от някакви непохватни историци, които сложиха моето име под тази картинка. Върнете се към картината, моля (картината отново се появява). Сериозно?! Сериозно ли това съм аз?! (Линда се киска) Този джентълмен беше мой приятел, не беше много красив и той даже беше много по – едър, отколкото изображението на снимката, той плати на художника, за да изглежда малко по – добре, отколкото всъщност. Той имаше бенки по цялото лице и не изглеждаше привлекателно, но това не съм аз. Не съм аз. Не, съвсем не.

И така, работата е в това, че по различни причини аз нямах портрет, нарисуван по време на живота ми (Адамус въздиша). Аз самият бях художник по – добър от тези на които можех да поръчам да ми направят портрет. Не, сериозно. Аз си нарисувах няколко автопортрета седем или осем. Не зная какво стана с тях. Предполагам, че един или два все още може да са останали някъде, да лежат на нечий таван, в плесенясал, прашен, заразен с насекоми таван и надявам се, че някой ден ще ги намерят и никой няма да знае, кой е този странен джентълмен.

ЛИНДА: На картина ли беше?

АДАМУС: Аз нарисувах себе си.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Направих си автопортрет. Да.

ЛИНДА: С темперна боя или с маслена?

АДАМУС: Това беше първото селфи, Линда.

ЛИНДА: О!

АДАМУС: Това беше първото селфи, да, преди да се сдобиеш …

ЛИНДА: С маслени бои?

АДАМУС: Да, разбира се. Да.

ЛИНДА: О-о-о.

АДАМУС: С маслени бои, да.

ЛИНДА: Впечатлена съм.

АДАМУС: О, и аз бях истински художник. Можех да съчиня цяла симфония с едната си ръка, докато рисувах с другата. Това беше много лесно. Аз бях изкусен живописец в …

ЛИНДА: Изкусен какво? (Линда се смее, Адамус спира)

АДАМУС: Надявам се камерата добре е хванала този поглед (Адамус се смее). Казах, че бях изкусен живописец и композитор (Линда продължава да се смее). На къде върви това шоу? А едва сега започваме.

Във всеки случай, въпросът е в това, как изглежда Сен Жермен? Нека се върнем към първия образ.

ЛИНДА: Хубаво.

АДАМУС: Това беше мой стар приятел. Това не съм аз. Можеше да се обличам по подобен начин …

ЛИНДА: Аха.

АДАМУС: … от време на време, но това не съм аз. Този портрет всъщност прилича на някой друг, когото аз наистина добре познавах – на Джордж Вашингтон. Виждате ли приликата? Можете ли да превключите от тук-там (обръща се към снимачния екип)? И Джордж Вашингтон.

Така, ето, Джордж Вашингтон го познавах, срещал съм се с него няколко пъти. Той беше блестящ човек и аз наистина бях неравнодушен към неговата жена Марти, но не го показах. Всъщност тя също не беше равнодушна към мен, но ние бяхме длъжни да се държим на разстояние, ако разбирате, какво имам предвид … (Линда дълбоко въздиша). Какво, скъпа Линда? (Адамус се подсмихва) Днес се опитвам да бъда весел.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Трябва да призная, в последно време взимах уроци от Кутхуми. Знам, че понякога маниерите ми са доста изтънчени и понякога може да ги сметнете за сухи и не много весели. Затова взимах уроци от Кутхуми и той каза, че ще ни отнеме известно време. Но той каза, че също така ще научи някои от вас, така да се каже, да извадите този прът от задния си джоб, защото някои от вас се отнасят твърде сериозно към всичко. Трябва да се научите да се смеете. Аз се уча да се смея, в това число да се смея над себе си.

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: И така, възниква въпроса (Адамус се смее), възниква въпроса как изглеждах аз? Как изглеждах? Има няколко “ню ейдж“ – ърски представи за това как изглеждам, можем ли да ги покажем на екрана? Как типичния Ню Ейдж художник би изобразил как изглежда Сен Жермен. Не е зле. Малко прилича на Исус.

ЛИНДА: Малко.

АДАМУС: Да. Красиво правоъгълно лице, красива коса, вълшебна чаша и още нещо, каквото и да е то и това сияние около мен. О, това сияние. Виждате ли приликата? Да се върнем към кадъра на Ню Ейдж (отново се появява картината). Виждате ли? А сега върнете. Забелязахте ли?

ЛИНДА: О-о! (картината се връща към Адамус)

АДАМУС: Ах. Много лошо … е, добре, малко прилича. Не, тази картина от Ню Ейдж (въздиша), не много. Това е нечия представа, как бих могъл да изглеждам, просто велик Възнесен Майстор, красив и всичко останало. Изобщо не изглеждах така, но това е по – близо от външността на Джордж Вашингтон, която всъщност не понасям.

Затова ви моля за миг да включите своето въображение. Използвайте въображението си. Излезте от рамките на голата информация. Излезте отвъд рамките на това, което смятате за факти и отвъд историята.

Как би изглеждал Сен Жермен, ако той беше … е, ако сега беше с нас? Как би изглеждал Сен Жермен, ако сега беше тук, може би малко по – млад? Нека си го представим, а сега да покажем това на екрана.

По – скоро е близо до това. Красива дреха. Трябва да призная. Косата е малко по – дълга, от колкото обикновено я носех. Ризата е отворена твърде много, но това е по – близо.

ЛИНДА: Хм.

АДАМУС: Не мислиш ли така, Линда?

ЛИНДА: Ммм.

АДАМУС: Не ти ли харесва тази външност?

ЛИНДА: Нормално.

АДАМУС: Всъщност, Шамбра сега представлява това. Това е колективната представа на Шамбра и сега особено много жени наистина усещат това в сърцето си, “Как ли е изглеждал той?“ Да, точно така. Ето така.

И тогава възниква въпроса, добре, когато не съм тук с Шамбра, не съм в групата на Комуникационният Център на планетата Земя, как изглеждам в Клуба на Възнесените Майстори? Просто в обикновен ден, просто си бъбря с приятелите, със своите възнесени приятели. Как изглеждам?

Нека за момент усетим това. Усетете. Позволете въображението. Пуснете цялата информация за това как според вас би трябвало да изглежда Възнесения Майстор.

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: Ето, какво дойде при нас. Да.

ЛИНДА: Красавец.

АДАМУС: Вече е доста близо. Много близо. Честно казано, толкова близо, че могат да възникнат проблеми с авторските права.

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Защото това … да, това …

ЛИНДА: И паунските пера са си точно на мястото!

АДАМУС: О, разбира се.

ЛИНДА: Ой!

АДАМУС: Съвършено вярно. Да, да. И между другото – може ли да се върнем към този кадър – аз не нося пауни през цялото време.

ЛИНДА: О, не.

АДАМУС: Не, всъщност, аз ги нося рядко, тъй като ми е много жал за пауните. Боли ги, когато им дърпат перата. Но това роди вашето въображение. Това е своего рода комплексна представа и по някаква причина много от вас си ме представят с паунови пера. Не зная защо. Не зная защо е всичко това.

И така, нека вдишаме дълбоко и ето как изглеждам сега, канализиран от Калдре, бих казал че това е по – добре от колкото имахме, когато Гай Балард канализираше Сен Жермен (Линда се смее). Добър човек, но беше инженер и знаете ли, хич не умееше да се облича. Както и Калдре (Адамус се смее), но от време на време настоявам за дреха. И така … (Линда прави гримаса) О, с него всичко ще бъде наред. Ще поплаче, но ще издържи.

Ето как изглеждам през Калдре, но ако наистина искате да си представите, как си почивам в Клуба на Възнесените Майстори, то изглеждам така. О, да.

ЛИНДА: Уф!

АДАМУС: Ах, да. Не винаги нося шапка, но карай. Стига разсейване …

ЛИНДА: Много високомерно.

АДАМУС: Да, е, не е високомерно. Не бих казал …

ЛИНДА: С пауни!

АДАМУС: Нека се върнем към този кадър. Това не е високомерен вид. Това е смел мъжествен вид.

ЛИНДА: Ммм.

АДАМУС: Това е уверен в себе си … да, уверен в себе си.

Знам, че някои от вас сумтят, клатят глави и се питат на къде бия … живейте. Проявете малко чувство за хумор, моля! Аз се уча на хумор! Ние с Кутхуми сега толкова весело си прекарваме с хумор. Но някои от вас сумтят и казват, “Какво ще кажеш за това, че всички те са мъже.“ Това е защото днес предавам ченалинг през мъж. Вие питате, “А какво ще кажеш за женските си животи?“ Нали?

ЛИНДА: Публикуваха това из целия Фейсбук.

АДАМУС: Знам. Чета. Аз виждам (Линда се смее). Затова следващия месец ще разкажем за животите на Сен Жермен като жена.

ЛИНДА: Съмнявам се.

АДАМУС: Ако разбираш накъде бия. Не, ще разкажем.

ЛИНДА: Сериозно?!

АДАМУС: Е, разбира се. Ще ни се наложи. Съществуваме в ново равноправно общество. Би било погрешно да показваме само мъже.

ЛИНДА: Говориш за априлския Шоуд? Първоаприлския Шоуд?

АДАМУС: О, нали той е следващия? Бихме могли да почакаме до април, но всъщност знаете кой е истинския глупак тук? Така че следващия месец ще покажем няколко от моите портрети …

ЛИНДА: О-о-о!

АДАМУС: … от миналите ми животи като жена.

ЛИНДА: Интересно.

АДАМУС: И от време на време аз ходя в Клуба на Възнесените Майстори в “унисекс,“ без пол или с всички полове, абсолютен пол, ние ще покажем няколко мои снимки, как бих изглеждал …

ЛИНДА: Интересно.

АДАМУС: … като жена. Калдре вече иска да избяга и това ме устройва.

Добре, нека вдишаме дълбоко (Линда дълбоко въздиша) тази голяма глупост в началото на нашата среща.

ЛИНДА: Добре. Добре.

АДАМУС: Нима не е забавно?

ЛИНДА: Да, нещо такова.

АДАМУС: Да нещо…

ЛИНДА: Да, да.

АДАМУС: Нещо такова, добре.

ЛИНДА: Нещо такова.

Знаете ли, ще напомня нещо на всички вас. След 20 години хората ще преглеждат Шоудовете, както никога преди и какво ако всичко това бъде сухо, уморително и скучно? Знаете ли кой е скучен? Метатрон (Линда се киска). Наистина скучен. У него няма усещане за човешка личност, защото той никога не е бил в тяло.

ЛИНДА: М-м-м.

АДАМУС: Знаете ли, аз и вие, ние сме богове в тяло и след години ще преглеждаме тези материали и какво всъщност ще се откроява – това ще са нашите забавни моменти, моментите с публиката, към които скоро ще се върнем. Най – великите моменти от всички – са вицовете, веселието и празниците. Няма да запомните цялата скука, към която ще преминем след миг, когато спрем да се забавляваме. Ще помните всичко забавно. Маскирайте се, както аз днес.

ЛИНДА: Аз също!

АДАМУС: Ти както винаги изглеждаш прекрасно.

ЛИНДА: Благодаря. Благодаря.

АДАМУС: Да, както винаги.

ЛИНДА: Когато разбрах, че Калдре се облича заради теб много ефектно, аз казах, “И аз трябва да съм ефектна!“

АДАМУС: Съвършено вярно. И вие ще помните партитата. Ще запомните смеха, а понякога и сълзите. Няма да запомните сухотата. Знаете ли, има определена част от Шамбра, която иска всичко да бъде сухо и праволинейно, без хумор и музика и знаете ли, сега ще ви обясня, защо от това вече нищо няма да се получи. Просто нищо няма да се получи.

ProGnost 2021

И така, преди да продължа, нека малко поговорим за ProGnost. Както споменаха Калдре и Линда, ние записахме ProGnost само преди три седмици. Едно искам да ви кажа за ProGnost – а, но то също така е приложимо за всички Шоудове, които правим – това сме всички ние. Всички ние.

Тобиас предложи тази дума “Шоуд,“ древна дума, която всъщност означава “общност,“ и каза, “Нека наречем това Шоудове, защото това сме всички ние.“ Между това, което правим и това, което правят болшинството от другите групи, има голяма разлика, обикновено у другите групи някой изнася лекция или канализира лектора. Предлага им се информация. Тук ние не правим това. Ние създаваме Шоуда, всички заедно. Това означава, че обединяваме нашата общност с всички наши гласове, всички наши енергии и изказваме нещо най – прекрасно и дълбоко. Понякога това е забавно, понякога е много трогателно, понякога е дяволски скучно (те се смеят), но това сме ние.

Всичко, което слушате чрез Тобиас, Кутхуми, мен – това сте вие, това сте вие. Когато дойде време, когато сляза от сцената на Шамбра, когато си тръгна, когато кажа своето последно “Аз Съм това Което Съм“… (говори много драматично; Линда се хваща за главата). Молиш ли се, плачеш ли или се смееш?

ЛИНДА: Всичко заедно (Адамус се смее). Всичко заедно. Не искам да мисля за това. Престани да говориш за това.

АДАМУС: Знаеш ли, докато Кутхуми ме учи на хумор, аз го уча на актьорство. Актьорство! В някакъв момент той беше против театралността, защото смяташе това за неискрено. Той усещаше, че винаги трябва да бъде себе си в своето депресивно състояние.

И така, наложи ми се малко да го обуча на актьорство, самоизразяване в живота (отново говорейки страстно и театрално). Без да преиграва, да отвори сърцето си и да споделя на всички нива. Някои от вас понякога са дяволски скучни и аз ви моля да станете като феникс, да се надигнете от дълбините на самите себе си, да извадите страстта, да изкарате актьорството.

За душата е полезно да се пее песен силно и плътно, а не да сдържате гласа си дълбоко в мръсотията (сега говори шепнешком) в тишина и тъмнина.

И така, малко се отпуснете. Ще имате нужда. Ще имате нужда, ако планирате да останете на тази планета, на това безумно място.

До къде бяхме стигнали, скъпа Линда? Аз толкова бързо забравям. Разсейвам се. Всъщност само я проверявам, дали помни.

ЛИНДА: Ти говореше, че трябва да имаме чувство за хумор и че си тръгваш, и …

АДАМУС: О, да, да, да!

ЛИНДА: … уф!

АДАМУС: Моето напускане, да. И така, ще дойде ден, когато ще сляза от сцената на Шамбра и (много страстно) ще кажа последното си “Аз Съм това Което Съм Бил“ (те се смеят). Аз се забавлявам (Адамус продължава да се смее). На Кутхуми му е много весело. Днес тук има хора, които след миг ще представя, а може и да не ги представя.

ЛИНДА: Ой.

АДАМУС: Те просто са в ужас от това, което става тук. Аз нарочно ги поканих, защото понякога те бяха твърде сериозни. Но когато си тръгна, аз ще предам Адамус на всички вас. Всеки от вас ще стане Адамус. Адамус, “дяволските ние“ (игра на думи “Adamus“ и фразата “a damn us“ - “дяволските ние“), всички ние (Адамус се подхилва).

И така, нека дълбоко вдишаме радостта, красотата и веселието на живота. И трябва да кажа, Кутхуми, тези занятия ми носят голяма полза. Днес се забавлявам.

ProGnost – това сме всички ние. Информацията, която давам в него – това не е просто, че седя и изнасям лекция. Аз се включвам към всеки от вас, после се включвам към планетата и усещам какво става, а после предавам посланието. Но в него е веки от вас. То е създадено специално за вас, защото това сте вие. Това сте вие. Не е само това, за което ми се иска да говоря. Ако имах избор в ProGnost, аз сигурно бих говорил за музика, за изкуство – хм, да – но това сте вие. Значи, това е, което е важно.

И когато се потапяхме в мъката на човечеството, беше много тежко. Това беше толкова тежко за мен. Това беше много тежко за Калдре. Това беше тежко за скъпата Линда. Това беше тежко за всички вас, защото има печал. И тъй като вие като Шамбра знаете за това, искате да чуете за него. Искате да разберете това, което ви се струва че не знаете, но всъщност го знаете. Искате да разберете, каква е тази печал. Вече отдавна питате, “Какво става?“ – и разбира се постъпвате като Шамбра. Насочвате я навътре. Вините себе си. Мислите, че не се справяте с преминаването си към Реализация или към осъзнати Майстори, защото изпитвате огромно чувство на печал и си мислите, че нещо не е наред. Не! Вие усещате най – истинската печал на човечеството.

Човечеството и преди е преживявало трагични времена, но не винаги е осъзнавало своята печал. Хората не винаги са осъзнавали, защо им е тъжно и сега това широко се разпространи. Знаете ли къде това се проявява най – силно? У тези, които наричаме ново постъпващи. Нови хора идват в Аления Кръг, но много навлизат в своето пробуждане и се натъкват на огромна стена от печал – сълзи, печал – и не могат да разберат какво е това. И какво казват те? Те казват, “Не знам какво е това. Защо ми е толкова тъжно? Трябва нещо да не е наред.“ Или те обвиняват за това духовните си наставници или дявол знае още кого.

Не, сега цялото човечество е обгърнато в облак. Той беше донесен от дракона, дошъл на планетата. И това е време за размисъл, време да се огледате и да си кажете, “Какво направихме?“ Без осъждане, без обвинения, но, “Какво направихме?“

Много уместен въпрос. Да, в него има печал, но самата природа на въпроса, “Какво направихме“ ни кара също да обърнем внимание на това, защо изначално сме дошли тук, на къде ще тръгнем от тук и да погледнем страданията. Ще обединя всичко в една обща кутия, която ще нарека “страдание.“

Планетата наистина страда. Хората много страдат от собствените си ръце и от ръцете на другите. Сега, когато все повече и повече хора навлизат в съзнанието и има повече реализирани Майстори на пейката в парка, ние гледаме и казваме, “Страдание. Това ли ще предложим в бъдеще? Страдание. Това служеше ли ни? Това е нашата енергия. Служи ли ни тя? Трябва ли да ни служи във вид на страдание за в бъдеще?“

Всички вие можете да погледнете родословното си дърво, миналите си животи и ще забележите удивително количество страдание. Можете да погледнете дявол да го вземе миналата седмица и там ще има повече от достатъчно страдание. Сега е такова време, в което на планетата се променя самата идея за страданието. Планетата достатъчно се настрада. Вие достатъчно се настрадахте. Ето защо ние заедно повдигнахме темата за Сълзите на Човечеството в ProGnost. Всичко мина идеално.

Беше идеално за новите да кажем, “Нека разгледаме страданието. Има ли по – добър начин? Има ли още нещо?“. И отговорът е – да и ако не знаете какъв, скъпа Шамбра, веднага вземете скиптъра. Ако не знаете какво е това, спрете да мислите, вземете скиптъра, защото той винаги ще ви отведе при вашата енергия и при вашите решения. Да, има различен начин от страданието.

Но на планетата има хора заинтересовани от страданията, те чувстват, че страданието – това е Божия воля и Божи път. Те чувстват, че без страдание човек ще се развали по милиарди различни начини. Те не се доверяват и не вярват в самата човешка природа, затова казват, “Човек трябва да страда, докато не се научи. Човек трябва да пълзи на колене и да моли за прошка“ Бога, когото дори не познава.

Но дойде време, когато страданието и присъщата му печал на тази планета започват да намаляват. О, но преди да видите големи промени, ще видите голямо страдание и повече призиви за страдание, но всичко се променя. И аз бих искал сега да разберете нещо: това, което направихме в ProGnost, което вие направихте в ProGnost, освети всичко, казвайки, “Да, това също трябва да си тръгне.“ На планетата няма място за страдания. Тук има много място за шеги и хумор. Много място за любов. Много място за това да сияете открито и свободно, но страданието. Неговото време отмина. Ето защо говорихме за това и това е една от важните задачи, които имаме на планетата, като осъзнати Майстори, сияейки със своята светлина дълбоко в сърцето на това, което беше страданието, за да може то да се превърне в мъдрост.

Нека вдишаме хубаво това. Стига толкова страдания и печал на планетата. Стига.

Как ще стигнем до това? Всъщност това няма значение, но дойде време всичко да променим. Това може би е най – важното – не искам да го наричам задача – но е най – важното съзнание за тези от вас, които остават на планетата като осъзнати Майстори. Ще се борим със страданието. Просто ще излеем върху него огромно количество светлина. И когато го залеем със светлина, тя ще го разголи. И когато го разголи, това ще предизвика сияние – много объркване и хаос – но в края на краищата, всичко ще се превърне в мъдрост.

Нека хубаво дълбоко да вдишаме това.

(пауза)

Въпросът на Адамус

И така, скъпа Линда, знаеш ли кое наистина ме дразни, нещо, което Шамбра повтарят през цялото време и то наистина ме дразни? Знаеш ли какво е то?

ЛИНДА: Какво?

АДАМУС: “Не зная.“

ЛИНДА: Какво искаш да кажеш? Какво значи “Не зная?“

АДАМУС: “Аз не знам.“ Зададох въпрос какво наистина ме дразни – какво е това, което много Шамбра повтарят постоянно – и какво е то?

ЛИНДА: Какво искаш да кажеш? Защо питаш? Ако не знаеш, защо питаш?

АДАМУС: Не знам. Аз не зная (разнасят се силни звуци от сирена, Адамус се киска).

ЛИНДА: Защо?

АДАМУС: “Не зная!“

ЛИНДА: О!

АДАМУС: Не, “Не зная“ – ето кое ме дразни от това, което Шамбра постоянно повтарят.

ЛИНДА: А-а-а!

АДАМУС: Защото вие знаете и това е темата на целия Шоуд (Адамус се смее). Може ли пак да чуя тази сирена? Когато кажете, “Не зная“ (звука от автомобилен клаксон). Да, това прилича на индийската версия (сега зазвуча сирена). Да, сега е по – добре. Добре. Добре (Адамус се смее). Добре. Достатъчно. Достатъчно. Изключете я.

“Не зная.“ Това е може би едно от най – токсичните неща, които можете да си кажете, “Не зная.“ Внезапно, когато казвате, “Не зная,“ това създава облак, завеса около вас и тя блокира отговорите, потенциалите, решенията. Тя блокира всичко. “Не зная“ – е много утвърдително изказване и някои от вас толкова често казват, “Аз не зная. Аз не зная.“

“Не зная!“. Толкова добре го казвате. Това е единствения момент, когато включвате малко артистичност, “Не зная!“ – и това ме побърква. Това е като скърцането на дълги, остри нокти по дъска – кхххрр! – по черната дъска, когато чувам това, защото вие всъщност знаете. Просто играете на игра наречена “Не зная.“

По – рано имахме публика, а сега имаме само Линда. Нашият единствен зрител.

ЛИНДА: О, такова напрежение. Уф!

АДАМУС: По – рано имахме публика и беше много весело, когато някой казваше, “Аз не зная,“ и с удоволствие му посочвахме тоалетната, за десет минути в тоалетната насаме със себе си. На някои от вас това наистина се хареса. Но работата е в това, че някои го смятаха за грубо и отмъстително от моя страна. Ни най – малко. Това беше опит да подчертая, че това “не зная“ е много, много токсично, защото вие знаете и това е игра на която всеки ден играете със себе си.

Има вариации на “не зная,“ нещо от сорта на - “не съм сигурен,“ или “всъщност не искам да вземам решение,“ или “не ми плащат за това,“ или всякакви други начини да кажете едно и също, “Не зная!“. Но факт е, че вие знаете и дойде време да приключите с “аз не зная.“ Когато отново се съберем заедно тук с публика … о! о! – аз просто чакам, когато това стане, защото ние ще ги накараме - ще имаме за тях специален “стол аз не зная.“

ЛИНДА: О!

АДАМУС: Може да бъде в ъгъла. Всъщност тук няма ъгли, но ние ще намерим “стол аз не зная,“ това ще бъде сякаш – как се казва това – да сложиш детето в ъгъла, да го накараш да млъкне или нещо такова. Ще имаме “стол аз не зная,“ и всеки, който го каже, трябва да си сложи шапката.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Шапка. И така, исках да ви дам пример, защото това ще става не само на живо на Шоудовете. Това ще става във всеки момент, когато хвана някого от вас във фазата “не зная“ или в нейна вариация. Ето какво ще става. Искам да извикам доброволец, за да излезе тук и да покаже. И така, Гейлън, излез тук, моля.

ЛИНДА: О, той ли ти е доброволеца?

АДАМУС: Той – заместникът на Калдре.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Калдре е толкова зает, че не може да провери звука и светлината, така че Гейлън е свикнал да седи в това голямо кресло. Гейлън Тъндър, неговата майка е Джийн Тъндър, разбира се. Моля. Не, ела тук и седни в голямото кресло. Да. Свали маската. Аз не мога да се заразя с COVID, та аз съм призрак (Адамус се смее). Добре. Добре.

Сядай, моля. Това изнервя ли те малко?

ГЕЙЛЪН: Да.

АДАМУС: Знаеше ли, че ще излезеш на сцената?

ГЕЙЛЪН: Не! (той се смее)

АДАМУС: Не. Доста неочаквано, нали?

Ето какво предстои – да допуснем, че с теб разговаряме по време на Шоуда, което си е точно така и аз казвам нещо от сорта, “И така, кое ще бъде следващото важно събитие в живота ти, Гейлън?“, а ти отговаряш…

ГЕЙЛЪН: Не знам (Линда въздиша).

АДАМУС: Аз казвам, “Какво?!“ И звъни камбаната … (пауза) звъни камбаната. Трябва да им дадете още кафе. Между другото за кафето, Кери!

КЕРИ: Ой!

АДАМУС: Не ми донесоха кафе. Тук съм от дълги 45 минути. А няма кафе. Разказвам за страданията! Аз страдам, защото те забравиха толкова просто нещо, като чашата кафе. Бихте си помислили, че тя трябва веднага да разбере, но тя седи там, на другата маса, “Не зная. Не зная. Не мислех, че искаш, Адамус. Искаш ли …“

Не. Ти трябваше да усетиш. Трябваше да отидеш отвъд пределите на ума и да разбереш, “О, Адамус сега иска чашка кафе.“ До къде бяхме стигнали?

ГЕЙЛЪН: Не зная.

АДАМУС: Добре (те се смеят). И когато го казваш, звъни звън … (за миг звучи спокойна музика) Какъв по дяволите е този звън?! И звъни … (клаксон на автомобил) … да, карай (звън на будилник). Това … добре. И звъни звън, а после ние с Линда гледаме (продължават да звучат, всякакви клаксони и звуци). Някой … какво става?

ЛИНДА: Мисля, че трябва да използваш скиптъра си.

АДАМУС: Моя … какво?

ЛИНДА: Скиптъра.

АДАМУС: Моя скиптър. Не. Това е само част от играта (шепнешком).

ЛИНДА: (шепнешком) Добре.

АДАМУС: Добре, въпреки че Гейлън не знаеше това. Изведнъж се шокирам, защото той казва, “Не зная.“ Когато някой казва “Не зная,“ аз виждам как изведнъж около него се спуска пелена, която не му позволява да види всичките си потенциали – тогава се оказвате в страната “Не зная.“ Буквално сте в малък балон. Не можете да видите, какво всъщност ви заобикаля. “Е, аз не зная“ – и изведнъж вие не знаете. Превръщате се от удивително интуитивно същество в съществото “аз нищо не знам.“ И тогава Линда ще направи нещо. Хайде, Линда.

ЛИНДА: Ох! Ох! Време е …

АДАМУС: Линда, знаеш ли какво трябва да направиш сега?

ЛИНДА: По дяволите, не! (тя се смее)

АДАМУС: Не, “не зная“ (те се смеят). Линда внезапно ще се появи с това творение, замислено от Калдре, изпълнено и ушито от Джийн Тъндър, твоята майка и ти ще си сложиш “Аз знам всичко.“ Нека видим тази шапка “Аз знам всичко“ (Линда пляска с ръце). Хубаво, отблизо. Просто обърни малко глава, за да може камерата да го запечата по – добре или по – добре преместете камерата.

ЛИНДА: Ето така.

АДАМУС: Благодаря, благодаря, благодаря. “Аз знам всичко“ има няколко значения. Първо, “Аз знам всичко.“ Аз зная много и е по – добре от колкото да кажете, “Аз не зная.“ Вероятно ще имаме нужда от много такива шапки и ще трябва да ги направим. Внесете го в списъка със задачи. Кой отговаря за това? “Не знам“ (с подигравка). Внесете го в списъка със задачите. Ще направим, ще ушием цял куп шапки и ще ги продаваме. Но мисля, че щеше да изглежда по – добре…

ЛИНДА: Адамус, на кого са му притрябвали?!

АДАМУС: Не зная.

ЛИНДА: Това е наказание – о!! (Линда се смее)

АДАМУС: Направих го нарочно (разнасят се звънци и клаксони и Адамус се киска).

ЛИНДА: (продължава да се смее) Ето така! (тя слага шапката върху главата на Адамус и продължава да се смее, звучи сигнализацията и алармите)

АДАМУС: Аз го казах нарочно, Линда. Та ти знаеше! Благодаря на Гейлън, че пробва модела и позира с нашата нова шапка “Аз не зная.“

ГЕЙЛЪН: С удоволствие.

АДАМУС: Знаете ли, тя малко прилича на калпак за глупаци. А мисля си, не трябва ли да прилича повече на шапка на вълшебник с периферия. Струва ми се Джийн първоначално така предложи. Благодаря за кафето, Кери. Благодаря.

КЕРИ: Няма проблеми.

АДАМУС: (той пие нещо друго докато Линда му носи кафето) Ай! Ой!

ЛИНДА: Ето, вземи.

АДАМУС: Това не е кафе. Това …

КЕРИ: Не съм го направила аз!

ЛИНДА: Това е комбуча.

АДАМУС: Изглежда това е … комбуча (Адамус се подсмихва). Мислех, че е гроздова пикня.

Така или иначе, скъпа Шамбра, “Не зная. Не зная.“ Вече не искам да чувам това, защото вие знаете. Работата е там, че вие всичко знаете. Просто не знаете, че го знаете.

Любов

А сега да започнем да обединяваме всичко заедно. Днес имаме Валентинов Шоуд. Виждате ли сърцата? Можете да попитате, “Защо днес там има сърца и рози? Не зная.“ Защото Деня на Свети Валентин е кога? – след осем дни. Затова.

Деня на Свети Валентин – това е празник на любовта, въпреки, че Свети Валентин беше мъченик. Разбирате ли? Той страдаше и по някакъв начин това се превърна в празник на любовта. Това е наистина странно. Интересно, защо правят така?

Ти трябва да кажеш, Линда, “Не зная.“ Върни се тук. Аз не хапя.

ЛИНДА: Това е против религията ми. Не мога да кажа така.

АДАМУС: Добре. Тя вече не може да каже такова нещо. Това е добре. Тя се учи.

Свети Валентин беше мъченик, той живя примерно през 269 година след новата ера, но все пак това се превърна в празник на любовта. Как стана това, не зная. Но съвременният ден на Свети Валентин – е празник на любовта и това е времето, когато младите влюбени и другите хора проявяват своята любов, подаряват си цветя. Аз ти давам това (букет рози, стоящи във ваза) Линда, защото те обичам. Можеш да ги вземеш после.

ЛИНДА: О, благодаря.

АДАМУС: … след Шоуда.

ЛИНДА: Толкова си внимателен.

АДАМУС: Любовта. Какво е това любовта? Какво е това любов? “Не зная“ (с насмешка, те се смеят). Вие не знаете, колко пъти съм чувал това. Ако имам някакъв проблем тук, реагирам, то това е защото толкова много пъти съм чувал това от всички вас.

Когато ме викате посред нощ и аз идвам и си бъбрим, вие ми задавате всички тези въпроси – вие знаете, че типичният ми отговор е, “Какъв отговор? Ти как мислиш?“

“Не зная. Затова и те извиках.“

Но аз няма да ви дам отговора. Напомням, че всички отговори са у вас, но в този момент, когато кажете, “Не зная! Нямам представа, не зная,“ ми се налага просто да отстъпя. Длъжен съм да ви позволя да поседите в това гнило корито, в което се оказвате, казвайки, “не зная.“ Нищо не мога да направя. Не мога нищо да ви отговоря, а вие повтаряте “не зная,“ затова ние просто седим и известно време говорим за глупости, защото дори не стигаме до темата на беседата ни. Фразата “Аз не зная“ е токсична в този етап от нашето развитие, вашето майсторство. Тя е токсична.

И така, да се върнем към темата за любовта. Какво е любовта?

Какво е любовта? Това е чувство. Това е чувство и любовта е сетиво. Буквално, това е сетиво. Сега вече това е ангелско сетиво. По – рано го нямаше. Никаква любов нямаше никъде, докато не я създадоха хората. После тя стана ново чувство, което в крайна сметка получиха всички ангели. Но какво е това любовта?

Ние направихме любовта официално сетиво, наравно с другите повече от 200 000 сетива, ние направихме любовта официално сетиво; имахме среща, събрание и някой каза, “Предлагам да обявим любовта за едно от ангелските сетива.“

Всички започнаха да бърборят и да обсъждат и най – накрая някой от другия край на залата каза, “А какво е това любов? Какво е любовта,“ и изведнъж стана тихо. Всички го усетиха, защото повечето от ангелските същности никога не са усещали любов, не знаят нищо за любовта.

И те казаха, “Нека да извикаме човек. Нека доведем човек на нашата среща – човек, който е изпитвал любов и да го помолим да ни опише любовта, за да можем да гласуваме за това, дали ще бъде тя официално сетиво, ангелско сетиво.“ Те отидоха и намериха човек. Тоест убиха го за да го доведат тук и в крайна сметка това няма значение. Те доведоха в залата човека и му казаха, “Хей, Казанова, какво е това любов?“

И Казанова помисли за миг, но той също обичаше да играе с публиката и каза, “Любовта. Не мога да ви разкажа за любовта, докато не я изпитате. Аз съм я изпитвал повече от 5000 пъти, но не мога да ви разкажа за любовта. Това не са еротични емоции и чувствените усещания на тялото. Това не е любовта. Това е реакция на любовта. Но какво е любовта? Много е трудно да се обясни, ако никога не сте я изпитвали, но мога да ви кажа, че любовта – това безусловно е най – великото от всички чувства, които някога ще имате. Но за да изпитате любовта, ще ви се наложи да поживеете на Земята и когато го направите, когато сърцето ви се отвори за любовта и дори бъде разбито от любов, тогава ще можем да говорим за това най – велико от всички чувства.“

Изражението на ангелските лица в цялата зала беше, “Какво дявол го взел каза току – що?  Какво?!“ Но гласуването все пак беше проведено и разбира се аз, както винаги, подтикнах всички да гласуват. Казах, “Доверете ми се. Някой ден ще се спуснете на Земята, ще приемете човешка форма и ще изпитате това, което се нарича любов. Но, както и Казанова, аз не мога да ви разкажа за нея. Не мога да ви опиша всичко. Не мога да и дам определение, но тя е по – реална, от скалите на Земята, от водата на Земята. Тя е по – реална от птиците, летящи в небето. Тя е по – реална от огъня, обхванал го …“ Увлякох се, но ми харесва да играя с публиката.

Любовта е много, много реална. Когато ги питат за любовта, в болшинството от случаите, хората просто навлизат в себе си. “Любов, хм.“ Тези, които сте обичали. Чувството за любов към себе си – идващо от сърцето на вашата майка или вашата приятелка, няма значение. Всичко това е чувството … (Адамус се киска). Кълна се, че Кери е сложила нещо в кафето, защото не бях такъв допреди да започна да пия от кафето.

КЕРИ: Така е.

ЛИНДА: Продължавай. Това е интересно.

АДАМУС: И така, любовта. Да се върнем на темата. Любов. Да, какво е любовта? Обикновено започвате да си спомняте времената, когато сте обичали. Ах, величието на любовта – може би и сега обичате. Не се опитвайте да я опишете, правите си мечешка услуга. Опитвайки се да и дадете определение – все едно да се опитате да я затворите в бутилка или да я хванете в капан. Любовта се ражда в сърцето.

Как мислиш, Линда, защо свързват любовта със сърцето?

ЛИНДА: Защото не идва от мозъка.

АДАМУС: Хубав отговор. Мислех, че тя ще каже, “Не знам.“ Тя добре се учи.

Тя не е от мозъка. Всъщност това е много мъдър отговор. Значи, че тя не е от главата. Тя идва от сърцето, а сърцето – това е съда, в който я чувствате, когато сте влюбени – в сърцето си – нали? Някой я усеща в корема си, но не в мозъка, нали? Тя е в сърцето. Точно там възниква пулсацията на живота и никъде другаде във вашето същество. Това биене на сърцето, това е желание да живееш и да усещаш. Сърцето само не създава това желание, но то реагира на това желание да живееш в ритъма на живота. Ето защо сърцето.

Да се върнем на темата. Любовта – това е чувствено усещане и ангелските същества гласуваха и решиха, “Ще приемем Любовта като едно от новите сетива. Ние наистина не знаем защо, но всички хора изглежда са във възторг от нея. Така че, да, нека да направим така.“

Любовта е сетиво и то няма измерими параметри. Няма характеристики. Ето защо когато мислите за любовта, ви обзема чувство. Работата не е в данните на момчето, с което сте били преди 28 години и не е в това колко пъти сте се целували и колко хамбургера сте изяли заедно. Тъй като работата не е в параметрите. Любовта би била унищожена, ако можехте да я разложите на групи от параметри. Любовта – това е сетиво.

Това е сетиво. То далеч надхвърля това, което умът би могъл да използва за да я определи. Точно такъв трябва да бъде всеки живот.

Приемане на решенията по човешки

Историята – това е набор от данни, които обикновено са неточни. Моята снимка например – това беше мой приятел. Историята е – набор от множество неточни данни, но въпреки това, в наши дни света изглежда се придържа към тези данни. Защото така мисли ума. Имаш ли на какво да пишеш, Линда?

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: О, добре. Ще я помоля да забели – запише – ха! – (игра на думи забели и запише се изписват почти сходно на английски език – white, write) – няколко думи на …

ЛИНДА: О, боже.

АДАМУС: (подсмихва се) … на дъската. Ще я помоля да напише – Кухтуми се намесва. Ще я помоля да напише на дъската няколко точки. Ето как мисли човешкия ум. Данни, данни, данни … емоция …

ЛИНДА: Хей, спри, спри.

АДАМУС: … решение.

ЛИНДА: Написах го отзад напред (Адамус се подсмихва).

АДАМУС: Данни, данни, данни, емоция, решение. Ето в такава последователност … това не значи, че имате само три вида данни – това означава набор от данни, които после предизвикват емоция. Всички човешки решения са основани на емоциите. Емоции – това е точката на приемане на решение, в която вие най – накрая приемате решение и казвате, че наистина сте включили ума и сте обмислили всичко, но това все едно е основано на емоциите. Имало е такива, които са се опитвали да спорят с мен за това и са изгубили спора, защото в крайна сметка всяко човешко решение е основано на емоциите.

Да събирате информация, много данни – така работи ума. В ума няма нищо лошо, просто той така работи – събира данни. После тези данни се оценяват от ума, който всъщност не разбира истинските чувства, чувствеността или чувствените усещания, разума ги оценява на основата на емоциите, а после взима решение. Решенията се вземат в тъмнина или в крайна сметка в сумрак, без пълното използване на истинските сетива.

Да, вече сме говорили за това и преди, но сега е време да го направим. В миналото сме говорили за това, то беше прелюдия към това за което ще говорим сега, но вече преминаваме към свръхчувствен живот.

Да се върнем за минута. Данни, данни, емоции, решение.

Усетете това за миг. Вдишайте дълбоко и си представете, моля заедно с мен. Представете си, че влизате в стая в която е тъмно. Абсолютно тъмно. Нищо не знаехте за стаята преди да отворите вратата, да влезете и да я затворите зад себе си. Там е съвършено тъмно. Там няма нищо. Мигновено умът посредством ограничените си физически сетива започва да търси данни. “Подът студен ли е? От камък ли е или е покрит с килим?“ Данни, данни, данни.

А после крещите в пълна тъмнина. Нищо не виждате. Крещите в пълна тъмнина – има ли ехо, което ще ви помогне да определите размера на стаята, защото нищо не знаете за нея – нито за размера и, обзавеждането и други неща. Може да минете още два метра и да паднете в дълбока дупка, пълна с алигатори. Започвате да събирате информация. Подсвирвате тихо и се опитвате да приспособите очите си, надявайки се, че през тъмнината ще пробие малко светлина, която ще ви помогне да видите нещо.

Данни, данни, данни, данни – ето какво събирате сега. Но сега сте в такава ситуация, когато данни почти няма. Вие просто знаете, че вървите по под и че нещо поглъща звука, затова няма ехо, но това все едно не ви помага да определите размера и характеристиките на стаята. Все още на нищо не сте се натъкнали, затова дори не знаете има ли там мебели, стени или друго нещо. Данни, данни, данни, данни.

И тогава взимате емоционално решение, “Аз съм в опасност.“ Хей! Така е устроен разума, “Аз съм в опасност.“ Това е емоционална реакция – “Аз съм в опасност“ – може би, да, а може би и не, но точно до такава емоционална реакция ще доведат получените данни.

А сега е време да взимате решение, защото емоциите ви казаха, “Опасност, тук потенциално има голяма опасност. Не трябва да си тук,“ и решението, “Бягай с всичка сила.“ Опитвате се да намерите вратата, от която влязохте. Надявате се, че не сте се отдалечили твърде далеч от нея и наистина почти не сте се отдалечили, защото благодарение на събраните данни и взетото емоционално решение, вие се страхувате да помръднете от мястото си.

Но какво ако в тази стая се намира вашата божественост? Просто вашия ум няма да може да постигне божественост, защото по – рано не е имал такава опитност. Той не знае какво да търси. Той не знае как да използва събраните данни за да придобие божественост. Какво ако тази стая беше изпълнена с вашата божественост, но сега вие сте взели решение да тичате, с надежда да намерите вратата, защото се страхувате от това, което може да стане?

Това е типичен пример за човешки начин на мислене. Аз разбира се го опростих и съкратих и някой може да възрази, че това е твърде просто описание, но, не, всъщност точно така става всичко. Виждате това на екрана. Данни, данни, данни, емоции, решение – така вървите през живота ден след ден. И когато попаднете в тъмни стаи – това е метафора, обозначаваща нещо ново в живота ви – обикновено вземате решение да бягате или в крайна сметка, да не мърдате, или често се взима друго решение, “Нека съберем още данни. Нека просто постоим малко тук и да погледаме, какво ще стане,“ при това държейки ръка на вратата, за да имате възможност бързо да излезете. Време е да отидем отвъд това.

Сега вие сте в тази стая, която представлява толкова много нови възможности, която представлява вашата божественост, в тази стая която представлява вашата енергия и всички ваши потенциали; сега сте в тази стая – спирате. Спирате да събирате данни, взимате си скиптъра, но не като оръжие, не като отговор, а като напомняне, че знаете. Вие знаете.

Ако сега можехте да натиснете пауза: стоите в тъмна стая, вероятно събрали доста информация и вашата емоционална реакция – е страх, може би все още не сте взели решение и аз идвам при вас и ви казвам, “И така, какво смяташ да правиш?“ Тогава вие отговаряте, “Не зная“ и аз много силно ви удрям, много силно. Удрям ви по краката и вие разбирате, че пода е много твърд. Още един аргумент, “Не падай на пода толкова често.“ После ви бутам в стената и вие разбирате, че стената също е твърда. И … хей, шегувам се! М-м-м, може и не съвсем.

Вие вече не казвате, “Не зная.“ Когато идвам и питам, “Какво смяташ да правиш? Ти си в тази тъмна стая. Нямаш никаква представа, каква е. Страхуваш се. Дори си се попикал от страх. Какво ще правиш?“ Вие казвате, “Сега ще стисна скиптъра си, докато не съм направил нещо лошо (Адамус се смее). Ще взема своя скиптър и той ще ми посочи пътя.“ И излизате отвъд пределите на ума. Преставате да мислите, осъзнавате своите емоции, но те не ви завладяват. И се въздържате от взимането на човешки решения въз основата на множество данни.

Сега вие държите скиптъра и му позволявате да ви пренесе в потенциалите, във вашата енергия. И когато влизате в своите потенциали, там няма да видите само един отговор. Там ще има не “Отговор,“ а всички отговори, всички потенциали и незабавно ще бъдете привлечени към потенциала, който носи да кажем най – висшето ниво на удовлетворение, чувственост, най – ниското ниво на страдание, най – ниското ниво на съпротивление.

Автоматично ще се насочите към него. Никога не се съмнявайте в това. Никога, никога, никога! Не се съмнявайте в това, че автоматично ще се насочите към най – високия потенциал. Не за планетата, не за някого другиго, не за вашата майка, не за вашето куче, а за вас. Не се съмнявайте, защото точно така работи ума. Така обезценява ума. Там няма време, там няма място за съмнение. Изисква ли това огромно доверие? – не. Хех! Не, всъщност това не е така. Това е погрешна представа, “О, нужно е огромно доверие.“ Не, това не е така. Всичко това – е ваше. Всички потенциали, всички отговори – са ваши. Те не идват от духовните наставници. О-о-о! Нищо подобно. Вие си позволявате да се пренесете, да навлезете в своите потенциали – във вашето съзнание.

И когато вземете скиптъра, той просто ще стане напомняне; когато вземете скиптъра, той ще ви преведе през много слоеве от токсичното “Не зная,“ което сте заложили там в миналото. Той ще прореже тази завеса и ще ви отведе до отговора. А после – млъкнете. Млъкнете. Казвам го, защото човешкия ум е склонен да превърта, зацикля и да задава въпроси, да се притеснява, да се страхува и да мисли, “По – добре да съберем повече данни, да направим по – голямо изследване и да се опитаме всичко да разберем, а после трябва да поседим наоколо, да оценим шансовете, всички “за“ и “против.“ Млъкнете! Намирате се в собствената си енергия и тя никога, никога няма да сработи против вас. Тя никога няма да сработи против вас.

А после се оказвате в тази тъмнина, в това нищо и за миг, да, умът иска да се намеси и да каже, “Какво е това? Тази огромна тъмна бездна и ще ме погълне живеещия в нея звяр.“ И в точно този момент излизате отвъд шаблона “данни, данни, данни, емоции,“ изведнъж възниква знанието и вие си мислите, “По дяволите! Знаех! По дяволите! Винаги съм знаел! Защо се хванах на тази глупост на ума – данни, данни, данни, емоции?“

И веднага щом си помислите, веднага щом си зададете този въпрос, вие се оказвате в своята енергия. Идва отговора, “Защото ти така искаше, защото си мислеше, че това е пътя,“ – и тогава си казвате, “Интересно, ще мога ли някога да се отърва от този навик,“ – а отговорът вече съществува, това знание, “Е, разбира се, глупаче.“ Вашата енергия говори с вас. Понякога тя разговаря така с вас. Тя казва, “Да, ние трябва да се върнем към това.“ Спрете да мислите за това. Спрете да се притеснявате за това. Вие сте тук. Вземете скиптъра. Той ще ви пренесе в епицентъра на вашата енергия, в която се намират всички ваши потенциали и потенциалът, който иска да ви служи повече от всичко във велика радост – това е този, който веднага осъзнавате. Безусловно ще осъзнавате и всички останали потенциали, но ще видите, “Този не е много интересен, защото е свързан със страданието. Този отнема твърде много време. Този … не зная, каква е тази глупост. Не, аз искам – пълна радост и лекота и без всякакво страдание. Вече никакви страдания.

Нека вдишаме дълбоко, скъпа Шамбра. Да, днес се забавлявам.

Вече отдавна действате в този стар линеен стил “данни, данни, данни, емоции,“ от време на време вземайки решение, но често казвайки, “Не зная.“ Понякога задавате въпроси,“ Какво да правя? Къде да се преместя? Да си намеря ли любовник? Кой съм аз? Колко дълго ще живея? Какво да направя за да се погрижа за здравето си?“ После започвате да се опитвате да получите данни. Влизате в Интернет. Гледате. Изследвате. Спрете! Не казвам, че да изследваш – е лошо, но за сериозните жизнени въпроси – на къде да продължа, какво да правя, как да се справя с физически проблем, как да позволя в живота си богатството и така нататък – спрете да прилагате схемата “данни, данни, емоции,“ защото както разбирате, голяма част от решенията са основани на емоциите и тези емоции, като правило са – страх, недостиг или страдание.

Не е чудно, че през цялото време повтаряте едно и също, така че страдайки, получавате един и същи резултат. Нека оставим това назад. Вземете скиптъра и му позволете да ви пренесе в собствената ви енергия, където присъстват всички отговори и където отговорът с голяма радост и лекота ще бъде за вас съвършено очевиден и ясен. Той ще дойде не във форма на мисъл, “Сигурен съм, че трябва да избера това, а не това.“ Той ще бъде абсолютно очевиден и ще стовари върху вас огромно знание.

Нека вдишаме дълбоко.

Дойде време да променим начина на мислене, време е вие да промените начина по който получавате отговорите на въпросите и взимате решения в живота си. Време е ние да се отворим за всички потенциали – те са тук и за това е нужно просто да вземем скиптъра, да млъкнем и да спрем да зацикляме в ума. Това ще ви пренесе право при вашата енергия и ако останете за няколко драгоценни мига в тишина, ще видите, че в тази огромна тъмна стая, ако просто за малко замълчите, ако спрете да събирате данни и не взимате емоционални решения, отговорът ще се появи от само себе си.

Вие вече знаете – Мераб

Нека хубаво да вдишаме, да включим музика и да направим мераб.

(музиката започва да свири)

Вече знаете. Вие вече знаете. Ето защо ми е неприятно, когато казвате нещо от сорта на “Не зная,“ защото точно такава става вашата реалност.

Казвате, “Не зная“ – щрак – енергията ви дава това. Сякаш се покривате с воал и тогава не знаете, няма да узнаете и не можете да знаете.

Вместо “не зная“ – ще ми дадеш ли този калпак, Линда? (калпака “Аз знам всичко“)

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Вместо “Не зная,“ вие знаете (тя му дава калпака) вие знаете всичко по – добре, от когото и да било друг.

Забелязахте, че не го нося (Адамус се смее). Не искам да разваля оредяващите коси на Калдре (Адамус се смее). Пфф!

ЛИНДА: Уф!

АДАМУС: Пфф! Кутхуми ме учи да се шегувам.

ЛИНДА: Уф!

АДАМУС: Но трябва още да се усъвършенствам! Да.

Аз знам всичко. Казвате, “Аз знам всичко, вместо, “Не зная.“

“Не зная“ – е токсично.

Аз знам най – добре, кое е добро за мен.

Аз знам всичко и без нужда да събирам данни и да се опитвам да взимам решение въз основа на тях. Данните са интересни и в някои случаи те са полезни, но не там, където се оформя живота ви. Данните са хубави от гледна точка на това как да си включите миялната машина. Ето защо ви трябват данните – за да включите миялната машина. Някои и до сега не го разбират. Няма страшно. Ще го разберете.

Данните не са предназначени да управляват живота, но както виждате, точно така върви живота. Все повече и повече точки и данни.

Компютри. Множество данни, трилиони различни данни всяка наносекунда. Но те не създават живота. Не те отварят сърцето, даряват любов и удоволствие.

Данните – последователността от данни – не служат за взимане на здравословни решения, защото ако ползвате последователност от данни за взимане на решение за живота си, за своето щастие и суверенитет, тези данни просто ще изискват огромно количество данни, а после тези данни ще изискват още данни и вие никога няма да влезете в собствената си енергия.

Вдишайте дълбоко.

Това е толкова просто, колкото да държите скиптъра – той е ваш; това е напомняне – и нека той свети в тази тъмнина.

Можете цял живот да търсите в тази тъмна стая, да се опитвате да съберете достатъчно данни, за да определите как изглежда тя и от какво е направена, но дори и тогава информацията няма да е точна, както е неточна всъщност и историята. Това е последователност от данни. В нея има доза истина, да, но всичко не е точно така.

Вашето възприятие за себе си е основано на голямо количество данни. Наричате това свое минало, но всъщност не е съвсем същото. Вашето възприятие също така е основано на множество емоционални решения, които далеч не съответстват на вашия истински потенциал.

Вие всичко знаете. Имате всички отговори.

Нека направим това. Нека заобиколим традиционният начин за вземане на решения и избори, традиционния начин за разбирането на реалността.

Вземете скиптъра и му позволете да ви пренесе в полята на потенциалите. Тези поля, изглежда продължават до безкрай. Прекрасни поля от потенциали, приличащи на ягодови.

И една ягода, единствен плод, който е истинската страст на вашето сърце, ще излезе напред и ще бъде толкова очевидна, че ще засенчи останалите. Спрете да мислите толкова много. Спрете да казвате, “Не зная.“

Спрете да се опитвате да използвате данни, за да излезете от дуалността. Така нищо няма да стане.

“Данни, данни, данни, емоции, решение“ – тази схема не работи.

Съществува невероятна реалност, в която се насочваме, в която се насочвате и отначало може да ви изглежда малко плашеща, защото сте свикнали към изследвания основани на данните.

Но ние ще преминем от този начин на живот, към истинска супер чувствителност или както ми харесва да казвам, свръхчувстеност. В нея няма никакви данни. Разбирате ли, тя прилича на любовта. Трудно е да се опише. Също и това накъде сме се насочили - там няма логика и това е добре. Там няма ограничения.

И така скъпа, Шамбра, нека се възползваме от случая - празнуването на приближаващия ден на любовта, 14 февруари; нека се възползваме от случая наистина да излезем от рамките на стария начин за вземане на решения, за възприемане на себе си и света.

Нека преминем към свръхчувствителност и дори няма да обяснявам какво е това. Просто вземете скиптъра. Той ще ви доведе до нея. Знам, че ще ви доведе. Това е гаранция и така ще стане.

Вземете скиптъра и независимо от това искате ли да вземете важно решение в живота си, просто да промените възприятието за самия себе си или да разширите своето възприятие наистина да разберете своята история и своето минало - каквото и да било, оставете данните за такива задачи, като например включването на електрическата четка (смях). Някои и досега имат трудности с това. Оставете данните за това да управлявате компютъра си.

Но за вас, за вашето сърце, за вашето благополучие докато оставате тук, на тази планета има съвършено нов начин за възприемане на реалността, за усещане на своите потенциали, за търсенето на истински отговори – отговори, които не идват от Бог.

Знаете ли, Бог - е само дяволски набор от данни. Не, наистина. Например какво е Библията? Данни. Вие не познавате Бог от всички тези данни, но точно с това се занимава учението. Те си мислят, че са дяволски умни, но това знание идва от сърцето, от чувствата, от свръх чувствеността.

Ето на къде се насочваме. Това не е страшно.

Усетете тази огромна тъмна стая. Почувствайте я.

Вместо да използвате стария начин за събиране на данни, емоции и решения, сега просто застанете със скиптъра в ръка.

За миг, да, човекът може малко да се изплаши, "Всичко това е голяма тъмна стая. Представа нямам какво има тук. Тук може да бъде опасно." Но после това усещане намалява.

Когато оставате верни на себе си и то изчезва и внезапно - усетете какво се случва.

Изведнъж - позволявайки си истинското съзнание - усетените какво се случва сега в стаята.

(пауза)

Виждате ли, възниква момент на тишина, момент на съмнения и дори опит да запълните тишината. И когато правите няколко дълбоки вдишвания вие си спомняте, "Аз знам всичко."

Няколко пъти вдишвате дълбоко своята истинска чувствена природа и разбирате, че всичко е тук.

Всичко, което искате да знаете за живота си, за следващите си крачки, вашите потенциали, вашите възможности - всичко е тук.

Вашата Реализация винаги е била тук, но когато казахте, "Аз не зная, как да стигна там, не зная кога ще стане това," вие оставате в тъмнина. Вие изключихте светлината.

Стига.

Вземете скиптъра и осъзнайте, "Аз знам всичко."

Нека заедно вдишаме дълбоко, скъпа Шамбра.

Благодаря, че ми позволихте да изпробвам своя нов хумор. Мисля, че ми се получава (Линда пляска с ръце). Благодаря. Сдържани ръкопляскания. Благодаря. Мисля, че не се справих зле. Когато се върна ще трябва да плащам на Кутхуми. Мисля, че той ще ми изпрати сметка за занятията (Линда се смее). Имаше гаранция за връщане на парите, но аз не съм против да му платя, защото знаете ли, това е отличен подарък. Нямаше нужда да се притеснявам за това откъде ще дойдат парите за заплащането на Кутхуми. Не е нужно да си мисля, "Не знам откъде да ги взема." Аз всичко зная. Те вече са тук (слага си калпака “Аз знам всичко").

И така, скъпа Шамбра, нека вдишаме дълбоко. Ще се върна следващия месец за да видим как са ме рисували и изобразява ли във вид на жена от моите минали животи.

С това, помнете, че въпреки цялата печал и безумие на планетата, в крайна сметка всичко е наред в цялото творение.

Благодаря, скъпа Шамбра (въздушна целувка). Честит месец на Свети Валентин. Отворете сърцето си.