МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Мерлин Аз Съм“

ШОУД 4 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 9 януари 2021 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен.

Ах! Обичам човешката музика. Забравям колко силно ми липсва. Ние имаме много ангелска музика. При нас в Клуба на Възнесените Майстори има няколко не лоши джаз групи. Но чистата човешка музика – каква песен на енергията! Какво общуване! Нищо не може да се сравни с нея. Когато музиката е като тази, която току-що слушахте, която идва от сърцето и душата, това е изражение на човешкото пътешествие. Това е изражение на човешката страст. За мен това е един от най – хубавите примери за това, че енергията – е общуване. Ето това е енергията. Това е просто общуване. Това не е сила и когато музиката свири, тя вълнува душата. Хм (той говори за това видео https://www.youtube.com/watch?v=hn10okvX19E&ab_channel=EstasTonne).

Съществуват множество музикални стилове, някои от тях са ми съвършено безинтересни. Ти знаеш това, Линда. Някои изобщо не ме вълнуват. Това е баналната или – както можем да я наречем – промишлена музика. Това е музика формула. Това е нормално. Също така имате … как, Калдре? – това, което нарича кънтри, музика за отчаянието и неуспеха. В нея има много душа. Но тя все пак не ми е любима. Класическата музика я обичам. Написал съм много симфонии. Ти знаеш това, нали?

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Искаш ли да ти разкажа …

ЛИНДА: О, разбира се!

АДАМУС: … за това още веднъж?

ЛИНДА: Преминавай нататък. Моля те.

АДАМУС: Написах много класическа музика и до ден днешен обичам да я слушам. Но има и друга човешка музика, която звуча сега и аз отново … о! … аз почти поисках да се върна на Земята в човешки облик, но, не, няма да стигна толкова далеч.

Поглеждайки назад към 2020

Добре дошли отново на всички. Добре дошли. И казвам това от много различни гледни точки. Ще разберете – дори Калдре ще разбере това в края на деня – какво имам предвид, но, добре дошли. Вие преживяхте 2020 година. Всички получавате специални отличителни знаци върху дрехите си …

ЛИНДА: Без майтап.

АДАМУС: … или тениски, или още нещо. Добре дошли. Преживяхте тази мъчителна година.

ЛИНДА: Безумна.

АДАМУС: Каква година само – COVID, затварянето на Ордена Арк, всички мероприятия и ограничения, маски за лице. Уф! Какви работи – маски за лице. Най – лошото в тях – е това, че се налага цял ден да усещаш собствения си дъх.

ЛИНДА: Ой! (Линда се смее)

АДАМУС: Аз просто дори не мога да си представя, как някои хора изобщо могат да понесат това. Струва ми се, че това убива тяхното обоняние. Сигурно точно това и прави. Ето защо когато се заразяваш с корона вирус изчезва обонянието. Струва ми се, че всичко е заради маските, които ви се налага да душите цял ден.

Но каква година само. Ангелските семейства наистина за първи път се събират заедно - прозвуча призив - а после ги разпуснаха, разгрупираха. Разгрупираха се. Помните ли говорихме за разгрупираненето още преди да бъдат разпуснати ангелските семейства?

Всички тези социални безредици. Сега всичко се намира в точката на кипене. Толкова от всичко се случва, о, в Америка това беше само миналата седмица. Стана голям разкол. Всъщност той не причини голяма вреда, освен в сърцата и умовете. На много от вас им беше неприятно да видят това. Наблюдавах от Клуба на Възнесените Майстори. Сега ние сме сложили телевизори. Тъй като хората ги имат, ние решихме, че по - добре и ние да ги сложим, но нашите - са високотехнологични. Всъщност те са холограми. Наблюдавах за всичко това през нашите холограми на Възнесените Майстори и си спомних пътешествията си до Америка в последния си живот. Пет пъти пътувах до Америка, помагах да се напише Конституцията. Фактически аз написах голяма част от нея, а отговорността за това поеха други. Но ... какво? Що за поглед, Линда този поглед ...

ЛИНДА: На обожание.

АДАМУС: На обожание.

ЛИНДА: Да, да, да.

АДАМУС: Благодаря. Не, така си беше. Аз изиграх важна роля в написването - помогнах да се напише - Конституцията и бях огорчен от това, което видях на нашите холограми. Но в същото време, не ме огорчи. Всъщност знаеш ли, Линда, би могла да си помислиш, че ще плача, като Възнесен Майстор ще се развикам, "Какво е станало с планетата?" Отчасти бях разочарован. Просто не ми харесва да гледам това. Отчасти знаех, че това е много уместно. Това е, което е нужно в нужното време. И всъщност ще се осмеля да кажа, че след преглеждането на холограмата аз станах, влязох в залата с някои от Възнесените Майстори, събрах ги заедно и казах, "Ето го. Ето го. Намираме се на планетата Земя в нужното време, на нужното място. Това е потвърждение на работата, която разбира се всички ние изпълняваме заедно, особено аз и моята група наречена Шамбра. Това е потвърждението на това, което предстои."

2020 - та година е назад; 2021 - а ще бъде интересна. Ще обясня по - късно. Тя няма да се размине без опасности. Няма да се размине без тревоги. Тази година няма да бъде бяла и пухкава. Мога да ви кажа това още отсега (Линда въздиша). Искам официално да заявя, че 2021 година няма да бъде бяла и пухкава.

ЛИНДА: А не може ли да имаме бяла и пухкава година?

АДАМУС: Не. Не.

ЛИНДА: Кога ще заслужим това?

АДАМУС: Не (Адамус се усмихва). Трябваше да имате такава още през 1987 година, тогава имахте такава възможност, а вие я пропуснахте. Така че съжалявам, но в този живот вие я пропуснахте. Не, тази година съвсем няма да бъде пухкава. Ще бъде интересна година, но не такава като 2020 - та. Не такава като 2020 - та.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: И лично - ти попита за бяла и пухкава година за планетата -  лично, не мисля, че искате пухкави неща, но ми се струва, че искате ... позволете ми да се изразя ето така: 2021 година за Шамбра ще бъде годината на чувствеността. И някои от вас чуха това като сексуалност - на някои им хареса, на други не - но не, чувственост. Ще разкриваме сетивата и ще ги използваме. Ще излизаме отвъд рамките на ума. Ще излизаме отвъд рамките на човешките ограничения. Защо пък не? Всичко това съществува и е достъпно.

И така, това ще бъде годината на чувствеността, дълбоки усещания, дори ако понякога те са болезнени. По телевизията вие видяхте какво се случва в Капитолия, във Вашингтон и някои от вас просто не можеха да го понесат. Ъ, не! Не, не, не. Спрете. Върнете се до телевизора. Гледайте. Усетете дълбоко. Отначало ще си помислите, че това е нелогично тъй като не ви се иска да го гледате. Не, ще успеете да се потопите във всяка включително и много лична ситуация от вашия живот и да усетите чувствеността, не задължително болката. Тоест вие можете да осъзнавате, че има болка, но ще преминете на нивото на чувствеността и ще можете наистина да я оцените и да получите удоволствие от нея. Ето какво ви предстои.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Приятно е, че 2020 година остана назад. Това беше необходима година, необходима за много корекции - не само на планетата Земя, но и в целия Космос и аз не преувеличавам с нито капчица - година необходима за велика промяна. Кой би си помислил, че може да накара цялата планета да си остане у дома, и да си слагат маски дори ако все пак излизат на улицата; кой би могъл да си помисли, че може да направи такова нещо? Бих ви помолил точно сега, да усетите вашия първи чувствен опит, да усетите промените, които се случиха на планетата за миналата година. Хората си седят в домовете. Наложи им се да останат и да направят пауза в живота си, да погледнат работата си, семействата си; да обърнат внимание на правителствата, които трябва да им служат; да видят какви прояви на неравенство има на планетата. Знаете ли, много от хората които си седят вкъщи, за миг се забавят, започват да разглеждат живота си и това как той е свързан с външния свят. Те разглеждат такива неща като неравенството и започват да изискват някакви промени.

Ще ви кажа едно: тази планета няма да се върне към това, което беше до преди 2020 година. Това няма да прилича на 2019, 2018, 1947 или която и да е друга година. Планетата претърпя сериозни промени, понякога трудни, да, и някои трудности предстоят, но на планетата се случиха огромни промени. След пет години ще се обърнете, ще погледнете назад и ще кажете, "Това беше преломна година, повратна година на големи промени," и кой можеше да си помисли, че това ще стане ето така? Не чрез война и глад.

Да, от коронавируса умряха много хора, много хора умряха, но с цялото ми уважение към тях, те наистина бяха готови да напуснат. Те наистина бяха готови да напуснат. Съществуваше своего рода така да се каже жизнен план и ако не беше вируса, щеше да бъде нещо друго. И аз не казвам, че това беше пречистване. Казвам, че те имаха интуиция; имаха разбирането, че по - добре да напуснат сега и да се върнат обновени, готови за следващ живот без целия стар багаж.

Това всъщност беше - на Калдре това не му харесва, затова ще кажа – в известен смисъл миналата година на изхода от планетата Земя имаше малка опашка, да, от тези, които искаха да напуснат. Тези, които наистина искаха да напуснат, те един вид стояха на опашка, в очакване да си тръгнат, великият изход на планетата, защото осъзнаха, че могат просто да излязат от физическото царство, да отидат в - те не го знаеха с тази терминология, но знаеха, че някъде има място на което могат да отидат и което ще им осигури по - голямо съзнание и проницателност. Това място се оказаха Новите Земи, които сега са много активни.

Те могат да излязат и да се насочат нататък, наистина да се възстановят, а не просто да се окажат в Околоземните сфери и да се върнат в същото семейство, в същия стар живот. Те знаеха, че сега на Новите Земи съществува това, което бихте нарекли космическа надежда, затова се образува опашка от тези, които наистина бяха готови да си тръгнат и да отидат на Новата Земя. За тези, които бяха готови да напуснат с отвращение и да останат в сферите на Старата Земя, в Околоземните сфери, в един вид промеждутъчна зона, това нямаше особено значение. Но примерно в същото време, когато Ангелските семейства се разпуснаха и съществата започнаха да се насочват към тези - сега са вече повече от 230 Нови Земи - те започнаха да се отправят натам и тези, които бяха тук на Земята видяха, че сега е подходящия момент за това да си тръгнат, да отидат там наистина да се възстановят. Така че на планетата имаше много смърти, но много повече бяха тези, които искаха да си тръгнат, но не са си тръгнали, още не са.

Затова нека не гледаме на това с трагична тъга. Тоест, да, огорчаваме се когато напускат, но разбирайки къде отиват, всички тези - не всички, но болшинството от тези - които напуснаха планетата по времето на коронавируса се насочиха към Новите Земи и преминават през пълно така да се каже възстановяване, затова, когато се върнат, те няма да следват същите стари шаблони. Когато се върнат, те ще бъдат пропити с осъзнатост за нови възможности, а не същият стар потенциал за завръщане в същото биологично семейство, в същия град, към същата работа, същата кариера или професия. Те ще бъдат изпълнени с нови потенциали. Ще имат повече избори, отколкото биха могли да си представят.

Нека вдишаме дълбоко и да отпием глътка кафе.

Така че всичко това носи полза, а вие попадате в капана на дуалността, "О, това е толкова тъжно, бедните хора," а после се появява теория на конспирациите. Всеки път когато възниква подобен конфликт, възниква теория на заговорите. Напразна загуба на време.

Почит към Шамбра

Това, което наистина исках да кажа сега, в уводната част, е, че искам да изкажа моето дълбоко уважение и благодарност към Шамбра. Аз ... хе! ... Известен съм със своите провокации.

ЛИНДА: Аха.

АДАМУС: С досаждането, с взискателност ...

ЛИНДА: Аха, да.

АДАМУС: Няма нужда толкова често да се съгласяваш (Линда се киска) - взискателност, високомерие - тук можеш да кимнеш (тя продължава да се киска) - високомерие. Аз съм известен като Майстор така да се каже на разсейването. Известен съм с отличния си хумор. Не винаги. Много съм известен, но ...

ЛИНДА: Обичаме те.

АДАМУС: ... харесва ми да работя с вас. Липсва ми живата публика. Наистина. Всичко е толкова динамично, можете да видите себе си както чрез мен, така и чрез цялата останала аудитория. Можете да видите себе си чрез тези, които говорят и всичко е толкова динамично, когато съм с Шамбра. Действаме. И аз разбира се ви усещам сега, тоест ние сме тук всички заедно, но има нещо в това да имам възможност да ви шляпна по лицето. Наистина, а не виртуален шамар. Има нещо в това да мога наистина да затворя очи, когато си измислите някакво макио. Това ми липсва. Трябва скоро да се върнем към това. Трябва да се върнем към това. Толкова чакам това. Трябва да разиграем номера или нещо подобно кой ще се окаже в първите 10, които отново ще излязат на сцената при Адамус. Би било прекрасно. Чакам това с нетърпение. Заедно ни е толкова весело и аз много уважавам всеки от вас. Зная колко труден беше пътя и ето ни тук. Ние сме заедно - тоест не всички заедно, но ние сме тук заедно - в началото на 2021 година. Кой би си помислил? Кой би си помислил?

Много уважавам тези, които ни напуснаха по пътя. Много от тях помолих да напуснат. Някои си тръгнаха преди да ги помоля, но после много помолих да си тръгнат и много от тях така и направиха. Изпитвам към тях огромно уважение, защото знам колко е важно понякога да си тръгнеш и да бъдеш насаме със себе си, да си тръгнеш и да преживееш своето собствено - както и да го наричате - своя собствен дракон, собствената си тъмна нощ, собствените си търсения. И така аз изпитвам огромно уважение към тези, които по - рано се отклониха, но особено тогава, когато аз дойдох в Аления Кръг след напускането на Тобиас.

Много уважавам тези, които се разсеяха и напуснаха. Те си тръгнаха не защото ми бяха ядосани. С тях беше весело ... с тези, които ми се ядосваха и тръгват. Ще обясня по – късно, но с тях наистина ми беше весело. О, те толкова ми се ядосваха, докато не разбраха, че всъщност се ядосват на себе си. Нима съм направил нещо за да ви разстроя? Не мисля така. В края на краищата вие разбирате, че всъщност сами се разстройвате. Забавно ли ти е това?

ЛИНДА: Аха.

АДАМУС: Добре. Добре.

Така че аз много уважавам тези, които се разсеяха по време на пътя. Да се разсееш е толкова лесно. И така, огромно уважение към всеки, който някога се е интересувал от Аления Кръг или е бил част от него от времето на Тобиас до наши дни. Тук няма нито капка неуважение. Никакво презрение. Нищо, освен абсолютно уважение, защото вижте какво правим. Вижте какво правите. Вижте какво понасяте върху себе си, накъде се движим, какво вече сме направили.

Бих искал да направя пауза за да мога наистина да изразя своето уважение към всеки от вас. Бих искал да го направя лично, но ще го направим енергийно, моята песен за уважение към вас.

(пауза, Адамус затваря очи)

Ще останете ли и днес, ще си тръгнете ли, били ли сте изгонени или просто сте се разсеяли, изразявам огромното си уважение към вас тъй като разбирам, колко е трудно и сложно.

Моля ви усетете това от моята душа към вас. Хм.

Разсейване срещу истината

Нека малко поговорим за разсейванията. Разсейванията са доста чести. Да се разсееш е много лесно и в известен смисъл разсейването служи на определена цел. Разсейването ви позволява истински да се потопите, да излезете от една енергия и дълбоко да се потопите в друга. Има красота в това, че сте се разсеяли да кажем от теория на конспирациите. Оставяте това, което наричате свой път, своето пътешествие, своята посока, своята истина. Оставяте ги, защото разсейването е съблазнително. То вълнува. То отвежда вашият разум и дори вашето тяло от избрания път. То ви позволява да излезете от всички сътресения случващи се във вас, а става много от всичко, ако си представите, че тялото отхвърля своя анаятрон за да пусне Свободно Енергийното Тяло; умът се адаптира, преопределя се, когато идва истинското съзнание, истинския разум. Да се разсееш е много лесно, особено, когато умът търси отговори на въпроси.

Разсейванията могат да ви завлекат дълбоко в заешката дупка, от която няма да излезете няколко живота, няколко години, няколко месеца или известно време. Един от проблемите на разсейването е … едно от преимуществата на разсейването: отначало те са много съблазнителни, много съблазнителни. Те просто ви зоват, всмукват ви в себе си. Те са много съблазнителни.

Разсейванията ви карат да се чувствате важни. Във всяко разсейване има енергия – нещо, което го няма във вашата истина, на вашия път, което ще ви съблазни, казвайки ви, “Виж колко си особен.“ То ви лъже. В крайна сметка – не, и дори ми харесва от време на време да се разсейвате, ако после се завърнете към своята така да се каже мъдрост и своята цел – не цел – но към своята мъдрост и своите истински желания. Но разсейването ще ви повика и ще ви накара да се почувствате важни, нужни и ще ви плени. Разсейването обича да дава много енергия и силни усещания. Кара ви да се почувствате отново живи.

След известно време това преминава и всичко се превръща в много механична, скучна, тежка и в известен смисъл много уморителна енергия. Но после вие се разсейвате от своите разсейвания с друго разсейване и много скоро у вас възниква цяла верига. Какво става всъщност и това е наистина един от негативните фактори – това е, че вие наистина излизате от своята истина. Дори ако не можете да и дадете определение, вие знаете своята истина. Вашата истина – това е пътешествието, вашия път, вътрешното знание, което толкова дълго ви насочваше. Ето това е вашата истина. Проблема е в това, че всъщност съзнателно не я знаете, не знаете всичките и ментални детайли и тям подобни. Тя е лошо формулирана, лошо записана, но я има. Истината я има.

Вие сте се разсеяли. Много е лесно да се направи това, много лесно. Вие сте се разсеяли и когато го правите, знаете, че вече не сте в своята истина и това знание ви кара да се чувствате … че не сте в своята истина, че нещо не е наред, че вече не сте истинни със себе си или с когото и да било още. После слагате маската на неистинността, събуждате се сутрин и разбирате, “Аз не съм в своята истина.“ После се опитвате да намерите своята истина, но отново се разсейвате и това прилича на порочен кръг, който продължава и продължава, постоянно добавя все повече и повече разсейване, отделяйки се все по – далеч от вашата истина и ви кара да се отнасяте все по – лошо към себе си, защото знаете, че не се намирате в своята истина. Но после се опитвате да разберете, какво представлява вашата истина, дори ако всъщност знаете това, но вие се опитвате да го разберете и позволявате още едно разсейване, което ви успива казвайки, “Хей, ето я истината,“ но всъщност това не е вашата истина, а нечия чужда или не е цялата ваша истина. Вие толкова се разсейвате, че откривате, че и това не е истина.

Това прилича на бродене от един затворен път на друг и после толкова се разочаровате от себе си, че казвате, “Никога няма да намеря своята истина“ или “Няма истина.“ Казвате, “Не знам какъв е пътя ми. Не зная накъде да вървя,“ и започвате да разчитате на другите – още едно разсейване и много скоро самото понятие за истината се изкривява.

Нека точно сега спрем всичко това. Истината винаги е била до вас. Тя винаги е била наблизо. Тя никъде не е изчезвала. Вие си тръгнахте, а тя никъде не е ходила. Тя е точно тук. И може би и е трудно да се изрази с думи, но всъщност това е нормално. Думите ограничават всичко. Вашата истина е тук и аз не говоря за истината, в смисъл – какво да ядете, къде да работите, в какви отношения да бъдете.

Говоря за вашата истина, истината на вашата душа, вашата истинност със самите себе си. Може да се каже, че това беше съглашение, което човекът е сключил с душата си, идвайки на Земята. Това е истината.

Тя също така не е някаква грамадна философия. Всъщност истината – това не е списък с правила, процедури и тям подобни. Истината – е просто чувство, тя се усеща правилна и незамърсена от глупостите на разума. Истината не е в това, честни ли сте или не. Истината не е в това, какво работите или работите ли изобщо. Истината – това е вашата истина. Това сте вие. Това е, кои сте вие. Това е за което човекът се е договорил с душата. Това е истината.

Когато се разсейвате, което между другото правят всички. Не се разстройвате, ако сте един от тези, които силно са се разсеяли, “Аз се разсеях с всичко наред.“ Чувате телефонния звън и се разсейвате от целия си живот. Вие се разсейвате. Но в крайна сметка искам да усетите как тези разсейвания ви водят до многочислени задънени улици, заешки дупки, пустота, черни дупки и всичко останало, и внезапно се чувствате много далеч от истината, което води до още по – големи скитания и търсения. Спрете с това веднага.

Истината винаги е била до вас и сега, където и да се намирате и през колкото и разсейвания да сте преминавали, тази истина звучи по – силно, от когато и да било. Истината – това не е мило и сладко клише. Това не е учение. Това е усещане и е много чувствено усещане по отношение на себе си.

Нека вдишаме дълбоко това. Разсейване.

Колко Шамбра се разсеяха? Всички ние, всички вие се разсеяхте, но толкова се разсеяха толкова, че си тръгнаха и това е нормално. Ние не се опитваме да бъдем някаква голяма група. Но колко, толкова се разсеяха, че си тръгнаха? А после ако ги погледнете, ако видите живота им, както направих аз, защото за мен те остават семейство. Искам да кажа, че за мен всички те са все още Ша – хом – бра от древните времена. Всички те още са в Тиен в Атлантида. И така, много се разсеяха за всички тези години в които сме заедно като Аления Кръг и те се местеха от едно разсейване на друго и на следващо. Някои от тях след това се умориха от всички търсения и си казаха, “По дяволите това.“ Други продължават да скачат насам – натам. Но за мен, въпреки всичко, те все още са част от Шамбра.

Нека дълбоко да вдишаме съпътстващите ни разсейвания и да се потопим по – дълбоко в истината.

Често истината причинява болка и почти ви се иска да се разсейвате. Имам предвид не физическа болка, но понякога е тежко да се срещнете с истината лице в лице, особено когато дракона ви показва истината. В този момент определено ще ви се прииска да се разсеете. Надявате се телефона да иззвъни. Надявате се домът ви да се запали, просто за да се разсеете. Но в крайна сметка цялата работа е в истината, в това вътрешно осъзнаване на това защо сте тук всъщност.

Пътешествие във времето

Седнах да пиша “Времето на машините“ и, между другото, книгата е напълно реална, и в същото време е нещо като шега. Тя е напълно реална, защото аз наистина я написах, но не я писах последователно – първа глава, втора глава, трета. В някакъв момент написах може би, двадесета глава, а после се върнах и написах втората. Често прескачах, защото пътешествах във времето и ми се налагаше да правя така.

Цялата книга има общо 32 глави, предполагаеми глави, но всъщност количеството на написаните глави е общо около 19. Много глави не са завършени, дописваме ги точно сега. Ето с какво се занимаваме и защо това изглежда като че се шегувам с Калдре, тъй като сега би било много трудно да седиш да и да пишеш книга. И аз зная, че много от вас вече отгатнаха – ние я пишем. С времето я допълваме. Последната глава не е написана и в тази книга няма да има последна глава. От къде да се вземе, ако продължава историята на Шамбра, човечеството, тази планета и всичко случващо се?

Така че работата още не е завършена, затова не трябва да закачате Калдре, че още не е написал книгата. Оставете това на мен.

ЛИНДА: Моля?

АДАМУС: Оставете това на мен. Сам ще го закачам, че още не е написал книгата.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Седнах да пиша книгата. Всъщност много ме вдъхнови за това собствения ми дракон; много ме вдъхнови да я напиша, защото много тежко се разболях. Това стана точно преди пълната ми Реализация, в последното ми пребиваване на планетата. Сблъсках се с дракона си и в резултат на този сблъсък, той ме накара да направя така нареченото пътешествие във времето.

Обикновено човек си мисли за пътешествието във времето като за нещо линейно; премествате се напред – назад. Всъщност това съвсем не е така. Аз консултирах своя приятел Хърбърт Уелс, примерно през 1893 година, когато той започна да разсъждава за книгата си за пътешествията във времето “Машина на времето,“ и аз се опитвах да обясня на Хърбърт, че пътешествията във времето, за които той искаше да пише, бяха много линейни – да скочиш в тази машина, да натиснеш копчето и да се върнеш 30 години назад, да се преместиш 100 години напред или още някъде. Това не е така. Той не можа да го осмисли до толкова, че да го опише правилно, затова по този въпрос той остана доста линеен.

Когато аз седнах да пиша “Времето на машините,“ имах потресаващ опит … това приличаше на осъзнат сън. Някои от вас сънуват осъзнати сънища. Всичко, което се случва не прилича на това, което бихте нарекли ежедневна реалност. Имах осъзнат сън и аз се оказах примерно през 2020 година с групата Шамбра и ситуацията наистина беше странна, защото аз водех лекция. Хех. Беше много странно да се наблюдавам, както бихте казали отстрани. Четях лекция пред тази група и наблюдавайки се, бях поразен от това, до колко добре се справях, до колко ясно можех да формулирам своите мисли и как можех да обяснявам сложни понятия на хората. Гордеех се със себе си.

Всичко това е шега, Линда.

Както и да е, аз се оказах сред групата Шамбра в най – важното време, в този повратен момент на планетата, който беше предсказан, но никога конкретно не беше детайлизиран, времето, което както знаех, беше велико. Но дори тези хора, седящи там с мен, слушащи моята лекция, не осъзнаваха значимостта на момента.

После аз се отправих във времето само няколко години преди това, във вашето време с Тобиас. Трябваше да видя как се развива тази група? От къде се е появила? И аз видях как Тобиас работеше с всички вас над вашите проблеми – вие му се оплаквахте – и отначало това леко ме дразнеше. Защо преработвахте проблемите си? А после осъзнах, колко дълбоки травми имаше у много от вас. Тобиас беше принуден да го прави. Нямаше да можем да пристъпим към това, с което се занимаваме сега, без успокоителния енергиен балсам, нанесен върху някои от тези проблеми. Бяхте натрупали толкова много, много въплъщения и как бихме могли да правим това, което аз видях през 2020 година, с всички тези проблеми? Аз също така разбрах, че в този момент Тобиас призова всички. Той изпрати този зов. Той така да се каже хвърли мрежата, за да привлече тези, които бяха готови, които искаха да бъдат тук.

После аз отидох във времената на Храма Тиен. О, и дори въпреки, че в моето време се намирах в края на 1700 – та година в северна Германия и усещах сякаш преминавам през водовъртеж или нещо подобно, назад в Храма Тиен, аз знаех, че това не е мястото, на което много искам да се върна. Тогава аз бях момче – слуга. Именно тогава аз заседнах в кристалния си затвор. Но се върнах. Трябваше да намеря източника на тази група - Шамбра.

Премествах се през 2030 година, гледах, търсех Шамбра. Беше интересно, защото, когато се оказах в тази група през 2030 година, ме нямаше там. Не. Това беше група работеща сама със себе си, но това беше същата група Шамбра. Аз се бях пенсионирал. От време на време идвах на гости, заради забавлението, понякога отговарях на няколко въпроса, но тази група – Аления Кръг, Шамбра, правеше всичко сама.

Какво правеха? Те пътешестваха във времето. Аз се преместих при тях от края на 1700 – та година; те бяха в 2030 година и също пътешестваха във времето и ние се срещнахме и това беше едно голямо О – бе – ах. Това е поздрава на пътешестващите във времето. Един голям О – бе – ах. Беше приятно да видя на какво са се научили Шамбра и сега те се занимаваха с това, което наричам прогресивни пътешествия във времето.

Завръщах се във времената на Иешуа и видях тази група. Вероятно това беше – (Адамус въздиша) опитвам се да измисля правилната дума – не най – печалното, но когато се върнах и посетих тази група Шамбра по времето на Иешуа, това беше най – покъртителното време за всички. Имаше много страст, но и печал – тази печал беше много дълбока. Върнах се там и там наистина имаше – както вие казвате – твърде много страст, но при това много липсваше център на вниманието, лидерство. Харесваше им да се събират заедно, но това беше почти както с Моисей, който 40 години води евреите през пустинята, “На къде вървим?“ Шамбра тогава бяха такива.

Беше много интересно, защото тогава групата Шамбра знаеше, че имате нещо скъпоценно, нещо, което някои наричат тайни, тайни на живота, отговорите, на които предизвикваха от векове, защото времето им още не беше дошло. Още не е настъпила нужната година. Това беше нещо много скъпоценно за човечеството от всички времена. Но те не знаеха, какво да правят с него. Те не знаеха, да го скрият ли за по – късно или да го пуснат сега. Те знаеха, че ако го пуснат сега, то ще пожертват животите си и на всичко отгоре, е възможно тайната да бъде загубена завинаги. Те се изгубиха, опитвайки се да решат какво да правят.

Това беше интересен опит на пътешествия във времето и може би една от най – дългите глави от книгата, може би една от най – печалните за мен и аз зная – за вас. “Какво да правим с това?“

Премествах се до това, което вие наричате 2050 година и когато достигнах тази точка – не се проектирах в тази конкретна година, просто се оказах там – това беше много, много интересно, защото аз попаднах там, да кажем през 2050 година, плюс – минус няколко години, но там нямаше нищо. Тоест съвсем нищо. Първата ми мисъл беше – може би погрешно съм се преместил. Не съм го направил както трябва. Просто съм се разсеял. Втората ми мисъл беше – Земята вече не съществува, “Хората са я разрушили. Унищожили са планетата Земя. Тук няма нищо.“ Аз онемях, защото това не беше пътя, който очаквах за човечеството.

А после осъзнах нещо, което мисля, че е много важно и вие да осъзнаете: Не се опитвайте винаги да намирате нещата на едно и също място, включително в себе си.

Понякога очаквате, че нещо ще бъде на едно място, а се оказва на друго или вие не сте такива, каквито сте били преди един ден. Така и трябва да бъде, защото се променяте. Развивате се.

Движите се напред и ако се връщате назад – във всеки момент за който имате спомен или мислите за бъдещето или миналото, вие правите своеобразно пътешествие във времето – вие отивате в бъдещето, а там ви няма; опитвате се да намерите себе си по такъв начин, по който сте го правили вчера – обединявате се със себе си, обединявате се с енергията си, но нея я няма. Това е защото тя се е преместила. Тя е различна. Сега тя е на друго място.

Когато стигнах до 2050 година и там нямаше нищо, това не означава, че Земята е била разрушена. Това не означава, че аз, пътешествайки във времето, съм завил погрешно. Това е станало, защото всичко много се е променило. Аз използвах същата перспектива, същите да кажем, така, защитни очила, които и по – рано, а те са просто неприложими тук. Наложи ми се да си купя нови очила за пътешествие. Наложи ми се да погледна на всичко по различен начин. Ето я 2050 година – намерих я в друго пространство. Планетата не беше такава, както преди. Планетата преживяла много проблеми и много промени, но тя беше еволюирала отвъд пределите на вибрациите и нивото на съзнание от времето на моето първо посещение през 2020 година.

Много съм пътешествал. Бил съм на много срещи на Шамбра. Поглеждал съм към срещите ви на място, което сега наричате Кона. Прескочих дори при себе си в ролята на Самюел Клеманс, Марк Твен и бях възхитен от неговия хумор, неговата осъзнатост и умение за общуване. Това беше възможно, защото … о, Шекспир, добре. Марк Твен и някои други бяха великолепни в общуването. Когато гледате това сега, си мислите, “Интересно, защо е така?“ – защото енергията – това е просто начин за общуване. Те умееха да използват енергията. Енергията да общуват. Хм.

Пътешествах по целия свят. Това беше прекрасно време и разказвам за това, защото и вие ще го правите. Тази година ще бъдете в чувствен режим, който фактически ще ви отвори вратата към пътешествията във времето, в които вие просто се придвижвате напред – назад по времевата линия. Това е нещо много голямо. Ще можете да възприемате обкръжението, но по различен начин. Когато го правите, когато пътешествате във времето, особено в това, което наричате бъдеще, ще трябва да промените своята перспектива, начина по който разглеждате и интерпретирате всичко, защото всичко ще бъде съвсем различно. Вие ще бъдете съвсем различни.

Ако точно сега се срещнете със себе си в бъдещето, да кажем това, което ще бъде след десет години и очаквате да пътувате от тук до там за да се срещнете със себе си, ще се пропуснете; все едно да отидете на оживен ъгъл на улицата, знаейки, че ще се срещнете със себе си, но нищо да не стане. Случва се много друго. Всъщност, вашето бъдещо аз е било там, вие просто сте използвали ограничена перспектива, за да се опитате да го осъзнаете. Вашето бъдещо аз толкова се различава, че не съответства на другите хора, сградите, вибрациите в този момент. Може да се каже, че вашето бъдещо аз е толкова осъзнато – не ми харесват тези думи, но ще ги кажа – че се намирате на по – високо ниво на вибрации. Не, това не … това не ми харесва. Вашето бъдещо аз пее съвсем различна песен, от всички останали, неговата песен дори се различава от тази, която пеете сега.

И така, аз много пътешествах във времето и това много ми хареса. Това ни връща към 2020 година, ключова година, година на промени, която позволява да се премине към годината, която сега наричаме 2021. И ето ни тук.

Защо сте тук?

Тази година исках да започна с много прост въпрос. Щеше ми се да имаме присъствена аудитория, но все едно ще задам въпроса и този въпрос е наистина много прост: така че, защо сте тук?

Защо сте тук?

Вашият ум ще назове много отговори, просто ще ги измисли. Нека престанем да правим така. Това е макио.

Аз отново ще ви попитам, “Защо сте тук? Защо сте тук, сега на планетата? Защо сте тук с Шамбра? Защо сте тук във времето на машините?“ Усетете това за миг.

(пауза)

Хм. Все още много макио. Още не сме стигнали до истината, но ще стигнем след миг.

И така, питам ви трети път, “Защо сте тук?“

Уф! Току – що чух, как някои от вас, не всички, но някои от вас казаха, “Не зная! Ах!

ЛИНДА: Ой.

АДАМУС: Тук това не работи. Можете да кажете нещо от сорта на, “Още не съм го осъзнал.“ “Отговорът идва, но още не съм го разбрал.“ Бихте могли да кажете нещо от сорта на, “Позволявам си да се потопя в чувственото усещане на този отговор, преди да произнеса някакви думи на глас,“ но “Аз не зная“ не става. “Не зная“ в Аления Кръг не работи. Мисля, че не просто трябва да ви накарам да отидете в тоалетната – което беше подходящото действие за това, че някой казва, “Не зная.“

ЛИНДА: Наказание?

АДАМУС: Не искам да казвам “наказание,“ някакво действие?

ЛИНДА: Те трябва да си завъртят стола и да се обърнат.

АДАМУС: Те така и правят. Боже (Адамус се подхилва).

ЛИНДА: Е, това не може да бъде твърде подло.

АДАМУС: Извинявай?

ЛИНДА: Това не може да бъде твърде подло.

АДАМУС: Не искам да бъда твърде груб, но просто искам да подчертая това. “Не зная“ не работи, защото вие знаете, дявол да го вземе!

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Вие знаете. Вие знаете всичко, просто не искате да го признаете. Така че, “аз не зная“ не работи. Отлично. Ще измисля за това съответните действия.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Или ще съм готов да приемам предложения. Точно. Ще разгледаме предложения в социалните мрежи. Какво да правим с тези, които казват “Не зная“ по време на срещите с Шамбра? Добре. И това се отнася за мен, ако случайно се подхлъзна или Калдре неправилно комуникира, грешно канализира, какво трябва да направя? Добре. Така че, това е за вашите социални мрежи.

Да се върнем на темата. Защо сте тук? Нямам жива аудитория, затова ще ми се наложи да правя това – как го наричате – телепатия.

ЛИНДА: Добре. Добре.

АДАМУС: Да. Ще го правя енергийно. И така, защо сте тук? Линда, би ли записвала отговорите на своята …

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: … с причудлив екран.

ЛИНДА: О, ей!

АДАМУС: Какво красиво огледало (Адамус приближава към него и въздиша, Линда въздиша). Какво?! Какво?!

И така, Линда е готова да записва отговорите. Исках да кажа, извиквайте ги – но просто ги проектирайте, излъчвайте.

~ Страст

Страст. Отлично. Доста “страст“ има в този списък.

ЛИНДА: Искаш ли да запиша тази дума?

АДАМУС: Да!

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Вие сте тук заради страстта си. Добър отговор.

~Интеграция

Добре, интеграция. Почакайте. По – бавно. Линда не може да пише толкова бързо. Вие сте тук заради своята страст. Следващото – интеграция. Вие сте тук, за да интегрирате – много, много животи, много аспекти. Бих казал, че интеграцията – е най – голямата, най – трудоемката и енергоемка задача, която вършите. Правите и много друго, но интеграцията – това е своего рода окончателния резултат и става огромна интеграция.

~Прочистване

Следващото – прочистване. Да, прочистване. Много от вас говорят за това, просто се избавяте от боклука. Трябва да се отървете от боклука, за да продължите напред. Спирате. Изцяло спирате своето пътешествие, както и да го наречете, ако имате много боклук. Сами се спирате, но аз с радост ви помагам да спрете, за да махнете боклука.

~Карма

Следващата точка – чувам “карма.“ Добре. Карма, прочистване – те си приличат.

ЛИНДА: Карма?

АДАМУС: Карма, да. С буквата “С.“

ЛИНДА: С буквата “С?“

АДАМУС: Шегувам се, скъпа Линда.

ЛИНДА: О!

АДАМУС: Аз просто се опитвам да те разсея – днес говоря за разсейването. И така, карма. Аз не съм голям поклонник на кармата, защото това е вреда на самия себе си. Няма нужда да я влачите със себе си, но има карма. Вие сте тук, за да пуснете своята карма, но всъщност нашата организация не е основана на кармата. Да. Ние сме нещо като свободни от карма, ако разбирате за какво говоря. Не е задължително да имате карма, ако не искате, а ако искате – отлично. Можете да имате карма.

~ Реализация

Какво още? Чувам “Реализация.“ Разбира се, това е нещо голямо! Вие сте тук за Реализацията.

Знаете ли, искам да ви напомня, че Реализацията – не е цел. Реализацията – е позволение. Това е. Вие не достигате до Реализация. Вие просто позволявате Реализацията. Тя вече се е случила.

Аз отново открих това в пътешествието във времето. Най – забележителното и забавно беше да взимам интервю от вас – преди година интервюирах много от вас – мисля, че дойдох примерно през 2027 година. Проведох цяла серия от интервюта. След като частично излязох в пенсия от Аления Кръг, върнах се и взех интервю и поразителното е, че много от вас, осъзнатите Майстори, казаха, “Това беше глупаво. Аз продължавах да се опитвам, “да се занимавам“ с Реализацията. Продължавах да се опитвам да получа своята Реализация или да работя над нея и само когато накрая се предадох, аз разбрах, че вече бях реализиран.“

Нима не е смешно? Трябва изцяло да се предадете или да го позволите, трябва да престанете да виждате в това някаква крайна цел и просто да осъзнаете, че то вече се е случило. То много е искало да се прояви. То много е искало да се случи, но вие бяхте така разсеяни и обсебени, че отне време, докато най – накрая не си казахте, “По дяволите всичко.“

Добре, какво още чувам?

~Помощ на другите

Хм, добре. Как да го кажа по – добре? Тъй като чувам от различни източници, “Помощ на другите хора“ – мисля, че това е най – добрия начин да го кажа. Да (Адамус въздиша), но знаете ли, това един вид е голямо разсейване, защото най – смешното е, че вие и така го правите, дори ако не включвате тази точка в списъка и казвате, “Това е раждането на моята страст. Ето защо съм тук – за да помагам на човечеството.“ Но вие и така го правите. И ако това все едно става, защо изобщо да го включваме в списъка? Но ще оставим тази точка. Чувам какво казвате. Да, защото много от това, което правите сега, помага на другите хора, но не го правете само заради помощта. Това е много сериозно разсейване и много голям капан.

И аз зная, че някои от вас … искате да запазите тази добра черта. Вие и така правите добро, ако се грижите за себе си. Но имате усещането, че трябва да се грижите и да се притеснявате за всички и всичко, а после ако в края на деня ви е останала енергия – се опитвате да се погрижите за себе си. Така нищо няма да стане. И така, помощ на другите хора, добре – оставяме го в списъка.

Какво още? Какво още чувам?

~Дракона

Дракона. Добре, “дракона“ - добър отговор. Вие сте тук заради своя дракон. Нима това не е истина? Ха! Дракона – такава важна част от това, което правите, защото той ще изкара наяве всичко, което изисква интеграция, всичко, което трябва да се почисти и да се приведе в баланс, да се изхвърли. Той ще намери всичко, което не съответства на действителността за вас, за да може да бъде освободено. Така че, да, вие сте тук заради дракона.

Чувам много други отговори, но това обхваща всички основни. Да, например, “Аз съм тук за да намеря себе си.“ “Аз съм тук заради душата си.“ Всичко това са хубави отговори. О, този ми харесва, “Аз съм тук, за да изучавам физиката на Адамус.“ Ще внесем това в списъка (Адамус се смее). Знаете ли, защото аз наистина съм тук, за да ви разкажа за това, което вече знаете – физиката на реалността. За да изучите физиката на Адамус и в тази точка можеш да подчертаеш “Адамус,“ Линда.

ЛИНДА: Ой! Изчезна (на екрана на компютъра вместо записа на Линда, се появява десктопа на компютъра).

АДАМУС: Опа.

ЛИНДА: О, не! О, не!

АДАМУС: (подсмихва се) Помогнете и да върне моя запис!

ЛИНДА: О, не! Той изчезна!

АДАМУС: Всичко е наред, защото приключихме с това (Линда въздиша). Приключихме с това, така че можеш просто да махнеш всички.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Защо сте тук? Много добър въпрос за начало на 2021 година, всички отговори са верни и има още много, много, много, твърде много отговори, които можеше да включим в списъка. Но точно сега бих искал дълбоко да се потопим в това защо сте тук.

Ще включим музика и това ще бъде първия от двата мераба днес. Просто искам да ви съобщя това в случай, че искате да се възползвате от тоалетната, че той няма да бъде кратък (Линда се подсмихва). Сега ще бъде първия мераб, но нека включим музиката и да се потопим в мерабното съзнание.

(музиката започва да свири)

Мераб – Защо сте Тук?

Защо сте тук?

Разберете, всички отговори са верни. Вие сте тук, за да се интегрирате. Вие сте тук за Реализация. Тук сте за да се прочистите. А някои от вас казаха нещо от сорта на, “Аз съм тук за да се науча да обичам себе си.“ Да. Да.

Но, знаете ли, всъщност, ето какво не включих в списъка – “Аз съм тук за да се науча да обичам себе си“ – защото мисля, че в резултат на това, което ще направим днес, няма да имате нужда да се учите да се обичате. Когато си спомните защо всъщност сте тук, как е свързано всичко, вие ще се обикнете; ще се погледнете по съвършено различен начин и ще се обикнете заради това за което сте дошли.

И така, нека вдишаме дълбоко и дълбоко, дълбоко да се потопим в този въпрос. Там има много добри отговори, но има още нещо.

Има още нещо.

Защо сте тук? Ще ви помоля да усетите всичко това, това е нашия втори опит за истинска чувственост, истински сетива.

Защо сте тук?

(пауза)

Това започна много отдавна. Разказвал съм ви, че съм пътешествал назад във времето в Храма Тиен.

Пътешествах във времето на Иешуа. Това беше тежко. Беше тежко.

Доста съм пътешествал във времената на кръстоносните походи, рицарите тамплиери. Много от вас дойдоха от това време. Удивен съм, че вече не обсъждате не само рицарите тамплиери, но и някои от другите свещени организации.

Знаете ли, във времената на Иешуа вие пазехте истински тайни. Може да се каже, сякаш държахте чаша, бокал изпълнен с истинска истина.

Тази истина дойде от Есеите. Те дълго време я пазеха. Есеите буквално я носеха от самата Атлантида. Говоря за това от гледна точка на пътешествието във времето. Те я запазиха.

Есеите дойдоха на територия, която сега познавате като Египет, страната на пирамидите. Те излязоха изпод земята. Те заселиха този регион, който сега е известен като Египет и Израел, Йордания – тези територии.

И вие пазехте тази велика тайна на живота, истинската божественост. Но предполагам, че проблема беше в това, че хората не бяха съвсем готови за нея. Не отделните хора, а правителствата, църквите, храмовете. Те не бяха готови за това.

Тази божествена формула пазеха рицарите тамплиери. О, работата не е само в това, че рицарите защитаваха поклонниците тръгнали към Израел. Те го правеха, но за това си имаше причина. Всичко беше свързано с тази свещена чаша вътре в тях.

Защо сте тук сега през 2021 година? Много от причините произлизат от това време. Аз пътешествах във времето и ви видях. Видях ви – есеи, рицари.

Видях ви само преди няколко живота, когато просто захвърлихте всичко това. Тръгнахте си, останахте сами. Остана само тази истина вътре.

Беше ви противно това, което направи църквата, защото тя представляваше човечеството и човешкото съзнание и вижте, как тя се отнесе към това, което беше толкова прекрасно – с учениците на Иещуа, прекрасния живот на Иешуа – те го монетизираха. Политизираха. Използваха го за контрол. Използваха го за изтезания и войни. Всичко това противоречи на смисъла на тези прекрасни учения.

Да, ученията бяха за любов, но в тях имаше нещо повече. Моля ви, спомнете си.

Моля ви, спомнете си защо сте тук …

Защо търпяхте, когато другите се отказваха, защо пазехте своята истина, дори да не знаехте точно какво представлява тя? Не можехте да я определите, напишете или изразите с думи.

Защо се държахте така, защо продължихте през 2020 година?

Сега навлизате в 2021 година. Защо сте тук?

За какво е всичко това?

Връщайки се в Храма Тиен и есеите. Много от вас се разсеяха след това и се разпръснаха по различни части на света, придобиха различни личности. Някои от вас много, много се разсеяха. Някои, както вече казах са свързани с рицарите.

Това, което четете за рицарите, съответства само на 20% от това, което са били всъщност. Не искам да се спирам за дълго на това, но за някои от вас това е много важна част от главоблъсканицата – да запазите чистотата на посланието, защо сте тук, защо сте преминали през всички тези животи, всички тези несгоди; защо понякога това ви се струваше почти непоносимо, но все пак го направихте?

Защо сте тук във Времената на Машините?

Защо сте тук във времената на Реализацията?

Усетете това за миг. Може би това няма да бъде дума. Може би това ще бъде просто усещане – защо сте тук?

(дълга пауза)

Нека вдишаме дълбоко и ми позволете да ви обясня.

(музиката спира)

Нека за миг да изключим музиката и просто да вдишаме.

Защо сте тук

Защо сте тук?

Ами, има много причини за това. Има много причини и всичко е свързано с вашата истина. Но има една конкретна причина и разбрах това, когато пътешествах във времето. Има една причина, която много се откроява от другите причини, позволете ми да ви разкажа за нея.

Ще ви помоля да усетите, а не просто да помислите за това. Наистина го усетете. Усетете своето пътешествие и това как то е свързано с това.

До колкото вие или което и да било друго одушевено същество може да види назад, още във времето на Огнената Стена, още от тези времена всичко съществуващо в цялото творение се случваше по системата на дуалността.

До колкото може да си спомним, винаги е имало светло и тъмно, мъжко и женско, добро и лошо, горе и долу. Във всичко има две основи – ин и ян. Навсякъде, не само на тази човешка планета, но и в цялото творение.

Нима не е интересно, че дори програмния код до сега се състои от нули и единици? Дуалност. Сега програмирането ще се промени – има видове, които малко се различават, но като цяло всичко е равно на нула и единица – но това скоро ще премине тази рамка и тогава в играта ще влязат квантовите компютри. Но няма да се разсейваме и отклоняваме от темата. Всичко беше основано на дуалността.

Преди много години имаше Шоуд, който може би трябва да извадим от архивите и да го публикуваме. Преди много години Тобиас говореше за четирите топки. Имаше бяла  топка, черна топка и сива топка (от Урок от Серията на Твореца от 9 декември 2000 година).

Всъщност има само черно и бяло като се вземат предвид всички обстоятелства, всъщност има само черно и бяло, както и в цялото творение – само ин и ян. Имаше и друга топка, която ние наричаме сива, защото тя сменяше цвета си от един на друг. Тя ставаше черна, когато черният беше на чело. Когато печелеше белия, тя ставаше бяла – променяйки цвета си от един на друг, тя фактически създаваше не баланс, а дисбаланс на енергията, което подпомагаше движението на енергията. Сивата се колебаеше от черно към бяло.

Сивата топка беше просто аспект на бялата и аспект на черната топка. Това е. И така е било винаги, до колкото помни историята. Имахте черна и бяла топка, а също имаше и сив аспект, който променяше цвета си натам – насам, при това оставайки в дуалността, вътре в двата цвята.

После се появява прозрачната топка, която преобръща всичко. Тя не им харесва. Тя не се харесва нито на черната, нито на бялата. И едната и другата се опитват да променят тази прозрачна топка, като себе си, но тя не става нито черна, нито бяла. И докато става всичко това, черната и бялата някак се обединяват. И двете играха нечестно, но се опитаха да се обединят и да решат, “Хей, хайде да обединим сили. Да стигнем до единство. Нека да преминем към единство, за да преодолеем тази нова заплаха, произлизаща от прозрачната топка.“

И двете страни знаеха, че дори ако се опитат да се обединят, това никога няма да стане, защото едната ще излъже другата. Светлината ще излъже тъмнината, тъмнината ще излъже светлината и те ще се завърнат към това, което е било преди – две топки, дуалност. Но те се страхуваха от този друг елемент, прозрачната топка. Това беше божествеността. Нейният интелект превъзхождаше всеки съществуващ до сега. И това беше, което есеите пренесоха, носиха и пазеха в своята чаша. Ето защо сте тук.

Дойде време тази планета и много други области на творението да излязат отвъд пределите на дуалността. Никой не знае как да го направи, по – точно никой не мисли, че може да го направи. Болшинството разбират дуалността такава, каквато е, “Тя просто е. Тя е ин и ян. Има възходи и падения. Всичко е дуалност.“

Но някога отдавна имало група, много голяма група, която един ден казала, “На планетата ще настъпи време, когато ще излезем отвъд пределите на дуалността. И когато го направим, когато започнем да преминаваме към това, когато го направим за първи път в нашия живот – без да го натрапваме на цялата планета, а ставайки доказателство за това, че тази прозрачна топка, тази божественост може да влезе в дуалността, тази светлина, която струи от там, ще промени хода на творението. Вече не е нужно да живеете в дуалността.“

Ето какво става сега и затова сте тук. Такова е вашето обещание.

Трябваше да го направите през себе си. Не можеше да го направите просто опитвайки се да научите другите. Трябваше да преминете през това от собствен опит. Наложи ви се да поемете това, което не беше ваше.

Наложи ви се да играете ролята на бялата топка, мислейки, че тя е по – добра от черната топка, и ви се наложи да играете ролята на черната топка, която пазеше целия този боклук, който изсипваше бялата топка, мислехте си, че черната топка е зла, а бялата – добра, че бялата е слаба, а черната – силна и така нататък. Поехте това върху себе си. Поехте това, което не беше ваше върху себе си, това, което принадлежеше на човечеството, принадлежеше на вашето семейство, принадлежеше на другите хора. Поехте това върху себе си. Преработихте го вътрешно. Плакахте вътрешно за това. Страдахте, дълбоко, дълбоко се изгубихте в това. Толкова силно се разсеяхте, че се гмурнахте в най – дълбоката бездна. И го направихте защото … ето защо сте тук. Направихте го, защото знаехте, че на тази планета ще дойде време – времето за самите вас да излезете отвъд дуалността.

Знаехте, че на планетата ще и се наложи да преживее войни, това което наблюдавахме миналата година с коронавируса и много други. Знаехте, че трябва да се мине през това и вече видяхте през последните дни на тази година как страните се вдигнаха на оръжие – било то физически, просто на думи или мислено – но и черната и бялата топка се вдигнаха на оръжие, защото те разглеждат вашата божественост, вашата яснота като вражеско нашествие.

Ще видите нарастване на вълненията, въоръжаване и огромни разсейващи фактори, огромни разсейващи фактори на планетата, защото тъмнината иска да остане тъмнина, а светлината иска да остане права и двете са по своему справедливи. Но е време да сложим край на дуалността не само на тази планета, но и в цялото творение. Тя изпълни своята задача.

Това беше – не искам да казвам “игра“ – но това беше опит на енергията, душата, вашата душа и сега за вас дойде момента да го оставите назад. Това е толкова лесно, колкото и да вдишате дълбоко, да осъзнаете какво става и да го позволите и да не се разсейвате.

Ето защо сте тук.

Вие много, много, много отдавна решихте да сте тук в това време. Не да вървите към единство, но да вървите към “И,“ към множество.

Искате ли да преминете от дуалност, от две към едно? Не. Истинското желание на божествеността – е да бъде Всичко Което Е. “Аз Съм това което Съм.“ Ето какво става сега.

Още във времената на Храмовете Тиен беше известно, че ще настане време, когато група от хора на Земята ще тръгне по този тих, много личен и дълбок опит – той няма да е съвместен; това ще бъде много личен опит – но ще има група, която ще премине през това, която ще дойде за да позволи на тази божественост да влезе – и сега е този момент.

Навлизаме в 2021 година. Преживяхме промени. Вижте всичко, което се случи с вас точно до този момент – затварянето на Ордена Арк, закриването на ангелските семейства, всичко, което стана, промените, които станаха на Земята и сега дойде времето – и затова сте тук. Правите това не за планетата, но вижте, какво ще стане.

Правите това за себе си. Но когато вашето сияние премине от дуалността в “И,“ усетете как то осветява Земята.

Ето защо сте тук.

Разбира се, има и други причини – Реализацията, любовта към себе си, околосветското пътешествие – всичко това. На всичко казвам “Да.“ Но вие сте тук, точно сега, за да успеете да отидете отвъд пределите на дуалността. Тоест тя ще остане, в случай че ви се прииска да поиграете с нея, но ние се отваряме за “И.“

Мераб за добре дошли обратно

Бих искал да включим музиката, тъй като преминаваме към нашия втори мераб днес. Нека включим подходяща музика и осветление.

(музиката започва да свири)

Знаете ли, най – смешното, е че вие знаехте всичко това. Вие просто се разсеяхте. Правите се, че не знаете. Усетете това със своята чувственост – очаквахте това отдавна.

Не трябва да казваме, че дуалността – е нещо лошо, това беше начин на живот. Това беше начин на живот, но сега някой трябва да продължи напред.

Знаете ли, другите хора изцяло са потопени в дуалността. Те я защитават. Те толкова силно вярват в нея. Те се страхуват да продължат напред. Някой трябва да го направи. Наложи се да затворим ангелските семейства. Наложи се много да сменим и променим и сега е подходящия момент.

В едно от своите пътешествия във времето от “Времената на Машините“ се оказах в 2021 година, не се насочих насам веднага. Оказах се в 2021 година и видях какво ставаше с Шамбра. Това все още не е повлияло на света. Ще минат години преди това да стане, но аз видях този преход от дуалността към великото “И.“ Не ви трябват само ин и ян. Има и йон, и гон и вон и дон, и фон, и сон – и всичко това. Не само ин и ян.

Да излезеш от старата операционна система е доста некомфортно, но някой трябва да го направи. Ето какво беше в чашата. Това беше песента на есеите. За да се доберете до тук, отне няколко хиляди години, но този момент настъпи. Това става сега.

В този мераб бих искал – присъединете се защото, знаете ли, седим тук днес – не зная колко сме на този Шоуд. Не зная … казах “не зная?“ (Линда въздиша) Накажи ме, моля (те се смеят). Не, трябва да довърша.

Трябва да го пресметна, колко хора са тук непосредствено на този Шоуд, колко ще го гледат по – късно. Трябва да усетя всички енергии, защото съм зает само с това, което правя тук с вас. Но бих казал, че в процеса изгубихме 98,35 процента от тези, с които започнахме.

Говоря за времената на есеите, времената на Иешуа. Много изгубихме дори след идването на Тобиас. Някои идваха и си тръгваха. Много напуснаха, когато дойдох аз. Мисля, че те не можаха да понесат това великолепие или нещо подобно. Добре, шегувам се, Калдре казва, че вероятно те не понесоха моя дъх, но ние изгубихме много.

Те се разсеяха. Това е лесно. Това е толкова лесно.

Нека ги доведем. Разбира се, няма да ги влачим за врата, а ще ги призовем. Нека им кажем, че сме тук.

Дайте им да разберат, че, да, дори вие понякога сте се разсейвали, но сега сте тук.

Нека вдишаме дълбоко и да се потопим в “И“ времената.

Нека се върнем към времената на Иешуа, когато правехте срещи и постепенно всички тези срещи ставаха все по – малко и по – малко. Риска беше голям. Това беше опасно, затова известно време просто преставахте да ходите. Други, аз бих нарекъл търсачи на духовен късмет. Те искаха отговорите да им бъдат предоставени на тепсия, тепсия, която идва отвън и те напуснаха, когато не им давахте това блюдо с отговори.

Много постепенно напуснаха.

Някои дълбоко се увлякоха по църквата. Някои се разсеяха, защото усещаха, че тази красота, тази тайна трябва да се развива, преподава на хората – иначе казано, трябва да ходиш и да проповядваш – но самото учение винаги е било против проповедите, защото това не е нещо, на което можеш да отидеш и да научиш. Не. Може само да чакате, докато хората сами дойдат при вас. И когато те го направят, вие, най – накрая, ще можете да им покажете това, което е в чашата.

Твърде много се разсеяха с разни неща – любов, богатство и късмет. Разсеяха се с конспирологията. Тц –тц- тц! Теории на заговор – това е интересно, но определено до никъде не води. Определено.

Нека се върнем и да им разкажем, защото те винаги са били семейство. Те винаги са били част от това. Дори ако са си тръгнали, дори ако са си тръгнали в гняв, дайте им да разберат, че сме тук. Нека знаят, че отново ги очакват.

Няма нито осъждане, нито порицание, само усмивки и прегръдки.

О, те са толкова много.

Знаете ли, в известен смисъл те отдавна искаха това. Те отдавна искаха да знаят, че е време да се върнат.

Те просто искаха да знаят, че вие сте го направили, че то е реално и че сега ние сме готови за това, физиката на тази планета, а в действителност и целия физически космос да излязат отвъд дуалността. Как да го направим? Какво пък, това става, когато божествеността е наистина интегрирана.

Нека вдишаме дълбоко и да ги поканим обратно…

Всички, които са се разсеяли.

Всички, които се чувстват отхвърлени.

Всички, които усещаха своето превъзходство и всички, които забравиха за истината.

Всички, които се чувстваха предадени.

Всички, които искаха да получат отговорите много бързо.

Всички, които се умориха да чакат, докато човечеството и съзнанието наваксат изпуснатото, всички, у които не достигаше търпение да дочакат подходящия момент.

Всички, които твърде философстваха.

Всички, които искаха слава за себе си, а не служба на другите.

Всички, които се опитваха да търсят сила в тази истина.

Всички, които измъчваха и осмиваха заради тяхната вяра.

Добре дошли обратно.

Говоря на всеки от вас, които се завръщате, всички ние се разсеяхме, включително аз.

Всички ние понякога проявявахме високомерие, особено аз.

Всички ние доста се съмнявахме в себе си.

Добре дошли есеи, рицари, свещеници и монахини.

Добре дошли самотни птици.

Добре дошли философи и мислители.

Добре дошли в тази група, която вие някога познавахте като Ша-хом-ба-ра.

Днес сме тук.

Настъпи 2021 година и ние ще излезем отвъд пределите на дуалността.

Ще видим какъв е този опит. Ще го направим вътре в себе си, а после ще позволим на това сияние да излезе навън като велик потенциал на цялото творение.

Нека вдишаме дълбоко в нашия мераб с покана за завръщане.

Хубаво, дълбоко вдишване.

И така, защо сте тук?

Има много отговори на това, но днешния отговор: време е да излезете отвъд пределите на дуалността.

Това беше една от тайните, едно от първите желания. Ще дойде време, когато ще излезем отвъд тъмнината и светлината, не обратно в единство, а във великото “И.“

Нека вдишаме дълбоко, скъпа Шамбра и да усетим отгласа по цялото творение. Усетете какво правим точно сега. О, и вие го правите не за цялото творение, но ще повлияете на цялото творение.

И през цялото време помнете, не се съмнявайте – всичко е наред в цялото творение.

Благодаря, скъпа Шамбра и добре дошли обратно.