МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия "Страст 2020"

ШОУД 5 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 4 януари 2020 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Ах! Благодаря за аплодисментите (смях).

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Никога не съм мислил, че ще седя с вас през 2020 година. Не знаех, дали наистина ще ни се получи, но ето ни тук. Тоест ние сме тук! Не ми харесва да употребявам често използвани изрази, но ще го направя – това е удивително. Удивително е, че сте тук. Не умряхте. Не се върнахте в нов живот (Адамус се смее). Удивително е, че все още сте тук и се наслаждавате на първите дни на 2020 година. Наистина е удивително.

Съобщения

Но преди да продължа, имам няколко съобщения, ако успея да ги намеря (вади лист хартия от джоба си). Истинско съобщение. Тук е написано, "От бюрото на Адамус Сен Жермен, президент на Клуба на Възнесените Майстори", (лек смях) няколко бележки.

За тези които участваха в Кихак тази събота, ние открихме че няколко човека си забравиха мозъците в Дома на Кихак (смях) и ако участвате в Кихак, вие несъмнено знаете за какво говоря. Ако сте си изгубили мозъка, то възможно дори няма да разберете какво съм казал. Но ако наистина сте си изгубили мозъка, за да си го върнете моля обърнете се към доктор Дъг или към скъпата Линда от Иса, ако наистина ви се прииска да си го върнете (още смях).

Следващото съобщение, отбележете в календарите си, че Клубът на Възнесените Майстори за първи път прави ден на отворените врати.

ЛИНДА: О-о-о! (публиката възкликва, "О-о-о!") Еха!

АДАМУС: Той ще се проведе в средата на април. Първият в историята ден на откритите врати и тук имам забележка, не съм сигурен какво значи това - вход - "B-Y-O-B (някои се смеят - Адамус използва съкращението BYOB - "bring your own bottle" - дословно преведено- "донеси си своя бутилка"). Това сигурно е някакво човешко понятие? Вход "със собствената си"...

ЛИНДА: Това случайно да не е първи април?

АДАМУС: ... със своята кучка? (Линда ахва, публиката възкликва, "О-о-о!"). А, с бутилката си. Кутхуми ми го подсказа. Кутхуми ми подсказа (смях).

ЛИНДА: Това е за първи април, нали?

АДАМУС: Със своята същност. Да, да (публиката вика, "О-о!"). По принцип ние нямаме дни на отворените врати, защото входът в Клубът на Възнесените Майстори трябва да се заработи. Но точно аз предложих тази идея. Искам да започна да показвам на Шамбра истинския вкус на живота след смъртта (Адамус се смее). Искам да ви покажа истинския вкус ... да, ще проведа лични екскурзии до кабинета си, като председател, само назначен - на Клуба на Възнесените Майстори. Искам да се срещнете с другите Възнесени Майстори. Някои имена разбира се са ви познати, Буда и останалите. Но има много имена, които дори няма да познаете и те ще бъдат облечени в човешкият си облик от последния си живот на планетата. Те ще дойдат такива каквито са били в последният си живот. Ще видите колко отвратителни са били (смях). Не, наистина. Те наистина бяха такива. Тоест наистина. Страданието и преминаването през всички мъки и несгоди, свързани с Реализацията и за болшинството от тях незабавното напускане на планетата.

Ще проведем няколко специални семинара, "Жестокостта на пробуждането" (някои се смеят), "Как да се разсееш по пътя към Реализацията" и редица други весели семинари, провеждани от Възнесените Майстори. "Защо е толкова трудно да останеш на планетата след Реализацията" и "Защо може би ще поискате да преосмислите някои от своите решения" (още смях).

Не ви будалкам. В първата част на април в Клуба на Възнесените Майстори. Няма нужда от регистрации и резервации. Просто трябва да разберете къде дявол да го вземе се намира Клуба на Възнесените Майстори (лек смях). И ако започвате да овладявате майсторството, това не би трябвало да ви затрудни. Вие просто ... какво? Позволявате си да бъдете там и се оказвате там.

И Калдре си мисли, че се шегувам и това не е на първи април - а първата част. Безусловно (още смях).

ЛИНДА: Пффф!

АДАМУС: Но ще организираме ли това? Безусловно. Всъщност ние - Калдре и Линда още не знаят - ще снимаме, ще снимаме едновременно там и тук в студиото (смях, Линда прави гримаса на изненадана). Денят на отворените врати в Клуба на Възнесените Майстори, вход свободен за всички, които са преминали през пробуждането. На всички останали - поне хиляда долара.

 Следващото съобщение...

ЛИНДА: От Хаваите ли ще бъде? (по това време Джефри и Линда би трябвало да са на Хаваите)

АДАМУС: Все ми едно от къде. Знам къде ще се случи всичко това - в Клуба на Възнесените Майстори. Няма ли да можете да отидете там от Хаваите? (някой силно се смее). Това е човешки въпрос! Мамка му! (още смях)

Добре, следващото съобщение. За тези от вас, които си даваха новогодишни обещания, моля ви, отървете се от тях в началото на нашия семинар по Аспектология този месец. Аз просто не разбирам това в хората. Всяка година при тях се повтаря едно и също. Идва новата година, те дават обещания. Някъде след около седмица ги нарушават. Обещанията са вече невалидни, но следващата година те опитват още веднъж. Казвам го на всички вас - новогодишните обещания създават много лоши аспекти, които висят наоколо. Те се завръщат следващата година, "Аз съм твоят дебел аспект." (смях). "Помниш ли как ме игнорираше? Помниш ли как напълняваше като свиня, седмица след като даде обещанието? Но аз, твоят дебел аспект, съм все още тук. Аз се върнах за обещанието на следващата година." Отървете се от тях.

Ако някой от вас е давал някакви обещания - вие сериозно ли? Преди всичко никакви обещания. Никакви цели. Всъщност аз ви приканвам към обратното. Направете тази година всичко, което дявол да го вземе поискате (публиката казва, "Да!", леки аплодисменти). Да. Това е пътят на Майстора. Пътя на Майстора не е в това да се дават обещания, които после може само да нарушиш и които след това създават много лоши аспекти. Защо според вас провеждаме Аспектологията през януари? Ще ни се наложи да хванем тези аспекти. Ще трябва да ги оплетем с мрежа и да ги удавим.

Тази година е за това - без значение какво искате да подобрите, забравете за това. Не спирайте пушенето. Не започвайте диета. Не започвайте фитнес програма. Не правете нищо подобно защото това ще създаде много лоши аспекти. Знаете ли, ако трябва да си помислите, "О, трябва да продължа тази програма за да спра да пуша или да спра да ям толкова", или каквото и да било - ако трябва да правите това значи не искате да го правите! Тоест вие всъщност не искате да сте на диета. Сякаш се насилване, "Трябва да спазвам диета. Трябва да спра да пуша." Защо?

Живейте като Майстор. Живейте така както искате, а не така както мислите, че трябва да живеете. Така че моля ви, отървете се от обещанията. Всъщност още преди да завършим днешната среща, пуснете тези обещания. Бъдете себе си. Това е най – прекрасното, което можете да направите. Все ми е едно колко тежите или не тежите, пушите или не пушите. Това няма значение за мен, за другите Възнесени Майстори и за самите вас.

Нека да вдишаме това по - дълбоко и просто да се освободим от тези обещания.

И последното съобщение от списъка и то е сериозно. Тази година излиза филма, "Грубото Пробуждане" (https://www.rudeawakening-film.com/). Изглежда това ще се случи на 20 юни в Амстердам. Ще бъда там и ще се облека за този случай. Не искам да виждам никой от вас облечен небрежно или като просяци от улицата. Обличайте се подобаващо. Това е нашата церемония по аления килим. Не по червения, а по алинея килим. Подкрепете филма с покупка на билет, дарение или станете инвеститори. Подкрепете филма. Това е вашия филм, изцяло ваш филм. Той е за вас. Това е вашето пътешествие и аз мога точно сега да ви кажа, че този филм, "Грубото пробуждане", той ще преживее десетилетия. Десетилетия. Той е реален. Той е истински. Той е за това какво е да навлезеш в пробуждането, да бъдеш разкъсан на части с цялата грубост на процеса, но после да излезеш от другия край и да благоухаеш като бяла роза. Още не сте изпитвали това, нали (лек смях).

Подкрепете го. Той е наш. Това не е проста случайност. Това не са просто няколко човека снимащи филм в Холандия. Това е колективната енергия на Шамбра. Това е филм за истинското съзнание, така че участвайте. Убедете се, че всичко се е получило, подкрепете енергийно, финансово или още някак. Този филм трябва да излезе и това трябва да стане тази година. Така че аз не бях помолен от снимачния екип на "Грубото пробуждане" да споменавам това. Сега те плачат чувайки какво съм направил. Те просто плачат. Не, това няма значение. Това е вашата история. Дойдохте тук за да преживеете историята, да бъдете история, а после да разказвате история.

И така, нека вдишаме дълбоко.

Това е годината

2020 год. Успяхме. Успяхме. Винаги съм знаел, че ще успеем. Аз просто не знаех как. Тоест как ще стане.

Това е годината. Тоест преди всичко, това е годината за която писах в книгата "Времето на машините." Точно тук дойдох и открих себе си сред тази група пирати, които (някой извиква, "Аррр!", Адамус се смее) - група наистина яки пирати (лек смях), аррр!! (публиката повтаря "Аррр!") и аз се зачудих какво по дяволите става тук? Помислих си, че сигурно съм приел някаква лоша таблетка или нещо подобно (още смях), помислих си, "Това ли е групата от духовни пионери?" Така ли изглежда тя?". А после разбрах, не, вие бяхте истински, вие правите всичко наистина, дойдохте тук за своя последен живот заради Реализацията. И после продължавайки историята за това как оставате в тялото си, за разлика от другите Възнесени Майстори и всъщност повод за деня на откритите врати през април стана това, че те искат да ви почетат. Те ви съблазняват с безплатен алкохол, храна и беседи с Възнесените Майстори, но те искат да ви почетат и да ви подтикнат към това да останете на планетата.

За да останете на тази планета, ще трябва наистина да имате разбиране какво представлява енергията. Забравете за физиката. Знаете ли, учените преподаватели, те сега нямат ни най - малко понятие за това. Ако имаха, този свят би бил съвсем различен. Забравете за обикновената физика и усетете какво е истинската енергия, какво е истинското и това не е едно и също. Това не е едно и също. Това са съвършено различни понятия. Но съзнанието привнася енергия в живота. Тогава вие наистина живеете в своето творение и получавате опит, което и трябва да прави човека, наистина да преживявате живота си и в крайна сметка Себе си. 

2020 година открийте за себе си истинската причина да бъдете тук. Ние наистина започнахме този път още в Храмовете Тиен, но във времената на Иешуа, ние я закрепихме и казахме, "Ето. Ето към какво се стремим." И работата не е само в годината, но нумерологията е интересна. Тази година е година на великия баланс. "Това е годината в която ще стигнем" и което е по - важно, годината, времето, което избрахте за реализация, беше свързано с времето на технологиите на планетата. Дълго съм говорил за това. Ще разкажа още в ProGnost. Тези от вас, които са против разговора за технологиите - не слушайте. Но този разговор е за най - преломното време на планетата. За преломно, не значи за лошо. Преломно означава отправни точки за планетата, точки на възход и промяна.

Обикновено това, което аз бих нарекъл дори умерена промяна за човека, се случва някъде на всеки хиляда години. Но сега промените се случат много бързо. И както говорихме в един от скорошните ProGnost, ще се появи цял нов човешки вид и това се случва точно при вас. Болшинството от вас дойдоха след Втората световна война. Това беше време на огромни промени в потенциалите. Дойдохте след 20, 30 години, някои - малко по - рано, но вие знаехте, че технологиите ще променят света.

Вижте, у много от вас в детството ви дори нямаше телевизори и някои от слушащите, които са по - млади ще попитат, "Какво?!" (лек смях). Например – по - рано вие пишехте писма с химикалка и лист или пишеща машина, а сега пишете по електронната поща, сега има изкуствен интелект и това е с което той се занимава.

Говорих за всичко това още по времето на "Квантовия скок" в 2007 година в Таос, в щата Ню Мексико и казах сякаш изпреварвайки времето, "Точно сега, докато седим тук в Таос, на тази прекрасна среща, зад кулисите се случва толкова много от това, което ще промени света. И технологиите, те ми харесват. Те променят продължителността на човешкия живот и неговото тяло. Те променят ... те ще направят...

Знаете ли, че около милиард човека на планетата живеят в бедност. Милиард човека на тази планета живеят ден за ден, но това ще се промени. Технологиите ще донесат изобилие на този преживяващ ден за ден милиард. Някой ще попита, "Да, но нима технологиите не създават още по - голяма пропаст между имащите и нямащите?". Да така и ще бъде. Ще има много такива, които ще имат много повече. Но работата е в това, че бедността ще бъде изкоренена, защото възможно в течение на следващите 20 години на планетата да не останат хора, които живеят в бедност. Това е влиянието на технологиите. Да, ще има такива, които ще имат абсолютно всичко, но останалите няма да живеят в бедност.

Бедност - това е когато не ви достига качествена храна всеки ден или нямате чиста вода. Нямате достъп до Интернет. В наши дни това е един от критериите за бедност - да нямаш Интернет. Това ще изчезне, защото всеки човек ще има храна за да бъде здрав. Ще има достъп до чиста вода. Ще има достъп до лекарства. Ще има достъп до множество технологии и всичко това предстои. Всичко това вече е тук.

Понякога съжалявам, че не можете просто да излезете от тялото си и за малко и да дойдете с мен, да погледнете назад и да кажете, "Аз дойдох на тази планета тогава, в този момент, когато компютрите тепърва се появяват, но погледнете какво стана след няколко десетилетия, вижте къде ще се окажем след още няколко десетилетия."

Но във всичко това има един важен компонент - съзнанието. На планетата трябва да има съзнание. Не говоря за молитви. Молитвите нищо няма да променят. Знаете това, но... може и да не го знаете. Искам да спра всяка молеща се група на планетата. Калдре - след минута ще ми се наложи да го разкарам от тук. Пийни кафе, Калдре. Жегнахме го (лек смях). Това не са молитвите. Това е чистото съзнание. Това е. Ето какво ще държи всичко в равновесие, така че технологиите в съчетание със съзнанието, състраданието и перспективата - всичко това ще доведе до еволюция на технологиите - това може да промени човечеството.

Новата Земя и Старата Земя няма да започнат да се обединяват. Избийте си това от главите, това няма да стане. Но може да осигури съвършено друго място за Новата Земя и най - доброто място за Старата или класическа Земя.

И така, 2020 година. Това е годината когато много от вас ще стигнат до своята Реализация. Да, зная точната дата. Нямам намерение да го озвучавам, но аз си зная. Аз също така зная, че много от вас не е задължително да пожелаят да направят това тази година, но вие ще си позволите да се приближите все по - близо и по - близо. За това има много причини и понякога аз съм малко рязък с вас, съвсем мъничко рязък и ви питам, "И така, защо се сдържате? Заради децата си? За да завършат колеж? Това ли е причината, поради която не си позволявате своята Реализация?". Но за някои от вас това е - реалност.

Някои от вас ще се сдържат по различни причини. Може би се боите от това, което ще се случи и вероятно не без основание (Адамус се смее), защото този живот силно ще се различава от стария, който сте имали по - рано. Но много ще преминат през това тази година. Бих казал, че тази година ще разтърсите Реализацията. Тоест вие наистина ще я разтърсите. Стартирате като ракета и при това разтърсвате. Какви чудесни тениски. Винаги говоря за тениски, трябва да започна  свой собствен бизнес, но знаете ли, "Искам тази година да разтърся Реализацията." Каква чудесна тениска (някой казва, "Да раздрусам"). Раздрусвам. Да.

Така че, аз чаках тази година много отдавна. Това не означава, че няма да има проблеми. Изобщо не. Нещо ще продължава да се случва, нещо продължава да се случва точно сега. Някои от вас дойдоха днес тук, независимо дали гледате онлайн или сте тук лично и си казвате, "Боже, Адамус, ти все повтаряш това, но последните няколко седмици или последния месец за мен бяха много лоши. Преминах през ада." Разбира се. Разбира се. После това ще стане чудесна история.

Мъдростта на Шамбра

И така, искам да използвам това като плавен преход, за да кажа, "Линда, вземи микрофона, моля."

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: И така, какво изпитахте през последните няколко седмици? Какво чувствахте и преживявахте? И причината поради която питам за това, е че много от вас по – късно ще гледат и ще кажат, "О, да, това не се случи само на мен. Не съм луд. Знаете ли, тук си помислих – че съм много близо до Реализацията и преминавам през цялата тази гадост." Или може би, не е гадост, а още нещо. И така, Линда с микрофона. Какво усещахте или преживяхте през последните няколко седмици?

ВАНЕСА: Загуба.

АДАМУС: Загуба.

ВАНЕСА: Загуба.

АДАМУС: Добре.

ВАНЕСА: Да.

АДАМУС: Тоест, не – да, всъщност това е хубав отговор. Каква беше загубата? Какво загуби?

ВАНЕСА: Имах приятелка, която наскоро премина, такава загуба. Но …

АДАМУС: Как мислиш, тя мъртва ли е?

ВАНЕСА: Да.

АДАМУС: Не.

ВАНЕСА: (смее се) Е, не, аз …

АДАМУС: Тя седи точно тук, смее се и …

ВАНЕСА: Значи това…

АДАМУС: Тя не е мъртва.

ВАНЕСА: Не.

АДАМУС: Да.

ВАНЕСА: Значи това…

АДАМУС: Почакай. Трябва да те прекъсна тук.

ВАНЕСА: Добре.

АДАМУС: Смятам, че смъртта не е загуба, а придобивка. Не, наистина. Когато умирате, много често взимате много от животите си, което се превръща в мъдрост. Вие придобивате. Това е чист положителен ефект, когато ти умираш, така че, нека … трябва да променим динамиката на смъртта на тази планета. Тоест това е толкова …

ВАНЕСА: Е, аз не тъгувам.

АДАМУС: Добре. Просто загуба.

ВАНЕСА: Просто загуба.

АДАМУС: Не се заяждам с теб. Просто отбелязвам – работата, която трябва да свършим на тази планета. Да.

ВАНЕСА: Така че това стана. Но също така това беше голямо …

АДАМУС: Отслабваш когато умираш (смях).

ВАНЕСА: Забелязах (тя се смее). Забелязах.

АДАМУС: Вече не трябва да плащаш сметките (тя се смее). Това е – пфу! – няма ги.

ВАНЕСА: Не. Смъртта определено понижава напрежението (тя се смее).

АДАМУС: И данъците. Да. Да.

ВАНЕСА: И така, още …

АДАМУС: И всички говорят хубави неща за теб, знаеш ли (още смях). Когато си бил жив, те те наричаха кучи син и изведнъж, "О, той беше един от най – приятните хора, които някога съм срещал. Беше добър към всички." Но седмица по – рано говореха за теб, "Какъв кучи син" (някои се смеят). Да. "Жалко че умря. А-а-а! Той умря!". Извинявай, не исках да недооценявам загубата ти.

ВАНЕСА: Не, не. Всичко е наред. Имаше още …

АДАМУС: Какво загуби всъщност?

ВАНЕСА: Просто приятелка.

АДАМУС: Хубаво.

ВАНЕСА: Да. Но още загубих …

АДАМУС: Но аз попитах какво загуби всъщност?

ВАНЕСА: Чувствам, че загубих различни шаблони.

АДАМУС: С приятелката си?

ВАНЕСА: Не. Вътре в себе си.

АДАМУС: Точно за това говоря. Ще стигна и до това. Загубата на части от себе си.

ВАНЕСА: Да.

АДАМУС: Какво е чувството?

ВАНЕСА: Много хубаво.

АДАМУС: О, добре, добре. Не е лошо?

ВАНЕСА: Не е лошо.

АДАМУС: Ти не скърбиш.

ВАНЕСА: Не, не.

АДАМУС: Добре.

ВАНЕСА: Съвсем не. Във всеки случай усещах, че вече не трябва да се държа по определен начин.

АДАМУС: Да. Добре. Ти даде ли някакви новогодишни обещания?

ВАНЕСА: Не.

АДАМУС: Добре (те се смеят). Това е странно.

ВАНЕСА: Не. Не. И много се радвам, че навлизам в новата година. Струва ми се, че съм чакала това много, много, много животи.

АДАМУС: О, така и беше. Ти чакаше. Да, всички ние чакахме.

ВАНЕСА: И всичко това ми носи такава голяма радост. Да.

АДАМУС: Добре. И така, загуба. Щастлива загуба. Добре.

ВАНЕСА: Благодаря.

АДАМУС: Следващия. Какво чувствате и изпитвате? Тук говоря за всичко, което стана при прехода към Реализация, ние най – накрая сме тук и какво усетихте вие?

ФРИДА: Благодаря (двете с Линда се смеят).

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Да, чух това!

ФРИДА: Да! (те продължават да се смеят).

АДАМУС: Знаеш ли защо микрофона е у теб?

ФРИДА: Да, зная!

ЛИНДА: Видях, че ръката те сърби! (те се смеят)

АДАМУС: Защото ти си помисли, "Не ми давай микрофона. Не ми давай микрофона."

ФРИДА: Да, зная! Зная! (тя се смее) Хм, попитай ме още веднъж.

АДАМУС: Какво изпита през последните няколко седмици? Какво изпита? Знаеш ли, не на практика, а някак – да, дори не емоционално – но какъв беше живота ти?

ФРИДА: Възходи и падения.

АДАМУС: Да.

ФРИДА: И възходите никога до сега не са били така стремителни и водещи към Реализация, ако искате и наистина ми позволиха да усетя какво е това.

АДАМУС: Да. Ти вярваш ли в това?

ФРИДА: Това не е въпрос на вяра, то е.

АДАМУС: Но ти вярваш ли – искам да кажа, ти вярваш ли, че това ще се случи?

ФРИДА: Честно казано – не винаги.

АДАМУС: Не винаги. Да.

ФРИДА: Не.

АДАМУС: В колко процента от времето, как мислиш?

ФРИДА: Процента нараства, мисля че 20 процента от времето.

АДАМУС: Вярваш ли в това?

ФРИДА: Да.

АДАМУС: И може би някой ще каже, "Боже, значи в 80 процента от времето не вярваш?".

ФРИДА: Да, това е много (тя се смее).

АДАМУС: Това е много! (те се смеят) Но аз искам през следващите години всеки човек да чуе това, искам всеки да го чуе, защото всъщност сега вие сте в навечерието на Реализацията.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: И ето, ти казваш, че имаш много възходи и падения, не е само това че вярваш в това на 20 процента, аз дори и толкова не бих ти дал. Бих ти дал десет, че това наистина ще стане. И те гледат – къде е тази проклета камера? Включете тази камера или тази – те гледат, тези които идват след теб и си мислят, "Това не ми е достатъчно. Десет процента? Залагам живота си - разклащам заровете и те се търкулват – че Реализацията ще настъпи със само 10 процента шанс това да се случи." Всъщност, това не е никак зле. Тоест звучи зле, но всъщност това е много добре, защото в този момент, те разсъждават ментално.

ФРИЗА: Да.

АДАМУС: И по – късно ще ви покажа, защо всъщност тези 10 процента нямат значение. Докато има поне един процент и половина.

ФРИДА: Тази врата, която е отворена дори едва – едва и тя – да, това е неизбежно. Ето как се усеща това.

АДАМУС: Точно.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Дори ако ти сега се съпротивляваш, дори ако казваш, "Всичко това са глупости. Адамус ни захранва с боклук. В Клуба на Възнесените Майстори няма ден на отворените врати. Вече зная това. Това е първо априлска шега" (някои се смеят). Дори тогава това ще се случи. Така че, да. Но удивителното е това, че – ти казваш 20 процента, аз казвам 10 процентна увереност в това – удивителното е, че то ще се случи.

ФРИДА: Да. Отключването на ключалката. Това е единственото, което мога – вратата се помръдна … това … да, не. Тя може да се разтвори. Просто така.

АДАМУС: Или няма врата.

ФРИДА: Не, добре.

АДАМУС: Виждаш ли, перспективата това … (някои се смеят). Перспективата – това е всичко.

ФРИДА: Може би на моята човешка част и харесва драматичния изход.

АДАМУС: Да, при теб разбира се има драматичен изход (тя се смее). Но най – прекрасното в Реализацията е – че у вас внезапно ще се появи възможност да промените перспективата. Не мислено, а просто енергийно.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Каквото и да желаеш, ти променяш гледната си точка към това, което желаеш и въпреки масовото съзнание, гравитацията, старите навици и шаблони, сега перспективата е по - широка, а не ограничена. И, да, ти можеш да кажеш, че искаш да преминеш през вратата, но при това няма врата; все още съществува голямата стоманена ограда от бодлива тел. Но това няма значение, защото тялото ти ще може да премине през нея, така че това е "И". Наистина най – прекрасното в Реализацията е – промяната на перспективата. Ти вече не мислиш на дребно, свито и съсредоточено, казвайки, "О, трябва да премина през вратата." По – скоро, "Майната и на вратата. Ще заобиколя." Това е просто врата. Отстрани няма стени. Но вратата е – отлична метафора.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Да.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Да. Но също така вратата се разпада и ти преминаваш.

ФРИДА: Не, но аз разбирам, какво имаш предвид, тъй като това е просто образ.

АДАМУС: Това е просто образ.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Да.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Това е забавно, но е просто образ.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Добре. И така, ти имаш възходи и падения, двадесет процента вероятност?

ФРИДА: Да и може би нещо се случва наум, това … това, което става – не бих казала, че излиза на повърхността – но аз започвам да разбирам, поради липсата на по – добра дума, понятието осъзнаване на своята осъзнатост. Тя винаги е съществувала.

АДАМУС: Точно.

ФРИДА: И това просто е така – и аз дори не мога да си представя, че това излиза от моето …

АДАМУС: Ако тя винаги е била, защо не си я виждала? Не само ти, но и … ако винаги е била, как …

ФРИДА: Имах проблясъци.

АДАМУС: Разбира се, но защо не всичко изцяло? Защо проблясъци? Защо през цялото време малки късчета, а не цялата торта?

ФРИДА: Да, защо е толкова ограничено?

АДАМУС: Да, да.

ФРИДА: Това въпрос ли е?

АДАМУС: Аха. Да (някои се смеят). Да. Нима не виждаш големия въпросителен знак в края на предложението? (тя се смее)

ФРИДА: Да. Единственото, което мога да се сетя, което зная, което чувствам и това също така обяснява възходите и паденията, мисля или "не мисля", аз зная, това съм аз – този, който стои на пътя ми – съм аз.

АДАМУС: Да.

ФРИДА: Това …

АДАМУС: И да и не. Тоест да, но защо ти е да си пречиш?

ФРИДА: Боже мой! Искам да кажа, ако тази …

АДАМУС: Благодаря.

ФРИДА: … врата се отвори … (тя се смее). Това вече е много. Първо, това е вече много и всъщност аз мислех за това, когато ти започна разговора … Побърквам се (тя се смее).

АДАМУС: Всичко е наред. Всичко е наред.

ФРИДА: (смее се) Не мога да подбера думите! Тук просто е празно.

АДАМУС: Линда събира мозъци и разуми.

ФРИДА: Добре, върни ни ги!

АДАМУС: В края на срещата ще можеш да си ги вземеш обратно (тя продължава да се смее). След Кихак миналата седмица имаше мозъци навсякъде (някои се смеят). Представи си как чистачите, които идват в Дома на Кихак за да подредят, намират мозъци, "Какво да правим с тях?" – казват те. Да (тя се смее). До къде беше стигнала?

ФРИДА: До това, че се побърках и (смях) на малките късчета и, за какво говорихме?

АДАМУС: И така, въпросът беше в това защо имаш само късчета, а не цялата Реализация? Ти знаеш, че тя е тук. Знаеш, че знаеш, че тя е тук. Защо не цялата енчилада?

ФРИДА: Мисля, че аз целенасочено заставам на пътя си, аз не просто се заблуждавах, не си позволявах или се ограничавах, енергийно това е силно …

АДАМУС: Някой някога да ти е казвал, че мислиш твърде много?

ФРИДА: Да. Ох …

АДАМУС: Да, да.

ФРИДА: … като цяло аз самата.

АДАМУС: Да, добре (Адамус се смее). Просто вдишай дълбоко. Това е много просто. Съществува склонност да мислиш твърде много. Това е наистина просто. Ти казваш, "Защо има само късчета?" И "Къде греша? Стоя на пътя си." Не. Ти просто още не си свършила с този опит. Това е. Точка.

ФРИДА: Да и се приспособявам.

АДАМУС: Да, но искам да кажа, че това не е лошо. Човекът още не е приключил с опита си.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: И така, докато вървите по пътя, вие си давате малки парченца, за да си кажете, "Добре, ето, просветлението ще дойде, но ние просто ти позволяваме да усетиш вкуса", но човека си казва, "Добре, но аз трябва да стигна там и искам още малко опит." И това е. Ти не си направила нищо лошо. Би могла да кажеш, че да, ти стоиш на пътя си, но причината е в това, "Нека получим още малко опит, преди да продължим." Това е. Искаш ли още опит?

ФРИДА: Малко, да.

АДАМУС: Колко още?

ФРИДА: Трябва ли да кажа в проценти?

АДАМУС: Да! Да! (тя се смее) Обичам процентите. Колко по скалата – хайде да измислим скала. Скала от едно до десет, десет – е много опит, едно – почти никакъв – колко още опит ти е необходим?

ФРИДА: Две (някои се смеят).

АДАМУС: "Седем" ли каза?

ФРИДА: Не, две (тя се смее).

АДАМУС: Две. Какво означава това? Трябва ти още месец опит?

(тя прави пауза)

И вие знаете, че това е любимата ми част от работата с Шамбра (Адамус се смее). Колко още опит ти трябва?

ФРИДА: Той предизвиква зависимост и … (тя прави пауза)

АДАМУС: Почакай секунда. Искам, новите, които гледат това след няколко години, искам да чуете това. Това е увлекателно. Той предизвиква зависимост. Така си е!

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Да, искам да кажа, че това го казва Майстора, но не съвсем позволяващия да се осъзнае че е Майстор, въпреки че е точно така и тя казва, "О, аз съм зависима от опита." И така, кога ще приключиш с това, ще приключиш със стария човешки опит и ще продължиш напред?

ФРИДА: Мисля, че всичко се свежда до решението.

АДАМУС: Добре (тя се смее). Харесва ми. Готова ли си?

ФРИДА: О, боже. Треперя, сякаш … (тя се смее и после въздиша).

АДАМУС: Искаш ли да вземеш решение или искаш да почакаш?

ФРИДА: Аз ли създадох това? (Адамус се смее) Това е наистина чудесно! (тя се смее)

АДАМУС: И ти разбираш, че си седнала точно там, подпряла си се на изхода в стената.

ЛИНДА: Буквално.

ФРИДА: (смее се) Да!

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Буквално.

АДАМУС: Няма накъде да бягаш. Няма врата.

ФРИДА: (все още се смее) Не, аз дори не мога … столовете са вдигнати!

АДАМУС: Да. И тук са блокирали. Ще се опиташ да тръгнеш натам, ще те хване Лари и … (тя все още се смее) Да. Не, нима това не е великолепен капан? И така, искаш да вземеш решение сега или искаш да почакаш?

ФРИДА: Всички ме гледате. Ще ми се да кажа, "Обърни се!" (тя се смее)

АДАМУС: Не, ще си затворим очите.

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: Добре, всички си затворете очите.

АДАМУС: Продължете да записвате със затворени очи. Всички си затворете … (Адамус се смее) Не, можеш да продължиш ако искаш. Всичко е наред.

ФРИДА: Искам.

АДАМУС: По дяволите! (те се смеят) Зная, че искаш. Зная, че искаш. Защото ако вземеш решението точно сега, целия ти живот ще се промени. Но виждаш ли, това ще стане и всички го разбират. "О, ще изчакам малко повече просветление." Не. Защо просто не го направиш – защото знаеш, че утре дори ще забравиш, че сме говорили?

ФРИДА: Не, няма да забравя (лек смях).

АДАМУС: Мога да ти го гарантирам. Изобщо нищо няма да помниш (смях).

ФРИДА: Да не ми замъглиш главата!

АДАМУС: Нищо няма да си спомниш! (тя се смее) Така че, защо не го направиш точно сега? Тези, които вече отдавна наблюдават това, казват, "Давай! Давай! Решавай днес! Вземи решение! Давай!"

ФРИДА: Дори вътре в себе си чувствам това, "Давай, давай!"

АДАМУС: Тези, които седят тук, си мислят, "О, по дяволите! Колко се радвам, че това не съм аз" (лек смях).

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Преди всичко, какво е решението? Решение за какво взимаш?

ФРИДА: То не е в главата. Това е сигурно.

АДАМУС: Да. Нека просто формулираме решението. Ти сега ще можеш да вземеш решение и после ще получаваш опит и малко ще почакаш до Реализацията, защото ти се иска още малко опит или можеш да кажеш, "Приключих вече с опита. Готова съм за Реализацията, готова съм да продължа напред."

(тя мълчи)

Това не е много трудно решение, струва ми се.

ФРИДА: Не, е, зная. То е и просто и сложно едновременно.

АДАМУС: Ако вземеш решение, което изглежда не се готвиш да направиш, какво би било то? Ако би взела решение.

ФРИДА: Тъпото е това, че всъщност това не е решение.

АДАМУС: Това е избор.

ЛИНДА: Тик так. Тик так.

ФРИДА: Зная! (тя се смее)

ЛИНДА: Тик так.

АДАМУС: Това "Шоуто на Линда" ли е или "Шоуто на Адамус"? (смях)

ЛИНДА: Зависи! (тя се смее)

АДАМУС: Седни. Малко ще поговорим.

Не, това ще се отрази на всички, които са тук или гледат онлайн, но и на тези, които ще слушат това в бъдеще, защото – всъщност ти си идеалния пример – защото моя въпрос беше, виж какво си преживяла в последно време? Ето, аз казвам, че 2020 година е – годината на Реализацията и въпреки това съществува това забавяне. Някакво разсейване. Решението е – (щрак!)- ти можеш да получиш Реализацията или можеш да почакаш. И всички също го усещат, а после поглеждат в себе си. Всъщност те не те слушат много – много, гледат в себе си, "Какво става в мен? Защо чакам?". А после ти измисляш нещо от сорта, "О, аз стоя на пътя си." Не. В твоя случай просто ти трябва още малко опит. Трябва да събереш още малко опит на планетата и това е нормално. Но искаш ли да продължиш да правиш това и колко още? Или искаш да направиш избор, да вземеш решение или сега да направиш нещо, което ще промени всичко?

(тя мълчи)

Какво още не си изпитала на планетата, което искаш да изпиташ?

ФРИДА: Отношения.

АДАМУС: Отношения?

ФРИДА: В които сега се намирам.

АДАМУС: В които си сега.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Ти си в отношения?

ФРИДА: Да.

АДАМУС: И мислиш, че ако избереш своята незабавна Реализация, отношенията ти ще се разпаднат?

ФРИДА: Да. Това поне е моя страх.

АДАМУС: Ще се разпаднат ли?

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Защо? От колко време си в тези отношения? Три дни?

ФРИДА: Не, четири години.

АДАМУС: Четири години и ще се разпаднат? Обичаш ли този човек?

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Да. И ти мислиш, че Реализацията ще се отрази зле на тези отношения? (кратка пауза)

Дали този човек си мисли, че ти си част от секта?

ФРИДА: Да! (тя се смее)

АДАМУС: Тогава това може да бъде проблем (те се смеят). Този човек сега гледа ли?

ФРИДА: Сигурно не.

АДАМУС: Сигурно не. Да. И така, това е интересно. И така, всъщност ти искаш да кажеш, че ще се решиш на Реализация, когато приключат отношенията ти, вместо …

ФРИДА: Да, в дадения момент изглежда, че е или едното или другото.

АДАМУС: О, наистина ли?

ФРИДА: Това е кръстопът.

АДАМУС: Наистина ли?

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Това е възхитително. Забавно, че се намираш тук, всички слушащи могат да отнесат това към себе си. Може би това не са отношенията, може би това са децата или може би просто да излезеш от своя стар човешки живот с парадна стъпка или нещо подобно, но всички имате такива лепкави неща, които … те всъщност няма да задържат никого от вас, защото има нещо – ще поговорим за това след миг – има нещо, което ще пречи. Това наистина ще ви изплаши до смърт.

Какво ако в резултат вашите отношения се подобрят? Какво ако ти получиш Реализация, дори не си казала на този човек, "О, по дяволите, знаеш ли, че ми се получи." Ти просто държиш всичко в себе си.

ФРИДА: Аха.

АДАМУС: Но внезапно ставаш щастлива. Ставаш по – сияйна. Ставаш по – осъзната. Силно обичаш. Готвиш по – добре (смях). Как си в момента с кулинарните навици?

ФРИДА: О, добре.

АДАМУС: Добре. О, става още по – добре.

ФРИДА: Има към какво да се стремя.

АДАМУС: И ти ставаш по – добра, разбираш ли, та – даа и … (някои се смеят).  Разбираш ли – как ти се струва това?

ФРИДА: Та – даа!

АДАМУС: Та – даа! Да, добре (тя се смее). Но изведнъж партньора ти казва, "Какво ти е? Какво е станало? Замина за Колорадо и се върна най – прекрасния човек." Така че, може би това не е загуба.

ФРИДА: Не би било зле, ако се окаже печалба.

АДАМУС: Да.

ФРИДА: Да. Сигурно.

АДАМУС: Но аз не мога – добре, аз съм Възнесен Майстор, затова понякога ми е трудно да общувам с хората – но защо това да не се окаже печалба? Защо ефекта да не бъде положителен? Защо Реализацията … освен ако това не са кофти отношения и освен ако това не са отношения от стара карма, тогава тя ще ги взриви.

ФРИДА: Може да стане така.

АДАМУС: Ако имаш лоши отношения, то когато станеш осъзната, тези отношения ще изчезнат невероятно бързо – бум! – ето така. Ако това са стари кармични отношения, те ще бъдат разрушени. Но аз не мисля, че отношенията в които се намираш са такива. Не мисля, че са кармични, не мисля, че са лоши. Те са ненасилствени, нали?

ФРИДА: (пауза) Ти си подъл (тя се смее).

АДАМУС: Аз съм проницателен (Адамус се смее), което понякога се възприема като подлост.

ФРИДА: Аз наистина импровизирам.

АДАМУС: Но това е толкова прекрасно.

ФРИДА: Да, добре. Продължавай.

АДАМУС: Искам да кажа, че всичко това се вписва много добре в днешната дискусия, защото ние вече сме тук, но все още има някаква нерешителност.

ФРИДА: Да.

АДАМУС: И обикновено това съвсем не е това, което си мислиш. Но ето, ние сме тук и ти искаш да изпитваш отношения по – дълго време и тук мога да ти кажа хиляди неща, но едно от тях е – защо не би искала да изпитваш отношения със себе си в собствената си Реализация? Нима не си дошла тук заради това?

ФРИДА: Да.

АДАМУС: Но при това другите отношения, ти не искаш да ги пускаш, но може би няма да ти се наложи да го правиш. Може би те ще се подобрят.

(кратка пауза)

И така, искаш ли да направиш избор? Или можем да почакаме ако искаш. Нямам против. Аз съм много търпелив Възнесен Майстор.

ЛИНДА: Наистина ли? (лек смях)

АДАМУС: Трябва да призная. Да.

ФРИДА: Няма да правя избор точно сега.

АДАМУС: Добре. Добре.

ФРИДА: За мен това е правилно.

АДАМУС: И аз не съм против. Кога би искала да го направиш, в пет часа? (смях) Шегувам се.

ФРИДА: Не, всичко е наред!

АДАМУС: Не трябва да правиш избор.

ФРИДА: Не, не. Всичко е наред.

АДАМУС: Но това е толкова прекрасно. Благодаря. Всъщност ти оказа …

ФРИДА: Не, и всичко е наред.

АДАМУС: Ти оказа на мен и Шамбра голяма услуга. Благодаря.

ЛИНДА: Благодаря за чудесната беседа, ти си много добър събеседник (аплодисменти в публиката).

АДАМУС: Благодаря.

ЛИНДА: Кога успяха да ти извезат името на шала?

АДАМУС: Босс?

ШАМБРА 1 (жена): Босс!

АДАМУС: Босс? (Линда се киска)

ШАМБРА 1: Ти забрави "ie!"

АДАМУС: То се появи току - що (Адамус се смее). Току - що се появи. Чух те. Добре, няма да продължаваме.

ЛИНДА: О-о.

АДАМУС: Всичко беше прекрасно.

ЛИНДА: Яко.

АДАМУС: Не, не, не. Прекрасно. Потопихме се право в играта. Не в играта, но това е много показателно.

Аз зададох въпрос, "Как се чувствате, какво изпитвате?" и в дадения момент в живота ви се случват много неща и вие вероятно си казвате, "Адамус говори за 2020 година и ето, ние сме тук, оркестъра свири, всичко е просто прекрасно." Не, това продължава да е сложно, защото  има остатъци. Имате много остатъци, но те бързо изчезват. Ще се спра подробно на това след миг, но ако сега зададете въпроса, "Почакай за миг. Изгубих връзката. Преживявам физически проблеми." Това сега за Шамбра е проблем номер едно – проблем номер едно – но има и други. Всъщност сега това е съвършено естествено, съвършено естествено, защото има много неща, които – отново, ще изчакам последната част от нашата беседа – сега се случва толкова много от всичко и единственото, за което искам да ви помоля тази година, за цялата останала година е, независимо от всичко, да позволите – да позволите.

Мераб на позволението 2020

Нека да направим кратък мераб на позволението 2020. Нека позволим.

За много от вас това ще бъде година на пробив, но дори той да не се случи тази година, то ще бъде доста скоро. Същността не е в това да го направите бързо, но за много от вас това ще бъде годината на Реализацията. Сега едновременно се случва много от всичко и съществува склонност да отивате в главата. Често се чудите защо тялото ви боли и защо сте объркани повече от всякога.

(музиката започва да свири)

Тази година няма да спра да повтарям: просто позволете. Ако домът ви гори - позволете. Наистина. Не се шегувам. Не, не казвам че вашият дом ще изгори - е, може при някои, но не при много (лек смях). Не го правя аз, но знаете, и това се случва.

Сега най - важното за всеки от вас - за Шамбра, за всеки който ще слуша в бъдеще, когато стигна до този етап - да позволи и това е противоположното на това, което прави човек обикновено. Сега ви се иска повече контрол. Сега ви се иска или да ускорите темпа, или да го забавите, или да направите нещо. Не, позволете.

Ходите на лекар и той ви казва, "Съжалявам, но имате това и това." Зная, това е много трудно, но ви моля да позволите. Да, дори това, и това е сложно. Той казва, "Остава ви да живеете два месеца." И вие си мислите, "Адамус каза да позволя. Как може да се позволи това? Може, позволете. Става още нещо.

Ако вашия партньор ви напусне, не се съжалявайте. Позволете. Той може да ви напусне казвайки, "Сбогом" или преминавайки в другите сфери. Позволете.

Ако губите работата си - позволете. Каквото и да стане. Независимо какво. Всъщност това ще бъде единствената тема на днешната ни беседа, но аз имам контракт. Длъжен съм да проведа с вас известно време и ... (лек смях). Но - позволете.

Позволете каквото и да се случи.

И ако спечелите от лотарията - позволете. Позволете всичко.

Сега не е момента да се опитвате да управлявате и манипулирате каквото и да било в живота си. Ето защо ви моля да се отървете от всички новогодишни обещания. Оставете диетите. Отхвърлете програмите по "себеусъвършенстане." Оставете всички цели. Наистина. Това не е подходяща година за цели, за човешки цели. Те само ще навредят.

Нека вдишаме дълбоко позволението.

Това понятие не е ново за всички вас. То може да бъде ново за някои нови слушатели, но сега върху вас действа една много естествена сила, която човек не може дори да си представи. Но тя съществува и точно тя ще ви доведе до вашата Реализация, ще направите ли избор и ще вземете ли решението днес или се колебаете по някаква причина - сега не можете да придобиете Реализация, защото трябва си плащате сметките, трябва първо да си оправите дълговете. Някой веднъж ми каза така, но това няма никакъв смисъл.

Независимо какво става сега - позволете. Вие, човекът позволявате да се случи много естествен и феноменален процес.

Ако нощем виждате безумни, безумни, безумни сънища престанете да се опитвате да разберете какво се опитват да ви кажат тези сънища. Престанете да се притеснявате, че нещо с главата ви не е наред. Просто позволете.

Всичко в тази година - позволете.

Всички вие знаете как да се безпокоите и много да се притеснявате. Всички вие знаете как да се опитвате да контролирате всичко. Всички вие водихте големи битки вътре в ума си и с другите хора, сега нека прекратим всичко това. Да, продължавайте да живеете нормален живот, но с позволение. Това е. Това е.

Усетете как сега ще изглежда позволението в живота ви.

(пауза)

Това е неподходяща година за големи програми по възстановяването на вашето човешко аз. Неподходяща година за ново голямо премодлиране на себе си. Сега не е време за опити за личностна трансформация или нещо подобно.

Не е много подходяща година за създаване на деца. Да.

Това е неподходяща година за големи програми по избавянето от това, което не ви харесва в себе си. Не. Спрете това. Тази година е на позволението.

Прекрасно време за позволение.

(пауза)

Хубаво дълбоко вдишване. Ето така - просто позволете.

Не разбирам за какво ще говорим през цялата останала година. Ще ми се наложи да измисля нещо (лек смях). Може би ще поканя други Възнесени Майстори да поговорят с вас за това как се държим там в Клуба на Възнесените Майстори или как се държа аз, защото това е единственото важно нещо, позволението. Красотата на позволението.

Ще усещате много различни емоции, ще преживявате много настройки и те не винаги ще бъдат приятни, но всичко това е част от това накъде се движите.

Нека вдишаме дълбоко това. Позволение.

(пауза)

Тази година не е време да започвате някакви големи програми.

Ако усетите замайване, просто спрете и позволете. Това е.

Ако усетите гняв или дори депресия, не се опитвайте да преодолеете тези чувства. Не трябва. Просто позволете.

Нека вдишаме дълбоко. Благодаря.

Ще продължавам да акцентирам върху това, че тази е годината на позволението (музиката затихва). Тази година няма да има много дълги мераби, защото не зная за какво още да говоря. Трябва само да позволите да се случи съвършено естественият процес.

Но засега ще поговорим още малко.

Мъдростта на Шамбра – втори въпрос

Бих искал да задам още един въпрос, ако не възразяваш, вземи микрофона, Линда. Друг въпрос. В последно време много говорих за енергията, защото това е много важно. Чух някои коментари от Шамбра зад кадър, "Кога ще спрем да говорим за енергията?" Когато вие наистина и позволите да ви служи. И още чух подобни разговори, "Адамус казва, че всичко наоколо - е моята енергия, но всички ние виждаме едно и също. Как е възможно това, ако това е само моята енергия?" Защото влязохте в съглашение когато дойдохте на тази планета; това не е съвсем съглашение, но точно заради него всички виждат едно и също. Имате общо виждане за всичко.

Но когато започнете да разбирате, че всичко което възприемате - е вашата енергия и че тя е тук за да ви служи, всичко се променя. Това е грандиозно. Фокусирам върху това вашето внимание, защото, повтарям, ако сте решили да останете на тази планета, вие трябва да разбирате, че енергията ви служи. Тя не ви се противопоставя. Тя е тук за вас.

Но имам въпрос, теоретичен въпрос. Да кажем, вие наистина сте разбрали това - че енергията ви служи, че цялата тя е ваша и че ви служи по - най прекрасният начин - изящно, изобилно, както винаги сте си мечтали. Ще се върнете ли за още един живот на тази планета?

Трябва да ви напомня нещо. Болшинството от вас са тук, защото решихте, "Никога вече няма да се върна тук отново!" Аз помня, че в самото начало с Тобиас, той ви попита, "Наистина ли? Не мислите ли, че ще поискате да се върнете за още няколко живота?" "Не, стига ми. Достатъчно. Приключих с това."

Но ако наистина енергията ви служи и ако животът стане наистина лек и весел, няма ли да поискате да се върнете за още един живот? Линда с микрофона, моля. Ще се върнете ли за още един живот?

И повтарям, днес тук не са само тези, които са в залата и слушат онлайн, вие също така говорите с тези, които ще дойдат по - късно. Ще се върнете ли за още един живот?

ИРО: Нямам особена причина да се завръщам, но мисля, че в бъдеще ще има повече хора позволяващи на енергията да им служи. Така че може да стане много по – интересно, но защо да се връщаш тук, ако можеш да се насочиш към други места. Така че …

АДАМУС: Да. Да. Именно. Добре. Благодаря. И така, твоя отговор е "не", не би се върнала?

ИРО: Най – вероятно, не.

АДАМУС: Така. Добре.

ЛИНДА: Добре.

ПОЛ: За сега няма с какво да го сравня.

АДАМУС: Да.

ПОЛ: Така че мисля, че сега главния проблем е в това, че става все по – трудно и по – трудно да се намираш сред другите хора.

АДАМУС: Да.

ПОЛ: И, боже, ако стане още по – зле, от сега …

АДАМУС: Е, да кажем, че сега това е все още трудно, защото ти продължаваш да се намираш, така да го кажем в тяхната супа или те са във вашата. С други думи има общ котел, в който се варите всички вие, но когато разберете, "Хей, не е задължително да участвам в това. Не е задължително да бъда в масовото съзнание. Те могат да бъдат тук, но това не играе никаква роля. Мога да общувам с тях когато поискам, а ако не искам, отлично." Ще се върнеш ли за още един живот, просто за да се поразходиш в гората с мечките, катеричките и орлите – в такъв живот?

ПОЛ: Е, но ние имаме това. Имаме това другаде. Имаме го на Новата Земя.

АДАМУС: Безусловно.

ПОЛ: И също така без комарите... (смях) Да, приятно е да разказваш за това на чаша червено вино или нещо подобно, но …

АДАМУС: И така, ще се върнеш ли или не? Това е твоя последен живот на тази планета.

ПОЛ: Да, така го чувствам.

АДАМУС: Хубаво.

ПОЛ: Чувствам, че е така.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

ПОЛ: Аз съм един от тези, които, когато се събрахме за първи път, казвах на хората, "Това е моя последен живот на Земята" и знаеш ли, много хора се преместиха, както забелязах по - късно (смях). Така че аз вероятно не съм подходящия човек на който да зададеш този въпрос.

АДАМУС: (смеейки се) Да. Да. Не, знаеш ли, ако кажеш такова нещо на обикновен човек, да, той ще се обади където трябва (силен смях).

ПОЛ: Да. Да.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

ПОЛ: Да.

АДАМУС: Искам да разбера променило ли се е нещо. И ако енергията изведнъж започне да работи за вас и не ви се налага да ходите на работа, ще можете да правите каквото искате, когато искате и с когото искате, живота ще стане наистина лек, ще се върнете ли за още един живот?

(кратка пауза, докато Шона мисли над отговора)

ПОЛ: Това е подвеждащ въпрос.

АДАМУС: (шепнешком) Зная. Аз го измислих.

ШОНА: Трудно е да се каже, защото не знаем с какво да го сравним.

АДАМУС: Да, но дори докато седите тук, имате достъп до много инструменти.

ШОНА: Добре, с тези инструменти, които притежавам и ако енергията и всичко останало само идва и това е приятно, увлекателно и весело, то защо не?

АДАМУС: Защо не?

ШОНА: Но ако създадем нов свят и той е такъв, какъвто искаме …

АДАМУС: Аха. Тоест още не си решила.

ШОНА: Не съм решила, защото понякога са необходими две страни, едната жадна за опита…

АДАМУС: Аха.

ШОНА: … който получаваш.

АДАМУС: Искам добре да усетиш, тоест наистина да усетиш отговора вътре в себе си и ще те попитам още веднъж. И така, наистина знаейки, че енергията ти служи, че цялата е твоя и живота е лек, би ли се върнала?

(тя мълчи)

ПОЛ: Но първо искам да поживея пълноценно.

АДАМУС: Аз просто исках, тя да се потопи дълбоко в себе си, а ти я разсейваш, защото тя го искаше. Би ли могла отново да усетиш това – наистина да го усетиш. И аз ще те попитам още веднъж, за това си има причина, която надявам се, да стане понятна в някакъв момент. Би ли се върнала?

ПОЛ: Възможно е (лек смях, Адамус прави гримаса на пол)

АДАМУС: Вие какво, да не сте близнаци?! (силен смях) Позволи и да отговори. Позволи и да отговори (Шона се смее). Тя иска да я разсейват, Пол и ти играеш тази игра. И така … (Адамус шътка, "Шштт!")

ЛИНДА: Почакай, почакай, почакай! Ще се върнем на нея. Ще се върнем на нея.

АДАМУС: Добре. Хубаво.

ЛИНДА: Има хората, които искат да отговорят.

АДАМУС: Зная.

АЛАЯ: О, боже! (Адамус се смее) Аз … да.

АДАМУС: Ти би се върнала?

АЛАЯ: Не.

АДАМУС: Не. Защо не?

АЛАЯ: Защото съм духовен пират. Обичам приключенията и зная, че имам енергия, страст и осъзнатост – ще взема всичко това със себе си отвъд пределите на този живот и ще потегля към новите реалности, фантастични, по – интересни от тази.

АДАМУС: Добре.

АЛАЯ: Ето защо.

АДАМУС: Да, добре. Хубаво.

ЛИНДА: Виждаш ли. Знаех си (аплодисменти и подсвиркване).

АДАМУС: Още двама. Още двама. А на края ще се върнем към нея.

ЛИНДА: И така, да видим. Почакай. Усетих още нечия енергия. О, ето ти! Да!

АНДИ: Да! Ще се върна!

АДАМУС: Ти ще се върнеш.

АНДИ: Да!! (смях)

АДАМУС: (смеейки се) По дяволите, да! Защо?

АНДИ: Тук ми харесва! Обичам Земята. Обичам хората. Харесва ми да бъда човек и …

АДАМУС: И ти се наричаш Шамбра?! (силен смях)

АНДИ: В живота може да има възходи и падения, но точно за това съм тук.

АДАМУС: Да. И така, ти би се върнал?

АНДИ: О, да! Очаквам го.

АДАМУС: Добре.

АНДИ: Лично аз искам да преживея хиляда години. Тоест на тази планета има толкова много неща, толкова много хора. Да! Това ми харесва.

АДАМУС: Добре. Хубаво (леки аплодисменти). Имаме един глас "за" и много неопределени (Адамус се смее). Да.

ШАМБРА 2 (жена): Мисля, че би ми се искало да бъда там, където има много радост, наслада, веселие и страст и ако това е тук – отлично, ако е някъде другаде – също добре.

АДАМУС: Така. Добре.

ШАМБРА 2: Да.

АДАМУС: Добре. Още един.

ЛИНДА: Още един. Да видим.

АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Да видим. О, този няма да отговори. Да попитаме теб.

ДЖО: Разбира се, че бих се върнал.

АДАМУС: Би се върнал.

ДЖО: Разбира се.

АДАМУС: Защо?

ДЖО: Както вече каза предишния джентълмен, обичам тази планета.

АДАМУС: Да.

ДЖО: Обичам хората. Просто би ми се искало да преживея този опит с голяма енергия и в постоянен поток от любов. Ти шегуваш ли се?

АДАМУС: Да.

ДЖО: Защо не?

АДАМУС: Добре. Ти би се върнал. Добре. Хубаво. А сега да се върнем към Шона (Адамус се смее).

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Би ли се върнала?

ШОНА: Аз все още не зная.

АДАМУС: Ти все още не знаеш. Добре.

ЛИНДА: О, това е тоалетен зов! (публиката възкликва, "О-о-о!")

АДАМУС: Не, тя …

ШОНА: Защото не знаеш – тоест …

ЛИНДА: Това е тоалетен призив.

ШОНА: Да взема решение сега в този момент …

АДАМУС: Вярно е.

ШОНА: … енергията, тази която познавам, която усещам може да се промени, когато дойде момента, "тогава." Кой може да го предвиди? Всичко се променя.

АДАМУС: Да, но просто предположи, знаейки всичко, което знаеш сега.

ШОНА: Единствената константа – е промяната. Винаги всичко се променя, така че и Земята няма да бъде такава, каквато е сега.

АДАМУС: Да.

ШОНА: Така че от къде да зная? Не зная! (Адамус се смее) Искам да реша тогава, когато се окажа там!

ЛИНДА: Това е четвърти тоалетен призив! (силен смях)

ШОНА: А, за "аз не зная"…

АДАМУС: Да. И така, докато не си готова да вземеш решение, казваш "не зная."

ШОНА: Всичко ще бъде различно от сега.

АДАМУС: Добре.

ШОНА: А ти ме караш да взема решение.

АДАМУС: Не да вземеш решение, това е теоретичен, хипотетичен въпрос. Сега ти клониш към завръщането ти за още един живот?

ШОНА: Склонна съм към приключения, каквито и да било.

АДАМУС: По дяволите, Шамбра наистина добре са се научили …

ШОНА: Не! Това е истина!

АДАМУС: Не, това е добре.Това е добре.

ШОНА: Ти ме караш да взема решение дали да се върна или не, но тук няма да е както сега.

АДАМУС: Вярно е (някой възкликва, "О-о-о!").

ЛИНДА: Сарт иска да отговори. Дай микрофона на Сарт.

ШОНА: Как можеш да питаш за това … как можеш да питаш за това? Защото …

АДАМУС: Това е много просто. Стоиш тук, Калдре произнася някакви думи (смях), а всички наоколо се ядосват. Това е много просто! (силен смях)

ШОНА: Това място няма да бъде същото като сега.

АДАМУС: Добре. След малко ще ти покажа.

ШОНА: Е, или ми се струва, че няма да бъде.

ЛИНДА: Не искаме ли да разберем, какво мисли Сарт?

АДАМУС: Но аз ще ти покажа нещо. Да, искаме да чуем какво мисли Сарт, разбира се.

САРТ: Ще се върна, стига да имам още по – голяма машина.

ЛИНДА: (силно се смее) Това е отлично! (продължава да се смее)

АДАМУС: Не съм сигурен какво означава това … (продължава да се смее) Класическо мъжко его (смях). Тоест той обича големите машини.

ШОНА: Той за багерите ли говори. Трябва да уточни.

АДАМУС: Да. Да. Какви машини? Просто за да разберат всички.

ШОНА: Машини! (силен смях)

АДАМУС: Дай му микрофона, моля. Какво оборудване?

ЛИНДА: (все още смеейки се) Това е опасно!

САРТ: За да изкопая по – дълбока дупка и ще имам нужда от по – голям багер.

АДАМУС: Да, да, да (смях). Да. И ти би се върнал за следващ живот, просто заради голямата машина?

САРТ: Разбира се, защо не?

АДАМУС: Но ако в този момент, Сарт, какво ако в този момент съществуват по – големи машини, но те се управляват от роботи? И не ти дават да седнеш зад волана?

САРТ: Тогава съм прецакан.

АДАМУС: Тогава си прецакан (силен смях). И сега, знаейки че всичко се управлява от роботи, би ли се върнал в следващ живот?

САРТ: Не, не се връщам (смях).

АДАМУС: По дяволите, не! Добре. Разбирам.

Нека вдишаме дълбоко.

Просто спрете за миг и усетете енергията на този Шоуд. Тя е малко по – различна. Добре. И аз не съм изненадан, защото всичко се случва на различни нива (някой казва, "Просто позволете"). Нека просто позволим. Нека позволим. Нека позволим.

Позволете, всичко което срещнете по пътя си тази година. Наистина. Това не е някакъв голям капан. Никой не ви тества. Просто си позволете да преминете през тази година.

Пашкула

Нека се върнем към разговора за тази много позната метафора - гъсеницата и пеперудата. Тя е много, много добра и наскоро забелязах, че Калдре сега нарича мъгълите гъсеници (Адамус се смее). Това е уместно и може би малко по - високомерно от това да ги нарича мъгъли.

Това е прекрасен пример за случващото се създаден от самата природа. Има гъсеница, която подобно на човека просто се опитва да стане по голяма гъсеница, да стане по - зелена от останалите и да си отгледа още няколко крака. Но после с гъсеницата изведнъж започва да се случва нещо. Тя започва да се разпада. Започва да се побърква. Тялото и представа да функционира правилно. Тя не може да си спомни нищо и гъсеницата вини за всичко възрастта, замърсяването, лошата вода и така нататък. Гъсеницата преживява всичко това обвинявайки всичко наоколо, но без да се опитва дори да спре за миг и да се запита, "Какво става с мен?" Без да се опитва просто да позволи.

Гъсеницата се бори с всичко това. Гъсеницата е слушала разказите за пашкула от другите гъсеници – не тези които са били там, а тези, които също така са слушали за него и го смятат за дявол, зло, тъмнина. И болшинството от гъсениците се придържат към това убеждение, че пашкула - е най - тъмното зло. Изведнъж нашата гъсеница забелязва, че се разпада на части и е засмукана в пашкула, в тъмнината. Гъсеницата се съпротивлява с всички сили. Тя се моли, обещава повече да не прави зло, да прави всичко, което може, но чувства че все пак бива всмукана в пашкула.

И изведнъж това се случва. Тялото се разпада на части, умът отказва и гъсеницата изведнъж се озовава дълбоко в пашкула. И в този пашкул се разрушават последните следи от нейното гъсеничество. Всичко се превръща в каша. Вече сме говорили за това. Тук няма нищо ново.

Всичко се превръща в каша, но гъсеницата продължава да притежава съзнание. Но сега осъзнатостта се променя, защото у нея не са останали тялото и разума на гъсеница, но тя все още съществува. Тя все още разбира, "Аз съм в пашкула. Страхувах се от него. Мислех, че това е самия мрак, защото той просто ще ме погълне, което и стана, но аз все още Съществувам. Аз съм тук."

Гъсеницата започна да разбира какво се случва. Нещо става - не само тялото и се разпада на части, превръща се в каша, тя не просто губи ума си и чувството за идентичност - тук и сега нещо се случва.

Гъсеницата вече не може да се съпротивлява. Сега всичко, което може - е да позволи. Вътре в нея не остава борба; в нея не е останало нито тяло, нито разум, така че тя може само да позволи. И когато тя започва да позволява, разбира, че има още нещо и то е съвършено реално. У гъсеницата това се нарича имагинерен диск - имагинерен диск - и той е съвсем реален.

Във вашата наука имагинерния диск не е част от гъсеницата, докато тя остава гъсеница, но в пашкула той изведнъж - се появява и това е научно доказано. Той изведнъж се появява.

И така, откъде се взима той ако го е нямало в ДНК - то на гъсеницата, той не е бил част от физическото тяло на гъсеницата или на малкия и мозък? Къде е бил този прекрасен имагинерен диск? И защо учените го наричат имагинерен диск?

Ето какво е имагинерния диск: това са всички потенциали за гъсеницата да стане пеперуда. Те не са съществували, когато тя е била гъсеница. Те не са били част от генома на гъсеницата. Но сега го има и гъсеницата вече превърнала се в каша, но все още осъзнаваща своето съществуване, изведнъж започва да го усеща. Това е подобно на кристалната светлина вътре в пашкула.

Тези двойки имагинерни дискове - са потенциалите на всичко, което може да стане гъсеницата превръщайки се в пеперуда. Съществува кристална двойка, която ще стане крилата – крилата, които гъсеницата никога не е могла дори да се представи. Те ще станат краката на пеперудата, мустачките, очите и всичко останало. В тези имагинерни дискове, които са съвършено реални се намират потенциалите на това в което ще се превърне гъсеницата. Но гъсеницата никога не осъзнава това докато е гъсеница. Тя не го осъзнава в началото, когато попада в пашкула и е превърната в каша. Но сега всичко това е тук.

Това е механизмът, който стартира да се случи тази вълшебна метаморфоза - да се появи пеперуда с крила, съвършено друго битие, което гъсеницата никога не би могла да има.

Това е съвършено реално. Това е наука и винаги съм се изненадвал, че учените го наричат имагинерен диск, защото това прилича на въображението. Това винаги е било във въображението - не е било физическа част от гъсеницата, а е било във въображението. Но сега в пашкула това става съвършено реално.

Като правило гъсеницата - която сега се намира в състояние на каша - все едно ще се опитва да манипулира тези дискове, но тя ще разбере, че не може. Не може. Дисковете не реагират на разума на гъсеница, на нейното желание за контрол. Те не реагират на нея и когато гъсеницата се опитва да влияе върху тези имагинерни дискове, "Превърнете ме отново в цяла гъсеница, но в много хубава гъсеница" - дисковете не отговарят. Но дисковете ще отговорят, когато гъсеницата просто позволи. Тогава дисковете ще отговорят и ще започнат да формират прекрасна пеперуда.

Моля ви включете малко музика.

Мераб за пеперудата

Това поразително прилича на това което преживявате вие. Не в този смисъл, че вие сте гъсеница, но (музиката започва да свири) вие сте човек преживяващ този опит. Пашкула - това е вашето пробуждане, навлизането в Реализация. Може да се каже, че вие вече се намирате от известно време в пашкула, превърнали се в каша, но все още осъзнавате. Все още чувствате, "Аз Съществувам." Все още сте тук.

Вие нямате имагинерен диск, защото той е уникален за гъсеницата, за пеперудата, но вие имате това, което се нарича Чист Кристален Пламък.

Няма да намерите това в тялото. Ако отворите човек няма да можете да намерите Чистия Кристален Пламък. Но той винаги е съществувал.

Когато аз наричам Реализацията естествен процес, аз говоря така, защото това е кристалния пламък, който винаги е съществувал, той трябваше да ви преведе до Реализацията.

Никога не сте искали да засядате на тази планета. Никога не сте искали да се изгубите тук. Това не е във вашето физическо тяло. Това не е във вашият разум, то е във вас. То е част от вас.

И сега то започва да се осъзнава. Не по - рано; то не се осъзнаваше в ранните етапи на пробуждането или при навлизането в майсторство. То се случва само сега - на етапа на приближаване до Реализацията. Ето защо реших да поговоря с вас за това сега - на първия Шоуд от 2020 година.

Избирате ли Реализацията или не - няма значение. Може да ми казвате, че я избирате или не. Може да кажете, че тя е отложена, защото стоите на пътя си. Може да казвате, че я искате сега. Нищо от това няма значение, защото така човекът само се опитва да манипулира Чистия Кристален Пламък на Аз Съм.

Единственото, което можете да направите - е да позволите.

Гъсеницата ще се опитва да поеме контрола над имагинерния диск и да се опита отново да стане гъсеница, но имагинерните дискове не реагират на това. Това е научно доказано, тоест във вашата човешка реалност те не реагират. Но същото се отнася и за вас, човека и Чистия Кристален Пламък.

Вие не сте го виждали. Досега не сте го осъзнавали по много причини, но той винаги е съществувал.

Той прилича на имагинерните дискове, защото това е вашето осъзнато Аз. Това са всички компоненти. Всички компоненти на вашето Свободно Енергийно Тяло. Това са компонентите на гноста. Не човешкият гност, не човешкият разум, но това са компонентите на съвършено друго разбиране и осъзнаване. Всичко - е в него.

Има го за всеки от вас. И сега дойде момента да навлезе във вашата осъзнатост.

Не можете да го манипулирате въпреки, че знам, че ще опитате.

Не си губете времето да го молите за пари. Той дори не знае за подобни неща. Това е прекрасен Чист Кристален Пламък - това е което ви води към Реализацията. Това са всичките компоненти на това, което ще станете. Той е изцяло ваш. Той не принадлежи на никой друг. Ако някой се опита да го намери във вас, ако се опита да влезе във вашия пашкул, той нищо няма да намери защото той работи само за вас.

Зададох въпрос, "Ще се върнете ли за още един живот на тази планета?" Не. Не, веднага след като станете пеперуда вие повече няма да бъдете гъсеница. Не.

Това което се случва е, че вие се появявате от този процес на Реализация и живеете на пълни обороти - пет, десет или тридесет години. Сега живее цялостно. Не е нужно да се връщате повече, но и няма да можете. Веднага ви го казвам. А тези които казаха, "Да, искам да се наслаждавам на живота" - правете го сега.

Ще дойде момент, когато ще се уморите от това, защото ще разберете че в другите сфери съществува нещо много по – голямо, много по - голямо. Ще преживеете целия опит, който може да е тук на тази планета и изведнъж ще решите, "Край. Достатъчно." Но, не, вие няма да се върнете.

Наистина, нима пеперудата някога ще стане отново гъсеница? Не. Не.

Това е Чистият Кристален Пламък вътре във всеки от вас. Това е което ще ви доведе до Реализация, така че престанете да се опитвате да го направите сами. Това е част от вас. Вие не можете да намерите … някой от вас си мисли, "Има ли в Чистия Кристален Пламък негативно или тъмно?" Не, няма такова нещо там.

Той ще ви накара ли да страдате? Ще ви осъжда ли? Не, не, не. Той няма никакво отношение към това.

Ето какво имам предвид когато казвам, че това е годината на позволението. Позволете всичко това точно сега.

Ще започнете или да го усещате или дори да го виждате и той ще ви доведе до вашата Реализация.

Вдишайте дълбоко за миг и усетете това.

Между другото скъпи човеко, ти сам няма да се преведеш до Реализация. Не. Това би трябвало да бъде облекчение.

Усетете прекрасният Чист Кристален Пламък. Той много прилича на имагинерните дискове на пеперудата.

(пауза)

Имагинерните дискове са абсолютно реални. Тоест, това не е просто история. Те са съвършено реални. Те позволяват да се случи вълшебната трансформация, трансмутацията от гъсеница в пеперуда. Не гъсеницата прави пеперудата. Не човекът прави себе си осъзнат.

Имагинерните дискове може да се нарекат потенциалите на всичко, което може да се случи, също така могат да се нарекат и Чист Кристален Пламък вътре във всеки от вас. Позволете му да ви води по пътя, бъдете този път. Позволете му да ви приведе до Реализацията.

Да, понякога тялото ви ще боледува. Ще преживявате колосално количество финални промени. Мислите, че на гъсеницата и е било лесно да се превърне в каша?

Ще продължите да имате периоди на съмнения. Ще продължите да имате вътрешни конфликти. Просто ги позволете. Просто ги позволете - тоест не им отделяйте много внимание. Не се впускайте в ментален водовъртеж.

(пауза)

Това е времето което, ако мога така да се изразя, беше предсказано, но това е времето, когато вие решихте да дойдете на тази планета за Реализация и ето, тя е тук. Просто я позволете.

Всичко тук е подбрано и обработено, бихте могли да кажете от Чистия Кристален Пламък.

Повтарям, той е ваш и само ваш. Той не принадлежи на никой друг. Той не се споделя от група, нищо подобно. Но всичко сега един вид се подбира и управлява и води до Реализация.

Калдре ме пита, "Тогава не остава нищо, което може да направи човека?" Не, всъщност вие изпускате същината. Човекът може да преживее това. Не да го управлява и напътства, не да се опитва да го накара да се случи, но човекът може да преживее това.

Нима не сте тук заради това?

Дори ще отида толкова далеч, че ще кажа - сега това дори не е избор, зная че звучи грубо за някои от вас, които утвърждават, "По дяволите! Но аз имам избор." Всъщност, не.

Не, не, не, не. Стигнахте твърде далеч по пътя към Реализацията. Колелетата се въртят. Чистия Кристален Пламък върши своята работа.

Зная, това звучи малко жестоко; не, вие наистина вече нямате избор. Това се случва. Мислите ли че гъсеницата е имала избор в последния момент вътре в пашкула за да каже, "Не, не, не! Искам отново да стана гъсеница." Не. Вече е твърде късно. Случва се твърде много. Твърде много се случва.

Знаете ли, аз буквално идвах, влагах енергията си в пашкула, където гъсеницата всеки момент ще стане пеперуда. Исках да усетя, исках наистина да усетя имагинерните дискове. Не чрез микроскопа на учените, исках да ги видя - и те сияеха. Те бяха подобни на кристали. Те, това което видях в тази конкретна личинка, разбира се бяха виолетови и те сияеха подобно на кристали - и точно те свършиха цялата работа. Те ръководеха процеса.

Това беше прекрасно зрелище. И в същото време, да го кажем така, беше тъжно, защото видях че по - рано имаше гъсеница, а сега нейните дни като гъсеница останаха в миналото. И въпреки това беше радостно да зная, че буквално след миг тя ще се появи във вид на пеперуда. Също така и чувството за загуба за това, че тя сега вече никога няма да стане гъсеница. Но това чувство се разсея, веднага след като тя разпери крилата си. Тя за нищо на света не искаше да се връща.

Между другото можете да направите същото. Просто проектирайте своята енергия, своето съзнание. Това беше поразително, но да се върнем на темата.

Вие чакате заради отношения или имате бизнес който искате да развиете или обратно да закриете - няма значение какво е - мислите си, че заради това, че доктора ви е диагностицирал със страшна болест вие трябва да почакате; сега това не ви е подвластно.

Калдре ми казва, "Това не е много приятно, Адамус. Нима не трябва да кажеш, че сега всички притежават сила? Че могат да правят каквото искат." Не. Не, всъщност виждам красота в това.

Ще излезете от много, много животи на тази планета като човек, но също така ще останете хора - и това е най - готиното - но вече ще бъдете просветлени, изцяло осъзнати.

Всичко което се изисква, скъпи човеко, е да позволиш.

О, аз чувам как някои Шамбра много ми се ядосват. Те настояват, че имат избор. Те утвърждават, че могат да правят всичко, каквото пожелаят. Аз само казвам, че ако сте стигнали твърде далеч, вече е твърде късно (лек смях).

Но тогава трябва да задам въпрос. Ако сте стигнали толкова далеч, нима не искате това да се случи? Често хората - глупавите, глупави хора - съвършено не разбират.

Нека вдишаме дълбоко и ви моля сега дълбоко да усетите своя Чист Кристален Пламък, нещото което ще поеме оттук нататък вместо вас ...

(пауза)

... по - точно като имагинерните дискове.

Това е което знае как да обедини всички парчета и части за да ви преведе до Реализация.

(пауза)

И това е красотата, защото няма значение каква е вашата стара карма. Няма значение какво сте правили в този живот. Сега всичко това е без значение. Няма значение колко живота сте преживели. Няма значение какво правите в момента. Всичко това е без значение.

Дойде време наистина да пуснете и да позволите.

(пауза)

Това време е само за вас, много лично време.

Сред Шамбра имаше такива разговори, "Когато стигнете до реализацията си, ще отидете ли и ще говорите ли за това, ще го провъзгласите ли, ще се биете ли в гърдите?" Знаете ли, това е мисленето на гъсеницата. Реализацията е много интимно, лично и дълбоко преживяване.

Знаете ли, ние ще говорим още за това. Да говоря ли изобщо за това с Шамбра? Може би, но когато дойдете в деня на отворените врати в Клуба на Възнесените Майстори, попитате някого от Възнесените Майстори, те просто ще се усмихнат, ще се посмеят и ще цъкнат с език. Техният опит беше дълбоко личен. Не възниква желание да бягате и да викате за това на другите хора или дори на Шамбра.

И те ще ви разкажат това - онова. О, между другото те ще ви разкажат всякакви истории. Но също така ще ви кажат, че съществува известна връзка между въплътените осъзнати Майстори. Те не трябва нищо да казват. Те вече всичко знаят помежду си. Това не е камбанен звън или нещо подобно, просто мигновено знание от един към друг - само усмивка възниква на лицата им - това е знанието, "Да, ти също. Зная."

Нека сега да вдишаме дълбоко в позволението.

Тази година това е най - важното. Всъщност това е единственото, което можете да направите.

(пауза)

В действителност вече нямате избор. Вече нищо не може да се направи, за да помогнете за своята Реализация. Сега въпросът е в това как искате да я преживеете.

Това е. Как искате да преживеете това?

(пауза)

Сега не можете да кажете седмица или година ще отнеме, дори не можете да кажете, "Не зная." Не можете.

Не можете да кажете, "Не съм сигурен наистина ли го искам, кога го искам и как." Всичко това няма значение.

Чистия Кристален Пламък ще ви преведе през остатъка от пътя.

Вие направихте много, за да се доберете до тук. Много направихте, но Чистия Кристален Пламък ще свърши останалото. Сега ще му се наложи да направи всичко, защото човекът просто не е способен на това.

Нека вдишаме дълбоко.

(пауза)

Имагинерните дискове на гъсеницата всъщност не са вътре, не са, във физическия научен смисъл. Те не се появяват преди да са настъпили последните етапи в развитието на личинката в пашкула. Нима не е удивително?

Същото е и с Чистия Кристален Пламък. Той се появява само сега.

Нека дълбоко вдишаме тази година на позволението, когато много от вас ще стигнат до своята Реализация.

Нека вдишаме дълбоко и да признаем цялата работа, която свърши човека, а сега можете да вдишате дълбоко. По - нататък с работата ще се заеме Кристалния Пламък.

С това, скъпи мои приятели, Аз Съм Адамус от Суверенните Владения и всичко е наред в цялото творение.

Благодаря (аплодисменти в залата).