МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Разкриване“

ШОУД 8 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 6 април 2019 година

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм Адамус от Суверенните Владения.

Гледате ме така, сякаш никога не сте ме виждали (лек смях). Може би има нещо малко по – различно.

Ах! Отначало - време за обновление. Калдре си мислеше, че се опитвам да започна друг разговор (лек смях). Всъщност не. Просто съм развълнуван от днешното посещение, тъй като имаме много работа, за много трябва да поговорим.

Това ще бъде многослоен ченълинг, което означава, че се случва по много от всичко. Не само произнасяйки думите, но в това послание се случват много неща. Може да ви се прииска да го прослушате отново и отново няколко пъти. В момента правим по много от всичко. Един вид смесваме всичко.

Понякога човешкият ум ще казва, "Накъде дявол да го вземе клони Адамус? За какво говори той? Защо не говори по темата?". Защото аз вече няма да говоря по темата. Всичко това е - "И."

Нека вдишаме дълбоко.

Второто - преди малко гледахте анонсът към филма "Времето на Шестото слънце" и в този филм наистина присъства Тобиас. Там е неговата история, но не само. Виждате ли, той направи нещо хитро. Всъщност той вложи там своята жизнена енергия. Да. И у Калдре се появиха тези -  как ги наричате - забавните неща по кожата (някой казва, "тръпки").

Когато се записваше този ченълинг на Тобиас, о, това беше нещо много повече, това което се случваше в този момент, не беше планирано и не се подготвяше. Беше просто молба от продуцента - да бъде изложено посланието и Калдре никога не се замисли много за него. То беше просто послание. Е, то стана потокът на реката носеща този филм, пренасяща енергията на този филм, но също така и неговата жизнена енергия. Така че това не са просто думи, това наистина е Жива Енергия. Това е наистина блестящо от негова страна. Един вид той наистина се върна. Той присъства във филма, жив и здрав, общува с всички, които се пробуждат, поглежда в очите им, докато те гледат филма и ги пита, "Готови ли сте? Готови ли сте за това?". Същото попита и всеки от вас, "Готови ли сте за това, което предстои?". И после той и много други ще станат проводници и вие също ще бъдете с тях.

Обърнете внимание през какво преминахте за тези години. Не само за десет години, но за многото животи. Вижте през какво преминахте, подготвяйки пътя за много други. И всичко ще бъде толкова различно от това, което са преживели настоящите Възнесени Майстори по време на своето пробуждане и достигането до Реализация. Те го направиха съвсем самостоятелно. Те правеха всичко без партньорството и приятелството от страна на другите. Те правеха всичко с много сложна борба. Но сега всичко е готово за да се премине на следващото ниво, когато едновременно се пробуждат множество хора.

И разбира се, вашето пътешествие, целия ви път към Реализацията - той е много личен. Ние не го правим, като група Кумбая. Няма никакви формули. Не съществува книга, която да подреди всичко в определен ред. Не съществува, защото всичко е индивидуално. Въпреки че съществуват енергии, които могат да бъдат до вас, които могат да покрият всички, които навлизат в пробуждането.

Затова заедно с Тобиас, стоящ на преден план се намирате вие, вашите енергии, вашите жизнени енергии, вплетени в този филм. Аз наистина моля всички вас да го изгледате, защото това така да се каже активира, обединява вашите енергии, вашата жизнена енергия с енергията на Тобиас дълбоко във филма, за да може всички, които го гледат, които преживяват своето пробуждане, да го усетят. Те не са сами. Има и други, които са преминали по този път.

Разбира се, това е труден и изморителен път, защото всичко се обръща наопаки за един ден. Но когато те разберат, че другите са преминали през това и са се справили, това ще промени света.

И така, навлизайки в своята Реализация, навлизайки в този последен, най - последния етап - тоест всичко вече се е случило, сега просто го осъзнавате - моля ви, отпечатайте вашата енергия в този и в други филми, които ще бъдат заснети.

Още нещо за което аз безусловно исках днес да спомена - това е екипа на "Грубото пробуждане", вашето пробуждане, вашето грубо пробуждане. Същото, но на малко по - различно ниво. Вашата енергия е насочена натам. Помните ли, аз казах, че ще бъдете учители? Това не означава, че задължително ще ви се наложи да стоите в клас. Това може да бъде филм. Това може да бъде книга, която ще напишете. Това може да бъде каквото и да било. Всичко това се появява точно сега. Мечтата на Атлантида вече е тук.

И аз зная - о, аз зная - колко сте изморени. Зная, понякога се появяват тези съмнения, липса на надежда, липса на страст и всичко останало. Но когато преминете през това, ще пеете радостно разбирайки, че, "Това не беше чак толкова зле!". (смях) "Не беше много лесно, но никога няма да го повторя! Никога няма да се реша да го повторя."

Говорейки за грубото, разбирам от отдела по жалбите на Клуба на Възнесените Майстори, (Адамус се смее) че това е бил тежък месец за вас, този последният месец (някой казва, "О, да"). Не, наистина тежък ли беше? Защо така смятате? Защо го смятате за тежък. Нямате нужда от микрофон, просто се провиквайте. Защо смятате, че е бил тежък? (публиката се провиква, "Аспекти!") Месецът на аспектите. Да. И знаете ли - ще поговорим днес за това - има един голям аспект, който... (публиката казва, "О-о-о!") Един много голям. Дори не зная дали знаете, че това е аспект. Днес ще поговорим за това. Този беше месецът на аспектите, защото това беше техния последен зов. Но има един много голям  аспект. Между другото, той беше по средата на стаята, точно в средата. Той през цялото време беше тук. Той беше толкова очевиден, толкова голям и познат, че вие може би дори не го разпознавахте. Днес ще поговорим за това.

Разбира се, тежък месец, но {а} вие помолихте за това, {б} вие си го заслужихте (смях). Истина е! (Адамус  се смее) Някои онлайн ми правят така (показва среден пръст) към екрана (смях). Не знам какво означава това. Не, истина е. Вие помолихте за това и днес ще говорим как го направихте. Тоест вие не помолихте, като седнете зад бюрото с лист хартия, пишейки, "Направи този месец наистина тежък", но вие направихте нещо по - различно, което направи този месец тежък. И вие го заслужихте. Наистина го заслужихте, (Адамус  се смее), защото това беше като голяма чистка, голяма - Калдре ми показва картина - той казва, "Прочистване на канализацията", да - върви по тръбите и ги прочисти.

Така че вие го заслужихте! Заслужихте това да се отървете от тези мръсотии, боклуци, мазнини, наноси и сажди, които се бяха полепили по тръбите. Отдавна вече се опитвате да се избавите от това и ще ви кажа, че не можете да го направите сами. Ще поговорим за това днес.

Но преди да продължим напред, нека вдишаме дълбоко. Толкова съм щастлив да бъда тук. Толкова съм щастлив.

Имаше момент в който си мислех, че ще бъдат само - веднъж си казах - пет човека, които ще го направят, пет Шамбра и малко преувеличих. Мислех си, че ще бъдат осем (смях). Но аз съм толкова щастлив. Искам да ви кажа, че имаме хиляди, хиляди и хиляди такива хора по целия свят, Калдре ми напомня, че той току - що е написал статия за това. Реализацията е даденост. Това е даденост. Това не е въпрос. Някои от вас продължават да се питат, но аз ви напомням. Това е даденост. Нищо не трябва да правите. Въпросът е в това –сега, когато оставате в това тяло на планетата, как ще се справяте с енергията? Ето това е въпросът.

Мъдростта на Шамбра

Преди да продължим напред, нека да послушаме малко Мъдростта на Шамбра. Обичам да слушам вашата мъдрост. Да. И така, Линда с микрофона. Днес имам два въпроса.

Преди всичко миналия месец ние говорихме за достойнството и това докосна силно много от вас. Какво стана с достойнство, достойнството на душата, вашето достойнство като ангелско същество? Дори когато казвам, че вие знаете че преди са ви наричали лидери на вашето духовно ангелско семейство. В това семейство вие бяхте велики лидери. Ти и ти, и ти, и ти - о, няма да ни стигне времето, за да преброим всички - всички вие; всички вие бяхте - за това няма точна човешка дума - бяхте лидери в своите духовни семейства. Дойдохте на това място, на Земята, за да се учите на много, но дойдохте тук и къде е сега достойнство. Вие си казвате - разказвам ви това, а вие си казвате, "Аха. Навярно тук грешиш. Не, не. Кой, аз? Стотици хиляди ангелски същества, гледат мен?!" Ами да, вас. Вас. Гледат теб и теб. Вие бяхте лидери. Но къде е сега достойнство? Къде е достойнството? Задавахте ли си този въпрос след миналата ни среща? Не искам да се заяждам с вас и точно това и правя! (смях) Какво стана с достойнството?

~Въпрос 1

И така, първия въпрос днес е следния: какво е най – голямата загуба на достойнство? Какво в човешката ви личност бихте нарекли най - голямата загуба на достойнство? В коя област? Най – голямата загуба на достойнство. Линда – о, ето те и теб. Най – голямата загуба на достойнството.

ДЕЙВИД: Недостига … недоверието, съмнението в себе си.

АДАМУС: В какво се изразява това в живота ти, в джоба ти?

ДЕЙВИД: Не, в корема.

АДАМУС: В корема. Добре. Добър отговор. Недостиг на достойнство. Тоест, Боже! Кой уважаващ себе си ангел би създал червата, прикрепени към задника, който прави всевъзможни … Тоест, това е просто, "Моля?!" Да, загуба на достойнството.

ДЕЙВИД: Несъмнено.

АДАМУС: Несъмнено. И ти се опитваш да съхраниш малко гордост. Опитваш се да се усмихнеш. Опитваш се наистина да се обединиш с Аз Съм и си мислиш, "Да, но корема ми вече се бунтува и Бог знае какво още предстои."

ДЕЙВИД: Точно.

АДАМУС: Да, загубата на достойнството. Да. Това засегна ли те. Усещаш ли го?

ДЕЙВИД: Да, засегна ме.

АДАМУС: О, засегна те. Добре.

ДЕЙВИД: Несъмнено.

АДАМУС: Несъмнено.

ДЕЙВИД: И всъщност приключи с това, че реших да отида в болница и да направя "прочистване на канализацията."

АДАМУС: О! (Адамус се смее)

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Интересно.

ДЕЙВИД: И това беше мой осъзнат избор.

АДАМУС: И ти лежиш на масата и си казваш, "Къде е достойнството?", олигавен в слюнки.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Или правейки още нещо…

ДЕЙВИД: Още нещо.

АДАМУС: Още нещо. Да, да, да.

ДЕЙВИД: Така че, това беше …

АДАМУС: Да, всъщност това си е семейно шоу.

ДЕЙВИД: Разбирам (някои се смеят).

АДАМУС: И тогава как можеш да си представиш, че ти си ангелско същество, а това тяло дори не е твое, как можеш? Да. Хубаво, добре. Добро начало. Загубата на достойнството. В какво се изразява тя? В кои области от вашия живот? Загубата на достойнството.

О, ти току - що благодари на Линда за микрофона. Колко мило.

КЛАУДИЯ: Да. Благодаря. В сърцето.

АДАМУС: В сърцето. Какво ти е на сърцето?

КЛАУДИЯ: Преди много време реших да напусна мъжа си и ми се наложи да напусна страната, за да поработя усърдно върху възстановяването на загубеното си достойнство.

АДАМУС: Да. Да. И как се отрази това на сърцето ти?

КЛАУДИЯ: То се стегна.

АДАМУС: Сърцето ти беше затворено физически?

КЛАУДИЯ: За щастие не.

АДАМУС: О, добре.

КЛАУДИЯ: Въпреки, че имаше много безпокойство.

АДАМУС: Много безпокойство. И, знаеш ли, когато мислиш за това, буквално, сърцето, знаеш –  то бууум, бууум, изпомпва кръв – ти зависиш от това, което може да откаже във всеки момент. Ти зависиш от това. Ти – си ангел. Защо трябва да разчиташ на своето сърце, което може внезапно да направи –о-о-о! – ето така. Не, то няма да го направи.

КЛАУДИЯ: Не. Не!

АДАМУС: Не, не, не, не. Не. Но, знаете ли, забавното е, че аз казах това и ти веднага си помисли, "Не, не, не. Няма да позволя това да се случи." Ти премисляш как да преминеш през това. Мислите тук изобщо няма да ти помогнат. Сърцето не отговаря за ума. Не.

КЛАУДИЯ: Добре.

АДАМУС: Да. Добре, благодаря. И така, имаме червата и сърцето. Какво още? Загубата на достойнството.

АНДИ: Работата!

АДАМУС: Работата, да!

АНДИ: Трябва да печеля, за да живея …

АДАМУС: Защо?

АНДИ: За да получавам пари, за да си изплатя ипотеката и данъците. Това е пълен отврат.

АДАМУС: Пълен отврат (лек смях). Имаш ли работа?

АНДИ: Да.

АДАМУС: Да. Добре ли ти плащат?

АНДИ: Е, аз работя за себе си.

АДАМУС: О, добре (смях).

АНДИ: Да, всъщност си плащам доста добре!

АДАМУС: Плащаш си доста добре …

АНДИ: Да.

АДАМУС: Харесва ли ти това, което правиш?

АНДИ: Знаеш ли, по – рано ми харесваше. Занимавам се с това от 34 години, но тази година смятам да се пенсионирам. Стига ми толкова.

АДАМУС: Да. Какво мислиш да правиш, когато се пенсионираш?

АНДИ: Мисля да си взема разрешително за риболов (лек смях).

АДАМУС: Това е важно. То също беше в началото на списъка ми (още смях). Да. Да.

АНДИ: Аз просто искам …

АДАМУС: Да. Въпреки че, не се престаравай (смях). Тоест не прекалявай! Има и крайности. Готвиш се да си купиш разрешително за риболов. Ще ловиш ли риба?

АНДИ: Опитвам се да прекарвам повече време на чист въздух.

АДАМУС: На чист въздух.

АНДИ: Да.

АДАМУС: Добре. Добре. Да, загубата на достойнството. Работиш за себе си, в това има определено достойнство. На теория можеш да заработиш толкова пари, колкото пожелаеш.

АНДИ: Да.

АДАМУС: Да. Какво работиш?

АНДИ: Електроника. Проектирам прототипи за електронни устройства.

АДАМУС: О, да. Да. Добре. Имаш ли страст към това?

АНДИ: Имах.

АДАМУС: Да. Какво стана?

АНДИ: Губя я.

АДАМУС: Защо?

АНДИ: Започвам да прегарям.

АДАМУС: Да. Какво те привлече първоначално, когато започваше да се занимаваш с това?

АНДИ: Неизвестността.

АДАМУС: Неизвестността.

АНДИ: Защото гледаш жицата и си мислиш, "Как сигнала може да премине от там?"

АДАМУС: О, аз си го мисля всяка нощ, да! (смях) Да. "Как става това?! О!" Знаеш ли какво си казвам после? "Не ми пука! Това се случва. Ето кое е от значение." Това те е привлякло. Това доста се е харесало на ума. Това занимаваше ума. И така, ще обобщя като кажа, че загубата на достойнството вече е в това как работи ума и в нуждата да го занимаваш с нещо.

АНДИ: В нуждата да го занимаваш …

АДАМУС: Не, наистина, ума действително – не искам да подсказвам отговори – но той е унизителен с това как всичко разбира, трябва да каже, "Добре, електроните се движат през проводника с определена скорост." Това няма значение, защото ти знаеш какво е всичко това. Това е – енергиен поток!

АНДИ: Енергия!

АДАМУС: И това е. Това е. Може би ще ви се прииска да разберете как става това, но грешката е  – за инженера, в разбирането как електричеството се придвижва по проводниците и тям подобни – това е само един от 8000 варианти от това, което наистина става. Но вие сте зациклили на това и казвате, "О, това е точна наука за това как работи всичко." Не, това не е така. Това е един от многото, много, много варианти. Ума казва, "О, сега разбирам как работи това и затова рано или късно ще разбера как е устроена реалността." Не, всъщност, не.

АНДИ: Да, забелязал съм го.

АДАМУС: Да, така че ходи на риба (още смях).

АНДИ: Да.

АДАМУС: Господи. Добре. Благодаря. Още няколко. Най – голямата област на отсъствие на достойнство у човека. Недостиг на достойнство.

ЕЛИЗАБЕТ: Здравей.

АДАМУС: Здрасти.

ЕЛИЗАБЕТ: Наскоро си мислех за това, което каза ти – че Аз Съм ни прощава.

АДАМУС: Да. Да.

ЕЛИЗАБЕТ: Това, че ние не можем да си простим.

АДАМУС: Не, не. Не можете.

ЕЛИЗАБЕТ: Въпреки че сме работили над това…

АДАМУС: Искам да те прекъсна тук, ако нямаш против.

ЕЛИЗАБЕТ: Да, сър. Разбира се.

АДАМУС: Трябва да изрежа и подчертая това и много от вас ще пожелаят да поспорят с мен. И аз ще спечеля, защото съм минавал през това. Първо, човекът си казва, "Няма какво да прощавам" (Адамус изсумтява). Вие просто не сте го осъзнали! Второ, човекът си казва, "Аз си прощавам." Не можете. Вие не можете. Много се опитаха. Много, много се опитаха да го направят. На края ще се окажете в много тъмна задънена улица, защото човекът не вярва в това. Искам да ви кажа, че точно тук не ви достига достойнство; нима си вярвате, че наистина ще си простите? Не, няма да си повярвате. И най – лошото е, че вие дори не знаете, че трябва да си прощавате.

ЕЛИЗАБЕТ: Точно.

АДАМУС: Има няколко важни момента. Аз те прекъснах. Продължавай.

ЕЛИЗАБЕТ: Не, това беше наистина важно. Стигнах до определен момент, след като прекарах години преглеждайки и определяйки това, което трябва да си простя: за А, за Б, за В.

АДАМУС: Няма да можеш.

ЕЛИЗАБЕТ: Не мога да го направя, разбрах го, защото аз помолих  (те се смеят) – помолих Аз Съм да ми прости.

АДАМУС: Да.

ЕЛИЗАБЕТ: И това е интересно, тъй като не бях конкретна. Понякога не зная, но у мен възникват тези усещания, появяват се тези аспекти, усещам, че съм по – нищожна от всичко, което съм. Само така мога да го опиша.

АДАМУС: Да, да, да.

ЕЛИЗАБЕТ: Минава този момент и аз си мисля, "За Бога! Ти не си толкова дребна."

АДАМУС: Вярно е.

ЕЛИЗАБЕТ: "Върни се. Изпълни себе си със самата себе си."

АДАМУС: Да.

ЕЛИЗАБЕТ: Познато ли ти е?

АДАМУС: Знаеш ли, харесват ми тези вътрешни битки със самия себе си.

ЕЛИЗАБЕТ: Да! Да!

АДАМУС: О! Ти ще разбереш колко време си изгубила напразно в борба и никога няма да спечелиш. Никога. И още искам да те поправя за това, което каза, че Аз Съм не трябва да ти прощава за нищо.

ЕЛИЗАБЕТ: Добре.

АДАМУС: На него му е все едно. Ти си тук като преживяващата опит част от себе си. Това не го вълнува! На него му е все едно. Можеш да правиш каквото си поискаш.

ЕЛИЗАБЕТ: Но ти каза …

АДАМУС: Не, не съм казвал …

ЕЛИЗАБЕТ: Добре (смях). Ти беше ли там? (към съседа си)

АДАМУС: О, не, не съм го казвал!

ЕЛИЗАБЕТ: Ти спомняш ли си?

АДАМУС: О, не. О, не. О, не. Аз съм много внимателен в думите с Шамбра. Шамбра имат забавния навик всичко да изопачават.

ЕЛИЗАБЕТ: Не, аз си мислех, че това беше много по християнски, но се опитвах … (те се смеят) Не, трябва да помолим нещо външно да ни прости. Тоест моето Аз Съм – мисля си за Аз Съм, за Майсторското Аз. Аз …

АДАМУС: Искам да помоля за нещо в кухнята.

ЕЛИЗАБЕТ: Моля те, помогни ми.

АДАМУС: Можете ли да донесете от кухнята някакъв поднос?

ЕЛИЗАБЕТ: За вино.

АДАМУС: Например, поднос за храна.

ЕЛИЗАБЕТ: О.

 АДАМУС: Искам да покажа нещо.

ЕЛИЗАБЕТ: О, наистина ли?

АДАМУС: Да, да. Да. И така, че да можеш да сложиш на него някакви лакомства.

ЕЛИЗАБЕТ: Не трябва да си прощавам.

АДАМУС: Не, не трябва.

ЕЛИЗАБЕТ: Това е невъзможно.

АДАМУС: Не, не трябва.

ЕЛИЗАБЕТ: Затова …

АДАМУС: Можеш да се престориш. Може да поиграеш на тази игра. Можеш да се преструваш, че си прощаваш. Нищо няма да стане. И някои от вас казват, "Аз си прощавам." Успех. Ще се озовете в собствената си пропаст, в собствената си дупка. Няма да можете да излезете от там. Просто няма да можете.

ЕЛИЗАБЕТ: Затова става интеграция на аспектите. Това ли е твоето решение? Аз се опит … (той гримасничи) ти го каза, Адамус! Аз слушах! (смях) Соча го с пръст! Подигравам му се!

АДАМУС: Знаеш ли, в днешно време, в този век, прекрасното е, че всичко се записва (още смях). И може да се каже, "Адамус ти каза…", и аз ще ти отговоря, "Грешиш, всичко е записано." Никога не съм казвал такова нещо. Преди да се изкажа, ще изчакам подноса. Днес всичко е толкова бавно. Може би те там … (Адамус се прави, че пие алкохол) нещо празнуват (лек смях). Колко време е нужно за да донесете поднос на Възнесен Майстор?

ЕЛИЗАБЕТ: Не зная.

АДАМУС: Да (Адамус се подсмихва, Линда претичва в зала с поднос и някой казва, "Ой, ой"). Най – накрая. Най – накрая. И така до къде бяхме стигнали?

ЕЛИЗАБЕТ: Ти каза, че Аз Съм ти прощава. Няма за какво да прощава.

АДАМУС: Искам да се върнем към достойнството, към загубата на достойнство.

ЕЛИЗАБЕТ: Точно там е загубата на моето достойнство. В края на деня се чувствам толкова малка и недостойна, не се уважавам.

АДАМУС: Точно. Точно.

ЕЛИЗАБЕТ: И затова … (Линда влиза с подноса с малки бонбончета във формата на пиленца и го подава на Адамус) О, прекрасно! (някои се смеят)

АДАМУС: Моля.

ТЕД: Пепс! (Peeps са бонбони, които се продават в САЩ и Канада и са оформени в пилета, зайчета и други животни. Направени са от захар, царевичен сироп, желатин, различни хранителни багрила и щипка сол)

ЕЛИЗАБЕТ: Пепс! Пепс! Пепс! (аплодисменти)

АДАМУС: Тук трябва за малко да спра. Отдавна не съм бил на планетата (още смях и някой казва, "Нищо не си пропуснал"). И аз много обичам овесена каша с мед и орехи. Това е храната на Възнесения Майстор. А каква е тази глупост? (смях)

ЕЛИЗАБЕТ: Това са пиленца.

АДАМУС: Помолих за лакомство.

ЕЛИЗАБЕТ: Това е лакомство –  пепс.

АДАМУС: Те, сигурно не са ме разбрали. Аз не казах пиленца, а казах лакомство. Това … това като цяло … добре.

ТЕД: Линда ги харесва.

АДАМУС: Усети енергията им (още смях). Това като цяло е пеноподобна захар.

ЕЛИЗАБЕТ: Аха.

АДАМУС: Да, да. Ядеш ли такова нещо?

ЕЛИЗАБЕТ: Не.

АДАМУС: Някой яде ли?

ЕЛИЗАБЕТ: Линда ги харесва.

АДАМУС: Добре. Нека просто се престорим, че това е нещо хубаво.

ЕЛИЗАБЕТ: Добре.

АДАМУС: (Едит подава на Адамус малко шоколадово кексче) О, ти от чантата си ли го извади? Искаше да си го откраднеш ли? (смях) За Бога! Тя идва тук за да се запаси с храна. Не е чудно, че някои от вас останаха гладни. Едит краде храна. Какво още имаш там, в чантата си? (още смях) Там има парче пица!

ЕДИТ: Позволявам си най - доброто. Това е Аления Кръг.

АДАМУС: Добре. Да. Добре. Сега театралната част. Добре. И така, ти си седиш вкъщи, опитвайки да се убедиш, "Аз си прощавам."

ЕЛИЗАБЕТ: Не, може би на работа или в някаква сцена …

АДАМУС: Зад волана или…

ЕЛИЗАБЕТ: … където трябва да бъда …

АДАМУС: Точно, точно.

ЕЛИЗАБЕТ: … цялостна и не се проявявам в най – добрата си светлина.

АДАМУС: Вярно е. И после нищо не излиза и в главата ти всичко е каша и започва месеца на Аспектологията, точно както сега.

ЕЛИЗАБЕТ: Да.

АДАМУС: И, "Къде греша?" и тям подобни. После си казваш, "О! Ето го. Ето го! Разбирам, как Адамус каза …" – напълно погрешно цитираш Адамус – "… че вашето Аз Съм ви прощава." Никога не съм казвал такова нещо. Аз казах, "Можете ли да приемете прошката…"

ЕЛИЗАБЕТ: Прошката на Аз Съм.

АДАМУС: "… която Аз Съм вече има." Аз Съм …

ЕЛИЗАБЕТ: Вярно е. Знам го от дракона от курса "Прагът."

АДАМУС: Да, да, да. Но ти, не … да.

ЕЛИЗАБЕТ: Аз просто го казах погрешно, да?

АДАМУС: Ти просто го каза грешно. Но тук… (смях) Боже, какъв характер имаш днес! (още смях) Ах ти! Така си е. Като стана дума за лошите аспекти! (смях) Ах ти. Така е.

ЕЛИЗАБЕТ: Не, но всъщност това беше в Прагът. По начина по който го каза, аз разбрах, че вече ми е простено (Адамус и поднася подноса). Трябва ли да взема нещо, което не искам много? (още смях) О!

АДАМУС: Добре. Трябва да добавите това във видеото, което записвате за Санта Фе. Добре. Добре. Отлично. Играй с мен.

ЕЛИЗАБЕТ: Приемам прошката.

АДАМУС: Играй с мен.

ЕЛИЗАБЕТ: Вече е простено.

АДАМУС: Аз – това е Аз Съм.

ЕЛИЗАБЕТ: Добре.

АДАМУС: Аз просто си седя от моята страна на Аз Съм. Аз просто си стоя там (смях) и просто … (прави се, че се рее на облак) Ох!

ЛИНДА: Това е малко зловещо! Това е леко зловещо! (още смях)

АДАМУС: Изведнъж чувам сигнала за тревога и си мисля, "Ох, мамка му! Отново този човек. По дяволите! Това никога няма да свърши." Добре. Взимам подноса. Поставям всичко отгоре. Какво още имаме тук? О, ето. Шоколадово блокче и изкуствено цвете. Просто слагам всичко на подноса. Отлично.

ЕЛИЗАБЕТ: Добре. Ще приема цветето.

АДАМУС: Още веднъж (смях, Адамус въздиша и отново и предлага подноса).

ЕЛИЗАБЕТ: Приемам прошката. Тя е прекрасна (подушва цветето). Благодаря.

АДАМУС: Изкуствено цвете (Адамус се смее). Това е! Това е.

ЕЛИЗАБЕТ: Наистина ли. Грешно ли го казах.

АДАМУС: Точно. Каза го грешно.

ЕЛИЗАБЕТ: Не, но аз чух това на Прагът. Може би съм забравила.

АДАМУС: Може би, да.

ЕЛИЗАБЕТ: Може би.

АДАМУС: Нима това не е смешно? И колко пъти съм ти казвал, че ще забравиш?

ЕЛИЗАБЕТ: Казвал си го няколко пъти.

АДАМУС: И колко пъти съм казвал, че ще изопачаваш всичко и ще го преиначаваш и всеки път ще измисляш нещо … но искам, всички да запомните това. Добре (Адамус се отдалечава и отново и предлага подноса).

ЛИНДА: Зловещо!

ЕЛИЗАБЕТ: Благодаря. О, добре! Пиле (Адамус се смее). Това е голямо пиле.

АДАМУС: Добре. И какво олицетворява това пиле?

ЕЛИЗАБЕТ: То олицетворява Аз Съм, който вече ми е простил за всяко шибано нещо, което някога съм направила в моята история.

АДАМУС: Точно.

ЕЛИЗАБЕТ: Еони животи. Не помня всичко това.

АДАМУС: И работата е в това, че Аз Съм нямам нищо за прощаване, защото той дори не познава тази дума.

ЕЛИЗАБЕТ: То вече е – правилно.

АДАМУС: Но приемайки …

ЕЛИЗАБЕТ: Приемам.

АДАМУС: … чистотата …

ЕЛИЗАБЕТ: Дай ми ето това.

АДАМУС: … кристалност … приемайки … (Елизабет взима лакомство и го подава на Тед) Не и давай!!

ТЕД: О! (тя го връща обратно на подноса; смях)

АДАМУС: Тя не е готова! Господи! Ох. Виждаш ли, първото което се опитваш да направиш – да предадеш всичко на някой друг (още смях). Не, това е за теб.

ЕЛИЗАБЕТ: О, благодаря (тя взима подноса).

АДАМУС: И това е приемане на прошката, а после е осъзнаването,  "Аз никога не съм правила нищо лошо." Но ти не можеш да си го кажеш сама на себе си. Ти можеш да приемеш дара, не от Бог, не от Сен Жермен, не от някакво друго същество.

ЕЛИЗАБЕТ: Точно.

АДАМУС: Само от своето Аз Съм.

ЕЛИЗАБЕТ: Разбрах.

АДАМУС: И не приемай никакви заместители.

ЕЛИЗАБЕТ: Това е моето Аз Съм.

АДАМУС: Да. Да, това е твоето Аз Съм. И когато ти … върни ми това обратно (взима подноса).

ЕЛИЗАБЕТ: Благодаря (Адамус се смее).

АДАМУС: Когато се чувстваш непристоен и недостоен, ще си намираш всевъзможни извинения за да нарушиш онова, за което говорих преди малко, защото не се чувстваш достойна. Но когато най – накрая кажеш, "Приемам прошката от Аз Съм, от всичко което Съм. Аз приемам."

ЕЛИЗАБЕТ: Да.

АДАМУС: И прочистваш и очистваш всичко (Адамус отново подава подноса).

ЕЛИЗАБЕТ: Аз приемам.

АДАМУС: Аз държа подноса. Не, ти приемаш лакомствата, аз държа подноса (смях). Това е моя поднос. Това е моя поднос. Ти приемаш лакомствата. Да. Не ги давай на никого. Да (тя взима всичко от подноса). И най – накрая тя приема. Да.

ЕЛИЗАБЕТ: О, аз знаех всичко това.

АДАМУС: Нима това не е приятно?

ЕЛИЗАБЕТ: Благодаря …

АДАМУС: Да.

ЕЛИЗАБЕТ:… много.

АДАМУС: Благодаря.

ЕЛИЗАБЕТ: Ела да вземеш това (към Линда за микрофона).

АДАМУС: И благодаря за подноса (публиката аплодира). Благодаря, че игра с мен.

Да, знаете ли, много искам да се върна към главната мисъл. Драконът е тук. Той е тук и никъде няма да отиде. Той няма да си тръгне и вие ще се опитате да забравите за него. Вие както обикновено ще се опитате да изопачите всичко, което казвам, а после ще ви перна няколко пъти по носа и ще ви кажа, "Аз никога не съм казвал такова нещо." Казал съм, "Приемете прошката от Аз Съм." Но този, който се чувства недостоен, този, който се чувства мръсен, нищожен, неготов, дребен, той ще си намери всевъзможни мислени оправдания, за да не я приеме. Много е просто, те всичко ще изопачат и ще кажат, "О, трябва да се изпов… Адамус ми каза да отида на изповед днес." Да. Нима не звучи смешно? Те ще кажат какво ли не. И ще опитвате хиляди пъти, "Аз приемам прошката", - а после ще се чудите, "Къде греша? Защо нищо не се променя?". Защото всеки път драконът остава на своето място, казвайки ти, "Трябва да се отървеш от боклука."

И после в един прекрасен ден по време на 1842 – я опит, може би милионния, няма значение, вие най – накрая разбирате, "Приемам дара на прошката. Сега съм достоен и правейки това, осъзнавам, че Аз Съм това Което Съм. Няма никакво осъждане. Не съществува нито светлина, нито тъмнина. Няма завръщане обратно към никакъв неизвестен Бог. Аз Съм това Което Съм. Няма нищо, от което да се срамувам. Изобщо нищо." Ето така. Добре.

О! Нека вдишаме дълбоко.Толкова е просто. Знаете ли, това наистина е последната крачка по пътя към Реализацията.

И така, малко се отклонихме, но това беше прекрасно разсейване. Още един или двама. Кое в живота на човека е липса на достойнство? По – добре ли се чувстваш?

ЕЛИЗАБЕТ: О, да.

АДАМУС: Да. Изяде ли ги?

ЕЛИЗАБЕТ: Ще ги запазя за Краш.

АДАМУС: Не, не, не! Това не е за него. Не му давай нито едно.

ЕЛИЗАБЕТ: (обръща се към Краш) Не са за теб.

АДАМУС: Не позволявай на никого да ти ги вземе. Не, те са си твои.

ЕЛИЗАБЕТ: Пазя ги за теб.

АДАМУС: Добре. И с никого не споделяй тези шоколадчета, защото има тенденция, "О! Вижте какво намерих, всички имат нужда от него." Не, това е само за теб. Честно казано, ако някой си гризне от тях, ще бъде същото, като със забранения плод. То ще го убие. Да (публиката възкликва, "О-о-о!") На едно или друго ниво. Тоест, възможно е, но не физически. Но аз исках да кажа, че ще убие нещо в тях. Не, то не е за тях и вие не трябва да им го отдавате и сега искам да предскажа нещо. Някои от вас – всъщност много от вас – ще се опитат да го направят. Ще се опитате да простите на другите. Ще се опитате да ги научите на прошка в някакъв неуместен вид. Ще се опитате да бъдете всеопрощаващ гуру и нищо няма да излезе от това. Ще се отрази зле на вас и на този, с когото работите.

Това е много лично. "Приемам прошката от своето Аз Съм." И, да, звучи философски и ще кажете, "Първо, няма за какво да се прощава." Не, това е просто философска мисъл. Само че, когато приемете това в своята същност и го усетите, всичко ще се въплъти в живота ви.

И така, малка подсказка, кратко съобщение, което се отнася към моя разказ за това как Тобиас вливаше жизнената си енергия. Знаете ли какво? Точно към това се движим, към Живата Енергия. Ще осъзнаете, че не сте имали много Жизнена Енергия. Имали сте енергия, но аз говоря за Жизнената Енергия на вашето съзнание и в определен момент всичко това се обединява в масия и във всичко останало. Но точно натам се движим – към Живата Енергия. Ще разберете, че не сте живели пълноценно. Просто сте оцелявали и ние ще преодолеем това. Това е добре.

Добре. Приключихме с този въпрос. Имам друг въпрос. Въпроса е хубав, затова, Линда избирай по – добре.

~Въпрос 2

И така, какво кара някой, който е тръгнал по духовния път, внезапно да спре, да се върне назад, да излезе от пътя, да се предаде? Какво го кара да се откаже от своето пътешествие? Ще го кажа така: вие никога няма да можете да се върнете назад. Ще можете за известно време да се криете, ще можете да се преструвате, но никога няма да можете да забравите това, което сте научили.

Защо е така, ако се замислите, имахме много Шамбра, които отпаднаха през годините? Множество и това изобщо не ме безпокои. Това разчисти пътя за всички останали. Извинете, получих още средни пръсти от екрана. Не, това е уместно. И аз чувам всички оправдания,  "Не харесвам Адамус, защото е безпардонен." И още как! (някой се смее). Сега ли го разбрахте?! Тоест, наистина, защо не си тръгнахте преди пет години? Или както последния случай за който ми разказа Калдре. Някой бил написал, "Адамус е дошъл от тъмната страна, той ви разсейва." Да, дявол да го вземе! (още смях) Сега ли го разбрахте?! Разбира се, че съм дошъл от тъмнината и от светлината и нито едното нито другото не съществува. Искам да кажа, приятели, време е да пораснете! Мислех че вече сме отвъд рамките на тъмнината и светлината. Вие продължавате ли да играете на тази игра? Не, вие не играете, но някои преди играеха.

И така, да се върнем на въпроса. Какво кара някого да избере да се върне обратно, да избяга, да прекрати пътя си към Реализацията? Какво води до това? Доста Шамбра си тръгнаха през тези години и аз ги принудих да го направят. Знаете ли, това не е място за слабите духом. Не, това е сложно. Но е и весело, нали? Двама казаха, да. Още някой…? (още Шамбра казват, "да"). Хубаво. Добре.

Какво кара някого да се откаже? Линда с микрофона. О, това ще бъде добро. Да.

ДЖЕЙНИС: Съмненията.

АДАМУС: Съмненията. Да, да.

ДЖЕЙНИС: А човекът просто не е готов.

АДАМУС: Да, човекът не е готов.

ДЖЕЙНИС: Не е настроен сериозно.

АДАМУС: Добре. Какво е най – разпространеното им оправдание, когато си тръгват? И аз говоря не само за Аления Кръг, говоря за всички пътища.

ДЖЕЙНИС: Може би съмненията. Те просто не вярват в това.

АДАМУС: Но как се оправдават те?

ДЖЕЙНИС: (пауза) "Не вярвам в това."

АДАМУС: Да. Добре, да.

ДЖЕЙНИС: Не вярва.

АДАМУС: Вярно е. Просто, "Не чувствам връзка."

ДЖЕЙНИС: Да.

АДАМУС: Да, да.

ДЖЕЙНИС: Аха.

АДАМУС: Хубаво. Хубаво. Какво още? Това е наистина добър въпрос. Какво кара човека да се откаже? О! Линда е на лов. Ето на къде се е запътила. Добре.

АЛИ: О, изстрел!

АДАМУС: Такова вълнение има в тази част, когато микрофона …(смях) "Не аз!" Но ти имаш чудесен отговор. Аз вече го зная (Али прави пауза) Някъде там (лек смях).

АЛИ: Хм…

АДАМУС: Измисли нещо. Каквото и да е.

АЛИ: И, знаеш ли, ако аз се бях отказала, то моите мотиви за това щяха да бъдат, "Край, стига. Не искам да си причинявам повече болка."

АДАМУС: Да. Именно. Ще ти се наложи да изтърпиш много болка.

АЛИ: Да.

АДАМУС: Абсолютно вярно. И още, има съмнение, което идва и казва, "Почакай секунда. Ако всичко това наистина работеше, нямаше да има толкова много физическа болка." Но това, което аз ще отговоря е, "Пълни глупости." Това са много силни физически болки, много силни. При другите, които идват след вас няма да бъдат толкова силни, но на вас ще ви се иска да са (публиката казва, "О-о-о!"). Не, искам да кажа, че така ще оценят през какво са преминали. Но проблемите с тялото са безусловни.

АЛИ: И това не е защото … не е, че не вярвам във всичко това. Аз вярвам. Просто, колко ще продължи това?

АДАМУС: Вярно е.

АЛИ: Ще мога ли да търпя още дълго?

АДАМУС: Точно, вярно е. Това е труден въпрос. Ще издържи ли тялото? Ах.

АЛИ: Да. Да.

АДАМУС: Отлично. Добре. Още няколко. Ой, ой! (Адамус се смее)

ДЖОНАТАН: Знаех си.

АДАМУС: Когато най – малко го очакваш. Да. И така, какво кара хората да напуснат? Вие работите над този филм, за който … искам да помогна със своята енергия.

ДЖОНАТАН: Благодаря.

АДАМУС: Да. И, о, предстоят ни забавни неща.

ДЖОНАТАН: О-о-о!

АДАМУС: Да (някои се смеят). Или "О-о!" И така, какво кара човек да се откаже?

ДЖОНАТАН: (кратка пауза) Той просто не вярва, да, не вярва, че това е възможно. Затова просто се предаваш.

АДАМУС: Поредната приказка.

ДЖОНАТАН: Да. "Толкова дълго гоних този морков."

АДАМУС: Вярно е.

ДЖОНАТАН: Или, "Уморих се. Вече не мога да го правя", затова бих предпочел да се окажа в малкото си пашкулче и да се преструвам, че всичко това е нещо различно, вместо да изпитвам болка или да преживея още едно разочарование, "Мислех си, че всичко вече е тук, но не е така."

АДАМУС: Да. Интересен факт, 93,75% от напусналите, отидоха някъде другаде. Те отидоха в друга група. Намериха друг гуру. Отидоха някъде другаде. Разсеяха се. Те не си тръгнаха напълно, напуснаха Аления Кръг, но отидоха някъде другаде. А по - натам, знаете ли колко ще продължи това? Приблизително 2,5 години, а после ще отидат още някъде, а после някъде другаде. Те са търсачи и това е добре. Но ние тук убиваме търсачите, този аспект на търсач. Бум! Готово. Стига. Всичко това е илюзия така или иначе, така че всъщност ние никого не убиваме.

И така, всичко това са – съмнения и "наистина ли става всичко това" – и вместо да бъдат честни с това, което знаят, не с ученията или с нещо подобно, а да бъдат честни със самите себе си, те се насочват към поредното разсейване. Болшинството.

Някои заминават в гората в самота, образно казано, казвайки, "Стига ми толкова. Омръзна ми. Стига. До гуша ми дойде. Ще отида да работя във фабрика за часовници, ще подреждам зъбни колелца едно върху друго и това е всичко, което ми се прави. Ще се прибирам вкъщи и ще имам … " – как го наричате сега – "социална застраховка или нещо подобно" и това е. И всъщност тези хора ми харесват, защото те наистина са честни със себе си, казвайки, "Просто трябва един вид да наваксам, да оставя всичко да се уталожи и просто да се върна към себе си." Те ми харесват, защото когато те се завръщат са страхотни. Те са се върнали към истината. Изчистили са много неща.

Още няколко. Още няколко. Защо хората захвърлят всичко? Ти продължаваш да вървиш напред, пропиляваш целия си живот или няколко живота, а после – бум! – и захвърляш всичко. Да. Ти знаеше, че ще отговаряш.

ТЕС: О-о. (въздиша)

АДАМУС: Как се получава така … не мога да не ти задам един въпрос, ако не възразяваш. Как стана така, че вече не използваш интуитивните си способности?

(тя мълчи)

О, извинявай, ако е много лично (смях). Тя така ме погледна, "Ще те убия" (силен смях). Просто ми е любопитно. Имаш много добра интуиция, способност да усещаш. Как стана така, че вече не я използваш?

ТЕС: Знаеш ли, аз един вид също отидох в гората, но по малко по - различен начин.

АДАМУС: Разбирам.

ТЕС: Исках просто да се потопя навътре и да я използвам за себе си.

АДАМУС: Ясно.

ТЕС: Защото започнах да виждам животи в които винаги пазя нещо за другите или съм някакъв учител.

АДАМУС: Да. Да, да.

ТЕС: Но тогава ти сякаш танцуваш някакъв танц.

АДАМУС: Правилно, правилно.

ТЕС: И си помислих, "Заради експеримента – какво би било да давам енергия само на себе си?"

АДАМУС: Добре. Отлично. Това ми харесва. Ще я използваш – имаш много добра интуиция.

ТЕС: Така е. А после ми стана наистина тежко – дори в момента ме тресе – физически много тежък период, когато чувствах, че не мога да продължа напред, докато не се потопя, не стигна до своя център. Това завръщане към себе си, носещо толкова много жизнена енергия и вътрешни открития, че аз почти не … така, няма да кажа тази дума.

АДАМУС: Благодаря.

ТЕС: Аз съм отвъд ума до точката, в която дори не знам къде се прилага това или дори в духовността.

АДАМУС: Точно, точно.

ТЕС: Защото когато излизаш отвъд рамките на дуалността, играта приключва.

АДАМУС: Да, така си е.

ТЕС: Така че …

АДАМУС: Това е труден, тежък етап.

ТЕС: Точно.

АДАМУС: Да. Добре. И отговора на въпроса, защо хората захвърлят всичко?

ТЕС: Бих казала, че защото ума е бил програмиран за дуалността и той никога няма да бъде удовлетворен. На него му се иска това да продължава до безкрай.

АДАМУС: Прекрасно.

ТЕС: … и ако отида в друга група с друга философия, ще мога да размишлявам още известно време и знаете, това може да продължи до безкрай.

АДАМУС: Прекрасен отговор.

ТЕС: Но когато се потопите до самия център в нулевата точка – "Никаква дуалност вече, стига" – играта веднага спира. Търсенето спира.

АДАМУС: И тогава какво?

ТЕС: После започват откритията.

АДАМУС: Да.

ТЕС: Да, така е.

АДАМУС: Ти си права. Играта приключва, ти си в нулевата точка, в нищото.

ТЕС: О, да.

АДАМУС: Това плаши!

ТЕС: Загубваш всяка човешка или духовна страст.

АДАМУС: Всичко!

ТЕС: Губиш всичко – брррр!

АДАМУС: А докато всичко се случва отвътре, външно човекът се дразни от всичко…

ТЕС: О.

АДАМУС: … той става свръхчувствителен. Ти се потапяш много на дълбоко. Стигаш до нулевата точка вътре в себе си, в нищото вътре в себе си. Всичко се разпада на части и ти го знаеш. Опитваш се да се преструваш, че това не е така, но е точно така. Опитваш се да го предотвратиш, но не можеш. Външно ти си кучка. Тоест, не ти (смях), говоря за всички вас – вие сте кучки! (силен смях) Не, така си е.

ТЕС: Благодаря!    

АДАМУС: Не, така си е, и вие имате пълното право на това - не, така си е - и имате пълното право на това. А ако се преструвате че това не е така, то вие се залъгвате. Тоест ставате капризни. Озлобени. Вие сте свръхчувствителни. Неприятно е да си имаш работа с вас. Почти предизвиквате презрение и това е нормално. Тоест, наистина позволете си да се държите така, защото вътрешно всичко се разпада. Вие вървите към пустотата. Това е като, това е като...

ЛИНДА: Адамус, ние записваме всичко.

АДАМУС: Пффф! Не ми пука … (публиката възкликва, "О-о-о!", лек смях) Прекрасно е, че околните могат да чуят това, външно вие един вид заемате отбранителна позиция. И ако се преструвате на мили, ще разберете какъв боклук сте. Не, защото това е много, много сложно. Нищо вече не се получава. Но ако се опитвате да бъдете мили -  слънчеви и лъчезарни и любящи - уух! - ще ви бъде още по - трудно. Вътрешно всичко се съпротивлява. Летите надолу с главата. Ще се разбиете в земята и ще видите, че долу - е краят. Там няма нищо и изглежда не можете да спрете падането и ще опитате всички книжни трикове, танци, клишета, маймунджулъци и всевъзможни глупости и те не работят. Ще стигнете до дъното. Ще се разбиете.

Или можете да си позволите изящно и с достойнство да навлезете в нищото в себе си. Навлизате в нищото и разбирате каква загадка е било то толкова дълго. Но вече сте вътре и си казвате, "А после какво? А после какво?". Вие сте в тази пустота и разбирате, че сте станали осъзнати. 

Откровено казано … и Калдре се опитва да ме поправи, да ме коригира и по някакъв начин да ми повлияе, но няма да му се получи. Вашата Реализация се случва в тази пустота – в нищото, в нищото; то е толкова пусто, че там дори няма чернота. Харесва ви да си мислите, че това няма да стане. Харесва ви да си мислите, че всичко ще стане като разходка в парка в прекрасен ден – около вас подскачат зайчета, за да си хапнат храна от ръката ви и така нататък. Реализацията се случва … (тя се смее) … в … (те се смеят).

ТЕС: … в нищото.      

АДАМУС: И в това нищо става нещо невероятно – (Адамус въздиша) то е достойно за цял филм, но не искам да задълбавам в това сега – но в това нищо вие разбирате, че сте получили реализацията. Вие разбирате, "Ето мамка му! Просто трябваше да се освободя от целия боклук. Трябваше да дойда тук, където съм просто в Аз Съм", а Аз Съм – това е голямото нищо по много начини. От енергийна гледна точка, в Аз Съм няма енергия. Вие попадате там – и сякаш там няма нищо, но все пак не е така. Там няма енергия, но има нещо. Това не може да не докосне нещо вътре във вас и да ви напомни за това, как преминахте през Огнената Стена от нищото и за първи път усетихте, "Аз Съществувам", това е много подобно. Но сега сте вътре в себе си.

И в тази пустота вие си казвате, "Защо изобщо да се завръщам към тази кучка?" (Адамус се смее) "Този човек само обикаля в кръг, дразни се и тъгува и тялото го боли. Защо ми е да се връщам?".

И чувате старото ехо на човека у вас, "Защото не искам да умирам!" и разбирате, "Аз вече съм умрял и това е нищо. Това е нищо." Но чувате, "Но аз си обещах да остана на планетата, за да стана въплътено същество." И изведнъж си помисляте, "Този човек е толкова глупав, че си дава обещания, клетви и тям подобни. Забрави за това." И в тази пустота си мислите, "Наистина ли искам да се връщам там?".

После става нещо забавно. Ето, осъзнавате, че сте осъзнати. Мислите си, "О, по дяволите, това е, но голяма работа! – и разбирате – "Аз винаги съм бил осъзнат. Голяма работа." И изведнъж усещате присъствието на висок, тъмен, симпатичен Възнесен Майстор (смях) – и често дразнещ – той идва и ви казва, "И сега какво? Сега какво? Искаш ли да се върнеш?".

ТЕС: Не.

АДАМУС: (смее се). Не. Но да се върнеш по друг начин. Искаш ли да останеш като въплътен човек?

ТЕС: Вярно е.

АДАМУС: И тогава, може би ще се замислите за това и то е сложно.  И това е когато … говорите за записите на камерата. Ето това е което наистина записваме. Най – трогателния момент.

Вашата Реализация ще се случи. Ще стигнете дъното. Ще се разбиете. Ще отидете в пустотата. От там нататък има неизследвана територия, за която нищо не знаем. Всичко останало така или иначе е записано. Тоест, не е записано до най – дребното движение или дума, но всичко е документирано. Ще стигнете до Реализацията. Не знаем точно как, вие не знаете точно как, но ще стигнете до Реализация. Има го в сценария.

А от там нататък – не. Това го няма в книгата. То никога не е било написано. Няма такава глава. И както неотдавна казах на Калдре и Линда, ние дописваме последната глава в Кихак 8 и Кихак 9. После достигаме до това, което не е написано, за което не знаем нищо. Как ще реагирате на тези думи – направихте го, осъзнати сте, а после какво? И решението не е задължително да бъде такова, каквото си мислите. Човекът седи тук и си мисли, "О, да, но аз ще остана." Не знам. Но едно може да се каже със сигурност: ако останете, всичко ще бъде различно и от далеч е видно, че всичко ще бъде свързано с Живата Енергия. С "живата" - тоест с живата, оживялата.

Ето защо миналия месец зададох въпроса, "Страст или свобода?" – или масия – защото работя с вас върху Живата Енергия и в това има няколко различни значения. Това е енергия, която живее, а не е просто заседнала във физическото тяло. Това е енергия притежаваща жизнена сила. Енергия притежаваща изящество и достойнство. Това е Жива Енергия. Но също така е и жизнена енергия. Жизнена енергия, а не бягство от нея. Жива Енергия. Ето на къде сме се запътили. О, благодаря. Прекрасен отговор. Много ти благодаря (Адамус се подсмихва).

ТЕС: Много моля.

АДАМУС: Не, това беше идеален преход.

Енергия

И така, аз зададох въпрос - какъв беше въпроса, дявол го взел? О, защо човек захвръля всичко? Вдишайте дълбоко и усетете това за момент.

(пауза)

Енергиите са твърде силни. Това е. Тоест може да се кажат още много други думи - те се изгубват, те се съмняват, разсейват се - но истинския отговор е в това, че енергиите са твърде силни, точно през това преминахте вие миналия месец. Енергиите наистина са силни. Не можете да се справите с тях. Умът не може да се справи с тях.

Разбирате ли, сега сте на пътя към реализацията и на пътя към Майсторството, вие повече от когато и да било осъзнавате енергята, но както и до преди имате същите отношение с нея. По - добре осъзнавате препятствията по пътя. Осъзнавате енергията по – добре, от когато и да било и какво правите? Опитвате се да се скриете от нея. Опитвате се да се скриете от нея. Опитвате се да я игнорирате, да се престорите, че не съществува. Опитвате се да си кажете, че всичко ще бъде наред, а то не е така. Не, не е така. Всичко се разпада на части и може би това е нормално. Но се опитвате да си кажете, "Ще преживея това." Извинете, но често ме напушва смях. "Ще преживея това. Ще го преживея с помощта на силата. Ще остана верен на своя път." А аз ви казвам ... (Адамус се смее) Калдре не иска да канализира (лек смях). Исках да кажа нещо от сорта, "Млък ...”.

Искате да продължите своите стари отношения с енергията. От това нищо няма да излезе. Когато Шамбра напуснат - много от тях ще се върнат, но когато те напускат Аления Кръг - просто енергията е твърде много. Тя ги удря в живота, във всеки аспект на живота, тя открива най - слабите места - проблемите с изобилието, здравето и тям подобни. Енергията е твърде много. Али малко по - рано спомена за тялото. Ще издържи ли тялото? То е връхлетяно от толкова много енергия, че изпитва болка, затова хората напускат.

И така, преди да продължим, искам да направим нещо особено. Нека направим масаж (смях). Имате нужда от това. Имахте много, много голяма нужда от това, особено през последния месец. И знаете ли, не бих казал, че това беше планирано от по - рано, просто беше необходимо тази енергия малко да ви завихри, за да кажете, че трябва да промените старата си връзка с енергията, а вие отказвате. Почти отказвате да промените отношението си. Казвате, "Ще го правя по старому", а по - натам това няма да работи. Особено както вече казах, когато се движим към новия Кихак, ние вървим към неизвестното и старите отношения няма да работят. Това наистина ще причини болка на тялото ви и ще обърка ума ви. И в допълнение към всичко това, ние призовахме дракона. И въпреки, че си мислите че ще преминете през всичко това със сладолед на клечка, ще видите, че дракона ще ви разкъса на части. Или ще превърне това в прекрасен опит.

Дракона вече е тук, така че ще се отървете от известно количество стар боклук, който имате, но който може дори да не забелязвате, като на пример, вашите стари отношения с енергията. Най - големия аспект, с който се срещнахте през миналия месец, дори не го осъзнавате. Той беше толкова голям и седеше в центъра на стаята. А вие си мислехте, "О, аз виждам стари аспекти от минали животи" или "Аз виждам тъмен аспект или аспекта на страха." Всичко това са пълни глупости. Вие виждате своя аспект на енергията, това е. Своя аспект на енергията. Това е аспект, който беше обучен да използва енергията по начин, който сега не ви устройва.

Работейки миналия месец вие усещахте аспекта на енергията. Енергията все повече присъства в живота ви и вие все повече я осъзнавате. Но вашия ум измисля купища всевъзможни глупости за това какъв е всъщност този аспект - аспект на недостойнството и тям подобни. Не, това е вашия енергиен аспект.

Драконът сега хапе този аспект по краката. Драконът го кара да се активизира. Това е голям енергиен балон, голям - както вие го наричате - като огромен виолетов слон по средата на стаята, но това е вяла, заседнала енергия и не е много жизнена. А ние се движим към Живата Енергия.

Нека вдишаме дълбоко и да се насладим на масажа. Малко музика, моля.

Масажа на Майстора

На тялото ви му е трудно, затова исках да му направя масаж сега.

Вдишайте дълбоко и хубаво се отпуснете. Ако гледате онлайн, вдишайте дълбоко и се отпуснете.

(музиката започва)

Това, което влиза сега за да ви направи масаж ... знаете ли, понякога вашето тяло е толкова силно напрегнато, че сякаш не можете да се отпуснете. Отидете на масаж. Погрижете се за тялото. Това ще ви е наистина от полза.

Днес поканихме Майстора, мъдростта, за да ви направи масаж и всичко, което трябва да направите, скъпи човеко, това е просто да позволите.

Лягате на масажната маса и - какво? - опитвате да се самомасажирате? Не. Вие позволявате на някой друг да го направи за вас. Вие позволявате.

Лежите на масата и отначало усещате скованост и напрежение, но много скоро усещате ласкавото докосване на ръце ...

Бавно, леко, но усещате топъл допир до тялото си. О, особено в областта на шията и раменете.

Обикновено също така включват някаква нюейджърска музика и запалват благовония.

Вие просто вдишвате дълбоко. "О! Защо не съм го правил и по - рано?"

Усещате допира на ръцете. О! Топлото масажно масло. Как се сетих? Прекрасна идея! Топлото масажно масло покрива гърба ви, ръцете, раменете.

Не трябва да правите нищо. Просто лежите. Почти ви се приплаква.

Просто се отпуснете и позволете.

Но сега това не се прави от специалист по масажи или по работа с тялото. Това се прави от Майстора, от Аз Съм.

Всичко което трябва да направите, е да позволите. Това е.

Просто позволявате.

(пауза)

Майсторът ще направи всичко, ще размачка всяка болна част от вашето тяло.

Нищо не трябва да правите.

(пауза)

Майсторът го умее много добре, защото той разбира енергията, къде тя причинява болка, къде е заседнала, какво трябва да се освободи.

И докато ръцете на Майстора меко, много леко работят над вашето тяло, вие почти чувате отронените от Майстора думи на велика мъдрост, той сякаш ви нашепва велика мъдрост. И това е една дума, "Позволи."

Просто - позволи.

(пауза)

Това дори е забавно, защото Майсторът масажира вашите стъпала и пръстите на краката ви - о, това е много приятно - и вие чувате шепота, "Просто позволи." Това е.

Това е почти ... ръцете на Майстора са почти нефизически. Сякаш Майсторът прониква в мускулите и костите ви. Усещането е малко странно. Но това сте самите вие. Това е част от вас, която ние наричаме Майстор, така че в това няма почти нищо странно. Само малко.

Майсторът работи по всички части на вашето тяло.

"Странно усещане. Еха. Усещам сякаш ми масажират сърцето. И бедрата, сякаш Майсторът масажира вътрешността на бедрата ми."

(пауза)

"Майсторът прониква навътре и буквално масажира енергията, това с което имах проблеми миналия месец. Еха! Майсторът работи с това, което се нарича енергия, каквато и да тя."

Заради нея много хора напускат, излизат от пътя или се разсейват.

Енергията, о, често тя е толкова интензивна. Но сега Майсторът работи с нея, размачква я, прави всичко необходимо. Мислите за себе си (подсмихва се), "Зная, че Майсторът работи с енергията. Не знам какво прави той, но това няма значение."

Това няма значение.

(пауза)

И като човек просто вдишайте дълбоко и позволете.

Позволете на Майстора да направи този приятен масаж.

(дълга пауза)

О-о-о...

(пауза)

И, знаете ли какво? Можете да направите този масаж когато си поискате. Но трябва да ви кажа нещо: не се опитвайте да го правите самостоятелно. Тоест, тук не вие масажирате сами себе си.  Не човекът. Ако ви масажираше човек, щеше да е некомфортно, неефективно, може би дори болезнено, грубо.

Може да го направите когато пожелаете. Просто лягате, позволявате на Майстора да дойде. 

Майстора - това е мъдрост. Той знае. Той знае къде да натисне всички места със застояла енергия, той знае къде е всичко това, просто му позволете да ви направи масаж.

(пауза)

Хубаво дълбоко вдишване.

Добре.

Виждате ли колко е просто?

(музиката затихва)

И това беше лесно поради една, единствена причина. Вие позволихте. По една, единствена причина - вие позволихте. Това е.

Нека дишаме дълбоко и да продължим. А, не, не сме свършили. Някой пита, "О! Вече свършихме ли? Направихме мераб." Не, не сме свършили! (лек смях) Дори не сме стигнали до втора база. Ще продължим.

Разговор с Кутхуми

Преди няколко дни имах разговор с Кутхуми. Кутхуми просто дойде, докато се занимавах със своите дела, което обикновено не правя, а Кутхуми дойде и каза, "Адамус, не се ли притесняваш по повод на предстоящото голямо събитие в твоя чест в Санта Фе в Щата Ню Мексико - Десет години с Адамус?". Изглежда той малко завижда (лек смях), защото вие нищо не организирахте в негова чест. Искам да ви помоля - той сега не е тук, затова искам да ви помоля - някой може ли да направи нещо за него, на пример да изпече торта или още нещо? Не зная. Той малко завижда. Тъй като имаше грандиозно сбогуване с Тобиас преди десет години. Скоро аз ще отбележа своя десет годишен юбилей с Шамбра. Но мисля, че той просто се опита да ме подразни. Възнесените Майстори могат да се ядосват. Ние можем силно да се ядосваме, но също така ние сме в "И", така че можем едновременно да бъдем много спокойни и щастливи.

Но той се опита да ми досажда и продължи, "Знаеш ли, там май ще има печено месо. Те ще излизат на сцената и ще ти се присмиват. Не се ли притесняваш за това, Адамус?".

Аз отговорих, "Защо да го правят? Защо им е да ми се присмиват? Както аз си го представям, те ще излизат на сцената за да ме прославят." (лек смях) "Представям си как ще излизат на сцената и това ще бъде малко ... аз леко ще се смущавам, а те ще разказват каква прекрасна работа съм свършил, колко силно ме обичат и че трябва да бъда избран за вечен президент на Клуба на Възнесените Майстори." Засега заемам тази позиция в продължение на 2000  години, но да ме изберат завинаги.

Той попита, "Изобщо ли не те вълнува това?".

 А аз отговорих, "Не, не. Не, не ме вълнува. Знам, че всичко ще бъде отлично."

И тогава Кутхуми каза, "Знаеш ли че...".  Там ще има четирима души, които ще ме хвалят (Адамус се смее), а Кутхуми  каза, "Аз ще бъда петия" (публиката възкликва, "О-о!") Ах! Ах! Разрешете му! Аз казах, "Чудесно. Идвай. Идвай -  но той добави, "Знаеш ли кое е най - приятното в цялата структура на тази конференция? Познай кой ще има последната дума." Това ще бъда аз.

Ние си поговорихме още малко, обсъдихме Шамбра и Кутхуми отбеляза това - онова мимоходом. Той каза, "Зная, за теб е трудно, защото аз направих някои забележки относно Шамбра. Те продължават да мислят, че те - са хора - и има такива, които работят над Реализацията. Защо е така?".

Аз се засмях и казах, "Такива са хората. Такива са хората."

И той каза, "Знаеш ли, те продължават да се опитват да се поправят, изцеряват и да се направят осъзнати - и продължи - можеш ли да направиш нещо, за да разберат те, че не могат? Няма да могат. Няма да могат да измислят как да преминат през това. Те няма да могат да си проправят пътя така. Единственото, което могат е да го преживеят и позволят. Нищо повече."

Аз отговорих, "Знаеш ли, Кут ...."(смях)  Ние сме си близки приятели. Аз отговорих, "Знаеш ли, нямам представа как да им повлияя. Продължаваме да говорим за това, вече съм им досадил с Позволението, с преживяването и енергията. Но трябва да им дадем да разберат, че те не могат да го направят. Те могат само да го позволят", точно както Майсторът току - що ви направи масаж.

Можете ли да си представите, че се само масажирате? Първо, ще ви сметнат за извратен, тъй като това е просто (лек смях) неефективно. А също така когато Майстора го направи, прониквайки навътре - това би било много странно - той стигна до самата енергия. Не, вие не можете да го направите и не носите отговорност за това. Не. Трябва да ви убедя, че от този момент, вие не носите отговорност за просветлението. Не е ваша отговорност да го постигнете. Можете да го преживеете и позволите, но това е всичко. Всичко.

Зная, някои от вас си мислят, че в това има някакъв дисбаланс, че трябва да участват, че вие трябва да влияете на този процес с това което правите, говорите и мислите. Всъщност не. Това не е ваша отговорност.

И Кутхуми каза, "Знаеш ли, аз си помислих, че може би беше твърде рано да призоваваме дракона. Аз много работя с Шамбра и си помислих, че това е голям скок, защото драконът, идвайки започва да се гневи и не съм сигурен, че цялата Шамбра е наистина готова за това."

И аз отговорих, "Разбираш ли, това ще бъде първите няколко месеца, както и стана, но - казах аз – мисля, че са готови. Мисля, че това е подходящия момент."

И в крайна сметка Кутхуми отстъпи. В края на краищата той каза, "Мисля че си прав, че пусна дракона сега, че драконът ще направи това, което не може да направи човека. Човекът всъщност не може да промени собствените си убеждения и мисли. Човекът не може самостоятелно да разбере как да работи с енергията. Човекът разбира се, не може да си прости и човекът не може да се направи Осъзнат."

А аз отговорих, "Знаеш ли, те ще се стараят, и стараят, и стараят, много силно ще се стараят, ще си мислят че грешат някъде, защото нищо не се получава и после, най - накрая ще разберат, че не носят отговорност  за това. Ще престанат да се стараят и най - накрая ще го позволят."

Кутхуми каза, "Да и при теб има много упорити и несговорчиви Шамбра, много от тях са такива."

А аз отговорих, "Зная. Такива ги наследих. Те ще продължават да се стараят и да работят в тази посока и ще ми се ядосват. Те никога няма да се ядосат на теб, Кутхуми, а на мен ще се ядосват, но един ден ще разберат, "Не аз, човекът, трябва да го направя. Аз съм отговорен за това да го преживея и позволя. За това да изпитам това, което преживявам." Това е прекрасен опит, ако не си пречите, ако си позволите. Това е прекрасен опит.

Не вие трябва да си правите вътрешен масаж и сега говоря за вашите проблеми. Говоря за вашата застояла и лишена от баланс енергия. Не вие трябва да влизате в ума и да се опитвате да го поправите. Вие не можете. Вие. Не. Можете. Точка. Но продължавате да се опитвате. Все пак вървите натам. Все пак навлизате в дебрите на ума, опитвайки се да ги разгадаете и няма да можете. Не можете. Затова дойде драконът.

Дракона

Между другото, за дракона, използваме термина "дракон." Това е древно понятие възникнало много преди да се разпространи сред хората във вид на покрито с люспи крилато същество, което бълва огън и така нататък. Драконът просто означава абсолютна яснота, чистота. Нищо повече. Можете да си го представяте като огнедишащо животно. Можете да си го представяте като шоколадова бисквитка, няма голямо значение. Това е абсолютната яснота произлизаща от Аз Съм. В нея няма енергия. Драконът не притежава енергия. На човека му харесва да си мисли, че у него има много енергия. Тя не му е нужна. За това, което прави той, не е нужна енергия, по - добре е без нея.

Драконът е отговорен за преориентацията на вашето взаимодействие с енергията. Драконът е отговорен за прочистването от намиращата се вътре във вас мъртва енергия. Имате много енергия, но тя е мъртва. Драконът ще я прочисти. От вас се иска само да позволите.

Драконът сега идва, защото вие не можете да поправите умовете си отвътре, от самия ум. Не можете да поправите своята биология отвътре, своето тяло или ума си. Не можете.

Ще се опитвате. Ще се опитвате да си простите. Ще се опитвате да правите разни други неща. Това е безполезно. Нищо няма да излезе. Може да се опитате да се подобрите, но нищо няма да се получи, защото правейки го, вие изхождате от много ограничена перспектива или съзнание, следователно налагате ограничения върху ограничения и съответно нищо не се получава. Това е като да събереш

"-3" плюс "-2"- какво ще получите? Минус 5. Така и човекът се опитва да поправи своите мисли и всичко останало, дори да поправи тялото си. Не можете.

Още една от главните посоки в които сега се движим, това е тялото, Тялото на Свободната Енергия. По много причини не ми харесва понятието "светлинно тяло" - мисля че с него са злоупотребявали и манипулирали - затова използвам израза "живо тяло" или Тялото на Свободната Енергия.

Али, то ще замести това тяло, ако го позволиш, но ти се опитваш да управляваш процеса и да го правиш от човешкия ум, човешките ограничения, старите шаблони, с които си причинявате болка, а така нищо няма да се получи. Ако продължаваш да се опитваш, ще свършиш като развалина. Ако просто позволиш, това ще се случи от само себе си. Твоето живо тяло, твоята светлина, твоето Тяло на Свободната Енергия ще влезе. Ти чуваш това, но ще се върнеш към старите навици. Ще се върнеш към безпокойството за своето тяло, размислите за това какво трябва да направиш с него - какви препарати трябва да взимаш, добавки или мисли. Твоите мисли правят тялото ти още по – лошо, защото произхождат от пространството на мъртвата енергия, старата енергия и това няма да работи.

Позволение и усещане -  ето от какво се нуждаеш. Махнете се от пътя си. Затова драконът идва и казва, "Аз ще го направя вместо теб. Ще намеря всичко това", защото сами вие няма да го намерите. Всичко това по прекрасен начин е скрито от човека. Вие не си давахте сметка, че това, което кара човека да напусне пътя е интензивната енергия. Щяхте да продължите да превъртате в главата си всевъзможни макио. Просто енергията е твърде интензивна. Това е. Драконът ще ви покаже или Майсторът, наричайте го както искате. Но скъпи човеко, приближаваме до точката, в която трябва да кажеш, "Позволи и го преживей. И се махни от пътя си."

Сега в тялото ви протича процес на трансформация - тоест сега, точно сега - то преминава от старата биология към много, много елегантното, живо Тяло на Свободната Енергия. И няма значение колко силно се опитвате да разберете по какъв начин електричеството протича по проводниците и няма значение колко силно се опитвате да анализирате всичко, вие няма да можете да го направите.

Първо, вашият ум никога няма да разбере какво се случва сега, а дори и да може, вие не бихте могли да повлияете на този процес със своите инженерни разбирания за трансформацията на биологичното тяло, в основата на които лежат ДНК в Тялото на Свободната Енергия, изцяло принадлежащо на вас. Умът не може да го направи, но то все пак се случва. То се случва, докато аз говоря в момента. Това ви засяга на всички нива и този процес ще продължава ако го позволите, ако го преживеете и престанете да мислите за него.

Престанете да се опитвате да накарате това да се случи. Човекът никога, никога няма да може да направи Реализацията - чрез мисли, изучаване или практики - никога. По пътя към Реализацията има много паднали войници. Това са тези, които настояваха за това, че трябва да го направят сами, докато всичко, което трябваше да направят е да позволят. Ето накъде се движим сега.

Уморихте се от постоянните разговори за Позволението и си мислите, "О, зная какво е това позволение. Позволявам всеки ден", - а аз мисля, че вие дяволски се контролирате! (лек смях) Вие не Позволявате. Вие само взимате тази дума, сакралната дума "Позволение", слагате я в ума си, позволявате на ума си да я манипулира. Вие всичко контролирате. Поемате контрола в свои ръце. Време е да пуснете.

Върви голяма игра, невероятна игра, просто вижте каква игра се играе, позволете я и я преживейте, но престанете да контролирате. И ето това е играта. 

Синята страна

Неотдавна аз разказах историята за Синята страна (в книгата Мемоарите на Майстора). Когато хората имаха всички цветове. Те виждаха зеления и жълтия и можеха да играят с всички цветове. Те играха с розовия и червения, с оранжевия и златния, с черния и белия. Те играеха с всички цветове, но повече от всичко ги очароваше синия. Те полудяха по синия цвят.

И в някакъв момент хората започнаха да стават сини. Домовете им станаха сини. Тревата - небето и така си беше синьо - но скоро дори тревата стана синя, сини станаха колите. Скоро и храната им стана синя, всичко стана синьо. Разбира се, имаше някои разлики в оттенъците на синьото, но вечер всичко ставаше еднакво синьо. Хората толкова се бяха потопили в синьото, че скоро забравиха, че има други цветове. А тогава разбира се и техните деца започнаха да се раждат сини и ... (лек смях). Виждате ли как се разказва история. Техните деца се раждаха сини и вече не можеха да разпознаят другите цветове. Нямало книги в които да са описани другите цветове, защото ги бяха изхвърлили всичките, а всичко наоколо беше синьо.

И в този свят имаше синя фабрика, в която произвеждаха сини одеяла и сини възглавници и тя беше управлявана от син ръководител и този син директор - о! –каква бъркотия. Каква бъркотия и той имаше много работници. Той беше оплескал всичко, защото се опитваше да управлява група работници и оборудване. Оборудването постоянно се чупеше, а работниците боледуваха. Те имаха сини сополи (смях). Знаехте, че така ще стане. Знаехте го. Трудно е да си имаш работа с тях, трудно беше да ги управляваш и те се оказаха в синьо, безпомощно положение. Тоест ... (лек смях). Какво искаше да кажеш?

ЛИНДА: Той ги издухал всичките!

АДАМУС: Всички издухал, точно (смях). Изсмукал (възгласи в залата, "О-о-о!").

ЛИНДА: Не, аз казах "издухал"!

АДАМУС: Аз канализирах някой от седящите в края на залата. Не зная кого. Ти се скри, но ... (Адамус  се смее). Виждате ли, малко позволение и смях, малко разсейване - може би не толкова елегантно, но разсейване - и ето че вие пуснахте, позволихте на нещо да се случи.

Но да се върнем към историята. И така, синият директор се оказал в безпомощно положение, той бил лош мениджър. Всъщност той не бил много добър човек. Той знаел, че всичко скоро ще се разпадне, но се опитвал да го запази с лъжи - карал хората да се боят един от друг и от него самия, криел информация, не позволявал да се предава от една група към друга. Вместо да управлява мила синя компания, в която хората работят гладко, те бягали кой в гората, кой е по дърветата. Да си лош мениджър било неговото разсейване. Клиентите се обаждали и се оплаквали от своите сини възглавници, че били разкъсани, раздърпани, миришели лошо и какво ли още не, но винаги, винаги им отговаряли грубо. Той обучавал служителите от обслужване на клиенти да се отнасят грубо с клиентите и това било просто ужасно. Той знаел, че всичко се руши, но отказвал да го признае. Той знаел, че всичко върви към края си, че големият му син фас догаря.

Неговата самоличност се ограничаваше само от дейността на началник мениджър, който контролира всички, прави всичко, работи. Той работел много часове, защото така правят сините ръководители; той работел много часове, просто защото всичко вървяло както върви, но той знаел, че нещо не е както трябва.  Всичко вървяло към своя край. 

И ето веднъж на прага на дома му се появил тайнствен непознат, на синия директор той му изглеждал син, но по - късно той ще разбере,  че това съвсем не било така. Той бил много чист. Един ден тайнственият непознат се появил на прага и казал, "Аз ще поема всичко от тук нататък."

Синият директор попитал, "Кой си ти дявол да те вземе?", а той му отговорил, "Аз съм доктор Акон и ще поема всичко. И първото което ще направим е да взривим фабриката."

Е, така и станало. Д-р Акон дошъл и взривил фабриката и когато го направил заедно с нея изведнъж се разкъсала и плътно преплетената енергия, заради която всичко оставало синьо, малко, ограничено. Всичко се взривило и разбира се синия началник бил в ужас. Той носел отговорност за управлението на завода, а изведнъж той се взривил. Всичко било разрушено.

И докато бродел сред отломките, димящи в сини облаци, той погледнал под краката си и видял нещо удивително. Това било мъничко петно със златист цвят. Отначало си помислил че греши, че си го е измислил, но после видял, че от там се показва нещо зелено, а после нещо червено. И изведнъж го осенило: през цялото време той си мислил, че стои начело и управлява фабриката, а всъщност той ограничавал всичко, държал всичко ограничено, тясно и синьо. Нужен бил този тайнствен непознат, който да дойде и всичко да унищожи и синият директор разбрал – единственото, което било унищожено, били ограниченията. Единственото, което било унищожено - това били убежденията, контрола, мисълта, "Трябва да правя това."

Продължавайки да броди сред руините, той разбрал, че там имало множество цветове. А после той намерил д-р Акон и му казал, "Как да възстановим всичко и да не ми се налага да контролирам всичко, за да работи всичко от само себе си и да има милиарди цветове? За да ги има всички цветове. Как да върнем всички цветове в Синята страна?".

Д-р Акон отговорил, "Те ще се върнат сами. Не трябва нищо да правиш. Искам просто да си тук и да гледаш какво става. Това е всичко. Просто наблюдавай, съзерцавай, но не пречи, защото всичко така или иначе ще се случи." И така и станало.

Синия началник изведнъж престанал да бъде просто син. Цветът се променил. Той бил в различни цветове и някои хора ту тук, ту там започнали да забелязват, "Той е в различни цветове. Разбира се, той носи сини джинси, но има бяла риза, червена шапка и зелени обувки." Не всички, не всички, но рано или късно хората започнали да забелязват някой тук, някой там, а после това започнало да се забелязва все повече и повече и изведнъж започнали да се раждат деца, които не били сини.

Отначало хората си помислили, че това е много странно, непонятно, но децата се раждали и били разноцветни. Вълната на промените се понесла по Синята страна и не минало много време преди всичко да се върне към Живата Енергия, към многоцветието. И въпреки, че на синия директор му било трудно да пусне всичко и той ненавиждал д-р Акон - ще го произнеса буква по буква д-р-а-к-о-н (лек смях); не трябваше да ви подсказвам, трябваше да ви позволя сами да се досетите, но ни останаха само няколко драгоценни минути - той поблагодарил на добрият доктор. Той благодарил на доктора за това, че дошъл и унищожил фабриката. Да, дракон, доктор. Да. Бихме ли могли ... Нямаме на какво да пишем. Да, просто дракон.

Точно това сега става с вас. Всичко се руши. Просто се отдръпнете, наблюдавайте, гледайте и разбирайте, че това е най - великия подарък. Вие излизате от Синята страна. Опитвахте се да се борите с това, опитвахте се да го управлявате, опитвахте се да ръководите тези аспекти и да ги контролирате. Това беше хаос. Това беше бардак. Дойде време да излезете от него.

Нека включим лека музика и да завършим нашия ден с мераб. Да завършим деня с идването на д-р Акон. О, той ще дойде, тя ще дойде.

Защо сте първите

Нека приглушим светлината и аз съм сигурен, че ще нарека това мераб, но ще направим още нещо сега.

(музиката започва)

Няма да престана да акцентирам вашето внимание върху това, колко е важно сега просто да позволите и да преживеете.

Човекът не носи отговорност за своето просветление или светлинно тяло. Той не отговаря за интуицията. Той дори не отговаря за своето ново отношение с енергията. Говорим за това, обсъждаме всички тънкости, но човекът не носи отговорност за това.

(пауза)

Чудех се дали си струва да повдигам този въпрос - рано или късно трябваше, но чудех се, дали да го повдигам. Нека го направим. Защо да чакаме!

(пауза)

Има термин, който използвам за вас, Шамбра. Всъщност това е ласкаво обръщение, но отначало може да не си помислите така.

Нека да усилим музиката. Имам нужда от нещо за да омекоти удара (лек смях).

Наричам ви Атлантските Лентоглавци (смях) (става дума за магнитните ленти за глава, които носели Атлантите, за контрол над ума, още наричан енергиен имплант в умовете). Не, наистина така ви наричам. О, по добра причина.

(пауза)

Имаше времена, когато умът не беше висша сила. Имаше времена, когато Синята страна не беше толкова синя. В нея имаше по много от всичко. Имаше време когато умът не контролираше и не ограничаваше всичко наоколо.

После дойдоха Лентоглавците, те взимаха енергия, много мощна енергия и я поместваха в ума на хората по такъв начин, че тя се предаваше на техните деца и на децата на техните деца, предаващи се от поколение на поколение.

Енергията беше толкова интензивна за ума, че той стана син. И въпреки всички останали цветове, които продължаваха да съществуват, умът виждаше само синия.

И вие, тези, които аз наричам Атлантските Лентоглавци, имахте пряко участие в тази работа. Това не беше злонамерено. То не се правеше със зъл умисъл. Това се правеше за да може чрез ума, чрез приликите да се опитате да направите всички нас Общност на Единството.

Но в крайна сметка това не само създаде синия фокус на ума, но също така породи убеждение в разделението, почти вяра, която не може да бъде изтрита, вяра в това, че сте отделени от себе си, от своето тяло, от своя дух. Интензивните енергии бяха положени в човешкия ум и за това между другото не бяха нужни много хора. Те не бяха много. Не трябваше да се обикаля из цялата Атлантида. Те не бяха много, но заради това всичко стана синьо.

Навярно това може да се нарече единство. Аз го наричам ограничение и разделение.

Лентоглавците - това са тези, които създадоха разделението, ограниченията, с които хората живеят до ден днешен. Това послужи с някаква цел. За Аз Съм, това беше опита на разделението.

Да, Аз Съм искаше да го преживее. Искаше му се да усети не само себе си като цяло, но също да изпита и разделението.

Така че вие, Лентоглавци направихте нещо прекрасно - създадохте красотата на разделението. Но то се оказа запечатано и само едно нещо може да отвори този печат и това не сте вие. Това не е човекът. Това не са вашите мисли. Вашите мисли ще стават все по - сини и по – сини, ако се опитате да пробиете тази бариера. Не можете да го направите.

Вие не можете да го направите. Но ще дойде тайнствения непознат д-р Акон. Той ще направи всичко.

Да, може да философстваме по темата, че това сте самите вие, но всъщност ще дойде не вашето човешко аз.

Помните ли, в нашата история Синият директор се опитваше всичко да контролира, но знаеше, че всичко се разрушава, драконът ще дойде и ще разкъса всичко на парчета.

Драконът ще върне Живата Енергия у вас, защото когато всичко стана синьо, енергията стана гъста, плътна, сякаш вече не жива.

Драконът ще дойде и всичко ще разруши, за да може енергията отново да оживее.

Ето, скъпи Атлантски Лентоглавци, всички вие, вижте какво направихте.

(пауза)

Вие трябва да сте първите, които ще минат през това - може да го наричате духовен път или нещо подобно - вие трябва да сте първите, които ще минат през това, защото самите вие боядисахте в синьо.

Това е вашата масия. Ето я пред вас.

 Нека заедно вдишаме дълбоко.

 Твоето дело, скъпи човеко, е да преживееш и позволиш. Това е.

Позволи на дракона да дойде и да си свърши работата. Позволи си да се върнеш към Живата Енергия. Позволи си да преминеш от синия цвят към пълния спектър от цветове, които винаги са съществували и към тези нови цветове, които скоро ще се появят. Но моля те, моля те престани да се опитваш да го направиш самостоятелно.

Престани да се опитваш да контролираш това, да го управляваш и да измисляш как да го направиш. Вие не можете.

Искам да обърнете особено внимание на това. Огледай се скъпи човеко. Ти не можеш да го направиш.

Но ти можеш да го позволиш ... и после си позволи да преживееш на практика какво е. Това е.

Нека заедно вдишаме дълбоко блестящата красота на този ден.

Скъпи мои Атлантски Лентоглавци. Не се обвинявайте. Това ... Просто приемете прошката. Не страдайте за това, което сте направили. Ще ви разкажа за това подробно на предстоящите Шоудове, какво се е случило и как ще го променим.

Нека заедно вдишаме дълбоко.

Само една последна отметка за днес. Някой може ли да направи нещо в чест на Кутхуми? (лек смях) Толкова му е зле.

С това скъпи мои приятели, Аз съм това Което Съм, Адамус в служба на шумната група от Лентоглавци (някой се провиква, "У-у-!", аплодисменти в залата).

И помнете – всичко е наред в цялото творение. Благодаря. Благодаря.