МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ Серия “Разкриване“ ШОУД 7 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН Ченалинг чрез Джефри Хопи Представено пред Аления Кръг на 2 март 2019 година https://www.crimsoncircle.com/ Превод: Росица Стоянова Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен. Нека вдишаме дълбоко в нашата среща. Здравейте всички. Независимо дали сте тук, в студиото на Аления Кръг или гледате онлайн, нека вдишаме дълбоко и обединим енергиите си. Ах! В какво прекрасно време живеете. Понякога съжалявам, че не мога да бъда сега заедно с вас в човешки вид, да преживявам опита, който преживявате вие, да преживявам такава чувственост във всеки смисъл, във всеки смисъл. Но после си мисля, "Не, не, не!" (смях) "Ще остана тук!" (Адамус се смее) Няма нужда да се връщам. Аз наистина усещам, че мога да бъда по - полезен и по - добре да ви служа оттук, отколкото ако съм във физическото тяло. Време е за обновление. Това е месеца на Аспектологията. Веднъж годишно в Аления Кръг се провежда Аспектология, но работата не е само в това. Независимо дали сте я минавали или не, това е месецът на Аспектологията - март 2019 година, запомнете това - и всичко е свързано с дракона. С дракона. Дракона - говорихме за него наскоро в ProGnost - а ще говорим за него на нашите срещи все по - често - дракона. Ах! Дракон. Драконът е тук, за да ви помогне да откриете всичко, което все още са ваши аспекти, което все още пребивава във форма на аспект. Драконът е тук за да ви помогне да проявите тези аспекти, за да могат те да се интегрират дълбоко във вас. Това не е просто мислена, а истинска дълбока интеграция. Може все още да имате някакви озлобени аспекти (някой казва, "Аха!"). Аха! Аха! (някои се смеят) Някой току - що ме нарече майстора на очевидното (още смях). У някои от вас все още могат да остават някои озлобени аспекти, които просто не искат да се пуснат. Те получават твърде голямо удоволствие от играта и сега ще ви кажа нещо - просто малка подсказка, когато ще играете с дракона и своите аспекти и този месец ще се разгърне цялата картина с аспектите - аспектите обичат да се крият зад вярванията. ЛИНДА: Ммм. АДАМУС: Добре се получи (смях). Нека го кажа още веднъж, а после всички ще се присъединят. Да си направим Кумбая (още смях). Аспектите обичат да се крият зад убежденията. ЛИНДА И ПУБЛИКАТА: Мммм! АДАМУС: (смее се) Мм. Дълбока мисъл! И тя наистина е дълбока. Днес ще поговорим малко за това. Имате дракона - независимо дали сте преминали семинара "Прагът" или не, имате драконът, който идва и ви помага да откриете тези аспекти, защото те просто няма да могат да преминат през Реализацията. И сега е точният момент часът е 11:59. Знаете ли къде са вашите аспекти? (лек смях) И ако не знае, то драконът ще ги намеря и ще ги доведе при вас. Защо? Защо? За да ги интегрирате. Не за да ги успокоите, да ги насилвате или побеждавате, както биха искали някой от вас, а всъщност за да ги интегрирате. И така, това е месецът на Аспектологията и ще усетите активността на аспектите във всички области на живота си. Но сега искам да разберете, че това не е нещо лошо; това е нужно. То не е лошо. Всъщност може да бъде много забавно. Тъй като сега започвате все повече да осъзнавате това как ги интегрирате, за да престанат да бъдат аспекти и да се превърнат във ваши фасети, но сега те се реинтегрират - те знаят, че вече е 11: 59 и не им се иска да се връщат вкъщи от улицата, затова ще се съпротивляват - за вас това ще бъде прекрасен месец, да наблюдавате как се справяте, как ще ги върнете, как ще възстановите тази интеграция. Днес ще обсъдим няколко неща, които ще ви помогнат по - конкретно за това. Две неща. Между другото този Шоуд - както беше казано на слайдовете или как се нарича това, че живота е многослоен. Многослойността на живота - множество цветни и чувствени слоеве. Шоуд за такъв живот. Днес ще стане дума за слоевете. Случват ни се множество различни неща. За несъзнаваното или за простия ум, ще кажем няколко неща, ще направим мераб и после ще се завърнете към своите обичайни дейности (някои се смеят) или можете да усетите... САРТ: Ура! АДАМУС: ... многослойността на това, което се случва. Ще имаме Шоуд от две части. Две различни части и за на опростяване на възприятието може дори да не ги свързвате и да не ги съотнасяте една с друга, "Защо говорим за съвършено различни неща?" - но се случва много повече. Дойдох днес като Адамус, и като Адамус ще ви забавлявам. По мой адрес ще звучат всичките, "У-у-у" и "А-а-а", възможно и "Б-е-е", "Фу-у" и "Е-е-е" (лек смях). Дойдох при вас като Адамус, но също така идвам и като Сен Жермен. Днес има две нива. Позволете си да започнете наистина да ги усещате, защото животът е многослоен и така и трябва да бъде. Ще разберете, че животът в един слой, в един спектър, животът е такава безвкусен и скучен. Всичко това, всичко което правим на Шоудовете, на семинарите и срещите ни, особено в Кихак, всичко което правим сега ви подготвя за нещо, което по - рано са направили много малко и това е - да останете на планетата като Въплътени Майстори. Ако работата беше само в Реализацията, щяхме да говорим за съвършено други неща. Но този факт, че вие решихте да останете в тези тела, да останете на планетата изцяло променя учебния план, изцяло променя това с което се занимаваме. Затова сега говорим на тази тема, подготвяме се да останете на планетата толкова, колкото ви се прииска. И така, днес - този месец е месецът на Аспектологията, днес - усетете различните слоеве на случващото се. Бихте могли да осъзнавате някои от тях наскоро. За други ще са нужни седмици или ще се наложи да прегледате това отново няколко пъти, но слоевете присъстват, огромно множество. И точно към това ви моля да започнете да свиквате в живота си, към всички тези прекрасни великолепни слоеве. Част 1 И така първата част, първата част. Нека поговорим за нещо много прекрасно, за това за което говореше Кутхуми на нашата голяма среща в Блед, в Словения. О, преди да го направим искам за момент да изляза от темата. Големия спор И така, при нас в Клуба на Възнесените Майстори вървят бурни спорове. В момента Възнесените Майстори са 9751. У нас вървят бурни спорове, а аз се намирам на длъжността на Председател, Президент, Генерален директор (смях) - не се шегувам (Адамус се смее ) - и като главен Възнесен Майстор ми се наложи да взема решаващия глас, защото всички гласове се разделиха по равно. Наложи ми се да решавам съдбата на спора. И аз им казах, "Ще попитам Шамбра и ще имат един месец. Ще започнем да обсъждаме сега, но ще имат един месец." Ситуацията е следната. Наскоро при мен дойде един Възнесен Майстор и ми каза, "Аз наблюдавам Шамбра и това, което те правят и сега вече зная, че на всички тях ще им се получи. ЛИНДА: Хм. АДАМУС: Въпросът не е "дали", а "как." ЛИНДА: Хм. АДАМУС: Забележете, не казах "кога." Казах, че въпросът не е "дали", въпросът е "как." Как ще го направите? Как ще се окажете там? И този Възнесен Майстор ме попита, "Но въпросът е ето в какво - това е нещо с което не ни се наложи да се сблъскваме, когато стигахме до своята Реализация - въпросът е ето в какво: когато стигнеш до пълната си Реализация, това означава че ти си осъзнал, ти си осъзнат; вече не си задаваш въпроси, ти знаеш, "О, да. Аз съм осъзнат." Ти не се питаш, "О, кога ще се случи това и как ще е ми..." Реализация, Осъзнатост, а после какво?" На пръв поглед този въпрос не изглежда много важен, но в Клуба на Възнесените Майстори той предизвика най - бурните спорове за всички времена - какво ще стане после? Половината Възнесени Майстори казват, че веднага щом стигнете до Реализацията си, ще се събудите сутринта и ще се запитате, "Какво ще правя оттук нататък?" Някои от Възнесените Майстори казват, "Може би ще им стане скучно и ще създадат малък хаос живота си просто защото могат." Някои от Възнесените Майстори казват, "Но ако бях на тяхно място,  би ми се приискало да изпълня някаква мисия." А аз попитах, "Мисия? От кого?" Те отговориха, "Е, ние бихме могли да им помогнем с тяхната мисия." Аз казах, "Не зная. Думата "мисия" няма да има голямо значение." (лек смях) Тоест казах, "Разбирам за какво говорите, договор. Не, договор - не е съвсем точната дума. Проект, нещо с което може да се занимаят, нещо към което да приложат своя ентусиазъм, нещо ..." Аз казах, "Нима това не прилича повече на страст?" Ах! Всички аплодираха... ЛИНДА: О (Линда аплодира). АДАМУС: ... както и те там. Благодаря. Там (някой подсвирква). ЛИНДА: И ние също можем. Нима не е така?! АДАМУС: Да. Да. ЛИНДА: Добре, благодаря. АДАМУС: И аз казах, "Да, това наистина повече прилича на страст. Не е, че сте длъжни да правите нещо, но имате страст към него." И вие знаете, че аз от време на време измислям думи и казах, "Знаете ли, ще го нарека "машън" (Адамус обединява в едно двете думи: "pаssion" - "страст" и "mission" – "мисия"). ЛИНДА: Хахаха! (тя се смее) АДАМУС: Там имаше друга реакция. Там казаха, "О-о! О-о!!". ЛИНДА: О, "О-о-о-о-о!" Машън АДАМУС: Мисия и страст, страст и мисия. Не така, както ви се налагаше да правите доскоро, не през страдание, но това ще ви позволи да се занимавате с нещо. Това ще ви даде причина да се събудите сутрин и да си кажете, "Ще отида на летището, ще си стоя там с глупаво изражение на лицето и ще излъчвам своята светлина към всички пътуващи. Защо не?" Или страст и мисия, "Ще напиша книга просто защото искам. Искам да навляза в живота си. Искам да го изследвам. Не искам да споделям с всички какъв е бил животът ми, или машън, да създам прекрасна музика, музика която наистина ще ви пренесе - тоест наистина ще ви пренесе - в другите сфери. Или машън, "Аз просто..." (той прави пауза и се смее, лек смях). Машън, "Ще отворя кафе, защото обичам кафето, но също така представете си че всички хора идват и аз се докосвам до тях" - нямам предвид незаконно докосване разбира се (още смях) - "Но аз се обединявам с тях, намирам се в своето сияние и правя кафе за тях както тук в Куба на Аления Кръг. Но това което става там всъщност - това е любов и същевременно им приготвям домашна храна." Каква прекрасна мисия! (Линда се киска). Разбирате ли какво ... (още смях) Какво е това занимание. И ние се разделихме точно, тоест по равно - половината Възнесени Майстори казват, "Да, това би било прекрасно", защото те напуснаха, те не са имали такъв опит. Те не са имали мисия или страст. Те стигнаха до Реализацията и осъзнаха, "Защо да оставам?" и не го направиха. Искам да кажа някои останаха за седмица или месец. Кутхуми заседна за няколко години. Някои останаха за кратко, но те чувстваха това, "Защо? Защо да оставам на тази планета? Вече дори не съм свързан с нея." Те никога не са си обещавали, че ще останат когато стигнат до Реализацията. Вие обещахте. Вие вървите към това вече много години и си обещахте, "Ще остана. Ще видя всичко докрай. Преди всичко искам да стигна до Реализацията. Второ просто искам да се намирам на планетата в това Време на Машините. И, да, зная ще е трудно и ще има дни, когато масовото съзнание и хората, и трафика, и шума, и всичко останало просто ще ме подлудяват. Но това е моята страст да остана, а сега какво да правя?" ЛИНДА: Хм. АДАМУС: И така, тези които се застъпиха за мисията попитаха, "Но ако у тях няма нещо, което да им даде творческо изражение и при това да позволи на светлината им да сияе, да им позволи да бъдат в своята светлина и в същото време да се намират на планетата, нима това няма да ги направи по - щастливи? Нима няма да желаят по -силно да останат в тялото? Нима тяхната енергийна динамика няма да стане много по - настроена към това?" Бих поспорил за това. Бих могъл да кажа че, би трябвало да започнем Програма Машън. И какво би било това по думите на тези, които се застъпват за нея, това би било да работят с вас. Не да кажат, "Ето го твоя договор за този живот." Не да кажат, "Ето я твоята духовна мисия." Преживели сте вече всичко това. Случвало ви се е и едното и другото, с други хора, които са ви казвали, "Ето какво трябва да направиш в този живот", особено когато сте били в религиозните ордени. Те са ви казвали какво да правите. Но вие също така имате духовни договори за идването си в този живот - или в други животи, по - скоро - да бъдете енергийни поддръжници за планетата каквото и да се случи. Имахте ги. И може да се каже, че Възнесените Майстори помагат във вашата машън, да откриете това, което наистина се намира във вашата същност - те няма да ви дадат отговорите, но ще ви помогнат да откриете тази вътрешна страст, което би ви било от голяма полза. В другото крило - приличат на Вашингтон (правителството на САЩ)(някой се изсмива). В другото ... Един се засмя (лек смях). Това беше най - добрата ми шега за деня (още смях). Един се засмя. В другото крило казаха, "Но те стигнаха до Реализацията. Позволете им да бъдат свободни. Позволете им да се събудят сутрин и да не знаят. Позволете ми да изпитат това, което искат да изпитат. Позволете им да бъдат абсолютно свободни. И ако те изведнъж усетят, че не искат да останат на планетата, така и да бъде. Ще отидем на погребение." (смях) Добре де, аз добавих последната част. Те не говорят така. Опитвам се да ви попреча да заспите ако гледате онлайн. Не, от другата страна казаха, "В никакъв случай. Нека видим какво ще стане без да им помагаме с машъна. Каква глупава дума", - каза тази друга група (лек смях). "Нека видим какво ще стане. Нима това не е един огромен опит? Човек и Майстор заедно най - накрая осъзнати на планетата, какво ще стане по - натам? И това е справедливо - казват те - че ние няма да се намесваме по никакъв начин. Дори няма да им се притечем на помощ. Просто ще седим тук, ще пушим цигари, ще пием хубаво уиски и ще наблюдаваме какво ще стане, ще се смеем от време навреме и после ще ви посрещнем, когато преминете." И така казах аз ... Имам решаващия глас. Всъщност, да, вие имате решаващия глас. ЛИНДА: Ммм. АДАМУС: Но аз ще дам гласа си така или иначе, но аз казах, "Не без участието на тези, които ще го правят." Така че трябва сега да отговорим, но усетете го. Обсъдете го помежду си. Споделете го в социалните мрежи, където пожелаете. Следващия месец силно ще се потопим в подробностите, но машън или пълна свобода? ЛИНДА: Ооо! АДАМУС: И аз внимателно изслушах и двете страни и всъщност това е повече от малко разсейване. Всичко това е много, много реално, защото вие ще се окажете в тази точка където ще се запитате, "Аз съм тук, осъзнавам, че съм осъзнат и сега защо да оставам? Освен за това да видя какво е да останеш." И вие също можете да поспорите и да кажете, че с известна помощ в търсенето на своята истинска страст това ще стане ваш проект, масия, нещо, което наистина ще поддържа вашата връзка с планетата. И така, масия или пълна свобода? И бих искал да чуя няколко гледни точки, Линда ако не възразяваш... ЛИНДА: Уха, да. Разбира се. АДАМУС: ... да вземеш микрофона. Да. ЛИНДА: Ухаа. АДАМУС: Това ще бъде истинска мъдрост на Шамбра. ЛИНДА: Добре. САРТ: Повече страст разбира се. АДАМУС: Страст. Ти си на страната на масията. САРТ: Аз съм на страната на масията. АДАМУС: Да. Тоест ти няма да възразиш срещу известна помощ, напътствие, както и да го наречеш, "Ето няколко неща, които би могъл да направиш, Сарт, като осъзнато същество." И, отново, никой няма да те управлява и ти, очевидно можеш да кажеш, "Това не ме интересува", но всъщност това е нещо, което може да се направи докато си тук. САРТ: О, да. Нещо ново, което не съм виждал и не съм правил... АДАМУС: Добре. САРТ: ... трябва да е останало нещо. АДАМУС: И така, ти си на страната на мас ... може ли някой да брои? САРТ: Аз съм на страната на масията. АДАМУС: Мишел, би ли могла да правиш малки отметки. И така, масия, имаме един. Добре. ЛИНДА: Добре. Да видим. АДАМУС: И ние не се готвим да вземем решение точно сега и в крайна сметка решението ще е ваше. АЛИС: Мога ли да кажа и едното и другото? АДАМУС: Можеш да говориш каквото си искаш. АЛИС: Да, защото мисля, че искам пълна свобода и може би от време на време леко натоварване. АДАМУС: Леко натоварване (Адамус се смее) Добре. АЛИС: Не, не, сериозно. АДАМУС: Разбира се. Разбира се. Това е смисъла. АЛИС: В края на краищата, аз съм осъзнат Майстор, притежаващ мъдрост, за това моята мъдрост ще бъде такава. АДАМУС: Точно. АЛИС: Не твоята и не тяхната. АДАМУС: Точно. АЛИС: Точно. Така че, да, искам страст. Изцяло съм съгласна със страстта и при това пълна свобода, такъв ще бъде моя избор. АДАМУС: Да. АЛИС: Ето защо "и едното и другото." АДАМУС: Това е много добър отговор, и едното и другото, защото можеш да играеш от време на време. Казваш, "Добре, помогнете ми да намеря страстта си." И теоретично, въпреки факта, че си Възнесен Майстор, ти ще продължаваш да се завръщаш в масовото съзнание. Все още получаваш, знаеш ли, някаква бавна енергия от масовото съзнание около себе си. И ти понякога забравяш и после се оказваш седнала пред телевизора ден след ден и се чудиш, "Защо изобщо останах на тази планета?"Така че, може би малко напътствие със страстта. АЛИС: Аха. АДАМУС: Добре. И така, и едното и другото. Никой вече не може да каже "и едното и другото" (Адамус се смее), защото сега всички ще започната да казват така. ВИНС: Всъщност бих искал да кажа "И." Това не е задължително да бъде двоен избор. АДАМУС: Правилно. ВИНС: Може да пробвам всеки вариант. АДАМУС: Вярно е. ВИНС: И също така трябва да кажа, че имам истински проблем с нечии велики идеи за мен ... АДАМУС: Да, да. ВИНС: ... на всички нива. АДАМУС: Вярно е. ВИНС: Така че това веднага ме кара да започна със свободата. АДАМУС: Свободата, добре. Искаш да започнеш – така че можем да те поставим в колонката със свободата? ВИНС: Да. АДАМУС: Добре. И можете да си смените мнението по всяко време. Можете да кажете, "Хей, Възнесени Майстори, нека се съберем и малко да поговорим за това, какво мога да направя за планетата? Какво мога да направя за себе си? Какво ще кажете да измислим малко страст?" Да. КЕЙТ: Добре. Аз също се застъпвам за свободата. АДАМУС: Свободата. Добре. КЕЙТ: Да. АДАМУС: А нужна ли ти е стимулация за страстта, с какво да се занимаваш през всички тези дни, които ти предстоят? КЕЙТ: Да, искам, но искам да погледна навътре и да я открия вътре в мен. АДАМУС: Добре. А ако не можеш да я намериш отвътре, по някаква причина всичко е замъглено, би ли искала да извикаш приятели, за да ти помогнат да се справиш? КЕЙТ: О, винаги. Този вариант винаги съществува. АДАМУС: Добре. Добре. Добре. Добре. И така, имаме няколко за свободата. Добре. Още няколко. ЛИНДА: Ето, моля, по – малкия брат. АДАМУС: Знаеше, че ще стане така (те се смеят). Знаеше го. ТОМ: Добре. Ако имаш сто процента от нещо, би било изморително. АДАМУС: Това е уморително, добре. ТОМ: Защото ако следваш страстта си всеки ден или ден след ден, това ... АДАМУС: Може би. Може би като осъзнат Майстор, а може би, не. Не зная. ТОМ: Да, имал съм свобода, имал съм страст и и двете ми харесват. АДАМУС: Да. Какъв е твоя отговор? ТОМ: И едното и другото. АДАМУС: И едното и другото. Добре. ТОМ: Извинявай. АДАМУС: О, да. Ще бъде велика нощ в Клуба на Възнесените Майстори. Вече знам как ще докладвам (лек смях). Да. МОНИКА: Сложен въпрос, нали? АДАМУС: Да. МОНИКА: Вече няколко години си задавам въпроса, "Какво мога да направя?" Обичам страстта. Обичам да откривам това, което ми е интересно и да го завършвам до край и също така обичам свободното време. Затова винаги съм казвала на хората, че в идеалния случай бих искала да следвам страстта си, физически да я изразявам по шест часа на ден, четири дни в седмицата, за да водя балансиран живот. АДАМУС: Добре. МОНИКА: Ето какво искам. АДАМУС: Интересно. Добре. МОНИКА: И при това бих искала да кажа какво предизвиква у мен най – голяма страст сега. Не знам дали избора ми ще остане същия след две или три години, но ще бъда отворена за послания и препоръки по този въпрос. АДАМУС: Добре. Отлично. Още един. КЕРЪЛ: Е, аз съм съгласна с нея, но харесвам страстта. АДАМУС: Точно, страстта. Така че ти си на страната на масията? КЕРЪЛ: Да, но свободата от време на време. АДАМУС: Добре. И, да, можеш да имаш и едното и другото. Тоест можеш да разпалиш страстта, а после – оо! - в същия момент да се успокоиш. КЕРЪЛ: Точно! Не звучи зле. АДАМУС: Да, но у теб както и допреди си остава страстта, защото наистина ти можеш да имаш и двете, но тогава ти някак си на стараната на страстта, защото избираш страстта и някаква помощ. КЕРЪЛ: Може би мира на Земята. АДАМУС: Мира на Земята. Да. О, това е наистина удивително (силен смях) ако се занимаваш с поздравителни картички (още смях). Добре. Добре, благодаря. КЕРЪЛ: Благодаря. АДАМУС: Благодаря. И така,започнахме това обсъждане. Раздвижихме малко енергията и се заформи наистина интересна беседа. Истината е, че ние говорихме за това в Клуба на Възнесените Майстори. Това е абсолютна истина, гласовете се разделиха по равно, половината от тях казаха, "Знаете ли, ако аз бях останал на планетата, наистина бих искал такава страст. И ако не успеех да я намеря вътре в себе си, ако всичко вътре в мен беше замъглено, аз наистина не бих се отказал от помощта на Възнесените Майстори, за да ми кажат те, "Ето няколко неща, които можеш да направиш, не че си длъжен да ги правиш, но поглеждайки твоята енергия ние си помислихме, че те ще разпалят огъня в теб и ще направят твоя живот по - наситен. И, да, очевидно ти ще пожелаеш да имаш малко време за почивка тишина и тям подобни." Но работата е в това, че не Възнесен Майстор дойде при мен пръв и ми зададе този въпрос. Всъщност вашият Майстор дойде при мен, защото ние се срещаме и говорим за вас (лек смях) и Майсторът Шамбра дойде и попита, "Какво да правим? Когато останем в тяло, когато разберем всичко за енергията, когато станем истински пионери и изследователи на енергията, какво да правим с нея? Какво да правим?" Съществува прегаряне на човешките страсти у Шамбра и старото прегаряне, което доведе изцяло до отсъствие на каквато и да било страст, към почти пълно отсъствие на мисия, проекти и дълго отсъствие на въвличане в каквото и да било. Не у всички, но при много Шамбра, но сякаш оставаха без връзки и вие се нуждаете от това. Независимо дали това са вашите взаимоотношения в работата, в проект, вие някак оставахте за малко. Не си позволявахте да се въвлечете дълбоко в каквото и да било за да не стане то разсейване. Вашето увлечение, вашата страст, вашата човешка страст беше Реализацията. Но Майсторът Шамбра дойде при мен, като представител на цялата Шамбра и ме попита, "Когато останем на планетата, каква ще бъде нашата страст? Какво да правим?" В думата "страст" има страх и съблазън, тъй като сте свикнали, че имате човешки страсти, които бяха прогонени от пробуждането. И до сега имате желание да си върнете страстта, но знаете, че тя не може да бъде тази старата. Но си остава този копнеж за вътрешно вълнение. И някой ще каже, да, това означава просто да живеем. Това значи да бъдеш. Това значи да получаваш опит. Но вие искате нещо по – съществено. "Какво да правим с всичко това? Какво да правим с това на което се учим, което преживяваме? Какво да правим сега с енергията, когато започнахме да и позволяваме да ни служи? Какво да правим с това? Да си отворим кафе или да си правим дълги разходки и да не обръщаме внимание на всички останали? Да напишем книги, в които да се разказва за нашето пътешествие, но да не станат безумно скучни?" - знаете какво имам предвид, добавете малко от себе си, доукрасете ги, направете ги по – театрални. Не ги пишете от скучната човешка гледна точка. Пишете ги от гледна точка на изумителния Майстор. Но това е страстта. И въпреки, че ще кажете, "Никога няма да напиша книга" ... това няма значение. Ще започнете и ето, вече живеете в тази книга. Тя оживява. Това е творение, но вие живеете вътре в него и извън него едновременно. Това е страст, това е причина да останете. И така, именно Майсторът сега пита и ние също така говорим за това в Клуба на Възнесените Майстори, но Майсторът пита, "Сарт, какво ще правим? Искаш просто да сме заедно по цял ден? Какво искаш да правиш? Искаш ли да си взимаш душ или вана или ...? Колко пъти можеш да почистиш килима?" (някои се смеят) "Тоест, какво да правим?" Но също така Майсторът говори с блясък в очите, защото той знае че човешката същност е да получава опит. Майсторът вече знае, че човека ще поиска да изпита нещо, може би нещо по - голямо от просто свобода (някой казва, "Цигари"). Цигари (продължава да повтаря, "Цигари и уиски") и уиски и, да, всичко останало. Човекът ще поиска да изпита, нещо да направи, тъй като това му се отдава най - добре от всичко. Това е което наистина трябва да усетите тъй като Майсторът сега пита всеки един от вас, "А после какво? Какво да правим? Да си намерим масия? Тоест нашата страст някакво занимание. Или просто да се мотаем. Тоест просто да се размотаваме по цял ден да си правим дълги разходки сам - сами?" И тук има лек нюанс. Когато размишлявате за това постарайте се да излезете отвъд стария човешки разум, защото ви очаква нещо, което човекът сега дори не може да си представи заради нещо, което се нарича убеждения. Човекът сега дори не може да си го представи. Така че това, което правим сега е да разпалим огъня под цялото това нещо, "какво следва", вашата страст, но не в старите човешки разбирания. Майсторът пита, "Какво ще правим, Едит, когато останем заедно на планетата, когато ти станеш осъзнато същество? Ще пожелаем ли да върнем страстта? Или ще искаме да си ходим просто така без работа и просто да видим какво ще се случи?" Добър въпрос и това е въпрос, с който другите Възнесени Майстори не се е налагало да се сблъскват. При тях е било "Реализация - бум! - тръгват си." А при вас - "Реализация, по - натам какво?" Нека вдишаме дълбоко. Ще бъде интересно да се наблюдава, да се чуят обсъжданията и всичко останало свързано с това. Къде се намираме сега? Вчера аз подслушах разговор между Алан и Калдре - той знаеше че слушам - и те говореха за различните епохи на Аления Кръг. Имаше епоха на Тобиас, разбира се имаше я моята ранна епоха и Калдре я наричаше Офанзивата (смях). И така и беше. И тя доведе до епохата на "Никакво макио", която продължи известно време. Беше нужно да се избавим от макиото, беше нужно да го прескочите, защото няма да преминете в просветлението с множество макио. И за мен макиото - това е духовна незрялост. И така ние преминахме през епохата на "избавление от макиото." И сега преминаваме към този момент в нашата работа, в който вървим заедно и стигаме до точката на истинското позволение, очевидно до точката на Реализация, но и към точката на позволение, точката на интеграция на последните бродещи наоколо аспекти. И това на което наистина си заслужава да се обърне внимание - това са убежденията. Убежденията. Убежденията Спомнете си Кутхуми на вашата голяма среща в Словения (има предвид Магията на Майсторите), Кутхуми разказа великолепна история за това, което той нарича своя душа, А-Ки-Ра и в своята история той стигнал до заключението - или, сигурен съм, че това е била А-Ки-Ра, която е стигнала до това заключение - което гласяло, "Не е важно в какво вярвате, а какво позволявате." Работата не е в това, в какво вярвате. Стигнахме до тази точка - не бихме могли да говорим за това преди 5 години, защото убежденията, така да се каже, тогава бяха важни, но сега стигнахме до тази точка в която убежденията напускат. Дори убежденията напускат. Убежденията - това са аспекти. Убежденията - това са аспекти, копирани въз основа на човека. Това са аспекти на ума. Това е система от убеждения и проблемът на убежденията е в това, че хората вярват в тях (Адамус се смее). Знаете, за детето убежденията са - като играчки на игрална площадка стълбите, люлките, въртележките и всичко останало и убежденията са прекрасни. Те позволяват на детето да си играе с нещо и да преживява опит. "Какво е да отидеш на площадката и да поиграеш в пясъчника с другите деца?" Убежденията - са като игрална площадка, "Нека отидем на тези люлки и да видим какво е това, да преминем през този опит." Така че за детето убежденията - това е развлекателна игра. Но когато детето порасне и започне да вярва в убежденията, че трябва да се люлее по определен начин и това да се случва само така, а не иначе, изведнъж убежденията ... Аз ги виждам, като някакъв монолит, като някаква голяма, сива, монолитна структура, в която човек може физически да заседне. Но дори и да не заседне, в крайна сметка, това препятствие е на пътя. И това не е едно убеждение, не е един монолит, тъй като него просто можехте да заобиколите и да продължите да вървите напред. Но убежденията - това са огромни монолити, които почти ви всмукват в себе си и оказвайки се там е много трудно да изплувате на повърхността. И това не е едно убеждение, а множество монолити, които растат по земята, като във филма, "2001 год: Космическа Одисея", те растат от земята и ето вече целия пейзаж на вашата реалност се състои от такива монолити, убеждения и вие дори не знаете откъде са се взели. Те просто са. Вие не задавате въпроса откъде са те, те са. Те закриват хоризонта, защото сега имате всички тези монолити, тези стари убеждения стоящи пред вас и не позволяващи да видите това, което може би са всички ваши потенциали. Убежденията са много и ето че започвате да вярвате в тях. Ето какво става сега там където се намираме - идва дракона и казва, "Ето го това убеждение. Може дори да не си знаел, че го имаш, но то съществува и това е огромно препятствие. Готов ли си да го пуснеш, интегрираш или разтвориш? Готов ли си да пуснеш това убеждение?" Малко по - рано аз казах, че аспектите се крият зад убежденията. Така че зад всяко ваше убеждение, стои аспект. И този аспект абсолютно не е задължително да иска да пусне това убеждение, тъй като всеки аспект не желае да си тръгне и той чувства, че имате нужда от това убеждение, за да създадете структура за себе си - своята личност, този който сте и собствено ръководство в живота. Затова имате всички тези монолити, тези убеждения които всъщност представляват аспекти и някои от тях са побити там много, много отдавна. Такива убеждения като например, "Всички мъже са свине." Отлично, някой в момента каза, "Това е истина." (смях, Адамус се смее) Убеждението, че всички мъже са свине. И какво става? Става това, че за човека това е прекрасен опит, в който може да се потопи. Влизате в този монолит, в това убеждение, в този аспект и до определен момент – това е прекрасен опит. И вие изпълнявате роля в него, преживявате го, да, и мъжете стават свине. И ако го вярвате, така и става, защото основно ще бъдете привличани от това и то ще се случи. "Трябва упорито да се трудите, за да напреднете в живота." Това е дълбоко вкоренено убеждение в тези култури откъдето произлизат Шамбра - "Упоритата работа е равна на успех" - и до определен момент това е забавно. Човекът се потапя в това и казва, "О, ще работя упорито." Въпреки че се оплаквате от това, то продължава да ви харесва, иначе не бихте го правили. Точка. Това може да се приложи към всичко в живота ви. Ако пратите нещо, то ви харесва, дори и да се оплаквате от него. И така, вие се потапяте в това убеждение - трябва да работите дълго и упорито за да постигнете успех. Може да решите да не го правите. Можете да си кажете, "Няма да се трудя дълго и упорито", но това все още е убеждение. Затова после казвате, "Тогава може би ще имам малко пари и може би няма да бъде успешен, но може би не ми пука", но това все още си остава убеждение, което закрива вашата панорама. И вашата панорама - това разбира се е Позволението. Вашата панорама, вашия път - това е Позволението. Въпреки че е трудно да позволиш, когато на пътя ти стоят всички тези монолити, всички тези големи, хладни, сиви структури. Много, много е трудно да позволиш. Говорите за позволението, мислите за позволението, искате да закотвите позволението в този пейзаж на реалността като поредно убеждение, но то не е убеждение. То не е аспект. То е начин на битие. То е толкова просто. В позволението няма убеждения. В позволението няма структури. То е свободно течение. То е, "Аз Съм това Което Съм", а не, "Всичко в което се ограничавам." Човешките убежденията И така, какви човешки убеждения има? Линда, вземи микрофона, моля. Още какви убеждения съществуват или е възможно да съществуват у вас? Убеждения. СИЛВИЯ: Едно от убежденията е това, че имаме нужда от нещо външно, за да се излекуваме. АДАМУС: Разбира се. "Помощта идва отвън. Вие сте такъв окаян човек и не можете да го направите сами. Затова, да, трябва да го получите отвън." Добре. Добре. Още няколко. Какви още убеждения съществуват? РЕБЕКА: Бих казала, ограничението, че можеш да правиш само нещо определено. АДАМУС: Разбира се, но дай ми конкретен пример за убеждения. Ти постоянно си имаш работа с тях. РЕБЕКА: Можеш да пътешестваш само ето толкова (тя се смее). АДАМУС: Моля? РЕБЕКА: Можеш да пътешестваш само в определено количество. АДАМУС: "Можеш да пътешестваш само в определено количество." Добре. Разбира се. РЕБЕКА: Бих искала да пътешествам много повече. Така че, да. АДАМУС: Добре. Ти си ограничена от нещо – пари, енергия, време? РЕБЕКА: Мисля, че това просто е мнението на другите хора или културата, това което са ми казали и към което бях програмирана и... АДАМУС: Добре, и това наистина е сиво убеждение, помниш ли, аз казах, че убежденията – са аспекти. Още няколко убеждения. Какви общочовешки убеждения има? (някой казва, "О, внимателно!") ЛИНДА: Да! Помогни ми! Благодаря! АДАМУС: Всички мъже са свине! (смях) ЛИНДА: Не го определям така! АДАМУС: Не, аз го казах (още смях). ЛИНДА: ... може би има определение, но не такова! АДАМУС: Продължавай. СКОТ: Много размишлявах над това по време на пътешествията си през последните няколко, три години, защото това което наистина ми помогна беше силата на И, защото когато в живота ти се случва нещо важно, ти веднага, мисля че трябва да си кажеш, "О, Боже мой, сега ще става само по – зле. Ще имам проблеми с парите." За тези, които ме познават, говоря за здравето на Сам, моя партньор. Когато трябваше да се гмурна дълбоко в това, беше, "О, Боже! Не мога да вляза в енергията на това, че нещата няма да се подобрят ." И сега аз открих, че благодарение на това заземяване, тази сила на "И", ми помага да кажа, "Не, нашите животи всъщност ще се подобрят и ще бъдат по – реални, от колкото когато и да било." АДАМУС: Да. Защо така? Какво в "И" прави това? СКОТ: Факта, че се спираш, аз се спрях, "Така, появи се мисъл свързана с убеждение, което може би съм имал неосъзнато, "О, ще става по – зле, защото всички предполагат, че ще стане по – зле." А после слагаш там "И" и си мислиш, "А защо трябва да става по – зле? Защо да не може да стане по – добре? Защо да не можем да имаме повече свобода или повече гъвкавост и повече обучение и всичко останало? И ..." АДАМУС: "И" осветява потенциалите, които винаги са съществували. СКОТ: Да. АДАМУС: Но когато се намирате в този линеен човешки режим или в режим на твърди убеждения, както и да го наречете, те не се осветяват. Вие дори не знаете, че те съществуват. Има само едно, "Ще се спускаме бързо и ще се държим, защото пътя ще бъде труден." Ето кога трябва да спрете. Ето кога ставате истински Мерлин и казвате, "Секунда. Искам да вляза в "И" съществуват множество потенциали" и не е нужно мислено да ги осветявате. Не е нужно, тъй като това ще стигне до вас интуитивно, а не мислено. Казвате, "Знам, че в тази ситуация има много повече потенциали и освен това имам Майстора, който автоматично помъдрява всичко, когато се спускаме надолу" и може би всъщност не се спускаме. Добре. Отлично. Още няколко. Още няколко. Човешките убеждения. ШАМБРА 1 (жена): Добре. Още едно убеждение. Имам малка дъщеря. Едно от убежденията, които съм чувала – че не можем да говорим с децата си твърде меко, защото ще се разглезят. Така че сме длъжни да им говорим за жестокия свят. АДАМУС: Хм. Това е странно убеждение. ШАМБРА 1: Това е странно убеждение. АДАМУС: Да, да. И така, ти по – меко ли говориш с децата си? ШАМБРА 1: Говоря. АДАМУС: Често? ШАМБРА 1: Да. АДАМУС: Те разглезени ли са? ШАМБРА 1: Не. АДАМУС: О. Виждаш ли? ШАМБРА 1: Да. АДАМУС: Бързо се отърси от това убеждение! ШАМБРА 1: Но аз съм го чувала от други хора. АДАМУС: Убеждение – бум! - интегрирано. ШАМБРА 1:Да. АДАМУС: Да, да. ШАМБРА 1: Точно. АДАМУС: Но това е странно, да странно. В този месец, в месеца на Аспектологията, вие започвате да разбирате, че имате толкова много убеждения, как са попаднали при вас и какво правят там? И, честно казано, в Реализацията няма много място за убеждения. Те са ненужни. ШАМБРА 1: Аха. АДАМУС: Да. Именно. И така, следващия въпрос свързан с убежденията – не относно Шамбра, а като цяло за планетата, децата, възрастните, старците – за тях по – добре е да имат убеждения или не? Не говоря за Шамбра, така че поспрете за миг и го усетете. Преди да преминете през пробуждането, когато бяхте прости, нормални, мили, обикновени хора (Адамус се смее) по – добре ли ви беше с убеждения или не? Добър въпрос и ще отговаря ... МЕРИ СЮ: О, боже (смях). АДАМУС: Не и харесва, когато я наричаш Боже. ЛИНДА: Наистина ли!? МЕРИ: Какво каза? АДАМУС: Нищо (още смях). МЕРИ: Не те чух. АДАМУС: Хората, обикновените хора – както вие ги наричате – по – добре ли им е с убеждения или не? МЕРИ: Това може би зависи от убежденията. АДАМУС: Да, но като цяло. МЕРИ: Мисля, може би като цяло, сигурно, да. Мисля, че убежденията, като правило дават на хората система от ценности, опорна точка, за нещо, за което могат да се захванат и да се придържат, като за нещо реално. Мисля, че болшинството от хората няма да могат да се справят, много мъгъли няма да се справят с идеята за възможността за всичко. АДАМУС: Аха. Добре. Още няколко. Убежденията – добро нещо ли са или не, за обикновения, нормалния, средностатистическия човек? ТЕД: Да. АДАМУС: Да, добре. ТЕД: Те са хубаво нещо. АДАМУС: Да. ТЕД: Да. АДАМУС: А защо? ТЕД: Това, което ми идва на ум са вярванията и законите и сравнявам това с книгата "Смелия Нов Свят", в който нямаше структура. АДАМУС: Точно. ТЕД: И до колкото си спомням там се разказваше за гимназисти, които имаха пръчки и те маршируваха с викове, "Убий свинята!" Не знам, беше много ... АДАМУС: Да, хм, интересна литература четеш! (тя се подсмихва) Но това обяснява много (те се смеят). ТЕД: "Убий свинята! Убий...", но аз мисля за обикновения мъгъл ... имаш убеждения, но всички имат различни убеждения и тогава ... АДАМУС: Не, аз говоря за убежденията като цяло. ТЕД: Да. АДАМУС: Най – общо, убежденията – това е нещо нормално. ТЕД: Те са полезни за структурата и реда, така да се каже. АДАМУС: Въпреки че у някои хора има излишък от убеждения, а у други – недостиг. Но като цяло – това е хубаво ... ТЕД: Или те са в конфликт един с друг. АДАМУС: ... за хората? ТЕД: Да, убедена съм... АДАМУС: О, добре. ТЕД: ... че това е хубаво. АДАМУС: Ти си убедена! (Адамус се смее) ТЕД: (тихо) "Моето убеждение..." АДАМУС: Да, да! ТЕД: Благодаря. АДАМУС: Още двама (лек смях). Полезни ли са убежденията за хората? ХЕНРИЕТА: Убежденията дават на хората причина да живеят, особенно ... АДАМУС: Или посока – посока в живота. И едното и другото. ХЕНРИЕТА: Особено в религията, в изповедите и насоките. Убежденията и всичко останало. Това е смисъла на живота! АДАМУС: Можеш ли да си представиш религия без убеждения?! ХЕНРИЕТА: О, боже! (смеят се) АДАМУС: О, Аления Кръг. Добре (силен смях). Вие не сте религия, така че не се брои. Ах! ХЕНРИЕТА: Да. Да. АДАМУС: И така ти за вярата или ... ХЕНРИЕТА: Дали съм вярваща?! АДАМУС: Да. ХЕНРИЕТА: Вече не! (тя се смее) АДАМУС: Ти си за избора! Трябва ли да имат хората убеждения или не? ХЕНРИЕТА: Тези, които не са стъпили на пътя на просветлението или реализацията и не са решили да се движат в тази посока, в която са тръгнали много от нас, усещам, че им е много ... знаеш ли, те имат нужда от някакви ориентири. Но ми е трудно да говоря за това, защото не искам да звучи така, сякаш се издигам на пиадестал. АДАМУС: Аха. Не се издигаш. ХЕНРИЕТА: Не (тя се смее). Хората, водещи "нормално" съществуване, по мое усещане имат нужда от убеждения, за да имат ориентири и рамки в живота, защото нямат нищо друго освен това. АДАМУС: Така е. Правилно. ХЕНРИЕТА: Те не живеят в позволение и в "И" и може изобщо да нямат представа какво е това. АДАМУС: Разбира се. Например, индуизма изначално не е бил религия. Това са били напътствия за обществото – как да живеят, как да си мият зъбите, да ходят до тоалетна и тям подобни – но после започнали да си измислят богове, после дузината богове се превърнали в 100 000 богове и с всеки бог били свързани множество убеждения и вместо полезни обществени ценности, това се превърнало в религия. Да, това станало убеждения. ХЕНРИЕТА: И също така ти отдаваш силата си. АДАМУС: Вярно е, вярно е. ХЕНРИЕТА: Ако я вложиш в нещо извън себе си – в убеждения, в божества и символи, в предмети, придавайки им значение, тогава ти не поемаш отговорност за това кой си, за своя живот и за своя начин на живот. АДАМУС: И така, ти казваш, "Нека дадем убеждения на хората. Нека ги оставим. Нека не се опитваме да ги променим. Те им служат." ХЕНРИЕТА: Те им служат, докато не престанат. АДАМУС: Не говори като мен (смях). Благодаря ти. ЛИНДА: Вярвам, че на улицата вали сняг. Това убеждение ли е или нещо подобно? АДАМУС: Това е възприятие на реалността (някой казва, "Това е наблюдение"). Това е наблюдение. ХЕНРИЕТА: Да. АДАМУС: Но ако си убедена, че снега и студа не ти понасят и че да кажем трябва да живееш на Хаваите, това е много по - различно (смях). Но да наблюдаваш снега на улицата – това не е убеждение. Но когато обвързваш, по – специално – благодаря ти – когато обгръщаш нещата емоционално, това се превръща във вяра. Тогава става ... ЛИНДА: Да! АДАМУС: ... монолит. Отново, спомнете си какво казах – за детето, убежденията са като игра. Влизате в тях, веселите се. Учите се, получавате опит, падате. Някой ви бие, падате от люлката или нещо подобно – претърпявате поражение. Но по – късно тези убеждения се превръщат в големи, сиви, хладни монолити и вие засядате сред тях. И дори да не заседнете, те ви препречват пътя. Те ви пречат. Те стоят на пътя на потока. И така, добър въпрос - и добри отговори, благодаря - имат ли нужда хората от убеждения? Те дават ориентир на хората, но после когато човек започва да вярва в своите убеждения, те се превръщат в аспекти. И този аспект, криещ се зад убежденията постоянно пречи на човека да напредва и го ограничава.

Някои убеждения могат да носят радост и да ви дават удивителен опит. Затова искам да запомните нещо говорейки по въпроса - дали да имате масия или пълна свобода. Ако това е масия - когато живеете с огромна страст, но това е своего рода мисия - ще имате убеждения и убежденията в определен смисъл са много полезни. Ако тези  убеждения са такива, които сте си избрали, а не са наложени от някой друг; ако убежденията - са фасети, а не аспекти. И когато започнете да разбирате, че убежденията ... Малко ще изляза от темата.

Убежденията - това е сетиво. Това е сетиво. Помните ли, че говорихме за 200 000 сетива, така че, ето убежденията - са по - човешки от болшинството други сетива, но те са се превърнали в сетива. Те са начин за възприятие на реалността. Ако вярвате, че снега и студа са вредни и некомфортни, (Адамус се смее, защото Линда енергично кима) то така и ще възприемате реалността.

Когато възприемате реалността по такъв начин, чрез убежденията, по - натам става така, че енергията идва и казва, "Добре." На енергията винаги и е все едно. Енергията казва, "Това е твое убеждение. Това е, което избираш ти. Това е твоята гледна точка. Ще ти дадем това - ще ти дадем хладен, унил, снежен, нещастен, некомфортен опит." И човекът плаче (лек смях; Линда "плаче"), но всичко по някакъв начин се харесва на човека, защото това е опит. Той преживява опит ако прави нещо. Той има с какво да се занимава.

Но веднага щом разберете, че сте заседнали в този опит - вие можете да седнете в самолета и да излетите на Хавай, Линда - тогава вие изведнъж си казвате, "О, значи убежденията могат да носят радост. Това не е капан, те не управляват моя живот и може би аз вече не искам да имам такова убеждение", следователно енергията не се опитва да поддържа това убеждение. Убежденията изведнъж се оказват на свобода и вие можете да получавате опит.

Сега да се опитаме да свържем всичко заедно - изходния въпрос за вашата масия или пълна свобода - отново всичко се свежда до това, че вероятно, ще се занимавате с нещо. Вероятно ще имате с какво да се занимавате след Реализацията. Няма просто да си седите под дърветата (Адамус се смее), като Буда и цял ден да медитирате. По -скоро не. Дори Буда, на Буда не му харесваше много, така че по - скоро няма да го правите. Вероятно ще бъдете потопени в опит - вашия човек с подкрепата на Майстора. И опита няма да бъде за вас капан. Няма да бъдете затворени. В опита изведнъж ще се появи радост, а не страх, не боязън, че няма да можете да се измъкнете от него. Опитът изведнъж се изпълва с радост. Много скоро всичко ще стане точно така - на Майстора му е все едно; Майстора може просто да безделничи нищо да не прави и просто да наблюдава случващото се - но човешката част по - скоро ще пожелае да се пробуди в нова страст и нов опит. И аз искам да ви кажа, че главното - не е това в което вярвате. Вие може да имате убеждения, но в крайна сметка главното е – това, което позволявате.

Позволението

И така, какво е това Позволение? Какво е това Позволение? Тоест това звучи много просто, "Аз позволявам", но все пак познавам много Шамбра, които са превърнали това в убеждение (публиката възкликва, "О-о-о" и "М-м"), в аспект, "Трябва да позволя." Това не е никакво убеждение. Позволението - е просто позволение. То е като да кажете, "Ще поседя малко в тишина и ще се отворя към потенциалите" - това е И - "които може сега да не виждам", защото сега започвате да осъзнавате много повече потенциали. И Позволението, подкрепата на дракона ще премахне тези стари убеждения, монолитите от пътя.

Позволението - е просто. Вие се отваряте към това което вече е тук, но все още се намира извън осъзнаването. Позволението - означава да кажете, "Ще се махна от пътя си", за да може Аз Съм, Майстора и истинското човешко изражение - човекът, необременен от аспектите на старите убеждения - да могат да разберат, осъзнаят и да започнат да играят с енергията.

Позволението - е когато човек ... Често го виждам така. Когато човека се удря в стена, не знае как да продължи, той е психологически изтощен от опитите да намери човешко решение, но неговите опити са много ограничени от убежденията, много тясно фокусирани. Той се е объркал. Той е в капан. Той е на границата на срив, той е в задънена улица и тогава той вдишва дълбоко и си каза, "Ах! Аз просто позволявам." Благодарение на това се отваря път, за който FM помага да се отвори за всички вас - връзката между Майсторът, човека и Аз Съм. Това отваря пътя на интуицията и мъдростта, които са вече тук, сега.

Главното - не е това в което вярвате. Това няма никакво значение и бих казал, че това е добър месец, за да се освободите от всички убеждения. Това дяволски плаши, защото човекът обича убежденията. Дяволски страшно е да кажете, "Ще се откажа от всички свои убеждения", защото това е вашия компас, това е вашата навигационна система, която както си мислите, ви предпазва. Но всъщност тя ви пречи. Какъв прекрасен месец за да позволите на дракона да дойде във всички тези стари убеждения, защото ги имате в изобилие ... и те могат просто да изчезнат веднага щом ги видите, "А! Това не ми харесва. Аз не го избирам. Скоро ще навляза в своя човешки, майсторски съзнателен опит. Нямам нужда от целия този стар боклук."

В Позволението няма предопределение. Вие не казвате, "Ето как трябва да се развие всичко." Позволението - е да кажете, "Като човек аз нямам никакво понятие как ще приключи тази история, но аз искам да бъда този, който я преживява. Аз позволявам по - голямо съзнание и мъдрост на тази история. Аз позволявам всички потенциали. Позволявам си да пусна старите убеждения, че трябва много да работя за да постигна нещо; че просветлението се случва само в края на човешкия живот; че трябва да изучавам духовност за да придобия просветление. Пускам всички тези аспекти. Превръщам ги във фасети на живота си и позволявам."

Позволението не трябва да бъде убеждение. То не е убеждение. Позволението - означава просто да се отворите. То не означава да се отворите към целия свят. Това не означава да позволите на хората да си изтриват обувките във вас, да крадат от вас или нещо подобно. Това е само между вас, Майсторът и Аз Съм, "Позволявам всичко, което Съм." Това е. И тогава тези монолити се променят, престават да бъдат огромни хладни камъни, в които се удряте, а изведнъж се завръщат към енергията, която ви служи. Това може да бъде енергията на парите. Това може да бъде енергията на другите хора или някаква друга, няма значение. Изведнъж чрез позволението, те се преобразуват от убеждения във фасети, във ваши прекрасни части.

Нека вдишаме дълбоко в тази първа част. Не е важно - това в което вярвате. Отдавна не съм чувал от Кутхуми такива прекрасни изречения. Не е важното - това в което вярвате. Ах! Това изобщо не е важно. Убежденията - са един вид измама. С тях е весело докато сте деца или духовно незрели. Но когато придобивате зрялост, вие разбирате, "Всички тези убеждения в действителност само ме задържат." Не е важно - в какво вярвате. Важното – не е че вярвате, че ще имате добър живот, че ще придобиете просветление или че има нещо, което ви пречи да го постигнете. Важното е - какво позволявате.

Нека вдишаме дълбоко и да отделим момент за позволение.

При Позволението вие не правите никакви усилия. Не повтаряте мантри. Това не е афирмация. Това е просто, "Аз се отварям към всичко, което Съм. И аз, като човек вече не трябва да нося цялата отговорност, да нося цялото бреме и целия страх. Аз позволявам всичко, което Съм."

Този месец - е чудесен момент за активността на аспектите. Някои от вас вече забелязаха тази активност в своите сънища (Адамус се смее) и убеждения. Помните ли: аспектите се крият зад убежденията.

Част 2

Втората част. Нека вдишаме дълбоко. Втора част.

Втората част малко се различава, но и двете са свързани по определен начин. Ще имаме нужда от дъската за писане, която използвате тук сега - или вашите електронни устройства, които никога не работят или (смях) ще трябва да извадим на сцената нашата дъска. Докажете ми, че не съм прав. Докажете, че не съм прав (жена казва, "Това е убеждение").

АДАМУС: Аз просто ... да, да. Да (Адамус се смее). Не, FM обеща вече да не пречи. Да.

МЕРИ СЮ: Това убеждение ли е?

АДАМУС: Че няма да пречи?

МЕРИ СЮ: Не, че устройствата никога не работят.

АДАМУС: Това е наблюдение (силен смях). И когато вие наблюдавате нещо, а после вярвате в него, то става истина, защото енергията го подкрепя. Така че трябва ли да променяме своите убеждения? (някой казва, "Да") Добре. Технологиите работят (появява се екран, публиката възкликва, "О-о-о!") Да, но никой не вярва напълно. Всички вие се съмнявате. Един вид, "Да, но после моя компютър се разваля", или, "Да, но после аз хванах... - как наричате това - "вирус", или, "Но после ме..." Как се казва когато ви открадват идентичността? (някой казва, "Хаква") О, вашият Майстор! Ха! Ха! (някой също се провиква, "Ха! Ха!") Един се засмя. Един се засмя (лек смях). Това е моята втора най - добра шега днес.

И така, Линда ще има пет правоъгълника. Между другото за начало трябва да кажа, че репетирахме това. Трябваше да го отрепетираме. Там ви нямаше. Репетирахме на скорошния семинар, "Прагът", проиграхме всичко това, защото исках цялата енергия да бъде изцяло настроена, когато го повторим тук - знаете ли, често те са малко, както казва Калдре, ненадеждни. Така че ние отрепетирахме всичко наскоро в "Прагът." Аз казах на всички, че се готвя да направя същото с цялата Шамбра. Те се опитаха да ме подкупят за да не го правя, но не е толкова лесно да бъда подкупен.

И така, Линда, ще имаме пет пункта един под друг. Спомни си как вече си го правила. В горната част на списъка, в горният правоъгълник първия от петте просто напиши думата "Ангел."

~ Ангел

Ангел. Ако си спомняте и вие си спомняте, че поехте на път много отдавна - много, много, много отдавна - във вид на "ангел", това е такава плюшена дума за не физическо същество. Вие нямахте форма. Не притежавахте светлина. Вие потеглихте на пътешествие в изследване на въпроса, "Кой съм аз?" По - късно този опит се превърна в човешки, но вие потеглихте на път за да изследвате, играете. Нямаше правила. Нямаше убеждения. Нищо такова нямаше. Вие бяхте сияйни същества без форма. Въпреки че имахте нещо, което сега липсва. Имахте име. Имахте име.

Име - не като Боб, Джейн или нещо подобно, имахте резонанс да кажем, енергийно име. От момента в който потеглихте на път, вие се наричахте с тези имена и затова имаше причина - за да не се изгубите никога. Чрез своето име можехте да намерите пътя към дома.

Хората мислят линейно - тези имена се променят. Променят се резонанса, честотата, вибрацията, звукът на името, но името остава същото. Затова няма нужда да си измисляте най - различни имена в стила на Ню Ейдж и да казвате, "Това е моето име." То се променя. Всъщност не бива да го произнасяте, но може да го наречете ликът на душата. Има го и това сте вие. Когато потеглихте на път нямахте нищо освен име, вас самите. Това име също ви даде отличителни черти сред другите одушевени същества, които също нямаха форма; които също нямаха история, то ми позволи да ви позная и да ви различа. И така, вие като ангелско същество имахте име.

Един ден всички динамики на творението, прекрасните динамики доведоха до това, че енергията замря. Можете подробно да прочетете или да потърсите това в курса на Тобиас "Пътешествието на ангелите", това е метафора, но отчасти и истина. Бих казал това по малко по - различен начин - но възникна голям въпрос за осъзнаването и енергията. Вие имахте име, но нямахте форма, нямахте умения да работите с енергията. Бяхте деца на съзнанието, но не съвсем настроени към това което произлиза от Аз Съм; към това, което се нарича енергия. Тя идва от съзнанието. "Какво да правя с това?"

Тобиас разказва в своята история, че цялата енергия и творение спрели. Бих го казал по - различно. Бих казал, че това повече прилича на въпроса - какво да правя с това? Но това, което се е случило било нещо ужасно и всичко се превърнало в гъст сироп. Въпросът стоял така, "Аз дори не зная какво да правя с този сироп. Какво трябва да направя? Как да общувам с енергията?".

~Земя

И с подкрепата на Ордена Арк беше създадено това място наречено Земя - следваща точка "Земя" (обръща се към Линда) - с подкрепата на Ордена Арк. Бих казал, че това е най - големият опит/експеримент в цялото творение, защото той е много ограничен. Той притежава огромна гравитация. Той е много чувствен, но също сложен и тежък. Това е убеждение в което може да се изгубите. Сама по себе си Земята - е убеждение. Говоря не за физическата планета, а за опита на нея - това е просто убеждение. Точно затова казвам: не е важно това в което вярвате, а това което позволявате.

Между другото някой може да каже, "Земята е плоска. Имаше такова убеждение, но сега знаем истината. Земята е кръгла." О, не скъпи мои приятели (някой се смее). Това е убеждение. Не, всъщност тя не е кръгла (някой казва, "Тя е плоска!"). Тя бива възприемана ... (смях). Тя се възприема като кръгла, по - късно науката потвърждава, провежда различни измервания и казва, че тя е кръгла и тогава тя става кръгла и колкото и странно да звучи хората от Австралия не падат от нея. Удивително. Но всъщност тя не е кръгла. Това е просто убеждение. Но все пак науката утвърждава, "Не! Не! Тя е кръгла. Тя трябва да бъде кръгла. Измерили сме това." Всъщност най - близката аналогия за Земята - това е струната. Ако може така да я наречем, това е струната. В действителност това не е кръгла топка, но предположете, повярвайте и така и ще стане. Но някой ден ще разберете, че това е струна. Тя лесно се реконструира. Говоря за физическата планета Земя. Тя много лесно се реконструира. Понякога просто зависва, понякога протича. Понякога се увива на възел. В един момент може да създаде илюзията че тя е кръгла, в друг - че е плоска. Но всъщност Земята прилича на струна. Да. Сега цяла нощ ще се вълнувате за това (лек смях). Ето откъде произлиза теорията за струните (още хихикане).

И така, вие дойдохте на Земята. Дойдохте на Земята - и какъв опит само! Дойдохте на Земята и забравихте всичко, защото такъв и беше ... Не искам да казвам, че това беше замисъла или задачата, просто така трябваше да стане. Имаше знание, че ще дойдете тук и ще забравите всичко и дори ще забравите името си. Това беше най -трудното. И така, "забравата" или просто "безпаметност", да имате достатъчно място на струната.

~Забрава

Дойдохте тук и забравихте всичко. Забравихте кои сте. Забравихте името си. Името - тоест резонанса. За него няма човешка дума. Това е вашата светлина, вашата вибрация и това което сте. Вие забравихте. И забравяйки всичко, вие започнахте да блуждаете, започнахте да създавате убеждения, защото изведнъж се оказахте във физическото тяло с мисълта, "Аз забравих кой съм и защо съм тук" и изведнъж сте в това физическо тяло и просто се скитате. Трябваше да търсите отговорите някъде. И вие безцелно преминавате от живот в живот, от живот в живот опитвайки се да си спомните, но забравяйки какво в действителност се опитвате да си спомните. И затова започнахте да създавате убеждения, "Трябва да вярвам в нещо, защото нямам нищо друго. Трябва да вярвам, че хората са добри, че хората са лоши, че Земята е кръгла, че конят може да те премаже..." Коня, това показва от колко дълго ме няма (смях). "Колата може да те прегази. Не си пъхай пръстите в..." (някой казва, "в контакта") "в контакта." Да. Исках да кажа в чуждото ухо, но в контакта също става (лек смях). Блуждаейки в тъмнината вие създадохте всички тези убеждения, за да ви помогнат да върнете своето име, но те не помогнаха. Сега всички тези убеждения са разпръснати по цялото поле на вашата реалност, препречвайки естествения поток на Позволението. Сега имате всички тези аспекти.

Най - интересното в убежденията е това, че те се превръщат в сетива. Те не са били такива. Хората създадоха тези сетива. Вие превърнахте убежденията в начин за възприемане на реалността и повярвахте в тях. И така, забравихте, а по - натам в нашия списък, скъпа Линда, стана това което наричам "загуба на благодатта."

~Загуба на благодатта

Когато забравихте кои сте, защо сте дошли тук, какво правите - всичко беше част от опита – но вие изгубихте благодатта, лекотата на битието. За мен, помните ли, когато дадох определение за благодатта - някой помни ли какво казах? Благодатта – това ... е вашата съседка (има такова женско име Грейс, което се изписва и се произнася също както английската дума "grace" - "благодат", "грация", "изящество", "лекота"). Не това не се брои (някой казва, "Умението да приемаш"). Позволение на енергията да ви служи. Да. Също така и способността да приемате. Позволението на енергията. Първо вие забравихте самата причина, поради която дойдохте тук - "Нека разберем как работи енергията. Каква е връзката между съзнанието и енергията?" Какво може да се направи с енергията?

Енергията - това е най - големия подарък от всички, които някога си е представял Аз Съм, но вие го забравихте. Изгубихте благодатта. Не божията благодат, не нечия друга, а благодатта от служенето на енергията. Станахте роб. "Трябва много да работя" - създадохте такова убеждение. "Трябва много да работя, защото енергията е навън и трябва някак да я получа." Изгубихте лекотата на битието, престанахте да си позволявате естествения поток в който енергията ви служи. Това е съвършено естествен процес. Не трябва да притежавате високо IQ или нещо подобно. Всички го могат - да позволят енергията. Но вашите убеждения утвърждават, че това не е така и че вие трябва много да работите, че енергията е трудна за получаване или, "Аз вече опитвах по - рано и винаги претърпявах провал." Е, да вие опитахте, когато имахте множество убеждения и  аспекти, забравяйки кои сте.

Опитайте сега без всичко това, без целия този боклук. Опитайте да позволите на енергията да ви служи. Не гледайте в миналото и не се  позовавайте на това, което е било преди, защото то е в миналото и дори то се променя. Но вие изгубихте ... (звук от телефон, публиката възкликва, "О-о-о") Той не звънна. Това е просто съобщение. О! Разговора за загубата на благодатта с Адамус (лек смях).

И така вие изгубихте благодатта и престанахте да позволявате на енергията да ви служи. И тогава нещо започна да се случва на най -дълбоко ниво. Можеше да не го произнасяте на глас и да не мислите, но, "Аз дойдох тук за да узная за енергията и съзнанието, за да играя на прекрасната площадка на живота и дори да създавам някакви убеждения за играта, но аз не заседнах в тях и енергията ми служи. О, зная какъв е проблема - аз всичко си измислям. Измислям си всичко това, защото просто се опитвам да преживея своя човешки живот, който може да бъде твърде скучен, затова трябва да измислям подобни философски разсъждения в стил Ню Ейдж." Просто млъкни! (лек смях) Искам да кажа, че точно така и става. Виждам и чувствам, че така става.

И така вашия ум затъва в това блато, а цялата работа е в това, че вие просто изгубихте благодатта. Престанахте да позволявате на енергията да ви служи. Можете да промените това в един миг - щрак! - ето така. И да си върнете името, да си върнете причината, поради която дойдохте тук - великото изследване на енергията, това как тя ви служи и как може да бъде игрова площадка.

Но всичко това е несъществено в сравнение със следващият пункт. След това се случи най - тревожното и угнетяващо нещо, най -неприятното. Вие изгубихте достойнството си. Вие напълно изгубихте достойнството си - "загуба на достойнството" (говори на Линда) – в целия този процес и това е най - тъжното.

~Загуба на достойнството

Достойнството може да се нарече самоуважение, самоосъзнаване, любов към себе си и вие изгубихте достойнството си. Сега ще променим това. Ще върнем достойнството, но... после вие се потопихте в човешките убеждения, които само усилиха и преувеличиха всичко, което ви лишава от достойнство.

Трябва да призная, помолих днес Калдре малко да се преоблече за да изглежда достойно и да бъде олицетворение за възвръщането на достойнството в живота ви. Това не означава, че вие винаги трябва да се обличате красиво, но от време на време няма да навреди малко достойно. Човешкото его лежи в руини, никакво достойнство и вие се опитвате да удържите заедно всичко това? Виждал съм как се опитвате да го удържите - да залепите, свържете, както можете се опитвате да го слепите - но нищо не се получава.

Според мен да бъдеш човек е доста унизително. Можеше да бъде достойно, но не е така. Има много, което отнема от достойнството на човека. От очевидните практични неща – по - конкретно да седиш във втора класа на самолета (лек смях) и го казвам сериозно. Знаете ли, да седите в самолет с лошо обслужване - това е липсва на достойнство в човешкия живот - не знам защо го търпите. Не знам защо си намирате оправдание за втората класа.

Да, ние се движим натам, където няма да трябва да летите със самолет или ако летите, то ще е в първа класа или на частния си самолет. Но колко унизително е да седите на малко кресло, за което плащате сума пари и не само, че стола ви е тесен, но и се отнасят зле с вас. Това е унизително. Отдавна говоря на Шамбра - ако летите на самолет или каквото и да правите, правете го правилно. Правете го правилно. И аз получавам силна съпротива от някои Шамбра по този повод. "О, ти не разбираш." Не, прекрасно разбирам. Искате да седите на опашката. Харесва ви този опит. Харесва ви да бъдете унижени същества на тази планета. Ако искате останете си в тази система от убеждения, в тази стара игра, продължавайте. Продължавайте. И на всичко отгоре наблюдавайте как цялата ви енергия се събира и вашият полет закъснява за всички. Ще седите на пистата или ще имате проблем с оборудването, защото вярвате, че не сте достойни.

Достойнството е като светлината. То е като светлината.

Говоря за вашето достойнство, но просто да бъдеш човек - вече е унизително. Имате човешко тяло. То прави недостойни неща (смях и възгласи в съгласие). Какво още. Често това е недостойно и неловко. Возите се в асансьора. Трябва да стигнете до 62 етаж и изведнъж обяда се надига. Тоест издавате този звук и в асансьора замирисва (смях) и ако бяхте Линда, бихте посочили Калдре, "Фу!" (силен смях). Повечето от вас не биха постъпили така.

ЛИНДА: Еми да! Ау! Просто е!

АДАМУС: Болшинството от вас не биха постъпили така, но това е липса на достойнство. Нуждата да се яде - е отсъствие на достойнство. Необходимостта да плащаш данъци. Зная, затова много се говори, но - отговорността да се плащат данъци. Едно е когато вие сами предлагате, "Знаете ли, аз съм член на обществото. Ще отделям такъв дял, който смятам за справедлив." Но когато сте длъжни да плащате данъци, и след това ви вземат всичко, ако не го направите - това е липса на достойнство. Нуждата да работите в кабина, като мениджър от средно ниво - една от най - недостойните от всички възможни ситуации.

В човешкия живот има толкова много от всичко, което ... трафика ... Казвате си, "Но така е устроено всичко на тази планета", тогава нека го променим. Нека си върнем достойнството в човешкия живот, защото сега него почти го няма. А откъде да се вземе то, ако всички се блъскат и бъхтят, ако има висока престъпност, ако всичко се разпада, ако нямате енергия за да станете сутрин от леглото, ако гледате в огледалото и си мислите, "Пфу! Пфу! Какво става с мен?" В стареенето - няма достойнство. Смъртта на тази планета - в процеса на смъртта няма никакво достойнство. В раждането - изобщо няма достойнство. Тоест, само обърнете внимание какво се случва (лек смях). Искам да кажа, че трябва да има друг начин и всеки от вас е дошъл на тази планета точно така. В това няма никакво достойнство и има начин да се направи по - добре - както направи Сам, но той влезе в тяло носител.

Може дълго да продължаваме този списък. Искам да кажа, че е време да си върнете достойнството, време е да се върнем към достойнството като личност. Но работата е в това че никой, никой не може да го направи вместо вас самите. Мога да ви разказвам за това. Мога да ви кажа какво не достига в живота ви. Но само вие можете да си върнете достойнството. Всъщност достойнството - то е един вид сетиво. Достойнството - е възприятие за самия себе си, не като убеждение, то е чувство за собствено достойнство на тази планета, дори ако вече сте заседнали в тялото, което не ви принадлежи. И то много, много бързо се променя. Вие навлизате в собственото си тяло - не ми харесва да го наричам "светлинно тяло", сега навлизате в своето Свободно Енергийно Тяло - и това е достойно тяло, много достойно тяло. А тази другата обвивка, която принадлежи на вашите предци? Тя е много недостойна. Имате нужда от сън, но събуждайки се, вие се чувствате изморени - в това няма достойнство.

Нека дълбоко вдишаме това.

Избора на достойнството

Ще направя нещо, а после ще проведем мераб. Ще помоля Линда да раздаде листчета на всички, а ако гледате онлайн и също пожелаете, можете просто да го напишете на бял лист. В края на мераба – не сега, а в края на мераба, защото искам да го направите със страст и чувство – напишете на листчето нещо просто, от рода на, "Избирам достойнството." "Избирам достойнството." Не е нужно да знаете точната дума, но достойнство – това е уважение към себе си.

Всички вие сте членове, лидери на ангелските семейства. Били сте във висшите ешалони на ангелските семейства, но сте прекарали тук толкова дълго време, че се загубили достойнството си.

В края на мераба, ако пожелаете, просто напишете на това листче, "Избирам достойнството" или "Аз съм достоен" – нещо, което ще резонира с вас в този момент. А после, ако искате, след като завършим мераба и тази среща – включително след думите на Калдре и Джийн, заключителните надписи и субтитрите, така че останете до края – след това всички присъстващи могат да сложат всички листчета в металната чаша, после ще я изнесем на улицата и ще ги запалим. Ще ги подпалим, не за да ги унищожим, а за да ги преобразуваме – да преобразуваме енергията, да ги разпръснем във въздуха, за да станат част от вашата атмосфера, за да се интегрира тя във вас. Това няма да бъде разрушаващ огън, а огъня на интеграцията, ако това е вашия избор.

Нека включим музика и да проведем мераб.

~Връщане на достойнството – мераб

(музиката започва да свири)

Нека да вдишаме дълбоко на тази прекрасна среща.

Доста поговорихме днес. Обсъдихме въпроса ще притежавате ли страст, която се нарича масия, оставяйки на тази планета. Това е един вид проект, в който сте увлечени, мисия в най - добрия смисъл на думата. Говорихме за убежденията, които в действителност представляват съвкупност от фактори; зад тях се крият аспектите и убежденията - са сетиво, начин за възприемане на реалността сега имате много много убеждения, които просто не са ви нужни.

Наблюдавайте какво ще стане, когато започнете да се освобождавате от убежденията, например, че Земята е кръгла. Това не е така. Тоест науката казва че е така, но то е - И. Разбира се, добре. Но защо да оставате само с това наблюдение?

Ще разберете, че реалността е доста податлива и когато освободите ненужните убеждения, когато прочистите балконите и гаражите на живота си и се освободите от убежденията, вие ще започнете да разбирате, че те всъщност задръстват системата и ви пречат просто да позволите.

А сега стигнахме до тази част, в която позволяваме да си върнем достойнството в живота. С всички наши убеждения - да, с преценките, убежденията и всички тям подобни - във вашия живот нямаше място за достойнството и уважението на Аз Съм. Уважението на Аз Съм и достойнството.

Дойдохме тук днес за да позволим на достойнството да се завърне в живота ви, да позволите да се върне вашето име. Не трябва повече да правите нещо, което според вас трябва да правите, не трябва да си проправяте пътя към Реализацията или каквото и да било. Просто позволете на достойнството си да се завърне.

"Аз Съм уважение към самия себе си."

И знаете ли какво става, когато вие просто позволявате нещо? Тогава то идва при вас.

Идва достойнството, дори ако сте в човешка форма и живеете човешки живот, дори ако не помните своето име.

Достойнството на ангелското същество.

Достойнството на осъзнатото същество.

Чувството за собствено достойнство.

Искам да ви помоля да го усетите. Когато избирате да си върнете достойнството, когато позволявате на достойнството да се върне в живота ви, просто за миг наблюдавайте и усетете как това променя реакцията на енергията. Как това променя реакцията на енергията върху вас, върху вашето съзнание?

Дойдохте на тази планета за да разберете как да обедините енергията и съзнанието. О, вие се учите. Вие постоянно се учите. Просто усетете за миг: какво става с енергията, когато позволявате на достойнството да се върне?

(пауза)

Нека усетим обратното. Да кажем, че нямате почти никакво достойнство. Усетете как енергията се променя.

(пауза)

Енергията мигновено реагира на достойнството, мигновено реагира. Понякога изглежда, че е нужно много време за да реагира енергията, за да се промени нещо, но ви моля просто да усетите това за миг. Отначало усетете собственото си достойнство, позволете на достойнството си да се върне.

(пауза)

Усетете как реагира енергията.

(дълга пауза)

Знаете ли, наистина не е нужно да полагате усилия за да си върнете достойнството. Не е нужно да се стараете. Трябва да позволите. Това е. Позволете го. Защо? Защото достойнството - е естествено състояние. Неестествено е да нямаш достойнство.

Достойнство, уважение, любов, приемане на себе си - са естествено състояние, защото няма нужда да полагате усилия. Просто им позволете да се завърнат. Изберете го.

Когато позволявате на достойнството си да се върне, енергията реагира по съвсем различен начин, вие си взаимодействате с енергията по различен начин. Сега нека се върнем в старото състояние на отсъствие на достойнство. Не се чувствате комфортно и достойно в човешка форма. В миналото си сте се държали недостойно и дори сега мислите за себе си без достойнство. Усетете сега как енергията реагира на това.

(пауза)

Изгубихте лекотата на битието, забравихте кои сте, престанахте да позволявате на енергията да ви служи. Твърдя, че до голяма степен това се случи заради това, че не усещахте достойнство, благородство. А после убежденията – убежденията, с които се обградихте, въпреки че те просто усилиха всичко това. Убежденията отначало бяха интересен опит, но после се превърнаха в хладни и твърди структури, които можеха да ви погребат под себе си, да ви заключат. Тези убеждения възникнали заради отсъствието на достойнство просто продължиха да усилват ефекта на това, че енергията не работи за вас, че вие сте изгубили лекотата на битието.

Нека точно сега да спрем този процес за Шамбра. Това е толкова просто, както да позволиш или да избереш достойнството. Това е вашата същност. Има няколко аспекта, които са част от естественото състояние на битие. Ще поговорим за тях на бъдещите ни срещи, но съществуват определени така да го кажем, разпознаваеми компоненти на естественото състояние на битие. Достойнството - е един от тях. И, скъпи преводачи, не се притеснявайте за това. Позволете си да усетите точната дума за достойнство. О, колко дълго в живота ви липсваше достойнство? По - добре да попитам - в колко живота? Колко, колко, колко живота преживяхте без достойнство?

(пауза)

Нека заедно вдишаме дълбоко в този месец на аспектите, в месеца на убежденията. Започвате да осъзнавате своите убеждения и можете в буквалния смисъл да се надсмеете над тях. Просто да се посмеете. Това е месеца на възвръщането на достойнството в себе си като същество. Да, ще продължите да имате трудности свързани със старото човешко тяло и ум. И когато позволите на достойнството да се върне, всички те бързо ще се променят.

Запомнете: достойнството - е един от най - бързите начини да промените енергията, един от най - бързите. Но не бива да го правите с усилие на волята. Не бива принудително да си връщате достойнството. Трябва просто да го Позволите. Не трябва просто да повярвате, "Аз съм достоен" и да повтаряте това като мантра. Трябва да си позволите отново да станете същество притежаващо достойнство.

Представете си как ще се промени не само вашата енергия, но и вашия живот, вашата походка, начина по който управлявате убежденията си и ги премахвате. Представете си колко ще се промени вашето дишане. Да, такова нещо, като достойнството влияе върху дишането. Дойде време, ако това е вашият избор, дойде време - можете да го напишете както искате, например, "Аз избирам достойнството. Аз позволявам да си върна достойнство", можете да го направите със свои думи - ако сте готови, напишете го.

(пауза)

Трябва да кажа, че това е много дълбока промяна, независимо дали го осъзнавате сега или не.

Можете ли да си представите Възнесен Майстор без достойнство? А?! Това е просто невъзможно. Можете ли да си представите себе си, като осъзнат Майстор без достойнство? Не. Не.

Нека вдишаме дълбоко и ако такъв е вашият избор, да позволим на достойнството да се върне в живота ви. Зная, за много хора това има множество различни значения, както от практическа, така и от езотерична гледна точка. Но това няма значение. Просто позволете на достойнството да се върне в живота ви.

Нека вдишаме дълбоко и както вече казах, след края на тази среща излезте на сцената, пуснете листчетата си в урната, а после я изнесете навън в бушуващата снежна буря (някои се кискат) и ги изгорете. И когато изгорят вашите листчета, това е символ, че позволявате, на твърдото си намерение, на вашия избор да се разпростре навсякъде - във въздуха, в етерите, навсякъде - и след това се върнете обратно към своя живот.

С това скъпи мои приятели, о, как бързо се движим сега и какви истории ще разкажа в Клуба на Възнесените Майстори! И когато те ме попитат как ще гласувам по въпроса за избора на масия или свобода, какво ще гласувам, защото всички те очакват моето завръщане, аз имам много ясен отговор: и за едното и за другото.

С това помнете, че всичко е наред в цялото творение. Благодаря. Благодаря. (публиката аплодира).