МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Крила“

ШОУД 6 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представен пред Аления Кръг на 3 февруари 2018 година

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения

Добре дошли, скъпа Шамбра. Добре дошли на нашата среща.

Днес сутринта скъпия ни Сам, Тобиас, скъпия ни Сам се събуди, стана … о, той е вече почти на 19 години … стана и се огледа в огледалото и, вие знаете как младите хора се отнасят към това, как изглеждат и какво впечатление правят. Ставате малко по – големи и пускате подобни неща. Не всички го правите (смях), но скъпия Сам стана, погледна се в огледалото и беше малко шокиран. Той имаше много, много червено лице, сякаш е бил на слънце без слънцезащитен крем осем – десет часа. И той си каза, “Не съм излизал на слънце вече няколко дни“ - там, където живее той в момента, по това време на годината не е много слънчево – и се зачудил от това което става, лицето му беше много зачервено. Не го болеше, но беше червено, като при слънчево изгаряне. И той продължи да се чуди какво става. Но ние знаем, идвайки тук на тази среща, в деня на червения шал, ние знаем, че той просто улавя – и Тобиас улавя – резонанса, вибрацията на това, което правим тук по време на нашите срещи. Това е прекрасно и се случва през февруари. И наближава деня на Сен Жермен, 14 февруари (някои се смеят).

САРТ: Да!

АДАМУС: Да, също така известен, като деня на Свети Валентин, но на мен ми харесва повече деня на Сен Жермен.

И ето, събираме се тук, спомняйки си защо сте тук, защо се събираме заедно. О, вие се познавахте. Почти всички вие бяхте познати в крайна сметка пет или шест живота. Не сте непознати един за друг. Някои от вас идват тук за първи път и си мислите, че сте нови, но това не е така. Не сте нови тук. Може би в това физическо тяло – да, но всъщност не сте нови тук.

Така че благодаря, че сте се облекли в червено, като спомен, като напомняне. Извинете ме за момент, аз …(той отива, взима един от червените шалове на Шамбра, изложени за продажба). Трябва да поправя това – онова в залата, което не е съвсем правилно. Благодаря ви, че се облякохте в червено, сложихте си шалчетата и си спомнихте за пътешествието си и защо сте дошли тук.

Когато оценявах енергията в залата имаше нещо, което ми се стори грешно (Адамус слага червения шал на Едит, публиката възкликва, “Аххх!“). Да. Сега образът ти е завършен, Едит.

ЕДИТ: Благодаря (целува го по бузата).

АДАМУС: Тя казва, “От мен да мине“. Просто позволи. Просто позволи. Не, не си много добра в позволението. Ти си го знаеш.

ЕДИТ: Знам си.

АДАМУС: Обичаш да се бориш. Обичаш битката, но както неотдавна казах в “Живота на Майстора 6“, стига битки, Едит. Каквито и да било. Ти не се бориш с целия свят. Вече не се бориш със семейството си. Вече не се сражаваш за пари, нали?

ЕДИТ: Ще ми се.

АДАМУС: А! Видя ли, “Ще ми се“. Значи, че тя продължава да се бори. Искаш ли да проверим как вървят работите след година? Или си готова да пуснеш … можем ли да и дадем микрофона?

ЛИНДА: Разбира се.

АДАМУС: Готова ли си да пуснеш битката точно сега? Всичко това е старата битка с тези сили, които имат всичко, а на теб ти се налага да работиш цял живот и това беше толкова тежко. Ти все още си … много бойна, знаеш ли (смях). Ами, така си е.

Самата истина. Не, ти се държиш за подобни неща. Това ти дава каузата, както говорих в “Живота на Майстора 6“. Това ти дава заряд и това е страст. Но стига, Едит. Престани да се бориш за изобилието си. Става ли?

ЕДИТ: Добре, това ми харесва.

АДАМУС: Добре. И просто позволи. Това е всичко, което трябва да направиш. Това е всичко, за което те молят. Всеки месец имаш запазено място тук и да бъде проклет този, който се опита да ти го отнеме (още смях). Ще се опитам (търси пари в джобовете на Калдре). Давам 20 долара – но той не носи много пари в себе си – давам 20 долара на този, който ще успее следващия месец да и вземе мястото (още смях и публиката възкликва, “ооо!“).

ЕДИТ: Моля, не е необходимо.

АДАМУС: “Моля не е необходимо“ (Адамус се смее). Чувствам как всички в залата си мислят, “Това не струва 20 долара“ (смях). “Гнева на Едит не струва толкова“.

Едит, едно нещо преди да продължим напред, иначе ще ти бъде много трудно. И знаеш ли, ти приличаш на дете с плакат изобразяващ зависимостта от старото. С други думи ти толкова много правиш там – там (показва в камерата) за тези, които гледат – правиш им услуга, като ги представляваш. От сега нататък - само Позволение. Никакви битки. Не си направила нищо погрешно. Не правиш грешки по пътя към просветлението си. Никакви. Но ако се държиш за битките и старите понятия за изобилие, за това, което не правиш както трябва и тям подобни, по – нататък ще ти бъде много трудно. Така че ти давам този шал и те моля да го носи по – често.

ЕДИТ: Добре.

АДАМУС: Може би всеки – може би, ще сключим сделка: Докато Едит носи този шал всеки месец, пери го от време на време разбира се, но докато го носиш поне веднъж в месеца, ще имаш това резервирано място. Няма шал - няма място.

ЛИНДА: Да!! Ех! Това обещание ли е?

ЕДИТ: Според мен това се нарича шантаж.

АДАМУС: Не е шантаж – това е съвсем друго нещо. Ако това беше шантаж, о! Щяхме да имаме различен … не, това се нарича, “Нека да сключим сделка“. Какво има зад врата номер едно?

ЕДИТ: Харесва ми (смее се).

АДАМУС: Да, проблем с изобилието. Какво има зад врата номер две? Старите битки. Какво има зад врата номер три? Твоето абсолютно право на осъзнатост. Това не е битка.

ЕДИТ: Велико финансово изобилие.

АДАМУС: Не, не, не, не, не.

ЕДИТ: Ох …

АДАМУС: Защото работата дори не е в изобилието. Изобилието излиза от речника. Вече дори не мислиш за него. Виж, казваш си, “Ето ме мен, Едит, а изобилието е някъде там“. Това не е така. Забрави за изобилието, изцяло. Престани да работиш над него. Престани да се бориш. Просто вдишай дълбоко и забрави за него. То ще се появи. То идва към теб от всички възможни посоки. Виж, днес ти вече получи безплатен шал.

ЕДИТ: Да.

АДАМУС: Исках да кажа, какво повече искаш? (Адамус се смее)

ЕДИТ: Благодаря. Много ти благодаря.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря. Благодаря, Едит. Носи си шала, пази си мястото (още смях).

И така, Сам се събуди и се зачуди защо му е почервеняло лицето и може би почти е чул смеха на Тобиас от другите измерения, “О, скъпи синко, скъпи аз, всичко това е напомняне[1], спомен за това, което стана преди хиляди години, напомняне за храма Тиен, когато дойдохте тук с такова твърдо намерение“.

Нека вдишаме хубаво, за начало на този ден. Нека вдишаме дълбоко и просто да позволим на всички тези енергии да се обединят.

Едит, те се обединяват. Изобилието, за което дори не трябва да говорим вече. Това не е проблем. Енергиите са тук, за да ви служат. Точка. Нищо друго не става. Няма никакви “ако“, “ами“, “но“. Няма никакви, “Ще помисля върху това и ще поработя“. Просто вдишвате дълбоко, като Майстор и позволявате. И това е. Ако има каквото и да било усилие или съмнение, тогава загърбвате всичко това. Тогава ще бъде тежко.

Вървим към, и ще разкажа за това след минута, към мечтата и ние наистина вървим към нея. Вървим към нея. Но оставете назад това, което вече не ви служи. Оставете го. И ме обвиняваха, че разрушавам семействата и отношенията. Просто защото не съм бил женен в миналия си живот и никога не бих го направил отново, аз не се опитвам да ви разваля отношенията. Моля ви да оставите назад това, което вече не ви служи. И ако това са отношенията – и аз зная, че това е трудно – оставете ги назад. Нека тези отношения се развиват самостоятелно, без да ги задържате. Било то парите, било то самоуважението, каквото и да било, просто не можем да влачим всичко натам на където сме се запътили. Трябва да свършим доста работа през следващите три – пет години. След малко ще обясня. Трябва да свършим много работа, но я вършим без усилие. Отпуснете се (Адамус отпива глътка кафе). Ах! Човешкото кафе. Мм. И, да не съм против чаша червено вино, но по – късно (някои се смеят).

И така, нека вдишаме дълбоко и да позволим на енергиите на нахлуят.

Сега, ще ви кажа, че днес е важен ден. Ще направим замерване. Помните ли, преди няколко години посланието на Свети Валентин[2] и аз казах, че ще правим замерване. За това използваме месеца на Сен-Жермен, месеца на Свети Валентин. За това днес, в края на срещата ще направим нещо като тест, така че, гответе се. Независимо дали седите тук лично или гледате по интернет, днес ще направим тест. О, чувствам че ме побиват тръпки, докато го казвам (лек смях). Ах! И ще отложим това за края, за да удължим удоволствието.

Но преди да го направим, ще започнем с мъдростта на Шамбра.

ЛИНДА: О, боже.

АДАМУС: Къде са фанфарите? Нека започнем с мъдростта на Шамбра.

ЛИНДА: О, Боже!

АДАМУС:  Предполагам това са те – еха! Еха! (публиката подсвирква и аплодира) О, имаме нужда от бутон с фанфари.

Мъдростта на Шамбра

Нека започнем с мъдростта на Шамбра. Ваш ред е да отговаряте на въпроси. А днес имам добър въпрос за вас. Ахх! Така че, скъпа Линда, върви избери от публиката мъдър Майстор, който първи ще отговори на моя въпрос.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Кой ще бъде това?

ЛИНДА: Ще зададеш ли въпроса или?

АДАМУС: И Линда не знае, какъв е въпроса и разбира се, че не знае какъв е отговора.

ЛИНДА: Добре, ще заложа тук.

АДАМУС: О! Да. Забелязахте ли как се прокрадва изотзад (лек смях).

ЛИНДА: О, да! О, да.

МЕРИ СЮ: Видях как се приближава сянката.

АДАМУС: Това е като, като Осъзнаването. То се прокрадва изотзад. Не виждате, че Осъзнаването, Просветлението идват към вас. Виждате целия останал боклук. Но, не, Осъзнаването се прокрадва отзад, както и Линда.

Въпрос. О, това ще бъде супер.Ти – добър въпрос за първи отговор. И така, по скалата от едно до десет, в която едно е минимум, до колко необичаен и различен - или нека наричаме нещата с истинските им имена, странен, чудат – сте били в детството си? Преди да отговориш, по – конкретно може да разгледаш три периода, три периода от развитието си, енергийното си развитие.

Първия – когато сте били около три – четири годишни. Точно тогава за първи път осъзнавате истински и искате да контактувате с другите хора. Започвате да виждате в другите своето отражение. Това е много важно. Още един период – примерно между седем и осем години. Появяват се приятели. Изскачате от тесния семеен кръг и започвате да виждате себе си в сравнение с другите. Още един – някъде между 16 – 21 години и това са общите за всички цифри.

И така, има три основни периода, три основни периода, когато някак се сравнявате с другите и това човешко “аз“ казва, “Ооо, Боже, да. Аз съм такава…“Как се оценяваш като цяло?

МЕРИ СЮ: Тоест десет е – много съм се различавала?

АДАМУС: Много странна.

МЕРИ СЮ: Не бих казала “много странна“, бих казала много различна.

АДАМУС: Много различна, добре.

МЕРИ СЮ: Не чувствах същото, като другите хора. Бях много чувствителна.

АДАМУС: Кога за първи път го разбра?

МЕРИ СЮ: Може би първия сигнал за мен беше четвъртия ми рожден ден.

АДАМУС: Четвъртия рожден ден, добре. Три – четири.

МЕРИ СЮ: Гостувах на баба си и бях абсолютно сигурна, че ще ми подари малката шнола с пеперуда, която видяхме заедно в магазина и когато тя дойде, ми подари носна кърпичка (смее се).

АДАМУС: Наистина ли??

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Баба ти подари носна кърпичка? Тоест … (смях) “Можеше да имам пеперуда, но получих това?“ Ех.

МЕРИ СЮ: Помислих, че има нещо символично в…

АДАМУС: Често ли  подсмърчаше? Или може би си имала проблеми със синусите и баба ти е помислила, че … или още по – лошо, била е използвана? (публиката казва, “Пфу“).

МЕРИ СЮ: Мисля, че си я запазих (смее се).

АДАМУС: О! Казваш, че я пазиш до сега?

МЕРИ СЮ: Не.

АДАМУС: О, добре. Добре.

МЕРИ СЮ: Вече не.

АДАМУС: Добре. И така, в този момент ти си разбрала, защо …

МЕРИ СЮ: Да, помня че отидох в малката си стая и знаеш ли каква беше…

АДАМУС: Под стълбите?

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Да, да.

МЕРИ СЮ: Точно такава.

АДАМУС: Да, да.

МЕРИ СЮ: И аз просто … хрумна ми: не всичко няма да стане, както си мислех и това беше като осъзнаване.

АДАМУС: Да. Баба ти е нанесла такава травма. А какво стана в по – късния период? Нека да разгледаме времето, когато си била в диапазона на 15, 16 години.

МЕРИ СЮ: Това е някъде в края на училището?

АДАМУС: Да, да.

МЕРИ СЮ: Когато застреляха Кенеди.

АДАМУС: Мхм.

МЕРИ СЮ: Мисля, че бях …

АДАМУС: Опитваше се да се впишеш в окръжаващата среда.

МЕРИ СЮ: О, определено се опитвах да се впиша.

АДАМУС: Това за теб беше много важно. Но кога разбра, че нищо няма да се получи?

МЕРИ СЮ: (смее се) Мисля, че може би по същото време. Не бих казала, че съм отишла и съм се постарала да бъда себе си.

АДАМУС: Да, правилно. Не, не.

МЕРИ СЮ: Не.

АДАМУС: Ти се опитваше да се впишеш през по – голямата част от времето до …

МЕРИ СЮ: През по – голямата част от времето, но аз …

АДАМУС: И кога спря това?

МЕРИ СЮ: Продължава и до сега.

АДАМУС: Добре (смее се).

Тук вписа ли се?

МЕРИ СЮ: Някак си.

АДАМУС: Някак си, добре.

МЕРИ СЮ: Но, не, аз станах двама души. Станах обикновен човек сред другите хора, но си имах и собствен живот.

АДАМУС: Аха. По скалата от едно до десет, къде се намираш?

МЕРИ СЮ: Бих казала, че както и преди съм близо до максимума.

АДАМУС: Някъде около …

МЕРИ СЮ: Осем, девет, десет (смее се).

АДАМУС: 9,99.

МЕРИ СЮ: (киска се) Някъде там.

АДАМУС: Някъде там. Да, да.

МЕРИ СЮ: Да, съгласна съм.

АДАМУС: Може ли да те попитам, трудно ли ти е да се опитваш да се впишеш, да се стараеш да бъдеш добро момиче?

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Защо?

МЕРИ СЮ: Защото ми харесва да се разхождам и да се смея с хората.

АДАМУС: А, вече ти харесва да се разхождаш и да се смееш над другите хора (смях).

МЕРИ СЮ: Еми, да (смее се).

АДАМУС: Не, просто ми е любопитно. Това е конфликт.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Това е в твоята енергия. И ти както и до преди можеш да получаваш удоволствие, докато си сред другите хора и дори повече, ако наистина бъдеш себе си, ако приемеш, че просто си различна.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Странна, чудата, наречи го както искаш.

МЕРИ СЮ: (киска се) Добре.

АДАМУС: Не. Не, ще разбереш, че това е комплимент. Да.

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря. По – нататък. По скалата от едно до десет.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Колко сте странни?

ЛИНДА: Този е нов, за това ще рискувам.

ШАМБРА 1(мъж): Очаквах го.

АДАМУС: Да, да! О, да!

ШАМБРА 1: Трябва ли да стана? (някой отговаря, “Да трябва“) Работи ли (върти микрофона в ръцете си).

АДАМУС: Включен е, да.

ШАМБРА 1: Добре. Здрасти, радвам се да те видя.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря (Шамбра 1 се смее). Приятно е, че ме виждаш.

ШАМБРА 1: Какъв е въпроса?

АДАМУС: Какъв е въпроса?

ШАМБРА 1: Виждам те разбира се.

АДАМУС: Първо, имаме няколко правила. Никога не казвай … (публиката казва, “Не знам“) Отлично, всички отивате в тоалетната.

ШАМБРА1: Нима съм го казал? (Адамус се усмихва) Нима съм казал такова нещо?

АДАМУС: Не, не. Не го е казал. Аз просто обяснявам. Опитвам се да бъда добронамерен, за разнообразие (Шамбра 1се смее силно). И така, въпроса …

ШАМБРА 1: Знаех, че тук ще ми хареса!

АДАМУС: По – късно ще ни потрябва бяла дъска, но забелязвам само това странно устройство. Можете ли да донесете тука бялата дъска, когато дойде момента, моля? Електронни устройства. Виждате ли, аз си имам бяла дъска (някой казва, “Ура“ и няколко се изсмиват).

Въпроса е такъв, по скалата от едно до десет, колко странен, различен, необичаен се усещаше в детството?

ШАМБРА1: Отличен въпрос.

АДАМУС: Благодаря.

ШАМБРА1: Благодаря. Бих казал, че бях – не помня почти нищо от ранното си детство преди пет години, но помня едно посещение, когато бях на пет.

АДАМУС: Добре. Посещение от кого?

ШАМБРА 1: Това беше Христовото Съзнание, Сен Жермен, Архангел Гавраил.

АДАМУС: Добре. Добре. Добре.

ШАМБРА1: Твоите приятели.

АДАМУС: Да. Да. Приятели. Да, да (Шамбра 1се смее). Да. И какво си помисли после за реалността, за своето здравомислие?

ШАМБРА 1: Разбрах, че съм безкраен.

АДАМУС: На пет години?

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Добре. Сега си пораснал … а къде израсна?

ШАМБРА 1: С това всичко е сложно. Израснах в Бирмингам, в Англия.

АДАМУС: Да. Да, разбрах, че не е в Алабама, съдейки по акцента (някои се смеят). И така, опитваше да се впишеш в детството си, но …

ШАМБРА 1: О, да.

АДАМУС: … много рано си разбрал, не нищо няма да излезе. Усещаше ли, че съучениците не те приемат?

ШАМБРА 1: Да, за малко да се самоубия.

АДАМУС: О, наистина.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: На колко години беше тогава?

ШАМБРА 1: На около 14.

АДАМУС: Защо?

ШАМБРА 1: Защото …

АДАМУС: Тормозеха ли те?

ШАМБРА 1: Да. Имах особени отношения с Христовото Съзнание.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: И …

АДАМУС: Някои хора биха си помислили, че си луд. Не бих го казал, но някои биха.

ШАМБРА 1: Да, да. Подиграваха ми се.

АДАМУС: Да. Влизаш в час и казваш, “Хей! В мен е Христовото Съзнание!“

ШАМБРА 1: Не, съвсем не беше така.

АДАМУС: Знам. Преувеличавам, както ти е известно.

ШАМБРА 1: Но аз разбрах, че съм много по – значим от колкото ми казваха. И съществува много повече невероятно повече, от колкото това, което са ми казвали и от това, което съм чувствал. Аз просто усещах …

АДАМУС: Звучи като доста завишено его, “Аз съм най – важния …“

ШАМБРА 1: Може би. Може би.

АДАМУС: “Аз съм по – важен от колкото ми казваха“.

ШАМБРА 1: Може би. Да, може би. Знам, но да, тормозеха ме.

КЕРИ: Какво каза, “Не знам“?

ШАМБРА 1: О, боже.

ЛИНДА: Ох! (смях)

АДАМУС: И така, ние тук си имаме малко правило и сега ви питам: трябва ли да го прогоним в женската тоалетна …(публиката в един глас казва, “Не!“). Почакайте. Позволете ми да предложа варианти…

ШАМБРА 1: Е, аз имам акцент. Това определено работи (смее се).

АДАМУС: Или да му дадем шанс? Да му простим ли…

ЛИНДА: Да му дадем шанс!

АДАМУС: … за днес? Кой иска той да отиде в тоалетната?

КЕРИ: Аз! (някой казва,“не“, смях в публиката).

АДАМУС: Не си длъжен да ходиш.

ШАМБРА 1: Много ти благодаря.

АДАМУС: Да (някой подвиква,“Това е опит“). Това е опит, да.

ШАМБРА 1: Прекрасно.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 1: Благодаря.

АДАМУС: И така, казваш, че за малко да се самоубиеш. Тогава ти е било много, много, много, много тежко и аз наистина идвах при теб няколко пъти.

ШАМБРА 1: Да. Когато бях на 18 ме посети Христовото Съзнание, което буквално пренаписа моята програма.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 1: Станах съвършено друг човек.

АДАМУС: За каква програма говориш?

ШАМБРА 1: Ами, включих се в движението за Възраждане на Християнската религия. Но аз започнах да чувствам и усещам … (въздиша) великото Аз Съм. Това е всичко, което мога да кажа.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 1: Че живота е много по – интересен и хората са много по – прекрасни, от колкото ни казват.

АДАМУС: А защо не се самоуби?

ШАМБРА 1: Сега поглеждайки назад, смятам, че всеки който започва да създава промени, трябва да погледне в бездната и да потвърди привързаността си към живота.

АДАМУС: Моля те, би ли го повторил още веднъж? И много бих искал камерата да те заснеме.

ШАМБРА 1: Добре. Ще се опитам да си спомня. Смятам, че всеки, който иска да направи промени, трябва да погледне в бездната, а после да потвърди желанието си за живот.

ЛИНДА: Мм (някой казва, “Отлично“).

АДАМУС: Благодаря (аплодисменти). Благодаря. Благодаря. Сега няма нужда да ходиш в женската тоалетна и …

ШАМБРА 1: Добре!

АДАМУС: …Линда ще ти даде безплатен шал, така че не …

ШАМБРА 1: Аз си имам!

АДАМУС: О, този е безплатен.

ШАМБРА 1: Той вече ми даде един.

АДАМУС: Да, но получаваш още един.

ШАМБРА 1: О, фантастика!

АДАМУС: Вземи го дявол да го вземе. Всичко идва към теб.

ШАМБРА1: Обичам изобилието. Това е фантастично!

АДАМУС: Линда, бъди така добра и му донеси още един шал.

ЛИНДА: С удоволствие.

АДАМУС: Да. Прекрасен отговор и мисля, че всеки от вас – благодаря – мисля, че всеки от вас може да усети проблема, който си преживял ти, защото всички сте преминали през това, може би не до границата на самоубийството. Бих рискувал да кажа, че сред тези, които седят тук и тези, които гледат по интернет, около деветдесет, о, някъде около деветдесет и два процента са се замисляли за самоубийство. Не от страх, а просто са си мислели, “Стига ми толкова, не мога да понеса повече“. Това е почти записано в книгата на Шамбра, надявам се не и за идните поколения, но за всеки от вас. Усещам го и другите могат да го усетят и благодаря. И днес всичко това ще бъде трансформирано. Ето защо си тук. Благодаря. Да.

ШАМБРА 1: Благодаря.

АДАМУС: Забавно, не изглеждаш на човек от Алабама (смях). Благодаря. И така по десетобалната скала, твоята странност е на максимум (още смях).

ШАМБРА 1: Благодаря.

АДАМУС: Да, да. Добре, още няколко.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Порастването, по скалата от едно до десет, странността.

КАТЛИН: Почна се (тя прави пауза). За каква възраст говорим?

АДАМУС: Обедини всички възрасти заедно, те са от три до четири, от седем до осем и от 16 до 21 години. Първия е със семейството ти, първото осъзнаване на това, че, “Това не е моето семейство“. От осем до девет – със своите приятели, “О, аз не съм като тях“. От шестнадесет до двадесет и една, “Никога няма да мога да се впиша в този свят“. По принцип е лесно. И така обедини всичко това и ми отговори, къде се намираш ти.

КАТЛИН: По скалата от едно до десет?

АДАМУС: Да.

КАТЛИН: Аз съм извън нея.

АДАМУС: Назови число.

КАТЛИН: Девет.

АДАМУС: Девет. Бих дал много повече (Адамус се смее). Не, не си била чак толкова странна; а такова е възприятието ти за себе си. Опитваш се да се впишеш, особено по въпроса за семейството, опитваш се да се впишеш в семейството си. Ай, ай, ай … И …

КАТЛИН: Превърнах се в клоун.

АДАМУС: Да.

КАТЛИН: Аха.

АДАМУС: Но също така се опитваше да продължиш движението на енергията.

КАТЛИН: Аха.

АДАМУС: Опитваше се да прикриеш появилата се дисфункция.

КАТЛИН: Почти.

АДАМУС: Да и през цялото време знаеше, че, “Това е просто … Не се вписвам тук“. Кога усещаше, че се опитваш да се впишеш повече от всякога? Кога беше тази широка крачка, “Искам да се впиша. Ще скоча в живота и ще се старая да бъда нормална“?

КАТЛИН: Много по – късно.

АДАМУС: Колко?

КАТЛИН: Вече бях пораснала.

АДАМУС: На двадесет и пет? Тридесет?

КАТЛИН: Може да съм чакала и повече.

АДАМУС: Добре. Кога ти се родиха деца?

КАТЛИН: На двадесет и четири.

АДАМУС: Не считаш ли това за повратен момент?

КАТЛИН: Да. Да.

АДАМУС: “По – добре да се впиша в обществото, защото сега съм майка“.

КАТЛИН: Да.

АДАМУС: Помогна ли ти?

КАТЛИН: Така можех да намеря общ език, да отворя сърцето си и да изцеля някои неща.

АДАМУС: Да и се постара да бъдеш нормална, опитвайки се да бъдеш майка.

КАТЛИН: Да.

АДАМУС: Кога разбра, че не си много добра майка в общоприетия смисъл? Че не се вписваш в понятието провинциална майка.

КАТЛИН: Еми, бях президент на родителския комитет така че …

АДАМУС: Да, това е силно (някои се смеят). Ето това е успех.

КАТЛИН: И да бъдеш футболна майка е весело.

АДАМУС: Да.

КАТЛИН: Но някъде на около 31 започнах дребен бизнес и станах самостоятелна.

АДАМУС: Да.

КАТЛИН: Скоро открих Аления Кръг и започнах да общувам повече.

АДАМУС: И така, по скалата от едно до десет, ти усещаше, че никога не се вписваш изцяло, освен може би в началото, когато си станала майка, защото си била така погълната от това, което правиш. Но това което бих ти казал тук, е че ти продължаваш да се опитваш да се впишеш не само в обществото, но понякога и в Шамбра.

КАТЛИН: (кратка пауза) Тук съм на прага.

АДАМУС: Наистина. В Шамбра?

КАТЛИН: Да.

АДАМУС: Да. И тук не е нужно да се вписваш.

КАТЛИН: Не, не.

АДАМУС: Не, не.

КАТЛИН: Можеш да бъдеш себе си.

АДАМУС: Точно.

КАТЛИН: И да се обичаш.

АДАМУС: А някои идват тук и се опитват да се впишат. Мислят си, “Добре, това е семейство, имат шалове, за да го докажат и аз ще опитам да се впиша в това семейство“, но всъщност, за да се впишеш тук не е нужно да правиш нищо друго, освен да бъдеш себе си, колкото и странно да е това. А странности тук има много (смях). Не, това е безопасно място за странности. Защо не? Добре.

КАТЛИН: Всичко се променя, когато просто пускаш.

АДАМУС: Променя се.

КАТЛИН: Променя се.

АДАМУС: Това е удивително.

КАТЛИН: Да.

АДАМУС: Добре, благодаря.

КАТЛИН: Моля.

АДАМУС: Още двама, моля.

ЛИНДА: Добре. Да видим.

АДАМУС: Още двама. Към кого ще се насочи микрофона? А! Странност. Това не е твоето име (смях).

ПОЛА: Всичко е наред. На мен не ми пречи, че съм странна.

АДАМУС: Всъщност на теб дори ти е весело.

ПОЛА: Да.

АДАМУС: Да. Ти дори правиш така, че хората да го забелязват. Да.

ПОЛА: Да. Отгледана съм в семейство на Мормони и аз бях извън него. Можех да видя въздуха. Знаех, че съм по - различна от останалите. Можех да се рея над столовете. Не се вписвах в семейството.

АДАМУС: Мога да се обзаложа, че на възрастните това им е дошло в повече (смее се).

ПОЛА: Да!

АДАМУС: Сигурен съм! Сигурен съм! Колко дълго ти се наложи да скриваш това?

ПОЛА: (пауза) Бях по – голяма, когато осъзнах, че се налага да скривам това, защото една случка с приятели ми повлия по – силно, от колкото семейството.

АДАМУС: Наистина ли?

ПОЛА: Някъде на 17 – 18 се разбунтувах изцяло и си тръгнах.

АДАМУС: Да. Да. Добре. И сега след години как оценяваш степента си нас странност в сравнение с другите хора?

ПОЛА: Не ми пука, че съм по – странна от другите хора. Това не ме притеснява, когато съм сред тях. Наблюдавам своята странност и ако не им се харесва, това е добре.

АДАМУС: Да. Добре, добре. Някога искало ли ти се е да се върнеш …(тя поклаща глава, “Не“). Не.

ПОЛА: Не.

АДАМУС: Структурата на Мормоните … доста е строга. Не ти се налага много да мислиш.

ПОЛА: Не, не.

АДАМУС: Тя е била създадена за теб.

ПОЛА: За щастие аз никога не съм мислила.

АДАМУС: Да, точно (тя се смее). Колкото по – малко мислиш, толкова по – добре, защото някой е казал, “Ето ги правилата, спазвайте ги“, а след това се превръща в, “Добре ли спазвате правилата?“

ПОЛА: Безусловно.

АДАМУС: Може да попитаме дъщеря ти, дали те смята за странна? Да, да! (смях) Лицето. Лицето говори вместо теб.

ТЕРЕЗА: Странна е.

АДАМУС: Харесва ли ти да имаш странна майка или би предпочела нормална майка?

ТЕРЕЗА: О, не мисля, че бих се разбирала с нормална майка.

АДАМУС: Навярно, не.

ТЕРЕЗА: Не.

АДАМУС: Не, не, не. Да.

ТЕРЕЗА: Не.

АДАМУС: Да, защото сте като две грахчета в шушулка (някои се смеят). Не, това е хубава странност! (те се смеят) Добре. Не е странност.

ТЕРЕЗА: Не мисля, че е странна! (още смях)

АДАМУС: Не, странна в сравнение с другите, с обществото, с Мормоните. Странна в сравнение с нормите.

ТЕРЕЗА: Може би съм си мислела, че всички останали са странни, а аз съм нормална.

АДАМУС: Това ми харесва (някои се смеят). Харесва ми – би ли поднесла микрофона по – добре за да го повториш отново.

ТЕРЕЗА: Извинете, да. Мислех, че всички останали са странни, а аз съм нормална.

АДАМУС: Добре. А какво в тях беше странното?

ТЕРЕЗА: Хм. Ами, в детството ми аз се чувствах добре, когато бях себе си, а останалите хора – не.

АДАМУС: Да.

ТЕРЕЗА:  И си мислех, че това е странно. Но …

АДАМУС: Ти мормонизира ли се, когато порасна?

ТЕРЕЗА: Всъщност не.

АДАМУС: О, добре.

ТЕРЕЗА: Ами, имам чичовци, които са на много близка възраст с моите братя.

АДАМУС: Да.

ТЕРЕЗА: За това трябваше да ходя на църква с тях, но много рано разбрах, че това не е моето.

АДАМУС: Това не е твоето.

ТЕРЕЗА: Да.

АДАМУС: Добре.

ТЕРЕЗА: Съвсем не е моето.

АДАМУС: Но си прекарала голяма част от живота си – опитвам се да обобщя – различавайки се от другите, бидейки щастлива от това.

ТЕРЕЗА: Да чувствам се много добре от това.

АДАМУС: Добре.

ТЕРЕЗА: Да.

АДАМУС: Добре. Още един. Благодаря. Благодаря. Още един. Степента на странност.

ЛИНДА: Да видим. Хм. Хм, хм, хм. Така, може би…

АДАМУС: На къде бия с тези въпроси – питат се някои от вас.

Да, нивото на странност. Здравей.

ШАМБРА 2 (жена): Здравей. Бих казала, че в ранното си детство – на осем или девет години.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 2: И като малка на 4 или 5.

АДАМУС: Четири, пет.

ШАМБРА 2: Или по – малко.

АДАМУС: Тоест на …

ШАМБРА 2: Се опитвах да се впиша.

АДАМУС: Да се опитваш да се впишеш. Добре.

ШАМБРА 2: А после бих казала, като тийнейджър …  След 20 години – девет.

АДАМУС: Девет, добре.

ШАМБРА 2: Да, просто разбрах, че не правя много неща.

АДАМУС: На колко години си?

ШАМБРА 2: На четиридесет и четири.

АДАМУС: О, забавно, изглеждаш на 20. Да. Да (тя се смее). Не се шегувам (смеят се).

ШАМБРА 2: Благодаря.

АДАМУС: Много си младолика. И така, къде се намираш по скалата на странността в сравнение с другите?

ШАМБРА 2: Мисля, че като и другите около девет.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 2: Да, доста е.

АДАМУС: Добре. Хубаво. Хубаво, благодаря.

От общество към суверенност

Днес зададох този въпрос, защото всички вие по тази скала сте може би около девет и половина или повече и вече сте се научили да го приемате. Някак си. Бих казал, че болшинството от вас в последните пет – шест години преминаха през истинска борба с това, “Какво става с мен?“ – и има огромно изкушение, гравитация да се впишете в масовото съзнание. На никого не му харесва да бъде съвсем в страни.

Знаете, Абрахам Маслоу говореше за това в своите изследвания. Всеки иска чувство за признание в съответствие с обществото. Това всъщност е много важно за конвенционалното психологическо равновесие. Без него, без връзка с общността и по принцип оглеждането ни в другите, “Как се вписвам? Вписвам ли се? Нормален ли съм от гледна точка на вписването ми в обществото или в група или в църквата или каквото и да било?“ – това създава много силно чувство за психологическа стабилност. Ако отнемат това от човек, той много лесно ще се побърка и това е заради гравитацията, заради изкушението. Тя един вид ви кара да се сдържате. Без усещането, че принадлежите към нещо, ума става ментално много нестабилен. Почти у всеки от вас е имало такова усещане в последните може би шест години – при всички по различен начин – когато изведнъж осъзнавате, “Не се вписвам. И може би никога няма да се впиша“. Това превключва в човешкия ум нещо, което го изкарва от равновесие, защото вече не сте затворени или не сте хипнотизирани от масовото съзнание.

Ума е закотвен в масовото съзнание. А сега вие взимате и изхвърляте тази котва, това почти страховито предпазно въже и ума започва полека да изпада в безумие. Изпитвали сте това, лежали сте посред нощ и сте си мислели, “Какво не ми е наред? Защо се чувствам разкъсан на части? Къде бъркам?“ – минавате през всички тези литания в два часа сутринта. Нищо. Просто пускате тази много изкусителна гравитация, а ума не знае как да се справи с това. Той отдавна е програмиран да бъде в общество – било то вашето семейство, организация, просто приятели, без значение. Някои общности сега са изградени само от работещи в тях хора, защото съществува постоянно сравнение, “Как се вписвам в обкръжението си в офиса, социалното или някакво друго обкръжение?“ Започвате да пускате това и ума се побърква. Той наистина се побърква. А след това се сблъсквате с такива мисли, като, “Искам ли да остана?“ Сблъсквате се с мисълта,“Какво не ми е наред?“

И тогава ума прави забавен трик. Той изпълва пространството със съмнения, неувереност в себе си. “Нещо не е наред. Трябва да се върна в нормата. С мен нещо не е наред“. И усещате това дори по отношение на своето тяло, “Изгубих връзката“, “О, какво стана?“, “Адамус казва, че това е просто част от пробуждането, но аз усещам, че просто се побърквам“. Ума просто иска да е в постоянна връзка, да се асоциира с някаква общност, как вие самите се възприемате спрямо останалите.

Това е много интересно, много увлекателно, как работи ума и за този тип програмиране трябва да виним Атлантида. До тогава това го нямаше. Това, че се нуждаете от общество беше програмирано, хипнотизирано дълбоко, в самата същност на ума.

Помните ли, че Атлантида беше комунално общество? Приличаше на един голям кибуц и нямаше много индивидуалност. Хората все още искат да се върнат към този стар източник, да се върнат към, “Хайде да се изолираме на остров, във ферма или някъде другаде. Да се върнем към основите“. Няма път назад. Както и с технологиите, няма път назад. Същото е и със стария тип общество.

Сега всичко се движи към суверенност. Не се завръщаме към някаква стара концепция за единство. Но ума отчаяно иска това, защото така е бил програмиран. Той е бил програмиран за това, винаги да вижда себе си на базата на другите – на тяхната реакция, колко добре се вписва в групата, колко добре съществува в тази група.

Изпреварвайки своето време

Във всичко това има нещо много интересно, защото скъпи мои приятели, вие никога не сте били длъжни да се вписвате във всичко това. Научихте се да бъдете човек. Помогнахте за неговото създаване. Разбрахте как да се играе ролята на човек, но някъде по пътя си казахте, “Стига“. Харесва ми думата “Стига“. Това означава, “Приключих с това“. Вие казахте, “Стига“ и сега главно, най – вече в този живот, вие много изпреварихте своето време.

Изпреварвате времето си и го виждате. Дойдохте по – рано от времето си, но също така излизате отвъд пределите на времето. Получава се такава много интересна смес. Силно изпреварихте времето си, за това никога няма да ви се отдаде да се впишете. И когато разберете, че сте дошли тук за да привнесете нещо, може да се каже в челните редици, но дойдохте тук преди другите. Дойдохте тук за да донесете – да го погледнем от тази страна – дойдохте тук за да им донесете дар. Разбира се, дойдохте тук, за да донесете дар и за себе си, своята интеграция, но това е дар, който донесохте и за тях, така че дойдохте преди своето време.

Не се вписвате. Това ви кара да се чувствате различни. Толкова често в живота си сте се подценявали заради това – не само през тези три периода, за които говорих, но и през целия си живот – и това като цяло е болезнено. Склонни сте да се съмнявате в себе си, “Какво правя? Побърквам ли се? Защо не се вписвам? Може би имам странно разстройство на личността, защото просто не се вписвам“. Моля ви, нека за миг поспрем и разберем, че вие просто сте изпреварили своето време.

Знаехте това. Знаехте го преди да се родите в този живот, но после забравихте. Знаехте го в тези първи няколко години от живота си, но после достигнахте тази възраст на три – четири години, когато ви казаха, че съществата с които разговаряте не съществуват. Просто сте си ги измислили. По – късно в живота си, когато усетихте че съществува нещо много по – голямо, самия живот ви каза, “Не, всъщност, не. Няма нищо повече. Ходиш на работа. Създаваш семейство. Умираш“. Когато усетихте, че трябва да има още нещо, хората ви казаха, “Това е просто твоя безумен разум. Ти просто не можеш да се задоволиш с това, което имаш. Ти просто не можеш да бъдеш както всички останали и да получаваш по малко хляб и зрелище както и всички ние“. Утре започва Суперкупата (някои се смеят).

Бяхте много строги със себе си и искам точно сега да променя това, искам да усетите не моите думи, а да го усетите вътре в себе си, защото това знание, че сте дошли преди  своето време все още го има. И аз помня, как много от вас казваха, “О, аз изпреварвам времето си. То никога няма да ме настигне“ (някои се смеят). Да. Казахте, “Ще бъда достатъчно издръжлив. Ще имам достатъчно мъжество и сила“.

И още по – интересното за много от вас е: когато бяхте по – млади, знаехте че имате повече от другите. Не задължително интелект или пари, не задължително индивидуалност или спортен дух, но вие знаехте че можете да вземете повече от другите. Знаехте, че можете да бъдете победени от самия живот или от друга личност, но отново ще се изправите. Знаехте го. Знаехте, че сте дошли тук с нещо специално, но мечът на живота в крайна сметка ви достигна. Това, което не знаехте, когато дойдохте в този живот беше, че този живот ще бъде много труден по отношение на плътността на  масовото съзнание.

Дойдохте тук, казвайки си, “Няма да забравя независимо от всичко. Няма да позволя това да ме притеснява. Няма да си позволя да бъда приспан. Няма да позволя това да ме накара да мисля за самоубийство“. И така дойдохте тук с мисълта, че имате нещо повече, но това което правехте беше сравнението с миналите животи, когато плътността на масовото съзнание не беше толкова голяма. Миналите животи бяха по, да кажем архаични в много отношения, но плътността не беше толкова силна както е сега. Това беше неочаквано и ви изненада. Повали ви. Издърпаха килима изпод краката ви. Помислихте си, “Какво по дяволите става?“

Нека просто се възползваме от момента просто да усетим вътре в себе си не само моите думи, защото това е във всеки от вас. Усетете вътре в себе си, че сте дошли тук изпреварвайки времето си.

Не се хвалите сами себе си, и аз зная че почти никой не си мисли, “Това ме прави по – добър“. Въобще не. Това просто казва, че сте дошли изпреварвайки своето време. Някакво безумие. По скалата от едно до десет – това е равно на десет. Но в това имаше някаква тръпка, която ви харесваше.

Дойдохте, изпреварвайки своето време и сега, за да объркам абсолютно всичко – вие излизате отвъд пределите на времето. Да. Дойдохте, носейки съзнание, светлина, както и да го наричате в тази реалност и то преди другите. Разбирате ли, че това, което правите не се прави в другите Ню-Ейдж групи по целия свят? Това не се прави в манастирите и храмовете по света. Това не се прави в някакви метафизични, ню-ейджърски, духовни подземия по света. Това е малка група, много малка група и това, което правим не се прави никъде другаде. В другите групи се докосват до това от време на време и отново, не казвам че това е по - добро или по - лошо. Понякога си мисля, че наистина трябва да сте се побъркали за да направите това, но ето ни тук. Това просто говори, че вие сте дошли изпреварвайки далеч своето време.

Нека просто … отделим момент за да го усетим.

(пауза)

И нашата следваща крачка – е да излезем отвъд пределите на времето. Ако наистина се замислите за това, наистина ще се объркате, така че какво да правим? Ние просто ще го позволим. Да изпревариш времето си и после да се окажеш извън времето.

Ще направя едно много ясно и много смело изказване в този, както го наричам месец на посланието на Свети Валентин – че вие ще бъдете първата група от хора, които ще изпитат какво е – да се окажеш отвъд времето и пространството, защото всъщност те са едно и също. Първата група от хора, която ще го направи. Някои са го правили самостоятелно. Повечето се побъркаха и беше много трудно да се съберат отново. Ние ще го направим в много безопасна енергия. Ще го направим заедно. Тоест не заедно както в Кумбая, но ще има и други, правещи същото по едно и също време с вас и ще правим всичко под ръководството на новорегулирания и намален Ален Съвет. И казвам това, защото това е нашата следваща стъпка.

И така, нека вдишаме дълбоко. Дойдохте тук, изпреварвайки своето време, но ще ви кажа точно сега – ще излезем от пределите на времето. Така че свиквайте, че всичко наистина ще бъде странно и съвсем различно. И ако гледате назад към прерогативите на Маслоу и ако си мислите, “О, трябва да продължавам да гледам другите, в това число и Шамбра, за да разбера къде се намирам в баланс“, забравете за това. Няма да го видите. Без съпротива пуснете това чувство за връзка с общността, за обществена личност. Това ще изглежда странно – защото се бяхте примирили с всичко това, но  още по – странно, ще бъде отсъствието на тази стара връзка. Това наистина е един вид хипноза на разума, имплант от древни времена и той си тръгва заедно с останалата сянка, защото за него вече няма място.

Никола Тесла

Тъй като говорим за тези, които изпреварват своето време, имало е и други невероятни хора като вас. Болшинството от вас знаят за Никола Тесла. Той определено изпревари своето време, много го изпревари, може би – бих казал – може би с 100 години. Той, както и вие работеше с енергията. Той работеше с енергията под формата на електричество, но и там отиде твърде далеч. От начало, Тесла се опитваше да се приспособи към другите, но много скоро разбра, че не се вписва.

О, използваха го. Хората крадяха от него, дори партньора му. Дори Томас Едисон на два пъти взима от него големи парични суми, които са му обещавали, а после му казвал, “О, ти просто не разбираш американския начин на мислене. Това беше шега. Твоето възнаграждение беше шега. Нямахме това предвид“. О той упорстваше. Той продължи да работи. Много умни хора, академични и научни съобщества му казваха, че е просто безумец. Но днес ние знаем, че Никола Тесла не е бил такъв. Той знаеше.

Можете да си представите през какво е преминал, бидейки толкова гениален, той буквално работеше по улиците на Ню Йорк, насипваше чакъл, бетон, събираше конски нечистотии за да си изкарва прехраната, просто да яде? Той е един от най – гениалните хора в разбирането на истинската физика – не на съвременната физика, а на истинската – и никой не го слушаше. У него не се задържаха пари за дълго, защото или го използваха или не му плащаха. Той беше малко странен. Не беше като всички останали. Не искаха да го виждат в никакви организации.

Той беше толкова гениален, че разбра основния принцип, върху който съвременната наука още работи: енергията е достъпна. Тя витае във въздуха, в буквалния смисъл. Най – смешното е че това е очевидно и то беше очевидно за Тесла. Той го разбра. Той изобрети малък апарат, много евтин, който можеше да извлича енергия от въздуха. Безплатно или почти безплатно. Той толкова изпревари своето време, че света не беше готов за него и може би до сега не е готов за свободна енергия. Какво наистина ще правят хората с безплатната енергия? Знаете ли, колкото и добре да звучи това, ако у всички имаше безплатна енергия, представете си, представете си че у човек, когото познавате, съседа ви, приятел или началник – изведнъж се появи толкова абсолютно безплатна енергия, колкото си пожелае. Как ще се справи с това без съзнание? О, ето че се върнахме към фактора съзнание.

Тесла беше гениален. Той разбра някои неща, говореше за тях пред другите хора, а те го считаха за абсолютен чудак и той си каза, “Ето какво. Около нас е пълно с енергия, но частично, частично тя е в неутрално състояние. За това не я виждате. За това не знаете как да я активирате с помощта на електричеството или на други задвижващи сили. Но тя съществува“. Но само се надсмяха над него, “Ако е така, то как да я получим и да я накараме да работи за нас?“ А Тесла отговорил, “Просто си представете следното“. Взимате заобикалящата ви енергия, намираща се в неутрално състояние и – той казал така – “представяте си я“, а те решили, че той се е смахнал. Той използва малко по – различна терминология. Ние активираме енергията от неутрално състояние с помощта на съзнанието, осъзнатостта, но е почти същото. И за да накараме енергията да работи, нямаме нужда от никакви фантастични механизми или апарати. Нямаме.

Надсмиваха се над Тесла. Той умира в бедност и самота, в мизерна хотелска стая в Ню Йорк. Умира беден. Той е вложил в енергийното развитие на този свят може би повече от когото и да било друг. Той разбираше многоизмерността. За съжаление много от неговите записки са изгубени – много от тях той сам е унищожил. Когато пишете такива неща, а ви наричат луд, вие унищожавате свидетелствата. Много от тях той изгаря, а голяма част са изнесени обратно в Европа във времената на създаването на Източния Блок и скрити. Скрити.

Най – интересното е, че тези, които взимат неговите записки – те са били изнесени по море – но тези, които са чели записките му, не са имали никакво понятие за какво е говорил той, когато говори за свободната енергия. Те го считали са особняк. Днес неговата енергия, неговата памет, неговото съзнание се възражда. Съществува компания Tesla Motors, акумулатори Тесла. Всичко това е в памет на удивителното същество, изпреварило времето си със стотици години.

Вие изпреварвате времето си с около 30, може би с 40 години, но сега времето се движи по – бързо от тогава. Събитията стават по – бързо. Изпреварвате времето си. Наричам ви Тесла на съзнанието и го казвам от дълбините на своето Аз Съм. Тесла на съзнанието. Вашата работа със съзнанието ще предизвиква насмешки и пренебрежение у другите хора. Вече е било така. Те ще ви се подиграват и ще ви кажат, “Докажи го. Докажи го“. Но вие няма да можете. Ето каква е работата. Можете само да го преживеете и това ще бъде доказателството.

Това не е математическо уравнение, което се опитваме да решим. Това е въпрос на физика – не обикновената човешка физика. Това е нещо съвършено различно. И вие дойдохте в този живот, опитвайки се да бъдете като останалите, но не ви се получава. И се опитвате да запазите последните остатъци от, да го наречем, хипнозата на Атлантите, свързана с необходимостта да бъдете част от общност, да имате семейство, защото ако успеете да останете там, ако отговарят на обажданията ви и четат писмата ви, тогава ума ще си мисли, че всичко е наред. Но вие вече излязохте от това.

Съзнания на Тесла. Преди срещата, аз проверих, дали мога да използвам името на Тесла, попитах го, “Мога ли да използвам името ти?“ и той много се развълнува. Много се зарадва, че ще го помнят по този начин и че ще приемете неговото име и с гордост ще го носите. Това не е ласкателство. Това не е ласкателство, защото през какво ви се наложи да преминете. Знам, че вие платихте – всичките преживени трудности, счупените кости и разбити чувства, за да се окажете тук.

Нека вдишаме дълбоко.

Просто го усетете. Позволете му да влезе в резонанс с вас – Съзнание на Тесла. Човек, който толкова е изпреварил времето си, че му се подиграваха, но по – късно той получи уважение.

Имам към вас един въпрос, на който няма да давам отговор, но имам въпрос към вас. Каква е връзката между Илан Мъск и Никола Тесла? Обсъдете това в социалните си мрежи. Това не е точно това, което си мислите. Ще отговоря на този въпрос следващия месец. Каква е връзката между Илан Мъск, удивителен човек, удивителен в много смисли … Той не е най – големия експерт в техниката, който съм виждал, но той знае, как да прави нещо много важно, което се нарича да позволи на всичко да идва към него, да позволи на енергията да му служи. Той е Майстор в позволението на енергията да му служи. Той е много умен, но не е гениален. Той не е най – добрия мениджър на света, но той позволява на енергията да идва към него. Използвайте тази подсказка, скъпи съзнания на Тесла.

Имало е много други хора, които са изпреварили времето си. За много от тях никога не сте чували. Те толкова са изпреварили времето си, че никога не сте чували за тях. Разбира се, имало е и такива като Тесла. Бенджамин Франклин изпревари времето си, но се научи да бъде като всички. Той беше наистина удивителен човек, метафизик. Малко известен факт е, че Марк Твен, Самюел Клеменс е изпреварил времето си. Много странен, много странен момък (лек смях), дори и за мое въплъщение. Те с Тесла бяха добри приятели. Да. Това може да се докаже. Те бяха приятели. Възхищаваха се един на друг и все още се възхищават.

Нека вдишаме това дълбоко. Вие изпреварихте своето време, а сега излизаме отвъд пределите на времето. Отнесете се спокойно към това, че сте дошли тук за да принесете дар, който ще оставите за другите. Дойдохте тук за да направите това за себе си, но и да оставите този дар, наречен съзнание. Той не може да се определи, опакова или да се претегли, но вие го донесохте и преминахте през множество трудности, за да го направите.

Всичките ви съмнения за себе си, за обкръжението ви, желанието ви да се слеете с групата или семейството – позволете на всичко това сега да се трансформира. Ще го направим буквално след минутка. Нека го направим точно сега.

Линда, бъди така добра, нарисувай на хартията седем човека в хоризонтална линия. Седем човека.

Поглед напред

Най – важното в днешната ни работа – това е фазата “Стига“ в която се намираме … Ще разкажа малко за това.

Преди няколко години говорих за Шамбра - кои сме ние, кои сте вие, къде се намираме. Дадох и определение. Казах, че това е не голяма група в мащабите на света. Примерно 100 000 човека четат материалите, понякога гледат транслациите. Намалявахме броя им все повече и повече, около 30 000 гледат постоянно. Това не е много в сравнение с населението на целия свят. И дори от тях само 15 000 изцяло са отдадени на своето Осъзнаване в този живот. Те няма да позволят на нищо да им попречи. Всъщност това съвсем не е много. За мен е достатъчно. Бих бил щастлив и на пет, би било достатъчно.

През последните няколко години вие видяхте промени в Аления Кръг, хората идваха и си тръгваха. Най – преданите останаха, някои си тръгваха за малко, а после се връщаха, просто защото понякога ви е нужно да кажем така, да отидете сами в гората и да използвате това време, за да се превърнете от ученик в учител; да дойдете тук за информация, а после в някакъв момент да се върнете, интегрирали тази информация и просто да се присъедините към празненството.

За последните няколко години по – конкретно, направихме няколко интересни завоя и един много интересен и значителен стана наскоро, в някои от нашите беседи в Кихак, на Шоудовете и в ProGnost.

И така, какво ще стане в близките три – пет години? Ние някак – опитвам се с Калдре да подберем точната дума – ще се свием или ще се изолираме, но някак … няма да се фокусираме, а ще се оптимизираме – може би е точната дума.

През следващите три – пет години, тези, които са в периферията, които се подхранват с енергия – и вие можете да ги надушите от километър – ще си тръгнат и благословения за тях. Те ще се заемат с нещо друго. И това не е лошо, просто за тях е твърде напрегнато. Те имат твърде много други проблеми и се придържат към много други неща, за това ще си тръгнат; повечето от тях по добър начин и много от тях ще се върнат.

През следващите три – пет години ние ще се изолираме – това не е подходящата дума, Калдре – ще навлезем навътре. По – добре казано. През следващите три или пет години ще влезем навътре. По важна причина – тъй като много от вас най – накрая ще позволят своето Осъзнаване. Ще престанете да се борите, съпротивлявате и влачите целия боклук със себе си. Ще започнете да осъзнавате, че всичко това няма значение. Старите емоции и старите хипнози – просто ще пуснете всичко това.

През следващите три – пет години Аления Кръг няма да нараства много. Всъщност дори може да намалее. Може да намалее. Числеността може да намалее, Шамбра ще станат по – малко. Но тези, които ще бъдат тук, ще позволят своето просветление;  тези, които ще останат ще отидат дълбоко навътре в себе си за интеграцията на Майстора.

В този период – мисля че го нарекох пукане на пуканки – в този период ще виждате такива навсякъде, докато Шамбра позволяват своето Осъзнаване. Но това няма да бъде написано на техните шалчета. Те няма да идват да ви бият по главите, казвайки ви, “О, аз съм осъзнато същество“. Вие просто ще го знаете. И няма да има никаква завист, “О, защо при него се получи, а при мен не?“. Няма да има никаква йерархия. Вие просто ще разберете, “О, боже, стана. Това се случи. Те позволиха, а ако те са го позволили, то и аз мога“. Следващите три – пет години ще бъдат наистина прекрасни, защото ще става Осъзнаване, сливане на божественото и човешкото.

В началото ще бъде малко страшно, защото понякога мечтата е по – хубава от реалността. Понякога търсенето на интересни находки е по – приятно, защото после човек си казва, “А сега какво?“ Но благодарение на тези, които позволяват своята Осъзнатост, вие бързо ще разберете, че мечтата не е по – добра от реалността. Мечтата е реалността и тя е реална на много нива.

Тези, които първи придобият Осъзнатост, ще ви помогнат да разберете, че това не е както сте си го представяли. То не се отнася за човека, като нещо оформено или конструирано от човека. Това е нещо съвършено различно и ще бъде потресаващо. Знам, някои от вас (Адамус се подсмихва) – някои, вероятно не без основание – изпитват известно отвращение, мислейки си, “О, боже, още някой ще започне да се бие в гърдите, разправяйки, че е придобил просветление или осъзнаване, когато всъщност не е така. Това е грешно. Не е истина“. Ще има и такива, но не чак толкова много. Не чак толкова много, защото намалихме нивото на макио в Шамбра на 4.7 процента. То вече не пасва тук. За него вече няма място. Стига, стига макио, във времето, когато Осъзнаването е толкова ценно и толкова важно за вас и когато вие осъзнавате, че … някои от вас си мислят, че часовника тиктака. Знаете, “Време е да го направим“.

Следващите три – пет години ще станат най – хубавите ни години прекарани заедно. Ще правим срещи, може би по – енергийно насочени срещи, ще има повече мераби, за да се избавите от безумието и просто да позволите.

След това, след това – и аз казах на персонала на Аления Кръг, така че скъпата Линда, която сега е в своите мисли, тя знае за това.

ЛИНДА: Дълбоко в своите мисли. Благодаря, че го отбеляза.

АДАМУС: Дълбоко в своите мисли (лек смях). След това помолих Аления Кръг да бъдат готови за това, което ще последва.

Ще има група от хиляда души от целия свят, които вече са позволили своята Осъзнатост и много повече хора аха – аха да го направят и това изведнъж изцяло ще промени енергията в Аления Кръг и след три – пет години ще възникне нова вълна, много, много хора отново ще дойдат от целия свят. Ще ги привлече не сензацията от всичко случващо се, а енергията. Те няма да разбират как са попаднали тук. Почти нищо няма да знаят за Аления Кръг, но нещо силно ще ги привлича насам. Ще ги привличате вие, вашето сияние, светлина, а после, после ще започне съвсем нова фаза. Бъдете готови за нея. Подготвяйте се, ето какво казах на Аления Кръг, тъй като всичко ще се промени. Но следващите три – пет години – е време за създаване на безопасно пространство, Позволение. Това е всичко.

Позволяване на Мъдростта

До голяма степен това е просто признаване на мъдростта, която вече е тук, мъдростта идваща заедно с Майстора. Обясних го на някои от нашите срещи, но още веднъж ще покажа прекрасната диаграма на Линда. Всяко от тези човечета изобразява един от вашите животи, те продължават в миналото – те са повече от седем – и те продължават в бъдещето, всички ваши животи изобразени като човечета.

Аз Съм, вие, Майстора, избрахте този живот за вашата интеграция (отбелязва една фигурка в средата). Много е просто. Той не избира някакъв друг живот, а казва, “Ето този, точно този, в точно това време – което аз наричам Времето на Машините –   баланса на съзнанието на Земята, всичко е подходящо. Ще стане точно тук“. Знаете, че можехте да го направите преди няколко живота, но не го направихте. Не го направихте. За мен това има няколко значения: потенциала продължава да съществува и вие решихте да продължите по много причини.

Ето какво става тук: Майстора представлява всички животи, мъдростта от всички животи без фактите, цифрите и датите, това е просто мъдрост. Тази мъдрост, тази чаша – изобразявам я като чаша, съд – тази чаша съдържа мъдростта на всички животи и сега се влива точно във вас, в това въплъщение. От този живот, от вас като приемащ, тя рано или късно ще се предаде на всички останали животи, но не това е главното. Точно сега тя се влива във вас.

Сега правим много важна крачка – трябва да позволим на тази мъдрост да направи това, което прави. Тя прочиства. Тя събира и изхвърля целия боклук и глупости. Позволете и да го направи. Понякога това е некомфортно – физически и психически. Но става очистване. Мъдростта преминава към човека, към вас от Майстора. Някой ще го нарече божественост. На мен това не ми харесва много, защото мислите за това от гледна точка на прилагането на сила. Мъдростта на всички човешки животи, заедно със състраданието и разбирането на Майстора за човешкото пътешествие и неговите трудности, мъдростта която сега се влива във вас, няма да ви позволи да изгубите баланс.

Понякога чувствате, “О, ще изгубя баланса си, трябва да следя за мислите си“. Не! Мъдростта няма да позволи това да стане. Или, “Ако не следя за себе си, ще направя нещо лошо. Можете да направите експеримент. Можете да решите, “Добре, тогава ще отида и ще се напия до козирката – да видим как мъдростта няма да ми го позволи“. Знаете ли, навярно тя ще ви позволи да се напиете, но след това ще си мислите, “О-о-о! Това беше … не, никога вече“ (лек смях). “Добре. Не е задължително да го правя. Вече сме минавали през това. Добре“.

Тази мъдрост навлиза във вас и сега вече е достъпна. Всъщност ние не се опитваме да я пуснем. Тя вече е тук. Забелязвали ли сте, че вашите сънища в последно време са станали наистина странни? Продължават цяла нощ, абсолютно безумни са и събуждайки се всяка сутрин си мислите, “Какво беше това? Оф! Пусни. Забрави за това“.

Става така, че дори по време на сън мъдростта прочиства и вие усещате този процес. За вашия човешки ум съня продължава дълго време, той носи разочарование и всичко продължава и продължава. Сега вие просто сте във вътрешността на блендера. Вие сте в тенджера под налягане, в дестилатор и просто усещате какво значи да помъдрееш  (лек смях). Ето какво става.

Сега, докато седите тук, а аз нарочно ви разсейвам, вие помъдрявате. Всичко, което сте направили тази сутрин, се слага в машината на мъдростта, изчиства се, помъдрява и се връща обратно. Всичко. Без изключения. Всичко, което ще направите днес, ще бъде помъдрено. Иначе казано, по – рано вие преживявахте човешкия си живот, преживявахте всичките си неприятности, после умирахте и тогава всичко се превръщаше в мъдрост, част от която може би ставаше достъпна за вас в следващия живот. Но сега това става вътре във вас. Не е нужно да чакате края на живота си. Не е нужно да чакате бъдещето. Това става точно сега и когато отговаряхме на въпросите, всичко преминаваше в мъдрост.

Такова нещо никога по – рано не се е случвало. Винаги е имало опит, дълго очакване, получаване на малко мъдрост. Още опит, дълго очакване. Ето защо имахте един живот след това друг – постепенно събиране на мъдрост. Малко тук, в този живот, малко в следващия. А сега това става точно в момента. Още и за това понякога усещате, сякаш някой е поставил в мозъка и тялото ви приспособление за прочистване на тръби – как го наричате – изкоренител. За това понякога всичко губи смисъл, защото всичко помъдрява. И цялата мъдрост е достъпна за вас.

Може би за нас това е най – важната крачка, най – важния процес – позволяването на мъдростта. Първо, признанието че тя вече е тук; второ, позволението. Не трябва … о, нека просто да направим мераб. Нека я пуснем точно сега. И между другото, след мераба ще имаме тест, така че ходете където искате, но ще се върнем.

Мераб – позволяване на мъдростта

Нека си поемем дълбоко въздух и да включим музика.

(започва да свири музика)

Боже. Докато ви гледам … гледам ви, потресен. В Клуба на Възнесените Майстори ще бъдат проиграни много пари (смях). Много. Трябва да ви призная, че заложих и на двете страни (силен смях). От начало срещу вас, а после и за вас, за това във всеки случай печеля.

Нека вдишаме дълбоко и следващата важна и значителна крачка, без да полагаме усилия ще бъде, че вие просто позволявате мъдростта, позволявате на процеса на преход на всички факти, цифри и дати, човешки опит, травми, радости, всичко, всяка мисъл която някога се е появявала, всяка мисъл – в мъдрост.

Ще ви дам малка подсказка. Когато преминахте през това, което се нарича Огнената Стена, за която Тобиас разказваше преди много време, вие придобихте идентичност. Когато преминахте през Огнената Стена и се пръснахте на множество милиарди частички, всяка от тези частици стана потенциал. Всичко, което някога бихте могли да изпитате, да си помислите, да почувствате, беше в Огнената Стена, във вашия опит, когато се разпръснахте на части.

Но възниква въпроса, “А някога напускали ли сте Огнената Стена? Може би все още сте в този опит?“.

Но навлезте сега в мъдростта. Навлезте в потенциала, който никога дори не е бил предвиден в Огнената Стена. Навлезте не в мъдростта на миналото, а в мъдростта на настоящето, това, което става точно сега.

Ето какво ще правим през следващите три – пет години – ще позволяваме на всичко да се превърне в мъдрост, дори мислите, които току – що сте си помислили. Ще внесем мъдростта от миналото и бъдещето, бъдещите животи, които може да бъдат преживени в бъдеще, но всъщност се случват точно сега.

Това е един от най – съкровените аспекти в отношенията с Аз Съм. Аз Съм обича мъдростта. Той обича да преживява опит, но след това да го превръща в мъдрост. И сега имате достъп до нея. Това става в този момент.

Нека вдишаме дълбоко и скъпи приятели, просто позволете мъдростта. Това е всичко.

(пауза)

Позволете мъдростта.

(пауза)

Вдишайте дълбоко в този момент, в това безопасно пространство. Когато завършим интеграцията, ще го правим по множество различни начини. Но както вече казах на Едит, стига борби. Престанете да полагате усилия, защото точно сега Аз Съм казва на човека, “Просто позволи“.

Помните ли – в мъдростта няма сила. В нея няма енергия. Това не е сила. Всъщност навярно може да се каже, че тази връзка с Аз Съм е осъзнатостта.

Започвайки от този момент, вместо да се опитвате да разберете всичко с ума си … вместо да се опитвате да го разберете с ума си, превърнете всичко в мъдрост.

Нека вдишаме дълбоко и просто да позволим.

(пауза)

Нека вдишаме дълбоко, слушайки музиката. Нека вдишаме дълбоко, позволявайки мъдростта.

Вече не е нужно да се борите мислено с нищо … или нещо да разбирате.

Вдишайте дълбоко.

(пауза)

Майстора привнася мъдростта в живота ви и помъдрява, това което става в момента.

(пауза)

Ето защо сънищата станаха толкова странни – сега започвате да осъзнавате, как всичко се превръща в мъдрост, прочиства се.

(пауза)

Виждате ли, вие, човекът не сте длъжни да работите върху това или да се опитвате да го овладеете. Просто позволете тази мъдрост и ще попитате, “Какво е това мъдрост?“ Позволете си да го усетите. Това не е интелект. Това не е вашето I.Q. Може да се каже, че това е красотата, радостта във всичко. Във всичко, което сте преживели някога.

(пауза)

Когато казвам стига сте правили емоционални преработки, всъщност аз само ви моля да позволите мъдростта на Майстора да влезе и да прочисти цялата стара преработка, всички стари проблеми.

Позволете и да влезе в мислите ви; може да се каже – в главата ви. Това все пак сте вие, но и Майстора.

Позволете и да влезе ви миналия ви опит, може би до ден днешен травмиращ.

Позволете и да влезе в тялото ви. Да, разбира се, дори биологията може да бъде пречистена от мъдростта.

(пауза)

Нека вдишаме дълбоко мъдростта на Майстора и в следващите няколко съвместни години ще разберете че не съществуват граници, не съществува разлика между човека и Майстора. Това е едно и също. Едно и също.

Днес трябва да запомните една дума, само една дума: мъдрост. Мъдрост.

Нека вдишаме дълбоко.

Хубаво дълбоко вдишване. Ах!

Знаете, че често обичам да завършвам с мераб, но не и днес. Не и днес. Не, ще се върнем отново към беседата.

Замерване

Както ви казах дойде време за кратко замерване. Преди няколко години ви казах, че веднъж годишно ще правим замерване. Тогава ви казах, че то ще определи дали ще остана или не, но няма толкова лесно да се отървете от мен (лек смях). Но искам да видя къде се намирате и след това ще направя тест. Тест. Линда, вземи микрофона, моля.

Тест на вашата мъдрост – и ще направим подобно измерване след известно време – теста на вашата мъдрост представлява следното – искам да чуя сега от вас най – добрия въпрос, защото мога да разбера наистина вашата мъдрост по вашите въпроси, а не по отговорите.

И така, Линда дай микрофона на някого, задайте ми своя най – добър въпрос. Най – добрия въпрос. Това ще определи на къде се движим всички ние.

ЛИНДА: Без напрежение.

АДАМУС: (подсмихва се) Кой е най – добрия ти въпрос?

(кратка пауза)

Не обичаш да те притискат, нали?

ДЖУЛИ: Знам.

АДАМУС: Нали, ужасно е?

ДЖУЛИ: Аз просто се опитвам да го усетя (мълчи).

АДАМУС: Ах! Виждаш ли, започна много да мислиш.

ДЖУЛИ: Знам. Знам.

АДАМУС: Да, да, да, да.

ДЖУЛИ: Знам.

АДАМУС: Искаш ли да се върнем към теб след малко? Искаш ли Линда да ти даде микрофона след няколко минути?

ДЖУЛИ: Разбира се.

АДАМУС: Добре. Така, добре.

ДЖУЛИ: Добре.

АДАМУС: Но ще се върнем при теб.

ДЖУЛИ: Добре.

АДАМУС: Благодаря. Ах.

ДЕЙВИД: О, добреем! (смее се) Ах! (замлъква) Може би трябва да отида в дамската тоалетна (смях).

АДАМУС: Нима вече не те видях там днес? (силен смях)

ДЕЙВИД: Мисля …

АДАМУС: Най – добрия въпрос, Дейвид. И не се опитвай да философстваш. Има голяма разлика между …

ДЕЙВИД: Да, така направих.

АДАМУС:  … между философията и мъдростта. Подсказка: мъдростта е проста.

ДЕЙВИД: Да (отново мълчи).

АДАМУС: Е, нашия тест за сега върви не особено добре! (Адамус се смее)

ДЕЙВИД: Мисля, че ще ми се наложи …

АДАМУС: Искаш да те пропуснем.

ДЕЙВИД: … да отговоря по – късно.

АДАМУС: Добре. Добре. Следващия.

ЛИНДА: О, боже.

АДАМУС: О, боже.

ЛИНДА: Вдигна ръка. Извинявай.

ЕДИТ: Здравей, хубавецо.

АДАМУС: Здравей, хубавице (Едит се смее).

ЕДИТ: Има ли мъдрост в мен?

АДАМУС: “Има ли мъдрост в мен?“ Това ли е твоя въпрос?

ЕДИТ: Да, това е.

АДАМУС: И искаш да ти отговоря?

ЕДИТ: Може би.

АДАМУС: Да. Ето какво ще правя. Ще отговарям на въпросите.

ЕДИТ: Да, моля.

АДАМУС: Едит попита, “Има ли мъдрост в мен?“ Едит, у теб тя е толкова много, че не я забелязваш. Ти притежаваш огромна мъдрост, но продължаваш да се осланяш на силата и мозъка си. Просто позволи сега мъдростта да ти служи в живота.

ЕДИТ: Благодаря.

АДАМУС: А когато я търсиш, “Къде е тази мъдрост, за която говореше Адамус?“ Тя не е в ума ти. Тя не е в сърцето ти. В нея няма сила, за това ще бъде незабележима. Няма да имаш силно усещане, но когато я откриеш ще го знаеш. Добре.

ЕДИТ: Благодаря.

АДАМУС: Следващия въпрос. Колко заслужава този въпрос по скалата от едно до десет? Публиката, оценявате ли го за повече от шест или по - малко? (някой казва, “По – ниско от шест“) По – ниско от шест (чуват се няколко мнения из залата). Е, малко е, да. Не, кажете, беше ли добър въпроса, защото тук правим тест и от него зависи какво ще правим следващия месец. Но в крайна сметка, в крайна сметка тя получава аплодисменти за отговора на дяволския въпрос (Адамус се подсмихва, аплодисменти в залата).

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Следващия.

ЛИНДА: Следващия човек?

АДАМУС: Да, следващия въпрос.

ШАМБРА 3 (мъж): Как да разбереш, че ти се получава?

АДАМУС: Как да разбереш, че всичко ти се получава?

ШАМБРА 3: Усещам го така, сякаш зрението ти се замъглява.

АДАМУС: Да!

ШАМБРА 3: И знам, че е това, но много често се появяват големи съмнения.

АДАМУС: Да!

ШАМБРА 3: И търся някакви потвърждения, защото ума ми не се справя с това.

АДАМУС: Добре. Добре, да ти дам своя отговор? Трябва да седна и да си придам мъдро изражение. Можеш ли да повториш въпроса си? (смях) Как да разбереш, че ти се получава?

ШАМБАР 3: Как да разбереш, че всичко ти се получава?

АДАМУС: Ох, скакалец, предположи, че ти се получава.

ШАМБРА 3: Благодаря.

АДАМУС: Така, отговорът беше добър. Въпросът не беше зле. Но отговорът беше добър (лек смях). Да го оценим с пет плюс?

ЛИНДА: Да.

АДАМУС: Или с пет минус? Кой е за плюс, да вдигне ръка. Всички, които гледат онлайн, вдигнете ръце. О-о-о, добре. Пет плюс. Спасен си. Да. Но имаме още двама не отговорили, така че ще се върнем сега при тях.

Най – добрия въпрос. Виждате ли, може много да се разбере за човека от неговите въпроси. Всички сте чували, че няма глупави въпроси. Това е казано от глупав човек. Да. И така, Дейвид.

ДЕЙВИД: О, толкова бързо се върнахте.

АДАМУС: Да, върнахме се.

ДЕЙВИД: Твърде бързо.

АДАМУС: Въпрос. Въпросът, който искаш да ми зададеш.

ДЕЙВИД: Когато бях от другата страна на завесата преди това въплъщение, ти ли ме напътстваше? И когато тогава избирах своите родители, може би това беше ти, който ми каза, “Хайде, усети, това ли е семейството, в което искаш да се въплътиш?“ Ти ли беше?

АДАМУС: Не. Аз бих ти казал, “Не ходи там“ (Дейвид се смее от душа; смях в залата). Това беше ти и ако се върнеш в миналото и в своя опит, ще откриеш, че всеки път когато си си помислял, че идва твоя духовен посредник, ангел или дори аз – ще разбереш, че всеки път това си бил ти от бъдещето, който идва да те навести. Променял си имената и лицата си, но всеки път си бил ти. Така, добре. О, харесват ми отговорите!

ЛИНДА: Да, виждаме го! Виждаме го! (лек смях)

АДАМУС: Още няколко …

ЛИНДА: И така, тук …

АДАМУС: Моля.

ЛИНДА: Насам ме влече. Извинявай.

АДАМУС: Да. Да.

АЛИС: Нима истинското творене – не е Позволението?

АДАМУС: Нима истинското творене – не е просто Позволението? Бих отишъл малко по – далеч с това. Истинското творене – това е изражение на радостта, битието, а после Позволението. Истинското творене – това е, вдишаш дълбоко и просто – ах-х-х! – започваш да излъчваш своето битие – “О, еха!“ – а после позволяваш на всичко да се прояви така, както пожелае, без план или график, просто Позволи. А после истинския творец сяда и наблюдава как започват да се завихрят енергиите и си мисли, “Това е поразително. Аз съм поразителен“. А после истинския творец си казва, “Ще скоча в творението си“, а аз крещя отзад, “Не го прави!“ (смях) Ако не си наистина мъдър. Да. Добре. Хубави въпроси. Дойдохме си на думата. Доста близо сме. Още няколко.

ДЖУЛИ: Имам усещането, че Позволението е – толкова лесно.

АДАМУС: Ах.

ДЖУЛИ: И че вече е станало и всичко е наред.

АДАМУС: Да.

ДЖУЛИ: За това си мисля, че моя въпрос е нещо от сорта на, “Има ли още нещо?“ Той попита как да разберем, че сме стигнали до този момент.

АДАМУС: Да, как ще разберете?

ДЖУЛИ: Да, аз просто.

АДАМУС: Да, ще дам много разбираем отговор на твоя въпрос – всичко вече е станало. А сега вие навлизате в опита на това, как сте се озовали там. Престанете да мрънкате, да се оплаквате, да тропате с крака, да се запъвате, да викате и да ме обвинявате. И просто, как искате да преживеете това? Ето го моя въпрос към всеки от вас. А после ми казвате, “О, искам да живея в радост, любов и покой“. Но да го кажем така, не мисля. Мисля че искате да го преживеете с томахавка в ръка (лек смях), бойци и борци и да видите колко глупости можете да натворите. И това е нормално. Все едно ще бъда до вас. Но как искате да преживеете това? Толкова е просто. Наистина, как искате да го преживеете?

И преди да отговори ума ви, отидете в мъдростта. Отидете в мъдростта. Ще получите съвършено друг отговор, от този на ума. Съвършено друг отговор. И помнете, мъдростта е безпристрастна и не прави оценки. В нея няма енергия и сила. Просто изведнъж усещате сякаш плувате в топъл басейн, пълен със златен мед и – “о!“ Това променя всичко. И може би няма да можете веднага да подберете точните думи, но изведнъж вместо мислите идва мъдростта и тя променя всичко.

Сега правим завой в друга посока, излизайки от старата менталност. И така, добре.

ДЖУЛИ: Добре.

АДАМУС: Добър въпрос.

ДЖУЛИ: Благодаря.

АДАМУС: Аха. Още един, двама и ще завършим теста. И скъпата Линда ще даде микрофона на следващия.

ЛИНДА: Срещу определена сума пари.

АДАМУС: Да, определена сума пари (лек смях). Може да я подкупите с определена сума пари. Да. Въпрос.

СИЛВИЯ: Когато дойдох тук за първи път, казах на Дениз, “Никога не казвай никога“ (смее се). И така, въпроса ми касае ПроГност – а, който ми направи огромно впечатление.

АДАМУС: Наистина ли?

СИЛВИЯ: В точния момент.

АДАМУС: Да.

СИЛВИЯ: Сякаш си чакал подходящия момент.

АДАМУС: Така си е!

СИЛВИЯ: И не се решавах да дойда тук, но бях много развълнувана, защото усещах че трябва да бъда тук. Въпроса е следния: какво стана след деня на ПроГност, който толкова дълго очакваше?

АДАМУС: Какво стана след ПроГност -а?

СИЛВИЯ: След. Да,да!

АДАМУС: С теб или с мен?

СИЛВИЯ: С теб.

АДАМУС: О, върнах се в Клуба на Възнесените Майстори.

СИЛВИЯ: Еми, еми, ммхм…

АДАМУС: Бяха направили вечеря за мен тази вечер (някои се смеят) в моя чест, да.

СИЛВИЯ: За теб и нас, заедно.

АДАМУС: Да. Какво стана? Ние поехме в нова посока. Излязохме от стария път, въпреки че не го следвахме много дълго. Продължаваме да правим промени. Стана колосална промяна в работата ни. Сбогувахме се с  ….(Линда показва нещо с жестове на Адамус). О, тя иска реклама. Ако искате шал на Шамбра, звъннете на Линда на номер 1.800 …(смях)

ЛИНДА: Със светещ надпис.

АДАМУС: Моя надпис винаги свети (силен смях). Стана това че се сгъстихме. Имаше такива на които не им харесваха всички тези разговори за технологиите и роботите, а ние всъщност казахме че точно това и става по света. Вървим по паралелен път, но привнасяме съзнание, а не изкуствен интелект. И много Шамбра си тръгнаха. Те ще се занимават с нещо друго. Те си имат свой път, но ние казахме, “Това е момента“. Стига увъртане. Стига. Стига отлагане. Стига сте ме питали как да си кръстите котката или кучето и тям подобни. Това е. Няма вече да търпим енергийно всякакво макио и подобни.

Много сте ценни за мен и сте много ценни за себе си и Възнесените Майстори ме ценят, така че сме длъжни да го направим. За това се сгъстихме. Знаем на къде се движим. Яснота. Това е – яснота.

СИЛВИЯ: И на колко те оцениха?

АДАМУС: На колко ме оцениха? О, те ми поставиха десятка по десетобалната (смях), защото …

СИЛВИЯ: Е, разбира се!

АДАМУС: Да, разбира се! Слушайте, ако не можете да говорите хубаво за себе си, то кой ще го направи? (силен смях) Трябва да сияете, да се смеете, малко да се поотпуснете. Да, сър.

ШАМБРА 4 (мъж): Аз работих над себе си бих казал през по – голямата част от живота си.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 4: Вървях по духовния път, уединение, медицина и нещо в мен не иска да признае моя напредък.

АДАМУС: Така е.

ШАМБРА 4: О (смее се). О. Как да се справя с това?

АДАМУС: Просто го правиш. Не искам да кажа, че не трябва да бъдеш сериозен по своя път, но … при теб, особено в този живот е имало много тренировки, системи, методи, походи. Когато дойде тук, а тук няма никакви походи. Ние пускаме всичко. Това плаши. По много начини, това плаши, защото за какво да се държиш тогава? Нищо, освен мъдростта. Ти пускаш това, което си научил. Не че то е лошо. Просто взимаш решението, “Това ми послужи, но сега съм на ново място“. Пускаш всичко това – учения, философия, мъдрост, учители – всичко, включително и мен. Пускаш всичко и  се оказваш в свободен полет, а това плаши. Но после в този абсолютен страх ти разбираш, че трябва да търсиш не сред старите отговори, някъде другаде и тогава изведнъж разбираш, “По дяволите! Ето. Скочих от самолета без парашут. Какво да правя? Хей! Аз съм Майстор. Никога не е имало самолет. И аз не падам свободно и няма да падна на Земята, а ще позволя своята независимост“.

Интелекта ти е силен. Знаеш това. Също така си умен за собствено добро. Престани да се опитваш да разбереш. Просто продължи да вдишваш своето Аз. Да. И мъдростта.

ШАМБРА 4: Добре.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА: Благодаря.

АДАМУС: Отговорих ли на въпроса? Да. Виждам около 30 други въпроса, които ти се въртят в главата. Имаш много силно интелектуално любопитство и до определен момент това е весело. Но ако ти наистина ... Длъжен съм да те попитам. Ти наистина ли си ангажиран със своята Осъзнатост в този живот?

ШАМБРА 4: О, не знам как да отговоря на това (публиката казва,“О-о-о!“).

АДАМУС: О! Това е двоен удар. Първо като начало трябва да отидеш в мъжката тоалетна, където мирише много лошо, а после – в женската (смях). Така че какво ще правим? Какво да правим …

ШАМБРА 4: Полагам толкова усилия. Нима лъжа?

АДАМУС: Ето какво мисля за усилията (прави се че плюе).

ЛИНДА: Ой!

АДАМУС: За какво се стараеш? За какво са усилията ти?

ШАМБРА 4: За да се самоосъвършенствам.

АДАМУС: Пълни глупости!

ШАМБРА4: Да се развивам.

АДАМУС: Пълни глупости. Извинявай. Не, не се извинявам (силен смях). Ти никога няма да направиш човека съвършен. Ти никога няма да усъвършенстваш ума си. Можеш да играеш на това. Можеш да се забавляваш. Можеш да се правиш, че ставаш по – здрав или по – умен, но никога няма да станеш. Това е заблуда за просветлението. Чия работа е – просветлението? Чия е – твоя или на Аз Съм?

ШАМБАР 4: На Аз Съм.

АДАМУС: Тогава защо не го позволиш? Ти не го позволяваш. Ти се месиш. Намесваш се в процеса на естественото просветление, защото си мислиш, че трябва да го направиш сам. Това е егоизъм. Той ще те доведе до големи неприятности. Това не е твоя работа. Ти не знаеш какво е това просветление или осъзнаване. Аз Съм – знае.

Ето го идва човека и казва, “Ще работя над своето просветление. Ще се уча. Ще се старая. Ще похарча много пари“. А сега вече мога да ти кажа – дай ми сто долара и ти гарантирам просветлението (смях). Дразня те, но смили се над мен и над себе си, смили се над обкръжението си, смили се над живота си. Престани да работиш над просветлението си. Наслаждавай се на живота. Когато си в главата си и започнеш да философстваш и размишляваш, вдишай дълбоко и си кажи, “Превръщам това в мъдрост“. А после му позволи да се случи.

Но ще ти бъде много трудно, защото искаш да създадеш свое собствено просветление и не можеш. Можеш за малко да залъжеш човека и да го убедиш че получаваш резултати, но как да убедиш коня, че е получил морков. Не можеш да го направиш. Първоначалната предпоставка за всички наши срещи е това, че просветлението е естествено ако му позволиш да се случи. Позволението означава да отидеш и да се наслаждаваш на живота. Вдишай дълбоко и го позволи. Да влезе Майстора и тогава ще разбереш, че Майстора вече е тук и това си ти, но човека се намесва, защото …

Просто позволи, става ли? И в началото ще си мислиш, “Боже, колко е скучно това. Трябва да правя нещо. По – добре да отида на друго упражнение или …“Вдишай дълбоко и започни да осъзнаваш красотата на Позволението. Това е всичко.

Просветлението е естествено. Всеки учител, който казва, “Не, имам програма. Направих курс“, е изпълнен с макио и множество други неща – сила, манипулация и така нататък. На първо място, не трябва да има духовни учители. Позор за този, който претендира за това, само ти, човека, можеш да кажеш, “Знаеш ли, ще позволя естествения процес“. Това е. Това е. И да, ще се появят съмнения. Ще се появят. Ума ще се намеси. Ума винаги се опитва да намери асоциация, нещо към което да се придържа. Ума ще търси твоето чувство за идентичност, осъзнатост и тям подобни, докато не ти се догади.

Така че вдишай дълбоко и позволи. Това е всичко. То не е чак толкова сложно. Просто трябва понякога да се срещаме така, веднъж месечно, за да постоим в безопасното пространство, защото е трудно да се живее във външния свят. Обстрелват ви от всички страни. Ние просто се събираме заедно, аз ви разсейвам – нищо друго не правя – за да можете да позволите своята божественост. А в божествеността – добре го запомни, прослушай го десет пъти – в божествеността, в Аз Съм няма сила. В него няма сила и няма енергия, за това престани да търсиш.

ШАМБРА 4: Благодаря.

АДАМУС: Добре.

И така, въпроса. О, време е за пица. Какъв беше въпроса? Кога е време за пица? (смях) Най – добрия въпрос за деня.

Нека вдишаме дълбоко и сега ще ви позволя да оцените въпросите от гледна точка на съдържащата се в тях мъдрост. О, толкова много може да се разбере за мъдростта на човека по неговите въпроси.

И така, какво имаме? Какво показва нашия мъдромер? Нашия – измислих нова дума – нашия измервател на мъдрост. Сгъстяваме се през следващите три години. Ще имаме по – голяма яснота през следващите три – пет години. Къде се намираме сега по скалата на яснотата? (някой казва, “Пет“). Чувам – пет. Чувам – пет. Ще чуя ли шест? Шест? Шест? Пет и половина?

САРТ: Осем!

АДАМУС: Осем. Сарт каза осем. Някой отзад каза четири. Чух четири. Не е много оптимистично. Чувам – де … и така, колко? (някой казва, “Десет“). Онлайн зрители, оценете, за да го усетя.

ЛИНДА: Зависи.

АДАМУС: Тук се чува, “Зависи“. А от какво зависи, скъпа Линда?

ЛИНДА: От големината на публиката.