МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Крила“

 

ШОУД 5 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 6 януари 2018 година

 https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм Това което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Нека вдишаме дълбоко, поздравявайки се един друг в новата ви 2018 година. Ах! Бих я нарекъл още една година на разделението. Не се различава много от предишната (някой веднага каза,“ Ура!“). Ура (някой казва,“Юю – хуу!“ лек смях).

 

Още една година на разделението.

 

Какво ще се разделя тази година? Миналата година видяхте колосално освобождаване на мъжко/женската енергия, енергията на Адам/Изида. Всъщност миналата година записахме “Травмата на Адам“. Имахме много лични освобождавания, а след това наблюдавахте как това се случи по целия свят. Да и това е само началото.

 

И така, какво ще засегне разделението тази година? Линда, микрофона, моля.

 

ЛИНДА: О, боже!

 

АДАМУС: Трябва да запишем това на видео за да го прегледаме отново след година.

 

ЛИНДА: Някои ми предлагаха пари за да не ги приближавам с микрофона! (смях)

 

АДАМУС: (подсмихва се) Вземи парите и им дай микрофона.

 

ЛИНДА: Да, добре. Хубаво.

 

АДАМУС: И така, какви още разделения ще има? Какво според вас ще се разруши тази година, освен самите вие? (някои се смеят) Не трябва да ми отговаряте така.

 

АНДИ: Тази година я виждам повече като кипящ котел, повече объркване.

 

АДАМУС: Разбира се.

 

ЛИНДА: За марихуаната ли говориш? (думата “pot“  - “котел“ също се използва в разговорната реч като “марихуана“)

 

АНДИ: И виждам службите по почистване, които се опитват …

 

АДАМУС: Екипите по почистването.

 

АНДИ: Да! Да!

 

АДАМУС: Да, добре. Дай ми пример. Тоест котела кипи, да. Тук в Колорадо това е много уместно (смях, защото “марихуаната“ е разрешена там), но какво по – конкретно имаш предвид? Коя група? На коя географска точка по света? Кой институт? Какво ще се разпадне?

 

АНДИ: Мисля, че има добър шанс да видим финансови промени. Мисля, че системата на Федералния резерв е в опасност.

 

АДАМУС: Как по – точно? Тоест – това се подразбира. Но как ще стане? Нагоре или надолу?

 

АНДИ: Мисля че тази година ще видим срив на валутните системи.

 

АДАМУС: Някои или всички.

 

АНДИ: Може би всички, защото всичко се основава на парите.

 

АДАМУС: Да.

 

АНДИ: Федералния резерв.

 

АДАМУС: Не, едва ли.

 

АНДИ: Нещо подобно.

 

АДАМУС: Нека спрем тук. Всичко е основано на доверието и глупостта.

 

АНДИ: Да.

 

АДАМУС: Истина е. Финансовия свят е основан на тези два фактора и те вървят ръка за ръка. Ако сте достатъчно глупави, то вие се доверявате тогава, когато не трябва да го правите. И понякога това доверие ви позволява да бъдете малко глупави, което е нормално. Но това е взаимно доверие. Нищо не е обезпечено. По – рано беше. Много отдавна имаше свине, крави, кози и овце, които бяха обезпечени. Но сега няма нищо, всичко се крепи на абсолютното доверие. Всичко може да излети до небесата – и дори не изкуствено; да излети високо и както до преди да продължи да работи или може да падне много ниско, много ниско, защото всичко е основано на доверието. Сега във финансовия свят има вградени механизми, които го задържат от твърде бърз и твърде голям срив, но това може да стане. Но не виждам това да стане тази година.

 

АНДИ: Ах.

 

АДАМУС: Не го виждам. Не. Не сега. От начало ще стане още нещо. Но ценя твоите догадки.

 

АНДИ: Просто мисли.

 

АДАМУС: Просто мисли (Анди се смее). И знаете ли, тук в целия Ален Кръг всички мисли не приличат на тези на Адамус (те се смеят). Благодаря. Но ти си прав, защото всъщност ти проектираш малко по – далеч в бъдещето, по – далеч от 2018 година. Гледаш малко по – далеч. Ето какво виждаш.

 

Какво още ще се разруши при разделението?

 

ЛИНДА: Адамус, а възможно ли е някой да ти отговори вярно? (той вдига рамене; много смях). Добре. Не искам да плаша никого, така че навярно всичко е наред. Нека тръгнем ето натам.

 

АДАМУС: Да, възможно е и аз съм повече от готов да го призная, когато се случи.

 

ЛИНДА: Добре, добре.

 

АДАМУС: Дори ще платя добри пари за добри отговори. Калдре, къде са ти парите? (джобовете му са празни; публиката казва, “Ахх!“)

 

ЛИНДА: Извинявай.

 

АДАМУС: Всичко е на доверие. Повярвайте ми, ще получите добри пари (още смях). Добре.

 

НАНСИ: Мисля, че се виждам отделена от нещо старо.

 

АДАМУС: От нещо старо. Добре. От какво по – точно?

 

 НАНСИ: Ох, просто от старите проблеми.

 

АДАМУС: От старите проблеми. Да, ще се върна към това по – късно (тя се смее). Не, наистина. Това ще бъде по – натам в днешната ни беседа. Добре. Какво още? Какво още? Това ще попадне в записа за до година.

 

ЛИНДА: О, боже. Това е рисковано.

 

АДАМУС: Давай. Ще получиш двадесет долара, ако ми хареса отговора ти.

 

ЛИНДА: Усещам, усещам, усещам, ето.

 

АДАМУС: Или чек.

 

ЛИНДА: Ето тук.

 

АДАМУС: Добре. И така какво още ще се разпадне тази година? Видяхте мъжко/женското, това е началото. Беше удивително. Беше сякаш седя на футболен мач в – както я наричате - във вип ложата и наблюдавам всичко случващо се и то беше толкова уместно, толкова дългоочаквано. Какво още ще се разпадне тази година?

 

СКОТ: Това, което ми се случи миналия месец, след последната ни среща, когато бях тук, беше просто да очаквам неочакваното.

 

АДАМУС: Да, такъв е живота на Шамбра сега, да, да. Да.

 

СКОТ: Така е.

 

АДАМУС: Добре. За това също ще поговорим по – късно.

 

СКОТ: Добре.

 

АДАМУС: Ще обединим отговорите ви. Виждате ли как създавате Шоуда? Да.

 

Между другото, за неочакваното, както съм казвал и преди, че Шоуда – това е когато обединяваме заедно всички енергии. Това е част от мен. Част от Калдре, Линда, персонала и екипите, всички вас, тези които гледате в интернет. Това е Шоуда. За това си помислихте, че може би тук присъства трета, трети, трета – трета част от Адамус, трета част от Джефри, Линда и трета част от Шамбра. Не, днес присъства Адамус на 100 процента (Сто …

 

ЛИНДА: О! А! Ссс!

 

АДАМУС: Ще ми позволиш ли да завърша? (смях) Днес е 100 процентовия Адамус. 100 процентов Джефри, Линда и екипа. 100 процентова Шамбра. Как е възможно това? Това е 300 процента или дори повече. Ето на къде вървим. Всичко се променя.

 

Помните ли преди известно време, година или по – малко в един от нашите Шоудове аз казах, “Всичко ще бъде…“. Ох, искам да използвам това днес. Не таблета, а катедрата (приближава се до катедрата). Помните ли, когато ви казах, че всичко ще бъде по новому? Всичко ще бъде по новому. Това е интересен парадокс, защото всичко става по новому, но изглежда сякаш всичко си остава съвсем същото. Ах! Ето на какво трябва да обръщаме особено внимание, когато изглежда, че всичко си остава същото. Всеки ден – времето, новините, другите хора, вашите навици, всичко от този род – изглежда, че е останало непроменено, но спрете, вдишайте дълбоко, защото става нещо. Всичко е по новому, тук няма противоречие. Ще се върнем към това след миг.

 

Още няколко отговора. Какво се руши? Какво ще се раздели тази година по - конкретно? Да.

 

ТЕД: Виждам правителството – пххх – разбираш ли?

 

АДАМУС: Да.

 

ТЕД: Сякаш това е пъзел и парченцата му се разхвърчат навсякъде. Някои изгарят. Някои от тях …

 

АДАМУС: Дай ми пример. Тоест, правителството, то просто престава да работи ли? Както вече са правили (смях).

 

ТЕД: Не, това е като да … това е като човешкия фактор…

 

АДАМУС: Като да увеличат данъците в Тексас?

 

ТЕД: Точно това казвам, все едно да свалят гащите на всички. Всичко излиза на яве и …

 

АДАМУС: Може би по – натам и ние трябва да го направим. На следващия Шоуд просто ние всички …

 

ЛИНДА: Нека не го правим!

 

ТЕД: Да си покажем задните части?

 

АДАМУС: Просто да се надупим.

 

ТЕД: Просто да се надупим.

 

ЛИНДА: Нека кажем, че вече сме го направили и да не го правим.

 

АДАМУС: Харесва ми тази идея. Хубаво. Обуйте си чисто бельо, моля (още смях). Добре, правителството.

 

ТЕД: Имам чувството, че всичко излиза на повърхността.

 

АДАМУС: Разбира се.

 

ТЕД: И мисля, че ще се получи ефекта на стоте маймуни…

 

АДАМУС: Какво ще правят хората без правителство?

 

ТЕД: Мисля, че каквото си поискат.

 

АДАМУС: Не, често съм казвал че правителството са - банда злодеи, но за мен правителството – това винаги … разглеждам правителството, като символ на съзнанието на народа – некомпетентност, отсъствие на способност да се направи нещо, установяването на множество норми и правила. Хората обичат своите правилата и инструкции, започвайки от самите себе си. Това се разраства и към правителството. Така че, да. Правителството – не са злодеи. Това – сте вие.

 

По – натам. Не по – натам, а искаш ли да кажеш още нещо за правителството?

 

ТЕД: Не. Всичко просто се променя и аз мисля, че ние … нашата страна е своего рода лидер, острието на това разобличаване. И се надявам, че тези ужасни неща, които се случват в момента, в крайна сметка ще доведат до нещо по - добро.

 

АДАМУС: А може и да не стане така.

 

ТЕД: А може и да не стане. Ох!

 

АДАМУС: А може да не стане така.

 

ТЕД: Наистина ли? По – зле?

 

АДАМУС: Не, не! Всъщност, в това – смея се – в това има толкова красота и аз наблюдавам това, което създадохте, но все още не се задълбочавате в него. Ще стигна до този въпрос след малко (публиката казва, “Охх“, Линда се смее).

 

ТЕД: Това има ли нещо общо със събуването на гащите и има ли изобщо взаимовръзка?

 

АДАМУС: Всичко е взаимосвързано.

 

ТЕД: Добре.

 

АДАМУС: Всичко е взаимосвързано.

 

ТЕД: Добре.

 

АДАМУС: Още един. Следващата година, тази година, какво ще стане? Някои от вас наистина имат извратено въображение. Да.

 

МЕРИ СЮ: Виждам разделение между хората, които се държат и защитават семействата и групите си и тези, които искат да се измъкнат от тях.

 

АДАМУС: Всъщност доста добре улови същината. Това е малко – ще го обясня по малко по – различен начин. Съществуват тези, които като цяло се опитват да останат в това измерение, което не се променя, защото не искат да се променят. Те както и преди ще имат правителства, защото имат нужда от тях; там както и до преди няма да има никакъв прогрес и техните светове са сиви, изпълнени с много ненавист и тям подобни и това ще продължава. И ще се появи не само понятието за Новата Земя, за която говорихме на миналия ProGnost, но ще има множество слоеве и нива на съществуване. Тях вече ги има, просто сега е трудно да ги видите или разпознаете. Ще се появи повече яснота за тях.

 

За това бих казал, че живота на тази планета много ще се разслоява, много ще се разслоява. В даден момент всичко е много единично. Знаете как е, всички седят в една голяма помийна яма, но има малки разлики. Някой е по – дълбоко. Друг е на повърхността. На някой така му е малко по – добре. Сега ще видите, че всичко наистина започва да преминава в многомерна реалност по начин, който по – рано беше трудно да си представите. Да.

 

Моето виждане за тази година, на практично ниво: миналата година видяхме как мъжко/женските роли на Изида и Адам наистина започнаха да се сменят и това се прояви като голямо количество обвинения и голямо – как сега се нарича това движение?

 

ЛИНДА: “Аз също“ (Me Too или #MeToo  - движение което бързо набира популярност в социалните мрежи, което осъжда сексуалното насилие).

 

АДАМУС: “Аз също“  - голяма подкрепа на движението “Аз също“ и излизане от срама. Това беше за мен кулминацията за жените, за женската енергия, дори ако сте мъж, е много важно да излезете от срама, че живеете като човек, срама от нещата, които другите ви причиняват. Вземете това, Шамбра и го приемете в живота си. Срамувате се от нещо, не е задължително то да има сексуален характер или да е мъжко/женско, но се срамувате от нещо, което се е случило в живота ви и сега ще бъдете достатъчно смели и мъжествени да кажете, “Стига. Стига. Повече няма да търпим“. Излезте отвъд пределите на срама и чувството за вина.

 

Всичко това – срама и чувството за вина – са може би най – големите инхибитори на енергията. Те наистина ви спират. Те ви потискат. Те – са демоните, които ви държат, които ви карат да се чувствате виновни и да мислите лошо за себе си.

 

За това миналата 2017 година най – на края ви позволи да излезете и да кажете, “Стига. И стига мъжки гнет и насилие. Ние просто няма да го приемаме и ще бъдем готови да излезем и да кажем“, “Да, аз бях малтретиран. Бах насилван. Аз дори бях изнасилван и няма да търпя повече това“. Това беше огромен пробив.

 

Сега, не искам да кажа, че това се случи само защото миналата година наистина задълбочено изследвахме темата за Адам и Изида и това наистина е най – точната история за мъжкото и женското. И ако не сте имали възможността да изслушате “Раната на Адам“, там се обяснява много ясно какво наистина, наистина става, а не с вина и не със съзнанието на жертва, а казвайки, “Ето какво се случва“.

 

Така че 2018 год. по мое усещане – и това не е предсказание; просто усещам движението на енергиите, движението на енергиите с най – голяма вероятност – следващото което ще се разпадне на части – това са религиите. Не всички, но много и на преден план ще излязат подобни откровения – финансови машинации, голямо сексуално насилие ще се окаже в новините – както и едновременно – редица различни неща, всички излизащи едновременно за религиите, факта, че много от доктрините, много от историите ще се окажат фалшиви. Има книги, вече има издадени книги в които пише, че ще се появи нещо, което ще постави под голям въпрос църквите, властта и контрола които са имали и всичко ще се разпадне. И това ще предизвика множество страхове на планетата, тъй като хората се осланят на църквата. Това едновременно ще бъде много удобно и страшно. Това е доста странно съчетание, но те се осланят на това.

 

Разбирате ли, цялата концепция за Бога е наистина нова, в действителност е на около 5000 години, единния Бог. При Атлантите – при вас – ако е имало представа за Бог, то тя беше незначителна. Знам, че е трудно да си го представите и често, когато последователите на НюЕйджа се събират и се връщат към Атлантида и Лемурия и в коренните племена, те си мислят че в онези времена е имало огромна мъдрост – не особено. Всичко беше различно, по друг начин така да се каже, почитането или вярванията, тогава имаше наистина много малко съзнание за Бог. Нямаше такова до преди около 5000 години, когато то помете почти целия свят и сега предстои да се промени.

 

Екстраполирайки, поглеждайки крачка напред – в резултат от това, тази година ще се промени не само цялата динамиката на властта, основана на мъжката църква, но ще се променя и разбирането за Духа и Бога като цяло и за някои това ще бъде трудно. Те до толкова са се вкоренили в църковния начин на съществуване, правили са го цял живот – и помнете, че вие също идвате от там – и греховете и Исус и цялата история за Исус е много неточна. Така че цялата концепция за Бога ще се промени и това прилича на вълнообразен ефект, който ще засегне всичко.

 

Така че ето я моята прогноза за тази година. Ще видите много активност на църковно ниво. Дойде време за промяна в съзнанието, но да го променим ще бъде много по – трудно от преди, много по – трудно от колкото промяната, която тече понастоящем –  всички енергии на Адам и Изида. Цялото религиозно съзнание е толкова дълбоко вкоренено в хората и то върви по родова линия, по линията на миналите животи. То е вкоренено.

 

Разгледайте още веднъж динамиката на църквите, не всички религии, но много от тях – са основани на властта, на мъжката енергия, финансовата мотивация и на потискането, потискането чрез греховете – и всичко това вече няма да работи. То просто няма да работи. Добре, ще перефразирам. Тези, които продължават да поддържат религията ще останат на друго ниво, на друг слой на реалността. Ще видите разделение, промяна в другите слоеве на реалността.

 

Помните ли за какво говорихме в ProGnost – двете Земи. Те няма да се обединят. Би било дори печално ако те се обединят, тъй като всичко би станало линейно/единично.  Така че, това което ще видим сега – е разкриването на множество различни реалности. Някои от вас бяха огорчени, когато казах, че Новата Земя и Старата Земя няма да се обединят, но вижте, в действителност това означава – потенциал за различни слоеве на реалността.

 

Когато хората се въплъщават в следващия си живот, това няма да бъде просто завръщане на Земята; това ще е – на коя Земя желаете да се завърнете? На коя Земя искате да се завърнете? На тази, която основно се ръководи от старите религии? На Земята, на която преобладават енергиите на престъпността и страданието? Или искате да отидете на Земята, на която сега има енергии на разширението и мъдростта? Ще има много такива. И те … не мислете, че те са някъде далеч в космоса. Всички те съществуват тук. Всички те са в това, което наричате момента Сега. Всички те съществуват тук и всички те са реални, всички са истински.

 

Болшинството от хората никога няма да видят другата Земя. Иначе казано, ако решите да се върнете на Земята, на която има религии, правителства и парите доминират над всичко, където има власт, където както и преди цари мъжкото господство, вие няма да осъзнавате другите Земи, където има изобилие – то вече дори не е проблем, а биологията – това не е един от основните ви страхове. Ще можете да отидете на места на които да осъзнавате и виждате другите слоеве и нива, но където и да отидете ще го правите за да бъдете творци. Или ще можете да отидете на спа – Новата Земя. Ще отидете там и ще имате цял живот в спа. Да, никак не е лошо. Да.

 

И така, нека вдишаме дълбоко.

 

Мъдростта на Шамбра.

 

И често аз започвам нашите срещи с въпроси към вас. Това кара енергията в залата и в интернет да се движи. Всеки от вас обмисля въпроса и предлага възможните отговори, а след това се плаши до смърт, когато Линда иска да ви даде микрофона или някои от вас наистина го искат и си казват, “О, не. Не искам да взимам микрофона“. Но аз обичам това, защото стимулира енергията. И тук не става дума за мъдростта на Майсторите, а става дума за мъдростта на Шамбра.

 

И така искам да озаглавя нашето начало, това, което правим сега, “Мъдростта на Шамбра“ или като “Потенциална мъдрост“ (смях). И вие приятели, трябва да ми помогнете да си запазя имиджа, защото аз много говоря за вас в Клуба на Възнесените Майстори. Ние много ви коментираме, “Как са Шамбра? Как са Шамбра?“ – и аз винаги се връщам и казвам, “О, много са добри, жънат големи успехи, наистина много разбират. О, някои от тях са много далеч пред мен. Знаете ли, те са просто изумителни“ (още смях). Разбирате ли, аз съм като горд дядо, когато казвам, “О, това дете ще порасне и ще стане президент или нещо подобно“. Не Доналд Тръмп, но …

 

Така че накарайте ме да се гордея с вас. Дайте ми добри отговори. Дайте ми своята мъдрост, а не само линейното си мислене. Дайте ми своята мъдрост. За това, когато се задава въпрос и усещате, че някой се прокрадва с микрофона, усещате светлината на всички прожектори и всички камери се насочват към вас, вдишайте дълбоко и усетете мъдростта си, а не само мислите си. Как да го направите ли? Просто вдишайте дълбоко, “Аз съм тук. Сега съм в своята мъдрост“. Ще видите, че мъдростта става достъпна, защото Майстора носи мъдростта от всички превъплъщения. Всъщност до скоро тя не беше достъпна. Сега идва Майстора и донася мъдростта.

 

И така, усилете осветлението, Линда с микрофона, моля и преминаваме към първия въпрос.

 

ЛИНДА: Не смятам да се прокрадвам.

 

АДАМУС: Добре, наблюдавай. Нима това не е забавно? От начало получавате микрофона, а после чувате въпроса.

 

ЛИНДА: Сканирам. Сканирам.

 

АДАМУС: О, напрежението расте. Трябва ни кратка уводна мелодия за следващия Шоуд, “Време е за мъдростта на Шамбра!“ Да. Аз обичам чрез някои от вас – Калдре не обича – но аз обичам чрез някои от вас да гледам тези телевизионни игри. Калдре не ги гледа, но на мен ми е интересно. Така че аз един вид си представям, че създавам свое собствено шоу. “Дойде време за мъдростта на Шамбра!“

 

Вярваш ли в Бог?

 

ВИНС: В коя от концепциите за Бог?

 

АДАМУС: Добър отговор. Дзън! Дзън! Дзън! Разнася се звън. Трябва ни камбанка за звуковите ефекти. Това е наистина добър отговор. Не знам сър.

 

ВИНС: Мисля, че всички ние сме Богове. (публиката крещи, “Оооо!“, защото Адамус каза, “Не знам“. Силен смях и аплодисменти, той се отправя за наказанието си към женската тоалетна).

 

АДАМУС: А! Тук има някой. О, боже!

 

ЛИНДА: Почакай! Не си стоял там достатъчно дълго време!

 

АДАМУС: Извинете! Извинете! Там имаше някой.

 

ВИНС: За тези, които не виждат онлайн …

 

АДАМУС: Тя правеше нещо отвратително.

 

ВИНС: … Джефри тръгна към женската тоалетна…

 

АДАМУС: Ох! Офф!

 

ВИНС: … за наказанието си …

 

АДАМУС: Ох! Наистина много съжалявам мадам.

 

ВИНС: Извинете, това беше Адамус.

 

АДАМУС: (подсмихва се) И така до къде бяхме стигнали, преди да бъда отровен от газове (още смях). Това зависи от твоята гледна точка.

 

ВИНС: Да, мисля, че всички ние сме богове.

 

АДАМУС: Добре.

 

ВИНС: Всичко е Бог.

 

АДАМУС: Така че ти вярваш ли в Бог?

 

ВИНС: Дори камъните в парка.

 

АДАМУС: Вярваш в Бог.

 

ВИНС: В този смисъл - да.

 

АДАМУС: Добре.

 

ВИНС: Но вярвам ли в това, че някой контролира или наистина се грижи? Не.

 

АДАМУС: Може би мъничко?

 

ВИНС: Не.

 

АДАМУС: Не. Изобщо ли?

 

ВИНС: Е, мисля, че бихме могли …

 

АДАМУС: Просто като застраховка в случай, че попаднеш горе?

 

ВИНС: Не, не ми трябва застраховка.

 

АДАМУС: Да, да. И Зевс да ти каже, “Ей, това съм аз. Какво искаш да кажеш?  Твърдиш че си Бог? Твърдиш че си Бог!?“

 

ВИНС: Разбира се, че съм.

 

АДАМУС: “Аз съм Бог“. Да. Добре. Добре. Микрофона, моля. Вярвате ли в Бог? Нима това не е най – добрия начин по който да започнем нашето Шоу Мъдростта на Шамбра? Следващия.

 

ЛИНДА: Друг въпрос или същия?

 

АДАМУС: Сега ще разберем. Какво има зад врата номер две?

 

ЛИНДА: Отивам към нов човек.

 

АДАМУС: Ти вярваш ли …

 

ЛИНДА: Видя ли този поглед?!

 

АДАМУС: Ти вярваш ли в … Би ли се изправила ако обичаш? Вярваш ли в Бог?

 

ШАМБРА 1(жена): Вярвам в това за което говори този джентълмен, че във всеки от нас и във всичко има аспект на Бог.

 

АДАМУС: Да. И във всичко. Добре. Но аз имах предвид ти дали вярваш в Бог? Молиш ли се?

 

ШАМБРА 1: Ммм…

 

АДАМУС: Само когато имаш проблеми. Така по Шамбровски (Адамус се усмихва). Кога за последен път си се молила?

 

ШАМБРА 1: Мисля, че се моля – моля се. Моля се.

 

АДАМУС: Всеки ден?

 

ШАМБРА 1: Да, всеки ден.

 

АДАМУС: Коленичиш ли преди сън?

 

ШАМБРА 1: Не.

 

АДАМУС: С молитвена броеница?

 

ШАМБРА 1: Не.

 

АДАМУС: Не. Какви молитви?

 

ШАМБРА 1: Моля се на Възнесените Майстори и на различни …(Адамус злорадства и някои се смеят). Не мисля, че се моля при нужда, но призовавам разни хора или разни същности, които аз …

 

АДАМУС: Почакай, длъжен съм да те попитам, когато се молиш на Възнесените Майстори, кой от тях предпочиташ? Тоест … (смях), кой от тях е най – добър …

 

ЛИНДА: Това е провокативен въпрос.

 

АДАМУС: Кой от тях е най – милия?

 

ШАМБРА 1: Да, определено ти си много весел.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ШАМБРА1: Така че ако искам развлечение докато се моля, тогава това си ти.

 

АДАМУС: Никога не са ме описвали като веселяк. Кутхуми, навярно е весел. Аз не съм толкова весел.

 

ШАМБРА1: Аз много се смея когато те слушам.

 

АДАМУС: О, наистина ли?

 

ШАМБРА1: Така че трябва да си весел.

 

АДАМУС: Сигурна ли си, че съм аз?

 

ШАМБРА 1: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА 1: Да.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Тя се усмихва в момента. Това е добре. И така, ти се молиш. В каква религия си отгледана, ако е имало такава?

 

ШАМБРА 1: Израснах в баптистка религия.

 

АДАМУС: Баптист. Да. Танцуваш ли?

 

ШАМБРА1: О, това беше забранено.

 

АДАМУС: Знам! Сега танцуваш ли?

 

ШАМБРА1: Сега танцувам, но съм много лош танцьор. Просто защото аз наистина не …

 

АДАМУС: О, без съмнение! Баптизма ти се е отразил.

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: Пиеш ли?

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: Какво пиеш?

 

ШАМБРА1: Всичко, което звучи добре.

 

АДАМУС: Всичко възможно! (смях)

 

ШАМБРА1: Да! Маргаритата е много вкусна.

 

АДАМУС: Маргарита. Карай, добре, добре. Да.

 

ШАМБРА1: Пия …

 

АДАМУС: Знаеш ли, тези правила – ето защо казах, че църковните неща трябва да спрат. Тези правила са толкова глупави.

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: Знаеш ли, има разлика между морала, ценностите, грижата за здравото тяло и това, което искаш да правиш, за да се наслаждаваш истински на живота. Но религията казва на някого, че не може да се танцува. Какво, Иисус не е танцувал?! Иисус постоянно танцуваше. Тоест, те – Иисус, Апостолите, “Престани да танцуваш! Седни и напиши нещо, помоли се или направи нещо! Учи ни!“ А той постоянно танцуваше. Да. Да се чудиш от къде им е хрумнало подобно нещо.

 

И така, вярваш ли в Бог?

 

ШАМБРА 1: Мисля, че краткия отговор ще бъде, “Да“.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА1: Да.

 

АДАМУС: Разбира се. Хубав отговор. Следващия. Благодаря. Благодаря ти, че си тук.

 

ШАМБРА1: Благодаря.

 

АДАМУС: Ах.

 

ХОРАС: Не, не вярвам в Бог.

 

АДАМУС: Ти не вярваш.

 

ХОРАС: Не.

 

АДАМУС: Добре. Защо? Защо не?

 

ХОРАС: Имах преживяване в Норвегия преди две години и това беше, мисля че ти го наричаш космическо съзнание.

 

АДАМУС: Аха.

 

ХОРАС: И аз видях тялото си като светлина, видях всичко около себе си като светлина и усетих, че знам отговорите на всичко.

 

АДАМУС: Добре.

 

ХОРАС: И бях в стаята си и не помръдвах. И това …

 

АДАМУС: Добре. Каква връзка има това с вярата в Бог?

 

ХОРАС: Е, това ми доказа, че Аз съм Бог.

 

АДАМУС: А! Значи вярваш в Бог.

 

ХОРАС: Не, не – тоест, нека намерим друга дума, защото ти играеш с думите.

 

АДАМУС: Кой, аз ли?! (Адамус се усмихва) Не, аз задавам въпрос на човешкото съзнание, на масовото съзнание, вярваш ли в Бог? Сега е твой ред да отговаряш. И така, питам те, вярваш ли в Бог?

 

ХОРАС: Не.

 

АДАМУС: Не. Добре. В какво вярваш?

 

ХОРАС: В съзнанието.

 

АДАМУС: А какво е съзнанието?

 

ХОРАС: Съзнанието е вътре в мен. Присъствие.

 

АДАМУС: Добре.

 

ХОРАС: Осъзнавам това в момента.

 

АДАМУС: Да. И това е Бог?

 

ХОРАС: Не, това не е Бог.

 

АДАМУС: Не е Бог.

 

ХОРАС: Ще се придържаме …

 

АДАМУС: Това висша сила ли е?

 

ХОРАС: Не, не. Няма никаква висша сила.

 

АДАМУС: Не, никаква сила. Хм. Боже. Не казвай това в църквата.

 

ХОРАС: Защо е нужна висша сила?

 

АДАМУС: Да, да! (смях) В каква религия си възпитан?

 

ХОРАС: В християнска православна.

 

АДАМУС: Християнин, добре.

 

ХОРАС: Не съм израснал в религия, защото оставах извън църквата и си играех със свещите.

 

АДАМУС: Разбира се. Помагаше в църквата?

 

ХОРАС: Не, не.

 

АДАМУС: О, ти просто си играл …

 

ХОРАС: Обичах да си играя с огъня.

 

АДАМУС: Обичал да си играе с огъня (смях). Добре. И така, твоя отговор за записа е – не.

 

ХОРАС: Не вярвам в Бог.

 

АДАМУС: Тоест ти си атеист.

 

ХОРАС: Не (някои се смеят).

 

АДАМУС: Агностик?

 

ХОРАС: Нищо не знам за агностиците.

 

ЛИНДА: Ей, ей, ей! Това не е ли тоалетна фраза?

 

АДАМУС: Не, той каза, “Нищо не знам за …“ и смяташе да продължи. Така че му прощавам. Там има някой и то много смрадлив. Днес никого няма да изпращам там (смях). Надявам се, че тя не ни чува. Добре. Тя е все още там.

 

ЛИНДА: Сандра ли е там?

 

АДАМУС: Тя все още е там. (публиката казва, “Оуу“) Оуу. Бедната Сан … -  о, ти си с  микрофона. И така, не си атеист.

 

ХОРАС: Не.

 

АДАМУС: Ами какъв си?

 

ХОРАС: Еми, аз съм съзнателен творец.

 

АДАМУС: О, ти си един от привържениците на “Новото мислене“. Такъв тип либерал, “Нищо на шведската маса не ме устройва. Трябва да си направя нещо свое“, така ли?

 

ХОРАС: Подобно.

 

АДАМУС: Нормално.

 

ХОРАС: Може и така да го кажем.

 

АДАМУС: Може и така да го кажем. Разбира се. Разбира се. Добре. И така, имаме тук един неопределен. Не сигурен.

 

ХОРАС: О, аз съм определен. Ти просто не можеш да подбереш дума за мен.

 

АДАМУС: Точно! Точно това се опитвах да направя. Опитвам се да ви дразня. Да, да.

 

ЛИНДА: Добре се справяш.

 

АДАМУС: Добро начало на новата година. Разбира се, разбира се. Добре.

 

ХОРАС: Имах добър учител (публиката казва,“Ооо!“).

 

АДАМУС: Двадесет долара (още смях). Ласкателството винаги ще ти помогне в тази зала, особено …

 

ХОРАС: Не лаская.

 

АДАМУС: Дайте му чек. Знам, но така го възприех. Трябва да те ласкае това, че бях поласкан. Да. Следващия.

 

Вярваш ли в Бог? Да, провокативен въпрос. Искам да кажа, хайде де. Нямаше да сме тук ако не беше такъв.

 

ШАМБРА 2 (жена):  Струва ми се че думата “Бог“ е много остаряла и погрешна. Толкова е остаряла, в сравнение с там, където е съзнанието…

 

АДАМУС: Добре, добре, Аллах (някои се смеят).

 

ШАМБРА 2: О, добре, така … аз не вярвам в Бог.

 

АДАМУС: В Яхве.

 

ШАМБРА 2: Вярвам в безкрайното съзнание.

 

АДАМУС: Добре. Как би го обяснила на сляп човек?

 

ШАМБРА 2: Хмм…

 

АДАМУС: Слепия няма никакво отношение с темата. Това беше просто разсейване (смее се). Как би обяснила това на някого от улицата?

 

ШАМБРА2: Вътрешно безплътно присъствие на безкрайното …

 

АДАМУС: (Адамус прави жест с ръка около главата си, сякаш описва луд) Това ще си помислят, “Какво по дяволите говори тя?“

 

ШАМБРА 2: Еми, да. Това е вътрешно … ако не можеш да виждаш … е, ти не можеш да го видиш така или и иначе. Но това е вътрешно усещане за присъствие, което излиза отвъд пределите на третото измерение.

 

АДАМУС: Това е газ.

 

ЛИНДА: О! (смях)

 

АДАМУС: Трябва да продължа темата. По – късно днес ще бъдем по – сериозни.

 

ЛИНДА: Да, сигурно.

 

АДАМУС: Трябва да те отпусна, а после да те разтърся от цялата ти душа (смеят се). И така, още веднъж, дай ми наистина кратко описание, като бадж. Безкрайно съзнание?

 

ШАМБРА 2: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА 2: Безкрайно, да.

 

АДАМУС: Добре. Да. Би ли го напечатала на номера на колата си?

 

ШАМБРА2: Разбира се.

 

АДАМУС: Добре, добре. Всъщност това би било лесно. Би ли нарисувала нещо?

 

ЛИНДА: Рисувай.

 

АДАМУС: Не, не обичам машините.

 

ЛИНДА: Какво искаш?

 

АДАМУС: Вреден съм за вашите компютри.

 

ЛИНДА: Какво искаш?

 

АДАМУС: Искам да те помоля да порисуваш.

 

ЛИНДА: О, Боже.

 

АДАМУС: Два символа и …

 

ЛИНДА: О, Боже! Има Бог! (смее се)

 

АДАМУС: И да ги нарисуваш артистично. И така символа за безкрайност. Знаеш как изглежда той.

 

ЛИНДА: Мисля че така.

 

АДАМУС: Прилича на полегнала осмица.

 

ЛИНДА: Минутка.

 

АДАМУС: До него.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: И символа на съзнанието, кръг с точка. Можете да си го нарисувате на баджовете …

 

ЛИНДА: Оххх! Прилича на две гърди и корем! (Линда се смее и публиката също)

   

https://www.crimsoncircle.com/Screen%20Shot%202018-01-07%20at%203.10.34%20PM.jpg  -  рисунката.

 

АДАМУС: Добре… Сложи си го на баджа.

 

ЛИНДА: Две цицки с балонче?

 

АДАМУС: Направи ги хоризонтални, един до друг. Безкрайност и съзнание. Безкрайно съзнание.

 

ЛИНДА: Искаш да изтрия това. Добре.

 

АДАМУС: Да. Или, Линда, направи още един от прочутите ти номера …

 

ЛИНДА: Точно.

 

АДАМУС: … както можеш. И, да. Добре.

 

ЛИНДА: Почакай, почакай, почакай. Добре. Кое да нарисувам първо?

 

АДАМУС: Безкрайност.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: И после съзнание.

 

ЛИНДА: О, почакай. Добре. До него?

 

АДАМУС: Да.

 

ЛИНДА: Добре.

 

https://www.crimsoncircle.com/Screen%20Shot%202018-01-07%20at%203.16.12%20PM%281%29.png – новата рисунка

 

АДАМУС: Да. Добре. А след това може някой от вас, от Шамбра от целия свят да го оформи много красиво. Би било чудесно. Да.

 

ЛИНДА: Не мисля.

 

АДАМУС: Безкрайно съзнание. Харесва ми. Добре, да се върнем към микрофона. Още един. Вярвате ли в Бог? Още един.

 

ЛИНДА: Още един. Да видим.

 

АДАМУС: Вярвате ли в Бог? Какво отлично начало на новата година, вярвате ли в Бог?

 

ЛИНДА: Опитвам се да усетя. Кой има бърз отговор? Усещам го. Кой е това? Да видим. Добре, почакай.

 

АДАМУС: Вярвате или не, ще обобщя всичко това в нещо съвсем конкретно. Вярвате ли в Бог?

 

ШАМБРА 3 (жена): Бог това е етикет, аз вярвам в безкрайния разум на енергията и вътрешното и присъствие, в това че можеш да навлезеш навътре и да я усетиш и това някак те заземява … (прави пауза) отваря сърцето ти.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА 3: Мисля, че безкрайната енергия – това е просто творение. То не е добро или лошо.

 

АДАМУС: Добре. Тя тук ли е? Тоест тя ли управлява живота ти? Тя ли направлява съдбата ти?

 

ШАМБРА 3: Не.

 

АДАМУС: Не.

 

ЛИНДА: Хайде. Това беше доста добър отговор (Линда аплодира).

 

ШАМБРА 3: Това просто … го има у всички…

 

АДАМУС: Това е божието единство?

 

ШАМБРА 3: В него се влива енергията от всички и всеки може да нарисува каквото си пожелае. Ако зададеш въпрос, той е там. Не си първия, който е създал мисълта …

 

АДАМУС: Звучи като интернет.

 

ЛИНДА: Да. О, Гугъл.

 

ШАМБРА 3: Е, това е плашещо, защото безкрайния разум превъзхожда разума на човека.

 

ЛИНДА: Значи Google – е Бог.

 

ШАМБРА 3: Не. (някои се смеят)

 

 АДАМУС: Е, може би.

 

ЛИНДА: Така изглежда.

 

АДАМУС: И така, много прост отговор, вярваш ли в Бог? Да или не.

 

ШАМБРА3: Кажи ми определението си за Бог и ще ти кажа вярвам ли или не.

 

АДАМУС: Не, мен ме интересува твоето определение.

 

ШАМБРА 3: Нямам определение за Бог.

 

АДАМУС: Добре, защо?

 

ШАМБРА3: Защото са го използвали много погрешно в продължение на много години и старото определение за Бог не пасва на това в което вярвам аз.

 

АДАМУС: Добре.

 

ЛИНДА: Много е добра.

 

АДАМУС: Да, харесва ми. Добре. Яснота, простота. Добре.

 

Отвъд пределите на Бог

 

Подхванах  този въпрос, като първи в рубриката Мъдростта на Шамбра в първия Шоуд от новата година, защото виждам, че голяма част от разбирането за Бог се руши. И много хора, много, много се страхуват от това и всъщност най – хубавото нещо, което може да стане на планетата – е промяната на погледа върху Бог.

 

Знаете ли, никак не е лошо че цялото това нещо беше създадено преди около 5000 години. Да, по рано имаше някои леки загатвания, така че 5000 години – това не е рязка граница, защото от начало у хората се появяваха асоциации, те казваха, “Там има нещо – знаем, че има нещо по – голямо от простото човешко съзнание и реалността“, за това започнахте да разрязвате хората, животните и всичко останало в търсене на източника.

 

Когато не го намериха там, една вечер, седейки край огъня, един от старейшините си пийнал малко повече и паднал. И когато легнал по гръб погледнал нагоре и казал, “А! Знам, че Бог е там“. И знаете ли, до преди това, вярвате или не, те дори не виждали звездите. Звезди е имало винаги, но те не ги виждали. Трябва да ви кажа някои неща за човешките убеждения и човешкото съзнание. На човека му се наложило да се напие и да залитне, да си удари главата в камъните за да може изведнъж да каже, “Там горе има звезди!“. И всички останали погледнали и още няколко души казали, “Точно така! Вижте това трептене“. А после още няколко и ето, съвсем скоро, след няколко поколения всички видели звездите и решили, “Ето къде е Бог. Ето къде е Духа. Той е там“.

 

А след това те създали множество духове за всичко, между другото, вярно е. Има дух на птиците, дух на зайците, дух на дърветата, духове на някои видове дървета. И има дух точно тук на тази среща, тук не само физически, но и онлайн. Тук има дух. Тук има своего рода групова енергия, която е напълно реална.

 

Всичко има определен дух, дори тази катедра. Тя съдържа съзнание и това е старото учение на Тобиас. Всичко има съзнание. Това не означава, че то има разум. Това не значи, че то – е творец и че има душа. Това е просто съзнание за себе си, защото дух има във всичко, абсолютно всичко. Това е обединяване на енергията или частиците, които имат осъзнатост за себе си, като чаша кафе. Това е много важно. Какво ви различава от това (чашата кафе) – това, че имате способност да творите. Вие сте творци.

 

Вече от много години хората се придържат към тази концепция за религията и Бог. В католическата църква има множество светци. Може между другото да си платиш за да станеш светец. Те имат много светци, а в други църкви има само един единствен, много силен Бог. Има различни варианти, но цялата тази концепция за Бог ще се променя и началото по – конкретно ще видите тази и в следващите години. Ще видите първата истинска пукнатина в черупката на религията. И сега дойде момента. Наистина дойде момента.

 

И в тази точка всеки от вас наистина е пионер. Вие излязохте отвъд зоната на комфорта в който си казвахте, “Има Бог, има Иисус и всичко останало“, на които трябва да се кланяте и пред които трябва да си изкупвате греховете. Излязохте от тази зона на комфорт и си казахте, “Там има нещо“ – както и да го наричате и аз знам, че не харесвате думата “Бог“, както и аз, “Там има нещо“.

 

И после ще се опитаме да дадем определение, ще се опитаме да го изкажем с думи и хитрината е в това, че няма дума с която да може да се опише. Каквото и да прави човека в опит да определи Бог – ще попада на безкрайно малки частички от това, което наричате Бог, Дух. Аз го наричам Теос, Вечния и не се опитвам да го определям. Не  обяснявам къде се намира, колко е велик или нещо подобно, всъщност това е просто Вечното Единство на Аз Съм.

 

Да се опиташ да определиш Бог – е несправедливо. Няма да можете. Струва ми се, че преди време Тобиас също каза, “Дори не се опитвайте“. Духа, Бог – това е преживяване, това е. Той никога не може да бъде определен. Еврейската религия разбира това. Те са създали името, “Яхве“, означаващо това което не може да бъде определено, никога, Яхве. И после всички използват тази дума вместо Бог, което е изкривило смисъла и.

 

Но, това е само преживяване и вие можете да го изпитате в различни степени. Някои го наричат космическо съзнание, Пробив. Опита при всички ще е различен и всеки опит се развива. Той се развива, докато в един прекрасен ден не разберете, поради липса на по – точни думи, че вие също сте Бог –  сменете думата, “Бог“ с Дух, Тео – докато не осъзнаете, че това невероятно съзнание, тази осъзнатост никой никога не ви ги е давал. Всъщност никога не сте били сътворени и никога не можете да бъдете раз – създадени. Самата мисъл за това, че никога не сте били сътворени взривява човешкия мозък.

 

Говорим за това по – подробно в Кихак, но вас никога не са ви сътворявали. Тогава възниква очевидния въпрос, “Тогава от къде съм се пръкнал?“ Току - що казах, че никой не ви е сътворявал. Как можете да се появите от никъде? “Е, да но какъв е моя произход?“ Няма такъв, вие винаги сте съществували. “Как мога винаги да съм бил? Какво ме е създало?“ Нищо.

 

Дойде време да излезем от рамките на линейното мислене и за тези години вие свършихте много впечатляваща работа. Сега преминаваме към следващата крачка. Ще ви разкажа по – подробно след миг, но дойде време да излезем от рамките на много линейното мислене.

 

Понятието за Бог е много старо, но човешкия ум в своето линейно мислене както и до сега не може да го пусне. Сега чухте това в мъдростта на Шамбра, но както и преди се опитвате да я свържете с нещо. Шамбра се опитват да си кажат, “Няма повече да вярвам в стария Зевсо – подобен Бог. Искам да го пусна“, но както и преди се опитвате да го асоциирате с нещо отвън или отгоре: както и преди се опитвате да се свържете с нещо и всъщност се надявате, че има нещо висше, надявате се че съществува, защото какво тогава държи всичко заедно? Към какво да се стремите тогава? Какво бихте правили ако не беше този Бог, Дух или Тео? За това има почти ментален, често подсъзнателен опит да се убедите, че той все още е на мястото си.

 

Новото мислене беше много мощно движение още във втората половина на 1800 –година. Новото мислене се разпространяваше по целия свят и беше много своевременно и уместно. Именно тогава дойде Блаватска.

 

ЛИНДА: Ахх!

 

АДАМУС: И дойдоха Кутхуми и подобните му. Новото мислене, беше опит да се освободиш. Но сега тяхното Ново мислене стана старо, защото … и Блаватска ще се съгласи с това.

 

ЛИНДА: Ахх!

 

АДАМУС: Следващия път, когато има неин ченалинг, ще разберете мнението и по въпроса. Но новото мислене просто стана старо мислене, защото много хора не пускаха понятието за висша сила.

 

Започнете да гледате – може би вече сте започнали – започнете да осъзнавате употребата на думата “сила“. Всъщност вижте във вашия Интернет, потърсете книги за духовността и религията и вижте в колко от тези книги или обучения се използва думата “сила“, заради това, че човек не може да пусне понятието за прилагането на силата и висшите сили.

 

Ще проправяме – ние проправяме новия път и наистина за човека е много смущаващо – наистина да оспори цялата концепция за Бог. Това кара много от вас да нервничат, когато ви питам дали Бог съществува. “Еми, еми, еми, еми …“, и ви се иска да го потвърдите или да го обясните или не знам си какво още. Но това повдига въпроса: Готови ли сте да продължите напред? Готови ли сте да разберете, че силата не съществува? И да разберете че никой не ви е създавал? Да се отървете от всички истории за началото на съществуването си. Винаги ви е имало, винаги. Това почти плаши.

 

И тогава ще кажете, “Тогава какво по дяволите правя тук?“ (смях) “Как се озовах на тази убита планета в тази затънтена слънчева система? Какво стана?“.

 

Нека вдишаме дълбоко (още смях) и да преминем към втората тема, тъй като тя е свързана с първата.

 

Творение и Еволюция

 

Креационизъм или еволюционизъм – какво от това е истина? Линда, микрофона, моля. Това ще бъде интересно. Това творение ли беше?

 

Знаете ли, има такива хора, които вярват, че преди 3000 години Бог или небесните ангели са създали планетата. Три хиляди години … тоест, те наистина вярват в това. О, при някои е 6000 години. Но те вярват в това. Други вярват, че просто е станал някакъв космически взрив …

 

ЛИНДА: Какво?!

 

АДАМУС: Големия Взрив (смях). Космическа пръдня. Еми, точно това е. Това е космическа пръдня, но нека чуя първо вашите отговори. Креационизъм или еволюция?

 

ЛИНДА: Значи всичко от което имаш нужда за да стигнеш до някъде е голяма космическа пръдня.

 

АДАМУС: Съвършено вярно.

 

ЛИНДА: Добре. Вземи. Ако можеш да го затапиш (предава микрофона на Дениз).

 

АДАМУС: Така си е. Бях учен. В последния си живот. Обичах науката, защото тя се противопоставяше на всички брътвежи които църквата бълваше и вие не можете да отричате науката, но можете да отидете отвъд нея. Не можете да отричате науката, но можете да отидете отвъд пределите и. Отговора – креационизъм или еволюция?

 

ДЕНИЗ: И едното и другото.

 

АДАМУС: И едното и другото? Как така? Така ще ядосаш доста хора. Да, дръж микрофона по – близо. Как може да бъде и едното и другото? Не разбирам. Зададох въпрос, а ти казваш и едното и другото.

 

ДЕНИЗ: Защото се развиваме.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ДЕНИЗ: Аз все още не го искам (микрофона).

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ДЕНИЗ: Защото ние еволюираме. Еволюирали сме дълго време, но също така създаваме и мисля, че има енергии с които работим през цялото време и които не виждаме. Обърках се.

 

АДАМУС: Знам. Аз също (смее се). Не, не съм. Това е смешната част. Изобщо не съм объркан. И така, еволюирате ли наистина? Продължавате ли да еволюирате? Човека продължава ли да еволюира?

 

ДЕНИЗ: Бих казала, че Майстора еволюира.

 

АДАМУС: Майстора еволюира. Добре.

 

ДЕНИЗ: В човек.

 

АДАМУС: Човека вероятно не.

 

ДЕНИЗ: Човека не, но Майстора да.

 

АДАМУС: Добре. Това е тъжно (Адамус се смее). Въпреки че може би е истина. Но ти каза и едното и другото. С еволюцията е разбираемо – човека се развива и Майстора се развива. Но ти каза и за креационизма. Къде участва той? Къде? Това или е еволюция или е креационизъм. Как може да бъде и едното и другото?

 

ДЕНИЗ: Не мисля, че трябва да бъде едното или другото. Уморих се от или /или. Мисля че е и едното и другото.

 

АДАМУС: Така, добре. Тогава обясни къде е тук креационизма? В началото ли?

 

ДЕНИЗ: В деня, когато сме се родили.

 

АДАМУС: В този живот ли?

 

ДЕНИЗ: Еми, преживели сме множество животи, така че всичко в творението отдавна еволюира.

 

АДАМУС: Чувам ето какво: в началото трябваше творчество, а после то се развиваше.

 

ДЕНИЗ: Много добър план, да.

 

АДАМУС: Добре. Отлично. Какво би станало, ако творението каже, “Ей, виж, не ми се получи много добре“. Просто се оттегля. Еволюцията ще продължи ли?

 

(тя мълчи)

 

Знам, че искаш да кажеш тези думи, но виж какво стана с мен когато ги казах (някой се киска). Изгониха ме от залата.

 

ДЕНИЗ: Така че това ни прави супер …

 

АДАМУС: Да предположим, че еволюцията продължава, а творението, Твореца се е отдръпнал и е казал, “Стига“, какво ще стане тогава? Всичко ще се срине? И  осъзнавате, че просто цял ден ви баламосвам.

 

ЛИНДА: Защото можеш.

 

АДАМУС: Защото искам (Адамус се смее).

 

ДЕНИЗ: Може би това ни прави супер удивителни, изумителни същества.

 

АДАМУС: Или не.

 

ДЕНИЗ: Така че това ще продължава.

 

АДАМУС: Да. Ще продължава, хубаво. Значи еволюцията ще продължава, ако творението се отдръпне от нея?

 

ДЕНИЗ: Някаква промяна и развитие ще продължат, да.

 

АДАМУС: Добре. Между другото трябва да кажа, виждам енергията ти – прекрасно знаеш отговора, но човека го блокира.

 

ДЕНИЗ: Да, така е.

 

АДАМУС: Да и може би ще те заболи гърлото …

 

ДЕНИЗ: Човека стои на пътя.

 

АДАМУС: … и още нещо. И може би ще си помислиш, “О, Адамус наистина беше …“ При теб всичко е прекрасно и помагаш на много хора. Така че това …

 

ДЕНИЗ: И едното и другото.

 

АДАМУС: Това са трудни въпроси. Тоест излизат от рамките на философията. Излизат и отвъд другите рамки и точно към това ви подтиквам днес. Добре. Въпреки, че вече знаеш отговора.

 

ДЕНИЗ: И мен ме подтикваш, така че благодаря.

 

АДАМУС: Добре, добре, добре. Добре. Още няколко.

 

ЛИНДА: Хубаво.

 

АДАМУС: Кой има философски ум? Някой?

 

ЛИНДА: О, една знам със сигурност.

 

АДАМУС: Можете да вдигате ръка. Знаете че ще дойда при вас. Да (Линда се смее заради реакцията на жената).

 

АДАМУС: Искаш ли да ни разкажеш нещо?

 

ДИАНА: Това си е само между нас.

 

ЛИНДА: Питат ме, “Какво да направя за да не получа микрофона?“ А аз отговарям, “Всичко което трябва да направиш е да се напиеш с течности и да отидеш в тоалетната и няма да ти дам микрофона“.

 

ДИАНА: Очевидно не сработи (смеят се).

 

АДАМУС: Добре. Днес ще трябва да се върна в Клуба на Възнесените Майстори и да направя отчет и какво ще им кажа? (някой казва, “Физиологични течности“). Физиологични течности. Добре.

 

ДИАНА: Забравих въпроса. (смеят се) За какво говорим?!

 

АДАМУС: Еволюция или креационизъм?

 

ДИАНА: Исках да кажа същото като предишната жена. И едното и другото.

 

АДАМУС: И едното и другото. Как? Аз съм объркан.

 

ДИАНА: Знам.

 

АДАМУС: Как може да бъде и едното и другото?

 

ДИАНА: Ние сме творци. Ти сам си ни го казвал.

 

АДАМУС: Да. Вярваш ли в това?  Камера, покажете това (смях). Ти вярваш ли в това?

 

ДИАНА: Да.

 

АДАМУС: Искаш да вярваш в това.

 

ДИАНА: Да.

 

АДАМУС: Но не ти се вярва много.

 

ДИАНА: За мен това не винаги е очевидно…

 

АДАМУС: Именно.

 

ДИАНА: … не всеки ден.

 

АДАМУС: Добре. Ще взривим представата за творението, добре?

 

ДИАНА: Мхммм.

 

АДАМУС: И ти наистина ще го разбереш. Но как може да бъде и едното и другото? Освен ако … ах, разбирам. Разбрах. И така, ти ще изпечеш хляб.

 

ДИАНА: Аха.

 

АДАМУС: И тогава твореца отива в кухнята, взима брашното, солта, маслото и останалите съставки. Това е творене. След това смесва всичко и го слага във фурната. Това е еволюция. Сега разбрах как могат да бъдат и двете.

 

ДИАНА: Добре (смеят се). Щом така казваш … С изключение на това че …

 

АДАМУС: Това ли имаше предвид, когато каза и едното и другото?

 

ДИАНА: Това не е истинско творение. Творенето – това е, основавайки се на това, което си казвал – не се свежда до това да вземеш вече съществуващи съставки, да ги обединиш и да създадеш нещо ново.

 

АДАМУС: Добре.

 

ЛИНДА: О-о-о! Тя е слушала.

 

АДАМУС: Следователно … да, добре. Това е добре. Следователно, отиваш в кухнята и осъзнаваш, че не съществува кухня (Адамус се смее). Ти просто си я представяш и тогава тя се появява, няколко продукта и ти замесваш хляб и го слагаш в печката, но печката все пак представлява еволюцията. Така ли е? Това ли се опитваш да кажеш?

 

ДИАНА: Хм-м (подсмихва се). Не мисля, че това исках да кажа.

 

АДАМУС: Добре. Хубаво. Виждам объркване, раздразнение, разочарование и мисли от сорта, кога ще стигнем до мераба …(смях) Знаете ли, мераба е един вид – духовен десерт. “Колко е добре, престана да говори и сега можем малко да поспим, трябва да поспим“. Какво ако кажа, че днес няма да има мераб?

 

ЛИНДА: О-о-о!

 

ДИАНА: О.

 

АДАМУС: (смее се) Добре. Тогава сядате в колите си и ще си правите свой мераб. Добре. Добре. Днес нарочно ви дразня.

 

ДИАНА: Аха.

 

АДАМУС: Добре. Така…

 

ДИАНА: Хубаво.

 

АДАМУС: Добре. Благодаря.

 

ДИАНА: Благодаря.

 

ЛИНДА: Тя беше добра.

 

Атеизъм

 

АДАМУС: Преди да ви разкрия своята версия за отговора, ще добавя това – онова. Първо, харесвам атеистите. Наистина. Много уважавам атеистите. Те са верни на своите убеждения. Те са толкова дори и по – настоятелни от противниците си – религиозните фанатици. Те наистина вярват и се придържат към гледната си точка,  това е всичко което виждат – “Бог няма“. Харесвам атеистите, защото нямат нужда от дълги обяснения, обсъждания и определения за Бог. Попитайте атеиста, “Какво е Бог?“. “Бог не съществува“. Това е. Няма нужда от дълги дискусии, философски насмешки и тям подобни, за да разбереш на края, че не можеш да дадеш определение за Бога, Духа, Теос – както и да го наречете. Това е просто опит и той винаги ще бъде само това, така че дори не се опитвайте.

 

Ако на пътя ви се появи Буда и ви попита, “Какво е Бог?“ Отговорете, “Това е просто опит“ и Буда ще ви прегърне, защото това е така. Това е просто опит. Не можете да го определите. И между другото, колкото повече опит получавате, толкова по – малко ви се иска да го описвате, защото той излиза от рамките на човешките определения, всички човешки определения. В този смисъл Бог не съществува, защото човека не може да го разбере. И никога няма да може, но ще може да го преживее като опит. Това са добри новини.

 

Харесвам атеистите, защото те не дискутират и не спорят. Те казват, “Няма Бог“. От друга страна ми е много мъчно за атеистите, много ми е мъчно – можете ли да си представите, че в основата на живота ви, в основата на всичко лежи факта, че сте произлезли, развили сте се от тинята? Появили сте се от големия космически взрив, от космическа пръдня, което аз до ден днешен не разбирам. Това е една от най – странните теории, които съм чувал някога. Това е толкова човешко. Големия Взрив, това е толкова по човешки, защото тази теория не отговаря на въпроса,“Какво е предизвикало Големия Взрив?“. “Не знам, но е имало Голям Взрив“. Докато не успеете дори приблизително да разберете какво стои зад този голям взрив, не ми говорете за азот, водород, сили, частици и всичко останало. Не искам да слушам, защото трябва да обясните, какво стои зад това. Бог ли е бил зад това? Не може да не е имало нищо. Какво стои зад това?

 

Харесвам атеистите, но ми е жал за тях, защото какво очакват те сутрин? Будят се и стават малко по – развита зелена тиня. И това е. Замисляте се за миналото, “От къде произлизам?“ А аз ви отговарям, “Виж в канализацията“ (лек смях). От там. Гледате тихата вода в някое езеро, всичките му там водорасли, “Ето от къде произлизам. Това са моите предци“. Те идват – Калдре ми подсказва, че има такъв сайт – ancestry.com – (преведено дословно “предци“). Гледате своите предци от преди три поколения, които са дошли от Европа, избягвайки от религиозно преследване. Техните предци са дошли от … може би са били с крал Артур, а техните предци са произлезли от Израел; може би са познавали Иисус, а техните предци са били от Египет, а преди това … знаете, продължаваме все по – натам и по – натам, разглеждате родословието си, а после, “О, семейното дърво произлиза от зелената тиня. От там ли съм произлязъл?“ Това е тъжно – да имаш такова родословие, такива предци. Да произлезеш от една малка клетка, една малка клетка с нейния едноклетъчен мозък. От една клетка с нейното едноклетъчно съзнание. “О, толкова съм самотно, аз съм едноклетъчно. О! О.“

 

ЛИНДА: Това е много добро разсейване.

 

АДАМУС: Така си е, да (смях). “Аз съм мъничка клетка“ и изведнъж се срещате, “О! Още една клетка. Хайде да правим секс. О!“. Адамус придърпва една жена от публиката на сцената (някой подвиква,“У-у-у!“). “О! О! О!! Хайде да станем многоклетъчен организъм. О, да!“ А после … хайде, ела тук (Адамус издърпва още една Шамбра на сцената и започват да танцуват). “О, боже. Сега имаме три клетки. О!О! Ще танцуваме заедно. Сега сме многоклетъчно. О! Присъединявай се, Анди.“

 

АНДИ: Да! Да! Да!

 

АДАМУС: Хайде! Присъедини се! Сега ще бъдем много – многоклетъчно. Вижте как пораснахме и се развихме! Вижте! Елизабет, присъединявай се към клуба на многоклетъчните. Хайде! (Елизабет излиза на сцената и се присъединява към танца). Многоклетъчни. Многоклетъчни. И ще продължим да се развиваме и да растем. Ще продължим да се развиваме и да растем, докато всички клетки не се съединят. Да! Ще си изпеем клетъчна Кумбая! (всички се смеят). Добре, благодаря.

 

ЛИНДА: Ще бъде дълга година.

 

АДАМУС: Дълга година. И въпроса, който трябва да зададете на онези, които вярват, че сте се развили, че сме се развили от една клетка в многоклетъчен организъм е как клетките се разрастват. С други думи, “Ох, живота като самотна клетка е някак тежък, някак самотен. За това взимам тези други клетки и ще си създадем интелект и ще еволюираме във физическо тяло.“

 

Но вие трябва да ги попитате - аз поне си задавам този въпрос – защо отделната клетка в крайна сметка не се е завърнала към свята едноклетъчност? Защо? Всъщност за живота е по – естествено в даден момент да се върне към своя източник. Така че защо отделните клетки, обединили се с други клетки, съединили се с други сили в някакъв момент да не кажат, “Знаете ли, стига толкова, момчета. Връщам се към едноклетъчност. Разбрах от опит какво е това. От вас момчета намирисва, притеснявате ме. Винаги се опитвате да ми откраднете енергията. Тръгвам си. Връщам се към една клетка“. Това не е станало. Не се е случило.

 

Съществува убеждение, че еволюцията винаги се разширява, движи се напред, постоянно се опитва да се развива, да се подобрява, да се осъзнава, усъвършенства. В известна степен това е истина. Ще ви разкажа за това след малко, а сега да се върнем към атеизма.

 

Не мисля, че ако бяхте атеисти щяхте да сте тук. Но ако бяхте атеисти, ако аз бях атеист, щях да оставя поне един процент за друга вероятност. Бих бил атеист на 99%. Бих оставил еднопроцентова вероятност за това, че Бог може и да съществува, поне заради застраховката. Ако аз, ако вие се окажете на другата страна, а там, “О Боже! Бог наистина съществува“, бих ви казал, “Видя ли? Но аз имах малко вяра“. А от друга страна имайки един процент вяра в Бог, вие в крайна сметка оставяте вратата отворена за друг потенциал. Иначе никога нямаше да видите звездите. Те нямаше да съществуват. А ако на един процент сте отворени за това, че те може да съществуват, ще видите поне един процент звезди, а това може да отвори вратата за това да можете да видите всички звезди. Това може да отвори вратата за да видите другите измерения. Това може да отвори вратата за това, да можете да видите това, което сега ви заобикаля. Ще видите всичко останало.

 

Отговора на Адамус

 

Отговаряйки на своя въпрос креационизъм или еволюция – аз казвам и едното и другото. И едното и другото. И едното и другото. Всички вие сте прави. Опитвам се да ви покажа, “Наистина ли вярвате в това или просто казвате тези думи? Може ли това да бъде почувствано?“ Но … в това има едно голямо “но“.

 

Съществува предположение, че всичко се движи от началото към края, че ние се развиваме от низши форми към висши, че творчеството в разбирането на повечето хора означава растеж, подобрение, усъвършенстване и придобиване на повече осъзнатост. Много е интересно да се разгледа динамиката на това, как всичко се е появило на света. Ако го разглеждаме само от линейна гледна точка, преминавайки по линията на родословието – някои дори вярват на пример, че в процеса на създаване на планетата, в процеса на сътворението е имало етап когато в джунглите е имало стадо маймуни и ангел или Бог е казал, “Добре, сега трябва да внесем малко интелект в това“ и – (щрак!) – в маймуната бил вложен малко божествен ген, божествена енергия. И след това маймуната станала хомо сапиенс, а в крайна сметка и човек. Има хора, които вярват в това и знаете ли какво? В известен смисъл са прави. Но ще добавя към това един малък щрих, който има огромен смисъл за всичко което правим, за нашето разбиране на това защо сме тук, какво предстои и на къде се движим.

 

Истинското Творене

 

Усетете това от тази гледна точка - истинския творец няма цел, не се опитва да сътвори нещо конкретно. Истинското творене – това е просто движение на страстта без усилие, без никаква сила. Просто излъчване на страст – представете си го – то е като силен радостен смях – без посока на енергията, силата или още нещо.

 

Истинския творец никога няма да каже нещо от сорта на, “Ще създам тази планета. Ще създам хората и те ще обичат, ще се бият, ще свързват двата края като жънат на полето и ще страдат и ще имат и хубави моменти“. Истинския творец никога не би направил такова нещо.

 

У истинския творец просто възниква, както вие бихте го нарекли порив да твори, осъзнатост, изразяване – просто така. Без цел. Без каквато и да било цел. Това излъчване на - просто радостта на Аз Съм – то се излъчва навън, но също и навътре – след това енергиите се подреждат и твореца не ги контролира. Твореца никога не би го направил. А енергиите се излъчват и в крайна сметка се материализират в нещо такова.

 

Това е въплътяване. То става в материалната реалност, в материята, но твореца не казва, “Аз ще създам Земята и тя ще бъде материална“ и тям подобни. Твореца просто казва, “Така да бъде. Така да бъде“ и така и става. И вместо да си мисли, че живота произлиза от зелена тиня или да гледате времевия момент, в който твореца е вложил творческа енергия в маймуната, след което тя станала човек, започнете да възприемате всичко от перспективата на Мерлин. Връщате се назад във времето. Вместо еволюцията при която клетката продължава да се развива, придобивайки по – голям интелект и тям подобни, става завръщане назад до момента на истинско творене; връщаме се назад във времето, когато Земята се е разделила на множество Земи, когато едни от тях придобили чисто съзнание, а други Земи получили по – малко съзнание. И всъщност се връщаме назад, а не напред. Всичко вече е станало. Всичко вече съществува. Без подробности за това как е преминал всеки ден, какво е било времето и колко пари сте имали. Това е опит, който получавате по пътя назад.

 

А учените гледат на всичко това погрешно, започвайки от това че в началото една клетка еволюира в множество. По – скоро е обратното, това е завръщане, за да се разбере; “Как е възникнало всичко? То вече съществува. Как са се съединили всички частици по времето на това избухване на творчески смях? Как всички части са се обединили?“

 

А вие като творец плавате в своето творение. Без всякаква цел, без да знаете че някога ще се пови Земята, вие си казахте, “Така да бъде“. Творението възниква и вие си мислите, “Това е удивително. Еха! Интересно как е станало. Ще се потопя в творението и ще доплувам до точния ден. Ще разбера как ще свърши това“, а хората биха си казали “как е започнало“. Но всъщност това е края.

 

И знаете ли какво? Ако говорим за атомно и субатомно ниво, а по – натам и на квантово ниво, то науката просто се връща назад във времето и никога няма да достигне този ден. Никога няма да стигне до него. Учените си мислят, че това е началото. Това е края. Те вървят в грешната посока. Как всичко това се е материализирало? За атомното и квантовото ниво има удивително много нива. Те продължават да вървят все по – назад и по – назад и след десет години ще има съвършено нови теории за развитието на живота. Той не се е зародил от една клетка. Той не е възникнал от случайното обединяване на частици или атоми. Вие се връщате назад, за да видите как всичко свършва, а не как е започнало, разбирате ли? А всъщност, всъщност не е имало и начална точка.

 

Ето какво искам да ви кажа: освободете се от представата за това какво е Бог, независимо дали е имало еволюция или креационизъм, защото така се опитвате да поберете цялата картина в човешкия ум, а ние отиваме отвъд пределите му. Всичко вече е направено; сега се връщате назад. Вие плавате в своето творение. Това е. А Бога може само да се преживее от опит или с други думи, “Вие – сте Бог. Вие – сте Духа. Сега си позволете да го преживеете“.

 

С това искам да кажа, че линейното мислене вече няма да работи и има три основни моменти, три първостепенни задачи, за които искам да говоря днес. Това беше първата точка.

 

ЛИНДА: Еха!

 

АДАМУС: Колко време ни остава?

 

Три първостепенни, необходими задачи – не искам да ги наричам задължения, защото не са – но са три първостепенни задачи, за да се движим натам на където сме тръгнали.

 

Промени в Аления Съвет

 

Между другото, преди да продължа да говоря за тях трябва да ви кажа, че за мен това беше тежка седмица. Това беше тежка седмица – знаете че в другите сфери имаме така наречения Ален Съвет, състоящ се от ангелски същности. От начало тези ангелски същности се обединиха – бяха 4000 – ангелските същности се обединиха, за да обучават, да образоват Ордена на Аления Съвет. И аления цвят – е част от цветния спектър, която в другите сфери се възприема – като свързана с обучението. И Аления Съвет, този Орден провежда обучения в различните измерения, в различните части на творението. Те взимат знания получени в една част и ги пренасят в друга. Аления цвят е важен и представлява … Аления Кръг е неговия земен филиал. Така че първоначално вие сте били учители за съзнанието на планетата.

 

Седмицата беше тежка, защото миналата седмица имахме голяма ежегодна среща – скучна среща (лек смях) – на нея присъстваха всички членове на Аления Съвет. И говорейки с тях за Шамбра, аз казах, “Знаете ли, ние много бързо напредваме. Имаме някои проблеми, но ги решаваме. Всъщност напредваме много бързо.“ И продължих, “На следващия Шоуд, среща която провеждаме заедно ще говорим за задачите от първа необходимост“. И аз им разказах точно, каквото ще разкажа и на вас днес.

 

В Аления Съвет възникнаха някои разногласия. Можехте да го усетите, по – точно през нощта във вторник и сряда. О, това беше дълга среща. Аз казах, “Ето на къде се движим“. О, имаше много възгласи и стонове. Там имаше много ангели, така да го кажем, по - ориентирани към Ню Ейджа, които работят и помагат на хората, които преживяват пробуждане или на тези, които са заседнали в Ню Ейджа и тям подобни и на тях не им хареса това което казах. За това аз ги уволних (Линда изохква). Не, истина е. Тоест истина – истина. Мога да правя така (лек смях). Аз съм главния. Началника може да прави така. Аз ги уволних.

 

Това е човешка дума. О, това е дума на Тръмп. О! (публиката казва, “О-о-о!“; лек смях) О, боже! Добре, освободих ги от техните задачи и отговорности. Така е.

 

Всъщност това беше забавна среща, но на нея имаше почти сто и единадесет ангели – доста високо ниво – които казаха, “Не, няма да продължим с теб по – натам. Това не е нашето, знаеш, ние също работим с хора, имаме си свои групи, Адамус и нашите групи не са готови за това, за това ние излизаме от Аления Съвет“. И наистина ще разберете, че това напускане е полезно за тях, за нас, за всички. Но си тръгнаха близо сто и единадесет, така че Аления Съвет сега стана по – малък и ефективен, защото сега можем изцяло да се концентрираме върху поставените задачи.

 

И между другото не мислете като хора. Никой не съжаляваше, нямаше тъжни. Те знаеха, че за тях е дошъл момента и знаеха, че хората и групите, с които работят просто не са готови. Просто не са готови. Просто не са готови и сега ще ви обясня всичко.

 

Задача №1 – престанете да мислите линейно

 

И така, има три първостепенни задачи. Първата: време е да престанете да мислите линейно и това ще е трудно. Когато говорим за Бог, за творението или еволюирането, престанете да мислите линейно. Иначе казано започнете да изследвате всеки възможен вариант. Не мислете че пътя – е просто път, водещ от точка А до точка Ф, еди - колко си километра дълъг. Това не е така. То е толкова и не е толкова. Когато говорим за еволюция или креационизъм не мислете за това от гледна точка на това къде е започнало всичко, както сте правили в линейното мислене. Всичко вече е станало.

 

В резултат така да се каже, планетата Земя вече съществува и сега вие се носите над своето творение, потапяте се в опита как всичко това се е появило. Как всичко е еволюирало? Или най – добре да се каже деградирало. Как се е случило всичко в този процес?

 

Разберете, науката наистина вярва в научния подход, тя вярва че всичко трябва да се доказва, а учените виждат това в което вярват, както и атеистите виждат само своите убеждения. Те няма да видят, че науката е права, но ще видят, че е права отчасти. Съществуват толкова много други вариации. Ще играем с вариациите като с примерите в нашите Шоудове. Но ако говорим за еволюцията или креационизма, то всичко вече е създадено. И при това творението не е било цел, не е използвана сила. Не е имало предопределен резултат или съдба, но всичко вече е създадено.

 

Когато твореца твори без цел, без сценарии, той просто казва, “Бум! Творческа енергия, ах!“ и всичко е вече готово, приключено, завършено, сега на твореца му остава само да се върне и да се потопи в своето творение, да го усети, да бъде в него. И не е нужно всеки ден да навлизате в своя опит – в някой влизате в други не. Но разберете, че цялата идея за развитието, което е започнало преди 3,5 милиарда години, когато се е появила първата клетка … Как се е появила тя? На този въпрос няма отговор. Три и половина милиона години. Това е дълъг период за развитието на едноклетъчен организъм до това, което представлявате сега. Искам да кажа, че бих изпаднал в депресия, ако си помисля, че наистина е станало така … (лек смях) Три и половина милиона години?! А колко още милиона трябва да чакаме реалните подобрения?

 

Искам да ви кажа, че е време да престанете да мислите линейно и на всяка крачка по пътя, на всеки семинар, на всеки Шоуд, ще ви приканвам да видите цялата картина, изцяло. Не само линейно. Всичко вече е създадено. Казвам ви, че вече сте просветлени. Харесва ви да го чувате, но не вярвате в него. Казвате си, “Е, добре. О, радвам се, но още работя по въпроса.“ Не, това не е вярно. Престанете точно сега. Това е човешка линейна глупост. Престанете точно сега. И тогава вие си казвате, “Добре, ще се съглася.  Ще престана, но трябва да го преживея, преди да повярвам“. Тогава позволете си да го преживеете. Гмурнете се в просветлението. Престанете да го слагате напред. Престанете да работите върху него. Отпуснете се в него. Бъдете в него. И нещо вътре във вас ще каже, “Това е лъжа, аз не го заслужавам, трябва да вървя напред“. Не, престанете. Престанете да мислите линейно за каквото и да било – било то за творението или дори за това как сутрин изгрява слънцето. Казват, че слънцето изгрява от изток. Това е само един слой, едно ниво.

 

В близките дни, седмици, години, ние, всички ние заедно ще преживеем разделянето на едната Земя. Говоря за разделяне не в този смисъл, че Земята ще се разпадне на части. В нея ще се разкрият различни слоеве и нива. Това много ще обърка тези, които се въплъщават, защото ще се чудят, “Къде е Земята? Къде е тръбата, водеща към Земята? Каква …“ Вече ще има множество тръби, водещи към множество Земи. Сега всичко се променя.

 

А после у някои от вас ще възникне въпроса, “Добре, коя тръба да избера? След като си тръгна от този живот, коя тръба да избера?“ Не мислете линейно. Първо, изберете която и да е и всички които пожелаете. Която и да е и всички. Не сте ограничени и разберете, че не се движите напред. Вие не израствате. Всъщност вие се завръщате назад във времето. Както Мерлин. Преживявате на практика какво е да създадете такова творение. Това е всичко.

 

Това е точка номер едно и бих искал да го запишете някъде, където да го виждате и да се подсещате. Време е да излезем от рамките на линейното мислене и ще ви приканвам към това. Не означава, че такова мислене е невярно, просто е само един от компонентите.

 

Просто вдишайте дълбоко и си представете, че излизате отвъд пределите на единичността – смея се над тази дума, но – излизате отвъд пределите на линейността и единичността и локалността. Понякога ще се чувствате сякаш се побърквате. Имате известно ниво на комфорт, определено ниво на осъзнатост, мислене и възприятие, а нивото на комфорта у много хора започва с вярата в Бог, която задържа всичко заедно и завършва с това, че слънцето изгрява от изток. Всичко това за нас ще се промени. Ето защо някои напуснаха Аления Съвет, защото групите с които работят просто не са готови за това. То ще им навреди. Ще ги отхвърли далеч назад. Ще предизвика много силна психическа нестабилност, но ние сме готови за това. Това е точка номер едно.

 

Задача №2 – Прекратете преработката

 

Задача номер две за придвижване напред, втората точка и това е, което накара много ангелски същности да напуснат Аления Съвет. Те сформираха своя собствена група, подобна на Аления Съвет – нещо от сорта на розов съвет (смях) или Бледо – червения Съвет.

 

Задача номер две и не мога да ви убеждавам в това, че е важно за мен. В крайна сметка е важно не за мен, а за вас. И след миг ще клатите глави, а после цяла година ще ми се налага да ви ритам задниците (някой казва, “О, не!“). Да, така е.

 

Това е сложна задача. Прекратяване на преработките. В това, което ще правим заедно, няма място за емоционални преработки. “О! Били са ме в детството.“ Добре! (лек смях) Ще ми позволите ли да завърша. (Адамус се смее). “Аз просто плувах в своя опит“.

 

Бъдете над нещата. Стига. Наложи ми се да посветя цяла глава на това от “Живота на Майстора“. Наложи ми се да прекъсна съвършения поток на поредицата от “Живота на Майстора“. Следващата част от Живота на Майстора трябваше да бъде “Творение“. “Живота на Майстора 5 – Амио, хубавия живот“, “Живота на Майстора 6 – Творение“. Наложи ми се да спра и да си помисля: почакайте, не можем да продължим напред, защото те все още се вкопчват в емоционалните си травми. Те все още, “О, бедното дете. Вътрешното дете“ (Адамус се прокашля). Това вече не е уместно! Защото когато сте зависими от травмите си – точно така, подчертай го, скъпа Гейл – когато сте зависими от своите травми, ще продължавате да се въртите в кръг. И тази травма ще продължава да расте. Травмата ще се развие.

 

Чуйте. Травмата придобива свой собствен дух, собствен живот, собствена личност, собствена осъзнатост. Ще ви се присънва. Ще я преживявате в другите измерения и ще я влачите със себе си тук. Тя ще има своя осъзнатост. Да, просто …(сякаш изтръсква нещо неприятно от себе си). Да или плюя на теб? (лек смях)

 

Трябва да преодолеете това. Как да го направите? Просто бъдете над нещата. Не преработвайте травмите. Някой каза, “Отидете на психолог“. Не! (силен смях) “Преминете курс по психотерапия“. Не! Стига толкова психотерапии. Това са пълни глупости (Линда въздиша). Така е. Тя служи на хората – полу – пробудените, понякога неосъзнатите хора. Те в крайна сметка чувстват, че някой ги изслушва и за тях наистина е важно някой да изслуша разказа им за травмата. Но в края на краищата ще дойде момент, когато това вече не ви служи. И що се отнася до самотерапията – изглежда има такава дума “само – терапия“ – забравете за това. Само се въртите в кръг. Просто потвърждавате това от което се опитвате да се освободите. Травмата придобива дух, живот. Точно както тази сцена придобива осъзнатост, така и тази травма придобива осъзнатост, а тя преди всичко дори не е реална. Помните само част, а не целия опит. Виждате само един слой и ниво. Престанете да преработвате, всички вие. Пораснете! (лек смях). О! Това ми  харесва! (силен смях) Ах!

 

Не, искам да кажа – пораснете духовно. Станете духовно зрели. Разберете, че това е мания. Това е зависимост. Това е емоционална зависимост, с която си играете. Играете си със стара енергия и тя ви забива надолу. А вие продължавате да казвате, “О, Адамус мен ме биеха в детството и нямах никакво изобилие“. Тогава вън от тук! Нямате място тук. Наложи ни се да освободим сто и единадесет ангела – доста известни имена! – наложи ни се да ги пуснем, защото техните групи все още искат да преработват травмите. Те се опитаха да се пазарят. Опитаха се да кажат, “Нека преработим само мъничко, може би по – малко. Може да изхвърлим лечебните кристали и ще лекуваме с вода и горчица“. (лек смях) Тук няма място за това! И говоря съвсем сериозно. Ако все  още се занимавате с преработки и не можете да ги изхвърлите, тогава – чао – чао. Отидете в Розовия Кръг.

 

ЛИНДА: (въздъхва) О.

 

АДАМУС: Какво?

 

ЛИНДА: Розовия Кръг?

 

АДАМУС: Той не е толкова ярък като Аления Кръг. Бледичък. Стреми се да се развие до Ален Кръг.

 

Преработката е уместна до определен етап. Но след това травмата се усъвършенства … не, по – скоро се увековечава – и ще расте и расте и ще се превърне в рак. Точка. Ще се превърне в рак. Той ще порази вашите черва, бели дробове или мозък. Ако говорим за Шамбра, то по – скоро червата.

 

Забравете! Това е станало. То е част от опита. Там на където се движим, ние просто не можем да продължим да преработваме. И вие казвате, “Но как да забравя за това? Всички тези призраци и спомени, аз просто…“ Вдишайте дълбоко и кажете, “Аз съм тук. Тук, не там. Аз съм тук!“ Не мислете за това и не се борете с него. Вече не е нужно да се сражавате с тези демони. Не се борете с, “О, бедния аз“ и “Нямам изобилие“. С нищо. Не можем повече да правим така. Ще откриете, че там на където сме тръгнали това ще ви причинява болка в десет пъти по – силна от колкото е сега. Когато започнете да навлизате в различните слоеве на нелинейните си реалности и когато започнем да се движим назад, а не напред през еволюцията, използвайки ефекта Мерлин, това ще ви причини голяма вреда, ако продължавате да влачите със себе си подобни боклуци. Тези малки чудовища на вътрешното дете ще се превърнат в огромни демони, защото вие се движите натам, където започвате да разбирате истинското творение, истинската енергия, а те ще изсмукват енергията ви. Те ще увеличат тази енергия.

 

Длъжни сме да бъдем чисти вървейки натам на където сме тръгнали. Не трябва да влачим след себе си детските си одеалца там на където сме се запътили (лек смях). Тази точка номер две е сред първостепенните задачи. Тя предизвика огромно разцепление в Алени Съвет. Това е втората точка – престанете да преработвате. Престанете, наистина. Каквото и да е било, защо ви е да продължавате да се занимавате с него?

 

Преработката също така включва в себе си всичко свързано с физическото тяло – притесненията, зациклянето върху тялото. Всичко, което става в момента с вас – с тялото, с ума, вашия опит, всичко – е свързано с осъзнаването, свързано е с просветлението. Така че престанете да циклите върху темата за тялото. То се променя. Престанете да циклите върху мислите – правилно или грешно правите всичко. Длъжни сте да прекрачите това. И само вие можете да го направите. Само вие можете да кажете, “Стига. Стига“.

 

Наскоро ние създадохме, записахме – всички ние – създадохме “Живота на Майстора 6 – Стига“. Помните ли, тази част трябваше да се нарича “Творение“, но ни се наложи да я отложим защото сред вас има такива които са зациклили на това. Просто теглете чертата! Стига! Това е всичко. Не мислете за това. Не зацикляйте върху него. И не се хранете от неговата енергия. Стига! Окей? Не сте се изморили, нали? (някой казва, “Да“). И аз също.

 

И по – натам. По – натам. Нека вдишаме дълбоко. О, боже. Ето започна се. Това ще   бъде мераб. Ще си получите мераба, своя малък десерт. Не, това ще бъде велик голям десерт.

 

Нека включим мерабно осветление и мерабна музика. Исках да отложа третата точка до  мераба, защото е толкова уместно. Забавлявате ли се вече? (публиката отговаря “Да!“). Добре. Добре. Добре (Адамус се смее).

 

(музиката започва)

 

Преглед на задачи №1 и №2

 

Да си спомним двете задачи, които вече обсъдихме – нека престанем да мислим линейно. Това е толкова скучно. Толкова е скучно – да се опитвате да разберете живота. Бога, еволюцията и как работят нещата. Никога няма да намерите отговор. Точно както и хората продължават да се задълбочават върху молекулярната структура – винаги ще намират още нещо. Никога няма да намерят това, което търсят – как всичко се е появило. Няма да го намерят. Но вие имате съвършено различен подход. Ние излизаме от линейното мислене.

 

Помните ли, че казах, “Не се движите през времето и пространството. Не се движите през времето и пространството, а те се движат през вас“. Кажи това на някой физик, той ще спори и ще те нарече ексцентрик. Но учените ще открият това докато сте живи. Ще се появи един удивителен физик, който ще излезе с тази теория, както направи Айнщайн, а после много поколения ще се опитват да я докажат или опровергаят.

 

Но това е пример за нелинейно мислене. Времето и пространството се движат през вас. Така е и с творението. Всичко вече е станало. То не е имало цел. Нямало е сценарии. Твореца просто е вдишал дълбоко с радост и после е издишал и от печката се е появил хляба – горещ, топъл, вкусен хляб – и твореца попитал, “Как стана това?! Виждам хляб. Ям хляб. Как се е появил той? Ще отида да разбера“. И твореца се гмурнал в този самун хляб и стигнал до съставките, до рецептата, до загряването на печката; твореца продължил да върви по – натам и по – натам, докато накрая не изплувал от своето творение и не казал, “Сега разбрах. Аз не само създадох хляба, но и преживях на практика, какво е да го правиш“. Но от начало от печката се е появил хляб.

 

Скъпи мои приятели, в допълнение към излизането от линейното мислене – о, това ще бъде весело. Ще видите колко е потресаващо това. Малко объркващо, но потресаващо – спрете с преработката. Това е просто неуместно. Тя е изтощителна. Тя изразходва енергия. Благодарение на преработката това вътрешно дете, този неприятен дребен минал живот или този аспект буквално крадат вашата енергия. Това е вампир, предизвикващ пристрастеност.

 

Стига. Той няма контрол над вас, но вие му позволявате да съществува, защото ви доставя определено удоволствие и ви позволява да бъдете жертва. Твореца не може да бъде жертва. Това е.

 

Задача №3 – престанете да се страхувате от човека

 

Точка номер три – под лекото усилване на музиката, за да добави театралност. Точка номер три. Просто вдишайте дълбоко и я усетете.

 

(пауза)

 

Престанете да се страхувате от човешкото аз.

 

Музика! Ефекти! Мъдри думи съпроводени от симфонични музикални ефекти (лек смях и точно след това музиката става малко по – силна; но всичко става със закъснение; лек смях). Не сме Холивуд, разбира се, но не е зле. Не е зле.

 

Престанете да се страхувате от човешкото аз. С него е свързан много страх.

 

Всичко това се обсъждаше миналия вторник в средите на Аления Съвет. Имахме дълга дискусия и говорихме за хората. Това прилича на кино музика. Да. Да. Прилича, да.

 

Дълго говорихме за хората и едно от нашите наблюдения беше абсолютно ясно, че хората се страхуват от себе си. Някои продължават известно време да се страхуват от себе си, за това много ангелски същности напуснаха Аления Съвет. За да останат с тези, които продължават да се страхуват, да преработват и да мислят ограничено –  като всъщност ги почитат по този начин – знаейки че, еми всъщност те изпитват удоволствие от това. Ето там искат да бъдат те. Но останалите от нас ще продължат напред и назад.

 

Съществува голям страх от човешкото аз – и дойде време да престанем да се страхуваме от него – от тялото ни, от смъртта, от болката и страданието. Самия този страх ще предизвика всички тези неща. Заради него болката става по – силна, стареенето се задълбочава.

 

Съществува огромен страх свързан с вашите мисли. Много от вас контролират мислите си, ментално ограничават разума си и не позволяват появата на определени мисли.

 

Преди десет години болшинството от вас не биха могли да мислят или да оставят мисълта, че няма разлика между светлината и тъмнината. Вие ги разделяхте, казвайки, “Светлината – това е хубаво, тъмнината – лошо“. Сдържахте, блокирахте тъмните мисли. Това е Сатаната, лоша енергия. “Ако у мен има тъмни мисли, ще създавам тъмнина“. Е … това просто означава, че все още не разбирате творението.

 

Този Закон за привличането е интересен, но е много ментален. Той учи хората, че те получават това, за което мислят. Глупости. Това всъщност не е така. И вие сте пробвали всичко това. То не работи. Малко работи в началото, но после престава, защото това не е истинско творене. То е просто манипулация на енергията, което силно се различава от творенето.

 

Преминаваме към истинско творене, а в него няма място за прилагане на сила. Няма усилия. Няма план. Няма предопределен резултат. Това е просто творене.

 

Но има и още един голям човешки страх какво ще прави човека по – натам. У всеки има дълбок страх от собствената сила. В миналото сте я използвали и сте злоупотребили с нея. Секли сте глави, крака, ръце. Нанасяли сте вреда на другите хора. Много се страхувате от човека, но все още се идентифицирате с него  - с тялото, мислите и разума. Не трябва да се живее така.

 

Живот в страх от това кои сте? Живот в страх ще успеете ли? Ще бъдете ли добър партньор? Ще постигнете ли това, каквото и да е “това“? Живот в страх. Някои от вас се боят от сънищата си, без да знаят от къде се вземат тези мисли. Понякога се боите да си легнете.

 

Време е да престанете да се страхувате от човека.

 

Време е също така да престанете да се страхувате от другите хора. Знам, че съществува много силно чувство на небезопасност сред другите хора, в света какъвто е в момента. Но, разберете, само страхливия човек – този, който се страхува от себе си – ще се бои от другите. Само този, който се страхува за тялото си, ще се страхува дали друг човек ще му причини вреда, физическа вреда. Само този, който се страхува да навреди на друг емоционално, ще се страхува, че другите хора могат да му нанесат психическа, емоционална вреда.

 

Това е все едно куче да си гони опашката. То никога няма да я хване – това означава, че повтарящия се цикъл на страха поражда още страх. Страха от себе си като човек, предизвиква страх от другите хора.

 

Това ще бъде най – трудната задача за всички. Оставих я последна, за мераба.

 

Ние ще излезем – ще ни се наложи да излезем – отвъд пределите на страха от човека и това ще бъде трудно, защото вие го правите бидейки човек.

 

А човека изпитвайки страх от себе си и от другите хора, чувство на небезопасност, не може да направи почти нищо. Има само няколко, добре де, два начина за които аз зная. Най – основния е – позволението.

 

Позволението означава, скъпи човеко, да се махнеш от пътя си. Скъпи човеко, отвори вратата и прозореца. Отвори и проветри и позволи на Майстора да влезе. Не само мъничко, не да стъпи с единия крак на прага, не просто лек порив на вятъра през прозореца, а изцяло позволете. И това ще бъде трудно.

 

Говорим за Позволението, но все едно възниква колосална съпротива. За някои от вас Позволението стана ментално понятие, а не разтваряне на вратите и прозорците, защото човека се страхува, страхува се, от това какво може да стане. “Какво е това Майстор? Майстор – това да не е просто супермен?“

 

Точка номер три и може би най – важната: престанете да се страхувате от човека. Тя включва освобождаването от страха от смъртта, страха от болката и подобните неща. Страха да си човек блокира толкова много и ние просто, просто не можем да вървим натам на където сме тръгнали, със страха от човека. Ще се прегънете на колене преди дори да сте излезли на пътя.

 

В действителност няма от какво да се страхувате. Ще стигнете до разбирането, че всъщност човек не е правил нищо лошо – никога, никога, никога. И не е нужно да философствате, “Но какво ако отида и убия някого?“ Няма да убиете. Иначе нямаше да съм тук и нямаше да ви говоря така.

 

Престанете да се страхувате от миналото, защото то не е такова, каквото си мислите.

 

Престанете да се страхувате от собствената си, да кажем – сила. Това е вашата осъзнатост.

 

Страха да постигнете нещо или да не го постигнете. Изобилието и тям подобни.

 

Как да го преодолеете? Насъбрали сте страхове, които ви задържат. Потопете се в Позволението. Разберете, Майстора идва с цялата мъдрост. Майстора я носи на златен поднос – носи я за вас. Но ако се страхувате, няма да я приемете. А Майстора идва с мъдростта на всичките ви човешки животи.

 

Но ако се страхувате да се събудите сутрин, ако се страхувате, че хляба, който ядете съдържа лоша химия и е заразен с болести, а водата която пиете е пълна с бактерии, ако се страхувате от всичко, вие не осъзнавате дара на мъдростта. Вие и от него ще се изплашите. Ще решите че е създаден с помощта на химията и ще ви навреди.

 

О, тези страхове са почти забавни. Те предизвикват зависимост. Предизвикват зависимост.

 

Яжте свободни кокошки, ако са по – вкусни. Но не ги яжте само защото се страхувате от химията. Сериозно ви казвам. Това е зацикляне. Това плаши. Ако ви харесва вкуса – отлично. Но престанете да циклите и да се страхувате. Вие сте Майстор, а не парцал.

 

Да, бих казал че от всичко, за което говорихме днес, да престанете да се страхувате от човека ще ви е най - трудно. Това изцяло ще ви възпира, когато ще усещате че се отваряте и разширявате. Когато усещате творческата енергия, пускате на воля това избухване на съзнанието, смеха на душата. И не се опитвате да определите на какво ще заприлича.

 

Знаете ли, в това е истинската радост на творението. Вие просто вдишвате дълбоко и творите – “Без понятие какво създавам и до какво ще доведе. О, по дяволите! А тук има планети, звезди и хора! Е, добре. Това е забавно“. Това е истинската радост на творението, когато му позволите да бъде.

 

Хората, говорещи за творчество искат то да изглежда по определен начин, а това е противоположност на творенето. Те просто взимат елементите от Старата Енергия и си ги представят, мислейки че създават нещо ново. Това не е така.

 

Истинското творчество – “Ха-а-а!“ – ето така. “Не знам какво ще стане с тази страст, която пуснах, но ще стане нещо. Ще стане, а после ще отида и с удоволствие ще се гмурна в него и ще разбера как се е появило“.

 

Така че да се върнем на темата. Време е да престанете да се страхувате от човека. Човека прилича на анимационен герой – забавен, странен, ограничен, чудат.

 

Просто погледнете за миг от перспективата на Майстора, който наблюдава човека. Майстора никога не осъжда, не се държи снизходително, но казва, “Той наистина е странен. Хората правят най – странните неща“.

 

Майстора не се страхува от човека. Майстора чака, кога човека ще се издигне над страховете от самия себе си. Там, на където сме тръгнали човешките страхове просто няма да минат.

 

Нека за момент да вдишаме дълбоко и да си спомним всичко, за което говорихме днес.

 

Започнахме с Бог, творението. Говорихме за това, че в Аления Съвет настана голям разкол. Бум! А после за това на къде се движим.

 

И преди да завършим, ви моля за малко да усетите красотата на истинското творение, но от тази гледна точка, от която до сега не сте творили.

 

Добре и вдишайте дълбоко истинското творение. То не е ментално. Зад него няма никаква сила.

 

(пауза)

 

То просто се излива от вас. Няма тегло. В него дори няма отговорност. И в това се състои красотата на творението.

 

(пауза)

 

И така, дойде време да престанете да се страхувате от това, което ще направи човека, да се страхувате от тялото си, от бъдещето, от другите хора. Дойде време просто да освободите всичко това.

 

Нека да вдишаме дълбоко в първия Шоуд за 2018 година.

 

Нека вдишаме дълбоко в това, че всичко вече се е появило, а сега се връщаме назад и ще разберем как е било създадено.

 

(музиката затихва)

 

Вдишайте дълбоко, скъпа Шамбра, завършваме тази среща.

 

Ах. Някои от вас мислят твърде много. Просто вдишайте дълбоко и позволете и помнете, че всичко е наред в цялото творение.

 

Благодаря ви скъпа Шамбра. Благодаря ви за днешния ден (публиката аплодира).