МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Крила“

ШОУД 3 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представен пред Аления Кръг на 4 ноември 2017

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Обичам, когато се потапяме в енергията на тази зала. Обичам когато всеки месец се събираме за Шоуд. Но преди да продължим, трябва да отбележа, “Адамус без кафе – е като Шамбра без съмнения и безпокойства“.

ЛИНДА: Ооо!(смях)

АДАМУС: Къде ми е кафето?

САНДРА: Ето ти от Топките на Майстора.

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: О и сладки (още смях).

САНДРА (към Линда): У теб са.

ЛИНДА: Секунда. Добре. Адамус, ето.

АДАМУС: Благодаря. От къде знаеше, че днес съм гладен?

САНДРА: Не, не. Това е за теб (Адамус взе кафето на Линда).

ЛИНДА: Не, не. Всичко е наред. Ох, добре, чакай.

САНДРА: Ето го кафето ти.

ЛИНДА: Добре, трябва да направя всичко точно (някои се смеят, тя разменя чашите).

АДАМУС: Тя дава, тя взима. Ах! О, о, о.

ЛИНДА: Просто си помислих, че контрастна чаша повече ти отива.

АДАМУС: Ммм. И какви сладки имаме тук днес? Изглежда говорех за …

ЛИНДА: Приличат на топчета.

АДАМУС: … любимата ми храна в последния живот. Моята любима храна – овесена каша, мед и орехи, понякога малко подправки и някой се оказа толкова любезен, че да я донесе тук.

ЛИНДА: Всъщност ги донесоха няколко Шамбра.

АДАМУС: Донесли са ги няколко Шамбра.

ЛИНДА: Чули са молбата ти.

АДАМУС: Ето какво наричам Топките на Майстора (смях; той изяжда една топка). Мм! Ммм!

Някои от вас, които си позволяват да ядат твърде много месо или някакви нишестени продукти, можете да пробвате това. Овесена каша, мед и – опитай една от моите – хм – Топки на Майстора (още смях, той ги предлага в публиката). Мм мм? Мм мм? Топка на Майстора? Да? Топка на Майстора.

ЛИНДА: Типично за нас, нали?

АДАМУС: И ох …

ЛИНДА: Типично за нас.

АДАМУС: Да, изискано блюдо за Майстори. Мм. Овеса всъщност отлично поглъща токсините в организма. Меда е полезен за всичко, което е във вътрешностите и ако имате алергия, то меда ще помогне. И орехите, те са просто за вас (още смях). Така че, благодаря! Благодаря. Мажете да си гризнете от – хм - Топките на Майстора.

ЛИНДА: Да, точно (смях).

АДАМУС: И така, нека започнем днешния Шоуд от края. От края.

ЛИНДА: О, харесва ми.

АДАМУС: Не с вечеринката с пицата. Не от този край (смях).

ЛИНДА: И почерпката. Адамус, днес са ти донесли чудесни блюда. За тези, които не са дошли на живо на Шоуда …

АДАМУС: Ще се огранича с Топките на Майстора.

ЛИНДА: Казвам ти, това е най – доброто ядене за всички времена.

АДАМУС: Какво е?

ЛИНДА: Ами плодове – на мен най – много ми хареса патладжанената салата от Трансилвания.

АДАМУС: О. Ах.

ЛИНДА: Да. Много е вкусна.

АДАМУС: А може ли да донесеш малко за дядо ти Адамус?

ЛИНДА: О, моля.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Разбира се, разбира се. Разбира се, разбира се.

АДАМУС: Нека започнем от края. Нека започнем от края и това ми харесва, защото това ви показва, че съществуват не само обикновените линейни времеви рамки. Говоря за това вече от много време, но вие вече сте Майстори. Сега просто ще разберете как сте станали такива. Всичко вече е станало. Не го казах аз. Тобиас го каза преди много години в Серията Възнесение, “Вие вече се възнесохте. Сега просто ще разберете, как се е случило“. И познайте какво? Ще ви се наложи да избирате. Искате ли да го направите лесно? Или трудно? Искате ли да се чувствате сякаш тежко сте се трудили, за да го заслужите? Искате ли да го направите с някакви страдания, за да имате чудесна история, която да можете да разказвате в Клуба на Възнесените Майстори? Или искате просто да се шмугнете? Да. И всичко изцяло зависи от вас.

Привличане на Енергията

И така, започваме от края, а в края на днешния Шоуд се казва, че вие – сте точката на привличане. Точката или мястото на привличане. Вие привличате енергия. Вие сте като магнит. Всъщност съзнанието – е като творчески магнит. Вие постоянно привличате нещо в своя живот. Докато седите тук, докато гледате онлайн, съществува постоянен поток от енергия, която привличате. Въпроса е в това какво искате да привлечете и как искате да го привлечете?

Свикнали сте да привличате енергия, дори без да го осъзнавате, но вие я привличате много бих казал, приземено, много ограничено. Не трябва да е така. Вие – сте точката на привличане.

Също така, ще обсъдим това в друг Шоуд, също така ви сте предаватели. Вие проектирате енергия. Като творци вие постоянно проектирате енергия, формирайки своята реалност. Но днес ще поговорим за вашата привличащата част.

Седейки тук, гледайки онлайн вие сте като магнити и независимо дали си мислите, че правите нещо или не, огромни потоци енергия са насочени към вас, през вас. Вие привличате само идеалните събития в идеалното време, независимо дали вашето човешко аз осъзнава това или не. Постоянно привличане.

И така, седейки тук заедно на този Шоуд, какво привличате? Това, което наистина искате да привлечете в живота си? Каква енергия, какъв опит, каква реалност искате да привлечете в живота си?

Това е подвеждащ въпрос, защото всъщност човек не знае това. Наистина не го знае. Когато задавам този въпрос, “Какво искате да привлечете в живота си?“, вие веднага се потапяте в много програмираните и много тежки ограничения.

По – рано вече питахме публиката, “Какво всъщност искате да правите в живота си? Какво е най – голямото ви желание?“ – и отговорите бяха толкова ограничени, вземайки предвид всички потенциали и възможности. И така, седейки тук точно сега, какво искате да привлечете? Нали сте – точката на привличане?

Точно когато осъзнаете как работи всичко, колко е лесно, колко просто работи всичко, вие наистина ще можете да започнете да творите своята реалност, различни реалности, така както си поискате. Но отново, подвеждащия въпрос, нима наистина човек знае какво иска? Може ли човекът да види какво има отвъд стените, ограниченията, които е построил? Това става не защото вие сте глупави и не защото сте мързеливи. Това става  в резултат от сетивото Фокус.

Потопили сте се дълбоко в сетивото Фокус. Забравили сте, че там отвъд е всичко останало, за което говорим днес и вие сте забравили, че – сте естествената точка на привличане на енергия и опит. Те се превръщат в хора, възможности, изобилие, каквото ви се прииска в живота.

Като цяло хората се оказват във властта, един вид … може би това е мързелив навик просто да приемаш съдбата, която не съществува. Няма никаква съдба. Но е по – лесно да кажеш, “Това е просто моята съдба. За мен има други планове“ от Висшето Аз, ангелите, Бога или който и да било и хората наистина изпадат в депресията на посредствеността, забравяйки, че вие сте - както точка на привличане на енергия, така и творец.

И така, такъв е днешния край на историята. Сега нека видим как ще стигнем до него. Но искам да имате предвид, че това е същото. Вие сте – Майстора, просветленото същество. Вие се възнесохте и всичко останало. Този въпрос е решен. Как сте попаднали тук? Какъв опит сте преживели?

Не е нужно да заслужавате пътя до тук, както вече много пъти съм казвал. Не е нужно упорито да се трудите, за да стигнете до тук. Въпроса е само в това какъв опит искате за да стигнете до тук? Всичко е много просто.

И така нека дълбоко вдишаме това.

Усетете тази част от себе си и всъщност цялото ви същество, това е точката на постоянно привличане на енергия. Като светлината, която постоянно привлича, привнася енергии в живота ви, която никой не контролира, която никой не манипулира. Това сте просто вие. Освен ако разбира се вярвате в това, че ги контролират други, че съществуват заговори, че правителството, извънземните, вашите родители или който и да е друг влияят, имат власт над живота ви. Ако вярвате в това, то именно така ще привличате енергията. Ако излезете от това и осъзнаете, “Ах! Аз съм – съзнание. Аз съм – съзнателен магнит. Аз сам привнасям всичко в живота си, аз избирам, дори това, за което моето човешко аз не е осъзнато“.

Нека вдишаме това дълбоко. Ще се върнем към него в края, ще видите как сме стигнали до тук (Адамус отпива глътка кафе). Много пяна (избърсва си устата). На нашата предишна … (някои се смеят). На нашата предишна среща …

ЛИНДА: Трябва ли ти салфетка?

АДАМУС: Да, трябва ми. Благодаря (Линда се киска). Аз съм джентълмен. Само не на брадата (избърсва си брадата).

Мъдрост и сърце

На нашата предишна среща говорихме за това, което не е ваше. Какво не е ваше? Всичко, което не искате. Много е просто. Знам, че някои от вас се чувстваха малко странно, малко неловко, мислейки си, “Нима мога просто да прогоня целия този боклук? Мога просто да го пусна?“ Именно. Няма никакъв закон, който да казва, че трябва да се придържате към бремето на кармата или за нещо, което до ден днешен се случва в живота ви. Няма космически закон, който да казва че трябва да носите отговорност за това, което ви е неприятно. Не трябва да се обвинявате за това, което сте направили в миналото. Можете просто така – щрак! – ето така да го пуснете. Това не е безотговорно. Това всъщност е дори много отговорно. Това означава да поемете отговорност за себе си в дадения момент. Не вие от миналото, не вие от минал живот, не вие по някаква друга причина. Пуснете всичко това.

Всичко това не е ваше, било то проблеми със здравето, проблеми с изобилието, отношенията или каквото и да било друго, било то чувство на вина и разкаяние по повод на нещо, което сте направили в миналото. Това не е ваше. Наистина не е ваше. Можем да навлезем в психологията тук и да кажем, че всичко това е създадено от масовото съзнание, вашите лоши родители и тям подобни, но просто ги пуснете. Минете встрани. Това не е ваше.

На някои от вас им беше много трудно миналия месец. Някои неща пуснахте по малко, а после се учудихте защо продължавате да се чувствате уморени или от къде се е появила тази депресия или тревога. Просто пуснете всичко. То не е ваше. Единственото, което е ваше - е това, което избирате. Именно. Точка. Толкова е просто.

Говорихме на миналата ни среща за мъдростта на Майстора. Майстора притежава огромна мъдрост и това е мъдростта, която е била събрана от всички животи, не само от този. Това е мъдростта от всички животи, които са били или може да бъдат в това, което наричате бъдеще. Тя не съдържа нито болка, нито печал, нито дълги големи истории, нито всичко останало. Никакви подробности. Това е просто мъдрост, същността, истинската красота на живота.

Майсторът, Аз Съм я взима – прочистена от Аз Съм – Майсторът я взима и я привнася в живота ви. Да кажем, че всички от тази част на стаята представляват всички ваши животи и имате всички тези преживявания с всички тези лица и всички тези идентичности. Майсторът идва и ви казва, “Нека танцуваме танца на този живот“. Ще донеса мъдростта на теб (на един човек). Не на теб, не на теб (към другите хора). Вие в крайна сметка също ще я получите, но нека я донеса на теб. Ти и аз. Човека и Майстора. Покани ме в дома си, в своя човешки дом. Позволи ми да съществувам заедно с теб. Няма да заемам място. Няма да ти крада от храната. Няма да надничам през щорите или нещо подобно. Позволи ми да вляза в дома ти. Нека живеем заедно, Майстора и човека. Ти ще можеш да си живееш по човешки както до преди, прекрасния човешки опит, но сега го има “И“ Майстора“. Майстора, “Ще ти донеса мъдрост. Човека ще донесе сърце. О, ти имаш сърце. Имаш огромно сърце. Аз ще донеса мъдрост. Ти ще донесеш сърцето. И нека танцуваме заедно“.

Ето това е въплътено просветление. Когато човешката личност, човешкия аспект на това, което наричате душа, когато този човешки аспект, може да се каже бива избран от Майстора, мъдростта, въпреки че всъщност това се случва заради позволението на този човек. Вие позволявате всички останали ваши животи. Те са толкова заети с това, което правят, че забравят да позволят. Те са потопени в проблемите на личността. Те са потънали в “бедния аз“ и “колко съм добър“, но позволявате само вие.

Само вие казвате, “Ей, трябва да има нещо повече от всичко това“. Казвате, “Аз позволявам нещо. Не знам какво е, дори не се осмелявам да го определя. Но зная, че там има нещо. Това е моето знание. Ще позволявам. Ще бъда смел и мъжествен“ – казва човешкия аспект – “Ще бъда смел и мъжествен, ще се отворя. Няма да филтрирам. Няма да избирам между светлината и тъмнината, доброто и лошото, достоен ли съм или недостоен, защото се изморих от всички тези други аспекти на другите животи. Те са като трън в задника. Уморих се от себе си. И се уморих от стария линеен човешки път. Просто ще позволявам без ограничения“. И точно за това Майстора, мъдростта идва и казва, “Добре, нека никой от другите ми животи не ме слуша. Те са толкова заети със собствените си дела. Те са толкова изпълнени с това, молят се на странни богове, но правят странни неща. Но ти, ти си единствения живот от всички, който позволи. За това нека заедно танцуваме този танц на съществуването, докато оставаш в тяло“.

Това е и ролята на Майстора във всеки от вашите животи. Те натрупват, събират, пречистват мъдростта на всички останали животи, независимо дали знаят за това тези животи или не. Те прочистват до самата красота на живота и след това ви я донасят за да я споделят с човешкото сърце. Човешкото сърце, мъдростта на Майстора, именно това е въплътеното просветление и за това сте тук.

Нека вдишаме дълбоко това.

Майсторът идва не за да управлява живота ви вместо вас, но Майсторът идва с мъдростта и това е което ще обсъждаме днес.

И така, на предишната ни среща аз казах, “Човека има сърце“ О! За хората може да се каже много. Понякога те могат да бъдат груби. Може много, много да им липсва съзнание. Те крадат енергия. Всъщност те крадат енергия, така както никога до сега не сте виждали, но имат сърце.

Добрите ви човешки качества

И така, на предишната ни среща ви попитах, “Кое е най – доброто ви качество? Какво има в сърцето ви? Лично, индивидуално, какво има в сърцето ви?“ И ви помолих на тръгване от предходната ни среща да усетите това и няколко човека наистина го направиха.

За това днес искам да помоля скъпата Линда да вземе микрофона. Предупредих ви. На предишната ни среща ви казах, че ще говорим за това така че не се правете на изненадани, “Кой, аз? Не съм мислил за това.“ Какво е вашето най – добро качество? Какво е вашето най – добро качество? И бих искал някой да пише на дъската. Би ли могла ти да пишеш на дъската? (обръща се към Хенриета) Ти може би ще искаш да и покажеш как се пише на таблета и ще имаме най – вероятно много отговори, така че пиши по – сбито.

Кое е най – доброто ви качество? Човешкото сърце, мъдростта на учителя? И за бога надявам се всички да сте си го изяснили.

Можеш да потренираш. Можеш да напишеш, “Обичам Адамус“ (смях).

ЛИНДА: Да го изтрием …

АДАМУС: Линда и показва как да ползва бутона “изтриване“, след като казах, “Обичам Адамус“ (още смях) Добре.

ЛИНДА: Добре, да видим как изглежда.

АДАМУС: Ооо! Колко мило (още смях).

Добре, усилете осветлението в публиката. Кое е най – доброто ви качество? Ох! “О! Твърде много светлина“. Добре. Линда, моля те. Кое е най – доброто ви качество.

АЛАЯ: Боже мой …(на английски фразата “my goodness“ може да се преведе като “о, боже“ или “моето най – добро качество“)

АДАМУС: Боже мой (Адамус се усмихва).

АЛАЯ: Боже мой (смеят се).

АДАМУС: “О, боже мой!“

АЛАЯ: (смее се) Боже мой.

АДАМУС: “Не мислеше, че ще получи микрофона!“

АЛАЯ: О, моето най – добро качество е, считам че съм Стандарт…

АДАМУС: Стандарт.

АЛАЯ: … позволението на своето просветление в този живот и…

АДАМУС: Стандарт за кого?

АЛАЯ: За себе си.

АДАМУС: Добре.

АЛАЯ: Стандарт, да бъда първата.

АДАМУС: Какво има в сърцето ти. Добре.

АЛАЯ: Да бъда пример за позволение на своето въплътено просветление.

АДАМУС: Добре. Добре.

АЛАЯ: Да.

АДАМУС: И така, Стандарт. Смяташ ли да споделиш с другите, че си Стандарт, да им разкажеш за въплътеното просветление?

АЛАЯ: Мисля, че да, същината.

АДАМУС: Добре.

АЛАЯ: И ако ме попитат, “Как стигна до тук? Как го направи? Как това се случи с теб?“ – определено бих отговорила.

АДАМУС: Какво би отговорила, ако някой дойде при теб и те попита, “Как ти – живота ми е бъркотия – как го направи?“ Какво би отговорила? И помни, Майсторът е много лаконичен. Да, не са нужни много думи. Какво би отговорила?

АЛАЯ: В живота определено може да има пълна бъркотия. Била съм там.

АДАМУС: Да.

АЛАЯ: Несъмнено.

АДАМУС: “Добре, но от това не ми олеква“ (смях).

АЛАЯ: Но аз не съм свършила! (смее се)

АДАМУС: “Всъщност сега корабът ми потъва още по – бързо! По дяволите, аз дойдох при теб за помощ, а ти какво направи?! С извънземните ли се срещна? Какво направи? Как стана Майстор?“

АЛАЯ: Аз просто пуснах. Просто казах, “Ето така“. Пуснах и …

АДАМУС: “Какво си пуснала?“

АЛАЯ: Пуснах целия боклук. Пуснах всичко…

АДАМУС: “Пусна ли парите си?“

АЛАЯ: Пуснах всичко.

АДАМУС: “Пусна ли отношенията си?“

АЛАЯ: Отношенията, безусловно.

АДАМУС: “О, всичко това не ми трябва. Аз просто, как …“

АЛАЯ: Именно! (смеят се) Това, което вече не ми служи. Това, което не …

АДАМУС: Добре. Ето какво било. “Тези неща, които вече не ми служат“.

АЛАЯ: Те вече не служат. Разбира се.

АДАМУС: Добре.

АЛАЯ: А после просто погледнах дълбоко в себе си и се запитах, “Какво ми служи? Какво в мен поддържа това което съм?“

АДАМУС: Добре. Но ето как би го направил Майсторът. Въпросът е зададен, направи се на човек, който преминава през всичко това …

АЛАЯ: (драматично) “Но как го направи? О, Адамус живота ми е такава бъркотия (някои се смеят). Абсолютно безсилие!“

АДАМУС: Чух достатъчно. Чух достатъчно (още смях).

АЛАЯ: “Как го направи, моля те кажи ми“.

АДАМУС: Чух достатъчно. Вече съм слушал твоята история и преди, хиляди подобни истории. Пуснах всичко, което не е мое. Виждате ли? Тя вече е просветлена (някои се смеят).

АЛАЯ: Ах!

АДАМУС: Ах! А после те си тръгват, без да имат и най – малко понятие какво сте им казали (смях). “Ах! Мъдър Майстор, нямам си понятие какво тя или той ми каза, но е Мъдър Майстор“. Защо знам това – това ми се случва след всеки Шоуд (Адамус се усмихва). Беше смешно.

АЛАЯ: “Тогава какво е твое?“ (още смях) Тогава какво е твое?“

АДАМУС: Кое е твое? Това, дребосъче трябва сам да си изясниш (смях). Да, не, истина е. Тоест така е.

АЛАЯ: Не, да, правилно.

АДАМУС: Ти трябва да разбереш. И след това ги оставете. Искам да кажа, оставете ги с това. Те ще се връщат след седмица или месец или нещо подобно и ще кажат, “Ами, аз съвсем се обърках от това кое е мое и кое не. И нима не всичко е мое?“ И тогава ти ще им кажеш още веднъж, “Пусни всичко, което не е твое“.

АЛАЯ: Близо бях. Близо бях. Пусни всичко …

АДАМУС: Всичко, което не е твое.

АЛАЯ: … което не е твое.

АДАМУС: Да. И тогава те съвсем ще се объркат, кое е тяхно и кое не е, но това е добре. Ще се получи нещо подобно на кипене. Старата шахта на ума ще започне да работи ще се разбърка всичко. А после ще се върнат и ще кажат, “Кое е мое и кое не?“

АЛАЯ: Аха.

АДАМУС: И ти отново ще им напомниш, “Ти решаваш“. И един ден ще се върнат и ще кажат, “Значи просто мога да пусна всичко лошо, което съм направил? Мога да пусна своята личност? Мога да пусна семейството си? Значи мога да пусна това?“ И ти ще кажеш, “Да, когато си готов“.

АЛАЯ: Точно.

АДАМУС: “Когато си готов“.

АЛАЯ: Точно.

АДАМУС: Но, да, използвай по няколко думи и много кимай, като Майстор (смях).

АЛАЯ: Разбрах.

АДАМУС: И притваряй очи (много смях).

АЛАЯ: Да.

АДАМУС: А после гледай нагоре, сякаш си в постоянен контакт с висшите сили, “Аха (още смях) Аха“.

АЛАЯ: Ммм. Харесва ми.

АДАМУС: Благодаря.

АЛАЯ: О, аз ти благодаря.

АДАМУС: Аха.

АЛАЯ: Благодаря ти, Майстор Адамус.

АДАМУС: Да. Добре. Кои са най – добрите … ти записа ли това? Стандарт. Стандарт.

ЛИНДА: Вече е там. Вече е там.

АДАМУС: О, Стандарт. Да пуснеш всичко. Добре.

ЛИНДА: Да се обърнем към…

АДАМУС: Кои са най – добрите качества в сърцето ви?

ЛИНДА: Нека се върнем към главния готвач на патладжаните от Трансилвания.

АДАМУС: Еха, еха, еха (някои се смеят).

ХОРАС: Мамка му (още смях).

АДАМУС: Има ли чесън в нея?

ХОРАС: Не.

АДАМУС: Добре (лек смях). Да. Да.

ХОРАС: Така..

АДАМУС: Нито лук, нито чесън, защото сме тук за да произнасяме сладки думи.

ХОРАС: Не, не.

АДАМУС: Шекспир. Да, да.

ХОРАС: Благословен съм да го предам с Трансилванската енергия.

АДАМУС: Ах, добре, добре. Кое е твоето най – добро качество?

ХОРАС: Разбирам, че вдъхновявам хората, особено тези на моята възраст.

АДАМУС: Да.

ХОРАС: Работя в зала за катерене.

АДАМУС: Аха.

ХОРАС: Наскоро изработих една мебел.

АДАМУС: Защо му е на някого да ходи на стена за катерене? Ти каза стена за катерене, нали?

ХОРАС: Да, стена за катерене.

АДАМУС: Стена за катерене.

ХОРАС: Да.

АДАМУС: Защо се катериш на стената за катерене?

ХОРАС: Без причина.

АДАМУС: Това е като духовния път. Постоянно се катериш и никога никъде не стигаш. Това е просто… (Адамус се усмихва).

ХОРАС: Мисля, че се опитват да се възнесат, но полагайки усилия.

АДАМУС: Да. Какво получаваш, когато се оказваш … това прилича на голямата стена, която съм виждал и ти се катериш към върха…

ХОРАС: О, не, има много игри, “Искам да се изявя“.

АДАМУС: Да. О!

ХОРАС: “Искам да се тествам. Искам да си поставям предизвикателства“. Всичко подобно.

АДАМУС: Да. Звучи весело (някои се смеят). Какво получаваш, когато стигнеш до върха или до края? Получаваш ли някаква награда? Получаваш ли …

ХОРАС: Не.

АДАМУС: … пица?

ХОРАС: Не.

АДАМУС: Бутилка добро вино? Нищо?

ХОРАС: Ако маршрута е труден, стигаш до горе и си казваш, “Оххх! Най – накрая стигнах до върха, Направих го! Победих страха!“

АДАМУС: Да.

ХОРАС: Това получаваш.

АДАМУС: Да, звучи като пълна загуба на време и енергия (смях). Не, сериозно. Нима това не е толкова по човешки? Знаете, “Живота е достатъчно трудно нещо. Хей! Нека направим фалшиви стени и да ги изкачваме, за да стигнеш до върха и да си кажеш, “Оххх! Оххх!Оххх!“

ХОРАС: Ами, това може да бъде весело.

АДАМУС: “Добър ли съм или какво? Аххх!Аххх!“ Нима това не прилича на човешкия живот или духовния път? Знаете че е толкова просто. Не е нужно да се катерите по стени. Не трябва да правите нищо за своята Реализация, освен позволението, освен това да бъде единствения ви живот в който казвате, “Добре, отварям се. Позволявам“.

КЕРИ: Ето ти патладжанена салата от Трансилвания.

АДАМУС: О, патладжан. Благодаря. Благодаря (помирисва я). Трябва да се уверя че няма чесън.

ХОРАС: Не, няма чесън.

АДАМУС: Няма скрит чесън.

ХОРАС: Не.

АДАМУС: Ще я опитам след малко. Искам да си продължа мисълта. Нима не е толкова по човешки, “Нека сложим стена, за да направим всичко още по – сложно“. Сякаш събираш някакви точки. Ах. А ние тук правим всичко наопаки. Пускаме всичко това. Няма никакви стени по които да се катерим. Няма никакви препятствия, които да преодоляваме. В тази зала няма герои от гледна точка на човешкото определение за герой. Няма никакви герои. Единствения герой ще бъде този, който пуска всичко, което не му принадлежи. Но дори и тогава няма причина да се биете по гърдите.

ХОРАС: Искам да кажа, че не всички искат нещо да си доказват.

АДАМУС: Не всички.

ХОРАС: Някои просто се забавляват.

АДАМУС: Забавляват се. Звучи весело. Добре (Линда въздиша). Нека …бях добър миналия месец, този е малко по – различно. Нямахме взаимодействие с публиката миналия месец, ще наваксам пропуснатото. И така, кое според теб е най – доброто ти качество?

ХОРАС: Трябва ли да завърша разказа или просто …

АДАМУС: Премини към доброто качество.

ХОРАС: Аз съм много добър човек, вдъхновявам останалите.

АДАМУС: Да. Добре (някои аплодират, на чело с Линда). Да. Това е един от тези моменти с котетата. Всички казват, “Ааа-аахх!“

ЛИНДА: Ааа-ааах!

АДАМУС: “Ааа-ааа!“ Не, това е хубаво.

ХОРАС: Вярно е.

АДАМУС: Да и това е вярно.

ХОРАС: И аз…

АДАМУС: Ти си добър и вдъхновяващ.

ХОРАС: Вдъхновявам хората.

АДАМУС: Как вдъхновяваш хората?

ХОРАС: Ами последния път едно момче просто дойде при мен, докато работех и ми каза, “Искате ли изпиете едно кафе? Чувствам голямо състрадание в очите ви“.

АДАМУС: Да.

ХОРАС: И се оказа, че той е млад Майстор.

АДАМУС: Да.

ХОРАС: Усетих го в него.

АДАМУС: Да, да.

ХОРАС: Той беше много вдъхновен от думите ми.

АДАМУС: Добре. И такива неща ще се случват все по – често в живота ти, в живота на всички вас.

ХОРАС: Да, усетих го и …

АДАМУС: Да. Кой плати кафето?

ХОРАС: Всъщност той ме покани на едно място, в което работи като барман.

АДАМУС: О, добре. Добре. Благодаря. И така, добротата.

ХОРАС: И …

АДАМУС: И вдъхновението.

ХОРАС: Да.

АДАМУС: Добре. По – натам. Кое е най – доброто ви качество?

ЛИНДА: Мис Тексас (някой пита, “Коя?“). Преди малко вдигна ръка.

АДАМУС: Бихте ли станали, за да ви види целия свят?

КАРОЛИН: Добре.

АДАМУС: Осемдесет и седем милиона хора те гледат точно сега (смее се) в другите сфери.

КАРОЛИН: Това което чувствам е спокойствие.

АДАМУС: В сърцето ти има спокойствие.

КАРОЛИН: В сърцето ми е спокойно.

АДАМУС: Да.

КАРОЛИН: Още и дълбочина. Но когато говориш за позволението, за мен позволението е – това е началото, а крайната цел е – да се предам.

АДАМУС: Добре. Спокойствието в сърцето ти, а има ли го в ежедневния ти живот?

КАРОЛИН: Не съвсем.

АДАМУС: Не съвсем. Добре.

КАРОЛИН: Но прониква ли от там? Да.

АДАМУС: Добре. Добре.

КАРОЛИН: Намирам се на място …

АДАМУС: Дай ми определение за спокойствие, моля.

КАРОЛИН: Това е приемането и разбирането на настоящия момент, без да анализирам и контролирам от гледна точка на доверието.

АДАМУС: Бих нарекъл това изящество. Можете да го наречете както искате, но аз бих го нарекъл изящество.

КАРОЛИН: Да.

АДАМУС: Изящество – това е позволението на енергията да ви служи и тя съзнава вътрешно спокойствие, защото вече не ви се налага за всичко да се борите.

КАРОЛИН: Да.

АДАМУС: Но това е изящество. Това е Амио. Точно това е Амио. Ти толкова позволяваш и се доверяваш на Аз Съм, че вече за нищо не се бориш. Всички битки са приключили и ти просто позволяваш. Да, и присъстваш в спокойствие.

КАРОЛИН: Да.

АДАМУС: Понякога има малко скука.

КАРОЛИН: Благодарност.

АДАМУС: Благодарност. Да. Добре. Благодаря. Записа ли? Спокойствие. Да, много добре.

ЛИНДА: Добре, може да спрем тук.

АДАМУС: Още няколко. Кое е най – доброто качество в живота ви? Ахх! Какво лице видях там. О, енергията! Знаете ли (някои се смеят), в едно искам да ви уверя – всички вие започвате добре да четете енергиите. Вече го правите все по – добре и по – добре и това не произлиза от анализа на ума. Това е много бързо знание. Просто можете да прочетете или усетите енергията, не ви трябва да влизате в някакъв транс. Твоите проекции бяха видени. Много са силни.

ТИФАНИ: Какво усещаш?

АДАМУС: О, отначало отговори на моя въпрос (някои се смеят). Кое е най – доброто ти качество?

ТИФАНИ: Ами …

АДАМУС: Не, аз ще ти кажа. Усетих голямо безпокойство в живота ти и ти просто искаш, това да приключи. Чуваш думите, но все още не ги живееш. И това е като …

ТИФАНИ: Сега малко ме дразни моето добродушие.

АДАМУС: Да, да. И това е нормално. Да.

ТИФАНИ: Да. Усещам, че искам … сега не искам да споделям добродушието си с всички.

АДАМУС: Не си и длъжна. Да, да.

ТИФАНИ: Ето какво чувствам сега.

АДАМУС: Да. А какво ще кажеш да го споделиш със себе си? (тя се смее) “И ти се разкарай“. Тоест … (смях) искам да кажа, тя го каза! Аз чета енергиите …тя каза, “Аз, не. Ще споделям само със себе си“.

ТИФАНИ: Ами, усетих това миналия месец и днес малко се дразня, защото през последния месец разбрах, колко много мамка му отдавам на другите.

АДАМУС: Защо?

ТИФАНИ: Просто отдавам. Просто така правя и …

АДАМУС: Тоест, нещо като, “Просто така си правя“ в тази зала вече няма да стане така.

ТИФАНИ: Еми, струва ми се, че това е част от моето добродушие. Аз съм художник и създавам навсякъде много красота.

АДАМУС: Къде разви своето добродушие? От къде се взе то?

ТИФАНИ: (въздиша) Мисля, че това беше просто… открих че това е механизъм с който угаждам на другите, ако трябва да съм честна.

АДАМУС: Да, да. На кого се опитваш да угодиш?

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Не. На кого се опитваш да угодиш?

ТИФАНИ: На всички за да им се харесам.

АДАМУС: Не, върни се назад. На кого се опитваш да угодиш? По – рано.

ТИФАНИ: Ами, не знам. По – рано на всички.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Но аз имах предвид, да кажем преди две, три години. На кого се опитваше да угодиш тогава?

ТИФАНИ: На майка си.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Да. Но във всеки случай не съм приключила все още целия процес този месец. Шоуда идва твърде рано.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Да (някои се смеят).

АДАМУС: Да, да.

ТИФАНИ: Дай ми две седмици работа …

АДАМУС: Знаеш ли, мислехме да го забавим …

ТИФАНИ: Още две седмици и ще стана абсолютно невероятна. Да.

АДАМУС: О, трябват ти още две седмици. Да, еми …

ТИФАНИ: Само толкова.

АДАМУС: … влака се движи бързо (тя се киска). И така, кое е твоето най – добро качество?

ТИФАНИ: Аз съм художник. Създавам красота по най – различни начини.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Навсякъде. Виждам я навсякъде и я създавам.

АДАМУС: Художествено.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Отлично. Какво представлява последното ти творение?

ТИФАНИ: Неотдавна направих Венецианска мозайка.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Харесва ли ти да го правиш?

ТИФАНИ: Да, обичам да го правя. И трябва ли да кажа за изкуствената стена?

АДАМУС: Аха.

ТИФАНИ: Обичам я, мамка му, харесва ми.

АДАМУС: Наистина ли?

ТИФАНИ: Но знаеш ли защо ми харесва? Защото си харесвам тялото, тъй като съм супер силна.

АДАМУС: Разбира се.

ТИФАНИ: И венецианската мозайка – също.

АДАМУС: О, добре.

ТИФАНИ: За това исках да защитя изкуствената стена, защото е весело.

АДАМУС: Защитавай цял ден на пролет.

ТИФАНИ: Защото там е весело, някак…

АДАМУС: Да (лек смях).

ТИФАНИ: Знаеш ли, не всичко се свежда до седенето на пейката в парка, извън тялото си.

АДАМУС: Но, искам да те спра…

ТИФАНИ: Има и още – да се намираш в тяло и да бъдеш …

АДАМУС: Не, но искам да прекратя точно сега тази безполезна дискусия. Това е толкова по човешки. Толкова е линейно. Съществуват множество други начини да получаваш огромно чувствено удоволствие в тяло, но ти не ги поглеждаш. И се обръщам към всички вас. Казвате, “Ами, това е реалността. Аз съм във физическо тяло. Ще се катеря по стени или ще правя венецианска мозайка“. Не виждате това, което съществува и това е темата на днешната среща. Вие сте магнит, но ако се намирате само в този ограничен спектър, ще привличате само определена енергия. Съществуват невероятни планини, над които можете да се реете. Над които можете да летите. Защо да се катерите по тях?

ХОРАС: Аз така и правя.

АДАМУС: Добре. Но не го каза. Да.

ХОРАС: Ами ти не ми позволи да довърша разказа си.

АДАМУС: Ах, ах, ах! (смях) Да, да! Да. (някои аплодират) Прав си, защото тук имаме ограничено време, а Шамбра понякога са склонни да разказват дълги и тлъсти истории. Но от моя гледна точка тук – съществуват много други алтернативи. Ще се върнем към това след малко.

ТИФАНИ: Ще позволя това. Да.

АДАМУС: Добре, добре.

ТИФАНИ: Аз съм отворена, абсолютно.

АДАМУС: И така, кое е твоето най – добро качество? Ти си творец. Творческата ти красота. Творческата ти красота.

ТИФАНИ: Хм…

 АДАМУС: Творческа красота.

ТИФАНИ: Да. Да.

АДАМУС: Добре. И между другото Калдре иска да напомни на всички, че ти направи венецианска мозайка на стената в Клуба на Майсторите. Добре. Какво велико творение. Добре (залата аплодира).

Кое е вашето най – добро качество? Кое е вашето най – добро качество?

ЛИНДА: Не се страхувай (Линда се смее, а някой казва, “много ме е страх“, лек смях).

ШАМБРА 1(жена): Здравей.

АДАМУС: Здравей.

ШАМБРА1: Мисля, че моето най – добро качество е в това – знам какво ще кажеш, но аз служа на хората. Работя в старчески дом.

АДАМУС: Аха. Добре.

ШАМБРА 1: Прекарвам дните си в служба на другите. Имам дете, което на три и половина годинки.

АДАМУС: Прекрасно.

ШАМБРА 1: И част от моята работа е – да помагам на хората, които се намират в стадий на преход в другия свят. Така че …

АДАМУС: Да. Как им помагаш?

ШАМБРА 1: А!

АДАМУС: Как им помагаш?

ШАМБРА 1: О, с всички свои ежедневни работи с които болшинството от хората не помагат на другите (смее се). Децата и възрастните.

АДАМУС: Ти им помагаш енергийно, казвайки им, че “Да преминат - това е нормално. Това е нормално“.

ШАМБРА 1: Да, всъщност, цялата работа е в това, че докато го правя, аз поддържам пространството енергийно.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: И така се уча просто да присъствам, да поддържам пространството, да удържам енергията на позволението, за да може другите хора да получават своя опит и това е нормално.

АДАМУС: И така ти служиш на хората.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Това е хубаво качество в сърцето ти.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: И още се опитвам да бъда по – творческа. Така че мисля…

АДАМУС: “Опитвам се да бъда“- ти не се опитваш да бъдеш по – творческа.

ШАМБРА 1: Позволявам си да прекарвам повече време в творчество.

АДАМУС: Това прилича ето на какво, “Ще измислям своя път към щастието“. Това просто няма да стане. “Ще се опитвам да бъда по – творческа“. Ти не можеш. Защо? Защото ти вече си творец по природа.

ШАМБРА 1: Точно.

АДАМУС: Така че това е позволение да се прояви това, което вече съществува.

ШАМБРА 1: Правилно. Да. Да отделям време за творчество.

АДАМУС: Да, да. И така в сърцето ти е службата към другите.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря. Още няколко.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Мисля, че тук започваме да стигаме до същината.

ЛИНДА: Естебан от Аржентина, мисля че има отговор (Естебан се смее).

АДАМУС: Добре дошъл.

ЕСТЕБАН: Благодаря.

АДАМУС:Да.

ЕСТЕБАН: Ммм, не знам.

ЛИНДА: Оооо! (публиката възкликва, “Оооо!“) Ооооо!! О, боже! О, боже!

АДАМУС: Ах! О! Оххх!

ЛИНДА: Оооо!

ЕСТЕБАН: Сега всичките ми приятели в …

АДАМУС: О! О!

ЕСТЕБАН: Сега всичките ми приятели се смеят …

АДАМУС: Да. Сега ти се смеят!

ЛИНДА: Ооо!

ЕСТЕБАН: Да, те гледат.

АДАМУС: Защото знаят, къде ще отидеш сега.

ЕСТЕБАН: Да, всичките ми приятели гледат онлайн.

АДАМУС: Да, да и те наистина ще ти смеят на това, което предстои. Линда няма ли да приближиш да му вземеш микрофона (още смях) и имаш 60 секунди престой в женската тоалетна (много смях).

ЛИНДА: Оооо!

АДАМУС: Не, ще трябва да отидеш там.

ЛИНДА: Просто кажи не. Просто кажи не!

АДАМУС: Не, трябва да отидеш. Трябва да отидеш (Някой казва, “Той иска да преживее това“).

ЕСТЕБАН: Какво ако не отида?

АДАМУС: Ами, ще избереш трудния път (още смях).

ЕСТЕБАН: Какво е трудния път?

АДАМУС: Няма да ти разказвам. Имаш избор – 60 секунди в женската тоалетна заради неприятните думи, които не трябва да произнасяш тук или ще видиш какво ще стане после. Пътуваш ли някъде днес?

ЕСТЕБАН: Не.

АДАМУС: Не шофираш. Имах предвид сядаш в колата, дори и друг да шофира?

ЕСТЕБАН: Да.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Ой, ой.

АДАМУС: Не, просто питам.

ЛИНДА: Ой, ой.

АДАМУС: Аз просто питам. Или 60 секунди в тоалетната.

ЛИНДА: Просто отиди. Просто отиди. Ще ти върна микрофона.

АДАМУС: Можеш да отидеш. Просто трябва да покажем на всички.

ЛИНДА: Там е чисто. Там е чисто.

АДАМУС: Не можем …

ЛИНДА: В женската тоалетна!

АДАМУС: Вече няма да търпим, “Аз не зная“.

ЛИНДА: В женската! (уверява се че той се е запътил към правилната тоалетна) Добре, това е готино.

АДАМУС: Ето защо ви обръщам внимание на това. Не можем просто да търпим това защото вие знаете. Ето мамка му в какво е цялата работа. Вие знаете. Вие знаете и за това ви обръщам внимание. Не заради обидата – малко – но не много. Но това е постоянно напомняне. Когато чувате тези думи, “Ами, не знам“ – вие знаете. Нека се абстрахираме от тези стари начини и ето с какво ще приключим днес – вие – сте магнит за енергия. Вие седите тук и казвате, “Не знам“, какво си мислите че ще стане? Просто привличате тази енергия – на нерешителност, посредственост, нищо не правене, очакване на своя влак.

Сега можеш да се върнеш. Той се хипнотизира там. Разглежда всичко наоколо (още смях). Усеща енергията. Добре. Стига. Не искаме да създаваме нови пристрастявания. Излизай. Излизай. Благодаря (аплодисменти).

ЛИНДА: Ти оцеля! Ти оцеля! Ти оцеля!

АДАМУС: Приятелите ти сега настина се смеят (още смях). Да, да, да! Той продължава да гледа в монитора сякаш ще ги види там всичките (смях). И така, кое е най – доброто ти качество?

ЛИНДА: Вдишай дълбоко.

ЕСТЕБАН: Да, вдишай дълбоко.

ЛИНДА: Трябва ли ти салфетка.

ЕСТЕБАН: Не казвай вълшебните думи, които ще те върнат обратно в тоалетната.

АДАМУС: Да, да (Естебан се смее). Кое ти е най – доброто качество?

ЕСТЕБАН: Аз излъчвам радост.

АДАМУС: Добре. Ти излъчваш радост, предавател на радост.

ЕСТЕБАН: Да. Да.

АДАМУС: Това не е макио. Усещам го.

ЕСТЕБАН: Да.

АДАМУС: Ти постоянно излъчваш радост.

ЕСТЕБАН: Да.

АДАМУС: Добре. Добре.

ЕСТЕБАН: Усещам че живота е лек и сякаш …

АДАМУС: Каква е професията ти?

ЕСТЕБАН: Фотограф съм.

АДАМУС: Фотограф. О, добре. Добре.

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: И ти изпитваш удоволствие от това?

ЕСТЕБАН: Да. Всъщност на това пътуване в САЩ аз разбрах, че всъщност аз … да съм фотограф – това е само малка част от това, което ми харесва, тоест да говоря с хората и да казвам нещо на хората.

АДАМУС: Да, да. Взаимодействие с хората.

ЕСТЕБАН: Да, да. Също когато започна да пиша, се чувствам много добре. “Какво пишеш?“ Не знам, просто се случва. Аз просто позволявам на това да се лее, както …

АДАМУС: И така, ти постоянно излъчваш радост. Това е добре.

ЕСТЕБАН: Да.

АДАМУС: Добре. Отлично. И благодаря. Стига за днес.

ЛИНДА: О, не искаш ли още един?

АДАМУС: Добре, още един.

ЛИНДА: Хайде. Трябва ни ветеран Шамбра. Някой, който е бил тук дълго, дълго време.

АДАМУС: Ветеран Шамбра? Ако това бях аз, не мисля че бих се зарадвал. Мъдър Шамбра, Майстор.

ШИ: За първи път от 18 години тя ми подава микрофона.

АДАМУС: За първи път?

ШИ: За първи път.

АДАМУС: Еха. Еха.

ШИ: Да.

ЛИНДА: Чудесата не свършват.

ШИ: Една забележка: ако пускаш, ако казваш на хората, “Пусни всичко“ – те се плашат.

АДАМУС: Плашат се. Можеш да пуснеш това.

ШИ: Можеш да кажеш ето какво, “Пусни това. Ако трябва да се върне към теб, то ще се върне“. И тогава ще им стане много по – добре.

АДАМУС: Да, но тогава ще те надхитрят. Ще кажат, “Защо да пускам? Държа се за това, защото …“ (Адамус се усмихва)

ШИ: Не.

АДАМУС: Да.

ШИ: Те ще пуснат.

АДАМУС: Да.

ШИ: Докато не … не зная. Просто това работи.

АДАМУС: И така кое е най – хубавото качество в сърцето ти?

ШИ: Безусловното разбиране и изслушване.

АДАМУС: Слушането. Добре. Добре. Кого слушаш?

ШИ: Себе си главно, но хората просто – непознати хора просто идват и започват да говорят с мен, разказват ми цялата история на живота си и това е нормално.

АДАМУС: Да. Някога чувствала ли си, че те се подхранват с енергия? Някога усещала ли си скука и повдигане от техните истории?

ШИ: Може би от някои, но не от всички.

АДАМУС: И не искам да те прекъсвам …

ШИ: И може да се каже.

АДАМУС: … но хората всъщност не са много добри разказвачи. Историята продължава, продължава, продължава.

ШИ: О, да.

АДАМУС: И те го правят линейно. “Когато бях на две годинки…“ и си мислиш до къде ли ще стигне това? (някои се смеят)

ШИ: Да.

АДАМУС: Ако ще разказваш истории, започни от края, а после се върни към началото и бързо я завърши. Да. Стигни до същината.

ШИ: Но аз не си го слагам на сърце.

АДАМУС: Да. Просто от любопитство, защо изобщо слушаш?

ШИ: Това просто се случва в живота ми.

АДАМУС: Да.

ШИ: И това …

АДАМУС: А! Точно тук ще те прекъсна. Спри. Всички да замръзнат. Добре, близо си до фразата, “Не зная“ – и не го знаеше преди, но – това е и фразата, “Това е начина по който винаги съм го правил“. Ще взривим това.

ШИ: Добре.

АДАМУС: Тоест за винаги ще взривим тази фраза, защото е глупава. “По – рано винаги така правех“, вече не работи в този клас, в който се намираме или където и да сте.

ШИ: Добре.

АДАМУС: И така, добре, добре. Благодаря ти че ни обърна внимание на това.

ШИ: Мисля, че трябваше да го направя.

АДАМУС: Безусловно (някои се смеят). Да, безусловно. Благодаря. Добре (някой казва, “Това е съдбата ти“). Това е твоята съд … да. Трябваше да повдигнеш тази тема. Добре. (още смях)

Отговора на Адамус

Зададох въпроса, “Какво ви е на сърцето?“ и прозвучаха множество добри отговори, множество различни отговори, различни един от друг и искам да ги обобщя. Ще извлека същината. Това е пример за извличане на същината. Имаме много материал, чухме много думи. Нека сбием всичко това, да го пречистим до самата му същност. Имаме покой и лекота. Имаме изслушване на другите. Имаме служба на другите, вдъхновение и излъчване на радост – всичко това е хубаво. Но аз ще го прочистя до една много проста дума: Състрадание.

Всеки от вас изпитва огромно състрадание към хората по множество различни причини. Някои защото са тук от самото начало; вие помогнахте за създаването на това място. Някои защото сте имали толкова много животи; разбирате радостта, красотата, падението и тъгата, драмата в човешкия живот, но все пак го обичате. Човешкия живот е просто удивителен, когато се издигнете над него. Когато сте заседнали в него, не е толкова удивителен. Но вие се издигате – и той е прекрасен.

Много животи сте били в служба на другите – в болници и медицински учреждения; или като свещеници и монаси, които слушат, които много добре умеят да изслушват другите – всъщност те винаги заспиваха, но никой не го знае (лек смях), но сте развили умението да изслушвате; или просто носите огромна любов – любов към децата, партньорите и другите хора – вие, Шамбра, всички вие притежавате огромно състрадание. Ето какво има в сърцата ви. Не е важно как го наричате, но почти всеки от вас получил микрофона би казал същото. Това е разбиране, приемане на другите хора – да им служите, да бъдете с тях, да се грижите за тях. Никой от вас не иска да наранява другите. Всъщност може би дори обратното. Всички вие се опитвате да спасите всички и бързо разбирате, че това е невъзможно и не е нужно да го правите.

Но вашето сърце е пълно със състрадание. Вашата човешка част притежава такова състрадание, което не може да бъде намерено в цялото творение. Никъде. И аз зная, понякога си мислите, “Някъде там трябва да има същества изпълнени с дъги, любов и тям подобни“. Не. Не, защото никой от тях не е преминал такъв човешки път и не притежава такова човешко сърце, като вас.

Нивото на вашето състрадание превишава това, което може да се нарече човешка норма и сега никого не искам да лаская, но вие изпитвате такава любов и състрадание към човечеството, че понякога, не през по – голяма част от времето вие си отказвате това служене, тази радост, този покой и всичко останало. Грешите отказвайки си го. Казвам ви че грешите защото всъщност сдържайки се сега, отказвайки си същото състрадание вие няма да станете – както беше казано в първия коментар – Стандарт. Но само си представете за миг, какъв би бил истинския въплътен Майстор, Стандарт. Сега добавете към него човешкото сърце и си представете за миг какво може да се направи тогава за тази планета и за Новата Земя. Състрадание, дарено на себе си, а после излъчено към другите, споделено с тях, понякога без каквито и да било думи или физическо служене, просто споделено с тях – представете си как би повлияло това на човечеството. Не усърдно да се опитвате ден след ден да изслушвате проблемите им или да се грижите за техните физически потребности, а да бъдете Стандарт. Това е и състраданието в сърцето ви.

Състрадание

Сега ме слушайте внимателно – или го преслушайте по – късно - но какво е това състрадание? Какво е състрадание? Говорили сме за това, по – конкретно на някои срещи подобни на Кихак и На прага. Състраданието произлиза от душата, от Аз Съм. Състраданието – това е радостта на битието. Не радостта от някакво постижение, преход от точка А в точка Б, а просто радост от битието. Ето какво вълнува душата, Аз Съм. Тя няма нужда да изкачва планини. Тя няма нужда да решава големи задачи или да прави огромни постижения. Състраданието на душата – ако го усетите за миг – означава просто да бъдеш. “Аз Съществувам. Аз Съм това което Съм“. Ах! Това е огромно състрадание, вълнение, радост и още много.“Аз Съм това което Съм!“ Това е такова състрадание или страстта на душата.

Сега ме слушайте внимателно. Страстта, състраданието на душата – именно те създават и привличат енергията. Енергията – това е концентрирана страст. В сърцето ви живее състрадание. Любовта, състраданието както и да ги наречете, възхищението от другите – това е енергията. Вие – сте точката на привличане. Вие привличате енергия.

Но когато сърцето е затворено от съмнения, страхове, чувство на вина; когато сърцето просто не може да сияе от вина и срам, които са огромен проблем за всички вас; когато сърцето е затворено, тази енергия, това привличане не работят много добре. Наслагва се силен филтър. Когато се отваряте, когато си позволявате същото състрадание, което изпитвате към другите хора, същата любов, която изпитвате към човечеството, когато си я дарите – изведнъж всичко се променя. Всичко се променя.

Това е много важна тема, може би може да се нарече един вид физика – вашето състрадание. Когато говоря за човешкото сърце, това е състраданието – именно то привлича енергия и създава вашата реалност. И ние сега правим смела крачка, казвайки че ще отворим сърцата си. Същото състрадание, което е заложено дълбоко вътре във всеки от вас сега привнасяме във вашата реалност, в човешката реалност и ще видим как се променя енергията и начина за формиране и създаване на реалността. Без усилие. Не е нужно да изкачвате планини, освен ако просто не искате да се изкачите на някоя планина. Не критикувам катеренето. Просто не го разбирам, когато има толкова много други начини да усетите живота. Но това съм аз.

Нека вдишаме дълбоко. Запомнете: вие привличате енергия, привличате я. Вие постоянно привличате енергия, този енергиен поток. Вие сте състрадателно същество. Това е в сърцето ви – повече от колкото е в болшинството от другите хора. Това наистина е така иначе нямаше да сте тук.

Усетете сега динамиката, когато отваряте сърцето си – в крайна сметка просто го споделете с Майстора, носещ мъдрост, отворете сърцето си за Майстора – как започва да се променя енергийната динамика. Това не изисква голям интелект, защото не е нужно да мислите за това. Не е нужно да полагате усилия.

Фокус

Нека малко да сменим темата. По – натам искам да покажа една картина и да я видят и всички гледащи онлайн и намалете светлините, моля.

Ще ви помоля внимателно да разгледате рисунката. И не, не се опитвам да ви хипнотизирам (лек смях).

(пауза, на екрана се появява рисунката)

В хипнозата наистина присъства това, което бихте нарекли лоша карма, защото тя се прави заради властта. Просто погледайте картинката известно време.

(дълга пауза)

Така. Включете светлината моля. Линда с микрофона. Какво усетихте? Какво почувствахте? Какъв беше вашия опит от изображението?

ЛИНДА: Така.

ШАМБРА 2 (жена): Кръгове и чертички.

АДАМУС: Аха. Да. Но какво усети? Знам какво е това, но …

ШАМБРА 2: О, нещо като …

АДАМУС: Микрофона по – близо до устата, моля.

ШАМБРА 2: Някакъв покой.

АДАМУС: Покой.

ШАМБРА 2: Усетих спокойствие.

АДАМУС: Добре. Добре, покой. Следващия. Какво усетихте, когато на екрана беше това изображение?

СТЕФАНИ: Усетих някаква раздробеност …

АДАМУС: Раздробеност.

СТЕФАНИ: Да.

АДАМУС: Добре.

СТЕФАНИ: Да.

АДАМУС: Просто всичко е раздробено. Добре.

СТЕФАНИ: Аха.

АДАМУС: Интересно. Какво усетихте?

АНДИ: За мен това изглежда твърде объркано.

АДАМУС: Объркано.

АНДИ: Да.

АДАМУС: Добре. Още няколко.

ШАМБРА 3 (жена): Някак видях два варианта и че имам избор.

АДАМУС: Аха. Да.

ШАМБРА 3: От една страна това е просто структура, в буквалния смисъл. А от друга – движение.

АДАМУС: Движение.

ШАМБРА 3: Мозъка ми сякаш улавя движение.

АДАМУС: Именно. Добре. Още един. Какво усети?

ЕДИТ: Усетих същото като Стефани. Просто множество кадри, но сякаш се движат, дълги дъги и така нататък и така нататък.

АДАМУС: Добре. Така. Нека още веднъж да приглушим светлината и да се върнем към изображението на екрана. Това е класическа хипнотична рисунка, която не използваме с цел хипноза. Включете светлината и пуснете картината в интернет.

Добре. Вижте картината и ако се вгледате ще започнете да виждате движение. Това е естествено. Мозъка не разбира как да възприема всички тези структури, създадени специално така че да не може да ги възприема, за това започва да вижда движение и в много случаи движението ви увлича навътре. Понякога изглежда, че изображението се движи към вас.

(пауза)

Ако гледате втренчено в картината, понякога може да възникне усещане за дезориентация. Преставате да забелязвате това, което ви заобикаля в момента докато наблюдавате изображението. То има силен хопнотичен ефект. И ако продължавате да го гледате известно време ще заседнете в него. То ви засмуква.

(пауза)

Ума мисли, интерпретира светлината, звука и сетивните сигнали в съответствие с много закостенели шаблони. Това е много голям шаблон. А сега ума създава структура, създава образ, който не е задължително да съществува в реалността, но ума е в плен на образа и бива всмукан навътре.

Включете светлината, моля.

Това е пример за Фокус. И аз използвах днес тази конкретна картина за да ви обясня какво става, да олицетворя какво се случва, когато дойдете в тази реалност. Когато идвате на планетата Земя, придобивате физическо тяло оказвате се във времето и пространството – това не се различава по нищо от подобно изображение. Засядате в него. Това е начин да бъдете хипнотизирани, да бъдете всмукани.

За някои от вас тялото и ума ви започват да чувстват голяма дезориентация, защото навлизате в друго състояние на реалността. Навлизате от друг начин на възприятие на реалността. Фокусирате се и трябва тялото и ума да се приспособят към това. Ето защо възниква усещане за дезориентация. А после преставате да гледате картината, опитвате се да се върнете към познатото обкръжение. Но познатото ви обкръжение – не е нещо различно – не е нищо по – различно от хипнотичната структура, в която сте заседнали. Заседнали сте и сте започнали да играете игра в нея – можете да го наречете както искате – когато за първи път сте дошли на тази планета, а после сте свикнали.

И тогава започвате да си мислите, “Но всичко си е точно така. Не се съмняваме в него. Винаги е било така. Трябва да дишам, защо – това е смешно – трябва да се диша“. Всъщност не. Но ако вярвате че трябва, ако вярвате че трябва да пиете вода, то именно това и ще привлечете в живота си и именно така ще бъде построена вашата реалност.

Когато сте дълбоко потопени в сетивото Фокус ще правите всичко по силите си за да потвърдите сетивото Фокус. Единственото, което променя тази картина – това е когато човек получава знанието, което Тобиас нарече Плода на Розата - пътя навън; когато човек получава знанието, че има нещо повече; когато човек си казва, “Аз зная че съм заседнал тук, а моя ум анализира това и казва че тук има черно и бяло, кръгове и линии“. Можете до безкрайност да се опитвате да опишете физиката на изображението, но това няма значение. Вие все още сте в картината. Все още се във вътрешността на фокуса. Все още сте в тази реалност и става много сложно да се види нещо извън нея.

И когато ума размишлява над нещо, започвайки от творчеството и свършвайки с решаването на стари проблеми, бъдещи събития от ваши животи, такива които ще живеете – той прави това от тук (показва картината) забравяйки, че има много повече. Това е вътрешния фокус, без осъзнатостта че отвън има много повече.

Ума като правило се опитва да анализира и оправдава вътрешното съществуване на хипнотичната структура или в конкретния случай в човешката реалност. В човешката реалност няма нищо лошо, но тя е много ограничена. Ето защо сте тук. Всъщност вие казахте, “Съществува знание, превъзхождащо реалността в която съм заседнал. Съществува знание, че трябва да има нещо повече от черното и бялото, създаващо определен тип реалност. Трябва да има нещо повече“. Вече сме говорили за това и преди. Точно това ви доведе тук. Точно това ви побърква в ежедневния живот. Но ума все пак ще се опитва да рационализира този фокус, тази реалност. Той ще се опитва да се отскубне, но ако добре се вгледате тук, ще забележите че картината сякаш продължава до безкрай. Сега си представете за миг че това е реалността и вашия духовен път сега се движи през този тунел. Той просто продължава. Всичко си е същото. Нещо трябва да се промени.

Разказах ви нещо подобно в историята за синия цвят в книгата “Мемоарите на Майстора“. В този разказ “Страната на синия цвят“ се говори за общество, град в който съществували всички цветова. Имали червен, жълт, розов, лилав и почти всички цветове, които можете да си представите и дори тези, които са отвъд човешкия спектър. Имали всички цветове, но обичали синя. Те обичали синия и той станал най – уважавания от всички цветове.

Синия носел повече пари на пазара. Ако нещо било синьо, за него се плащали повече пари. Възникнало благоговение пред синия цвят. Не знам защо, просто бил такъв. Може би заради синия фокус. Но много скоро всичко в тяхната реалност станало синьо. Цвета на кожата им започнал да става син. Сини дрехи. Сини къщи. Разбира се синьо небе. Синя земя. Синьо в най – различни оттенъци и яркост така че да можеш да отличаваш предметите един от друг. Но всичко било синьо. Сини пари, сини песни, всичко било синьо, защото жителите навлезли в хипнотичен фокус – може би благодарение на любовта им към чувственото усещане за цветовете, кой знае – но много скоро останал само синия цвят. Вече нямало нищо друго. За всички останали цветове било забравено. Те не пишели за тях. Никой не записал, “По – рано съществуваше жълтия цвят. По – рано имаше червен цвят“. Всичко било синьо.

Но после се появили няколко човека, които знаели че има още нещо. Просто знаели и се опитвали да го опишат на останалите. Опитвали се да кажат, “Съществува не само синия цвят“. Но не можели. Не могли да намерят думи защото езиковия им запас съдържал само думата синьо. Нямало думи за описание на оранжевия цвят. Те знаели, че има нещо повече, но после започнали да си мислят че са се побъркали. Може би просто са си го измислили? Може би просто трябва да се задоволят със синия хляб, синята пица, синия футбол и останалото синьо? Те се опитвали да се върнат към синьото, но нещо вътре продължавало да ги дразни. Нещо казвало, “По – добре да умра, от колкото да продължа това синьо съществуване“.

И когато казали това всичко започнало да се разкрива. И това е вашата история, приятели мои. Това сте вие. Вие казвате, “Ние сме толкова фокусирани“, а синьото тук може да бъде времето и пространството. Синьото може да е дуалността. Синьото може да бъде всичко – това е ограничението. Това не е всичко, което съществува. Съществува толкова повече; прекрасно е че съществува толкова повече.

Нека вдишаме дълбоко.

Фокуса е сетиво, начин за възприятие на реалността, прекрасно сетиво – можем вече да махнем това изображение (за картината) – вече го видяхме. Всъщност Фокуса – е едно от най – вълшебните сетива. Попадате в него и той става толкова фокусиран, толкова син, че е много трудно да се измъкнеш от него. Класическата – бих казал грешка – класическата погрешна представа е в това, че се измъквате от синия цвят използвайки синьото, но така нищо няма да се получи. Трябва да превключите реалността си.

Алтернативна Реалност

Да превключите. Всички имат на компютрите си клавиш “Alt“. “Alt“ означава “различен“. Това означава – повече никакъв син цвят. И тук днес ние активираме … не обичам активации. Да кажем така, ще си спомним бутона “Alt“. Калдре определено неправилно е разбрал тази дума (смях в залата). Ще си спомним бутона Alt , който вече е вътре в нас. Алтернативна Реалност.

Когато надниквате в бъдещето си, когато човек си казва, “И така, какво ще ми донесе утрешния ден? Какво е това просветлено майсторство?“ и си задавате тям подобни въпроси, вие продължавате да мислите от сетивото Фокус, в ограничение. За това и не ми харесва, когато някой каже, “Не знам“ или “Така е ставало винаги“. Нека изхвърлим всички тези “така е ставало винаги“, защото това е просто още един начин, който ви държи в хипнотична структура. “Просто съм във вътрешността на хипнозата. Аз съм във Фокус. И разбира се по 24 часа в денонощието“. Това не е така. Съществува Алтернативна Реалност, където няма 24 часово денонощие, където през деня няма часове, където няма време. И тя не е там, а тук, но не я виждате, защото сте твърде фокусирани на екрана.

Това не е игра на разума. Разума не може да функционира там на където сме тръгнали, в крайна сметка не сега. Ума не може да контролира това. Ума ще се прави че контролира известно време, докато не се научи да се приспособява към Алтернативната Реалност.

Тази реалност – е реалността на дълбокия фокус, но вие вече знаете, че има много повече. Просто ви беше неудобно да говорите за това, защото не знаехте как да обясните тази физика на околните. Мислехте че това е просто измислица или че всички ние тук просто малко сме се побъркали. Мога да ви кажа скъпи приятели: съществуват Алтернативни Реалности и те са тук. Те не са някъде там, те са тук. Трябва само да натиснем копчето Alt Реалност. Но колкото и просто да звучи, в това има и трудност.

Наистина ли сте готови да излезете от стария Фокус? Наистина ли сте готови да усетите това, което може да предизвика гадене в тялото, защото то не е свикнало с Алтернативната Реалност? То е свикнало с Фокуса. И ума – често си мислите дали не се побърквате. Наистина ли сте готови да натиснете копчето Alt Реалност, друга реалност? И аз знам че отговора е “да“, но ви казвам: това което ще последва изисква огромно Позволение, защото когато натиснете бутона Alt, всичко останало губи смисъл. И все пак начина по който ще възприемате реалността ще бъде по смислен от когато и да било.

Позволете да ви го обясня по малко по – различен начин. Реалността – не е нищо повече от опит във вътрешността на определен спектър от енергия и съзнание. И много често той е продиктуван от убеждения. На пример на тази планета съществуват два основни вида убеждения за това как идвате и как напускате. Първото – това е еволюцията на Дарвин, който е бил наистина луд по свой си начин (смях). Наистина. Гениален, но луд. Дарвиновата теория, еволюционизмът казва, че всичко се е развило от водорасли и всичко това е дело на еволюцията. Били сте примати. Еволюирали сте вероятно в следствие на някаква биологическа случайност. Развили сте се.

Но Дарвин и теорията за еволюцията не казват как са се появили тези водорасли, как изначално са се появили микробите, организмите и тям подобните. Те някак пропускат този факт и веднага преминават към еволюцията. Второ – креационизъм. Създал ви е Бог. Създал е Адам и Ева, сложил ги е в градина, създал е вас, после сте грешници спускайте се на Земята.

Ето ги двете основни гледни точки за това как сте попаднали тук и на къде се движите. В религията или креационизма всичко се свежда до изкуплението, получено на колене в молитва за прошка или чрез очистване на кармата със страдания, за да можете да се върнете в божията благодат. В това дори няма смисъл, но около 4,7 милиона хора на тази планета до известна степен вярват в него. В това няма никакъв смисъл, но това е забавна игра. Ето две основни посоки на мислене за това как сте се появили.

Вдишайте дълбоко сега.

Не казвам, че едно от двете е правилно или грешно. Всъщност те и двете по свой начин са верни. Но нека сега натиснем бутона Alt.

Как сме попаднали тук и на къде се движим? Нека направим и усетим нещо съвършено различно от креационизма или теорията за еволюцията. Нека направим нещо различно.

Вдишайте дълбоко. Alt, различен. Това дори не е мислене. Бутона Alt не е свързан с мозъка. Бутона Alt е свързан с Мъдростта на Майстора и сърцето на човека. Натиснете бутона Alt.

Линда с микрофона. Включете светлината.

Как сме попаднали тук? На къде се движим? Каква е новата теория за творението? Моля ви не казвайте, “Не знам“. Ако мислите че не знаете, просто измислете нещо и ще разберете колко всъщност сте прави. Моля.

ДЖОН: Съзнанието казало, “Искам да получа опит“.

АДАМУС: Великолепно.

ДЖОН: И така и станало.

АДАМУС: И така и станало. Не бих могъл да го кажа по – добре. Съзнанието решило,  “Искам да творя. Искам да получа опит“ и така и станало. Няма нужда да предаваш микрофона на никого. Благодаря (публиката аплодира).

Науката, бидейки във фокуса, бидейки във вътрешността на хипнотичния образ, казва, “Това е неправилно. Мога точно сега да докажа, че е станало нещо, има научни доказателства, а вие се връзвате на някакви ню ейдж глупости“; а креационизмът би ви казал, “О, о вие ще разсърдите Бог и ще отидете в ада, трябва да се покаете или вие сте варвари“. Те ще спорят по между си, но вие сте абсолютно прави. Това е творение.

Творението няма нужда от развитие. Творението може да се случи и после да се върнете назад за да видите, “Как е станало това?“ По кой от множеството възможни начини се е случило това? И съзнанието – щрак – просто твори, а после създава цяла голяма дълга история за това как сте попаднали тук, която може и да не бъде истина. Това е бил просто опит и това е. Съзнанието е направило избор да твори и после ние сме тук. Съвършено вярно.

И така, приятели мои това беше пример за посоката на мислене, посоката на масовото съзнание, мисли, които вероятно в някаква степен са верни, защото в известен смисъл можете с помощта на науката да отидете в миналото и да видите как всичко се е развило. Също така можете да се съгласите с теорията на креационизма за това че Бог изведнъж е замахнал с неговата или нейната ръка и всичко се е появило. Това прилича на съзнанието, но означава че това е чужда заслуга.

Каквото и да правите от сега нататък, спрете и натиснете бутона Алтернативна Реалност. Съществуват много различни погледи за реалността, много различни начини за творене.

Сега нека направим още една крачка напред. В своя ежедневен живот се сблъсквате с трудности, проблеми – може би проблем с парите, може би с въпроса какво да правите по – нататък в живота си, може би проблем с взаимоотношенията, може да е всякакъв проблем – проблем със самооценката или каквото и да било – и вашия разум е свикнал да мисли за това по определен начин. Ума ви се намира в тази структура, която показахме по – рано, в този хипнотичен шаблон и ще се върти в кръг – нека за миг я покажем отново - ума ви ще тича от кръг в кръг в тази структура в търсене на решения, да кажем на вашите проблеми с взаимоотношенията. “Трябва ли да останете с партньора си или не? Какви ще бъдат последствията ? Какви ще бъдат финансовите последици? Ще се разстрои ли той или тя? Ще започне ли да заплашва, дали няма да се самоубие? Ще говори ли той или тя гадости за вас пред другите хора, защото той или тя знае всичките ви малки мръсни тайни и лоши навици?“

Виждате ли, изведнъж потънахте в проблема в един хипнотичен фокус, мислен фокус, ментален фокус, опитвайки се да решите проблема с взаимоотношенията – какво да направите? Разкъсвате се напред – назад. С всеки ден ставате все по – нещастни. Не можете да понасяте човека с когото живеете, но не се осмелявате да му кажете че вече не го обичате. Мислите си – какво да правя, какво да правя, какво да правя? Ето тогава трябва да спрете, да вдишате дълбоко и да натиснете бутона Alt, а после да се махнете от пътя си.

Виждате ли Alt не е съединен с мозъка. Alt не влиза в хипнотичната структура или във Фокуса. Alt отваря за вас ново ниво на решения, независимо какви са проблемите. Големи проблеми, малки проблеми – всякакви. Всичко в живота ви.

Ако в живота ви сега има проблем – на пример, какво ще правите за напред в живота си? Искате това въплътено майсторство, но знаете, че работата ви вече не ви служи. С нея не вървите на никъде, но ви е нужна за да си плащате сметките и отново се оказвате в шаблон. И се опитвате да разберете, “Как да напусна работа? Как да изляза от ситуацията – да имам достатъчно пари, за да бъда Въплътен Майстор, да летя в първа класа, да имам хубав дом?“, което заслужавате и знаете че заслужавате, но ума отново се оказва тук, във Фокуса, в търсене на отговори – така че какво да правите? Мислите си, “Някой ден ще го измисля“. Вие просто потъвате още по - дълбоко в този шаблон, защото няма да дойде някой ден. Вие просто затъвате по – дълбоко. За известно време може да забравите за проблема, но няма да го решите. И отново, опитвате се да решите проблема или затруднението в живота си използвайки старите инструменти, намирайки се във Фокуса и използвайки ума, сила, която е много ограничена, много, много ограничена. Ума не може да мисли извън себе си. Не може. За това ума винаги търси отговори вътре в себе си и знаете ли какво? Те не са там и това са добри новини!

Как да излезете отвъд пределите на ума? Натиснете бутона Алтернативна Реалност. А после спрете да мислите. Отидете на разходка. Качете се в планината, ако искате. Изпечете баница, изяжте малко Топки на Майстора, каквото и да е (лек смях). Просто преминете през енергийния опит по натискането на бутона Алтернативна Реалност, а после се махнете от пътя си.

Отговорите ще дойдат при вас не в този момент, но отговорите ще дойдат и ще бъдат толкова различни от това, което може да измисли ума, че от начало ще си помислите че се побърквате. Ще се съмнявате в отговора. Отговора няма да дойде във вид на текст или нещо подобно. Това ще бъде знание, чувство – “Ох, добре“ – и то ще дойде при вас като голяма прекрасна изведнъж заляла ви вълна. Но после вашия човешки ум, парче боклук ще започне да се опитва да я всмуче, да се опитва да всмуче нейната красота, изящество, удивителната широта на новото решение; той ще се опита да го вкара там  (в картината с Фокуса). И тогава вие се връщате към бутона Алтернативна Реалност. “Не, не. Няма да отидем натам. Ще тръгнем към Алтернативната Реалност.“

От начало ума, вашия човешки ум няма да разбере. Ще се опитате да го изкажете с думи, но това е почти невъзможно да се опише. Ще се опитате да намерите разумно обяснение на новото решение в живота си, но то няма да съвпада с устройството на ума. Виждате на диаграмата – ума е затворен в себе си и винаги се подхранва със себе си. Ума винаги се самоизяжда, но той е безкраен, за това може да продължава да го прави. Той винаги е вътре в себе си. А ние ще поемем към Алтернативната Реалност, в съвършено нови решения.

Можете да използвате това за всичко в живота си. Това не е магия; това е съзнание. Това е съзнание, а то – е точка на привличане. Съзнанието ще ви изведе от тук (сочи картината с Фокуса), защото извън стените, извън тази стая, извън сградата – всичко има съзнание. Именно съзнанието ще ви позволи, ще ви приведе в алтернативна, а не в човешката реалност. По телевизията ви показват научно фантастични сериали, където описват различни форми на човешка реалност, но там все пак остават човешките тела, човешкия ум, човешките действия и всичко останало. Просто е добавена малко странност. Тук всичко е различно. Това не е просто Алтернативен човек, това наистина е Алтернативна Реалност. Съвсем различна.

Нека вдишаме дълбоко и от този момент вие имате може да се каже, че винаги сте имали този инструмент, просто отново го осъзнавате – Алтернативната Реалност. Това малко, да кажем бутонче. Този малък превключвател вътре във вас не е свързан с ума, който ще ви даде различни широки визии, като тези които преди малко чухме. Учените и религиозните деятели спорят стотици ако не и хиляди години за това как сме се появили. А брат Джон с едно ясно и просто утвърждение каза, “Хей, просто съзнанието може да твори и когато то пожелало, сме се появили ние“. Всъщност това е истина. Ще е необходимо известно време на науката за да го открие; религията никога няма да го приеме. Но това е истина. Без съзнание няма нищо. Със съзнанието можете да творите реалности, подобни на тази. С помощта на съзнанието можете да създадете всякаква реалност каквато си пожелаете, но не с помощта на мозъка. Това не е воля. Това не е сила. Това дори не е използване на енергия.

Творчеството не изисква енергия. А болшинството от хората приравняват творчеството с огромно количество енергия. Истинското творене, истинското съзнание не съдържа нито частичка енергия. Само после, да кажем така когато творението се ражда вътре в твореца, какъвто сте вие – само тогава състраданието или страстта влизат в играта и привличат енергия, за да се прояви всичко. За това казвам – погледнете в сърцето си. Вижте това, което е в сърцето ви. Имате различни думи с които да го опишете, но изначално това е състрадание. Сега го пуснете в себе си. Пускате го в живота си. И изведнъж всичко се променя – леко, изящно и без усилия.

Мераб за Алтернативната Реалност

Нека вдишаме дълбоко. Нека включим музика и интегрираме всичко това. Днес имаше много разговори, много разсейване, но нека интегрираме всичко в този мераб.

(музиката започва)

Сега е времето, идва времето за мъдростта на Майстора. Майсторът дойде защото го позволихте.

(пауза)

Нито един от другите животи на Аз Съм не е позволявал толкова, но вие го направихте и сега се появява мъдростта.

(пауза)

Има нещо с което ще се прочуете за винаги и ще ви почитат когато накрая напуснете човешкото си тяло и преминете от другата страна – и това е вашето състрадание към другите. То е като цветна лента, която винаги ще носите в своето да го наречем енергийно поле. Тя никога няма да изчезне.

Когато се приближите към други същества в другите сфери, те веднага ще ви видят.

Тази цветна лента, състраданието което изпитвате към другите, приемате я за даденост. Искам да наблюдавате другите хора и тяхната различна степен на състрадание. При някои е много малко. При някои състраданието не е повече от колкото при животното бродещо в гората, при други – е на различно ниво, но при никого няма състрадание сравнено с вашето. С течение на времето вашето сърце закоравя, може би благодарение точно на огромното състрадание, когато другите ви използваха за собствените си цели. Но вие знаете че тези времена отминаха. Отдавна отминаха. Няма никой, който да може да ви рани или обиди.

(пауза)

Признавате, че сте същество на съзнанието. Съзнанието е като … това е всъщност великия творец, то няма нужда от енергия. Съзнанието е като мечтата, като страстта… представата за това, което може да бъде създадено, което може да бъде преживяно. А после то привлича енергия, за да въплъти това – но не само физически. То привлича енергия за да въплътява реалности.

Виждате ли, дори докато говоря сега вие сте тук във физическата реалност във времето и пространството, но вашето съзнание си представя, мечтае и създава истории, опити, много чувствени опити, които нямат за основа физическата реалност. В своите сънища понякога чувствате такива проблясъци.

Преминаваме към точката в която е време да отидем отвъд пределите на матрицата тази хипнотична структура на ума и ежедневния живот. Завръщаме се към тази точка и си позволяваме да си спомним за бутона Алтернативна Реалност. Той винаги е съществувал. В него няма нищо ново. Той беше скрит.

Той наистина е скрит във вашето същество – бутона Алтернативна Реалност. Той не е нещо за което трябва да се борите и трябва да заслужите. Той е може да се каже вашето рождено право – вашето право като творец е да имате бутон Алтернативна Реалност, за да отидете отвъд пределите на дуалността, да отидете отвъд пределите на старите отговори за проблемите в живота ви.

Той е достъпен за ползване, той не е свързан мозъка и никой друг не може да го използва. Той е само ваш. Признавайки го, позволявайки го, ще разберете че ако някога заседнете трябва само да го натиснете. Има различни решения. Има различни перспективи, различни реалности и, да те могат да се преплитат с тази реалност. Да, могат. Не е само една. Това е И. Не сте ограничени само с една реалност или дори с две.

Умопомрачително? Да така е. Но това е много реално и всичко това е резултат от съзнанието. Най – забавното, е че не създаваме нищо ново. Просто излизаме от много ограничения Фокус. Ето какво правим. Излизаме от структурата, която показах на екрана.

Алтернативната Реалност може да се използва за всичко в живота ви. И запомнете: той не е управляван от ангелските ръце. Това не го прави Висшия ви Аз. Това сте вие – вие и мъдростта на Майстора.

Можете да я използвате за дребни въпроси, ако искате да си купите нова кола, нова къща. Може да я използвате за най – големите проблеми, “Какво да правя с работата си?“ Можете да я използвате за големи житейски трудности – “Как да се избавя? Как да позволя въплътеното си просветление? Как да премина към здраве и благополучие?“

Но на бутона Алтернативна Реалност има надпис с малък шрифт. Малък, но достатъчно за да се спомене за него.

Първо, това няма да бъде това което си мислите, което човекът си мисли че трябва да стане. Пуснете всички очаквания. Това няма да бъде поредното човешко решение. То ще бъде от друг свят. Ще бъде решение от друга реалност, но не реалността която винаги е съществувала.

Второ, на бутона ще мига лампичка - “Не го използвай за другите. Само за лично ползване“. Не го използвайте за другите, защото тогава ще отклоните състраданието от сърцето си. Разберете, истинското състрадание означава да позволите на всички тях собствен опит, да уважавате всичко в тях, в другите хора. Без да се опитвате да ги променяте. Без да се опитвате да променяте света, а да го уважавате. Вероятно това е един от най – трудните уроци за всеки ангел, за всеки човеко – ангел като вас.

Не се опитвайте да промените света. Използвайте бутона Алтернативна Реалност за себе си, за своя живот. В крайна сметка това ще повлияе и на другите, когато станете Стандарт. Това, за което говорихме по – рано – добрите качества в сърцето ви, това е сияйния Стандарт – о, това ще промени всичко. Но ще го промени без думи, без прилагане на сила, без натиск. Това ще измени близките ви хора – вашите деца, вашите любими. Това ще промени обществото ви.

Но не използвайте този бутон Алтернативна Реалност за тях. Той е само за вас – за промяната на вашата реалност, за промяна на това което творите.

(пауза)

Съзнанието твори без да използва никаква енергия. Едва при проявлението се проявява енергията за да създаде красиви илюзии за реалността. Съзнанието, този велик творец няма нужда от никаква енергия.

(пауза)

И помнете че вие сте точката на привличане, магнит за енергията; другата част от уравнението, е съзнанието. Вие сте там където тече енергията, приемникът, дарен с енергиите.

Вие сте като магнит, но сте ограничени от ума, от убежденията си – ако сте ограничени от хипнотичната картина на реалността си, ще привлечете само ограничена енергия в ограничен спектър, с ограничени решения.

Представете си за миг, че не съществуват ограничения. Има Алтернативна Реалност. Съществуват много различни реалности – всички те са тук. Като в моя пример: има не само еволюция, но и креационизъм. Има съзнаниеизъм (Адамус се подсмихва).

Има толкова много реалности.

Представете си сега за миг, че сте точката на привличане, като този на когото се дава енергия – как това ще се промени с Алтернативната Реалност.

(пауза)

Нека пристъпим към бутона за Алтернативна Реалност в пълна осъзнатост.

Вдишайте дълбоко.

Той е тук за да играем с него, не се страхувайте. Той е тук за опит, просто не го използвайте за другите.

(пауза)

От днес нататък помнете че съществуват множество различни решения и – аз много опростявам, но все пак ще го кажа - обикновено когато възникне проблем, вие се опитвате да използвате две различни решения, два различни подхода – подход А и подход Б – и двата са основани на тази хипнотична картинка иначе казано на ограниченията на ума. И както вече казахме днес тук, винаги е ставало така. Но вие сте истински пионери на съзнанието. Нека го направим по друг начин. Нека вземем Алтернативната Реалност и я отворим.

Вдишайте дълбоко приятели мои. Хубаво дълбоко вдишване.

До следващата ни среща следващия месец просто помнете, оставайки на Земята като въплътени Майстори, че всичко е наред в цялото творение.

Благодаря. Благодаря (публиката аплодира).