МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Крила“

 

ШОУД 1 – АДАМУС СЕН-ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 5 август 2017 година

https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

 Аз Съм това Което Съм, професор Адамус Сен-Жермен.

Скъпи мои приятели, днешната среща, първата от серия Крила, може би ще бъде малко по – кратка от обикновено.

 

ЛИНДА: (внася голям подаръчен плик ) Това е подарък за теб от Шамбра…

 

АДАМУС: (махва с ръка пренебрежително и не поглежда в плика) А! Ах!Днешната среща може би ще бъде малко по – кратка, от обикновено. Днес не съм в настроение.

 

ЛИНДА: Вече разбрах! Ох! (публиката казва, “О!“)

АДАМУС: Това не е махмурлук. Просто не съм в настроение. Ще обясня след малко, но да минем без любезности, да пристъпим към същината. Нека вдишаме дълбоко (Адамус се подсмихва над реакцията на публиката).

 

Не, не съм в настроение днес. Ще ви обясня след миг. Но преди да започнем, искам да зная – Линда, вземи микрофона, моля …

 

ЛИНДА: Ти какво, да не канализираш Блаватска? (смях)

 

Човек или Майстор?

 

АДАМУС: Кой е тук днес? Кой е тук днес? Човека или Майстора? Моля, върви в залата.

 

ЛИНДА: Ох! Добре.

 

АДАМУС: Кой е тук днес? Както вече казах не съм в настроение, малко капризнича. Здравей, Едит.

 

ЛИНДА: Наистина ли?

 

АДАМУС: Какво става? (някои се смеят)

 

ЕДИТ: Здравей, хубавецо. Обичам те.

 

АДАМУС: Не ми позволи да се наспя нощес, Едит.

 

ЕДИТ: Добре.

 

АДАМУС: Да. Не с оплакванията си, а с всички сладки приказки (някой казва, “Оох!“ и “Хей, хей!“, Линда се киска). И така, скъпа Едит кой е тук днес? Едит, човека или Майстора?

 

ЕДИТ: И двамата.

 

АДАМУС: И двамата. В какво съотношение? До каква степен?

 

ЕДИТ: Хм, деветдесет и пет процента Майстора и пет процента човека.

 

АДАМУС: (Адамус се прави че се задавя, лек смях) Добре. Хубаво. Да, ще запишем това на лента, ще го оставим за после. Хубаво. Да. Защо е тук Майстора?

 

ЕДИТ: За да се научи на още нещо от теб.

 

АДАМУС: Няма на какво да се учим тук. Няма за учене. Осемнадесет години, повече от 200 Щоуда, съдържанието от семинарите ще стигне за 22 книги. Няма на какво повече да се учиш, Майсторе. Защо си тук? Казах, че днес съм в лошо настроение.

 

ЕДИТ: Да, разбира се. Можеш ли да ми подскажеш?

 

АДАМУС: Не (лек смях). Ако Майстора е тук, то не му трябват никакви подсказки.

 

ЕДИТ: Е, аз съм тук просто да те послушам, така че не знам какво още да кажа.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Или всъщност не е много добре.

Следващия. Кой е тук днес? Искам да знам, кой е тук – Майстора или човека? Да.

 

ПАТИ: Аз Съм Тук, моя Майстор.

 

АДАМУС: Аз Съм Тук.

 

ПАТИ: Да.

 

АДАМУС: И така повече човека или повече от Майстора? В каква степен?

 

ПАТИ: Повече Майстора.

 

АДАМУС: Повече Майстора. Какъв процент? В какво съотношение?

 

ПАТИ: Деветдесет и осем процента.

 

АДАМУС: (Адамус отново се прокашля, тя силно се смее). Имате ли сигнал за макио: “Тиит!“? Деветдесет и осем процента. И така, Майсторе, защо си тук?

 

ПАТИ: За да танцувам.

 

АДАМУС: Да танцуваш. Защо не танцуваш?

 

ПАТИ: Но ние танцуваме.

 

АДАМУС: Не лош отговор. Ще го приема.

Следващия. Кой е тук днес, човека или Майстора? Какво пише на тази тениска?

 

ДЕЙМИЪН: Официално съм част от клуба на Сарт, “Мамка му.“

 

АДАМУС: Не разбирам. Аз знаех, на семинарите свободно говорех различни ези …(Деймиън показва със жестове какво пише на фанелката му “Fuck off“ – “Мамка му,“ някои се смеят).

 

ДЕЙМИЪН: Благодаря, Сарт (още смях).

 

АДАМУС: Само ми създаваш неприятности, добави още проблеми. И така не съм в настроение днес, сега стана още по – зле. Какво значи това за теб?

 

ДЕЙМИЪН: Тениската ли?

 

АДАМУС: Да, да. Да.

 

ДЕЙМИЪН: Сега това е моя житейски девиз, ако трябва да съм честен.

 

АДАМУС: Това е твоя девиз.

 

ДЕЙМИЪН: Да.

 

АДАМУС: Добре. Това Майстора или човека го казва?

 

ДЕЙМИЪН: (след кратка пауза) Зависи от ситуацията, бих казал.

 

АДАМУС: Да. Ситуация като днешната – срещаме се аз и ти, Майстора и човека и ти ми казваш …

 

ДЕЙМИЪН: А, това ли имаш предвид. Добре.

 

АДАМУС: Именно. Казах, че днес не съм в настроение (някой казва, “Без майтап!,“ смях). И то се влошава с всяка секунда.

 

ДЕЙМИЪН: Да, Майстора.

 

АДАМУС: Майстора.

 

ДЕЙМИЪН: Майстора, да.

 

АДАМУС: Майстора.

 

ДЕЙМИЪН: Именно.

 

АДАМУС: Ще го приема. Ще го приема. Ако човека ми го каже, няма. Човека няма основата и той няма право да говори така; Майстора може да го прави цял ден. Благодаря, че си Майстор.

Следващия. Кой е тук днес, човека или Майстора? Това е по - лошо от махмурлука. Кой е тук? Човека, Майстора?

 

ДЖЕЙН: Майстора.

 

АДАМУС: Майстора. В какво съотношение, в какъв процент?

 

ДЖЕЙН: Сто процента. Да.

 

АДАМУС: Мм! Очите ти пламнаха, когато го каза. Защо? (тя млъква) Как ти мина седмицата? Човека или Майстора?

 

ДЖЕЙН: И единия и други по малко.

 

АДАМУС: По малко.

 

ДЖЕЙН: По малко.

 

АДАМУС: Да. И така, защо е тук Майстора? По каква причина?

 

ДЖЕЙН: Заради това, което чувствам сега.

 

АДАМУС: Какво чувстваш?

 

ДЖЕЙН: Чувствам разкриване, разширяване.

 

АДАМУС: Колко време ще продължи това?

 

ДЖЕЙН: Толкова, колкото продължи (лек смях).

 

АДАМУС: Ще ти разкажа след малко защо това наистина ме дразни (още смях). И причината за раздразнението ми не е у теб, а у мен. Да, толкова, колкото продължи. Какво става, когато не продължи дълго? Когато се разпада и ти се сблъскваш обратно с човека.

 

ДЖЕЙН: Да, но в момента …

 

АДАМУС: Какво ще правиш когато стане това?

 

ДЖЕЙН: Може би ще падна и ще заплача.

 

АДАМУС: Добре. Ще го приема.

 

ДЖЕЙН: Да.

 

АДАМУС: Да. И какво ще стане после, след като полежиш и поплачеш?

 

ДЖЕЙН: Майстора се завръща и аз позволявам.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Искам да те прекъсна тук. Какво искаше да ми покажеш? (обръща се към Линда) Да, и ще продължим нашата … помислете си за това, защото можете да получите микрофона, човека или Майстора. Какво има в плика?

 

ЛИНДА: 3 август, Честит Рожден Ден.

 

АДАМУС: Моя дяволски рожден ден. Така, добре.

 

ЛИНДА: Твоя дяволски рожден ден?! (някой казва, “Еха!“)

 

АДАМУС: И така… (отваря подаръка, там има две чаши за кафе). О, това е прекрасно. Не, наистина е красиво (някои аплодират). Фльор – де – Лис (хиралдическата лилия). Нека, изпейте ми “Честит Рожден Ден.“

 

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: (пеят) Честит Рожден Ден. Честити ти Рожден Ден.

 

АДАМУС: Добре, стига (Линда се смее).

 

ПУБЛИКАТА: (продължава да пее) Честити ти Рожден Ден, скъпи Адамус. Честит Рожден Ден.

 

АДАМУС: Това беше човешко пеене (Линда се смее). Чашите са красиви. Благодаря.

 

ЛИНДА: Студено! (някой вика, “Еха!“) Студено!

 

АДАМУС: Имаме още много работа. Имаме още много за вършене.

 

ЛИНДА: Благодаря, Алис. Благодаря, Алис.

 

АДАМУС: Благодаря. Благодаря, Алис за подаръка. Красиви са (леки аплодисменти). Днес си заработи от мен две точки. Да, благодаря.

 

ЛИНДА: Мисля, че това означава че е заслужила микрофона! (Лидна се смее)

 

АДАМУС: Тя си заслужи микрофона! (смях) Тук Майстора или човека седи? И още веднъж ти благодаря за прекрасния подарък.

 

АЛИС: Няма нужда от благодарност.

 

АДАМУС: Много са красиви.

 

АЛИС: Те ми напомниха за теб. Наложи ми се да ги купя.

 

АДАМУС: Може ли да ги заснемем по – от близо? Изчакай секунда. Ще го направим като в киноиндустрията (Алис се смее, камерата фокусира чашите). Красиви са. Усмихвам се с чаши. Не съм в настроение. Трябва да я сваля от лицето си. Ето така (Линда отново силно се смее, смях в публиката). Благодаря. Хубаво. Продължаваме напред. Връщаме се на въпроса. Човека или Майстора?

 

АЛИС: Сега и единия и другия.

 

АДАМУС: И единия и другия.

 

АЛИС: Може би петдесет на петдесет.

 

АДАМУС: Петдесет на петдесет. С други думи ти не можеш да се определиш.

 

АЛИС: Ъ, не.

 

АДАМУС: (имитира я) Ъ, не!

 

АЛИС: Да, не.

 

АДАМУС: Петдесет, а? Да.

 

АЛИС: Днес определено човека е повече от обичайно.

 

АДАМУС: Да. Да. Защо?

 

АЛИС: Да, разбира се. Усетих го по пътя насам.

 

АДАМУС: Какво стана?

 

АЛИС: Бях ядосана.

 

АДАМУС: Ядосана, да.

 

АЛИС: Имаше такава сериозност.

 

АДАМУС: Без настроение, да.

 

АЛИС: Нещо тежко.

 

АДАМУС: Тежко, сериозно.

 

АЛИС: Не знам какво е.

 

АДАМУС: Да групата тук …

 

АЛИС: И не мисля, че Майстора би се чувствал така, значи трябва да е човека.

 

АДАМУС: Това енергията на групата ли е?

 

АЛИС: За мен това се усещаше като Шамбра.

 

АДАМУС: Да.

 

АЛИС: Не масовото съзнание.

 

АДАМУС: Да, да. Тази група.

 

АЛИС: Да, може би.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

АЛИС: Какво става? Всички тези тениски на Сарт. Това е тяхното проклятие.

 

АДАМУС: След това със сигурност ще те мразят!

 

АЛИС: Хе! Хе! Хе!

 

АДАМУС: Да, браво на теб …

 

АЛИС: Не, мисля, че това е заради мен.

 

АДАМУС: Хубав ден и изведнъж, “О! А! Възникна това чувство.“ Да.

 

АЛИС: Аха.

 

АДАМУС: Да.

 

АЛИС: Да.

 

АДАМУС: Може би усещаш тези два процента от човека, които присъстват днес тук.

 

АЛИС: Ооо! (Линда се смее)

 

 АДАМУС: Добре.

 

АЛИС: Хехе!

 

АДАМУС: Да, добре. Следващия и последен.

 

ЛИНДА: Някой иска ли да стане доброволец? Страшничко си е.

 

АДАМУС: Не, днес можеш да избираш и от персонала.

 

ЛИНДА: О, днес и от персонала може.

 

АДАМУС: Разбира се, разбира се. Те също участват.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Ах! Добре, добре. Днес тук човека ли е или Майстора?

 

ЛИНДА: Марк, Джери.

 

АДАМУС: Някой трябва да управлява камерата ти.

 

ДЖИЙН: Хайде отговаряй.

 

АДАМУС: Да, разбирам, че днес е рождения ти ден. Нека изпеем “Честит Рожден Ден.“

 

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Честит рожден ден. Честити рожден ден, скъпи Гилеон …

 

АДАМУС: Толкова е хубаво да си на 22.

 

ПУБЛИКАТА: Честит рожден ден.

 

АДАМУС: Добре. Добре.

 

ГИЛЕОН: Не трябваше. Благодаря.

 

АДАМУС: Да, да. Но ти хареса. Това … да. Това сега ще влезе в аналите на Аления Кръг. Човека ли е тук или Майстора?

 

ГИЛЕОН: Чувствам че и единия и другия.

 

АДАМУС: На колко процента?

 

ГИЛЕОН: Ъъъ …(прави пауза и въздиша)

 

АДАМУС: Измисли цифра.

 

ГИЛЕОН: Около 80% и едното и другото по принцип.

 

АДАМУС: Осемдесет процента.

 

ГИЛЕОН: Да.

 

АДАМУС: О, всъщност – ще го приема. Да, да.

 

ЛИНДА: Интересна математика.

 

АДАМУС: Да, кой побеждава? Кой е победителя? До момента кой побеждава?

 

ГИЛЕОН: Човекът си мисли, че той е победил.

 

АДАМУС: Човекът си мисли, че той надделява. Добре. Честен отговор. Защо?

 

ГИЛЕОН: Какво имаш предвид?

 

АДАМУС: Защо човекът печели в тази борба между човека и Майстора? Кой присъства тук?

 

ГИЛЕОН: Защото иска.

 

АДАМУС: Защото иска. О, о. Разглезен. Добре.

 

ГИЛЕОН: Да (смях).

 

АДАМУС: Добре, да. Добре. Благодаря. Благодаря.

Сега ще ви разкажа защо съм малко без настроение.

 

ЛИНДА: О, не.

 

АДАМУС: И сега искам да ви кажа, че има две основни точки по които ще говорим в този Шоуд, първия от серията Крила и ще ви разкажа за първата и втората, а в края на деня ще се опитвате да си спомните какви бяха тези точки. Това са две прости точки и може би ще ги забравите. Но точно за това правим кратко резюме на Шоудовете.

 

Настроението на Адамус

 

Причината поради която днес не съм в настроение, е в това че имам аспекти от минали и бъдещи животи, които са в хаос. И те ми се оплакват, оплакват се един на друг и живота се превръща в пълен хаос.

 

Сега вие – да нима не е ужасно? Това е като да си в стая с деца, които се бият и викат. Сега сигурно ще кажете, “Но Адамус, ти си такъв невероятен Възнесен Майстор, може би най – невероятния от всички.“ Знам, че така казвате (някои се смеят).

 

САРТ: И умен!

 

АДАМУС: И умен, да и всичко останало. И вие може би ще кажете, “Мислех че всичките ти проблеми са изчезнали, когато си станал Възнесен Майстор.“ Ах! Тук има много важен момент. Това не е една от двете точки, но е много важен момент. Само защото сте позволили своята реализация, само защото сте – Въплътен Майстор на планетата, не означава че няма да слушате суетата на аспектите си. Те не са в миналото; те са тук, точно сега. Те не са в бъдещето; те са тук точно сега.

 

За това от време на време, скъпи Майстори седящи тук – които са на някъде около 20 процента Майстори, за съжаление на 80 процента хора, но сега се обръщам към Майсторите – ще чувате шума и суетата и от време на време вашия възнесен задник ще се уморява от всичко това (лек смях). И ще се чувствате като майка с палави деца из къщи и ще ви се иска да избягате. Ще ви се иска да се отречете от децата или завинаги да ги изпратите на лагер (още смях) и ще се уморявате много от това. Това не е необичайно, нито трябва да се отрича. Шумни са.

 

Сега ще ви разкажа колко лошо е всичко. Събудих се посред нощ с болка в главата. Всъщност аз не спя, но за да е цялостна историята. Събудих се посред нощ. Имам аспект, който сега плаче в буквалния смисъл на думата, защото се е разорил. “О! Губя всичките си пари. Искат да ми вземат всичко. Аз съм толкова гениален, но банкрутирам. Господи, моля те, помогни ми.“ И това беше един от моите нерелигиозни животи, известен като Марк Твен. Той беше доста циничен във всичко. Но знаете ли, целия цинизъм неочаквано се отмива от такава дреболия като банкрута, защото той не можеше много добре да управлява парите си, не можеше много добре да управлява енергиите си. Ето ви подсказка – парите – това е просто енергия. Той банкрутира, защото не се справяше с енергията.

 

Той плаче че е загубил всичко и най – важното е – уважението. Уважение. Той стана доста знаменит. Всички мислеха че трябва да има много пари, но той не умееше да се разпорежда с тях. И ето сега той плаче, “О, Боже, Пресвета Дева Мария, Исусе Христе, моля ви, моля ви, моля ви. Просто сега трябва малко да ми се помогне, съвсем малко да ми се помогне с пари.“ Знаете ли, скъпи приятели, нима за някои от вас това не звучи познато? “Моля ви! Ще направя каквото поискате. Ще започна да ходя на изповеди. Ще направя всичко каквото трябва. Просто се нуждая от помощ.“

 

Първо, глупави Марк Твен, на Бог му е все едно. Бог отдавна широко се усмихва, “Вижте Марк Твен, част от Сен-Жермен“ – Сен-Жермен, Марк Твен римува се (лек смях) – “Но вижте го. Вижте какво става.“

 

Можете ли да си представите че стария Марк с неговото остроумие, интелект и цинизъм, би призовал себе си, или мен, което е едно и също и би казал, “Хей, ти големия! Ти! Сен-Жермен, така известен в Клуба на Възнесените Майстори, който е известен по целия свят, на практика в цялата Вселена за голямата работа, как ти се струва сега малко да ми помогнеш? Банкрутирах.“ Ако се беше отворил за това, което е вътре в него щях да мога малко да му помогна. Малко, но щях да му дам краткосрочен кредит с нисък лихвен процент (смях). Щях малко да му помогна да изплува. А след това да наблюдавам, как той след няколко месеца ще банкрутира, защото истинския творец и истинския Майстор дава свобода на всичките си творения и изражения. Аз не държа Марк Твен, не съм инвестирал в ежедневния му живот. Той си живее. Да, това е част от мен. Той е част от моята цялост, но нямам намерение да му диктувам как да живее.

 

Това вече звучи като отношенията между родител и дете, един вид безразличие. Всъщност не е. Това се нарича истинско състрадание. Да създадеш въплъщение, да позволиш въплъщение и после да му позволиш да изследва, да получава опит и да има своя история, оставайки Майстор, който сега става все по - голям процент в залата 25% Майстори. Бавно, бавно може би не толкова много. Днес съм великодушен, както винаги.

 

За това истинския Майстор дава свобода на всяка своя част; това означава да не се опитва да контролира, да не се опитва да направи нещо хубаво за това въплъщение, защото - ще се върнем към това по – късно – всичко това е само история. Това е.

 

Имам още един аспект, друг писател, който наистина ме побърква, дразни ме безкрайно и виждате ли, тъй като съм преживял много животи на Земята, както и вие, мога да разбера човешкия шум, хленченето и мрънкането, страховете и безпокойствата (някой се прозява), прозявките и всичко останало, сънливостта. Когато идва Майстора, човекът става сънлив. Това е нормално.

 

Но имам аспект на друг писател. Знаете имах интерес към писането и прекарах много животи като писател. Другия писател, може би го познавате като Шекспир. Шекспир. И така, този писател е кралски трън в задника. Тоест от него имам още повече стрес и още повече проблеми.

 

Сега можете да си помислите, че щом се смята за един от най – великите писатели, то този аспект ще бъде много спокоен и мирен, но не. Този аспект – почти не смея да го наричам свой, но, навярно ще се наложи – на този аспект не му харесва това, което пише. Казвам му, “Както и да е! Ти правиш пари. Привличаш хората. Ще бъдеш известен хиляди години. В парка през лятото ще се играят пиеси благодарение на теб. А ти постоянно мрънкаш“ – какво прави той постоянно – “Мрънкаш?“ Той мрънка, защото не му харесва това, което пише. Не му харесва това, което пише! Мисля че това важи за много от творческите личности. Той създава нещо гениално, но то просто не му харесва по някакви причини. Той не иска да го показва на публиката или не е достатъчно добро или трябва да работи още над него.

 

На Шекспир не му харесва това, което пише, защото си мисли, че пише за публиката, а не за сърцето си. Това не било съвсем същото, което искал да напише, но се е получило. Той привлича голяма тълпа от хора. Произведенията го правят знаменит и ще продължават да го правят знаменит. За това той преживява вътрешна криза, “Трябва ли да пиша за себе си, от сърцето, като истински поет? Или трябва да пиша с комерсиални цели?“

 

Това е толкова просто, “Скъпи Шекспир (смях), просто прави и едното и другото. Прави и едното и другото! Пиши под друг псевдоним, ако се притесняваш, че хората няма да го разберат или ще се объркат. Пиши под друго име. Пиши от сърце.“ Но той се намира в създадената от себе си емоционална, психологическа дилема и откровено казано малко се уморих от това. Много се уморих от него.

 

Той не се обръща към мен. Не се обръща към Бог. Цялото му внимание е насочено към вътрешния наранен писател, той е обсебен от това и то продължава и продължава.

 

И с всички тези нестихващи шумове – а вие си мислите че вашия живот е тежък – с всички тези шумове имам и друг аспект. Това е аспект прототип “Да бъде или да не бъде,“  вярвате или не. О, не Шекспир за първи път написа тези думи. Това беше мой аспект, известен като Платон. “Да бъдеш или да не бъдеш.“ Толкова философско. Така изпълнено … с глупост.

 

Смята се, че Платон е създал, за начало западното общество, въпреки че е живял много отдавна. Сега той е толкова противоречив. Става философ.

 

Знаете ли, когато ви казвам че можете да казвате всичко, освен, “Не зная“ – това е защото съм много уморен от Платон. “Не знам. Да бъда или да не бъда. Света е черен. Света е бял.“ Това просто ме побърква като Майстор. Мислите си че сте имали тежък ден, мислите че имате проблеми, но аз имам всички тези минали и бъдещи животи – аспектите постоянно се оплакват, постоянно преживяват своите дилеми.

 

И ето идвам днес в студиото от Клуба на Възнесените Майстори и започвам да слушам вашите оплаквания, вашите проблеми и вашите дилеми и конфликти, които се случват в живота ви, от човешка страна, а не от страната на Майстора. И позволете ми да ви попитам, кой е по – шумен, човека или Майстора? Човека. Човека обича да засяда. Наистина, наистина, наистина. На пример, Шекспир. Нима всички вие не сте искали да сте Шекспир? Нима не сте искали да влезете в историята? А той седи там, “О, не пиша от сърцето. Пиша за публиката.“ Млъкни. А после пиши от сърцето. Тоест какво може да бъде по – просто.

 

И знаете ли, когато му е нужна ръка за помощ, малко любов, малко енергия, той не ходи при своя Висш Аз. Той не търси Възнесените Майстори, които не чак толкова отдавна са се възнесли от планетата. Не. Той отива в църквата. Той ходи при другите хора. Той отива при алкохола, наркотиците и какво ли не още. Чувам, “Където и да е, но не вътре. Където и да е, но не в себе си.“

 

Така че го наглеждам. Наглеждам го, с цялото мрънкане, с житейските му проблеми, въпреки че отговора се намира точно пред носа му. Иска ли да ме чуе когато идвам? Иска ли да чуе чичо си Адамус, (някои се смеят) който казва, “Отговора е толкова прост?“ Той не иска да слуша. Той получава твърде много удоволствие от играта си.

 

Така че днес не съм в настроение, в последно време не спах много. Звучи ли ви познато, (публиката казва, “Да“), скъпи Майстори?

 

И само си помислете, скъпи Майстори, тези, които седят тук и които гледат, сега си имате работа като цяло само с един човешки аспект. На мен ми се налага да имам работа с десетки (някой казва, “Ох“). Оох! Оох! Ох. Ето защо съм малко без настроение. И моля ви, скъпи Майстори – сега са около 27%, става все по – добре – моля ви наистина да усетите това, което става там в клетката. Какво става в клетката? Какво става вътре във вас?

 

Там има много суета. Там има голямо объркване. Там има много мрънкане и всъщност почти никакъв опит от страна на човешкия аспект да каже, “Нека внесем яснота. Нека намерим някакви отговори и да продължим напред.“ Става голяма суматоха и това ще продължава. Това не изчезва, защото имате минали и бъдещи животи, които се случват точно сега.

 

Това, което трябва да направите е да вдишате дълбоко, скъпи Майстори. Не зацикляйте на това. Позволете. Позволете. Да. Вашите минали животи – не само този живот, но и миналите и бъдещите животи – ще създават много суматоха. Вдишайте дълбоко и ги позволете. И в един прекрасен момент на един от миналите или от бъдещите животи ще му омръзне и ще каже, “Добре, Аз Съм това Което Съм, но ехх, не разбирам напълно. Помогни ми, Аз Съм това Което Съм, аз най - накрая съм открит и позволявам. Сега съм готов да слушам.“ И ето че вече можете да работите с този аспект, минал или бъдещ, всъщност той съществува точно сега. И не става дума за психологическа консултация. Не става дума за преработка. Не става дума да кажете, “Ох, бедния писател Шекспир,“ или нещо подобно. Става дума да кажете, “Вдишай дълбоко и позволи“ - и за тези две точки за които ще поговорим днес. Ето какво да им кажете.

 

В същото време, вие като Майстор – който вече е на 30 процента, вече наближаваме; може би днес в края на ефирното време ще преминем 50 процентната граница – в същото време Майстора, който сте сега – не си проправяте път към майсторството, не се стараете да станете Майстор, вие просто позволявате Майстора – този Майстор, вдишвате дълбоко, чувате целия шум, цялата суета, сядате на пейката в парка или хубаво кресло, отпивате от красивата си чаша, надявам се пълна с нещо, освен кафе, може би малко вино или още нещо, вдишвате дълбоко и усещате всяка история, в която някога сте попадали или ще попаднете.

 

И изведнъж това действа като смазка на плъзгачите, смазка на предавките. Изведнъж вдишвате дълбоко като Майстор и просто усещате всички случващи се удивителни истории. И изведнъж това премахва препятствията от тях, триенето, напрежението. И изведнъж, както направих миналата нощ, вие просто вдишвате дълбоко, облягате се и гледате филма за вашето съществуване. Това е. Не се въвличате в него, защото знаете ли, Майстора разбира, че всичко ще се получи. Шекспир е написал удивителни неща. Марк Твен – харесват ми неговите творби, те влязоха в историята. Колко същности могат да кажат, че у тях са Платон, Шекспир, Марк Твен? Просто се облягате по гръб, отпускате се и разбирате, че всички те – са просто големи, удивителни истории.

 

Нека вдишаме дълбоко точно сега. Нека се възползваме от момента, скъпи Майстори. Толкова е просто.

 

Да, това е голямо “и“. В него се случва всичко това. Майсторът не си позволява да бъде въвлечен в такива неща. Всъщност Майстора очаровано наблюдава какво се случва. Това е и следващото ниво. Именно натам се движим. Това е което правите точно сега.

 

Бързо ми се повдига настроението. Бързо …да, казвате вие (смях): “Слава Богу.“ Това не означава че ще бъда мил днес. Знаете как става когато сте в лошо настроение? Изведнъж, когато объркването започва да спада си мислиш, “Мамка му! Не искам да бъда в добро настроение. Беше ми добре в лошо настроение. Не ме карайте да се смея. Не ме карайте да се усмихвам.“ Ето къде съм сега. Настроението се подобрява, но всичко това продължава да ми харесва, разбирате ли? И знам, че и на вас също.

 

Не чувам коментари, Линда.

 

ЛИНДА: Крия се (смях).

 

АДАМУС: Линда се крие. Хайде да снимаме как Линда се крие, тя е като …

 

ЛИНДА: (смее се) Линда се крие!

 

АДАМУС: Тя си мисли, “Оооо!“. Вече дори не е в залата, далеч се е скрила (Линда се смее).

 

Паяжина

 

На човека, седящия тук в залата, човек ще кажа нещо важно. Във вашия живот и занапред ще се случват разни неща. Човека има страхове и те просто така никъде няма да изчезнат. Те са тук. Искам да ви кажа, че те са отпечатани върху вас енергийно. Имате страхове, имате съмнения и аз виждам как се опитвате да преодолеете страховете и съмненията.

 

В живота ви има проблеми и аз виждам как работите върху проблемите си. Но знаете ли какво става? Засядате в страха, в емоцията на страха, в която няма никакъв смисъл, но съществува; засядате в страха – това е като да си хванат в паяжина. А паяка е страха, съмненията, неувереността или още нещо. Засядате в тази паяжина.

 

Значи паяка ви е хванал. Продължавате да се борите и сражавате за да се махнете, защитавате се от паяка на страха, съмненията, слабостите или още нещо. Започвате битка. Но искам да ви кажа нещо, скъпи хора. Вие сте в паяжина. Паяка я е изплел специално за вас и той знае, че ще се борите. Но вие знаете какво става когато си хванат в паяжина – започваш да се бориш – но така се заплитате още повече.

 

В тази битка паяка едва ли изразходва и една капка енергия. Не му е необходимо. Той създава илюзията за борба, за да удовлетвори човека, хванат при паяка в мрежата. Той реве, “Рррр!Рррр!“, но зад това няма нищо, защото паяка вече знае, че вие сте се хванали. Вие сте в паяжината. Щом започнете да се борите, с вас е свършено, хванали сте се и сте се превърнали в обед (Адамус се подсмихва).

 

Настроението ми се подобрява. Смея се! (лек смях) Вече се смея. Става ми малко по - добре, невероятно по – добре.

 

Какво значи това от човешка гледна точка, от вашата гледна точка? Няколко момента. Когато се сблъскате с този страх, а вие се сблъсквате с него, защото живеете на планетата и имате тяло; когато се сблъскате с този страх, съмнения или още нещо, с неувереността, “Не мога да взема решение. Не знам какво да направя“, - когато се сблъскате с това, преминете през него. Когато виждате че се движите към паяжината и знаете, че това е неизбежно, знаете че е вече близо – минете през нея. Не се спирайте. Не се борете. Не анализирайте проблема. Не се опитвайте мислено да победите проблема, защото вече сте в паяжината. Засядате. Не се опитвайте да се отскубнете от нея с помощта на логиката. Не се опитвайте да се освободите с помощта на медитацията. Не се опитвайте да търсите психолози, които да ви помогнат да се освободите, защото само ще ги завлечете в собствената си паяжина. Това е.

 

Когато чувствате, че сте се сблъскали със страха, съмненията, неувереността или живота ви се е превърнал в пълна бъркотия, вдишайте дълбоко и преминете през това. Гмурнете се в това. От човешка гледна точка няма никакъв смисъл, но от енергийна е напълно уместно.

 

Човек не иска да се гмурва в това. Посред нощ се сблъсквате с това чувство, с ужаса, с безпокойството без видима причина. Не ви се е случвало такова нещо до сега. Човека се съпротивлява, “О, безпокойство. Какво ще правя? Трябва да измисля как да се справя с това. Трябва да измисля някакво приятно клише. Трябва да изтанцувам някакъв церемониален танц или нещо подобно.“

 

Вие сте в паяжина. Започвате да се борите и това е странно, защото си мислите, “Не, не! Та аз съм духовен човек. Аз съм светец, пея мантри и всичко останало.“ Вече толкова сте се оплели в паяжината. Просто не го осъзнавате. А паяка просто понякога размахва юмрук – всичките си юмруци – просто за да създаде впечатление, че има с кого да се борите, но той вече ви е хванал. Страха ви е хванал. Неувереността ви е хванала. Особено, когато преминавате към етапа на майсторство и просветление, всички тези страхове и съмнения все още са с вас и вие си мислите, “Какво ще стане с децата ми? Какво ще стане с физическото ми тяло? Ще се лиша ли от разсъдък? Какво ще си помислят хората?“

 

Ако мислите приличат на паяка, който ви е заградил, безпокойството няма да ви напусне. Не можете да се борите с него. Няма да го преодолеете. Няма да можете, защото сами сте създали тези страхове. Вие сами сте създали тези съмнения. Те ви познават по – добре от вас самите. Сега сте в паяжината и се оплитате в нея все повече.

 

Какво да направите? Трябва да вдишате дълбоко и да си позволите да се гмурнете в нея – изцяло и до край. В това няма смисъл. Никакъв. “Но как? Ако си позволя да навляза в страха, той ще ме погълне.“ Не, защото въпреки че минавате през центъра на паяжината, ще продължите да се движите. Ще преминете през всеки страх, всяко безпокойство, всеки проблем в живота си – независимо какъв е той. Ще вдишате дълбоко, ще сложите крилата на мечтите си и ще прелетите през него. Не трябва да се съпротивлявате, да се опитвате да промените нещо, да се борите или да си мислите как да се освободите. Трябва само да си сложите крилата и да полетите. Това е.

 

Ще има момент на ужас когато се насочите към мрежата на паяка, нахлузили крилата си, ще си помислите, “О, по дяволите, Адамус! Надявам се да си бил прав, защото съм се насочил право в сърцето на страха и съмненията…“, и какво ще стане после?! Ще се окажете от другата страна. Ще се окажете от другата страна. Паяжината – това е човешката съзнание, вашето съзнание. Вие сте от другата страна и когато се огледате, разбирате че всъщност не е имало никаква паяжина. Разбирате, че всичките ви страхове не съществуват в действителност. Тоест вие сте ги създали в съзнанието си, в енергийното си поле. Сами сте ги създали. Сега сте от другата им страна. Нямало е никакви битки, но у вас като човек е останал нектара на мъдростта, който до преди това не е бил достъпен.

 

Мислите си, че ще предам този нектар на Платон и Шекспир? Какво ще правят те с него? Те само още повече ще си объркат живота. Така че, не. Този нектар, тази мъдрост се намира отвъд границите на възприятието на паяжината. Всъщност паяжина няма.

 

Какво искам да кажа? Престанете да се борите. Джон Кудерка по – рано каза нещо от което ми секна дъха и трябва да кажа, “Джон и всеки, който има здравословни проблеми, вдишайте дълбоко и ги позволете. Не се борете. Не се борете с рака, защото вече сте в паяжината. Преминете през нея. Сложете си крилата, когато си помислите, “Вече ми е все едно“ и преминете през нея. Не се борете с рака. Просто преминете през него.

 

Това прилича на Позволението. И няма значение какво ще стане, няма значение, че човека се бори с нещо – усложнение на рака, възможна смърт, неумение да бъдеш добър творец, за да създадеш здраве – няма значение, с какво се бори човек, премини през това, Майсторе. Премини през това и от другата страна ще намериш мъдростта. Не се опитвай да преминеш през това в търсене на здраве или каквото и да било. Премини през това, защото то вече не ти принадлежи. Това не е твое. Не е нужно да се бориш с него. С нищо не трябва да се бориш.

 

С какъвто и проблем да се сблъскате в живота си – на пример, стара емоция от детството, която през цялото време се повтаря – тя се повтаря защото продължавате да играете с нея. Това, през което не сте успели да преминете – не анализирайте проблема. Не го анализирайте. Анализа – това е десерта на паяка. Оплели сте се в паяжината и анализирате. Вие просто ставате по – сладки. Просто се обливате със захарния сироп на анализа в очакване паяка да дойде и да ви изсмуче. Това е. Не анализирайте. Не обмисляйте. Не разсъждавайте. Сложете си крилата и прелетете през нея. Това е.

 

Никъде не останаха никакви битки. Не останаха никакви битки. Човеко! Чуй ме човеко – мен и лошото ми настроение. Чуй ме. Когато стигнеш до този момент, не остават никакви битки. С какво да се бориш – с болестите на обществото? Да се бориш със себе си и своите слабости? Да се сражаваш със светлината и мрака? С женското и мъжкото? Моля те, нека вече приключим с божествената женска и тъпата мъжка енергия (смях). Тази постоянна битка … благодаря (леки аплодисменти). Уморих се от нея! Уморих се от нея, както от аспектите си, Шекспир, Платон и всички останали, които се оплакват и досаждат. Уморих се от това и вие навярно също. Това е битка. Това е паяжина и вие сте се оплели в нея. Смеете се. Не беше лошо, нали? (Адамус се смее) Да, репетирах.

 

И така, до къде бях стигнал? До лошото си настроение. Нека приключим с това. Не е нужно да се борим. Не останаха битки между човека и Майстора. Не останаха битки между вас и извънземните. Не останаха битки с Доналд Тръмп (лек смях и аплодисменти).

 

КЕРИ: Точно!

 

АДАМУС: О, много хора си помислиха, “О, о, наисти … забавно ми беше.“ Не останаха битки. Когато стигате до тази точка, не остават битки и това в известен смисъл е хубаво. Свикнали сте да бъдете силни, дори когато сте слаби. Свикнали сте да се борите, защото това ви помагаше да затвърдите личността си. Ти си свикнала да се бориш, Кери (Адамус се смее) докато … Не, Кери тази битка…

 

КЕРИ: Какво?!

 

АДАМУС: … ти помага да затвърдиш личността си. Не и давайте микрофона (лек смях). Това е едностранна беседа.

 

КЕРИ: Аз си отстъпих меча. Не си прав!

 

АДАМУС: Благодаря.

 

КЕРИ: С това е свършено.

 

АДАМУС: Благодаря. Добре.

 

КЕРИ: Живота ми се промени.

 

АДАМУС: Благодаря.

 

КЕРИ: Сериозно, промени се.

 

АДАМУС: Добре, добре. Промени се.

 

КЕРИ: О, бих се сборила с теб в желе (смях).

 

АДАМУС: Може ли да изрежем това? Ще се престорим – може ли да се престорим … днес не съм в настроение, а ти искаш да се биеш с мен в желе?

 

КЕРИ: Да!

 

АДАМУС: Това …(силен смях)

 

КЕРИ: Да, винаги.

 

АДАМУС: Добре. Нека се върнем на темата …благодаря ти за разсейването. Настроението ми се подобри, но пропаднахте обратно, сега съотношението при нас отново е 24 процента човек, Майстор (лек смях). Но може отново да се издигне.

 

Не е нужно да се борите с рака, бедността или каквото и да било. Не е нужно. Разбираш ли, човеко? Престани да се бориш.

 

Поставете се на мое място. Ето го Майстора. Ето го вашето просветлено Аз и какво бихте казали на човека в това затруднено положение, в мъченията и страданията му, “О! Не ми даваха заслужения отдих, аз …“Млъкни!“ Да приключваме с това. Сложи си крилата и навлез в страховете, навлез в лошото си детство или в каквото и да било.“ И аз зная, изглежда, че всичко това е неправилно. Да, така е, защото до сега постъпвахте неправилно. Сражавахте се, борехте се с всичко това. А после след 40, 50 години на планетата, “Виж как преуспях! Виж какъв път преминах!“ От тук – тук?! И това е?! Защото никога не сте стигали далеч, защото тази паяжина е огромна, наистина огромна.

 

Паяка просто ще си играе с вас, ще ви позволи да си мислите, че се движите на някъде. Паяка просто ще чака, чака и чака. Той ще хване още няколко мухи в своя капан и ще си мисли, “Ела при мен. Всичко идва към мен.“ Да.

 

Така че вдишайте дълбоко. Ако изплува стара емоционална травма, да кажем, касаеща партньора, родителя или още някой, просто се вижте, наблюдавайте се, защото ще видите как се проявява тя и ще си помислите, “О! Ооо! Този стар спомен. О! Аз съм лош човек. Не трябва да мисля така.“ Млъкнете! Сложете си крилата и преминете през това. Сложете си крилата и приключете с това. А от другата страна ще се появи мъдростта, този нектар. Това е.

 

Сложете си Крилата, Преминете

 

И така, първото, което трябва да запомните: сложете крилата и преминете. Звучи ужасно, но…(смях) Така го формулирам. Казах, че днес имам лошо настроение. Нямам време да украсявам всичко в поезия. Сложете, приключете с това. Преминете през своята болка, ниска самооценка. Представяте ли си колко съм уморен от Шекспир  (досадния глас), “Съчиненията ми…“. Просто преминете през това, става ли? Нямаме повече време да се возим с човешките страдания, които сами си причинявате. Няма никакви същества, живеещи в центъра на света, които да ви го причиняват. Все ми е едно колко извънземни има там, това не е тяхна работа. Ти правиш това сам, човеко … ти правиш това заради някакво странно удоволствие. Нека приключим с това, става ли? Добре. Добре.

 

Нека вдишаме дълбоко. Настроението ми се подобрява.

 

Нека вдишаме дълбоко това.

 

Дълга история

 

По – натам, точка номер две. Това е история. Това е огромна дълга история. Ето това е. Вашия живот, човешкия живот – това е огромна, дълга история. Не трябва да учите нищо. Няма уроци, които някой ви преподава. Няма ги, може да вярвате, може да не вярвате. А вие искате да вярвате, че този живот – или всеки живот - е толкова сериозен, толкова особен и предназначен за обучение. Глупости! Това е история и нищо повече. Дълга човешка история.

 

Знам, хората не обичат да го чуват. Те искат сериозно отношение към такива неща, като да кажем, духовността. И може да не ми вярвате, но шокирам някои хора. Шокирам някои хора, защото няма да бъдем сериозни. Ние ще се отнасяме към това леко, ще играем, ще се забавляваме, ще се разсейваме, ще слагаме крилата и ще преминаваме. Просто ще направим всичко това.

 

Това звучи ужасно! Имам нужда от друг текстописец (смях).

 

ЛИНДА: Така, а каква беше първата точка? (силен смях, Адамус се смее)

 

АДАМУС: Настроението ми малко се подобрява. Сега се вдигнахте на 37 процента за Майстора. Напредваме.

 

Този, човешкия живот е само история. Моите животи като Шекспир, Платон, Марк Твен – са само истории. В тях не трябваше нищо да се учи и в това има свобода. Това чувство за облекчение.

 

Не дойдохте тук за да се учите на нещо. Правехте се, че сте дошли за това. Преструвахте се, че имате карма. Преструвахте се, че имате поредица от минали животи. Между другото за миналите животи. Те спорят помежду си! От тук Марк Твен, от там Платон и те спорят и мисля, че Твен побеждава, защото Платон беше толкова скучен. Тоест съвсем скучен. Опитайте, прочетете нещо. Пълна скука. И той беше толкова сериозен. Никога не се напиваше, а според мен – ти не си ангел, докато не се напиеш (смях). Тоест трябва да го направиш, иначе се отнасяш твърде сериозно към всичко, но това е просто дълга история.

 

Голямата дълга история си мисли, че е жертва, че живота е труден, че трябва усърдно да се труди за да получи нещо, че трябва да се завърне към нещо – бог знае към какво. Това не е така. Майстора седи тук и наблюдавам Платон – боже – и знаете ли, всичко е само история. Той страда от някои болести. Няма да изпадам в подробности, защото това е семейно шоу, той страда от някои заболявания (лек смях). Имам предвид, че няма да ви е приятно да слушате за гъбички по краката или нещо подобно. И той мрънка, “Горко ми“, през цялото време, “защото имам заболяване.“ Но той си мисли, че това е някакъв голям космически урок, а аз постоянно му викам, “Ей, Плат! Това не е така! Това са просто гъбички. Може да опиташ да си измиеш краката със сапун. Той прави чудеса!“ (силен смях) А той философства. Той се опитва да разбере вселенското значение на гъбичките, добро и лошо, дуалността на гъбичките и не гъбичките (силен смях). А аз си мисля, “Това е просто …“ (Линда му взима чашата и подушва за да разбере какво има в нея; силен смях) Да. “Това е просто история! Нищо повече.“

 

Вашите човешки животи твърде много зациклят върху себе си. Истина е. Те се отнасят толкова сериозно към всичко това. Толкова на сериозно се взимат. Отделете няколко минути. Бъдете Майстори. Отделете миг. Седите на пейката в парка или някъде другаде и погледнете за миг цялата история. Вижте тази човешка история. Може това да е история за борбата. Може да е историята на неудачника. История за това, че никой не ви разбира. Това е само история, разбирате ли?

 

Човеко, спри за малко и разбери, че това е само история. В нея няма финална битка. В нея няма печеливши или губещи, това е просто голяма история. И ако Майстора успее да предаде това на човека, нека каже, “Всичко това е без значение! Това не е надпревара. Ти не се опитваш да заслужиш завръщането си в рая. Не.“

 

И Майстора може да поседи, да вдиша дълбоко и да пийне малко кафе – или каквато и бълвоч да му е сипана (лек смях) – да погледне всички минали и бъдещи животи – запомнете, “и бъдещи“ – и да си помисли, “Това е просто дълга история.“ А това, което правите вие е да се опитате да я очовечите. Казвате, “Пффф! Какво искам да гледам днес? Какво да включа днес в своята игра? Какво ще гледам?“ С любов и приемане, разбира се, без да се опитвате да се намесвате. Без да се опитвате нещо да промените, а решавайки, “Това е просто огромна, дълга история. И нищо повече.“

 

Когато човек започне да усеща това, когато започне да разбира, той осъзнава, че през цялото време си е мислел, че го наблюдават някакви висши същества – богове, други богове, демагози, богини и така нататък … знаете ли, всичко това е просто забавна игра. Човек си мисли, че през цялото време го наблюдават и е почти като представление за боговете. “Вижте ме. Аз съм жертва. Вижте ме. Родил съм се непълноценен. Вижте ме. Глупав съм. Вижте ме. Вървя по духовния път.“ Това е като театър и вие през цялото време си мислите, че участвате в представление.

 

Но когато човека чуе Майстора, “Хей, това е просто дълга история! (лек смях) Всичко това е без значение. Престани! През повечето време аз даже не гледам, защото това е скучна история. Все ми е едно!“. “Все ми е едно, Платон. Разбира се, ти си известен, но наистина ми е все едно, защото … “Знаете ли, да гледаш Платон – това е като да гледаш държавната телевизия (силен смях). То е като, хората още ли го гледат това?!“ Не, ще превключа на друг канал. Ще погледам …“Калдре подсказва,“ …някаква мелодрама или романтична комедия“ или така, “Ще погледам нещо смешно, защото всичко това е голяма история.“ Това е.

 

Вдишай дълбоко, Майсторе. Издигнахме се на 47 процента. О, почти стигнахме. Мисля, че с мераб всичко ще ни се получи.

 

Вдишай дълбоко, скъпи Майсторе.

 

Включи канала – без майтап – човешката история от този живот. Това уестърн ли е?    Сцена от сорта на, “застреляй го, бум, бум, бяла шапка, черна шапка.“

 

Живота ви на голям уестърн ли прилича или на научна фантастика с извънземни? О, да, за болшинството от вас е така (Адамус се смее). Това е едно голямо пътешествие на ума. “Еха! Какво е това? Извънземни същества от мулти вселената и тям подобни, човека ще се бие с тях и най – накрая се сражават с огромното извънземно целите покрити в слуз.“ Това ли е вашия живот? Голям научно фантастичен филм.

 

Или живота ви е – един от тези, не знам как ги наричате, трогателни сантиментални истории, “Живее си добрия човек, а целия свят му сритва задника. Добрия човек –о-о-о! – иска всичко това да престане, а на края намира истинската любов или нещо такова и всички плачат и свири музика.“ Такъв ли е живота ви? Ако да, това е просто голяма дълга история и нищо повече.

 

Може би живота ви прилича на новинарско предаване. Сега го гледам през няколко от вас. Включвате го и там има маса и на нея седят много хора и спорят часове наред един с друг и до нищо не стигат! Всички те спорят и спорят, “Бла, бла, бла – бла – бла! Аз съм прав, ти не си!“ и скоро започват да се мразят един друг. Защо да показват такова нещо по новините? В това няма смисъл. Такъв ли е вашия живот? Една голяма маса и всички спорят помежду си и до нищо не стигат. Такава ли е житейската ви история?

 

Или историята на живота ви прилича на това, което наричате анимационен филм? (лек смях) Да, анимация. Весел, лек. Никой на никого не вреди, защо те не са хора. Те са анимационни герои. Нима не е удивителна измислица? Анимационни герои. Дори ако дойде злодей и те удари по главата, така че да ти изтече мозъка, след две минути мозъка отново се събира, за това ти не си човек, а анимационен герой. На това ли прилича живота ви?

 

С други думи, вие се забавлявате в него. Не се притеснявате за последствията, “Просто си живея в един голям анимационен свят. Аз съм го създал. Аз съм го написал. Измислил съм сценария. Не знам как ще продължи, но това е просто анимация.“ Може да се получава удоволствие така. Може просто да вдишам дълбоко и просто да се нарисувам в Осъзнатост. Тоест защо не?

 

Или живота ви – е една голяма, както вие ги наричате романтична драма? Знаете, в тях винаги е мрачно, някъде на заден план свири цигулка и героя преживява грандиозни събития в живота. А после се влюбва и това е любовта на живота му, но изведнъж извънземните отнемат любовта на живота му от научно фантастичния им живот. И изведнъж … цялата тази драма, емоционална драма, а знаете че в емоционалната драма винаги участва член на семейството – майка, баща, деца всички останали членове на голямото семейство. А също така се случват събития и в работата. И там има много сълзи, разбити сърца. За бога, изключете това! Защото тук никога няма да има щастлив край, като в анимациите. В анимациите винаги има щастлив край, а в тези големи романтични драми винаги, “Ах!“ Но в известен смисъл се чувствате добре от това  (някой казва, “Сапунка!“). Такава сапунка. “Дните на нашия живот.“ Колко продължи този сериал? (някой казва, “Петдесет години“). Петдесет години. Почти целия ви живот. Стигат ли до някъде сапунките? Стигате ли вие до някъде? Да, по – далеч от в сапунките. Да, по – голяма сапунка.

 

А още има просто комедии. Просто комедии. Някои от тях биват тъпи, но знаете ли, това си е комедия. Не е нужно много да мислите. Има наистина добри комедии, наистина смешни. Дори ако чрез вас понякога гледам комедия и съм в лошо настроение, се смея, защото там се осмиват конфликтите в човешкия живот. Хората имат чудесни комедии. Комедиите от нашата страна на стената не са толкова добри, освен моите (лек смях). Но комедиите от другата страна не са толкова смешни. Хората имат чудесни комедии, защото умеят да се смеят над себе си.

 

И това ме води към основната мисъл. Живота – това е една голяма история. Това е. Не заработвате пачки. Не заработвате най – доброто място в ресторанта. Не получавате потенциално най – доброто място в Клуба на Възнесените Майстори. Това просто е една голяма история. А човека въпреки това, което разказват човешките филми – не постига просветлението, не отговаря за просветлението. Човека може да го позволи. Човека може да нарисува кратка анимация, която да оживее, “Боже, какво ще стане, когато си сложа крилата, премина през паяжината и Позволя?“ От другата страна изведнъж се появява прекрасна мъдрост, навсякъде лети вълшебен прашец, а на заден фон свири прекрасна музика. И знаете ли, в субтитрите на края пише вашето име, “Сценарист, продуцент, режисьор, аниматор, художник“ и така нататък. Всичко сте вие.

 

Хората твърде сериозно възприемат живота си. Наистина. И вярват в това. Те вярват в тази глупост – в голямата история – може би до известна степен това е добре, но те така дяволски сериозно възприемат всичко, че засядат в него. Имено за това вече толкова време говоря за духовните групи. Това са най – скучните зациклили в навиците си хора. Те възприемат всичко твърде сериозно, не харесват това, което правим, защото ние се смеем. Ние се забавляваме.

 

Всички вие преживяхте много животи в храмове, манастири, обители, нали? Там имаше тишина, сериозно отношение – Бог винаги наблюдава, не се излагай, Кери, защото Бог вижда всичко (лек смях). В тези обители, храмове и манастири беше толкова скучно. Много скучно. Какъв филм би се получил от това? Скучен. “Мина първата седмица…“ и показвате, как всички пеят със запалени свещи. Втората седмица – всички пеят, запалени свещи и благовония. Така продължава около 50 години – същите песнопения. Нищо не се случва. Бог не се показва. Иисус не се показва и дори не се готви да го направи. Нима си мислите, че би се върнал в това скучно …

 

КЕРИ: И никакъв секс.

 

АДАМУС: Не с.. не, те не го правеха.

 

КЕРИ: И трагедията.

 

АДАМУС: Да, да. Не че се ядосвам за това, но знаете … (смях в залата, публиката се смее на играта на думи на Адамус “carry on about“-“ядосвам се“, в което думата “carry звучи като името на Кери). Знаете ли, такива са фактите, това трябва да го има в уикипедия. Това е неопровержим факт – знаете ли защо са забавни мръсните вицове? Знаете ли защо? Мръсните шеги, пръдните? (силен смях) Знаете ли защо това е смешно? Ако се замислите, всъщност не е чак толкова смешно. Не е смешно, но всички се кискат, ако гледате това онлайн, “О, ха, ха! Пръдни!“ Знаете ли защо? Представете си как е било това преди 600, 700 години. Седите в обителта или манастира (смях), никой не разговаря. Тоест не ви позволяват да разговаряте и вие седите – всъщност стоите на колене – и просто се побърквате. Но си мислите, “Добре, ще го направя. Може да излезе нещо от това. Казват, че работи и освен това Бог наблюдава.“ И ето, седите със сериозно изражение на лицето, опитвайки се да направите всичко правилно, изгубени в собствената си история и изведнъж, някой близо до вас, “Пр- ъ-ъ-ъ-ц!“ (смях в залата, Линда добавя звукови ефекти). Всички падат от смях и изведнъж още някой пръцва. Това е най – смешното нещо случило се за всичките тези години! (силен смях) И дори главната майка и главния свещеник не могат да се удържат от смях. И това беше единствения вид хумор и той си остава у вас до ден днешен – без майтап (смях). И той остава с вас и в този живот. “Помня! В църквата беше съвършено тихо, горяха няколко свещи и изведнъж от някъде, “Пръъъц!“ Всички се оглеждаха наоколо, “Кой го направи?“ Смеха възниква спонтанно и всички започват да пърдят. Никой не казва нито дума. Всички пърдят!

 

Всички, “Ооо!“. И вие започвате да си мислите, “Какво ядохме днес на обяд?“

 

Искам да кажа, че освен смеха, всичко това е – една голяма история. Вашия живот, всички останали животи – това са просто големи истории.

 

Когато се отнасяте сериозно към тях, когато се вземате твърде на сериозно, енергията засяда и тогава забравяте къде сте си оставили крилата и забравяте какво съм ви казвал – двете прости точки – отново ставате сериозни и отивате в главата. Когато станете сериозни, се оказвате в паяжината. Трябва да вдишате дълбоко, да се посмеете над голямата си история и да разберете, че не са ви оценявали и не са ви наблюдавали. Няма правилно и неправилно. Имали сте животи в които сте преживяли най – различни гадости, но сте имали и такива които сте преживели леко. Това няма значение. Няма значение.

 

Този ваш живот е съвършено уникален. Но и него не трябва да приемате на сериозно. Този живот е уникален, защото стигнахте до какво? “Да изучавате просветление.“ О, боже! Да позволявате. Да позволявате. Да се забавлявате. Тук сте за да позволявате. Ето защо. Трябва ли да се отнасяте сериозно към Позволението? Всъщност не! Между другото колкото повече се усмихвате, толкова повече позволявате. Да, можете да го напишете на стикер или на бабиния пуловер.

 

Тук сте за да позволявате. Това е. Колко сериозно трябва да се отнасяте към Позволението? Не много! Много ли трябва да работите? Не! Но не ви ли изглежда, сякаш нищо не правите, че не създавате добър филм? Това не е важно. Просто вдишайте дълбоко и позволете. Ще разберете че всичко върви както трябва, ако можете да се смеете над голямата си история, ако можете да не се отнасяте към себе си толкова дяволски сериозно и да престанете да си мислите, че носите бремето на целия свят на плещите си и че е,“Толкова трудно да се занимаваш с просветлението.“Не. Не. Никога не е трябвало да бъде така. Глупаците се опитват да го направят скучно, опитват се да се върнат в дните на тишината в манастира и се опитват да превърнат просветлението в човешка игра – то не е такова. То е наистина просто. Трябва само да вдишаш дълбоко и да се посмееш над голямата си история.

 

Нека отпием глътка от това, което са ни сипали (Адамус се смее).

 

Отпуснете се и Позволете

 

Започваме серия Крила и това, с което започнах днес – е моята история. Измислих си я. Днес съм в лошо настроение. Обичам ви. Себе си обичам дори повече, но вас  (публиката вика, “Ура!“ леки аплодисменти). В лошо настроение съм. Това е история, разбирате ли – като в анимационен филм – помислих си, “Нека днес малко да се повеселим и поиграем. Ще дойда. Ще имам лошо настроение – арр, арр, арр!“. Някои от вас наистина бяха шокирани. Някои си помислиха, “О, боже! Дали днес ще ми откъсне главата?“ Мислех по въпроса, но …

 

Вдишайте дълбоко в живота си, започнете да получавате удоволствие, защото знаете ли защо? Когато го направите, когато започнете да играете, когато наистина се отпуснете и позволите, се променя енергийната динамика. Вече няма да има сценарии, в който летите към паяжината и засядате. И тогава ще разберете, че всичко се движи през вас. Как можете да заседнете? Всичко се движи през вас – времето, пространството, паяжината и всичко останало. Всичките ви страхове, нерви и безпокойства просто преминават през вас. Това е. Те напомнят за себе си от време на време. Да, възниква някакво чувство в тялото ви. То дори може да предизвика леко объркване. Но вие просто му позволявате да премине през вас. Това е. Не трябва да се борите.

 

Човека си мисли, че се оказвате в паяжината и трябва да се отскубнете от нея. Това е човешкото възприятие. Ето защо попитах, “Кой от вас е тук днес?“ Майстора смята – вече стигнахме до 50% - Майстора смята, “Всичко просто преминава през мен.“ И всъщност вие дори не трябва нищо да си слагате и през нищо да прелитате. Просто си позволявате да разтворите крилата, които вече имате и да наблюдавате как всичко се влива във вас и преминава през вас. А след това приемате само това, което искате да видите в голямата си история, искате да видите в живота си, само това, което избирате за себе си и разбирате, че всичко протича през вас. Толкова е просто.

 

Тази серия Крила – изглежда сме заедно вече от 19 години и както вече казах, 200 Шоуда. Това е много. Стига за написването на 22 книги – големи книги, не малки. Всички учения на Тобиас, цялата ми удивителна мъдрост и всичко, което я съпътства – удивителна, да - и всичко съпътстващо. Всъщност, вдишайте дълбоко това. Това е част от голяма история – всичко това. Но трябва да кажа, че това е феноменална история. Феноменална.

 

Когато преди много години Тобиас ми предаде делото, аз се консултирах с някои Възнесени Майстори, преди да дойда в Аления Кръг. Знаете, бях слушал за тази група, както някои от вас може да са слушали преди да дойдат тук. Слушах за нея, но се отнасях с недоверие. Шамбра? Пирати? Група бунтари и размирници? И си помислих, “В играта съм. В играта съм“ (смях). Наоколо всички казваха, че за това ще са нужни два, три, четири живота. Знаех, че не е така. Знаех, че сте напълно готови. Просто трябва няколко пъти да се претърколите през глава и да се изправите, да вдишате дълбоко и да разберете, че всичко е просто голяма дълга история. Нищо повече. Вашия живот не е чак толкова важен, той е важен само за Аз Съм. И е важна само красотата на историята. Но за останалото престанете да го приемате толкова сериозно, става ли?

 

Какво искам да кажа? Вървете и живейте. Наслаждавайте се. Развличайте се. Когато усетите надигащ се страх или безпокойство, вместо да бягате от тях или да се опитвате мислено да се борите с тях, просто си позволете да минете през тях. Позволете им да преминат. Ще разберете, че всъщност няма никаква паяжина. Но когато започнете да се борите – било то с рака, финансово разорение, ниска самооценка или още нещо – когато започнете да се борите с нещо, засядате за дълго. За вас това е дори по – лошо от когато и да било. Стигнали сте до този момент на осъзнатост и засядате повече от всякога. По – чувствителни сте, за това засядате по – силно. И тогава трябва просто да спрете и да кажете, “За какви две точки говореше Адамус?“.

 

САРТ: Трябваше да ги запишеш.

 

АДАМУС: Трябваше да ги запиша (лек смях). Именно за това записваме видео. Няма да бъде свободно достъпно. Шегувам се.

 

Това е история, забавлявайте се. Вие сте голям анимационен герой.

 

В серия Крила ще разберете, че точно това ще правим, разбирате ли? Ще се срещаме, ще се забавляваме и ще измислям разни истории от типа, “В лошо настроение съм.“ Как мога да бъда в лошо настроение? Всъщност това, което казах за миналите животи е истина. Платон – е трън в задника. Той никога не се справя с ума си, а Шекспир се измъчва от вътрешния конфликт да пише за публиката. Марк Твен е забавен, но той често е доста скептичен и негативно настроен към всичко – в повечето случаи към себе си. Той има енергийни проблеми – не е чудно че банкрутира. Всичко това е реално, но изобщо не ме безпокои. Вдишвам дълбоко, гледам големите им дълги истории и осъзнавам красотата в тях и в себе си. Осъзнавам, че всъщност те никога не са засядали в паяжината. Те така си мислеха, че са заседнали. Никога не са се разпадали или изгаряли. Те така си мислеха, но това не се е случвало. И всъщност всички те – са части от моето единство.

 

Напреднахме с времето – казах, че тази среща ще бъде по – кратка, с около две минути по – кратка (смях) – нека направим мераб. Защо? Ами, знаете ли уморих се, а вие се уморихте да ме слушате.

 

Нека вдишаме дълбоко и да направим мераб за Крилата.

 

Вдишайте дълбоко. Започваме.

 

Мераб за Крилата

 

Сега сме в серия Крила

 

(музиката започва)

 

Това означава, че след толкова години разкрития, позволения и смях над себе си, най – накрая стигнахме до тази точка, където можем просто да скочим. Ще скочим. Което значи да се разширим.

 

Човека ще продължава да преживява дни на паника, безпокойство или просто раздразнение. Тогава вдишвате дълбоко, както сега – почти ви чувам, как човека крещи тук на заден план – вдишвате дълбоко и осъзнавате, че всичко е просто голяма, дълга история. И тогава ще чувствате крилата си – казвам го в буквалния смисъл.

 

Ще усетите крилата си.

 

На някои от предишните ни срещи аз казах, че имате енергийни крила. Гърба и плешките ви – са най – чувствителните части от тялото. Не говоря за големи пернати крила, а за умението да се разширявате, разкривате. Просто вдишвате дълбоко и позволявате.

 

Мислите си, “Но аз не знам как.“ Не, знаете. Това просто е част от историята. “Веднъж си отгледах крила – крила, които ми позволяват да се разширя, да не се страхувам вече от живота, да не се страхувам да полетя, да не се задържам вече под крилатия таван на просветлението. Просто го направих.“

 

Вдишайте дълбоко и в своята голяма, дълга история преминете към главата в която просто позволявате на крилата си да се разперят.

 

Тези крила могат да ви пренесат през всяко възприятие – например страх, съмнения, опасности – през всяко убеждение, с което не можете да се справите в ума си, не знаете какво да правите за напред. Просто усетете как крилата ви се разперват и ви понасят.

 

Да, обръщам се към седящия в залата човек – да, ще има дни, когато … ще има просто отвратителни дни. Те просто са част от голямата, дълга история и това е нормално. Това е нормално. И има Майстор с крила. Не се опитвай да се бориш, не се опитвай да преодоляваш съмненията, неувереността и страха. Не прави никакви опити, просто разбери, че това е просто едно “и“, един от множеството начини на възприятие на реалността.

 

В тази серия, тази година, която ще прекараме заедно, започваш наистина да преживяваш всичко. Вместо да говориш за Позволението, ти си позволяваш да го усетиш. Вместо платоновските разговори за просветлението, ти всъщност го преживяваш.

 

Не трябва да мислиш за радостта, тя всъщност е тук.

 

Понякога опита, който ще идва при теб тази година дяволски ще те шокира, защото е много реален. Тоест той наистина ще бъде реален.

 

Понякога разкриването на осъзнатостта ще те замайва. Ще се съмняваш дали тялото и ума ти ще се справят. Това е потресаващо – опит вместо разговори.

 

Да, ще можеш да се справиш с тях, особено ако вдишаш дълбоко и усетиш крилата на истинския Майстор.

 

Излизаме от аудиторията в която се четат лекции и навлизаме в истинския жизнен опит, пълен със смисъл и радост. Променяш историята, пренаписваш я и изведнъж в по – късните глави от историята си, осъзнаваш че сега си съавтор. Човеко, ти си съавтор на следващите глави.

 

Имаш знанието, усещането, че е имало книга – голяма, дебела книга на твоя живот, но ти не можеш да кажеш нищо за това, което е написано в нея. То се променя.

 

Наскоро говорихме за това в Кихак – това се нарича “съвместно съществуване.“ Майстора и човека. Ще разбереш, че не си си позволявал да пишеш тази история, следващата глава.

 

А сега се обръщам към теб, Майсторе. Аз Съм сега пишеш и живееш в следващата глава – в главата за свободата, в главата за истинския жизнен опит. Това не е просто обичайния, ежедневен, монотонен опит, а истински жизнен опит. В това е разликата. В това се заключва разликата сега – ти приемаш участие в това.

 

И така, кой седи тук днес? Какво стана по време на мераба? До колко процента се издигнахме? Най – правилно ще бъде да кажем – някои стигнаха много близо до това – вие сте на 100 процента човек и на 100 процента Майстора. Вие сте и едното и другото.

 

Вие не се противопоставяте един на друг. Не се опитвате да стигнете до 20 процента човек и 80 процента Майстор, вие сте и едното и другото, съществувате съвместно. Заедно.

 

Нека вдишаме дълбоко.

 

Прелетете през стараха. Прелетете през менталните страдания. Прелетете през емоционалните проблеми. Не спирайте за да ги разберете или анализирате. Вече не бягайте от тях. Прелетете през тях.

 

От начало ще бъде малко страшно, защото ще изглежда сякаш летите точно към паяжината на паяка. Но ще разберете че възниква импулс, така да се каже, страст, енергия – почти съзнание, но не съвсем – възниква импулс, който ще ви пренесе през дори най – дълбоките страхове. Вече не ги избягвайте, но и не се спирайте за анализ. Преминете през тях.

 

Второ, осъзнайте, че това е една голяма история, но сега сте неин съавтор. И аз казвам “съавтор,“ защото Майстора както и до сега ще пише своята част от историята. Но сега и човека ще пише заедно с него, ще взима участие в това. Ето две нови точки.

 

Нека заедно да вдишаме дълбоко. Заедно дълбоко вдишване.

 

(музиката спира)

 

Време е за празник, скъпа Шамбра.

 

Време е да празнуваме. Разперете крила и полетете.

 

И винаги помнете, че всичко е наред в голямата ви, дълга история! (смях)

 

С това, ви благодаря. Благодаря ви (аплодисменти от публиката).