МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

ШОУД 11- АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 1 юли 2017 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах, да! Това, което преживяхте току що (има предвид встъпителното видео) и което преживяхме на предишната ни среща в Мюнхен – беше истинска духовност – чувственост, усещания, емоции, щастие, всичко, автентичност, усещане за себе си, много, много истинско.

Съществува такава представа за духовността – седиш в храма и напяваш – и аз нямам нищо против това. Всички вие сте го правили и то ви е довело до определено място. И аз зная, че много от вас продължават понякога да усещат влечение към храмове или манастири – просто за да се завърнат към тишината.

Но спомнете си, че ние закрихме Школите на Мистериите. Това беше малко убежище. Това беше нашето островче далеч от селяните. Това беше нашето тихо място, но ние го закрихме преди стотици и стотици години. Помолихме много от вас да напуснат. Да, имаше много сълзи. Някои от вас още питаят лоши чувства към мен затова, че ви изхвърлих (смях), хлопнах вратата зад вас. Но тогава ние си тръгнахме. Тогава дойде момента да влезете в света.

Да, пак имахте нужда от време за себе си. Пак трябваше да излезете сред природата, разбира се, да слушате музика. Понякога е нужна просто тишината на природата, просто да останете насаме със себе си, с Аз Съм, със своето единство (той приближава камерата). О, харесва ми да правя така. Мога да гледам от тук целия свят. Да.

Това ви е необходимо от време на време, но това е съвсем различна зрелост, друг вид духовност. И, моля, сърдете се на мен, ако искате, но ние излизаме от рамките на монотонното пеене. Това, което правите, наистина създава абсолютно нова духовност, поради липса на по – добра дума, но това е съвършено нова истинност на Аз съм, на Себе си, без всички тези дисциплини. На кого са нужни те? На вас наистина не ви трябват. Без всички тези страдания, карма и практики, през които трябва да преминавате.

Има много такива, на които не им харесва това, което правим, тези, които поклащат глави, много от тези, които си тръгнаха, защото, “О, това не е много духовно. Те свирят такава дива музика. По – натам ще започнат да танцуват“ (смях). Това са хора от Ню Ейджа. На много от тях това не им харесва, защото те са толкова сковани от шаблона за нуждата от медитация, следването на гуру и продължаването на тези практики живот след живот – не един живот, а много животи – и това им дава определена степен на щастие. Но щастието, бих искал да изхвърля думата “щастие.“ Искам всички да я изхвърлите от речника си. Това е човешка дума.

Щастие

В другите сфери няма дума, не съществува думата “щастие.“ Това е човешка дума. Тя се основава на осъждане. Щастливи ли сте или нещастни? Но когато молиш някого да поясни, “Какво те прави щастлив?“, той не знае. Те винаги търсят щастие и никога не го намират. Това е човешко осъждане, тъй като, ако не сте щастливи, то вие сте нещастни. Ами, защо не и двете? Или защо просто не изхвърлите изцяло тази дума? “Аз Съм това Което Съм. Аз съм човек. Аз съм Майстор и не трябва да страдам за това, “Дали съм щастлив?“.

Ще ви дам малка подсказка. Вие никога няма да постигнете щастие в този или в който и да е друг човешки живот. Никога няма да постигнете щастие. Не познавам нито един Възнесен Майстор, постигнал щастие. Просветление, да. Реализация, безусловно. Но щастие? Това е човешко качество. Това е все едно да искате да станете супер – умни. Никога няма да станете такива, защото ще остане другата страна, която продължава да е глупава (смях) и тя един вид ще уравновесява този свръх интелект.

САРТ: Еха!

АДАМУС: Никога няма да имаш достатъчно интелект, Сарт (още смях). Така че, дори не се опитвай. Пусни. И, Господи, какво е това? (Има предвид малката скулптура на трол от Норвегия).

ЛИНДА: А, това си ти, Адамус.

АДАМУС: О!

ЛИНДА: О!!

АДАМУС: Много прилича на мен (той прави глупава гримаса; смях).

ЛИНДА: Да, така си и мислех. Така си и мислех.

АДАМУС: Всъщност в някои от вашите сънища, да, мога да се появявам в такъв образ, като малък трол. Но вие трябва да правите това, което трябва. До къде бяхме стигнали? Щастието.

ЛИНДА: Троловете са добри момчета.

АДАМУС: Троловете са добри момчета. Виждаш ли до къде стигнахме? Добри и лоши. А щастливи ли са? Джеф и Линда тук щастливи ли са?

ЛИНДА: Напълно. Напълно щастливи. Напълно Хопи (Линда прави игра на думи, защото тяхната фамилия “Хопи“ звучи като думата “щастлив“ на английски “happy“).

АДАМУС: Но вижте Калдре. Той има друг поглед.

ЛИНДА: Но той изглежда блажен, някъде в собствения си свят.

АДАМУС: И нямам обувки.

ЛИНДА: Да, и той си мисли за това.

АДАМУС: И ти изглеждаш, сякаш се готвиш да се пошегуваш с това, да го бутнеш във водата (смях). Ето как изглежда това.

КЕРИ: Бутай го!

АДАМУС: Тя веднъж го е правила. Почти го уби. Наложи ми се да го спасявам от алигаторите. Истина е, нали скъпа Линда?

ЛИНДА: Истина е (още смях).

АДАМУС: Щастие. Щастие. Знаете ли, това е игра на ума. Това е разум 2 – имате дума за това. Не мога да го произнеса, защото това са‚ четири букви. Започва с “f“ и завършва на “k“. (Линда въздиша), но това … (смях) е разума …

ЛИНДА: Глупост?

АДАМУС: Не съм казал това. Това е уловка на ума, опит да постигне щастие. Будите се сутрин, “Днес щастлив ли съм?“. Какво ще кажете просто за, “Днес аз съм тук. Аз Съм това Което Съм.“ И после си позволете да навлезете в автентичността, защото можете да имате толкова много различни чувства и може да имате – тялото ви може да изпитва малко болка. Може да имате един от онези човешки дни, когато просто нищо не се получава веднага. Е и какво? Е и какво? Позволете си да преживеете това.

Правим тези неща, които виждате сега, внасяме музика и съжалявам ако съм обидил някого, но всъщност не съм го правил. Знаете ли, това не е звънлива хинди музика от сорта на "Динг - донг" (лек смях) - но това е жива чувствена музика. Това е нова духовност. Ще се надяваме, че това никога няма да стане религия, но това е ново усещане за Духа на Земята и точно на там ще се насочим. Ето какво правите вие.

Наистина правите пробив. Тоест, това не е Ню Ейджа на майка ви. Това не е обичаен Ню Ейдж. Вие правите пробив в това, което правим и често е трудно, да, но вие следвате своето знание и всичко ви се получава.

И така, нека вдишаме дълбоко.

Днес

Днес искам да ви дам право на избор, защото животът е пълен с избори. Можем да направим днешния Шоуд - това е последният Шоуд в серията Свръхчовек, ще започнем нова серия - и всичко зависи от вас, седящите тук, но ако гледате чрез интернет вие също можете да гласувате. Искате ли днес сериозна лекция? Ще изнеса катедрата, ще я поставя тук и ще имаме сериозна лекция. Като цяло Сен Жермен - Сен Жермен (произнася го с френски акцент) скъпи Калдре "Сен Жермен" (смях, Адамус засилва американското произношение). Или можем да се забавляваме. Мога да бъда малко провокативен.

ЛИНДА: Ти?

АДАМУС: Аз, да, мога. Мога да бъда интересен и очарователен и се надявам да отразя към вас част от вашата мъдрост. И аз питам по много важна причина, която ще обясня след миг. И така, всички, които искат да има сериозна лекция зад катедрата, вдигнете ръце (една или две ръце; някои се смеят). Не много, добре. Добре. И кой иска весела провокация, остроумие, забавление и всичко останало привично за Адамус (някой казва, "Да, дявол да го вземе!", много вдигнати ръце). Аз мисля, че победихме. А някои дори не знаят къде се намират сега (смях), просто съвсем са се объркали, не са сигурни.

Причината поради която питам, е в това, че съществува програмиране за духовни метафизични лекции. Съществува запрограмираност. Хората искат да виждат нещо различно, отколкото просто - как го казвате - човешко качество. Аз съм бил човек. Мога качествено да покажа човешко качество. И някои хора искат да гледат канализатора, седящ на стола със затворени очи, всъщност изолиран от публиката и наистина дълбоко в себе си, защото изглежда различно, чувства се различно. На това са запрограмирани. И разбира се същността никога няма да каже ... (той произнася думата без звук) започва с "f" и завършва на "k"(f*ck). Той никога няма да каже f*ck (смях) защото, ох, всичко трябва да бъде духовно. И същността никога няма да ходи и залата, да бъде трън в задника и тям подобни. Защото техните очаквания понякога се разрушават. Те искат да се върнат към стария стил, защото с него им е комфортно и те просто искат да получат относително сухо послание. Те се обръщат към разума. Те се обръщат към ума. Това за мен беше проблем.

Когато Тобиас си тръгна, дойдох аз и трябваше да реша искам ли да работя с тази група (Адамус се усмихва).

САРТ: Пирати!

АДАМУС: Пирати. Да, да. Но у вас ми хареса това, че аз знаех, че ще се разкривате по друг начин, знаех, че ще ми се наложи да предавам посланията по друг начин, защото моя стил - е вашия стил. Вие сами помолихте за това.

Нужен беше развлекателен стил. Вие искате шоу. Не искате да похабявате коленете си,  цялото това коленичене и пълзене. Искахте малко да се повеселите, защото живота всъщност е доста весел. Той - е една голяма шега. Дори ако сега преминавате през нещо, което според вас е най - страшното в живота, накрая това наистина ще бъде голяма шега. Тоест, така си е. Хех.

И аз си казах, "Как да устроя това? Как да организирам нашите срещи? Какъв да бъде енергийният дизайн?". И това не беше мисъл. И между другото ще ви се наложи сами да стигнете до това. Ще имате енергийният дизайн, който отива отвъд рамките на мисленето. Той вече съществува у много от вас, аз зная. Вие конструирате енергии, а не просто мислите за нещо.

И така, аз разглеждах енергийният дизайн, който по мое усещане би сработил. Преди всичко той трябваше да изкара тези, които се намираха тук не е заради своето въплътено просветление.

ЛИНДА: Ооооох.

АДАМУС: Това беше едва ли не задача номер едно, защото да се направи това е много трудно. Но ако тук имаше много такива, които са дошли просто заради увлечението, просто да поседят на този заспал ченалинг, под някаква заспала музика и да поспят под някакви заспали думи - което не е чак толкова лошо - но ако те бяха тук само заради това и ако това беше хоби, а не ангажимент, дълбок ангажимент, при нас щеше да се получи дисбаланс. Така че, част от организацията беше да намеря начин да ги пусна. Те наистина нямаше да могат да се справят с енергията, с очовечването на божественото. И когато аз помолих Калдре да си отвори очите и да тръгне из залата, когато разказвам своите лоши шеги, когато доста се хваля, което се прави специално за разсейване - аз искам да очовеча божественото. Искам да го пренеса в тази сфера за да не се опитвате да ходите някъде да я търсите. Искам да я пренеса тук.

Затова за да го направя се наложи да се държа малко по - човешки. Няма да правим нищо подобно на фарса на Джери Луис, но ще направим нещо Адамусовско, някакво очовечване, с което и се занимаваме тук.

ЛИНДА: Никой не знае кой е Джери Луис. Той е много стар (някои се смеят).

АДАМУС: Кой знае кой е Джери Луис? Всички французи знаят кой е Джери Луис. Тоест болшинството французи. Джери Луис, хумориста, с тортата в лицето.

 Така или иначе предполагам, че ще правим всичко по - развлекателно и провокативно ...

ЛИНДА: Добре, давай.

АДАМУС: ... и дразнещо ...

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Ти си експерт в това.

АДАМУС: И така, за протокола ще кажа, че предлагам два варианта. Мога да тръгна по всеки от тях. Мога да направя (смях) просто лекция или можем да се позабавляваме и да превърнем всичко в огромно разсейване - бих го нарекъл истинско разсейване - да получиш удоволствие и да позволиш божественото просто и красиво да се плъзне към вас.

Познато ли ви е нещо такова? Ще преминете ли през нещо подобно? Мисля че да. Нима не би било ужасно ако тук имаше просто голям хладен храм и ние идвахме тук облечени като монаси и миришеше на тамян? Не мисля, че такова нещо би сработило в тази група. Мисля, че веднага бихте изгорили такова място.

ЛИНДА: Не е чак толкова лошо.

АДАМУС: Не е чак толкова лошо.

И така, нека започнем този Шоуд.

Денят на независимостта

Сега е уикенда на независимостта както разбирам, почивните дни на четвърти юли в САЩ, а също в Канада. Четвърти юли и аз имам особено отношение към този ден и особена страст. Идвал съм в САЩ по няколко различни повода физически, на кораб. Под друго име. Не исках да пътувам като граф Сен Жермен, затова взимах друго име. Казах, че съм от Англия. Моята фамилия беше Ебот, дойдох тук и бях много силно свързан с това, което сега наричате Декларация на Независимостта.

ЛИНДА: О, разбира се.

АДАМУС: Разбира се. Не, това е абсолютно правдива история и аз бях много силно свързан с масоните, защото тогава масоните, масоните - това са каменари. Болшинството от хората наистина не знаят, че трябваше да бъдеш в гилдия, а гилдиите се намираха под контрола на църквата, а църквата ви приемаше само в случай, че сте готови - кхм - да се погрижите ... (Адамус започна да раздава пари). Той сега не носи със себе си много пари. Аз бих ги дал ... Ах, Господи! Добре, ето ние ... (Линда се намесва) Спри. Спри това. Кхм (някои са смеят).

И така, гилдия. Трябваше да се плати на църквата за да работят. И ако ти не си в гилдия, ако не си платил подобаващо, ти не можеш да получиш работа. Така се появиха масоните. Масоните имаха добро разбиране за мистериите. Те наистина ги разбираха. Те разбираха пирамидите. Те разбираха много от сакралната геометрия. Виждате ли, църквата не би позволила това, но масоните я изучаваха. И аз не искам да казвам, че това беше някакво тайно общество, но има определени неща, които се пазеха сред масоните. И така, аз тясно работех с тях и наистина обичах - не преувеличавам; Линда винаги се учудва, дали не преувеличавам историите си и често аз така и правя (Линда се смее) - аз тясно работех с Джордж Вашингтон.

ЛИНДА (смее се) Разбира се.

АДАМУС: Наричах го Джордж (Линда се смее). Той ме наричаше Дик (в английския език думата "Dick" означава не само умалително име на Ричард, но също така е жаргонен израз за мъжки полов орган).

ЛИНДА: (смее се) О, да! В това вярвам! (тя продължава силно да се смее, някои от публиката се смеят)

АДАМУС: Наричаха ме Ричард Ебот и от време на време той ме наричаше Дик. Не виждам тук нищо смешно (още смях). Ричард, Дик, умалително? Някои от вас имат умалителни имена, нали?

И така, Джордж каза, "Дик (Адамус се усмихва) как да оформим това? Как да оформим Декларацията за независимостта?". Получихме одобрението на Ханкок и Джеферсън и аз си имах работа с много от тях, ако не е с всички, когато бяха зад кулисите.

Това място, което сега се нарича Съединени Американски Щати, се създаваше като нов свят, като Нова Земя. Това беше място на свободата въпреки, че никога не е било свободно. То никога не е било свободно. Свободата се предполагаше, но всъщност тези, които дойдоха първи бяха силно свързани с църквата, нямаше особено много свобода. Имаше много боязън от другите религии ако не бяхте част от Английската църква - и точно заради това аз реших да бъда англичанин, за да имам повече възможност за маневри – но то се създаваше за да може хората от цял свят да се обединят, да имат определени свободи. Създаваше се не като Демокрация, а като република, но хората имаха право на глас, който в действителност нямаха по другите краища на света и особено в Европа.

Отне не малко усилия за да обединя Европа от началото до края на 1700 - та година и в някаква степен това сработи. В определена степен у хората имаше повече, отколкото преди, но това продължи да не съответства на изискванията на твърде много хора търсещи нещо друго. Затова те дойдоха тук буквално от целия свят. Това е едно от най - големите сливания в целия свят, освен може би в Бразилия. Те дойдоха от целия свят в търсене на религиозна свобода, свобода в работата, но колкото и да е странно, много от тях изначално бяха слуги. Те се съгласяваха да бъдат роби като правило около 10 години за да могат да се преместят. Това за тях нямаше такова значение, че се готвят да дадат 10 понякога 15, 20 години от живота си, ако са създали свои семейства, за да може тези, които ще дойдат след тях да имат в своя живот малко повече свобода.

Имах голяма страст към това, което беше направено днес, защото знаех, че всичко това има потенциал да се разпространи по целия свят и в определена степен така и стана. Между другото, резервната Америка, резервният вариант за случай ако тук нещо не се получи беше Ах - тара, Австралия. И в известен смисъл Австралия също така беше затворническа колония. Вашите приятели, вашите съкилийници отидоха там. Това беше място, където свободата беше изискана, защото много от тези, които бяха затворени, много се оказаха там несправедливо.

И така, с цялата тази динамика и в същото време с Европа преживяваща промени, промени в политиката, отказ от монархията и кралските семейства - имаше много работа. Това беше много трудно. Не само защото монархиите и членовете на кралските семейства не искаха да сдават властта. В определен смисъл те нямаха избор, защото селяните хората по това време бяха толкова непокорни, че просто щяха да ги убият. И у нас имаше такива събития, като Деня на Превземането на Бастилията, който ще настъпи много скоро, когато килиите се отваряха и хората се освобождаваха.

Но сега аз повдигнах тази тема заради един голям въпрос, "Наистина ли хората са готови за свобода?" – въпрос, който повдигнах много години назад в един Шоуд и хората бяха много разстроени - но аз продължавам да утвърждавам, журито е по - склонно да отговори, "Не, не са готови." Някои свободи, да или това, което аз наричам лъжлива свобода само защото вие можете да решавате искате ли през деня да си обуете черни или бели обувки, но такава свобода понякога имат дори затворниците. Свободата да работите. Колко е глупаво това? Свобода да работиш. Защо искате да работите? Защо искате да ходите на работа, дори ако можете да я избирате? Ако толкова обичате да правите това, но защо да го работите? Това не е свобода.

Действително ли хората са готови за свободата да бъдат себе си и за свободата от хипнозата, за свободата от бог, за свободата да излязат от рамките на разума? Мисля, че това е може би е най - голямата свобода, върху която вие и аз сега работим, свободата да излезете отвъд рамките на ума, и това е, ох, толкова трудно, отчасти, защото бяхте програмирани за това. Това е хипноза. От нея не е чак толкова невъзможно да се избавиш. Не е чак толкова невъзможно да отвориш вратите на бастилията и просто да си тръгнеш - или от зоопарка, както и да го наричаме - всичко това не е чак толкова невъзможно, но за това трябва да бъдеш безумен (лек смях). Наистина трябва.

Вие самите бяхте там до неотдавна и в голяма степен заради своите предци и техните начини на мислене. Вие се намирахте там заради масовото съзнание. Намирахте се там, защото не искате да направите нещо погрешно. Не искате да изглеждате луди. Не искате да изпъквате сред тълпата. И много от вас са много, много дълбоко притеснени затова, че ще се побъркате, много дълбоко притеснени. Някои от вас са близо до това или вече са били там в миналото - депресия или други психически заболявания - затова знаете какво е да бъдеш там.

Някои от вас бяха много близки с това наркотично или алкохолно състояние, усещайки какво е - почти да изгубиш ума си вкопчвайки се с всички възможни сили за последната нишка на личността, която според вас сте имали; просто чувствайки себе си разбити сякаш нищо не съществува, вкопчвайки се в тази личност и буквално чувствайки какво е психически да полудеете. И това е ужасно, изгубено чувство.

Мога да ви кажа точно сега ако вие тук, ако слушате това, няма да се побъркате. Струва ви се, че се побърквате, но всъщност няма да се побъркате. Няма. Също така няма да вземете картечницата и да отидете на улицата да разстреляте хората на обществените места, също така няма да попаднете в поредните лоши отношения, също така и няма да продължите да вредите на другите или дори на себе си. Вече сте стигнали твърде далеч. Твърде далеч. Все още има страх, безпокойство, "Какво ще стане ако пусна? Ако освободя себе си ще направя ли нещо наистина глупаво? Ще причиня ли вреда на друг човек?" И така, както знаете, по - скоро ще навредите на себе си, отколкото на друг, дори на животно, домашен любимец. По - скоро ще поемете всичко върху себе си, защото вие сте силни и знаете как да се справите с това. Вие знаете как да се възстановите до голяма степен.

И така, свободата, този въпрос, наистина ли хората са готови за свобода? Навярно не. Навярно не. Може би дълго се е обсъждало какво е свободата. Това не е просто възможност да се покланяте там, където искате да се покланяте или възможност да определите работата си или да ставате в три сутрин и да се къпете. Всичко това всъщност не е свобода.

Свободата всъщност се намира вътре. Свободата - това освобождаване от човешката си част, която ви е станала толкова позната - психика, физика, страхове, ограничения. Те в известен смисъл са комфортни. Но работата е в това, че дори ако ви се струва, че все още мислите, колебаете се - изглежда така го наричате - или седите на оградата, това ще стане. Това ще стане. Дойдохте затова в този живот на освобождаване.

Дойдохте тук не за да отработите някаква карма. Дойдохте тук не просто за да бъдете майка. Вие не дойдохте тук заради нещо друго, освен свободата и дойдохте тук с много ясни, конкретни указания. Това трябваше да бъде точно този живот.

Ако не сте забелязали, в последно време всичко се движи много, много бързо, много бързо; толкова бързо, че почти не можете да наваксате всичко и това е добре. Всичко беше разработено точно така. За всички останали, не е задължително всичко да е толкова бързо. На много сега им е скучно, но за вас всичко се случва много бързо, защото всичко се променя. Цялото това изкривяване на времето, например. Много от вас чувстват изкривяване на времето. То тече много бързо и понякога може да изглежда, че тече много бавно. Но всичко сега се случва много бързо. Вашите биологични системи, вашите ментални системи – много, много бързо се променят.

Датата е заложена

Промените са неизбежни. Говорих за това отново и отново: промените са неизбежни. Дори казах в нашия Шоуд миналия месец, за шок на Калдре и няколко други, но аз казах че когато престанете да работите над своето просветление, веднага след като престанете да следвате дисциплини, веднага след като прекратите цялото търсене и изследване, веднага след като престанете да ставате сутрин мислейки си, "Това е още един ден по пътя към просветлението", веднага след като спрете целия този шум; веднага след като престанете да чувствате, че сте длъжни да четете по две духовни книги на седмица или претърпите неуспех по този път; веднага след като спрете своята лудост в търсене на истината - това е лудост, защото няма една истина, всичко това - е истина. Това е "И". Когато спрете целия този шум, цялата тази неистова неврозна активност и вдишате дълбоко - просто вдишайте дълбоко и позволите - датата е заложена. Казвам това в буквален смисъл.

Ако се водите по духовността, следвате гуру, ще ви се наложи всеки ден да изпълнявате определени дисциплини, дори ако все още използвате Аления Кръг като, "О, трябва да получавам своето ежемесечно лечение и може би просветлението ще стане следващата година, а може би след дълго време" - датата е размита. Датата е в мъгла. Тя не съществува още. Тоест, бихме могли да се вгледаме, ако ви взема на пътешествие в бъдещето, но вие бихте видели много, много, много, много, много дати. И някои от тях също биха били в мъгла, някои не биха били различими, но вие бихте видели множество дати, защото датата не е определена. Всичко това са просто потенциали. Те просто плават там в голямо море от потенциали и може да се случи всеки от тях, но веднага след като спрете, вдишате дълбоко, "Аз Съм Тук, Аз Съм това Което Съм", вдишайте дълбоко и позволявате Себе си, позволите своето човешко и божествено ...

Не мислете за това. Не се питайте, "Достатъчно ли съм позволил? Бях ли облечен в правилния цвят, когато позволявах? Ядох ли аз - о, Боже, преди седмица не ядох ли много месо. Аз съм вегетарианец, но се сринах и изглежда нищо няма да стане", тогава нищо и няма да стане. Но ако можете да бъдете наистина автентични със себе си, "Аз Съм това Което Съм", почти като, "Не ми пука", но не негативно. "Все ми е едно, тъй като датата вече съществува." Не е нужно да знаете коя е конкретната дата - всъщност това ще я изтика от полезрението - но, ах! Датата е насрочена някъде в рамките на една седмица,  тогава периодът се свива спрямо това как позволявате. И тогава няма да ви се наложи да се притеснявате. Вече няма да ви се налага да се притеснявате за това, "Как да управлявам това? Как да управлявам цялото това просветление?" Не трябва. Всичко идва към вас. Всичко просто се случва.

Имате избор разбира се, и вие можете да създадете своя собствена изкривена реалност, но всичко просто идва към вас. И това странно усещане, "Всичко просто идва към мен." Да, вие все още може да работите, да правите упражнения и всичко останало, но не трябва да се притеснявате за това. То просто е. Датата е насрочена и това не означава, че ще умрете. Това просто означава, че датата вече е насрочена. Всъщност това променя самото програмиране за смъртта. Това ще го промени някак си.

И тогава възникна въпроса, който повдигна Кутхуми на нашата предишна среща в Мюнхен, "Боже, какво ще правя? Вече няма да работя над своето просветление, защото то просто ще се случи. О, Боже изгубих болшинството от приятелите си. Няма я вече старата ми страст. Какво ще правя?" Това е човешки въпрос. Той се намира там, където е въпроса за щастието, "Щастлив ли съм? Какво ще правя?". Тези въпроси изчезват от речника. Те просто вече не съществуват. Те просто са извън играта на ума, интелектуалната игра, "Какво ще правя?".

Нима не е странно, че хората мислят, че трябва през цялото време да правят нещо? "Да, но тогава просто ще ставам сутрин, ще пълнея и няма да бъда ... аз не съм достоен." Млъкни човеко. Просто млъкни за малко, защото както забеляза Кутхуми, всички започват да говорят. В буквален смисъл. Той просто започнал да ходи.

Представете си това. Той нямал представа накъде се готви да тръгне и това не го притеснявало, след като излязъл от психиатрията (Адамус се усмихва). По пътя към просветлението стават забавни неща (някои се смеят). Но той потвърждава, че това били най - добрите две години от живота му - пускал слюнки и трябвало да му сменят памперсите. Той казва, че това било хубаво. Казва, че това бил най - добрият опит. Той би могъл да го направи дълго и бавно в течение на много животи, изморително, мъчително без да се наслаждава на живота изцяло и той казал, "Ще приключа с това за две години - и това е." След това той бил Кутхуми и просто започнал да ходи. Той не знаел накъде върви. Той знаел, че всичко се получава, но не му е нужно да знае как. В това е и проблемът. Ще кажете, "Добре, просто ще пътешествам по света", а после ще започнете да планирате. Не, не. Просто вдишвате дълбоко, позволявате и всичко вече е тук. Това е много просто и красиво.

Но после той чул, че всичко наоколо разговаря с него, което по - рано никога не е чувал. Освен малко, когато бил дете. Изведнъж в буквален смисъл дърветата заговорили, "Хей, човеко! Хей, човеко!" А Кутхуми, "А, какво е това? Дърветата говорят." После той се изправил, убедил се, че никой не го гледа, "Хей, дърво! Как си?" А дървото, "Хей, аз съм много заземено (някои се смеят). Да, но много би ми се искало да се махна оттук. През цялото време стърча тук" (още смях). Ангелски хумор.

То не говори с думи - е, понякога – но говори с енергиите. И всъщност ще откриете, че дърветата, птиците, рибите, водата, въздуха, те наистина са доста забавни. Те не са толкова заседнали в ума. Те нямат ум. Те наистина са доста смешни, когато вникнеш в тях. Те не се шегуват. Те не са толкова забавни като мен. Те не се шегуват на сцената, такъв своеобразен, тънък начин за приемане на нещата. В тях има такава невинност. Наистина невинност. Те не се притесняват за бурите или мълниите, които ги удрят. Те позволяват всичко. Те не са одушевени същества както вие. Те нямат ментален интелект. Те нямат нужда от iPad, notebook или нещо подобно. Те просто се наслаждават на съществуването и те имат много интересно чувство за хумор.

Ето какво направил Кутхуми. Той просто излязъл и започнал да чувства всичко без всякакъв план и всичко му заговорило.

Моля разберете това. За въплътения просветлен човек никога няма да има скучен ден. Никога. Всичко оживява. Ще плачете, когато разберете колко скучно е било ежедневието ви. У някои от вас вече има подозрения по този въпрос. Режим, шаблони, безжизненост, ще плачете. Но да се върнем към темата на разговора, каква е темата ...

ЛИНДА: Ти още не си започнал? Вече минаха 45 минути.

АДАМУС: Не, не, не, не, не. Аз още не съм започнал. Приближавам се към темата. Забавлявам се. Това е моята...

ЛИНДА: Да, да.

АДАМУС: Нали помолих за разрешение? Добре. И изобщо, аз помолих...

ЛИНДА: Това забавление ли е или реч от катедрата?

АДАМУС: Аз попитах, "Искате ли сух разговор, разговор от катедрата, лекция или забавление?". Мисля, че ние сме някъде по средата (някой казва, "Ха"). Хе - хе (смях). Трябва да резервираме първия ред за истински почитатели и поклонници (Адамус се усмихва).

И така, скъпи мои приятели, свободата. Исках да повдигна сега тази тема, защото именно натам сте се насочили и не е нужно да се стараете да го направите. Вие си позволявате да попаднете там. Тук няма никаква работа. Бих казал така: вратата на Бастилията вече отворена. Тя вече е отворена и сега ви казват, "Хайде излизай." Това ... Ще стигна до това след миг, но ... да.

ЛИНДА: Пийни си кафе.

АДАМУС: Вече си пийнах. Много пъти. Просто сега толкова много от всичко се случва с всички вас в стаята и онлайн. Толкова много. Толкова много от всичко пускате. Имам предвид сваляте защитата. Махате човешката менталност. Вие просто позволявате и това е много хубаво. Може би трябва просто известно време да поседим и да припяваме (смях). Просто пуснете.

Но аз имам въпрос както винаги. Имам въпрос към вас. Линда вземи микрофона, моля. Да.

ЛИНДА: С удоволствие.

Днешния въпрос

АДАМУС: Някои смятат това за дразнещата част от шоуто. Това е моята любима част, защото това сте вие. Това сте вие. Това е взаимодействие. Колко скучно щеше да бъде, ако през цялото време седях тук, но аз започнах да се забавлявам.

Помните ли, при Тобиас имаше въпроси и отговори? Да, да. Нима не беше весело? (някой казва, “Да!“)

ЛИНДА: Не!

АДАМУС: Не. Не. И аз имам, но въпросите задавам аз.

Днешния въпрос е следния: ако бяхте – мразя да съм толкова откровен – но ако ви се наложи днес да умрете – днес! - какво по ваше усещане, не сте успели да направите? За какво бихте съжалявали? Изберете най – важното. За какво бихте казали, “О, Боже!“. И аз питам за това, защото имах двама миналата седмица – не двойка като мъж и жена или мъж и мъж, ъ… но имах двама души миналата седмица, двама отделни души, които преминаха от другата страна – Шамбра. Между другото, при нас има 33. Тридесет и три човека всъщност позволиха своята реализация и няма да повярвате, те бяха тихи.

ЛИНДА: Мммм (някой казва, “Не“).

АДАМУС: Не. Не. Не. Не. Искам да кажа, вие не ги виждате. Те не вдигат много шум. Те – са тихи. Тридесет и три, напредваме. Адски бавно, но работим по въпроса (ръкопляскания). Да, да. Когато се даде сигнала за аплодисменти, вие аплодирате. Когато светне лампичката за смях, вие се смеете (Адамус се усмихва).

И така, въпроса и аз питам не само защото, миналата седмица дойдоха тези двамата и това ме подтикна да задам този въпрос, но така става много често, когато преминават Шамбра, точно когато разберат, че са се развъплътили. Те разбират, “О, боже! Оставих това на тази планета.“ Аз казвам, “Хей, не искаш ли да почистиш след себе си? Донеси тялото си тук.“ Но те веднага започват да се оплакват, още преди да са срещнали кучето си или семейството, ако пожелаят, още преди това те започват да охкат и ахкат като ме видят. Знаете ли, вие си мислите, “Ааа! Ооо! Аз съм от другата страна и това не е Иисус, това е Сен Жермен!“ (смях)

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: Имаше няколко души, които направиха така. Те казаха, “О, Боже, аз съм във виолетовия пламък. Аз съм точно – ах – точно тук, с теб! Възнесен Майстор, този който е  обучил повече от всеки друг Възнесен Майстор. Един от най – известните. Точно този …“ Добре (още смях).

И така, проблемът е в това, че в този момент преди да ме разпознаят –  а аз съм просто стълб на фенер в този момент - те си мислят, “Оооо, ой, ой, ой! Жалко, че не направих това. Жалко, че не направих онова.“ И аз им позволявам да преминат през своите съжаления, а после те най – накрая разбират, че аз не съм стълб на фенер, аз съм Адамус Сен Жермен и те са абсолютно впечатлени. А после искат да знаят кога могат да се върнат обратно. Аз казвам, “Не, не, не, не, не, не. Няма да отидеш долу. Ще останеш тук. Трябва да обсъдим това – онова.“

Но винаги има съжаления и това е много интересно. Ще проведа кратко изследване за което ще разкажа в Клуба на Възнесените Майстори, занимавам се с изучаването на духовна психология. Какви съжаления има у тези, които са тръгнали по истинския духовен път, който ще ги доведе до реализация? Какви проблеми имат? И точно затова задавам въпроса. Линда, микрофона, моля. За какво бихте съжалявали, ако умрете днес? И когато Линда ви връчи микрофона, това не значи, че ще умрете. Здрасти, Рики (някои се смеят).

РИКИ (жена): Здрасти.

АДАМУС: Чисто хипотетично.

РИКИ: Да.

АДАМУС: Гарантирам, че няма да умреш.

РИКИ: Добре.

АДАМУС: Добре. Знаеш го, но нима това е важно?

РИКИ: Не, но чувствам, че много бих съжалявала, че не съм имала възможност да оценя всички тези неща за които говориш, че няма да бъде скучно, когато най – накрая достигна до реализация.

АДАМУС: Ах, не, не.

РИКИ: Всичко това. Искам да го преживея.

АДАМУС: И така, аз съм стълб на фенер, ти си преминала. “О, Боже!“ Колко близо си била, как мислиш? Ти казваш, “Бях …“ Колко близо?

РИКИ: Дълго време чувствах, че ми остава една крачка, просто нямам представа как да я направя. Така че …

АДАМУС: Ах.

РИКИ: … ще остана там, докато не разбера …

АДАМУС: Мога ли да ти предложа малък, мъдър съвет?

РИКИ: Да.

АДАМУС: Позволи на всичко да идва към теб.

РИКИ: Да.

АДАМУС: Крачки не съществуват.

РИКИ: Да, съгласна съм.

АДАМУС: Вече няма крачки.

РИКИ: Да.

АДАМУС: Съвсем не. Позволи на всичко да идва към теб. Това е крачката. След живот с множество крачки, последната крачка – това е да спреш, да вдишаш дълбоко и да позволиш на всичко да дойде при теб.

РИКИ: Да.

АДАМУС: И после не започвай цялото това ментално: “Кога ще дойде то? Нищо не усещам.“ Млъкни! Позволи. Това няма значение. Това няма значение. Повтарял съм го отново и отново, че това е най – хубавото време от всички животи. Вие все още не разбирате, но всъщност започвате да разбирате. Да.

РИКИ: Да.

АДАМУС: И така, добре. Това е хубав отговор. “О, по дяволите! Исках да го направя.“ Ще ви намекна малко. Разговарях с вашата група в Норвегия, страната на троловете (лек смях) и им казах от първия ден, “За мен вие вече сте мъртви. Вие вече сте мъртви. Вие просто сте ходещи живи мъртъвци.“ Това леко потресе цялата зала и след като те престанаха да плачат – шегувам се, Норвегия – същината е в това, че вие всъщност вече сте умрели. Смъртта не означава, че трябва да напуснете физическото тяло, разбирате ли? Смъртта – това е преход, за който ще разкажа на нашата предстояща, обновена практическа версия (DreamWalker Смърт ). Смъртта – тя не е физическа и това е, което наистина отпада от мисленето, от системите от убеждения. Смъртта – това е просто преход към друг начин на живот, на възприятие. Така че по принцип, вие вече сте мъртви, вие сте ходещи мъртъвци и това е добре, защото вече не сте обвързани с нея.

РИКИ: Да.

АДАМУС: Вие сякаш сте – не зомбита – но сякаш пускате целия боклук. Когато пускате предците, когато пускате всички телесни неща, своята карма и всичко останало, вие – сте същите мъртъвци и това е добре. Можете да ме цитирате. Напишете на тортата си на следващия си рожден ден, Шамбра, “Аз съм покойник!“ (смях) Когато можете да се смеете над смъртта, “Ха, ха, ха, ха! Аз се присмивам на смъртта. Аз (плюе)!“. Когато можете да се смеете над смъртта, ще преодолеете едно от последните препятствия пред просветлението, защото хората до сега се страхуват от смъртта, а няма нужда. Всъщност това е весело.

(кратка пауза)

РИКИ: Да.

АДАМУС: Не особено голяма реакция. Сякаш казвате, “Добре. Няма да го пробвам днес.“ Но, помните ли какво казах? Смъртта – не е физическа. Въпреки че всъщност е физическа; точно сега вие преминавате през физическа смърт, но това не означава, ще напускате тялото завинаги. Това просто означава, че всичко старо се разтваря, за да освободи място за Аз Съм, а Аз Съм е наистина голямо. Аз Съм – е магарешки ритник, който просто ще влезе във вашето същество и вие трябва да освободите място за него. Трябва да умрете. Да. Подготвям се за “DreamWalkeer Death.“

Смъртта, нека точно сега да си я избием от главата. Това не означава да живееш в това физическо тяло завинаги. Това не е така. Това е много, много стара концепция. Става дума за около, колко, на четири или пет милиона години. Това е твърде много. Смъртта – е просто пренасяне в друга реалност. Това е еволюция. Това значи да оставиш назад всичко, което вече не ти служи. И вие, разбира се, не искате да бъдете погребани в земята, защото заради това ще продължите да задържате много стари неща. Вие просто пускате. И това не означава смъртта на вашата физическа природа, вашия ум или още нещо, но това означава еволюция.

По – натам. Да. За какво би съжалил ти, Иро?

ИРО: За нищо.

АДАМУС: За нищо.

ИРО: Ако бих искал да направя още нещо, ще го направя.

АДАМУС: Добре. Ти доста добре отговаряш на моето разбиране за свобода.

ИРО: Да.

АДАМУС: Сега работиш ли?

ИРО: Не.

АДАМУС: Не. Къде живееш?

ИРО: Навсякъде по малко. Като цяло във Финландия.

АДАМУС: Имаш ли много съмнения за това, че всичко идва към теб?

ИРО: Не.

АДАМУС: Не. И хората ти се подиграват за това?

ИРО: Не.

АДАМУС: Семейството, старите приятели или още някой говорят ли ти малко зад гърба?

ИРО: Не.

АДАМУС: Не? Добре. И така, ти наистина си си позволил да бъдеш свободен. Имахме един въпрос, който вече сме обсъждали – разума – битката с него. Ти някак договарял ли си се с ума?

ИРО: Той някак бавно се топи.

АДАМУС: Бавно, да.

ИРО: Той вече не ме използва.

АДАМУС: Ах, ето какво било. И ти му позволяваш бавно да се топи, това ми харесва. Това означава, че не се готвиш да се опиташ да го разбиеш на части. Просто му позволи един вид … знаеш ли, колкото повече позволяваш, толкова повече позволява той. И ето, ти вече не се намираш в тази постоянна борба с ума и тогава си наистина свободен. Да. Добре. Не съжаляваш за нищо. Добре.

Още няколко и ще разкажа за своята версия.

ЛИНДА: Добре. Да видим.

АДАМУС: Мисля.

ЛИНДА: Жертва.

АДАМУС: Винаги този страдалчески поглед. Дейв, Краш, трябва да си на позиция в този момент, когато Линда връчва микрофона. Снимай момента на предаване на микрофона, те си мислят, “Мразя те Линда.“ (смях)

КРАШ: Ще изровим от архива.

АДАМУС: Архив! Да! Да! Да. За какво би съжалявала ти?

ШАМБРА 1 (жена): Имаш предвид освен това, че не се научих да бъда наистина добър милионер?

АДАМУС: Разбира се.

ШАМБРА 1: Съжалявам, че не бях с децата си докато растяха.

АДАМУС: Добре. Отдавна ли не си била с тях?

ШАМБРА 1: Да, за 21 и 23 години съм била с тях съвсем малко.

АДАМУС: О, така че…

ШАМБРА 1: Но когато те пораснаха, започнах по – често.

АДАМУС: Добре. Хубаво. Малък съвет: Пусни. И това е тежко. Хората започват да хвърлят по мен ябълки и кори с яйца. “О, ти си против семейството.“ Не, не съм против. Но за да им дадеш свобода, ти трябва да пуснеш. Знаеш ли, още съществува много силна връзка, хубава майчинска връзка, но в определен момент ги пусни и стани приятел, а не родител. Тук има огромна разлика. Ще имате нещо като дружески, почтителни отношения, но не и отношения между родител и дете – това трябва да се промени на тази планета, старата парадигма родители и деца. Извинявам се на тези, които са довели тук деца. Но по дяволите, пуснете ги.

ШАМБРА 1: Аз ги пуснах.

АДАМУС: Не да ги пуснете в смисъл … има много, много стара динамика между родители и деца и до определен момент тя служи на детето, някъде до две години, а после тя трябва да се промени. Те не са ваши. Не им е провървяло - да получат вашето ДНК (смях), и много съжалявам децата, защото те са я получили от някъде, а после ще проведат остатъка от живота си в ходене по психолози и в Аления Кръг, за да пуснат ДНК. Всъщност дойде време да променим това. Станете приятели с тях, защото вие бяхте като тях в миналото. Те бяха ваши родители, сега вие сте техни. Преминахте в миналото през всичко, но сега просто бъдете приятели. Добре.

Добре. Още двама. Да.

ДУСИКА: Аз нямам …

АДАМУС: Бъди добра, стани.

ДУСИКА: Да!

АДАМУС: Аз съм по – висок от теб (тя се смее). Това беше разсейване. Тя влезе точно в ума. Вече съм ви казвал, че това е признак на добрия учител  - да бъдеш в състояние веднага да го усетиш. Разсейте. Сега какво?

ДУСИКА: Нямам съжаления. Единствено бих съжалявала за това, че по – рано не се наслаждавах на живота.

АДАМУС: Да.

ДУСИКА: Както сега … сега аз доста повече се наслаждавам на живота.

АДАМУС: Много повече наслада. Добре.

ДУСИКА: След Квантовото Позволение.

АДАМУС: Добре. Добре.

ДУСИКА: Да!

АДАМУС: Никакви съжаления. Наистина, никакви.

ДУСИКА: Благодаря, Адамус. И тъй като дойдох тук, в Колорадо от Словения, трябва да се прегърнем.

АДАМУС: Да, харесва ли ти Колорадо?

ДУСИКА: Да!

АДАМУС: Да.

ДУСИКА: Да (тя излиза на сцената, за да се прегърнат).

АДАМУС: Ах!

ДУСИКА: Прегръдки! (смях)

АДАМУС: Благодаря (аплодисменти).

ДУСИКА: Благодаря. Благодаря.

АДАМУС: Благодаря ти, че имаше смелостта да дойдеш на сцената. Беше ми интересно, “Ще позволи ли тя на тази невидима бариера да я задържи?“ Това беше като, “Ще излезе ли на сцената, сякаш има някакъв неписан закон – не излизай тук по време на ченалинга на Адамус.“ Радвам се, че тя го разруши.

Още един. Никога няма да съжаляваш за това – “О, жалко, че не са качих там.“

ЛИНДА: (на висок глас) Да, ти!

ШАМБРА 2 (жена): Беше ми толкова уютно. Не трябваше пак да ме вика.

АДАМУС: Да, да. Ти изпращаш енергия. Всички вие – предавате енергия, някои по – силно от останалите, но вие изпращате енергия, “Тя няма да ме избере.“ Това, което тя чува е без частицата “не“, тя чува, “Избери ме, избери ме!“. (лек смях) И така, за какво би съжалявала, ако днес преминеш на моята страна?

ШАМБРА 2: (малко забавено) Че не се пробудих по – рано.

АДАМУС: Да, знаеш ли, всъщност, това беше идеалния момент.

ШАМБРА 2: Или за това, че не се наслаждавам сега на това, че толкова много знам.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 2: И продължавам да живея, сякаш съм останала от другата страна, сякаш не знам.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 2: Да, ще съжалявам за това.

АДАМУС: Добре. Не си се пробудила по – рано, но вие разбирате, че този момент беше идеално избран. Има нещо във всеки от вас и тези, които гледат онлайн също, във всички вас: можехте да позволите своето просветление, своята реализация преди няколко живота. При болшинството – два, при някои може би дори три, при някои – един. Но можехте да позволите, но не позволихте. И съществува тази мисъл, “О, какво не ми е наред? По дяволите, бях толкова близо и се прецаках. Изядох месото и това беше в петък, римския папа беше много зъл. А после този гол мъж разговаря с Папата. Какво беше това?“.

ЛИНДА: Още един – просто заради забавлението?

АДАМУС: Чакай, позволи ми да си завърша мисълта.

ЛИНДА: О, ти още не си приключил. Извинявай.

АДАМУС: До къде бях стигнал? О.

Много от вас можеха просто да си позволят Реализацията. След Школите на Мистериите, имахме първостепенна настройка – първостепенна настройка, че може да се въплътите в следващия живот и просто да я позволите. Вие не го направихте. Вие не го направихте и не защото допуснахте грешка. Не защото се учите бавно. За сега през това са преминали само 33 – въпреки, че може би все пак малко забавяте. Но (лек смях) не, вие искахте да бъдете тук, в това време и аз се опитвам да накарам Калдре да напише книга – удивен съм, че това още не е станало, направих достатъчно намеци – за това, какво е да си тук, когато планетата търси съзнание, когато съществува цялата тази динамика с Новата и Старата Земя, новините за които както зная не се харесаха на някои от вас в ProGnost –та. За някои от вас ProGnosta стана обидна дума. “О! Не е за мен ProGnost – та.“ Да (лек смях).“ Разкарай от тук твоя ProGnost.“ “Какъв ти ProGnost. Да полудееш.“ Опитайте този прийом със съпруга или партньора си, когато спорите следващия път. “Отиди на ProGnost.“

Така че, до къде бях стигнал? Да, разсеях се. Лошо е, когато разсейващия се разсее! (смях) Тогава наистина всичко пропада.

ЛИНДА: Малко трябва да се концентрираш.

АДАМУС: Малко по – добра концентрация. Добре. Фокуса е в това, че избрахте да бъдете тук, защото това е времето на най – големи трансформации за цялата човешка история. На първи план излиза проблема със Старата и Новата Земя. Сега цялата динамика на планетата има голямо значение. Искахте да бъдете тук и аз казах, “Не сте длъжни. Направете го, когато ще бъде малко по – лесно“ – знаете, във времена на коне и карети. Постойте в някакъв манастир, отидете в Египет за 300 години и го направете там. Но вие казахте, “Не, ще го направя в това време.“

Представете си какво би било да бъдеш въплътен и да ходиш по планетата във времената на най – важния преход в човешката и не само в човешката история. Случващото се сега на планетата оказва дълбоко влияние на всички духовни семейства, на Ордена Арк. Може да се каже, че сега Ордена Арк – би трябвало да знаете, че това са архангели, това е портала, през който сте попаднали на Земята – сякаш … не го разбирайте грешно, но те са под един вид виолетова тревога. Не казах “червен“, а виолетов. Те си мислят, “Охо! На тази планета наистина всичко се забързва“, а болшинството от хората си нямат и понятие за случващото се.

Сега аз наистина ще се отклоня от темата, но искам да ви дам добро разсейване. Към какво сега е насочено вниманието на медиите, на новините, на човешките умове, разговорите на хората в почивките? На къде е насочено вниманието? Към Доналд Тръмп.

Не ме интересува дали го харесвате или не, просто към него е насочено вниманието. Това не е зловещ заговор или нещо подобно. Такова е човечеството. Бих казал, че цялата работа е в недостига на човешка осъзнатост. Иска им се да говорят за това, за да се подхранват, като глутница ръмжащи кучета срещу кокал, те говорят за Доналд Тръмп. А аз тук казвам, “Приятели, нима не разбирате какво става? Нима не виждате как се сближават технологиите и съзнанието? Нима не разбирате какво става сега на тази планета? Не виждате ли психическото разстройство?“. Това е най – разпространената болест на тази планета и това наистина е болест. Това не е слабост или нещо такова. Това е най – истинската болест и как я лекуват хората? С помощта на химически препарати, които … мозъка много, много, много зле. Но ние ще говорим за Доналд Тръмп. Това е такова социално явление и по – добре хората да обсъждат него, известните личности и звездите, които като правило нищо не осъзнават. Има осъзнаващи хора, но не много от тях преминават през вратата на Холивуд.

Това е разсейване, а вие решихте да дойдете тук, на тази планета, в това време, за да носите своето съзнание, своето Аз Съм, както и да го наричате. Вие казахте, “Ще бъда осъзнат Майстор на тази планета. Няма да се опитвам да променям всичко това.“ Това не е ваша задача. Вече не поддържате енергията, не променяте планетата или нещо подобно. Всички тези промени не влизат във вашата задача, но вие носите светлина, потенциал.

Светлината няма предпочитания. Светлината не е нито женствена, нито мъжествена. Тя не е хубава и не е лоша. Тя – е страстта на Аз Съм. Тя привлича енергия. Тя създава и въплътява реалността. Но в светлината като такава няма предпочитания, осъждане, в нея няма добро и няма лошо. При нея няма щастливи дни. У светлината няма нито щастливи, нито лоши дни. Това е страстта излъчвана от “Аз Съм, Аз Съществувам.“ Ето какво е тя.

Дойдохте тук и казахте, “Ще извърша това начинание. Ще позволя своята Реализация. Ще остана в тяло.“ Дадохте обещание. Преди да дойдете тук, вие обещахте да останете във физическо тяло, в крайна сметка поне седем години – в крайна сметка поне седем години след просветлението, може би, по – дълго, може би 50 години. Не мисля, че ще искате да бъдете тук 50 години, но вие казахте, “В крайна сметка седем години.“ В някакъв момент вие го програмирахте за себе си.

Някои напускат, защото има много силно изкушение да преминат на другата страна. Но аз искам да кажа това на всеки един от вас. Седем години живот в просветление на тази планета, може би повече. Всичко, което трябва да направите – е да усетите това. Всичко, което трябва да направите – е да се включите.

Вече преминахме през залата. Но ще изслушаме още един интересен отговор за съжаленията. На къде по дяволите отива тя? Линда, тоалетната е ето там (тя носи микрофона към Клуба на Майсторите). Нека отидем в Клуба на Майсторите (от Клуба се раздава изненадан смях). Аххх!

МОФО (Марти): Здравейте, дами и господа.

АДАМУС: За какво би съжалявал ти, ако напуснеш днес?

МОФО: Ще бъде скучно ако очаквате …

АДАМУС: Добре, спрете да снимате (Адамус се смее).

МОФО: … някакъв фантастичен отговор. Ще кажа за насладата от живота, защото, знаете ли, много често ти живееш в кола, живееш в нея, а после изпълзява ума и …

АДАМУС: Но аз избирам теб, защото ти си в другата стая и защото мога.

МОФО: О, отлично.

АДАМУС: Имаш прекрасно чувство за хумор, когато си с другите хора.

МОФО: Аха. Изглежда малко затъваш в блатото, когато си насаме със себе си или с чудесната си съпруга (Мофо се смее). Заковах те, а! (смях) Добре, че си в другата стая.

МОФО: (смее се) О, боже.

АДАМУС: И ти разказваш историята за това, да се наслаждавате на живота – но по дяволите! Ти самия – си своя най – голям враг – може би така говорят хората.

МОФО: Разбира се, да.

АДАМУС: И се оказваш в главата си.

МОФО: Аха.

АДАМУС: Попадаш в блатото. Знаеш ли, понякога ще те наричам не Мофо, а Мъд – фо (на английски “Mud“ означава блато). Мъд – фо. Затъваш в блатото и тогава трябва да отидеш при хората, за да позволиш да се прояви тази страна, която умее да се наслаждава. Но ти самия – си най – лошия си враг.

МОФО: Вярно е.

АДАМУС: Правилно ли го казах?

МОФО: Да!

АДАМУС: Добре. Можем ли да го разгледаме отблизо? Искам наистина добър кадър. Да, да (Мофо се усмихва). Аххх! Да, да, да, да.

Това е идеално начало за това, за което искам да поговорим. Ти ще съжаляваш, че не си се наслаждавал на живота малко повече?

МОФО: Да. Да, да.

АДАМУС: Добре.

МОФО: И ми се струва, че няколко пъти ти беше с мен …

АДАМУС: Да. Да.

МОФО: … когато бях сам.

АДАМУС: Да. И не го разбирай погрешно.

МОФО: Понякога си прекарваме добре.

АДАМУС: Да. И това е почти естествено. Ти се оказваш в това състояние, знаеш, в самотата и се появяват всички съмнения, изпълзяват всички призраци и всичко вече не е чак толкова смешно.

МОФО: Точно.

АДАМУС: И ти мислиш за това как да преживееш още един ден. Всичко това бих нарекъл психо – духовни проблеми. Но после ги материализирате, почти преднамерено, във вид на други проблеми – някои имат проблеми с биологията, някои с финансите, някои просто стават нечувствителни към самите себе си, статични вътре в себе си. Това е лошо. Тоест наистина лошо. Това беше идеалния преход. Благодаря, Мофо, Марти.

МОФО: Това е безплатно.

АДАМУС: Благодаря. Това беше идеалния преход. Линда избра идеалния случай, както винаги (Мофо мило се усмихва). Благодаря. А сега да се върнем към мен (Адамус се подсмихва).

 Похлупака

Повдигам тази тема, по много и много важна причина. Чували сте израза, човешкия израз “стъклен похлупак.“

Стъкления похлупак касае жените – неспособност да се изкачиш по кариерната стълбица. Между другото, вие не се издигате действайки като мъж, разбирате ли? Не е нужно да призовавате своя мъжки аспект на Адам – война и да се опитвате да действате, като момче. Не трябва, защото няма да стигнете далеч така. Това е неестествено и околните ще видят това, ще го надушат и ще го използват срещу вас за своите цели. Женската енергия е много по – творческа и ефективна, от мъжката. Наистина. Женската енергия е много по – подвижна, от мъжката, тя е създадена такава. Може би е дошло времето да приключим с това, но мъжката енергия прилича на дървар; женската е като спринтьор, който тича свободно през ливадите, докато дървосекача – мъжа със всички сили сече дървета, но при това не се придвижва много бързо.

Има такова понятие "стъклен похлупак" - това е неспособност да се издигнеш по - високо от определен предел. Това е илюзия, той всъщност не съществува, но хората вярват в него. Те вярват, че има стъклен похлупак и ако са родом от бедно семейство, то никога няма да станат богати заради своя произход. Да, това създава малки трудности, но всъщност може да облекчи задачата.

Някои хора поставят стъклен похлупак свързан с интелекта. Интелекта е твърде надценен, всъщност той не е толкова умен. Едно е да - програмираш с цифри и факти и съвсем друго е - да бъдеш жив, да живееш, да притежаваш чувство за здрав смисъл или по - добре казано - някакви други чувства, освен Фокуса.

Но съществуват множество стъклени похлупаци. В един от тях всички вие се удряте от време на време. Това е похлупака от криле или вие може да го наричате похлупак от пера. Той не е плътен, не прилича на каменна стена. Това са множество ангелски крила. Най -странното е, че това са вашите собствени ангелски крила и за съжаление за които аз постоянно слушам не са свързани с това за което говорихме днес. Когато хората преминават на другата страна, аз чувам, че те казват, "По дяволите!" - това е съжалението, че са позволили на съмненията им да ги удавят. Съжаление, че те просто не са направили нещо. И това може да бъде каквото и да било започвайки с нещо от ежедневния човешки живот, но аз тук говоря за позволението на своята духовна Реализация.

Имахте удивителни пробиви - обезпокоителни, предизвикващи трепет пробиви - а после настъпи синдромът на "следващия ден": "Може би съм се побъркал. Сигурно просто съм изял пица от която съм получил киселини в стомаха, станали са някакви химически процеси в мозъка ми и съм получил ярък опит в тоалетната" (лек смях) - знаете как е, но вие се убеждавате, че това не съществува. Знаете дълбоко вътре, вие съвършено точно знаете - аз зная, че вие знаете, говорим за това, чувствате го - но после позволявате на този похлупак от пера, похлупакът от крила да застане на пътя ви.

Крилата са там, отгоре. Те са ваши. Те ви приканват да излезете от ограниченията. Те ви приканват да се качите отгоре. Спомнете си какво казах на миналия Шоуд: позволете на крилете на мечтата да ви пренесат до Реализацията. Тази мечта, която беше с вас от времето на Атлантида, мечта за въплътена Реализация; позволете на тези крила да ви носят. Но вие почти се боите от тях. “Охо, там горе има крила и аз не мога да се издигна над тях.“ Те са ваши и искат да ви отнесат отвъд пределите на вашите съмнения, колебания и усещания, че ще се побъркате.

Няма да се побъркате. Мога веднага да ви го кажа. Единственото изключение – и вероятно ще получа няколко неприятни съобщения – единственото изключение правя за тези, които приемат антидепресанти и аз не смятам да споря на тази тема, защото факт е, че те побъркват хората. Хората извършват безумни постъпки, защото антидепредаснтите обгръщат с гнило одеяло естествените ритми на ума, особено ако човек върви към пробуждането или преживява пробуждане. Те нанасят такава вреда, че корекцията от нея ще отнеме няколко живота.

Има няколко неща, които сега правим в другите сфери. Първо, обучаваме ангелските същества, които по – рано са били на Земята – не новобранците и не тези, които никога не са били на Земята – как да помагат на умрелите същества, които са приемали антидепресанти. Те са безчувствени. Те приличат на малки сиви топки. У тях изцяло отсъства осъзнатост. И да се работи с тях, когато в тях няма живот, няма страст, когато те преминават от другата страна и са приемали тези препарати известно време, да се работи с тях е по – сложно от колкото в случаи на самоубийство. Калдре пита, задава уточняващ въпрос – всеки период по – дълъг от две години и ако човекът е умрял все още приемайки тези препарати.

Те искат да умрат. Те искат да престанат да съществуват. Те не могат да понасят повече това. Те знаят, че там има нещо, но всичко някак е изгубило цвета си. Всичко е закрито за тях. Те просто искат да престанат да съществуват – можете ли да си представите какво е да се работи с тях?

Друга обучавана от нас група – тъй като знаем, че това ще стане, виждали сме няколко случая – е предназначена за тези, които са се изгубили във виртуалната реалност. Говорил съм за това в обновлението на ProGnost – та.

Виртуалната реалност става толкова реална, толкова съблазнителна и привлекателна, че някои хора ще се изгубват в тези очила, в тези маски или просто непрестанно играейки видео игри по цял ден и други приложения, които ще се появят и те ще умират във виртуалната реалност. Най – смешното е – въпреки, че в това няма нищо смешно – най – странното е, че понякога техните тела няма да умират, но те ще остават там. Ще остава тяло – робот, тоест тяхното биологично тяло ще бъде на автопилот, а вътре в него няма да има нищо. Те ще умрат във виртуалната реалност. Ние сме длъжни … (Адамус въздиша) длъжни сме да им помогнем да се върнат към “Аз Съм“, към “Аз Съществувам.“ Ето с такива трудности се срещаме във вашия променящ се свят.

Не искам да отклонявам вниманието с това. Говорих за него в ProGnost и ще говорим още, но искам да се върна към похлупака от крила. Тези крила – са ваши. Те са предназначени да ви отнесат в просветлението, но вие трябва да вдишате дълбоко и да преминете отвъд съмненията си. “А крилата достатъчно силни ли са за да ме повдигнат?“. Млъкни.

“Къде ще ме отнесат?“ Още веднъж, млъкни.

“Как да разбера, че наистина са мои?“. Ще ме побъркате с тези въпроси (лек смях). Цялата работа е в това да преодолеете съмненията. Има го усещането сякаш се побърквате, защото другите хора не виждат, не чувстват, не усещат това, което чувствате вие.

Исках да задам още един въпрос, но времето ни привършва и аз … по дяволите, не, времето не свършва, но аз ще го задържа.

Чувствахте това, когато бяхте малки, а после скрихте това чувство – това знание, че сте особени, но вие не си позволявате да го усетите. “Особени“, не в смисъл, че “сте по – добри от другите“, вие сте особени, но го скривахте от другите. Съмнявахте се и затова си позволихте да продължите по духовния си път заради съмненията си. И става така, че когато те преминат от другата страна и ги попитам, “За какво съжаляват?“, те отговарят, “За това, че просто не го направих. Че се колебаех, че се съмнявах, че се притеснявах за това, че ще се побъркам, че се притеснявах, че другите повече няма да се сетят за мен.“

Ако се притеснявате за това, какво ще си помислят за вас околните, мога да ви кажа това още сега. Те търсят герой на тази планета. Те търсят герой. В кого влагат енергията си те? В лекомислени модели, звезди, спортисти – може би, всички те са добри, но хората търсят нещо по – дълбоко. Вече им е некомфортно, както и на вас, да виждате своите стандарти в политиците. Не мисля, че много от вас се будят сутрин със стремеж да станат Доналд Тръмп, освен може би прическата (няколко кискания).

На тази планета вече няма герои и тогава ги създават – анимационните и книжните герои от 20 – те и 30 – те години – това са лекомислени герои и това не е достатъчно. Сякаш сте много гладни, а изяждате купа с желе – но те няма да утолят вашия глад. Да, вие ядете. Устата ви работи. Вкусовите рецептори се стимулират, но няма засищане. Те търсят някого, притежаващ – не ми харесва думата “смелост“, Калдре – те търсят някой, който притежава свободата просто да отиде отвъд пределите на съмненията.

Вече знаете. Няма да кажа нищо ново. Вие вече знаете за своето просветление, за своята Реализация. Вече знаете, че няма да станете супер – човек или нещо подобно и това е истинската трансформация. В известен смисъл това е смърт, но смърт, която в крайна сметка ще ви даде свобода в живота.

Вие чувствате това. Пропускате тези чувства през ума си, а там те се замърсяват, изкривяват се и тогава се страхувате от похлупака от крила, като от стъклен похлупак. Боите се и го проклинате. “Има препятствие на пътя ми и е така“ – какво е то? Имате много имена за него – “завеса между реалностите.“ Няма никаква завеса между реалностите. Търсил съм я. Навсякъде огледах (лек смях): “Момчета, да сте виждали завеса? Завеса?“. Виждам нещо подобно върху мюсюлманите, но не виждам завеса да пречи на тази планета да се възнесе. Но вие я обвинявате, “О, тази завеса.“ Няма такава, но ги има вашите крила. Крила, които искат да ви отнесат до Реализацията. Те са ваши. Единственото, което стои между вас и вашите крила – са съмненията. Това е. Това е. Това е.

Серия “Крила“

Ще наречем следващата серия, която ще започне през август, серия “Крила.“ Ще отидем отвъд съмненията дали това боли. Ще позволим на крилата леко и красиво да ви пренесат в Реализацията. Това са вашите крила. Избягвахте ги, съпротивлявахте се, измисляхте отговори, казвайки, “Трябва да продължавам, докато пораснат децата.“ Направете го сега, на колко години са – 21, 23 или пет. Направете го сега. Те го заслужават, но по – важното е, че вие го заслужавате.

За това не са нужни усилия. Нужно е само позволение, но да позволиш е трудно, ако ви задържат съмненията, “Трябва ли да го направя?“ и “О, или аз просто се побърквам?“ Какво е безумието? Ето какво е безумие. Безумие – е да останете в старите шаблони, да останете малки и ограничени и вие го знаете.

Понякога просто ми се иска да хвана някои от вас и да ги потопя в студена вода и да ги държа там десетина минути (лек смях). Не, наистина. Десет минути, защото ви е толкова комфортно да бъдете нещастни, а после ми се оплаквате от това. Идвате и казвате, “О, какво става? Къде е просветлението?“. Ето го. И крилата – са пред вас. “О, но аз не съм сигурен“ – съмнявате се, притеснявате се и се страхувате. Ще ги намерим. Ще си ги сложим в следващата серия, в серия “Крила“ и ще усетим какво е да бъдеш наистина свободен.

Започнах настоящата беседа с разговор за свободата – тази страна и другите бяха създадени за свободата на човека. Но сега, в трансхуманизма, ние преминаваме към свободата на Аз Съм, към свобода не само на човешкото аз, но също и на вашия Дух.

Тази серия се нарича “Свръхчовек“ и това беше моя шега. Това беше игра на думи, защото на тази планета сега съществува цяло движение – не че е добро или лошо – просто човешката биология се заменя, тази, която е много, много стара, много, много стара, провежда се бързо усъвършенстване с използването на нано – технология и други технологии, които дори още не са официално въведени. По принцип, процесът на раждане ще се промени след 30 или 40 години, рядко ще може да срещнете бременна жена. Това ще бъде голяма рядкост. Понякога това ще се случва и всички ще казват, “О, що за гадост те е сполетяла?“ (лек смях). “Аз поне правих секс. А ти – не.“ (силен смях)

Това ще става по множество различни начини – изкуствени матки, различни инкубатори. Има едно название, което много ме забавлява – Джони на място. Аз го измислих. Това е, когато печатате тяло на принтер, а после се опитвате да влеете съзнание в него – с помощта на технологиите, като го зареждате с много данни. Това не е човек. Възможно това да е слуга, робот, но не е човек.

Дойде време за крилата. Време е да спрете да се занимавате с дреболии.

Трансхуманизма, в общоприетия смисъл се развива много бързо. Технологии за тялото и ума – било то механични, електронни, химически или просто енергийни – се развиват много, много бързо. Трилиони долари се харчат ежегодно за развитие на технологиите, което е отлично. За Майстора технологиите са прекрасни, защото Майстора позволява на енергиите, позволява на всичко да му служи. Но когато човек ги развива със скоростта на светлината, без да е Майстор и без да разбира съзнанието, някъде задължително ще се наруши баланса.

Ние сме в страни с нашата версия на трансхуманизма, позволявайки си да се освободим от старото ДНК, това не сте вие, допускайки светлината на Аз Съм, вашата светлина. Не светлината на Бог, Иисус, не моята светлина – а допускайки своята светлина. Това ще промени тялото. Ще умрете – това означава, че вие се трансформирате вътрешно, ще умрете вътрешно, ще останете тук трансформирани. Ще продължите да живеете, но ще се чувствате съвсем различно. Ще мислите съвсем различно.

Това не е състезание, но аз наистина трябва да обясня, че движението трансхуманизъм се развива много, много бързо. В това няма нищо лошо. Повтарям, всичко може да служи на Майстора. Но то се развива много бързо и тъй като тази планета все още е ориентирана към властта, много ориентирана към силата, има висока вероятност нещо да потръгне неправилно. Аз не предсказвам колапс или нещо подобно, но казвам, че се движите по нестабилна почва, когато технологиите се развиват толкова бързо без съзнание.

Между другото, когато говоря за осъзнатост, не говоря за морал и ценности, защото всичко това е измислено от човека. Говоря за осъзнатост, осъзнатост, светлина – точно това не достига сега тук. Може би това ще се промени. Ние сме встрани, имаме способността да изцеляваме тялото с помощта на анаятрон, просто да позволим на това да се случи. Излизаме отвъд пределите на ума. Знам, мислите си, че се побърквате. Така си е. Да се побъркаш означава да излезеш отвъд пределите на ума. Но вие няма да се побъркате в стария смисъл на този израз, означаващ, че ще ви вкарат в лудница. Вие няма да се побъркате. Ще навлезете в своите сетива, в сетивност.

Насочили сме се натам, където вече няма да съществува стария процес на раждане/смърт; където можете да постъпите като Сам, като Тобиас – да влезете във физическо тяло след неговото раждане, създадено биологично с участието на мъж и жена или в лаборатория.

Тобиас дойде тук използвайки малък трик с тяло – черупка, зная, че човечеството ще тръгне по пътя на нетрадиционното създаване на тела. Той каза, “Може ли да се направи това с биологичното тяло? Защото по – късно вероятно това може да се направи и с нано – биологичното тяло.“ Той проведе своего рода тест, на практика експеримент, задавайки си въпроса, “Може ли да се направи това? Може ли да се размине без раждане? Защото това ще се прави с помощта  на технологиите. Можем ли да го направим с помощта на светлината си?“.

Следващата година ще се движим много, много бързо. Често ще се препъваме и безпокоим, всичко ли правите правилно, правилно ли се движите и тям подобни. Постоянно ще ви напомням да не позволявате съмнението да застане на пътя ви. Това малко плаши, защото вие използвахте съмнението, за да се сдържате. “Ако се съмнявам няма да се побъркам/съвсем.“ Използвахте го, за да се сдържате, но ще го преодолеем. То ви побъркваше, но имаме само тридесет години. Хайде. В края на следващата година трябва да напреднем. Тридесет и три осъзнати въплътени Майстори.

Нека вдишаме дълбоко и извинявай (говори на Линда) ето сега ще започнем. Аз приключих … (лек смях). Искам да поговорим за едно понятие и за това ми трябва микрофона. Само няколко отговора.

Единство

Откъде се взе това старо разбиране за единство? Чувал съм как хората … можете ли да включите светлината, Линда ще вземе микрофона. Откъде се взе тази представа за единството – “Ние сме единни, ще се върнем обратно към единство“ – откъде се взе то? Това е част от моето изследване за Възнесените Майстори. Ние не разбираме. Откъде се взе единството?

ШАМБРА 3 (жена): Добър въпрос.

АДАМУС: Да, зная. И когато дойде този момент, ти не знаеш, вдишваш дълбоко и гледаш как Дейв те снима – ъъъъ! (лек смях) – и измисляш нещо.

ШАМБРА 3: Мога само да кажа, откъде идва това за мен.

АДАМУС: Идва за теб?

ШАМБРА 3: За мен то идва …

АДАМУС: Чувала ли си по – рано този израз? Някога била ли си на Конференция на Единството?

ШАМБРА 3: (смее се) Не.

АДАМУС: Еми, не ходи.

ШАМБРА 3: Чувствах се безполезна, защото исках да направя нещо…

АДАМУС: Добре. Чувствала си се безполезна, затова, “Хайде да се върнем към единството.“

ШАМБРА 3: … важно, знаеш ли.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 3: Но приключих с това (тя се смее).

АДАМУС: Добре, да. Така си е, всъщност. Това е прекрасно. Така си е. Все още се съмняваш в това, но аз зная, че това е така. Следващия, имаме доста работа за вършене.

ЛИНДА: По – бързо. Аз мога по – бързо. Бягам като маймунка.

АДАМУС: Ето така –  смрък! смрък! смрък! – и мирише като маймунка (някой възкликва, “Ооо!“) Не, аз казах, че аз мириша като маймуна.

ШАМБРА 4 (жена): О, изпуснах ли нещо.

АДАМУС: Калдре искаше да ме удари заради това.

ШАМБРА 4: Може би, защото хората се чувстваха непълноценни, малки …

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 4: … и искаха нещо по – голямо, към което да се стремят, по – значимо, от тях.

АДАМУС: Ти някога вярвала ли си в такова единство?

ШАМБРА 4: Не, не много.

АДАМУС: Не, добре. Да. Още няколко. Откъде се взе единството?

ЛИНДА: Добре. Предайте го на Гари.

АДАМУС: Знаех, че ще те избере. Всъщност аз я помолих.

ГАРИ: Единствения път, в който не исках.

АДАМУС: Точно, точно, точно. Да, да.

ЛИНДА: Така е устроено това.

АДАМУС: Стани, ако не възразяваш, за да те види света. Откъде се взе понятието единство?

ГАРИ: От чувството за непълноценност, от необходимостта от взаимодействие.

АДАМУС: Да, да. Да. Добре. Ти някога вярвал ли си в това, малко?

ГАРИ: Разбира се.

АДАМУС: Да. Посещавал ли си Конференция на Единството?

ГАРИ: Те не се наричаха така.

АДАМУС: Да. А как се наричаха?

ГАРИ: Е, знаеш, нещо духовно, някакъв гуру.

АДАМУС: Точно, точно, точно.

ГАРИ: Такава църква.

АДАМУС: Забеляза ли там някакво единство?

ГАРИ: Само със себе си.

АДАМУС: Да. Добре. Добре. Превъзходно. Още няколко. Още двама. Откъде се взе единството? Възнесените Майстори питаха за това и аз им казах, въпреки че знам всичко, казах им, че ще проверя. Исках да чуя, какво ще кажат хората.

МЕРИ СЮ: Мисля, че това се е породило от желанието да бъдеш с всички по света.

АДАМУС: Да.

МЕРИ СЮ: Знаеш ли, всички … Не обичам да използвам тази дума …

АДАМУС: Може ли да те прегърна?

МЕРИ СЮ: … хубаво. Аз няма да ….

АДАМУС: Хайде, просто да се прегърнем.

МЕРИ СЮ: О!

АДАМУС: Ние сме единни (те се прегръщат). Сестро моя, ние сме единни. Да. Добре.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Това беше макио акт.

МЕРИ СЮ: Разбирам (тя се смее).

АДАМУС: Добре. Но за кратко ми беше приятно.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: О, да.

МЕРИ СЮ: Да.

АДАМУС: Да. Хубаво. Добре. Това беше приятно.

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Още един. Откъде дойде единството? Хайде, кой го е изобретил? Кой го е създал? Кой е казал някога, “О, ние трябва да бъдем единни.“ Да (някой казва, “кока – кола“). Кока – кола! (смях) Да, продължавай и стани. Единство.

КАТЛИН: Според учението за сътворението на света, ние бяхме едно суверенно същество, а после е станал взрив, Големия Взрив.

АДАМУС: Да.

КАТЛИН: И ние сме се разделили.

АДАМУС: Всъщност, нищо такова не е ставало. Това е един от начините за разбиране на историята, но всъщност не беше така.

КАТЛИН: Това е стара история.

АДАМУС: Това е стара история. Да, добре. Да. Всички ние сме произлезли от един. Дори Тобиас изказа тази версия в “Пътешествието на Ангелите“, защото нямаше друг начин да се обясни … всъщност, дяволски бихте се изплашили, ако той ви беше разказал, как в действителност е станало всичко. Затова той ви разказа красива история, “Ние бяхме единни“, и всъщност той още вярва в нея. Но (лек смях) той ще се събуди.

Благодаря. Единството. Къде е било създадено то? Коя година, по кое време, от кого? О, някъде през 18 – ти век, по мое време, въпреки, че не съм го създал аз. То беше създадено за удобство на църквата. Ето така, леко и просто. Единството не е чак толкова старо. Някои хора казват, че може да го намерите в старите учения на будизма или индуизма, но не много. Тоест - добре де! Ако индуистите говорят за единството, което те понякога правят, и на тях им харесва да си мислят, че за него се е говорило и преди пет хиляди години, но това са група прекрасни хора, които имат 100 000 богове. Това не е единство (смях). Понякога те говорят за него, аз възкликвам, “Наистина ли?! Къде е единството в 100 000?“. Извинете, индуисти – о, днес индуистите не гледат. Добре. Двама гледат. Виждам ви. Да. “Здравейте. Радвам се да ви видя“ (казва го с индийски акцент, смях в залата). Това е политически некоректно, духовно некоректно?

ЛИНДА: Да. Политически некоректно е.

АДАМУС: Еми, добре. Тогава днес всичко е политически некоректно, защото аз говоря и се държа като американец (лек смях).

ЛИНДА И ПУБЛИКАТА: Оооо. Ооо! Охо! (Адамус се смее)

АДАМУС: Не знам. Тези, които не са от тук, сега си умират от смях! (силен смях)

САРТ: Заради това ще отидеш в ада!

АДАМУС: Добре. Да. Чичо Адамус. Просто не мога да устоя. Да. Днес съм американец.

И така, единството беше създадено от църквата за … какво по дяволите е това? (лек смях, Адамус взима някакъв плат с американското знаме и се намята с него) Това рокля ли е, пола? Добре. Не зная. Отдавна не съм бил на Земята. Линда, ще ми помогнеш ли? Трябва да го завържеш някак (силен смях в залата).

ЛИНДА: Добре се справяш. Добре се справяш (Линда му завързва флага около кръста).

АДАМУС: Добре. И така, единството … изкуство за разсейване.

Нека вдишаме дълбоко.

Единството някак беше създадено от църквата. Един вид, “Ние всички сме единни. Ще се върнем към единство. Наредете се в редица. Хипноза, “Ние сме единни. Ние сме единни. Ние сме единни. Ще се върнем към единство.“ Това звучеше много приятно и наистина беше използвано от хората от движението “Нова мисъл“ в края на деветнадесети век, а то наистина набра сила в началото на 1960 – та година. “Всички ние сме единни, защото аз не … (залата се смее на неговата “пола“) “Всички ние сме единни, защото аз не съм достоен да бъда независим. Не съм достоен за собствена божественост.“ Колко е скучно това? Това би било дяволски лоша шега, ако Бог беше такъв. Извинявай, Едит. Едит, ме гледа укорително, “Кога ще престанеш да псуваш?“. Или това беше от възхищение?

ЕДИТ: Безусловно възхищение.

АДАМУС: Безусловно. Това беше много лоша шега, ако бяхте умрели – ооо! – виждате светлина – ооо! – той ви пренася в единството. А вие, “Всичко е точно така! Аз Съществувам. Аз Съм това Което Съм. Не! Аз съм само част от тази тенджера с мляко, където са и всички останали. Цялата работа отиде на халос! Всички опити да намеря своята идентичност. Най – добре да се върна – назад в света на живите хора – отколкото да се изгубя в това единство. Това е твърде скучно. Тоест, в това голямо единство няма идентичност. Изобщо не ми харесва онзи там човек, тук е единство и той също е тук. Тук са всички! О, боже! (смях) Ако само можех да се измъкна от единството и да се върна на Земята, бих казал на всички, бих им го извикал, “Не ходете там! Единството – е гадно! В него няма чувственост! То е ужасно скучно. То е като да плуваш в мляко през цялото време, в топло мляко, в обезмаслено мляко (силен смях). Всичко винаги е едно и също. Всичко винаги е еднакво.“ О, боже. На Земята беше толкова хубаво. Защо не го оцених тогава? Тоест, защо не цених своята суверенност, своята уникална същност?“.

И тогава вероятно бихте си помислили, “А знаеш ли, тогава ще я придобия сега. Ще я придобия.“ Всъщност църквата се движеше в правилна посока, но те кривнаха в погрешна посока, кривнаха по пътя на властта.

Ето какво в действителност означаваше това утвърждение, “Аз навлизам в своето единство. Наоколо летят моите аспекти, всички минали животи“, които между другото, разчитат, че вие ще го направите в този живот, затова не летят наоколо. “Имам толкова части и късчета, те са разпръснати и винаги ще бъдат фасети. Но целия смисъл е в това, да ги приведа в единство със себе си, Аз Съм това Което Съм. Много, много фасети на кристала, който представлявам, но в единство с мен. О, боже, те не го разбраха. Трябва да се върна на Земята и да уча, “Аз Съм единство. Аз съм единен“, и да обединя всичко в себе си – божественост, човек, Майстор и ученик, всички мои минали животи и всички потенциали. Те ми принадлежат. Те са мои. Те са аз.“

Без излишни думи, нека направим мераб от това. Мераб – това е глагол. Той означава “промяна в съзнанието.“

Харесва ли ти полата ми?

ЛИНДА: Много.

АДАМУС: Ето какво исках да кажа днес. Всичко останало е само заради забавлението.

Мераб на единството

Единството - това сте вие. Това винаги сте били вие. Това суверенно същество, което представлявате.

(музиката започва да свири)

Вие не сте подчинени на никакво същество, на съвършено никакво. Не, изобщо няма ни нито една тъмна същност, която може някога да ви открадне съзнанието, вашето Аз Съм. Някои от вас са отблъснати от този похлупак от крила. Стоите настрани, защото се страхувате, че ако се издигнете дотам, ще бъдете уязвими пред силите, които са по - силни от вас. Тук долу е много по - просто. Там обитават някакви демони нещо лошо.

Кога ще се отървете от представата за реалността на силата - защото те използват силата, тъмната страна използва силата за заблуда; няма сила, просто вдишайте дълбоко и усетете, "Ах, няма сила" - тогава вие наистина ще позволите крилата на вашите мечти да ви понесат към Реализацията. Но ние сега говорим за единството.

Просто усетете това за миг, единството на "Аз Съм, Аз Съществувам."

(пауза)

Вдишайте дълбоко. Това е вашето единство. Изцяло суверенно.

Изцяло суверенно.

(пауза)

Може да погледнем на това по друг начин: вие сте самодостатъчни. Няма нищо, включително енергията, което би ви било нужно извън единството, вашето единство.

(пауза)

Всеки аспект, всяка фасета, всеки минал живот, всяка черта от характера в този живот е част от това единство. Те молеха за завръщането у дома. Те ви умоляваха да се върнете в суверенното единство, което сте.

Говоря за единството в края на серията "Свръхчовек", защото сега наистина трябва да дадем да разбере на всяка частица, всяко късче, всеки аспект и всяка фасета, че дойде времето. Стига са се мотали наоколо. Стига са се шляли в периферията на Аз Съм. Стига са се подигравали и надсмивали над вас, както правят някои аспекти.

Имате толкова много части от себе си, части от единството, които просто искат да се завърнат. Те искат да тръгнат по този път заедно с вас. Те не могат да го направят ако бъдат разделени, разединени.

Ние седим тук на нашата среща в края на серия, "Свръхчовек", преди да скочим в нашата следваща серия и просто усещаме единството. Но това е всичко, което трябва да направите - да усетите единството в Аз Съм, в себе си.

И тогава вие ще го усетите, завръщането на всички ваши части и фрагменти, дори ако ги смятате за разбити, ранени, повредени, травмирани. Завръща се мъжкото и женското. Завръща се доброто и лошото, светлото и тъмното и вие ставате, както ... виждам това като огромна сфера, многофасетна сфера. Вие се завръщате в тази сфера, сияеща, преливаща форма, която представлявате, с милиарди страни, различни фасети. А ако застанем далеч в страни и я погледнем, тя прилича на огромна преливаща топка от светлина. Ако се приближим съвсем близо - тази сфера притежава милиони завършени фасети, милиони и милиони фасети и всяка от тях е съвършена.

О, а знаете ли, някои от тези фасети приличат на парченца от кристал или стъкло плаващи около тази сфера - те са внимателни, не уверени дали искат да вляза в нея, да се върнат у дома. Като космически отпадъци, боклук, като пръстенът на Сатурн, въртящи се около орбитата му. Но когато вдишваме дълбоко и позволяваме ... ще престана да говоря и ще ви позволя да преживеете този опит.

Когато вдишате дълбоко си позволявате да усетите какво се случва с всички отпадъци въртящи се около сферата.

Вдишайте дълбоко.

(пауза)

Цялата работа е в Позволението. Помните ли, че умът не може да обедини всички тези фрагменти. Човешкото аз не е отговорно за просветлението. Цялата работа е само в позволението.

Когато усещате тази прекрасна сфера, своето единство, своята суверенност, вие сякаш зовете всички тези частици, фрагменти да се върнат у дома.

(дълга пауза)

Това е трансхуманизъм - това е, което аз наричам трансхуманизъм. Това е завръщането към Себе си. Това е трансформацията на всички частички и отломки, разхвърляни из целия космос, разхвърляни във времето и пространството, вашите фрагменти. И истинския трансхуманизъм се заключва в позволението на всички тях отново да се обединят.

Помнете, че вие не можете мислено да ги съберете. Вие можете само да позволите.

(дълга пауза)

Много се борихте със своите аспекти и части. Те са причината за множеството съмнения. Заради тях отслабвахте и се подавахте на много от вашите мечти.

Но сега, можете ли просто да вдишате дълбоко в единство, в своята суверенност?

(пауза)

Едно от най - ранните учения на есеите и гностиците говореше за единството. Не за единството на всичко във вселената - те говореха за единството в Себе си. Те го изкривиха. Те го разбраха погрешно. Колко е лесно да хипнотизираш хората говорейки за единството - както през "1984", както направи Големия Брат (Адамус се позовава на романа - антиутопия на Джордж Оруел "1984").

Но тези ранни учения - за които ще говорим на някои от Шоудовете и разбира се в Кихак, ще напомня за тях - в тези ранни учения говорихме за истинската природа на суверенността, единството на съществото, интегрираното същество, единството вътре в себе си.

И въпреки че това може да изглежда толкова логично и може би толкова естествено, възниква огромна съпротива. Това означава да приемеш и да позволиш себе си. Да пуснеш съмненията. Да се побъркаш - навярно бихте казали вие. Но какво значи да се побъркаш?

Нека вдишаме дълбоко нашата форма на трансхуманизъм: това е еволюцията на тялото, разума и духа със Съзнателно Тяло; еволюция излизаща отвъд пределите на наследствената биология; естествена еволюция отвъд страховете на ума.

В нашата форма на трансхуманизъм не е нужно усърдно да се стараем, не е нужно да слагаме човека на пътя на естествения процес на просветление - в него човекът се явява участник, позволява заедно със своята божественост, със своето единство. В него човекът разбира, че не носи отговорност за своята Реализация. Него само го молят да позволи и да преживее този опит. Не е нужно да полага усилия, трябва само да позволи, да се довери.

В нашата форма на трансхуманизъм е известно, че тялото, биологията може изцяло да се изцели без външна намеса, освен разходка сред природата и топла вана.

В нашата форма на трансхуманизъм не е нужно да събирате и натрупвате цялата възможна информация, както го правят човешките компютри, трябва само да разберете, че не трябва нищо да натрупваме. Нищо.

Не трябва да съхраняваме данни, факти и цифри, защото има вътрешно знание. То прилича на вашия личен облак на единството. Това е вашето собствено съзнание и то не съхранява информацията както ума. То не запомня както ума - знанието просто знае. Но то не знае докато не му потрябва. В това е неговата красота. То не е запаметяващо устройство - вашето знание, вашият гност.

Най - добре е да кажем, че знанието оперира извън времето и пространството. Затова то не трябва да бъде линейно. То не трябва да записва данни. Ако ви трябва да знаете нещо от случилото се в миналото, то отива в миналото. То не съхранява информация, то просто се оказва там. Това е Аз Съм Тук. Това е съзнание.

Човешкият разум вече не трябва да натрупва спомени, информация и да има тайник за съхранение на отпечатъка на личността. Ще излезете отвъд пределите на тези ограничения. Това е нашия трансхуманизъм.

Не трябва да вграждаме в организма си огромни компютри. Ние просто се обръщаме към знанието. То винаги е в нас. То няма нужда от енергия - това се нарича знание.

То винаги е тук. Такъв е нашият трансхуманизъм, нашето единство.

Къде ще отведат хората технологиите? Съществуват много потенциали в различни посоки. Аз ще продължа да ви разказвам за това, но не ми се иска да губя много време за него. По - добре да говоря с вас за вашия трансхуманизъм.

Моля ви - по време на този мераб - моля ви да усетите нещо. Моля ви да усетите това седемгодишно общуване - да останете в тяло поне за седем години след Реализацията. Вие си дадохте обещание - и периодът може да бъде по - дълъг, много по - дълъг - вие си обещахте да останете. Не да излетите от тялото. Не да напуснете тази планета, а да останете.

Приканвам ви да усетите това.

(пауза)

Бих казал, че в това чувство има радост, истинска радост.

(пауза)

Нека заедно вдишаме дълбоко - в този уикенд на независимостта тук, в Съединените Американски Щати, в Републиката, а не демокрацията. Тук в страната на свободните, дома на храбрите.

Но аз искам между нашата днешна и следваща среща да погледнете, наистина да усетите аналогията между Америка и това, което вие наричате развита Земя - между Америка и нейното желание за свобода, желание за по - добър живот и това, което се случва със Старата и Новата Земя. Не е чак такава разлика, приятели мои.

Да, на пионерите дошли тук и основали тази нова страна им липсваха местата, откъдето са дошли. Липсваха им семействата и традициите, липсваха им родните обичаи на Европа, Азия или Южна Америка - липсваше им всичко това. Но те бяха пионери. Те дойдоха заради свободата.

Сега имаме Нова Земя и Стара Земя. Новата Земя и Теос, където ние създаваме ново ниво на свобода. Това не означава, че вие не можете да останете тук, на тази Земя или да я навестявате, когато пожелаете. Зная, вие никога няма да изберете още едно обикновено въплъщение, но точно както пионерите идващи тук в Америка, създадоха своите колонии, които се превърнаха в градове, които прераснаха в мегаполиси, от време на време те се връщаха и ги посещаваха. Те пътуваха до Ирландия, Англия или Франция и разбираха, че никога няма да се върнат обратно. Те имаха твърде много свобода, твърде много ново. Те не можеха да се върнат. Беше приятно да отидат на гости, но вече не можеха да се върнат обратно.

Нека вдишаме дълбоко в този прекрасен ден. Хубаво дълбоко вдишване в единство.

(музиката спира)

С това, приятели мои, имаше ли днес лекция, както казах, сериозна лекция или беше забавление. Единственото, което знам със сигурност е - че съм в страната на свободата и в дома на храбреци (смях).

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Всичко е наред в цялото творение.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря (публиката аплодира).