МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

 

ШОУД 10 – Част 2 с участието на АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН И КУТХУМИ ЛАЛ СИНГ

ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 3 юни 2017 година

https://www.crimsoncircle.com/

 

Превод: Росица Стоянова

  


Аз Съм това Което Съм, светия брат Адамус Сен Жермен (възгласи и аплодисменти).

 

Трябва да кажа, че на живо изглеждате дори по – добре, от колкото като духове. Каква прекрасна група. И нека включим малко светлина в залата. Днес ще ходим и ще говорим (смях).

 

ЛИНДА: Ой-ой.

 

АДАМУС: Ах!

 

ЛИНДА: Ой-ой.

 

АДАМУС: Няколко забележки, преди да започнем да ходим.

 

Трансхуманизъм

 

Това е нашия Шоуд, това е нашия ежемесечен Шоуд. Сега сме в серията Свръхчовек и аз я нарекох така нарочно, защото сега на планетата съществува движение, в което е въвлечен изкуствения интелект и роботиката. Това движение се нарича трансхуманизъм. Това движение провъзгласява замяната на човешкия ум и човешкото тяло с по – напреднали технологии. Знаете ли, тялото и ума съществуват в днешния си вид вече дълго, много дълго.

 

Еволюцията - е бавен, много бавен процес. Но сега, с технологията, човешкото тяло и ум за първи път могат да бъдат допълнени. Допълнени – означава подобрени – ще получите нов крайник, ново сърце, нов черен дроб или още нещо. Всичко това може да бъде допълнено не само с обикновена тъкан, но и с тъкан, която е създадена от машини в лаборатория и е внедрена в тялото. Благодарение на това – ако замените бедро, ръка или още нещо – бързината на тази част на тялото се увеличава, тя ще стане много по – малко възприемчива към болка.

 

Тази технология вече се прилага към ума. Представете си малко устройство, което се имплантира в мозъка ви и подобрява паметта, подобрява равновесието, подобрява интелекта като цяло и това вече се случва. Това не е някаква научна фантастика. Това не е част от бъдещето. Това става точно сега.

 

Страшно? Може би. Хубаво ли е това за човечеството? Безусловно, ако имате здравословен проблем и ви трябва лечение. Безусловно всичко това може да бъде много положително и полезно. Никой никога не е казвал, че човешкото тяло трябва да се състои само от биологична тъкан. То може да бъде напечатано от машина. То може да бъде разработено с помощта на нанотехнологиите. То не е длъжно да бъде само биологично.

 

Това хубаво ли е или е лошо? Това ще се разбере по – късно и в близките десет – двадесет години на планетата ще се случва най – интересното, когато цялата тази технология ще излезе от лабораториите и ще стане достъпна за всеки от вас, срещу пари, разбира се.

 

Но цялото това движение трансхуманизъм, движението към технологичните разум и тяло може да се окаже катастрофално, ако в него участва алчността и властта. Ако то отнеме осъзнатостта на хората, ако ги отдалечи от сърцата им, от истинското им Аз Съм, на тази планета могат да възникнат някои много интересни проблеми.

 

И така, аз нарекох тази серия Свръхчовек, защото съществува и друг начин. Свръхчовек – означава излизане отвъд пределите на старата човешка биология и ум. Има и друг път и точно с това се занимава всеки от вас.

 

Не казвам, че не трябва да правите технически подобрения, но казвам: винаги осъзнавайте, че у вас има нещо наречено съзнание. Имате умението да се намирате в няколко реалности без да използвате каквато и да било електроника; умението да се намирате в “и“, в множество технологии.

 

Точно сега, докато седите тук имате възможност – у всеки от вас без изключение и у всеки, който слуша – да преправите своята биология, да преправите тялото си, не просто да обновите плътта и костите, а да преправите в това, което се нарича светлинно тяло.

 

Тялото ви вече има способността чрез това което се нарича “анаятрон“ комуникационната мрежа на светлинното тяло, да се излекува от болести, наистина да направи тялото по – гъвкаво, по – ефективно, по – енергично. Тази способност е вече тук. Повечето хора дори не го осъзнават и дори тези, които го осъзнават не могат да избягат от ума си и да позволят на тялото си само да стартира този процес на възстановяване.

 

Между другото за всички вас, аз съм тук. Не там (сочи екраните на телевизорите; някои се смеят). Технология. Технология! Гледате екраните. Аз съм тук или можете да си затворите очите, ако искате (още смях).

 

Това е удивително. Това е удивително. Наблюдавам как всички гледате тук. Това е прекрасен пример за цялата тази, така да се каже виртуална реалност (залата аплодира, изключват екраните). Благодаря. Ще има по – малко разсейване. Това беше толкова просто (Адамус се усмихва).

 

До къде бях стигнал? Трансхуманизъм. Вие сте транскуманисти. Между другото веднага след като изключихте екраните, енергията се промени. Много рязко се промени.

 

Вие сте трансхуманисти в съвършено нов смисъл. Вашето тяло може само да се възстановява с помощта на анаятрон чрез позволение. Не е задължително да поставяте технологии в тялото си, можете да го направите веднага. Можете да позволите навлизането на светлинното си тяло. Точно сега.

 

Вдишайте дълбоко. Махнете се от пътя си. Често ме чувате да говоря за препаратите, които взимате. Вие просто не се доверявате на анаятрон. Точно сега вдишайте дълбоко и му позволете да свърши цялата работа.

 

Да, понякога преминавате през такова дълбоко ниво на промяна в биологията – това е малко болезнено. Това може да бъде малко болезнено. Но вдишайте дълбоко и се потопете по – дълбоко в Позволението, позволете на анаятрон да възстанови физическото тяло.

 

Всъщност с възрастта тялото трябва да се чувства по – добре, защото всяка негова клетка придобива повече опит, повече мъдрост. То трябва да се чувства по – добре, а не да остарява, не да се износва. И много от вас продължават да стоят на пътя на стареенето, на линейния път на остаряването, “Остарявам, затова зрението ми, слуха, гърба всичко останало започва да отказва. Остарявам, а после всичко това ще приключи.“ Всъщност не! Трансхуманиста разбира, че идва светлинното тяло. То допълва, то действа заедно с биологичното тяло и биологичното тяло изведнъж се възстановява и обновява.

 

Теоретически, вашия най – голям въпрос, вашия най – голям проблем трябва да е такъв, “Мамка му, сега имам изпълнен живот, активно, гъвкаво тяло; ще се намирам на тази планета много по – дълго, какво ще правя? (някои се смеят) Какво ще правя?“. Ще се обърнем към това малко по – късно.

 

Трансхуманизма променя ума. Ние не използваме чипове вградени в мозъка. Ние не използваме някаква особена електроника, за да се отървем от ограниченията и пределите на ума.

 

Мозъка, това е невероятен инструмент за животното или човека, който трябва да може да кара кола или да налива чаша вино, да прави нещо функционално. Но мозъка – това не е творчески източник. В мозъка няма никакво творчество. Зная, науката ще го копира, но и те в крайна сметка ще се съгласят с това. В крайна сметка науката ще се съгласи с всичко, което казвам (смях). Това е истина. Казвам го с цялата си скромност (залата аплодира).

 

Чрез позволението вие сваляте блокажите в мозъка. Ще се освободите от ограниченията, които сте си наложили, пропускайки всичко само през ума. Вие просто се разширявате в другите сфери.

 

В началото това е малко странно. Малко ви се вие свят, появява се малка дезориентация – добре, силна дезориентация, много силна – но вие започвате да преминавате в “и“. Вие не сте само човек. Вие сте човек и Майстор, и Атлант и Мерлин и бъдещото си Аз и всичко останало. Вие живеете в множество реалности, не в единична. Не в единична.

 

Това е част от отговора на въпроса, “Какво да правя цял ден сега, когато имам вечно тяло?“ Сега вие сте в “И“. Това не е толкова линейно, не е толкова подчинено на възрастта и не е толкова скучно и унило. Вие сте чувствени.

 

Утре, утре ще се съсредоточим върху сетивността. Много съм говорил за това, защото е много важно. Без чувственост няма да искате да останете на планетата. Без чувственост няма да искате да прекарате още 50, 75, 200 години. Ще кажете, “Това е толкова скучно. Толкова е скучно. С какво да се занимавам?“ Но с чувствеността вие никога няма да си зададете този въпрос. Никога няма да се замислите с какво да се занимавате, защото просто вдишвате дълбоко и отивате в множеството реалности които съществуват.

 

И така, ние сме в серията Свръхчовек. Прилагаме друг подход, вместо да използваме само технологията. Съвсем, съвсем друг подход.

 

В цялата тази работа, която вършехме тези години, наскоро ми се наложи да направя наистина голяма промяна в работата си с вас, като Адамус. Прекарах много години работейки с вас само върху разбирането на просветлението или както предпочитам да го наричам Реализация. Просто разберете, че Реализацията вече е тук; тя е достъпна. Не трябва да работите над нея, просто позволете.

 

Говорихме за много концепции на Реализацията, въплътената Реализация. Реализацията – всъщност означава просто осъзнатост, осъзнатост. Осъзнатост. И болшинството от вас ще кажат, “Мамка му, аз осъзнавам. Аз осъзнавам, че съм тук.“ Не, вие сте там, на екраните (Адамус се усмихва).

 

Реализацията – това е просто осъзнаване в множество сфери и още по – голямо осъзнаване на такива неща като чувствеността. И така, скъпи мои приятели, скъпи мои трансхуманисти, ето на къде вървим. Ето накъде се движим. И още един път, ние не противодействаме на механизмите и технологиите на трансхуманистите, които заменят части от тялото и ума с технология. Ние всъщност не сме против. Всъщност не. Технологията може да бъде прекрасно нещо, но това е само алтернатива. Това е просто друга посока.

 

И така, нека вдишаме дълбоко за цялата работа, която вършим.

 

Това се случва

 

Наложи ми се да променя начина си на работа с Шамбра, да премина от теория за въплътена реализация, от обсъждане на такива неща като просветление, към наистина енергийна и вербална работа с вас върху фактическото въплътяване. С други думи, да премина от философия, от концепция към реално осъществяване.

 

Вие го осъществявате. Всъщност. В момента, докато седите тук, става еволюция. Точно сега върви процес на преход и всъщност той върви много по – добре, когато се разсейвате, когато не мислите за него. Както често казвам, всъщност аз не съм учител. Аз просто разсейвам. Това е.

 

Както знаете това повдига множество въпроси. Това повдига множество въпроси. Тежко е да бъдете такива трансхуманисти, като вас. Вие не приличате на другите. Вие осъзнахте това. Не по - добри и не по – лоши, вие просто сте различни от другите. Вие ги разбирате, защото сте дошли от там. Имате огромно съчувствие, защото знаете къде се намират те. Вие знаете, че са в шаблона на греха или кармата. Вие разбирате, тъй като сами сте дошли от там, но вече не сте такива.

 

Отношенията със семейството, приятелите и обществото като цяло стават съвсем, съвсем различни и понякога това е сложно. Вие не чувствате, че се вписвате. Дори чувствате, че не понасяте да се намирате дълго сред други хора. Това е самотното чувство като на изолация, което преживява всеки Възнесен Майстор. Всеки.

 

И тогава идват съмненията. Съмнения, “Какво правя? Наистина ли всичко ще се получи?“. И когато възникнат съмненията, вие, като правило се опитвате отново да започнете да работите върху това. “По – добре да помедитирам малко. По – добре да дишам повече. По – добре да направя нещо, за да удържа в себе си това съзнание в което се намирам.“ Идват съмненията и сега чувствате, че трябва да направите нещо в тази посока. Умът се включва и започва да мърмори, “Какво правиш? Кога ще стане това? Какво трябва да направя, за да стане това? А може би всичко е голям илюзорен рай? Това е просто голям илюзорен рай?“, цитирано от Шекспир, разбира се (лек смях).

 

И това е интересен въпрос. Това е много интересен въпрос и дори не бих искал да отговарям на него с очевидно изражение, “Не, това е реално“, защото следващия въпрос ще бъде, на пример, първо, какво е това, “илюзорен рай?“ “Илюзорен рай“ – това е препратка към тези, които живеят в заблуда, но при това са щастливи. Другите ги гледат от страни и казват, “Амир е в илюзорен рай.“ (някои се смеят) Е, така казват, извинявай (още смях, Адамус се усмихва). “Той е в илюзорен рай. Той не е съвсем тук. Той не е съвсем осъзнат. Той сякаш е в собствен свят в ла-ла – ленд.“ Не само ти, Амир, а всички (още смях).

 

Идват съмненията и вие се питате, “Аз в илюзорен рай ли съм? Аз ли си измислих всичко това?“. И тогава се опитвате да се оправдаете, казвайки си, “Ако съм си измислил всичко, защо тук има още 300 човека?“. Може би просто имате голям кораб с илюзорен рай (смях). И тогава си казвате, “Има десетки хиляди, може би стотици хиляди други Шамбра, така че не мога да бъда абсолютно луд. В крайна сметка имам компания в илюзорния рай“ (още смях).

 

И тогава започвате да разбирате, кой всъщност се намира в илюзорен рай, защото ако ви кажа, “Извинете, но всичко е шега, вие ще трябва да се върнете. Всичко това е шега. Вие трябва да се върнете към обикновения човешки живот. Съжалявам, но вие трябва да се върнете и да започнете работа в завод от девет до пет. Съжалявам, но ще ви се наложи да се ожените и да си родите деца (смях) и да ги отгледате в същото семейство, в което са отгледали и вас. Съжалявам, но това е голяма шега, връщайте се. Връщайте се.“ Мисля, че ще има голяма съпротива (още смях).

 

О, и като капак на всичко, не само се връщайте, но, да, на небесата има Бог и той е лош (смях). Вие го раздразнихте. Той е мъж и наистина е бесен, защото ви казваха, “Седни и се моли“, но вие не го направихте. Казваха ви, “Бъдете добри, правете всичко за другите, но само не и за себе си.“ Казваха ви – и вижте, какво стана. Бог е ядосан.

 

В крайна сметка вие се оказахте в затруднение. Оказвате се в истинско затруднение. Ето ви вас в своя илюзорен рай. Вие сте тук, но не мисля, че някой от вас иска да се върне. Наистина не ми се струва така.

 

Проблема е ето в какво, “Добре, аз съм тук, в илюзорния рай. Нека просто го направим така, че всичко да се получи. Нека просто го направим. Колкото и глупаво, колкото и измислено да звучи, нека имаме това, което наричаме съзнание. Защо не? Звучи много просто. Нека бъде това, което наричаме въплътено просветление, дори ако то не съществува. Дори ако няма други Възнесени Майстори, нека просто да го направим“ – защото вие не сте готови да се върнете. Вие не сте готови да се въртите на въртележката живот, след живот, след живот.

 

Затова казвате, “Нека просто го направим. Въплътено просветление. Нека позволим повече от  преди своето Аз. Кой знае какво е това? Кой се интересува от това? Ние сме глупаци. Кой се интересува от това? Просто се отворете към него и му позволете да влезе. Нека просто се побъркаме. Те и без това си мислят, че сме луди. Нека просто налеем масло в огъня. Нека просто създадем тази реалност, дори ако никога не е съществувала, защото това е много по – добре, от това с което се занимавахме в този илюзорен рай.“

 

Това ме води до въпроса: къде всъщност е илюзорния рай? Къде е той? Той там ли е, в стария свят, на старата Земя? Там ли е, заедно с работата и може би с отношенията, които не ви удовлетворяват изцяло? Безцветен живот, масово съзнание и хипноза. Може би това е илюзорния рай – да мислиш, че трябва да спазваш всички тези социални стандарти, че не трябва да обичате себе си и да се грижите за себе си, че сте длъжни да следвате множество, множество правила, които се променят всеки ден, било то политически правила, медицински или екологични. Може би това е илюзорния рай. И като доказателство може би всичко е заради това, че те все още спят, а вие вече не. Вие сте се събудили за нещо. За нещо. Нещо е дошло и ви е събудило, довело ви е в тази точка, привело ви е в този илюзорен рай. Така че нека просто направим така, че всичко да се получи, защото всичко може да се получи. Всичко, което позволявате, се случва. Това наистина е много просто.

 

Илюзорен рай? Съмнявате се в себе си? Питате реално ли е това? Да, съмнявате се – това е напълно естествено и обичайно, защото ума продължава да е в шаблони, той продължава да си спомня миналото, продължава да вижда другите хора живеещи нормален живот и вие питате, “Да не би просто да си измислям? Аз в илюзорен рай ли съм?“. Но в този момент вдишвате дълбоко и казвате, “Така да бъде. Така да бъде.“ И тогава всичко става точно така.

 

И така, нека вдишаме дълбоко в нашия илюзорен рай. Наистина ли това е илюзорен рай? Или това е просто въплътено просветление? Защо не? Хубаво дълбоко вдишване.

 

Отговори на въпроси

 

И сега дойде време за въпроси и отговори.

 

ЛИНДА: Ох!

 

АДАМУС: Мои въпроси, ваши отговори. Но този път ще бъде малко по – различно. Ще поиграем малка игра и тест едновременно.

 

ЛИНДА: Добре. Готова съм.

 

АДАМУС: Линда, микрофона.

 

Плана е следния. В нашата първа част аз говорих за Мечтата на Атлантида. Помните ли? Това беше днес, не чак толкова отдавна (смях). Мечтата на Атлантида. И вие трябва да знаете за това от първа ръка. Мечтата на Атлантида.

 

Сега си представете за минута, че сте репортер, журналист и пишете за този илюзорен рай, за тази група, която се нарича Шамбра. Репортер от вестник Седона (смях). И искате да напишете за тази група наречена Шамбра, защото тя е необичайна група. Тя наистина изобщо не се вписва в другите Ню Ейдж групи. Всъщност нито един от конкурентните вестници, вестниците в Седона, дори не иска да спомене за Аления Кръг, дори не са писали статии, но това е добре. Вие сте репортер, който пише статия със заглавие Аления Кръг.

 

Репортерът като правило работи с няколко елемента, които помагат за създаването на добра история. Това са: кой, къде, кога и защо. Има ли тук журналисти, за които това е разбираемо? Зная, че негово високопреосвещенство господин фон Рор е – журналист. Кой, какво, къде и защо?

 

Сега …

 

УЛФИНГ: И как.

 

АДАМУС: Ще стигна до как (някои се смеят). Нарочно го пропуснах, но благодаря.

 

И така, Линда с микрофона и да допуснем, че вдигате ръка за да не и се наложи да го хвърля в скута ви; но ако никой не вдигне ръка, то ние ще ви хвърлим микрофона в скута (лек смях).

 

~Кой?

 

И първият въпрос на кореспондента от вестника в Седона, първия въпрос е – кой? Кой? Линда, за кого пишете история? Има ли ръце? Започваме с Улфинг (смях), негово високопреосвещенство. И между другото, за негово Високопреосвещенство, историята с Папата, в която аз се съблякох, беше правдива.

 

УЛФИНГ: Кой?

 

АДАМУС: Да. Кой.

 

УЛФИНГ: Луди хора. Те се наричат духовни. Те пият. Те пушат. Те ядат месо. Те са нелепи.

 

АДАМУС: Те прелюбодействат ли?

 

УЛФИНГ: Те са нелепи.

 

АДАМУС: Не много често (Адамус се усмихва).

 

УЛФИНГ: Не, те не прелюбодействат. Те се чукат с удоволствие! (смях) И често това чукане е от сорта на, “Да си го начукаш!“

 

АДАМУС: О, да!

 

УЛФИНГ: “Така че това е - добро чукане. Чухте ли?“

 

АДАМУС: Да.

 

УЛФИНГ: Така че, каква е тази група – това е възмутителна група, която се протяга към звездите и почти ги докосва, а някои дори вече са ги стигнали.

 

АДАМУС: Добре. Отлично.

 

ЛИНДА: Еха!

 

АДАМУС: Добро начало за нашата история (залата аплодира).

 

ЛИНДА: Еха!

 

АДАМУС: Добро начало.

 

ЛИНДА: Еха! Еха!

 

АДАМУС: Още някой иска ли да отговори на въпроса “кой?“ Кой? Още някой? Да, кой? И, Улфинг, това беше много добро описание. Кой…

 

ЛИНДА: Струва ми се че той е пил Kool – Aid (разтворима плодова напитка), но карай (лек смях).

 

АДАМУС: Да. Кой … хайде. Да.

 

ДЖЕСИКА: Да. Шамбра – това е група …

 

АДАМУС: Би ли станала, за да може всички да те видят?

 

ДЖЕСИКА: Имам толкова одеяла.

 

АДАМУС: О, тогава седни.

 

ДЖЕСИКА: Ох! Исусе Христе! (смях)

 

АДАМУС: Замръзваш ли?

 

ДЖЕСИКА: Да, да.

 

АДАМУС: Студено ли е?

 

ДЖЕСИКА: Да, хладно е.

 

АДАМУС: Да.

 

ДЖЕСИКА: Бих казала, че Шамбра – това е група хора, които не чувстват вина за маструбацията (силен смях и аплодисменти).

 

ЛИНДА: Повече няма да пипна този микрофон!

 

АДАМУС: Това ще бъде интересна статия. Прелюбодеяние, маструбация. Добре. Знаете ли, просто съм длъжен да направя кратко прекъсване. Това ли е с което искате да се прославите? (още смях) Виждам това в Уикипедия, “Да, Шамбра – това е група, която маструбира и прелюбодейства. Но те се смятат за духовни.“ Арххх! (смях) Добре. Още някой ще отговори ли – “кой?“ Кой? Шамбра.

 

ФИН: Добре. Шамбра – това са хора, които се наслаждават на живота и наистина не им пука за масовото съзнание.

 

АДАМУС: (смее се) Добре. Мисля, че тук наистина разкриваме същността на Шамбра (смях). Добре. Харесва ми. Да. Кой? Още някой?

 

ЛИНДА: Добре. Този и този. Добре. О, не! О, не! (смее се) Не! Това не … О, не (още смях).

 

АДАМУС: Да, давай. Кой? Кой?

 

ШАМБРА 1 (жена): В Австралия ние използваме термина, “Те са странна компания.“

 

АДАМУС: Странна компания.

 

ШАМБРА 1: И така, странната компания - какво е това - събирателно местоимение? – и те идват в различен образ. Те са закръглени, високи, слаби и се обличат в странни костюми.

 

АДАМУС: Между другото, обърнете внимание, можете ли някак да покажете типичната Шамбра на заден план – с очила, да и екипировка. Да. Типична Шамбра. “Кой“, да (смях). Блудници и гуляйджии (още смях). Добре. Добре.

 

ШАМБРА 1: И те обичат да играят не само със себе си, те много обичат да играят едни с други. Те танцуват и пеят. Да.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Хубаво. Кой още ще отговори на въпроса “кой?“ Кой? (аплодисменти)

 

ЛИНДА: Това започва да звучи като американските новини (те се смеят). Да видим …

 

АДАМУС: Още някой? Имаше още един. Кой?

 

ЛИНДА: Тук. Тук. Там, долу. Можете ли да и го предадете? Благодаря.

 

ШАМБРА 2 (жена): Добре. За мен ние всички – сме хора, които чуват думата “невъзможно“ и отговарят, “Участвам. Това е за мен.“ (лек смях)

 

АДАМУС: Добре. Харесва ми.

 

ШАМБРА 2: Няма нищо невъзможно (залата аплодира).

 

АДАМУС: Няма нищо невъзможно. Благодаря. Благодаря. Още един. Още един.

 

ЛИНДА: Още един. Къде е ръката?

 

АДАМУС: Кой?

 

ЛИНДА: О! Там долу. Заповядай.

 

ШАМБРА 3 (жена): Това е група, която обича себе си.

 

ЛИНДА: Ох.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Група, която обича себе си.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Добре. Сега моя отговор на въпроса, “кой?“ – това е група, която се познава от времето на Атлантида, от времето на Храмовете Тиен, когато те знаеха, че всичко се променя в добра посока. Група, която разбираше, че в живота има нещо по – голямо от това, което изглежда очевидно чрез физическото тяло и разум. Групата, която знаеше, че съществува нещо наречено Дух или съзнание и това е група, която в онези времена много тясно и дълбоко се сплоти и заедно мечтаеше. Те мечтаеха за времето за което говорих в нашата първа част.

 

Голяма част от тази група се върна във времето на Йешуа, известен също като Иисус. Тази група отново се събра заедно, за да посеят зачатъците на така нареченото Христово Съзнание – някои го наричат божественост, аз го наричам съзнание – разбирайки, че ще отнеме известно време докато семето порасне и се покаже. Но точно тази група също така пое отговорността пред себе си и един пред друг – да се върнат, когато дойде времето за да приемат това семе, което в този момент ще се превърне в прекрасно растение. С други думи, за да ядат пият и да са в своята божественост във въплъщение. Това е моя отговор на въпроса, “кой?“ (залата аплодира). Благодаря.

 

~Какво?

 

Сега “какво.“ Какво? Какво? Линда, с микрофона. Какво? Имаме кой, какво.“

 

ЖЕЙЗЕЛ: Това е добър въпрос (смее се).

 

АДАМУС: Да.

 

ЖЕЙЗЕЛ: Какво? Хм … (той прави пауза) ъ-ъ …

 

АДАМУС: Просто измисли нещо. Това наистина …

 

ЖЕЙЗЕЛ: За мен, ние в известен смисъл, едновременно сме и първите и последните. Това е отговора на “какво?“.

 

АДАМУС: Да. “Какво“, добре.

 

ЖЕЙЗЕЛ: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

ЛИНДА: Защо не каза пирати? Защо не каза пирати?

 

ЖЕЙЗЕЛ: (смее се) Да, това също. Но …

 

АДАМУС: Пирати.

 

ЖЕЙЗЕЛ: Да, ние сме и пирати също. Ние сме духовни пирати, наистина.

 

АДАМУС: Добре. Харесва ми.

 

ЖЕЙЗЕЛ: Виждам и на мен ми харесва.

 

АДАМУС: Между другото, когато ти взе микрофона, твоята енергия заседна в главата, което се случва; това се отнася за всички – ако заседнете, просто вдишайте дълбоко и измислете нещо. Това ще накара енергията да се движи и ще се смеете, а после ще се върнете към своето истинско Аз. Да. Добре. Харесва ми. Пирати.

 

ЖЕЙЗЕЛ: Благодаря.

 

АДАМУС: Добре. Благодаря.

 

ЛИНДА: Той е администратор на Пиратите (има предвид групата “Шамбра Пирати“ във Facebook).

 

АДАМУС: “Какво?“. Пишете статия за вестник Седона. Какво? Какво за … давай. Стани, за да могат … всъщност ти трябва да излезеш тук. Би ли могла да излезеш тук, за да можем да те видим? (аплодират, тя е облечена в костюм с предизвикателна оранжева перука и огромни оранжеви очила).

 

АДАМУС: И така, ето “какво“ (смях и аплодисменти). Прекрасен, прекрасен костюм. А къде е твоята маскирана приятелка? Да, и ти излез. Ето това е “какво“. Тоест какво за …? (някои се смеят) Харесва ми костюма ти. Обичам да поиграя малко. Знаете, в енергиите е толкова лесно да се заседне. Само малко театралност, малко актьорство и понякога може … (нейната приятелка носи зелена перука и надуваемо гумено пате; аплодисменти). Понякога може да изглеждаш глупаво … (той чете надписите на нейното куфарче)“ Привет на Земята от Теос“. Директно от Теос! (аплодисменти) Да. Прекрасно. Прекрасно.

 

Как е там на Теос?

 

ШАМБРА 4 (жена): Добре. Можеш да правиш каквото си искаш.

 

АДАМУС: Да, вярно е! (смях) Защо се върна?

 

ШАМБРА 4: О, за да се присъединя към теб.

 

АДАМУС: Да се присъединиш към мен, за да бъдеш тук.

 

ШАМБРА 4: Да.

 

АДАМУС: Да, да. За да си прекарате весело.

 

ШАМБРА 4: За да се повеселим.

 

АДАМУС: Да. Изглежда се забавлявате. Да. Благодаря на всички вас. Да. Благодаря. Аз просто исках да ви заснемем на камерата. Можете да върнете микрофона на Линда.

 

ЛИНДА: Какво?

 

АДАМУС: По – натам. Какво? Какво? Какво?

 

ШАМБРА 5 (мъж): И така, какво трябваше да правя, ако заседна? (смях)

 

АДАМУС: Вдишваш дълбоко и … (Адамус се смее) Вдишваш дълбоко и измисляш нещо. Каквото и да е.

 

ШАМБРА 5: Добре.

 

АДАМУС: Да. Без да мислиш. Това наистина е смешно. Да (още смях). Ти пишеш статия за вестник Седона за тази странна група. Сега трябва да напишеш “какво“. Какво правят те? Какво правят те?

 

ШАМБРА 5: Чувствам, че обичаме да се измъчваме.

 

АДАМУС: Ах! Харесва ми “маструбират и се самоизмъчват“. Бум! Бум! Бум!Бум! (смях)

 

ЛИНДА: За Бога!

 

АДАМУС: Добре. Това ще бъде много добра статия. Благодаря. И всъщност в това и има доза истина. В това има малко абсолютна истина. Има някаква потребност от самоизтезание, защото ако не страдате, значи нищо не правите. Нищо не става. Затова трябва да изстрадате резултата. Но нека да пуснем всичко това сега. Уфф! Добре. Още няколко “какво“. Какво?

 

ШАМБРА 6 (жена): Те всъщност смятат, че вече няма власт над тях, че те – са свободна енергия и знаете ли, нищо от това в което вярват нормалните хора не се отнася за тях (Адамус се усмихва). Така че …

 

АДАМУС: Много странни.

 

ШАМБРА 6: Да.

 

АДАМУС: Много странни. Така че те са извън времето. Те мислят, че енергията е достъпна.

 

ШАМБРА 6: Те излизат отвъд ума. Те излизат отвъд времето. Те излизат отвъд обикновените правила. Така че…

 

АДАМУС: Да. Сигурно това е илюзорен рай.

 

ШАМБРА 6: Определено.

 

АДАМУС: Добре, още няколко.

 

ЛИНДА: Някой от тук. Моля, от тук. Моля! Някой по – далеч! (смях)

 

АДАМУС: А после ще се върнем към тази част на залата (още смях). Дейвид добре работи с камерата. Да “какво?“

 

ШАМБРА 7 (жена): Бих казала, че те са разрушители на шаблони и създатели на хаос (на английски тази фраза се римува).

 

АДАМУС: О, харесва ми! (залата аплодира)

 

ЛИНДА: О-о-о-о! О-о-о-о!

 

АДАМУС: Харесва ми.

 

ЛИНДА: Това беше добро! Еха!

 

АДАМУС: Разрушители на шаблони, създатели на хаос.

 

ЛИНДА: Еха! Това е победителя! Е-е-ех-х-а!

 

АДАМУС: Още едно “какво“.

 

ЛИНДА: Още един. Почакайте. Там имаше … о, ето още един интересен. Този е професионалист. Добре, не зная какво ще правим с този.

 

АДАМУС: Какво?

 

ОЛЕ: Във времето в което те ходят да прелюбодействат, другите ходят да изследват съзнанието, наистина да стигнат до самия край и по – нататък.

 

АДАМУС: Да. Добре. Харесва ми. “Какво?“

 

И така, “какво.“ Бих казал, че това е група, която знае че има нещо по – голямо и те са готови да бъдат проклети, ако не го намерят. Но те ще го намерят. Ще го намерят независимо от всичко. Вие просто знаете, че то съществува. Наричате това съзнание, божественост, дух или просто нещо друго. Тази група е изпълнена с решимост да го намери. Ето какво е “какво.“ И освен това тази група също така мисли, “какво по…“ (Линда ахва, някои се смеят). Не съм го казал, но знаеш, какво си помислих. “Какво по … (Линда отново ахва). Да, “какво по…“ (още смях). В известен смисъл това става начин на живот. Знаете всички правила и шаблони и повтаряте, “какво по дя…“ (Линда ахва). Не съм го казал (още смях). “Какво по…“ (Линда ахва). Нито веднъж не съм го казал! (Адамус се усмихва)

 

~Къде?

 

Къде? Къде? Това е следващия въпрос. Кой, какво, къде? Вие пишете статия.

 

ШАМБРА 8 (мъж): Знаех си.

 

АДАМУС: Къде става това?

 

ШАМБРА 8: Знаех си. Навсякъде.

 

АДАМУС: Навсякъде.

 

ШАМБРА 8: По целия свят.

 

ЛИНДА: Ох!

 

ШАВБРА 8: С изключение може би на Северна Корея.

 

ЛИНДА: О! (смях) О-о-о-о!

 

ШАМБРА 8: … чувал съм, че там няма много …

 

АДАМУС: Те ще ти дадат лошо кимчи! (още смях) И така, къде, още веднъж?

 

ШАМБРА 8: По целия свят.

 

АДАМУС: По целия свят. Добре. Добре. Може ли да се каже някое конкретно място или места?

 

ШАМБРА 8: Точно тук.

 

АДАМУС: Тук. Добре.

 

ШАМБРА 8: Точно тук.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА 8: Очевидно, Шамбра са най – вече в Европа и САЩ.

 

АДАМУС: Защо?

 

ШАМБРА 8: Ами, защото хората в Европа, като правило са по – съзнателни и по - … (много смях и аплодисменти)

 

ЛИНДА: О-о-о-о!

 

ШАМБРА 8: И … да. И в така наречения западен свят има така да се каже повече свобода.

 

АДАМУС: Да, много повече свобода.

 

ШАМБРА 8: Да.

 

АДАМУС: Много повече свобода. Много повечето възможности не правят едно място по – добро от друго. Но всъщност, в някои краища на света това се оказва голям подарък за хората, защото те живеят там, където има диктатори и колосален натиск от религията и правителството. Но, да, в някои места свободата е много повече и това ви дава възможност да я изучавате. Но, моля ви никога не забравяйте за тези, които живеят в много по – сложни култури и общества, защото те също така са част от нас, както и всички останали. Да. Добре. Благодаря.

 

ШАМБРА 8: Благодаря (аплодисменти).

 

АДАМУС: Още едно “къде?“ Къде?

 

ЛИНДА: Няма ли никой по – натам? (Линда се смее)

 

ШАМБРА 9 (жена): Те казват, че имат светлинни тела и могат да бъдат на много места едновременно.

 

АДАМУС: Да, да.

 

ШАМБРА 9: Те могат да бъдат тук, и могат да бъдат там, могат да бъдат в няколко реалности.

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА 9: Не зная.

 

АДАМУС: Да, аз не … “какво по … какво по …“ (някои се смеят)

 

ЛИНДА: Това беше готино. Харесва ми.

 

АДАМУС: И така, моя отговор на въпроса, “Къде?“. Къде? Това зависи от позицията от която пишете статията. Но къде? По целия свят. Понякога за тях е по – лесно в страните, които предоставят по – голяма свобода, но това се случва по целия свят. Хората се пробуждат и достигат своето майсторство. Шамбра са по целия свят.

 

Но въпроса “къде“ също така предполага мястото на което се случва това. Това става тук, на тази планета, в тази реалност. Но “къде“ също така е “и“. Това става повсеместно. Не на едно място. Става дума не само за случващото се тук, на нашата среща. Това става във вашите сънища. Това става в другите реалности. И това, което правите сега, оказва огромно влияние върху всички минали животи, които някога сте имали. Точно сега те преживяват същия процес. Този минал живот толкова силно ще се промени, че ще стане неузнаваем, дори в миналото.

 

Не искам да навлизам в това твърде дълбоко, но всичко, което правите променя всичко, което някога сте правили. “Къде“ – това не е само днес в Германия или там, от където гледате сега. Това са всички минали животи, всеки бъдещ потенциал, това са всички светове, това са ангелските и духовните сфери и това е точно тук. Няма едно място, това става повсеместно. Добре.

 

~Кога?

 

Кога? Кога? Кой, какво, кога в тази статия. Кога става това?

 

ЛИНДА: О, ето най – накрая. Доброволец.

 

ШАМБРА 10 (мъж): Вчера, днес и утре.

 

АДАМУС: Да.

 

ШАМБРА 10: Навсякъде.

 

АДАМУС: Навсякъде, безусловно. Да.

 

ШАМБРА 10: Да.

 

АДАМУС: И няма нужда да продължаваме. “Кога“ – това е сега, но както току що казах, това влияе на всички. Това също така се случва в миналите животи, четири живота назад. Този живот преживява огромни промени.

 

За този живот съществуват исторически факти, дата на раждане, дата на смърт, дати, когато са станали определени събития. Може да се каже, че това е като видео филм на този живот и той вече се е случил. Но сега, точно в този момент, промените които позволявате в живота си създават друго видео, отгоре, отдолу, от всяка страна. Така че този живот – вече не е просто линейна история, вървяща от точката на раждане към точката на смъртта. Всичко изцяло се променя.

 

Това, което правите тук, променя всичко в миналото и може да се каже, дори в бъдещето. Става дума не само за вас, седящите тук и сега, като Джо Шмо и Мери Шмо в този живот (смях). Това променя всичко.

 

~ Защо?

 

И така, следващия въпрос, “Защо?“. Защо? Защо? Вие пишете статия, кой, кога, къде и защо. Защо, сър?

 

ОТМАР: Защото можем.

 

АДАМУС: Защото можете. Добре. Но защо? Вие можете да направите много други неща.

 

ОТМАР: Да. Защото всичко останало би било твърде скучно.

 

АДАМУС: Всичко останало би било твърде скучно. Добре.

 

ОТМАР: Да.

 

АДАМУС: Ти вече пробвал ли си всичко останало?

 

ОТМАР: Почти. Бих казал, почти всичко, да. Пробвал съм от всичко (лек смях), вече зная и сега съм готов за това.

 

АДАМУС: Да.

 

ОТМАР: Абсолютно.

 

АДАМУС: Скука, да.

 

ОТМАР: Скука, да.

 

АДАМУС: Да. Скука. Скука – това е като личен затвор. Скучно – това е … скучно. Това е изморително. Това е ужасно и това ви подтиква да отидете отвъд.

 

И така, защо? Защо?

 

ШАМБРА 11 (жена): Защото толкова дълго чакахме това.

 

АДАМУС: Да, толкова дълго. А защо не по – рано?

 

ШАМБРА 11: Защото сега е най – подходящия момент.

 

АДАМУС: Защо това е най – подходящия момент? Защо не го направихте още тогава?

 

ШАМБРА 11: Защото ние го избрахме.

 

АДАМУС: Да. Добре. Защо го избрахте? (смях)

 

ШАМБРА 11: Защото го искаме толкова силно, че няма нищо, което бихме искали повече.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Добре. Разбрах. Да (още смях).

 

ЛИНДА: Още “защо?“

 

АДАМУС: Още няколко “защо“. Намери ли?

 

ЛИНДА: Добре. Аз виждам …

 

АДАМУС: Защо? Защо? Защо? Защо? Защо?

 

ДЕНИЗ: Чувал съм, “Защо не?“. Най – важното – ние чувстваме, че се въртим в кръг достатъчно дълго. Ние чакахме. Решихме да го направим, но не го направихме. И сега наистина чувстваме вътре нарастваща страст. Ние се свързваме с първичната страст, която винаги е съществувала, към Аз Съществувам и сега не можем да се сдържаме повече.

 

АДАМУС: Добре. Знаете твърде много.

 

ДЕНИЗ: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДЕНИЗ: Твърде много чувстваме.

 

АДАМУС: Да. Твърде много чувствате.

 

Добре. Още един. Защо? Защо?

 

ЛИНДА: Хайде да преминем в другата зала. Там е по – весело (смях).

 

АДАМУС: Да не пребиеш фотографа! (още смях; тя се сблъска с него в бързината). Да, защо?

 

МАРИАНА: Защото ние също сме Богове.

 

АДАМУС: Добре. Да. И творци.

 

МАРИАНА: И творци. Да.

 

АДАМУС: Добре. Защо? Ще отговоря на въпроса “защо?“ след миг. Но Защо? Защото можете. Защо? Защото сте пирати. Вие искате да бъдете първите, които ще направят това  в група. Защо? Просто защото. И аз ще обясня подробно след миг.

 

~Как?

 

И накрая, тук е явния и очевиден отговор. Как? Как?

 

(пауза, лек смях)

 

Как? Дявол да го вземе, за какво говоря последните няколко години?! (силен смях) Как?! (публиката крещи, “Позволение“). Позволение! Позволение.

 

Всичко е много естествен процес. Можете да го наречете еволюция или още някак, но това е естествен процес, който ще се случи така или иначе. И всъщност не трябва да го заслужите, не трябва да го заработите, за това не трябва да бъдете достатъчно умни или да се състезавате за това да преживеете повече животи или по – малко количество животи. Това просто ще стане и ще стане, когато позволявате. Болшинството от хората не го осъзнават. Това е малкото ключе към вратата. Това е тайната – позволението. Вие просто позволявате. Вдишвате дълбоко и позволявате.

 

И още, позволението означава, че вие позволявате. С други думи, позволявайки, не е нужно да си мислите, “Кога? Колко бързо и колко интензивно? И как …“. Просто позволявате и тогава всичко се случва. Това ще стане на фино и много дълбоко ниво. Но отговорът на въпроса “Как?“ – е просто с помощта на Позволението. Това е. Това е.

 

Както вече казах в нашата първа част, веднага щом престанете да работите над просветлението, над Реализацията, наречете го както искате, веднага след като престанете да работите над нея, става нещо вълшебно. Изведнъж датата става известна. Датата става известна. Ако все още работите над това, все още полагате усилия, все още се опитвате да си изясните нещо – всичко това прави датата неизвестна. Това може да стане по всяко време, на всяко място. Но веднага след като спрете и просто позволите, изведнъж датата става известна. Не е нужно да работите върху нещо. Сега вие бягате на подскоци, танцувате, пеете по целия останал път към реализацията. Това е много просто.

 

Нека вдишаме дълбоко.

 

Малко закъснявам с графика, но, ха! Кой има нужда от график? (лек смях)

 

Времето на машините

 

Бих искал по – подробно да разкажа “защо?“, за да ви помогна да го разберете в тази прекрасна статия, която пишат за вас.

 

Искам да напомня за книгата, която написах – разказвал съм за нея на някои от вас, по – точно в презентацията на книгата вчера вечерта. Това е книга, която написах последните няколко години от живота си, всъщност не толкова далеч от тук. Идеята за книгата се зароди когато веднъж аз си седях и пишех мемоарите си, записки, които се готвех да оставя след себе си – и изведнъж усетих, сякаш се оказах в портал, разкривайки голяма история, много, много красива история – вашата история – за Атлантската Мечта.

 

Оказах се в бъдещето. Отначало се събудих в епохата, когато бяха изобретени машините – машини довели до индустриалната епоха, машини, които заместват конете, автомобилите, заместващи хората, машини, изпълняващи сложна и тежка работа, машини, които можеха да създават други машини. Отново, това беше времето на индустриалната революция.

 

Но продължавайки да пиша книгата, аз изведнъж се оказах в друго време, което нарекох Времето на Машините. Това е името и на книгата – “Времето на Машините“ – и изведнъж се оказах в точно това удивително време.

 

Трябва да разберете, че аз нямах думи или обозначения за множество неща, за които пишех. Аз не знаех какво е компютър – наричах го просто “огледало“. Но аз се озовах в удивително време, в което се разработваха такива неща като изкуствения интелект и този изкуствен интелект се развиваше много бързо – само за петдесет – шестдесет години от момента на неговото създаване той нарасна толкова, че беше наречен сингулярност, тоест отвъд пределите.

 

Събудих се в това удивително Време на Машини, електронни машини, където хората прекарваха по цял ден с колите си. Това не бяха големи тежки машини, способни да повдигнат камъни, да строят сгради и да превозват хора – сега машините бяха малки и компактни, но можеха да правят удивителни неща.

 

И в тази книга, която отново ще бъде издадена аз написах, че на планетата ще настане период, за човечеството ще настане период, когато ще се появи така наречената виртуална реалност и тези забавни малки машинки, които хората носят през цялото време, толкова ще ги пленяват и завличат, че вниманието на хората постоянно ще бъде приковано към тях. Дори докато ходят (Адамус имитира всичко за което говори, смях в залата), когато са зад волана, по време на обед с други хора, докато правят секс (силен смях) – тяхното внимание винаги е приковано към тези машини, независимо какво правят – дали си мият зъбите, решат косите. И тези машини, тези електронни машини ще бъдат толкова впечатляващи и реалистични, че ще могат да създават други реалности. Всичко започва с игрите, играчки и развлечения, но в края на краищата за много хора тези машини буквално ще заменят секса, защото те ще могат да създават друга реалност, променена реалност, в която хората ще могат да се потопят. Изкуствен интелект.

 

Тези машини ще станат толкова ефективни, толкова реалистични и ще придобият такава, да кажем, сила, че в края на краищата ще започнат да изпълняват всички действия, които хората по – рано са правили сами и накрая ще заменят човешкия ум – до такава степен, че хората дори ще престанат да мислят сами. Те вече нищо не осъзнават, освен виртуалната реалност, в която гледат. Машините така хипнотизират хората, че те в крайна сметка изгубват връзка с това измерение. Разбира се това измерение не е единственото, но хората губят връзка с него погълнати от своите машини.

 

И в някакъв момент човечеството се оказва на огромен кръстопът – кръстопът, който хората за цялата си история не са виждали, на кръстопът, където машините стават толкова бързи и умни, че притежават способността да създават собствена енергия. Виждате ли, изкуствения интелект е устроен така, че да трупа все повече и повече знания, да събира знания колкото може. Тези знания дори могат да му позволят да създава енергия за себе си. И тогава машините ще могат да продължат да функционират дори изключени от контакта в стената.

 

По цялата планета е настъпило Времето на Машините, заради което хората навсякъде са изгубили връзката със самите себе си, със своята личност, със своята душа, а машините са станали много ефективни и дори приличат на хора. Машините притежават изкуствен интелект, могат да копират чувства, емоции, отношения. Тези машини са станали толкова умни, че имитират дишане. Те копират всичко, което правят хората. И всички те продължават да търсят какво още да копират, защото точно това обикновено и прави изкуствения интелект.

 

По това време на планетата имаше малка група, много малка група от хора, които разбираха какво става – те не се опитваха да се борят с виртуалната реалност и изкуствения интелект, те просто разбираха, че има нещо много по – голямо. И вместо да се потопят във виртуалната реалност през цялото време да зяпат екрана, тази група осъзнавала, че около тях съществуват множество реалности. Тези хора разбирали, че съществуват тези измерения, но те разбирали, че става много повече в множеството други реалности, не във виртуалните.

 

И тази група осъзнавала, че в основата на всичко, всички, всичко, всикчо лежи това, което наричат съзнание – нещо, което не съдържа енергия, нито сила, нещо, което не може да се измери, нещо, което никой не може да им отнеме и нещо, което те не могат да отнемат от другите. Те разбирали, че има нещо, наречено чисто съзнание.

 

И по – натам както беше в тази книга, машините толкова изпълнили всичко, че обхванали практически цялата планета, останало едно единствено нещо, което не успели да завладеят. Единственото, което машините не успели да копират, което нямали и което искали да получат. Това било съзнанието. Съзнание.

 

В книгата – и може би, може би, това ще стане и в реалността – в книгата машините толкова отчаяно желаели това, което притежавала тази малка група, това така на речено съзнание – и с помощта на своя интелект те се опитвали да го разберат, да го копират, измерят, извлекат сила от него, енергия, но не могли да го направят. Те не могли да го направят, защото чистото съзнание, произлизащо от Духа не може да се имитира от нито една машина, не може да се открадне, не може да се даде на машина. Машината може да се преструва, че разбира съзнанието, но дори и най – великия изкуствен интелект не може да го усети.

 

Тази история разказва за пионерите на съзнанието, живеещи на планетата и носещи това, което наричат съзнание и в този разказ машините така отчаяно се опитват да завладеят последното, което им липсва на планетата, опитват се да придобият съзнание, че в края на краищата разрушават себе си със собствения си интелект. В отчаян опит да получат това, което не могат да получат, те се самоунищожават. Техния изкуствен интелект се разрушава. Те се побъркват, стават абсолютно безумни – така и завършва Времето на Машините.

 

Написах тази книга през 1793 година, без да знам цялата терминология, която вие сега използвате, но аз написах книгата, знаейки че ще дойде време, ще дойде истинския така да го кажем отговор на въпроса “защо?“, за какво сте тук, за какво сте дошли тук на планетата? Не заради книгата. Книгата само за кратко поглежда към вашето пътешествие и причината поради която ще дойдете в определено време, поради която решихте да бъдете на планетата, за която нуждата от съзнание е по – голяма от всякога. Книгата беше фантастика, но тя също така погледна в бъдещето на тази планета. Вие дойдохте тук заради съзнанието, за да бъдете осъзнати въплътени Майстори на тази планета.

 

Аз не утвърждавам, че ще има голяма война с машините или нещо подобно. Дори ако реалността, това, което стане в действителност бъде по – меко от събитията в книгата, вие все пак ще имате проблеми с виртуалната реалност и изкуствения интелект и все едно сега на планетата има нужда от съзнание. Ето защо сте тук. Ето защо избрахте да дойдете сега. Ето защо правите това, което правите.

 

Аз завърших книгата и този ръкопис до колкото разбирам съществува до ден днешен с най - доброто от моята мъдрост, но аз помолих Калдре с вашата подкрепа и енергия да пренапише тази книга в днешно време със съвременните термини; това ще бъде статия, история – къде, какво, кога и защо – за вас, Шамбра, във Времето на Машините и Времето на Съзнанието.

 

Нека вдишаме дълбоко това.

 

(пауза)

 

Мераб за съзнанието

 

А сега бих искал да проведа кратък мераб заедно с Йохам, просто за съзнанието и искам да изкажа една мисъл: често когато говоря за тази книга, която наистина написах, възниква страх –“Какво ще стане по – нататък?“. Това е главната причина поради която дойдохте тук – не заради страха – вие дойдохте тук, за да привнесете съзнание във време, в което то е толкова нужно на планетата. Дойдохте тук за да съберете семената на божествеността, които посадихте много отдавна. Ето защо сте тук.

 

(музиката започва да свири)

 

И така, нека вдишаме дълбоко – дъха на съзнанието.

 

Няма да има никакви битки с машините. Всъщност не. Машините ще се самоунищожат – а нима това не прилича на ума? Ума през цялото време се опитва да намери отговорите, ума се опитва да стане по – разумен, опитва да се възхвали. Умът изолира човека от другите реалности, от чувствата и усещанията. Умът пази човека от величието на живота и се фокусира само върху себе си – върху интелекта.

 

Разберете, ума – не само изкуствения интелект, но и човешкия ум – в края на краищата ще направи същото, ще се побърка, ако продължи да преследва все по – големи знания, за да стане по – умен, по – бърз, да притежава по – голяма сила.

 

Голяма част от преживяното във вашия живот е свързано точно с това – трябваше да пуснете това, което наричат ум – който сам по себе си е прекрасен. Но когато става единственото важно нещо, когато става фокусна точка, когато става инструмент на силата, когато не ви позволява да чувствате и помните – значи, е време да пуснете ума и да позволите, да допуснете съзнанието.

 

Нека вдишаме дълбоко съзнанието.

 

В него няма енергия. В него няма сила. То не превъзхожда нечие друго съзнание. Не може да ви бъде отнето. Не можете да го увеличите. Това е просто осъзнатост, чистота.

 

Не можете да го измерите. Не можете да притежавате по – високо ниво на съзнание, от колкото което и да било друго същество, но можете да го осъзнаете, позволите; трябва да му позволите да влезе в живота ви.

 

Всеки от вас много пъти се е борил с разума, с емоциите и по време на пътешествието ви това ви донесе много съмнения и объркване.

 

Но сега ние излизаме отвъд пределите на ума. Не се опитваме да се отървем от него, не се опитваме да го отречем, ние просто излизаме отвъд пределите … в съзнанието, осъзнатостта. Това се прави чрез Позволението, защото ако се опитате да работите върху своето съзнание, всичко отново ще се сведе до ума. Ако се опитате със сила да предизвикате просветлението си – това е просто работа на ума. Но когато вдишате дълбоко и просто позволявате, отваряте се, тогава съзнанието може да бъде тук с вас.

 

(пауза)

 

“Времето на Машините“ – това е книга за вас, за вашето пътешествие, за това как привнасяте съзнание в живота си, а следователно и в потенциалите на тази планета. Може би нейното име, заглавието и ще се промени. По онова време то беше много уместно – “Времето на машините“ – но аз зная със сигурност, че в нея ще има глава “Времето на съзнанието.“

 

(пауза)

 

Нека дълбоко вдишаме това и просто да позволим. Просто да позволим.

 

А сега, бих искал Линда да се върне на сцената. Благодаря скъпа моя.

 

Сега ще направим малък преход, малко ще подишаме с Линда, ще послушаме музиката на Йохам и ще поканим скъп приятел – Кутхуми лал Синг (викове и аплодисменти в залата).

 

А аз, като Адамус си тръгвам. Толкова е приятно да бъда заедно с всички вас. Ще се върна утре в Деня на Сетивността, а до тогава давам думата на Кутхуми.

 

ЛИНДА: И това е така. И това е така.

 

Докато Джефри си позволява да премине от Адамус към Кутхуми, аз приканвам всеки един от нас да го подкрепи, което означава да вдиша дълбоко, дъха на Позволението – дъха, който отваря съзнанието на всички, на всеки един от нас.

 

Вдишайте дълбоко и усетете енергията на Кутхуми – ой! – сигурно вече е близо (музиката придобива индийски оттенък, което предизвиква силен смях в залата и Калдре/Кутхуми също се смее). О, да. О, да, дишането върши своята работа.

 

Вдишайте дълбоко. О, боже, той вече е тук. О, боже мой. Продължавайте да дишате. Продължавайте да дишате – дишайте, чувствайте и позволявайте. Дишайте. Дишайте, докато свири музиката. Ой –ой. Ой-ой.

 

О, да. Вдишайте дълбоко. Хубаво дълбоко вдишване.

 

Дишайте дълбоко, бъдете в потока – всеки един от нас. Допуснете съзнанието, осъзнатостта. О-о-о! Боже мой, продължавайте да дишате (смях). М-м-м-м. О, това не се случва толкова често. Продължете да дишате. О-о-о-о.

 

(музиката става по – енергична)

 

Дишайте! Дишайте!

 

О, боже мой! Дишайте! Дишайте, намасте! (силен смях)

 

Дишайте! (всички започват да пляскат, Герхард пее)

 

Аз съм Прост Майстор,

късмета ме съпътства навсякъде

Аз съм Краля на катастрофите

Не ми (биип) ума

 

Аз съм Прост Майстор

Късмета ме съпътства навсякъде

Аз съм Краля на катастрофите

Не ми (биип) ума

 

Отвътре навън, с главата надолу

Понякога живота е влакче

Високо и ниско, богат и беден

Това наистина е просто състояние на ума.

 

(музиката продължава да свири, публиката пляска в ритъм, Кутхуми идва)

 

КУТХУМИ: Намасте-е-е-е! (възгласи и аплодисменти в залата) Намасте! Намасте! Това съм аз, Кутхуми, с ежегодното посещение при Шамбра (смях). Какво щастие, такова топло и радостно чувство е – да бъда с вас. Намасте-е-е-е! (Линда и публиката отговарят, “Намасте!“)

 

Виждате ли, Адамус излиза на сцената пред всички вас всеки месец, ако не и по – често. Но аз, Кутхуми имам удоволствието и радостта да бъда с вас през цялото време, през цялото време; работя с вас в ежедневния ви живот и по време на сън; разказвам ви смешки, когато ви е най – трудно – просто за да се усмихнете още веднъж; работя с вас, за да ви напомня, че целия този път към майсторството – не е нищо повече от Позволение, за да добавите лекота в краката си и разбира се, в ума си. В това е моята радост, в това е моята преданост към всички и всеки от вас.

 

Така че, въпреки това, че идвам тук не по – често от няколко пъти в годината, аз винаги, винаги съм с вас (някой крещи, “Ожени се за мен!“ силен смях). Но аз и така вече имам 22 жени! (силен смях)

 

Бих искал малко да ви разкажа за живота си след Реализацията, както вече много пъти съм правил, но бих искал да ви разкажа за това от малко по – различна перспектива, защото много от вас си задават въпроса, “Какво ще стане? Какво става след Реализацията? Ще бъде ли скучно? Ще се чудя ли с какво да се занимавам по цял ден? Ще ми бъде ли абсолютно непоносимо да остана на планетата, както понякога говори Адамус?“.

 

Но аз останах тук много години след Реализацията си, след срива си. О, това разрушаване на ума – мисля, че това беше най – хубавия подарък, наистина. Бях толкова обсебен. Толкова много мислех. Толкова се стараех да намеря отговори в математиката, науката или философията, че можех изцяло да заседна в това. Отказвайки се от ума – това може би е най - хубавото, което стана с мен. В течение на две години аз не ставах от леглото, но това е много кратък период за всичките дарове, които получих.

 

Тук питате, “Какво правеше по цял ден като Реализиран Въплътен Майстор?“. Позволете да ви разкажа част от моята история.

 

Историята на Кутхуми

 

Миналата година ви разказах, че аз просто започнах да вървя. Поставях единия крак пред другия и просто започнах да вървя. Разбирате ли, аз не знаех, къде ще отида, защото ума ми престана да задава такива въпроси. Оставих ги назад така че за мен нямаше разлика на къде ще тръгна. Нужно беше само да сложа единия крак пред другия и да започна да ходя.

 

И така, аз започнах своето пътешествие – пътешествие към Себе си, за да обиколя планетата. Започнах да вървя, започнах да посещавам различни места и започнах да говоря – да говоря с всичко наоколо. Говорех с всички, с всичко с което може да се контактува и някой може да каже, че това е безумие – да говориш с дърветата, но опитайте някак сами. Когато сте въплътен Майстор, това е феноменално, защото, виждате ли, дърветата започват да ви отговарят.

 

Един ден се разхождах и спрях под голямо прекрасно дърво, и казах, “Здрасти, дърво. Как си днес?“. И знаете ли, дървото ми отговори, то отговори, казвайки, “Аз съм дърво и при мен всичко е наред. А как са твоите работи?“.

 

Аз казах, “Аз съм Майстор. При мен всичко е отлично.“ А дървото продължи, “Ти си много по – различен от другите хора, идващи при мен. Ти говориш с мен. И вместо да пишеш по мен, ти седиш тук и говориш с мен. Защо си толкова различен от другите хора?“.

 

И аз отговорих, “Аз просто се побърках. Аз съм луд и това ми харесва.“ (лек смях)

 

И аз казах на дървото, “Дърво, ти силно ми напомняш за самия мен до преди да се побъркам. Разбираш ли, краката ми бяха приковани към земята, съвсем като теб. Тоест имах крака, но толкова бях заседнал в това, което правех, че не можех да мръдна. Не можех да се огледам наоколо. Затова в известен смисъл аз приличах на теб, дърво и също така приличах на теб по това, че имах клони, разпрострени клони - това бяха моите предци, моето семейство. Аз се вкопчвах в това родословно дърво. Но сега аз съм свободен. Сега аз просто ходя, разхождам се и разговарям с дърветата. И скъпо дърво, нека те достигне същата свобода, както и мен, за да се освободиш от земята, да се освободиш от всички стари семейни спомени за да можеш ти, дърво да бъдеш себе си.“ И тогава дървото протегна големите си клони надолу и нежно, ласкаво ме прегърна.

 

Побъркал ли съм се? Дали съм бил в илюзорния рай, за който говореше Адамус? Не, скъпи приятели. Аз бях свободен. Аз бях свободен.

 

Продължих да се разхождам и да разговарям и веднъж стигнах до река. Седнах до реката и казах, “Здравей река.“ И реката каза в отговор, “Здравей, човеко.“

 

Виждате ли, в съзнанието, в свободата ще откриете, че няма скучни дни, защото дърветата и реките могат да говорят с вас.

 

И реката каза, “Какво правиш човеко? Болшинството от хората просто искат да преминат през мен, а ти седиш и говориш с мен. Какво правиш човеко?“. И аз отговорих, “Не зная и това няма значение, защото аз съм свободен.“

 

И продължих, “Скъпа река, по – рано аз бях като теб. През цялото време бягах. Опитвах се да намеря своя източник. Опитвах се да се върна в големия океан, назад към единството.“ Аз казах, “Но после спрях. Престанах. Спрях търсенето, скитането и опитите да се върна към това, за което нямах представа – нито къде се намира, нито какво е. Престанах да се опитвам да се върна в големия океан. Аз се освободих. Затова, скъпа река, нека и теб сполети същата свобода от нескончаемите опити да намериш своя източник, от нескончаемите опити да се върнеш към единство в океана. Бъди суверенна, скъпа река.“ И във великата си радост реката ме обля с вода, изцяло ме покри, напълно прочисти и обнови.

 

Продължих да вървя по – нататък и веднъж срещнах птица, прекрасна птица. Това беше прекрасна птица и аз казах, “Здравей птицо. Как си днес?“. И птицата ми отговори, “Прекрасно, а ти как си, скъпи човече?“.

 

Аз казах, “Отлично. Аз съм свободен.“ И птицата каза, “Ти си много необикновен човек. Болшинството от хората не се спират за да поговорят с птица, но не и ти. Какво е необикновеното в теб?“ И аз отговорих, “Скъпа птицо, аз съм свободен. Аз съм съвършено свободен.“ А птицата ме прекъсна, питайки, “Е, ти нямаш крила, като мен, как можеш да бъдеш свободен?“ Аз отговорих, “Скъпа птицо, ако малко се вгледаш, уверявам те че ще видиш крила. Те не са физически, като твоите, но имам крила и те са изтъкани от моите мечти, от моите желания и точно моите крила ме освободиха. Те ми позволиха да изляза отвъд пределите на ограниченията на физическото тяло. Моите ангелски крила ми позволиха да отида в И. Така че, скъпа птицо, ти имаш крила носещи те по въздуха, а аз имам крила които ме носят в И.

 

Птицата беше толкова радостна, толкова благодарна, че свали едно от перата си и ми го подари като благословия.

 

И после продължавайки своя път, аз срещнах пеперуда и казах, “Здравей скъпа пеперудо, как си днес?“. И пеперудата ми отговори, развълнувано пърхайки с крила, “Всичко е наред скъпи човеко. А ти как си?“.

 

Аз казах, “Аз се чувствам чудесно, скъпа пеперудо, защото съм свободен. Аз съм свободен просто да се разхождам, да чувствам, усещам.“ И пеперудата каза, “Скъпи човеко, ти си различен от другите хора. Болшинството от хората се опитват да ме хванат, да ме прободат с игла и да ме окачат на стената, а ти говориш с мен. В теб има нещо необичайно.“

 

И аз казах, “Да, наистина, скъпа пеперудо. Някои казват, че съм луд, но всъщност аз съм свободен.“

 

И продължих, “Скъпа пеперудо, какво беше за теб в началото да живееш като насекомо, гъсеница, а после да влезеш в своя пашкул и да излезеш от него като пеперуда?“. И пеперудата каза, усмихвайки се, “Скъпи човеко, аз почти не помня това. Чувала съм разкази, че това е най – трудното нещо за преживяване, но аз почти не го помня, защото веднага след като станах свободна, веднага, след като станах пеперуда, всичко това изгуби значение.“

 

Ние с пеперудата просто поседяхме малко заедно, изумени от този процес на пробуждане и последвало го освобождаване. Пеперудата полетя и седна на главата ми, запърха с криле в знак на благословия, аз и изпратих благословии в отговор и тя отлетя. И аз усетих свободата, освобождаването – същото, което преживях по време на своята трансформация. И аз също почти не помнех периода на нервния си срив.

 

Аз продължих да се разхождам и да общувам докато един ден не наближих село, малко село. Това беше малко село, хората се занимаваха с ежедневната си работа и аз усетих как се промени енергията – знаете какво е да си с хората, сред хора. Това е много по – различно от разговорите с пеперуди, с дървета и реки. Влязох в селото и усетих, че енергията тук е тежка и съвсем различна.

 

Но аз продължих да се усмихвам, защото бях наистина щастлив. Продължих да си тананикам, защото сърцето и душата ми бяха преизпълнени с песен. И влизайки в селото аз кимах и се усмихвах на хората, които виждах и казах, “Здравейте жители на селото. Как сте днес? Здравейте селяни.“ Но това, което стана по – нататък ме шокира. Те не изпитваха радост, щастие, не ме заговориха както пеперудата, реката и птицата – аз усетих, разбрах, че вместо това те си помислиха, че аз живея в илюзорен рай, че съм луд.

 

А после, въпреки че не казаха нито дума, аз усетих, че те пеят и крещят зад гърба ми, крещят нещо от сорта на това:

 

ЕЙНАТ: Той е ненорма-а-а-а-лен…

 

ГЕРХАРД: … ненормален, безумен и толкова откачен!

 

ЕЙНАТ: Зяпа по стениииите!

 

ГЕРХАРД: Но не защото е мързелив.

 

АМИР: В главата му е ха-а-а-а-о-с!

 

ЕЙНАТ: Но той има изострени сетива!

 

ГЕРХАРД: Неговите аспекти се бунтуват.

 

ЕНАГ, ГЕРХАРД И АМИР: Но той е толкова, той е то-о-о-лкова доволен! (лек смях)

 

КУТХУМИ: Ето какво чух от жителите на селото, скъпи приятели. Ето какво чух.

 

Колко тъжно беше това след като бях в природата, говорих с дърветата, пеперудите и реката. Колко тъжно беше това – наистина – да чувствам, че ме наричат глупак, идиот само, защото бях свободен, освободих се.

 

И вие също така можете да се сблъскате с това в своя живот, във въплътеното просветление. От време на време можете да чуете гласовете на тези селяни, които ви казват, че сте луди, че сте глупаци. Можете да чуете гласове от най – близките си хора. Можете да чуете тези гласове от тези, които ви наричат свои приятели, от тези, с които сте прекарали много време на тази планета. Можете да чуете тези гласове отново и отново. Но, скъпи приятели просто си спомнете – къде всъщност е илюзорния рай? Къде е истинския илюзорен рай и кой в действителност е луд?

 

Аз продължих по пътя си, продължих от село на село, от гора в гора, продължих да говоря с небето, с камъните, със самата Земя, както ще правите и вие – и ще разберете че те отговорят, може би не с човешкия език, но те също отговарят.

 

По пътя си ще срещнете удивителни хора. Няма да са чак толкова много, но ще срещнете достатъчно удивителни хора, за да разберете, че си струва и от време на време ще чувате гласовете на селяните. Ще чувате гласовете на хората, които ви смятат за луди. Ще ги чувате и ние ще повторим – нещо от сорта на:

 

ЕЙНАТ: Той е ненорма-а-а-а-лен…

 

ГЕРХАРД: … ненормален, безумен и толкова откачен!

 

ЕЙНАТ: Зяпа по стениииите!

 

ГЕРХАРД: Но не защото е мързелив.

 

АМИР: В главата му е ха-а-а-а-о-с!

 

ЕЙНАТ: Но той има изострени сетива!

 

ГЕРХАРД: Неговите аспекти се бунтуват.

 

ЕНАГ, ГЕРХАРД И АМИР: Но той е толкова, той е то-о-о-лкова доволен! 

 

КУТХУМИ: Наистина. Наистина.

 

Скъпи мои приятели, такава чест е да бъда с вас. Просто ви напомням, че за въплътения Майстор никога, никога, никога няма скучен ден. Всички ще говорят с вас. У всичко ще има звуци. Всичко ще общува – с думи или просто с чувства. Всичко се отваря и става много, много чувствено.

 

Но помнете, че ще срещате и селяни – тези, които не ви разбират, тези, които ви смятат за луди, тези, които ще се опитат да ви унизят и да ви се присмеят. И тогава трябва да вдишате дълбоко и просто да позволите, просто да чувствате и усещате.

 

Нека заедно вдишаме дълбоко в края на този ден. Нека заедно вдишаме дълбоко под музиката на Йохам.

 

С това, Аз Съм, Аз Съм, наистина Кутхуми. Намасте.

 

ЛИНДА И ПУБЛИКАТА: Намасте.

 

КУТХУМИ: Благодаря (публиката аплодира).