МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

ШОУД 10 – Част 1 с участието на АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 3 юни 2017 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен Жермен.

Поздрави, скъпа Шамбра. Такова удоволствие е да бъда тук с вас. Поздрави. Благодаря на скъпата група Йохам. Благодаря.

Енергията в тази зала се промени кардинално – само за последните 24 часа (смях). Вчера, когато инсталирахте оборудването, когато персонала се подготвяше за вашето идване, готвеха се да ви поздравят и посрещнат, енергията беше тъмна, а сега тя е по – светла (лек смях). Енергията тук беше тежка. Тук почти имаше портал, всмукващ всичко в себе си, защото останалите тук енергии от миналото – от другите групи, от друго време, бяха премахнати, за да освободят място за вас.

Можете ли да си представите какво усещаха тези, които се занимаваха с подготовката, намирайки се в центъра на тази колосална енергийна чистка. И това не са само – същности, идващи тук, за да настроят енергията за вас, включително и аз, трябваше да я настроим на по – високо вибрационно ниво; на по – високо ниво, в противен случай щяхме да имаме проблеми с техниката. Трябваше да направим и други вибрационни настройки, за да избегнем проблеми с конструкцията на зданието и да не притесним живеещите в близост хора. Но стана колосална промяна.

И между другото промените не винаги стават лесно. Знаехте ли това? (лек смях) Да. Понякога е много, много трудно да преживееш промените. Но когато всичко е направено, когато всичко е по местата си, когато всичко беше готово за вас – ах, възникна удивителна нова енергия.

И после дойдохте вие. Днес дойдохте вие. Изпълнихте тази зала със съзнание. Изпълнихте тази зала със себе си, Аз Съм Тук. Такова удоволствие е да бъда с всички вас. М-м-м.

Изпълнихте тази зала със себе си и тя вероятно, никога вече няма да бъде същата. Ще наруша правилата, защото те не са за мен. Движа се в забранена зона (лек смях). Но седящите отзад ми съобщиха, че тези правила са за вас. Не идвайте тук (силен смях).

 Поздрав

Скъпа Шамбра, ние сме тук и нека започнем с това, че ще поканим към нас да се присъединят всички останали Шамбра – Шамбра от целия свят, от различни страни. Нека вдишаме дълбоко и да поздравим всички тях. Много от тях ни гледат и ще гледат по – късно. Много от тях с нетърпение очакваха този ден, искаха да бъдат тук лично, но не успяха. Така че нека ги поздравим.

Вдишайте дълбоко – канейки всички Шамбра.

А сега, нека да поканим – имаме достатъчно място – нека поканим тези, които се пробудиха точно сега или точно сега преживяват пробуждане и се намират на път към майсторството. Тези, които може би ще открият Аления Кръг в близките години, които може би ще открият вашите следи в тази прекрасна, прекрасна история за въплътеното просветление. Тези, които ще преживеят това, което преживяхте вие преди няколко години по време на своето пробуждане.

О, пробуждането е толкова прекрасно. Между другото – ще разкажа малко за това в близките дни – но за пробуждането няма насрочена определена дата, за много дори няма конкретен живот. То просто се случва. Те преживяват пробуждане. О, помните ли вашите промени? Спомнете си красотата и радостта от пробуждането, усещането, сякаш сте намерили нещо – нещо толкова скъпоценно, за което може би никой друг не знае – това е пробуждането, “Има нещо повече, от обикновения човешки живот.“ Пробуждането – е когато разбирате, че ще слезете от тази въртележка, ще престанете да живеете човешките животи един след друг. Пробуждането, “Дойде време за реализация.“

В пробуждането няма да кажем така, установен срок, няма конкретен срок – и точно когато преживеете пробуждането, вие се оказвате на пътя на майсторството. Преживяхте веселата част на пробуждането, сега сте в тази част, когато всичко ви се отнема, всичко се разпада, когато има много объркване и вътрешни промени. За този процес не е зададен срок и това е потискащо, защото си мислите, “Колко ще продължи това? Колко време ще отнеме? Наистина ли всичко това ще стане в този живот?“. Слушате ме да говоря за това, но се съмнявате, “Наистина ли ще се случи това?“.

Съмнявате се, правилно ли правите всичко, правилните крачки ли правите? Съмнявате се, дали живеете правилен живот и аз продължавам да ви повтарям, скъпа Шамбра, спрете всички усилия. Спрете опитите. Взехте решение. Обещахте си въплътено просветление, но все пак се съмнявате, мислите за него, силно се стресирате за това и почти умишлено се разсейвате.

А после настъпва момента, когато почти нищо не ви остава. Да кажем така, почти не остава газ в резервоара, така да се каже. Нищо не ви остава и вие най – накрая си спомняте думите, които ви казвах, “Спрете да се стараете. Просветлението не изисква усилие. Това е позволение. Няма нужда от усилия.“ И когато това става, скъпи приятели, когато спрете да се стараете, тогава се задава датата. Не конкретната секунда, минута или час, но да кажем седмицата. Датата е зададена.

Когато спрете да се стараете и да полагате усилия, да представяте всичко в лъжлива светлина и да манипулирате, да се притеснявате и да се съмнявате – се определя датата за въплътено просветление. Когато вдишате дълбоко и позволявате, така и става. Това е.

От този момент и до момента на въплътеното ви осъзнаване – просто се наслаждавайте. Забавлявайте се. Следвайте зова на сърцето, своето знание. Правете това, което винаги сте искали да направите. По спрете да се притеснявате за това правилно ли правите всичко и кога ще стане то.

Някои от присъстващите и тези, които гледат сега, продължават много да се стараят. Все още се опитвате, стараете и си мислите, че има някакво вълшебно решение. Ще дойде момента, когато ще престанете да го правите. От изтощение, от разочарование, от непрестанния ментален хаос – ще престанете да се занимавате с това, ще вдишате дълбоко и ще позволите и тогава датата ще бъде зададена.

Но, моля ви, не питайте мен, коя е датата (лек смях, Адамус се подсмихва). Дори себе си не питайте за тази дата, защото това няма значение. Просто знайте, че датата е зададена. Знайте, че тя вече съществува и сега ви остава само да преживеете този опит, да преживеете този живот и ще се окажете там.

За това какво ще стане после, ще поговорим малко в близките дни, но погледнете себе си сега, вижте своето духовно пътешествие, своя път. Продължавате ли да се стараете? Продължавате ли да се опитвате? Продължавате ли да се опитвате да разберете всичко? Може би има формула. Може би има неуловима тайна, която ще разберете, само ако съблюдавате определени правила, диети, имайки определени мисли. Ако е така, то датата не е зададена. Но ако вдишате дълбоко и се доверите на себе си, на своето Аз Съм – ако вдишате дълбоко и спрете опитите, тогава датата е зададена. Какво невероятно облекчение. Какво невероятно облекчение. Датата е зададена. Сега просто се наслаждавайте.

Много от вас се оказаха на този етап, когато спряха опитите и може би леко се притесняват от това. Нищо не ви остана. Вие не знаете на къде да завиете, къде да отидете. Вие просто спряхте опитите и в действителност това е добре. Ако продължавате да се стараете, точно сега, просто вдишайте дълбоко и престанете. Не трябва да работите над просветлението. Почти от самото начало на работата ми с вас аз казах, че просветлението е естествено. То е естествено. Човека, или човешкия ум не трябва да създава или събира, не трябва да работи върху това. То е естествено.

Затова нека вдишаме дълбоко и просто да позволим. Да.

Нека поканим цялата Шамбра – всички, които гледат, всички които преживяват трудности, в този труден, но прекрасен период на навлизане в своето майсторство след пробуждането си.

Нека вдишаме дълбоко и също така да поканим 1590 въплътени Майстори, Възнесени Майстори, върнали се на Земята, както Тобиас и много други, много от тях сега са на по седем – осем години, те са съвсем млади, но дойдоха на света в много интересно време. Те дойдоха на света не за да го спасяват, а за да се наслаждават на живота – което те не можаха да направят в предишния си живот – за да се наслаждават на живота, а също така за да се свържат с това нещо наречено съзнание, да се свържат с всеки от вас.

Нека сега вдишаме дълбоко и да поканим всички въплътени Майстори, 1590, тези, които се върнаха, въплътиха се във физическо тяло. Нека също да ги поздравим.

(кратка пауза)

И в залата стана много тясно (Адамус се подсмихва).

Вашата мечта

Сега живеете в мечта. Наистина сте в мечта. Това, за което мечтаехте и за което мечтаех аз още от времето на Атлантида. Това е Мечтата на Атлантида. Сега част от вас се намира в Храма Тиен и мечтае за времето, когато ще дойдете на Земята, за времето в далечно бъдеще, когато ще дойдете на Земята и всичко на нея ще бъде готово да ви приеме. В Атлантида вие мечтахте за времето когато най – накрая ще можете да поканите, да пуснете и задържите своята божественост във физическото си тяло и да останете, в крайна сметка известно време.

В Храмовете Тиен в Атлантида ние влязохме в своего рода променено състояние на съзнанието, просто малко изместено от това измерение в което се намираме. Заедно навлязохме в променено състояние и си представихме с помощта, сигурно може да се каже, проекция, приличаща на астрална – по времето на Атлантида ние се преместихме напред във времето тук и усетихме, видяхме, почувствахме на най – дълбоко ниво това време, когато вие и останалите ще се върнете за въплъщение.

Сега живеете в мечтата. Мечтаехте в Храмовете Тиен в Атлантида. Мечтаехте, проектирахте себе си в бъдещето, във времето на просветление.

В тези времена всичко изглеждаше много, много далечно, много далечно, но сега вие сте тук. Направихте го. Аз Съм Тук. Вие сте тук. Това е изпълнението на Мечтата на Атлантида.

Не винаги ви е било леко. Имали сте много, много трудни животи и този е – един от тях. Не беше лесно да носите тази мечта, когато другите не я споделяха. Не беше леко да дойдете в този живот, знаейки, че в този живот мечтата трябва да се осъществи, че другите ще ви се присмиват, че другите ще ви се смеят и ще настояват че сте се побъркали, но вие сте тук. Това е Мечтата на Атлантида.

Тези, които започнаха да осъществяват Мечтата на Атлантида, но не стигнаха до тук, бяха много, много повече. Някои от тях отпаднаха в миналите животи – разсеяха се, започнаха да играят с тъмнината, много заседнала в масовото съзнание, забравиха мечтата – дори въпреки това, че тя е още е в тях, те я забравиха.

Има и други, които бяха с нас в Храмовете Тиен и носеха Мечтата на Атлантида, но които не са с нас днес, които не гледат предаването, защото в този живот те усетиха, че да продължат напред е твърде сложно. Те напуснаха. Не продължиха напред.

Има и такива, които достигнаха момента на просветление – няколко Шамбра, по – точно, в течение на последните няколко години – те достигнаха момента на просветление. Но когато това стана, се оказа толкова примамливо, толкова прекрасно съблазнително да напуснат тялото, да преминат от другата страна, да се освободят от физическото тяло. Много Шамбра си тръгнаха. Можете да ги видите на страниците на вашия сайт тук (https://www.crimsoncircle.com/More/About-Us/Memoriam) и има още много други, но някои просто не стигнаха.

Твърде много от Храмовете Тиен вървяха в този живот по духовния път, но просто твърде силно се разсеяха. Това пътешествие може силно да разсея, невероятно да разсее, особено, когато човешкото аз със своите човешки потребности крещи за това, какво иска то, прикривайки истината, истинското Аз Съм, духа вътре във вас.

Но вие го направихте. Вие сте тук. Вие го направихте благодарение на своята упоритост, да, благодарение на своята решителност, безусловно, но също така благодарение на това, че следвахте своето знание, своето сърце. Дори в най – трудните периоди, когато наистина ви се искаше да захвърлите всичко това, вие усещахте тази Мечта на Атлантида и затова сте тук.

И точно когато правите тази заключителна крачка и преставате да се стараете и упорито да работите над духовността, да работите върху пътешествието си, точно когато просто пуснете – датата се оказва зададена. И от този момент нататък остава само да се наслаждавате на живота. Как да го направите? Точно затова сме се събрали тук тези няколко дни, за да поговорим за това.

Нека вдишаме дълбоко, да поканим Йохам на сцената и да направим прекрасен мераб за спомена за мечтата.

Спомен за мечтата

Тази мечта сякаш се осъществява сега в Атлантида, преди много, много, много години. Намирате се в храмовете; всички ние се изместихме с половин измерение, за да можем да се освободим, за да можем да се проектираме в бъдещето, във времето на въплътено просветление.

Мечтата, страстното желание да бъдете тук на тази планета, да се обедините със своята божественост беше толкова дълбока и толкова силна – вие никога, никога, никаго не бихте си позволили да я забравите.

Тази мечта, да донесете божественост на планетата – за да не се проявява само в променено състояние, за да не бъде тя само в другата реалност, а наистина да я привнесете на тази планета – беше толкова дълбока, толкова истинска и толкова гореща, че го направихте. Вие сте тук.

(музиката започва да свири)

Това стана, скъпи мои приятели, вие сте тук. Зная, често вашия ум може да се съмнява. Струва ви се, че това е просто илюзорен рай. Може да ви се струва, че това е само бълнуването на ума, но това съвсем не е така. О, и не само аз го казвам. Вие вече го знаете.

Мечтахте да живеете във физическа форма и в същото време да допуснете Аз Съм, да допуснете истинското Съзнателно Тяло.

Тази мечта се роди много, много отдавна по времето на Атлантида и най – накрая тя е тук. Не утре, не следващата година, не в следващия живот. Тя е тук.

И тук ви доведе спомена за Мечтата на Атлантида – за времето на съзнание на Земята, време на истинска транцедентност, време на изпълнение и време в което ще ходите по Земята като истински Майстори, истинско реализирано същество; когато ще ходите по Земята оставайки във физическо тяло, но също така намирайки се в “и“ просветление.

В Мечтата на Атлантида видяхте сълзите, които ще ви се наложи да понесете, за да стигнете до тук. Видяхте всички трудности.

В Мечтата на Атлантида вие знаехте, че ще има разсейвания. О, по – точно отношенията, семействата. Знаехте, че ще има разсейвания, но в мечтата вие виждахте, как, най – накрая се оказвате там. Най – накрая стигате до зададената дестинация.

Сега вие живеете в мечтата, Мечтата на Атлантида, мечтаейки за нея, като жители на Храмовете Тиен, но също така вие сте в мечтата, която е много реална, а сега достигате до нейното приключване. Ние сме тук.

Вдишайте дълбоко и както казваше приятеля ми Тобиас, поблагодарете на себе си. Поблагодарете на самите себе си.

Често сте ужасно строги към себе си, но можете ли в този миг просто да вдишате дълбоко и да си поблагодарите?

В Мечтата на Атлантида вие видяхте, че ще има тежки и мрачни дни – дни, дни в които ще се чувствате толкова объркани и изгубени. Но в тази мечта вие всеки път внимателно се връщахте обратно.

В тази мечта вие приближавахте себе си, човека, преживял трудни времена – приближавахте себе си до своята мечта и си казвахте, “Скъпи мой ангеле, какъвто си всъщност, последвай сърцето си. Последвай мечтата си. Тогава ще можеш да изтърпиш неуспеха. Последвай сърцето си.“

(пауза)

Вие сте тук. Вие сте тук и единственото, което остана – това е да спрете да се стараете, ако още не сте го направили. Най – последното, което трябва да направите – е да спрете да бъдете така ревностни.

Зная, изглежда странно – толкова далеч стигнахте, с толкова труд преминавате последния километър, последната миля – но това е момента, когато трябва да вдишате дълбоко и да позволите на крилете на мечтата да ви понесат през остатъка от пътя.

Спрете да се стараете, спрете да настоявате и, моля ви, позволете на крилата си да ви пренесат през останалата част от пътя към въплътеното просветление.

(пауза)

Това е древна мечта, древна мечта и сега тя е тук. Нека вдишаме дълбоко и след това просто позволете на крилата да ви понесат към осъзнатостта. Това е толкова просто.

Нека заедно вдишаме дълбоко – на тази прекрасна среща в залата, изпълнена с Шамбра, изпълнена с тези, които ще преминат от пробуждане към майсторство и с други въплътени Майстори, които ходят сега по планетата.

Нека вдишаме дълбоко.

С това Аз Съм това Което Съм.

Аз Съм Адамус.

Благодаря.