МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

ШОУД 8 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 1 април 2017 година

http://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Усетихте ли как в залата нещо се промени? Нещо се промени, където и да се намирате сега. Шоуда започна с много красиво, чувствено видео и музика, вие просто за миг се отпуснахте от всички грижи и беди, разсеяхте вниманието си концентрирано върху визуалните ефекти на екрана, което предизвика много спомени, вашата любов към тази планета (има предвид това видео https://www.youtube.com/watch?v=0iM1JSyjmwk&feature=youtu.be ) - това е, което по думите на Шамбра, най - много ще им липсва, в този последен живот. Това, което повече от всичко не им достига, но скъпа Шамбра, просто забележете какво е това според вас, което най - много ще ви липсва, повече от роднините, близките, домашните животни или каквото и да било - е природата. Природата, Гая присъства у вас винаги. Където и да отидете, дори в нефизическите сфери, ще я носите със себе си.

В това е и прелестта да си Възнесен Майстор. Веднъж попаднал на тази планета, усетил вибрациите на природата - природата дава живот на живота, тя ви води към изразяване, дори да е по много фокусиран, единичен начин, но тя ви води към себеизразяване - природата, ще я носите със себе си където и да отидете.

Винаги когато пожелаете да се разходите в гората, дори ако се намирате в някаква далечна галактика, ако сте в другите измерения, вие винаги можете да я пренесете със себе си. В това е красотата на това, което направихте тук, особено в този живот. Пренесохте природата в себе си, интегрирахте я.

Нека дълбоко вдишаме това - стана промяна, по времето на това прекрасно музикално видео, нещо се промени и вие за миг позволихте. Позволихте огромно количество от всичко. Позволихте си да се успокоите, да излезете от дома си, да спрете непрестанният поток от мисли, този пулсиращ поток, който толкова често присъства у вас. Позволихте си да бъдете чувствени. Докато вървеше видеото тук нямаше такъв фокус - сетивото Фокус, фокус върху Фокуса; за минута вие позволихте другите сетива.

В последно време много говорих за сетивата, защото в крайна сметка именно това е което става с Майстора, когато излиза от пробуждането си и преминава към въплътено просветление. Вие разбирате, че работата не е в изучаването на древни текстове и свещени писания, не е в практиките с които всъщност може би не ви харесва да се занимавате, а е просто в разкриването на другите сетива в себе си, естествено и леко.

Преминаване през промените

Зная, сега се намирате в състояние на непрекъснати промени. Казах "непрекъснати промени." Състояние на движение, състояние на известно объркване, състояние на преход и това е съвършено естествено, съвършено очаквано. Всъщност всички вие правите всичко много по - изящно, отколкото много от Възнесените Майстори. Правите всичко много по интегрирано, отколкото може да очаква всеки от Възнесените Майстори седящи в Клуба.

Това е трудно. Това е сложно. Без съмнение. Това е почти сякаш ви засмуква гравитацията – гравитацията, която иска да ви върне към ума, към единичното сетиво на Фокус; гравитация, ви която иска да ви завлече обратно в стария начин на живот, а после да ви накара постоянно да се опитвате да го усъвършенствате, мислейки си, че това по някакъв начин ще ви доведе до Реализацията. Намирате се в точката, в която се завръщате към своите сетива, като продължавате да се намирате в тяло, продължавайки да интегрирате такива неща като природата, продължавайки да интегрирате физическия опит в живота си.

Това е наистина дълбоко. Всъщност не съществуват човешки думи за да го опиша, но вие преживявате преход. И най – важното, което чувам в нощните ви спорове с мен, в нашите нощни разсъждения; най – важното, което чувам дори в личните ви моменти, когато сте насаме - вие се питате отново и отново, "Какво не ми е наред?". Леко ви заболява главата, "Какво не ми е наред?" Пръста на крака ви боли, "Какво не ми е наред?". Мислите се лутат, "Какво не ми е наред?". В живота ви липсва обичайния поток и синхроничност, а всъщност, в живота ви я няма старата скука, "Какво не ми е наред?" - питате вие. И аз ви отговарям отново и отново, "Всичко е наред."

Едновременно вие минавате през такова количество промени, дълбоки промени в тялото и ума. Всичко е наред. Ако можехте просто да вдишате това и следващия път да позволите, когато преминавате през едно от вашите, "Защо в живота ми всичко се разпада? Защо ме боли тялото? Защо се усещам толкова объркан?" - защото преживявате най - големите промени от всички останали животи, от повече от хиляда живота. Преживявате най -големите промени от всичко, което сте преживели, оставайки в това физическо тяло, престъпвайки границите на ума и насочвайки се към сетивата.

С вас всичко е наред, но това прилича на самоизпълняващо се пророчество. Вие сякаш искате, нещо да не е наред. Твърде вероятно. Почти. Да. В болничния смисъл - "Имате нужда от консултация при лекар" (лек смях). "Какво не ми е наред?". Наистина ли искате да получите отговор на този въпрос? Какво не е наред с вас? "Защо тялото ми се разпада? О, Боже мой! Сигурно имам някаква страшна болест. Остарявам. Вече не мога да мисля." Всичко е наред. Преживявате преход. Той засяга тялото ви. Безусловно. Отразява се на мислите, разума и всичко останало, на всичко, което според вас сте били вие, на всичко с което сте се асоциирали. Отразява се на всичко.

Но ако можете да вдишате дълбоко и по майсторски - да вдишате дълбоко и като Майстор да кажете, "Това е част от моя избор наречен въплътено просветление. Това е. Това е всичко."

Така че следващият път когато получите глоба за превишена скорост, дори без да знаете че сте я превишили; следващия път когато изпуснете чиния, тя падне и се счупи; следващия път когато се подхлъзнете и си нараните коляното или още нещо; следващия път когато имате безсънна нощ; следващия път когато се простудите или хванете грип, когато партньорът ви напусне, каквото и да се случи, вдишайте дълбоко. С вас всичко е наред. Просто навлизате в своето майсторство. И колкото по - рано човек разбере това, колкото по - рано човек позволи "И","О, и всичко е наред, всичко това е част от трансформацията, разширението, интеграцията, многомерното осъзнаване, каквото и да се случи - следващия път когато стане това, приемете го като Майстор. Дишайте като Майстор. Бъдете в изящност, като Майстор и просто позволете.

Да, на човекът сигурно ще му се прииска да извика, "О! Но аз правя всичко грешно." Не. Вашият живот се променя.

Вече съм ви казвал какъв е най - лошият възможен сценарий. Нищо не се променя. Най -лошият сценарий е - продължавате да правите това, което сте правили хиляди години. Колко години са това - хиляди животи? Това са много години. Сто хиляди години или някъде там, при някои повече при някои по - малко. Но вие наистина ли искате да продължите да правите същото нещо отново и отново? Наистина ли - всъщност по - големият въпрос е - дали това е безопасно? Наистина ли това е безопасно? Просто да продължавате да правите същото, да ставате всеки ден по едно и също време, да ядете същата храна, да говорите едно и също с приятелите си, да ходите на същата работа и да продължавате по човешки да се притеснявате.

Съществува възприятието,"Така е по - безопасно. Познавам този дявол. Дори знам резултата, така че по - добре да остана с него." Но всъщност това не е безопасно. Това е едно от най - големите така да се каже опасни неща, които само вие можете да си причините - да се заточите в коловоза и да затънете още повече в рутина.

Най - смешното - смешно за мен, не за вас – най - смешното е, когато се опитвате да останете в коловоза, когато се опитате да останете в своите шаблони, защото те са удобни и знаете какво да очаквате от тях, съществува и друга част наречена "Майстор на ритниците отзад", която ще дойде, ще ви види в тази горяща яма от която човекът се оплаква и ще направи всичко възможно за да може всъщност да ви изкара от там, защото Майсторът не иска да попаднете в коловоз. Той не иска да потънете в рутина. Затова Майсторът на ритниците ще дойде и ще ви изхвърли оттам.

Нека вдишаме дълбоко преди да озвуча въпроса на деня, въпроса на Шоуда. Линда, приготви микрофона. 

Въпроса на деня

ЛИНДА: Вече е готов.

АДАМУС: Вече е готов. Хайде. Какво в момента в живота ви ви дразни най – много и защо? Засилете светлината, моля.

ЛИНДА: О, може ли да отговоря?

АДАМУС: Да, всъщност, канех се да те попитам. Ти си първата. Какво в живота ви сега ви дразни най – много и защо?

ШАМБРА 1 (жена): Добре. Петна по цялото тяло.

АДАМУС: Петна. Можеш ли да ни ги покажеш? (смях)

ШАМБРА 1: (смее се) Не.

АДАМУС: Ай-ай-ай! Петна. Петната сърбят ли те?

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Лилави ли са или зелени?

ШАМБРА 1: (киска се) Ярко розови.

АДАМУС: Ярко розови. Това не е чак толкова лошо. Когато станат зелени, ще има проблем, но … и ти се питаш, "Какво не ми е наред?"

ШАМБРА 1: Да, питам се.

АДАМУС: "Имам петна по тялото." Защо имам петна по тялото?

ШАМБРА 1: Нямам представа. Това е нещо ново.

АДАМУС: (шепнешком) Ой! (някой казва, "Ох!")

ЛИНДА: Оооо!

АДАМУС: Добре, беше много близо.

ШАМБРА 1: Беше …

АДАМУС: Беше много близко. Тоест, ако беше казала нещо от сорта на, "Не зная"…

ШАМБРА 1: Струва ми се, че това …

АДАМУС: Офф!

ШАМБРА 1: Струва ми се, че това прилича на трансформация, да.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 1: Безусловно.

АДАМУС: А какво правиш с петната? Приемаш ли соли за вана или нещо подобно?

ШАМБРА 1: Нищо.

АДАМУС: Нищо.

ШАМБРА 1: Не.

АДАМУС: Ти просто им позволяваш да бъдат петна.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Как мислиш, каква е основната причина, по – точно физическата причина? Къде е първопричината за петната?

ШАМБРА 1: Хмммм, първопричината.

АДАМУС: Колко са големи петната?

ЛИНДА: Господи!

АДАМУС: Това е за петънцата. Ние сме семейство. Можем да говорим за такива неща. Тук можем да си показваме и да си разказваме.

ЛИНДА: Не го прави! Не го прави!

ШАМБРА 1: Добре! (те се смеят)

АДАМУС: Искаш ли да видиш моите? (още смях)

ШАМБРА 1: Разбира се!

АДАМУС: И така, първопричината. Първопричината.

ШАМБРА 1: Ъъххх.

АДАМУС: О, това ми харесва.

ШАМБРА 1: Малко … сигурно …

АДАМУС: Дървеници.

ШАМБРА 1: … раздразнение.

АДАМУС: Раздразнение. Какво раздразнение?

ШАМБРА 1: Някои неща не ми харесват.

АДАМУС: Мога да виждам през дрехите. Виждам тези петна. О, боже. Всичко не е чак толкова зле (тя се смее).

ШАМБРА 1: Аз …

АДАМУС: Тя ми повярва.

ШАМБРА 1: Смятам, че това е леко раздразнение от живота.

АДАМУС: Силно раздразнение от живота, да, да.

ШАМБРА 1: И слабо и силно.

АДАМУС: А можеш ли да назовеш имената на тези раздразнения?

ШАМБРА 1: (смее се) Интересно какво предстои.

АДАМУС: Да. Имах предвид, има ли име с раздразнение, на пример Боби, Мери или още някой? (те се смеят) Става ли нещо такова?

ШАМБРА 1: Малко – е, възможно е.

АДАМУС: Да, сега, когато го спомена (тя се смее). Никога не си мислила за това, нали. Всъщност истинската причина – е хранителна алергия, ти всъщност още не си се настроила изцяло. Но нещо се случва…

ШАМБРА 1: Наистина ли?

АДАМУС: ... с храносмирателните процеси като цяло. Хората в живота ти просто усилват това. Но, не, това е хранителна алергия.

ШАМБРА 1: Наистина ли.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 1: Ох.

АДАМУС: А каква храна харесваш?

ШАМБРА 1: Плодове и зеленчуци.

АДАМУС: По дяволите (смее се). Плодове и зеленчуци. Не, това е много хубаво.

ШАМБРА 1: И малко захар.

АДАМУС: И малко захар, да, да добавим и малко захар (той се киска). Какво ще кажеш за зърнените храни или …

ШАМБРА 1: Да, това също.

АДАМУС: Да. Сладолед?

ШАМБРА 1: Мм, понякога.

АДАМУС: От време на време. Добре. Месо?

ШАМБРА 1: Не.

АДАМУС: Защо?

ШАМБРА 1: Не ми харесва. Никога не ми е харесвало.

АДАМУС: Риба? Риба?

ШАМБРА 1: Съвсем не.

АДАМУС: Не обичаш ли агнешки котлети?

ШАМБРА 1: Обичам дрехи от овча вълна!

АДАМУС: Еха! Еха! (някои се смеят) Какво ще кажеш за кокошките? Кокошка.

ШАМБРА 1: По повод.

АДАМУС: По повод. Да, добре. И така, имаш някаква хранителна алергия. В организма ти има твърде много киселина, която предизвиква … работата не е само в киселината, но това е хранителна алергия. Промени храненето си.

ШАМБРА 1: Да го променя.

АДАМУС: Промени го. Не сменяй бананите с ябълки. Говоря за преход от плодове, органичната здрава диета, към наистина мръсна диета – пица и пържено пилешко (някои се смеят). Промени си храненето.

ШАМБРА 1: Добре.

АДАМУС: И така, казвам това и отначало стомаха ти ще се разбунтува, защото той е програмиран за това, че определени продукти са полезни, а определени са вредни. Опитай нещо. Скариди. Обичаш ли скариди?

ШАМБРА 1: Не.

АДАМУС: Яж ги (смях). За теб това е полезно. Малко скариди. И, Сандра, запиши си. Скариди за следващия обяд. Да и ние ще гледаме как ти ядеш скариди. Джийн, отбележи си, моля те, трябва да направим видео за изяждането на скаридите. И пилешко месо. Малко пилешки гърдички …

ШАМБРА 1: Мога да го направя.

АДАМУС: … или нещо подобно. И просто … имаш хранителна алергия, свързана с твоите убеждения и като част от това – все още няма да го разкривам, но това е чудесно. Благодаря ти (тя се смее). Да, да.

ШАМБРА 1: Благодаря.

АДАМУС: И за тези петна.

ШАМБРА 1: Петната.

АДАМУС: Да. Да. И вани със соли.

ШАМБРА 1: Добре.

АДАМУС: Да. Но си вземи хубава вана – имаш ли хубава вана?

ШАМБРА 1: Да, гореща вана.

АДАМУС: Направи си хубава вана и сложи там малко натурална морска сол, а после сложи и малко скариди (смях) и гледай как плуват. Те ще кълват тези петна и ще ги изядат. Да, това е чудесно. Еха! Скаридена вана. Отдавна не съм си взимал такава. Това са нещата от човешкия живот, които ми липсват. Скаридена вана. Да. Задължително защити интимните си места, но освен това (още смях), скаридената вана е просто великолепна. Добре. Благодаря. Но отговора е – това е хранителна алергия.

ШАМБРА 1: Това е лесно.

АДАМУС: Да. Това е лесно. Да. Сега ти наистина ли се готвиш да го направиш или това е първо априлска шега за чичо ти Адамус, където казваш, че искаш да си промениш храненето? Ти наистина ли ще опиташ да започнеш да добавяш други продукти?

ШАМБРА 1: Разбира се, мога да го направя.

АДАМУС: Да, малко лазаня, може би, някакъв хубав салам и … (тя се цупи) не, опитай … виждате ли? Виждате ли? Какво казах? Аз работя тук, чета дълбокомислени лекции – бихме могли да приключим Шоуда точно тук – и ви казвам, че в живота ви стават промени и какво си мислите вие, "Какво не ми е наред?". Ти преминаваш през промени. Моля те, не попадай в коловоз.

ШАМБРА 1: Добре.

АДАМУС: Ще опиташ ли малко да си промениш храненето?

ШАМБРА 1: Разбира се. Ще го направя.

АДАМУС: Малко. Добре. Да, да. Добре. Благодаря.

ШАМБРА 1: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря. Обичаш ли …

ЛИНДА: О, той още не е приключил с теб. И никога няма да приключи (смях). Никога.

АДАМУС: Спомням си всичко, което съм обичал! Обичаш ли патица?

ШАМБРА 1: Не.

АДАМУС: А тя не обича! (още смях) Да, опитай. Опитай. Добре. Опитай малко Патица по Пекински.

ШАМБРА 1: Па - па.

АДАМУС: Това е древно блюдо.

ШАМБРА 1: Па – па.

АДАМУС: Жалко, че Калдре и Линда …

ШАМБРА 1: Па – па!

АДАМУС:… не ме канят по – често да опитвам нова храна (някои се смеят).

ЛИНДА: Проблема не е в мен.

АДАМУС: Знам, че не е в теб (смях, Адамус сочи Калдре и шепне, "Скука!"). Пица и бургери, да. Чудно е, че не се е покрил с големи петна (Линда се смее). Но благодаря. Благодаря. Добро начало. По – натам.

ЛИНДА: Любопитния ум иска да знае.

АДАМУС: Да. Какво ви дразни в живота повече от всичко и защо?

ДЕЙВИД: Буденето посред нощ, за да отида до тоалетната (Линда се смее).

АДАМУС: Нима това не е естествено?

ДЕЙВИД: При мен е по – често от естествено.

АДАМУС: По – често от естествено.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Добре и какво става?

ДЕЙВИД: Еми …

АДАМУС: Охх! Почакай. Спри. Той просто се потопи в менталност. Видяхте ли това? Той започна да мисли за това, в какво според него е проблема с буденето посред нощ и ходенето до тоалетна. Сега вдишай дълбоко. Какво става тук?

ДЕЙВИД: Вируса на сексуалната енергия, свободата от рода.

АДАМУС: Съвсем се обърка.

ДЕЙВИД: Да (смях).

АДАМУС: Ех!

ДЕЙВИД: Раздразнение, сякаш, знаеш ли, понякога съмненията …

АДАМУС: Ъъъ! Къде ми е сигнала? Обърка се по всички точки.

ДЕЙВИД: Добре.

АДАМУС: Твърде много мислиш. Започна много да мислиш, "Какво не ми е наред?". "Какво не ми е наред?" И "Може би е еди какво си." Забрави всичко това. Ние преминахме през Школата по Сексуална Енергия. Нали? Минахме през "Свободата от рода". Надявам се да си ги гледал, преминал.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Изучил си ги.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Така че ние сме ги преминали. Сега какво става?

(Дейвид прави пауза и въздиша)

Да.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Това – и изчакай моя отговор на този въпрос – но ти имаш нарушение в чувствителността на съня. Това всъщност не е разстройство, това е чувствителност на съня. Ставаш много чувствителен по време на сън. Така или иначе си, но не му позволяваш да се прояви достатъчно, въпреки че някои хора смятат, че го допускаш твърде много. Не го допускаш достатъчно – в истинската ти чувственост, истинската ти осъзнатост. Навлизаш в сънно състояние, ставаш много чувствителен, много осъзнат за нещата. Задържаш всичко на сън и не го правиш наистина. Така че, това е толкова чувствено, че ти се будиш, защото трябва да пикаеш, което вероятно правиш, но в този момент това наистина няма значение. Става дума за твоята чувствителност по време на сън, Дейвид и това е добре. Това наистина е добре, особено когато не трябва да ставаш в определен час на сутринта. Нали?

ДЕЙВИД: Да, не трябва.

АДАМУС: Можеш да спиш цял ден, ако поискаш.

ДЕЙВИД: И аз подремвам през деня.

АДАМУС: Да, да. И би могъл да вземеш в леглото си гърне или нещо подобно (смях) и няма да ти се налага да ставаш от удобния си матрак. Това е грубовато, но …

ДЕЙВИД: Да, малко е грубовато.

АДАМУС: Грубовато, да. Но това не … и аз искам да покажа на всички вас, че вероятно всъщност някои неща – не са това, което си мислите. Бих казал, че в 87% от случаите вие грешите! Грешите. И си мислите, "О, Боже! Трябва да ставам заради моята простата, о, проклетата простата! Защо изобщо ми е нужна тя?". Това не е така, Дейвид. Ти имаш чувствителност на съня. Това е. И на сън ти започваш да осъзнаваш и да се разширяваш, а после се будиш, защото си станал толкова осъзнат. А после, "О! Трябва да пикая в тоалетната."

Вдишай дълбоко. С теб всичко е наред. Престани да работиш над това, както правиш обикновено. Престани да мислиш за това, както обикновено мислиш. Това е почти лудост.

ДЕЙВИД: Да. 

АДАМУС: Да. Това е скучно.

ДЕЙВИД: Скучно. 

АДАМУС: Скучно (Дейвид се смее). Да.

ДЕЙВИД: Това е истински трън в задника (смях).

АДАМУС: Това беше добро! Да. Да (Дейвид силно се смее). Това беше много добро, Дейвид. Виждаш ли? Всичко само се проявява.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Имах предвид хумора. Добре. Благодаря.

ДЕЙВИД: Благодаря.

АДАМУС: По – натам.

ДЕЙВИД: Благодаря.

АДАМУС: По –натам. Какво в живота ви сега ви дразни най – много? И ако някой каже "Адамус", ъъ … (смях). Ъъ. Точно това се готвеше да каже.

ЛИНДА: Не, всъщност не смятах.

АДАМУС: Да. Да. Какво ви дразни най – много.

ДЕНИЗ: Опитвам се да намеря нещо интелектуално, но честно казано, когато се окажа в колата си и когато се разочаровам от живота, започвам да викам.

АДАМУС: Да. Да. Разстройваш се заради шофирането или използваш колата си просто като транспортно средство? Без майтап.

ДЕНИЗ: Не. Това е място на което мога да си освободя гнева. Никой не ме чува, тъй като аз съм доста – мога да бъда много жестока.

АДАМУС: Да, да, да. Затова чакаш докато не се качиш в колата си, като място, където не можеш да навредиш на никого …

ДЕНИЗ: Не искам да бия никого. О, не! (тя се смее)

АДАМУС: Да, правилно. Не. Колата на пътя – е много хубаво място, на което да освободиш гнева си (някои се смеят). Така че ти …

ДЕНИЗ: Ако си внимателен.

АДАМУС: … изливаш гнева си и той не е насочен към трафика. От къде се взима този гняв?

ДЕНИЗ: (пауза) От къде идва гнева?

АДАМУС: От къде идва гнева?

ДЕНИЗ: Зададе сложен въпрос.

АДАМУС: Не, това не е сложен въпрос. Той е много прост.

ДЕНИЗ: Да.

АДАМУС: Да, да.

ДЕНИЗ: Затова се опитвам да намеря начин да изразя това без …

АДАМУС: Какво в живота ти те разстройва повече от всичко, освен самата теб? Това е очевидно. Кое е най – голямото разочарование?

ДЕНИЗ: Умението да общувам …

АДАМУС: Глупости.

ДЕНИЗ: … ясно. Е, как …

АДАМУС: Хората!

ДЕНИЗ: Добре.

АДАМУС: Хората.

ДЕНИЗ: Хората …

АДАМУС: Ето защо не общуваш.

ДЕНИЗ: … семейството ми.

АДАМУС: Семейството ти и хората, мъжа и останалите членове на семейството и всички останали. Хората. Огромно разочарование. Това спира комуникацията, което е едно от основните сетива.

ДЕНИЗ: Това е семейството.

АДАМУС: И какво правиш после?

ДЕНИЗ: Затварям се.

АДАМУС: Да. Как се затваряш?

ДЕНИЗ: Просто мълча.

АДАМУС: И какво още? Ти мълчиш …

ДЕНИЗ: Крия се в себе си, а после отново крещя и се взривявам.

АДАМУС: Какво още става в резултат на това, че се затваряш за хората, които са злоупотребявали с теб? Какво още става?

ДЕНИЗ: Виня себе си.

АДАМУС: Да.

ДЕНИЗ: Приемам го за своя сметка.

АДАМУС: Ти преставаш да слушаш. Ти преставаш да слушаш. Прекратяваш комуникацията. Сетивото за Комуникация е толкова прекрасно. Това е сетиво. Това е просто процес на говорене и слушане. Това е сетиво и ти наистина полагаш много усилия за да го заглушиш, докато не се окажеш в колата си. Можеш ли да чуеш себе си в колата?

ДЕНИЗ: О, да.

АДАМУС: О, да. Нима не е удивително, че в колата си дори можеш да чуеш себе си? Така че нека приключим с това. Днес ще направим това – онова за да прекратим това.

ДЕНИЗ: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Вече никакви игри. Да, хората обичат да те нараняват. Ще го правят. Хората обичат да те тормозят. Те ще ти се присмиват. Ще взимат всичко, което имаш. Те ще се опитат да ти вземат душата ако могат. Но няма да могат.

ДЕНИЗ: О, не. Няма да ми вземат душата (тя се смее).

АДАМУС: Ще се опитат.

ДЕНИЗ: Сигурно, затова я защитавам.

АДАМУС: Да. Тоест, дори да им я предложиш, те няма да могат. Но съществува този голям проблем и после ти постоянно се питаш, "Какво не ми е наред? Какво не ми е наред?". Това са просто хората. Не си ти, разбираш ли? Благодаря.

ДЕНИЗ: Благодаря.

АДАМУС: Още няколко. Това е любимата ми част от шоуто (Адамус се смее). Да, скъпа.

КАРОЛАЙН: Имаш ли нещо против да остана седнала…

АДАМУС: Ти си прекрасна както винаги. Не ставай, моля. Да. (тя си наглася микрофона)

КАРОЛАЙН: Нямаш против да поседя?

АДАМУС: Нямам против.

КАРОЛАЙН: Благодаря.

АДАМУС: Да. Може ли да дойда и да седна до теб? (тя се смее)

КАРОЛАЙН: Да, може.

АДАМУС: Добре. Добре. И така (той сяда до нея).

КАРОЛАЙН: Благодаря.

АДАМУС: Виждаш ли, тук навсякъде има камери (те се смеят).

КАРОЛАЙН: О, дявол да го вземе! (тя се смее)

АДАМУС: Няма да можем да се уединим, дори ако много се постараем. Какво те дразни повече от всичко в твоя живот?

КАРОЛАЙН: Гърба ми.

АДАМУС: Гърба ти.

КАРОЛАЙН: Моя гръб. Аха.

АДАМУС: Какво му е?

КАРОЛАЙН: Счупих прешлен, без усилие (тя се подсмихва).

АДАМУС: Да.

КАРОЛАЙН: Той се излекува, но малко осакатях.

АДАМУС: Боли ли те?

КАРОЛАЙН: Да.

АДАМУС: Много ли те боли?

КАРОЛАЙН: Сега вече не.

АДАМУС: Да. Да. И така, гърба. Как мислиш – какво в твоя живот олицетворява твоя гръб?

КАРОЛАЙН: Силата.

АДАМУС: И? Силата, да – а какво още?

КАРОЛАЙН: Стабилност.

АДАМУС: А какво още?

(тя мълчи)

Вдървеност?

КАРОЛАЙН: Вярно е.

АДАМУС: Тест това е силата. Гърба – това е силата.

КАРОЛАЙН: Да.

АДАМУС: И гърба излиза от строя, когато ти носиш твърде тежко бреме, опитваш се да спасиш света – не само своите близки, но се опитваш да запазиш целия свят – и когато … понякога не проявяваш гъвкавост – тоест, ти си очарователна, прекрасна, но понякога си толкова упорита, не отстъпваш. Би ли казал, че понякога тя е упорита?

ВИНС (мъжа и): Упорита е, да.

АДАМУС: Да, упорита, да. Ще се отдръпна, защото тук стана горещо (лек смях). Упоритост, вдървеност. Точно за това говорех, Майсторът вътре в теб, Майсторът, който подритва отзад идва и казва, "Престани да бъдеш вдървена. Престани с упорството. Време е да се отвориш." Притежаваш естествено чувство за творчество, но си се опитвала да го структурираш. И тялото ти казва, "Не. Не. Не можем да продължаваме да правим това."

Всъщност с теб всичко е наред, просто тялото ти казва, "Трябва да пуснеш това, цялата твоя негъвкавост." Отвори се колкото може по – широко. Прави по нещо безумно понякога. В живота ти имаше твърде много правила (тя леко се подсмихва). Да. Да, и пусни това. Има няколко като теб в стаята, но няма да ги поглеждам. Пусни това. Знам, че си склонна да си мислиш, "О, гърба ми излезе от строя. Той никога няма да се изцери. Лекарите ми обясниха всичко за това състояние, няма да мога да го променя." Всъщност не е така. Съществува светлинното тяло и то се прави чрез позволение. Всъщност трябва понякога да говорим за позволението с теб. Идваш тук, на семинара "Просто Майстор" това лято. Дори се опитваш да контролираш позволението, а то не работи. Позволението – е просто позволение.

Така че вдишай дълбоко. Ще оправим гърба ти, за да не страдаш от болка, да не изпитваш трудности при ходене, защото обичаш да се разхождаш. Обичаш свободата, а това, разбира се я ограничава.

КАРОЛАЙН: Аха.

АДАМУС: Добре.

КАРОЛАЙН: Благодаря.

АДАМУС: За нищо.

КАРОЛАЙН: М-м (той я целува).

АДАМУС: Благодаря. Добре.

ЛИНДА: Още?

АДАМУС: Добре, нека има още двама.

ЛИНДА: Добре.

 АЛАН: Знаех, че така ще стане! (Линда се смее)

АДАМУС: Какво те дразни повече от всичко в живота …

ЛИНДА: Толкова ли съм предсказуема?

АДАМУС: … освен моментите …

АЛАН: Толкова предсказуема! (Линда се смее)

АДАМУС: … когато ти дадат микрофона?

АЛАН: Също като нея и мен ме боли гърба. И какво.

АДАМУС: Какво повече от всичко те дразни в живота?

АЛАН: (смее се) Сега това са проблеми с белите дробове от време на време, които се отразяват на гърба.

АДАМУС: Вярно е. Ех.

(напевно) Гръбначния стълб се съединява с … добре (лек смях).

АЛАН: Това се усеща много – сякаш някой ме потупва по рамото, събуди се.

АДАМУС: С какво е свързано това?

АЛАН: Мисля, че с това, че не преживявам живота си. Дишането – означава живот в настоящия момент, присъствие.

АДАМУС: Какво става, когато ти си много чувствителен човек, с желание да живее, жизнелюбив, но много структуриран заради очакванията и тям подобни; какво става когато част от теб толкова силно иска свобода – свобода и самоуважение – но друга част се сдържа и остава в структура, в шаблон? У теб възникват определени проблеми.

АЛАН: Нещо, което не искам да пусна.

АДАМУС: Да. И как се опитваш да постигнеш това?

АЛАН: По всичко изглежда чрез кашлицата.

АДАМУС: Кашлица. Кашлица, кашлица. Опитваш се да пуснеш това. И в крайна сметка се отразява на гърба, защото твоята кашлица постоянно създава огромно напрежение. Но просто трябва да позволиш на тази чувствена творческа част от теб да излезе на свобода. Направи нещо полубезумно или съвсем безумно. Вземи много спрейове боя и обиколи с тях къщата си (смях; съпругата му Патриция е шокирана).

АЛАН: Добре. Добре.

АДАМУС: Или се разходи из нечий чужд дом.

АЛАН: Да! Да. Може би ще отида в гаража.

АДАМУС: Казвам това на шега, но всъщност не е така. Кое е по – важно от всичко? Да позволиш … Ти притежаваш естествено чувство за творчество, много животи си ръководил творчески групи и сам си се занимавал с творчество, а сега си се оказал затворен и белия дроб се опитва да пусне това, да му позволи да излезе. Това влияе и на твоя гръб, много скоро това ще започне да влияе на раменете, а после …

АЛАН: Вече стана.

АДАМУС: А после болки в главата и тям подобни. То не си заслужава. Не си заслужава. И аз се връщам към това, с което започнах. Вие си мислите – всички вие – какво не ми е наред? В действителност – нищо. Появяват се някои както ги наричате повърхностни симптоми и ако престанете толкова много да мислите за тях, да разсъждавате … ако престанете да си поставяте диагнози, като лекари или психолози и просто усетите … И след миг ще стигна до същината – но гърба, кашлицата и всичко останало … Изразявай се творчески. По дяволите, ти си французин. Тоест имаш …

АЛАН: Все още имам паспорт, проверих.

АДАМУС: Все още имаш паспорт. Ти си получил гражданство, гражданство за Съединените Щати – и това отчасти е потиснало творчеството ти. Заеми се отново. Наистина. Добре. Калдре ми казва да млъкна, но ми е толкова весело (Алан се смее). Добре. Добре. Благодаря. Още един.

АЛАН: Благодаря.

АДАМУС: Още един. Какво сега ви дразни най – много в живота, Линда? Какво ви дразни най – много?

ВИКИ: Добре, ще рискувам.

АДАМУС: Моля.

ВИКИ: Сухата вагина. (Някой пита, "Какво каза тя?") Суха вагина.

АДАМУС: Ох-х-х!

ЛИНДА: Ох-х! (Линда въздиша)

АДАМУС: Стори ми се че каза …

ЛИНДА: Стори ми се че каза, "Карам до Китай"! (смях) (Dry vagina – суха вагина и Drive to China – Карам до Китай - имат много сходно звучене)

АДАМУС: Мислех че каза, "Карам до Китай" и исках да отговоря, "Добре."

ЛИНДА: Много подобно, нали!

ВИКИ: О, да!

ЛИНДА: Не можеш да отпътуваш към Китай с кола!

ВИКИ: О, не! Казвам …

АДАМУС: Хайде всички да обсъдим, "До Китай с кола" (още смях).

ВИКИ: Знаеш ли, в постклимактериумния период. Женските органи …

АДАМУС: Защо? Защо, защо, защо?

ВИКИ: … отиват на юг.

АДАМУС: Да, защо?

ВИКИ: Да!

АДАМУС: Да. Защо у теб е възникнало това състояние?

ВИКИ: Всяка жена на моята възраст преживява това състояние.

АДАМУС: Глупости.

ВИКИ: Да.

АДАМУС: Не.

ВИКИ: Да!

АДАМУС: Не.

ВИКИ: Да.

АДАМУС: Искаш ли това?

ВИКИ: Не!! (Адамус се смее)

АДАМУС: Защо, как мислиш … ако отхвърлим настрана това, че всички жени го преживяват и тям подобни, с какво мислиш е свързано това?

ВИКИ: Мисля, че това е недостатък на климакса.

АДАМУС: Не, това не е така, честно казано … о, исках да дочакам заключението си, не да задълбавам в това, а да обсъдим по – подробно – но … добре. Съществува сексуално насилие. То засяга почти всички в една или друга степен. Изключва се чувствеността в секса. Възниква мисълта, "Твърде стара съм за секс. Обикновено това никога не е било приятно, никога не съм имала подходящ партньор, по – добре ми е било със себе си, но на Бог не се харесва, когато го правя сама" и тям подобни. Какво според теб трябва да стане?! Мислиш ли, че ще стане потоп? Не! (лек смях) Всичко ще изсъхне, защото е вече ненужно. Органите вече не се използват, затова, "Добре, тръгвам си." Време е да се върнеш към сексуалността, но това ще бъде наистина трудно. Сексуалност, завръщане към сексуалността. Да бъдеш … (някой казва, "Звучи като име на семинар"). Завръщане … да, да. Семинар, който Калдре няма да проведе, но който с удоволствие би провел Алан (смях) със своя нов френски подход. Да "Завръщане към сексуалността." Така че, не това е отключване на сексуалността. Защо? Защо?

ВИКИ: Защото жените на моята възраст са нежелани.

АДАМУС: Глупости! Всичко това не е вярно. Едни от най – прекрасните любовни преживявания и Калдре толкова се смущава, когато говоря … (лек смях). Най – прекрасната любов при мен беше с да кажем така, със зрели жени. Младите жени не знаят какво да правят. Те много викат. Те много говорят, а после … (лек смях). Беше скучно и веднага приключваше. А те, "О, Адамус! О! Измори ме." По – зрелите жени ще кажат, "Бебчо, бебчо, хайде да прекараме още една нощ заедно."

Не, чувствеността между мъжа и жената с възрастта се увеличава. Трябва да се увеличава. Ставате по – чувствени, по – опитни, тялото ви е по – свободно, по – малко зацикляте върху това, какво ще си помислят хората. В някакъв момент вече не ви пука за това и просто вървите напред и с песен – със себе си, с пратньора, с няколко партньори, няма значение. Чувственост … (Адамус се подсмихва).

САРТ: Да, бейби!

АДАМУС: Чувствеността се увеличава с мъдростта. Сега вдишай дълбоко, пийни вода и си я върни, бейби (още смях). Нова тениска за Сарт "Върни я бейби."

ВИКИ: Върни я бейби.

АДАМУС: Ще знаем какво значи това. Добре, благодаря. Благодаря за откровеността.

Чувствителност

Започнах с въпроса, "Какво повече от всичко ви дразни в живота ви?" - и получихме много наистина добри отговори. Благодаря. Всъщност - всичко! (Адамус се смее) В момента в живота ви се случва това, че ставате много сетивно същество, което притежава много сетива, а не само Фокус. От известно време говоря на тази тема. Нека излезем от единичният Фокус.

Фокус - това е сетиво. Това е ангелско сетиво. Всъщност в другите сфери тези, които не са били тук, на Земята, не могат много добре да се фокусират. В ангелските сфери съществата както казвате вие отскачат от стените. Наистина е много дразнещо да бъдеш в присъствието на множество въздушни същества, които никога не са били на Земята. "Какво?! Опитай да се заземиш. Хайде! Защо не можеш да се фокусираш върху един обект?". Те са парообразни и знаете ли - ту едни, ту други. Познавате подобни хора, но това е още по -лошо. В другите сфери е още по - лошо. Вие добре усвоихте Фокуса. Но сега излизаме отвъд пределите му.

И така, случва се това че, ставате много чувствителни. Сега е труден период, защото вие отваряте другите си сетива. Например неотдавна в Кихак и в "Живота на Майстора 4", аз говорих за сетивото Единство. Това е сетиво, означаващо, че вие можете да възприемате частиците енергии, които не са физически, но можете да възприемате единството на частиците енергия. Вместо множество малки, както бихте казали точки вие можете да виждате стол. Това е поразително. Това е сетиво. Вие създадохте умението си чрез сетивото Единство да виждате не милиони малки точки енергия, а да ги обединявате.

Това е много интересно сетиво. Вие дори не е задължително да виждате стол. Вашето сетиво за Единство ви позволява да виждате стол в това измерение. Но същото сетиво за единство ви позволява да виждате и чувствате дървото, от което е направен; да виждате и чувствате съществото, което сега седи на него - ако слезе от стола ми - ще ви го представя след момент. Това е сетивото Единство.

Отваряте се към много сетива и това е много труден период. Това е като половото съзряване по пътя към майсторството. Това е като духовното полово съзряване. В същото време вие ставате много чувствителни, чувствителни към много неща на Земята и това е много дразнещ и обезпокоителен период. И бих искал да отбележа, че ще имате обриви и сухо каквото и да било, ще имате разнообразни кашлици, болки и други проблеми, защото сте станали много чувствителни.

Нека поговорим за някои от тях и ще ви разкажа не само за тази страна, която бихте нарекли неприятна, но също така и за положителната страна до която ще стигнете. Мисля че имам нужда от дъска или нещо на което да пиша.

ЛИНДА: Тя е тук.

АДАМУС: Ах! Молите - и получавате. Всичко идва към вас, нали? Тя е тук. Днес я няма нашата вълшебна дъска, но е тук моята любима, стара, добра дъска - планшетът на Моисей. Да. 

~Храната

И така, храната. Храната. Вече споменах и храната. Ставате по - чувствителни към нея. Това ще повлияе на тялото ви. Забравете за тази храна, която сте смятали за полезна за себе си, защото вашето тяло се промени. Неговата химия, нивото на киселинност, вътрешния баланс както ги наричате, светлата и тъмната енергия - всичко се променя.

Определена храна сега започва да ви провокира, дори ако си мислите, че тя е здравословна. Всяка храна здравословна. Всяка храна. Глистите - здравословна храна (лек смях). Обичам глистите.

ЕДИТ: Радвам се за теб.

АДАМУС: Да, малки слузести червеи. Те наистина ... (още смях). Това няма значение. Всяка храна е здравословна, но вие трябва да го усетите. Коя храна ще ви повлияе. Дори ако си кажете, "О, днес ще се храня правилно. Имам йогурт и банани" - може би, не. Може би, не. Това може да включи някакви стари убеждения, които трябва да си тръгнат. И така, храната. Запиши това на дъската.

От друга страна, вкусът на храната ще стане какъвто никога преди не е бил. Ще можете да усетите дълбокото богатство на вкуса на храната, както никога досега - дори в козето мляко. Едно от любимите ми (Линда издава неприлични звуци). Линда се мръщи, когато говоря така. Дори козето мляко, в него има такова богатство от вкус, такъв аромат, когато отворите сетивата си. И така, алергията към храната ... не е алергия, а е чувствителност към храната. Забравете всичко, за което сте мислили. Това е почти като заповед да вървите напред. Забравете за старите хранителни навици.

ЛИНДА: Сър, а каква е нашата тема?

АДАМУС: Темата. Върху какво ни се струва, че сме се съсредоточили? (лек смях). Чувствителност. Чувствителност. Какво ще кажеш за шума?

ЛИНДА: О, да!

~Шума

АДАМУС: Боже, шума! Той изведнъж започва толкова да ви дразни и си мислите, "О, започвам да приличам на един от тези старци, знаете ги, които крещят, "Разкарайте се от двора ми малки копеленца!"" (Линда въздиша) "О, този шум! Не мога да го понасям. Изключи си музиката!". (лек смях) Ставате много чувствителни към всички звуци и те ви дразнят. Някои от вас може да не понасят определени честоти. Силни звуци. А още и ето какво - ще го предам на всички вас - когато посред нощ капе водата от крана и вие не можете да го изключите. Кап! Кап! Кап! Мислите си, "О!", а после се опитвате да се борите с това на ум, "Няма да мисля за тези капки." И самите вие започвате да плачете, защото става по-лошо от когато и да било.

И тези дразнещи звуци, когато ... Калдре се страхува от звуците издавани от хората по време на хранене (Адамус започва да сърба, Линда се смее). И въпреки, че може да си мислите, че той е уравновесен човек, но се оказа, че той се побърква от звуците по време на хранене. Така че моля, моля, ако по време на вечеря стоите на масата до Калдре, не яжте (смях). Не яжте. На бедната Линда се налага да търпи това вече много години. Той може да чуе от разстояние една миля как някой яде геврек (силен смях). Бедната, тя вече не може да яде вкъщи. Нищо чудно, че е толкова слаба. Тоест, тя изобщо не може да яде. Налага и се да го прави, когато той излиза. Тя вижда как той се качва в колата - "О, добре. Сега ще изям купичка с овесени ядки." Вжжжт! Той завива и се връща - "Спри да ядеш толкова шумно!" (смях)

ЛИНДА: Той почти не преувеличава.

АДАМУС: Шум. А от другата страна - красотата на звука, който вие никога преди не сте чували, в музиката, в природата. Птицата пееща отрано сутрин. Така наситено и чувствено. И вие сякаш се намирате по средата. Преминавате от сивите скучни сетива към всички сетива и в някои от тях ще изпитвате подобен дискомфорт, раздразнение.

~Негативните мисли

За какво още можем да поговорим? Какво ще кажете за негативните мисли? Негативните мисли. Чувствителността към негативни мисли започва с вашите собствени. Започвате все повече да ги осъзнавате, "О, боже, в главата си имам толкова много негативни мисли. Сигурно съм лош човек." Не, просто ги осъзнавате. Има ги у всички и до голяма степен те не са ваши. Говорили сме за това. Не искам да го повтарям. Но вие станахте много чувствителни към негативните мисли - тези които идват от другите хора. Те изтощават - още по -лошо е ако ги смятате за свои - но те изтощават, всички тези негативни мисли.

Искам да снимам филм заедно с Майкъл Конти за потайните ъгълчета на вашият разум. Какво се случва там и как мислите минават през ума; не е задължително дори да са ваши, налага ви се да се борите и сражавате с тях и няма да победите вие. Не е нужно да ги побеждавате. Просто ги пуснете. Но вие упорито превъртете всички тези мисли, "Трябва да контролирам всичките си мисли. Трябва да управлявам мислите си. Трябва да имам само хубави мисли, защото съм духовен човек. Вървя по пътя на просветлението. Защо мисля да взема кофата за боклук и да я изхвърля в двора на съседите? Защо става така с мен? Сигурно нещо не е наред. Трябва още веднъж да преслушам "Свободата от рода", защото сигурно не съм я разбрал." Тези мисли за вашия глупав съсед и неговия боклук! За начало, те не са ваши. Започвате повече да осъзнавате - и по - конкретно това, което вие наричате негативни мисли. Танцувайте с тях. Веселете се с тях. Мислено обърнете боклука на съседа си. Приемете тези мисли.

Ще разберете, че всъщност тези мисли не са били негативни. В тях е имало повече, отколкото просто да вземете кофата с помия и да я изхвърлите в двора на съседите. Всъщност те са чувствени. Може да се вгледате в тях и да видите много повече, от това което лежи на повърхността. В действителност не е имало никакви негативни мисли. Бъдете чувствени със своите негативни мисли. Наистина. Позволете си да се потопите в тях. Толкова се страхувахте, "Трябва да стоя настрани. О, появиха се негативни мисли. Ще убия някого." Престанете. Бъдете чувствени. Усетете ги. Ако те се появят, вие си мислите, "О, тъмната страна! Луцифер! Ще ме покорят." Не, няма да ви покорят. Ставате чувствени и в тази чувственост сваляте фасадата на това, което бихте нарекли отрицателна или негативна мисъл. Сваляте я и изведнъж виждате, че всичко - е наситено и чувствено. В тях няма негатив, нито позитив. Просто вашата чувствителност се отваря. И тогава няма да се страхувате вече от тях. Няма да се борите с тях. Няма да се опитвате да преодолеете негатива.

Ставате по - чувствителни.

~Тълпите

Какво още можем да добавим в списъка? Има нещо очевидно. Хората. Тълпите. Тълпите от хора. Хората - може да ги разделите на две групи - но тълпите.

ЛИНДА: Какво избираш?

АДАМУС: Тълпите. Ставате много чувствителни към тълпи от хора и си мислите, "О! Аз съм самотник." Но това не е така. Просто сте чувствителни, а от тълпата извира огромно, колосално усещане. И какво да правите? Можете да се разходите на природа или да почувствате тълпата. Отначало това замайва, защото в нея има много енергия. Но усетете тълпата. Усетете колко неприятна и колко прекрасна може да бъде тя. Усетете единството в тълпата от хора. Усетете това стадно чувство - без осъждане, просто усетете тези хора.

Известно време ще ви бъде трудно да се намирате сред тълпа от хора. Много от вас бяха както вие го наричате общителни хора, а после в един момент заради тази чувствителност станахте асоциални. Просто усетете хората.

В тълпата и дори в отделни хора има красота - ще видите, ще усетите, ще осъзнаете красотата в сърцата им. Между вас вече няма да има такова разделение, тази стена. Ще отгатвате за какво си мислят те и какво усещат. Не говоря за екстрасензорика или четене на мисли. Ще можете да усетите човека, неговия живот, неговия път, дори ако той още не се е пробудил, да усетите красотата в него. Дори и най - жалките хора притежават красота.

Те имат своя път. Той се различава от вашия. Дълго време ще ви бъде сложно да се намирате сред тях, но ще започнете да виждате връзката от душа към душа, осъзнаването. Това не е повърхностното "намасте" или макио, а истинския човек и душата, прикрита зад лицето и тялото му. Ще ставате по - чувствителни. Да, скъпа?

ЛИНДА: Ти казваш, че ще можем по някакъв начин да търпим жалките нечувствителни хора?

АДАМУС: Безусловно.

ЛИНДА: Еха.

АДАМУС: И ето защо - защото вие самите сте били жалки хора.

ЛИНДА: Та-да-да-дам.

АДАМУС: Та-да-да-дам, точно. Не, вие ще чувствате такава емпатия и състрадание - без съжаление, без усещането, че трябва да ги научите на нещо или да ги пробудите. Вашата нова чувствителност ще ви позволи просто да се намирате заедно с тях, да разберете цялата им история, но не линейната история, а цялото им битие - щрак! - ето така. Не да оценявате, а да осъзнавате. Това ще бъде разбиране на такова ниво, че няма да изпитвате жал към човека, който спи нощем на улицата. Ще изпитвате уважение. Ще чувствате уважение към хората с всякакви физически недостатъци. Ще изпитвате към тях дълбоко уважение. Ето какво е чувствителност. Но сега, вие сте някак по средата, "Не понасям тълпата. Не обичам хората. Аз съм самотник" и изведнъж ставате невероятно емпатично същество.

~Миризмите

Какво още? Какво още да добавим в списъка? Да. (жена казва, " Миризмите"). Миризмите! О, да! Миризмите. Някой има ли чувствителност към миризми те? Да. Всички би трябвало да вдигнете ръце. Ако ли не, то тя много скоро ще се появи -  мирис, миризмата на птичи изпражнения, на тоалетна, на градска тоалетна както я наричате. О-о-о, да, а това е просто стоящият до вас човек (лек смях). Започнете да усещате миризмата на енергията и отначало това може да бъде противно. Може да бъде непоносимо. Това не е задължително да бъде физическа миризма, предизвикана от аеробна или анаеробна активност. Това е просто миризмата на енергията и тя понякога е много силна.

Красотата е в това, че можете да усетите енергията. Ще започнете да усещате енергията във въздуха, енергията на околните хора. И ето, вече отваряте не само сетивото обоняние, отваряте и другите сетива и възприемате техния аромат - в това е и красотата. В това е красотата.

~Природата

Има и други неща. Можем да включим в списъка природата. Алергията. Никога в живота си не сте страдали от алергия и изведнъж кихате. Заради дърветата. Заради птиците. Заради кучетата. Заради всичко това и си мислите, "Какво ми е? Изведнъж не мога да се справя с нищо.Сигурно отслабвам." Не! Ставате чувствителни.

Природата притежава една от най - силните енергии. И когато природата преживява своите промени - разлистват се цветята, дърветата, листата - енергията е много, много силна. Много силна. Дори аз заради това понякога се просълзявам. Много е силна. И вие ставате чувствителни към това, обичате природата, но си тръгвате, сякаш предавате природата или Гая, каквото и да било - между другото Гая също си тръгва, така че това няма значение - и това задейства вашата чувствителност и изведнъж кихате постоянно. Тогава си мислите, "Какво е това? Какво става с мен? Не ценя природата. Не мога да изляза на улицата, защото през цялото време кихам." Всъщност вие интегрирате природата в своето същество, така, че да я вземете със себе си и често това е твърде тежко, твърде тежко.

Бихме могли още дълго да говорим за вашата чувствителност, дълго да говорим за чувствителността ви към различни неща - храна, звуци, миризми и какво ли още не. Тук казвам, че просто ставате по чувствителни. Това е. Намирате се в период на преход и това е много, много, много трудно за вашите стари тяло и разум.

Тялото и умът ви сега не разбират как да интегрират новата чувствителност. Тя претоварва техните системи. Тя носи толкова енергия, че ще взриви електрическите контакти. Вашите компютри ще излизат от строя, електроуредите също - просто защото излизат от строя някои системи в старото тяло.

Тялото и умът не знаят как да се справят с чувствата излизащи отвъд пределите на фокуса - със сетивото за Единство, сетивото Въображение, с другите сетива за които неотдавна говорихме и ще говорим занапред. В тялото и ума възниква голям въпрос, "Какво ми е? Защо всичко стана различно? Защо всичко се променя?". Нищо, нищо, нищо лошо не става. Нищо лошо въпреки това, което чувам от някои от вас, "Е, да, но, Адамус, ти не разбираш."

Позволете ми да ви разкажа история, защото аз разбирам - всеки от вас си мисли, че вашия проблем е особен и не може да бъде решен или преодолян, но грешите. Просто преставате да бъдете безжизнени хора, потънали в навици и лишени от цвят и ставате много чувствителни и чувствени.

Лорд Вентор

Позволете ми да ви разкажа история за един мой приятел, Възнесен Майстор. Той седеше тук докато не го изгоних. Казва се Лорд Вентор.

ЛИНДА: П-ф-ф!

АДАМУС: Той беше британец в последния си живот. Лорд Вентор. Седеше в моето кресло. "Боже! Милостиви Боже! (в английският език думата Lord се използва и като обръщение към Бога). Разкарай се от креслото ми. То е мое. Седни в това на Линда." (лек смях)

Лорд Вентор е Възнесен Майстор. Както вече казах в последния си живот той беше англичанин. В Клуба на Възнесените Майстори ние го наричаме Седмица Пика. Седмица Пика. Отне му седем живота на истинска агония и страдания преди да стане просветлен. Тоест, той беше много близко. Той беше толкова близко до просветлението, но всеки път нещо не му се получаваше. Умираше преди просветлението.

Говоря за това, защото някои от вас са толкова близо и някои преминават и ... нали!? Искате да се върнете още веднъж и още веднъж да опитате това да го направите през 2024 година? Не, не, не, не.

И така, Лорд Вентор седем пъти беше толкова близко почти там - сякаш можеше да го опита на вкус. Можеше да го докосне. Ако това (дъската за писане) беше просветлението вратата към просветлението, той щеше да е тук (практически да се докосне до нея) и не би могъл да успее. Всеки път системата му се проваляше - тялото и умът му.

Той ставаше много, много чувствителен. Той ставаше много чувствителен към английската храна (смях).

ЛИНДА: Това е лесно.

АДАМУС: И почти спираше да яде (Адамус се смее). Никога не разбра това. Толкова са близо до Франция. Толкова са близо и толкова далече.

Той ставаше много чувствителен към замърсяването. В това време беше много мръсно, тъй като хората постоянно горели въглища, се чудели защо имат проблеми с белите дробове. Защото горите въглища и ги дишате. Той ставал много чувствителен към животните, а имал много коне. Той ставал твърде чувствителен към конете. Единия път това го убило. Уби го просто чувствителността към конете. Да. Да.

Седем пъти той беше близо до просветлението, но всеки път се оказваше сразен от неговата чувствителност и се опитваше да реши този проблем правейки това, което се опитват да направят хората, това което се опитвате да направите вие. Той се опитваше да я преодолее приемайки някакви растителни лекарства. Той се опитваше да я преодолее чрез хипноза. Това е шега. Опитваше се да реши проблема с помощта на спиритически сеанси, магьосничество и подобни, вместо просто да разбере, че той преминава от линейно локална скука към сетивност.

В края на краищата, той го направи. В края на краищата може би се оказа, че той просто нямаше други варианти. Това беше вече седмият му опит да достигне просветление. Тоест, той доста се стараеше. Той наистина се стараеше. Това беше неговият седми опит и вече наистина нищо не му оставаше, той знаеше че умира. Кашляше. Кихаше. Знаеше че вече не може да яде тази ужасна храна. Не обичаше хората, затова не ги допускаше до себе си. Мисля че му се наложи цяла нощ да става до тоалетната - такива неща му се случваха и в края на краищата му се наложи да пусне всичко. Наложи му се да престане толкова да се старае. И когато го направи, се преизпълни със сетивност. Но у сетивността няма само трудна страна - той също се отвори за чувствената страна –  страна, в която можеше да открие чувственост, дори в английската храна, страна която можела да чуе красотата във всеки шум. Той открил другата и страна и това отприщило поток от чувственост, който привел в равновесие всичко останало и отворил другите сетива и той престанал да се старае. И той изведнъж видял, изпитал и почувствал красотата на всичко това. Той изведнъж разбрал, "О! Това - е част от просветлението." Вие преминавате от безжизненост, неосъзнатост и затвореност към чувственост и чувствителност.

Да, дразни когато имате петна по кожата. Кашлицата дразни. Дразни сухотата в устата и тям подобни. Всичко това дразни и всичко това - е част от вашето навлизане в майсторство.

Тук няма грешки. Вие нищо не сте направили грешно. Нямаше начин да направите погрешен завой. Ако има нещо, което бих ви препоръчал - то е да престанете да се притеснявате, но ще ви е трудно да го направите. Много от вас обичат да се притесняват. Престанете да се безпокоите и да приемате всевъзможни препарати за да преодолеете това. Престанете да ходите по вещици и магьосници за различни лекове. Просто бъдете чувствителни. Не казвам никога да не приемате - Калдре и Линда едновременно попитаха, "Не трябва да пием аспирин или противоалергични таблетки?". Не прекалявайте. Не се лишавайте от чувствителност. Ще ви бъде некомфортно няколко дни или години, но това няма значение (лек смях). Вие се отваряте за своята сетивност.

Лорд Вентор в края на краищата разбра това. В края на краищата той позволи, изпита такова изумително чувство, изумителна енергия, изумителна чувственост - той разбра, боже мой, много животни той бил стар досадник. Той твърде силно се старал да достигне нещо, което наричат просветление - нещо над което не можете да работите. Можете само да го позволите. Точка.

Виждам от вас, чувам много от вас. Имате сърбежи, кашлица, оригвате се, пърдите и правите какво ли още не - всичко това става в тялото ви и сега това е нормално. Не можете да се намирате сред други хора и не можете да бъдете сами. Кое е по лошото? Да бъдеш сам? Да бъдеш с другите хора? Не можете да спите нощем.

Дейвид, твоята чувствителност по време на сън - е благословия, а не проклятие. Да, заради нея ти също така ставаш, бягаш в тоалетната, но когато разрушаваш стария си навик - да спиш по 8 часа и можеш да поспиш малко, да станеш, пак да поспиш, ти разрушаваш стария ритъм. Това е благословия - наистина - да ставаш в два или четири часа сутрин или в два или в четири и шест. И какво? Какво значи това за просветлението? Какво значение има това?

Вие проклинате човешкото битие и човешкото състояние разбира се и сега интензивността нараства. Но това също така е благословия. Това не са просто думи, защото аз зная, че много от вас неотдавна изпитаха наистина чувствени усещания, преживявания. Не много тук, не много там - вие отново чувствате, отново се отваряте. Но после се затваряте. Страхувате се от това. Това е нормално. Във всеки случай ще се отворите.

В този Шоуд ще избера малко по - различна посока, защото искам нещо да разберете, че ставате по - чувствителни и чувствени. Това е нормално. Малко е некомфортно, но е нормално.

Подготовка за днешния мераб

Сега, щеше ми се да направим нещо. Искам да проведа мераб, но да го направя малко по -различно. И искам внимателно да ме чуете и после да не разговаряте докато не бъде готово (Адамус прави пауза, после се смее). Трябва ми минутка за да поговоря с Калдре (смях в залата, той сяда на креслото и имитира обсъждане). Добре, поговорихме. Добре.

Ето какво ще направим. Първо ще включим осветлението в залата и всички и тези, които са си у дома, усетете това. Какво става? И осветете сцената също. Добре. Включете цялата светлина. Интензивно е, нали? "О! Изключените тази светлина." Не, тя ни трябва.

Второ, след малко ще ви помоля да преместите всички столове в кръг - без разговори. Без да изричате нито дума. Нито дума. Излишните столове оставете един до друг, по протежение на стената, поставете ги там. Количеството на хората и столовете в кръга трябва да съвпада. Това още не е всичко. Още не е всичко. Не разговаряйте и трябва да мога да минавам покрай столовете в кръга да преминавам от тук за да вляза в кръга. Само тези столове. Моля персоналът да не участва в това. Пригответе камерите. Имам нужда да бъдете много внимателни. Като цяло ще използваме втората, третата и четвъртата камера така че бъдете внимателни.

А сега без нито дума - и тук ще засечем времето. Кой ще бъде нашият таймер? Добре. Ще засечем времето. Имаш ли часовник?

ЛИНДА: Естествено!

АДАМУС: Естествено. Добре. Часовник марка "Естествено". Гледаш го "Естествено!" (няколко кискания) Часът е "Естествено!" Добре, когато преброя до три, спирате да говорите. Ще засечем време докато премествате столовете в кръг.

(пауза, всички започват да се местят столовете)

И, Краш, трябва да снимаш всичко отвътре и извън кръга.

Чувам глас и той не е моя. Трябва ми пространство за да мога да вляза в средата - точно там където слагаш стола. Трябва да имам проход.

Как сме с времето, Линда?

ЛИНДА: Ти не започна.

АДАМУС: Знам, но колко време мина? Едит?

ЕДИТ: Четири без десет.

АДАМУС: Никакви телефони. Затворени уста. Колко време правим това?

ЛИНДА: Една минута.

АДАМУС: Не.

ЛИНДА: Две минути.

АДАМУС: Не. Ти не засече времето.

ЛИНДА: Ти не каза кога да започна!

АДАМУС: Почти приключихме.

(пауза)

Почти е готово. Сложете тези столове там. Оставете ми място за да мога да вляза в кръга.

(дълга пауза)

Добре. Сто четиредесет и осем секунди. Не е лошо. Не е лошо. Добре. Сега може да се отпуснете. Добре.

Може да се отбележат няколко момента. Първо, правим нещо ново. По - рано през цялото време седяхме тук в същите столове, на същите места. Сега го правим по друг начин. Не е зле, нали? Вече можете да говорите (Адамус се смее) можете да се смеете. Да, да. Не е чак толкова зле. И така, първият момент - животът се променя по пътя към просветлението. Не очаквайте, че през цялото време ще има същите столове, наредени по същия начин.

Второ, ако разговаряхте - искам истински да го усетите - ако бяхте разговаряли докато се опитвахме да направим всичко това, то щеше да ви отнеме допълнително още пет минути. Когато много говорите, се разсейвате. Устата ви е заета, мозъкът ви е зает, някой би казвал на другите какво да правят, а някой друг би седял и бъбрил. Някой би отишъл до тоалетна или да направи още нещо. Удивително е какво може да се случи, особено по време на творческия процес, каквото и да било, когато човешката уста не работи. Това е много важен момент.

Ако искате да направите нещо в живота си - проект, преход на друго ниво на просветление - млъкнете и позволете. Това е. Започвате да говорите - говорите и мислите едновременно, това са много сходни процеси - започнете да говорите, започвате да мислите и изведнъж проваляте като цяло един иначе много гладък процес. Всичко мина много гладко като имате предвид, че никога досега не сме го правили. Направих така веднъж на една лодка в Египет. Беше трудно, но всичко се получи.

Когато преставате да разговаряте, да мислите и просто позволявате възниква поток и вижте какво става. Няма да кажа че кръгът е идеален, но той е доста добър. Прилича на яйце. Стоя в центъра на яйце, голямо яйце. Така че това е много, много важно.

Енергията в залата се промени, нали? Много се промени и благодарение на това възниква голяма чувственост. Повече сетива започват да се разтварят. Някои от вас си мислят,  че скоро ще започнем да пеем Кумбая. Не. Не направих всичко заради това. Просто исках да направя нещо различно за този мераб.

Всички, които гледат онлайн - къде сте? (той търси камерата) О, всички които гледат онлайн влезте тук сега. Шшт! Престанете да говорите. Влезте в кръга, в това което правим и чувстваме тук.

Сега просто ... вие мислите за това. Просто го направете. "Аз Съм Тук, помните ли? Аз Съм Тук" и тогава вие сте тук. Така, добре.

Сега ще включим лека мерабна музика и ще вдишаме дълбоко. Това е забавно. Като на поход (лек смях).

(музиката започва да свири)

И не ми харесва - тоест тя ми харесва (каната) защото на нея пише Сен Жермен, тя ми харесва - но не ми харесва да е тук, ще я преместим (някой премества каната). О, просто вдишайте дълбоко и усетете красотата на музиката и този ден.

Ах! Вдишайте дълбоко и ще оставим светлината включена. Приятели, забавлявайте се там (към снимачната група). Никога преди не сте правили такова нещо, нали? Да. Нима не е забавно? Това е творчески подход. Ако ви бяхме казали по - отрано, щяхте да се притеснявате, "Как да го направим, как да го направим?". Но вие просто присъствате в момента. Това е поток. Това носи своята чувственост.

И така вдишайте дълбоко. Нека започнем.

Мераб на освобождаването

Това е освобождаването от много травми. Зная, много работихме - травми, травми, травми, но има още. Но сега ще го направим по малко по - различен начин. Вместо да се борим с тях и да се опитваме да ги разберем, ние ще включим сетивността. Просто ще ги пуснем. И по - важната част от този мераб - е, че ние не само ще пуснем травмите, но ще придобием мъдрост.

Разбирате ли, във всеки ваш опит - без значение колко труден е бил той, предизвикал ли е той болка и смърт - има мъдрост. Ето какво обича душата. Тя обича мъдростта. Всичко останало и е безразлично. Наистина. Безразлични са и трудностите и сюжетите.Тя обича мъдростта.

Можете да смените местата на думите "мъдрост" и "чувственост." Те много си приличат. Мъдрост. Това е квинтесенцията, която душата извлича от всичко, което се случва с нея, което преживява чрез вас. Мъдрост. Това не е ума. Това е квинтесенция, чувственост.

Вместо да се борите със своите травми и да се опитате да ги изцелите, просто ги пуснете, а после допуснете мъдростта, чувството.

И преди да продължим искам да напомня на всички, че всичко за което сме говорили - чувственост, мъдрост, всичко това, просветлението - не изисква работа. Ако се опитвате да го осъществите, то няма да се случи. То не изисква работа. Ако се опитвате да се борите и сражавате вътре в себе си, ако планирате, ако се договаряте, ако се притеснявате, ако се чешете и всички подобни неща - вие работите над това.

Осъзнаването, което в действителност означава просто да навлезеш в сетивата, изисква само позволение. Не е нужно мислено да планирате как правилно да го направите, как правилно да дишате, как правилно да ядете, как правилно да правите всичко това. Не трябва. Точно тук много тръгнали по пътя се объркват. Не само че се объркват, те се разсейват толкова много в своето макио, че трябва да го направят.

Каквато и да е травма, болка или проблем, неприемане на себе си - просто пуснете без усилие. Ако се стараете, вие не позволявате. Пуснете - то иска да си тръгне - а после приемете мъдростта.

Нека засилим музиката и всички вие тук, сега - тези които гледат, също сте тук. Искам да усетите това, което ще се случи по - натам. Усилете музиката, моля.

(музика става по - силна)

Вдишайте дълбоко. Престани да полагаш усилия, Едит (Адамус слага ръката си на рамото и). Вдишай дълбоко. Добре.

(по - натам Адамус преминава по кръга от един човек на друг, меко поставяйки ръце върху раменете им).

(Джоана) Толкова мъдрост ... погледни колко мъдрост.

(Шона) Да, усещам болката. Навярно може да се каже, че съм бил там. Така че разбирам, но сега просто пуснете. Не се старайте. Не полагайте усилия. И не бягайте от това.

(Сарт) Не бягай от това. Ти действително си готов да приемеш тази мъдрост, нали? Вдишай я. Добре.

(Дениз) Спри да се затваряш. Моля те, не е нужно така усърдно да работиш. Просто позволи. Мъдрост - мъдрост и чувственост - практически са едно и също.

(Мери) Няма никакви тайни отговори. Нищо не ви убягва. Няма нужда да бъдеш толкова упорита. Престани да работиш. Ах! Всички вие.

(жена) Вдишай дълбоко. Просто се отпусни. Всички трудности, когато ги погледнеш от друга страна и усетиш, какво наистина се случва, ти разбираш колко мъдрост има в това. Толкова много.

(Алая) Тук вие просто пускате всички травми. Те вече не ви служат. Наистина. Просто трябва подходящ случай, хубав мераб на Шоуд като този, за да ги пуснете. Не се старай. Чувствам как се стараеш. Просто пусни.

(Нанси) Разбирате, че аз нищо не правя. Просто стоя. Както вече казах, аз съм с вас на всяка крачка по пътя. Нищо не правя. Просто ви давам да разберете, че всичко е наред. Но ти вече го знаеш, нали? Сега събери мъдростта. Пусни всичко останало и просто събери мъдростта.

(Керълайн) Просто ви напомням това, което вече знаете. Нищо не може да се сравни с човешкия допир - толкова близо, с пълно приемане, уважение, любов. Пусни цялата болка. Вдишай мъдростта. Стига болка.

(Винс) Сякаш играя ролята на Майстор, Майстора вътре във вас. Харесва ми тази роля, защото мога толкова дълбоко да усетя всеки един от вас. Ти малко приличаш на Лорд Вентор. Толкова близък мой приятел. Ти толкова здраво се държиш. Просто вдишай дълбоко. Вдишай мъдростта. Просто позволи.

(Смеещата се Мечка) Това прилича на ню ейд, нали? Да, но е много чувствено. Хубаво дълбоко вдишване. Бъди готов скоро за някои сътресения в живота. Просто ги позволи, става ли? Просто позволи. Не се барикадирай от тях. Просто ги позволи. Майсторът вътре в теб пита, "Можеш ли просто да се довериш?"

(жена) Струва ми се, че отдавна не ми е било толкова хубаво с всички вас. Всички, които гледат онлайн - минавайки по кръга, аз също така се докосвам до всеки от вас. Ах, не трябва да се страхуваш. Просто позволи. Добре.

(Маркус) Дойде време просто да пуснете травмите. Но затова не трябва да се стараете. Ако се стараете, те ще останат. Просто ги пуснете и веднага вдишайте мъдростта. Вдишайте я. Ето така. Виждате ли, той не се вкопчва. Той пуска мъдростта. М-м. Добре.

(Том) Просто допусни мъдростта на преден план. Не я сдържай. Въведи я на преден план. Някои от вас толкова ясно виждат мъдростта, както този прекрасен мъж. Толкова много мъдрост, но ти сякаш се страхуваш да я допуснеш. Не мислиш, че това е правилно. Не, просто я пусни. Пусни я напред.

(Алан) Всички травми. Това е заседнала енергия. Просто вдишайте дълбоко и нека я оставим назад. А после позволете на мъдростта да се появи. Спрете да се опитвате да се изцелите или поправите. Просто допуснете мъдростта. Думите "мъдрост", "чувственост", "творчество" - са почти равнозначни.

(Патриция) В близките дни ние отново ще го направим - не на Шоуд, но това може да направи всеки, който иска да дойде тук. И аз бих искал всеки от вас да има шанс просто да се докосне и да усети най - великите същества. Вдишай дълбоко. Спри да се стараеш. Просто позволи. Добре.

(жена) М-м. Ти си толкова чувствителна заради това имаш обриви по цялото тяло. Сега просто им позволи да преминат - не полагай усилия, ние просто им позволяваме да преминат, а на тяхно място ще дойде мъдростта ... пълна с изящество.

(Дейвид) Истинско доверие в себе си - това е прекрасно, но сложно. Можете понякога да попитате на какво да се доверите, но както и у Лорд Вентор, рано или късно няма да имате други варианти и ще се доверите. Спрете да се стараете. Спрете да се опитвате да разберете. Просто позволете. Добре.

(Стив) Необичаен Шоуд, нали? (Адамус се смее) Хубаво, дълбоко вдишване. Хубаво, дълбоко вдишване. Ах! Толкова много аха - аха да се появи добри ми човече. Толкова много е на път. Много от старото е скрито, просто вдишай дълбоко. Не е нужно да знаеш какво е това, просто разбери че дойде момента. Време е да продължиш напред. Отлично.

(Тифани) Добре. Тя е толкова готова (Адамус се смее). Толкова е готова да пусне много. Но тя не мислеше, че знае как да се избави от това. Тя мислеше, че това е завинаги прилепено към нея, като контейнер за боклук, пълен с боклук и омотан със скоч. Просто махни скоча и остави целият боклук, става ли? Това е. Наистина е просто. От това някой ден ще напиша разказ за Майстора. Добре.

(Лари) Той иска да ме удари. Не, наистина. Тоест наистина иска (някой се смее). Да. Да. Но и той и аз знаем Кунг фу и аз стоя отзад (Адамус се смее). Всъщност той е забавен. Той не се опитва, не полага толкова много усилия. Той просто не вярва, че това е възможно. Какво по - лошо? С всички сили се стараете или просто не вярвате? Какво бихте избрали? Нито едното, нито другото, става ли? В каквото вярваш, такава реалност и създаваш. Каквото пускаш в живота си - без щитовете, бариерите и препятствията, които си издигнал за да се защитиш - това позволяваш и това се случва. Толкова е просто - но не за другите хора, а за теб. Стига макио. Започни да чувстваш, приятелю мой. О! Започни отново да чувстваш. Ето в това е мъдростта, разбираш ли? Приятели? (той кима и докосват юмруците си) Добре. Добре.

(Астрая) Ах! Ангел. М-м. Наистина ще бъде скучно да се гледа преди Шоуда следващия път. А може би не. Вдишай дълбоко. Толкова си близо и Лорд Вентор много те интересува. Бъди внимателна. Той - хм - е англичанин (лек смях). Просто пусни, става ли? Не трябва да се стараеш. Просто пусни, става ли? Добре.

(Вики) Трябва да те попитам - усещаш ли моя допир? (тя кима) Тоест, не само физическия допир, а ...

ВИКИ: О, да.

АДАМУС: Да. Добре. Пусни го в тялото си. Това е чувственост. Аз не само сложих ръка на рамото ти, ние с теб се сливаме заедно, танцуваме, чувстваме. Добре вдишай дълбоко. Твърде силно се съпротивляваш, да? Просто позволи. Можеш да забележиш, че в допира няма умисъл, нали? Благодаря.

(Оливия) Хубаво дълбоко вдишване. Ах, в очите ти има такава красота, но и болка също. Добре. Просто я пусни. Сега говорим за мъдростта. За чувствеността. Добре. Спри да се стараеш. Спри да опитваш.

(Теса) Всички които гледат, всички - вие сте тук. Вие - сте част от това. Аз не просто преминавам от един човек на друг. Аз съм с всички вас. И аз нищо не правя. Аз просто говоря, скъпа моя, хм, тук има толкова болка. Не чак толкова много проблеми. Какво би било да станеш първата в Реализацията, първата в своите сетива? Може би е малко плашещо, но аз усещам, че си готова. Вдишай това.

(Ерик) Хм. Добре ... (дълга пауза) Забелязваш, че не казах нито дума (Ерик кима). Нямаме нужда от това. Благодаря. Нямахме нужда. Всичко беше толкова ясно.

(Олга) Добре. Просто вдишай. Просто о-о-о. Чувствам, задържаш нещо в горната част на гърдите. Изплюй го (Адамус се прави, че плюе нещо и се смее). И когато се смееш се появява толкова мъдрост.

(Елизабет) Ах! Спри толкова да се стараеш. Спри да се бориш. Сега навлиза толкова чувственост - просто се влива навътре. Можете да видите това ако я погледнете. И няма страх. Просто учудване къде е била по - рано. Добре.

(Керъл) Само вижте всички тези награди на Адамус закачени на дрехата. О, боже мой. Тя или е похарчила сума пари или наистина е добра. Не трябва да се стараеш. Не трябва. Стига, става ли? Вдишай дълбоко. Превърни всичко в мъдрост. Пусни мъдростта си във всеки опит (Адамус изтърсва нещо от гърба и). Ее! Тя се беше вкопчила в нещо. Наложи ми се да го пусна. Приличаше на бръмбар на гърба ти.

(Силвия) Дълбоко вдишване. Ето кой на практика за нищо не се вкопчва. Тя има много стари проблеми слава богу, но тя очаква позволението да стане чувствена, просветлена. Но аз няма да и го дам. Ти трябва сама да си го позволиш, нали?

Нека заедно вдишаме дълбоко.

Няколко допълнения за днес. Очаквайте всичко да започне да се променя. Не очаквайте, че винаги ще седите все така на същия стол, на този ред. Когато кръга дойде при вас, приемете го.

Направете го тихо, без множество мисли, множество планове и безпокойства. Просто го направете. Да направите кръг днес, отне по - малко от три минути. Това беше лесно. Позволете на всичко да идва при вас. Замълчете. Не позволявайте на човека да се намесва в процеса на просветление. Да, всичко ще бъде различно. Да, може би ще ви се наложи да си вършите работата там по съвсем различен начин (записа на видеото). Но това не беше лошо. Да, може би е малко странно. Седим в кръг; ходя и докосвам всички.

Духът, просветлението идва при вас така, както може би не очаквате. Опитвахте се да го направите по един и същи начин отново и отново дълго време, очаквайки в резултат просветление, а то ще дойде по съвсем различен начин.

И трето и възможно най - важното за днес - вие не можете да работитe, да проправяте пътя си към просветлението. Не можете да се борите със старите битки, със старите демони, да се стараете, да страдате, да правите планове и схеми както правихте по - рано. Просто позволете. Просто позволете.

От време на време ще се появяват разсейвания - може би аз стоящ зад вас - съм прекрасно разсейване. Аз нищо не правих. Не ви изцелявах. Не искам това. Не насочвах енергия към вас. Нищо не правих. Аз ви разсейвах - толкова време, за да можете да усетите себе си. Каквото и да усетихте намирайки се тук или гледайки транслацията, каквото и да усетихте, това не бях аз. Това бяхте вие.

Нека вдишаме дълбоко заедно.

Благодаря ви скъпи мои приятели, че ми позволите да бъда тук с вас в този прекрасен, чувствен и пълен с мъдрост момент.

Нека хубаво, дълбоко вдишаме заедно и да помним, че всичко е наред в цялото творение особено, във вашето. Благодаря.

Аз Съм Адамус, в кръга. Благодаря. (публиката аплодира)