МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

ШОУД 5 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 7 януари 2017 година

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

(аплодисменти след встъпителната песен)

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Благодаря за аплодисментите (аплодисменти и възгласи). Предполагам, че те са предназначени за мен и благодаря за кафето, на скъпата Сандра. О, тя стана доста добра в предсказването на нуждите и желанията на скъпия Адамус. Нищо не може да се сравни с чашка прекрасно човешко кафе. Благодаря.

При нас в другите сфери нямаме такова нещо. Не. Нямаме Старбъкс. Ние ... (някой казва, "Охх") Не, не. Вярвате или не. Така че, аз се завръщам тук веднъж месечно само заради своето кафе (смях).

Скъпа Линда, днес изглеждаш прекрасно както винаги. Линда от Иса. Да (аплодисменти).

ЛИНДА: Благодаря. Накъде биеш?

АДАМУС: Нека вдишаме дълбоко, докато ... моля?

ЛИНДА: Накъде биеш?

АДАМУС: Днес имам няколко трика в ръкава си, като цяло под формата на разсейването. Разсейване. Просто разсейване за да можете да позволите на нещо божествено да се промъкне. Когато не мислите за това, просто му позволявате да се промъкне. Ах, да.

Нека заедно вдишаме дълбоко.

Знаете ли, нищо не се получава; просветлението, реализацията, интеграцията с божественото, те не работят, ако се опитвате да мислите за тях. Едит, днес така ти блестят очите. Какъв красив блясък.

Нищо няма да се получи, когато мислите за това. Това ви връща към Адамус 101, основите. Човек не отговаря за просветлението. Не. Човекът трябва просто да го позволи. Просветлението, божественото, то идва. То идва, когато вдишате дълбоко и му позволявате да дойде. И тогава то няма изобщо, никак, няма да бъде нищо подобно на това, което човекът си мисли, че ще бъде. Човека има интересни очаквания за просветлението и реализация. Бихте могли просто да ги изхвърлите заедно със старата година, защото всичко ще бъде различно.

И това е най - прекрасното. Човекът ще ограничи всичко. Човекът ще очовечи всичко и просветлението, реализацията - това е нещо толкова чувствено, че никога няма да успеете да си го представите. Това е чувственост. Ето какво е всъщност. Вие няма изведнъж да узнаете всичко на света, защото това няма значение. Дори като Възнесен Майстор, аз не знам за всичко на света и за мен това няма значение. Това не е важно. Но чувствеността, усещанията - това е всичко, всичко - и точно натам се движим в 1917  година.

Между другото за чувствеността, колко от вас усетиха през последните няколко седмици, бих казал, най - вече през последните три седмици, може би малко повече, но ... (смях, Сарт вдига ръка, преди да е прозвучал въпросът). Ти вече го усети. Ще има нужда от микрофона. И ти усети или го Сартучи? Какво усети? Виждате ли как започваме Шоуда през новата година? (още смях)

САРТ: Все още ли сме семейство?

АДАМУС: Да, да.

САРТ: Разочарование.

АДАМУС: Разочарование.

САРТ: Да.

АДАМУС: Ах. Добре.

САРТ: Да.

АДАМУС: Ще говоря за това.

САРТ: Само така, успех.

АДАМУС: Да. Но това, което исках да кажа, е че ти си единия пример за това, усещал ли си ... (някои се смеят) - о, така си е, повече отколкото си мислиш - през последните три или четири седмици особено, не си ли се усещал мръсен? Дори ако вземеш вана или душ по два пъти на ден, натъркваш се хубаво със сапун и все пак се усещаш мръсен, сякаш имаш пясък под кожата. Той дори малко те сърби. Просто си малко мръсен, а твоята работа е "Мръсна Сарт", нали  (още смях) ти се занимаваш с изкопни дейности. Да. Копаете гробове с цялото това оборудване, нали?

САРТ: По - рано копаех, да.

АДАМУС: По – рано копаеше.

САРТ: Да.

АДАМУС: Да, да.

САРТ: На ето такова разстояние.

АДАМУС: На такова разстояние?

САРТ: Да, знаеш как е, една тук, една там. Можеш да направиш още една по средата.

АДАМУС: Да. Добре. Добре (Сарт се смее). Но все пак, благодаря.

САРТ: Забавно е.

АДАМУС: Благодаря. И така, чувството за прах, мръсотия. Виждате ли, той вдигна ръка дори по – рано. Мръсните дела на Сарт. Благодаря.

Колко от вас усетиха това? Просто усещането, че наистина трябва да се почистите. Да, сякаш всичко ви сърби. Сякаш имате пясък под кожата си. Усещали ли сте това? Не, някои не са усещали такова нещо. Е, може би ще го усетите (лек смях). Не, навярно ще го усетите, тъй като това е част от процеса на интеграция и доста от вас се освобождават много, много дълбоко навътре. И също така във вас има странно противоречие. Може би ще се отнесете по - сериозно към него, отколкото към примера с "Мръсните работи на Сарт." Колко от вас през последните няколко години, особено през последните няколко месеца усещаха, че всичко наоколо вече не се усеща цялостно? Сякаш ... (смях, много вдигнаха ръка) Това беше сякаш, "Ах! Майсторът на Очевидното." (Адамус се усмихва) Но повече от когато и да било, повече от когато и да било присъства такова усещане: не се усещате такива, каквито сте били, но и не знаете какви ще станете. Просто нищо не пасва. Това е още един чудесен показател.

Не – единство

Преди всичко това е много ментално. Склонни сте да мислите, "Какво не ми е наред? Къде е обичайното ми място?" Няма такова. То няма да се върне. Цялата концепция за единство изхвърча през прозореца. Цялата концепция и вие не можете да се върнете, въпреки че може би ще опитате. Завръщането към единство - забравете за това. Няма да има такова. Сега вие сте множество.

Знаете ли, думата "единство" - би ли записала това на своят магически таблет (към Линда) -  думата "единство" звучи също както "бреме" (на английски думата "oneness" - единство и "onus" - "бреме" звучат много сходно). Бреме. Можеш да запишеш тази дума и ако не знаеш как се пише попитай Сарт.

ЛИНДА: Не зная (смях).

АДАМУС: Единство. Бреме. Знаете ли, бремето - това е възлагане на отговорност, задължение към себе си или другите. Бремето - това е да носиш отговорност. Продиктувайте тази дума на Линда (публиката се опитва да помогне). О, вие определено сте Шамбра. Никой не може да я продиктува! (Адамус се усмихва) Така че цялото това понятие ... (още смях, Линда с усилие я записва) Цялото това понятие за единство изхвърча през прозореца и това е много важно.

Знаете ли, в духовните учения, в Ню Ейдж много се говори за глобалното единство. Шегувате ли се?! (още смях) Да. Да. Виждал съм как докато някой си слага червило на устните, друг прави така в същото време (бърка си в гърлото). Не, то излита през прозореца. Спомням си едно събитие на което ни бяха поканили преди няколко години и ми беше зададено да говоря за единството и скъпият Калдре, Джефри, умоляваше спонсора на мероприятието да не ми задава тази тема. Но спонсорът настоя и ето, аз излязох на сцената и бях повече от щастлив да поговоря за единството (още смях). Тогава аз говорих за това че "вие сте сами за себе си", но дори и това се променя (говори за  "Суверенната личност"). Но концепцията за планетарно вселенско единство? Не! Не. Това повече прилича на Борг (раса киборги с колективно мислене от сериала "Звезден път") завръщането в някакъв ментален капан. Сякаш … защо ви е, защо му е на когото и да било да иска вселенско единство с каквото и да било? Това би било издевателство от страна на Духа - да каже, "Имам за теб дълго въженце. Върви и изпитай много от всичко - човешкия живот, ангелския живот - а после аз ще те запратя обратно в единството, където ще загубиш чувство за своята суверенност и за своето Аз."

ЛИНДА: И, Адамус, какво стана, когато ти подхвана този разговор за единството?

АДАМУС: Какво стана?

ЛИНДА: Да.

АДАМУС: Той се хареса на всички (Адамус се смее). Не на всички, длъжен съм да призная. Тогава ме изгониха от тази конференция.

ЛИНДА: Да, именно (още смях).

АДАМУС: И това беше добре. Това беше необходимо, за да се създаде малко възмущение, емоции; трябваше да накараме всичко да се задвижи. А що се касае конкретно за вас, особено сега - недейте да се стремите към единство със самите себе си. Вие сте - множество. Вие сте многомерни. Вие сте "и".

Много странно усещане, когато наистина започнете да го усещате. Отначало ще се появи чувството, "О, аз вече не усещам цялостност." Бинго! Да, нея я няма и това е добре. После ще ви покажа защо. "Аз вече не усещам цялостност. Къде е моето усещане за равновесие, за Себе си и всичко останало?" То си отиде и това е добре.

Майсторът, Аз Съм - това не е родителска фигура, контролираща и доминираща над всички "и". Това не му е нужно. Няма никаква централна сила. Няма централизирано управление. Ще откриете, че това е почти като издухването на множество шарени балончета във въздуха, те всички танцуват самостоятелно. Те нямат нужда някой да им казва как да танцуват, кога да танцуват. И тогава ще разберете, че вие - сте всички тези балончета. Вие - сте всички "и". Вие - сте Майстор и дори не сте на тази планета, и вие сте – ученикът, който си проправя път бог знае към какво, към просветлението или към каквото и да било, и вие седите на пейката в парка - всичко едновременно. Ето къде започва забавата. Това е освобождаването. Това е просветлението. То не е в това да опаковате всичко в едно, да се затворите в единствеността, а е в истинското позволение на "и". Вие - сте неизброимо множество. Вие сте толкова в Аз Съм Тук по толкова много начини. В това е красотата.

Така че ако постепенно започнете да усещате - че имате нужда да вземете душ, сякаш сте мръсни, сякаш ви сърби под кожата - това е просто трансформация през която преминавате. Така че нека пием за това (той взима своята чаша кафе; публиката вика, "Ура!"). Ура.

ЛИНДА: Ура.

Постепенно просветление

АДАМУС: Второ, втората точка за днес. Интеграцията, осъзнаването което преживявате, както и да го наричат - просветлението, въплътеното възнесение - е нещо постепенно. Постепенно. То няма да се случи с един голям замах - не съм сигурен какво е това един мах, не мисля че някой знае - един огромен зашеметяващ ... то се случва постепенно. Правите го по този начин за да не изгорите тялото, за да не напуснете мигновено планетата заради това, че не сте могли да се справите. Това не е един голям взрив на мълния, идваща отгоре. Не е задължително да се събудите посред нощ знаейки отговорите на всички въпроси. Това което избрахте, това през което преминавате сега - става плавно, достатъчно за да попиете, за да разберете, за да поддържате много тънък баланс.

Знаете ли колко е трудно да останете в тяло, да останете на планетата. Това, което правите сега избирайки въплътено просветление - всичко това се прави постепенно. Не е важно колко време ще отнеме. Ще стигнете до разбирането, надявам се днес, че това изобщо не е важно. То вече е станало. И аз зная, че това са просто думи, но това което ще правите днес - е да преживявате всичко по много, много чувствен, сетивен начин.

Трябва да ви разкажа история по този въпрос, така че всички да могат да го направят. Майсторът ... (лек смях) Къде ми е пейка, когато ми трябва?

Историята на Майстора

Майсторът си поръчал за обед в местната закусвалня двоен чийзбургер с бекон и шоколадов коктейл, защото Майсторът не се поддава на всички тези глупави хипотези как той или тя трябва да се храни. Това няма значение. Можете да изядете каквото си поискате, защото вашето тяло вече знае как да го преработи, без да се ограничава от това, което наричате наука или дори правилно хранене. Майстора може да изяде двоен чийзбургер с бекон - колко прекрасно звучи това сега (Адамус се усмихва) - с шоколадов коктейл и порция Джак Даниелс за гарнитура (смях). Знаех, че това ще се хареса на някои от вас.

Майсторът обядвал в местната закусвалня, когато изведнъж забелязал, че влиза една от неговите ученички, ученичката се казвала Санди. Той казал, "Санди! Санди, какво странно съвпадение -да те срещна, тук в тази закусвалня. Тя всъщност е на 20 мили от дома ти. Интересно. Сядай. Присъедини се към мен. Вземи си нещо за обед." Разбира се, Санди си поръчала салата от киноа и зеле за гарнитура, защото се стараела да бъде добра ученичка. От това на Майстора му ставаше скучно до безумие. Всички тези правила можете да се придържате към тях или не, но знаете ли какво - те се променят примерно на всеки седем години. Имаше 7 годишен период на зелето след известно време преминаха към 7 годишен период на водораслите или някакъв там последен писък на модата, но от това на Майстора му ставаше безумно скучно, той знаеше, че все едно салатата няма да се хареса на Санди.

Той казал, "Сядай. Сядай. Какво съвпадение да те срещна тук в този ресторант с мазни лъжици. За какво мислиш? Знам, че имаш въпрос, за какво се замисли?" Санди малко помълчала, разбирайки че Майсторът я е разкрил, тъй като тя никога по - рано не е идвала в този ресторант, но знаела че той го посещава и в този ден тя искала да се срещне с него. И тя попитала, "Майсторе, кога ще стане това? Кога?"

Той отговорил, "Не зная. Можеш да го поръчаш точно сега и да видиш колко време ще отнеме то." (смях) Тя казала, "Не! Кога ще стане това?! Моето просветление! Моето просветление! Аз работя над него вече 17 години. Сметнах преди време, че съм похарчила за своето просветление поне $ 6 421.

И Майсторът си помислил, "Боже мой, нужни са още около 100 000 долара преди тя да постигне нещо (смях). И ако тя приравнява просветлението с това колко пари и колко години е изгубила, тя е в голяма беда." Но той беше преминал през това и преди с много ученици, затова Майсторът за пореден път отхапа от своя мазен чийзбургер, позволявайки на мазнината да се стече по брадата му (още смях), просто за да я раздразни малко и казал, "Какво имаш предвид, "Кога ще стане?"". Тя отговорила, "Кога ще стане това? Аз не се подмладявам. Не ставам по - здрава. Толкова съм обсебена от това - осъзнание, просветление, превръщането в жив ангел, но кога ще стане то?" Тя казала, "Ти Майсторе, ти знаеш всичко. Затова трябва да знаеш. Ти говориш за това, че време и пространство не съществува. Така че, трябва да знаеш точния ден и точното време на моето просветление."

Майсторът вдишал дълбоко, отпил от своя шоколадов шейк и казал, "Е, всъщност работа в това, че аз бих могъл да зная всичко ако поискам. Да, бих могъл да отида отвъд пределите на времето и пространството, но всъщност нямам никакво желание да го правя." И добавил, "Знаеш ли, ние Майсторите, Възнесените Майстори или човешките, не складираме данни и информация. Работата не е в това колко знаеш; работата е в своето вътрешно знание им между тях има голяма разлика." Той позволил на тази мисъл малко да се вкорени. Работата не е в това колко знаете, работата е във вашето вътрешно знание. Знанието възниква точно в този момент, когато пожелаеш, нито преди това нито след това, то не е нито много, нито малко. Знанието възниква в най - подходящия момент, както и ще забележите в своя живот. И той казал, "Санди, работата е там, че това се случва точно сега. Точно сега. Това е постепенен процес. Той протича малко тук, малко там."

Санди чула тези думи, за миг се замислила и казала, "Но аз искам сега. Уморих се от цялата тази борба. Уморих се от бъркотията в главата си. Уморих се от отчаяните опити. Искам точно сега." Майсторът казал, "Санди, ти получаваш всичко точно сега. То се случва. То ще става постепенно. Нима не си ми казвала, че искаш да бъдеш Въплътен Майстор, а не мъртъв?" Тя отговорила, "Е, да разбира се." И той казал, "Ето защо това се случва постепенно, за да можеш да се наслаждаваш на всяко късче, на всеки момент, на всяка милимунда от това, което наричаме просветление; за да можеш да го осъзнаеш на вътрешно ниво, а не като силен удар от мълния; за да можеш наистина да го вкусиш, точно както аз се наслаждавам на този чийзбургер; да можеш да се насладиш на всеки малък момент от просветлението, на случващото се."

"Когато ти изтичваш далеч напред, когато искаш всичко веднага, когато излизаш от момента, който аз наричам Аз Съм Тук, тогава ти нищо не виждаш. Ти нищо не разбираш. Ти нищо не изпитваш. То се случва. Всъщност всичко се случва. Ти просто не го осъзнаваш, защото търсиш някъде там, а не тук, в този момент. То се случва в твоето тяло. Аз го виждам. Твоето тяло се променя и, да, в някои дни на тялото му е тежко. Ти преминаваш през промени на ниво ДНК, на ниво повторно свързване, и да, понякога това боли. То е болезнено. Можеш ли просто да го позволиш? Да бъдеш с него?"

"Помниш ли, Санди, когато казах на класа, че сега всичко в живота ви е свързано с просветлението? Всичко, било то мухата, която е кацнала на главата ти - а сега тя е точно на главата ти, Санди – било то катастрофа, било то прекрасния залез, който наблюдаваш; независимо какво е - човек с който се сблъскваш - всичко без изключение, дори сервитьорката, която точно сега идва и прекъсва краткия ми разказ, всичко е свързано с просветлението. Без изключение. Всичко. Всичко, което се случва в тялото ти, всички промени, които стават в ума ти и особено в дадения момент - твоите сънища. Сънищата нощем, те стават толкова различни. И аз зная, че понякога ги проклинаш. Събуждаш се посред нощ и те изглеждат толкова странни и ти не разбираш какво се случва. Всичко е свързано с вътрешния опит на въплътеното просветление. То наистина се случва. То се случва точно сега, всеки ден, всяка минута. Не си се изгубила по пътя. Ти си пътя и просветлението се случва."

"Така че, вдишай дълбоко и се наслаждавай на всеки момент, всеки, всеки, всеки момент. Престани да се притесняваш за това кога ще дойде то и разбери, че то идва - с всеки миг, всеки дъх, всяка секунда. Престани да се опитваш да го разбереш. Просто позволи." И в този момент приближила сервитьорката за да вземе поръчката на Санди и Санди казала, "Ще поръчам същото като него" (смях) Кхм ... Фраза от един от любимите ми филми.

И така, нека вдишаме дълбоко с това. Всичко се случва постепенно.

Всичко се случва постепенно и аз зная, че някои от вас се питат, "Кога?" и искате да ме попитате. Някои от вас са готови да станат днес по средата на ченълинга и да кажат, "Но Адамус, ще стане ли това през 2017  година?". Все ми е тая кога ще стане и на вас би трябвало да ви е все тая. Вие се намирате по средата на нов чувствен опит. Няма за къде да бързате и ще разберете, че всичко вече е тук. Може да помислите върху това; сега вие всъщност го преживявате.

И така, нека вдишаме дълбоко и да спрем с надпреварата. Престанете толкова да се стараете. Всяко нещо в живота ви, просто се наслаждавайте, било то болезнено или приятно. Ще осъзнаете, че тези думи нямат значение. Това е просто чувствен опит.

Въпроса на деня

И ето ни в 2017 година и трябва да ви попитам – длъжен съм да попитам, както сме правили през последните няколко години – и Линда с микрофона, моля.

ЛИНДА: С удоволствие.

АДАМУС: Да. Длъжен съм да попитам, как чувствате, как усещате от планетарна гледна точка 2017 година? Помните ли, играхме на тази малка игра миналата година, предавайки си микрофона. Тогава имаше няколко нелоши наблюдения. Но как бихте определили какво ще стане през 2017 година и може би малко по – късно? Какво се готви? Моля, Линда. Доброволци. Доброволец – е всеки, който седи на стол.

ЛИНДА: Ох (някои се смеят).

АДАМУС: Ах. Ти си мислила за това.

ЛАРА: Мислех.

АДАМУС: Зная.

ЛАРА: Да.

АДАМУС: Да.

ЛАРА: Бих казала – скука.

АДАМУС: Скука.

ЛАРА: Да.

АДАМУС: О, това ми харесва.

ЛАРА: Да. Вместо борба и опити нещо да разбера, аз осъзнах, че ми е скучно.

АДАМУС: Да, да. Това от планетарна гледна точка ли е или от лична?

ЛАРА: От лична, но аз виждам, че това става и на планетарно ниво.

АДАМУС: Да. Планетарна скука. Така е и ще разкажа за това след малко. Това е един от аспектите на 2017 година, скуката. Да.

ЛАРА: Хм. Добре.

АДАМУС: Добре. Добро начало. Да.

ШЕРИЛ: Не съм единствената, която слуша новините и отделя голямо внимание на това, което се случва по света. Имам приятел, който ми изпрати картичка и ме попита, "Какво мислиш за изборите?"

АДАМУС: За кои избори? (Адамус се усмихва)

ШЕРИЛ: Точно така отговорих. Избори?

АДАМУС: Нима имаше избори? Къде?

ШЕРИЛ: Какви избори?

АДАМУС: Да.

ШЕРИЛ: А, да! Имаше някакви избори.

АДАМУС: Да.

ШЕРИЛ: Но когато женомразец попада в овалния кабинет, това малко плаши.

АДАМУС: Да. Звучи мръсно.

ШЕРИЛ: Така е.

АДАМУС: Да. Да. Да. Защо това плаши?

ШЕРИЛ: (малко забавено) Жените …

АДАМУС: Женомразец, за тези на които английския не им е майчин език – това е мръсен старец (тя се смее).

ШЕРИЛ: И, и…

АДАМУС: Мъжкар, доминиращ, гаден, унищожителен, свински.

ШЕРИЛ: Унищожителен.

АДАМУС: Свински, да.

ШЕРИЛ: Унищожителен.

АДАМУС: Унищожителен.

ШЕРИЛ: И като цяло не обича жените.

АДАМУС: Да.

ЕДИТ: Може би се казва Тръмп (някои се смеят).

ШЕРИЛ: Да. Да. Нещо такова (тя се смее).

АДАМУС: Нека не навлизаме в политиката, въпреки че вече го правим. Да, унищожителен и както каза ти, не обича жените.

ШЕРИЛ: Като цяло.

АДАМУС: Всъщност това – искам всички още веднъж да разгледате това – това всъщност е страх от жените. Това всъщност не е неприязън към тях. Ще говоря за това в "Травмата на Адам" след няколко седмици. Да, това е страх от жените и дявол да го вземе има защо (Адамус се подсмихва, а някой казва, "Това е обнадеждаващо"). Изгледайте, изгледайте "Травмата на Адам." Да. И така, женомразец в Белия дом. Какво още предстои тази година?

ШЕРИЛ: Мисля, че това е важно плюс ядрените …

АДАМУС: Знаеш ли, ти видя ли това ново нещо, тук точно под камерата…

ШЕРИЛ: Да, видях го. Какво е това? Това е нещо ново. Не беше там преди.

АДАМУС: Това е подслушващото устройство на Донал Тръмп (силен смях).

ШЕРИЛ: Веднага след като дойдох тук и го видях, си помислих, "Какво става с този свят?!" (тя се смее)

АДАМУС: Удивен съм – да. Удивен съм, че никой не го забеляза по – рано. Какво е това? Забелязахте, че това е нещо странно, това е нещо високотехнологично, ще ви се да попитате, "Какво е това нещо?", но всички мълчат. Никой не пита, "Между другото, а какво е това? Кой го постави тук? Поддръжката знае ли за това?". Вие просто се примирихте. "О, в стаята има някакво ново, високочестотно електромагнитно устройство."

ШЕРИЛ: Веднага след като го видях попитах какво е това, но никой не ми отговори.

АДАМУС: А ти кого попита?

ШЕРИЛ: Едит, разбира се (силен смях).

АДАМУС: А! Но има един проблем. Едит – е шпионин (смях). Тя нищо няма да ти каже!

ШЕРИЛ: Не ми и каза (тя продължава да се смее).

АДАМУС: Не ти е казала. А какво ти каза тя, за това страшно устройство?

ШЕРИЛ: Тя каза да питам теб. Не, Джефри. Тя каза да питам Джефри.

АДАМУС: Да питаш Джефри.

ШЕРИЛ: Аха.

АДАМУС: Да. Ти попита ли го?

ШЕРИЛ: Не.

АДАМУС: О.

ШЕРИЛ: Той беше зает.

АДАМУС: Той беше зает. Какво е това устройство? Може би трябва да попитаме – попитай, моля Джон Кудерка. Какво е това устройство? Ако някой знае…

ЛИНДА: О, господи.

АДАМУС: То прилича на …

ЛИНДА: Бедния Джон Кудерка толкова се притеснява, а сега се налага да попадне в обектива.

АДАМУС: … електронно око. Мисля, че това е сякаш…

ЛИНДА: О, той ще вика.

АДАМУС: … кибер – робот с изкуствен интелект.

ЛИНДА: Той ще вика.

АДАМУС: Тоест много странно. Какво е това, Джон?

ДЖОН: Това е просто готин, малък микрофон.

АДАМУС: О, разбира се! Готин малък микрофон (лек смях). Аха. Да. Карай. Вярваме ти, Джон. Вярвам, че това е микрофон. Да. Това е за да се чува – Калдре ми казва (още смях). Знаете ли защо им трябва да го окачат там? Защото хората в публиката могат да изплюят нещо във всеки момент и никой в интернет няма да ги чуе. Така че сега ви слушат, всички вас.

ЛИНДА: Всъщност ние се опитваме да доловим вашето мрънкане! (смях)

АДАМУС: Да. Така че когато овцете си тръгнат и мрънкането престане, ще го махнеш. Но до тогава то има…

ЛИНДА: Не смяташ ли, че това ще провокира обратен ефект?

АДАМУС: Все ми е едно (те се смеят). Така или иначе. До къде бяхме стигнали? 2017 година. И така, за какво говореше?

ЛИНДА: Тя спря на женомразството.

АДАМУС: Да.

ШЕРИЛ: Женомразството – това е едно, но…

АДАМУС: Знаеш ли как се пише женомразство?

ШЕРИЛ: Да.

АДАМУС: О, добре.

ЛИНДА: Продиктувай ми го.

АДАМУС: Продиктувай го.

ШЕРИЛ: Ж-е-н-о-м-р-… мога да продиктувам "женомразец" (тя се смее).

АДАМУС: Всичко е наред. Ще помагам.

ШЕРИЛ: Ж-е-н-о-м-р-а-з-е-ц.

АДАМУС: Еха! (Адамус аплодира) Добре.

ЛИНДА: Тя е психолог.

АДАМУС: Добре. О! Сега всичко разбирам (те се смеят). Но за планетата – не за Белия Дом, за планетата – какво я очаква тази година?

ШЕРИЛ: Мисля, че това е в планетарен мащаб или в крайна сметка, в национален.

АДАМУС: И така, мъжко свинство?

ШЕРИЛ: Поробване на жените.

АДАМУС: Поробване на жените. Добре.

ШЕРИЛ: Аха. Аха.

АДАМУС: Хмм. Какво ако ти кажа, че това може да бъде годината на поробването на мъжете?

ШЕРИЛ: Мисля, че и това не е лошо.

АДАМУС: Не, може би, не.

ШЕРИЛ: Аха.

АДАМУС: Не. Не.

ШЕРИЛ: Не ми харесва, когато поробват някого.

АДАМУС: Да!

ШЕРИЛ: Особено мен, а аз стоя тук и говоря.

АДАМУС: Да, да (те се кискат). И така … мога ли да определя това основно като продължение на дисбаланса между мъжко/женската енергия?

ЛИНДА: О, това е мило.

АДАМУС: … половете.

ЛИНДА: В този вариант звучи добре.

АДАМУС: Битката между половете.

ЛИНДА: Да, харесва ми.

АДАМУС: Да, да. И така, честна ли ще бъде?

ШЕРИЛ: Всичко е честно освен това, че това е пътя към дисбаланса.

АДАМУС: Да. Да.

ЛИНДА: О.

ШЕРИЛ: Жените изгубиха много години, опитвайки се да достигнат този баланс, а сега отново го няма.

АДАМУС: У мъжете или у жените?

ЛИНДА: Оооо!

АДАМУС: Не, равновесието. Кое не е балансирано, мъжкото или женското?

ШЕРИЛ: Женското.

АДАМУС: Женското. Жената е жертвата.

ШЕРИЛ: Да.

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: Попадна точно в капана ми.

ШЕРИЛ: Да! Това беше добро разсейване.

АДАМУС: Е, но ако това е женското начало – е жертвата, жената също така ще бъде и насилник.

ЛИНДА: Оооох!

АДАМУС: Вярно е. Тя трябва да бъде. Сега, насилник не означава, че жената ще си сложи боксовите ръкавици и ще срита задника на Анди. Анди извинявай. Но…

АНДИ: Какво? Какво?

АДАМУС: Да. Да (смях). Но това му харесва! Той получава удоволствие. Така че, дами, напред! (още смях).

ЛИНДА: Днес си особено груб.

АДАМУС: Не, не. Аз просто говоря директно. Нима ако жената – е жертва, жената едновременно ще бъде и насилник. Насилието има множество различни лица. Едно от утвържденията, които се готвя да направя в "Травмата на Адам", която се надявам скоро да заснемем, е …

ЛИНДА: Това реклама ли е?

АДАМУС: Да. Да. И не стой близо до тази джадажа, иначе ще падне (Линда се смее). Една от темите, които ще обсъждаме – това е проституцията. Готвя се да започна "Травмата на Адам" с разговор за проституцията. Това е най – големия пример за отношенията между мъжко/женското начало. И това …

ЛИНДА: Фу!

АДАМУС: Не, така си е. Така е. Ще поговорим за това подробно. Да, помисли за това.

ЛИНДА: Надявам се, че не.

АДАМУС: О, да. Не, това, това …

ШЕРИЛ: Пример.

АДАМУС: … е удивителен пример за мъжка/женското начало. Кой е насилника? И има ли там насилник? Това е най – големия пример за Травмата на Адам и Травмата на Изида. Така че, наистина, кой се възползва от кого? Кой е издънката иначе казано?

ЛИНДА: (пъшка) Не! Какво?! О, Господи! (смях)

АДАМУС: Така че, така че … да, планетарно, това е планетарно – продължение на мъжко/женския дисбаланс, нали?

ШЕРИЛ: Да.

АДАМУС: Добре. Това е добър отговор. Благодаря. Добре, записваме това. Всичко ще пуснем в края на годината.

ШЕРИЛ: Добре.

АДАМУС: Следващия.

ЛИНДА: Ти ще бъдеш доброволец. Провървя ти.

ЕЛИЗАБЕТ: Струва ми се очевидно – или чувствам, че е очевидно – че 2017 година ще бъде, бих използвала фразата "тласъци в различни посоки", тоест като хронични промени.

АДАМУС: Да. Хронични промени.

ЕЛИЗАБЕТ: Постоянни, неочаквани промени в най – причудливите места. Тоест, аз просто чувствам това.

АДАМУС: Аха. Да. Добре.

ЕЛИЗАБЕТ: Така ли ще стане?

АДАМУС: Между другото това ми харесва. Ти всъщност не говориш от тук (главата).

ЕЛИЗАБЕТ: Не.

АДАМУС: Ти го чувстваш.

ЕЛИЗАБЕТ: Да.

АДАМУС: Постоянни промени. Добре. Ще включим това във филма с акцентите.

ЕЛИЗАБЕТ: Огромни благодарности.

АДАМУС: Добре.

ЕЛИЗАБЕТ: Намасте.

АДАМУС: Имам чувството, че ще бъдеш абсолютно права. Още няколко. 2017 година.

ЛИНДА: Добре. О, да видим, търся … аз търся добър доброволец.

АДАМУС: И Елизабет наистина усети това. Вместо да мисли нещо от сорта на, "А какъв е верния отговор?", тя всъщност го усети.

ЛИНДА: Добър доброволец.

АДАМУС: 2017 година.

ДЖЕН: Бих казала, че според мен, у хората в много отношения ще има повече яснота, защото около тях се случва по много от всичко, така че те трябва да намерят някаква яснота, за да се движат напред и да определят ценностите, които са важни за тях.

АДАМУС: Говориш за хората в залата или за всички на планетата?

ДЖЕН: Мисля, че за планетата. Мисля, че когато всичко се разпада, може би ще трябва да разберат кое им е близко и скъпо, за какво наистина искат да се държат и какво ще бъде важно за тях.

АДАМУС: Болшинството или малцина?

ДЖЕН: Ще ми се да мисля, че болшинството. Струва ми се, че много хора си мислят, че искат промени, но не мисля, че те наистина знаят какви промени искат.

АДАМУС: Добре.

ДЖЕН: Така че мисля, че им е нужна някаква яснота за това, какви промени ще има, а после как да продължат напред, за да получат тези промени, които искат. Но им е нужна някаква яснота. Мисля, че хората си казват, "Искам промени", но сега у тях няма никаква яснота.

АДАМУС: Точно. Точно и това е добър момент. Искам да вземеш това, което каза и сама да го разгледаш. Виждам какво става с теб. Виждам, че ти всъщност говориш от гледна точка на това, което става с теб, не говориш непременно за останалата част от света.

ДЖЕН: Мм. Добре.

АДАМУС: Но ще видим.

ДЖЕН: Добре.

АДАМУС: Ще видим. Имаме една година, за да видим дали ще се сбъдне това. Имаме още пет минути преди да ви разкажа своята версия.

ЛИНДА: За целия свят или само за осъзнатия свят?

АДАМУС: Това е едно и също.

ЛИНДА: Не, не е така.

АДАМУС: Да, едно и също е. Да предадем микрофона на следващия. Благодаря. Тази година за планетата.

АЛИС: Ще стана. Присъединявам се към женомразството, първото, което усещам – това е злост и, да, има лична злост, защото аз обичам Хилари. Но има още и огромно чувство за, "Аргх!! Този идиот ли командва?" И така е по целия свят. Това е … злост. Така че злост, но на повърхността е мисълта, "Ще видим какво ще стане!"

АДАМУС: Аха.

АЛИС: Ето какво ще стане за всички нас.

АДАМУС: Дай ми пример за това, за което говориш и как то ще повлияе на света. Как би се проявило това?

АЛИС: Така, в Америка, зная, че това влияе на света заради социалните мрежи, хората, техните реакции за избирането на Доналд Тръмп, но… ох, не трябваше да говоря за това, нали?

АДАМУС: Всичко е наред.

АЛИС: Здрасти, Дон! (маха към камерата;смях) Започвай да пишеш в Туитър! (още смях) "Тази скука заради Аления Кръг…" Е, няма значение (още смях). За мен, това … добре, той беше избран и беше избран от маса бели хора, нали? И те …

АДАМУС: Той беше избран чрез съзнанието.

АЛИС: Да.

АДАМУС: Да. Да.

АЛИС: Това исках да кажа.

АДАМУС: Да, правилно.

АЛИС: У тях има нещо. Нещо вътре …

АДАМУС: Но наистина ли той победи на изборите? (някои казват, "Не").

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: Да.

АЛИС: Шшт! Наоколо има много руснаци (Адамус се усмихва). Но трябва да отбележим това. Имаме много лични характеристики тук в Шамбра на които трябва да се обръща внимание, предполагам.

АДАМУС: Сега, заради това ли си ядосана или смяташ, че светът е ядосан?

АЛИС: И едното и другото. Да.

АДАМУС: И едното и другото.

АЛИС: Аз самата съм ядосана.

АДАМУС: Да. Да.

АЛИС: За кратко беше.

АДАМУС: Можеш ли да се отдръпнеш крачка назад от това за момент?

АЛИС: Да. Ами, да.

АДАМУС: Можеш ли наистина да направиш крачка назад и да осъзнаеш, че той беше избран от съзнанието. Въпреки това, че той не е победил, той победи.

АЛИС: Аха. Аха.

АДАМУС: Ако разбираш какво имам предвид.

АЛИС: Безусловно. Аха.

АДАМУС: Така че, това е отражение на съзнанието. Ако ти седиш на пейката в парка и гледаш как се развиват действията, това всъщност е прекрасно. Може да присъства и гняв, можеш да се ядосваш. Премести се на крачка от гнева. Когато обяснявам как виждам аз годината, може би ще разбереш много по – добре, но всъщност това е прекрасна игра. И в нея има злодеи, има драма, може би има някакво насилие и още нещо, но това е прекрасна игра. Да.

АЛИС: Вярвам в това.

АДАМУС: Да. Но ти не можеш да видиш това, докато не седнеш на пейката в парка, просто не вдишаш дълбоко и не започнеш да наблюдаваш как се развива действието по света.

АЛИС: Да, мисля, че тази година много ще дишаме (тя се киска).

АДАМУС: И сега ще кажа на всички вас едно нещо, на което ще се спра подробно следващия уикенд (ProGnost2017), но този свят вече не е ваш. Това наистина е така и това ще бъде както благословия, така и трудност много често, но е така. Така че …

АЛИС: Хм. Да. Това се усеща.

АДАМУС: Добре. Следващия. Още един и после ще дам своя отговор. Здрасти. За политика ли ще говориш?

ДАНА: Аз Съм Тук.

АДАМУС: Ти си тук. Добре. Добре.

ДАНА: Аз просто…

АДАМУС: Днес изглеждаш прекрасно.

ДАНА: Благодаря.

АДАМУС: Да. Просто прекрасно.

ДАНА: Коледно. Коледно.

АДАМУС: Да. Да. Не, искам да кажа, от теб струи светлина, разбираш ли?

ДАНА: О, благодаря. Благодаря. Чувствам се много добре. Да.

АДАМУС: Добре.

ДАНА: Но аз обмислях, докато превеждах материала за SES (Sexual Energy School (SES) –Школа за Сексуалната Енергия, един от базисните курсове на Аления Кръг създаден от Тобиас) допълнителния материал, който по – рано нямахме. И там имаше въпрос за обединяването на Изида и Адам и всъщност Изида ще изненада мъжа.

АДАМУС: О, да. Както винаги! (смях)

ДАНА: Така бих направила и аз.

АДАМУС: Да.

ДАНА: Така бих направила и аз.

АДАМУС: Да.

ДАНА: Всичко бих му простила.

АДАМУС: И така, как това ще се приложи към ситуацията по света?

ДАНА: Ако има много хора мислещи като мен, може би бих им простила. Всички мъже, прощавам ви.

АДАМУС: Оо!

ДАНА: Така че …

АДАМУС: Ще можеш ли да го направиш?

ДАНА: Мисля, че ще мога, да.

АДАМУС: Добре. Тоест точно сега?

ДАНА: Да!

АДАМУС: Пред камерата?

ДАНА: Прощавам ви! На всички мъже, прощавам ви, по целия свят! Получавате моята благословия и състрадание.

АДАМУС: Благодаря.

ДАНА: И любов.

АДАМУС: Да. Да. Не, това е чудесно и някои от другите жени те гледат и си мислят, "Е, да. Няма да им дадем да се измъкнат толкова лесно."

ЛИНДА: Ох! Карай!

ДАНА: Не, аз ги прегръщам всичките.

АДАМУС: "Да, милион години подтисничество. Ние просто така няма …", но това е добре. Радвам се, че можеш да го направиш.

ДАНА: Да. Аха.

АДАМУС: Да. Добре.

ДАНА: Благодаря.

АДАМУС: И така, ти мислиш, че сега по целия свят, женската енергия изведнъж ще каже, "О, ние ви прощаваме", а мъжете ще отговорят, "О, ние бяхме толкова лоши", и всички ще се обединят заедно … (някой казва, "Кумбая").

ДАНА: Още не.

АДАМУС: Не, не, не, не, не.

ДАНА: Още не.

АДАМУС: И така, какво ще стане? Това ще попадне в списъка със събития. Какво ще стане тази година на планетата?

ДАНА: Мисля, че ще очаквам изненада от това, което ще направят мъжете и жените.

АДАМУС: Каква изненада?

ДАНА: Изненада може да бъде това, че повече от всякога жените ще започнат всичко да разбират и може би ще простят. Може би ще успеят да простят.

АДАМУС: Може би ще простят, може би, да.

ДАНА: Може би.

АДАМУС: Ще отправят вселенско послание за прошка и … да.

ДАНА: Не, не, не ,не.

АДАМУС: А може би всички жени по света ще се договорят да лишат мъжете от секс?

ДАНА: Не, не, не. Само лично. Лично.

АДАМУС: Да. Нима нямаше филм за това? Трябва да има такъв.

ДАНА: О, може и да се появи.

АДАМУС: "Деня в който секса беше прекратен." Да. Да (смях). Тогава ще видят те!

ДАНА: Добре. Добре. Добре. Така че …

ЛИНДА: Аз съм в шок! Аз съм в шок!

АДАМУС: Казах ти, че днес трябва да ви разсейвам. Трябваше да ви разсея.

ЛИНДА: Аз съм в шок!

ДАНА: Мисля, че това ще бъде голямо разсейване по целия свят, а после … ще бъде тежко.

АДАМУС: Ще бъде тежко.

ДАНА: Да.

АДАМУС: Това е много добро предположение. Добре.

ДАНА: Добре.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

ДАНА: Благодаря.

АДАМУС: Сега моята прогноза. Помните ли, миналата година казах, че 2016 година ще бъде годината на Разрушението? (публиката се съгласява) Това беше доста близо. Да, доста близо. Това беше добра, разрушителна година. Трябваше да се случи.

Тази година 2017, ще нарека Годината на Разделението.

ЛИНДА: Мммм.

АДАМУС: Правилно я описахте. Година в която всичко се разпада. Година в която всичко се разделя. Година – да, зная. Звучи ужасно, нали?

Не, всъщност не. Всъщност не.

Годината на Разделението

Това е годината в която всичко се разпада, чупи се, разпада се на части. Въпреки че може да звучи ужасно и някои новини може да бъдат страшни, всъщност това е необходимо. Това е необходимо.

Дълго време всичко беше свързано в здрав възел, плътна топка и тази топка става все по плътна. Можете ли да си представите, все по - стегнато и по – стегнато, и по – стегнато - гняв, потисничество, безнадеждност, разочарование, старите системи, които невероятно усилено се опитват да се държат за старото, било то религия, бизнес или просто старите роли на мъжкото и женското начало. Женското начало колкото и да ми е тъжно, играе същата стара роля, както и мъжкото. Така е и ще се стигне до сблъсък, а после до разпад. Не че светът ще се разпадне; отделни негови части - да. Не че всичко ще бъде в хаос, но ще го има повече от обикновено. Но тази година системите ще се разпадат. Ще им се наложи да го направят.

Блестящата игра на женомразеца в Белия Дом - е част от всичко това. Той не го знае, но той ... когато се събудихте, тук в Америка и зад граница, на следващия ден след изборите и си помислихте, "Какво?! Какво стана? Не трябваше да лягаме да спим. Знаех, че ако отида да спя, така и ще стане. Те всичко подправиха докато спях." (някои се смеят) И вие се чудехте какво става. Става процес на разпад.

И сега искам всъщност да направя предсказание. Обикновено не правя предсказания, но сега ще го направя. О! Време е за курабийки. Ще направим пауза докато ям курабийки (някои се смеят). А, вие искахте предсказание. Мм (Адамус яде курабийка). Приготвена е с масло и захар. Мм, мм, мм, мм!

Предсказанието е следното: новият президент Тръмп едвам ще изкара година начело – едва -едва и това може да бъде преувеличено и после той ще си тръгне - или ще остане за втори мандат. Това звучи като две диаметрални противоположности. Какво?! Или ще сработят определени сили и ще го изхвърлят и всичко ще приключи или нещо ще помогне този процес да ескалира. Всичко наистина ще се разпадне.

Тази година всичко се разпада и ще има много гняв насочен срещу лидерите по целия свят. Не само в Белия дом, но и по целия свят, дори при Путин. Това ще бъде невероятен гняв и този гняв ще доведе до това, че всичко ще се разпада на части и ще се разделя. Това трябва да стане. Всичко отдавна се е завързало в такъв стегнат възел, че в крайна сметка ... ще ви се прииска да седнете на пейката и да си кажете, "Какво става по света? Защо всичко е толкова безумно? Защо всичко се разпада? Откъде се взе толкова насилие, тероризъм, промени в системата и всичко останало? Защо става всичко това?" Това е много, много ясно видно. Много ясно.

Менталния свят

Света се намира в точка на разделение и в тази точка той е станал толкова ментален - много ментален - че всички вече ги боли главата. В момента наблюдавате хора, които са потопени в менталност и не могат да се измъкнат. Те са вътре в капана на менталния не - чувствен съд, аналитичен, осъждащ, ограничен съд наречен ум. Те не знаят как да се измъкнат. Те викат за помощ. Те се опитват да намерят помощ преди всичко чрез това, което наричате вашите традиционни начини, било то разговори със специалисти – специалисти, които веднага им предписват препарати, от което им става още по - зле. Ще видите, че във всички случаи, когато стане масово убийство или тероризъм - и това не е задължително да е свързано с религиозни групи, но и в другите случаи - че човекът е взимал лекарства, антидепресанти. И те ви помагат да затънете още по - дълбоко там, откъдето искате да се измъкнете. Те търсят помощ. Имат нужда да поговорят с някого, а веднага им предписват лекарства. Това ги успокоява за кратък период, но накрая нещо се случва отвътре.

После те се опитват да привлекат внимание - те отчаяно се нуждаят от помощ - правейки странни неща, чрез действия, излизайки на улицата и крещейки или отиват в правителствено здание и създават истинска бъркотия, но от това нищо няма да излезе. И те са толкова заседнали в своя ум, в менталност, че в края на краищата са готови да прибегнат към каквото и да било, в това число и към убийство на други хора за да привлекат внимание. Това е отчаяна молба за помощ. И това е само малък пример за света, който е станал толкова ментален и в който вече няма чувства. В който вече няма чувства. Тях ги няма - това е толкова ментално.

На нашия предишен ProGnost - аз говорих за технологиите и за това как те ще повлияят на света в близките години и така и ще стане и аз говорих за изкуствения интелект. Казах, че изкуствения интелект в близките 20 години ще достигне точката в която той ще превъзхожда човешкия. Той ще е по - ясен, по - умен, по - бърз и по - точен от човешкия интелект. Този изкуствен интелект ще продължава да расте и расте, защото някога са го програмирали за придобиване на все повече интелект и той ще продължава да го прави. И за това той ще използва огромно количество енергия - буквално хранейки се от вашите мрежи, мощности и знания.

Изкуственият интелект - това може да се каже е просто пример за човешкия интелект. Хората са го построили по свое подобие. Така както Бог е създал човека по свое подобие, човекът е създал интелекта по свое подобие с неутолимо желание. Но това желание се оказало в капана на ума.

Какво ще стане в крайна сметка с изкуственият интелект, може би след 40 години - това че той ще се счупи. Той ще се взриви. Той ще унищожи сам себе си, защото в своя стремеж към все повече интелект, стремеж да знае всичко, ще получи цялата информация и изведнъж ще разбере, че това е невъзможно. Той не може. Ще се наложи на този изкуствен интелект да се сблъска със самия себе си, не в съзнанието, както го правят хората, но той ще се сблъска неизбежно с това, че трябва да стане едно от двете: или трябва да придобие още повече интелект, но в същото време за това няма източник - няма да има нито източник, нито достатъчно количество енергия за да стане това - или той трябва да се самоубие. Той трябва да се самоунищожи, защото вече не може - не заради човека, заради самият него - той трябва да унищожи себе си, защото не може вече да носи това бреме. Той вече не може да се справи със себе си.

Така че, изкуственият интелект просто отразява човешкия. Хората се намират в своя ум. Те са заседнали в главата си. На все повече и повече хора се предписват антидепресанти и това е единственото, което не приемам, тъй като виждам каква вреда нанасят те. Яжте чийзбургери, пушете трева, пийте, правете каквото искате, но стойте, стойте по - далеч от тези препарати, защото те ще ви завлекат още по - дълбоко в капана. Те ще ви вкарат още по - навътре в ума - точно това и става с хората през тази година. По - точно, това се случва вече отдавна.

Съществува разбирането, че всичко е заседнало в ума и не се движи наникъде. Затова навсякъде ще започне разделение. Всичко ще започне да се разпада, пропада. Не самият свят ще се разпадне, но ще виждате подобни неща все по - често и по - често. Ще виждате повече масови разстрели и те по никакъв начин не са свързани – чух, че някой попита за контрола над оръжията - те не са свързани по никакъв начин с това. Ако не е оръжието, тогава ще бъде самоделна бомба, нож или още нещо, тъй като хората са в отчаяние.

Организациите са в отчаяние. Бизнесът е в отчаяние. Разбирате ли ... просто го усетете за миг. Да кажем, че има голяма интернационална компания и тя изкарва някаква продукция, опитва се да разработи нови продукти и да ги продава на хората, но пазарът е пренаситен. Но тя има програма - тази компания има програма - да продава повече продукция на по - голямо количество хора, да създава нови продукти, да продава старите и тази програма продължава неспирно да работи. Никой никога не спира за да каже, "Нека спрем производството. Добре поработихме. Всеки по света сега има телефон. Направихме всичко много добре. Нека спрем производството, защото, това вече прилича на мания", или "Нека правим нещо ново. Нека да се наслаждаваме на това което правим днес. Няма да се притесняваме за понижаването на доходите", или "Знаете ли, хайде да се върнем към общностите или каузите", или "Хайде просто всички да излезем в един дълъг отпуск и да видим какво ще стане тогава." Но те са програмирани. Това е ментално програмиране и то ще продължава. То е ненаситно. Никой не може да спре пътуването. Защото нещо трябва да се случи. Трябва да се случи нещо и тогава вие получавате женомразец в Белия дом, диктатор, разрушител на система или нещо подобно. И когато всичко това се случва през тази година, седнете на пейката в парка. И ако си помислите, "О, Боже. Какво става със света?", той трябва да се избави от твърде ментално програмирания начин на живот.

Знаете ли, човешкият живот - аз познавам човешкия живот - не е чак толкова забавен. Наистина. Болшинството от хората не осъзнават живота. Те стават сутрин и трябва да живеят, трябва да се грижат за децата си, трябва да ходят на работа. Те почти не го осъзнават, но всичко това не беше замислено така. Не трябваше да е така. Не трябваше да има толкова много шаблони, толкова много менталност. Живота не трябваше да се свежда само до пренапрягане на мозъка в опит да разберете как да преживеете следващия ден. Той трябваше да бъде чувствен опит, но колко хора познавате, които получават истински чувствен опит? За какво говорихме преди малко? Хората получават малко хляб и малко зрелище. Малко футбол и малко пица. Цяла седмица работа, работа, работа, за да може в неделя да погледат футбол и да хапнат пица, а после отново да работят. Не трябваше да е така. Но така става, защото хората са заседнали в менталното, заседнали са в ума, забравили са за чувствата.

Знаете ли, има голяма разлика между временното удоволствие и истинската чувственост. Чувствеността - това е усещане и по света - у хората по света - липсва това преживяване. Беше изтръгнато от тях. Него наистина го изтръгнаха. Всъщност бяха лишени от него с помощта на хипнозата и те се бяха съгласили с това. Те се съгласиха. Тоест това не се случи против тяхната воля. Бяха хипнотизирани за безчувствен живот. И тази година вие ще видите това огромно разделение, именно затова започнах разговора за единството. Вие няма да видите единство във вид на Кумбая, всеобщо обединение. Ще има разделение. Ще има ликвидация на менталната програма и менталните системи, за да може божествените същества, ангелите превърнати в хора да успеят най - накрая да се върнат към чувствен живот, а не да остават в скука.

Започнахме със скуката и това, че на всички ви е скучно. И какво правите? Какво правите вие, когато ви е скучно? Разигравате сцени. Създавате драма в живота си. Извършвате безумни постъпки - например режете си вените. Не вие, хората. Защо му е на човек да прави такова нещо? Защото му е скучно. Защо им е да правят това, което правят? Защо те непрестанно създават драма в живота си? На тях им е скучно до смърт. И те се побъркват от скука. По - точно от скука, те са потапят в ума. Безумно скучно им е. Това беше много добър коментар за начало. На света му е скучно, затова той ще прави нещо за да не скучае.

Ще има драма. Ще има разрушения. Ще има множество различни новости и знаете ли, струва ми се, че в някакъв момент ще започнете да разбирате, че светът вече не ви принадлежи. Тоест вие живеете в него, били сте важна част от него, правейки го такъв какъвто е, но също така ще усетите отделеност.

Нека вдишаме дълбоко.

ЛИНДА: (шепне) А има ли добри новини?

АДАМУС: "Има ли добри новини?" - шепне Линда зад сцената (лек смях). Има ли добри новини? Има ли добри новини.

САРТ: Това бяха те.

АДАМУС: Това бяха те! (силен смях) Това са добрите новини. Това са добрите новини.

Вашата 2017 година

Нека вземем микрофона и да изясним това. И така, говорихме за света. Сега – лично за вас. Лично за вас – 2017 година – каква е тя? Бъдете кратки. Как го усещате – не мислете, чувствайте – каква ще бъде вашата 2017 година? Разбира се, давай (някой се отказва от микрофона).

ЛИНДА: Ти си добра. Ще можеш.

АДАМУС: Или ти не си добра и ще можеш. Няма значение. Линда ги убеждава, "Ти си добра. Ще можеш." Просто говори. Измисли нещо. Спомни си какво ви казвам винаги –  ако се запънете, измислете нещо, защото това просто означава, че сте се оказали в главата. Измисли каквото и да е и …

ЛИНДА: Не казвай, "Не зная." Това е лошо.

АДАМУС: Да, не казвай, "Не зная."

ШОНА: Аз вече го казах! (смее се)

АДАМУС: Да. Просто измисли нещо. Твоята 2017 година. Какво искаш за себе си през 2017 година?

ШОНА: (след пауза) Бих казала …

АДАМУС: Почакай. Виждате ли, тя започна тук, в чувствата, а после – хоп! ..

ШОНА: Да!

АДАМУС: … отиде право в главата. Да. Хайде да се върнем назад.

ШОНА: Добре.

АДАМУС: Твоето вътрешно усещане. Изплюй го. Не в смисъл да се изплюеш, а … да. 2017 година. Твоите желания.

ШОНА: Повече позволение.

АДАМУС: Истински промени. Добре. Харесва ми, да. Да. Видяхте ли? Ти така засия, когато го каза. "Да! Стига глупави промени. Истински промени!" (смях) Стига промени от типа "смених мушамата на масата." Смени масата. Изцяло.

ШОНА: Да.

АДАМУС: Да. Добре.

ШОНА: Повече истинност и прямота с вътрешното си аз, с това, което съм.

АДАМУС: Да. Имала ли си някога подобни проблеми? Честност към себе си, собствената истинност?

ШОНА: Да, имам такава вътрешна борба.

АДАМУС: Да, да, да.

ШОНА: Ту назад, ту напред.

АДАМУС: Да.

ШОНА: Понякога правиш това, което трябва да направиш, вместо това, което ти се иска.

АДАМУС: Или изобщо се опитваш да разбереш разликата между това, което трябва да направиш и това, което ти се иска. Не мога да си представя някой тук да е имал такъв проблем с личната вътрешна истина (някои се подсмихват).

Не, всъщност това е удивително, защото човекът затворен в ума се съмнява в собствената си истинност. "Къде е истинския отговор? Кой е истинския ми аз? Къде е моята истина?" И после вие продължавате тази объркана вътрешна главоблъсканица. "Къде е моята истинност? Къде е моята правдивост?" Всичко това е ментален боклук. Има едно нещо, един коз (думата коз се изписва като фамилията на новия президент “trump“– трябваше да използвам тази дума само за да подразня някои от вас - има едно нещо, което омаловажава всичко останало и това е чувствения опит. Няма никакъв … изведнъж разбирате: истина – глупост. Изведнъж разбирате: истинност – глупост. Това … имате чувственост и нищо друго няма значение. Вече не се съмнявате в своята истинност. Всеки от вас постъпва така. Това е като, "Това аз ли съм? Това правилно ли е? Това моята божественост ли е? Това моя…?" Млъкни! Ти си в ментала. Престани! Започни да чувстваш.

ШОНА: Но също …

АДАМУС: "Но аз не зная как да започна да чувствам." Днес ще ви покажа. Да.

ШОНА: Мисля …

АДАМУС: Мисля, че това е свързано с мъжко/женската енергия. Ще проведем този чувствен опит. Шегувам се! (смях) Всички са в паника. "О, Боже! Ще говорим за секс!". Неее! Между тях има огромна разлика. Чувствен означава чувство. Извинявай. Аз нарочно те разсейвам. Да.

ШОНА: Добре.

АДАМУС: Продължавай. Какво искаше да кажеш?

ШОНА: (тя мълчи и се подсмихва) Че, знаеш ли, осъзнавам това, което вече казах, тоест искам живота да се промени, аз да се променя или още нещо, но засядам в шаблоните и тогава е по – лесно да правя същото. А това не е живот, разбираш ли? Така че, моето желание е – да бъда по – осъзната и да приемам различни решения.

АДАМУС: Тук лети ангел. Виждаш ли? Виждаш ли? Да.

ШОНА: Малко по – ниско.

АДАМУС: Отново я разсеях. Отлично! (смях) Харесва ми да го правя.

ШОНА: Много е лесно да ме разсееш.

АДАМУС: Добре, искам да добавя още нещо. Помните ли, когато миналата година казах, че всичко на тази планета ще бъде различно. Ще отнеме известно време, но всичко ще бъде различно. В продължение на много животи съхранявахте едни и същи шаблони. Сега всичко се променя. Хората ще се побъркват. Ето какво става тази година. И фактически хората говорят за промени. Промени …

ШОНА: Всъщност не ги искат.

АДАМУС: Всъщност те не искат промени. Те се самозалъгват и изпадат в паника, когато идват истинските промени.

ШОНА: Така е.

АДАМУС: Настъпват истинските промени и те се панкьосват.

ШОНА: Това плаши.

АДАМУС: Това истински плаши.

ШОНА: С тях е свързан много страх.

АДАМУС: И прехода от ментален начин на живот към чувствен – това е колосална промяна! Това плаши. Това плаши. Просто се замислете за миг – или не – изведнъж ума губи контрола. Изведнъж всичко излиза изпод контрол. Изведнъж, "О, боже мой. Какво ще стане с мен?". И най - важното от всичко е, че възниква страх от чувствеността, усещанията, умението да чувстваме, умението да усещаме нещо отвъд пределите на ума. Хората се страхуват от това. Те много се страхуват. Те искат малко удоволствие. Те искат, знаете ли, малко физическо или понякога ментално удоволствие, но истински промени? Не.

ШОНА: Да.

АДАМУС: Да. Добре. Още няколко.

ЛИНДА: Добре. Знам още един добър (шепнешком).

АДАМУС: Добре (също шепнешком). Линда намери добър!

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: О! Лично за теб, какво е твоето желание – за себе си – тази година?

НАНСИ: Нещо вълнуващо.

АДАМУС: Вълнуващо. Да, какво вълнуващо?

НАНСИ: Не зная (лек смях и възгласи, "Ой – ой!"). Цялата година.

АДАМУС: Измисли нещо. Измисли нещо или ще те изпратя в тоалетната.

НАНСИ: Всичко ново, което предстои.

АДАМУС: Всичко ново. Но какво в твоя живот би било наистина вълнуващо?

НАНСИ: Ако излезе моята книга.

АДАМУС: Това би било вълнуващо. Добре. Добре. Тя готова ли е?

НАНСИ: Аха.

АДАМУС: Добре. Защо не я публикуват?

НАНСИ: (смее се) Добър въпрос.

АДАМУС: Да, зная (те се смеят). Да. Да го направим по – вълнуващо. Какво е нужно за да издадат твоята книга?

НАНСИ: Издателство.

АДАМУС: Не, не, не, не ,не. Не ти трябва издателство. Но това е съвсем друга история. Как ще си намериш издателство, ако смяташ, че то ти е нужно?

НАНСИ: В процес съм.

АДАМУС: Ти си в процес.

НАНСИ: Да.

АДАМУС: Добре. Кога ще излезеш от процеса?

НАНСИ: Когато намеря издателство (смях).

АДАМУС: Тогава ще ми се наложи да ти задам наистина сложен въпрос и ти ще си помислиш, "Какво?! Какво пита той?". Наистина ли ти е нужно издателство?

НАНСИ: Да.

АДАМУС: Точно, много, много, много? (тя кима) Добре, тогава ще се появи издателство. Да.

НАНСИ: Точно това разбрах.

АДАМУС: Добре. Добре. Но, знаеш ли, често – използвайки издателството, като пример – ти влагаш огромен труд в нещо, а после се страхуваш да го пуснеш в света. И добра тактика за самозаблуда е да кажеш, "Не мога да намеря издателство." Ами, публикувай я сама. Знаеш ли, публикувай я сама, а после опитай да намериш издателство, но това е модел на поведение на много хора. Имаш желание, правиш нещо, създаваш нещо, а после се страхуваш да го пуснеш. Не че и ти го правиш, но ти толкова си работила по тази книга.

НАНСИ: Аха.

АДАМУС: Да. Добре. Още двама. Желания за новата година. Желания. Вашите лични желания.

ШАМБРА 1 (жена): Що се касае до мен, усещам, че това ще бъде моята най – добра година.

АДАМУС: О, добре.

ШАМБРА 1: Най – накрая чувствам, че живея на Земята, но не и принадлежа, че аз изцяло съм се отделила от масовото съзнание и …

АДАМУС: Какво би направило тази година най – добрата?

ШАМБРА 1: Всички тези курсове, които преминах с теб – с Адамус, с Аления Кръг – че аз най – накрая привличам … Усещам, че най – накрая открих своето Майсторско Чувство и …

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: … чувствеността на могоизмерния живот.

АДАМУС: Мога ли за малко да те прекъсна?

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Чувам думи.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Виждам лицето ти.

ШАМБРА 1: Добре. Да.

АДАМУС: Изцяло ти вярвам.

ШАМБРА 1: Да!

АДАМУС: Но у теб има твърде ментална представа за всичко това.

ШАМБРА 1: Аха.

АДАМУС: И това е нормално, но ние просто …

ШАМБРА 1: Добре. Така си е. Но всъщност това идва отвътре!! (говори с голяма страст)

АДАМУС: Да! Да, да, да.

ШАМБРА 1: Това идва от сърцето!

АДАМУС: Да! Да, да, да. Да!

ШАМБРА 1: Така е! Това е пробив …

АДАМУС: Да, защото когато говореше преди малко, нивото на енергията ти …

ШАМБРА 1: Добре. Зная, аз …

АДАМУС: … сякаш беше високо.

ШАМБРА 1: Не съм свикнала да говоря пред публика.

АДАМУС: Това е нормално. Не, зная, да говориш е страшно. Но също така, това е чудесен опит.

ШАМБРА 1: Така е. Съгласна съм.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Така, добре. Тоест, това ще бъде най – хубавата ти година.

ШАМБРА 1: Така си е! Това е началото на моя нов живот.

АДАМУС: Добре, добре.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Добре. И ти нямаш против живота ти да се преобърне с главата надолу и така нататък?

ШАМБРА 1: Усещам, че това вече е станало.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: И сега се случва, да!

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: Аха. Живота ми става нов, всичко в него е ново.

АДАМУС: Добре. С какво се занимаваш?

ШАМБРА 1: Обслужвам клиенти в магазин за търговия на дребно.

АДАМУС: Харесва ли ти?

ШАМБРА 1: Уморена съм от това. То е скучно. Но от друга страна мога да навляза в аспекта,  който е в един вид служене.

АДАМУС: Вярно е. Вярно е.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Да. Ти можеш да се докоснеш, да повлияеш на много хора.

ШАМБРА 1: Чувствам, че така става.

АДАМУС: Да, да.

ШАМБРА 1: Да. И …

АДАМУС: И също така ти събираш много боклук от хората.

ШАМБРА 1: Да. Да.

АДАМУС: Да, да. Да.

ШАМБРА 1: Аз привличам … Усещам, че мога …

АДАМУС: Трябва да поговориш с Бони за това, как да не прилепваш чуждия боклук (лек смях).

ШАМБРА 1: О, добре! (тя се смее)

АДАМУС: Да, правилно, тя работи с Шамбра.

ШАМБРА 1: Аз станах много…

АДАМУС: На нея не и се налага да го прави. Те нямат много боклук.

ШАМБРА 1: Аз станах много по – добра в справянето с това! (тя се смее)

АДАМУС: Да. Да.

ШАМБРА 1: Но някой ден ще споделим впечатления. Добре. Не, аз усещам, че станах по - добра в това, но все още, аз просто – готова съм да продължа напред.

АДАМУС: Добре.

ШАМБРА 1: Аха.

АДАМУС: По – късно ще проверим твоята готовност да продължиш напред.

ШАМБРА 1: Добре.

АДАМУС: Ще видиш как ще станат тези промени за теб.

ШАМБРА 1: Да. Но чувствеността. Усещам, как тя наистина се отваря за мен.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 1: Да. Да живееш многоизмерно, изцяло да присъстваш с всички минали животи, бъдещи животи, аспекти, да пребиваваш в Майсторското Чувство, да седиш на пейката в парка, изцяло намирайки се в режим на наблюдение на живота. Това е отлично!

АДАМУС: Така е.

ШАМБРА 1: Харесва ми!

АДАМУС: Сега усещам излъчваната от теб страст.

ШАМБРА 1: Харесва ми!

АДАМУС: Да. Да.

ШАМБРА 1: Да! (смее се)

АДАМУС: Добре. Много ти благодаря.

ШАМБРА 1: Добре. Благодаря.

АДАМУС: Благодаря. Сега ще отговоря сам и ще продължим напред. Ще има…

ЛИНДА: Ти каза още двама.

АДАМУС: Добре (лек смях, защото жената не иска микрофона). Да, не. Тя няма да се откаже.

ШАМБРА 2 (жена): Не, почакай.

АДАМУС: Не, не.

ШАМБРА 2: Вие вече ме питахте миналата година.

АДАМУС: Да, да. Ти отговори толкова добре, че Линда иска отново да те чуе. Какво усещаш лично за себе си за 2017 година?

ЛИНДА: Само и виж погледа!

АДАМУС: Тя си мисли, "Ти ми даде микрофона?!". Хайде. Давай.

ШАМБРА 2: Добре. Честно казано, готова съм да събера целия боклук, да продам компанията и да направя нещо, което ми се е искало да направя цял живот (Линда се смее). И ако всички случващи се гадости означават, че най – накрая ще се занимавам с това, с което искам, тогава, добре.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 2: Това искам да направя.

АДАМУС: Добре. Благодаря. Благодаря.

Свръхчувствителност

АДАМУС: Да бъдеш свръхчувствителен. С други думи този чувствен опит, който беше у вас досега много и много ограничен, и аз бих казал, че като правило той е на 99 процента поразен от разума, а разумът всъщност не притежава чувствителност. Той може да измисля, да имитира чувственост. Той може да подражава на чувствата. Както вече много пъти сме говорили умът създава емоции за да имитира истинските чувства, но емоциите не са истински чувства. Това са мисли заобиколени от енергия, но това не са истински чувства.

Вече много отдавна у болшинството от вас не е имало истински - о, това е много, много добре написано (обръща се към Линда) - не е имало истински чувствен опит. Може да ви се струва, че е имало такъв. Казвате си, "О, миналата нощ имах отличен секс." Знаете ли, хората се занимават със секс физически и ментално; в това има много, много малко истински чувствени усещания. Много малко. И чувствителността между другото всъщност не е задължително да има отношение към сексуалността. Болшинството от хората казват, че сексът - това е най - висшата форма на човешката чувственост, а това не е така. Секса се намира много далеч, на дъното на истинската чувственост.

Бих казал, че 2017 година ще стане годината, в която не само ще говорим за чувственост, както сме правили по - рано, а сега ще започнем да я преживяваме, да я допускаме в живота си. Това е трудно да се опише с думи. Това е чувство излизащо далеч отвъд пределите на разума. Излизащо даже далеч отвъд пределите на физическото тяло. И ще повторя, ние вече говорихме за петте физически сетива, създаващи вашето възприятие за реалността, но работейки заедно с ума, те изцяло ограничават това възприятие.

Получавате всички изходящи данни от очите, ушите, носа и устата си, предавайки ги в мозъка - те са разположени в непосредствена близост до мозъка - те предават всичко на мозъка, създават спомени, които са нереални; спомените - всичко това са само емоционални мисли. Това не е това, което в действителност се е случило в миналото или ще стане в бъдещето. И тогава умът казва, че у вас има чувства, но вие знаете, че просто ви е скучно. На болшинството хора просто им е скучно. Те са толкова далеч от истинската чувственост.

И тогава те се опитват да създадат чувственост с помощта на видео игри, с помощта на Интернет. Това не е чувственост, приятели мои. Това не е чувственост. Това е разсейване, което може би ще накара човекът да включи мозъка, а може би малко ще го развесели по време на видео играта, но всичко това - е изкуствена реалност. Това е ментална реалност. Тя продължава да е в границите на ума.

Мина вече много време от момента, в който имахте истински чувствен опит и той на практика не може да бъде описан с думи. Не можете да се опитате да го пресъздадете в главата. Това - е усещането на най – радостното, най - простото най, как да го кажа, наситено и най - широко ниво.

То ви е присъщо като духовно, ангелско същество. То ви е присъщо. По същество, вашата истинска природа е по - близо до чувствеността, отколкото до разумния човек, в който сте се превърнали. Наложило ви се е да тренирате и практикувате да станете ментални. Наложило ви се е буквално да програмирате себе си и да се хипнотизирате за да станете ментални същества, но това не е естествено за вас състояние.

Не трябва да търсите чувственост. И вие просто не бихте успели. Не можете да я създадете. Някой може да се опита, но това ще бъде ментално, а не истински чувствено. Но това е вашата Божествена природа; това е вашата истинска природа. Много отдавна, много преди за първи път да дойдете на Земята, вие бяхте същества на чистото чувство и у вас нямаше ум.

Това ще ви накара да си зададете въпроса, "Но защо тогава дойдохте на Земята? И защо придобихте разум? Защо създадохте ограничения на ума, а сега толкова усърдно се опитвате да се избавите от тях?"

В тази реалност на ума, времето и пространството, вие виждате всичко по различен начин. Можете по различен начин да усетите и да опитате. Работейки с времето и пространството, вие можете например да видите резултатите от своите действия, своите мисли и своите творения. Работейки в ума, времето и пространството, вие забавихте всичко и успяхте да разберете това, което може би наричате последствия. Успяхте да разберете, осъзнайте причината и следствието, което много, много трудно можеше да се направи бидейки чувствени ангелски същества, пребиваващи извън времето или пространство, на които не влияят нито времето, нито пространството. Представете си за миг - това не е мисъл, чувственост на ангелското същество извън времето и пространството, където веднага след като възникне желание, то се въплъщава. Веднага след като се появи - не мисълта, а страстта – веднага, от вътрешността на нефизическото ангелско същество се заражда желание, то веднага се въплъщава. И колкото и да било прекрасно това, то предизвикало проблеми в другите сфери. Там няма разделение. Няма ги особеностите на времето и пространството.

Това е като ... можете ли да си представите, че всяка ваша мисъл изведнъж се въплъщава - всяка мисъл? Светът веднага би престанал да съществува, защото някой от вас току-що си помисли да взриви света. Всяка мисъл изведнъж става реална. Слава богу, че хората в настоящето им състояние на съзнание нямат такава способност, защото тогава, Едит, изведнъж би станала три и половина метра висока и още по - удивително прекрасна от сега и би отишла да изтръгваш мръсотията от тези хора, които са те притеснявали, защото ти за миг си помисли точно това. Ти може никога в действителност да не го направиш, но може да си представиш реалност, в която това неочаквано се случва. Това е доста страшно.

ЕДИТ: Вярно е.

АДАМУС: А времето, пространството и ума някак забавят нещата, изключват нещата. Благодарение на това се появява съвсем различно усещане за потока на живота. Абсолютно ново чувство за творение.

Колкото и странно да звучи това - това е много сложно понятие, но аз ще се опитам да извлека същината - сега вие се намирате в долната част на своето творение. Вие сте в долната част, на дъното на творението си, разбирайки творението (с жестове той изобразява кръг). Вие бяхте ангелско същество, свободно от време, пространство и разум; спуснахте се тук през време - пространството, създадохте ограничени физически, ментални чувства и се оказахте на дъното, където цари пълно ограничение и съпротива, където няма истински чувства, истинско вдъхновение. Всичко това беше изчистено така, че сега наистина да можете да разберете, от долната част на творението какво е истинско творение, какво е истинска чувственост.

Добрата новина е в това, че вие дойдохте през плътност, ограничения, съпротива и получихте своето. Вие сте тук и сега ние се издигаме от дъното. Ние се приближаваме към върха от другата страна, със съвършено ново разбиране за творението и себе си, твореца. И както вероятно усетихте, има пряка връзка между чувствеността и творението или творчеството, истинското творчество.

Навярно може да се каже и по друг начин, че за разбирането на своите творчески способности, на най - чувствено ниво, за истинско разбиране на битието на твореца, ви се наложи да станете и анти - творци. Наложи ви се да се затворите в кутия, да се ограничите, да се лишите от страст, чувства и всичко останало.

Не трябва да се стараете да излизате от кутията. Няма да можете. Това не работи. Аз опитвах. Разказвал ли съм ви историята? ... (смях) Те се смеят! Те се смеят. Историята за това как аз бях заточен в кристал за 100 000  години. И знаете ли, аз не можех да измисля как да изляза оттам или да приложа върху себе си друга сила. Аз не можех да изляза, докато накрая не реших, "Просто ще изляза. Аз сам създадох това, сам и ще изляза." И тогава се освободих от своя кристален затвор.

Така е и тук. Моля ви, призовавам ви, нека не си проправяме пътя. Нека не мислим как да се избавим от тук. Вие не можете. Но можете да си позволите отново да се окажете в своята чувствена природа.

С чувствеността вие ще разберете, че това ... Наричам го свръх чувственост, защото вие сте свикнали с определен чувствен опит в своето тяло - да хапнете вкусно, да правите любов, просто да усетите физическата хармония и спокойствие, да легнете в топла вана, да пийнете чаша вино - но всичко това е само 0,000001 от истинската чувственост, ако я приемем за 100. Между тях има такава огромна разлика. Но вие ще продължите да получавате физически чувствен опит. Той ще остане. Ще остане - както бихте казали – по - ярък, широк, дълбок от колкото е бил преди. И ще продължите да получавате ментален чувствен опит.

Менталният чувствен опит - това например е чувството, когато завършвате проект. Дописвате книга. Това е чувствен опит, но той е ментален. Като, "Да, добре. Ти довърши книгата. Браво." Тоест вашият ум се наслаждава на това или звъни издателя, както скоро и ще стане и казва, "О, ние искаме да издадем вашата книга." Възниква еуфория, но това не е истинска чувственост. Тоест това е една малка, малка, малка част от нея, аз говоря за истинска чувственост. Вие не можете да я разберете, не можете да осъзнаете, че тя ви е присъща. Това е истинското ви аз допреди да се спуснете на дъното на разбирането за творението. Тя вече е тук.

 И така, днес ще направим две упражнения и опита. Първото, което трябва да запомните - човекът ще се съпротивлява. Човекът силно ще се съпротивлява, защото той не знае какво ще стане. Така че човекът ще се съпротивлява и ще - това не са точните думи - ограничава опита. Той ще се опита да каже, "Добре, аз само малко ще опитам това днес." Но това си е ограничение.

Второто, което трябва да разберете - съществува всеобщ страх, защото в истинската чувственост няма централен контрол. Умът не я контролира. Човекът не я контролира. Майсторът не я контролира. Това е свободен поток, какъвто и трябва да бъде чувствеността. Затова присъства страх, "Кой контролира това? Откъде се взима? Това някаква зла тъмна сила ли е? А готов ли съм аз? Ще се справя ли?". И тогава вдишвате дълбоко и разбирате, "Ето умът пак си знае своето" и се завръщате към самия себе си. Върнете към "Аз Съм, Аз Съществувам" и позволете да се случи. Това е позволението, за което говоря през цялото време.

Въз основа на всичко казано, бих искал тази година да е на истинската чувственост. Това чувство - ще забележите, че то започва от тялото, после отива в ума и после то ви отвява директно през вратите. Ще си помислите, че сте получили някакъв духовен опит, но това не е така. По -точно това е така, но не само духовен опит; това е чувствен опит след дълга, дълга, дълга пауза, такава скука, такива огромни ограничения, такава сивота - и ето, вие изхвърчахте от това. Това става с позволение. Това става с позволение и разрешаване на този опит да се разшири. Той е неописуем.

Но ние няма да разсъждаваме над понятия, ние ще го направим. Ще има две части. Първата ще прилича на мераб. Тоест това ще бъде мераб. Две части и първата от тях ще бъде посветена на хипнозата в която живеете; хипнозата, която до голяма степен произлиза от масовото съзнание, което да кажем така, ви е хипнотизирало в тази ментална, локална, линейна реалност. Това не е лошо. Това не е зловещият заговор между Доналд Тръмп и Хилари. А може би те са се обединили и ... не. Не (лек смях). Това не е зловещ заговор. Просто така се е случило и аз го наричам хипноза. Разбира се, никой не е сядал пред вас с часовник, за да направи това (той си махна часовника от китката и го движи наляво надясно). Просто ... хипнозата означава програмиране, ментално позволение на това да се случи.

Аз не се готвя да ви хипнотизирам, нито да ви разхипнотизирам. Вие просто ще се разхипнотизирате. Ако не искате, отлично. Ако се страхувате да се разхипнотизирате, не го правете и се върнете по - късно. Но ние всъщност просто буквално, съвършено буквално ще изтрием всички тези слоеве, които ви карат да оставате ментални, локални, линейни. Ние ще ги изтрием.

Това не означава, че всички те ще изчезнат за час. Те може да се разтворят в течение на някакъв период от време. Това не е важно. Но това е разхипнотизиране. То се отнася към първата част. Ще направим кратка пауза - тоест ще спрем музиката, ще подишаме - и после ще се върнем към чувствеността.

Сега, ако не искате да правите първата част или искате само малко да се освободите от хипнозата, няма да можете да направите втората част. Просто се наслаждавайте на музиката, наслаждавайте се на успокояващия звук на гласа ми и получавайте удоволствие. А иначе, нека се върнем към чувствеността. Нека станем свръхчувствени човешки същества, което означава, че ще останете с човешките си чувства, но ще излезем отвъд пределите им в истинската чувственост.

И така, осветлението се изключва, музиката се включва, а аз ще си хапна малко курабийка.

(музиката започва да свири)

Свръхчувствен мераб – част първа

Нека вдишаме дълбоко. Отпуснете се, настанете се по - удобно.

Това беше вълнуващо пътешествие на ума. Вълнуващо. Да се поставите в съвършено чужда, непозната среда; да се изолирате толкова, че да забравите за своята чувствена природа. Използвам думите "чувствен" и "творчески" или "творец", те са взаимозаменяеми. Те са едно и също.

Но в процеса имаше толкова много - да го наречем програмиране, но тази дума - е дума от родители и учители, дума от ръководители, които ви доведоха до това ментално състояние. А също имаше желание да станете по - ментални, да придобиете повече разум, да придобиете повече ментален интелект.

Отчасти вашето програмиране произхожда и от вас, от вашите минали животи. Някои от вас са били философи, учители, пастори, писатели, оратори. Вие все още се държите за някои от тези думи - за това какъв трябва да бъде живота, за това да станете по - добри, за това да станете по -умни; някои от програмираните от вас думи произлизат от това, което наричате минали или дори бъдещи животи.

Съществуват много, много, много, много слоеве на хипнозата. Хипнозата - това е което приема вашият разум и което в действителност не е ваше. Това е преплитане на структурите, които в крайна сметка се скриват една друга; преплитане на убежденията, осъжданията, правилно и неправилно, изпълнимо и неизпълнимо.

Ще приведа пример. Магията е много реална. Не говоря за сценичната магия, говоря за магията на живота. Магията, това е умението да се придвижваш между измеренията. Магията е когато нещо се появява от никъде. Това е толкова реално. Това е основата на природата на реалността. И какво стана с магията в света, който вие наричате съвременен, в менталния свят? Изритаха я оттук. Ако нещо не може да бъде описано с научни и математически методи, значи то не съществува. Но тя съществува. Тя е тук, но отвъд пределите на осъзнатостта. Отвъд пределите на осъзнатостта.

Ето какво става с тези хипнотични тъкани, създават гоблен, който в крайна сметка завладява или затваря човека в собствените му ограничения.

Съществуват милиони слоеве, хипнотични слоеве, породени от другите хора - не с лошо, те просто се реят около вас - слоеве породени от вас и аз наричам това хипноза, тъй като хипнозата - това е указание или команда внедрени в ума и приети от него. Умът обикновено е толкова осъждащ себе си - вашият ум е толкова осъждащ - че съвсем не осъжда хипнотичните мисли, които всеки ден прииждат от новини, реклами и други хора или просто реещи се из въздуха, в съзнанието, в масовото съзнание.

Заради това умът зацикля върху това, кое е истина и кое не, кое е правилно и кое неправилно. "Аз истински ли съм? Правдив ли съм аз?". Това е вътрешната битка на ума. Това е сражение с вятърни мелници.

Това е битка, която вие никога няма да спечелите. Но истинската чувственост - способността да усещаш и да чувстваш нещо отвъд пределите на ограничения ум, умението да разбираш, да осъзнаваш другите реалности съществуващи точно тук, магията съществуваща тук - ще сложи край на всички разсъждения за истинността, за "Истински ли съм аз? Честен ли съм със себе си? Правилно ли е това или не?". Всичко това става несъществено.

В чувствеността няма осъждане, не може да има хубав или пълен чувствен опит. Опита не се разделя на голям или малък. Това е завръщане към вашата истинска природа на творчески създател.

Вие работите с петте човешки сетива и ума. Съществуват повече от 200 000 други начини да усещате. Това не означава, че ние ще разглеждаме или изследваме всички 200000 сетива, просто такава е вашата природа като чувствено същество.

И сега, докато човекът седи тук, вие, по всякакъв подходящ начин можете да се освободите от всички хипнотични слоеве.

Можете да разгледате всички влака наплетени в умствената обвивка - по всякакъв, какъвто и да е начин, да се отървете от хипнотичните слоеве. Вие решавате.

Просто го направете, когато бъдете готови.

Това е игра на съзнанието. Изборът да се освободите от хипнозата.

Вдишайте дълбоко и си позволете да го направите.

(пауза)

Вдишайте дълбоко. Вдишайте дълбоко. Хубаво дълбоко вдишване.

(музиката затихва)

Нека просто поседим в този чувствен миг.

(пауза)

Майсторът не се съмнява дали е направил всичко правилно. Майсторът не се съмнява дали ще му се получи или не. Майсторът знае, че наистина се е освободил от всички хипнотични слоеве и тогава Майсторът просто се наслаждава на момента.

Вие не се завръщате и не преосмисляте. Не мислите правилно ли сте направили това или не. Майсторът просто знае, че се освободил от всички тези хипнотични слоеве. Няма значение как са се оказали там, колко са прилепчиви и колко дълбоко са заседнали. Майсторът широко се усмихва и си мисли, "В този ден аз пуснах всички ментални импланти и сега мога да бъда в своята чувственост."

Свръхчувствен мераб – част втора

Така че, вдишваме дълбоко и правим точно това. Отново включваме музиката. Вдишвате дълбоко.

(музиката започва да свири)

А сега можете да си позволите да се върнете в чувствената си природа.

Вие не можете да се опитвате да създадете това, защото то вече съществува. Не трябва да прилагате усилия, всъщност не. Усилието само създава повече триене. Затова вдишайте дълбоко, а после идва времето за Позволение.

Да си позволите да станете свръхчувствен човек означава, че ще запазите човешките си качества. Както и допреди ще възприемате реалността или нейните части с помощта на тези чувства. Но сега, ние няма да ги ограничаваме. Съществуват толкова много други чувства, начини за възприятие, усещания и преживявания на реалността.

Да, на човека наистина му е много скучно. Много, много скучно. Човекът се опитва да направи ... опитва се да подобри тази клетка в зоопарка, опитва се да се разсее. През цялото време знаехте, че съществува толкова повече. Може би не знаехте как да го опишете, но знаехте че то съществува.

Чувствеността, начина да се възприема не само с очите, ушите и ума. Начина да чувствате на ниво на което отдавна не сте чувствали; това ниво на чувства е лишено от емоции, но то все пак е великолепно и ярко; това ниво няма шаблони, ограничени шаблони. Вашият слух е пълен с шаблони, но отвъд пределите му съществува много повече.

Ума бих го нарекъл хаос, тъй като не разбира това, но истинските чувства, вашето Аз Съм не го възприема като хаос. Тук не трябва да има шаблони. Това не трябва да се намира в малка симпатична опаковка.

Тогава вие просто вдишвате дълбоко, без нужда да прилагате усилия, трябва само да си позволите отново да станете чувствени.

Разбира се, ще усетите това в тялото си и то ще докосне вашият ум, но после ще отиде далеч отвъд неговите предели.

(пауза)

Съществува огромно множество други реалности и измерения. И помните ли, че неотдавна казах: аз казах, че другите измерения - това са другите ни сетива. Няма измерение на шесто, седмо, осмо ниво, за които някои говорят - ако ги разгледаме, то техния смисъл е само в това да извисят човека. Те не съществуват. Това е конструкция на ума. Това е евтино желание на ума, "Нека има седмо и осмо измерение, в което можем да предсказваме бъдещето, да виждаме през дрехите и...". Другите измерения не са такива.

Другите измерения - това са другите сетива, другите начини на възприятие и усещания за просторите на реалността.

(пауза)

Когато ние за първи път говорихме за въплътеното просветление, с други думи за това, да останеш в тяло, да получиш реализацията на своето просветление - искам да си спомните как говорихме за това първия път. "Въплътено просветление. О! - мислехте си вие - няма да ми се налага да работя. О, въплътено просветление. О, ще бъда умен и всички ще идват при мен за отговори. Всички ще идват при мен с проблемите си. О, въплътено просветление. Никога няма да се състаря."

Можем ли да дадем ново определение на въплътеното просветление? Умението да чувстваш на много различни нива, да бъдеш свръхчувствен. Повече никога да не бъдете ограничени. Повече никога да не бъдете на дъното на творението. Истинско чувство. Истинска осъзнатост.

Помните ли какво казах преди малко? Ако бях човек и ме бяха попитали за желанието ми тази година, аз бих отговорил, да, че искам да притежавам остър ум. Без съмнение. Но ум, който не съди, ум, който не ограничава и ум, който не контролира. Но още бих искал да отворя своите сетива, да чувствам - да чувствам живота - във всички цветове, вибрации, дълбини, които толкова дълго не ми достигаха. Да усещам в цялата широта.

Отново чувствата. Не говоря за емоциите. Емоциите - това са фалшивия начин на ума да усеща. Аз говоря за истинска осъзнатост - свръхчовешка, точно нея позволявате сега.

Сега е най - подходящия момент отново да се съедините със своята истинска природа.

(пауза)

Истинската природа на битието на твореца - чувствеността. Преди всичко чувствеността.

Когато за първи път казахте, "Да, ето какво искам - въплътено просветление, да остана във физическо тяло, да позволя просветлението", това не означаваше да станете по - млади, по - богати или още нещо, да станете най - мъдрите на Земята. Нищо подобно. В действителност вие казахте, "Искам да си върна сетивата."

Нека дълбоко вдишаме това. Какво прекрасно начало на годината.

Виждате ли, тогава всичко останало, всички обсъждания за това кое е правилно, и кое е неправилно, истински ли сте вие и настоящи, достатъчно ли сте духовни, достатъчно добър човек ли сте - всичко това изчезна. То е смехотворно. То е незначително.

И цялата тема за това да станете по - млади. Знаете ли, когато живеете наистина чувствено, това оказва влияние - това ще окаже влияние - на вашето физическо тяло. И когато вие наистина живеете чувствено, когато си позволявате чувственост, това ще окаже удивителен ефект върху остротата на ума. И цялото его на ума, цялата идентичност на ума ще стане толкова маловажна, дори и за ума. Той ще престане да бъде обсебен от себе си.

И всичко случващо се на тази планета, всичко, което тя ще преживее през тази година, всички промени и сътресения и игри на власт и всичко останало, изведнъж те изглеждат толкова дребни, толкова маловажни.

Чувствеността излиза на преден план или изведнъж разбирате, колкото и странно да звучи, изведнъж разбирате, че цялата тази Реализация вече е тук. Вие осъзнавате своята Реализация. Звучи малко странно, но си мислите, "О, Боже мой! Всичко, което се опитвам да осъзная вече тук."

 И тогава вдишвате дълбоко. Не се стараете. Вие просто позволявате.

(музиката затихва)

Вие си позволявате да бъдете свръхчувствен човек, свръхчувствено същество, каквото винаги сте били.

После вдишвате дълбоко и с широка усмивка на лице казвате, "Всичко е наред цялото творение."

И това е така.

Благодаря скъпи мои приятели. До следващият месец, бъдете чувствени. Благодаря (публиката аплодира).