МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

 

ШОУД 4 – АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 10 декември 2016 година

https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Нека вдишаме дълбоко, с което трябва да започнем. Енергиен обмен (смях). Малко кафе за малкия канализиращ.

 

ЛИНДА: (обръща се към Сандра) Благодаря.

 

АДАМУС: Благодаря, скъпа моя.

 

САНДРА: Много е горещо.

 

ЛИНДА: Благодаря ти за твоето служене. Божичко!

 

САНДРА: Предупредих те, че е горещо.

 

ЛИНДА: То е прекрасно и горещо. Бъди внимателен.

 

АДАМУС: Благодаря. Благодаря.

 

ЛИНДА: Много, много горещо.

 

АДАМУС: А! Мога да държа горещо. Ааа!

 

И така, Шамбра, за Рождеството, за празниците (надига чашата си; залата аплодира). Ах!

 

Продължавам да предпочитам да го наричам Рождество. Може би това е политически некоректно, може би сте свикнали да го наричате "Сезона на празниците", но за мен това време на годината, е когато всички ние си спомняме защо сме дошли тук - за да посеем съзнанието, Христовите Семена на Земята.

Тук работата всъщност не е в раждането на Йешуа, което се е случило съвсем не през декември. По хороскоп той беше Риби. Всъщност това време е нужно за да си спомним защо сме дошли тук, за осъзнаване на Христовите Семена.

Ние дойдохме тук заради новата надежда, заради нещо на Земята, което в крайна сметка би станало интеграцията на човешкото и божественото заедно. Ето защо ни е Рождеството.

Това е време както Калдре и Линда казаха по - рано, това е време от годината, в което просто да спрем, да вдишаме дълбоко и да се отпуснем. Да престанем да работим така усърдно, така упорито да се борим. Веселете се. С такова лице как може да се веселите? (обръща се към човекът маскиран като елф) Да. Това лице заслужава целувка. Муа! Да.

ЛИНДА: Безценно.

АДАМУС: И така, Рождеството е прекрасно време от годината. Всичко малко се забавя. Време е да погледнете в себе си. Много скоро ще настъпи най - дългата нощ в годината. Може би усещате, че сега се наспивате по - добре. Просто на улицата е по - тъмно малко по - дълго. Това е време от годината, в което просто да забавите темпото. Следващата година имам много работа, много неща са планирани.

Вглеждам се в живота ви; когато се готвя за ProGnost, аз се вглеждам в живота  ви, в това, което предстои. Не в дребните детайли, но в движението и посоката на енергията вливаща се в живота ви. О, това ще бъде съвсем различна година, не такава като напускащата. Ще почакам до ProGnost - а, за да обсъдим това, но това ще бъде година, за която ще ви се прииска да кажете, "Хм, интересно."

Време

 

Едно от нещата, които бих искал за момент да усетите преди да започнем, това е нещо, което се случва с много от вас, това е което аз наричам промяна на времето, гъвкавост на времето. Забелязвали ли сте, че понякога времето лети много бързо? Когато си мислите, че имате час да ми направите нещо, да отидете някъде, той отлита много бързо. И вие се чудите, а бил ли съм там изобщо? Присъствали ли сте? Били ли сте в своето тяло? Може би сте били в друго измерение? Не, не повече от обичайното. Но за тези, които навлизат в своето майсторство, времето губи своята неизменност. То губи своята обикновена постепенност.

Някои от вас знаят колко е часът сега, дори без часовник. Грешите с не повече от пет - десет минути. Сега дори това ви се изплъзва и вие се питате, "Какво става?" А понякога всичко изглежда толкова бавно, много, много бавно. И забелязвали ли сте, че независимо дали се движи твърде бързо или твърде бавно, това винаги са най - неудобните моменти в живота ви? (някои се смеят, някой отговаря, "Да"). Ако бързате, изглежда че времето върви твърде бързо. Ако ви е скучно, няма какво да правите, то върви твърде бавно. Това е един от най - явните показатели, че с вас се случва нещо както на биологично ниво, така и на ментално. Вие се премествате и променяте.

Тялото е тясно свързано с времето. Ритъмът на сърцето е свързан с времето. Вашето поведение през деня, когато слънцето изгрява и залязва - вие сте много привързани към това. Тялото - това е машина на времето, също така и биологична машина. Изведнъж, когато всичко се променя, ще чувствате това в тялото си. Тялото ви започва да пита, "Какво стана? Какво се случва?"

Умът също е привързан към времето. Умът иска да планира деня си и иска да знае колко е часът. Енергийно има голяма разлика между осем часът сутринта и три часа следобед. Просто го усетете сега. В осем часът сутринта енергиите са различни, в сравнение с тези в три следобед. Те се усещат по много различен начин, защото умът е много привързан към себе си, към това, което по негово мнение трябва да се случва; умът е привързан към тялото и неговия времеви ритъм. Изведнъж всичко започна да се променя.

Не, не в лоша посока. Всъщност не. Всъщност следващата крачка ще бъде това, че времето ще стане приятел, а не враг. Много от нещата в живота ви, бяха свързани с това да търсите време, да успявате навреме, да разпределяте времето си и всъщност времето може да отнема доста енергия, ако сте затворени в него умствено и физически. Вие изведнъж ще откриете, че времето - е приятел. Времето работи за вас и вие изведнъж започвате да разбирате, че време всъщност няма. Всъщност такова нещо като времето не съществува. Излезте в другите сфери, там няма огромен вселенски тиктакащ часовник. Всъщност време няма.

Наличието на времето тук на тази планета служи на определена цел, особено от гледна точка на изгряването и залязването на слънцето и движението на планетите, но вие изведнъж ще разберете, че вече не зависите от времето. Вие сте извън него. Това е много странно чувство.

Това също така ще ви дезориентира, това, което болшинството от вас от време на време усещат е - да не си затворен във всичко това. Вие изведнъж ще започвате да разбирате, че цялото това понятие за линеен живот, което аз наричам местна линейност - това е прогресия на часове, минути, дни, години - изведнъж тя се оказва голяма илюзия. Цялото това понятие за минали или бъдещи животи - всъщност е илюзия. Много от вас си мислят, "Интересно ми е, ако остана тук на тази планета, какъв ли ще бъде следващият ми живот?" Искате ли да си изясните това? Вдишайте дълбоко и го усетете. Той се случва точно сега.

За ума всичко това е странно за разбиране. Умът си мисли, "Как всичко може да се случва точно сега?", защото умът е много линеен. Той е много фокусиран върху времето. Той наистина не може да разбере, че бъдещият живот се преживява точно сега. Но веднага след като пуснете самото понятие за време, часове, месеци и отлитащи години, вие изведнъж ще стигнете до красотата на разбирането на това, че всичко се случва точно сега. Всичко се случва сега.

В този смисъл всички минали и бъдещи животи се случват независимо един от друг. Всички те са независими. Те не са свързани по такъв начин, че вие трябва да работите върху своето майсторство живот след живот. Всъщност можете да бъдете Майстор в миналия живот, който се случва сега и да не бъдете Майстор в бъдещия. Това е красотата от освобождаването от времето.

За да се освободите от него, не трябва да правите нищо, трябва просто да осъзнаете, че всъщност всичко това вече се случва. Единственото за което ви моля - не се съпротивлявайте, така да се каже, не се безпокойте, когато времето изведнъж стане не такова, каквото очаква да го види ума; за да не се блокирате толкова, че да започнете да се опитвате да се върнете обратно във времето. Вие изведнъж ще станете безвременни и тази безвременност също носи огромна свобода.

Ще поговорим още за това малко по - късно, а сега нека вдишаме дълбоко преодолявайки нуждата от време. Престанете да се подхранвате от времето и станете безвременни. Това е по - добро от всичко.

Мемоарите на Майстора

И така както разбирам, моята нова книга (Мемоарите на Майстора) най - накрая излезе. Закъсняхме някъде с около половин година (смях), но времето не съществува (Адамус  се смее). Направих кратко изказване за времето просто като въведение към книгата. С малко забавяне, но винаги навреме - Мемоарите на Майстора. Казвам "нашата книга", въпреки че моето име е напечатано тук с големи букви и не виждам тук вашите имена (още смях). Но това наистина е наша книга. Това наистина е наша книга. Тя е основана на реални събития, реални истории, на реални Шамбра. Можете да познаете себе си в една от тези истории или във всяка разказана история.

Ние взехме енергиите на Шамбра, може би сменихме имената, сменихме малко ситуациите - понякога всъщност трябва да направиш нещо малко по - интересно, не чак толкова страшно от така да се каже реалния живот, който всъщност не е реален; това е страшен живот - но книгата - е наша. Тя съдържа много повече от която и да е друга книга, която сме създавали, тя съдържа вашата енергия точно тук.

Тези разкази, които са разказани за Майстора и ученика, четейки ги вие отначало ще се отъждествявате с ученика, със своите беди, със своите проблеми и трудности, липсата на проницателност. Но когато стигнете до края на книгата, вече ще се идентифицирате с Майстора; Майсторът, който е във вас точно сега. Може би не е открито, може би не изцяло осъзнато, но Майсторът намиращ се вътре във вас. Ще започнете да разбирате, че цялата концепция за търсенето на просветление, концепцията за опита да достигнеш майсторство, също представлява голяма лъжа. Винаги, винаги, винаги е било нужно само позволение.

Ще започне да се държите като Майстор. Когато стигнете до последните глави ще започнете да го разпознавате и ще си кажете, "Аз го направих. Аз съм този Майстор, за когото се говори тук." Ще преминете от ученик, понякога непохватен, понякога превъзбуден, напрегнат ученик, постоянно стараещ се да стане просветлен; ще преминете към разбирането, че този Майстор за когото се говори тук в мемоарите - всъщност сте вие. Когато това стане, лицето ви ще се озари от широка усмивка и ще разберете, че Майсторът през цялото време е бил тук и всъщност вече не го търсите. Вие просто освобождавате място за Майстора.

Нашата книга и аз се надявам, че тя няма да е последната. Не знам колко добре ще бъде приета тя от публиката. Това всъщност няма значение. Това по - скоро е своего рода енергийна церемония, посветена на последните 16 години с Тобиас и с мен. Това е енергийна церемония. Това е празник на нашето пътешествие. То е облечено в истории, които - четете преди сън; четете ги, когато се окажете в една от тези ученически ситуации, когато се притеснявате, объркани сте или изпитвате трудности - но това са нашите разкази.

И така, скъпи мои приятели, искам да ви благодаря за това, че станахте част от тази книга. Повтарям, моето име е на корицата, но всички имена не биха се побрали тук. Издателят настоя. Аз казах, "Не, моля ви. Не искам там да бъде моето име", но издателят настоя ... Разказвайте истории от време на време, става ли? (лек смях)

Днешния формат

Между другото, за историите, днес имаме две възможности. Подготвил съм две версии на днешния Шоуд: мога да изнеса лекция, а мога да разказвам истории. Линда, микрофона моля за публиката.

ЛИНДА: О, с удоволствие, ако го намеря. Ето го.

АДАМУС: Имаме избор. Какво бихте искали да чуете – истории или лекция? Линда, моля с микрофона за тези, които са готови да отговорят.

ФРЕД: Бих искал истории, моля.

АДАМУС: Истории. Добре, хубаво. Един глас за историите. Следващия.

ЛИНДА: Чакай да намеря някой капризен.

АДАМУС: Истории или лекция? Имам подготвена лекция. В нея не разказвам никакви истории, но ще ги измисля своевременно.

САРТ: Да, измисли нещо добро.

АДАМУС: Да измисля нещо хубаво. Например за какво?

САРТ: За моя живот (смях).

АДАМУС: Наистина ще се наложи да поукрасим това – онова…

САРТ: Да, да! Това е славата!

АДАМУС: Да, това е славата. Хубаво. И така, две за историите. Още. Лекция? Това е увлекателна лекция, по физика.

ТЕРИ: А защо не направиш и едното и другото?

АДАМУС: Защо да не направим и едното и другото? Добре. Добре. Той никога не засяда само в едно нещо (публиката вика, "Ура" и аплодира). Мога да разкажа история, която много прилича на лекция.

ЛИНДА: Оооо! (Адамус се усмихва)

АДАМУС: Истории или лекция?

КАРОЛАЙН: Мисля, че би ми се искало истории.

АДАМУС: Истории. Добре.

КАРОЛАЙН: Да.

АДАМУС: Още няколко. Виждам на къде вървят нещата. О, при нас там отзад има хора в светлинни тела … (те са облечени в костюми наподобяващи Рождествения огън) Хайде. Тримата в своите светлинни тела.

ЛИНДА: Отначало не разбрах какво е това. Сега разбирам.

АДАМУС: Първия от тримата със светлинни тела, моля, изправете се.

ЛИННДА: Почака, почакай! Тук има отговор.

АДАМУС: Не. Почакай. Почакай. Хайде, станете. Светлинните тела. Искаме всички да ви видят. Да. Виждате ли какво става, когато позволявате (смях). Добре. Благодаря. Оценявам това.

ЛИНДА: О, Боже.

АДАМУС: Истории или лекция?

ШАМБРА 1(жена): Истории.

АДАМУС: Истории. Истории. Нека опитаме в тази част на залата, Линда. Мисля, че тази страна е настроена за истории.

ЛИНДА: Е, знаеш ли, всичко трябва да бъде по твоя начин. Както кажеш, както кажеш (тича в другата част на залата).

АДАМУС: Истории или лекция?

ШАМБРА 2 (жена): И едното и другото.

АДАМУС: И едното и другото. Добре.

ЛИНДА: Ох!

АДАМУС: Това ще бъде много скучна история (Адамус се усмихва).

ЛИНДА: Има още един по – натам.

АДАМУС: Истории или лекция? Сър? Мисля, че си сър (човекът е облечен в костюм на сатир).

НИКОЛАЙ: Да. Да.

АДАМУС: Какво е …

НИКОЛАЙ: Някак …

АДАМУС: Би ли станал, за да можем всички ние …

НИКОЛАЙ: Да, разбира се.

АДАМУС: Да. Красив костюм. Добре. Добре.

НИКОЛАЙ: Да, може би, нека измислим хубава история.

АДАМУС: Хубава история. Добре. Още двама. Изглежда историите днес ще победят. Истории с лек нюанс на лекция в тях.

ЛИНДА: Тук има някои, които няма да са с нас всеки месец. Ще попитам тях.

АДАМУС: Ах! О, не.

ЛИНДА: Ще ни липсват.

АДАМУС: Ах!

МАРК: И едното и другото.

АДАМУС: И едното и другото. И истории и лекция. Добре. Последен.

ЛИНДА: Последен – ох, ох! Извинете, извинете (тя леко се спъва).

АДАМУС: Изглежда гласуването почти завърши.

ЛИНДА: Имаш по – големи обувки от моите (Адамус се смее). Настъпихме се по краката. Виж. О, ето! Хайде да опитаме тук.

АДАМУС: Ах! Пропътувала си дълъг път, за да бъдеш тук. Истории или лекция?

БРИДЖИТ: Истории.

АДАМУС: Истории. Всички искат истории.

ЛИНДА: Оо!

АДАМУС: Не се връщай тук все още (лек смях). Следващия въпрос.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Защо хората обичат историите? Защо обичате историите? Защо обичате историите? Имахте възможност, можех да чета лекция тук. Можеше да пиша на дъската. Можехте да се потопите във физиката на живота. Да.

ЛИНДА: Нима преди не сме го виждали облечен като строител, а сега е в смокинг?

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Това е, "Ехаа!"

АДАМУС: Да.

ДЖО Д: Да, мога да правя всичко.

АДАМУС: Прави всичко. И така, какво е толкова привлекателно в историите?

ДЖО Д: Историите отвличат хората от реалността в която се намират и …

АДАМУС: Добре.

ДЖО Д: Ги въвличат в собствените си истории.

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: В своите исторически събития.

ДЖО Д: Исторически. Да.

АДАМУС: Да, да. Добре. Хубаво.

ДЖО Д: Така че, разкажи ми история.

АДАМУС: Ще има няколко. Трябва да мисля бързо, бях подготвил лекция. Мислех, че вие – сте лекционна аудитория, но не разбирах, че искате истории.

ЛИНДА: Още?

АДАМУС: Искаш кратка приказна история? Искаш мръснишка история за възрастни? Искате … (смях) Все едно …

ЛИНДА: Не!

АДАМУС: Все едно (още смях). Още няколко. Какво ви харесва в историите?

ИВОНА: Те идват от сърцето.

АДАМУС: Идват от сърцето, добре.

ИВОНА: Повече от лекциите.

АДАМУС: Не тези, които се каня да ви разкажа днес.

ИВОНА: Добре!

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: Но, да така е. Те идват от сърцето. Какво още? Защо хората обичат историите? Дейвид.

ДЕЙВИД: Те ни пренасят от ума във въображението и чувствата.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: О!

АДАМУС: Да, несъмнено.

ЛИНДА: Много хубаво.

АДАМУС: Добре. Още двама.

ЛИНДА: Още двама.

АДАМУС: Още двама.

ЛИНДА: Добре. Да се разходим.

АДАМУС: Хората и техните истории.

ЛИНДА: (шепнешком): Винаги ми харесват твоите отговори.

ШАМБРА 3 (жена): Изход.

АДАМУС: Изход. Добре.

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: Добре. Надявам се, че ще успеем днес да излезем. Да излезем от …

ЛИНДА: О, доброволец. Извинявай. Ще съжаляваш за това.

ШАМБРА 4 (мъж): Ще съжалявам за това, но те ни помагат да разберем кои сме.

АДАМУС: Дават ни да разберем. Да, ако може да се каже по малко по – различен начин, те стават персонифицирани, помагат ни да разберем нещо. Отлично.

И следващия въпрос, който ще ми се наложи да задам – каква е вашата история?

Каква е вашата история?

ЛИНДА: О.

АДАМУС: Не повече от 20 думи.

ЛИНДА: Не повече от 20 думи?

АДАМУС: Е добре. Ще приема и няколко думи. Каква е вашата история, тъй като днес седите тук? Каква е вашата история? Давай.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Каква е твоята история?

ЛЕСЛИ: Точно си мислех за това, когато ти … това беше весело приключение и то още не е завършило.

АДАМУС: Да. Добре. Добре. Искаш ли да продължиш приключението?

ЛЕСЛИ: О, да!

АДАМУС: Или искаш то да приключи?

ЛЕСЛИ: Не, не, не.

АДАМУС: Добре.

ЛЕСЛИ: Искам още приключения.

АДАМУС: Добре, добре.

ЛЕСЛИ: Готова съм за това, което предстои.

АДАМУС: Историята на Лесли – "Това беше весело приключение и то още не е завършило." Добре. Харесва ми.

ЛИНДА: Добре. Ще рискувам да дойда тук.

АДАМУС: Още няколко. Здравей, скъпа.

ЕДИТ: Здрасти.

АДАМУС: Каква е твоята история?

ЕДИТ: Щастлива съм, че намерих Аления Кръг през 1999 година и се учех от теб, Тобиас, Кутхуми, много обичам това и си мисля, че всички вие сте прекрасни.

АДАМУС: И така, твоята история – е Аления Кръг. Да. И, Едит, ти знаеш, че за целия свят си като Рок Звезда. Не си ли си помисляла, че това може да бъде повод за сюжет на история?

Едит открива Аления Кръг в момент на отчаяние. Когато живота и вече изглежда безрадостен, когато не е останала надежда за утрешния ден, изведнъж в главата и се появява името"Тобиас." "Тобиас! Тобиас!" – пита тя всички наоколо. "Какво знаеш за Тобиас? Постоянно чувам това има в главата си." И накрая, някой и казва, "Едит, потърси в Интернет." "О." Тя набира името в Интернет – "Тобиас" и Аления Кръг – "Какъв странен култ? В какво се впускам? Какво се готвят да направят те? Принасят ли в жертва хора на техните сбирки или може би и хора и животни?" (смях)

Но един ден тя реши да дойде. Маскира се като красиво облечен мъж и идва на срещата, сяда и изведнъж се облива в сълзи. "Аз съм си у дома" – казва тя. "Аз съм у дома. Заобиколена съм от хора като мен. Е, не съвсем същите, но съм заобиколена от хора, каквито обичам и които ме обичат. В Аления Кръг съм си у дома." И тогава тя разбира, че вече познава тези, които са тук, всички тези, които гледат онлайн. Тя ги познава от цяла вечност. Те имат старо съглашение, да се върнат на Земята в нужното време и на нужното място, с нужната група от хора, за това, за което никой в цялото творение никога не е правил. Това е въплътено просветление. Дори Възнесените Майстори, които се мотаят в Клуба на Възнесените Майстори, не успяха да останат за дълго.

ЛИНДА: Чия е тази история? (смях)

АДАМУС: Шшт!

Едит казва, "Ето го. Аз съм си вкъщи, Аления Кръг." Но тя не знаела, че само след няколко години името "Едит", ще бъде в устите на всички Шамбра от целия свят (смях и аплодисменти). "Едит! Едит, обичам те, Едит!" Можеше ли да предположиш, Едит, какво ще стане ... (публиката започва да скандира, "Едит! Едит! Едит! Едит!", Адамус се подсмихва). Можеше ли да знаеш Едит, че ще станеш хит във Facebook, че ще бъдеш не просто име, не просто човек, а място в Аления Кръг - столът Едит (смях).

Използвам истории - докато всички, Линда, благодаря - използвам истории, за да разказвам история. Използвам история, както в книгата, за да споделя мъдрост, за да е интересно, за да не е скучно.

Вие някога били ли сте на един от тези сеанси за преработка с други хора, от типа на сеанс за духовна преработка? Тъжно нали? Тъжно. И аз зная, че някои от вас ще кажат, "Но аз се изхранвам с това." Тогава променете начина си на живот (смях).

Това е тъжно, защото хората не могат да се смеят, те не се смеят на собствените си истории. Те се отнасят към себе си така дяволски сериозно. И когато разбирате, че всичко това - историята - ние взехме за пример историята на Едит и добавихме към нея малко светлина. Взехме малко захар, малко сол и малко оцет, за да я направим по -интересна, защото в нейния живот има захар, сол и оцет.

Ние я доукрасихме - не излъгахме, но я доукрасихме - защото аз вече толкова често съм казвал скъпи приятели, че вие засядате в своите представи за себе си, а после вярвате, че те - са истина. Имате целия опит от миналите години на вашия живот и си мислите, че е станало точно това, а после изведнъж се оказвате в коловоз. Това е тъжно, както и всички подобни консултации и преработки, в които хора седят в кръг и говорят за своя тъжен живот.

Боже мой, ще ми се някой от вас да стане и да каже, "Имам история. Имам чудесна история. Ето, аз съм изгубен ангел. Аз съм тук на Земята, в това физическо тяло, което ненавиждам. Не мога да понасям това тяло. Тук бях толкова травмиран от енергиите на окръжаващите хора, толкова порочни, толкова мерзки, толкова заплашителни. Те биха откраднали не е само вашата кръв и пари, но и душата ви ако можеха. Какво правех? Удавих се в алкохол (лек смях). Станах алкохолик. Да, бях жесток със своето семейство. Изгубих работата си и похарчих парите си. Но знаете ли, някой трябва да се гмурне до самото дъно, в самата тъмнина и отчаяние. Някой трябва да види колко дълбока и низша е тази пропаст и точно това направихме ние с Джак Даниелс." (смях)

ЛИНДА: Мен ли описваш? (още смях)

АДАМУС: Знаеш ли, има разлика."Е, знаете ли аз съм алкохолик. Ах, нямам живот. Идвам на тази среща. Пия кафе и наистина ми е ужасно скучно." (с унил глас; смях)

Животът ви - това е история! И това (книгата) - е само изложението. Тук сте вие. Вашата енергия, вашия опит. Вашия живот - това е история. Направете я интересна. Знаете вие казвате, "Не знам дали ще мога да изляза на сцената и да направя това, което правиш ти Адамус. Не зная дали имам талант да разказвам своята история."

Имате. Просто дишайте дълбоко и плувайте по течението. Излезте от ума си и просто се забавлявайте. "Бях в най - дълбокия, най - тъмният ад от всички, в ад, в който никой от хората никога не е навлизал толкова дълбоко, но аз излязох от него. Това ме научи на това, че мога да се намирам само в своята светлина. Аз разбрах, че не мога да бъда просто добро момче или добро момиче. Това ме влудяваше. Така че какво направих аз? Потопих се толкова дълбоко, колкото можах. Потеглих на това алкохолно пътешествие до самото дъно и разбрах, че аз - съм и светлина и тъмнина. Разбрах, че за да бъда истински не е нужно да се старая да бъда добър и чист. За да бъда истински трябва да се потопя в своите проблеми толкова дълбоко, колкото е възможно. Не да бягам от тях, не да се крия от тези гласове в главата, а да се потопя колкото може по-дълбоко във всяка част от себе си."

Ето това е история (аплодисменти).

ЛИНДА: Еха!

АДАМУС: Ето това е история. И така, още няколко. Каква е вашата история? Опитайте да направите същото! Микрофона. Каква е вашата история? Посъживете я малко. Добавете щипка пипер, малко сос Табаско. Каква е вашата история? О, всички вече стенат, "Линда, моля те, не ми давай микрофона." (някои се смеят) Каква е твоята история, скъпа?

КАРОЛАЙН: Моята история – израснах, имах чудесно детство, после се ожених и той ме напусна, а после срещнах своя прекрасен приятел и любим и ние пътешествахме по целия свят и живота беше прекрасен.

АДАМУС: Еха! Това е хубава история (аплодисменти). От отчаяние, нищета – не, започнахме с хубавото детство, нали?

КАРОЛАЙН: Да.

АДАМУС: "Започнах с любящи, грижовни родители, които ме отгледаха, но не тази душа. Нямах намерение да продължавам да живея така. Аз не търся просто път, гладък път. Затова, веднага след като стана свободна, ще се омъжа за лош, тъмен човек, който ще се отнася с мен така, както никой до сега не се е отнасял с мен, ще ме измъчва енергийно, морално и във всички други отношения, за да може накрая да открия истинската любов на целия си живот, не този, който седи до мен, а Аз Съм. И тогава ще мога да я поделя с този, който седи до мен." Следващата история ще бъде … Искате да разкажете история, сър?

ВИНС: (нейния мъж) Аз?

АДАМУС: Да. Защо не? (някои се смеят)

ВИНС: Аз все още пиша историята си.

АДАМУС: Ти все още пишеш историята си.

ВИНС: Но тя е просто фантастична. Ние не знаем къде ще свърши тя или как ще продължи. Но …

АДАМУС: О, ти не знаеш ли?

ВИНС: Не.

АДАМУС: Мога да ти помогна.

ВИНС: Все още пътувам по пътя.

АДАМУС: Умен човек, красив човек с удивителна кариера върви през живота, но през цялото време се пита, "Защо съм тук? В какво е смисъла на всичко това?"

ВИНС: Парарам – пам – пам! Парарам – пам – пам! Парарам – пам – пам!

АДАМУС: Благодаря. Звукови ефекти. Мислех си, че той беше … (Адамус се прокашля). Удивително пътешествие на човек, който има почти всичко, което пожелае и ти знаеш, че интелекта ти е – такъв плюс, но също така си и обаятелен. А после срещата със стар …

ВИНС: Ехааа!

АДАМУС: … стар, прекрасен, скъп, скъп приятел. Ти я срещаш и пренасяш живота си на съвсем друго ниво.

ВИНС: Да.

АДАМУС: Пренасяш живота си на невероятното ниво на любовта.

ВИНС: Това е кулминацията.

АДАМУС: Да, кулминацията, върха. Да. Но винаги има малко драма. Появяват се някои проблеми със здравето.

ВИНС: (с тих глас) Ооо…

АДАМУС: "Какво му е на тялото?  В живота си получавам всичко, което мога да си представя, имам прекрасен партньор, споделям с нея живота си, споделям душата си, всичко в живота си, но изведнъж - здравето. Дяволско тяло! Дяволско физическо тяло! Толкова уязвимо, подвластно на болести, слабости, стареене. Дяволско тяло, ако не беше то, животът ми щеше да бъде идеален. Защо ме изостави, тяло мое? Защо?"

После борбата. Борбата с тялото, която води до борба с ума, "Къде сгреших? Защо тялото ми е такова? Защо не мога да го контролирам?" И през цялото време - шепот, шепот, "Престани да се опитваш. Престани да се опитваш. Престани да мислиш за оздравяване. Просто позволи. Просто позволи."

Отне много време за да получиш това послание, защото имаше толкова много страх. Имаше злост, отчаяние и угризения на съвестта, но накрая ти каза, "Това тяло не е мое. Това тяло не е мое. Моето истинско тяло е светлинното тяло, което се интегрира в биологията ми - това е моето тяло" и това е голяма крачка в живота - да позволиш на светлинното тяло да дойде, да пуснеш страха от смъртта, който представлява най-голямата лъжа, която някога са внушили на хората на тази планета. Да пуснеш всичко това и накрая да стигнеш до истинската интеграция толкова дълбока, дълбока интеграция на тъканите, клетките, ДНК на тялото, че вече да няма такова разделение на тялото. Да няма недоверие към тялото. Вече никакво съжаление за злоупотребата с тялото в ранните години, но изведнъж се появява любов и признание към своето Съзнателно Тяло.

Това е твоята история, приятелю мой.

ВИНС: Еха.

АДАМУС: Това е твоята история.

Ако има някаква мисъл, която да мога да свържа с излизането на книгата днес, то това е че всеки живот - е история. Всеки живот - това е красива история и често вие засядате в детайлите. Засядате в сивотата на сюжета. Засядате в драмата и негативното. Впримчени сте в опити да излезете от вашата история, да излезете на повърхността. Или си мислите, че ще промените историята като мислите за нея по друг начин, но това не става.

А сега вдишайте дълбоко и бъдете своята история. И разберете, че има нещо много по - голямо от това, което осъзнавате, нещо много по-голямо от това, което ще напишете на хартията, "Моята история е: аз се родих, тръгнах на училище. Ожених се, имах работа, умрях." Това е скучно. Прилича на лекция. Но тази история! Бих искал да ви накарам да застанете пред огледалото, на балкона, да излезете в гората или където и да било и да разкажете своята история, както направих аз, с известна театралност. Театралност - колко е хубаво това, въпреки че всичко това - всичко е просто история. Вие не сте затворени в нея. Всичко наоколо - са истории.

Обичам театъра. Обичам изкуството, защото там се изразяват свободно. Вече не сте на това унило, сиво, скучно място, "Просто се опитвам да преживея живота. Просто се опитвам да го направя. Търся отговори." (говори монотонно). Отговорите са тук и те - са във вашата красива история.

Вашите минали и бъдещи животи - да, ще имате още животи, мога да ви го кажа абсолютно точно. Да. "Мамка му!" (смях) Не е нужно да си екстрасенс, за да ви чуя. Изведнъж по целия свят прокънтя, "Мамка му!" (още смях)

Ще ви кажа, защо ще имате още животи. Защото, преди всичко време не съществува, така че тези животи вече се случват; второ, ще седите в Клуба на Възнесените Майстори, общувайки с другите Възнесени Майстори и ще имате други животи. Ще бъдете осъзнати и ще живеете отново. Може би не е тук - може би не тук - не на тази планета. Някъде другаде. Може би някъде в новото творение, може би на Новата Земя - а Нови Земи има много, много - може би за да направите това, което винаги сте искали да направите, но сте се чувствали толкова ограничени от масовото съзнание, от себе си и от своето минало.

Но ще имате още животи - може би в не физическо тяло и може би дори няма да ги наричаме животи. Просто изражения. Душата, духът обича изражението. Говорихме за "4 - те Е"- едно от тях е изражението (позовава се на "4Е  мистични музикални пътешествия с Адамус и Йохам". "изражение" се превежда "expression"). Душата - е в любов към себе си, в постоянен духовен оргазъм - някой тук се киска - в постоянен оргазъм душата се влюбва в себе си отново и отново, стремейки се към творческо изражение на себе си. Създавайки минали и бъдещи животи.

Удивителни неща се случват, удивителни. Аз правя снимки - Дейв снима, Краш снима - но аз правя енергийни снимки. Когато излизате от коловоза в  своята история и започвате да се забавлявате - вие се освобождавате толкова, че започвате да се смеете в историята си - когато точно сега позволявате просветлението в живота си, то променя всеки живот. Вие го правите не само за този живот. Това променя всички животи - минали и бъдещи.

Има минали животи, минали истории, които сега са толкова заседнали, че просто ... знаете ли какво става сега -  те повтарят своята история. Като във фантастичен филм, в научно - фантастичен филм, те просто повтарят своите истории отново и отново. Калдре ми подсказва, че има някакъв нов сериал на тази тема, "Западен свят" (Westworld) - там историите постоянно се повтарят. Всъщност е точно така, защото вашите минали животи, дори и мъртви, продължават да проиграват своята история, един след друг отново и отново. Същото е и с бъдещите животи. Те засядат в тези цикли и продължават да повтарят същите шаблони.

В определена степен можете да го усетите - то е вътре във вас и вие го усещате - и това влияе на настоящият ви живот, защото в него вие започвате да правите същото, да повтаряте шаблоните - шаблони на насилие, безнадеждност, опити да откриете отговорите. Превъртате всички тези колела от миналото и бъдещето. Но всички те са заседнали в своята история.

Искам за миг да усетите това. Преживели сте тази история, този живот, много пъти. Това не е първият. Вие повтаряте тази история. Излизаме отвъд пределите на времето, пространството и представите на повечето хора за това как е устроено всичко тук и вие започвате да разбирате, "Бил съм тук и преди. Вече съм правил това. Бил съм тук и преди." Ето защо често това е ужасно скучно. Но тази част от вас казва, "Стига. Трябва да се измъкна. Стига."

Всичко в тази история се случва отново, отново и отново и всички във всички останали истории крещят, "Ти не можеш да излезеш. Това е твоята история. Длъжен си да я поправиш. Длъжен си да станеш по-добър. Трябва да станеш светец. Трябва да си свършиш работата по -добре, преди да можеш да си тръгнеш." Голяма част от вас вярваше в това. Вие скачахте обратно в старата, еднообразна, скучна история и се опитвахте да я поправите. Вие не можете. Просто се намирате в същата стара история ден след ден, живот след живот, докато не кажете, "Стига. Време е да приключа с това" - което всички вие вече направихте - и тогава всичко започва да се променя.

Това е трудно. Сюжетите - сюжетите които, почти бяха като изсечени в камък - започват да се променят. Те започват да се разтварят. Времето изчезва. Изчезват вашите приятели и семейства. Изчезват всички понятия за духовност, за Ню Ейдж. Всичко, което сте смятали за скъпо, започва да напуска, отпада. Тогава разбирате, че това е просто история и разбирате, че можете да направите всичко, което пожелаете. И също така започвате да разбирате, че промяната на тази история променя историята във всеки друг живот, който всъщност се случва точно сега. Всичко се променя. Точно това е просветлението. Точно това е истинското просветление. Благодаря. Рехави аплодисменти (Адамус се усмихва, сега вече залата аплодира).

Ето какво правим тук. Ето какво правим, ето защо често е трудно и ето защо дойдох тук да ви разсейвам, за да му позволите да се случи без да мислите, просто да му позволите да се случи. Така че се надявам, че не възразявате ако понякога ви разсейвам с няколко истории, няколко идеи.

И така, днес искате истории. Днес искате истории. Добре, нека бъде история. За какво ще бъде тя? Бих пийнал малко кафе. Някой още иска ли кафе? Хм.

Нека приглушим светлината и намалим температурата. Да. Тук е топличко. Когато историите биват освободени, температурата се покачва (някои се смеят). Да. Не, това е нормално. Ще се разхождам малко по сцената, така че нека има светлина там.

Нека вдишаме дълбоко и да започнем нашия разказ.

Да, не мога да ви кажа, стига, просто се забавлявайте с историите си! Разказвайте истории за себе си и получавайте удоволствие. Някои от вас - ах! - с удоволствие бих ви взел на някои от театралните си уроци. С удоволствие бих ви разкрепостил малко.

Майсторът и футболната топка

И така, Майсторът казал на Роджър да се срещне с него ... (Адамус се смее) Калдре ме пита, "Как го правиш, Адамус, ти дори не знаеш историята?" Да, дявол да го вземе. Виж накъде ще потръгне (някои се смеят). Във всяка история трябва да има отправна точка и всъщност тя не трябва да бъде в началото. Може да е някъде по средата, но във всяка история, в това число и във вашата, е важно просто и дадете начало. Просто да и дадете начало.

И Майсторът казал на Роджър, да се срещне с него в парка в 11 часът сутринта в събота. Майсторът правел така от време на време, срещал се лично с учениците, насаме, извън училището, без всички останали. Понякога Майсторът взимал учениците си на разходка и говорел с тях за това, което ставало в живота им. Затова Майсторът казал, "Роджър, да се срещнем в 11:00, ще бъда с червена спортна кола на паркинга." Не карам "Хонда." (някои се смеят) Извинете.

Роджър бил много развълнуван. Той знаел, че ще бъде тежко. Знаел, че Майсторът иска да му каже нещо. Той знаел, че Майсторът ще погледне дълбоко в сърцето му, но бил готов за това. Той знаел, че е дошъл моментът. Той се борел, Роджър се борел с цялата концепция за познанието. Той знаел думата. Разбирал какво означава, но дявол го взел, трудно му било да я приложи в живота. Той наистина се опитвал да разбере, "Какво е това познание? И как да разбере разликата между знанието и всичко останало? И как мога да следвам нещо като познание, ако аз дори не разбирам какво наистина означава това?"

И така, Роджър бил много развълнуван преди срещата си с Майстора. Той дошъл някъде пет минути преди единадесет, Майсторът вече бил там, неговия спортен автомобил вече бръмчал. Майсторът казал, "Роджър, сядай. Затвори вратата." И казал, "Между другото, Рождър, не, ти няма да караш моята спортна кола." Той просто чувствал как това желание струи от Роджър. Роджър искал да седне зад волана и да опита сам да управлява тази красива спортна кола. Би трябвало да струва цяло състояние. Всъщност Роджър изобщо нямал автомобил. Той ходел пеша. Понякога се возел на автобус, но нямал автомобил. Бедния Роджър (лек смях). Ето защо Роджър дошъл в тази духовна школа (още смях), за да разбере как да привлече изобилие в живота си и да престане да се вози на автобус.

Роджър седнал, затворил вратата и - рррр! - Майсторът потеглил, колелата изпилили по шосето. Известно време те пътували в мълчание. Майсторът се наслаждавал на бързото пътуване зад волана. Никога не го бяха глобявали за превишена скорост. Той обичаше да шофира бързо. Вятъра, почти страхът да бъде хванат, но никога не го хващаха. За Майстора това беше опияняващо чувство. Той прекарваше много време с ... (Адамус се прозява) ... учениците в клас. Извинете за скуката (лек смях). Той прекарваше много време с учениците в клас и понякога това беше много уморително. Трябваше да излиза за да си прави такива почивки.

ЛИНДА: Знаеш ли къде е Джо? (говори от другата зала, но микрофонът и е включен).

АДАМУС: Ало?

И така, те се били умълчали ...

ЛИНДА: ... това нещо. Почакай, би ли ... (лек смях)

АДАМУС: Линда? О, Линда? Линда? Някой, бихте ли казали на Линда, че микрофонът и е включен (някой се провиква, "Линда, микрофонът ти е включен"; смях). О, бедния елф. Ооо! (още смях, Линда влиза в залата с виновно изражение). О, тя изглежда толкова тъжна. Ах, бедния елф. Докато си елф - какво ще кажеш за още едно кафе, но по - топло? Това изстина, докато аз ... о, и тук стана хладно. Благодаря, скъпа моя.

Така, до къде бяхме стигнали? Те карат по улицата в спортна кола. И твоя микрофон е включен.

ЛИНДА: Сериозно?! О, наистина е включен. По дяволите!

АДАМУС: Чух какво каза за Калдре.

ЛИНДА: Нищо не съм говорила за него, но нашата тента ще избухне.

АДАМУС: Пффф! Нека избухва.

И така, те пътували в спортната кола и Роджър се чудел, кога Майсторът ще започне да говори, кога ще започне разговора за проблемите на Роджър. Но вместо това, за голямо учудване на Роджър, Майсторът изведнъж се насочил към футболния стадион заедно с останалия поток от автомобили. Майсторът често се престроявал. Хората бибибкали и му показвали неприлични знаци, а той се усмихвал. Роджър се чудел, "Защо пътуваме към футболния стадион?" Майсторът усетил, че този въпрос възникнал у Роджър и казал, "Роджър, тъй като днес е събота и днес ще има мач. Ето защо пътуваме към стадиона."

Роджър се почесал зад тила и си казал, "Мислех, че ще имам възможност да поговоря с Майстора и да обсъдим това - онова. Мислех, че може би ще отидем на езерото. Знам, че Майсторът обича да лови риба, но ние отиваме на мач. Какво означава всичко това?" Роджър си мислел, "Аз дори не обичам футбол." Тъй като Майсторът усетил неговите мисли, той казал, "Аз обичам футбола. (смях) Обичам футбола, защото това е дуалността. Това е абсолютната дуалност. Забавляваш се, викаш и крещиш. Не винаги е нужно да бъдеш добър, да постъпваш правилно, да бъдеш светец и непогрешим и тям подобни. Трябва да отидем там. Ще ядем отвратителна храна. Ще пием бира. Ще псуваме. Ще псуваме треньора. Ще приветстваме нашия отбор. Ще живеем, Роджър. Ще живеем."

Майсторът намерил място за паркиране точно пред входа на стадиона. Нямало нужда от по - рано да мисли за това, както правят някои от вас, "Трябва да си намеря паркомясто до входа. Ще изпращам енергия." Млъкни! Паркомястото вече е там. Не е нужно да мислите за това. Не е нужно да създавате сияние около него. Не е нужно да насочвате енергия към него от по - рано. Предполагате, че има място и то е там. И него го има. Не е нужно да правите никакви сеанси за паркиране. Виждам, че някои от вас правят тези странни манипулации и движения. Млъкни! Мястото за паркиране вече съществува.

И така, Майсторът знаел това. Той паркирал точно до входа.  Те влезли на стадиона, Майсторът погледнал билетите. Всъщност той имал два комплекта билети. Имам билети за VIP - ложата, които някой му бил дал. Той не знаел кой. Знаете ли, такива неща просто се появяват в джобовете и ти никога не питаш от къде са се взели там. Ти просто плуваш по течението.

И още, той имал друг комплект билети. Те били на 45 ярдовата линия около 20 ред. Нормални места. Нормални. И Майсторът си помислил, "Кои да взема? VIP - ложата или местата на 45 ярдовата линия?"  Той погледнал Роджър - "На 45 ярдовата линия." По пътя той взел две бири по половин литър и двете за Майстора (смях), начоси и хот-дог, а Роджър извадил от джоба си една овесена зърнена закуска (още смях) и отказал да си купи каквато и да било храна или напитка от стадиона. Майсторът не се развълнувал от това, защото знаел, че той може да яде и да пие каквото си пожелае. Майсторът отдавна беше прекрачил отвъд всички тези страхове за храната и напитките и за това, кое е вредно за вас. Сега той можел да се наслаждава на живота. Той можел да яде всичко, което пожелае, да пие всичко, което пожелае и да прави всичко каквото пожелае. Той не бил свързан с каквито и да било стари правила, с тези стари правила, "Как да стигна до просветлението", защото отдавна вече беше разбрал, че е достатъчно просто да бъдеш себе си.

Те стигнали до местата си и точно когато седнали, играта започнала. О, благодаря (Линда донася прясно сварено кафе).

ЛИНДА: Само Майсторът може да служи.

АДАМУС: Благодаря и ти наистина си Майстор. Ой! (смях) Опитваш се да се шегуваш с Адамус, като нагряваш чашата твърде много.

Те заели своите места и почти веднага се разиграло първото подаване и се разнесъл силен рев от тълпата, тъй като отборът на Майстора получил топката и играчът се втурнал. Ревът на тълпата. Ето в какво се въвличате.

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Ура!

АДАМУС: Да, добре. Играта започнала. Играта започнала и след няколко минути Майсторът отпил глътка бира - или горещо кафе -Майсторът погледнал Роджър и казал, "И така, Роджър, какъв е проблемът?" Роджър бил шокиран и смаян," Защо обсъждам този въпрос с Майстора седейки тук, на футболен мач? Аз исках тих, уединен разговор." Майсторът отговорил, "Роджър, сега или никога. Сега или никога. Какво става?" И Роджър казал, "Знаеш, че аз се учих усърдно. Уча се в твоята школа от шест години, похарчих сума пари" - бла, бла, те винаги говорят така - "Похарчих сума пари и не чувствам, че съм стигнал до някъде. Сякаш не разбирам. Постоянно чувам гласове в главата си, но те или са погрешни или безсмислени. Ще се побъркам." И в този момент отбора на Майстора отбелязал гол и тълпата полудяла (публиката отново крещи).

Този ден имало много шумни фенове. Те разговаряли, крещели и свиркали. Да, да, да! Да! Да, да, да! (публиката шуми стилно). Било много шумно (публиката продължава силно да шуми) хората пиели, ядели начос - Хрус! Хрус! Хрус! - всички тези шумове!

Но въпреки това Майсторът продължавал да говори с Роджър, "Роджър, това няма значение. Това няма значение. Това е старата лента в главата ти. В главата ти звучат записи, енергийни записи, които поддържат твоята история, карат те да проиграваш един и същи сценарий отново и отново. Те те побъркват. Те те карат да се чудиш какво да правиш, а ти ги слушаш. Роджър,  чувам, че отвреме - навреме продължаваш да говориш за духовни водачи. Тези, които са на твоя път нямат духовни  водачи. Роджър, знанието не прилича на нито един от тези гласове. Изобщо не прилича."

И в този момент отбора на Майстора получава топката и прави няколко подавания, отново отбелязва гол. Тълпата полудява (публиката отново крещи). И между другото така ще бъде всеки ден. Отборът на Майстора просто разкъсва съперника си на парчета.

Те поговорили още малко. Майсторът попитал Роджър още няколко въпроса, какво чувства той; не само това, което чува в своята глава, а какво чувства. Те говорили много дълго и накрая Майсторът казал, "Роджър ето какво ще ти кажа. Ти имаш знание. То е тук. Аз го усещам. Но всъщност знание имат всички, но у теб е доста добре проявено. Но ти му позволяваш да се изкриви и да се изгуби из всички тези шумове, зад целия този боклук и активност, възникващи в главата ти."

"Ето защо за тази беседа аз те доведох тук, на мача - защото тези фенове крещят тук, свирят и шумят (публиката отново крещи и шуми), те са подобни на гласовете в главата ти, те те разсейват и заради това ти е трудно да намериш, наистина да чуеш гласа на вътрешното знание. Ето защо те доведох тук - защото живота прилича на тази игра. Той не винаги е толкова напрегнат като футболен мач, но е подобен на него с дуалността, масовото съзнание. Тук винаги има безпокойство, разсейване, дуалност, викове и шум, но също и плач. Виждаш ли този отбор? Те сега плачат. Плач и отчаяние." Да, малко ще поплачем.

ПУБЛИКАТА: Ууууу-уууу!

АДАМУС: Ууу-ууу! Ууу-ууу! Ууу-ууу! "Ето защо те доведох на този мач, Роджър, защото исках да ти покажа какво наистина се случва в главата ти." Роджър поразсъждавал над това малко и си казал, "Това наистина е добра постановка. Сега ми е по - лесно да разбера всички тези гласове и цялата игра, която се случва в главата ми."

Роджър известно време мислил върху това и накрая попитал, "Но Майсторе, нима ти не каза, че моето знание е добре проявено? Че притежавам големи знания?" Майсторът отговорил, "Да така е. Всъщност те са ти  вродени."

Роджър казал, "Но ако ги притежавам, защо не мога да ги открия? Ако ги притежавам, защо не мога да ги използвам?" И тогава Майсторът се усмихнал. Той знаел, че  тяхната беседа ще стигне до там. Той казал, "Роджър има само една причина. Как постъпваш с вътрешните си знания, с тези вътрешни - дори не гласове, Роджър, а знания, чувства - тези чувства, но как постъпваш с тях? Опитваш се да ги очовечиш. Роджър, ти се опитваш да направиш от знанието човешки глас, а той не е такъв. Ти се опитваш да направиш от него ментална мисъл, а то не е това. Вътре в себе си имаш знание, което винаги е било там, но ти не го слушаш, освен ако не звучи самото то, като духовен водач, като някакъв Архангел, майка, учител или друг човек. Ето къде е проблемът. Ти се опитваш да го очовечиш."

Майсторът продължил, "Разбирам защо. Всеки човек се опитва всичко да очовечи.  Хората се опитват да разложат всичко на малки, отчетливи кутийки. Те искат да чуват гласа. Но в своето знание ти няма да чуеш гласа. Вътре, в истинските си чувства ти няма да чуеш гласа и това е добре. Не трябва да се очовечава нещо толкова драгоценно, толкова чисто. Не трябва да влагаш глас в него. Не трябва да го пускаш на това ниво. Вътрешното знание излиза отвъд границите на определението. То не се нуждае от човешка структура. То не трябва да звучи, като учител, четящ лекция в главата ти или като ангел, който ти казва какво да правиш."

"Между другото всички тези гласове - са твои. Те не принадлежат на духовни водачи. Или на ангели. Ангелите не общуват с човешки думи. Те общуват с чувства. Тяхното общуване е чувствеността. Всички тези гласове са от стари истории, звучащи отново и отново в главата ти. Така че, Роджър, когато престанеш да се опитваш да очовечиш знанието, Аз Съм и си позволиш  да се отвориш към истинските чувства, истинската осъзнатост, само тогава ще се появи тя. Само тогава тя ще се отвори."

Роджър  усетил това за момент и въпреки, че бил на футболен стадион, въпреки че около него всички аплодирали, викали и плачели,  Роджър усетил това и в това безопасно пространство, неочаквано безопасно пространство, насред масовото съзнание, намиращ се на 10 ярда от следващия гол - въпреки всичко това, Роджър накрая разбрал. Престани да се опитваш да превърнеш знанието в нещо човешко. Просто го позволи.

Майсторът знаел, че за Роджър и всеки друг човек това е трудно, защото винаги присъства огромен стремеж да се опиташ да чуеш глас, да видиш картина или нещо от този род. Но ако човек може да пребивава в своето знание и да не му дава определения, без да се опитва да си изясни откъде се е взело това знание и къде ще го заведе, ако и той може да се намира в толкова чисто състояние на съзнание, това знание ще го доведе - ще му покаже - кой е той всъщност. Това знание ще стане неговото просветление.

И тогава Майсторът казал, "Изпих литър бира. Трябва да я отлея. Да ти донеса ли нещо?" (смях) И така завършва историята за Майстора и Роджър (публиката аплодира).

Това е история и тя ... (някой казва, "Странна") ... отчасти е странна, да. Отчасти тя е странна, отчасти правдива, но вие се намирате по средата на целия този  шум. Можете да седите на футболен мач, да ходите по магазините или дори да бъдете сами вкъщи -  навсякъде има много шум. Енергийния шум идва от лампите и от това, което наричате радиовълни. Шума е навсякъде. Вашият компютър шуми, дори ако е изключен - тоест изключен от мрежата - той излъчва шум, защото събира енергия от това, което наричате Интернет и той непрестанно излъчва този шум.

Вие не може да избягате или да се отървете от шума и това не ви е нужно. Да, много по - лесно е да се включите към знанието на разходка в гората в приятен есенен ден - много по - лесно е да можете да го направите навсякъде.

Не очаквайте, че ще чуете думи. Моля ви не очаквайте думи. Знанието, Аз Съм вътре във вас не общува с думи - никога няма и никога няма да пожелае. Всички тези гласове в главата ви - не ги преписвайте на водачи, ангели, минали или бъдещи животи или нещо подобно - те са ваши. Те са части - от историите. Те - са персонажи от вашите истории. Те са ваши. В тях няма нищо лошо, но не им се поддавайте. Не ги издигайте на пиадестал. Не ги надарявайте с висша сила. Това са просто персонажи от вашите истории. Това е.

Истинското знание идва с усещането за знание, идва с усещането за простота и лекота. То няма нужда от усилие. То не се нуждае от напрежение и идва без съмнения. То просто е. Не можете да го заставите да се появи. Не можете да умалите или увеличите неговото количество в живота си, защото то винаги е с вас. Трябва само да престанете да се опитвате да го очовечите. Престанете да надарявате с глас, лице, директива или думи, това което е само гласът, същността на Аз Съм.

И така, нека вдишаме дълбоко нашата нова история. Може би ще напиша нова книга. Вдишайте дълбоко.

Следващата история - днес е денят на историите, нали? Или сега вече искате лекция? (няколко човека казват, "Не"). Искате ли още една история? (Някой казва, "Да"). Добре. Тя ще бъде малко по - различна. Включете светлината, моля. Това ... (Адамус отпива глътка от кафето си) Ах! Еха!! Не знам какво добавят тук, но - ха! - на вкус това наподобява ром (смях).

Майсторът и класната стая

Добре. Сега следващата история. Това ще бъде интерактивна история. Предишната история беше приятна и унасяща, трябваше да седите и да слушате. Следващата история ще ни заведе неизвестно къде и това няма значение. Тя ще бъде интерактивна. Става ли? Готови ли сте за това? Линда, приготви микрофона, защото историята ще бъде интерактивна.

Знаете ли, всяка история трябва да бъде интерактивна. Да, всяка. Историята на вашия живот в действителност не е много интерактивна. Тоест в нея до голяма степен действа един персонаж, а взаимодействието с другите, потенциалните аспекти се случва не много често.

И докато разиграваме тази история, искам да разберете, че е време да направите и вашата история интерактивна. Повеселете се. Нямам представа какъв ще бъде нашият сюжет, зная само с какво да започна. Винаги измисляйте началото. Измисляйте отправната точка. Задавайте посока на движение на махалото. Започнете, а после наблюдавайте продължението и ние преминаваме към следващата история озаглавена "Майсторът и класната стая." Извинете ме (Адамус отива в дъното на стаята).

"Майсторът и класната стая." Аз разбира се ще играя ролята на Майстора. Някой съмняваше ли се? Някой друг иска ли да играе тази роля? Благодаря. Тогава ще я играя аз (лек  смях).

Майсторът влязъл в клас по - замислен от обикновено. Обикновено Майсторът влизал сякаш се носи по въздуха, но днес неговите движения били много бавни. Майсторът огледал събралите се в клас ученици. Помислил си, "Днес ще пристъпим към работа. Днес ще отидем отвъд пределите на повърхностното бъбрене и цялото макио. Ще преминем към същината, всеки от учениците днес ще направи следващата крачка."

Учениците седели тихо. Те усещали, че нещо се е променило във външния вид и движенията на Майстора. Обикновено им харесваше чувството предизвикано от появата на Майстора в клас. Това беше усещане за спокойствие. Те знаеха, че така или иначе Майсторът изпитва към тях огромно състрадание и занятията в клас винаги бяха времена на учение и мъдрост. Но днес, всичко беше различно. Някои ученици си помислиха, "Ой! Майсторът ядосан ли е на нещо? Сигурно е имал несполучлива среща вчера." (смях) Майсторът няма неудачни срещи (силен смях).

Майсторът стоял пред класа и ... (той взема играчката издаваща пищящ звук; смях в залата). Тя се смее. Майсторът стоял пред класа и с изпитателен поглед оглеждал учениците. Учениците започнали малко да се притесняват, "Може би днес Майстора има махмурлук." Майсторът никога няма махмурлук, независимо колко той или тя пие. Защо? Защото нищо не може да изкара Майстора от равновесие. Така че, не, работата не била в това. Но от Майсторът днес се усещала сила, устрем. Майсторът огледал стаята почти с презрение и недоволен поглед и посочвайки първия попаднал ученик попитал - и, Линда намери някого, който ще играе първият ученик - погледнал го и попитал, "Какво не ти достига в живота?". Какво не ти достига в живота?

ДОНА: Още изпитания.

АДАМУС: Още изпитания.

ДОНА: Дай ми още изпитания. Искам да бъда изпитвана.

АДАМУС: Искаш още изпитания в живота?

ДОНА: Още изпитания в живота.

АДАМУС: Можеш да напуснеш моя клас (лек смях, тя става, за да си тръгне; Адамус продължава шепнешком). Да, да, просто отстъпи назад. Как можеш да напускаш класа ми с подобен отговор?! След всичко  през което премина в тази школа – вече колко, две седмици? - и искаш само повече изпитания?! Затова ли дойде тук?! Затова ли плащаш толкова пари за моите уроци? Затова ли заемаш стола, който можеше да  бъде даден на някой, който наистина иска да се учи?

Изглеждало сякаш Майстора ще се изплюе всеки момент, но той не го направил (смях). Той не го направил, макар да искал. И той посочил следващия ученик…

ЛИНДА: Мофо.

АДАМУС: … и казал, "Какво не ти достига, Мофо? Какво не ти достига. Ти си тук вече много години. Да. Ти си в клас за изоставащи." (Адамус се смее)

МОФО (Марти): Извинявай!

АДАМУС: Какво не ти достига?!

МОФО: Аз съм много разс…

АДАМУС: Стани! Стани, когато разговаряш с Майстор.

МОФО: Днес съм много разсеян, Майсторе.

АДАМУС: Разсеян от какво?

МОФО: От силни газове.

АДАМУС: Отново ли напълни гащите?

МОФО: Не, имам силни газове и – извинявай (смях).

АДАМУС: Газове!

МОФО: Извинявай.

АДАМУС: Какво си ял, Мофо?

МОФО: Всичко.

АДАМУС: Всичко (Адамус се смее). Всичко, ли Мофо?

МОФО: Да и чинийката също.

АДАМУС: О, и чинийката ли? Нищо чудно, че имаш газове. Какво не ти достига, Мофо? Какво не ти достига в живота? Идвал си на занятия тук, идвал си с мен на риба, но какво не ти достига?

МОФО: Пищов (лист с написани на него всички отговори, а не огнестрелно оръжие).

АДАМУС: Пищов (лек смях). Защо ти е пищов?

МОФО: Всички отговори.

АДАМУС: Всички отговори! Пищов. Къде е той, Мофо?

МОФО: Мисля, че ги написах на китката си и измих всичко тази сутрин (лек смях).

АДАМУС: Той каза "пищов." Можеш да напуснеш класа. Само хабиш драгоценния въздух, заемаш скъпоценно пространство. Той иска пищов, въпреки че разбира, че той вече е вътре … да, ох, ох. Всички заедно, на едно, две, три …

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Оххххх! Оххх! Ох! (Мофо отива в дъното на стаята).

АДАМУС: Нима не разбираш, че пищова вече е вътре – и това са две прости думи, Мофо. Две прости думи. Какви?

МОФО: Аз пръднах? (силен смях)

ЛИНДА: Виждаш ли? Заразно е!

АДАМУС: Излез, моля те на улицата. О, боже мой! (силен смях) Две прости думи! Фу! Фу!

Пищова – това са две прости думи. Две прости думи. Какви, клас? (публиката крещи, "Аз Съм", някой казва, "Аз Съществувам"). Те дори това не могат да запомнят. "Позволение" и "И." Трябва ли да го записвам на дъската? Ние нямаме дъска. Хубаво. Няма да пишем. Можете ли да го запомните? Тази половина на стаята, "Позволение" (едната половина от залата казва, "Позволение"). А сега тази страна –"И" (другата половина от стаята произнася, "И"). И сега ако обединим и двете заедно ще се получи какво …

ПУБЛИКАТА: Позволение, и.

АДАМУС: И. Това е. Това е пищова. А ти оставаш в дъното на залата. Миришеш лошо. Добре (силен смях).

Следващия. И тогава Майстора наистина се разстроил. След всички уроци, след толкова книги, след занятия, след такива хубави мераби, наистина приятни мераби, те все едно нищо не са разбрали. Можете ли да си представите нивото на безпокойство у Майстора в момента, в който той посочил следващия ученик и казал, "Какво не ти достига в живота?".

(кратка пауза, Адамус се прозява) Ох, ще отида да пийна кафе. Какво не ти достига в живота?

ОЛГА: Нищо.

АДАМУС: Нищо. Е, ако всичко ти е достатъчно, тогава защо си тук?

ОЛГА: От любопитство.

АДАМУС: От любопитство. Аз съм ти любопитен?

ОЛГА: И ти също.

АДАМУС: Или те са ти любопитни?

ОЛГА: И те.

АДАМУС: Тоест, казваш че си тук – въпреки че няма нещо, което да не ти достига в живота, но ти си тук – просто от любопитство. Какво ти е любопитно? Какво научи ти?

ОЛГА: Добре, може би не ми достига памет.

АДАМУС: Може би не ти достига разум?

ОЛГА: Не, памет, памет, памет.

АДАМУС: Памет.

ОЛГА: Да.

АДАМУС: Е, разум, памет – това е едно и също.

ОЛГА: Аха.

АДАМУС: Да, може и да не ти достига памет. И ти не помниш, какво е предизвикало твоето любопитство.

ОЛГА: (смее се) Не, помня.

АДАМУС: Какво ти е любопитно?

ОЛГА: Любопитно ми е…

АДАМУС: Какво се надяваш да научиш на нашите духовни занятия?

ОЛГА: Първо, харесва ми енергията.

АДАМУС: Харесва ти енергията.

ОЛГА: Аха.

АДАМУС: О! Значи си енергиен вампир.

ОЛГА: Да, да. Аз съм вампир. Аз съм вампир.

АДАМУС: Ооо! Оооо! О! (публиката възкликва, "Ооо! "). "Нека обобщим. Започвам да разбирам – казал Майсторът – ти си се записала в тази школа, не защото искаш да разбереш нещо, не защото си по пътя към своето въплътено просветление, както всички ученици, които се трудят и плащат пари. Ти си тук, като енергиен вампир, за да им крадеш енергията, за да седиш в този клас и докато те са отворени в това безопасно пространство, докато са уязвими, ти им крадеш енергията." Така ли е?

ОЛГА: Не.

АДАМУС: Това ми е достатъчно (лек смях). Но Майсторът настоявал, че това е истина и и дал още един шанс, питайки, "Какво не ти достига в живота?".

ОЛГА: Позволението, разбира се.

АДАМУС: Позволение. Искаш позволение? Нима родителите ти в детството нищо не са ти позволявали? (лек смях) Не са ти давали пет долара за едно или друго?

ОЛГА: Някак, едва – едва, аз не мога – аз не зная – виждам се свободна и всепозволяваща.

АДАМУС: Така.

ОЛГА: Но някак не мога да го усетя.

АДАМУС: Ех-ххх! Тук трябва на да направим стоп кадър.

ОЛГА: Добре.

АДАМУС: Трябва да спрем.

ОЛГА: Моля.

АДАМУС: Каква е разликата между "ние тук разиграваме история" и твоята собствена история? Разликата между актьорската игра, позволението – ние играем, позволяваме на събития да се развият – и изведнъж ти се оказваш в своята история.

ОЛГА: Да, добре.

АДАМУС: Ах, добре. Излез от своята история. Върни се в нашата – ах! – видя ли колко е лесно да заседнеш в своята история?

ОЛГА: Аха.

АДАМУСК: Дори когато просто разказваме истории и се забавляваме. Тоест аз се забавлявам. И така, да се върнем към историята. Играй. Намираме се в класа на Майстора и Майстора театрално произнася, "Какво не ти достига в живота?!". А ти също така театрално говориш и отговаряш…

ОЛГА: М-м. (някой казва, "Секс").

АДАМУС: Секс! (смях)

Тя казва – добре. Благодаря.

ОЛГА: Точно това казах!

АДАМУС: Благодаря. Тя казва, "Секс." Мисли, че не го е казала, но всички чуха. Вие чухте ли? Тя каза, "Секс."

ОЛГА: Може ли да повторя? Може ли да повторя? Попитай ме още веднъж.

АДАМУС: Добре (силен смях). Какво не ти достига в живота?

ОЛГА: (силно) Секс! (силен смях)

АДАМУС: А Майсторът отговоря, "Кога за последен път си имала …"

ЛИНДА: Не отговаряй! (силен смях)

АДАМУС: "… хубав първокласен оргазъм?"

ЛИНДА: Аррххх!

ОЛГА: Не помня.

АДАМУС: Оххх!

ЛИНДА: Оххх!

АДАМУС: И Майсторът казал, "Искаш ли да получиш?" (смях)

ОЛГА: Да!

АДАМУС: Колко силен?

ЛИНДА: Аххх!

МОФО: Това е семейно шоу! (силен смях)

ОЛГА: Много силен.

АДАМУС: Мълчи, пръдльо! (силен смях) Продължителен?

ОЛГА: Много.

АДАМУС: Много. Ето какво мога да те посъветвам. След днешното занятие се върни в стаята си и заключи вратата (лек смях). Направи си гореща вана и поне веднъж, поне веднъж се докосни… (чува се писък от играчка; публиката силно се смее). Докосвай се както най – добрия любовник на Земята би те докосвал. Докосвай се с любов и приемане към тялото си. Докосвай се като най – добрия любовник, защото е точно така. Докосвай се без срам за това, че си се повела към най – великото единение на тялото, ума и духа, което само човек може да преживее – много по – голямо от колкото може да изпита всяко едно същество в цялото творение, защото когато човек се обича, не изпитва вина или срам. Когато човек се обича толкова, но имитира душата, подражава и, тъй като душата във всеки миг се влюбва в себе си. Добре.

Следващия и последен ученик в нашата история, преди да преминем към следващата. Ние сме в клас. Майсторът както и преди гледа с мрачно презрение следващия ученик, поел микрофона и казва, "Какво не ти достига в живота?" (лек смях, "ученикът" с изненада гледа микрофона) А ученикът си мисли, "Защо Майсторът винаги избира мен?". Какво не ти достига в живота? (някой казва, "Безпокойство!") Това ми харесва. Това беше добро. Какво не ти достига в живота?

ШАМБРА 5: Ам…

ЕДИТ: Кажи му, че това са хората, които изпрати в тоалетната (Шамбра 5 се смее).

АДАМУС: Искаш ли да си следващата?

ЕДИТ: Не, аз…

ШАМБРА 5: Всъщност те са ето там, отзад, виждам ги (говори за Дона и Мофо). Да.

АДАМУС: Това е просто сценка. Ние просто играем. Какво не ти достига в живота? Говори! Говори! Имам малко време. Урокът приключва след три минути.

ШАМБРА 5: Добре!

АДАМУС: Какво не ти достига в живота?

ШАМБРА 5: Извинявай.

АДАМУС: Никога не се извинявай.

ШАМБРА 5: Хм. Трябва да заснемем филм или да напишем песен!

АДАМУС: Песен.

ШАМБРА 5: Не …

АДАМУС: Песен. Да. Търпението на Майстора е на изчерпване.

ШАМБРА 5: Добре.

АДАМУС: Какво не достига в живота ти?

ШАМБРА 5: Може би … (Адамус се прави, че хърка) … пълно доверие и увереност в живота.

АДАМУС: Доверие и увереност в живота. Къде можеш да намериш това?

ШАМБРА 5: Вътре.

АДАМУС: Да, но как да получиш доверие и увереност в себе си?

ШАМБРА 5: Не зная. Аз питах… ох! (публиката възкликва, "Ооххх!")

АДАМУС: Ахх! Аххх! Ах! Ах! Ах! Тук  си имаме правило, че можеш да говориш каквото си искаш, само не, "Не зная." Така че, моля, върни микрофона на милата лейди пред теб и сядай отзад с Пръдльото.

ШАМБРА 5: О, добре.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Какво?!

АДАМУС: Боже, толкова напразно пропиляно време в приказки. Майсторът сега е наистина вбесен.

ЛИНДА: Кого избра?

АДАМУС: Приключихме.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Сега Майсторът бил наистина разстроен. След всички години на обучение, след дълги часове проведени с учениците, те продължават да казват, "Не зная" или "Имам газове" (смях). Представете си, как Майсторът седи пред класа, три минути преди края на занятието и си мисли, "Може би трябва да престана да преподавам? Може би не си заслужава? Може би те всъщност не го искат, защото ние вече дълго време се занимаваме, а аз дори не зная постигнали ли сме нещо?". На Майстора просто му се приискало да се окаже някъде на риба в уединение. Да, той обичал риболова и както знаете той можел просто да хвърли кукичката във водата, дори без стръв и рибата веднага започваше да кълве. Рибата дори се опитваше сама да скочи в лодката на Майстора, но той не и позволявал. Той казвал, "Позволете ми поне да се престоря, че тук се забавляваме." А на края  винаги пускал рибата. И когато до края на занятието оставали две минути, Майсторът накрая казал на учениците, "Във вашите животи недостига живот."

"Вие не живеете. Вие мислите. Завръщате се към старите спомени. Кога за последен път сте правили секс? Отговорът трябваше да бъде, "Преди да дойда сутринта на урок." Ето какво означава да живееш! Живота е - когато кажете, "Майсторе, вчера похапнах чудесно на вечеря. Това беше удивително и ми е толкова добре, защото живея пълноценен живот." А не, "Днес пърдя",  защото това показва, че вие наистина не живеете, че нещо е небалансирано.

Това се отнася за всеки от присъстващите днес в клас - забравяте да живеете. Наместили сте се в това сиво, скучно, енергийно неутрално пространство. Толкова сте потопени в своите унили истории, че сте забравили да живеете. Боите се да живеете. Боите се да правите секс до прекрасен оргазъм. Боите се да ядете. Боите се да излезете пред публика. Боите са да са веселите. Толкова усърдно се стараете. Ето какво не достига в живота на всеки от вас. Искам довечера да отидете някъде - да поиграете боулинг, да покарате кънки или да обиколите магазините и да си купите нещо, което никога не би ви хрумнало да си купите. Искам да отидете на кино и да изядете огромна кофа пуканки. Каквото и да е - дойде време да живеете. Дойде време да си надигнете умрелия задник и да живеете. И не се връщайте в тази стая, докато не започнете да живеете" (публиката крещи и аплодира).  Край.

Смисълът на този разказ е в това, че дойде време да живеете. Наистина. Тоест прекарахте много време в размисли за живота или в размисли за просветлението, но често това е истина: забравяте да живеете. Забравете да хапнете нещо вкусно, каквото и да било. Притеснявате се, че това ще се превърне в препятствие за вашето просветление. Няма да стане. А обратното, ще го активира.

Този, който наистина иска да достигне  осъзнаване в това въплъщение, трябва изцяло да се потопи в живота. Това изглежда почти обратното на това, което трябва да бъде. Трябва да се потопите в живота, в храната, в секса - в животът, какъвто и да е той.

Става един вид отвращение към живота и това се е случвало с всеки Възнесен Майстор - особено с Буда. Почти чувстваш, че сякаш трябва да се отдръпнеш от живота, за да получиш възнесение, защото си мислиш, че животът може да те доведе до пристрастяване. Да, така е. После се потопете в своята пристрастеност. Животът може да ви хване. Потопете се в него и ще осъзнаете, че това не е така, защото бягството от живота е още по - голям капан в живота.

Стигате до този етап в просветлението, където трябва да се наслаждавате на живота и на всичко, от което сте се отказвали. Ще разкажа за това подробно на ProGnost, но ние заедно потегляме към съвършено друго място и то предполага, изисква да живеете, да престанете само да мислите за живота. За това трябва да излезете отвъд пределите на своите мечти и да започнете да живеете, а не да мечтаете за тях.

И така, тук нашата интерактивна история стига до своя край. Виждате ли колко е просто? Дори не трябва да знаете развитието на сюжета. Добре.

Нека вдишаме дълбоко и да преминем към нашата следваща история. Някой иска ли кафе? Можете да се върнете по местата си, но си съдържайте газовете (лек смях).

Пейката в парка

В тази история ще имаме адекватно осветление, малко ще сменим темпото. Всички вдишват дълбоко. Ще разкажа историята и после ще се плъзнем към мераба.

Тази история вече е написана. Има я в книгата "Мемоарите на Майстора." Всъщност това е единствената история, която не съм писал аз. Написа я Калдре, Джефри, с моята подкрепа и тя се нарича "Пейката в парка."

Аз му дадох обобщението на историята, която до голяма степен е негова история и до голяма степен е историята на всички вас, но аз исках малко да поговорим за историята озаглавена "Пейката в парка."

В тази история има много символи и метафори. Историята започва с това, че Майсторът седи на пейка в парка, както аз сега. Ранно утро; слънцето дори още не се е появило на хоризонта. Познат ви е този прекрасен сутрешен момент - такава тишина, покой и умиротворение; целия шум на масовото съзнание малко утихва, малко се успокоява и повечето хора още не са излезли от вкъщи. Почти няма коли. Приятно утринно време и ако нищо не ви попречи, ще можете да видите изгрева на слънцето. Това е удивително мигновение - прохладното ранно утро, лъчите на слънцето, които тъкмо започват да пробиват над хоризонта. Времето на Майстора. Прекрасното време на Майстора.

Майсторът седял на пейката в парка. Разбира се, той имал кафе и няколко кроасана. Това било време за отдих от учениците. Той обичал учениците, обичал да работи с тях, но тази работа изисквала огромно напрежение, била изтощителна. Работа с учениците носела много разочарования, защото те, колкото и силно да искали своята реализация, все нещо ги дърпало назад. Всъщност тях ги задържала човешката част, така че често това било уморително дори за Майстора.

Но тази сутрин, когато слънцето точно се показвало над хоризонта, Майсторът знаел, че ще посвети времето си не на учениците и не на другите хора; това време той щял да посвети на собствените си аспекти. Той знаел, че утрото ще бъде наситено, защото всичките аспекти на Майстора знаели, че могат да го намерят на тази пейка. Те знаели, че ако не могат да го намерят някъде другаде - в клас или нощем в сънищата - значи могат да го намерят на тази пейка в парка. Той се отварял, допускал аспектите до себе си. И точно тук започва историята за пейката в парка.

И в този ден, в историята за пейката дошъл най - тъмния аспект на Майстора, когото той наричал просто Тъмният, без да добавя нищо. Той не говорел с думи. Майстора не чувал думите на Тъмния, тъй като Тъмния, това е наистина най - отвратителния аспект, той бил толкова развит, бил такъв изкусен телепат и толкова неотменна част от Майстора, че нямало нужда от думи. Другите аспекти били на по - ниско ниво и не толкова сложни, общували с Майстора с думи, но Тъмния не се нуждае от думи.

Майсторът можел да усети появата на Тъмния, тъй като наоколо станало хладно. Появило се усещане за вакуум. Той усетил засмукваща сила. Така се усеща тъмната енергия.

И така, веднага след като Тъмния дошъл, започнал с обидите - ще повторя, той не говорил на такъв език, но имало усещане за предаване на съобщение. Тъмният започнал да говори, "Старо безумно копеле. Седиш на тази пейка в парка и си мислиш, че си просветлен, че учиш другите на нещо." Така действат тъмните аспекти. Те ще ви унижават. Ще ви карат да се съмнявате в себе си. Ще ви разкъсват на части. Те знаят най - тъмните ви страни. Те знаят кои бутони да натиснат. Те знаят как да ви унизят.

Но Майсторът просто седял. Майсторът отпил глътка кафе - това било приятно, тъй като утрото било прохладно - отпил глътка кафе и започнал да наблюдава как ярките слънчеви лъчи бавно се плъзнали над хоризонта. Майсторът не избягвал Тъмния, не се опитвал да се преструва че го няма, просто Майсторът никога не позволявал на този тъмен, тъмен свой аспект да го тревожи. Той бил Майстор. Той наблюдавал всички истории, които продължавали, които продължавали, въпреки това, че той бил Майстор.

Тъмният не преставал със своите оскърбителни нападки, "Ти само говориш за себе си, че си просветлен, а всъщност - не си. Ти говориш, че си по - добър от другите - но си по - лош." Тъмният казвал, "Знам твоята история. Знам всичките ти грешки. Знам всичките ти мръсни малки тайни. Зная ги и ако разкажеш на другите, това, което зная аз, те никога, никога не биха дошли в твоята школа и не биха слушали твоите думи, защото ти - си просто жалко човече и цялата тази глупост за Майстора и просветлението - всичко това е само прикритие за лъжеца, който си всъщност."

Може би някои от вас от време на време вече са чували подобни думи, но Майсторът просто вдишал дълбоко, отхапал още едно парче от кроасана, отпил още една глътка кафе и изобщо не позволил на това да го разстрои. Той слушал. Той знаел, че Тъмният е до него, но не му позволил да го разтревожи.

В тази история, Тъмният продължава да говори и говори и Майсторът просто наблюдава претичващите наблизо спортисти, в някакъв момент към него се приближава куче с топка и Майсторът е изцяло погълнат от заобикалящата го реалност и продължава да чува и вижда Тъмния.

Поуката от тази история – най - важната поука - е в това, че Майсторът е и човек, и от своята гледна точка, човекът би попитал, "Ако Майсторът е просветлен, защо има всички тези аспекти? Ако Майсторът е толкова просветлен, нима не трябваше цялата тази тъмнина да изчезне? Тя не трябваше ли да бъде изцелена?" И отговорът е – всъщност, не. Това е "и", и точно в такова състояние се намира всеки от вас.

Вие - сте Майсторът, седящ на пейката в парка, наслаждаваш се на чашка кафе, любуваш се на изгрева с нещо вкусно, радващ се на кучето и всичко останало. Вие чувствате абсолютен бих казал покой, пълна свобода. Вие - сте Свободното Аз, и у вас все още присъства човешкото аз. Ние не се опитваме да го зачеркнем. Не се опитваме да го отстраним. Не се опитваме да надвием човека, тъмнината или всеки друг аспект. Ние сме - в И.

Седящият тук Майстор ги чува и усеща. Майсторът седи тук, тъй като знае, че всеки аспект, тъмен или светъл, голям или малък знае къде да го намери. Аспектът идва тук просто за да бъде в светлината на Майстора. Дори Тъмният идва тук. Може да се каже, че Тъмният - това е изтерзана част от друг живот. Но това няма значение. Всичко се намира в момента Сега. Тъмният - това е истинска част от  Майстора, от вас, също както и светлината, както и детският аспект, както религиозният и духовният аспект, както и всеки друг аспект. Всички те - са ваши части. Всички те - са част от тази прекрасна история.

Осъзнатостта представлява това, че вие - сте Майсторът, седящ на пейката в парка и човекът, и тъмният, и наплашен, и щастливият, и творческият, и скучаещия. И когато си позволявате просто да седите тук като Майстор, наблюдавайки всички ваши аспекти, всички движения и вълнения, наблюдавайки как всички тези части от истории се опитват да намерят себе си; когато можете да седите тук и да усещате, "Аз Съм, и Аз Съм Майстор", без да се опитвате да се отървете от някакви аспекти, от минали или бъдещи животи, без да се опитвате да достигнете висшата точка на просветление, а просто да бъдете тук също и като Майстор - ето кога можете да вдишате дълбоко и да отпразнувате себе си. Тогава можете да стигнете до осъзнаването, "Аз Съм И Аз Съм." Вие - сте Майстор. Просто още не сте си позволили да седите тук и да бъдете него.

Да, скъпи мои приятели, въпреки че Майсторът от книгата е Майстор и аз съм Майстор, все пак остават нашите минали и бъдещи аспекти. Те са все още тук. Те не са толкова заседнали, но все още са тук. Майсторът не си позволява да се тревожи от това. Майсторът не използва този факт, за да каже, "Е, тогава не съм Майстор, щом те са още тук." Истинския Майстор казва, "Аз Съм И Аз Съм" - това е красотата на историята за Майстора и пейката в парка. Това е свързано с темата от началото на нашата днешна среща.

Времето започва да се разтваря и вие седите тук като Майстор на собствения си живот, просто наблюдавайки. Без да се опитвате да промените нито един от аспектите. Вие седите. Това само по себе си оказва най -дълбокия ефект върху всеки от тези аспекти както от миналите, така и от бъдещите животи. Това изведнъж ги прави Майстора в тази история, седящ на тяхната пейка в парка, в техния живот. Изведнъж не само вие седите на пейката в парка, като Майстор, но аспектите от всеки ваш минал и бъдещ живот също стават Майстори. И тогава всичко се променя.

Както отдавна каза Тобиас, "Бъдещето - е изцелено минало." Аз малко ще перефразирам - всеки живот осъзнава Майсторът от този живот. Това осъзнаване се предава, излъчва се във всеки живот и тези животи, които са заседнали в своите шаблони, заседнали в своето време, изведнъж започват да се трансформират.

Мераб за “Пейката в парка“

Така че, нека го направим сега. Да седнем на нашата пейка в парка...

(музиката започва)

... тук, в този чудесен празничен сезон в Центъра за Комуникации на Аления Кръг. Нека вдишаме дълбоко и да си позволим да бъдем Майстори, седящи един прекрасен ден на пейката в парка.

И, да, някои аспекти ще дойдат при вас. Те идват, когато пребивавате в подобно умиротворение. Тъмните и светлите - те идват. И като Майстор, вие просто ги наблюдавате. Вие просто осъзнавате. Не се опитвате да ги анализирате или изцелявате. Те - сега са в своите истории. Те са заети със своите дела.

Някои от тях ще ви крещят. Някои от тях ще се опитат да смучат от вас.

Някои от тях ще бъдат много плахи във ваше присъствие. Други ще пожелаят да седят до вас с часове или по - скоро дни.

Някои ще дойдат да търсят отговори, "Къде е отговора, Майсторе?"

Някои ще пожелаят да получат вълшебен еликсир, който ще ги превърне в супер човек, притежаващ всички отговори и цялата власт.

И тогава вие просто ще седите на тази пейка в парка, "Аз Съм това Което Съм." Всъщност така вие позволявате да бъдете всички тези аспекти, всички тези минали и бъдещи аз.

Не трябва да се борите с тях. Не трябва да се опитвате да ги изцелите. Вие разбирате, "Ах! Всичко това са просто моите истории. Всичко това са просто части от мен. Но Аз Съм И Аз Съм."

Няма нужда да се опитвате да ги променяте или поправяте, още повече да поправяте себе си. Няма никаква нужда от това. Вие - сте Майстора на пейката в парка.

(пауза)

При вас може да дойде аспект, който ще започне да говори за цели и планове. Друг аспект може да седне на пейката и да заговори с вас за съвсем духовно търсене. Още един дошъл аспект може да прилича на привидение - той  повтаря истории на жертви, физически и ментални изтезания.

Не трябва да се опитвате да променяте това. Вие просто вдишате дълбоко и разбирате, че вие - сте Майстор. Вие - сте Аз Съм. А всички те - са просто като истории в книга. Милиарди истории. Не трябва да ги променяте.

Всъщност истината е в това, че всяка от тези истории, всяка от тези заседнали травмирани и дори щастливи, безгрижни истории ще се промени. Те ще пренапишат своите истории. Те просто чакаха да дойде Майстора - Майсторът който беше скрит, заглушен, изгубен сред шума. Те просто чакаха Майсторът да седне на пейката в парка.

Не позволявайте на всички тези гласове да ви заблудят. Не им позволявайте да ви кажат, че пред вас се простира още дълъг път. Това са просто аспекти. А вие сте - Майсторът на пейката в парка.

(пауза)

Вие просто наблюдавате всички тези истории - как идват и си тръгват. Те само чакаха Майстора.

И както обичам да казвам, "Когато се появи Майстора, историите започват да се променят." Когато се появи Майсторът, всички истории накрая разбират, че могат да се превърнат в каквото си пожелаят.

Така че, нека просто поседим тук. Нека малко поседим. Искам да усетите какво е да си Майстор. Да, вие можете да чувате гласове, гласове които може да прикриват знанието, майсторството. Можете да усетите как идва аспектът на съмнението и се опитва да приседне на пейката. Можете да усетите как идва Тъмния. Всичко е наред.  Просто седите тук на пейката в парка, като Майстор.

(пауза)

Жал ми е, че често беше толкова трудно,  толкова сложно. Жал ми е, че ви се наложи да преминете през най - дълбоките, дълбоки предизвикателства. Може би така се случва, когато се приближавате към въплътено просветление. Така става ако сте сред първите, ако сте от пионерите. Зная, често беше трудно.

Виждам кои в действителност сте, дори когато не го виждате в себе си.

Аз виждам Майстора, който вече седи тук, въпреки че смятате, че се опитвате да станете Майстори.

Виждам колко безжалостно жестоки са някои от вашите истории. Безжалостно жестоки. Но също така виждам, че нито една от историите не е затворена сама в себе си.

Виждам как освобождавате всички тези истории, всички тези трудности и препятствия. Виждам как позволявате.

Нека заедно вдишаме дълбоко тук на пейката в парка - Майсторът просто се наслаждава на живота. Майсторът дори позволява на аспектите от минали и бъдещи животи да дойдат.

Нека заедно вдишаме дълбоко.

И с това, Весела Коледа на всички и всичко е наред в цялото творение.

Благодаря, скъпа Шамбра. За мен беше удоволствие (публиката аплодира).