МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия "Свръхчовек"

Шоуд 2 –АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представен пред Аления Кръг на 1 октомври 2016 год.

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Вече усещам и чувам как ми готвите кафето (смях), като по команда. Вече не трябва да моля. Скъпата Сандра там шуми, разпенва, мели, пече и всичко това за чичо и Адамус (силен смях).

Добре дошли скъпа, Шамбра, добре дошли. Всички вие, които слушате в интернет,  всички, които днес са тук, добре дошли. Днешният Шоуд ще бъде малко по - различен.

ЛИНДА: Хм.

АДАМУС: Малко по - различен. Ще обясня по – късно, когато стигнем до там. Но вдишайте дълбоко и пуснете това, което досега сте усещали в Шоудовете. Всичко ще бъде малко по - различно.

Първо, днес имаме няколко гости, разбира се включително Малу (има предвид Малу Гаксиола, която не е отдавна премина). Запазихме място за нея на първия ред. Ако не възразявате, Малу да седи с вас на първия ред? Да (аплодисменти). Да.

Много кратко послание от Малу: тя каза, че интеграцията на физическото Аз Съм и напускането на физическия план - е много лесно; няма от какво да се страхувате. Но  също така, тя ви призовава да останете тук, на Земята, в това тяло, да поработите върху интеграцията, за да можете после да се наслаждавате на живота, колкото години решите да останете, абсолютно да се нас ...(чува се звук от кафемелачка; смях в  публиката) за тези които гледат по интернет и не чуват, от тоалетната се носи  отвратителен  шум (смях).

ЛИНДА: От тоалетната? Или от твоето кафе?

АДАМУС: А може би се прави моето кафе.

ЛИНДА: Мисля, че това е твоето кафе! (силен смях) Провери ли? Можете да погледнете в Клуба на Майсторите.

АДАМУС: Това кррррррррррррррр!

ЛИНДА: Можете ли да погледнете в Клуба на Майсторите?

АДАМУС: Сандра, къде ми е кафето?

ЛИНДА: Може ли да погледнем в Клуба на Майсторите?

АДАМУС: Ще погледнем в Клуба на Майсторите и ще видим, какъв е този шум.

ЛИНДА: Нали има камери там?

АДАМУС: Ще проверим тоалетните и Клуба на Майсторите (още смях).

ЛИНДА: Можете ли да превключите към Клуба на Майсторите?

АДАМУС: … за да погледнем какво става на това свято място? Какво става там?

ЛИНДА: Нека превключим към Клуба на Майсторите. Превключете към Клуба на Майсторите. Тогава всичко ще се изясни.

АДАМУС: Да отидем там, Линда.

ЛИНДА: Да, разбира се.

АДАМУС: Помогни ми да го изясним.

ЛИНДА: Да, разбира се!

АДАМУС: Този шум …

ЛИНДА: Разбира се!

АДАМУС: Не идва ли от тук шума? (проверява тоалетната) Кррррр! (още смях) Не, не е този шум. Не е този шум.

ЛИНДА: Сигурен ли си?

АДАМУС: Не е от тук.

ЛИНДА: Сигурен ли си?

АДАМУС: Определено. Излез от мъжката тоалетна!

ЛИНДА: Защото ти – ох!

АДАМУС: Този шум … (отваря вратата на женската тоалетна) О! Извинете. Извинете. Не бива да правите това там.

ЛИНДА: Там няма нищо!

АДАМУС: Да. И така, от къде идва този отвратителен шум?

ЛИНДА: Аааа.

АДАМУС: От къде може … (влизат в Клуба на Майсторите, Сандра му дава кафето) Аааа!

АДАМУС и ЛИНДА: (заедно) Аааа!

АДАМУС: Принцесата на Дракула ми е направила кафе. Позволи ми да те захапя за врата (той се прави че хапе Сандра по врата).

САНДРА: Ааа!

ЛИНДА: О! Добре го изигра!

АДАМУС: Да. Благодаря. Още една разходка в Клуба на Майсторите. Това е прекрасно, прекрасно място за хора - Майстори. Колко е уместно това днес.

И сега нека се върнем към работата.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Да. Благодаря за отвратителните звуци, Сандра (още смях).

ЛИНДА: Знаеш ли, живота е такъв, какъвто е.

АДАМУС: Още някой иска ли чаша кафе? Чаша кафе по време на Шоуда? Не? Не?

ЛИНДА: Но аз съм малко наплашена от твоето въображение, че можеш да преобърнеш кафето в такова нещо.

АДАМУС: Ах. И така, днешния Шоуд ще е малко по – различен …

ЛИНДА: Наистина ли?

АДАМУС:  …с Малу, седяща тук, смееща се, наслаждаваща се на всеки момент, с всички вас и някои други специални гости тук, в Клуба на Майсторите, в Комуникационния Център на Аления Кръг.

Изборите

Освен това нещо витае във въздуха, особено за тези от вас, които живеят в Америка, място за основаването на което съм помогнал, заедно с много от вас. Знаете, че сега върви предизборна кампания (някой казва, "Да!", смях в публиката). Слушали сте новините, върви предизборна кампания и болшинството от вас по целия свят знаят, че сега в Съединените Американски Щати наближава време за избори. Много е забавно между другото (силен смях).

ЛИНДА: Меко казано.

АДАМУС: Безусловно е забавно заради суматохата, шума и особено заради употребата на сила.

ЛИНДА: Ах.

АДАМУС: Изборите, независимо къде се провеждат като правило си имат работа с прилагането на сила. Сила. И искам всички вие да наблюдавате внимателно изборите тази година.

Преди много години, Тобиас каза, "Не гласувайте. Стойте зад ниската стена. Наблюдавайте за това което се случва." Аз няма да стигна толкова далеч, но и няма да ви кажа, че да гласувате е много важно. Гласувайте ако искате. Гласувайте за тези, които бихте нарекли най - непопулярни кандидати, просто за да разкарате популярните (смях). Дори и да не знаете имената им, дори ако те не знаят имената на някои от световните лидери, няма значение, просто... (още смях). Дори ако не могат да си спомнят собственото име, гласувайте за най - неизвестния просто за да докажете че силата - е илюзия, защото основните политически партии независимо от това в коя част на света се намират, са заседнали в прилагането на сила.

Те са безпомощни, защото са под влиянието, на така наречените групи със специално влияние. Те са под въздействието на парите. Под въздействието на религията. Те са под въздействието на толкова други неща, че докато стигнат до мястото на което се намират, те са толкова повлияни от властта - включително своята собствена - че те не могат да видят нищо друго освен властта. Когато стигнат до тази точка, те са пристрастени, както и всички около тях. Това е играта на власт. Те казват че служат на хората, но малцина наистина го правят. Всъщност минаха десетилетия откакто имаше народен кандидат, който наистина беше фокусиран върху службата на хората, а не обслужването нуждите на властта.

Усетете изборите тази година като нещо, което бихте нарекли духовно или метафизично изследване. Усетете ги със своето Майсторско чувство, без осъждане, прав ли е някои от кандидатите или не, без да се въвличате от разногласията на изборите, на това че лично ви засягат. Усетете ги. Какво става всъщност?  Обикновените хора какво правят те? Защо следват определени кандидати? Защо хората пощуряват по това? Защо има толкова разногласия и обиди? Всичко това е основано на силата и властта. Невероятно е да го наблюдавате. Абсолютно очарователно. Очарователно е изучаването на самото човечество по време на избори.

Аз нямам проблеми с изборите сами по себе си. Демокрация - а всъщност сега по света няма истинска демокрация, практикува се само имитация на демокрация - интересна е за наблюдаване. И когато станете наблюдатели, вижте колко от всичко това касае свободата. Думата свобода, а не акта на свобода. Разговорите за свободата, в също време в което не я дават на никого. В известен смисъл те я отнемат все повече и повече, но цялата динамика на свободата и силата е да работят заедно или една срещу друга. Слушайте как те поддържат определени кандидати, говорят за свободата, но в действителност я няма. Ще отида толкова далеч, че да кажа, че те всъщност не разбират какво е това свобода.

Свободата - това не е това, което хората ви позволяват да правите. Свободата - това е, което вие си позволявате да правите и тук има голяма разлика. Хората ще викат за свободата си, за правата си, които другите са длъжни да им дадат, в същото време истинската свобода е - във вас самите, в това, което си позволявате и давате. Никой не може да ви даде свободата. Никой не може да ви даде каквато и да било свобода. Може да седите в затвора и да имате повече свобода, отколкото човек отвъд пределите му, разхождащ се по улиците. Свободата - е вътрешно разбиране.

Когато слушате цялата политическа риторика, на тази предизборна кампания, а тя ще бъде в изобилие; когато я слушате, искам също така да се потопите навътре в себе си и да усетите избирателната система, която се намира в самите вас. Хмм. Кого ще изберат? Кой ще стане шефът? Кой ще управлява всички? Искам да се вслушате, защото има много красива аналогия между външните избори и вътрешните. Кой днес е шефът? Кой ще управлява - жертвеното човешко аз или властният човек? Дали това ще бъде травмирания и ранен аспект или това ще бъде здравия интегриран аспект?

Слушайте дебатите, това кой ще управлява, които всеки ден се случват във вашият ум.  Слушайте кой обещава повече свобода, кой обещава повече богатство, кой обещава повече щастие, кой обещава по - малко правила, но всъщност той никога няма да изпълни това, защото по този начин това човешко аз живее постоянно в нескончаеми избори. Слушайте кой манипулира резултатите. Слушайте кой лъже другите аспекти.  Слушайте кой дава по - големи обещания, но всъщност никога не ги изпълнява.

По предизборната кампания тази година в САЩ, мога да ви гарантирам едно -  никакви промени, никакви реални промени няма да се случат. Просто няма да има такива. Много риторика. Много разговори. Никакви реални промени няма да има.  Защо? Защото всъщност хората не искат истински промени. Някои искат малки промени. Болшинството от хората всъщност не искат промени. Независимо дали става дума за намаляване на данъците, но дори и тогава те ще го забравят след известно време. Хората не искат големи промени.

Слушайте изборите вътре в себе си - всички обещания, всички красиви думи за по -доброто, по - здраво тяло, затова да отслабнете, да се подмладите, да забогатеете - и политиците вътре, аспектите, които ви дават обещания и не ги изпълняват. Но на следващия ден те отново се завръщат, опитвайки отново да бъдат избрани. Кой ще управлява всички вас? А фактически, на практика се случват много малко промени.

Но, надявам се, че днес ще бъде малко по - различно. Надявам се. Ето защо изгонихме политиците, изгонихме политическите привърженици, изгонихме всички аспекти издаващия целият този шум и даващи всички тези обещания и днес ще се превръщаме в Майстори. Ще направим голяма и смела крачка. Ще изгоним всички тези безделници. Ще ги изгоним от града и ще получим истинска лична суверенност (одобрение и аплодисменти от публиката).

ЛИНДА: Почакай  секунда (тя му оправя костюма).

АДАМУС: Но почакайте, готови ли сте за промени? Това е истинския въпрос. И вие казвате "да" и аз го разбирам, но искам да ви помоля да се вслушате във всички останали кандидати, които казват, "ние ще направим промени", но всъщност няма. Те просто се опитват да ви успокоят.

Между другото за изборите винаги съм смятал, че духовниците трябва да се кандидатират.

ЛИНДА: Ооо! (аплодира)

АДАМУС: Да, свещениците, местните свещеници и свещенослужители трябва да се кандидатират. Те някак биват назначени - знам как го правят - назначават ги и те попадат тук. Кардинали и епископи, но те трябва да се кандидатират и нека гласуват всички, а не само католиците. Нека всички гласуват и ще видите какво ще стане.  Юдеите, мюсюлманите и всички останали би трябвало да гласуват за ...

ЛИНДА: Трябва ли да има ограничение в сроковете?

АДАМУС: И ограниченията в срока, да, в края на краищата не цял живот (Линда се смее и някои от зрителите се смеят).

Можете ли да си представите някои от политическите дебати или политическите реклами за избор на свещеник? "Ще се боря с дявола много по - силно от съперника си! Моя опонент беше забелязан в колата си със самия дявол и в леглото със самия дявол.  Аз ще се боря с дявола!" и ще обещае нещо по - малко (някой  се смеят). "Предлагам  25 процента намаление на десятъка за всеки гласувал."

ЛИНДА: Десятъка - това са 10 процента.

АДАМУС: А при нас ще има намаляване на десятъка с 25%. "Ще го намалим с 7,5 процента, това е всичко което трябва да дадете. В същото време в което моя опонент поддържа по - висок десятък за всички" (още смях). Можете ли да си представите какво ще става на изповедите? (смях)

ЛИНДА: Това разсейване ли е?

АДАМУС: Това е моя обичаен хумор (още смях). Един вид. Вид комедия.

Знаете ли, всъщност чувството за хумор на Възнесените Майстори силно се различава от човешкото. Така че ми се наложи цяла седмица да работя над тази смешка (някои се смеят). Цяла седмица, защото в Куба на Възнесените Майстори ние седим и си приказваме, "О! Видяхте ли човека, който днес попадна в катастрофа? Ах! Боже колко беше смешно!" Виждате ли хората не се смеят. Хората казват, "О, Боже мой! Те се смеят." Да, защото знаем, че това няма значение. Можем да се смеем над това.  Всъщност всеки Възнесен Майстор се е научил да се смее над всичко, защото това освобождава заседналата енергия. Над всичко. Над всичко. "Чухте ли за човека, който наскоро скочи от скалата? О, боже! Това беше смешно!"

ЛИНДА: Звучи като Оскърбените Майстори (игра на думи, в английският език думата "аscended" - "възнесен" и "offended" - "оскърбен" звучат сходно).

АДАМУС: Не, в Клуба на Възнесените Майстори това е смешно. Моля Шамбра, да си подготвят разказите, когато идват тук. Пригответе си разкази.

Разбирате ли, ние седим в Клуба на Възнесените Майстори вече хиляди, а може би десетки хиляди години - ние сме повече от 9000 - разказите остаряват (лек смях).  Нужна ни е свежа кръв, свежо месо в Клуба ... трябват ни вашите истории и сега ще ви разкрия една тайна - украсявайте. Не казвайте, "Когато бях дете много ме биха, после в училище не се харесвах на никого и после имах лоша работа" (говори със скучен глас).  Доукрасявайте!  Кажете, "Когато бях дете бях боец! Харесваше ми да ступвам другите деца, а после и мен ме ступваха. И в училище не се харесвах на никого, но ми беше все тая, защото си бях сам самичък. След това започнах тази скапана работа и я напуснах и известно време живях на улицата."

ЛИНДА: Чия е тази история? (смях)

Доукрасявайте! Не, когато се окажете там моля ви, почти ви умолявам, малко да украсявате разказите си, защото имаме само няколко много стари, сухи разказа. Малу  знае. Знаете ли, няма нищо лошо в това, да се подиграеш, малко да се разнообразиш.  Вземете най – лошото, което се е случвало в живота ви, най - страшното - и се  повеселете. Подгответе си тази история, защото когато попаднете в Клуба на Възнесените Майстори, ще има много напрежение. Изведнъж ще се окажете пред 9,693 Възнесени Майстори, а на тях от известно време им е скучно и не им е било много весело. Имат нужда от нещо ново, ще има огромен натиск върху вас за да им разкажете наистина добра история. Започнете да репетирате още от сега. Вземете най – лошото, което ви се е случвало в живота и го превърнете в история. Повеселете се.

Знаете ли, човешкия хумор е основан на конфликта и последващото освобождаване.  Конфликт, освобождаване. Конфликт, освобождаване. Все още се намирате в конфликт, пада ви настроението, "О, бедния аз и моя болен живот. И, ах, имах толкова тежък живот." Вземете историята, вземете трите най - лоши неща, които някога са ви се случвали, които някога сте правили, които някога сте направили на другите и започнете да работите с това. Погледнете в огледалото и репетирайте, тренирайте. Използвайте ръцете си. Ръцете - това е много важна част от играта на съзнанието. Използвайте ръцете си, малко жестикулирайте, ходете назад и напред.

Няма да повярвате. Неотдавна при нас дойде нов и този новак, нов Възнесен Майстор просто стоя там, "Да, имах доста интересен живот на Земята, малко медитирах и ... (говори със скучен глас). Обиграйте го малко. Та вие сте на голямата сцена пред Възнесените Майстори.

И ви казвам това по една много важна причина, след като направя пауза за кафето ми (Адамус отпива глътка). Мм. Казвам ви това по една причина, тъй като всъщност не го правите за Възнесените Майстори. Те имат нужда добре да се посмеят. Те наистина имат нужда добре да се посмеят. Правите го заради себе си, защото тези три най - лоши събития от живота ви, в които сте заседнали, които може би малко ви травмират, в които има енергийни възли - не са това, което се е случило в действителност. Ще ви разкажа за това точно сега. Не е това което се е случило.

Паметта. Спомените - това са просто емоции.Това не са факти и цифри. Спомените - всичко обръщат надолу с главата, ето така (Адамус си завърта главата от една страна на друга), да, и вие също (говори към камерата) си въртите главите – спомените - това не са факти и цифри. Спомените - това са емоционални възли.Те са заседнали.Те навлизат в паметта ви.Те са като покривало над цялото ви същество и ето защо си спомняте, "С мен се случи това страшно събитие." Повеселете се. Това ще освободи заседналата енергия. Ще видите хумора в това и ще започнете да виждате, че не това се е случило всъщност.

Ума ще настоява, "Това стана." Ума дори ще каже, "Като доказателство имам фотографии. Виж, счупих си ръката, а на главата ми направиха 10 шева. Имам снимка на това." Всъщност не това се е случило. Това е част от случката, но не е всичко.

Точно когато започнете да разигравате историята си, да я репетирате за момента в който се окажете в Клуба на Възнесените Майстори - защото те имат нужда добре да се посмеят - точно когато започнете да я разигравате ще разберете, че всички тези възприятия, целия този боклук, който съдържат - не е нищо по - различно от емоции. Това не са факти и цифри. Не.

В живота има факти и цифри например, че едно плюс едно е равно на две, но всъщност дори това не е факт. Това е част от реалността, но не е цялата. Всичко, което помните за себе си до този момент, всъщност не е реално. Всички тези спомени които нахлуват, всяко въздействие, всяко решение в живота ви - няма нито едно решение, което и да било прието решение, което да не е основано на емоциите. Ще кажете, "Ами, не, реших да си купя нова кола,защото старата се счупи." Това е емоционално решение. Днес няма да задълбавам в това, но това са емоции, защото всичко във вашата памет - не е нищо по - различно, от емоции - те приличат на енергиен възел - това е емоционална топка. И ще имате множество емоционални топки, множество душевни рани и тук идва ума. "Какво стана, когато бях на 20 години, какво стана преди пет години, какво стана когато се разведох, това което стана ..." Всичко това отива в емоционалния басейн, емоционалния резерв. Това не е реалността. Това не е цялата картина. Защото когато ви моля да поукрасите, аз не ви моля да лъжете. Моля ви да се избавите от своята стара лъжа, от, "Ето какво стана с мен." Това не е така.

Започнете да играете с това. Започнете да разказвате историята, най - лошото в живота ви, това за което дори ви беше трудно да си мислите - то понякога се появява в сънищата ви, понякога като фантомна гадна мисъл, от която после се опитвате да избягате - това не е което се е случило. Започнете да играете с него. Повеселете се с най - лошото събитие." Чували ли сте за момчето, което падна от скалата?" Всички в Клуба на Възнесените Майстори се смеят (Адамус се усмихва). Наистина, въпреки че знаем, че това не е задължително това за което си мислите. Човекът ще си помисли, "О,  Боже! Той е умрял." Да, всъщност това е смешно! Знаете ли, защото той беше готов за това. Той искаше да умре. Или не, той не е умрял; падна в езерото, наложи се да се научи да плува, въпреки че никога допреди не беше плувал и с него всичко беше наред (лек смях).

Доукрасявайте. Подгответе си истории. Доукрасете ги, тоест посмейте се над тях.

Но да се върнем към това за което говорих преди да ме прекъснете. Получавайте удоволствие! Боже! Провеждаме срещите си и аз обичам да бъда с Шамбра, но да ги изкарам от тук за да бъдат свободни, в потока, да се леят, плавно, гладко - понякога е трудно. Те стават и са толкова твърди. Получавайте удоволствие. Бъдете малко като актьори. Не сте си измислили всичко това. Всичко останало - ето какво сте си  измислили. Когато играете, вие позволявате себе си. Харесва ми да играя, защото всичко това е - съзнание. Не си измисляте. Вие изразявате себе си по множество различни начини, а не по ограничения човешки начин. Нима не се уморихте от  ограничения човешки начин на живот? (публиката отговаря, "Да") Добре. Така че играйте.

Както и да е, нека се върнем към свещениците и изборите.

ЛИНДА: Ууу!

АДАМУС: Свещеници, избори и безплатни Библии за всички. Безплатни Библии за всички (смях). Да.

ЛИНДА: Не сме хотел! (още смях)

АДАМУС: И по – малко покаяние, “О, ти съгреши! Едит, ти отново съгреши. Каза мръсна дума. Мамка му! Тя постоянно повтаря мамка му, знаеш ли? (смях) "Господи, Едит! Тоест, каква грешница! Но ако гласуваш за мен, ще ти направя петдесет процентна отстъпка от покаянието." Да.

ЕДИТ: Нищо подобно!

АДАМУС: Само два пъти, "Аве Мария", два пъти, "Отче наш" и веднъж "Какво по дяволите става?" (още смях). Да, само това. Можеш ли да ги кажеш…

ЕДИТ: Не, благодаря.

АДАМУС: Можеш да кажеш всичко, което поискаш. О, тогава искаш да останеш с мръсните си думи?

ЕДИТ: Не, това си е моя работа (някои се смеят).

АДАМУС: И трябва да гласувате за свещениците, а какво ще кажете за това, "Аз съм по – близо до Бог от моя съперник."

ЛИНДА: Какво?!

АДАМУС: "Ще ви дам по – добра стая на небесата. Не някакво първо или второ ниво, а ще ви отведа на седмото ниво на небесата, ако гласувате за мен."

ЛИНДА: Ти си мормон (още смях).

АДАМУС: Смесих всичко заедно. Малко мормони, малко юдеи …

ЛИНДА: Ах-ха! И така, ти си мормон.

АДАМУС: … малко от това, малко от онова.

ЛИНДА: Тук се подхлъзна.

АДАМУС: Знаеш ли, тъй като всъщност всички религии са еднакви. Те много приличат на политиката. Ето защо казвам, че трябва да правим избори със свещеници. Между политиците и свещениците няма голяма разлика.

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: И го казах точно тук и се гордея с това, да (аплодисменти). И защо?

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Защо казвам това? И от едните и от другите има някаква полза. Не голяма, но има някаква полза, но и едните и другите се основават на какво? (публиката отговаря, "на властта") На властта. И едните и другите говорят за какво? За свободата!

ЛИНДА: Ммм.

АДАМУС: Не. Така че те много, много си приличат. Това би направило този свят още по – забавно място, ако духовенството можеше да се кандидатира. Но това е само моето мнение.

Нека вдишаме дълбоко. Още една глътка кафе. О! Толкова е приятно, когато има хубаво кафе в Клуба на Майсторите тук, в студиото.

ЛИНДА: Оо! И още как!

АДАМУС: И така, въпроса, който на скоро зададох на нашата среща в Южна Франция. Въпроса, който зададох на Шамбра и искам днес да го задам тук, защото е уместно. Много, много актуален въпрос. Линда, готова ли си с микрофона?

ЛИНДА: Винаги.

АДАМУС: Да. Добър костюм имаш днес (облечена е като фен на граф Дракула).

ЛИНДА: Благодаря.

АДАМУС: Изглежда си посетила моята родина.

ЛИНДА: Аз съм най – добрия приятел на Дракула.

АДАМУС: Кървава знаменитост (надписа на тениската и).

ЛИНДА: Дойдох до самата Трансилвания.

Дракула

АДАМУС: Дойде чак до Трансилвания, за да получиш това и разбира се болшинството от вас знаят историята, зад разказите за Дракула. Между другото за църквата (смях и Адамус се подсмихва). Бях много популярен из цяла Европа 1800 – година, популярността ми беше повече от обичайното. Бях като поп – икона, изглежда сега така ги наричате.

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: Всички говореха за Сен Жермен.

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: За мен се говореше в баровете, зад масата за вечеря и в публичните домове. Всички говореха, "Сен Жермен! Сен Жермен! Сен Жермен може да материализира в ръцете си злато и скъпоценни камъни. Сен Жермен никога не яде. Сен Жермен обича жените." Е, във всяко от тези твърдения има доза истина, но ... И така придобих огромна популярност и това безпокоеше църквата, защото хората и съветите на свещениците, "Какво ще кажете за Сен Жермен? Какъв тип светец е той?" А свещениците бяха толкова сконфузени, "Светец? Светец? Ах ..." Разбира се аз нарочно избрах това име, заради объркването, защото обичам да се веселя. Не бях светец. Това беше моето име, но аз изобщо не бях светец. "Какво ще кажете за Сен Жермен?" За това църковните старейшини се събраха заедно и решиха, "Трябва да направим нещо за да противодействаме на целия този мит и истории за Сен Жермен. Той става по - популярен от - няма да се побоя да кажа тази дума – Иисус." (Линда въздиша, Адамус се подсмихва).

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Съществува голяма разлика между Иисус и Иешуа, така че не преживявай. Иешуа беше реално същество, което познавах; Иисус – това е фалшив, измислен човек, свръх нереално същество. Така че мога да кажа, че бях по – популярен от Иисус.

ЛИНДА: (удивително) Шшт! Продължавай! Продължавай!

АДАМУС: Трябваше да проведа гласуване по тази тема.

ЛИНДА: Штт!

Не, така беше и църквата беше много загрижена от фактора Сен-Жермен. Затова те наеха никому неизвестен писател от Англия на име Берм Стокер, който до този момент нямаше никакви интересни книги, но те знаеха че той ще пише всичко, което му кажат и му дадоха целия материал. Когато този персонаж Дракула гледа в огледалото, той не вижда отражението си, защото когато истинските Майстори погледнат в огледалото, те не виждат отражението на старото човешко аз. Те могат да виждат своя Майстор. Могат да видят своята светлина, но не виждат своето старо човешко аз, така че и останалите не го виждат, също и вие няма да го видите в своето майсторство. Хората няма да виждат това старо човешко аз. Те ще видят вашата светлина. Ето защо няма отражение в огледалото.

И чесънът (Адамус се усмихва). "Чесънът" - ще кажете вие. Никога не съм бил любител на чесъна. Защо да разваляте съвършената овесена каша с мед и орехи с чесън?! (някои се смеят). И в този момент това беше моята основна диета. Не бях голям почитател на чесъна или лука, както и Калдре, въпреки че някои утвърждават, че чесънът е полезен за организма. Е, ако организма ви прилича на канализация, то да, но всъщност не е чак толкова добър за вас. Аз стоях по - далеч от чесъна. Миризмата му е отвратителна и вкусът е ужасен. Извинете ме, чеснови варвари (още смях), но това наистина ... Така че не, не ядях чесън.

Затова те дадоха на Берм Стокер всички тези дреболии и късчета, всичко за мен; така че аз можех да се трансформирам - като Мерлин по – конкретно - от човек в своя Пакаува. Можех да ставам бухал или ястреб и да летя навсякъде.

И така, Стокер написа тази книга, преднамерено платена и вдъхновена от църквата, за да се противопостави на някои от митовете. Разбира се те не се готвеха да използват името "Сен Жермен", използваха всички неща, които се твърдеше че съм в състояние да направя. Те описаха всичко от името Дракула. Основаваха се на част от това, което можех да правя, а частично на интересния исторически персонаж Влад Цепеш, с когото не се асоциирах. Но те взеха двата персонажа, обединиха ги и ги поставиха в Трансилвания, което се оказа единственото, което ме нарани, защото аз обичам Трансилвания. Прекарах почти целия си живот и израснах в Трансилвания, едно от най - романтичните, загадъчни, красиви места на света и вижте какво направиха от това -църквата и писателя - направиха с цялата тази визия ... върни се тук (към Линда). Този образ на кръв и болка и енергийно подхранване ...

ЛИНДА: Какво? Нямам кръв, нямам кръв!

АДАМУС: … и всичко останало. Така че, да, това беше единственото, което наистина ме притесняваше. И така, това беше част от историята за Дракула.

Въпроса на деня

И така, до къде бяхме стигнали? Въпроса, който неотдавна зададох в нашата група. Въпроса, за който ще помоля Линда да поднесе микрофона към доброволци от публиката. Ако седите на тези столове, значи сте доброволци (смях).

Въпроса е следния: кой в този живот е най – близкия ви човек? Кой ви е най – близък? Все още ли е тук, във физическа форма или вече е преминал, кой ви е най – близък от всички? Линда, започвай.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Да, скъпа моя.

ТИФАНИ: Здрасти.

АДАМУС: Направила си красива стена от другата страна в Клуба на Майсторите.

ТИФАНИ: Благодаря.

АДАМУС: Кой ти е най – близък от всички?

ТИФАНИ: Аз.

АДАМУС: Добре. Защо?

ТИФАНИ: Да. Защото не мога да избягам от себе си, колкото и да се опитвам (смее се).

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: От всички останали мога, но от себе си – не.

АДАМУС: Да. Човекът. Тук ще ти подхвърля предизвикателство. Имаше време, когато ти беше тежко със себе си. Казваш, че това си ти – най – близкия си човек – това е малко макио. Малко макио.

ТИФАНИ: Как така? Не го усещам като макио.

АДАМУС: Радвам се да чуя че го казваш, но виждам постоянните ти битки със самата себе си. Виждал съм отвращението, което възниква от някои части от теб, но все пак твърдиш че си най – близкия си човек.

ТИФАНИ: Ами, може би разбирам "близък" не както ти.

АДАМУС: Приятел?

ТИФАНИ: Приятел? Да.Тоест, ние – приятелите не винаги се погаждат.

АДАМУС: Вярно е.

ТИФАНИ: Така че дори частите от себе си, които ненавиждах, все пак са ми по – близки от всички останали.

АДАМУС: Възниква интересен въпрос, ще можеш ли да довериш най – съкровените си тайни на самата себе си?

ТИФАНИ: До голяма степен.

АДАМУС: Тези, които си спомняш.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Но, както ти каза, аз все повече и повече разбирам, че това не е истина, защото преминах през много в живота си, самобичуване, от начало ми хрумва нещо, а после идва срама. Става така, "О! Това се случи! О, толкова ме е срам."

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Но аз разбирам все повече, какво всъщност е било това. Че това е просто моята гледна точка.

АДАМУС: Как бяхте вчера с твоя приятел? Как преживяхте вчерашния ден вие двамата? (тя замлъква) Ти и твоя приятел.

ТИФАНИ: Вчера?

АДАМУС: Вчера добър ден ли беше за вашето приятелство? Или лош?

ТИФАНИ: Вчера беше доста добър ден. Завчера – не много добър.

АДАМУС: Добре. Какво стана? Ако може да споделиш дори и отчасти. С какво беше лош за дружбата ви?

ТИФАНИ: Ами, цял ден се занимавах със самобичуване.

АДАМУС: Аха.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Ах, ти. Наистина добър приятел (някои се смеят). За какво?

ТИФАНИ: Защото се почувствах, сякаш отлагам толкова много неща.

АДАМУС: Да, точно.

ТИФАНИ: И не исках да обръщам внимание на някои от тях.

АДАМУС: Аха.

ТИФАНИ: И …

АДАМУС: И кой те изтезаваше?

ТИФАНИ: Аз.

АДАМУС: Твоя приятел.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Да, измъчваше те.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: И как, добре ли беше?

ГИФАНИ: Не.

АДАМУС: Да. Искаш ли пак да се видиш с приятеля си?

ТИФАНИ: Да!

АДАМУС: Да? О, наистина ли?

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Искам да интегрирам всичките си … цялата аз.

АДАМУС: Да.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Да. Интересна дружба се получава (те се смеят), но както казваш, приятелските отношения един ден може да са добри, в друг да не са много добри. Добре. Ценя твоята …

ТИФАНИ: Днес се чувствам много добре.

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Ценя твоята откровеност. Просто се уверих, че тук наричаме нещата с истинските им имена.

ТИФАНИ: Добре. Остана ли още макио, което искаш да чуеш от мен докато съм тук? (някои се смеят)

АДАМУС: (подсмихва се) Не сега.

ТИФАНИ: Добре.

АДАМУС: Трябва да се придържаме към графика (още смях).

По натам. Кой ви е най – близък от всички? Най – добрия приятел в живота ви. Микрофона е точно за теб.

ДИАНА: Лари.

АДАМУС: Лари. И защо Лари? Какво прави Лари особен? Лари – това е твоя преминал, прекрасен, любящ партньор. Да. Често ли чувстваш Лари близо до теб? (тя кимва, “да“) Да. Сънуваш ли Лари?

ДИАНА: Не много често.

АДАМУС: Не много често. Добре. Какво прави Лари особен?

ДИАНА: Мисля, че е защото бяхме изцяло и напълно себе си, многоликите си аз.

АДАМУС: Добре.

ДИАНА: И имаше приемане на всички тях.

АДАМУС: За теб Лари ли беше безопасното пространство?

ДИАНА: Много безопасно.

АДАМУС: Добре. Прекрасно. Благодаря ти.

ДИАНА: Благодаря.

АДАМУС: И колко дълго бяхте заедно?

ДИАНА: Осем години.

АДАМУС: Осем години. Как мислиш, всичко това – имам предвид, това, че се срещнахте отново, че бяхте заедно – това карма ли беше, не лоша карма, но вие сте се познавали и преди?

ДИАНА: Несъмнено.

АДАМУС: Несъмнено. Да. Добре. Искам да ти задам много труден въпрос. Защо мислиш, че Лари си тръгна?

ДИАНА: (пауза) За да ми позволи да направя това, което трябва да направя сама.

АДАМУС: Добре, добре. И той както и до преди е близо до теб. Да.

ДИАНА: Да.

АДАМУС: Благодаря.

ДИАНА: Благодаря.

ЛИНДА: Този отляво. Ето там. Благодаря.

АДАМУС: Добре дошъл.

ДЖЕНИФЪР: По дяволите!

АДАМУС: По дяволите! По дяволите! Този, този …

ДЖЕНИФЪР: (въздиша) Добре.

АДАМУС: … вълшебен микрофон току що попадна при теб.

ДЖЕНИФЪР: А ето го и него.

АДАМУС: Да. Но нима това не е приятно усещане? Тоест, ако не си представяш, че камерата те снима …

ДЖЕНИФЪР: Ако не изглеждам като голяма кокошка, да.

АДАМУС: … и ако не си мислиш, че те гледат десетки хиляди хора. Кой ти беше най – близък в живота? По – близък от всички останали?

ДЖЕНИФЪР: (пауза и после въздиша) Ох, мамка му! (отново замлъква) Знаех че ще го направиш. Най – близкия за целия ми живот.

АДАМУС: Да.

ДЖЕНИФЪР: (пауза) Навярно бих казала, Ерик.

АДАМУС: Да. И кой е Ерик? Какви бяха отношенията между теб и Ерик?

ДЖЕНИФЪР: Моя мъж.

АДАМУС: Твоя мъж, и?

ДЖЕНИФЪР: Защото той ми позволява да бъда това което съм (започва да говори по – тихо).

АДАМУС: Да. Защо това е толкова трудно? Защо присъстват емоции и чувства?

ДЖЕНИФЪР: (плаче) Защото ми се струва, че правя същото?

АДАМУС: Ааа. Аа. Добре. И така, Ерик – е безопасното пространство. Ерик е приемащ и любящ. Ерик всъщност е безумно влюбен в теб. Да. Да. Добре, благодаря.

ДЖЕНИФЪР: (шепнешком) Благодаря.

АДАМУС: Благодаря ти за откровеността.

ЛИНДА: Не, няма да стане така. Няма начин. Да видим.

АДАМУС: Още няколко.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Кой в живота ви е по – близък от всички останали?

ЛИНДА: Секунда. Почти стигнах.

АДАМУС: Кой ви е по – близък от всички останали? Всички започват, "О, боже, не. Не аз. По дяволите." Да. Здрасти.

ШАМБРА 1(жена): Здрасти.

АДАМУС: Кой ти е по – близък от всички останали?

ШАМБРА 1: Ами, седях и си мислех за това и може би, това е моята сестра, защото в детството си прекарахме много време в един и същи дом с множество братя и сестри.

АДАМУС: Точно.

ШАМБРА 1: И бяхме много близки енергийно и във всички останали смисли.

АДАМУС: Да. И все още ли сте близки?

ШАМБРА 1: Да, с някои.

АДАМУС: С някои. Добре. Тоест това беше дълго, дълго съвместно пътешествие.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Да. И какво я прави толкова специална, какво ти – би ли ни казала нейното име?

ШАМБРА 1: Патриция.

АДАМУС: Патриция. Какво прави Патриция толкова специална?

ШАМБРА 1: Много сме близки по възраст и по кръв, което смятам за важно.

АДАМУС: Може би ДНК – то. Да, не знам. Просто предполагам.

ШАМБРА 1: Всичко.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 1: И можем да си говорим, да си пишем по електронната поща и да се разбираме една друга.

АДАМУС: Да. Патриция някога предавала ли те е?

ШАМБРА 1: Не.

АДАМУС: Не. Това е наистина удивително. Как мислиш, вашите отношения основани ли са на минали животи, минали времена?

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Добре. Благодаря. Благодаря. Усещам че тук има сърце. Истински емоции, хубави емоции.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Да. Добре.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Може би се е случило някакво осъзнаване, когато ти се наложи да вземеш микрофона (смеят се). Леко осъзнаване.

ШАМБРА 1: Да.

АДАМУС: Благодаря ти. Още няколко, Линда.

ЛИНДА: Аха.

АДАМУС: Кой ви е най – близък? Здравей.

ПОЛ: Здрасти. Да.

АДАМУС: Ти не очакваше микрофона. Е…

ПОЛ: Не. Не ги обичам.

АДАМУС: Но ти знаеш, съществува нещо, което аз наричам микрофонен магнетизъм. И знаеш, че магнитите привличат своята противоположност, нали?

ПОЛ: Да. Да.

АДАМУС: За това, когато седиш там, "Не искам микрофона. Не …" Линда, е като противоположен полюс на магнит – оооп! – точно при теб.

ПОЛ: Да, но той е неодушевен.

АДАМУС: Да, да. Така че ако не искаш да получиш микрофона, просто кажи, "Да, моля! Линда, избери мен! Избери мен!" (смях) Но аз не исках да те прекъсвам.

ПОЛ: Добре. Бих казал, че в момента в живота ми – това е моята жена, Дениз.

АДАМУС: О, това беше мъдър ход на добрия мъж (смях и аплодисменти).

ПОЛ: Е, знаеш ли, с времето някои неща се подобряват.

АДАМУС: И ти си се научил! (още смях) Не, но всъщност мога да кажа, че си много искрен. Какво е особеното в нея? Би ли се изправила до него? Това е един от тези …

ПОЛ: Ела тук.

АДАМУС: … моменти от които се просълзяваме в Аления Кръг (публиката възкликва, "Аах!").

ДЕНИЗ: (смее се) Точно.

АДАМУС: Да. Би ли ни разказал, какво я прави толкова особена за теб?

ПОЛ: Тя уважава това, което съм и знаеш ли, иска да бъда това което съм, толкова колкото мога.

АДАМУС: Бих могъл да отида дори по – далеч и да кажа, че тя ти помогна да излезеш от черупката, от …

ПОЛ: Е, аз я търсех.

АДАМУС: Да.

ПОЛ: Защото точно това исках.

АДАМУС: Да. И тя ти помогна …

ПОЛ: О, определено. Да.

АДАМУС: … да излезеш и да се разшириш и ти позволи да бъдеш себе си …

ПОЛ: Да.

АДАМУС: … което в живота ти не беше лесна работа.

ПОЛ: Не (смее се).

АДАМУС: Не много. Чудесно. Можеш ли да я целунеш по устата? (публиката казва, "Ооох!", той страстно я целува)

ЛИНДА: Ахх! Хубава целувка! (аплодисменти) Ахх!

АДАМУС: Да.

ЛИНДА: Муаа!

ПОЛ: Пред целия народ.

АДАМУС: Адамус ви подарява още една прекрасна вечер (още смях).

ЛИНДА: Муаа!

АДАМУС: Добре. Още няколко.

ЛИНДА: Още един? Още един?

АДАМУС: Разбира се. Разбира се.

ЛИНДА: Хайде.

АДАМУС: Ах, здравей. Да. Ти знаеше, че ще стане това.

ШОН: Разбира се.

АДАМУС: Знаеше.

ШОН: Да.

АДАМУС: Да.

ШОН: Бих казал, че това е – моята майка.

АДАМУС: Твоята майка, интересно.

ШОН: Да. Да. Казва се Джанет.

АДАМУС: Аха.

ШОН: И тя стана катализатор за мен, започвайки от 14 годишна възраст, знаеш ли, сякаш …

АДАМУС: Ах. Започвайки от … юношеството?

ШОН: На духовния път.

АДАМУС: О, духовния път. Добре.

ШОН: Е, и на него също.

АДАМУС: Добре. Духовния път. Наистина ли? Тя те е въодушевила за това?

ШОН: Ами, да. Когато ми беше много трудно, тя се намесваше … тя медитираше, имаше си свой духовен път и тя ме покани да наблюдавам, как върви по него.

АДАМУС: Интересно. Не те е карала.

ШОН: Не. Тя просто ме покани.

АДАМУС: Еха. Да. Тя разказа ли ти за Сен Жермен?

ШОН: Не. За съжаление.

АДАМУС: Да. Всичко е наред.

ШОН: А после ние изцяло …

АДАМУС: Тя разказа ли ти за Тобиас?

ШОН: Не. Не…. Лазарис (смеят се).

АДАМУС: Тя ти е разказала за … Лазарис. О, започнал си с …

ШОН: Лазарис.

АДАМУС: Добре, с Лазарис.

ШОН: Да.

АДАМУС: Добре.

ШОН: Така че тя беше – тя …

АДАМУС: Не се състезавам.

ШОН: Не, разбирам.

АДАМУС: Не се готвя да участвам в изборите (смях).

ШОН: Е, ти победи. Аз съм тук. Така че … (смеят се).

АДАМУС: (усмихва се) О, да! Благодаря. Така че тя ти е създала много безопасно пространство?

ШОН: Да.

АДАМУС: Тя те е вдъхновила не само интелектуално, но е вдъхновила и сърцето ти, което при теб е много открито.

ШОН: Аха.

АДАМУС: И усещаш ли, че си я познавал от минал живот?

ШОН: Много пъти.

АДАМУС: Какви бяха отношенията ви в един от последните животи?

ШОН: Ами, имахме преживяване … и двамата го преживяхме, ти го наричаш осъзнаване, в което аз бях в село заедно с нея, мисля че беше в Полша и имах много тежък опит, когато жена ми ме напусна, а тя мисля, че беше моята майка от този живот, и в този живот аз отидох в гората и я оставих, напуснах селото.

АДАМУС: Правилно.

ШОН: И не съм сигурен какво стана после, но ние …

АДАМУС: Не. Няма да …

ШОН: Да. Не. Няма да говорим за това.

АДАМУС: Да.

ШОН: Но това ни обедини, имахме общ опит и това послужи като катализатор за това, да станем приятели в този живот. Сякаш бяхме "майка и син" от вече много дълго време.

АДАМУС: Да, правилно.

ШОН: А после след известно време, някак се трансформирахме и се срещнахме като душа с душа.

АДАМУС: Добре.

ШОН: И това наистина беше мощно.

АДАМУС: Интересно. Добре. Не искаш ли да и отправиш сега благословия?

ШОН: Безусловно.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

ШОН: Тя гледа. Здрасти, мамо.

АДАМУС: И в този живот ти гарантирам, че няма да те изядат вълци (публиката възкликва, "Ооо!")

ШОН: Благодаря ти, да, знаех … добре. Трябваше да го кажеш. Да.

АДАМУС: Това беше тъмна, хладна вечер без каквато и да било храна. Ах, да. Една от тези. Но ние можем да се смеем над това – ха, ха, ха, ха, ха! Да. Това ще бъде отлична история! Когато попаднеш в Клуба на Възнесените Майстори, "Няма да повярвате, какво стана с мен!"

ШОН: Тоест, можем да разказваме миналите си животи?

АДАМУС: Да. Да. Можете да разказвате за предишните си животи, да, можете да разказвате за всичките си животи. Можете да измислите няколко живота, ако трябва  (още смях). По – натам. Здрасти. Кой ти е най – близък в този живот?

ЖАСМИНА: Преди всичко искам да ти благодаря. Искам да изразя своята благодарност, просто да се възползвам от момента да я изразя.

АДАМУС: Ще я вдишам.

ЖАСМИНА: Наричаха го Чери.

АДАМУС: Аха.

ЖАСМИНА: Той беше мой учител.

АДАМУС: Да.

ЖАСМИНА: И …

АДАМУС: Учител в живота или учител в училище?

ЖАСМИНА: Духовен учител.

АДАМУС: Духовен учител.

ЖАСМИНА: Да.

АДАМУС: Той разказа ли ти за Сен Жермен?

ЖАСМИНА: Не (някои се смеят).

АДАМУС: Добре. Аз просто …

ЖАСМИНА: Не. Не.

АДАМУС: … просто проверявам.

ЖАСМИНА: Да.

АДАМУС: Да. Да. Защото ако ще се кандидатирам, искам да знам много хора ли знаят за мен. Но тук не е много добре. Може би няма да се кандидатирам (още смях).

ЖАСМИНА: Но сега мисля, че лошата репутация те напуска, наистина го усещам.

АДАМУС: Мислиш, че репутацията …

ЖАСМИНА: Защото аз имах това – онова с Сен Жермен.

АДАМУС: Да.

ЖАСМИНА: Мисля, че това беше просто увлечение.

АДАМУС: Аха. Но смяташ, че сега репутацията е нормална?

ЖАСМИНА: Не, не. Ще премине. Това …

АДАМУС: А, лошата репутация.

ЖАСМИНА: Сега ставаш този, който си.

АДАМУС: Да. Тоест, ти мислиш, че имах полза от смяната на имената от Сен Жермен на Адамус, сякаш съм излъгал всички? (смях)

ЖАСМИНА: Да, да. Безусловно.

АДАМУС: Да. Да! (Адамус се смее) Добре. И така, най – близкия в духовен смисъл?

ЖАСМИНА: Мисля, че на всички нива.

АДАМУС: На всички нива.

ЖАСМИНА: И това не беше само слънчева светлина и красота, имаше много борба и преработки.

АДАМУС: Заради какво беше борбата?

ЖАСМИНА: Мисля, че беше свързано с ролята на женската божественост, не усещах, че е достатъчно подчертана в неговото учение.

АДАМУС: Добре.

ЖАСМИНА: Но, може би аз … тоест, но той самия беше много балансиран, но аз усещах, че … или не съм изиграла ролята си в този смисъл, като духовно същество.

АДАМУС: Да. Това е добре. Това е добре. Ти си помогнала да привнесе това.

ЖАСМИНА: Да. Усещам, че всъщност има сливане. И аз го усещам – въпреки че него вече отдавна го няма – аз го усещам до мен.

АДАМУС: О, него все още го има. Но просто не е тук.

ЖАСМИНА: Не усещам че има разлика, въпреки че усещам, неговия отпечатък е все още тук, друг …

АДАМУС: Чуваш ли го, усещаш ли го близо до теб?

ЖАСМИНА: Да.

АДАМУС: Определено. А какво мислиш по повод на моя баланс между мъжкото и женското?

ЖАСМИНА: Мисля че ти … Харесва ми мъжкия аспект, който носиш.

АДАМУС: О, благодаря. Благодаря.

ЖАСМИНА: Наистина го харесвам. И усещам, че в известен смисъл тази роля те е увлякла.

АДАМУС: Да (смях и малко важничи).

ЖАСМИНА: Не, сякаш …

АДАМУС: Имам женска страна, но …

ЖАСМИНА: Да. За това говоря.

АДАМУС: Калдре малко се съпротивлява.

ЖАСМИНА: Мисля, че мъжкия аспект се нуждае от по – голяма подкрепа в свободата - както казваш – освобождаването на мъжкия аспект.

АДАМУС: Да, освобождаването на мъжкия аспект.

ЖАСМИНА: Той се нуждае повече от женския.

АДАМУС: Да. Да. Защото искам да проведа семинар Травмата на Адамус …

ЖАСМИНА: Да, нещо подобно (тя се смее).

АДАМУС: … моля за извинение, Травмата на Адам! (смях) Съвсем скоро, Травмата на Адам. Ще поговорим за мъжката травма. Тобиас много говори за женската травма, разбира се, Травмата на Изида. Но те и двамата бяха травмирани и е важно да се освободите от това. Няма да навлизаме в женствеността, просто ще я освободим. И това може да ме направи по – известен по целия свят, може би ще започнат да идват повече мъже.

ЖАСМИНА: И аз това искам. Да.

АДАМУС: Да, да. Да. Добре. Благодаря. Още един.

ЛИНДА: Така. Още един.

АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Още един. Нека бъде от задния ред. Виж. Така.

АДАМУС: О! Усещам, че микрофона вече се приземи. Знаеше, че ще дойде при теб. Здрасти. Радвам се да те видя.

ЕМИНТАС: Добре.

АДАМУС: Да.

ЕМИНТАС: За мен, най – близкия човек – е моя баща. Наричаха го Адими.

АДАМУС: Защо ти беше най – близкия човек? Какво го направи толкова особен?

ЕМИНТАС: Защото винаги ме вдъхновяваше.

АДАМУС: Да.

ЕМИНТАС: И не само в професионален план, а също и духовно и интелектуално. Той беше моя най – добър приятел.

АДАМУС: Труден въпрос. Труден въпрос. Чувстваш ли, че в известен смисъл малко си го подвел; не във всичко, но в някаква степен?

ЕМИНТАС: (въздиша) Да, понякога го чувствам.

АДАМУС: Да.

ЕМИНТАС: Понякога.

АДАМУС: Той беше добър наставник за теб. Важен човек, примера на когото трябва да се следва и понякога става така … той би искал да знаеш, че той просто се е опитвал да прояви най – доброто от теб. Не да те накара са последваш неговите очаквания. А да ти позволи да проявиш най – доброто от себе си. Ето какво се опитваше да направи той. Да.

ЕМИНТАС: Добре.

АДАМУС: Добре. Благодаря. Много благодаря.

ЛИНДА: О! Още, последен.

АДАМУС: Добре. Добре.

ЛИНДА: Последен.

АДАМУС: Чакам с нетърпение.

ЛИНДА: Усетих леко объркване, но съм сигурна, че ще се справиш с него.

АДАМУС: (подсмихва се) И така, Джийн (произнася го на френски; тя е облечена като мъж“, би ли могла да излезеш тук? Да. Тя се прави, че е заета с някакви настройки…

ДЖИЙН: Задължително ли е?

АДАМУС: Да, да. Не искаш ли да излезеш тук?

ЛИНДА: Можете ли да насочите камерата към нея?

АДАМУС: Добре, стани, моля. Отлично, благодаря. А сега ще бъде наистина трудно, защото знаеш …

ЛИНДА: Добро шоу.

АДАМУС: … много хора те познават. Много членове на семейството ти седят наблизо и слушат (лек смях). Това е голямо напрежение. Кой ти е най – близкия човек в живота?

ДЖИЙН: (след пауза) Труден въпрос.

АДАМУС: Това е въпрос на Адамус.

(отново прави пауза)

А-а-а. Ти отиде в главата. Вдишай дълбоко. Затвори очи за миг. Вдишай дълбоко. Вече знаеш отговора. Вече си го помисли докато седеше там. Така че, ако не искаш да сподели, това е добре.

ДЖИЙН: Ще ми се наложи да кажа, че това беше Калдре.

АДАМУС: Ах.

ДЖИЙН: Като духовен …

АДАМУС: Сега тя ще се изчерви! (Адамус се смее)

ДЖИЙН: Да, странно е да го кажа, но просто имаме толкова сходно мислене и с него съм в безопасното пространство и това е толкова древна дружба и ние винаги се разбираме един друг.

АДАМУС: Той създава безопасно пространство? Това наистина е странно (смях). Почакай малко, трябва да се разкарам от него (силен смях, Адамус прогонва Калдре). Той създава безопасно пространство?

ДЖИЙН: Да.

АДАМУС: Той подтиква ли те?

ДЖИЙН: О, да.

АДАМУС: Добре. И как по твоето усещане – как да кажа – миналото се проявява в този живот? Как се проявява това, което е било в миналия живот?

ДЖИЙН: Дълбоко доверие, общо разбиране за посоката, отдадеността, причината поради която сме тук, работата която вършим. Просто голяма дружба.

АДАМУС: Да. И искам да добавя още нещо, преди да го върна обратно – вие и двамата решихте, "Това е живота, въпреки всичко. Ще го направим индивидуално, но и ще служим на другите и това е живота." Няма да чакате, както направиха много от вас. Да чакат, а после да се обвиняват. Да чакат, в същото време в което можеше да изберат просветление преди няколко живота. Време е. И вие решихте това на много дълбоко ниво.

ДЖИЙН: Безусловно. Да.

АДАМУС: И това ще стане. Добре.

ДЖИЙН: Да.

АДАМУС: Благодаря.

ДЖИЙН: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Можеш да се върнеш (обръща се към Калдре). Добре.

Нека вдишаме дълбоко сега. Всъщност всеки отговор беше прекрасен. Всеки отговор. Това накара всеки от вас, всички вас да спрете за миг.

Човешките отношения

Знаете ли, няма нищо друго като човешките отношения на тази планета. Няма нищо подобно на тях. В никоя друга реалност, на никоя от другите населени планети няма нищо подобно на човешките отношения. В тях има толкова много нива. В тях има толкова много емоции. В тях има толкова много секс. В тях има ефект на грижа и подкрепа. В тях има ... обкръжени от толкова самота, връзките - близките отношения с някого - ще ви накарат да почувствате, че не сте сами, поне за малко. Човешките отношения - това е най - хубавото и най - трудно нещо.

Човешките отношения каквито и да са - с майка ви, баща ви, всякакви - те са също така триене, напрежение, конфликт. Всички близки отношения с друг човек, в крайна сметка водят до това, че другия човек ще прояви нещо у вас, а вие ще проявите нещо в него. Определени отношения, дори добрите отношения - това не е само развлечение и игра. Всичко е дълбоко свързано с другия човек, дори когато има тъмни и ужасни моменти.

Това, за което говориха болшинството от вас, подразбираше просто добри, близки отношения, но някои от тях бяха трудни. Нелеки. Бихте могли да имате трудни отношения с майка си, баща си или някой друг, който жестоко ви е предал. Отношенията остават близки. Те ви осигуриха един от най - добрите опити - не уроци, а опити - в живота ви. Никъде, в цялото творение вече няма нищо подобно - отношения между човек и човека.

В тези отношения, хората стават толкова близки, толкова енергийно свързани, физически, психически и във всички останали смисли; те стават много свързани. Те се оказват зависими и взаимно зависими един от друг. Те се следват един друг живот след живот. Но знаете ли, повече убийства стават между приятели, между членове на семействата, отколкото по други причини, с изключение на много големите войни. Но убийствата се случват. Как става така, че хората в своите отношения могат да бъдат толкова близки, толкова да се обичат и при това да се борят един с друг и дори понякога да се убиват?

Човешките отношения са съвършено удивителни. И всъщност най - добрия отговор, не единственият, но най - добрия отговор на въпроса даде ти, скъпа моя (Тифани): "Това съм аз. Това съм аз." Но аз те попитах по няколко причини; за да се уверя, че ти наистина така го усещаш. За да се уверя ... между другото, ако някога те помоля да застанеш на колене и да пълзиш из стаята, като куче, кажи ми ... (смях). Кажи ми повече да не ти говоря така. Спри ме, моля те. Попитах те, защото исках да се уверя. Наистина ли усещаш това или просто това е ментално, макио? И ти го усети. Ти го знаеше. Но аз те попитах, "Но нима този приятел, понякога не е най - лошият на света?"

Най - близките отношения, които сте имали някога - може и да не го осъзнавате - са със самия себе си. Имали сте много други чудесни и ужасни отношения, но най – близките, които някога ще имате - са със самия себе си. Може да не го осъзнавате, защото голяма част от вас беше затворена. И днес ще станем Майстори. Ще пуснем Майстора и ще разберете, ще осъзнаете, че това е най - близкият приятел, който някога ще имате.

У хората в живота им възникват много отношения - много отношения, много приятели, много членове на семейството. Много от тях наистина са толкова дълбоки. Имате познати, много хора които познавате, но с колко тях наистина можете да споделите най - личните и чувствени моменти от живота си? Дори ако сте били в брак 20, 30 години, остават тайни, които не споделяте, които продължавате да криете, отхвърляте и това е нормално.

Ще откриете, разберете, че най - близките отношения - са с вас, между човешкото и Майсторското ви аз. Това е всичко, то е едно и също; просто различни изражения, различни перспективи на едно и също.

Като човешко същество вие сте провели множество, множество години в самота или в крайна сметка сте го възприемали като самота. Дори ако всеки ден сте работили с хора, дори ако имате деца, голямо семейство и тям подобни - често сте били самотни, често сте оставали сами със себе си и своите мисли, в своя свят, често мислейки си, че сте се побъркали.

Беше трудно да живеете в самотен свят. И преди много години, когато дойде Тобиас и започна да работи с вас той каза, "Вие никога не сте сами" - много от вас си мислеха, че той просто има предвид, че с вас е той или ангелските същности. Но това, което той имаше предвид през цялото време, през всичките тези години; е че вие сте със себе си. Не само човешкото аз. Сега ние сме в "и". В "и". Не е вече само вашето човешко аз.

Майстора

Какво ще правим тук днес: малко ще поговоря, а после ще направим мераб и просто ще го направим. Майсторът ще дойде. Майсторът винаги е бил тук. И аз използвам думата "Майстор." Много внимателно се отнасям към термина "божествено същество",  защото изведнъж се оказвате в илюзията за навлизащ във вас голям златен ангел.  Използвам думата "Майстор", която означава неподвластно на времето същество,  което се намира в миналото и в настоящето и в бъдещето; то винаги, винаги е било тук; никога никъде не е заминавало. И ще повторя когато казвам "божествено", виждам как си мислите, "О, това божествено същество живеещо някъде там." Майстора винаги е бил тук, винаги.

Майстора не се ограничава от всички човешки драми, травми. Майсторът се намира в абсолютно позволение. Майсторът разбира, че няма смърт. Майсторът разбира, че у  човека има много заседнала енергия, но не и у Майстора.

Майсторът не е запомнил Уикипедия или всички останали енциклопедии. Майсторът не знае всички факти и цифри. Това е толкова по човешки, забравете за това. Не очаквайте, че можете да попитате Майстора, "Майсторе, колко тежи Земята?" На Майстора му е все едно, не му е нужно да знае това, той не иска да носи в себе си всички факти и цифри, гледайки в бъдещето, гледайки в миналото. Майсторът живее в настоящето, това е всичко. На Майстора всичко това не му е нужно.

Не очаквайте, че Майсторът ще започне да прави чудеса в живота ви. Не очаквате, че Майсторът ще реши вашите проблеми. Но Майсторът ще бъде най - добрият приятел от всички, които някога сте имали. Майсторът ще изслуша разказа за вашите проблеми.  Майсторът ще озари със светлина проблемите с които сте се сблъскали; той няма да ви каже какво да правите, а просто ще озари всичко със светлина.

Майсторът ще слуша. Майсторът няма да започне да ви говори какво да правите и няма да се опита да ви контролира или нещо подобно. Но ако се вслушате в Майстора, който сте, ако спрете за миг, ще усетите това, което излиза от Майстора - нов поглед, който човекът иначе никога не би видял.

Ще усетите висшето ниво на всеприемащата любов, безусловната любов, която никога преди не сте усещали. И искам сега да разберете - тя не произлиза от Бог. Тоест, почти същото е, само че не я поставяйте някъде отвън. Не я приписвайте на Исус, Иешуа.  Тези проблясъци, а след тях и продължителните усещания за абсолютна, безусловна любов произлизат от вас, от Майстора който винаги, винаги е бил тук.

Човекът беше отблъснал Майсторът за дълго време, по една проста причина: той не усещаше, че е достоен; той чакаше изкупление, спасение, подобрение или още нещо.  Човекът го беше отблъснал, но - стига. Днес - е денят за превръщане в Майстор. И  тогава ще започнете да разбирате, че вече не сте сами. Вече не сте сами. Вие - Линда,  бъди добра запиши на дъската уравнение.

ЛИНДА: О, не.

АДАМУС: Това е математиката на Адамус.

ЛИНДА: (въздиша) Добре.

АДАМУС: Едно делено на две е равно на едно.

ЛИНДА: Искаш ли да бъде голямо?

АДАМУС: Можеш да заемеш цялата дъска ако искаш. Тя е безплатна.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Едно делено на две е равно на едно. По – натам ще разгледаме деленето на единицата на три и четири. Но днес – това е важно; едно - това е Аз Съм. Вие започвате да осъзнавате две като човек и Майстор, но това все още е едно. Това все още е едно.

Ще помоля Калдре да поговори с вас за Аспектологията. Аспектологията - това е разбирането за това как душата, човекът или всяка част от аза може да създава свои  аспекти; функционални аспекти, умеещи да правят нещо - да шофират или да приготвят вечеря или отлъчени тъмни аспекти, представляващи травмирани, нелюбими, отхвърлени части от аза.

Учението Аспектология - е потресаващо. Това е основата на духовната психология -  това би трябвало да бъде основа на всяка психология - човекът фрагментира себе си,  което ние наричаме, което Тобиас нарича аспекти. Разбирането за това, как можете да създавате, как можете да осъзнавате различни части от себе си и това оказва огромно влияние върху разбирането на следващата крачка - "и". Аз - човекът и аз - Майстора.  Всичко това са части на Аз Съм. Това не са две, три отделни парчета, това са фасети.  Това са изражения в единното цяло.

Вие оставате единни. Не се разбивате на части. Не се разделяте. Колкото и странно да звучи, в действителност вие се интегрирате.

И така тук имате човек, когото добре познавате или опит, който сте получили и който сте изразили; ето го човекът, който продължава и продължава да се опитва да стане по -добър, да достигне нирвана, да достигне някакво просветление. Човекът няма да стане просветлен.

Човекът ще остане човек. Той ще има своя гледна точка, за това, което според него е недостатък, но Майсторът не смята така. Човекът ще продължи своята борба, поне това което смята за борба. В същото време ще имате Майстора, който не смята това за недостатък. Няма никаква борба. Няма неразрешени проблеми. Майсторът не натоварва ума си с цифри и факти, информация, постоянно опитвайки се да надхитри човешкият ум - човекът прекарва по - голяма част от живота си в опит да надхитри ума си. На Майсторът му е все едно. Майсторът просто се намира в пространството на позволение.

Майсторът иска да влезе. Която и да е дума - чувам че на някои от вас думата "Майстор" не им харесва. На мен ми харесва, защото това е майсторство. Това е позволение. Тя не означава, че вие сте перфекционист, не означава, че сте стигнали до съвършенство; просто сте усвоили изкуството на съществуването. Усвоили сте Себе си. Вече не сте ограничени само от своята човешка  маска, от човешкото си изражение.  Вие овладяхте всичко това. Ето защо казвам, че Майсторът е извън времето. Той не съществува в бъдещето или миналото. Тоест той е навсякъде, но е абсолютно в настоящето.

Скъпи човеко, точно тук иска да влезе Майсторът, но ти не го пускаш. "Не съм готов.  Ако аз бях Майстор, щях да мога да летя по въздуха." На Майстора не му пука за това.  Това е човешки, егоистичен проблем. Ако искате да летите по въздуха, седнете в самолет и напред (лек смях). Толкова е просто.

Искате да правите чудеса - и аз не казвам, че чудесата са нещо невъзможно - но човекът иска пари, човекът иска любов, човекът иска да бъде съвършен, млад и никога да не умре. Майсторът не се притеснява за всичко това. Майсторът - е абсолютно приемане.

Майсторът винаги се смее. Майсторът винаги се смее. Ще пуснем Майстора и ви очакват интересни, смешни преживявания. Ще се разхождате боси из своя дом изведнъж ще си ударите палеца на крака в голям дървен предмет на пода или нещо подобно. И първото което ще направите - да отскочите и да се свиете, "Мамка ти ..." Ще се хванете за крака. А после ще чуете смях и това е Майстора. Майстора ще се залива от смях и вие ще му се ядосате и ще прошепнете "Шшт", а после ще започнете и   вие самите да се смеете. Ще разберете, че в действителност това е дяволски смешно.  Това е много смешно.

Майстора ще бъде вашия най - добър приятел от всички, които някога сте имали.  Майсторът - това сте вие. Това е част от вас, която не допускахте в себе си дълго време.

Майстора е много мъдър, абсолютно мъдър. Майстора няма да ви накара да променяте нищо, няма да започне да ръководи живота ви, определено няма да го контролира или управлява. Но ако спреш за миг скъпи човеко,  просто спреш за миг и почувстваш Майстора който си, изведнъж ще видиш твоя човешки живот и живота на Майстора едновременно от такава перспектива, която никога преди не си си представял.

В известен смисъл вие бяхте ... говорим за дисбаланса между мъжко и женско - за вас той ще изчезне. Това вече не е от значение. Преминахте отвъд пределите му. Всъщност ние ще използваме Раната на Адамус, точно както - Раната на Адам! (смях) - за да отидем отвъд това. Истинският проблем е свързан не с отсъствието на баланс между мъжкото и женското; става дума за отношенията между човека и Майстора, човека и Аз Съм. Точно това ще приведем в баланс.

Ще ви помоля в нашия мераб, вас, човекът, да направите едно единствено нещо - да позволите на Майстора да влезе в живота ви. Това се прави не с молби или усилия.  Това се прави не с помощта на молитви или песнопения. Тук няма никакви мантри.  Нямаме специални майсторски масла, за да преведем Майстора. Това е просто - "Аз Съм Тук. Аз съм Тук." Това е всичко. Позволение. Позволение и тогава всичко така и става. Всичко така и става.

Искам да кажа, че човека ще излезе оттук ще си помисли, "О, току - що станах Майстор най – накрая." А утре сутринта ще си помислите ...

САРТ: Да.

АДАМУС: ... "Да, да, да, да" (смях). И ще стане това, което стана тук. Човека ще започне да си мисли, "Не зная. Може би просто още един ...". И тогава ще чуете смях.

Отначало ще познавате Майстора по този смях. Това не съм аз. Аз не бих ви се присмивал! (някои се смеят; някой казва, "Е, разбира се!") Това не са вашите духовни наставници. Това не е никой друг. Това е Майстора вътре във вас и той е абсолютно готов да влезе. Не, той не влиза, вие го пускате. Той изцяло е готов да стане част от вашия живот. Не е просто цел, не е плод на вашето въображение - той е тук за да стане реалност. Той е тук за да стане реалност. В следващите ни срещи ще разкажа по - подробно за това какво е и какво не е Майсторът. Но засега, това е най - добрият приятел, който някога бихте могли да си представите. Най - състрадателния, най - приемащия, най - близкия приятел и Майстора винаги е бил тук.

Отсега нататък ще вървите с Майстора. Отсега нататък ще продължите напред с Майстора. Ето защо сте тук и точно затова говорим в тази серия - Свръхчовек,  трансформация отвъд пределите на човешките ограничения - и това ще се усеща много странно. Ще се чувствате - как го наричат? Биополярни. Ще усещате раздвоение (лек смях). Понякога ще усещате - опитвам се да го опиша - но отначало ще бъдете заедно с Майстора и като Майстор и всичко ще бъде - както каза Кутхуми - неустойчиво.  Отначало ще бъде безсмислица, защото много сте свикнали да бъдете в съзнание, в  ограничено човешко съзнание - и изведнъж се появява друго присъствие, което също е  ваше, ще се усеща странно. Често ще чувствате, че това сте вие, а после не сте вие. А понякога ще усещате, че това сте вие и не сте вие едновременно.

За човека е много трудно да бъде  мултисензорен, многоизмерен. Защото говорейки за изборите, аз казах, човекът в действителност не иска промени. Той само иска малко повече зрелище и малко повече хляб, затова от негова страна ще има съпротива. Вече разбирате, че човека ще се съпротивлява. Ще имате странни усещания в тялото, защото там сега се намира не само човека. В тялото ви ще бъде и Майстора.

Майстора няма да ходи до вас или три метра зад вас - определено не е отзад. Майстора ще бъде във вашето тяло, във вашите очи и това ще се усеща малко странно - "Защо всичко изглежда не така както преди? Защо ми се размазва и раздвоява пред очите?".  Защото сега го има Майстора. "И". Така че зрението малко ще се размазва.

И Майстора не е свикнал да спи през нощта (лек смях). Човекът обича да спи. Човекът много обича да спи. Нима това не е забавно? Давате всичко от себе си за да бъдете тук, на тази планета, преминавате през раждането и после какво правите? Цял живот спите! (силен смях). "Много съм изморен. Нямам сили. Отивам да поспя." Това е като да си купите билет за кино, а после, да заспите в киносалона! (силен смях) Пропускате филма. Така че Майстора не обича много да спи. Но когато човека се буди посред нощ оплаквайки се и мърморейки, защото не може да заспи, това е добър момент за разговор с Майстора. Благодаря ти скъпа Линда (тя му подава салфетка). От всичко това ми се ще да заплача и да подсмърчам.

ЛИНДА: Трябват ти две.

АДАМУС: Такава дружба.

ЛИНДА: Трябват ти две.

АДАМУС: Достатъчно са ми. Благодаря.

ЛИНДА: Една не стига (лек смях).

АДАМУС: Свърших (избърсва си носа и взима още една салфетка).

Така че за човека това ще бъде малко странно. Наистина странно, защото вие изведнъж ставате не само човек. Изведнъж се появява Майстора. И този Майстор - сте вие и за човека ще бъде странно да го осъзнава. Ще се опитате да си представите Майстора като друго същество, нещо отделно от вас, но това сте вие. А после ще се объркате и ще имате един от тези - Тифани - един от лошите дни, в дружбата със себе си. Лош ден означава, че Майсторът е започнал да навлиза, а човекът си е помислил, "Какво не ми е наред?" - Майсторът стои до вратата и скоро ще я избие ако не го пуснете в живота си.

ТИФАНИ: А после Майсторът ще ми позволи ли да поспя? (смях)

АДАМУС: Не, Майстора няма да ти позволи да спиш. Но тогава възниква интересна перспектива. Човекът, "О, искам да спя. Искам да спя по 10 часа." Майсторът няма нужда от сън и всъщност и човека няма.

Превключване

Изведнъж ще превключите, тази дума ще стане обичайна за вашия речник - превключване. Не мастурбация, а превключване (Адамус казва "Not flipping off, flipping" - това е вулгарен израз - "flipping off"). Причината поради която Аспектологията е толкова важна, появила се преди много години и причината поради която помолих много хора да напуснат Аления Кръг, е в това че неврозите, психозите и другите психически заболявания - всички те и майсторството, не са толкова далеч едни от други.

ЛИНДА: Ой.

АДАМУС: Не, това наистина е така. Човекът е балансиран в настоящия момент, заземен, но в същото време, както вие казвате лети в облаците; той е заземен и лети в облаците, тогава когато неврозата, психозата, депресията и подобните заболявания разрушават стария ред на нещата.

Болшинството от вас минаха през това. Вашата стара структура изчезна. Това не беше лесно. Но по - голямата част от нея изчезна. Има малки остатъци, но ще помолим Майсторът да ни помогне да ги изчистим.

Това ще бъде интересно. Ще се превключвате и отначало ще проклинате всичко, защото не сте се наспали, а в следващия миг Майстора ще лежи в леглото и ще лежи в пълен възторг, без капка желание за сън. Майсторът не иска да спи. Майсторът иска да живее. Човекът иска да заспи и да забрави.

За известно време ще усещате невероятни противоречия. Ще ставате сутрин и една ваша част ще бъде уморена, а друга изцяло пробудена и готова за живот. Ще има периоди, когато човек е много гладен и би изял половин крава, след като я е одрал - преодолейте го! (смях) - а, от друга страна у Майстора всъщност няма никакъв апетит. И ще се съмнявате гладен ли съм или не?" и отговорът е - да. Да.

У вас ще се появят нови отношения със самия себе си. Ще сключите съюз със себе си и Майстора едновременно и това са много добри новини. Много добри новини. Хубаво е, че сме тук в тази серия, "Свръхчовек." Но трябва да ви кажа, че човека ще се чувства странно. Ще превключвате - отначало ще се смеете, след минута ще плачете. Не сте се побъркали; вие просто овладявате Майсторството. От една страна вашият човек ще плаче заради разлятото мляко, а от друга Майсторът, ще се залива от смях над пролятото мляко, защото разсипаното мляко е толкова смешно! Наистина. В Клуба на Възнесените Майстори не разливат мляко. То просто не се разлива. Опитвали сме. Опитвали сме се да го разлеем, но то не се разлива. Няма за какво да плачете тук (лек смях).

Човекът ще изгуби работата си, а Майсторът ще аплодира, празнува, танцува на улицата. И човекът ще попита, "О, ами парите ми, наемът ми?", а Майсторът ще отговори, "Не ни трябват пари. Не ни трябва дом." А човекът ще се зачуди, "Какво по дяволите става с мен?" На човекът, който е свикнал да контролира всяка част от живота си и да бъде под контрола на времето, пространството и масовото съзнание, няма да му е леко с Аз Съм Майстора, който не се интересува от всичко това. Това не го вълнува. Това не означава, че Майсторът е ленив или безразличен, просто всичко това не е чак толкова важно. И Майсторът ще се смее когато човека, проклина всичко.

Между другото от това ще излезе прекрасен материал за книга, филм или нещо подобно - "Майсторът и аз."

След малко ще направим мераб, но сега говоря с човека. Помолихте за промени и ето, те са тук и ще ви помоля просто да ги позволите. Не ги блокирайте. И не ги правете постепенно. Не си мислете, "Добре, днес ще стана Майстор на 14,5 процента, а за утре ще видим." Или е Майстора или не е Майстора.

ЛИНДА: Хм-м-м.

АДАМУС: Или позволение или не. И го казвам, защото някои ще се опитат да постъпят така, "Ще видим как е днес и утре ще се върна." Точно за това боли. Тогава ще бъде по - трудно. Тогава ще си направите човешка мечешка услуга, мислейки си, "Ще опитам." Знаете ли, това е като - Калдре ми казва че има такива - не мога да повярвам, че го правят на Земята - той ми разказва че в магазините за хранителни стоки има хора, които раздават безплатна храна, за да разберат дали ще я купите. Ние не взимаме проби в местния хранителният магазин и не решаваме харесва ли ви или не. Вие ще се потопите изцяло в това. Ще позволите на Майстора да влезе.

Ако не искате, ако нервничите, по - добре си тръгнете. По - добре си тръгнете, тоест ще се върнете към този Шоуд на следващия ден, следващата година, в следващия живот. По - добре да не го правите. Но ако го направите ще станете Майстори.

И ето тук стигаме до стария човешки конфликт. Искахте това. Желаехте го. Това е причината, поради която сега сте на тази планета и ето ви тук. И изведнъж си мислите, "У-у-у-ух!" О, не зная. Имам недовършен проект. Не съм приключил есенната работа в градината." Поканете Майстора със себе си в своята есенна градина! Какво значение има това?

Майсторът който вие сте, не беше поканен или не го допуснахте в човешкия си живот. Затова Майстора, въпреки че това сте вие не правеше много неща. Ще му бъде дяволски интересно да работи в градината, да готви храна, а вие ще се чувствате наистина странно, "Защо - седя и пържа яйца в тиган - защо толкова ми харесва? Правил съм го хиляди пъти." Но Майсторът не е. Майстора не е ходил на дълги, дълги разходки и изведнъж си казвате, "Не ми харесва да се разхождам, но ето че го правя. Какво става?" Вие ставате Майстори.

Няма да се качвате по стълбицата на човека, все по - високо и по - високо за да станете Майстор. Ще бъдете човек и Майстор. Единицата разделена на две си остава единица. Сега откривате, че имате множество изображения. Живяхте в човешкото изражение с неговите борби, травми, човешки ограничения. Това е чудесно. Част от това ще продължи да съществува, но сега ще имате и Майстора. Това изцяло променя перспективата. Ще се научите да се смеете над себе си, защото ще се смеете над себе си. Майстора ще се смее над човешките фобии. Ето кога започвате да събирате истории за Клуба на Възнесените Майстори. Докога се смеете, когато си ударите крака с чука и извикате, "Ай!". А после чувате смях.

Майсторът - аз помогнах малко на Калдре с тази статия - той ще бъде вашият най - добър приятел и най - големия ви дразнител. И най - интересното ще е, когато превключвате - тоест в първия момент осъзнавате себе си като човек, а в следващия се осъзнавате като Майстор - но в действителност се осъзнавате като единия и другия едновременно. Едновременно и двамата. Не просто отначало човека, а после Майстора. Започвате да ходите, живеете, дишате - ще го забележите - искам да ви помоля да дишате не като упражнение, а като опит в близките дни. Ето кога наистина ще забележите Майстора. Изведнъж ще разберете, "Някой диша заедно с мен. Защо дъхът ми не е като по - рано? Защо чувствам чужда миризма когато издишвам?" Това е Майстора, който сте и той е тук. Той иска да бъде с вас във вашия живот, във вашия опит. Той иска сега да бъде част от вашето величие. Дойде време да го пуснете.

Не молете Майстора да направи нещо за вас. Не го молете да решава вашите проблеми. Не казвайте, "И така Майсторе, щом си тук в моето тяло, имам тука една болежка ..." Това не е негова работа. Но се получава така, че вие започвате да си позволявате да бъдете човек и Майстор въплътени - във въплъщение - и изведнъж това, което човек е смятал за физическо заболяване в действителност не е такова. Дори ако лекарите са ви казали, че имате заболяване, името на което не можете да повторите, лекаря ви го е казал, но изведнъж благодарение на своя Майстор и Аз Съм разбирате, "Еха! Имам тази болест, но в действителност я нямам. И всъщност ... "Калдре иска да кажа предупреждението, но Линда ще го направи по - късно.

Това е малко странно - човекът изведнъж може да има ...

ЛИНДА: Имаш предвид това, че това е само с развлекателна цел? Моля консултирайте се със своите лекари, преди вземането на важни решения? (смях)

АДАМУС: Да, всичко това е с развлекателни цели, защото Майстора сега се залива от смях.

И изведнъж - ще използвам примера с Малу - изведнъж откривате, че имате рак и лекарите ви съобщават за това, показват ви рентгенови снимки или както и да ги наричат и ви казват, "Сега имате нужда от ето такова лечение." Това е интересно защото у човека може да има рак - това може да бъде вълнуващ факт, човекът да има диагноза рак - но Майсторът няма. Майсторът го няма. Помислете за значението на това. Изведнъж има човек и Майстор. Изведнъж сте болни и не сте болни. Изведнъж вече не се опитвате да изцелите човека, а пребивавате в "и" Майстора. Човека, благодарение на новата перспектива на Майстора, човекът може да преживее 30, 40, 50 години с този рак без неговите биологични последици.

А сега е време за предупреждението.

(кратка пауза)

Предупреждение (лек смях) Давай.

ЛИНДА: (много силно) Всичко това има развлекателен характер. Моля получете позволение от своя лекар преди да промените нещо или да измените приема на медикаменти. Това е само с развлекателни цели.

АДАМУС: Всичко е от Възнесения Майстор, освен последното ... (смях и леки аплодисменти). Освен последното ...

Имате човешко словосъчетание, с което наричате това кардинални промени. И е точно така, но повтарям, Майсторът не идва и не се опитва да изцели човека. Майсторът няма намерение и не иска това. Но когато се намирате рамо до рамо с Аз Съм, който сега навлиза в тялото, в ума, във вашата реалност - изведнъж перспективата се променя. Променя се историята и човекът може да има рак, но Майсторът не. Искам наистина да си помислите за това и да усетите последствията от него, как това променя ракурса и как в крайна сметка това може да изцели човека - осъзнаването че, "Аз Съм и Майстор, а у Майсторът го няма това."

В тези серии ще имаме много съвместни преживявания за осъзнаването, че Майстора е тук - вече не говорим за това, не мислим и не се подготвяме. Той е тук. Той е тук. Но искам да дам на човека да разбере, че това може да бъде странно. Вие ще станете дву - чувствени, може би бисексуални - няма значение. Сега ще станете дву - чувствени. Живяхте в пълна единичност, в своя ум, в своята личност и изведнъж всичко това ще бъде нарушено. При вас ще дойде гост, който вече никога няма да си тръгне (Адамус се подсмихва). За всичко у вас ще се появят две гледни точки. По - късно ще станат повече, но нека сега се разберем с двете. Ще имате две гледни точки и ще превключвате от едната към другата, а също ще виждате и двете едновременно. Ще превключвате. Ще станете превключващ Майстор.

ЛИНДА: О-о-о! (смях)

АДАМУС: Или както би казал Майстора, "превключващ човек."

И ще го повторя, ще се усеща странно, леко обезкуражаващо. Ще тръгнете към хладилника за да си вземете мляко и човекът ще си мисли, "Искам чаша мляко", но изведнъж ръката ви ще се протегне към портокаловия сок. "Не, искам портокалов сок." "Искаме да пием портокалов сок." (смях) А после - нещо още по - странно - ще се насладите на чаша мляко и чаша портокалов сок и ще ги изпиете едновременно.

ЛИНДА: Б-р-р-р!

АДАМУС: Не, това ще бъде вкусно.

ЛИНДА: Б-р-р-р! (силен смях)

АДАМУС: Ставате Майстори. Какво значи, не? Човеко, спри да мрънкаш. Спри да мрънкаш.

Това ще бъде странно и ще повторя, че ще забележите много подобни, когато правите рутинните си избори и благодарение на Майстора ще разберете колко рутинни са били те. Мислили сте си, че искате чаша мляко, после бяхте програмирани към млякото, защото това е първото, което трябва да направите сутрин и майка ви ви е давала да пиете мляко всяка сутрин. Но в действителност вие сте искали портокалов сок или в крайна сметка го е искал Майсторът. Така че това ще бъде много странно, интересно. Споделете своя опит в своите - хм - социални мрежи. Споделяйте го по електронната поща или където и да било. Следващия месец ще говорим още за това, но сега дойде време да станете Майстори.

ЛИНДА: Упс.

Мераб

АДАМУС: И така, с осветлението за мераба, с всички, които гледат настанете се по -удобно. И ако сте малко нервни, извикайте Майстора (лек смях).

Усетете сега разликата, защото Майстора иска да го направи.

Майсторът чакаше много, много дълго.

(музиката започва да свири)

Вдишайте дълбоко в това прекрасно пространство изпълнено с приятели, с Шамбра. Ние сме в серията Свръхчовек и сега е време. Време е да станете Майстори. Време е скъпи човеко да допуснеш Майстора в живота си, за да престане той да бъде ментална концепция, да престане да бъде желание и стремеж, а да стане реален. И всичко, което трябва да направите – е да позволите. Това е. Всичко, което трябва да направите - е да позволите.

Вдишвате дълбоко и ставате Майстори. Майсторът винаги е бил до вас в очакване, но в такова приемане, че той чакаше докато не бъдете изцяло готови.

Майсторът носи със себе си това, което наричате източник на светлинното тяло,  вашите сетива ориентирани не към ума. Сетивото въображение, сетивото мечта. Знаете ли, мечтата - това е сетиво.

Сетивата - това са всичко, което ви позволява да възприемате различни форми на реалности и мечтите - също са сетива. Ето какво са.

Майсторът сега влиза във вас, плавно се влива. Плавно се влива и започва да става част от вашата биология, вашата анатомия. И дори ако в тялото ви има някакви проблеми, у Майстора ги няма. Бихте могли да погледнете в огледалото и да си кажете, чувствам се твърде дебел, твърде стар, изгърбен или каквото и да било още. Майстора няма нищо такова. И ще чуете това. Ще го усетите. Човекът си мисли, "О! Само виж това тяло", а Майсторът отговаря, "О, Боже мой! Обичам това тяло."

Често това е странно усещане. Ще се появи друг глас. Свикнали сте да чувате гласа на човека и неговите аспекти. Свикнали сте с гласа пълен с критики и обсъждания, с гласа "аз не", вместо "Аз Съм."

Свикнали сте да чувате човешките под гласове, гласове на аспекти, които не се смятат за пълноценни. Вашето човешко аз спори с вашите човешко аз, съперничи си за правото да бъде избран за шеф на деня, управляващ деня. А после има друг глас и вие дори може да не чуете неговите думи. Той може изобщо да не произнася думи. Но все пак това е глас. Новия глас на Майстора.

Понякога човекът ще бъде объркан от това ново ниво на присъствие, присъствие във вашите сетива, мисли, гласове - във всички ваши животи. Новото присъствие при шофирането, в приготвянето на храна, в гледането на филм - съвършено ново присъствие. И понякога човек ще се опитва да кажем, да го приписва на себе си или да прави от Майстора човек; с други думи, да погълне Майстора с егото си. Просто нищо няма да излезе от това. Вие просто не можете да го направите.

Понякога човекът ще си мисли, "Нима не съм аз най - великият човек на света - защото човекът е станал Майстор?" Не. Човекът не е станал Майстор. Човекът е останал човек и се е появило присъствието на Майстора. Ето в това е красотата на всичко.

Никой никого не поглъща. Никой от никого не се подхранва. Това е просто "и".  Стигате до красивото пространство "Аз съм човек" и "Аз съм Майстор" - заедно,  едновременно. Но все пак сте толкова различни - по характер, с различни фасети.

Човекът все пак не бива да се бори с това. Той просто позволява на Майстора, който толкова чакаше това да влезе. Той просто се влива навътре.

Той е тук.

Той е във вас, във вашето тяло, вашето съзнание.

И Майсторът привнася със себе си това, което аз наричам светлина. И ще повторя,  говоря не за светлината на слънцето или каквито и да било други източници на светлина - Майсторът привнася светлина, сияние. За мен това означава, че част от съзнанието сияе - открито, не се сдържа. Просто сияе. Майсторът привнася това за себе си - сякаш ви осветява отвътре.

Колкото и добре да звучи това, някой от вас прекараха много животи в опити да останат в сянка, да приглушат светлината. Така че това може да бъде малко странно,  когато Майсторът идва в своето сияние. Светлината сияе и ще продължи да сияе. Така че скъпи човеко, започни да свикваш. Тази светлина не можете и не искате да контролирате.

И скъпи човеко, през нощта, когато можеш да спиш ще бъдеш в два съня, в две съновидения, в две различни състояния на битието. Свикнал си да бъдеш в един сън,  но с Майстора ще имаш два. Това може да бъде объркващо за човека, защото понякога след събуждането си, ще му е трудно да си спомни дори един сън, а изведнъж се случват два. Как е възможно това? Това са Майсторът и човека.

Запомнете ето какво - човекът няма да стане Майстор. Човекът няма да стане съвършен. Това е "и". Човек и Майстор. Двамата - единни; един става двама.

Бяхте заключени в саркофага на човешката реалност откакто вероятно се помните.  Бяхте запечатани в единичната човешка реалност, но сега ставате двама. Човек и Майстор.

Майсторът е тук и веселбата започва.

Започва "и", истинското "и". Вече сме говорили за това няколко години. Днес дойде време за Майстора.

Вдишай дълбоко, скъпи човеко и вдишай дълбоко скъпи Майсторе.

А сега вдишайте дълбоко като човек и Майстор и усетете разликата. И единият и другият дишат. Дишат едновременно.

Това е подобно на раждането, когато правите първото си дълбоко вдишване, знаейки че сте се върнали в следващия живот. И днес тук правим такова вдишване. Майстора и човека изведнъж осъзнават, че това не е просто дъх; това е едновременно дъха на Майстора и човека.

Никога не е ставало дума за това да превъзмогнем човека. Говорихме за това да станете "и" - човек и Майстор.

Какъв прекрасен ден на дар си поднасят човека и Майстора един на друг - като чудесните подаръци, които хората, най - близки до вас ви правят, какъв дълбок, по -личен и състрадателен начин. Вие си давате един на друг - даровете на живота от Майстора, даровете на мъдростта, даровете на Аз Съм.

Човекът също поднася даровете си на Майстора, който толкова дълго чакаше възможност да се окаже в живота ви, във вас - дара на опита, дара на любовта, дара да се учи, дара на живота, дара на дружбата. Майсторът иска да усети какво е да бъдеш с приятели, с твоите приятели, с членове на семейството. Ти, човеко също предпочиташ даровете на този Майстор. Това не е еднопосочна улица.

Майстора сега е тук.

Не е нужно да чакате повече. Не е нужно да копнеете вече за най - добрия приятел, който някога сте имали. Майсторът вече е тук.

Ще продължавам да говоря с човека за това, което може да изглежда противоречие,  което изглежда объркващо, което прилича на състоянието на многомерния опит. Ще продължа да говоря за това с човека.

Ще продължа да говоря с Майстора за човешкия живот, за странните неща, които правят хората.

Но сега ми се искаше Майстора и човека да вдишат едновременно и нека от сега нататък всички ваши дихания да бъдат на човека и Майстора.

Това вече не е единичният дъх на самотния човек, сега това е общ - на човека и Майстора.

Вдишайте дълбоко. Вдишайте дълбоко.

(музиката затихва)

Майсторът идва. Майсторът идва.