МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Свръхчовек“

 

ШОУД 1- АДАМУС СЕН ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 6 август 2016 година

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Добре дошли на нашия Шоуд 1 от Серия Свръхчовек. Хм, вдишайте по - дълбоко (вдишва дълбоко). Мм. Има нещо различно. Има нещо различно във въздуха, в енергиите. Можете да го усетите ако вдишате дълбоко и за миг престанете да мислите (кратка пауза). Ще поговорим за това буквално след миг, но...

 

Бях си подготвил кратък увод, но тук се усеща такъв превъзходен аромат - (Адамус  души въздуха, смях в публиката) - когато вдишаш. В диханието ви се долавя превъзходния аромат на добро френско шампанско (Адамус  отново души въздуха) или още нещо по - дълбоко. А може би - може би това е истинско кафе? (публиката отговаря, "Да!") Сандра! Къде ми е кафето?

 

ЛИНДА: Адамус! Мисля, че е време да дойдеш в новия Клуб на Майсторите.

 

АДАМУС: О, канят ме в…

 

ЛИНДА: Да, каня те! (аплодисменти)

 

АДАМУС: … човешки Клуб на Майсторите. Благодаря, скъпа моя.

 

ЛИНДА: Искаме да видиш прекрасните ни Майсторски творения. Да.

 

АДАМУС: За това просто ще отидем в Клуба на Майстора.

 

ЛИНДА: Да.

 

АДАМУС: Изглежда за това съм подготвил кратка реч, но кой знае? Кой знае?

 

ЛИНДА: О! Възможно ли е това? Ти? Реч?!

 

АДАМУС: Ммуа! От начало голяма целувка …(изпраща целувки на публиката докато върви)

 

ЛИНДА: Ох. Ето.

 

АДАМУС: О, да!

 

ЛИНДА: Може ли още малко? Да. Да.

 

АДАМУС: Ммуа! (изпраща въздушни целувки във всички посоки) Да. Да.

 

ЛИНДА: Да. Да.

 

АДАМУС: Ммуа! Въздушни целувки.

 

ЛИНДА: Да не пропуснеш! Да не пропуснеш!

 

АДАМУС: Ммуа!! И прегръдки. Ах, скъпи стари приятелю (прегръщат се). Отдавна не сме се виждали. Мм. Мм. И твоята прекрасна дъщеря. Не …

 

ЛИНДА: Тя е великолепна.

 

АДАМУС: Ще се върна след миг.

 

ЛИНДА: Да, няма проблем. Няма проблем.

 

АДАМУС: Ммуа! Искам да целуна … ах.

 

ШАРЪН: Да.

 

АДАМУС: Ах. Ммуа!

 

ШАРЪН: Благодаря.

 

ЛИНДА: Да не ви пречим?

 

АДАМУС: Добре.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: И така…

 

ЛИНДА: Ето тук. Ето тук.

 

АДАМУС: Добре. Благодаря. Би ли ме хванала за ръката?

 

ЛИНДА: Да. Да.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ЛИНДА: Искам да се уверя, че ще опазиш Джефри.

 

АДАМУС: Ахх!

 

ЛИНДА: О, почакай, почакай!

 

АДАМУС: Ахх!

 

ЛИНДА: О, видя ли това? Видя ли това? (сочи картината на Тобиас на стената)

 

АДАМУС: Ах, Тобиас.

 

ЛИНДА: Ах.

 

АДАМУС: Никога не си изглеждал така добре,Тобиас …

 

ЛИНДА: Ох!

 

АДАМУС: … като на тази картина.

 

ЛИНДА: Ооо!

 

АДАМУС: Добре. О! Това той ли е?

 

ЛИНДА: Той е.

 

АДАМУС: Ето го, Клуба на Майсторите.

 

ЛИНДА: Гордееш ли се? (той вдиша дълбоко) Това е удивително красиво творение.

 

АДАМУС: Това е прекрасно творение. Ако не възразяваш ще си взема кафето и …

 

ЛИНДА: Ха! Какво е това?

 

АДАМУС: … а после … това е Тимоти (Адамус се усмихва).

 

ЛИНДА: Зад Тимоти, до Тимоти (Адамус се усмихва).

 

АДАМУС: Искам да кажа няколко думи ето от тук (Тимоти се премества на друго място). И така. Да и кафето ми, дами.

 

ЛИНДА: Ах! Бариста се научи!

 

АДАМУС: Вече сте го направили? Един …

 

ЛИНДА: Да, бариста го направи (Кери).

 

АДАМУС: О, би ли …

 

ЛИНДА: О!

 

АДАМУС: … поднеси го към камерата и покажи колко добре изглежда б … благодаря.

 

ЛИНДА: Ооо! Не съм сигурна на къде да тръгна …

 

АДАМУС: Благодаря.

 

ЛИНДА: … за да го покажа на камерата. О, боже мой. Ще бъде трудничко. Така, можете ли някак да погледнете в тази чашка?

 

АДАМУС: Малко по – ниско и всичко ще се види.

 

ЛИНДА: Според мен нищо не стана.

 

АДАМУС: Точно в чашката.

 

ЛИНДА: Вижда ли се?

 

АДАМУС: Ето го!

 

ЛИНДА: Ооооо! Всички могат да го видят. Почакай! Почакай! Ооо! Вижте, колко професионално работи бариста! (в пяната на чашата е нарисувано сърце) Оооо!

 

АДАМУС: Тук. Така.

 

ЛИНДА: Как ти провървя.

 

АДАМУС: Благодаря, благодаря ви, прекрасни дами за истинското кафе. През всичките тези години търпях това – кхм – различно кафе, по - не елегантно кафе. Но сега, сега … и аз зная, че това беше моето желание, помолих Калдре и Линда да се уверят, че тук, в Клуба на Майсторите ще има добра кафе машина. Ако не възразявате (той отпива). Ахх!

 

ЛИНДА: Най – накрая, удовлетворение!

 

АДАМУС: Благодаря. Благодаря.

 

ЛИНДА: Еха.

 

Клуба на Майсторите

 

АДАМУС: Като първи Възнесен Майстор в този клуб, в човешкия клуб, бих искал да се възползвам от случая и да поканя останалите Възнесени Майстори - и тези, които са въплътени на Земята и тези, които се намират в другите сфери. Бих искал да поканя тук и Краш, бъди така добър, отвори вратата или Тимоти отвори вратата за да могат да влязат. Шегувам се. Те нямат нужда от врата за това (смях). Той се върза. Върза се.

 

Искам да ги помоля да дойдат и да се присъединят към всички вас, към тези, които гледат онлайн, към тези, които сега са тук в Комуникационния Център на Аления Кръг, за да заземят тези енергии, да вдишат дълбоко и да позволят на енергиите да протичат между това, което наричате небеса и Земята, до другите сфери и сферата на хората, а най - важното е в този момент да позволите на всички Възнесени Майстори да влязат и да бъдат с нас .... за да се обединим в "И". Работата не е толкова в небесата и Земята или в тази сфера и в другите, колкото в "И", в множеството. Точно това правите сега всички вие. Правите в живота си. Правите го тук, в Клуба на Майсторите.

 

И така, нека отделим момент в тази прекрасна тишина, която всъщност изобщо не е тишина, за да поканим Възнесените Майстори. Тези които са тук - повече от 1500 Майстори са въплътени на тази планета - и всички, които се намират в другите сфери,  които имат собствен Клуб на Възнесените Майстори, аз съм сигурен, че той даже не може да се сравни с енергиите, които имате тук (пауза), тук се случва нещо толкова уникално, такава история е вградена в тази стена. Историята на вашето пътешествие,  историята на много, много ваши животи.

Както вече говорихме по - рано, камъните в стената олицетворяват цялата Шамбра множество, множество камъни и това е истина. Те също така олицетворяват и всички ваши животи, целият ви опит, всички и всеки от вас и всички тези камъни, всичко, което сте преживели, всеки опит, всяка трудност, всеки радостен миг - всичко това е тук, на тази стена.

 

Отделете момент за да го почувствате. В известен смисъл това е паметна стена. Не Стена на Плача и не е нужно да пъхате в нея листчета с молитви. Това е стена на радостта, стена олицетворяваща живота на свръхчовека.

 

А другата стена, която ще покажа по - късно, другата стена от противоположната страна, тази която Калдре нарече алената стена, тя олицетворява изкуството на живота, играта на живота. Това е красива стена и тя не е просто плоска, тъй като и вие не сте такива. В нея има обем. В нея има характер. В нея има изкуство, привнесено от художника, който я е създал, но също така и от всеки един от вас. Тя демонстрира кръговрата на живота, структурата на живота, всичко само не и плоскостта на живота, която за много, за многото, които живеят в единичната природа на живота, за тях тя може да прилича на плоска, почти безцветна стена. Но за тези, които са се насочили към "И", които позволяват "И", които наистина позволяват въплътяването на всичко,  тази стена олицетворява красотата на "И", изкуството, потенциалите.

 

 

И така, имаме две стени, Стена на Радостта от вашия опит и Стената на И,  представляваща дълбочината и наистина олицетворяваща свръхчовека.

 

И още разбира се точно между тях имаме кафе машина и кухня, олицетворяващи тази прекрасна част от човешкия живот - да храните тялото, да се наслаждавате на  чувствеността на самия живот. И така, имаме всичко това тук.

 

Последната стена, прозорците. Прозорците, които гледат към света, които дават перспектива към реалността. Ето какво всъщност означават тези четири стени. И когато стоите тук днес, когато идвате тук всеки път, намирайки се в тези енергии, в  обкръжението на Шамбра, или насаме със себе си, ще усещате това обединяване, което създадохте между тази и другите сфери, интеграцията на "И", точно тук.

 

Това може да бъде малко място на малката планета в огромна вселена, това което то олицетворява - е привнасянето на "И" на Земята. Многомерният, нелинеен и опростен живот.

 

 Нека вдишаме дълбоко това.

 

Този ден е дори по - важен исторически от този, който имахме по времето на Квантовия Скок през септември 2007 година. Е, това беше ден, когато ние казахме излизаме от черупките си. Това можеше да се появи в живота ви не веднага, в този ден се промениха показателите на съзнанието, промени се хода на историята. Той получи името си Квантов Скок, защото навлязохме в нещо различно. Отне ни няколко години за да го проявим, но ето сега се намираме тук в този ден, в "И". Денят на истинското въплътяване на планетата настъпи.

 

Нека вдишаме дълбоко това.

 

(пауза)

 

И скъпа Линда, бъди така добра да ме отведеш обратно и Сандра, моля те донеси ми кафето.

 

ЛИНДА: (смее се) Още някого искаш ли да помолиш?

 

АДАМУС: Тя … да, ескорт. Да.

 

ЛИНДА: Може би, Кери също ще дойде?

 

АДАМУС: Кери също може да дойде като главен барист. Ще дойдеш ли с нас?

 

КЕРИ: О, да!

 

АДАМУС: Да. И сега ще направим малък парад обратно в студиото.

 

ЛИНДА: Да вървим.

 

АДАМУС: Трябва да изчакаме Кери.

 

ЛИНДА: Да, разбира се, разбира се.

 

АДАМУС: Да.

 

КЕРИ: Добре! Сега идвам.

 

АДАМУС: Да, добре. Да вървим.

 

ЛИНДА: Да вървим.

 

АДАМУС: Отлично.

 

ЛИНДА: Оо!

 

АДАМУС: Благодаря.

 

ЛИНДА: Толкова подходящо.

 

АДАМУС: Да (аплодисменти, те се връщат обратно в студиото). О, току-що ви видяхме от другата страна (Адамус се усмихва).

 

ЛИНДА: Ако искаш да направиш нещо, направи го добре.

 

АДАМУС: О, от време на време трябва да се преструваме. Не бъдете толкова отегчителни. Трябва понякога да се преструвате.

 

ЛИНДА: Можете да го направите. Можете да го направите.

 

АДАМУС: Питате, “Защо Кери и Сандра му носяг кафето?“

 

ЛИНДА: Защото тя може.

 

АДАМУС: Защо не? Защо не?

 

ЛИНДА: Защото тя може.

 

АДАМУС: Защото тогава ще мога да я помоля да се качи на сцената, Сандра и да получи благодарност за това (аплодисменти). Ето защо. Ето защо. И така, благодаря.

 

САНДРА: Пак заповядай.

 

АДАМУС: И благодаря за отличното кафе. О, то се превърна в пика. Знаех че така ще стане (смях).

 

ЛИНДА: (смее се) Ура!

 

АДАМУС: Да.

 

Нека вдишаме дълбоко, в началото на нашия Шоуд. О! Усещанията ми тук са толкова красиви.

 

Въплътените Майстори

 

На тази планета в момента вече има петима Шамбра, като въплътени, осъзнати Майстори. Петима (залата аплодира).

 

ЛИНДА: Еха! Много!

 

АДАМУС: Това отне време. Това отне време и аз зная, че много от вас постоянно питат, "Само двама ли са? Кога ще бъдат повече? Ще бъда ли аз?" - питахте вие.                                                                                  "Някога ще стигнем ли пет?" Това е моето магическо число. И аз го наричам магическо, защото може да се каже, че това е енергийният коефициент или коефициент на съзнание, който е необходим за да се търкулне топката по наклона, пукането на пуканките.

 

Няма да разкривам имената им. Това не е от значение и това може да сте вие (Адамус се усмихва), може и да не сте (смях). Имената са несъществени, защото има определено ...о, скъпа моя! (обръща се към жена облечен в Костюм от 18-ти век) О, скъпа моя!  Това ти ли си? Приближи се моля. Не мога да устоя. Не мога да устоя. Ах, милейди, какво ...

 

ХЕНРИЕТА: (тя му подава чаша и говори на френски) Бонжур!

 

АДАМУС: Бонжур. Ах! Ах!

 

 

ХЕНРИЕТА: (говори на френски)

 

 

АДАМУС: Да. Да. Толкова елегантно, толкова божествено (аплодисменти). За дамата (той отпива). Мисля че отсега нататък всички Шоудове ще бъдат различни (смях). Ти си съвършено, потресаващо красива.

 

 

ХЕНРИЕТА: Помня те.

 

АДАМУС: Да, помня.

 

ХЕНРИЕТА: Може ли целувка?

 

АДАМУС: Може. Ах. Бих подал чашата ми с вино на Линда за малко, но (още смях). За малко ... (без да я докосва я целува по врата) И истинският джентълмен всъщност не докосва с устни лицето, да или ръцете. Но, във всеки случай ти благодаря, скъпа моя.  Благодаря (чукват се). Наздраве. Ах! И защо всички не се маскират преди да дойдат тук? (лек смях) Не така (сочи към костюма на Калдре). Това изглежда сякаш се готвите да отидете на църква или на погребение (публиката казва, "Ооо!") Ще си пийнеш ли?

 

ЛИНДА: Не, благодаря.

 

АДАМУС: Добре. Можеш да оставиш това настрани за да мога да жестикулирам.  Петима. Толкова бяха нужни за да създадат импулс за всички останали.

 

Наистина трябва да призная ... не беше лошо (говори за виното), но ще почакам.  Наистина трябва да призная, че има над сто добронамерени Шамбра, които преминаха от другата страна преди да се реализират, да се въплътят в своето майсторство. И не броя тези, които преминаха поради остаряването на тялото, отказа на тялото, но имаше стотина, които преминаха в здраво тяло, силно тяло. Това е сложно. Това е много, много сложно. И, не, току-що някой попита, "Някой от тях самоуби ли се?" Не.  Техният избор да извършат преход не беше съзнателен. Те просто преминаха, защото понякога тази трансформация, преходът от единичния човек към истинския Майстор,  както всички вие знаете, е много сложен за тялото и ума. Разрушава целия ритъм,  всички навици и изведнъж откривате, че сте в другите сфери. Не че сте взели съзнателно решение. Вие просто се оказвате там.

 

За това изказвам истинска почит към тези, които сега са от другата страна, които бяха на това пътешествие, на което сте и вие, в известен смисъл подготвяха вашия път,  свършиха трудната работа, защото спомнете си: във всичките си мисли, тревогите за себе си, за живота си, във всичките си усилия, всичко, което правите е наистина да поемете предизвикателствата на съзнанието, на човечеството.

 

Вече съм ви говорил за това. Говорил съм ви за проблемите и трудностите, които смятате за свои, които усещате като толкова дълбоки и лични, които всъщност не са такива. Вие ги поемате върху себе си от името на цялото съзнание. И до голяма степен тези, които преминаха от другата страна, които бяха на този път на осъзнатост, те приеха върху себе си множество от вашите страхове и грижи. Те мислеха, че са собствените им проблеми. Мислеха че те са единствените, които имат тези страхове,  тези мисли, това чувство на дисбаланс, но всички те бяха също и ваши. Те поеха върху себе си нещо от всеки от вас. Не е нужно да ги съжалявате заради това; с тях всичко е наред от тази страна. Честно казано те ви помагат. Те подкрепят всички вас енергийно.  Но сега има петима скоро ще бъдат много повече.

 

Има една особеност у всеки от тях, от тези петима и някой от тях може сега да гледа предаването или да е тук; особеното е в това, че те много се бориха. Знаете, можеш да се бориш за това да бъдеш добър човек. Да се бориш в опит да се изцериш. Да се бориш в опит да се усъвършенстваш, да станеш по - добра личност и това не работи. Това не работи.

 

И всеки от тези петима след толкова много усилия и опити да се подобри, да стане по - духовен или просто добър, без дефекти и слабости; след множество битки с всичко това и множество безумни сънища, множество безумни сънища - които вървят ръка за ръка - един ден се събудиха, всеки от тях се събуди и всичко разбра. Те разбраха всичко.

 

Това е интересен момент, защото след всички тези усилия на които не им се вижда края - те не знаеха ще стане ли това след седмица, месец или година не виждаха края на това в перспектива - те просто изведнъж разбраха. Всичко се обедини. Те се събудиха сутринта и вместо чувство за борба, "Как да достигна просветление? Как да стана осъзнат? Как мога да стана този, който се опитвам да бъда, който както си мисля искам да бъда?" - те се събудиха на сутринта и след доста напрегната нощ и сънища, усетиха покой. Нямаше я тази активност на ума и я нямаше тази борба. Когато те се събудиха пред тях вече не стоеше този огромен въпрос. Вместо това те се събудиха, вдишаха дълбоко и просто се усмихнаха. "Разбрах" - казаха те. "Разбрах."

 

Нямаше светкавици. Не беше като някои от вашите преживявания с космическото съзнание, когато възниква потресаващото чувство на полет в другите сфери, но при това човешкото тяло и разум оставаше в огромен дисбаланс. Това беше покой. И в него  ги нямаше всички тези въпроси, досадните съмнения и опитите да разбереш кога ще се случи всичко.

 

Това беше много - за всеки от тях - спокоен и тих миг. В този момент не им се прииска да изтичат на улицата и да извикат с цяло гърло, "Аз съм просветлен! Аз съм просветлен!". То просто се случи и възникна такова чувство на облекчение. Никакво напрежение, никакви въпроси какво предстои оттук нататък. И не защото си мислеха да не мислят за това какво ще се случи  занапред, а просто нямаше такава мисъл. Нямаха нужда да се стараят да мислят за естественото състояние на просветление, то просто беше. Нямаше нужда да мислят какво ще стане със света, защото това в известен смисъл нямаше значение. Те не се нагърбват с тази отговорност, защото знаят, че всичко и така е абсолютно съвършено. И те не мислеха колко светлина ще донесат в тялото си и колко от техните предци са се освободили или не са се освободили или ще се разболеят ли те от рак или за възрастта си ... Всичко това беше прекратено ето така - (щрак!) - за всеки от тях. Просто дойде осъзнатостта.

 

В действителност имаше чувство за красота и изящество, да което е невъзможно да се измисли с ума. Невъзможно е да се измисли пътя към изяществото и простотата; те може да се позволят. Така стана с тези петимата, защото те достигнаха предела на своите ограничения. Ако ви ги бях показал преди година и ви бях казал, "Ето този ще се осъзнае след една година, той е един от петимата", вие бихте си помислили, че се шегувам или лъжа. Не бихте могли дори да си помислите за това, защото в известен смисъл те бяха емоционално смазани. Животът им беше много разбалансиран. Бяха  уязвими, много уязвими. Не чувствителни; чувствителността - е нещо нормално.  Уязвими, сякаш всичко аха - аха да се разпадне на части. Те бяха на границата на това да се присъединят към останалите 100, които преминаха. На самата граница.

 

За нищо на света не бихте си помислили, че бихте приели такъв човек за Стандарт, за пример, някой, който ще бъде един от първите Майстори на планетата. Не, не бихте си помислили, но аз ви го казвам. Говоря за това, защото вашият път е много сходен - питате, съмнявате се, опитвате се да разберете кога ще стане това, полагате усилия,  стараете се да станете по - добри. Всеки от тези петима в края на краищата каза, "Стига."

 

В известен смисъл те се предадоха. Те спряха. Те бяха толкова крехки, страхуваха се че ще се разпаднат на части и навярно така и щеше да стане, но те просто спряха. И престанаха да се стараят. Престанаха усърдно да работят. И известно време те се намираха в нищото. Точно така става, когато просто спреш. Това е много некомфортно усещане за човека, но не и за Майстора; ужасно некомфортно е да престанеш непрекъснатата дейност; ужасно некомфортно е да престанеш да правиш планове за деня, да не изучаваш духовност и да не я практикуваш, всъщност дори да не мислиш за нея. Ужасно некомфортно е защото, това не е костюма, който сте свикнали да носите.  Това не сте вие. Трудно е да се асоциирате с това. Но те нямаше къде да отидат вече,  освен от другата страна, затова просто спряха. И когато го направиха, в този миг в  играта успя да влезе Директивата на Осъществяването. Към тях успяха да се присъединят всички аспекти, всички части и късчета, всички фрагменти, всичките им изгубени части.

 

И това, което в действителност стана в тази велика нощ на сънища, предшестващи сутрешната им осъзнатост ... в действителност това е единично същество за което се  смятаха, за което се смятате, това единично същество внезапно се разтвори им позволи "И".

 


Пътят към "И" е невъзможно да бъде измислен. Може да знаете какво означава това,  но пътя натам не може да бъде измислен. По пътя натам не се прилагат усилия. Не можете да го заслужите. Можете да разберете енергийната идея за това, че не сте -  само човек. Вече много животи преживявате в единична реалност и вярвате в нея,  вярвате в тази реалност. Това е един вид шега, но това е и добра и лоша шега. Това е много интересен опит, какво ще прави възприятието, съзнанието, намирайки се в единичност, но никога не се е предполагало, че ще съществувате така.

 

И ви казвам това още от началото на серията Свръхчовек. Да станеш свръхчовек означава да излезеш отвъд рамките на просто човека, да превъзмогнеш човечността.  Не да излезеш от човешкия опит и това е една част от заблудата, "Нека престанем да бъдем човеци, за да станем Супермен". Не, няма да стане. Човекът ще продължи да съществува както допреди и ще съществува много повече. Това е много, много простата Физика на просветлението и тя предполага "и". И именно това направиха тези петима.

 

Всеки от тях преживя нощта сънищата. Това е своего рода Последен Обяд, но в съня стана нещо като церемония, окончателно обединяване на всичко, а после - сутрешното пробуждане.

 

Кога последно сте се събуждали сутрин и сте се чувствали абсолютно отпочинали?  Отдавна. Не се залъгвайте, нито мен. Отдавна. Будите се сутрин и в най - добрия случай усещате слабост, често умора, но те, събуждайки се, не се почувстваха сякаш са изпили 20 чаши кафе, придавайки им лъжливото усещане за огромен прилив на енергия; те се събудиха сутринта с простото чувство за яснота. Чистота. Калдре замени тази дума. Благодаря ти Дево. Просто усещане за вътрешна чистота. Кога за последен път наистина сте чувствали вътрешна чистота в себе си, пясък, прах, мърсотия, кал,  кир, пепел? Разбирате ли? Но те се събудиха чувствайки се отпочинали. И не мислеха, "О, боже! Трябва да си намеря тениска с надпис, "Аз съм просветлено същество", ако обичате тениските. Но те просто се отпуснаха в просветлението. Но най - важното беше, че престанаха да се стараят.

 

Разбира се те свършиха доста работа, както и вие. Те преминаха през множество  преизподни и множество открития. Те преминаха през много и изведнъж спряха сякаш са направили всичко, свърши ли са цялата работа, всичко което са научили, всичко сега можеше внезапно да бъде всмукано, да се окаже вътре в тях. Всичко това вече не беше  навън, като отделна част. Всичко просто влезе в тях.

 

"Какво правиха те до края на деня?" - питате вие. Знаете ли, те не си помислиха, "Аз съм Майстор." Това беше просто, "Усещам чистота и яснота." И чак по - късно те започнаха да се питат, "Това ли е осъзнаването? Това ли е просветлението?" А после, "Това няма значение, защото вече не го търся. Не се старая да го достигна.  Следователно трябва да е то. Ако това не е моята цел, значи съм я достигнал. Ако изведнъж, просветлението ми е станало безразлично, значи съм просветлен."

 

Какво правиха те през остатъка от деня? Същото като обичайното, но го правиха без напрежение, без стрес, без да се питат, "А не съм ли се заразил с нещо? О, комар ли ме ухапа? Дали съм хванал Зика вирус?" Те просто преживяха този ден. Но можете ли да си представите, какво е да преживееш деня си без тези разногласия, тази тежест, тези досадни съмнения, без опит да разбереш какво предстои, просто да го преживееш.

 

Имаха обичаен ден. Някои отидоха до магазина за хранителни стоки, защото огладняха. Така бихте направили и вие. Те не започнаха веднага да материализират храна пред себе си, въпреки че можеха. Но не го направиха. Те отидоха в магазина за хранителни стоки, но с лекота. Те не усещаха обичайното напрежение и безпокойство, "О, боже! Това органично ли е, това вегетарианско?" Това не ги вълнуваше. Или, "Няма ли тук твърде много захар или ..." Нямаше напрежение. Нямаше смисъл от него. Не трябваше да се борят и съпротивляват с желанието да си купят голяма шоколадова торта, "О, не, не. Наистина я искам, но аз..." Нямаше такова нещо. Нямаше напрежение. И ако си бяха купили торта - чудесно. Ако ли не - също чудесно. Но вие знаете какво е това, "О, с радост бих, но не мога да изям това. О, да ме мъчиш с твоя шоколад!"

 

ЛИНДА: А някой отиде ли на обяд в Костко? (лек смях)

 

АДАМУС: Не, не мисля че биха пробвали храната в Костко, в крайна сметка това ... Не знам за Костко, но Калдре казва, "Не. Никога не пробвай нищо от там" (лек смях).

 

Някои отидоха на работа. Двама от тях имат работа, другите трима нямат - това би трябвало да ви говори нещо - нямат постоянна работа. И някои от тях изведоха на разходка в парка домашните си любимци. А други двама още дълго лежаха в леглата си и си мислеха, "Ако ми е толкова хубаво след тази нощ, ще подремна още малко; когато се събудя ще ми бъде още по - добре!" (някои се смеят) Те си подремнаха просто защото могат. Продължиха живота си, но от абсолютно различна перспектива. И техните възприятия престанаха да бъдат ментални, а станаха изцяло основани на опита. Те присъстваха. Те присъстваха.

 

 

Само си представете за миг: тялото не чувства умора и няма произтичащ от вашите родственици реактивен поток, който да ви всмуква обратно. Той просто не съществува.  Тоест те знаеха, осъзнаваха своето биологично семейство, но беше изчезнала тази притегателна сила. И бих казал, че най - важното е в това, че просто нямаше мисловен боклук. "Какво да правя? Кой съм аз? Кога ще се просветля?" Нищо подобно нямаше.  Можете ли да си представите колко различен ще бъде вашия ден?

 

Те не излязоха на улицата да вършат малки чудеса, да карат златни монети да се появяват в ръцете им. Това беше безсмислено. Така би постъпил човекът. Но Майсторът няма нужда да играе на тези игри. Майстора няма нужда да впечатлява околните, да създава предмети от въздуха. Това е безсмислено. Всъщност това само би ви всмукнало обратно в единичния живот на човека, вместо да бъдете в единично Майсторство. Думите звучат еднакво, но разликата в тях е голяма.

 

Единия от тях имаше отношения. Другите четирима - нямат. Това би трябвало нещо да ви подсказва (Адамус  се смее), това че има такива, които са способни да създават наистина добри отношения (лек смях, той гледа Линда). Не искаш ли да си пийнеш?

 

ЛИНДА: О, да! (още смях)

 

АДАМУС: Отношенията - са сложно нещо и тези, които са способни на тях, наистина са достойни за възхищение и почит. Но отношенията в процеса на вашето преминаване през всичко това - са наистина сложни. При четирима отношения няма, при един има. И този един не побягна да разказва на своя - както сега го наричате партньор, съквартирант или както и да било – не побягна да му разкаже, "О! Няма да повярваш какво стана. Аз съм просветлен, а ти не." (смях) Или, "Помниш ли как ми се подиграваше през всички тези години заради тази група, в която ходех? Това все пак се случи." Нямаше нужда да споменава за това.

 

Просто си представете за миг. Будите се сутрин след десетки животи наистина тежка работа и опити да станете духовна личност, после пускате всичко това и изведнъж всичко се осъществява. Събуждате се сутрин с едно чувство, "Аз съм жив. Аз Съм това Което Съм. Аз съм Тук." Преставате да се борите за това. Преставате да се опитвате да бъдете по - добри.

 

Предполагам ще наречете това приемане, позволение, "Аз Съм това Което Съм" И с това осъзнаването, "Аз съм Тук. Аз съм човек. Живея на тази планета и аз - съм всичко останало." И. Ето какво позволиха те в крайна сметка. Ето в какво се гмурнаха те.

 

Ако имаха някакво послание за всички вас - за което ги помолих - някакво послание от петимата, позволили просветление, то то е следното, "Спрете да се стараете. Престанете да работите върху човешкото аз."  Това до никъде няма да ви доведе. То може да ви накара да си мислите, че правите нещо. То ще ви изгуби времето. То ще ви даде ясно усещане за мисия, цел, сражение. Но в крайна сметка тези петимата биха ви казали, "Просто спрете точно сега. Бъдете човек и всичко останало едновременно." Точно така. А после да преживеете Нощта на сънищата и ще се събудите сутринта с чувство за яснота и чистота, защото съществува Директива на Осъществяването обединяваща всичко заедно.

 

Всичко това е естествено. Да, говорим много тук. Когато говоря с вас е заради вашето успокоение. Струва ми се, че сте в постоянна дилема, "Всичко ли правя правилно? На верния път ли съм?" Всъщност аз на нищо не ви уча; просто ви успокоявам. Казвам ви няколко думи. Малко ви разсейвам, но ви казвам, че сте на верния път. Така че престанете да се стараете да бъдете толкова правилни и просто позволете.

 

Започваме тази година, серията на тази година и - как да ви го опиша по - добре? Вече свършихте цялата работа. Тези, които все още са тук, тези които никъде не отидоха - и  аз нямам нищо против тези, които напуснаха, но те искаха да продължат да работят върху човешката си част - но за тези, които все още са тук тази година просто трябва да си поемете дълбоко въздух; да спрете да се стараете. Имам предвид целия ви живот.  Това означава че ... Калдре дава пример, "Какво, не трябваше ли да строим прекрасния Клуб на Майсторите?" А това старание ли е или творчество? Това е работа, но в нея не се опитвате да подобрите себе си.

 

Виждате ли разликата: вие отивате и построявате нещо просто защото можете, създавате песен защото можете, правите семинар, защото можете или рисувате картина защото можете? Това не означава да работите; това значи просто да живеете вместо  непрестанно да работите усилено. Може дори да усетите постоянно въртящите се предавки, когато се опитвате да работите над себе си, да се подобрите духовно, да правите човека по - добър.

 

Дойде време да пуснете всичко това. Позволете на човека да бъде и тогава ще започнете да създавате "И". Съществува много повече. Точно натам сме се запътили. Затова искам да нарека тази серия "Свръхчовек".

 

Трансхуманизъм

 

 

Ще започна с това за което споменах на миналата ни среща, с движението трансхуманизъм на тази планета. Става преход към нови технологии. Ако още не сте имали възможност, изгледайте ProGnost Update, вижте го, но ще ви дам кратък обзор.

 

Технологиите - това е най - важното от всичко, което се случва на планетата. Вярвате или не, това не е Доналд Тръмп (смях) и не е Хилъри Клинтън. Това не е тероризма.  Това не са финансовите системи. Това не са теориите за заговор. Това не са секретните правителства или банки, освен ако не обичате разсейването. Това не е околната среда,  въпреки че тя играе важна роля. Това не е с което всеки ден ви привличат новините или обсъжданията на всички конспиративни теории на планетата. Теориите на конспирацията по - конкретно - това е огромно разсейване. Защо те толкова често засмукват духовните хора? Защо конспирациите служат като такъв магнит за духовните хора? Не мога да разбера.

 

Не това се случва на планетата. Ставащото на планетата се заключва в това, че това старо малко нещо наречено съзнание действително започна - ако направим схема за развитието на съзнанието, каквато съм правил - то започна много бързо да навлиза на планетата веднага след Втората Световна Война. Може да се каже, че Втората Световна Война беше определящ момент за планетата. Някой я нарича битка между светлината и тъмнината. Ще го кажа по - просто - тогава се реши ще пренесем ли още съзнание или не. Може би това може да се нарече светлина и тъмнина, но по времето на Втората Световна Война, самият и край беше определящ момент, когато на планетата беше  привнесено съзнание. Христовото Семе посадено преди 2000 години започна да прораства.

 

Това не е съвпадение, че болшинството от вас дойдоха през следващите две и половина може би три десетилетия, че всъщност това е просто миг. Но това, че вие дойдохте за да пренесете съзнание, не, не е съвпадение. Ето какво пренесохте. Вие се родихте в това тяло, придобихте разум, но привнесохте именно съзнание. Не само вие, има много други хора по цялата планета, които пренесоха съзнание и благодарение на това, всичко започна да се променя. И вие може да погледнете историята на еволюцията особено през 50 - те и 60 - те години - тогава на планетата се случиха огромни социални промени и това продължи - имаше застой през 80 - те не знам - но после продължи. Ето какво правите и това доведе до промени. Ето какво ни доведе до Квантовия Скок -  съзнанието. И след това съзнанието привнесе технологиите.

 

Разгледайте живота си, своята собствена история. Кога се появи първия персонален компютър? В живота ви и него нямаше да го има ако ви нямаше вас. И разгледайте всички технологични разработки, особено в областта на компютрите, в  компютъризацията, които създадоха такъв поразителен дълбок ефект на планетата и може да се каже, че те се движат с квантова скорост. Всички тези технологии, но технологии привнесени от съзнанието. Ето какво се случва на планетата и то ще продължава.

 


И аз нарекох тази серия "Свръхчовек", защото това е игра на интелектуалците и учените, които сега гледат в посока на телата, човешките тела, създадени с помощта на технология. В това няма нищо лошо, защото както вече казах тялото, което притежавате сега не е нищо повече от купчина частици, Едит. Просто купчина  частици, които в действителност не са ваши. Мислите си че са ваши, но не е така.  Тоест в дадения момент частиците се променят. Те се  пренареждат в подобни структури, точно това ще преработим тази година - ще преработим начина по който те се формират; това е чисто нова частица, тя се подрежда в същия стар модел докато не напусне и не се върне като нова частица, но по същия стар начин.

 

Когато пускате предците си, когато пускате мислите, които не са ваши или се учите да разпознавате кое е ваше и кое не е, шаблонните частици се променят. Ето с какво ще се занимаваме. Но аз се отклоних.

 

Използвам думата "Свръхчовек", защото съществува интелектуално научно -    техническо движение, което търси точно това, за което говоря и аз, това което всъщност направиха тези петимата просветлени Шамбра. Те търсят потенциалното безсмъртие на човека. Те се опитват да избегнат смъртта.

 

Това е интересно. Това е необикновено. Това подтиква развитието на технологиите и ще бъде доказано, че е осъществимо от медицинска гледна точка. Ще можете да замените някой стар орган, защо не? Да създадете пълноценно същество от атоми, молекули и частици от нулата? Да, това ще стане възможно. Ще има ли такова същество съзнание? Това е интересен въпрос. Този въпрос ще задаваме през следващата година, разглеждайки го от всички страни.

 

Но може ли в действителност да се влее съзнание, в торба от частици? И ще бъде ли това - ако тялото е генерирано от компютърна програма, която после ще го управлява и ще подрежда частиците в нещо човекоподобно - ще бъде ли това човек? Ще притежава ли той и съзнание? Това е потресаваща беседа.

 

Ще ви кажа, че тази година ще имаме - за да разпаля любопитството ви ще кажа, че ще разбием този код - но ще имаме много добри обсъждания по тази тема. Но възможно ли е да поддържате съзнание в човешкото тяло и разум дадени по не биологически начин?  Възможно ли е?

 

Интересна, интересна дилема. И аз казах не биологически. В известен смисъл това направи Тобиас и това беше голямо постижение - да се влееш в биологично тяло  много, много години след като е било родено. Но това все пак беше биологичен съд.  Той както и до преди беше основан на старите шаблони. Тобиас успя да влезе в него,  но това беше предшествано от множество предварителни съглашения. Но ако имате малък принтер за човешки тела, натискате копчето и от там излиза човешкото тяло, ще може ли после в него да влезе съзнание?

 

Ако имаме достатъчно компютърна мощност, че да разберем всеки детайл от човешката история, всеки детайл в разбирането за човека, цялата информация която в настоящия момент е достъпна на планетата и да свържем с нея разпечатано на принтер същество, за да има достъп до цялата информация, ще бъде ли това съзнание? Има такива, които ще отговорят положително, тъй като то ще притежава цялото знание за всичко на планетата.

 

Между другото осъзнавате ли, че само през последните две години, информационната база данни на планетата съхранявана в домашните компютри, в офисите, в  хранилищата за данни, за последните две години информацията е повече от всички предишни познания натрупани на планетата, включително от времето на Атлантида -  моля ви няма да се връщаме чак до Атлантида; тогава беше хубаво, но не по - добре по никакъв начин - за цялото време. Информационната база на планетата само за две години е по - голяма от цялата история на тази планета; повече информация се съхранява за последните две години.

 

Ето накъде се движим и ето за какво е нашата Серия "Свръхчовек". Но тя е за това как да стигнем до там по малко по - различен път. Има такива, които ще се опитат да усъвършенстват човека, да направят човешкото тяло относително безсмъртно. Това е прекрасно. Безсмъртие. Колко дълго искате да съществувате в това човешко тяло?  Това ми е въпроса. Аз прекарах 100 000 години на заточение в кристала. В известен смисъл той беше моето тяло. Това беше моята реалност. Сега мога да ви кажа, че вие наистина ще заседнете и ще ви доскучае след 200, може би 300 години (някои се смеят). А по - натам - няма да има с кого да побъбрите, да се повеселите или някак да  се разсеете.

 

Затова наистина ме изумява това, което наричат безсмъртие. Но защо ви е безсмъртието? Защо е тази цел - да направите тялото безсмъртно, да напълните човешкия мозък с цялата база данни от човешки знания? Трябва да се дръпна настрани за да се посмея малко. Защо? Защо? Те наистина не искат да чуят това, но са единични.  Тяхното внимание както и преди е фокусирано само върху човека, върху неговата промяна, на тази реалност. Точно така. И затова те с всички сили се стараят да подобрят човека, да го накарат да живее повече, да го направят в по - умен, по - силен,  по - сексуален.

 

В останалата част от движението трансхуманизъм не се говори толкова много за чувствата и сетивността, с изключение на това малко да се подобри слуха, малко да се подобри зрението, но всичко е с цел да се обезсмърти човека. Няма толкова много разговори за живота като такъв, за жизнения опит.

 

И навярно тук изпадам в крайности, но цялото останало движение трансхуманизъм - те искат да направят човека безсмъртен. И с удоволствие бих се срещнал с тях и бих ги попитал - ще можете ли да го направите за мен – с удоволствие бих ги попитал, тъй като съм бил свързан с философията - струва ми се, че съм я създал и това е една от грешките ми, но бях свързан с философията - за какво ви е това? Вашия живот толкова  ли е хубав, че да не ви се прииска никога да не умрете? Вашия опит толкова ли е дълбок и богат? Тоест, прекарвате целия си ден пред компютъра, разглеждайки всякакъв технологически боклук. Тоест, точно с това ли искате да се занимавате през следващите 20 милиарда години? (лек смях). Ето и аз се смея над това, с вежливия маниер на Адамус (още смях). Сериозно?! Аз заседнах в кристал и не беше толкова хубаво.

 


Наистина ли искате тялото ви да е безсмъртно? Наистина ли искате да се фокусирате само върху човека и дори да не се заиграете със сетивността? Не виждам в това трансхуманистко движение увеличаване на половите органи, подсилване на оргазма или нещо подобно. Всичко е само,"Искам да живея вечно в тяло на робот и ..." А какъв ще бъде самият живот? Каква ще бъде сетивността? А многоизмерността? Така че с удоволствие бих поговорил с тях.

 

Нарочно нарекох тази серия "Свръхчовек", защото ще тръгнете - ще тръгнем - по малко по - различен път, с малко по - различен краен резултат. Ще излезем отвъд пределите на съществуването само в единичен човек и ще се отправим към "и", с последвало велико облекчение от освобождаването от бремето на човека.

 

Продължавам да моля Линда да води списък за това, което планирам да обсъждаме и трябва час по - скоро да проведем "Раната на Адам". Бедните мъже. О! Толкова ми е тъжно, че имаме такъв курс "Раната на Изида", ние я преработихме, а сега е време да направим курс за "Раната на Адам". Бедните мъже просто са заседнали в нея.  Наистина, тежко ли е да си мъж? (един от мъжете казва, "Да") Да! Да! Виждате ли?  Виждате ли? Питам всички мъже. Трудно ли е да бъдеш мъж или как? Седите тук заедно с Раната на Изида и ... дори не сме споменавали за Раната на Адам. Така, до къде бях стигнал? (лек смях). В нашия трансхуманизъм, всичко излиза отвъд пределите на единичното и използвайки технологиите или само заради технологиите, за удължаване живота на тялото - вероятно ще можете да го удължите с още 30 или 40 години -  цифрите от които започвам сега. Технологията може да се промени, но сега това са 30 или 40 години - при много, много добро нано - тяло или нано - частици - но това е всичко.

 

А ние го правим по малко по - различен начин. Отиваме отвъд пределите на единичното човешко битие. Сваляме тежестта от човешкото същество казвайки, "Вече няма нужда толкова да се стараеш." Няма нужда да работите над това, да се натоварвате от това че сте човек. Бъдете мамк ... бъдете човек и ...(някой казва, "Кхм!")  Наблюдавайте... какво? Не съм казал лоша дума. Исках, но ...(силен смях) Но не казах!  Ето в какво е смисъла. Казах го в алтернативната реалност, но не и в тази лекция.  Почти го казах - помислихте че, ще го кажа. Ето я - магията. Мислехте, че ще го кажа.  Слушахте. Ето защо ми се наложи силно да го произнеса в другата реалност. Не го казах тук, защото в тази реалност, всички са настроени към лошите думи. Това е ...о!  Това ... а какво между другото означава мамк? Тоест ...

 

ЛИНДА: После! После! (лек смях)

 

АДАМУС: Не, искам за малко да се спра на това. Какво всъщност означава? Откъде се е взело? Някой знае ли? Къде за първи път е било използвано? (някой вдига ръка) Да.  Линда ще ти даде микрофона, за да можеш да кажеш на целия свят. Не помня тази дума, защото по мое време не сме я чували. Ние нямахме такава.

 

ЛИНДА: Ето тук.

 

АДАМУС: Да. Най - лошата дума тогава беше "Сатана".

 

ШАМБРА 1( жена): Може и да греша...

 

АДАМУС: Да.

 

 

ШАМБРА 1: Чувала съм че означава "незаконни плътски познания" (става дума за абревиатурата на английската дума "fuck")

 

АДАМУС: За какво?!

 

ШАМБРА 1: За незаконни плътски познания.

 

ЛИНДА: Оооо!

 

АДАМУС: О, мамк!

 

ШАМБРА 1: Когато са приковавали хората...

 

АДАМУС: Тоест разбирам. Да. Да.

 

ШАМБРА 1: Когато са изгаряли хората на клада.

 

АДАМУС: За незаконни плътски ... какво са плътски знания?

 

 ШАМБРА 1: Секс (смеят се).

 

АДАМУС: Зная! Имахме по - рано такова нещо за свещениците и епископите.  Знанията на кардинала (изразът, "Cardinal knowledge", в дословен превод "знанията на кардинала" използвани като аналог за библейската ябълка, символизираща придобиването на знания и плътски сексуален опит).

 

ЛИНДА: Аз мислех че това е "съгл с...(някой път казва,"Съгласие ...") съгласие с краля." Да, да, да. Че трябва да получиш разрешение от него.

 

АДАМУС: Струва ми се, че това би била добра тема във Фейсбук за Шамбра (Линда се смее). Произход на майчиния език. Откъде се взе това "лайно"? Чувам как го използвате.

 

ЛИНДА: Не знаеш ли откъде се е появило? (смях)

 

АДАМУС: Никога не съм използвал тази дума. Чувам, че вие я използвате. Откъде се е взела? Ние никога не сме имали подобни думи в моя последен живот. Нямахме такива думи. Ние го наричахме...

 

ЛИНДА: Не знаеш ли как е това на френски?

 

АДАМУС: Знам няколко думи на френски. Ние наричахме хората курви или копелета  и тям подобни или ги проклинахме в името на Сатаната и така нататък. Но нямахме подобни ругатни към които хората така да свикват. Хареса ли ви това малко разсейване? Нека се върнем към свръхчовека. Заспивахте! Оживихте се, когато казах мамк ... ( смях). Наистина заспивахте.

 


Нашата работа по трансхуманизма - тук нарочно се шегувам, нарочно играя с думите.  Нашата работа е в това просто да позволим естествения процес на освобождаването от наследствената биология, а когато го направите - прегрупирате частиците съставляващи вашето тяло по свой собствен начин. Не по подобие на Бога и определено не по подобие на вашите предци. Не правим това заради някакво голямо масово изцеление. Така нищо няма да се получи. Просто променяме частиците,  позволяваме на старото да си тръгне. Ние просто взимаме голяма купчина както казахме наследствен биологичен боклук и му позволяваме да си тръгне - не казах тази друга дума - позволяваме му да си тръгне. И ще усетите вътре в себе си естествено движение като свръхчовек и тогава няма да имате нужда да използвате технологиите  до голяма степен. Но дори и да е така.

 

Между другото понякога ме питат, "Адамус, нима е грешно да се прави лифтинг на лицето?" Все ми е едно. Направете си лифтинг. Това няма значение. Или, "Лошо ли е да си правиш пластична операция?" Аз може би бих си направил, ако сега бях на вашата планета. Защо не? Имате всички тези инструменти. Въпросът е в това, с какво съзнание го правите. Ако при това си мислите, "Ненавиждам лицето и тялото си", това е едно. Ако си казвате, "Защо пък не?" Знаете ли, вървете както се казва, направете си нещо. "Аха, тя си е направила това онова" (лек смях). Но ако просто искате да си направите нещо, направете го правилно. Отидете при някой, който си разбира от работата, а не при касапин. Постарайте се малко. Направете го правилно. Направете го със съзнание.

 

В трансхуманизма ние няма да се свързваме към компютъра или към имплантиран чип в мозъка. Цялата работа е просто в разбирането на разликата между съзнание и интелект. Това е наистина просто.

 

Няма да се опитваме да усъвършенстваме ума, да ставаме по - умни. Да бъдеш по - умен - това е толкова по човешки. Много линейно. Изключително линейно. Колко информация можете или искате да поберете? Като Възнесен Майстор, аз почти не притежавам информация. Не ми трябва. Защо? Нямам компютърна памет или други средства за съхранение на данни и те не са ми нужни. Това е бреме. Ако трябва да разбера нещо, аз просто питам и получавам отговор. Това е. Какъвто и да е той, той просто идва, ако ми е много важно. Ако ли не, той не идва.

 

Сега имате различни инструменти. С десет докосвания на екрана можете да разберете всичко за всички. Защо да запълвате мозъка си с това? Можете да носите всичко в джоба си, в своя IYammer. И ние няма да се опитваме да усъвършенстваме мозъка, да станете по - умни. Да бъдеш умен - е толкова по човешки, толкова линейно. Интелекта - това е нещо много човешко.

 

Знаете ли, интелектът беше създаден като резултат от съзнанието. Интелекта - това е начин за възприятие и интерпретация на опита, например на някакво измерение.  Интелекта ви позволява да възприемате, но не е нужно той да е главния, единственият център на внимание. В другите реалности няма нужда от интелект. Нямате нужда да бъдете умни. Знанията - често го казвам, ако отидете в някои от другите реалности,  знанията ще ви убият. Наистина ще го направят, защото това означава, че вие се опитвате да запазите човешкото възприятие в другите реалности, което не е свързано с тях, което не се допуска и не се използва. Вървите с меч срещу картечницата и ще изгубите.

 

Така че няма да работим над подобряването на интелекта. Ще стигнем до разбирането на разликата между съзнание и интелект, а тя е много голяма. Разликата е много голяма. В нашето движение към трансхуманизъм ще стигнем до съзнанието.

 

Ще използвате ли компютрите? Безусловно. Можете да ги използвате за съхраняване на данни, за различни информационни и интелектуални нужди. Не се готвим да организираме някакво движение, да отидете в гората и да се обличате смешно - мъже с  жартиери и жени с ботуши - и да се откажат от компютри и електричество. Не. Ще използваме всички ресурси създадени от вашето съзнание и наречени технологии, но за подобряване на жизнения опит, а не като единичен опит. Тук се крие огромната разлика.

 

С това се отличаваме от другите. По целия свят има - за цифрите може да се спори - но да кажем, че има около 30 000 Шамбра, плюс - минус, които ще положат всички усилия, които вече стигнаха толкова далеч и ще продължават да се движат в тази посока. Някои не се задълбочават, идват хапват от храната на масата, взимат малко оттук и малко оттам, но това не е нещо към което трябва да се отнасяте като към Шведска маса. Тоест трябва да се премине целия път.

 

Така че, да кажем, че 30 000 човека от 20 или 23 милиона в момента са по различен път. Сравнително малка цифра. А другата част, тръгнала по пътя на интелекта още във вашия живот ще наброява стотици милиони до милиард човека. Те няма да се наричат трансхуманисти, но ще тръгнат точно по този път.

 

 

Така че ние сме малко, но имаме много опит, много сме заинтересовани и целеустремени и ще се разширим. Виждате картината на случващото се. Вие се разширявате. Излизате от пределите на просто човешкото битие.

 

Може да се каже, че искахте всичко това - искате да бъдете здрави, искате да изглеждате по - млади - но това не е причината, поради която правим всичко това. Ние го правим, тъй като просто ви е време да бъдете себе си и да бъдете всичко, което сте, а не само нещо единично.

 

Ще ви помоля през следващите няколко години да наблюдавате за паралели между нашето разбиране за свръхчовек - което е показано сега на екрана (кръг със знак плюс в центъра) - моля покажете го на нашите зрители. Помните ли, винаги съм ви казвал, че точката - е източник, източника от който сте дошли. А кръга всъщност олицетворява вашия опит, вашата мъдрост. И вие си мислехте, че точката никога не се променя,  защото източника винаги е съществувал. Това е мястото от което сте дошли. Това е чистото съзнание заобиколено от своя опит. Но нещо се промени и точката се превърна в плюс. Кръгът с точка никога няма да бъде същият.

 

И можете да виждате неясния образ на първия кръг, на източника или както го наричате чистото, чисто съзнание, но сега той се разширява. Появява се знак плюс.  Това не е кръст. Не е Исус умиращ на кръста и няма да рисуваме прикован на кръста мъж. Не (Адамус се смее). И това не е Швейцарското знаме. За съжаление на някои от вас, това не е Швейцарското знаме. Това е плюс. Знаете ли какво значи плюс - това е И. Да. И. Плюс. Това е този символ. Също така е разширение във всички посоки и ако можете да го изобразите не само двуизмерно, тези полюси, това излъчване щеше да се разсейва във всички посоки, в това число и навътре. Във всички посоки - това не е само разширяване навън, но също и разширяване навътре в себе си. Истинско разширяване,  повсеместно във всички посоки.

 

Ето какво символизира тази рисунка. Това е новото съзнание на планетата и това всъщност създадохте вие. И така, това беше само увода (Адамус  се смее).

 

Нека вдишаме дълбоко - вдишайте в себе си, в човека който престава толкова се старае да стане по - добър, моля ви. Моля ви. Нека това бъде краят на този път. Защо?

 

Знаете ли, това е тъжно ... някои от вас са много по - зрели, с години се развивате - защо да хабите толкова сили - дори по отношение на здравето и ума? Казвате, "О, ще си загубя ума." Това е най - хубавото събитие на света, което може да ви се случи (лек смях). Не говоря за болестта на Алцхаймер и тям подобни, а за умението ви да излезете отвъд пределите на ума. И ако нечий разум в момента се тресе, точно това става с вас сега. Вие просто се разширявате. Вдишайте дълбоко, замълчете, престанете да пиете хапчета и се наслаждавайте на случващото се (лек смях).

 

Въпроса  на деня

 

Нека вдишаме дълбоко и да преминем към въпроса. Линда, вземи микрофона, моля те, а всички Шамбра да бъдат в готовност. И, не знам, Калдре моли днес да приключа по – рано, защото имате голямо парти. И слънцето залязва. Не е ли удивително? Слънцето изгря с откриването на Клуба на Майсторите.

 

ЛИНДА: Имаш достатъчно време.

 

АДАМУС: Не, Калдре иска парти, но имам много за казване (лек смях).

 

ЛИНДА: Ще го преживее. Ще го преживее.

 

АДАМУС: Въпроса …

 

ЛИНДА: Имаш достатъчно време.

 

АДАМУС: Въпроса … о, знам.

 

ЛИНДА: Или просто отклоняваш темата?

 

АДАМУС: От какво?

 

ЛИНДА: От продължението.

 

АДАМУС: Не, не, не, не. Мога да продължавам много, много часове.

 

ЛИНДА: Добре, добре, добре, добре.

 

АДАМУС: Мога да продължа до утре (лек смях).

 

Въпроса. Линда с микрофона отива при първия, хм …

 

ЛИНДА: Доброволец?

 

АДАМУС: Доброволец. Щастливец. Бих добавил … дай му микрофона, преди да задам въпроса!

 

ЛИНДА: Наистина ли?

 

АДАМУС: Ами, да.

 

ЛИНДА: Сега ли?

 

АДАМУС: Да, избери някого и после ще задам въпроса.

 

ЛИНДА: Добре. Избери някой хитър.

 

ХАРИ: Аха.

 

АДАМУС: О, добър избор.

 

ХАРИ: О! Просто така.

 

АДАМУС: О, добре. И така, докторе, какво би написал – и не искам да мислиш за това; трябва просто да дойде само – какво би написал на надгробната си плоча или паметник? Знам, че ти не …

 

ЛИНДА: О-о-о-о!

 

АДАМУС: Искаш да те кремират. Но какво би написал на своя паметник? Пет думи или повече. Десет думи.

 

ХАРИ: Завинаги.

 

АДАМУС: “Завинаги!“. Харесва ми. Добре. “Завинаги.“ Това е. Харесва ми. Много поетично, философско. Такава загадка. Хората ще гледат и ще си мислят, “Какво завинаги?“ Приемам отговора. Завинаги. Добре. Точно улови това, което искам да кажа после.

 

Така, предайте микрофона по – натам. Много хора ще мислят за това. О, и ще … да. Така, следващия. Какво бихте написали на своята надгробна плоча, на паметника си, на стенната си плоча? Имаш плоча на стената. Какво би написала на нея?

 

КАТИ: Аз живях.

 

АДАМУС: “Аз живях!“ Добре. Какво ще кажеш за, “Аз обичах?“. “Аз живях. Аз обичах“. Добре. Да? Ти живя ли?

 

КАТИ: Сега живея.

 

АДАМУС: Добре. Може ли да те попитам – и това ще бъде от другата страна на табелата, така че никой да не го види – как би описала живота си? Не повече от 50 думи. От началото до настоящия момент – как би го описала?

 

КАТИ: (мълчи известно време) Много интелектуален, аналитичен.

 

АДАМУС: Планиран.

 

КАТИ: Перфекционизъм.

 

АДАМУС: Планиран.

 

КАТИ: Организиран. Много цели. Докато не започна позволението, живота и естественото привличане на енергия – без усилия и в пълна радост.

 

АДАМУС: А у теб никога вече ли не възникна склонността да планираш и всичко да организираш? Можеш да кажеш на чичо си Адамус.

 

ЛИНДА: Ох! Тя точно се съгласи да помогне в организацията на пътуването до Куба.

 

АДАМУС: На никого няма да кажа.

 

КАТИ: Да, но…

 

ЛИНДА: Тя организира пътешествието на Шамбра до Куба.

 

КАТИ: Но това все едно е позволение. Това все едно е позволение. Знаеш ли, ако отговорите идват, ти ги следваш.

 

АДАМУС: Това е един вид дълъг път от напрежение към да кажем така …

 

КАТИ: Аха.

 

АДАМУС: … към ъ-ъ освобождението.

 

КАТИ: Аха.

 

АДАМУС: Най – доброто, което мога да направя за себе си. Да. Да пуснеш – не означава да се съблечеш и да избягаш гол на улицата, но – това не е чак толкова лошо – това значи да престанеш да се структурираш. Да се структурираш и разрушаваш. Престанете да структурирате всичко. Престанете да правите от себе си това, което никога няма да бъдете и дори не искате да бъдете, става ли? Добре. Благодаря.

 

Още няколко. Надгробните плочи – какво ще напишете там? Винаги ми е харесвал този въпрос – “Надгробната плоча?!“

 

КАЙ: Тя живя с радост.

 

АДАМУС: Тя живя с радост. Това вярно ли е?

 

КАЙ: През по – голямата част от времето.

 

АДАМУС: През по – голямата част от времето.

 

КАЙ: Не през цялото време, но през по – голямата част.

 

АДАМУС: Какъв процент от времето?

 

КАЙ: Може би 70 до 80 процента.

 

АДАМУС: О, това е дборе. Харесва ми. Да, да.

 

КАЙ: Да.

 

АДАМУС: От другата страна на табелката – какво ще кажеш за останалото време?

 

КАЙ: Продължава да се учи да пуска (смее се).

 

АДАМУС: Така. А после преставаш да продължаваш да се учиш и просто казваш, “Да и май … та му.“

 

КАЙ: Пускам.

 

АДАМУС: И пускаш.

 

КАЙ: Да.

 

АДАМУС: Да. И тогава всички членове на семейството ти ще започнат да си мислят, “О-о-о! Сега тя е наистина странна, пуска.“ Знаеш ли какво? Всяко тяхно негативно мнение е добро за теб. Сериозно ти казвам. Ако те си мислят, “О, тя е ненормална“, това е добре. Когато си кажат, “Тя прилича на нас“, (смях) означава, “Боже! Каква грешка допуснах?“

 

КАЙ: Често съм най – странната в стаята и това хич не ме интересува (тя се смее).

 

АДАМУС: Защо не? Всъщност хората обичат странностите.

 

КАЙ: Така е!

 

АДАМУС: Въпреки че им е некомфортно с тях. Те тайно ги обичат, когато става нещо странно. Но също си мислят, “О, боже!“ Те не могат. Отнасят се към това като Англичани (силен смях). “Ние просто не можем. Просто … това е толкова неприлично.“ И, да. Жал ми е, но – ако гледате това в Англия или самите вие сте Англичани – знаете за какво говоря. И се смеете. Виждам ви.

 

ЛИНДА: Ето ги там Англичаните.

 

АДАМУС: Да. О, да. (Линда се смее) Да. Какво ще пише на твоята плоча … бях прав?

 

ШАМБРА 2 (англичанка): Да, абсолютно. Абсолютно, да (смее се).

 

АДАМУС: Точно. Знаеш ли, същото беше преди 300, 400 години. Тогава това беше правилно. Но сега – карай!

 

ШАМБРА 2: Да.

 

АДАМУС: Свалете това стегнато бельо (смях).

 

ШАМБРА 2: Точно!

 

АДАМУС: И аз просто … да, добре. Твоята надгробна плоча.

 

ШАМБРА 2: Аз съм тук.

 

АДАМУС: “Аз съм тук.“

 

ШАМБРА 2: Аз съм тук.

 

АДАМУС: Добре. В земята. Надпис на плочата, “Аз съм тук!“

 

ШАМБРА 2: В другия свят.

 

АДАМУС: Здрасти!

 

ШАМБРА: Тук и отвъд пределите на света! (тя се смее)

 

АДАМУС: Хората ще минават наблизо и ще поглеждат плочата, мислейки си, “Това е точно!“ (силен смях)

 

ШАМБРА: Да, това е добре, ще ги накара да се замислят! (смее се)

 

АДАМУС: “Аз съм тук.“ Да, добре. А на другата страна, която няма да видят? Какво ще пише там? Нещо за твоя живот?

 

ШАМБРА 2: Това беше дяволски готино пътешествие.

 

АДАМУС: “Дяволски готино пътешествие“.

 

ШАМБРА 2: Да.

 

АДАМУС: Добре. Да.

 

ШАМБРА 2: Да (тя се смее).

 

АДАМУС: Да. Би ли го преживяла втори път по същия начин?

 

ШАМБРА: Хм … Навярно не (подсмихва се).

 

АДАМУС: Навярно, не. Да. Това го казва английската част. А самата тя си мисли, “Не…! За нищо на света!“ (смях)

 

ШАМБРА 2: Да.

 

ЛИНДА: Какво?!

 

ШАМБРА 2: Да.

 

АДАМУС: Не…! За нищо на света! Добре, благодаря. Искаш ли той да отговори?

 

ШАМБРА 2: Да.

 

АДАМУС: Добре. Така …

 

ЛИНДА: Ох, ох. Добре.

 

АДАМУС: Продължавай.

 

ЛИНДА: Извинявай, Лойд.

 

АДАМУС: Твоята надгробна плоча. Какво ще пише на нея?

 

ЛОЙД: Бих казал, “Кой иска да живее вечно?“

 

АДАМУС: “Кой иска да живее вечно?“ Наистина.

 

ЛОЙД: Би отивало.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Още няколко.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: Добре. Харесва ми.

 

ЛИНДА: Ти помоли за странни. Сега да видим. Не ме подвеждай.

 

АДАМУС: Здравей.

 

ГРЕГОРИ: Малък гаден дявол (лек смях).

 

АДАМУС: Да. Да.

 

ГРЕГОРИ: Свобода.

 

АДАМУС: “Свобода“. Добре. Такъв надпис на надгробния паметник?

 

ГРЕГОРИ: Не искам надгробен паметник.

 

АДАМУС: Да. Табелка ли искаш?

 

ГРЕГОРИ: Продължавам напред.

 

АДАМУС: “Продължавам напред“, да. “Аз продължих напред, а ти заседна“ (смях). Харесва ми.

 

Добре. Още двама.

 

ЛИНДА: Добре.

 

АДАМУС: О, между другото, какво ще има от другата страна на табелката?

 

ГРЕГОРИ: Това беше малък гаден дявол.

 

АДАМУС: “Малък гаден …“ добре.

 

ГРЕГОРИ: Да.

 

АДАМУС: Няма ли да напишеш, “Беее!“ от другата страна?

 

ЛИНДА (въздиша): Ох! Ох!

 

АДАМУС: Това е лична шега.

 

ЛИНДА: Продължавайте …

 

АДАМУС: Той обича овцете, нали? Защо не?

 

ЛИНДА: Почакай, почакай, почакай.

 

АДАМУС: Те са по – добри от хората, нали? Добре. Кой е следващия? Да.

 

ШАМБРА 3 (жена): Отвъд всичко.

 

АДАМУС: “Отвъд всичко“. Добре. А на обратната страна, скритата страна?

 

ШАМБРА 3: Навярно нещо на моя език.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

ШАМБРА 3: Да. Хееч.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА 3: Това е.

 

АДАМУС: Какво значи това?

 

ШАМБРА 3: Същото.

 

АДАМУС: Добре.

 

ШАМБРА 3: Да.

 

АДАМУС: Добре. Благодаря ти. Още един.

 

ЛИНДА: Добре, още един. Още един.

 

АДАМУС: Надгробната плоча.

 

ЛИНДА: Ах, ах, ах.

 

АДАМУС: После всички ще умрем.

 

ЛИНДА: Някой иска ли? Да видим. Да видим. О, трябваше да се сетя.

 

АДАМУС: Имаше малко време да го усетиш. Какво стана?

 

КЕРЪЛ: Защото мога.

 

АДАМУС: “Защото можеш“. Добре. А от другата страна?

 

КЕРЪЛ: Много, много, много работа.

 

АДАМУС: Да, да. Хубаво. Добре.

 

Нека вдишаме дълбоко заедно.

 

Лъжата за смъртта

 

Първото което ще направим тук. Нека малко да приглушим светлината, за да не ви свети така силно в очите. Първото, което ще направим ... струва ми се, че е много важно да го направим в началото на тази серия ... Говорих за това миналия месец, но ми се искаше да го направя сега.

 

Смъртта - това е абсолютна лъжа. Това с абсолютна лъжа, но отново, толкова дълбоко се е вкоренила, че хората изцяло и вярват, а после умират. И това е много лошо, тъй като е лъжа. Това е илюзия.

 

И ще бъда откровен, това е срамна лъжа. Смърт няма. Няма. И някой може да дойде и да каже, "Но виж, Адамус. Ти си умрял, Адамус". Не, не съм умрял. Не. За мен се говори, че съм живял много и много стотици години. Известни са случаи за моята поява след смъртта ми, но аз не съм умирал. Аз просто направих преход, а това е съвършено различно.

 

Някой би могъл да поспори, че физическото тяло умира, следователно и смъртта е реална, но не трябва да е така. Физическото тяло не е нужно да умира с тази смърт която вие познавате - сърдечни пристъпи, болести, инсулти или просто постепенно разрушаване. То не трябва да умира. Вие ще вградите, ще внесете атрибутите на физическото си Аз във Вашето Аз Съм и няма да умрете.

 

Ще преминете от заключения и често болезнен режим на съществуване. Ще излезете от него и нима не го искахте? Но няма да умрете.

 

Ще преминете в другите сфери, където не преобладава физическата и интелектуалната природа, където е възможно тя дори да е неизвестна, но ще продължите да съществувате. Ще продължите да съществувате и у вас ще остане знанието, мъдростта  и дори спомена за всичко, което сте правили, когато сте ходили и кои сте били. Но за да преминете към нашия трансхуманизъм, към версията за него, която просто представлява изход от единичното, човешко аз, сега е важно да прекрачите понятието за смърт.

 

Хората като правило започват да се безпокоят за нея от момента, в който осъзнаят своето име, своето същество. Малките деца са наплашени от смъртта на две, три, четири години и никога не разказват за това подробно. "Какво стана с баба им?", казват им, "Баба ти отиде в рая." Не, не в рая! (лек смях) Тя отиде в ада. Тя беше лоша баба (Адамус  се смее). Не се сдържах.

 

Не, тя не отиде там. Тя направи преход от ограниченото физическо, интелектуално преживяване, в скоби - не се казва на децата - затвор. "Тя премина", защото не трябва детето твърде рано да пожелае да излезе от затвора, ако разбирате за какво говоря. Тя премина. Тя не умря. Тя както и допреди е тук и там; тя не лежи мъртва в земята.  Колко печално е да полагате хората в земята в това време, в този век. По - рано това беше необходимост. Но в това време и в този век е много печално. Да заравяте тялото си в земята, където има червеи, паяци и други гадини и нечистотии. По - рано нямаше замърсявания. Сега ги има. Вашето тяло лежи под каналите (някой казва, "пфу!"). Пфу.  А после през гробището претичва куче, спира над вашата могила ... (смях) А-а-а!

 

ЛИНДА: Започни отново да псуваш! По - добре започни отново да псуваш (смеят се).

 

АДАМУС: Само казвам, че това не е много хубаво. А вие лежите там ...

 

ЛИНДА: Моля те! Започни отново да псуваш!

 

АДАМУС: "О, не! Не трябва! Неее!" (силен смях) Пфу! Беее!

 

ЛИНДА: По - добре да се псува! (смеят се)

 

АДАМУС: Трябва от време на време да се смеете нали? Иначе ще станете твърде сериозни. Трябва да се смеете. Много е лесно да станеш сериозен и строг. Смеха - това е изкуство.

 

Така, докъде бяхме стигнали? А, смъртта. Това е лъжа. Абсолютна лъжа. И аз ви моля да усетите изхода отвъд пределите на понятието смърт. Няма да умрете. Рано или късно ще направите преход, защото ще се уморите от всичко това. И аз ще ви кажа, вече сте изморени, иначе нямаше да седите тук. Не, истина е. Ако просто бяхте щастливи глупаци, които се радват на човешкия живот, на тялото си, на роднините си и всичко останало, нямаше да седите тук. Но вие знаете, че има нещо повече. Ето защо сте тук.

 

Нека сега отделим момент - и ще правим така и за в бъдеще - ще го правим на всеки Шоуд, става ли? Докато не усетя, че ние наистина сме преодолели смъртта. Сега няма нужда от музика. Нека просто за миг поспрем. Нека направим тих мераб (Линда се опитва да сдържа смеха си, което прозвучава като пръдня, някой се смее). Моля. Трябва да отидеш в тоалетната, ако имаш ... (Линда силно смее). Или, както би казала ти, повтори го сега с устата си.

 

ЛИНДА: О-о-о! Така бих казала аз (Линда продължава да се смее).

 

АДАМУС: И така. Виждате ли, можем да се смеем на смъртта, нали? Ние почти излязохме отвъд пределите на смъртта; можем да кажем - пфу! - плюя на смъртта. Това е лъжа. И говоря не само от гледна точка на философията или духовността. Това по същество е лъжа. И когато успеем да излезем отвъд смъртта и свързаното с нея безпокойство, вълнение, когато не знаете какво ще се случи след вашата смърт - точно когато излезем от това, вие отново ще можете да живеете.

 

Попитах за надгробните ви плочи - какво бихте написали на тях? Ще се върна към това след минута. Нека сега отидем отвъд пределите на смъртта.

 

Вдишайте дълбоко. "Тих мераб" означава, че няма да има музика, но ще говоря (Линда се смее).

 

БЕН: Нима не правим това през цялото време?

 

ЛИНДА: Интересно.

 

АДАМУС: "Правим това през цялото време" - казва Краш или още някой. Да, Бен.

Добре нека вдишаме дълбоко, а аз малко ще поговоря.

 

Мераб отвъд пределите на смъртта

 

Живяхте в илюзията на смъртта откакто се помните, в крайна сметка наистина повярвахте в нея, както вярват всички хора. Предполагам това е реалността. Това е реалността, но не е единствената реалност. Това е начин на живот може би, но вие няма да умрете. Няма да умрете.

 

Ще съществувате. В някакъв момент, когато се уморите от физическото си и интелектуално състояние ще си кажете, "Време е да направя преход. Време е да вмъкна, взема всичко това в своята същност. Време е да опаковам и поема всичко." Имате илюзията на смъртта, "Това е когато вашият дух напуска тялото. Напускате тялото си." Не! Не. Ще вземем тялото със себе си - съда, енергийните елементи на тялото, разума и всичко останало - то ще бъде пренесено на кораба майка вътре във вас.

 

Смърт няма. Днес аз заявявам, че вие не умирате. Тази човешка личност няма да бъде погребана под земята или изгорена в огъня. Не говоря за ада, а за кремацията. Някой веднага си помисли, "О! Ще попадна в ада." Не. Говорих за кремацията. За да станете свръхчовек на Земята, Въплътен Майстор, ние излизаме отвъд пределите на понятието смърт.

 

Смъртта е свързана с толкова много тъмнина, толкова страх, толкова разговори, учени тям подобни и всичко е просто лъжа.

 

Дори човекът не умира. Ето този човек. Дори човекът не умира за да стане висше съзнание, дух или още нещо. Не. Дори човекът продължава да живее. Цялата енергийна същност на вашия опит във физическо същество се пренася на кораба майка. Тя се влива. Тя идва при вас. Дори същността на вашето тяло, но сега тялото не старее и не боледува. Всичко се обединява в едно по време на прехода.

 

Нека прекрачим смъртта, цялата тази илюзия. В свещените книги е написано: "Вие умирате, вие умирате, вие умирате." Не, всъщност не. Нека напишем в друга свещена книга, в която да бъде казано, "Аз Съм това Което Съм. Аз Съществувам. "Аз"  извършва много преходи, но смъртта вече не е в моето съзнание."

 

Нека вдишаме дълбоко в тази серия "Свръхчовек."

 

(пауза)

 

В известен смисъл това ще бъде трудно. Вашия разум ще се връща към смъртта и мислите за нея, но искам да ви помоля да престанете да се опитвате да избегнете смъртта, да престанете да мислите за нея и просто да разберете, че няма да умрете.  Искам да усетите това в близките седмици.

 

Представете си го за миг. И говоря не за безсмъртието, което искат другите трансхуманизти, когато използват роботизирани части на тяло и тям подобни, за да удължат някакъв отделен живот. Говоря за това, че смърт няма. Това е преход.

 

Свикнали сте с преходите. Вие - сте майстори на преходите. През цялото време ги извършвате.

 

Наистина, усетете това - тоест то е почти смешно. Смърт няма.

 

Вие, Майстора няма да умре.

 

(пауза)

 

Какво облекчение. Каква промяна в съзнанието след цялото това време, когато в известна степен бяхте подобно на тях, на другите трансхуманисти. Искахте някакво безсмъртие. Искахте всъщност да притежавате знания, мъдрост. Искахте да станете супермен в единичния смисъл. Но сега ние излизаме от рамките на тези ограничения.  Поставяме голям знак плюс в центъра на кръга Аз Съм.

 

Тези петимата, за които ви говорих по - рано, тези които позволиха своето осъзнаване, те го разбраха, "Аз няма да умра. Аз никога вече няма да се безпокоя за това. Аз няма да умра. Ще направя преход, еволюция. Ще превъзмогна толкова много, но да умра? Не."

 

Ще ви напомням за това. Във всеки случай ще правим кратки разходки "отвъд пределите на смъртта" през следващите няколко Шоуда. Смърт няма и когато я пуснем - о, толкова ще се освободим.

 

Просто си представете за миг, че не само мислите за това, а наистина го усещате, "О,  вярно. Няма да умра." Какво облекчение.

 

Нека вдишаме дълбоко и да поговорим за другите преходи - сега на фона на музика -  не, обратно (светлината се усилва, вместо да изгасне). Сега да включим музиката. Да, нека за малко осветим лицата им за да се събудят, а после ще се върнем към мераба, който искам да проведа днес.

 

Живота в Огледалото за Обратно Виждане – Мераб

 

(музиката започва да свири)

 

 И така, нека вдишаме дълбоко тук.

 

Какъв ден! Какъв ден! Сега приличам на много горд човек - не баща, а приятел - много се гордея с вас, когато виждам какво създадохте на Земята. Да, това е малка стая, в малък град, на малка планета, но това е много символично. Какво утвърждение - Майстора е тук. Здраво закрепихте това в стената. Това не е просто надпис. Тоест вие стигнахте толкова далеч, че го отляхте в метал, в бронз и го вградите в стената - "Майсторите са тук, истински, въплътени."

 

Вдишайте дълбоко, отпуснете се и си спомнете какво е - мисля че някой би го нарекъл пътешествие - когато сядате в колата си. Ах! Често това е такова великолепно усещане.  Сядане в колата, излизате на селския път, далеч от града, където няма движение и пускате музиката от радиото. О, Калдре ми казва, че радиото е много остаряло. За мен това е радиото. За мен това винаги ще бъде радиото (лек смях).

 

Слушате музика. Няма значение как го правите. Нека просто кажем, че си тананикате (Адамус се подсмихва). Калдре спори относно шегите, но те показват, че вие сте се отпуснали и ви е приятно дявол да го вземе! (смях)

 

Широк, свободен път, слънчев ден и около вас няма никой, който би ви направил забележка. Просто сте отпуснати и боже, какво пътешествие. И най - смешното е, че вие не пътешествие. Просто сте отишли да покарате. Това не е пътешествие, то няма крайна цел. Просто се возите.

 

Знаете, имате такова устройство - и Калдре ме поправя. В колите има устройство, което се нарича, огледало за обратно виждане. То служи да виждате какво става с колите зад вас, докато карате напред. И днес зад вас - е вашия живот. Продължавате да се разширявате, продължавате своя опит, но предишния ви живот се отразява в огледалото за обратно виждане.

 

Вижте го в този мераб - животът в огледалото за обратно виждане. Харесва ми тази аналогия, защото не е нужно да се обръщате за да го видите. Не се оглеждате за да видите горящия град. Просто гледате в огледалото за обратно виждане. Това   отражение, перспектива, дори не е много точна. Какъв беше този живот!

 

Какъв беше животът, който сега виждате в огледалото за обратно виждане. Живот изпълнен с желания, стремежи различни от тези на болшинството хора. В този живот вие не се стремяхте да заработите много пари или да заемете високо положение; този живот посветихте на самите себе си, кръгът с точка по средата.

 

Какви трудности. Какви невероятни трудности в този живот. Това можеше да бъдат трудности в семейството, кариерата, здравето, но ако погледнете в огледалото за обратно виждане, ще видите, че вашите трудности в действителност бяха свързани с  вас самите.

 

Често те се появяваха в отношенията, с членовете на семейството или здравословни проблеми или с изобилието, но в действителност те бяха свързани с удовлетворението, приемането на самите себе си.

 

Животът ви се отразява в огледалото за обратно виждане.

 

Толкова се старахте, да отгледате децата си, опитвахте да си платите сметките. Вие гледате в огледалото за обратно виждане - в живота си се опитвахте да бъдете духовни.  Това беше преходния период в живота ви - такова прекрасно, страстно желание най - накрая да намерите отговорите. Гледате в огледалото за обратно виждане - такъв беше живота ви и той остава назад.

 

В този живот, в огледалото за обратно виждане имаше такива нежни мигове.  Погледнете добре, вижте енергията вложена в този живот - струва ми се, че тя е поне пет пъти повече отколкото в живота на обикновения човек. Не говоря за вашата работа, а за енергийната динамика в живота ви. В нея има толкова енергия.

 

Този живот прилича на произведение на изкуството. И аз и вие знаете, че той не беше лек, а сега се отразява в огледалото за обратно виждане.

 

(пауза)

 

Вдишайте дълбоко. Вашият живот - в огледалото за обратно виждане. Значи, че това е само отражение. То е назад.

 

(пауза)

 

Толкова много върхове. Толкова много задънени улици. Опитвахте различни неща и те не сработиха. Това е добре. Толкова много неравности по пътя.

 

Може би най - лошите моменти се оказаха ситуациите, в които не можете да намерите изход, просто се отчайвахте. Това е ужасно чувство, когато не виждате накъде да се движите - какво да правите? Накъде да вървите? Вие не знаехте, бяхте напълно объркани. Като странник в непознат свят, този свят не беше ваш и вие го знаехте. Как  дявол да го вземе да избирате от него? Ето какво означава да се изгубиш.

 

Гледате в огледалото за обратно виждане - колко единичен, линеен беше живота. По този път, толкова се старахте да намерите отговорите. Сега това е в миналото. Това е в огледалото за обратно виждане.

 

Всичко това е отзад.

 

И това което наричат смърт, този тъмен обект и вашият стар живот, който се отразява в огледалото за обратно виждане, това безпокойство за смъртта. По дяволите! Това беше тъпа шега. Просто тъпа шега. Това е абсолютна лъжа - смъртта.

 

Вие наистина, наистина, наистина ще направите преход. Не бихте искали завинаги да останете в едно състояние на битието. Не бихте искали просто да останете в това физическо тяло.

 

Може би, когато хората вярват че няма нищо повече, че това е реално, че това е реалността, тогава те се опитват да останат в нея завинаги. Но когато знаете, че съществува толкова много повече, когато знаете, че има много реалности, а тази - е просто илюзия, може би тогава ще поискате да останете в безсмъртно човешко състояние. Но съществува толкова много повече.

 

Смъртта - каква лъжа. Смъртта за мен, за Адамус - това е лъжа за невежите. Това е.  Това е невежество. Сега бих искал да произнеса лоша дума, но не мисля че е уместно точно по средата на Шоуда (лек смях).

 

Не, наистина, смъртта - е за невежите, не притежаващи осъзнатост. Защо хората не се съмняват в нея? Защо? Може би защото са невежи. Те са неосъзнати, вярват в нея, а после умират, защото са повярвали в смъртта. Но сега тя е в огледалото за обратно виждане.

 

 Всичко това е назад.

 

И всички страдания. Вижте ги. Разгледайте всички тези знаци в огледалото за обратно виждане - всички тези пътни знаци. Боже! Всичко, което виждате в огледалото за обратно виждане - това са купчина пътни знаци, указатели, предписания и тям подобни. А сега погледнете напред. Там няма знаци. Няма указатели, "Завийте насам", "Спрете", "Отстъпете пътя на идиотите." Нищо такова няма. Напред няма знаци.

 

И няма електрически стълбове. Забелязахте ли? Там няма електропроводи. В огледалото за обратно виждане навсякъде има проводници, които визуално замърсяват всичко. Напред няма проводници.

 

Гледате в огледалото за обратно виждане - там има много знаци и проводници. О! Тези знаци. Те олицетворяват всичко, което се опитвахте да контролирате. "Спри." "Не прави това." "Завий насам." "Не завивай натам." "Дай предимство на ограниченията." "Дай предимство на семейството." "Дай предимство в преговорите със себе си." Всички тези знаци. Нима не се радвате, че сега те са в огледалото за обратно виждане?

 

Там в стария живот, ви се налагаше да използвате навигатор, за да разберете как да стигнете до някъде. Защо въобще ви е нужно това? Това така пречи, когато малка кутийка ви казва накъде да вървите. Това би могъл да бъде вашият партньор или съпруг, но така пречи. Тук, когато гледате напред нямате нужда от навигатор, нито от карта, нито от каквото и да било. Вие просто знаете къде искате да пристигнете. Дори не е задължително да избирате конкретен път, посока. Всички дестинации са вече отзад.

 

Сега виждайки всичко това, гледайки в огледалото за обратно виждане, наблюдавате живота си такъв какъвто е бил; сега пред вас има широк път, по който няма знаци,  няма коли, няма замърсяване, той широко се е разпрострял пред вас; това предизвиква желанието да спрете, малко да помислите и изведнъж разбирате, "О, боже мой! Аз наистина се променям. О, боже мой! И няма да се върна там. О, боже, това е реално."

 

Не можете да се върнете. Няма път назад.

 

Няма да се върнете там където има знаци, електропроводи, зоопарк, задръствания и объркване. Няма път назад. Вече не можете да се върнете към смъртта и стария начин на живот. Не останаха вече шаблони. Това ви кара за миг да спрете и да вдишате дълбоко и тогава реалността ви връхлита, "Няма път назад." Както бихте казали вие, "О, боже мой. Няма път назад."

 

Колата започва да намалява. Изведнъж поглеждате в огледалото за обратно виждане,  след това напред и отново в огледалото за обратно виждане, оглеждате живота си и отново напред. А после се оглеждате встрани. "Няма никакъв път назад. Дори към смъртта." Няма да се върнем към смъртта. Няма да се върнем към старите навици. "О, боже мой."

 

И за кратко възниква безпокойство, "Но тогава, какво предстои?". И в момента, в който се появи тревожност, тя просто изчезва. Няма модели, върху които да се приземи.  Няма ги старите навици на които да се опре. Няма за какво да се хване. Безпокойството идва и си отива.

 

Никога няма да се върнете назад.

 

С вас ще останат вашите спомени. Винаги ще имате огледало за обратно виждане, но няма да гледате често в него. Не бих казал, че ще гледате често в него. С вас ще останат вашите спомени. Те няма да изчезнат. Няма да се разпаднат. Просто никога няма да се върнете назад.

 

И с това осъзнаване, всичко което караше енергиите да се моделират по определен начин, всичко, което караше циклите да остават в старите модели, изведнъж изчезва. Вие сте свободни. Енергията е свободна. Всичко започва да се движи по новому.

 

(пауза)

 

Какво предстои? Това няма значение.

 

Ще бъде по - добре от всичко, което единичния човек би могъл някога да планира. То ще надхвърли, много ще надхвърли всичко, което ума някога би могъл да измисли или създаде.

 

Какъв прекрасен момент, каква прекрасна спирка; колата спира, вие разбирате че никога няма да се върнете назад, но виждате красотата на това, от което идвате.

 

И тук изведнъж от нищото, внезапно се чува звука на сирени - "Уиу! Уиу! Уиу! Уиу!" "О, мамка му! Мислех че вече съм отвъд това" (някои се смеят). И после осъзнавате, че това е просто Адамус Сен Жермен, който ви казва, "Престани да се притесняваш.  Всичко е наред в цялото творение!"

 

И това е така.

 

Наслаждавайте се на Клуба на Майсторите, скъпа моя Шамбра. Много ви обичам.  Благодаря. Благодаря (публиката аплодира).