МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила“

ШОУД 11- АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 2 юли 2016 год.

https://www.crimsoncircle.com

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм Тук. Аз Съм Адамус от Суверенните Владения.

Привет на всички. Ах! Отново в родната ни зала и дори без усилия, без нуждата да мисля или говоря за това, кафето ме очаква (публиката вика,“Уууу!“). Благодаря ти скъпа, Сандра.

САНДРА: Чух , че съм ти липсвала в Германия.

АДАМУС: Ах! Виждате ли! Да, липсваше ми в Германия. Мария се постара вместо теб, тя направи всичко отлично, но благодаря. Благодаря. Мм (отпива от кафето).

Аз Съм Тук. Какъв велик начин за Майсторите да се поздравят, “Аз Съм Тук“. Обичайно, когато хората се сблъскат на улицата или когато се виждате на Шоудовете, си казвате, “Здрасти, как си?“ А какво ще кажете за, “Аз Съм Тук. Аз Присъствам“. Какъв подарък за себе си и за човека, когото поздравявате, “Аз Съм Тук“. Никакво макио, “Да, всичко ми е наред“. И така Майстори, Аз Съм Тук.

ШАМБРА 1 (мъж): Майсторе, Аз Съм Тук.

АДАМУС: И двамата сме тук. Виждате ли, толкова е просто. Това е присъствие. Присъствие. Присъствието е такъв ключ. Знаете ли колко хора всъщност не присъстват? Тоест имат перде пред очите. Може би физически са тук, но ги няма енергийно.

“Аз Съм Тук“ заявява това, че вие сте тук, че присъствате, че осъзнавате. Какъв прекрасен поздрав. В крайна сметка, ако не искате да го използвате с други хора, в краен случай, използвайте го между Шамбра. “Аз Съм Тук“ означава, “Аз ти отделям своето внимание. Аз присъствам. Аз съм с теб. Аз съм тук“. Ах!

Нека хубаво да вдишаме това.

Част 1

И така, днес ще има Шоуд в три части. Ще го променя малко.

Това е нашия последен Шоуд от тази серия “Продължаваме нататък“. Продължаваме нататък след “Продължаваме нататък“ (смях). И както неотдавна казах в Мюнхен, тази година всичко вървеше много бързо – дори за мен, дори за някои Майстори, много бързо, но днес стигнахме до завършването. Ще свържем енергийно свободните краища.

Ще имаме три части и три различни мераба, по един за всяка част. Или можем да направим един дълъг мераб, няма да ми се наложи да говоря много, музика със скъпите Герхард и Ейнат и това е всичко. Но ще говоря. Но ще говоря.

Между другото, за разговорите, за всичките години в които съм канализиран като Сен Жермен, за всичките тези години, никога не съм карал канала си да предава послания от четири същности в един и същи ден. Никога. (става дума за ченалинга “4 Майстори“ в Мюнхен https://store.crimsoncircle.com/4-masters-in-munichx.html ). Трябва да кажа, че ми се наложи да бъда енергийно много близко до скъпата Линда и Калдре, защото преминаването на такова огромно количество енергия за толкова кратко време би могло да повлияе на разума, на тялото. Но съм сигурен, че те свършиха превъзходна работа, привнасяйки всички тези прекрасни енергии в един и същи ден. Прекрасно.

ЕДИТ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря за този единствен аплодисмент от Едит (смях и аплодисменти). И Едит, ти наистина ми липсваше. Наистина ми липсваше.

ЕДИТ: И ти на мен.

АДАМУС: Да, липсвам ли ти?

ЕДИТ: Аха.

АДАМУС: Аз съм тук.

ЕДИТ: Аз съм тук.

АДАМУС: Аз съм тук (смеят се).

ЕДИТ: Много ти благодаря.

АДАМУС: Благодаря.

И така, днес ще има три части, три различни сегмента и след това ще стигнем до края. Следващия месец ще започнем серия под името Свръхчовек. Тя, ах, ще разклати няколко дървета, ще разхлопа няколко клетки в зоопарка. Ще дрънне на няколко камбанки, дори сред Шамбра. Това е предполагам, донякъде противоречива дума.

ЛИНДА: Ти винаги си противоречив.

АДАМУС: Не винаги. Обикновено, но не винаги. Но ако погледнете определението, по – долното определение на свръхчовечество, ще видите, че това което правим в известен смисъл прилича, а в друг се различава.

 Трансхуманизъм

Трансхуманизъм – това е движение – не много голяма движение, но това е движение на планетата – основно в опит да станат безсмъртни, използвайки технологии, за да отидат отвъд пределите на човешкото състояние. Не е чак толкова лоша идея – да се излезе отвъд пределите на човешкото състояние – защото у хората по цялата планета има много дълбоко усещане, че тази биология, този шаблон на тялото и ума съществуват вече от доста години, вече са около милион. Бяха направени много промени в Атлантида, но бяха направени заради еднаквостта, а не заради суверенитета. Бяха направени на пример за да са всички с един ръст, с еднакви умствени възможности и да живеят примерно един и същ брой години.

Време е това да се промени. Естествената еволюция всъщност няма да го направи. Всъщност масовото съзнание, гравитацията на масовото съзнание, съдържа естествената еволюция на човека. Това всмукване, като цяло създаващо мислите намиращи се сега в облака заобикалящ енергията на планетата, който буквално не допуска хората в сънно състояние в другите сфери, задържа ги, потиска ги в зоопарка. Поради тази причина тялото и ума не са се променили много. По принцип имате същите тела, същите шаблони на ума, които сте имали по времето на Атлантида или преди 40 – 50 живота и остават същите и у другите хора до ден днешен.

Съществува огромно желание да се продължи напред, да се развивате, но как? Как? Медицината, науката в крайна сметка не са направили много за тялото и ума. За това някои казват, че това ще направят технологиите. И до голяма степен така и ще стане, в крайна сметка по отношение на тялото.

Фокуса на трансхуманизма на планетата сега е насочен преди всичко останало върху тялото. Някой може да поспори с това и да каже, “Е, много мисли минават през ума“ – в това е проблема – “Множество потенциални усилия се хвърлят върху ума“. И тук е заложено голямо предупреждение.

Има такива, които казват, че в мозъка ви може да има импланти, които ще ви дадат възможности сега сравними със суперкомпютър, ще ви дадат мигновен достъп. Имплант в мозъка, обединяването на мозъците, ще ви даде мигновен достъп до всичко във вашия компютър. И отново, не говоря за научна фантастика; това се разработва в лабораториите в момента.

Но въпроса, който сега задавам е – наистина ли това е развитие на ума или е създаването на по – голям зоопарк? Не е ли всичко това просто усъвършенстване на този зоопарк, в който се намира ума в момента?

Нарочно избрах това заглавие на следващата ни серия, думата Свръхчовек, за да ви накарам да се замислите, да ви накарам да помислите, може би малко да ви разтърся, да ви накарам да се запитате, какво дявол да го вземе става с тази група (някои се смеят). Под свръхчовек се разбира развиването на човешкото аз, но не с помощта на технологиите, не просто възможността да се направите потенциално безсмъртни. Във всеки случай не мисля, че искате това.

Знам, че вместо да се концентрираме върху безсмъртието, в нашия свръхчовек ще отидем отвъд смъртта като такава. Знаете ли, когато човек работи над безсмъртието, все едно присъства вродения страх от смъртта. Както съм казвал на скорошните ни семинари, всъщност смърт няма. Това е голяма илюзия, както и властта и силата. Това е същата голяма лъжа, каквато е и Бог.

Знам, че ще се намерят такива, които категорично ще отричат, ще ме заведат на гробището за да ми показват мъртъвци. Но всъщност смърт няма. Има преход от биологичното и интелектуално човешко състояние. Това е преход.

Когато осъзнаете, че всъщност смърт няма, веднага ще разберете че, първо можете да преминете по собствен избор, а не заради болест. И второ, можете да удължите човешкото си пребиваване ако пожелаете с помощта на технологиите, медицината и още това – онова ако искате. Или можете с осъзнат избор да се върнете. Да напуснете съзнателно и съзнателно да се върнете и не чрез стария процес на раждането. Без нуждата да умирате, да забравяте за това кои сте, да се връщате раждайки се в тялото на дете, което е много уязвимо за болестите, от енергиите на родителите и всичко останало, но да се върнете съзнателно, така както пожелаете.

 .

Да го направите като Тобиас, в тяло – носител. Направете го в тяло напечатано на принтер. Да. Направете го по множество различни начини. Ето на къде се движим в Серията “Свръхчовек“. Правим преход. По естествен начин развиваме човешкото тяло и ум.

Правим го без лекарства, без нуждата от внедряване на технологии, да слагаме малки компютърчета в мозъка си или нещо подобно. Всъщност го правим с позволение; с визията за наистина голяма мечта, голямата картина, създаването на собствена реалност.

Създаване на собствена реалност – това е съвременно магьосничество. Хората ще ви кажат, че сте се побъркали. Не можете просто да създавате своя собствена реалност. Вие дори ще си кажете, че може би се побърквате. Но всъщност, можете. Ето на къде ще се придвижим в серията “Свръхчовек“.

Ще разкажа малко днес за това, що е то реалност – това не е нищо повече от осъзнатост в осъзнаването, съзнание и възприятие и тогава всички енергии се надигат и се преместват. Но хората си мислят, че отначало се появява реалността, а после идват те. Те са подчинени на реалността, на външните сили. Понякога те се опитват да направят тази реалност малко по – сговорчива към нуждите им, но никога не я променят. А защо не?

Когато разберете какво е реалността, тя просто става енергийна конструкция, която реагира на съзнанието. Така че защо да не можете да създавате реалността, която искате?

Както казах в Мюнхен, за да стигнем до тази точка, ни се наложи да преминем през множество обсъждания, множество Шоудове в продължение на много години, защото без разбирането за това какво е съзнание, какво е “Аз Съществувам“, без разбирането за това как съзнанието влияе на енергията, как нищо не съществува без съзнание – нищо в тази вселена и в другите вселени не съществува без съзнание. Това е основата.Това е неизмеримо. То е невидимо. В него няма сила. Но все пак то е всичко.

С това разбиране и с разбирането, че няма нужда от сила, няма нужда да се борите за каквото и да било в живота си, няма причина за борба или усилие – ако разбира се просто не ви се е приискало да си спомните добрите стари времена, ако самите вие не го пожелаете, но вие буквално можете да създавате всякакви реалности, каквито си пожелаете, намирайки се просто в съзнанието си. Именно така.

За това аз съзнателно избрах името на следващата серия и съзнателно ви го представих по – рано.

Ще направим обновление на семинара ProGnost, веднага след завършването на строителството. Ще го снимаме и искам да ви помоля – един от малкото случаи, когато искам наистина да ви помоля да си изпълните домашното, не просто да си помислите за него – искам да ви помоля да го прослушате по – рано, преди да сме започнали Серията “Свръхчовек“. Ще нахвърлям доста неща, които също така ще говорим и в Шоудовете. Но ще обединя всички тях в актуализацията на ProGnost.

Той ще бъде достъпен някъде … ох, ах! Току - що Джийн и Калдре ми казаха, че ще е готов до следващия Шоуд. Така че по – добре да побързат със снимките (Линда се смее). И искам да помоля Аления Кръг да го направят достъпен, за да може всички да имат достъп до него, но не да е безплатен, за да има някакво потвърждение на енергийния обмен от ваша страна. Така че ПроГност ще бъде нещо като фундамент, основа за това което ни предстои да правим.

И така обновлението на ПроГноста, което вече ви представих, но още не сме го  заснели, ще бъде в някои отношения плашещ. За някои от вас ще бъде леко замайващ. Но мина времето в което идвахте само заради процеса, когато идвахте заради някаква приятно усещаща се енергия. Продължаваме напред. Продължаваме към нещо съвсем, съвсем различно.

През следващата година ще се придвижваме крачка по крачка. През годините предложихме на много хора да си тръгнат. Не по негативния начин, но те не искаха това, което искате вие, те не бяха готови, гледах тези, които бяха точно тук – тук (гледа в камерата), с всички нас, опитваха се да намерят нови инструменти за въздействие. И много хора правят същото с помощта на религията, езотериката, психологията, както вие ги наричате – саморазвитие. Това е – лична, властна тъпотия – и тя не работи. Работи само до известна степен, но е основана на динамиката на прилагането на сила. Така че за тези години показахме вратата на мнозина, нарочно, за да можем да стигнем до тази точка, в която се намираме в момента.

Ще направим доста голям скок в сравнение със Серията “Продължаваме нататък“. Мислехте си, че това е бил голям скок; в следващата серия ще направим още по – голям. И така, вече казах, че обикновено не ви давам домашни – моля ви, но знам, че няма да го направите – но това, което искам сега да ви помоля, ще стане фундамента за голямата работа, която ще вършим за напред. И така, (обръща се към персонала) сигурен съм че ще информирате всички за това, което се случва. Сигурен съм, че ще ги уведомите по всички възможни начини.

И така, да започнем деня. Първия въпрос. Микрофона готов ли е?

 Въпроса на деня

ЛИНДА: Ох.

АДАМУС: Тя винаги се изненадва. “Микрофона? Публиката? Ох, нещо да се запише?“ Да.

И ето го първия въпрос. Да допуснем, че се готвите да си направите нова визитна картичка. Някои от вас са имали множество визитни картички, някои никога не са имали. Но сега печатате тази, която наистина определя живота ви в момента. В допълнение към хубавия дизайн, който ще и направите и името, което ще напишете най – отгоре, ще напишете заглавие, което определя, което енергийно обобщава това, което представлявате в дадения момент. Какво говори вашата визитка?

Ха! Хмм! Какво ще каже вашата визитка?

Ще ви оставя да си помислите малко. Добре, времето изтече (смях). Линда идва в публиката и пита.

И така, скъпа Едит, какво ще каже днес твоята визитна картичка? Какво е заглавието и?

ЕДИТ: На нея ще пише просто Едит Проктър, Любящ Брокер.

АДАМУС: И няма ли да има такава титла като Президент или Гранд Майстор на  Брокерите?

ЕДИТ: Ах, забравих. Разбира се че ще има.

АДАМУС: Без съмнение. Това променя всичко енергийно. Едит Проктър, какво?Аз съм Адамус Великия Възнесен Майстор.

ЕДИТ: Аз съм Великия …

АДАМУС: Това е много хубава титла.

ЕДИТ: … Великия Възнесен Майстор Втори (смях).

АДАМУС: Ти възнесе ли се? (смях; Адамус се усмихва) Добре. Освен това, какво друго ще има на твоята визитка, Едит?

ЕДИТ: (пауза, после въздъхва) Ще си сложа снимката, защото съм толкова млада и красива.

АДАМУС: Да. Така си е (тя притваря очи).

ЕДИТ: И ще си напиша адреса, където работя.

АДАМУС: Кой, ти ли, Едит? Какво е това заглавие?

ЕДИТ: Аз … Аз …

АДАМУС: Каква е работата на живота ти? Не просто твоята …

ЕДИТ: Аз Съществувам, Аз Съм това Което Съм. Аз съм всичко. Аз съм изцяло съзнателно тяло. Аз съм осъзнатост. Аз Съществувам.

АДАМУС: О, нека не забравяме макиото (Адамус се смее и публиката възкликва, “Охх!“).

ЕДИТ: И макиото.

АДАМУС: Ами, ето какво ми се дава. Тя мисли; не чувства истински. Опитва се да ме изпъди.

ЕДИТ: Тогава защо не дадеш ти идея?

АДАМУС: Аз вече знам отговора, за това те питам. Искаш ли да го разкрия сега докато другите се чудят и запъват?

ЕДИТ: Да. Да (някои се смеят).

АДАМУС: Не!

ЕДИТ: Да!

АДАМУС: Не! Искам страдание. Искам напрежение (смях). Искам …

ЕДИТ: Добре, аз просто …

АДАМУС: Малко драма.

ЕДИТ: Ще го позволя.

АДАМУС: Позволяваш. Добре. Пиши на визитката си каквото пожелаеш – не ми го подавай (микрофона). Пиши на визитката каквото искаш.

ЛИНДА: Приключи ли с нея?

АДАМУС: Да, за сега. Да. И за всички, които гледат, помислете си за това. Да, не мързелувайте, просто чакайки всички тук в студиото да отговарят. Какво бихте написали на своята визитна картичка? Добре. По – натам. Ах! Да.

ДЖОУЗЕФ: Добро утро.

АДАМУС: Дявол да го вземе, колко е часът? (някои се смеят) Да.

ДЖОУЗЕФ: Някъде е сутрин в момента.

АДАМУС: Някъде е сутрин. Да. Джоузеф?

ДЖОУЗЕФ: Визитната картичка.

АДАМУС: Визитната картичка. Да.

ДЖОУЗЕФ: Първо, това не е бизнес. Това е стил на живот.

АДАМУС: Добре, нека я наречем визитната картичка на твоя живот. Звучи малко …

ДЖОУЗЕФ: Майстора на свободата.

АДАМУС: Майстора на свободата. Добре. Майстор на свободата. Ти щастлив ли си с нивото си на свобода? Удовлетворен ли си?

ДЖОУЗЕФ: В момента ме устройва.

АДАМУС: Въпреки това ми се струва, че нещо те дразни.

ДЖОУЗЕФ: О, да. Безусловно.

АДАМУС: Какво е то?

ДЖОУЗЕФ: Работя по въпроса.

АДАМУС: Да. Да.

ДЖОУЗЕФ: Това е …

АДАМУС: Има – всичко е вярно, при него всичко е наред – но има нещо …

ДЖОУЗЕФ: Нещо …

АДАМУС: Дразни.

ДЖОУЗЕФ: … има нещо.

АДАМУС: Да, да. Добре. Добре. И така, какво е заглавието ти? Майстор на Свободата?

ДЖОУЗЕФ: Майстор на Свободата.

АДАМУС: Харесва ми. Добре. Следващия.

Здрасти.

ШАМБРА 2 (жена): Здрасти.

АДАМУС: Аз Съм Тук.

ШАМБРА 2: И Аз Съм Тук.

АДАМУС: Добре. Какво би написала на визитната си картичка?

ШАМБРА 2: Майстор на Допира.

АДАМУС: Майстор на Допира. Да. Харесва ми. Защо? Харесва ти …

ШАМБРА 2: Аз съм масажистка.

АДАМУС: О, в този смисъл. Да, да.

ШАМБРА 2: Да, защо не?

АДАМУС: Да, да. А има ли тук и друг смисъл? (тя въздиша) Майстор на Допира. Тоест звучи добре, но нима тук няма няколко нива на смисъл?

ШАМБРА 2: Повече свобода в тялото.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 2: Давам свобода на тялото.

АДАМУС: Да.

ШАМБРА 2: Особено ако е напрегнато.

АДАМУС: Да, да. Случвало ли ти се е някога да поемаш техния боклук? Не техните боклуци, които изхвърлят, а … (някои се смеят)

ШАМБРА 2: Знаеш ли …

АДАМУС: Вие използвате тази дума не в този смисъл, в който я използвах аз преди. Понякога опиваш ли от техните лоши енергии?

ШАМБРА 2: Знаеш ли, ще ми се да кажа, не.

АДАМУС: Не?

ШАМБРА 2: Да. Просто нещо става в света на терапията. Имаше време в което постоянно се защитавах, но вече не го правя.

АДАМУС: Да. Да.

ШАМБРА 2: Просто не позволявам на това да ме притеснява.

АДАМУС: Да. Допир без защита. Да (смях).

ШАМБРА 2: Ами, защо не? (смеят се)

АДАМУС: Да. Добре. И така …

ШАМБРА 2: Това е доста добро.

АДАМУС: Добре. Майстор на допира. Добре. За мен това има още няколко значения, като докосване до чувствата, допир като умението за емоционална връзка с хората. Мекотата с хората отива далеч отвъд рамките на простия допир.

ШАМБРА 2: Да, точно.

АДАМУС: Да. Майстор на допира. О, добре.

ШАМБРА 2: Наскоро имах добър опит (смее се).

 АДАМУС: Добре. Добре. Благодаря.

ШАМБРА 2: Заповядай.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре. Какво ще напишете на визитната си картичка, вече така ли ще я наричаме? Да.

АЛИС: Може ли две имена?

АДАМУС: Творец на Идеи.

АДАМУС: Творец на Идеи. Харесва ми. Творец на Идеи. Добре.

АЛИС: А още Изследовател, по – скоро Изследовател на Съзнанието.

АДАМУС: Изследовател на Съзнанието. Да, добре. Как създаваш идеи?

АЛИС: Като цяло нощем по време на сън.

АДАМУС: По време на сън, нощем.

АЛИС: Да, така че …

АДАМУС: В сънищата си?

АЛИС: Аха.

АДАМУС: Добре, споделяш ли ги с хората? Или това е просто нещо, което …

АЛИС: Споделям ги, но им изглеждам като луда (смее се).

АДАМУС: Ах, да, да. Знаеш ли, всъщност не си.

АЛИС: Не?

АДАМУС: Смея да твърда, че хората толкова отчаяно искат нещо ново, но много се страхуват, защото по – рано не им се е случвало такова нещо. Лъгали са ги. Имало е множество капани. За това у тях възниква първоначална съпротива. И те те гледат като луда, но вътрешно наистина искат да си права.

АЛИС: Аха.

АДАМУС: Ето защо обичам всичко, което правите в момента. Вие наистина се гледате понякога с мисълта, “Нима съм луд?“. Чудите се как ви възприемат околните, но всъщност ще има такъв възторг, когато разберете, че те искат – наистина искат – вие да сте прави. Да. Да, те ви предизвикват. Ще ви задават въпроси. Може да ви се надсмиват, но безусловно искат да сте прави, защото търсят изход. Търсят друг начин. И няма да се предадат бързо. Вече са били лъгани толкова много пъти, от всички – религии, духовност, “Ню Ейдж“, реклами, продукции и всички останали – но те искат да знаят, че има нещо истинско и автентично. Да.

АЛИС: Аха.

АДАМУС: Добре. Благодаря.

АЛИС: Аха.

АДАМУС: Хубаво име. Още няколко. Какво бихте написали на визитната картичка на живота си?

КЕЙТ: Аз Съм Тук.

АДАМУС: Аз Съм Тук. Това е добро. Хубаво.

КЕЙТ: Ами, не.

АДАМУС: О, разбрах (смях).

КЕЙТ: Поздравявам те!

АДАМУС: Аз Съм Тук. Аз Съм Тук. Аз Съм Тук. Да.

КЕЙТ: Вярвам в Отвъдното.

АДАМУС: Вярвам в Отвъдното. Добре. Вярваща в Отвъдното. Да.

КЕЙТ: Вярващ в Отвъдното.

АДАМУС: Харесва ми. Да. Какъв е твоя опит с отвъдното?

КЕЙТ: Той се разширява и обратно “и“, точно тук идва доверието.

АДАМУС: Да.

КЕЙТ: Това е много …

АДАМУС: Знаеш ли, ще ви дам – и ти си абсолютно права – ще ви дам малка подсказка. Вие нямате друг избор, освен да се доверите на отвъдното. Не. Защо да не му се доверявате, стига да не влагате силата си там, защото тя е илюзия, в нещо друго като на пример Бог, ангелите, Възнесените Майстори и какво ли още не. Когато само и единствено вие отивате отвъд пределите, защото само вие можете да го направите, нямате друг избор, освен да се доверите на себе си. И това плаши до смърт и е красиво, като нищо друго. Това наистина плаши, защото не сте свикнали с него.

Опитвате се да влезете в още нещо – висша организация, висша същност, висше нещо си – и изведнъж разбирате, че никой не може да го направи вместо вас и никой не е длъжен да го прави вместо вас. Изведнъж разбирате, “Мога да се доверя само на себе си, отивайки отвъд“ в пътешествие в другите измерения, в цялата тази концепция за Пространство - Времето и факта, че то се движи през вас. Това е позволението. Това е позволението. Нямате друг избор и това е прекрасно. Или да изберете всъщност – да продължите да влагате силата си в някого или нещо друго. Но в този случай няма да стигнете там, където искате. Нищо няма да бъде направено вместо вас и вие го знаете. И така, благодаря.

КЕЙТ: Благодаря.

 АДАМУС: Още един.

ЛИНДА: Още един. Добре. Ох, извинявай.

АДАМУС: О, Боже! (някои се смеят) Какво ще напишеш на визитната си картичка?

ТЕД (жена, облечена като Розанна Данна Данна): Здравейте на всички. Всъщност ти току - що го каза. “Позволявам своята суверенност и свобода“ и в скоби по – долу, “изплашен съм до смърт през цялото време“ (Адамус се смее). Така … (въздиша).

АДАМУС: Да.

ТЕД: Това е дишане. Това …

АДАМУС: “Позволявам суверенността си“, в скоби “Страхувам се и се вълнувам“.

ТЕД: Да. И се вълнувам. Благодаря.

АДАМУС: Обичам да доизпипвам всичко. Боя се и се вълнувам, разбира се.

ТЕД: И частта с “до смърт“.

АДАМУС: И с всички вас трябва да е така. Трябва да е така с всички ви и това дори е весело. На болшинството от хората им е скучно, а на болшинството от вас – не и това е добре. Страхуваш се – как го каза?

ТЕД: Страхувам се до смърт.

АДАМУС: Добре.

ТЕД: Постоянно.

АДАМУС: Да, исках ти да кажеш мръсната дума, а не аз.

ТЕД: О! (някои се смеят)

АДАМУС: Страхуваш се … страхуваш се и си развълнувана.

ТЕД: Това е много вълнуващо.

АДАМУС: Знаеш ли, просто си се представи за минута. Какво ако утре се събудиш и изведнъж това, което си правила през тези години със суверенното позволение, да кажем изведнъж са ти го взели и ти се налага да се върнеш към обичайния си живот.

ТЕД: Сега се намирам точно пред този избор… Местя се …

АДАМУС: Ах! Ах!

ТЕД: … и това е много страшно.

АДАМУС: В моята страна ли си местиш?

ТЕД: Не!

АДАМУС: Ох, ох!

ТЕД: Ще остана тук.

АДАМУС: Да. Да.

ТЕД: Просто в другата част на страната.

АДАМУС: Добре, в другата част на страната. Добре.

ТЕД: Но мисълта, че ще остана тук, за което съм си мислила няколко пъти, това е просто като … не мога да остана тук.

АДАМУС: Мога ли да ти предложа нещо?

ТЕД: Моля.

АДАМУС: Както каза, ти се готвиш за пътешествие. Ще пътешестваш. Ще има неочаквани моменти и обрати. Не се придържай към тях. Те могат да се окажат не това, което си очаквала, но ще бъдат още по – грандиозни. Така че не се паникьосвай и не ми се обаждай по нощите с въпроси, защо …

ТЕД: Не откачай.

АДАМУС: Не, не, не.

ТЕД: И не започвай с, “Адамус! Къде си? Какво  …?!“

АДАМУС: Не, не, не, не, не. Не. Аз просто ще се усмихвам.

ТЕД: Благодаря. Благодаря.

АДАМУС: Да, но всичко е, всичко … знаеш ли, понякога хората очакват, че нещо трябва да стане по определен начин. И много често всичко става не точно така, но те забравят да си отворят очите и да си кажат, “Но всъщност стана доста по – добре. Много по – добре. Ах! Благодаря на бога, че не послушах само това ограничено човешко аз“.

ТЕД: Това е вълнуващата част. Благодаря ти.

АДАМУС: Отлично. Добре, благодаря.

ТЕД: Благодаря ти.

АДАМУС: Благодаря. И това е достатъчно. Благодаря.

И така, визитката на живота. Усещах енергията ви във всичко, знаейки че това е последния ни Шоуд от тази серия и измислих заглавие, всъщност всички можете да го използвате за бизнес – визитките си или за визитките на живота си. Ще се приготвиш ли да го запишеш на дъската?

ЛИНДА: Да, сър.

АДАМУС: Добре. И ви попитах, какво всъщност правите сега в живота си? Какво става с всеки от вас? Ако трябва да обобщите всичко, на къде са насочени всичките ви действия, на къде текат енергиите ви, върху какво сте съсредоточени? И аз измислих една дума. Отидох в Клуба на Възнесените Майстори и казах, “ Вижте! Вижте какво открих!“ И разбира се, те охкаха и ахкаха защото знаете ли, аз навярно имам по – голямо влияние върху Възнесените Майстори от което и да било друго същество, но … (някои се смеят, след паузата на Адамус)

Знаете ли, искам за миг да спра и да изкажа една мисъл (още смях). Ако не можете да говорите добро за себе си, с усмивка на лицето, никой друг няма да го направи. И сега хората винаги са толкова раними, като неопитно мекотело в това отношение, “Е, не трябва да се хваля“. Защо не?! Това е весело! Харесва ми да го правя! Дори малко доукрасявам историите, ако трябва, тъй като и вие трябва от време на време да се посмеете.

Хората са свикнали да се принизяват и да смекчават достойнствата си. Това не е Майстор. Това не е “Аз Съм Тук“. Това е, “Аз Съм безполезен“ (някои се смеят). Трябва да е, “Аз Съм Тук. Аз съм Майстор“. Наистина, говорете хубаво за себе си. Правете го с усмивка, а не енергийно да преследвате някого в опит да му го докажете. Но това е, по дяволите, аз всъщност – и това е истина – аз всъщност съм научил повече хора, преведох ги през учението за да станат Възнесени Майстори, от колкото което и да било друго същество (кратка пауза) и сега трябва да получа аплодисменти. А получих прозявка (залата аплодира). Получих прозявки! (Адамус се смее, а публиката продължава да ръкопляска). Мофо се прозяваше, когато казах това (още смях).

МОФО: Вече съм чувал всичко това!

АДАМУС: Ах! (още смях и Адамус се смее)

Наистина, говорете хубави неща за себе си. Направете го от начало на саме със себе си. Когато се разхождате или лежите нощем в леглото, просто си измислете забавна история, основана очевидно на истината. Но кажете, “Знаете ли, аз бях най – добрия неудачник“ (смях). Това не е моя история, това е ваша история. “Имах най – криволичещия път. При всички останали просветлени  Майстори всичко беше толкова лесно. А аз избрах криволичещ път“. Говорете хубави неща за себе си, защото – сега ще ви кажа заглавието, което мисля че сега трябва да сложите на визитните си картички … (той отпива глътка кафе, нагнетява напрежението, някои се смеят). Ще се върнем след анонса (Адамус се смее).

Обичам да гледам телевизия през вашите очи и уши. Понякога седя до вас на дивана и се чудя, какво гледате там? Чували ли сте ме някога да ви питам това? Какво гледате?! А вие се опитвате да ми обясните, “Ами нали знаеш, това се нарича риалити шоу“. Какво?! “Риалити“. Еми, добре.

Както и да е, това което аз бих написал на вашата визитна картичка е Посредник (няма особена реакция и някой казва “Ммм“).

ЛИНДА: Наистина ли?

АДАМУС: Би ли го записала без да коментираш?

ЛИНДА: А да ме целунеш отзад? (публиката казва, “Оо!“ и се смее)

АДАМУС: Посредник. Посредник.

Посредничество

Сега, позволете ми да обясня, моля. Моля. Гледам това, което правите в момента в живота си и виждам множество посредничества. Знаете ли какво е посредничество? Когато се правите на арбитър, опитвате се да запазите мира в семейството и го правите в огромни размери.

Вие, вашето Аз Съм Тук, посредничи с вашето човешко аз. С човешкото аз, което трябва да бъде облечено, нахранено, да има покрив над главата си, работа, да си плаща сметките и всичко останало. Вие посредничите. Слушате молбите и хленченето на човека и като същество, което отделя голяма част от времето си в училище – вие сега сте в Училището на Възнесението, посвещавате на това цялото си време, енергия и всичко останало – сега сте студент на пълен работен ден и посредничите на този човек, който се безпокои за утрешния ден.

Хората правят точно това. Притесняват се за утрешния ден. Те не живеят днес. Те се притесняват за утрешния ден –“Какво ще стане? А какво ако? Не знам дали ще мога“. За това вие постоянно – има част от вас, частта Аз Съм Тук, която постоянно се прави на посредник.“ Всичко ще бъде наред. Всичко ще е наред. Ето това каза Адамус миналия месец. Всичко ще е наред“.

И човека отговаря, “Ами, аз не вярвам на Адамус“ (лек смях).

“Всичко ще бъде наред. Всичко ще се нареди. Тогава прочитаме още нещо“ (смях).

“Но на тях също им нямам доверие. Имам доверие повече на Адамус, от колкото на останалите, но не се доверявам на никого“.

“Всичко ще бъде наред. Нека просто живеем ден за ден. Хе, нека го направим. Нека подишаме малко. Всичко ще бъде наред“.

“Дишане. Мразя да дишам. Това е скапано. Никога никъде не ме е довело“.

“Хайде …а…- хайде да направим следното. Да се поразходим“.

“Мразя да се разхождам. Боли ме гърба“.

“Аххх! Хайде …“ (някои се смеят) Вие посредничите. Вие сте скапана детегледачка за човека и от това той не става … (някои аплодират) по – добре. И можете да ме целунете по (към Линда; още смях). По устните. Охх.

Искам сега наистина за миг да усетите, до колко посредничите на човешкото аз. За какво? Той няма да спре. Няма да престане да циври и да се притеснява. Той е програмиран да се притеснява за утрешния ден. Не да живее днес, а да се безпокои. И можете да прочетете всички книги за самоусъвършенстване от целия свят, можете да отидете на всички консултации на които пожелаете по света и този човек, о, човека обича когато четете книги за самоусъвършенстване. “О! Това е за мен. Това е за саморазвитие, за моето самоусъвършенстване. Толкова съм травмиран“. Може да ходите на всички консултации, на които пожелаете и човека обича това“. “Да, това е за мен и харчиш 175 долара на час за мен, за човека“.

Вие посредничите. Посредничите, от думата среден, среда, производни на скука, нищо. Просто среден. И това е, което вие  - не се обръщам сега към човека – това сте вие, Аз Съм, и сякаш … тогава живота ви става среден.

Не ви карам да игнорирате човека. Той си има своите навици. Така да бъде, но спрете да му се правите на посредник. Позволете на човека да бъде човек. Всъщност – точно когато се откажете сте в “И“ – всъщност интересно е да се наблюдава това, понякога дори може да се потопите в опита да сте човек, да се притеснявате за всичко, да се притеснявате за смъртта, да се притеснявате за другите хора, за силата, за работата и …

Позволете на човека да прави това! То наистина … то е забавно. Може да излезе добро риалити шоу от него –“Човека и Аз“. Знаете ли – те са като близнаци – но Майстора никога, за нищо не се притеснява. Всичко идва към Майстора. Майстора просто се наслаждава на чувствената природа на живота. И има брат близнак, безпокоящия се човек, обсебен, параноик, шизофреник и всичко останало, пие лекарства, бие си главата в стената, винаги попада в неприятности.

Вие посредничите на човека. Можете ли да спрете? Това не е от полза за човека. То не е от полза за вас.

Вие също така сте посредници на духа си, на душата си. Посредничите при влизането на духа ви в живота ви. Един вид водите преговори. От една страна имате човека, който изпитва болка, от другата страна е душата и вие се опитвате да ги обедините. Опитвате се да се споразумеете за да запазите равновесието и това е мъчително. Това е ад и не е много ефективно. То не работи.

ЛИНДА: Дойде ли време за мераба на посредничеството? (някой се смее)

АДАМУС: Почти. Още не съм свършил с темата за посредничеството.

Вие сте посредници и в семействата си. Опитвате се – много от вас се отказаха от това,  – но се опитвате да задържите всичко заедно – семейството, приятелите, в работата и на много други места в живота си. Вие посредничите, а аз наблюдавам. Казвате ми, че се опитвате да задържите всичко заедно. Не, вие сте просто посредници.

Имате всички тези групи, подгрупи, под – аспекти, характеристики. И ето ви вас – Аз Съм Тук, Аз Съм – ето ви в опит да задържите всичко заедно. Там, на където сме се запътили няма нужда от такова нещо, освен ако просто не искате да получите удоволствие от това, да сте посредници. Понякога е приятно, да - “Ще обединя всички заедно“ – но това е изтощително. То изморява.

Там на където сме се отправили – говорих малко за това на срещата ни в Кихак 6 – пренасяме всичко това в съзнателното тяло, всичко. И тогава няма да има никакви посредници. Няма да ви се налага да удържате всичко заедно. Просто ще бъдете себе си и това е. И може би сте хленчещия човек, слушате тази част от вас, която ще се опита да посредничи, която ще се опита да ви обедини с душата, но нека прекратим всичко това. То изморява. Нека престанем да го правим. Нека го изтрием от визитната картичка на живота ви, посредничество за семейството, децата, вашите … и масовото съзнание. Опитвате се да посредничите за масовото съзнание. Да посредничиш означава да държиш в равновесие, да удържаш заедно, да правиш така, че нещата да не се разпаднат на части.

Едит, има въпрос. Микрофона идва при теб.

ЕДИТ: Аз просто мислех, че душата и духа вече са се обединили с нас, мислех че вече сме го направили.

АДАМУС: Но ти … (Адамус въздъхва) В какъв смисъл, Едит?

ЕДИТ: Във всички.

АДАМУС: Ще излезем отвъд рамките на душата, духа и всичко останало. Няма да се фокусираме върху това. Ще се фокусираме върху “Аз Съм Тук“.

Едит, позволи ми да го обясня по друг начин. Всички тези думи ще станат безсмислени. Да. Ще стигнете до точката в която ще кажете, “Защо трябва да говоря за душата, духа или … всичко това е без значение. Аз Съм Тук. Останалото няма значение“.

ЕДИТ: Ами, в това също има смисъл, но на мен просто ми е интересно, защо говорим за това.

АДАМУС: Ами, описвам ви това, което виждам при много Шамбра.

ЕДИТ: Добре.

АДАМУС: Да.

ЕДИТ: Благодаря.

АДАМУС: Да, благодаря.

Нека го направим точно сега, по молба на Лидна. Нека направим мераб и да пуснем посредничеството. Малко музика в края на първата част от деня.

Успяхте ли да го усетите, когато се опитвах да го опиша; усетихте ли как се опитвате да се договорите, да посредничите? Опитвате се да държите всичко в баланс и това не ви трябва.

Знаете ли, ако нещо трябва да се разруши, нека се разруши, защото – и ние говорим за твоето бъдещо пътешествие Розана – просто му позволете да се случи. Позволете. И всичко ще се получи. Няма да ви се налага всеки ден да се притеснявате за този човек, който крещи, “О! Какво ще стане утре?“ И така…

(музиката започва)

Благодаря.

Мераб отвъд пределите на посредничеството

Поддръжници на енергията – болшинството от вас – преди да дойдете в Аления Кръг с Тобиас, болшинството от вас дойдоха като поддръжници на енергията. В някакъв момент Тобиас каза, “Не. Вече не сте длъжни да поддържате енергията на планетата, човечеството, китовете, палмите, кокосовите орехи, морските риби и тям подобни. Престанахте да бъдете поддръжници на енергията – станахте зрелостници. Превърнахте се в тези, които ще бъдат Стандарти, новия образец на човечеството, тяло, разум и дух“ (От Шоуда на 4 ноември 2004 год.).

А сега ви моля - докато се приближаваме към края на серията “Продължаваме нататък“ - да не поемате ролята на посредници между вашите аспекти. Не бъдете посредник за своето човешко аз или дори за това, което наричате своя божественост. И не играйте ролята на посредник, съхраняващ баланса на енергиите в работата си, в семейството си, приятелите си, Шамбра или когото и да било.

Знам, че някои от вас ще го усетят дори като загуба. “О боже. Те се нуждаят от мен. Нужен съм на човешкото си аз. Нужен съм на приятелите си“. Веднага ще ви кажа – не, всъщност не. Те се нуждаят от вас в друг смисъл, а не в този. Те се нуждаят от вас по друг начин. На тях им трябва това, което е дълбоко във вас, но беше скрито, защото бяхте толкова заети с посредничество. Бяхте посредник дори на своето просветление. Нима това не е забавно? Да бъдеш посредник на просветлението си. Същото е като да го управляваш или да преговаряш за него.

Нека пуснем това. И знам, че някои харесват тази роля. Тя ви позволява да се чувствате значими, сякаш правите нещо, “Аз съм този, който удържа всичко заедно“. Но ще разберете, че не трябва да удържате нищо. Това е много остаряла представа. Тя е толкова стара, мога да я проследя до източника и чак до Атлантида, където трябваше да има такива, които удържат енергията. Те буквално удържаха енергията, но тогава енергията беше различна. Тоест, енергията – сега вие имате електричество, но тогава имахме различна енергия – и вие бяхте тези, които я удържаха.

След това ще осъзнаете,“ За какво съм се вкопчил?“, за кого вие лично се опитвате да бъдете свързващото звено? Опитвате ли се да запазите човешката си част? Духовната си част? Тази част на която разчитат приятелите ви? Не казвам, че трябва да изоставите приятелите си. Просто излезте енергийно от тази роля. Тя блокира енергията, блокира потока. Тя също така блокира потенциалите.

Когато човешката ви част крещи, “Какво ще стане утре?“, просто бъдете наблюдател, а не посредник.

Ако човека се притеснява да кажем от проблеми със здравето, не се опитвайте да бъдете посредник и да го успокоявате. Бъдете наблюдател. Наблюдавайте как човешкото аз действа и реагира. Наблюдавайте как наистина е било програмирано да прави толкова много и различни неща. И това е добре, но вие не трябва сами да се въвличате във това.

Бъдете наблюдатели, дори за своята душа, за своя дух. Наблюдавайте какво си мислите по въпроса. Наблюдавайте как работи така наречената ви душата. Тя няма нужда от посредничество. Мислехте си, че това е ваш дълг и очевидното доказателство за това е – цялото ви духовно обучение. Просто се опитвате да бъдете свързващото звено за своето просветление. Не сте длъжни да го правите. Просто наблюдавайте.

Освободете се, приятели мои. Освободете се.

Това е велик дар, който можете да си поднесете и аз знам, че ще се съпротивлявате, защото ще си помислите, “Трябва да задържам всичко заедно. Трябва да работя по това. Аз трябва, да задържам силите, които ми се противопоставят“, дори когато вие сами създавате една от противопоставящите се сили. Не, не трябва. Тук трябва просто да позволите.

И аз вече ви казах – това плаши и вълнува, но вие нямате друг избор. Тоест имате избор да останете там, където сте били, но ако продължавате напред, всичко се свежда до най –  съкровеното доверие в “Аз Съм. Аз Съм Тук“.

Нека вдишаме дълбоко и да продължим напред, отвъд пределите на посредничеството Бъдете, “Аз Съм Тук“.

Бъдете чувствен опит.

Бъдете творец.

(пауза)

Моля ви, просто се вижте сега; представете си, че сте пред голяма маса за преговори и на тази маса стои вашето човешко аз и това, което възприемате като своя Душа, свой дух. И около тази маса стоят множество ваши аспекти. А също така там стои и вашето  физическо аз, вашата биология. Там е също така вашия мозък, стария ви мозък седи на тази маса. Не цялото тяло, а само мозъка, който си мисли, “Как да получа тяло?“ Той гледа от другия край на масата към тялото ви, “Искам да попадна в тяло. Дайте ми тяло“.

Тук също така е вашата работа и вашето семейство. Масовото съзнание – то не седи на масата. То е надвиснало над нея като огромен буреносен облак. Всичко това е тук и вие се опитвате да посредничите, да запазите равновесието, опитвате се да кажете на мозъка си, “Потърпи. Ще ти дадем тяло просто потърпи.“ Казвате на тялото си, “Всичко ще бъде наред. Ние с мозъка ще мислим позитивни мисли и тогава с тялото всичко ще бъде наред. То ще преживее още няколко години. Ей, мозък, хайде да мислим позитивно за тялото – Аз съм здрав“.

Опитвате се да не позволите на всичко това да се разпадне, а след това ако искате, бих ви помолил да заповядате на всички аспекти, на всички тези същества, на всички ваши части на които сте били посредници, да им заповядате да вървят по дяволите. Това е вашето пространство. Това е вашата стая. Преставате да се грижите за всички тях.

Просто им заповядайте да си тръгнат и ще им се наложи да го направят. О, а мозъка седи и ви казва, “Не смятам да си тръгвам. Нямам тяло, с което да си тръгна“. Взимате мозъка хващате го с ръце и го изхвърляте през вратата, като топка за боулинг.

Сега това е вашата стая. В нея всичко е ваше. Тя е за вас, а не за всички тези бърборковци, не е за всички тези преговори, които сте водили. Това е вашето пространство и можете да го направите такова, каквото пожелаете. Можете да промените всичко, което пожелаете. Това е изходната точка на вашата реалност. Всичко зависи от вас.

Нека си поемем дълбоко въздух. Стига толкова посредничество.

Добре. Благодаря.

Вдишайте дълбоко като завършек на първата част.

(музиката затихва)

О! Добре (Адамус въздиша дълбоко). Ах! Нека вдишаме по – дълбоко. Ох! Ах! Ще преминем към втората част. Втора част. Нима това не е прекрасно усещане? Просто …ах! Опитите да задържите всичко заедно така изтощават. Не е нужно да го правите.

Ще ви разкрия една малка тайна. Мислите си, “Аз изгоних всички. Какво ще стане сега?“ Сега те ще се върнат интегрирани, не дезинтегрирани. Ще се върнат в единно цяло. Ще се върнат в Аз Съм, но няма да хленчат, няма да ви изсмукват енергията, да ви разкъсват на части. Вие им бяхте преотстъпили стаята си, “Това е мое. Аз Съм Тук“. Толкова е просто.

По – натам. Вдишайте дълбоко. Благодаря. Ще поговорим малко и после ще направим мераб. Вие можете да останете тук (говори на Йохам). Ако ви харесва да бъдете близо до Велик Възнесен Майстор (лек смях).

ГЕРХАРД: Много ни е приятно.

АДАМУС: Много е приятно. Така е – трябва да говорите хубаво за себе си, защото никой друг няма да го направи. Всъщност сега за мен говорят много хубави неща, но само защото аз самия говоря хубаво за себе си. И знаете ли, говорейки хубаво за себе си, няма как да не се усмихнете. Да. А когато говорите лошо за себе си, “Аз съм неудачник и нищо не ми се получава“, това дори е неприятно. Защо хората правят така? Това е … опитайте още веднъж. “О, аз съм жалък неудачник.“ Това дори е неприятно. То не привлича тази енергия, от която имате нужда. Но когато кажете, “Знаете ли, аз съм Майстор“, хората могат да ви се надсмеят. Но знаете ли какво? После ще започнат да ви снимат и скоро ще се окажете по телевизията, после ще станете звезда. Това работи. Нарича се създаване на основите на реалността. Ще ви разкажа за него по – късно.

Част 2

Следващото в списъка. Вие работихте много, за съжаление; много работихте върху всичко това, вместо просто да го позволите. Но вие цял живот работихте много върху своята духовност, върху своята човешка част, върху работата си и всичко останало. Дълго време се занимавахме с това заедно и стана нещо интересно – споменах за това в миналия Шоуд. Стана нещо интересно и аз му дадох име, името на Адамус, което ще назова след миг и Линда ще го запише на дъската, точно знаейки как се пише и без да се притеснява за това (лек смях).

И става нещо интересно – вие работихте върху част тук, част там, част горе, част долу. Работихте над всичко това. Понякога е трудно да се види цялата картина, защото трябва да помръднете човека малко по – встрани. Трябва внимателно да преместите тялото. Ще ви се наложи да се борите за оцеляването си и ще се защитавате. Ще се опитате, нали знаете да се мръднете само малко на тук, малко натам. Това е като – Калдре ми дава за пример лопатите за сняг, не знам как му хрумна – знаете как е малко копнете тук, малко там и леко го разчиствате. Точно това става сега при вас. Намирате се в пространство, в което енергиите се движат малко на тук, малко натам.

Директива за Изпълнение

Сега сте стигнали до етап, който ще нарека Директива за изпълнение. Харесва ми. Би ли го записала? Вие сте на етап – и това е мой личен термин – Директива на Изпълнение. Това е хубав етап. Говорих за него на предишния ни Шоуд в Мюнхен, нещо се промени, нещо се раздвижи. И това означава, че вие сте свършили дяволски голяма работа и сте придобили … знаете ли какво сте придобили? Упоритост. Вие сте упорити. Нямате намерение да се предавате. Вие сте дяволски упорити същества и това ви движеше напред. Не вашите усилия. Не тежкия ви труд. Вашата упоритост в допълнение към упоритата ви работа ви доведоха до тази точка.

Сега, какво ще стане в Директивата на Изпълнението и използвам думата “директива“, защото сякаш произнасям вселенски закон, но вие сякаш го използвате за първи път. Това е директива. Това ще се случи. Директива също така означава посока, движение. Директивата също така прилича на заповед. Все едно казвате, “Така ще стане“.

Директивата на Изпълнението. Сякаш пресякохте линията отвъд която вярвате или не в това, ще можете да се плъзнете. Да. До сега имаше инерция, движение, усилия и изведнъж се появява гравитацията – използвам думата “гравитация“, имайки предвид не земната гравитация, говоря за движение, за привличане на енергия.

(Той чете написаното) Директ … изпълнението. Добре, да. Добре. Харесва ми как изглежда. Можем да го напишем с красив шрифт за следващата ни среща или за следващия Шоуд, като обобщение, което вие обикновено правите. Директ … - ще направим нещо за да изглежда официално, като в съда, в юридическа кантора – Директива на изпълнението – тогава хората ще повярват в нея. Правите го така, че да изглежда официално и тогава, “О боже! Получих директива!“

И така, Директивата на изпълнението означава, че в играта влиза гравитационната, енергийна сила – неопровержимата движеща сила - която ще ви отведе до осъществяването. Дори ако вече не полагате никакви усилия, всичко, което сте направили до сега, включително, особено включително позволението, създаде достатъчно голям импулс за да стигнете до края, до осъществяването си.

Няма нужда да работите повече над това. Всъщност, никога не е било необходимо, но вие си мислехте, че трябва. Можете да вдишате дълбоко и да наблюдавате как навлизате в своето майсторство, в своето просветление. Това е просто феноменално, просто удивително.

Ума, седейки някъде там ще продължи да бъбри и ще ви каже, “Да, но ти трябва да правиш нещо“. Не, нищо не трябва да правите. “Но ти трябва…“. Не нищо не трябва. Ако искате да правите нещо, позволявайте. Но има такъв силен импулс, че всичко ще се случи само.

Това наистина са добри новини. Значи – и това е свързано с предишната част – значи, не трябва да работите върху него. Не трябва да сте посредници. Вече не трябва да се опитвате. Не трябва да се опитвате да ставате по – добри, по – духовни, по – умни или каквито и да е. Сега ще имате безплатен пропуск.

(Кратка пауза)

Не е нужно сега да тичате и да крещите по коридорите (разнесоха се леки викове и аплодисменти). Мисля че паузата предизвика недоверие (лек смях). “Той разиграва ли ни?“ О, знам какво е това. Знам какво значи тази пауза, “Сигурно говори за някой друг. Той не говори за мен, не може да бъде“. Не, имате безплатен пропуск. Заплатили сте за него с времето си. За съжаление сте вложили много усилия в него. Издържахте и сега  възникна невероятна гравитация, импулс.

Не ме питайте колко време ще отнеме, защото знам, че това ще бъде следващия ви въпрос. Какво значение има? Всичко което искам да ви кажа е, че не трябва да правите нищо повече. Не трябва да контролирате мислите си, да ги наблюдавате, положителни емоции ли изпитвате. Не трябва да балансирате или да проверявате нивото на енергията си или каквото и да било още. Вече не трябва да правите това. Всичко става по инерция.

Опитайте. Вместо да се съпротивлявате на тази естествена инерция, водеща ви към просветление вместо да се опитвате да се борите с нея или да си мислите, “Това реално ли е? Наистина ли ще стане? Адамус просто казва…“. Просто вдишайте дълбоко и се носете по течението. Това е като да скочите в кануто и да се понесете по течението, вместо да се опитвате да създадете устието на реката, да го напълните с вода, а после да гребете срещу течението“. Не. Скачайте в кануто и нека от сега нататък се носим по течението.

Когато се носите… нека свири музика. Малко мерабна музика. Това е като да плувате на кану, в лодка, но без гребла. Не ви трябват … нямате нужда от гребла. Това е като да плувате по реката на живота в слънчев ден, когато не трябва да правите нищо друго освен да се отпуснете.

(музиката започва да свири)

Мераб за плуването по течението

Нима това не е приятно? Опрели сте се на възглавница в кануто си или в лодката си. Знаете ли, много пъти съм виждал лодки с твърди седалки и доста аскетична подредба. Но вие създадохте изумителна, прекрасна лодка. И тя няма мотор, няма весла, защото не ви трябват. На нея няма вентилатор, който да ви охлажда, защото повея на вятъра по време на разходката ви ще се справи с тази задача. О, и в нея има мини бар (смях). Да и наоколо няма никого, така че можете да се съблечете. Да и там няма мухи. По – точно, има ги, но няма да ви досаждат. Няма комари, защото когато сте съблечени няма да ви се иска да се притеснявате за това.

И така, това е вашето време. Красиво време и малко странно. Просто скачайте вътре. Скачайте. Лодката е много мека, плюшена. О, и между другото там има още леки закуски, за да се наслаждавате на пътешествието.

Влизате вътре и започвате да плавате по реката и разбирате, че реката олицетворява този импулс, този поток, който сте създали. Той е насочен право към просветлението. Сега вие сядате в уютната си лодка и поне веднъж в живота истински се наслаждавате на пътешествието. Любувате се на пейзажа – птиците, дърветата.

Между другото, нямате бърза работа. Ето защо казах така, когато ме попитахте, “Добре, сега с Директивата на изпълнението, колко дни ще са необходими?“ Вие сте в тази приятна лодка и се плъзгате по водата.

Между другото в лодката има музика. Разбира се, това са Йохам. Музика, да. Те свирят приятна, слънчева мелодия – ден – на – реката. Наоколо няма жива душа и вие се наслаждавате на пейзажа, на природата.

Вижте, там, близо до брега мечка с мечета играят във водата. Вижте, навсякъде летят птици. Във водата плуват костенурка или две. През полето пробягва елен.

Знаете ли, никога не сте си вземали почивка, за да се насладите над това. Толкова сте заети, така упорито работите, учите, полагате усилия, напъвате се. В тази лодка няма нужда от сила. Тя се движи от естествения поток на енергията.

Можете да потопите ръце във водата и истински да усетите потока. Винаги до сега сте гребали срещу течението, но сега можете да отпуснете ръката си в прохладната водата, да напръскате голото си тяло и да се усмихнете за малко.

И вие знаете без сянка на съмнение, че тази лодка, лодката на вашето Аз Съм, ще ви откара до вашето просветление. Дори не се притеснявате за това. Не се притеснявате дали ще ви стигне храната или водата. Не се страхувате, че голото ви тяло ще изгори на слънцето – за нищо подобно не се притеснявате. Сега е момента просто да се наслаждавате. И изпитвате известна вина, “О, нима нищо не трябва да правя?“ Не. Вече направихте всичко. Вложихте времето си, положихте усилия. Вложихте всичките си страхове и тежки дни. Не, сега дойде момента просто да пътувате.

Пускате ръка във водата – и това е толкова приятно. Изведнъж усещате, сякаш ръката ви опира в дъното. Бързо изваждате ръката си и я поглеждате, виждате златни монети. Златни монети! Просто пуснахте ръка към дъното. С други думи изобилието също е с вас. Имате всичко от което се нуждаете, защото направихте толкова много. Създадохте гравитация, движение на енергията, което не може да бъде отменено.

Не можете да го отмените

Наричам го Директивата на изпълнението, като официално разпореждане. И сега, предполагам че това може да стане ваш личен вселенски закон. Това просто ще стане. Не е важно какви сили се опитват да ви попречат. Те няма да могат, няма да стане; независимо дали това са външни сили, други хора, масовото съзнание, Плеядианците – (Адамус се подсмихва), не обичам Плеядиянците – това няма да стане. Има твърде силна инерция, гравитация. Сега ви остана само да се наслаждавате на пътешествието.

Вече няколко пъти казах, но ще ви напомня още веднъж. Това ще бъде най – хубавото време в живота ви. Знам, че имате стремеж към просветлението и тям подобни, но това е най – хубавото време.

Току що преминахте от човешко към свръхчовешко. Но както и до сега ще останат старите спомени и опит.

Ще продължите да имате биология.

Ще продължите да имате тази прекрасна наивност по отношение на себе си.

Това е най – хубавото време. Най – хубавото от всички. И ви моля да му се насладите.

Ще направим красива картинка или нещо подобно за следващата ни среща. Харесва ми да я наричам Директива на изпълнението. Тя е официално утвърдена. Тя не е нещо, което произхожда от ума, тя е реална. Това става защото просто го позволявате. Просто го позволете и получавайте удоволствие.

(музиката затихва)

Нека заедно да вдишаме дълбоко. Ахх! Еха!

Сега добре ли е? (публиката казва, “Да“) Добре, добре, добре.

Част 3

И така трета част. Трета част. От къде да започна? Ах! Нека започнем с нещо просто.

Реалността

Какво е реалността? Какво е реалността? Това е това, което възприемате. Толкова е просто. Философите са философствали за това. Писателите са писали за това. Учителите са учили, а психолозите са консултирали. Но какво е това реалност? Това е това, което възприемате. Това е.

Реалността се е превърнала в тази дума. Хората говорят за “реалността“ като за нещо закотвено на място, състоящо се от бетон и камък. Отчасти е точно така, но това не значи, че е неизменна.

Хората толкова дълго - до колкото съм виждал от както избягах от кристалната си пещера – хората до ден днешен се опитват да променят реалността. В продължение на хиляди години наблюдавах как се опитват да променят реалността, но с много малък успех, с огромни разочарования. Опитваха се да променят природата на реалността.

Проблема е много прост. Проблема е в това, че те вярват в реалността. Те вярват в това, че е реална. Те се опитват да я променят отвътре, чрез своите вярвания и това не помага много. Всъщност реалността е склонна да се свива и да става по – плътна, ако някой вярва, че тя наистина е реална.

Това не е така. Това е възприятие. То е всичко, което тя представлява. Всичко което е тя – това е възприятие.

Много говорих особено в последните няколко години, за човешките сетива и разума, как всичко стига до вас чрез тези сетива, а след това ги възприемате като реалност. За да отидете отвъд пределите на тази реалност, за да измените наистина природата на реалностите – и двете думи в множествено число – трябва да бъдете готови да отидете отвъд пределите им, но също така трябва да сте готови да възприемате всичко със съвършено нов набор от сетива. Не с човешките сетива, а с тези, които бихте нарекли сетивата на Аз Съм. Много говорих за това, защото е важно. Всичко това е просто начин на възприятие.

Дори учените разбират, че материята не представлява материя или материята няма значение. Те започват да осъзнават, че въпреки че възприемате пода като нещо твърдо, а човека до вас възприемате като плът и кости, всъщност това не е така. Всъщност, разберете ме правилно, това, което възприемате в момента с очите си – е почти нищо. Почти нищо.

Всичко, което виждате с очите си – предполагате, че това е тяло, коса, под, таван и всичко останало. Но всъщност там няма почти нищо, освен пусто пространство. Нима не е удивително? Но очите ви казват … всъщност очите вършат добра работа, общувайки с вашия ум, че стаята е пълна с хора или ако гледате онлайн, че гледате в монитора на компютъра си. Това не е така. Вие гледате най – вече пусто пространство. Някой ще каже, че там има частици; а аз казвам, че това не е вярно. Там има плазма.

В действителност това, което усещате като реалност – е движението на плазмата. Това е всичко. Не е много романтично, нали? Да, да. Да, днес прегръщате някого в леглото и прегръщате само плазма (лек смях). И плазмата също създава гравитация или създава ефекта на времето и пространството. И по този начин вие си мислите, че нещо се случва, когато прегръщате някого в леглото и си мислите, че деня е към своя край и скоро ще заспите. Не. Вие просто сте потопени в плазма, която се движи през вас.

Но бяхте толкова гениални, толкова абсолютно гениални, че решихте, “Нека стане малко по – вълнуващо. Нека превърнем плазмата, движението на времето и пространството в различен опит и реалност, защото просто да плуваш в парче плазма не е много весело“. Въпреки че понякога може би е по – весело от човешкия живот, но вижте какво направихте. Създадохте това от плазма, която реагира на съзнанието, което всъщност сте вие. Вие създадохте това и вие можете да го раз – създадете или да създадете нещо съвършено различно. И това не е чак толкова трудно да се направи.

Сътворяване на реалност … и аз не се опитвам да говоря за това, което сме виждали в миналото – хората се опитват да променят света. Престанете да го правите. Създайте реалност за себе си.

За създаването на тази реалност, която желаете е нужно да се измъкнете от зоопарка, да излезете отвъд пределите на ума, без да се притеснявате за … и важния момент е в това, че го правите за себе си. Престанете да се опитвате да промените света. Това е енергийно непродуктивно. Много от вас в миналото бяха благодетели и веднага щом се опитате да промените света, което както аз знам е някак завладяващо … искате всичко да е хубаво и приятно, но не е задължително то да иска да е добро и приятно. Света не е задължително да иска да се определя от вашите разбирания.

Продължавате да се опитвате да промените света и си мислите, че правите нещо хубаво, усещате истинска гордост в своята правота и така нататък, всичко, което чувства един благодетел; но става така, че естествената реакция на енергията ще бъде опит да промени вас. Всичко ще се върне към вас. Всичко това още повече ще ви ограничи. Ще ви обърка и стресира още повече. Ако се опитате да промените чуждия естествен начин на възприятие, ако не действате от състояние на абсолютно приемане, тогава същото ще стане и с вас. За това престанете да се опитвате да промените света. Позволете на себе си да промените собствената си реалност.

За да направите това, разберете, че във всеки случай това не е реалност. Това е плазма. И ние малко поговорихме за това на семинара за БОН- а, но това е просто начина за възприемане на движението, бихте казали на силите, енергиите.

Много от вас си мислят, “Трябва да се махна от тук. Има нещо по – голямо. Трябва да променя реалността“ и можете да го направите във всеки момент – това е също толкова просто както и позволението.

Цялата хитрина е в това, да си кажете, “Няма да се опитвам да променям всичко. Няма да се опитвам да променям задръстването или грубите хора или каквото и да било още“. И ето тук някои от вас се сблъскват с проблеми. “Аз просто искам всичко това да се промени.“ Не. За да промените реалността, трябва да го направите за себе си, а после да си позволите наистина да си представите, да помечтаете или да усетите другите измерения, които дори не съществуват, докато не се окажете там.

Не мислете, че другите измерения – са нещо предопределено, че там вече съществува рай, че там всичко е конкретизирано, защото това е капан. И когато попаднете в него, той просто става продължение на тази реалност. Ето защо съм категорично против, когато хората попадат в пето измерение, шесто и така нататък, защото те се връзват на просто подобрената версия на човешката реалност. Всъщност те нищо не разбират и тези реалности не съществуват.

Там нищо не съществува, докато не се окажете там и тогава новата реалност започва да придобива форма, ражда се нова реалност. Не тази в която ще заведете всички останали, сега дори не е нужно да се притеснявате за това, а тази, която създавате за самите себе си.

Какво значи това? Значи, че знаете че там има нещо много по – голямо и това е така. Но трябва да започнете със създаването на своя собствена нова реалност, оказвайки се в нея - “Аз Съм Тук“.

Разбира се, можете да бъдете на много места. Можете да бъдете, “Аз Съм Тук“, можете да беседвате с други Майстори и в същото време да създавате нова реалност за себе си.

Това ще ви освободи, защото ще разберете, че не сте заседнали тук. Това ще ви освободи, защото ще осъзнаете красотата на процеса на влагане на съзнанието си в това, което сега е нищо, да създавате нещо и да наблюдавате как се развива. Не в човешкия смисъл, не по стария човешки начин – ще наблюдавате развитие, което никак не е свързано и не се вписва с тази реалност.

Нека спрем за миг и да вдишаме дълбоко. Чувствам, че много от вас станаха ментални.

(пауза)

Има много повече от тази реалност, много повече и в нашата нова серия “Свръхчовек“ буквално ще поемем в другите измерения – не в другите измерения, които принадлежат на някой друг или нещо друго – и тогава от собствен опит вие наистина ще разберете как сте попаднали тук и колко лесно е да излезете от тук. И така, вместо да говорим за това, нека послушаме музика и да го усетим.

Мераб за създаване на реалност

Реалност? Какво е това? Какво е това? Това е вашето присъствие. Това е вашето “Аз Съм Тук“. Реалността – това е начин за възприемане, усещане.

Реалността – това е временно пътешествие, кратък опит. Всъщност, не е задължително той да има цел.

(музиката започва)

Знам, че на хората им харесва да има цел. Тя им дава оправдание, когато заседнат. Нямате нужда от цел в тази реалност или в която и да е друга.

Наскоро споменах, че ми е тъжно да виждам, че хората не излизат отвъд пределите на тази реалност по време на сън. По – рано те отиваха отвъд пределите и и попадаха в кристалните измерения, в творческите измерения, в не – измеренията. А когато гледам сега – те не го правят. Когато хората си лягат, те остават не много далеч от дома. Остават в човешкото и дори ако не присъстват физически, те присъстват във всеки останал смисъл. Те остават потопени в проблемите си, потопени в масовото съзнание. Никъде не излизат. Точно както съвременните деца – чувал съм как постоянно говорите за това – “Съвременните деца си седят вкъщи и играят на видеоигри“. Хората остават в границите на масовото съзнание, просто не се решават да го напуснат.

Иска ми се сега да усетите какво е – да излезеш в другите измерения по време на сън; да излезеш отвъд пределите на масовото съзнание, ограниченията, човешкото; да вземете това дълбоко решение, започвайки от тази нощ, започвайки от настоящия момент, да излезете отвъд пределите на тези измерения.

В известен смисъл тези измерения са много комфортни. Те са ви познати, но дойде време да отидем отвъд тях. Дойде време отново да бъдем творци, да се отправим в нищото.

Тялото ви спи. Ума ви малко се успокоява и тогава вашето “Аз Съм Тук, Аз Присъствам“ може да отправи в нищото.

Къде е това нищо? То е никъде. Но вие излизате там, където е нищото, може би там има малко плазма, малко енергия, но дори и тя пребивава в състояние на нищо в нищото – в очакване на някой като вас.

А след това вашето присъствие стартира процеса на раждане. Той не е ограничен от времето или от пространството. Вашето присъствие поражда движението на енергията и дори не трябва да определяте какво искате да създадете от нея. В действителност това става от само себе си, когато присъствате в нищото – и това е свобода. Енергиите започват да се движат.

Човекът би започнал да ограничава, да оформя, строи, възприема енергиите, но намирайки се тук в своето творческо състояние не трябва нищо да ограничавате; не трябва да създавате размер, форма и цвят. Не трябва да правите нищо подобно. Просто пребивавате там. В своето присъствие.

Това е чисто творене. Това е непринудено творене. Така се ражда реалността.

(пауза)

Природата на реалността започва тук, в нищото. Тя се ражда от вас. Сега ми се искаше известно време да наблюдавате – не да мислите – ще ми се да наблюдавате, да възприемате така, както никога по – рано не сте го правили, да възприемате така сякаш от вас се ражда реалността. Казвам “от“ нарочно.

Бъдете наблюдатели – гледайте, възприемайте случващото се.

(дълга пауза)

Виждате ли колко е проста реалността?

Кратък обзор

А сега нека обединим всичките три части от днешния ден в един заключителен мераб.

От начало говорихме за освобождаването от ролята на посредник – от нуждата да водим преговори между човека, душата, аспектите и външните сили, другите хора – за да се освободите и просто да бъдете себе си. Престанете да бъдете посредници между всички тези части. Стига сте изразходвали енергия за това. Освободете се. Очистете се от всичко това.

А след това разберете, че съществува Директива на изпълнението. С други думи, благодарение на всичко което сте направили, благодарение на вашата работа, на всичко, да кажем, на вашата реалност, сега има поток към реализацията, към просветлението. Така че скачайте в лодката и плавайте с лекота по реката, знаейки че ще стигнете до там.

И на края, реалността. Какво е реалността? Това е просто възприятие за движението на енергията и плазмата. По такъв начин можете да бъдете в която реалност си пожелаете. Не се опитвайте да промените тази реалност за другите хора. Можете да промените възприемането на тази реалност за себе си. Не се опитвайте да я променяте за другите, но си позволете да имате тази реалност, която изберете.

Позволете си да се отправите в нищото и да създадете реалност.

Бъдете творци. Вероятно единственото вярно твърдение за вас е че сте творци. Нека се върнем към всичко това. Нека обединим всички тези части в заключителен мераб.

Как да го направим? Как Ейнат и Герхард да обединят всичко това? В настоящия миг, интуитивно, с музиката.

(започва музиката)

ЕЙНАТ: След миг.

АДАМУС: В настоящия момент. Тя казва, “След миг“ (Ейнат се смее). Не, в настоящия момент (Адамус се смее).

Мераб “Продължаваме нататък“

А сега, нека вдишаме дълбоко в заключителните мигове от серията “Продължаваме нататък“. Каква година само! Тази серия се казваше “Продължаваме нататък“, защото излизаме отвъд ограниченията, от опитите да се заставим да се впишем в обкръжаващия свят. Света остава, а вие можете да продължите нататък. Не е нужно да се опитвате да се впишете, не е нужно да се насилвате да се вписвате.

Вие излизате от всичко, което както знаете не ви служи, но продължавате да се вкопчвате в него.

Излизате от живота просто като човек, от много остарялата биология, от биологичния шаблон.

Излизате от ума, от неговото командване, от това че той е най – висшата същност, контролираща сила в живота ви. Това не е така.

Излизате от страховете. Излизате от собственото си макио.

Излизате от много старата система от убеждения, която вече не ви служи.

Влизате в яркото сияние на Аз Съм.

Нека вдишаме дълбоко.

(пауза)

Това наистина беше годината на освобождаването, когато вие може да се каже отхвърлихте това, което вече не ви служи.

Ще се върнем следващия месец, за да започнем нова серия. Ще имате своята Директива на изпълнението. Хм, ще се повеселим с нея.

А, сега скъпа Шамбра за мен е време да продължа напред. Време е да завърша тази серия и да започна да се готвя за следващата ни съвместна година.

Винаги е голяма чест и привилегия да ви служа.

Нека заедно да вдишаме дълбоко и винаги помнете, че всичко е наред в цялото творение.

А сега продължавам нататък.

Благодаря. Ще се видим следващия месец. Благодаря (публиката аплодира).