МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила“

 

ШОУД 9 – АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представено пред Аления Кръг на 7 май 2016 година

https://www.crimsoncircle.com

 

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

 

Какъв ден ни предстои само. (смях) Искам първо да кажа, че тук в Колорадо – само ако можехме да заснемем гледката през прозорците, може да се види много – но аз ще го нарека деня на Трансилвания. (още смях) Толкова е мъгливо, толкова загадъчно. В Трансилвания имаше много прекрасни дни, но понякога падаха мъгли. Всичко притихваше. Знаете каква тежест се усеща, когато падне мъгла, наистина те кара да навлезеш в себе си. Много от вас, които бяха в Школите на Мистериите в Трансилвания, трябва да си спомнят, че в нашите прекрасни Школи на Мистериите имаше огромна горяща камина, прекрасна музика, ехото на която звучеше по коридорите, но отвън беше така загадъчно, мъгливо, облачно и понякога се чуваше воя на дивите вълци. Агргхуууу!

 

ЛИНДА: Това вълк ли е?

 

АДАМУС: Ах, идеални условия. Това беше …

 

ЛИНДА: Това вълк ли е?

 

АДАМУС: Това беше някакво куче … вълка ще покажеш ти.

 

ЛИНДА: Не! Аз имам женски глас.

 

АДАМУС: Добре. Нека всички извием като вълк.

 

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Аргх ууууууууууууу! (смях)

 

АДАМУС: Повече приличаше на сова, но схванахте смисъла.

 

Ах! Ах! (Сандра му подава кафето) И всичко идва към мен. Благодаря. Благодаря. Виждате ли, дори не е нужно да моля. Всичко просто идва към вас. Нима не трябваше да е така? (публиката казва, “Да“) Всичко идва към вас. Аз дори не можах да си помисля за кафе – смятах да го направя след две минути – преди дори да помисля за кафето, вселената чрез Сандра – вселената ми даде кафе. Ето на къде се движим. Ето така искам всички вие да живеете живота си. Това не са просто хубави, щастливи мисли. Това е нова реалност. Всичко просто идва към вас. А след това разбирате, “О, точно преди няколко минути исках да помоля за чаша кафе“.

 

ЛИНДА: Изглеждаш много елегантно.

 

АДАМУС: Благодаря. Благодаря. И така, нека пием за това че всичко идва към вас. (публиката казва“Ура“) Ура.

 

ЛИНДА: Ура.

 

АДАМУС: Да, да.

 

Сега, искам да ви кажа, че днес е разрушителен ден. Това е ден на адската енергия и ние се намираме точно по средата на периода, в който дори не знам колко – както ти ги наричаш – са ретроградните планети.

 

ЛИНДА: О, пет. Пет планети са ретроградни.

 

АДАМУС: Пет. И знаете ли, когато са повече от две, вече няма значение колко точно са – пет или 50. Просто всичко изцяло се променя и днес ще го видите. Ако сте усещали някаква тежест преди да започнем Шоуда, преди да дойдете тук, да се присъедините онлайн; ако сте имали някакво стомашно разстройство, това е защото всичко ще се преобърне нагоре с главата.

 

Знаете, ще започна като кажа: знам, че се намирате в точката на “стига вече“. Просто сте изморени от старото. Стига вече. Проблема е в това как да се измъкнете от него? Как да напуснете? Защото вие вече много пъти сте опитвали това и то прилича на голяма гума, надяната около кръста ви и вие продължавате напред, като името на сериите ни, продължавате напред и уууххх! Издърпва ви обратно в масовото съзнание, в старите шаблони. Така че днес ще ни се наложи да преминем през някои много разрушителни енергии.

 

ЛИНДА: Ох!

 

АДАМУС: Ще разстроя някои (Линда въздъхва). Всичко ще е както обикновено.

 

ЛИНДА: Обещаваш ли?

 

АДАМУС: Същото както винаги, но и малко повече от обичайното. Ще предизвикам у някои от вас енергийно гадене. (Линда отново въздъхва) Нищо ново. Ще предизвикам голямо бърборене в социалните мрежи и ще ме наричат с най – различни имена, не задължително Шамбра, но другите. И следователно, ако наричат така мен, това се  отнася и за вас, защото вие сте част от това.

 

Клуба на Майсторите

 

Между другото поздравления за появата на Клуба на Майсторите (публиката аплодира). Знаете ли от кога се движи той към вас? От кога Тобиас, Кутхуми, всеки от нас, самия аз, чакахме да се обявите за Майстори, да закачите табелка, да играете ролята на Майстори. Всичко това е спектакъл и всичко, което трябваше да се направи е – някой да се осмели да каже, “Да, дявол да го вземе, ние сме Майстори“, да закачи табела на стената за да стане точно така. Това наистина е толкова просто. И отбелязаното “всичко идва към вас“ е толкова просто. Това не са множество големи и трудни крачки. Това е позволение на самите себе си. Това е игра на съзнанието, което е актьор. Разбира се, това е актьорска игра.

 

Някой ще каже, “Да, но ти просто се правиш на Майстор“. Правиш се на глупак. Тоест сякаш … (въздишки и смях)

 

ЛИНДА: Оххх!

 

АДАМУС: Или, или … но това е истина. (някои аплодират) Няма да се сдържам днес, обещавам. Да. (смях)

 

Между другото никой не се е замислял, дали Доналд Тръмп не се учи от мен? Отчасти.

 

ЛИНДА: Оххх!

 

АДАМУС: Лоша интерпретация. Много, много лоша, защото трябва да се знае коя граница да не се прекрачва. Но, да …

 

Във всеки случай, това е възхитително и работата е в това, че всичко идва към вас. Всичко. Не това, което мисли вашия ум, а това, което вашето сърце и душа искат от живота – всичко идва към вас. Това е просто. То е естествено. Не е нужно да се трудите  над него.

 

Можете ли да си представите такова нещо? Това е едно от нещата, които ще започнем да раздробяваме на части, да разрушаваме. Над това не трябва да се работи. Не искам да продължавате да работите върху това. Искам да позволите на всичко да идва към вас. Не искам около кръста ви постоянно да има опъната гума и докато се движите към своето майсторство, плавно и напред – внезапно гумата да ви изтегля обратно на старото място. Приключихме с това. Приключихме.

 

Искам да благодаря на всички които направиха вноски и на тези, които не го направиха, също. Това беше енергията на Шамбра, независимо дали участвахте внасяйки енергията си или просто се усмихнахте. Искам да ви благодаря.

 

И във всичко това имаше два важни момента. Първо, като група, като Шамбра, всички вие лично и индивидуално сте готови да се разширите. Дяволски се боите от това, което може да стане, но сте готови. Намирате се в тази точка – това ми харесва – намирате се в тази напрегната точка където се боите, но вече не можете да живеете по старому. Намирате се на границата и това предизвиква прекрасно напрежение, което всъщност ще поеме ролята на гума. Но този път вместо да е около пояса ви, ще я сложите зад дупето си, опъвате я и се изстрелвате напред. (смях) Ето как трябва да се използва гумата. Запомнете това. Не си я слагайте около кръста. Сложете я отзад - пляк - като на прашка и и позволете да ви изстреля напред. Ето къде се намираме.

 

Така че тази вноска за разширението беше символ на това, че всички вие бяхте готови да се разширите, което по – късно и направихте. И продължавайки примера с новия Клуб на Майстора във всичко това имаше много напрежение от страна на персонала, Линда и Калдре, от много от Шамбра, “Ще можем ли да го направим?“ Имаше – навярно може да се каже – напрежение или нервност относно законността на всичко това. Щеше да е по – лесно просто да си останат тук. Позволете ми да се изразя така. По – лесно щеше да бъде да останете, казвайки си, “Нека помечтаем за Клуб на Майстора на Земята, но да си останем тук, защото мамка му, това са пари. Това са многобройни юридически трудности. Трябва голямо планиране. Много координация. Ще са необходими много усилия“, така можеше да си помислите. Щеше да е много по – лесно.

 

И помислете за това в собствения си живот. Казвате си, “Аз наистина искам да бъда Въплътен Майстор, но безопасно, по – малко рисковано, просто продължавайки да правя това, което съм правил до сега“. Но вие се намирате на такова прекрасно място, което, “Ох, пфу!“ – прилича на лош рибен пазар. Той така смърди, че повече не можеш да останеш там. Длъжни сте да направите нещо.

 

Всичко това – разширяването, Клуба на Майсторите – ви очакваше повече от две и половина години. Просто ви чакаше – вас, да, ръководството на Аления Кръг, Калдре и Линда, чакаше кога ще го направите. Тук се намесва ума, “Е, не знам дали сме готови. Това е доста скъпо“. Това не са много пари. (Линда се усмихва) Нищо не струва много пари. Не, нищо в живота не струва много пари. До сега не съм видял нищо, което да струва наистина много пари. Не. Всичко това е въпрос на перспектива.

Ако събирате купони от по пет и десет цента, за вас това са големи пари, защото гледате на тях от перспективата на събирачи на купони. Трябва да икономисвам … млъкни! Просто прекрачи рамката! Подари купоните на някого, който е заседнал в тази менталност и отиди в магазина. Това не струва големи пари. Все ми е едно какво мислите за  покупките, те не струват много пари.

 

Ние – вие – настоявате да излезете от тези рамки. Вие настоявате и едновременно с това се съпротивлявате. Интересно. Много интересно. И така, какво да се прави? Така ще взривим всичко. В живота, в света са се натрупали такива огромни количества енергия. Тоест във вашите животи не всичко е толкова лошо, в сравнение с останалия свят. Натрупала се е толкова енергия и тогава казваме, “Нека взривим всичко. Но нека го взривим и да се забавляваме докато гледаме как гори. “Правили сте това като деца; нещо сте взривявали, нещо сте изгаряли. “Еха!“ (някои се смеят) “Прощавайте мамо и татко за къщата, но беше толкова готино!“ Просто взривявате – някои от вас преди са взривявали коли, стари коли, “Боже, как да се отърва от тази кола?“ Бумммм! Тряяяс! Просто ще взривим всичко, но ще го направим от перспективата на забавлението – и вместо “О, не! Всичко се разпада“, ще има, “О, да! Най – накрая!“

 

Така че днес е деня на разрушителната енергия. Тази година – всъщност този ви живот - е годината на разрушението. Нека просто да взривим всичко и именно с това ще се заемем днес. Но ще ви предупредя… (Линда въздъхва, Адамус се подсмихва) Измори ли се или се разтревожи? Въздишаш …

 

ЛИНДА: Нервна. Нервна.

 

АДАМУС: Нервна.

 

ЛИНДА: Нервна.

 

АДАМУС: Днес ще отидем на някои свещени територии, защото там са едни от най – смрадливите и противни чудовища. За това ще отидем на тези съкровени територии. Ето защо днес преди началото на нашата среща се усещахте малко извън кожата си. Ето защо казах, че някои ще се разстроят. Ще искат да стоят по – далеч, да се държат на разстояние от тези съкровени територии вътре в себе си и в масовото съзнание, “но ние не можем да отидем там“. Трябва да ходим там и там.

 

И така, нека направим прекрасно дълбоко вдишване, защото от друга страна във връзка с това разширение, с появата на Клуба на Майсторите – сега съмнявате ли се? Тоест, когато видяхте слайда подготвен от Калдре, видяхте тухлената стена с бронзовата табелка “Клуб на Майсторите“, това не беше трудно. Трябваше да стане. Но понякога има голяма съпротива.

 

Втория момент – всичко идва към вас, абсолютно всичко. Именно така работи енергията, съзнанието и това, което някои наричат вселена. Не трябва да се трудите над нищо. Можете да го приложите, когато си поискате. Можете да го приложите към своето творчество. Можете да го приложите към физическото си тяло, когато пожелаете. Но не е нужно да се трудите върху нещо. Всичко това са различни неща.

 

Работата е - понятие на ума. Тя произхожда от ума – работата – и когато някой ви казва, “Ходи да работиш“. “Ооохх. Ахх.“ А какво ако ви кажат, “Ходи да твориш?“ “О, добре, това е лесно.“ Просто позволете на всичко да дойде при вас. Позволете на енергиите да се подредят така, както би ги подредил Майстора, във великата симфония на енергиите, които ви служат. Клуба на Майсторите – това е пример за позволението на всичко да идва към вас.

 

Отбора на Аления Кръг каза, “Добре, време е“. Не би могло да бъде по – очевидно, освен ако не се стовари цял топор на главите им. Съседното помещение се освобождава; какво чакате още? Всичко се разпада на части – “Но, ох това е доста работа и доста пари“. Млъкнете! Всичко вече е тук.

 

ЛИНДА: Защо сочиш мен? (лек смях)

 

АДАМУС: Соча към новото пространство.

 

Млък. За вас вече всичко е готово.

 

За това, когато те най – накрая … най – трудното от всичко беше на края да кажат, “Хайде да го направим“. Защо не? Защо да нямаме повече пространство, независимо дали ни трябва или не? Работата не е в това. Хората ще се оправдават, “А наистина ли ми трябва това?“ Купете си нова кола, бърза кола, независимо дали ви трябва или не. Защо не? Не разбирам такъв начин на мислене, “Нямам пари“. Точно това и получавате. Нямате пари. Започнете да играете като Майстор и ще станете такъв. Ще станете такъв.

 

Така че на края те казаха, “Нека да го направим“. О, нервност, безпокойство. Защо? После вие Шамбра от целия свят направихте своите вложения, дадохте парите си и всичко се самоосъществи. Всичко се случи. В това няма мистика. Не е нужно да си професионалист по събиране на пари. Те не могат много добре да събират средства! Нямаше нужда да продават нищо. Нямаше нужда нищо да правят – просто да кажат,“ Шамбра, присъединявайте се“ и всичко – всичко идва към вас.

 

Всичко идва към вас

 

Всички, които взеха участие, финансово или енергийно е едно и също. Всичко идва към вас. И за тези, които наистина, наистина енергийно, финансово участваха – искам да кажа, които наистина го усетиха – сега искам да го усетите в живота си, същата лекота и изящество, без да се притеснявате за това дали го заслужавате или дали ви трябва. Пуснете тази част. Позволете на всичко да дойде към вас.

 

Любов. Любов. И пари. Разбира се, защо не? И здраве. И просто енергия, творчество, всичко което пожелаете. Дори не трябва да го определяте. Не е нужно да казвате: “ Вселена, ето какво искам“. Не е нужно, защото всъщност всичко вече е тук, дори още преди да си помислите за него. А когато се намирате в такова състояние на съзнанието, вече не е нужно да се притеснявате за нищо. Никога. Наистина не е нужно, освен ако не искате да поиграете в този пясъчник за известно време. Някои от вас ще пожелаят. Ще си помислите: “Ех, имаше нещо в безпокойството и стреса, усещах се като герой, когато преодолявах трудностите“. Поиграйте си в този пясъчник, но не забравяйте че има и други пясъчници в пространството на “и“. В тях за всичко вече са се погрижили, много преди да сте разбрали за това. Ето как трябва да се живее.

 

Ако се окажете в ума, борейки се и разсъждавайки: “Правилно ли правя всичко? Сега трябва да се обърна на запад, а след това на север“, значи сте загубили. Просто го направете, а после усетете цялото изящество на живота и неговата енергия, идваща за да ви служи. Толкова е просто. Всичко останало е – макио.

 

И аз не знам какво ще стане. Ще излезете от тук и ще играете с това и ще го правите наполовина. “Ще пробвам, ще видим как всичко ще дойде при мен“. Не. Отидете и наистина го направете без да се замисляте, без да преценявате рисковете и възможностите и това до колко правилно го правите, засягате ли други хора и така нататък. Просто го направете. Това ще бъде най – сложното. Да го съгласувате с както вие ги наричате – моралните си ценности. Във всеки случай това са глупости. Така че просто го направете. Не, наистина. Така е. Те дори не ви отиват – вашите морални ценности. Те са много стари и много човешки. Така че, пуснете ги. Пуснете.

 

Физическо равновесие

 

Интересно нещо стана на нашия прекрасен семинар “BON Adventure“ на Хаваите. Много добре си поприказвахме, озовахме се в добри енергии и станаха две много важни неща. За първото от тях ще разкажа точно сега. Първото за което някога трябваше да поговорим – това са упражненията, физическите упражнения и имахме кратка беседа за остаряването, за поддържането на физическата форма, за тренировките. Колко от вас тук тренират дори от време на време, ако не редовно? Колко? Хайде, вдигнете си ръката. Покажете ги на камерата, искам да се види. Добре. Не сте ги вдигнали много високо. Да не би да сте изморени от тренировки? (някои се смеят) Вдигнете си ръцете.

 

И така, много от вас тренират и с това е тясно свързан определен манталитет. Аз не съм против тренировките. Аз обичах, когато бях във физическо тяло, да съм в този опит. Но често вие тренирате, изхождайки от как да кажа, от коефициента на промяната: “Ако изпитвам толкова много болка, то ще получа определен резултат“. Защо? Това е смешно. Това наистина е смешно. Освен ако не обичате болката или наистина си мислите, че се налага да минете през това.

 

На една от нашите беседи в началото на деня аз казах: “Ще направим 60 секундна тренировка“ и всички се разсмяха. А аз казах, че безусловно прекарвайки по 60 секунди на ден, осъзнавайки собственото си тяло, вие ще достигнете същите добри резултати и дори по – добри от колкото един час напрягане, дори болезнена физическа тренировка.

 

Някои от вас обичат тренировките, защото се получава изливане на ендорфин в мозъка. След тренировка си казвате, “Колко добре се чувствам“. Просто сте си влели определено количество химически вещества в мозъка, което е нормално, но след това то ще намалее отново.

 

За тези, които просто искат да поддържат тялото си във форма, както се казва тонизирано, във всичките му части – мускули, кости, органи във всяка ваша част – са нужни само 60 секунди. Това е 60 секундно осъзнаване на своето физическо същество. Това е осъзнатост, че има физическа същност. Осъзнаване, че вие сте физическо същество. Вие – не вашето тяло, но вие сте в тяло. Това е всичко, което е необходимо и тук няма нужда от никакво физическо усилие. Никакво мислене. Не трябва да мислите за различни части на вашето тяло. Това е просто, “Аз съществувам в тяло“. И след това усещате цялото си тяло като наблюдател. Без да мислите, “Какво не е наред с тялото ми? Защо тялото ми остарява? Каква е тази болест в моето …“. Не. Просто 60 секунди Аз Съм във физическо тяло. Това е всичко. Само това е необходимо.

 

Най – смешното е, че аз ви казвам това, а то би трябвало да бъде във всичките ви списания, като най – съвременната и модерна диета. Тя ще балансира вашето тегло. Ще балансира сиянието на лицето ви, очите ви, всичко. Но направете това без очаквания за определен краен резултат. Просто позволявайте. Направете всичко без притеснение за физическото си тяло. Това е всичко. Шестдесет секунди – това е всичко необходимо. Приготвих за нас 60 секундна музикална тренировка.

 

И така, по време на тренировката продължете да седите. Можете да се отпуснете в стола си, ако искате. Не трябва да има никакви физически усилия. Това е 60 секундно осъзнаване на Аз Съм вашето физическо тяло.

 

Ще направите това няколко пъти и изведнъж ще осъзнаете, че се е появила някаква нова връзка, с тялото ви става магия. То изведнъж започва да се пробужда. Появява се връзка между вас и него и то започва да осъзнава, “О, моя приятел се върна“. А след това ще разберете, “О, тялото ми се завърна“. И това е така прекрасно.

 

И така, ще проведем 60 секундна тренировка. Просто се настанете по – удобно, няма нужда от никакви усилия. Просто 60 секунди осъзнавайте своето тяло. Това е всичко.

 

Нека вдишаме дълбоко и да приготвим музиката за фон. Ще преброя до три и ще започнем нашата 60 секундна тренировка. Раз, два, три …

 

 

(свири ритмична музика)

 

Това е всичко. Просто. Между другото тези тренировки ще бъдат достъпни за безплатно изтегляне. Ще направя кратко изказване. Шестдесет секунди. Запишете ги на Yammer – а си и тренирайте от време на време. Шестдесет секунди.

 

И има още нещо, което искам да ти кажа Едит. Когато подбирахме записите, материалите, Джон Кудерка каза, “Ще го пусна толкова силно, че Едит ще си запуши ушите“. Трябва да си поговориш с него. (някои се смеят)

 

За това подготвих друга музика и тя е малко по – тиха, ако не обичате бодрата музика. Нека направим тренировката още веднъж. Шестдесет секунди осъзнатост за тялото ви. Това е всичко необходимо. Ако продължава да ви харесва да бягате, кросовете, вдигането на тежести и така нататък – това е нормално. Но всичко от което се нуждае физическото ви тяло – това е осъзнаването на вашата биология – това е осъзнаване на вашата биология без осъждане. Просто осъзнаването, “Аз се намирам във физическо тяло“.

 

Нека включим втория запис. Вдишайте дълбоко за 60 секундната тренировка.

 

(свири музиката, малко по – спокойна)

 

Просто е. И дори не ви е нужна музика. Понякога музиката – е просто приятна. Но всъщност ще отида още по – далеч и не съм говорил за това с Калдре, Линда или някой друг, но търся доброволци. Двадесет и един дни, 60 секунди на ден. Какви промени ще станат в тялото ви? Както обикновено, ще има нещо изложено онлайн, нещо като въпросник или анкета. Те ще решат. Виждате ли, дори не трябва да се безпокоя за такива неща. Аз просто ги декларирам.

 

ЛИНДА: Това е лесно.

 

АДАМУС: Двадесет и един дни. До какви промени ще доведе осъзнаването на вашето тяло за 60 секунди на ден? И каква разликата ще усетите в тялото си? Каква разлика ще усетите в баланса на тялото си? Те ще се погрижат за детайлите. Ще ги анонсират както и до сега. Вземете участие в това и вижте каква разлика ще настъпи във физическия ви живот. (въпросника е достъпен на този линк http://ccec.adamus-60-second-workout-survey.sgizmo.com/s3/ )

Добре и двете музикални композиции ще са достъпни онлайн за изтегляне. (търсете музиката тук (https://store.crimsoncircle.com/left-menu/free-downloads.html) Ще направим към тях кратко въведение, а после ще бъдат вашите 60 секунди. Разбрахме ли се? (публиката отговаря, “Да“) Толкова е просто. Наистина. И най – смешното е, че вече има скептици, съмняващи се. Те ще кажат, “Да, но, но …“. Защо не? Защо не?

 

Знаете ли, нека го погледнем от друга страна. Да допуснем от гледна точка на традиционната наука и медицина, че това няма да сработи. Тоест, ако трябва да изложим всичко това във вид на графика, те биха казали, “Да, но това не може да има никакъв научен ефект“. Но, ние сме пирати. Вие – сте пирати. Ние прекрачваме границите. Добре, с истинските научни термини, това няма да сработи. Но познайте какво? Ние ще станем квантови и ще го накараме да работи. Ще прекрачим тази линия. Ще използваме съзнание вместо сила, вместо усилие. Ще направим така, че всичко да се случи. Ето защо искам да кажа, че има въпросник, защото по този начин вие ще покажете сами на себе си, че когато променяте съзнанието си, можете да направите всичко, да бъдете всичко, което пожелаете. Все ми е едно какво ще каже науката. В своята история, науката е грешала. Все ми е едно какво казват общоприетите възгледи, защото ние не сме общоприети. Ние не се ограничаваме с тях.

 

Така че защо не? Нека просто кажем че това е пълна … Мога ли да кажа неприлична дума?

 

ЛИНДА: Би било добре.

 

АДАМУС: Да кажем пълно л. Но нека кажем, “Не. Искаме реалността да е такава. Така че нека да я направим такава“, и тогава така и ще бъде. Тогава ще бъде точно така. Изведнъж вие сте я създали. Изведнъж това започва да работи и не заради позитивното мислене. То не работи. А заради играта на съзнанието. Шестдесет секунди – вижте какво ще стане. Това е всичко. Да. И то работи.

 

Искам да започнете да разбирате, че всички общоприети мисли, науки, системи от убеждения са вече недействителни. Вече са недействителни. Не сте ограничени от тях. Можете да станете от мястото си и да излезете от рамките на масовото съзнание. И така, добре.

 

Първия въпрос за деня

 

Въпрос на деня. Линда, вземи микрофона, моля. Линда ще отиде в студиото с микрофона. Въпроса на деня, с какво да започна? Добре. Сега сигурно всички сте леко нервни. Линда се въоръжи с микрофона. (лек смях) Това е точно като въоръжено нападение в Шоуда и тя се оказва точно пред вас.

 

ЛИНДА: О, аз съм корава.

 

АДАМУС: Тя е корава.

 

Въпроса е следния: колко процента от времето и енергията си отделяте за самоосъждане, самооценка, самокритика?

 

ЛИНДА: На ден?

 

АДАМУС: В ежедневния си живот, какъв процент пропилявате за самоосъждане, самооценка, самокритика? Какъв процент? И така, Линда, с микрофона, зрителите, моля. Какъв процент се губи за всичко това?

 

КАТАРИНА: Ох.

 

АДАМУС: Ох. Да.

 

КАТАРИНА: По – рано беше голям, но през последната половин година от пет до десет процента.

 

АДАМУС: От пет до десет процента се губят за самоосъждане, само … твоите мисли, протичащи през ума, са от пет до десет процента. Колко беше преди?

 

КАТАРИНА: Сто и двадесет.

 

АДАМУС: (подсмихва се) Карай. Добре. Какво се промени?

 

КАТАРИНА: (пауза) Не мога да кажа. (Адамус издава задушаващи се звуци) Това стана естествено, всичко просто се промени. Някъде всичко се промени и се появи новата аз и вече не ми пукаше. (някои се смеят)

 

АДАМУС: Добре. Това е хубаво. Добре. И така, имаш от пет до десет процента. Чудесно. Благодаря. Благодаря.

 

Какъв процент от времето, енергията от ежедневието си, какъв процент от преминаващите мисли са такива на самокритика, оценка, осъждане? Да.

 

МАРТИ: Не мога да кажа цифра, но все още твърде много.

 

АДАМУС: Да. Просто измисли цифра.

 

МАРТИ: Да. Безброй процента.

 

АДАМУС: Безброй. Да. Това е забавно число.

 

МАРТИ: Да.

 

АДАМУС: Повече от 50 процента?

 

МАРТИ: Не. Може би не.

 

АДАМУС: Не.

 

МАРТИ: Не.

 

АДАМУС: Повече от 30 процента?

 

МАРТИ: Да. Някъде между 30 и 50.

 

АДАМУС: Някъде там, да. Добре.

 

МАРТИ: Да.

 

АДАМУС: Добре.

 

МАРТИ: Но тенденцията е надолу.

 

АДАМУС: Тенденцията е надолу.

 

МАРТИ: Да.

 

АДАМУС: Има ли дни, когато се вдига до 100?

 

МАРТИ: Да. Да.

 

АДАМУС: Разбира се.

 

МАРТИ: Да. Да.

 

АДАМУС: Да. Да. Добре.

 

МАРТИ: И това е забавно, защото всеки път са все по – глупави.

 

АДАМУС: Точно. Точно.

 

МАРТИ: Така че, един вид … става по – лесно да забележа тези дни на 100 процента. Казвам си, “О, оглупявам тук“.

 

АДАМУС: Оглупяваш, нали?

 

МАРТИ: Да.

 

АДАМУС: Това е точно самокритика, “Оглупявам в своята глупост“. (някои се смеят)

 

МАРТИ: Ох! Да. Да.

 

АДАМУС: Добре. Добре. А имал ли си ден с истински неприятности? Нали се сещаш, не просто глупости, над които дори можеш да се посмееш, а неприятности?

 

МАРТИ: Да! Да.

 

АДАМУС: Злини.

 

МАРТИ: Хм …

 

АДАМУС: Уф!

 

МАРТИ: Да, това не е весело.

 

АДАМУС: О! Ах и какво правиш, за да се справиш с тях?

 

МАРТИ: Спасява ме това, че знам, че това може би е аспект; това определено е аспект.

 

АДАМУС: Точно. Точно.

 

МАРТИ: Това не съм истинският си аз и всичко ще премине. Така че просто пускам всичко на самотек.

 

АДАМУС: Пускаш на самотек. Пускаш на самотек.

 

МАРТИ: И аз откраднах една поговорка от църквата, в която се казва не се обръщай към Иисус с Отче, защото това ще го ядоса. (някои се смеят) Но в такива ситуации си казвам, “Пусни и се уповавай на Бог“.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

МАРТИ: И това наистина ми помага.

 

АДАМУС: А какво ще кажеш за, “Пусни и се уповавай на Аз Съм?“

 

МАРТИ: Да.

 

АДАМУС: Да, да. Тоест, защо да се обръщаш към Бог и всички останали?

 

МАРТИ: Е, под Бог, за разбирам … (показва вътре в себе си)

 

АДАМУС: Правилно, правилно. Правилно. Да, добре. Каква е тази религия?

 

МАРТИ: Бях възпитан като католик.

 

АДАМУС: О!

 

МАРТИ: Еми, да.

 

АДАМУС: Много съжалявам.

 

ЛИНДА: Радвай се Мария, в пълна благодат. (католическа молитва на Богородица)

 

МАРТИ: Надявам се майка ми да не гледа в момента.

 

АДАМУС: Да, Бог не … (Адамус се смее)

 

МАРТИ: Ако Бог не ме събори, това ще е майка ми! (смях)

 

АДАМУС: Знаеш ли … (Адамус се усмихва) Мислиш, че Бог гледа нашето излъчване?

 

МАРТИ: О! За него това сигурно е като едно от онези реалити шоута с хора в блатото.

 

АДАМУС: Точно, точно. Точно. Точно.

 

МАРТИ: “Виж ги тия кретени!“

 

АДАМУС: Да, да. “Не мога да повярвам, че наистина има такива хора“, когато ги гледа. Да, да. Ти гледаш ли такива?

 

МАРТИ: Не.

 

АДАМУС: О.

 

МАРТИ: Не.

 

АДАМУС: Не знам, дали това не би те накарало да се чувстваш по – добре.

 

МАРТИ: О, не, не.

 

АДАМУС: Знаеш ли, знаеш ли, гледайки такова …

 

МАРТИ: Реалния живот е много по – добър от тази глупост.

 

АДАМУС: Точно! Точно! Добре. И така, какво би казал като цяло? Тридесет процента от времето си пропиляваш в самокритика?

 

МАРТИ: Да.

 

АДАМУС: Добре. Карай. Добре. Благодаря.

 

Ах! Какъв процент от времето ви, от потока на мислите ви в ежедневния живот са заети от самокритика?

 

ОЛГА: Щеше ми се да е по – малък.

 

АДАМУС: Да.

 

ОЛГА: Но мисля, че също е някъде около тридесет процента – четиридесет процента.

 

АДАМУС: Тридесет – четиридесет.

 

ОЛГА: Да.

 

АДАМУС: Добре. Да. Какво правиш, за да се справиш, знаеш, когато става това осъждане?

 

ОЛГА: Много добре усещам “и“.

 

АДАМУС: Ах! Това ми харесва.

 

ОЛГА: И това “и“ много ми помага. Така че не мисля, че някога … карай. Понякога самоосъждането – то е като автопилот. Знаеш как е, всеки ден свикваш да използваш един и същи маршрут.

 

АДАМУС: Правилно.

 

ОЛГА: Понякога, може би трябва да се движиш в друга посока, но автопилота незнайно защо се включва и ти пътуваш натам и си мислиш, “О, не, не! Днес трябваше да бъда там!“ И да се следва същия маршрут е по – лесно. Просто се обръщаш и тръгваш. Така че когато започна да съдя и ако не го забележа, продължавам да го правя. Но след това си казвам, “Ох, къде съм? Това не е моя маршрут.“

 

АДАМУС: Да, да. О, да.

 

ОЛГА: Сега вече се движа в другата посока.

 

АДАМУС: Това ми харесва.

 

ОЛГА: Така че това “и“ много ми помага.

 

АДАМУС: “И“ – е красиво, също като, “Добре, имам един от тези кошмарни дни, нападам сам себе си, занимавам се със самоизяждане“ – има ли такава дума, когато просто се самоизяждаш? –“Имам един от тези кошмарни дни. О, И аз съм тук. Аз не съм единичен. Тук е кошмарния ден; а тук от другата страна е –“и“. О! Ах! Какво облекчение“.

 

ОЛГА: Това е прекрасно.

 

АДАМУС: Много е полезно, защото никой от вас не е единичен. Никой от вас не е единичен. Вие сте многофасетни. Можете да имате лош ден, И от друга страна може да сте имали прекрасен ден. Защо да правите всичко толкова скучно? Все едно да имате телевизор само с едни канал. Не, превключете канала. (Адамус показва с ръка как се  върти копчето на телевизора) Вижте какво още върви по телевизията. Знаете ли, на този телевизор … о, Калдре казва че вече не въртите копчето за смяна на каналите. (смях) Да, добре, а кликвате с дистанционното и си мислите, “О, не ми харесва това шоу. Превключвам на друго.“ И знаете ли, най – смешното е, че всичко това не е линейно. Вие не се премествате по времевата линия от едно шоу на друго.

 

Замисляли ли сте се някога – говоря за тези, които имат по 300, 500 канала – че всички те вървят едновременно? Всичко се случва едновременно. Нима не е удивително? Това прилича на живота и вашите аспекти. Всички те стават едновременно. На кой от тях превключвате? И много скоро започвате да осъзнавате, че няма нужда да превключвате само на един. Много скоро ще се настроите на осем, десет едновременно и няма да имате проблем с пълното им разбиране и осъзнаване. Няма да ви се налага да преминавате от един на друг канал. Включвате всички и оставате в разбиране на всеки един от тях.

 

ОЛГА: Прекрасно.

 

АДАМУС: Точно така. Да. Добре. Още няколко. Какъв процент от времето си?

 

 ЕМИ: Мисля че 60 процента или някъде там, но се е случвало и 90 процента.

 

АДАМУС: Да. Да.

 

 ЕМИ: Това е много по – малко и …

 

АДАМУС: Шестдесет. Защо стана по – малко?

 

 ЕМИ: Заради семейството ми? Или …

 

АДАМУС: Просто боклучави мисли идващи от ума ти. Самокритика …

 

 ЕМИ: Да, но аз ги улових.

 

АДАМУС: Улови ги.

 

 ЕМИ: Да.

 

АДАМУС: И те бяха заради семейството ти?

 

 ЕМИ: Аз сама се критикувам.

 

АДАМУС: Сама.

 

 ЕМИ: Да.

 

АДАМУС: Добре. И какво беше това за теб? Как ти служеше?

 

 ЕМИ: Лошо.

 

АДАМУС: Лошо!

 

 ЕМИ: Много лошо. Така че сега спирам и вдишвам дълбоко.

 

АДАМУС: Какво от това те направи по – добра? Направи ли те по - добра самоосъждането …

 

ЕМИ: Никога.

 

АДАМУС: Никога.

 

ЕМИ: Никога.

 

АДАМУС: Това е много забавно.

 

ЕМИ: Но аз го правя.

 

АДАМУС: Но го правиш.

 

ЕМИ: Но сега мога да спра.

 

АДАМУС: Да. Добре.

 

ЕМИ: И да дишам.

 

АДАМУС: Да.

 

ЕМИ: И отивам от другата страна.

 

АДАМУС: Да. Днес … Имаш ли нещо против да засегна лична тема?

 

ЕМИ: Моля.

 

АДАМУС: Ти си от …, “моля“ – каза тя … (смеят се) Всичко идва към мен! (смях) И така, днес, когато се готвеше да дойдеш тук, имаше ли някакви самокритични осъждания?

 

ЕМИ: Не, но имаше много, много произшествия по време на пътуването. Имаше …

 

АДАМУС: О, какво сбърка?

 

ЕМИ: Нямахме визи.

 

АДАМУС: Нямахте визи!

 

ЕМИ: Да, но можехме да ги получим на аерогарата. От начало нямаше кола или …

 

АДАМУС: Как дойде тук без виза, без …

 

ЕМИ: Успяхме да си купим от аерогарата.

 

АДАМУС: Ах!

 

ЕМИ: През интернет.

 

АДАМУС: Изведнъж, “О, да. Продаваме ви виза точно от тук.“ Добре. Да. Просто трябваше да им кажеш, че познаваш Адамус Сен – Жермен.

 

ЕМИ: Добре. Следващия път.

 

АДАМУС: Следващия път.

 

ЕМИ: Следващия път.

 

АДАМУС: Не, използвай името ми. Все ми е едно.

 

ЕМИ: Добре.

 

АДАМУС: Не, наистина.

 

ЕМИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Така е, защото тогава ще направят две неща. Какво по дяволите … (смях) Или когато кажеш името ми и изведнъж ще се появя до теб. Изведнъж сякаш …

 

ЕМИ: А!

 

АДАМУС: А!А! Виждаш ли колко е просто! Да.

 

ЕМИ: Не произнесохме името ти, но си помислихме за теб.

 

АДАМУС: О, благодаря.

 

ЕМИ: По време на пътешествията.

 

АДАМУС: Да, аз също си мисля за теб, но произнеси името ми. Назови името ми.

 

ЕМИ: Добре.

 

АДАМУС: Защото то ще стъписа човека, “Какво говори тя? Трябва ли да познавам този Адамус? Шефа ми ли се казва така? Дали не съм пропуснал нещо в училище? Това да не е парола на терористи? Какво е това?“ (смях в публиката) И тогава всички ще станат … виждаш ли, това е самокритиката, самооценката, “Къде сгреших? Познавам ли този Сен – Жермен?“ И те така ще се объркат и изненадат, че просто ще минеш покрай тях.  (смях) “Не ми трябва смрадливата ви виза“. Виждаш ли как работи това? Това работи.

 

ЕМИ: Добре.

 

АДАМУС: Да. И когато кажеш името ми, ще се окажа точно там, за да работя с теб.

 

ЕМИ: Но беше достатъчно да си помислим за теб и ние си казахме един на друг, “О, Адамус ни зарадва“.

 

АДАМУС: Да.

 

ЕМИ: Да.

 

АДАМУС: О, добре.

 

ЕМИ: Понякога пътешествията към Аления …

 

АДАМУС: Това не беше Адамус, неприятностите не бяха заради него.

 

ЕМИ: Наистина ли?!

 

АДАМУС: Не. Не, не. Може ли да те прегърна? Ти дойде от толкова далеч (публиката възкликва, “Ахххх“). Да (те се прегръщат).

 

ЕМИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Да.

 

ЕМИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Имах предвид голяма прегръдка.

 

ЛИНДА: Трябва да прегърнеш приятелката и.

 

АДАМУС: Хайде! Ела тук. Елате и двете.

 

ЛИНДА: Ти също. Ти също. Хайде. Трябва да те прегърнат.

 

АДАМУС: Добре.

 

ЛИНДА: Трябва да прегърнеш и двете. И двете. И двете.

 

ЕМИ: Не ми трябва микрофона (аплодисменти).

 

ЛИНДА: Заедно.

 

АДАМУС: Хайде качвай се. Хайде. Всичко е наред. Всичко е наред (аплодисментите продължават, те се качват на сцената). Не хапя силно (говори като Дракула; още смях) Добре. Ще се прегърнем. Добре, готова ли си? Ще го направим пред камерите, за да ни види целия свят. И Бог – Бог гледа през тази камера (още смях). Добре, готова ли си?  (те се прегръщат и всички възкликват,“Аххх“). Добре. Остани тук.

 

ЕМИ: Благодаря.

 

АДАМУС: Добре. Сега какво … (те се опитват да си тръгнат) Чакайте (смях). Това не ме развълнува много. Тобиас е бил веднъж в Япония.

 

ЕМИ: Не знам.

 

АДАМУС: Бил е.

 

ЕМИ: Наистина ли?

 

АДАМУС: Да, да. Тобиас е бил в Япония и Япония му хареса. И Калдре и Линда харесаха Япония.

 

ЕМИ: А ти хареса ли я, Адамус?

 

АДАМУС: Не, аз не съм бил там.

 

ЕМИ: Моля, заповядай.

 

АДАМУС: Благодаря. Ще дойдем, ако направиш нещо за мен.

 

ЕМИ: Да.

 

АДАМУС: Добре, защото Тобиас имаше същия проблем. Той харесваше Япония. Харесваше японците. Харесваше храната. Много му хареса виното, но имаше нещо, което го притесняваше в Япония – прегръдките.

 

ЕМИ: Ние не се прегръщаме.

 

АДАМУС: Знам. Не е много хубаво. (някои се смеят). Да. За това, така и така сте дошли, можете ли да се приближите?

 

ЕМИ: Насам ли?

 

АДАМУС: Да, точно тук. Защото, когато се върнете в Япония или дори тук е важно да помните прегръдките. Хайде, нека го усетим. Нека наистина да го усетим (залата аплодира). Добре, а сега ме прегърни.

 

ЕМИ: Да те прегърна по японски?

 

АДАМУС: Не! Прегръдката на Адамус. Широка прегръдка. Прегърни ме така сякаш съм твоето куче. Тоест, прегърни ме … (смях).

 

ЕМИ: Добре.

 

АДАМУС: О, не. Силно ме прегърни. Да. Добре.

 

ЕМИ: Да. (те се прегръщат)

 

АДАМУС: Ах! Можеш да си вървиш! Ела тук! Ще го пробваш (към Хироми). Прегърни ме истински. Говорили сте си за мен. Прегърни ме сякаш си много щастлива да си тук с мен.

 

ЕМИ: Хайде (към Хироми; кискат се, после тя го прегръща; някой възкликва, “Най – после“).

 

АДАМУС: Какво?! Нима това е прегръдка? (публиката казва, “Не!“).

 

ЛИНДА: Не!!

 

АДАМУС: Не!

 

ХИРОМИ: Може ли и тримата заедно?

 

АДАМУС: Тримата? Това е странно. Тримата. Това е странно. (още смях) Добре, ела тук. Сега ще ви покажа. Сега, не трябва … просто вдишай дълбоко (Адамус демонстративно вдишва). Добре. Ела тук (той силно я прегръща; залата аплодира).

 

ХИРОМИ: Благодаря. Благодаря. (Той прегръща толкова силно и Еми, че чак обувките и се отлепят от пода на сцената)

 

АДАМУС: О! Ах! Ах!Ах,ах, ах!!! (още аплодисменти и смях) Ето това е – страст. Виждате ли разликата, о! И не се страхувайте истински …

 

ЕМИ: Добре.

 

АДАМУС: … да прегръщате някой друг или себе си. Ако пожелаете да го направите, ще стане ето така. Ето така (той страстно се прегръща). Да! Сякаш наистина прегръщаш … тоест това е страст.

 

ЛИНДА: Почакай! Покажи ни още веднъж.

 

АДАМУС: Не. (смях) Добре, благодаря.

 

ЕМИ: И аз ти благодаря.

 

АДАМУС: Да. Добре. (залата аплодира, те се връщат на местата си).

 

АДАМУС: Нека сега всички да се прегърнем. Просто станете и прегърнете този, който се намира до вас. Не по трима. Само по двама. Не по трима. (много шум, движение, хората от публиката стават и се прегръщат един друг). Добре! Хайде да не се увличаме! Това не е семинар по тантра. Само просто прегръдка. Какво правиш там с езика и?

 

ЛИНДА: Ооххх! (публиката продължава да се прегръща и после сядат обратно на местата си).

 

АДАМУС: Добре. Сега усетихте ли как се променя енергията? Тя просто се промени. Добре. И ви благодаря, че пропътувахте целия този път от Япония, за да се прегърнем. Да. И сега … (още аплодисменти) и сега през останалата част от деня ще ви прегръщат и ще ви демонстрират истинските страстни прегръдки на Шамбра. Добре.

 

Добре, това беше моята гледна точка. Аз зададох въпрос, какъв процент от времето си, енергията си отделяте за самокритика, самоосъждане, контролиращи мисли в ежедневния си живот? За всички от вас е 100 процента. Сто процента. Би ли го записала на дъската? Сто процента, но всяка ваша мисъл носи в себе си някакво осъждане, било то произнесена на глас или не, не знам, но тя е тясно свързана с вас. Всяка мисъл.

 

Помислете си за обятията. Обятия. Какво лошо има в тях? Но го има това, “Ух! Какво ако направя нещо погрешно? Какво ако се престарая? Какво ако прегърна Адамус твърде силно и той си помисли, че съм извратен? За това ще се сдържа. Какво ако всички останали го видят?“ Го видят. Вие сте в директен ефир. За това, дори това да беше мисъл, която смятате за хубава, тя е свързана с осъждане, в нея има потенциал да стане наистина тъмна. Всяка мисъл.

 

Не можете да се борите с това. Не можете да преодолеете своите мисли. Можете да станете “и“. Можете да излезете от това и да кажете, “Добре, Адамус – това копеле – каза, че всички мои мисли – са боклук и ще застана в точка в която това не е така. Не ми трябват самоосъждане, самокритика“. Те до никъде няма да ви докарат. Няма да ви направят по – добри. Няма да ви направят по - социално коректни. Няма да ви направят по – дисциплинирани. Няма да ви накарат да се чувствате по – добре. Няма да ви направят по – здрави. Няма да ви откажат от зависимостите, идиотизма и всичко останало. Не. Не.

 

За това искам да осъзнаете, че потока на вашите мисли съдържа в себе си този боклук и не е нужно да се борите с него, защото това ще стане поредното ниво на самокритика. “О, Адамус каза че моите мисли – са просто голям боклук“. Не, не казах това. Казах, че може да бъдат такива. Това е потенциал и в някои дни той се проявява по – силно от обикновено. В някои дни е повече, “Аз съм дебел. Аз съм тъп. Аз съм неуспешен. Не съм екстрасенс. Не съм …“

 

Вдишайте дълбоко и “и“. “О, сега съм тук. Преминах през тези бариери“.

 

Знаете ли, ума някак е програмиран за това и още известно време ще продължава да го прави. В крайна сметка той ще пусне това, когато преминете в “и“ и когато осъзнаете че съществуват наистина много тежки програми, много тежки. И не е нужно да се борите с тях от вътре. Не е нужно да преодолявате тези глупости отвътре. Не. Всъщност това е все едно с критика да се опитвате да унищожите критиката. Това поражда още критика. Използвайки самоосъждането или нападайки самоосъждането си с още повече самокритика, в края на деня сте в още по – голямо самоосъждане. За това бъдете в “и“. Кажете, “Да, това е част от мен. Ах! Удивително. Интересно. И аз съм тук. Всичко това не ми трябва. Това до никъде няма да ме доведе. Това е част от мен, мое продължение, но не е всичко, което съм аз.“

 

Втори въпрос на деня

 

Добре, втория въпрос. Вдишайте дълбоко.

 

ЛИНДА: Ох – ох.

 

АДАМУС: Приготви микрофона, преди да съм задал въпроса.

 

ЛИНДА: Готов е.

 

АДАМУС: Поднеси го към нечие лице.

 

ЛИНДА: Сега ли?

 

АДАМУС: Да, а след това ще задам въпроса. Искам да видя изражението на лицата им, защото камерата ще те проследи.

 

ЛИНДА: Можеш да си го държиш сама. (подава микрофона на жена от публиката; смях)

 

АДАМУС: Камерата.

 

ЛИНДА: Дръж го по – близо.

 

АНЖИЯ: Добре.

 

АДАМУС: Добре. Кое е най – голямото постижение на Сатаната? (Линда въздиша) Кое е най – голямото постижение на Сатаната? А-а-а! Трябва да поговорим за Сатаната!! (Адамус се подсмихва)

 

АНДЖИЯ: Хм, извинявай, но не разбрах въпроса.

 

АДАМУС: Знаеш ли кой е Сатаната?

 

АНДЖИЯ: Не.

 

АДАМУС: Сатаната!

 

АНДЖИЯ: Не.

 

АДАМУС: Дявол! Дявола.

 

АНДЖИЯ: Да!

 

ЛИНДА: Сарт знае! Почакай! Сарт знае! (Линда взима микрофона и го предава на Сарт) Сарт познава дявола.

 

АДАМУС: Ах ти, ах ти … (Линда силно се смее) Ох – почакай! Почакай. Почакай! Почакай.

 

ЛИНДА: Сарт знае за дявола.

 

АДАМУС: Почакай, това е класическо извинение. Това беше оправдание. Ще чуем Сарт, но искам … знаеш ли кой е дявола? Луцифер?

 

АНДЖИЯ: Да.

 

АДАМУС: Сатаната.

 

АНДЖИЯ: Да.

 

АДАМУС: Кое е най – голямото постижение на Сатаната?

 

АНДЖИЯ: Това, че след смъртта си ще отида при него.

 

АДАМУС: Добре. Ще отидеш в ада след смъртта си. Ще отидеш при него.

 

АНДЖИЯ: Ще отида при него.

 

АДАМУС: В дома на Луцифер.

 

АНДЖИЯ: Да.

 

АДАМУС: Добре. Благодаря. Това притеснява ли те?

 

АНДЖИЯ: Не. Не ме безпокои.

 

ЛИНДА: Тя не е католичка.

 

АДАМУС: Добре, нищо не съм казал за католицизма.

 

АНДЖИЯ: Не. Не, не.

 

АДАМУС: Добре.

 

АНДЖИЯ: Не.

 

АДАМУС: Добре. Следващия. Кое е най – голямото постижение на Сатаната?

 

САРТ: Избута ме от леглото. (Адамус се смее)

 

АДАМУС: Това беше бившата ти жена (силен смях). Бум – тряс!

 

ЛИНДА: О-о-о!

 

АДАМУС: Изхвърлил те е от леглото.

 

ЛИНДА: Ох!

 

АДАМУС: Какво значи това? Събудил ли те е?

 

САРТ: Не искаше да си говорим вече.

 

АДАМУС: Не искаше вече да си говорите? Наплашен ли беше?

 

САРТ: Да.

 

АДАМУС: Да, добре.

 

САРТ: За това сега съм Аз Съм.

 

АДАМУС: Хубаво. Избутал те е от леглото. Добре. Да. А какво ако Сатаната се появи тук пред всички нас? Какво ако …(Адамус се смее) Ох!

 

САРТ: Нищо!

 

АДАМУС: Исках да направя така, че Калдре да не забележи, но той ме блокира. И сега се борим един с друг. Какво ако Калдре започне да канализира Сатаната? И се появи, той – Сатаната? Би ли говорил с него?

 

САРТ: Мисля, че да.

 

АДАМУС: За какво бихте си говорили?

 

САРТ: Колко добре си прекарвахме преди. (Адамус се смее)

 

АДАМУС: Забавлявахте ли се заедно? Да, да, да, да. Добре. Имаш ярко минало. (силен смях)

 

САРТ: Вече са ми го казвали.

 

АДАМУС: Добре. Хубаво. Отлично. Следващия. Благодаря ти Сарт. Благодаря.

 

Най – голямото постижение на Сатаната. Никога не знаете какво ще стане тук, когато се събирате.

 

БАРБАРА: Това, че Сатаната ще дойде за всички нас.

 

АДАМУС: Така.

 

БАРБАРА: Ще дойде.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

БАРБАРА: Да.

 

АДАМУС: В каква религия си възпитана?

 

БАРБАРА: В католическа.

 

АДАМУС: В католическа. Добре. Виждате ли, тя даде хубав отговор.

 

БАРБАРА: Винаги казвам, че съм вярваща католичка.

 

АДАМУС: Вярваща католичка. Да, да.

 

БАРАБАРА: Бях.

 

АДАМУС: Добре. Какво мислиш за Сатаната сега?

 

БАРБАРА: Не ми пука.

 

АДАМУС: Наистина ли?

 

БАРБАРА: Да.

 

АДАМУС: Да. Добре. Да.

 

БАРБАРА: Мисля, че сме били приятели в минали животи.

 

АДАМУС: Вярно е. Всички сте били приятели на Сатаната … а дори аз не съм дружил с него.

 

БАРБАРА: Еми …

 

АДАМУС: Добре. Да. И …

 

БАРБАРА: По – рано бях привързана към аспекта на Сатаната – в добрата част от живота ми.

 

АДАМУС: Да. Тоест … какво значи това?

 

БАРБАРА: Това как ме възпитаваха, убежденията ми.

 

АДАМУС: Така е. Тоест ти се страхуваше от Сатаната?

 

БАРБАРА: Безусловно. Страхувах се, че ще отида в ада заради това, което съм.

 

АДАМУС: Точно. Точно, точно.

 

ЛИНДА: О-о-о! Какво правиш?

 

АДАМУС: Правила ли си нещо лошо? Кое е най – лошото, което си правила?

 

БАРБАРА: В този живот?

 

АДАМУС: Да. Да, другите не се броят. Да.

 

БАРБАРА: Ах, ох. Не знам, мога ли да го кажа?

 

АДАМУС: Калдре ме помоли да не задавам този въпрос. Така че ще бъда джентълмен и ще го пропусна. Но в крайна сметка ти осъзна това за момент.

 

БАРБАРА: Ти го разбра.

 

АДАМУС: Разбрах го. Добре. Не е чак толкова лошо.

 

БАРБАРА: Останалите вероятно също са го разбрали.

 

АДАМУС: Сарт би постъпил много по – лошо. (тя се смее) Добре, благодаря.

 

БАРБАРА: Благодаря.

 

ЛИНДА: Още някой?

 

АДАМУС: Най – великото постижение на Сатаната. Виждате ли, няма нищо лошо в това да говорим за Луцифер, дявола и всичко останало. Но, изчакайте за момент – наложи ми се отрано да обсъдя това с Калдре. Обикновено не правя така, но знаех, че ще се спече при разговор за …

 

ЛИНДА: Какво?!!! (смях)

 

АДАМУС: … за това. Казах, че днес е деня на разрушението. Искате ли да бъда мил? Така, че ни се наложи да обсъдим това и бях длъжен да кажа на Калдре, на Джеф, че ще засегнем някои остри теми – за тези, които са се родили и са възпитани в католицизма – и трябва да разберете защо го правим, каква е причината. Но той също така се притесняваше за вас. Дали някой от вас няма да се претовари? Може би … какво ще кажат околните, “Какво правехте на днешната среща на твоята секта?“ “О, ние призовахме Сатаната“ (лек смях). Това беше нервен смях – О-о- о! – а останалите си помислиха, “О, Боже, с това ли ще се занимаваме днес?“, именно това ще правим. Ще го пробудим. Това е голям червен дявол в центъра на стаята и трябва да поговорим за него. Трябва да го обсъдим. Линда нервничи много по – малко когато говорим за Иисус, от колкото за Сатаната в стаята. (лек смях) Така че, да ще говорим за него. И така, до къде бяхме стигнали, кой е следващия?

 

ЛИНДА: Ето тук.

 

АДАМУС: Най – великите постижения на Сатаната – това са? Би ли станала, за да може всички да видят, че участваш в дискусията? (смях)

 

ШОНА: Добре, аз малко се обърках от цялата тази дискусия за Сатаната.

 

АДАМУС: Е, той така прави, нали знаеш. (говори с плашещ глас) Сатаната те притеснява. Да.

 

ШОНА: Кой всъщност е Сатаната … защото на мен ми харесва сериала “Луцифер“.

 

АДАМУС: Така е.

 

ШОНА: Тоест, аз наистина разбирам…

 

АДАМУС: Сериала Луцифер?

 

ШОНА: Да!

 

АДАМУС: Не съм чувал за него.

 

ШОНА: Има такъв сериал “Луцифер“, той е за завръщането на дявола. Но там всичко е свързано със страстите и удовлетворението на човешките страсти.

 

АДАМУС: На пример – да прегърнеш човек с истинска страст?

 

ШОНА: С изпълнението на всяко твое страстно желание.

 

АДАМУС: Точно. Добре.

 

ШОНА: Или можеш да направиш сделка и както всички си мислят да отидеш в ада. Но …

 

АДАМУС: Звучи интересно. Има ли още някой, който да го гледа? (няколко души вдигат ръка) Ах. Добре.

 

ШОНА: Аз съм единствения зрител на Луцифер. (смее се)

 

АДАМУС: Да. Да. (смеят се)

 

ШОНА: О, добре.

 

АДАМУС: И все пак ти питаш кой е Луцифер?

 

ШОНА: Не, сега някак. Дявола не ме притеснява чак толкова.

 

АДАМУС: Точно.

 

ШОНА: Повече ме притеснява ума и страха от грешния избор.

 

АДАМУС: Искам да го повториш. Това е много дълбоко. Не те притеснява …

 

ШОНА: Мисля си, дали това не е дявола? Тоест, знаеш ли, нещо, което осъждаш … енергията, мислите, с които осъждаш себе си.

 

АДАМУС: Не мислиш ли, че първия и втория ми въпрос имат връзка по между си.

 

ШОНА: Да! И мисля, че това може да е дявола. И така аз съм в следната ситуация – мъча се от миналата седмица, защото закарах колата си на сервиз, а излязох от там с нова кола. Нямах намерение да си взимам нова кола, но не прочетох чека който подписах. И след това трябваше да взема това решение с което се измъчвам цяла седмица.

 

АДАМУС: Защо?

 

ШОНА: Чудя се дали да я взема на лизинг и да я изплащам две – три години или да платя цялата сума и да приключа с този въпрос? Не знам.

 

АДАМУС: И това те измъчва?

 

ШОНА: Измъчвам се, защото може да направя грешен избор.

 

АДАМУС: Ах! Нека спрем тук. “Мога да направя грешен избор“.

 

ШОНА: Може да съжалявам.

 

АДАМУС: И така, до къде ще стигнеш в дългосрочен план? Какво става с повечето хора? “Не знам какво да направя. Откарах колата на сервиз“- спри за малко. Какво става тук? Колата ти казва, “Дойде момента. Вече не си подхождаме“.

 

ШОНА: О, колата ми определено беше …

 

АДАМУС: Да. Тя казва, “Това е. Стига толкова. Бях с теб колкото можах.“ Трябва ти добра кола. Наистина добра. По – добра от тази която си карала до сега.

 

ШОНА: Не мисля така. Тя е много добра. (смее се)

 

АДАМУС: Каква марка е?

 

ШОНА: Лексус RX 350, с нов дизайн. Добра е!

 

АДАМУС: Добра е.

 

ШОНА: Но все пак чувствам вина, че толкова пари се харчат за кола.

 

АДАМУС: Това е нормално. Искам да кажа, нормално.

 

ШОНА: Нормално?

 

АДАМУС: Да.

 

ШОНА: Но моя бизнес е свързан с управление на имоти и в предишния си Лексус карах машини за косене на трева и бали сено и тя ще се превърне на камион … може би трябва да си купя камион. А вместо това си купувам много удобна, хубава … още не съм подписала чека, но …

 

АДАМУС: Между другото, Калдре казва, “Запиши си някъде, че трябва да си купиш ремарке“ (смях). Това не е трудно! Не е трудно!

 

ШОНА: Е, Сарт няма да ми пази ремаркето през зимата!

 

АДАМУС: Сарт – дявол! (силен смях)

 

Разбираш ли колко весел може да бъде живота, ако го позволиш, ако не го усложняваш толкова?

 

ШОНА: Измъчвам се с това цяла седмица.

 

АДАМУС: И какво ще правиш? Веднага ли ще я купиш или ще го вземеш на лизинг?

 

ШОНА: Отложих решението си докато се върна.

 

АДАМУС: Просто направи избор сега. Правилен или грешен – просто направи избор, какъвто и да е избор. Просто избери нещо от изброените възможности. Какво има зад врата номер три?

 

ШОНА: Знам, защото ако я взема на лизинг мога да премисля. Разбира се, аз все едно мога да премисля, но няма да изгубя чак толкова много … (смях) Виждаш ли! Вкарвам се … Много се измъчвам …

 

АДАМУС: Вижте какво прави Сатаната с нея. Той я обърква!

 

ШОНА: Това е ужасно!!(силен смях)

 

АДАМУС: Това е работа на Сатаната. Просто си купи дяволската кола, нали? Купи си дяволската машина. Подпиши чека или каквото там трябва.

 

ШОНА: Сарт ме посъветва да я взема на лизинг.

 

АДАМУС: Но, виж …

 

ШОНА: Важна е финансовата страна…

 

АДАМУС: Не. Купи я. А ако не ти хареса – продай я.

 

ЕДИТ: Точно. Това са просто пари.

 

АДАМУС: И те нямат значение. Не можеш да направиш грешен избор. Независимо дали ще избереш лизинг за три години или за две – това е без значение, ти не можеш … можеш ли просто да вдишаш дълбоко?

 

ШОНА: Разбираш ли, не искам …

 

АДАМУС: Не! Не! Не казах “вдишай дълбоко и говори“. Казах просто … (Линда се смее). Всичко вече се получи. А сега просто …

 

ШОНА: Да го завърша.

 

АДАМУС: … да позволиш на всичко да дойде при теб. Но когато започнеш да се притесняваш, ума ще каже, “О, какво да правя? Мога да взема погрешното решение“. Днес ще разрушим всичко това. Силно ще ви заболи главата и това е добре.

 

ШОНА: Бих искала да ме отървеш от това – бих искала наистина да се отърва от това и наистина …

 

АДАМУС: И ще се отървеш, защото … но все още ще се държиш за него. Искам да кажа, “По дяволите на всичко! Просто я купи“. Подпиши чека. Все ми е едно дали това ще опустоши всичките ти спестявания, защото ти не можеш да вземеш грешно решение.

 

ШОНА: То няма да е неправилно, просто може да съжалявам. Не искам да съжалявам.

 

АДАМУС: Ти никога за нищо няма да съжаляваш, освен ако сама не пожелаеш. Това е толкова просто. Толкова е лесно. Ти се опитваш да работиш вместо енергиите; те искат да работят за теб. Майстора позволява на енергиите да му служат. Това е определението за изящество.

 

Вдишай дълбоко. Все ми е едно дали ще избереш това, което се намира зад първата, втората или третата врата. Всеки избор е абсолютно уместен. Нито един от тях не е по – добър или по – лош от другия. Ти не можеш да сгрешиш.

 

ШОНА: Разбираш ли, искам да бъда идеална и за това искам да направя правилния избор…

 

АДАМУС: Всеки избор е идеален.

 

ШОНА: За мен това е мъчение.

 

АДАМУС: Няма по – идеален или по – малко идеален избор. И тук вие наистина си връзвате сами ръцете, защото си мислите, “Какво да правя? Кой път да избера? Страхувам се да взема грешното решение“. И какво става тогава? Изобщо не взимате решение.

 

ШОНА: Вярно е. Заседнах.

 

АДАМУС: Или вземате най – малко рискованото решение.

 

ШОНА: Да, не обичам да рискувам.

 

АДАМУС: Ще ти кажа аз как бих постъпил. Ще ти кажа как бих постъпил аз и това е напълно сериозно. Но ти няма да направиш така. Бих отишъл и бих си купил две коли (Линда въздиша)

 

ШОНА: Аз почти … Ще си помисля за това, защото … (някои аплодират)

 

АДАМУС: Или нека той я купи. А защо не? Това е част от основната ми мисъл днес. Ума се намесва и казва, “О, Боже мой. Ти си толкова разточителна. Не можеш да си позволиш това. Това е грешно. Това ще свърши зле“. Не, не е така. Ти просто правиш “И“. Има “И“, има реалност, в която имаш две коли. Имаш хубавата си кола, когато си красива и секси и караш в града – “Вижте ми готината кола“. И си имаш камион  - “Хей! Вижте ме. Как е? Имам си камион.“ (говори като селянин;смях)

 

ЛИНДА: Отлично!

 

АДАМУС: Знаете ли …

 

ЛИНДА: Повтори!

 

АДАМУС: Не, няма да го повторя. Никога, никога, никога. Никога няма да го повторя (силен смях)

 

Това е … вие позволявате на всичко да идва към вас. Днес сте като играчки в ръцете ми. Дори не трябва да правя нищо. (смях) Кой ти каза, че трябва да имаш една кола?

 

ШОНА: Еми …

 

АДАМУС: Да поспорим. Нека поспорим.

 

ШОНА: … а после ще падне сняг и трябва да има къде да паркирам тази кола и ще се наложи …

 

АДАМУС: Тогава си потърси друго място за живеене!

 

ШОНА: … разходите за две коли ще се увеличат и вече …

 

АДАМУС: Ти слушаш ли ме? Тогава си потърси друго място за живеене, където ще можеш да паркираш десет коли. И ума се обажда с глупавите си мисли, ограничения, осъждане и истории, “Да, но ти не можеш да си го позволиш и това …“ И тогава си казвате, “Стига. Няма да живея така. Няма да живея с притеснения за това дали ще има къде да си паркирам колата“. Разбира се, че ще има. Но после ума казва, “Да, но нима това не е мила фантазия, нима не си измисляш всичко това, звучи толкова хубаво?“ Така и трябва да бъде, но много малко правят така. Точно така работят енергиите за вас. Но ако се съпротивлявате, ако продължавате да се сдържате, да оставате в тази съпротива, нищо няма да стане. Ще има бавен преход от това което възприемате като 90 процентови глупави мисли към 60 процента. Но разберете, че и 90 процента боклук и един процент боклук – това е едно и също. Няма никаква разлика между 90 процента и един процент. Все едно, това си остава боклук. И ние ще разрушим всичко това. Така че, благодаря, да.

 

ЛИНДА: Хей, Адамус, виж! Всичко идва към теб! (тя слага на стола му купа с пари; лек смях)

 

АДАМУС: Така и трябва, но ти ми даваш погрешната купа, защото тук има само пет долара. За мен – Адамус, Сен – Жермен.

 

ЛИНДА: Не, не, не. Мисля, че са поне двадесет и четири.

 

АДАМУС: Добре.

 

ЛИНДА: Добре. Няма да …

 

АДАМУС: Но все едно, това не е правилната купа.

 

ЛИНДА: О-о-о! Добре.

 

АДАМУС: Тя не е и за теб. Няма значение дали са двадесет и четири или двадесет и осем.

 

ЛИНДА: Може би са тридесет. (смях)

 

АДАМУС: Моето броене започва поне от сто, Линда. (тя се смее) Добре, всъщност тук доказваме основната ми мисъл. Вижте всички ограничения, глупавите мисли – тоест, освен ако не получавате удоволствие от тях.

 

ШОНА: Не! Това е мъчение!

 

АДАМУС: Добре. Тогава вдишай дълбоко и просто направи това. Купи две. Защо не? Но, виждаш ли, Сандра въздиша, “Ох!“ Добре. Искам да продължим по – нататък, защото имаме още много работа.

 

ЛИНДА: Още двама.

 

АДАМУС: Да. Кое е най – голямото постижение на Сатаната?

 

ВИНС: Това, че ни доведе до тук.

 

АДАМУС: Да! В точката!

 

ВИНС: Ние не вярваме, не се доверяваме на себе си, не се обичаме.

 

АДАМУС: Много хубав отговор. Много хубав отговор – това, че ни доведе до тук. Съвършено вярно. Добре, още един. Ти си много близо, Винс до това, което исках да кажа. Най – великите постижения на Сатаната.

 

ХЕНРИЕТА: Той създаде сценарий на страха, терора, паниката и това кара хората да застиват с оцъклени от страх очи.

 

АДАМУС: Да и така става с всички – в голяма или малка степен, но става повсеместно. И хората си мислят, “Какво да правя? Къде сбърках? Страх ме е да взема решение, защото то може да се окаже погрешно и тогава то просто ще допълни кофата ми с грешни решения“. Не можете да продължавате да съществувате така. Не можете. Вие не искате и не можете да съществувате така. Трябва да отидем отвъд пределите на тези ограничения. Целия този боклук, всички тези ограничения са се вкоренили във вас много дълбоко.

 

Най – великите постижения на Сатаната

 

И между другото моя отговор за най – великите постижения на Сатаната – той накара хората да повярват в неговото съществуване.

 

ЛИНДА: М-м-м.

 

АДАМУС: Благодаря. Умни приятели. Дай пет. (обръща се към Винс)

 

Сатаната. Няма никакъв Сатана, освен този, който хората са създали със своите убеждения и за това той съществува.

 

Някой, нещо е убедило хората в съществуването на злото – и това беше най – голямото им достижение. Някой, нещо или някаква група от хора много се гордеят с това – че съществува зло – но него го няма. И дори вие вярвате в това, приятели мои независимо дали го наричате Сатана, зло, лоша или тъмна енергия или по друг начин – факт е че това е най – голямото постижение, че хората повярваха в неговото съществуване. И ние не можем да напреднем с нито една крачка напред, докато продължаваме да вярваме в това.

 

Злото не съществува. Не съществуват лоши решения. Не съществуват грехове. Не съществува карма.

 

За някого това звучи просто. Някой си казва, “Да, какво пък, вече знам това“. Но ви моля да погледнете живота си, мислите си, ограниченията си – как тази концепция за злото, тъмнината или нещо лошо са вплетени във всичко, което правите и буквално формира живота ви. Тя формира живота ви, а вие се страхувате да се освободите от нея. Боите се какво ще стане, ако няма самоосъждане, няма контрол, когато престанете да се самооценявате – ще постъпвате ли лошо? И за това се сдържате, защото си мислите, “Ще направя ли отново нещо лошо?“

 

Влачите със себе си неща от минали животи, които всъщност дори не са истина. И ходите на екстрасенс, който ви казва, “О, в миналия си живот си бил убиец“, но всъщност не е така. Най – вероятно не е така. Но в това е голямата драма, вие вярвате в това, той ви взима парите и вие влачите това със себе си – “Трябва да съм бил много лош в миналия си живот, защото виж сегашния ми живот. Това е моята  карма“. Не. Всъщност, не.

 

Сатаната съществува само за тези, които вярват в него. В цялото творение не съществува зло, освен това в което хората избират да вярват. И Линда, ще те помоля да направиш няколко записа – много ми липсва дъската, но…

 

ЛИНДА: Ох! Горкичкия.

 

АДАМУС: Майстора отива отвъд пределите на злото, за да живее. Майстора отива отвъд пределите на злото за да живее. Много е просто.

 

Това е трудно защото както и да го наричате – грях, зло, тъмнина, Сатана, нещо лошо, дуалност или още някак - това оказва огромен ефект върху живота ви, независимо за колко просветлени се мислите. Имате много осъждания за себе си – за това което сте направили неправилно, неправилно по ваше мнение. Осъждате обкръжаващия свят. Често гледате света и си мислите, “Света е пълен с лошо. Лоши хора правят лоши неща“. Всъщност не е така, има убеждение, че нещо … Майстора отива отвъд пределите на злото, за да живее. (повтаря заради Линда) Всъщност това не е така, но докато хората се придържат към това мнение, така и ще бъде. Но ако се опитате да намерите източника на тъмнината, източника на злото, няма да го намерите. Той не съществува, освен, ако хората не вярват в него.

 

Но става така, че това е дълбоко вкоренено в хората от самото им раждане. Първородния грях – “Ти си бил лош още преди да си помислиш нещо добро“. Религията го набива в ума на хората. Тя програмира ума, “Съществува противодействаща сила“.

 

На следващата страница напиши думата “зло“.

 

ЛИНДА: Голяма ли?

 

АДАМУС: На половината от страницата.

 

ЛИНДА: Благодаря (пише “EVIL“, което се превежда “зло“)

 

АДАМУС: А после както болшинството от вас знаят, можем да го обърнем и какво ще се получи?

 

ЛИНДА: О-о-о! (пише “LIVE“, което се превежда “живея“)

 

АДАМУС: “Живея“ на английски. Живея. Това … знаете … почти…

 

ЛИНДА: Харесва ми.

 

АДАМУС: Тези думи са противоположни, но в английския език се състоят от три общи букви. “Живея“ и “зло“. Едното винаги взима нещо от другото. Дори ако кажете философски, “О, аз не вярвам в дявола. Не вярвам в тъмнината“, вие вярвате и това е част от един от вашите аспекти.

 

Представете си за момент – представете си че хората никога, никога, никога не са споменавали тъмнината, греха, Сатаната, че има лошо, зло. Представете си общество, в което от раждането на никого не са му казвали че е лош; на никого не са казвали че има Сатана, който гледа всички от тъмнината, опитва се да открадне душата му. Представете си, ако не бяха всички тези убеждения в лошото и тъмнината. Как дълбоко би се променило съзнанието на хората. Ако това никога не се беше проявило. Ако това никога не е било в масовото съзнание.

 

Ако църковните служители не окачваха по зданията на улиците по целия свят плакати с надписи, “Спаси се сега, иначе Сатаната ще прибере душата ти“. Представете си ако я нямаше тази система от убеждения. Щеше да има просто живот и това не означава, че живота щеше да е идеален. Това значи, че живота щеше да бъде просто опит, че нямаше да има правилно и грешно. На децата нямаше да им казват, че не са прави, че са направили нещо лошо или че Бог е недоволен.

 

Представете си поне за миг, че никога не са ви казвали, че сте тъмни или плашещи; никога не са ви казвали, че дявола ще ви хване или че някой ден и вие ще попаднете в ада, че дори не сте имали такава система от убеждения; че никога никой не ви е казвал че сте направили нещо лошо.

 

Може би е малко трудно да си го представите и болшинството хора имат нужда от това в живота си – от осъждане, от оценка, от дуалността на противодействащите сили. Но вие не можете да продължите напред, да продължавате да държите тези чувства в себе си. Не можете.

 

Свободата – това е освобождаване от мисълта, че някога сте направили нещо лошо. Свободата – можеш да го запишеш – това е освобождаването от мисълта че някога сте направили нещо лошо. Хората ще се борят с това. Вие самите в известна степен ще се борите с това. Така че е уместно че правим тази среща по времето на толкова ретроградни планети, когато времето на улицата е такова, когато става толкова много. Това е съвършено уместно. Това е идеалното време за използване на достъпната в момента енергия, дори ако я наричате неблагоприятна и противодействаща. Тя ще помогне за промяната на всичко.

 

И така, свободата – това е освобождаване от мислите, че някога сте направили нещо лошо. И знаете ли какво? Вие ще кажете, “Е, мога да се освободя на 50, 60 процента, може би на 90 процента“. Това няма значение. Ако останат 10 или 20 процента – това си остава както и преди 100 процента. Трябва да се освободите от всичко, което ви кара да се чувствате по – малко достойни от колкото сте.

 

Не можете да сте свободни, ако чувствате, че сте направили нещо лошо или погрешно. Вие не сте свободни, ако в живота ви остане сянката на Сатаната, тъмнината или нещо лошо.

 

Това е една от Точките на Разделение, които бяха толкова много в Школите на Мистериите. Това е Точката на Разделение, в която много ще философстват и ще спорят, “Света е пълен със зло. Само виж това. Хората се избиват едни други. Крадат се. Превръщат се в роби“. Да, защото съществува дълбокото убеждение, което бива подкрепяно през цялото време, че хората са лоши и че съществува Сатана и тъмнина. И какво правят хората? Те следват играта на съзнанието. Те са програмирани така, “Ти си лош. Ти постъпваш лошо. Не си прав“ – и засядате. Страхувате се да вземете решение. “Мога да взема грешното решение“. Не можете. Не можете. Наистина не можете. Просто вдишвате дълбоко и продължавате напред, но повечето хора ще отстояват тези ограничения.

 

Страхувате се да разперите крила, защото са ви казвали, че сте лоши и си разпервате крилата твърде широко и за това можете да направите големи, лоши неща, а не само малки. Боите се да се отворите, да се проявите, защото вярвате, че в миналото сте злоупотребявали със силата. Някой ви е говорил за това или сте го прочели в книга; това е нещо от минал живот, били сте крал или кралица на древна земя и сте направили нещо лошо. Всъщност по – вероятно от всичко е да не сте направили такова нещо и това няма значение, но вие се страхувате от прилагането на сила. Тя не съществува.

 

У всеки от вас има част която се бои от силата, но тя не съществува. Тя не ви трябва. Тя не съществува. Няма нужда от нея. Всичко само идва при вас. Независимо дали притежавате сила. Независимо от натрупаната енергия. Цялата работа е в знанието, че  цялата необходима ви енергия идва при вас, оказва се при вас в нужния момент. Не ви трябва да се запасявате с нея. Не е нужно да се държите за нея в страх, че някой ще ви я отнеме. Тя цялата е достъпна за вас.

 

Това е голям скок. Това е колосален скок. Не можете да стигнете до това с малки крачки. Така нищо няма да се получи. Или изцяло се отказвате от използването на сила, освобождавате се от всички убеждения в съществуването на злото или оставате в тези 100 процента. Именно за това казах, че дори да казвате, “Снижавам, понижавам зависимостта от лоши мисли, от страха и лошото мнение за себе си“ - дори ако сте стигнали до 30 процента, това все едно са 100 процента.

 

Така че това е голям скок. Както казах днес е ден на разрушението и промяната и вие ще разберете, че свободата – това е освобождаването от мислите че някога сте направили нещо лошо. Нищо лошо не сте правили.

 

Не е нужно да вкарвате в главата си философски твърдения от сорта на, “И така, когато бях малък подпалих дома си, знаеш ли, спасявах вселената“. Просто замълчете. Излезте от рамките на ограниченията. Не се опитвайте да намерите оправдание иначе още по – силно ще се объркате. Вие просто вървите …

 

Не съществува зло. Не съществува сила. И между другото тези две понятия в масовото съзнание се явяват синоними – зло и сила – и вие се страхувате от тях. Страхувате се,  “Какво ако наистина се откроя? Какво ако наистина си позволя да бъда? О, боже мой, това е потенциал за прилагане на сила и тъмнина“. Те не съществуват. Това е най – голямата лъжа, в която хора са убеждавали хора и те вярват в нея отново и отново. Изкупление, спасение, както и да ги наричат – всичко това е лъжа. Влиянието, силата, Сатаната и тям подобните – просто лъжа.

 

В какво е най – голямото постижение на Сатаната? В това, че е успял да убеди хората в своето съществуване, но него го няма, освен ако не вярвате в него. Същото е с прилагането на сила. Кое е най – измамното в силата? Тя не съществува. Тя не ви трябва. А сега ми се искаше да направим мераб.

 

Продължаваме нататък

 

Това е особен мераб, защото сте тук и защото не можете да кажете, “Ще го направя, а после ще си помисля за това“. Този мераб ще бъде много директен. С други думи, той е предназначен за истинско излизане от съзнанието на злото, от всичко лошо, от лошите мисли за самия себе си, защото са ви казвали, че сте лоши. Казвали са ви, че има зло. Но това не е така. И аз чувам как всички праведни християни, мюсюлмани и привърженици на други религии по целия свят казват, “О! Да, той е Сатаната“.

 

Представете си, че тук седи техния лидер, тук седи църковния лидер и вие имате избор – да повярвате ли в съществуването на тъмнината, злото, дявола и в това че трябва да си проправяте път както Иисус, Мохамед или който и да било друг от клоуните, които са измислили. (някои се подсмихват) Точно така е! Така е. Те не са такива, каквито ги представят. Иешуа, когото аз познавах няма нищо общо с Иисус, когото те възхваляват. Аз мога – пфу! – не ми дреме за Иисус. (Линда въздъхва) Да, мога да плюя на Иисус, защото познавах Иешуа. Той беше удивителен, но не беше такъв, какъвто го описват.

 

Сега имате избор. Да изберете между две мисли – тъмнината, злото, лошите хора, рай, ад, че трябва да вървите към спасението, трябва да вървите към спасението си с техните светци – тази посока ли ще изберете или другата? Там, където няма прилагане на сила. Където няма никаква тъмнина. Няма Луцифер. Няма нищо подобно. Това е просто игра, която хората са си внушили.

 

Какво избирате? Какво ще изберете? И въпреки, че избора може да изглежда очевиден, изведнъж започвате да си мислите, “А какво ако Адамус – е Сатаната?“ Вече съм го чувал това. Чувал съм го. “А какво ако Адамус наистина е Сатаната и просто се опитва да ни продаде свободата?“ (смях) “Да, не искам никаква свобода. Всичко това са номерата на Луцифер“. Но ума гледа на това също както вие гледате на избора, “Трябва ли да си купя по - добра кола или да я взема на лизинг за пет години?“ Най – смешното е, че вие наистина не можете да сгрешите. Какво пътешествие избирате?

 

И така, нека заедно да направим мераб. Както вече казах, той ще повлияе на живота ви, защото ще му го позволите.

 

ЛИНДА: Какво значи това? (лек смях)

 

АДАМУС: Това означава, че всяка ваша илюзия за тъмнината … дори за възвишената ню – ейдж тъмнина. Те я рекламират. Всички рекламират тъмнината и тя е илюзия. Същото се отнася за властта и силата – това са илюзии. Както е и със Сатаната – това е илюзия. Цялата тази илюзия – само усетете това за момент. Бог и Сатаната. Те и двамата играят на власт. И двамата. Власт. О, хората говорят за властта. Това е огромна лъжа. Огромна лъжа. Тя не съществува и няма нужда от нея. Има енергия и тя ви служи.

 

(Забелязва, че навън има буря) Мисля, че се превръщам в Дракула (смях), точно тук, в Трансилвания. И така, вдишайте дълбоко и нека да започнем с мераба. Между другото, ако не сте готови – и казвам това с голямо уважение – ако точно тук не сте готови за промени, то по – добре изключете компютъра и си тръгнете.

 

ЛИНДА: Какви промени?

 

АДАМУС: Ако точно сега не сте готови за промени, най – добре изключете компютъра или излезте, защото това ще бъде различен мераб и когато си кажете, “Аз просто ще поседя в тази енергия, а след това ще реша до колко ми харесва. На десет, на двадесет или на тридесет процента?“ Този път е – всичко или нищо.

 

Вече не можем да правим нещата меко и неуверено. Не можем да правим така – “Ще бъда Майстор отчасти“. Всичко или нищо. Няма да продължим напред като просто ви правим масаж и доставяйки ви удоволствие, когато правите нещо, а след това да се връщате към глупавия си живот и глупавите си мисли. Това трябва да се промени. Така че този мераб е много директен. Той ще предизвика промени.

 

И така нека да настроим осветлението по подходящ начин. Да включим музиката.

 

Вдишайте дълбоко.

 

(музиката започва)

 

Забавно е, че само аз останах на светлина. (Адамус се смее)

 

Мераб “Отвъд лъжата за Мрака“

 

И така, скъпа Шамбра по целия свят и тук в Клуба на Майсторите, дойде време да направим преход, да излезем от съзнанието за злото, което оставаше преобладаващата сила в живота на всеки от вас. Внушаваха ви го. Независимо дали имахте религиозно възпитание или не, вие избрахте това в себе си, заради масовото съзнание. Толкова много се осъждахте. Независимо от това какви думи използвахте - “зло“, “тъмнина“, “Сатана“ или просто “лошо“ – дойде време да продължим напред. И трябва да излезем от това не на десет процента и не на петнадесет, а изцяло.

 

Всичко това е в много, много голяма степен лъжа и да, в продължение на векове, аз разговарях, обсъждах това с философи и голяма част от думите им бяха макио. Те се опитваха да ми обяснят защо злото е реално, а аз казвам, че то е реално само, когато вярват в него.

 

Най – голямото постижение на Сатаната, злото, тъмнината беше че е накарал хората да повярват в неговото съществуване. Няма нищо подобно. Няма го. Ако всички хора на тази планета престанат да вярват в това, тя щеше да стане съвършено различна. Но те няма да престанат. Те имат интерес да съществува тъмнината. Това наистина е така.

 

Повече от всичко за това са виновни религиите. Те са заинтересовани от тъмнината. Те я раздуват. Използват я за собствена изгода. Те не говорят за свобода. Те не говорят за изящество в живота си. Те не говорят за красотата на душата ви.

 

Но седейки тук днес в тази малка група от хора – тук в Клуба на Майсторите, тук в интернет – вие можете без усилие да се освободите от тъмнината. Това е толкова хубаво. В това има толкова ирония. Не можете да се избавите от тъмнината, като се сражавате с нея. Просто трябва да си тръгнете от нея. Това е всичко. Не е нужно да мислите за това как да се освободите от нея, колко време ще ви отнеме това и колко сили. Просто си тръгвате. И това е всичко.

 

Не е нужно да си мислите, “Трябва ли да запазя малко страх от тъмнината, вяра в тъмнината в задния си джоб – само за всеки случай?“ Просто пуснете всичко това изцяло, на сто процента. И тогава тя за вас вече няма да съществува. За останалия свят – да, а за вас – не. Това ще престане да бъде част от вашата реалност и система на творене. Точка.

 

Майстора разбира, че никога не е правил нещо лошо, защото лошото не съществува. Майстора разбира, че не се опитва нищо да побеждава, защото няма нищо за побеждаване. Живота – това е просто опит. Прекрасен, чувствен, страстен и изразителен опит. И докато другите избират да преживяват живота си в сенки и тъмнина, докато другите избират да се самоосъждат, да се оценяват и да се смятат за лоши или тъмни, ние ще отидем по – нататък.

 

Ще изчистим и измием цялата тъмнина. Няма да се освобождаваме от нея постепенно. Тя не съществува. Няма я. В лъжата за тъмнината няма гравитация. Мислите за това, че сте лоши или можете да станете такива по невнимание, нямат гравитация.

 

Вие излизате отвъд пределите на тези ограничения. Няма остатъчно безпокойство, че ако сте били наркомани, ще започнете отново да приемате наркотици. Не. Няма да стане така. Пуснете безпокойството, че ако много сте пили в някакъв период, ще се върнете към това. Не. Няма да се върнете. Вие продължавате напред. Това е престанало да бъде част от лъжата в която сте вярвали. Вие просто продължавате напред.

 

Не се противопоставяте на тъмнината. Не се борите с нея. Не провеждате никакви церемонии. Просто продължавате напред … отвъд пределите на властта и силата, които са лъжа. Отвъд пределите на тъмнината, която е лъжа. Отвъд пределите на това, че някога сте направили нещо погрешно. Това е най – голямата лъжа, която някога сте си казвали. Това е най – голямата лъжа, в която някога сте вярвали – че сте направили нещо погрешно.

 

Ума ще се бори с вас, задължително ще се бори. Ще започне много да мисли. Ще се опита да намери оправдание. Той се опитва да го направи по своему, “Добре, от начало ще подобрим на десет процента, ще се освободим от десет процента от вярата в лъжите за тъмнината“. Ума ви ще каже, “Ти не си готов. Ти не можеш да пуснеш всичко изведнъж“. Ума ще започне да разсъждава. Той ще спори. Не. Не. Стига. Приключихме с това.

 

Виждате ли, защото това все още е лъжа, ако продължавате да вярвате че сте направили нещо грешно. Все още е лъжа ако продължавате да вярвате в силата. Дори със само един процент вяра в мрака и силата, вие ще вярвате и този един процент ще надделее над останалите деветдесет и девет процента. Вие ще вярвате, че този един процент е достатъчен да зарази всяка част от вас. Той ще засенчи всичко.

 

(пауза)

 

Най – великото постижение на Сатаната е в това, че той е накарал хората да повярват в неговото съществуване.

 

Кой е Сатаната? Това са хората които не си позволяват да бъдат Аз Съм. Хората използват понятието Сатана и тъмнина изначално, за да контролират останалите. Това са хора, които не могат да се обичат. Ето това е Сатаната. Това са хора, които не могат да повярват, че са божествени, че всъщност не могат да направят нищо погрешно, освен ако не започнат да вярват в това.

 

Това е голяма крачка. Това е много голяма крачка.

 

Това в известна степен е плашещо, защото както и преди остава както бихте казали, лека тъмнина, вяра, лъжа; вяра че сте направили нещо погрешно; че сте били неуспешни в бизнеса; че не сте успели в отношенията, неправилно сте възпитавали децата си. Голяма крачка е – да пуснеш всичко. Голяма крачка.

 

Бих нарекъл това една от най – важните, най – големите крачки, които някога сте правили. А може би и най – голямата от всички.

 

И тя ще повлече след себе си невероятната игра на разума. Аз просто искам да знаете, че тази игра ще ви преобърне. Но също така искам да знаете, че всичко вече се е получило. Вече сте оставили всичко назад. И независимо от това че в ума ви ще се въртят мисли, ще ви поваля на земята, ще ви измъчва с ментални крясъци, вие вече минавате отвъд. Вече излизате отвъд пределите на лъжите за тъмнината, властта и всичко, което някога сте правили. Вече излизате от тези ограничения. Ще откриете за себе си какво наистина представлява живота без прилагане на сила. Това е – свободата.

 

Свободата – е когато допуснете, че никога не сте правили нищо лошо. Точка.

 

Свободата е – когато допускате, че никога не сте правили нищо лошо. И вижте как ще реагира ума на това. Наблюдавайте как ще се опитва да ви въвлече, да ви всмукне обратно. “Нека това бъде малко по неправилно, става ли?“ – ще каже ума. “Нека вземем от тук малко грешки. Но това всъщност е грешно, но не чак толкова“. Виждате ли как ума ви се опитва да ви вкара в преговори. Майстора не преговаря.

 

Тук не трябва да има обсъждане, защото дори един процент вяра в това, което сте направили грешно, че у вас има тъмнина, че съществува власт – дори един процент се превръща в сто. Защото това толкова дълбоко се е вкоренило във вас, в масовото съзнание – че Сатаната е толкова могъщ, толкова успешен, че само една мисъл за него може да разруши цялата къща, може да унищожи праведника. Това не е вярно, но хората вярват в това, а следователно е така.

 

Не можем да работим над това постепенно. Не можем да прекараме цяла година опитвайки се унищожим лъжата за съществуването на тъмнината, лъжата, че сте направили нещо нередно. За това реших, че днес ще направим скок.

 

И предварително ви поднасям извиненията си; предварително ви се извинявам за това, през което ще минат някои от вас – душевните страдания, вътрешните спорове, личната ви битка с дявола. Но знам, че е по – добре да се справим с това веднъж за винаги и че всичко ще бъде наред. Вие сте блестящи и ще излезете от това по абсолютно най – добрия начин.

 

Трудно е, много е трудно просто да се излезе от старото програмиране за ада и тям подобните. Това е много трудно. Злото е програмирано във вас и света се опитва да ви докаже, “Не, злото е реално. Виж. Виж какво се случва  всеки ден.“ Това не е вашата реалност; това е тяхната реалност. Не говоря за изконното разбиране за зло на тази планета. Говоря за вас – за вашия живот. Това е всичко. Ще продължи ли да има зло по света? Да, защото те вярват в него. Те зависят от него. От злото, от властта – те зависят от нея.

 

Можете ли да живеете с това? Понякога – да. Не винаги. Ще ви се наложи да излезете от това. Твърде болезнено ще бъде за вас да гледате как те продължават да живеят в лъжа. Как продължават да вярват в злото, Сатаната, тъмнината, когато няма никаква необходимост от това.

 

Случва ли се Възнесения Майстор да плаче? Плаче ли Майстора? Разбира се. Защото му е мъчно да гледа как хората продължават да страдат, когато не трябва. Но те няма да пожелаят да го изслушат. Те няма да искат да направят нещо съвсем просто – да си тръгнат от тъмнината, злото, от всичко лошо, силата, властта. И ние не можем да направим абсолютно нищо с това.

 

Днес продължаваме нататък, оставяйки лъжата зад нас. Излизаме от лъжата. Няма да има никакви обсъждания. Няма да я смаляваме на десет процента, а после на петнадесет – не.

 

Излизаме от лъжата.

 

Разбирате ли, освен всичко останало, сега повдигаме всичко, което сте потискали, сдържали. Всичко ще се прояви. Всичко ще се бори за оцеляване. Ще се бори за своята идентичност, за вярата в лъжата. Не се борете. Не се борете. Не влизайте в дискусии. Продължете напред.

 

Когато казвам “продължете напред“ – къде отива съзнанието ви? Оставяте ли го в лъжа? Или отивате към свободата?

 

(пауза)

 

Свободата е освобождаване от лъжата. Може би това е най – простото определение. Свободата – е когато излизате от лъжата. И тази лъжа е огромна.

 

Ще преминете през това. Ще преминете. За някои от вас това ще бъде трудно, но ще го преодолеете. Защо? Защото сте пирати. Защо? Защото това сте избрали. Защото сте истински Майстори и знам, че може да съм строг с вас – може би не чак толкова строг, колкото трябва – но понякога мога да бъда строг. Но аз нямаше да съм тук, ако не знаех, че вие сте истински Майстори.

 

(пауза)

 

Нека просто да поседим за малко и да осъзнаем, че не трябва да правите нищо.

 

Не трябва да полагате усилия. Помните ли моята 60 секундна тренировка? Така е и тук. Просто си позволете да оставите назад тази голяма лъжа.

 

(пауза)

 

От колко време живеете с този товар, който дори не е ваш – че сте направили нещо лошо, че вие сте зло или че злото съществува? Можете ли да си представите още веднъж общество, място, Земята където нищо от това не съществува? Никой никого никога не е убеждавал в тази лъжа.

 

Където я няма тази тежест. И знаете ли, когато някой вярва в това, той го преживява на практика. Ако те вярват в лошото, те ще разиграват нещо лошо. Ако вярват че съществува властта, те ще играят на власт.

 

(дълга пауза)

 

Нека сега да вдишаме дълбоко. Нека вдишаме веднъж много дълбоко.

 

Това е още един мераб, който ми се иска да направя достъпен за всички които искат да го изтеглят и прослушат. Мисля, че за всички той ще бъде преломен момент. Този мераб и 60 секундната тренировка. И знаете ли какво? Това са моите заключения за днес. Започнах с 60 секундната тренировка и завърших с този мераб. И всичко за което говорихме днес – излизането от лъжата – правите го за 60 секунди. Излизате от представата за себе си като за нещо различно от най – съкровеното, величествено и божествено същество. Излизате от цялата тази лъжа.

 

Нека вдишаме дълбоко.

 

И може би, може би сега ще разберете какво имам предвид, казвайки че всичко е наред в цялото творение.

 

До следващия месец скъпа Шамбра, до директното излъчване от Мюнхен. Аз Съм Адамус на вашите услуги.

 

Благодаря. Благодаря. (аплодисменти от публиката)