Серията ”Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила”

Шоуд 6 – Адамус Сен Жермен

Чеалинг чрез Джефри Хопи

Представено пред Аления Кръг на 6 февруари 2016 година

https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, Адамус от Суверенните Владения.

Ах! Добре дошли обратно.

Ах, да преди всичко моето кафе (Сандра донася кафето). Калдре не пие – благодаря, Сандра и те моля за извинение, че Калдре нарече кучето ти Мръсница (смях); това не я радва много – Калдре не пие кафе по обед, но ах! – докато съм с вас в това човешко състояние, кафето е това, което ми трябва. Ммм.

И така през нощта бях в Клуба на Възнесените Майстори (някои се смеят). Това винаги е отчасти истина, отчасти доукрасено. Бях в … при нас сладките стоят на пода. О, благодаря. Благодаря, че ми ги донесохте. Твои ли са, Едит? О, твои ли са (към жеата отзад).

ЕДИТ: Нейни са.

ЛИНДА: Не, благодаря.

Скъпоценности

АДАМУС: Нощеска бях в Клуба на Възнесените Майстори (още смях). Отчасти е така, отчасти не е. Това е моя подарък. Днес раздавам подаръци. Ще обясня това с история. Раздавам подаръци.

Когато снощи бях в Клуба на Възнесените Майстори и един от новите Майстори, който токущо беше дошъл каза: ”Адамус, защо избра февруари – точно 14 февруари – да предадеш послание на Шамбра?”, тъй като в Клуба на Възнесените Майстори всички знаят за това. Всички знаят. Те ще участват, ще наблюдават как работи Майстора на Майсторите. (някои се подсмихват).

И този нов Майстор каза: ”Адамус, защо избра 14 февруари за посланието на Шамбра? Защо не 1 януари? Защо не рождения ти ден? Защо не нещо друго …” Господи! (той почти се блъсна в камерата). Камера, с всички тези хора наблюдаващи от целия свят (той прави глупаво изражение пред камерата; някои се смеят). Хм.

”Защо избра 14 февруари?”. А аз казах: ”Скъпи приятелю, Майстор – млад Майстор, но въпреки всичко, приятелю – Майстор – казах аз – за това си има основателна причина. Има основателна причина, защото всъщност първоначалното име на празника и по – точно на целия месец, беше деня на Сен – Жермен”. (аудиторията не вярва на неговия разказ; някой казва: ”Сериозно?”) Не, ще обясня. Обяснявам. (Адамус се смее) Наистина. Какви сте скептици. Как нямате чувство за хумор. Въпреки че наистина – сега правдивата част (смях) - в живота ми като Сен Жермен, в последния ми живот имах такъв навик да раздавам скъпоценни камъни. Не големи, малки камъчета, подобни на…

ЛИНДА: (Линда си протяга ръката) Знам, че нямаш скъпоценности. Какво имаш в джоба?

АДАМУС: Тези скъпоценности не са за теб бейби! (много смях, Линда разперва ръце). Така че (смее се) … оооо, Калдре дори за миг прекрати ченалинга (много смях). Трябва да се връща. Трябва да се връща. Добре.

И така, аз имах навика да раздавам скъпоценни камъни – брилянти, сапфири, рубини – малки. Имах навика да ги подарявам винаги с послание към онзи на когото ги подарявах, за да им напомня винаги какво е имало в техния живот и какво може да има в него. Повечето от тях взимаха бижуто, скъпоценния камък буквално – и моментално побягваха да го продават – но някои разбираха какво наистина означава той.

За това първоначално този месец се наричаше ”Месаца на Сен – Жермен”. Наистина, така и беше – само ако бяха се запазили някакви доказателствени материали, но всъщност имаше движение което се наричаше Месеца на Сен – Жермен. Те обаче трябваше да го променят, принудени от сили наречени – Църквата. Те бяха толкова объркани. Знаеха че трябва да променят “Месеца на Сен Жермен” и вместо да се раздават скъпоценни камъни да е нещо друго, така се стигна до Свети Валентин.

Преди всичко, не мисля че Свети Валентин беше светец. Те го направиха светец заради това. Те дори не можеха да решат какъв беше този Валентин. Влентин не беше един; бяха много.

Направиха малко проучване и намериха Валентин, който наистина беше бракосъчетал много войници, особено римски войници за еврейския народ и войници от други националности, които били в завладените земи.

Това не е чак толкова сложно да се направи, знаете ли, да ожениш млади мъж и жена. Така, че вместо месеца на Сен – Жермен се появи Деня на Свети Валентин. Но мисля, че имаме нужда от ходатайство пред Ватикана, за да върнем всичо обратно (някои се смеят). Но аз наистна раздавах скъпоценни камъни и украшения.

Потенциалите

Днес джобовете на Калдре са празни заради Линда, която проверява там да няма нищо, иначе аз щедро щях да ви раздавам пари. Но вместо това исках днес да ви подаря някои потенциали. Всъщност тук има потенциали за всички. За всички.

Какво е това потенциал? Нещо, което още не е избрано и не е изпитано на практика. И всеки от вас притежава огромни потенциали. Понякога е трудно да ги видите. Свикнали сте да виждате само това, което се намира точо под носа ви. Свикнали сте да виждате това, с което се борите, това от което се страхувате и заради това оставате доста ограничени. Но днес нека отворим някои потенциали.

Бих искал да започна с Мери Сю. Имаш потенциал да предаваш посланията на Уолтър (Ръсел) да станеш канал на Уолтър.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Просто трябва да признаеш този потенциал. Трябва да признаеш, че той е точно тук.

МЕРИ СЮ: Здрасти.

АДАМУС: Ти трябва да приз - … здрасти. Той е точно там, но да. Здрасти. Извинявай Уолтър. Но имаш този потенциал. Той би бил повече от щастлив да работи с теб.

Сега Мери Сю ще каже: ”Но аз не знам как да правя ченалинг. Нима това не е само за – хм – елита?” (Адамус се смее). Но ти знаеш. Знаеш ли как да правиш ченалинг? Просто отваряш уста и започваш да говориш или започваш да пишеш. Освобождаваш ума си, освобождаваш съмненията си и просто говориш.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: За теб това е потенциал.

МЕРИ СЮ: Благодаря.

АДАМУС: Да. Ах! Вдишай го дълбоко.

И Патриция. Ах, Патриция. Ето там. Здрасти Патриция. Патриция изглежда ти работиш в живота си над много по – практични неща – върху нещо от човешкия живот – но сега има потенциал, който така сияе около теб – ако можехме да го заснемем, да видиш как сияе! – това е потенциал на нещо което може да стане сега. Това е – как би го нарекла? – това е творчество, това е удивително вдъхновение; всичко около теб. Виждам го. Всички го виждат. Сега можеш да добавиш към него своята светлина. Той е тук. И не мисли за това. Не се притеснявай. Не е нужно да препрочиташ Шоуда петдесет пъти след това: ”Какво каза той? Има ли там скрит подтекст?” Не! Всичко е тук и сега. Просто вдишай този творчески изблик, това вдъхновение, което ще те накара да направиш нещо, което не си очаквала. Това не е линейно. Това не е продължение на това, което си правила по - рано. Това е нещо различно. Да.

Така че, го вдишай дълбоко.

Ах, това по – добре ли е от колкото да ви подарявам скъпоценни камъни? По – добре да получавате … (публиката казва: ”Да”) О, да. О, да. Половината казват ”да”, другата половина … (смях) ”не”.

Скот, Скот. Оооо, да. Имаш такъв потенциал и има потенциали в теб и в партньора ти. Има някаква мединцинска ситуация. Това наистина е въпрос – наистина, буквално има въпрос – да остане или да си тръгне, но до голяма степен е основан на теб. Дори ако ти се струва, че твоя партньор, твоя любим човек преживява тази травмираща ситуация, всъщност тя е твоя. Виждаш ли, той я приема заради теб. Имаш потенциал да останеш и да живееш, така както сам искаш без всякакви трудности,  да имаш яснота и да останеш всъщност като се наслаждаваш на живота. Понякога се питаш, можеш ли да се радваш на живота? Възможно ли е това? Може би, на Новата Земя ще е по – добре? И твоят партноьор го играе заради теб. Сега имаш потенциала за този избор. Но искам още малко да го разшириш, ако не възразяваш …

СКОТ: О, да.

АДАМУС: … сега ще говоря много лично. Ние не се молим. Не правим никакви церемонии. Това, което правим е да осветлим потенциал. Така че за твоя партньор Сам.

СКОТ: Самюел.

АДАМУС: Самюел. Заради твоя партньор и заради теб, нека точно сега да добавим собствената си светлина към техния потенциал за радостен живот.

Ние не ги подтикваме към изцеление. Не се опитваме да направим изцеление, защото всичко това – е от липса на състрадание. Ние ставаме Майстори. Вие ставате Майстори като мен. Намирате се в това, което наричам Неизказано Присъствие. Ще се върна по – късно към това, но сега се намираме там. Не е задържително да знаете как изглежда той, къде е, в какви условия е поставен. Това няма никакво отношение към това, което правим. Ние просто осветяваме потенциалите, които иначе би било трудно да се видят, за хората, за теб и за Самюел.

Така че точно сега нека го направим, ако не си против.

СКОТ: Много ми се иска.

АДАМУС: Добре. И така, всички тук, онлайн, вдишайте дълбоко и нека просто да донесем светлината си. Никакви молитви. Никакво въздействие. Не се опитваме да изцеляваме. Това е като да включим лампата в голяма тъмна стая, за да видим всичко което е там, в това число и потенциала за истински радостен живот, наистина радостен съвместен живот.

Нека да вдишаме хубаво.

Вие си мислехте че аз се шегувам, когато казах, че това трябва да е месеца на Сен – Жермен. Ах. И най – смешното е че това може да го направи всеки от вас. Всеки от вас може да го направи в живота си.

О, здравей Тереза. Здрасти. Би ли станала, моля? Да, благодаря. Всъщност аз сам ще дойда при теб, защото ми се струва че така ще се вижда по – добре от всички.

Обикновено хората откачат, когато навлизат в своето майсторство. ”Какво трябва да правя? Къде трябва да живея? Какво предстои?” О! От това възниква тревожност. Тревожност, безсънни нощи, ”Правилно ли го правя? Правилно ли го правя?” Нека просто да спрем. Нека просто да осветим потенциала. (Адамус, почуква по няколко ключа за лампи и включва по – ярка светлина; смях). Нека осветим потенциалите. Да осветим потенциала за това, което дори не си виждала до сега. Знаеш ли, ти някакси се оказваш в ума, ставаш линейна: ”Какво иска Духа от мен?” Опитваш се да поговориш за това с мен, а аз ти казвам: ”Това не е важно”. Наистина и казах това.

След това вдишваш дълбоко и осветяваш потенциалите. Отваряш се към това, което не си виждала със стария поглед. Навлизаш в Сетивото на Майстора.

Първо, наистина не е важно на къде ще поемеш, както вече чу. Второ отговорът, знанието ще се появи, когато вдишаш дълбоко и това вече става сега. И отговора може да се разкрива няколко дни, седмица, седмица и нещо, но ще дойде. Така че престани да се напъваш. Голяма прегръдка. (те се прегръщат и публиката казва ”Ооо”) Ох, обичам тези моменти. Да. (смях) Те са толкова хубави за всички нас. Добре.

Ах, бих правил това цял ден, но трябва да поговорим за нещо, ще говоря с теб Пол.

ПОЛ: Да.

АДАМУС: И така Пол около теб има много потенциали, но ах, как говоря само? На теб ти е някак по – удобно с неопределеността и има нещо, което – не се натрапва, но всъщност присъства – наистина съществува за теб, но ти някак казваш: ”Е, не съм сигурен” и ”може би аз …”. Може ли да бъда честен с теб?

ПОЛ: Разбира се.

АДАМУС: Ти си играеш с това, но някак си мислиш: ”Може би пропускам възможността си за голям проект. Може би нямам енергия. Може би просто играя на сигурно.” Така че съществува потенциал, който не е много безопасен, но е забавен. Имам предвид наистина е забавен.

ПОЛ: Обичам забавните неща.

АДАМУС: Обичаш да се забавляваш, но основно без риск. Един вид … (някои се подсмихват). По – рано в живота си ти много си рискувал, поемал си рискове, а след това си решил: ”Ще остана в безопасното простанство”. Искам да ти кажа, че всъщност не си много щастлив в това безопасно пространство. Някак скучновато е. Но след това се питаш: ”Но какво да правя?” и така нататък и така нататък. Ти някак влизаш в този потенциал, влизаш в свещеното пространство и вече не се притесняваш за това. Не мисиш за него. Не се притесняваш, че ще се върнеш към старите навици. Не се притесняваш за това че просто ще играеш безопасно. Това е така правилно и безопасно, че то просто е. Направи го.

ПОЛ: Благодаря.

АДАМУС: Добре. Можем още дълго да продължаваме в този дух, но имаме още доста работа. Може да изключите тази ярка светлина. О, не. Оставете я, защото ще правим още нещо. (някои се смеят)

Но да се върнем към месеца на Сен – Жермен (Адамус се усмихва). Всичко това се отнася за потенциалите. Аз наистина имах навика да раздавам скъпоценности, красиви малки драгоценности, като един вид напомняне за всички потенциали в живота им, към които не се отварят.

Има огромна разлика между това да се отвориш за нещо и да преследваш нещо. Знаете ли, да преследваш цел – е като да седнеш и да кажеш: ”Ще го планирам”. Тук има огромна разлика с простото разкриване на потенциалите. Те вече са тук. Всички те са тук, независимо дали се притеснявате за това какво ще правите в бъдеще или просто очаквате своя час, тоест просто доживявате последните си десетилетия на тази планета. Просто се отворете и това не изисква никакви усилия и никаква работа. Просто признайте, че сте се отворили и тогава то ще бъде тук. И тогава всичко опира до избора – какво искате да направите?

И така нека направим едно дълбоко вдишване за всички потенциали, които съществуват в живота ви. За всички потенциали. Те няма да бъдат вече ограничени както преди. Ще престанат да бъдат ограничени и незначителни. Те са много. И знаете ли какво? Не е нужно да се борите с тях. Наистина не трябва. Не е нужно да мислите за това. Просто позволете да се отворите. Това е всичко. Осветете със собствената си светлина потенциалите си.

Вдишайте дълбоко.

Първи въпрос

По – натам. Линда, микрофона, моля. По – натам, ще ви задам няколко въпроса и първия въпрос е – защо винаги задавам въпроси? Линда, би ли … това е хубав въпрос за начало. Защо винаги задавам въпроси,  обикновено в началото на Шоуда? Някой, в началото на Шоуда – защо?

ТЕД: Искаш да оцениш нашата енергия, къде се намираме в момента. Да видиш дали не сме пълни с боклуци … с макио или …

АДАМУС: Не, това вече го направих, много преди това, още с идването си. Да. Но това е добре.

ТЕД: Да, не мога да кажа, ”не знам”, но …

АДАМУС: Да, не можеш да кажежш ”не знам”.

ТЕД: Не. Така, че …

АДАМУС: Да, защото ако го кажеш, то ще отидеш в "чистилището аз не знам" (смях).

ТЕД: Вече съм била там.

АДАМУС: Да, вече си била там!

ТЕД: Да, аз – да! Това …

АДАМУС: Да. Така че защо задавам въпроси в началото на срещите?

ТЕД: Ами, според мен, отговора те кара да присъстваш тук.

АДАМУС: Благодаря. Добре. Добре. Още няколко. Кара ви да присъствате тук. Защото си мислите, че не знам отговора на въпоса преди да съм ви попитал? Да. Защо питам?

МЕРИ СЮ: Мисля, че определяме реалността си с въпросите, които си задаваме.

АДАМУС: Да, определяш. Да, определяме.

МЕРИ СЮ: И за това бих казала, че това би ни помогнало … формулировката на думите ни помага да разберем къде се намираме.

АДАМУС: Да, добре.

МЕРИ СЮ: Добре.

АДАМУС: Още няколко. Защо обичам да задавам въпроси в началото на ежемесечните ни Шоудове? Харесва ми реакцията ви, когато Линда ви подава микрофона.

ТИФАНИ: За да се посереме от страх, когато ни подаваш микрофона.

АДАМУС: Да! (смях) Именно! Не е зле, не е зле.

ЛИНДА: Ти общуваш ли с Кери? (Тифани се смее).

АДАМУС: Да. Знаете колко е лесно просто да си седите тук, настанявате се удобно гледате шоуто и един вид изпадате в нещо като летаргия. Когато знаете, че микрофона е някъде наблизо и се опитвате да го избегнете … между другото, малка подсказка: ако искате да не получите микрофона, не е нужно мислено да си казвате: ”Линда, не ми давай микрофона” (смях) …

ТИФАНИ: Току що си помислих точна това.

АДАМУС: Защото тя чува: ”Искам микрофона! Аз искам микрофона!” Така че да, това е добре. Сега наплаши ли се до посиране?

ТИФАНИ: Не.

АДАМУС: Не.

ТИФАНИ: Но обикновено, да и аз правя така: ”Само не аз. Само не аз.” Така че …

АДАМУС: Да, да. Да, сега вече разбра. Не е ли приятно?

ТИФАНИ: Да.

АДАМУС: Получаваш микрофона и ах! Да.

ТИФАНИ: Момчета, искате ли да ви попея?

АДАМУС: Разбира се (смях).

ТИФАНИ: Не, не е нужно. Не.

АДАМУС: Не, ти си спомни това. Нима аз те помолих да пееш? Нима аз ти напомних за това? Хайде. Микрофона работи.

ТИФАНИ: Не, няма. Няма да пея.

АДАМУС: Ще ти се наложи.

ТИФАНИ: Не.

АДАМУС: Да, да. Хайде.

ТИФАНИ: Не смятам да го правя (смее се).

АДАМУС: Знаеш ли, аз говоря така, защото ти не го каза просто така. Това не беше просто съвпадение. Не ти подсказвах. Никой не бърбореше заедно с теб, не мисля (смее се). И така?

ТИФАНИ: На последък малко ме е срам да излизам пред хора. Чувствам се неудобно. Така че вероятно е от това.

АДАМУС: Добре, нека проявим нов потенциал. Ето позволи ми да ти дам един от потенциалните със скъпоценни камъни. Ето вземи.

ТИФАНИ: Благодаря.

АДАМУС: Да. И не го харчи целия на едно място (смее се). И така, сега имаш този потенциал, откриваш го и: ”О, Боже той е мой. Потенциала е тук”. Какво ще правиш с него?

ТИФАНИ: Ще пея? Ох, мамка му. От мен да мине (пее). Поздравявам всички с месеца на Сен – Жермен!

АДАМУС: Добре.

ТИФАНИ: Как беше? (смее се, някои аплодират)

АДАМУС: Да. Сигурен съм че ще влезе в челните музикални класации. Да, да. Благодаря. Сега си мислиш: ”Нима не беше готино?” Ти се гмурна в този потенциал.

ТИФАНИ: Да, но разбира се аз ще го изгледам по – късно. Ще го гледам 50 пъти и ще се самокритикувам.

АДАМУС: Да, да, да, да, да. Да, нима не е забавно, че хората правят така? Знаеш ли, това е като, защо просто не сме в настоящия момент, Неизразимия Момент? Защо просто не сме в настоящия момент и просто да го направим? Но, не, ти всичко ще преглеждаш, критикуваш и питаш: ”Как изглеждам? Как звуча? Боже, ако трябваше …”Просто бъди в момента. На кой му пука? Не се връщай обратно за да го видиш. Моля те, недей. Става ли?

ЛИНДА: Още?

АДАМУС: Не, ще премина към следващия въпрос.

ЛИНДА: О, но моля те! Искам да помоля за отговор знаменитост.

АДАМУС: Добре, добре, добре.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре. Защо я питам? (смях) Едит, Едит, Едит! Как вървят нещата при теб?

ЕДИТ: Тра – ла – ла! Тра – ла – ла! (някои се смеят)

АДАМУС: Лейди Едит, да.

ЕДИТ: Извинявай.

АДАМУС: Едит, защо винаги задавам тези въпроси?

ЕДИТ: Защото ти харесва. Това ти доставя удоволствие.

АДАМУС: Да. Защо?

ЕДИТ: Защото си умен (някои се смеят).

АДАМУС: И още как! Защото … не смяташ ли, че искам да подразня хората?

ЕДИТ: Не.

АДАМУС: Не.

ШАМБРА1(ЖЕНА): Аз така си мислех.

АДАМУС: А, значи ти си го мислеше! (смях) Знаех, че това идва от някъде, защото на мен наистина ми харесва да дразня хората. Защо ви задавам въпроси?

ЕДИТ: Искаш да видиш че се обичаме, да ни накараш да бъдем внимателни и позволяващи.

АДАМУС: Да, бих се придържал към частта с вниманието. Да, да.

Вниманието! Вниманието. Всички ние участваме в това. Внимание – присъствие. Всеки от вас, независимо дали сте тук или гледате онлайн, когато задавам въпрос, всеки от вас веднага отговаря. ”Какво бих направил, ако Линда ми даде микрофона? Какво бих направил? О, боже. Линда не ми давай микрофона.” Това внася съзнание. Това внася в срещата определена енергия на жизнената сила, въпросите се задават на всички нас и ние всички участваме, всички ние сме част от това. И още въпросите са хубави с това, че всички те са своевременни. Те буквално се основават на това, през което преминаваме точно сега. И така, добре.

Следващия въпрос, ако Линда не иска още някой …

ЛИНДА: Не, това …

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: За сега са достатъчно.

Втори въпрос

АДАМУС: Добре. Добре, следващия въпрос. Кое е главното нещо което се случва в началото на годината? Минаха почти, колко 35, 36 дни. Каква е динамиката в началото на годината? Добре. Мофо!

МОФО (Марти): Здрасти!

АДАМУС: Здрасти.

МОФО: Бих казал …

АДАМУС: Добре изглеждаш, Мофо.

МОФО: Е, благодаря.

АДАМУС: Да, да.

МОФО: Ти също, приятелю.

АДАМУС: Да, благодаря.

МОФО: Симпатично (Адамус се усмихва). Бих казал че се отърсваме от натрупаната огромна неопределеност.

АДАМУС: Харесва ми.

МОФО: Да.

АДАМУС: Има ли някакви причини?

МОФО: Всички просто започват … всичко се върти и върти, става все по – голямо и по – лошо и хората стават все по – неуверени, по – наплашени или като Шамбра, ние просто ставаме все по готини пичове. (някои се смеят).

АДАМУС: Да, да. Добре. Благодаря.

МОФО: Да.

АДАМУС: Благодаря. Да. Не се връщай да прослушваш това отново (смях).

МОФО: О! Не беше ли готино?

АДАМУС: Не, беше супер! Всичко беше добре. Ето защо. Защото ти взимаш нещо, което не беше никак зле – ти си забавен, обаятелен, остроумен – но след това ще се върнеш и: "Какво казах? Искам да видя, как беше.” А след това ти …

МОФО: (говори на нос) Говорих носово.

АДАМУС: О! Да, говоря носово.

МОФО: Да, имах сополи!

АДАМУС: Линда ги нарича прилепи в пещерата (смях) О! Или …

МОФО: Очарователно.

АДАМУС: Или след това ще кажеш: ”Защо стоях с ръка в джоба? Какво правех там?” И … (Марти се смее) Ти си в момента сега. Нали, добре. Хубав отговор. Още няколко.

Какво става в началото на годината? Как бихте го описали? Началото на годината.

ЛИНДА: Да видим.

АДАМУС: Линда се прокрадва.

ЛИНДА: Назад към Госпожа Хенри.

АДАМУС: О, да.

Г- ЦА ХЕНРИ: Госпожа?

ЛИНДА: Не.

Г - ЦА ХЕНРИ: Госпожица.

АДАМУС: Да, дори да седиш в края на редицата, тя ще те намери.

Г - ЦА ХЕНРИ: Мхм …

АДАМУС: Това от което наистина се нуждаем е една голяма ръка с микрофон, която се рее над публиката.

ЛИНДА: Не, аз харесвам това упражнение. Така мога да проверя своята гъвкавост.

АДАМУС: Не, можеш да го правиш с по – малко контрол.

ЛИНДА: Не, харесва ми моята гъвкавост.

АДАМУС: Ето, сега те разсеяхме. Какво стана?

Г - ЦА ХЕНРИ: Започнаха съмненията.

АДАМУС: А, добре.

Г - ЦА ХЕНРИ: Да.

АДАМУС: Добре.

Г - ЦА ХЕНРИ: Да, да. Активизираха се.

АДАМУС: Собствените ти съмнения ли?

Г - ЦА ХЕНРИ: Като цяло, после започнах да се съмнявам, дали това се отнася за мен и станаха мои съмнени.

АДАМУС: Да, да.

Г - ЦА ХЕНРИ: Да.

АДАМУС: Харесва ми.

Г - ЦА ХЕНРИ: Множество съмнения.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Добре. Благодаря. Още?

АДАМУС: Разбира се. Още три.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: С началото на годината. Какво става? С какво наистина се сблъсквате?

ДИАНА: Да изберем живота.

АДАМУС: Да изберем живота. Да. Знаеш ли, не е лошо, не е лошо. Лошо е, но и хубаво едновременно. Това някак изнася всичко на повърхността, а аз помагам за това. Изострям вниманието. Провокирам ви сега за тази беседа.

ДИАНА: Аха.

АДАМУС: Да в ПроГност, Кихак, дори в Шоудовете и в нашите лични разговори ви подтиквам към това. Всичко това: Новата Земя, Старата Земя, там на където сме се запътили. Болезнено е. Тоест, ние можехме да направим някаква приятна Кумбаая, но, не, мисля, че ние наистина сме длъжни в даден момент наистина да продължим напред. Точно така, да. Да. ”Трябва ли да остана?” Тежко е. Тежко е.

ДИАНА: Това е въпроса.

АДАМУС: Това е сериозен въпрос. И когато го разглеждате – "Трябва ли да остана?" – без осветяването на потенциалите, когато просто го наблюдавате: ”Дали това ще бъдат 20, 30 години едно и също?” – това е доста мрачна картинка. Отговора не е чак толкова приятен. Ето защо се намираме в месеца на Сен – Жермен, откривайки потенциалите.

ДИАНА: Аха.

АДАУМС: Да, добре.

ДИАНА: Хубаво.

АДАМУС: Благодаря. О, това ми харесва. Да. И вие можете да го усетите – преди Линда да ви връчи микрофона – можете ли да го усетите, как … можете да усетите сега движението на слоевете енергия, случващото се в стаята? То е голямо и малко, сякаш просто, знаете ли, сякаш ви се иска да заплачете и да се смеете и да, всичко е тук. Мм. Да. Как ще го опишеш?

ЛИНДА Ф: За мен това беше свобода. Продадох дома си. Усещам всички тези потенциали.

АДАМУС: Отлично. Добре. Много пари ли получи за къщата си?

ЛИНДА Ф: Достатъчно.

АДАМУС: Достатъчно. Добре.

ЛИНДА Ф: Да.

АДАМУС: Добре. И какво смяташ да правиш сега?

ЛИНДА Ф: Да пътешествам.

АДАМУС: Добре. Добре. Отлично. На къде ще поемеш първо?

ЛИНДА Ф: Ами, да разгледам Хавай.

АДАМУС: Да.

ЛИНДА Ф: Флорида и горещите извори.

АДАМУС: Горещите извори. Добре. Радвам се, че не каза Колорадо Спрингс, тоест (смях), това е на час езда. Някои хора мислят мащабно. Знаеш ли: ”Дали да не отида на голямо пътешествие до Колорадо Спрингс? Да посетя ”Градината на Боговете” на обед” и това е … карай.

Добре. Благодаря. Още един. Какво става в началото на годината? Има …

ЛИНДА: Опитвам се да го разбъркам.

АДАМУС: Има много отчетливи енергии на Шамбра. Те движат микрофона на Линда! (Адамус се смее) Той просто преминава наблизо. Да.

ДЖОН: Ами огромна обиколка с влакче, така че …

АДАМУС: Да.

ДЖОН: Да.

АДАМУС: Добре.

ДЖОН: Свобода, определено.

АДАМУС: Като стана дума за влакчета … нали знаеш как  увеселителните влакчета се движат нагоре – надолу?

ДЖОН: Да.

АДАМУС: И това няма никакъв смисъл. Как може увеселителните влакчета да се движат напред – назад? Това няма никакъв смисъл. Но всъщност има. Добре. Благодаря. Благодаря, че си тук.

Моя отговор, това, което забелязах, причината да задам този въпрос е много проста: съмненията. Съмненията.  Някои от вас го казаха или бяха много близо до това. Съмненията.

Това е време на дълбоки съмнения в себе си, съмнения, които ви разкъсват на части по много причини, съмнения в света и в това, което предстои. Тоест винаги има известна степен на съмнения, но сега са много дълбоки. Това е толкова осезателно и всъщност те работят на много дълбоки нива. Съмнения в това, че правите всичко правилно и не сте сами в това. Когато другите Майстори, малцината преминали по този път, когато стигаха до тази точка – имаше много съмнения. Това е несигурна почва. Тези увеселителни влакчета, които се движат напред – назад едновременно. Този въпрос, какво да правите и много често не виждате цялата светлниа на потенциалите; вие просто гледате своето минало, от къде сте дошли, стараейки се мислено да се пренесете в бъдещето.

Имате вътрешното чувство, че нещо ще се освободи – Патриция, по – конкретно, например; нещо е готово да се освободи – но след това започвате да анализирате. Започвате мислено да оценявате, започвате да използвате миналото си за сравнение, поне като система за измерване, казвайки си: ”Но мога ли наистина да го направя?”А след това се съмнявате в себе си и както при Пол при вас се появяват велики идеи, удивителни вдъхновения – той е Майстор – но играе на безопасно. Извинявай, че те коментирам, но ти не рискуваш и много от вас правят точно така.

Не че трябва да направите нещо. Не. Не е нужно да правите нещо. Можете просто да пътешествате. Можете просто да се отпуснете, но тогава нищо няма да предприемете и това е много сложно, когато вътрешно наистина искате да направите нещо, особено в последно време ви се иска да се проявите с фанфарен рев, да се проявите с огромен прилив на творческо вдъхновение и това е което винаги сте искали да направите на тази планета. Дори ако просто кажете на планетата: ”Напускам” (Адамус си показва двата средни пръста; някои се смеят) по наистина изразителен начин. ”Напускам. Забавлявайте се в помийната си яма!” (много смях)

Не, давам го за пример, просто за да … искате да освободите това, искате го, но не го правите и го подтискате. Сега, не препоръчвам всички да отидете и да го направите, но нима не сте имали такова усещане? Ще ви се да кажете: ”Изчезвам от тук!”

Знам, че някои направиха това когато бяха ученици. Стигнахте до определен момент – някои в училище, някои в университета – и в един прекрасен момент просто се събудихте и казахте: ”Това не е за мен. Това може да е за някой друг, но не и за мен. Не смятам да изгубя напразно още три години”. Някои от вас го направиха само месец преди края. ”Това не е моя път. Той навярно е нечий чужд. Разкарвам се от тук. Не знам какво ще правя. Не знам къде ще отида. Не знам как ще преживея, но съм сигурен, че няма да остана повече в тази скучна дупка. Ще бъда себе си.” Ето защо Шамбра са пирати. Ето защо сте удивителни и ето защо повдигнах този въпрос.

Сега има много съмнения. Отнасяйте се спокойно със съмненията. Знаете ли, когато започнете да се съмнявате в съмненията, о, боже, бррр, започва да ви боли главата (Адамус се усмихва). Отнасяйте се спокойно със съмненията. Това е просто малкото аз от миналото, което се опитва да се презастрахова, опитва се да ви защити.

Добре, хубаво дълбоко вдишване.

Третия въпрос

По – натам в списъка с въпроси. Ах. Нека разиграем малка сценка, става ли? Вие сте пред група от около 50 човека. Това отново са пробудени хора. Те току що са прочели ”Разговори с Бога” – ”Разговори със Себе си”, както ги нарича Кутхуми. Те са се вдъхновили. Имали са огромно откритие или нещо се е случило в живота им. Точно са започнали да се пробуждат. Знаете какво е това, защото сте го преживели преди 10, 15 години. Знаете това ниво на наивно вдъхновение: ”О, Боже, вижте какво открих”.

И ето ви вас, днес, същества навлизащи в своето Майсторство. Преминали сте през трудни времена. Преминали сте през тази първоначална еуфория на пробуждането - "О! Съществува още нещо" – и ето ви тук, след много години, преминали през много. За какви две или три неща бихте разказали?

Всички ще ви гледат, вие сте пред групата. Вие сте Майстор, вие сте учител и разполагате с ограничено време, така че трябва да опишете същността. Какво ще кажете на тази група от ново пробудени същества? Какви да кажем два или три момента бихте изтъкнали или ако искате само един главен момент? Какво ще им кажете за това пътешествие? Какъв мъдър съвет ще им дадете?

И така, Линда би ли дошла тук на дъската и да включим твоя вълшебен таблет и … технологиите са нещо удивително. Тя може да стои там, а да се вижда тук. Невероятно. Какво ли ни очаква? И така, ще разиграем сцена. Помните ли, вдишайте дълбоко, защото някои вече се развълнуваха (някои се смеят). Играта на съзнанието. Всичко това е игра. Нали?

Линда ще ви вика, но тя ще стои тук и ще пише на дъската и това означава, че ще ви се наложи да дойдете до тук…

ЛИНДА: Ооо!

АДАМУС: … в стола. И така, Линда, избирай. Аз ще мина назад.

ЛИНДА: Сарт.

АДАМУС: Сарт. И така, ти ще говориш … (смях). Сега ще разберете дали сте в добрия списък на Линда или в лошия (още смях). Аз няма да кажа кой в кой е.

И така, Сарт ти говориш в група от примерно 50 000 човека, ако считаме и тези зад камерата …

САРТ: Здравейте, Шамбра!

ЛИНДА: Не се стеснявай.

САРТ: Старая се.

АДАМУС: За кои няколко момента би разказал ти?

САРТ: Не слушайте никого. Слушайте само себе си. Какво друго? О, бъдете като Сарт (смях в залата).

АДАМУС: Ха, Сарт, аз …

САРТ: Аз всъщност …

АДАМУС: Нима това не е противоречие? (още смях) Нима не каза току що – някой друг чу ли това или само аз? – ”Слушайте себе си, не слушайте никого. Бъдете като Сарт” (още смях).

САРТ: Добре, това ще го изтрием.

АДАМУС: Добре. И Линда ще го запише. Може ли да изложим това нещо на дъската? Добре.

ЛИНДА: Така че какво от казаното да запиша?

АДАМУС: Нищо (смях).

САРТ: Хей, първото беше добро!

АДАМУС: Той каза: ”Нищо няма значение” Да. ”Слушайте себе си”.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Добре.

САРТ: Наслаждавайте се на живота! Правете това, което искате, когато го искате. Знам, че това струва пари и не се вписва във всичко хубаво, което можете да си помислите, но правете всичко за себе си, когато ви се прииска.

АДАМУС: Добре. И така, това е група от пробуждащи се хора и те са в началото на голямо пътешествие. Какво би искал да споделиш с тях, преди да напуснеш сцената? Още нещо относно пробуждането в Майсторство?

(Сарт млъква)

Защото за мен това звучи като лека разходка. Те ще излязат и: "О!" В блаженство. Нещо друго искаш ли да споделиш? Просто питам.

САРТ: Следвайте мечтите си, защото те са такива. Те са добри. (Адамус търси с поглед реакцията на публиката; някои се смеят). Това макио ли е?

АДАМУС: Не съм го казал, но публиката май смята така (още смях). Ако всички вие бяхте пробуждащи се: ”Ах, да, да, да!” Но вие не сте пробуждащи се. Не е задължително да кажете: ”Да, да, да.” вие ще кажете: ”Не говорим ли за големия слон в стаята?” Има наистина голям слон в стоята. Това е просто моето мнение. Сцената е твоя Майсторе. И така, ”Да се всушвате в себе си, да се радвате на живота, да следвате мечтите си. Ура!” Нека направим плакат с котенца, а след това … (смях, Адамус се подсмихва)

САРТ: Уау!

АДАМУС: Да. Благодаря. Благодаря. Следващия. И между другото, да си тук не е лесно.

ЛИНДА: Искаш ли да записвам всеки на нова страница? …

АДАМУС: Не, просто продължавай да пишеш. Не знам как работи тази джаджа.

ЛИНДА: Добре. О, о следващия. Това ще бъде – това ще бъде доктора.

АДАМУС: И можеш да прибягаш до аудиторията и да дадеш микрофона на някого.

ЛИНДА: Добре, благодаря.

АДАМУС: После ще се върнем обратно.

ЛИНДА: Мога да го направя.

ШЕРИЛ: Благодаря.

АДАМУС: Моля. И така, имаш 50 токущо пробудени човека.

ШЕРИЛ: Изумителни, прекрасни същества има тук.

АДАМУС: Да, да.

ШЕРИЛ: Първото, за което си помислих, е че е много, много важно да обичаш себе си. Много от нас в детството си са изпитвали някакви жестокости и са ни лъгали. Това са ограничения. Така че, пуснете ограниченията и просто обичайте това удивително чудесно същество, което представлявате.

Казвам, че това е първото, защото второ ще бъде това, че ви предстои да поемете по адска пътека (някои се смеят). Това е тежко. Сложно е. Трудно е. Плашещо е. Но ако обичате себе си и се доверявате на себе си, доверявате се на твореца, който сте, вие ще се справите отлично и ще стигнете до там, където искате да бъдете. (някои аплодират)

АДАМУС: Всъщност ти имаш тук много дейно участие. Много дейно. Да. Виждам че ти всъщност се занимаваш с това.

ШЕРИЛ: Вече от много години.

АДАМУС: Ах, колко е хубаво. Добре.

ШЕРИЛ: Благодаря.

АДАМУС: Благодаря. Благодаря. Линда кого ще избереш за доброволец?

ЛИНДА: Добре, ще избера за доброволец Дейвид Макмастер.

АДАМУС: О! Дейвед, ще седна на товя стол.

ДЕЙВИД: Ами, първото, което ще ги посъветвам: да станат, да си заврат главата между краката и да си целунат задника за сбогом (някои се смеят).

ЛИДНА: Това няма да го записвам.

ДЕЙВИД: Да.

АДАМУС: Би ли демонстрирал, Дейвид? (още смях)

ДЕЙВЕД: Тук ще отида в публиката и ще предам микрофона.

ЛИНДА: Кажи ми какво да напиша.

ДЕЙВИД: Да. Така че нека просто да направим дълоко вдишване.

ЕДИТ: Можеш да си целунеш задника, когато се върнеш у дома.

ДЕЙВИД: Така и ще направя (Адамус се усмихва). Всичко ще се получи. Всичко ще бъде наред. Вашето човешко аз не носи отговорност за вашето просветление, за вашето пробуждане.

ЛИНДА: И така, как можеш да обобщиш това?

АДАМУС: ”Всичко ще бъде наред. Човека не носи отговорност”.

ЛИНДА: Добре.

АДАМУС: Да.

В същото време преминаването през този процес ще изнесе на повърхността огромна тревога и съмнения и че това е момента да се доверите истински на себе си, да се приемете и да знаете, че никога, никога няма да направите нещо неправилно. Така че наслаждавайте се на живота, дишайте и позволявайте. И позволение – това е най – простото, но и най – трудното, което ще правите, защото ще се съмнявате ден след ден. Но просто позволявайте.

АДАМУС: (аплодира) Благодаря. (някои аплодисменти).

ЛИНДА: Много мило. Следващия.

АДАМУС: В залата има много мъдрост. Добре. Добре. Следващия.

ЛИНДА: Добре, следващия ще бъде Джан Люс (Джан се изненадва, Адамус се подсмихва).

ДЖАН: Мисля, че главното, което ми помогна да премина през много, беше, че да сгреша е невъзможно. Мисля, че за мен това беше най – голямото ”аха”, тъй като цял живот постоянно чувствах, че всичко, което правя е погрешно. Не вършех правилните неща. Така, че ако някой ми беше казал, че не правя грешки, за мен това би било голяма работа. За това ще ви кажа, че правите всичко правилно, че не можете да сгрешите, мисля че това е най – важното от всичко, което мога да ви кажа.

АДАМУС: ”Не можеш да сгрешиш”. Добре. И ти живееш ли го в живота си?  Имам предвид, лесно ли ти е да го приемеш?

ДЖАН: Не, работя върху това (смее се). Да.

АДАМУС: Но да разбереш това е много хубаво.

ДЖАН: Да и аз мисля така.

АДАМУС: Добре.

ДЖАН: Това беше …

АДАМУС: И какво ти е усещането да си тук?

ДЖАН: Малко непривично.

АДАМУС: Добре. Карай, но днес ти влезе в потенциал.

ДЖАН: Наистина ли?

АДАМУС: Наистина.

ДЖАН: О.

АДАМУС: Стоейки точно тук.

ДЖАН: Уау! (смее се)

АДАМУС: Да, да.

ДЖАН: Добре! (някои аплодисменти)

АДАМУС: Благодаря.

ДЖАН: Благодаря.

АДАМУС: Добре, още двама.

ЛИНДА: Точно зад теб.

АДАМУС: Имам още за разказване.

И сега всички си мислят: ”О, добре. Още само един. Ще се надяваме, че вероятността да ме изберат е само два процента и може би няма да бъда аз”. Да.

ШАМБРА 2 (жена): Добър ден. Един от най – великите дарове на този процес, който преживях, това е да открия позволението и позволението на Аз Съществувам, но не само позволението на Аз Съществувам, а още и усещането за Аз Съществувам вътре в себе си и това усещане е толкова дълбоко, че започваш да преживяваш Аз Същесвувам в ежедневния си живот. И това е такъв голям дар, че наистина се потапяш в дълбините на усещането за позволение и знанието на това, че заедно с човека ние навлизаме в Сетивото на Майстора, отиваме отвъд пределите на разума, отвъд петте сетива. Ние се отваряме към този велик потенциал, който просто позволяваме и това е усещането, което човек … аз не чувствам че човек наистина може да получи това усещане. Да се придвижим отвъд пределите на петте си сетива, отвъд разума и да се отворим, разширим към безкрайността, позволявайки това Аз Съществувам в себе си да се превърне в безкрая, без начало, без прекъсване и да усещаме това в себе си.

АДАМУС: Добре. Ти усещаш ли страстта?

ШАМБРА 2: Благодаря.

АДАМУС: Искам да кажа, това прозвуча леко нервно.

ШАМБРА2: Наистина съм нервна. Да! (смее се)

АДАМУС: Да, но всъщност ти …

ШАМБРА 2: Малко прекалих с чая (някои аплодисменти).

АДАМУС: Твърде много чай (Адамус се смее). Но ти превърна тази нервност в страст и това можеше да се усети. Беше много, много добре. Благодаря. Последен.

ЛИНДА: Джоана.

ДЖОАНА: Ти просто искаш да се покажа с екипа на Бронкос (облечена е с оранжева тениска на Пийт Менинг, който ще играе Супербол на следващия ден).

ЛИНДА: Добре, носиш тениската на наистина много як пич. Мммхмм.

ДЖОАНА: Наистина.

АДАМУС: Да.

ДЖОАНА: Здрасти Пийт (смеят се). Добре. Ще бъде болезнено.

АДАМУС: Мислиш, че Пийт гледа?

ДЖОАНА: Разбира се!

АДАМУС: О, добре.

ДЖОАНА: Ние сме приятели.

АДАМУС: Разбира се, добре (подсмихва се).

ДЖОАНА: Е, но сега той е малко зает. Ще го види по – късно.

АДАМУС: Да, да. Да.

ДЖОАНА: Момчета, ще боли. Ще пускате много от това, което сте носили в себе си живот след живот. Ще боли. За това ви предлагам да се пазите. Задължително правете упражненията. Яжте повече жива храна, пийте повече вода и се обичайте. Танцувайте толкова, колкото можете. Това отпуска много. Повярвайте ми. И има още нещо. Не се вкопчвайте в глупости. Не бъдете твърде строги със себе си. Не сме съвършени. Кой иска да бъде съвършен? Не се впрягайте за глупости и се веселете, нали? Ура!

АДАМУС: Благодаря (аплодисменти). Благодаря. А, забравих, има още един последен, когото исках да попитам – скъпата Линда.

ЛИНДА: Ще се гръмна.

АДАМУС: О, на теб не ти трябва микрофон. Давай. Линда, ти си учител. Ето го твоя клас, наскоро пробудени, девствени в пробуждането. Така че какво би им казала?

ЛИНДА: Трябва ли да е нещо, което още не са казали?

АДАМУС: Не. Всичко, което пожелаеш. Всичко.

ЛИНДА: Живота – е прекрасен опит, ако го позволите и можете просто да бъдете с него и когато го направите, то вашето истинско Аз Съм веднага и завинаги ще бъде тук за вас (някой казва ”Прекрасно” и публиката аплодира).

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Така не е честно. Всичко останало … бляк!

АДАМУС: Благодаря. Благодаря. Добре и можем малко да приглушим светлината, за да не ослепеете.

Отговора на Адамус

Както можете да си представите, Адамус ще обучава група от токущо пробудени ученици по малко по – различен начин.

ЛЕНДА: Нима!

АДАМУС: Първо – вижте, всички вие – сте наскоро пробудени. Първо – няма връщане назад. Забравете за това. Вече е твърде късно. Трябваше да помислите за това по – рано (смях). Много сте … (някой казва ”Затънали”, силен смях). Нямаше да кажа "затънали", както някой предположи. Исках да кажа вие "толкова силно се пробудихте". Затънахте. Това е първа точка.

Точка номер две: това какво сте, всяка ваша представа за себе си ще бъде свалена, изтрита, изпепелена през следващите 10, може би 20 години. Свиквайте, че това ще стане. Това ще се случи.

 “Вие”, сте тези които седите тук в столове си с широки макио – усмивки на лицата (някой казва ”О-х-х!”, някой се смее). Ето какво бих направил.

ШАМБРА 3(жена): Вярно е.

АДАМУС: Да. Така е. Спомнете си.

ШАМБРА 3: Да.

АДАМУС: Представете си, че говоря на вас от близкото минало.

На какво се спрях? Спомнете си тази широка макио – усмивка на лицата, защото скоро няма да се усмихвате (смях и коментари из залата, някой казва ”радвайте се сега”). Аз съм тук за да ви обърна внимание на слона в стаята, защото от пробуждането до Майсторството всичко се променя.

Разберете, че това не е усъвършенстване на човека, когато човек се опитва да стане по – добър. А е това, че вие страстно искате от сърце и душа – да бъдете божественост, Аз Съм. Така че ще има моменти в които ще се чувствате ужасно – дори много по – често от колкото предполагате.

ЛИНДА: Колко увлекателно.

АДАМУС: Емоционално … ш-ш-т! Аз говоря. Някой трябваше да ви каже това преди 15 години.

Емоционално и физически. И когато това стане, помнете, че това е част от пробуждането. Може би това няма да стане със следващото поколение. Може би ще се появят истински пионери, като вас, които ще проправят пътя и ще го облекчат. Може би. Но това, през което вие преминавате ще преобърне изцяло живота ви. То ще ви постави лице в лице със собствените ви демони и дракони.

Това ще бъде кошмар, и – И – всеки от вас ще премине през него. Всеки от вас в края на краищата ще стигне до своето Майсторство и то няма да прилича на нищо от това за което си мислите в момента. То няма да е такова, каквото си го представяте. То ще бъде безкрайно по – добро. То ще притежава много по – голям брой потенциали. То ще има много по – гоямо значение и вие не просто ще говорите за любовта към себе си, вие ще се обичате всеки миг. Ето какво трябва да очаквате.

Следващите няколко години ще бъдат сложни. Аз преминах през това и тази група, която е пред вас, наречена Шамбра – те знаят колко е трудно. Но точно сега искам да ви кажа, че от ранното пробуждане до Майсторството, ние – не само аз, а всички ние – ще бъдем с вас на всяка крачка от пътя ви. Аз и тези, които осъзнаха своето Майсторство в този живот, тези, които се наричат Шамбра, тези които продължават да вървят в едни от най – трудните времена – ние сме с вас на всяка крачка по пътя. Ето какво бих казал.

Нека да вдишаме дълбоко (аплодисменти). Благодаря. Благодаря. Благодаря. Защото искам да обърна внимание на слона, който е в стаята с вас. Искам да ви покажа факта, че това ви разкъсва на части на много нива. То ви изправя лице в лице с тези ваши части, които не искате да видите.

Ние не набираме новобранци. Не се опитваме да ги подкупим с чудесата на просветлението. Не. Всъщност ние, всички ние, свършихме добра работа, прогонвайки хората от тук (някои се смеят) и това е правилно. Защо да им рисуваме макио картинки, ако това е най – сложното, което някога ще направите?

Вероятно това е последния ви живот на Земята, когато сте заседнали между чука и наковалнята, когато се сблъскавте с такива големи страхове и трудности и не сте сигурни дали ще можете да го направите, притеснявате се имате ли го вътре във вас … и тогава една от най – великите думи която някога е била писана – може отново да ги покажем – това са позволение и доверие. За вас това са основните думи след като преминахте през ранното си пробуждане и започнахте да се движите към Майсторството. Доверие и позволение. Доверие и позволение, преди вие … любовта към себе си, но това е някак размито понятие – любовта към себе си. Звучи добре, но не толкова много хора знаят как наистина да го направят. Това ще дойде по – късно. Доверие и позволение и разбиране, че всъщност не можете да направите грешка, въпреки че ще си мислите, че сте направили. Ще си мислите, че сте направили най – голямата грешка, въвличайки се във всичко това, а след това ще осъзнаете, че това е бил най – великия подарък, който някога сте си правили.

Нека вдишаме дълбоко. О! Да и това беше само началото на моята реч (Адамус се смее).

Това, което наистина искам да кажа, преди да преминем към следващата част, обърнете внимание на цялата тази мъдрост изказана днес. Разгледайте мъдростта, бликаща от вас, когато излизахте на сцената. И да, има тенденция понякога да залитате малко в макио. Разберете, вие стоите пред група, вашето изказване се излъчва по целия свят, но вие започвате да виждате основните и най – важни за вас моменти. Това е вашата мъдрост. Това е което сте научили и което ще разказвате, нека отворим този потенциал в месеца на Сен – Жермен. Нека отворим този потенциал за вас, като учители, независимо дали сте пред 50 ново пробудени, защото вашата книга току що излезе, тя се нарича ”Просветление: Не го правете” (смях). Не, сериозен съм. Това би било велико заглавие.

Знаете, може да има книга със заглавие, ”Просветление: Пътя, Розите и Бисквитки”, както всички правят. Да, ”Просветление, останете си у Дома” (Адамус се смее). Чувал съм това."Просветление: Не го правете" и след това с малки букви под заглавието, ”Освен ако не сте изцяло отдадени на себе си”. Абсолютен бестселър. Само заглавието. Наистина няма значение какво ще напишете вътре, но … (някои се смеят).

Но на мен ми се щеше да изкоментирам това, което всички вие чувствахте и слушахте тук днес. Голяма мъдрост и вие се погледнахте от страни от преди 5 – 10 години. Видяхте тези прости истини, които научихте и които споделяте и успяхте да го направите с чувство за хумор. И наистина е поразително. Всеки от вас има ментални мисли в главата си. Какво бихте казали на група от 50 новопробудили се? И ви приканвам да споделите това с другите в социалните си мрежи. Ех! Споделете го, но без критика. Без критика. Споделете. Публикувайте мисите си. Какви две три неща бихте казали на тази група? Добре, нека си поемем дълбоко въздух и да продължим. Майсторското Сетиво.

Сандра, може ли малко топло кафе? Тоест горещо. Това изведнъж изстина.

САНДРА: Добре.

АДАМУС: Да. Малко сметана, без захар, прясно изпечено. Не разтворимо (лек смях).

САРТ: Трябва да отидеш в Старбакс.

АДАМУС: Без захар, със сметана, прясно изпечено.

ЛИНДА: Искаш ли тя да отскочи до Старбакс?

АДАМУС: Не, не, не. Да го свари, имате кафе машина. Благодаря. Хей, аз съм Майстор, също като нея. Тя просто би могла да каже, ”сам си го свари” и вероятно бих го направил. (лек смях) Да. Това е такъв потенциал.

САНДРА: Все още ли имам тази възможност? (смях)

АДАМУС: Не, тя вече изгуби силата си. Току що изгуби силата си.

Майсторското Сетиво

Сега ще се потопим в Сетивото на Майстора и ще говоря за него известно време. Ще ви говоря за петте човешки сетива, на някого може да му доскучее и ще си кажете: ”Той продължава да говори за това”. Докато не го разберете. Има голяма разлика между владеенето на информацията, факти, цифри и нейното въплътяване, разбиране, усещането и в опит. Така че ще продължа да говоря за човешките сетива и за Майсторското Сетиво. И моля ви, няма нужда от коментари, като тези - ”Иска ми се нещо ново всеки месец”. Не, вие просто искате нещо, което да ви разсейва. Това е същината на посоката към която се движим. Добре.

Първото, което ще забележите в Майсторското Сетиво и някои вече са го забелязали, най – първото – това е дезориентацията във времето. Най – първото. Това е основата. Точно както токущо говорихте на учениците си, пробуждащите се ученици, изброявайки им две или три подточки, сега аз ви говоря като Майстор – първото, което ще осъзнаете в Майсторското Сетиво е дезориентацията за времето. Това може да бъде много неприятно. Ще ви се струва, че се разпадате на части, че вече нямате ориентир и поради това можете да усетите, че напълно се побърквате.

Вие отделяте определени основи, които сте задържали в себе си – времето, пространството представляват най – важните от тях – започвате да променяте това и може да ви се струва че се побърквате.

И сега ви моля, скъпи живи Майстори, моля ви – отнесете се спокойно към това. Когато се случи тази пълна дезориентация, световъртеж, загуба за връзка с пространството – такава каквато не сте изпитвали никога преди – отнесете се спокойно към нея. Защото ако се съпротивлявате, ако се опитате да се върнете, към това което наричате ориентири, в своята клетка, ако се опитате да се върнете ще отхвърлите ефекта от това да бъдете едновременно в и отвъд времето, безкрайно същество.

В Майсторското Сетиво, ние навлизаме отвъд пределите на времето. В това е цялата разлика и всъщност ще можете да се намирате и там и там едновременно и това истински ще изкарва ума ви от релси. Това е като да се возите на увеселително влакче в двете посоки едновременно. То изцяло дезориентира ума  и това е нормално. И ви казвам, че това е един от двата или трите важни моменти, които ви очакват напред, също както вие разказвахте на учениците си за това какво е да започнеш да се пробуждаш. Губите ориентирите си.

Пространствено – времевата река

Представете си моля за миг, че стоите потопени до раменете в река, в неголяма река и водата ви обгръща. Това не е буен поток, който ви подкосява краката, но можете истински да усетите водата. И нека направим нещо като мераб. Нека включим музика за фон.

Вие стоите …и нека приглушим светлината.

(музиката започва да свири)

Вие стоите в река, разбира се в чиста, прозрачна вода и можете да усетите течението с тялото си. Усещате температурата. Усещате потока, налягането на водата, която ви заобикаля.

Усещате мекотата на водата. Въпреки налягането, тя някак ви обгръща.

Усещате присъствието и. Водата има определено присъствие. И тя винаги съществува. Този поток е относително неизменен, той винаги съществува.

Този поток, усещането за вода, заобикаляща тялото ви, служи за да ви напомня постоянно, че се намирате във вода в реката. Това през цялото време ви казва,”Ти си тук. Ти си жив. Ти същесвуваш”, тъй като можете да усетите водата около себе си.

Това представлява времето и пространството. Съществува непрестанен поток. Съществува постоянно налягане. Съществува така нареченото меко съпротивление, приятно съпротивление. Иначе казано можете да го усетите. Този случай можете да усетите как времето и пространството се движат през вас. Те пронизват всяка част от вашето тяло, всяка част от ума ви.

Времето и пространството приличат на река. Голям скок беше осъзнаването на това, че не вие се движите през времето и пространството, а че те се движат през вас и около вас. И сега в този пример, когато стоите в реката, усещайки нейното съпротивление, това става разбираемо – "Ах, да, времето и пространството наистина текат".

И ако размърдате ръката си във водата или крака си, времето и пространството – или в този случай, водата – ще реагира. Вие не бягате през реката. Не натискате водата по време на движението си. Забравяте какво е силата. Усещате течението. Забравяте, че има съпротивление или триене.

То е постоянно. То ви задържа и фактически потока никога не се променя – нито температурата, нито каквото и да било. Те винаги са постоянни.

За това вие много скоро ги приемате. Никога не се съмнявате в тях, никога не задавате въпроси, кокво е без тях. Те съществуват винаги. Това е вашата връзка с реалността.

Такъв е потока на времето и пространството – такъв е бил за вас винаги. Помръднете с крака, размърдайте ръцете си в реката. Гмурнете се. Отпуснете глава във водата. Тя реагира за вас. Обгръща ви.

Това е времето и пространството. Това е общото усещане, динамиката на времето и пространството.

С това сте свикнали. Но както вече забелязахте, започвате да се порменяте. Всичко започва да се променя и ето пример за това в какво се проявява разликата.

Басейна на потенциалите извън времето

За обичайните хора реката се изтича върху тях и продължава нататък. Те дори не я осъзнават. Мислят си, че се движат през времето и пространството, но са в реката. Когато навлизате в Майсторското Сетиво, изведнъж възниква различна ситуация и ето какво представлява тя. Малбко музика.

(музиката започва)

Сега вие сте в голям, топъл, прекрасен басейн. Там сте само вие. Няма никой друг. Водата е приятна и топла и си позволявате изцяло да се потопите сякаш сте в безтегловност. Това е прекрасен голям басейн с чудесна топла вода, температурата на която съответства на температурата на тялото, така че вие дори не я забелязвате.

И тя е неподвижна, просто съществува. Няма никакво налягане. Няма сила. Просто се реете. Позволете си да го усетите.

(пауза)

Това прилича на липсата на време. Водата е в момента Сега. Тя не оказва натиск върху вас. На никъде не се движи. Плувате в басейна на потенциалите, потенциали извън времето.

(пауза)

Те просто съществуват. Вие просто съществувате.

Вие сте извън времето и пространството и първото, което осъзнавате като Майстор е: ”Това е супер, но какво да правя с него?” И така … Аз просто плавам в басейна с топла вода. Но всичко останало е различно. Какво да правя?”

Първо, позволете си познаете разликата между потока на реката и потапянето в басейна. Между тях има прилики. И едното и другото е вода. Но всичко останало е различно.

Това е безвремието, което аз наричам Неизразим Момент, Неизразимо Присъствие. ”Неизразим”, означава без определение. Не се опитвайте да го оцените. Не се опитвайте да го определите.

Просто плавате. Не се движите на никъде. Плосто стоите над водата.

Неизразимото Присъствие, Аз Съм е заобиколен от потенциали, съществуващи извън времето и пространството. Ето какво представлява водата – потенциали.

Тя също е времето и пространството, но е много различна от реката, защото точно когато решите да преживеете нещо, точно когато решите да бъдете творец, когато решите да изразите себе си, тази неподвижна вода, това време и пространство, което не се движи изведнъж се активира. Изведнъж се активира.  И след това се движи в абсолютно идеално съответствие с вашето желание. Но за разлика от реката, тя не тече вечно. Можете да я промените. Можете да я накарате да се движи. Можете да я нагодите и тя сама да се нагоди към вас, веднага след като направите избор. И тя е извън времето и пространството.

Няма значение дали се намирате в този басейн, в това неподвижно време и пространство. Няма значение ако ще изберете нещо, което човека в реката счита за свое детство, защото няма време и пространство, Майсторе. Няма минало. Има само Неизразимо Присъствие.

Това няма значение.

В този басейн времето и пространството нямат значение, ако изберете да преживеете това което човека в реката нарича свое бъдеще – счита че се намира някъде по – нагоре по течението на реката – защото е извън времето.

За човека това е невероятно. ”Как е възможно това?” Човека е бил по течението на реката от много, много, много животи и не познава нищо освен реката. Той се осланя на нея. Зависи от реката. Използва реката за да обясни опита си. Но тук, в Майсторското Сетиво, съществувате само вие в топлия басейн на пространство – времето от потенциали.

Детето, което сте били, детето което в някакъв момент е било беззащитно, е тук заедно с Майстора. С Майстора, както биха казали някои от вас от бъдещето. Но това не е така. Те сега са тук, в този басейн заедно с вас.

Вашите аспекти, с които сте се борили също са тук сега, също както и изцяло интергираното Аз, което представлявате. То е тук изцяло интегрирано.

Знаете ли, няма никаква нужда от линейно време и пространство. Няма нужда вече да стоите в реката. Можете да останете в басейна. Детето, което сте били, което се е чувствало така беззащитно, може да бъде тук в басейна, заедно с Майстора в пълна безопастност. Майстора, който се опитвате да станете е тук.

Няма никакво разделяне. Няма разстояние. Всичко е тук.

И изведнъж започва да става нещо много забавно, нещо дълбоко. Разбирате, че те винаги са били тук. Винаги. Винаги. Те винаги са били заедно и изведнъж това дете, това беззащитно, травмирано дете разбира, че то също така е интегриран Майстор. Също. И.

Човекът, който сте в момента, който се опитва да плува в реката, опитва се да стане Майстор, изведнъж разбира в това безвремие, че Майстора вече е тук. Вече няма разделение, те всички могат да бъдат тук. Всички те могат да споделят това Неизразимо Присъствие.

И изведнъж всичко се променя. Изведнъж това беззащитно дете престава да е беззащитно. Изведнъж този възрастен, който е преживял провал, престава да е неудачник. Този човек, който се опитва да стане Майстор, престава да се опитва, защото всички потенциали изведнъж се осветяват в това място извън времето и пространството. Вие вече сте там.

Не трябва да лекувате детето. Няма нужда да поправяте грешките. Не трябва да се опитвате да ставате Майстор. Всички те вече са тук.

(пауза)

И изведнъж в този прекрасен момент: ”Потъвам! За какво мислех!? Под водата съм. Давя се. Бълбук – бълбук! Ахх! Потъвам! От къде да си поема въздух?” Така да бъде (смях, Линда прави физиономия).

Бихте предпочели просто да ви бях казал: "О, ще се научите да обичате себе си, това ще е толкова прекрасно и ще имате ..."

ЛИНДА: Да!

АДАМУС: Веднага ще ви кажа Така да … (Адамус се смее)

ЛИНДА: Да! Днес, да!

АДАМУС: Веднага ще ви кажа така да бъде.

ЛИНДА: (смее се) Боже!

АДАМУС: Защото първото, което ще осъзнаете за Майсторското Сетиво – че време не същесвува, И че вие също се намирате във времето. Все още ще бъдете в реката и ще бъдете в басейна – едновременно. И ще казвате същото, което казвате и сега: ”О това наистина ми харесва. Таква хубава музика”.

Между другото тя е от албума на Йохам https://store.crimsoncircle.com/merabhzone-by-yoham.html (Адамус се смее). И ще си мислите: ”О, това е толкова приятно. Плувам в басейна”. А после от някъде ще се появи това осъзнаване: ”Не мога да дишам! Колко време бях под водата?”Човека крещи: ”Нещо с теб не е наред! И се занимаваш с духовни глупости, но забрави за простите практични неща – че трябва да дишаш, че трябва да имаш работа, трябва да ядеш - имаш толкова проблеми от миналото и имаш да изплащаш жилище.”

Виждате ли какво става? Свиквате (лек смях). Свиквате.

Неизразимото Присъствие

Освен това ще има значителна физическа дезориентация. Вече усещате това, но тялото ви ще започне да се чуди: ”Какво става?” То ще започне да креща както преди малко споменахме: ”Потъваш!” Тялото ви ще започне да пита: ”Къде е реката?! Трябва ни реката! Ти побърка ли се?! Да си позволиш този опит – какво ти става?! Веднага се връщай в реката. Без тази сила, без това налягане, ако не прекараш в реката безчет животи, ще умреш. Ще полудееш. Ще се побъркаш”.

Ума ви ще каже: ”За какво си мислиш? Ти вече пробва да правиш така. Помниш ли, когато си позволи напразните фантазии за еднорозите и всички други глупости и тям подобни макио? Опитвам се да ти помогна. Веднага се връщай в проклетата река както всички останали. Просто стой там и позволявай на реката да протича. За какво си мислиш в този басейн? Какво ще стане ако се окаже, че това не е твоя басейн? (смях) Какво ако в него има алигатори? Ти дори нямаш … нямаш си басейн. Нямаш пари за басейн, а ще плуваш в басейн?!А какво ако там има алигатори, които не виждаш, нали така става обикновено?” (Адамус се смее)

Такава е реалността приятели мои. Също както вие говорихте с учениците, навлизащи в своето пробуждане, така ви говоря и аз, всъпителни думи в Майсторското Сетиво. Първото, което ще изгубите – това е баланса и неизмеримостта на времето. От начало това е наистина готино, защото вие просто плавате в безвремието, в това Неизразимо Присъствие: ”О, боже това е толкова хубаво. Това е такова освобождение”, а после изведнъж – бум! – реалността. Вашата стара реалност. Реалността на реката.

Бъдете готови за това. Сега какво мислите за това? Сега, когато знаете че това ще стане, можете да решите: ”О, да , разбирам. Говорили сме за това. О, това вече не ме безпокои. Всичко е наред сега".

Ще усещате ефекта на безвремието. Останете с него за малко. Бъдете смели и храбри. Отворете потенциалите, съществуващи извън времето.

В това състояние извън времето става ... Използвам стандартни примери - травмираното дете, претърпелия провал възрастен и така нататък, и Майстора, интегрирания Възнесен Майстор, който нощем идва в Клуба на Възнесените Майстори и този, който иска да стане Майстор - всички те са там. И вие се гледате - Възнесения Майстор, този който съвсем скоро ще станее Майстор - гледате ги и си казвате:" О, направих го. Не в някакво далечно бъдеще, а в този басейн, в това присъствие. Получи ми се". И това малко дете, което са били и наказвали, което се е чувствало толкова беззащитно, което се опитвахте да изцерите, преработите и още някак да поправите - то няма нужда от всичко това. То трябва само да бъде там и да разбере:" О! Хей, всичко се получи! Добре. Сега ще се върна към игрите и веселието и няма да се притеснявам за резултата, защото всичко се е получило". Това е като утвърждението"спокоен съм".

Изцяло губите усещане за времето и безвремието е удивително, защото в живота ви, прекаран стоейки в реката престават да съществуват изкуствени завеси и мнимо разделение.

Но понякога ще ви се гади. Моля ви, не е нужно да приемате хапчета или нещо подобно. По - скоро използвайте натурални добавки, а още по - добре да поработите с тялото си. Поработете с тялото си. наистина ще ви олекне, защото ... (Адамус се подсмихва). Не, наистина, поработете с тялото си - не за да се опитате да се завлечете обратно в реката, а за да се освободите от представата, че сте длъжни да бъдете там  изначално. А когато завършите упражнението, отидете в басейна, в топлия басейн. И си купете басейн между другото и се избавете от алигаторите, ако има такива там.

И изведнъж ще осъзнаете:" Хей, всичко това е Пространство - Време", което наистина представлява плазмена проукция на Бон, на вашата реалност, цялото това Пространство - Време - всъщност е голяма лъжа". Времето и пространството са като водата, топлата вода в приятния басейн, който чака само вас. Можете да плувате там много дълго. Това е голям басейн с потенциали. Това е. Вие плувате там, отпусккате се, правите каквото си искате по време на плувавнето, слушате музика. И веднага щом у вас се появи желание да се изразите и да изпитате нещо, да освободите своите неудържими творчески сспособности, тогава започвате да усещате течението, движението на времето и пространството в съвършен отклик на вашите желания.

Когато бяхте в реката, а тя продължаваше и продължаваше да тече, вие знаехте, че нейната реакция не е насочена персонално върху вас. Но сега, в басейна, всичко започва да откликва лично на вас. Това е удивително.

Изведнъж виждате, какво  сте способни да създадете, но когато започнете да играете с това в големия басейн, веднага щом започнете да играете, ще чуете виковете на човека, стоящ в реката:" Потъваш! Какво правиш?" Когато започнете да се изразявате и да се движите в басейна, започвате да усещате как времето и пространството откликват, наистина привличат енергия - толкова е просто, потресаващо и удивително - човека започва да крещи:" Ето, сега вече се побърка. Полудяваш. За ккаво си мислиш?Къде отиваш?" И когато силно се разсмеете, широко се усмихнете и кажете:" ѝтова няма значение", защото ... защото вие просто го чувствате. Кое всъщност е по - реално? Какво за вас представлява по - голямата истина?

Това е първото. ѝвторото ... (Линда се подсмихва)

Нека вдишаме още по - дълбоко. Цялата нощ е пред нас. Няма да си тръгнете от тук до утре. (лек смях)Нека поговорим за втория момент.

Никъде

И така, ако дърво падне в гората, а там няма никого, който да може да го чуе, издава ли то шум?

Между другото, измислих този въпрос в Школата на Мистериите. Правил съм много неща, за които никога не съм ви разказвал. (лек смях) И така, ако ... и това беше добър въпрос за Школата на Мистериите. Ако в гората падне дърво и там няма никого, който да може да го чуе, издава ли то шум - да или не? ( публиката размишлява и някой пита" А това важно ли е?"). Един вид и да и не. Но не съвсем, защото можем дълго да се спускаме в тази заешка упка.  - за да съществува нещо, да е реално, материално, трябва да има съзнание. Да. Съзнание.

Можете да поспорите и да кажете:" Да, но дървото падайки все едно издава шум, защото това може да се установи с измервателни уреди..." - микрофон, статометър или както и да ги наричате -" ... и той ще запише шума". Но нима този измервателен уред няма да е част от съзнание?

Така че ще ви се наложи да отхвърлите тази мисъл, защото там има съзнание.

ЕДИТ: Може от там да и прибягала белка и да го е чула.

АДАМУС: Може там да е имало лисица или белка, но трябва да имаш достатъчно съзнание, за да попиташ лисицата или белката:" А имаше ли някакъв шум вчера през нея в 3:45?" (лек смях) Но тогава, ако притежвате съзнание, вероятно сте били там, когато е падало дървото и то е създало шум, но ако вас ви е нямало, имало ли е шум?

Всъщност можем да сведем това до почти научно ниво. Ако дървото е паднало, а вас ви е нямало там, нямало е съзнание, а също така не е имало звуково възприятие в ушите ви - то всъщност то не е издало звук, то е създало вибрация. Ушите ви я интерпретират като звук. Да. И тогава въпроса е - възниква ли вибрация? Но нека се придържаме към оригиналната версия - издава ли то звук? Не, ако вас ви няма там. И използвам това за пример, за да ви кажа - в Майсторското Сетиво не мислете че е задължително да можете да го чуете. Цялата работа е в присъствието. И това може да бъде просто възприятие на вибрациите, то може да се възприема не с ушите и дори не с очите. Но това е цяла отделна тема за друг Шоуд.

А сега ви говоря за това и то е взаимосвързано, за да се зададе такъв вапрос: съществува ли пространство без съзнание? Без съзнание. Или някакви други измерения, ако никога до преди не са били посещавани от одушевени същества - съществуват ли те в такъв случай? Това е въпрос формулиран за Майстори - въпроса за дървото и шума в гората.

Ако там никога не е имало съзнание, съществуват ли всички тези измерения? И причината поради която ви задавам този въпрос ... между друготоняма да има отговор. Отговора е"не". За да се прояви, да стане нещо реално, трябва да има съзнание; в противен случай то не същесвува. Никой не е бил там. Никой ...

ЕДИТ: А какво ще кажеш за Новата Земя?

АДАМУС: Какво за Новата Земя? Това е съвсем друга тема. Това е съвсем друга тема, Едит, в която сега не изсам да се задълбавам.

В своето състояние извън времето и пространството ще отидете на такива места, които дори не са на небесата. Те не съществуват. И в Майсторското Сетиво това ще бъде съвършено нормално - да отидеш някъде в несъществуващото. Това ще бъде съвършено разбираемо, но за човека е невероятно трудно. Това е стар въпрос," Ако дърво падне в гората, издава ли то шум, ако няма кой да го чуе?" Ако никой не е бил тамq съществува ли то изобщо?

Ще отидете там - и това дори не са други измерениям те са състояния на съзнанието, състояния на битието. А когато се окажете там, човешкия ум, човека стоящ в реката започва да се съмнява. За това в самото начало на този дълъг Шоуд, в самото му начало ви попитах:" Какво става в началото на годинат?", и главния отговор беше "съмнение".

Ще отидете там със своето съзнание, но ще бъдете там и с разума си. Ума ви ще осъзнава това и ще се съмнява:" Ако това го нямаше ..." - реалността на Новата Земя, реалността на сънищата ви - " ако това го е нямало до преди, тогава как бих могъл да попадна там? Ако не съм го създавал, не съм полагал никакви усилия, просто изведнъж се оказвам там, но преди това то не е съществувало, сигурно се побърквам. Навярно всичко си измислям". И това не е вярно. Не е вярно.

Ще отидете в другите сфери - това не са сферите на архангелите, дуовните семейства или други галактики. Това са места, които в момента не съществуват. Те се намират във великия потенциал Никъде. И вие ще започнете да пребивавате там - като правило сами със себе си. Това дяволски ще побърква ума. Той има нужда от ориентири. Той има нужда от реката на времето и пространството. Той има нужда да дава определения на всичко. Той има нужда от нещо такова, а вие ще навлизате в това, което аз наричам Неизразимо Присъствием то е неизразимо дори - особено - за ума. Неопределимо. И веднага ви казвам, също както вие разказвахте на пробуждащите се студенти, казвам ви го, Майстори, това ще ви изглежда странно и прекрасно едновременно.

И когато мислите за това или по - скоро когато чувствате, ще ви се иска някакъв ориентир. Ще ви се иска ... винаги съм казвал , че ума е асоциативен. Той има нужда от нещо с което да направи асоциация, но вие ще възприемате ... има хубав пример. Сега е момента да включите подходяща музика и ще направим малък "ча - ча - ча" мераб. ( лек смях)

(музиката започва)

Всички вие знаете ккави цветове съществуват. Днес сте се облекли в приятна цветова гама и сте добре запознати с цветовия спектър. Много от вас знаят как да смесват цветовете, за да получат други цветове. И в примера с местата, на които никой не е бил, които не съществуват и които не е нужно специално да създавате - може да има цвят който никога по - рано не сте виждали. Също както и всички останали. Цвят. Той не е зелен, не е син, не е оранжев, не е черен, не е бял но все пак е цвят.

Майсторското Сетиво много добре разбира и то няма нужда да си представя този космически цвят, или че е такъв цвят който ангелите могат да видят , а хората не. Майстора притежава знание, че има цветове, които никога по - рано не са съществували, които дори Бог не е виждал. Никога, никога , да.

За ума това е сложно за разбиране. За него това е много трудно. Той си мисли: " Ами, не. Някой трябва да го е измислил. Аз просто ще поседя там".

Не. Има цветове, има спектри, има измерения, които не съществуват дори в ума на Бог. Ще откриете места и пространства, които никой, никога не е посещавал и ще се чудите как са се появили там. Ще се чудите кой ги е създал, от колко време същетвуват - мястото на което сте се озовали - чие е и ще разберете, че там никой никога не е бил, никога.

Ето това  представлява обединяването на Бона и творческите способности. Това е вдъхновение, страст, която намира своето отражение в Божна, на екрана на който може да бъде създаденя всяка реалност, която никой допреди не е създавал.

Едно е когато отидете на пътешествие, да кажем пътувате за някъде, където по - рано сте били. Така правят болшинството от хората. Те пътуват през почивните си дни, връщайки се на едно и също място. Може да сменят хотела, но остават на същото място. Това е удобно. А след това двама души си говорят:"Ах! Искам да пътувам до Япония. Никога не съм бил там преди". Но там сяа ходили други хора. Тя вече съществува.

Това е разбираемо. Сядате в самолета, летите до Япония за първи път в живота, но тя вече е съществувала. Нея вече я има и то от дълго време. Усещате това, което са усещали дълго време и други хора, ядете това, което дълго време са яли и други хора.

Какво ще стане, акоако отидете на пътешествие на място, което не същесвува, което няма история? И никой никога не е бил там до преди, но то изведнъж се появява. Това е съвършено удивително.

Но тогава ума ви ще възрази:“ Потъваш. Дишай!Побъркваш се. Помниш ли  какво стана, когато прави това преди?Престани! Върни се!“ И тогава Майстора, обладаващия Майсторското Сетиво, вдишва много дълбоко в своето присъстие и осъзнатост, че не се побърквате.Просто излизате от зоопарка.

Нека вдишаме много дълбоко и за да объркаме всичко още повече, нека осъзнаем, че ще усещате и едновременно с това така наречения от мен “речен плъх“. Ще усещате това едновременно  докато шофирате по улицата към магазина, мислейки за децата си, какво трябва да се направи през деня, за сметките си. Това ще се случва едновременно в Неизразимото Присъствие.

Тогава вдишвате дълбоко и казвате:“ Изцяло се намирам в своето Майсторско Сетиво“.

Тогава спирате и си спомняте деня, в който някои от вас излязоха на сцената в опит да поговорят с тези които току що са се пробудили, да им разкажат за това което ще стане с тях по пътя към пробуждането към майсторство. Ще си спомните какво великолепно разсейване беше месеца на Сен – Жермен, как великолепно ми помогна той да ви обясня какво става с вашето Майсторско Сетиво.

Да бъдете извън времето, да посещавате места, които не съществуват и никога по – рано не  са съществували – това не е лудост. Това е просто част от майсторството.

Човешкото аз ще крещи. То ще се опита да направи всичко по силите си, за да ви спре. То ще усеща съмнение – това съмнение, което вие изпитахте в началото на годината и тогава правите дълбоко вдишване и казвате ...

АДАМУС И ПУБЛИКАТА : Всичко е наред в цялото творение.

АДАМУС: И така скъпа Шамбра, наслаждавайте се до нашата следваща среща. Благодаря. Благодаря. (аплодисменти)