МАТЕРИАЛИТЕ НА АЛЕНИЯ КРЪГ

Серия “Продължаваме нататък: Живота без прилагане на сила“

 

ШОУД 1: АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

 

Представен пред Аления Кръг на 5 септември 2015 г.

http://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

 

 

Аз Съм Това което Съм, Свети Герман (Адамус произнася “Свети Герман“, което доста близо по звучене с Сен – Жермен). Да. Свят Брат. Свят Брат. (Адамус се подсмихва). Аз Съм това Което Съм, Адамус Сен – Жермен.

 

Моля ви, моля ви (Сандра му донася кафето), ще си взема кафето; ти дръж кучето (има предвид новото и кученце). Благодаря. Много ти благодаря. Виждате ли, дори не е нужно да молите. Всичко просто е, когато ви потрябва – кучето, а не кафето. (смях)

 

Продължаваме нататък. Живот без прилагане на сила.

 

И така, скъпи приятели, добре дошли на тази среща. Ах! Добре дошли в началото на нашата нова поредица от Шоудове. Обичам да започвам нова серия, толкова интересни неща ни предстоят през идната година.

 

Това е Серията “Продължаваме нататък. Живот без прилагане на сила“. Така я нарекох, защото дойде време просто да продължим напред, изоставяйки това, което вече не ви служи. Дойде време просто да продължите напред в своята история. Време е да излезете от това тяло. Време е да отидете отвъд разума. Да се придвижите към това, за което сте мечтали, към това което както знаете, вече е тук, но не можете да го разберете със сегашния си ум. Дойде време просто да продължим напред и точно това ще направим.

 

Да стигнем до тук, с вас съм вече шест години и вече започна седмата и знам, че понякога много от вас си казват: “Но, кога наистина ще стигнем до това? Кога ще започнем да правим фокуси, да създаваме злато от нищото и тям подобни?“ Да, да (одобрителни аплодисменти от публиката) Ах. Но аз знам, че за вас това е второстепенно. Това не е толкова важно (още смях). Знам, че това наистина е важно – но всъщност по – важното е това повторно обединяване със себе си. Това е. В сравнение с него всичко останало е второстепенно.

 

Да, фактически вие можете да проявявате нещо от въздуха, когато си поискате, но нямате непреодолимо желание да го правите. Не се опитвате да избягате от човешките си затвори, защото вече сте свободни. Вие вече сте свободни.

 

Обичам да работя с Шамбра, обичам да се наричам Професора на Свободата. Извинявай, че те приспах. Тя се прозява. Сякаш намеква: “Нека започнем със златото. Забрави за всичко останало.“ (някои се подсмихват) По – малко лекции, повече злато. Да. Вече виждам тениските.

 

Харесва ми да се наричам Професора на Свободата, защото в крайна сметка точно това представлява просветлението. Точно това е. Просветлението, възнесението – причудливи думи, означаващи свобода. Свобода от какво? Свобода от всички стари препятствия, всички стари личности, които ви задържат. Свободата да правиш каквото си искаш и това включва в себе си “И“.

 

Обичам “И“, защото то означава, че можете да бъдете човек, можете да имате своите въпроси, можете да имате проблеми, И може да ги нямате. Това е истинската свобода, когато можете да играете на всяка арена, във всяко измерение, по ваш избор. Вие не просто се приплъзвате от състояние на частично осъзнат човек и преминавате в състояние на велико възнесено същество, което стои на върха на планината, монотонно напява и медитира. Не. Това е “И“. Това е всичко заедно и това е истинската свобода. Истинската свобода.

 

Но от време на време се натъжавам; понякога ми е смешно. Връщам се към един от първите въпроси, които задавах на Шамбра: наистина ли хората, наистина ли вие сте готови за свобода? Всъщност, болшинството – не са и това е нормално. Това е нормално, докато само се говори за свободата. Те искат, желаят свобода, борят се за свобода, но в действителност не са готови още за нея. Не са готови. Те искат подобрен човешки опит, но не и истинска свобода.

 

И така, на прага на нашата седма година, трябва да почета всеки един от вас, за това че сте тук. Много вече си тръгнаха и това е правилно, за тяхно добро е, защото да вършиш тази работа, която ние всички вършим, да сеем семената на съзнанието и желанията – е наистина трудно. Трудно е да го правиш с тези които само искат да си подобрят човешката личност, но им липсва реална привързаност към себе си като духовно същество, като към бог; с тези, които просто опипват почвата или по – лошо, опитват се да откраднат енергия. Имахме много такива. Особено при Тобиас, имаше такива, които идваха на сбирките просто за да си вземат енергия; в действителност не слушаха думите, не усещаха реална връзка, но усещаха че това е отлично място за крадене на енергия.

 

С годините те си тръгнаха. Тръгнаха си защото това вече не е толкова добро място за крадене на енергия. Вече не е. Вие не го позволявате. Вече не играете на тази стара игра, за това те отидоха на други места или не бяха достатъчно очаровани от случващото се, нямаха фокус или нямаше извънземни.

 

Извънземните. Можех да продавам билети за извънземни, ако се събирахме за да говорим за извънземни същества или за други светове. Но всъщност това не е толкова важно. Те не са в човешка форма. Те не са преминавали през опит. Те дори не са близо по съзнание до вас и не са просветлени както вие. Изобщо не са. Само защото имат зелена люспеста кожа и живеят някъде на друга планета, не означава, че са толкова мъдри или толкова любящи, колкото сте вие. И това, че са дошли от далечна галактика или измерения, не означава, че имат повече знания, интуиция или каквото и да било.

 

Така, че ние можем да ги преместим по – в страни. Аз буквално им предложих да си тръгнат и сега това, което ни остана – е тази основна група из цялата планета, която абсолютно позволява свободата. Сега можем да продължим нататък.

 

Виждали сте през последните години от както сме заедно в какво се състои нашата програма. Не се готвя да ви давам огромни, мечтани обещания. Не мога. Мога да ви разкажа малко за това, което сега изпитвате и на къде потенциално можете да поемете. Това, което наистина правя, когато говорим, е да се старая да ви побутвам, да активирам това място у вас, което вече знае всичко. Но не мога да ви го дам. Мога да помогна или да се опитам да ви помогна да го разпознаете, да се опитам да ви помогна да разберете, какво всъщност представлява то.

 

Отдавна си тръгнаха тези, които търсеха духовни новини и постоянно кръжаха наоколо и отдавна си тръгнаха тези, които търсеха бързо физическо изцеление. Ние тук не лекуваме. Аз не лекувам. Вие го правите. Така че те си заминаха на някъде, защото всъщност те не искат бързо изцеление, наистина не го искат. Иначе отдавна щяха да са го направили. Това е жестоко утвърждение, което направих по – рано, но всеки един от вас стига до това разбиране.

 

Те наистина не искат свободата, която може да им даде изцелението. Те искат малко внимание. Искат някакво временно облекчение. Но вие знаете, виждали сте ги; те винаги се връщат. Те ще сменят болестите една след друга. Ще сменят един емоционален драматичен проблем с друг.

 

Знам, че много от вас преминаха през проблеми – физически и психически – но вие не го правите с помощта на драми, привличане на внимание и енергийно захранване. Вие го правите, защото преминавате през огромна трансформация на тялото си, на психиката си, в съзнанието си и понякога тези промени са огромни. Те изкарват на повърхността болести, дисбаланс, за да можете да ги освободите. Не е защото някой друг може да ви изцели. Вие изнасяте всичко това на повърхността, за да можете после да го освободите и правите точно това, което някои могат на нарекат чудо и от което някои от вас просто се изумяват. Как можете да пуснете нещо такова като рак или друга болест, когато лекарите казват, че това е невъзможно? Учите се на това, че можете. Не с усилие на волята, не с помощта на положителни утвърждения, не с помощта на каквито и да било усилия, а просто използвайки съзнанието си, използвайки избора.

 

Така че вие изнасяте на повърхността тези въпроси за живота си и аз знам, че те бяха много, било то емоционални, психологически, драматичните проблеми със здравето, проблеми с баланса, с психичното равновесие. Вие изкарвате на повърхността нещо, което после да освободите; за да може всъщност после да видите в това мъдрост и радост и да го освободите без особени усилия.

 

Това е трудно да се разбере от повечето хора – тази част в която няма усилия – защото хората така са свикнали и така са програмирани за това, че за да накарат нещо да работи, трябва да го бутат, за това е нужно нещо да променят, трябва да използват проявление на енергия, сила и въздействие. Но истинския Маг разбира, че от силата, властта или нещо подобно няма никаква нужда. Магът разбира, че това е въпрос на избор и изход отвъд пределите на човешкия начин на съществуване.

 

В известен смисъл Калдре наистина правеше резюме в началото на всеки Шоуд, като казваше: “Всичко се случва на нива, които човек не разбира и не е длъжен да разбира. Това ще го изкара от релсите, така че Аз Съм може да привнесе това, което е много повече, от колкото може да си представи вашия разум или въображение“.

 

С това се казва толкова много Шамбра. Вие се борите и усърдно се трудите върху това, което е в главите ви, върху това, което искаше да има ограничения човек и за да го въплътите в живота си, прилагате сила. Опитвате се да се насилвате, много сте строги със себе си, когато не става така както би искал човека. Ядосвате се на себе си. Опитайте просто да застанете в страни. Опитайте се да осъзнаете, че когато продължаваме напред, вие ще продължите да имате човешки желания, човешки проблеми и задачи; но също ще имате “И“. Също така ще имате божествената перспектива, много свободна и отворена перспектива.

 

Моля ви разберете, че каквото и да бъде избрано – не само в състояние на човешкото оцеляване, но и в изящното състояние на Аз Съм – то просто ще идва без усилия. Това ще е трудно. Трудно ще е, защото вие ще се чувствате като чове, който сякаш нищо не прави, а за човека е нужно да се полагат усилия, да бута, да прилага сила.

 

Това на което ще се учим в следващите 11 Шоуда, е това че няма нужда от никакъв натиск. Ще се усещате неловко. Ще имате усещането сякаш излизате на препълнена с хора улица без дрехи, съвършено голи. Наистина, нима няма да е неловко и ще се чудите какво сте забравили? Какво ще си кажат хората?

 

Е, първо те няма да ви видят. Не така както в приказката за голия крал: те просто няма да ви видят, защото се намират на друга игрова площадка под името Прилагане на сила. Те няма да ви видят; няма да си имат работа с вас освен ако вие сами не го изберете.

 

Ще се чувствате голи, защото няма да имате доспехите на силата, които носят всички останали. Всички ще се чувствате малко неуверено за известно време, а след това ще разберете, че от тези доспехи вече няма нужда. В живота ви вече няма нужда от прилагане на сила. И тогава ще разберете, че всичко идва към вас, както човешкия разум не би могъл да мечтае или да си представи. Тук ще има още една трудност.

 

Толкова сте свикнали да мислите за това, което искате, но главното е че то изобщо не е свързано с вашите истински мисли. Всъщност те не са ваши; те са на предците ви. Те принадлежат на масовото съзнание. Всъщност те не са ваши. Така сте свикнали да мислите от гледната точка на – заплатата, изправен автомобил, дом, в който можете да спите и тям подобни – и всичко това няма значение. Наистина няма. Знам, човек си мисли: “О, но трябва да имам нещо първостепенно“. Не, в крайна сметка ще разберете, че всичко това няма значение.

 

И тази година, ще стигнете до точката в която от начало ще се сърдите на себе си, след това на мен и ще си кажете: “Защо изгубих толкова много време, колко живота на вятъра и то за нещо толкова човешко, абсолютно забравяйки или не забелязвайки какво  е наистина важно? Защо изгубих толкова много време за нещо, което така или иначе имам, само да си бях позволил да премина на следващото ниво на съзнание? Защо бях толкова недалновиден и се концентрирах върху сметките, препитанието си, работата си, върху всичко това, когато то ще се прояви при мен по естествен път, когато бъда свободен?“

 

Всичко това … от една страна е смешно, а от друга е тъжно – тъжно; смешно е да се наблюдават всички тези усилия, произлизащи от такива банални и толкова земни неща. Оцеляването – е доста земно. То е скучно и за това сте тук. Вие разбрахте, че е скучно. Тъжно е да гледам колко голяма част от човешкия живот и потенциал се изразходват практически напразно, когато всъщност това е излишно. Трябваше да подчертая това и да му обърна внимание. Всичко, за което се безпокоите, основите – Тобиас говореше за тях преди много време; изобилието, здравето, отношенията и в известна степен самоуважението – всичко това автоматично ще се коригира в живота без прилагане на сила. Всичко това автоматично ще се изпълни така, както не можете да си представите.

 

О, аз знам. Виждам пътя на линейния разум, по който от време на време стъпвате. Планирате живота си. “Какво трябва да правя с работата си? Какво трябва да правя с ежедневните си грижи по човешката си физиология? Какво да правя с тялото си, с това което ям, с химикалите и всичко останало?“ И тук всичко спира. После всичко се гради около тези основи на човешкото оцеляване.

 

Ще разберете и аз не искам да казвам, че за това трябва да си много умен, ще разберете, че тази огромна пречка наречена смърт – наистина не е чак толкова важна. Това не е чак толкова лошо и страшно. И работата е там, че всички вие имате настройка за смъртта, нещо като тиктакащ таймер – “Кога ще се случи?“ Искате да живеете 150 години, знаете го. Казвате си: “Да, вероятно ще преживя много повече от 80, 90 години“. Някои от вас се вълнуват заради наследствената обремененост, проблемите със здравето, които може да настъпят след година или две. За това го има този огромен въпрос за смъртта и тя всъщност не е чак толкова лошо нещо.

 

Вече чувам как разума ви крещи: “Какво значи, че не е чак толкова лошо?“ Ех, останете с мен за миг. Отхвърлете тази болка – болка, която бихте могли да усетите от болест, катастрофа или нещо подобно – и нека да кажем, че всичко ще стане мирно, посред нощ и внезапно, без множество травми и формалности, просто осъзнавате: “О, аз съм мъртъв“. Гледате надолу, както тази камера, насочена към вас, гледате надолу: “О, щрак! Там е тялото ми, лежи в леглото и ах! Аз съм свободен. Аз съм свободен.“

 

Това всъщност … тук няма нищо смешно (някои се смеят, Адамус се подсмихва). Но това е голяма пречка, целия този страх от смъртта. Той ви хваща в нещо като капан. Смъртта – тя не е чак толкова лошо нещо. Всъщност дори е весело. Това не е препоръка, да отидете и да го пробвате довечера. Калдре казва, че трябва да направя предупреждение тук. Не се опитвайте да направите това у дома си.

 

ЛИНДА: Използва се само за развлечение.

 

АДАМУС: Точно, точно, точно (някои се подсмихват). Но аз се разсеях. Да се върнем на темата, ако успея да си я спомня. (Адамус се смее)

 

Всичко, за което сега се безпокоите – няма значение и ще се сърдите на себе си а след това и на мен до някъде, може би след половин година ще кажете: “Защо изгубих толкова време да се притеснявам, за нещо за което вече са се погрижили?“, вие сте се погрижили. “Защо се притеснявах за земните неща?“

 

Знаете ли, изумително е това, което се случва, когато навлизаме в живота без прилагане на сила. Живота ви ще се преобърне с главата надолу в много отношения и това е нормално. Това е “И“. Ще продължавате все още да бъдете тук и ще продължавате да живеете тук, И живота ви ще се преобърне с главата надолу, И това ще бъде изключително забавно, защото този път нещата няма да се случват от единичната перспектива. Ще бъде: “О, целия ми живот се преобърна с главата надолу“. Ще е като: “О, тук живота ми се преобърна наопаки, И ето ме тук. Аз, велико свободно същество. Все ми е едно!“ ще започнете да преживявате точно това.

 

И ще разберете, че има неща, които ще се случат в живота ви, които са отвъд пределите на това, което човек може да си представи, защото сега трябва да ви кажа, започвайки тази нова серия, че вие сте много ограничени в представата си за себе си. Наистина сте ограничени. Все едно сте художник на когото е дадено цяло ателие, пълно с платна и четки, акварелни и маслени бои, оборудване за заварки и всичко необходимо за създаването на скулптури, който просто изважда пакетче цветни моливи, детски училищни пастели и малък лист хартия, който къса на две, защото не иска да изхаби прекалено много и започва да рисува върху него. (някои се смеят)

 

И ето какво осъзнавате – че мечтите на човека са били толкова ограничени, толкова ограничени. Разбирам защо хората мечтаят, но всъщност това са мечти на неудачник. Наистина е така. Имам предвид, не че мечтаете за неуспех, но на практика това се получава. Мечтаете за нещо толкова човешко и за това не ви се получава и бавно и полека с времето преставате и да мечтаете. Бавно, бавно, започвате да сдържате мечтите си, защото: “Ах, нищо не стана. Бях такъв глупак“. Не. Това не е защото сте глупак. Всъщност е защото вие не мечтаете отвъд пределите на човека. Не се отваряте към мечтите на Аз Съм. И точно когато го направим, точно когато отидем отвъд пределите на човешките ограничения и мечти, ще навлезем в живота без прилагане на сила, всичко вече ще бъде там – работа, пари – и вие ще осъзнаете през силен смях: “Защо бях толкова фокусиран, като всичко вече е тук?“ Това не е магия. Тази година ние ще навлезем във физиката и ще обясним защо това не е магия. Това е просто съзнание. Това е. Това е всичко.

 

Така че нека си поемем дълбоко въздух, започвайки с “Продължаваме нататък“.

 

Какво предстои

 

Това ще бъде важна година. Дори ще кажа, че това ще бъде нашата най – важна година от доста време насам. Не казах, че ще бъде най – лесната, а че ще е най – важната. (Адамус се смее) Нашата най – важна година от доста време насам, защото днес ще преживеем, днес ще направим няколко неща заедно, но едно от тях ще бъде нещо като DreamWalk. Ще говоря по - малко и повече ще преживяваме, вашите преживявания, в крайна сметка поне днес, не цялата година.

 

ЛИНДА: Какво значи “най – важната“?

 

АДАМУС: Ще стигна и до това.

 

И така, днес ще направим няколко неща. Първо ще направим тази проста разходка – дори не е DreamWalk, тази разходка – в живота без прилагане на сила. Вече започнахме това в Кихак и кихакерите могат да ви кажат, че това променя много. Днес ще изведем това на друго ниво – живот без прилагане на сила. Така че това е едно от нещата … много ви моля точно да определите за себе си, какво избирате да направите, защото ако кажете: “Ще сондирам почвата с неприлагането на сила“ – нищо няма да стане. Вие не можете само едва – едва да пробвате, защото ще ви дръпне обратно към използването на сила и власт.

 

Сега силата има по – голямо привличане, от колкото безсилието. В крайна сметка няма да е така, но сега тя има по - голямо привличане. Така, че ако си кажете: “Ще бъда безсилен за малко“ и направите мъничка крачка, ще ви всмукне много, много голяма притегателна сила обратно и доста ще се разочаровате. Ще си кажете: “Лошо ми се получава“. И ще се разстроите, че сте духовен неудачник, а след това ще ми се ядосате. “Адамус ни говори всички тези глупости, но те не работят“.

 

Казвам ви точно сега, че имате възможност да навлезете в живота без прилагане на сила, където вече няма нужда да се борите. Няма нужда да бутате, натискате. Нямате нужда от противоречията на властния живот, но се гмурнете изцяло. Гмурнете се изцяло, а не само едва – едва. Това няма да сработи добре. Всъщност е безполезно.

 

И така, какво значи, “най – важната“? Най – важната година. В най – важната година вие ще видите най – големите промени. Ще видите най – големите промени в съзнанието и това няма да бъде само това, за което ума си мисли. Дори и да си кажете: “О, добре. Ще мога да ходя по вода, ще знам всичко и…“. Не, не, не, не, не. (някои се смеят) Има нещо, което отива много по – далеч.

 

Знаете ли, съзнанието – е интересно нещо, въпреки че вие всъщност сте пионерите на съзнанието или пиратите на съзнанието. Много е забавно, защото когато го нямате или го ограничавате, вие не осъзнавате какво става. Не осъзнавате как съзнанието е променило историята, удивително е за толкова кратък период от време.

 

Само преди хиляда и петстотин години съзнанието беше толкова различно. Помислете си или го усетете за момент. Не мислете просто го усетете за момент. Много от вас са се инкарнирали преди хиляда, хиляда и петстотин години. Човешкия ви ум си мисли: “О, това съм просто аз, но нямам кола или интернет, облякъл съм някакви смешни дрехи, но съм си същия“. Не, не, не, не, не. Вие почти нямахте съзнание.

 

Осъзнавате ли, че преди хиляда и петстотин, дори преди хиляда години повечето хора са били роби? Не само няколко човека. Болшинството от хората бяха собственост на монарси. Собственост! И което е още по – странното, това даже не ги интересуваше. Нямаха нужда от множество стражи, армия или полиция, за да накарат робите си да бъдат роби, защото вие не задавахте въпроси. Такъв е бил житейския ви жребий.

 

Тогава имаше така да се каже един вид пелена, която ви държеше в шах и едно от нещата, за които не обичам да говоря – е Римо – Католическата църква. Тя беше велика … за тези от вас, които имат такъв произход. Вземете която и да било църква и ще получите все същото макио. Църквата ви държеше на място. Съвършено безсъзнателна вяра в някакъв Бог, който всъщност не съществува – слаба Богу (някои се смеят) – но ви бяха казали, че сте длъжни да слугувате. Че трябва да служите на Бог. Че трябва да служите на своите собственици. Че трябва да водите изпълнен с трудности и страдания живот, защото Бог така иска. И знаете, че вие вярвахте в това! Всъщност тогава вие не се съмнявахте в това и то продължи много дълго.

 

Не е нужно да ме тупате по гърба, защото ще накарам Линда да го направи.

 

ЛИНДА: (търка му гърба) О-о-о-о-о.

 

АДАМУС: Потупване по гърба.

 

ЛИНДА: (потупва го по гърба) О-о-о.

 

АДАМУС: Ние с още няколко почетни, сега вече Възнесени Велики Майстори, бяхме първите, които открито заговорихме за свободата. Открито. Разбирате ли, че преди 500 години, ако открито започнехте да говорите за свободата … (Адамус слага ръка на гърлото си) Да. Открито за свободата, щяха да ви арестуват, да ви разпитат за 10 минути и след това да ви обесят, изгорят или обезглавят. Сега, можем да говорим за това, но тогава съзнанието беше съвсем различно.

 

Съзнанието не беше осъзнато и мога да продължавам с примерите. Осъзнавате ли, че в този свят първата демокрация в действителност се появи само преди 100 години? И ще кажете: “О, не а гърците?“ Не, не, не, не, не, приятели мои. Гърците и ри - … не и римляните, но гърците, не, те мислеха за демокрацията. Те размишляваха за нея и имаха определена демократична дейност за елита. За елита, но това не беше отворено за всички. Всъщност не смятам това за демокрация, ако не е общодостъпна. Само това, че имате десет богати дядовци, седящи в кръг и гласуващи за това как да се управлява за в бъдеще империята – това все още не е демокрация.

 

И вие ще кажете: “Добре, ами Америка, първата, която прие демокрацията на практика през 1776 г.“ Не. Всъщност това още не беше демокрация, нито преди 40 - 50 години,  дори и сега това не е истинска свобода. Все още има такива, които нямат права като останалите. По – добре е в сравнение с от преди 300 или 500 години, но приятели мои, това все още не е свобода. Няма смисъл да се самозалъгвате. Изобщо няма смисъл да се самозалъгвате.

 

И така да се върнем към основната тема, каквато и да беше тя (някои се кискат). Съзнанието. През следващата година ще имате възможност да станете много по – съзнателни, осъзнати, знаещи и това ще ви изненадва и поразява през следващата година. Запишете си моля ви, за себе си или помолете някого; колко сте били неосъзнати, колко сте си мислели, че се намирате на духовно пътешествие, а всъщност сте неосъзнати.

 

За мен човешкото, духовното пътешествие –  е искрено, с добри намерения, но с безуспешни опити да бъдете свободни. Духовните пътешествия са пълни с макио, с лидери, с гурута и всичко, което е отвъд пределите на самия себе си. Духовните пътешествия в най – добрия случай разсейват. Духовните пътешествия често скриват огромен подводен камък, който ви кара да се връщате отново и отново и отново в ново въплъщение. И какво правите после? Отново се връщате на същия духовен път.

 

Знам, че някои от вас, може би един или двама там казват: “О-о-о! Ето Адамус пак се заяжда за всичко“. Именно. (някои се подсмихват) Защо не?! Чувствам се сякаш седя с пушка в ръка в бъчва с вода в която плува риба. (смее се) Толкова е лесно. Много е лесно да се намери виновник. Наистина е много лесно, да се погледне на всичко в живота ви с хумор - и да се разбере, че голяма част от него беше създадена от ограничено съзнание.

 

И знаете ли, няма да продължаваме да се опитваме да поправим това ограничено съзнание. Няма да се опитваме да го поправяме, да го караме да се чувства по – добре и да му разказваме колко тежък е бил живота му. Не. Не сме тук да преживяваме, това, което е било преди. Тук сме за да се разтворим за нещо, което е абсолютно, абсолютно свободно и ново. “Свободно“ от думата “свобода“, “ново“, защото преди не привнасяхте такова нещо в живота си; то винаги беше тук, но вие не го привнасяхте в живота си.

 

За това, моля ви разберете, че в живота без прилагане на сила, ние няма да се връщаме и да поправяме тялото или мозъка си. Няма да се връщаме и да се опитваме да подчиним старото. Защо? Знаете ли защо? Преди всичко, защото това “И“, вече е тук и всичко това може да продължава да съществува. Тази година в един ден ще се обърнете назад и ще разберете какъв едноизмерен, линеен живот сте водили до сега. Ще си кажете: “Защо съм си мислел, че трябва да продължавам да вървя по този дяволски линеен човешки път, опитвайки се да превързвам, да поправям и изцелявам? Пфф? Защо?“

 

Защо да лекувате – имам предвид емоционално, духовно, физически – защо ви е да лекувате, когато просто можете да бъдете “И“? Може да продължавате да имате и това. Може да имате както и преди това съкрушено, жалко, упорито човешко аз (някои се смеят). Защо не? Ако в същото време можете да бъдете в “И“. И в живота без прилагане на сила това ще означава преход в “И“, а не поправка на неудачника. Ще оставим това да продължи.

 

Това е чудо, благословия, красота. Нека всички го направим. Нека го направим всички. Нека бъдем осъзнати за Аз Съм и за всички различни индивидуалности, които то може да привнесе. Това е много по – лесно, от колкото да се опитвате да поправите човешкото Аз, брат Джон. Нека Брат Джон продължава да върши работата на Брат Джон, но нека видим какво още има там.

 

Казвам да изследваме. Ние нищо няма да правим. Няма да изграждаме нищо. Няма да се опитваме да създаваме нови личности. Те вече са тук и изведнъж ще се събудите в съзнанието си и ще си кажете: “Ха! Защо изгубих толкова много време в опити да поправям нещо, което си мислех че е било счупено, вместо просто да се отворя за всичко, което е? Удивително. Защо прахосвам толкова време, в опити да градя кариера, да си плащам сметките, да мога да пътувам с автомобил, когато за това вече са се погрижили? Защо бях толкова безсъзнателен?“ Именно на там ще се отправим тази година.

 

Как да го обясним?

 

Преди да продължим напред, искам да ви попитам нещо. Има ли някой от вас мобилен телефон, може сега да ги включите. (той се смее) Ако не са ви изключени. Искам да ви задам важен въпрос и той е свързан с мобилните телефони.

 

Нека направим кратко пътешествие. Това не е мераб или DreamWalk. Това е предварително пътешествие. Нека попътуваме, защото го можете. Помните ли “И“? Така че не се опитвайте да се пъхнете в човека от преди сто години, в 1915 година,  просто бъдете в “И“, нали? Млъкнете. Престанете да мислите (Адамус се смее). Това е толкова лесно. Ние просто сме в 1915 година. “Да, но … Млъкнете! Това е стария човешки поглед върху нещата. Върнахме се в 1915, нали? (публиката казва, “Добре“) Добре. Уф-ф!

 

Добре. Върнахме се в 1915 година и сега ще поиграем една игра. Осъзнавате, че айфона ще бъде измислен някъде през 2007. Върнахме се в 1915 година. Той ще бъде разработен през 2007 година, а айпада през 2010 година. Да. Всъщност аз измислих името. Да, защото Стив Джобс искаше да го нарече “Cool Phone“ (в превод “готин телефон“) или всъщност искаше да го нарече Doоr Pad (в превод “Врата –  плоча, подложка), с намек за това, че е по – добър от Windows (името на операционната система на компания Microsoft, основано от конкурентите Apple в САЩ; Windows се превежда “прозорец“) и … (публиката се смее). Имаше идеи за тези ужасни имена. Той не можеше да измисля имена и аз му казах: “Стив, Стив – казах – какво представлява този телефон всъщност? За какво е нужен?“ И той ми отговори: “Еми, той един вид ми дава свобода. За мен той е самия аз“. Аз казах: “Ето точно! Айфон. Аз Съм телефон“. (думата iPhone е съставена от две думи – “i“ - “аз“, което се произнася “ай“ и Phone – “телефон“).

 

За това искам … това е истинска история! Истина е (някои ръкопляскат) и ми се наложи доста да се потрудя, но … (още смях; някои казват “Да, да“)

 

И така, върнахме се в 1915 год. И имаме устройство, което сте взели със себе си от бъдещето. Имаме това устройство. Върнали сме се сто години назад. Имате в себе си този апарат наречен айфон или който има по – скъпия андроид. Аз помогнах за създаването на Apple. Да, малко се привързах към него.

 

ЛИНДА: Акционер ли си?

 

АДАМУС: Не ми трябват акции. Аз ги владея енергийно, козметично … космично! (смях) Или косметически.

 

Опитах да работя с Бил Гейтс (основателя и собственик на компанията Microsoft). Но, някога опитвали ли сте се да работите с инженери? (Адамус се смее) Нищо няма да стане. “Прозорци?“ – казах аз.“Прозорци?! Пф-ф“.

 

Но във всеки случай, ние се върнахме в 1915 год. Сега си представете следното. Пренесете съзнанието си там – щрак! – ето така. Не мислете за това; просто сте там. Имате айфон, който сте взели със себе си и се готвите – взели сте няколко – и се готвите да ги раздадете, не знам дузина или две дузини в 1915 год.

 

Помните ли, че през 1915 год. автомобилите току – що бяха изобретени. Не бяха разпространени все още, но ставаха модерни. Електричеството – имаше в някои домове, в някои предприятия, но разбира се не във всички градове и домове. Телефоните – някои имаха, повечето нямаха. И имаше дуплекси (един телефон с няколко абоната), говорейки за промяната в съзнанието. Представяте ли си дуплекс?  Има ли измежду вас достатъчно възрастни, които да са имали подобно нещо? (няколко човека отговарят с “да“) Да, да. Или достатъчно бедни. (Адамус се смее)

 

Имате айфон, готвите се да отидете в 1915 година и да раздадете няколко от тях и трябва да ги опишете някак. Не трябва да говорите за бъдещето. Намирате се в 1915 година, трябва кратко да обясните какво прави този телефон, но не можете да намерите точните думи, защото хората все още не разбират. За това ще ви се наложи да обяснявате с думи от 1915 година. И аз имам въпрос към вас, а Линда ще дойде с микрофона.

 

Първия въпрос: Как ще обясните какво може да прави той? Какво ще правят хората с него?

 

Ах, те държат в ръцете си късче вълшебство. Мислете като за 1915 година, мислете от гледната точка на хората от 1915 година. Какво биха искали да направят с този телефон? Вие знаете какво прави той. Те изобщо не го разбират.

 

И така, Линда, нека изберем първия кандидат.

 

ЛИНДА: Добре. Ще избера някого.

 

АДАМУС: Да.

 

ЛИНДА: Добре. Мога да го направя.

 

АДАМУС: Годината е 1915. Преди всичко, приятели мои, съвсем простичко, какво бихте им казали за това какво прави той?

 

СЮ: Наистина нямам представа.

 

АДАМУС: Всъщност това е добър отговор.

 

СЮ: Да.

 

АДАМУС: Да. Но, ето ти го държиш в ръцете си и те те гледат въпросително. “Какво е това?“ – питат те. “Какво е това скъпа моя?“

 

СЮ: Еми, да, ако не трябва да се казва че е от бъдещето.

 

АДАМУС: Не, не.

 

СЮ: Правилно. Той някак си …

 

АДАМУС: Защото иначе ще те убият.

 

СЮ: Да (някои се кискат). Разбрах, да. (тя се киска)

 

АДАМУС: Ще го направят. Така ще направят. Да. Ето, ти държиш в ръцете си тази джаджа. Някой има ли в себе си, за пример? Айфон. Не ми трябва скъпата фалшификация на андроид.

 

КЕРИ: Имам истински.

 

АДАМУС: Това е истински, да. Това последния модел ли е?

 

КЕРИ: Най – последния.

 

АДАМУС: Благодаря. Иначе … И така, ето ти държиш в ръцете си това устройство, вземи го, моля те и какво ще им кажеш? Първо, какво може да прави той?

 

ПИТ: Не много, защото там няма клетъчни кули! (смях)

 

АДАМУС: Е, да кажем, че съм построил няколко кули.

 

СЮ: Да.

 

ПИТ: О, ти всичко промени.

 

АДАМУС: Това се нарича творческо въображение.

 

СЮ: Добре.

 

ПИТ: Хей, аз …

 

АДАМУС: Ах! Ах! Имате ли айфон сър?

 

ПИТ: По дяволите, не! Имам андроид.

 

АДАМУС: Аха! Това имах предвид! (смях) Точно това!

 

СЮ: Да!

 

АДАМУС: Обичам ви приятели. Добре, първо …

 

СЮ: Добре, сина ми е инженер, така че аз също мисля като инженер.

 

АДАМУС: Ох, добре. И така, кажи ми, сега сме 1915 година; обясни три прости неща. Какво прави това устройство?

 

СЮ: Той показва твоя потенциал. Ами, те няма да го разберат. (Адамус си закрива устата с ръка). Да (смее се).

 

АДАМУС: И знаеш ли те ще поискат да ти го вземат и …

 

СЮ: Да си поиграят с него.

 

АДАМУС: … да го разгледат, разбира се. А след това ще го счупят.

 

СЮ: Не, не го чупи. Не.

 

АДАМУС: Добре, но това ще стане.

 

СЮ: Да.

 

АДАМУС: Бързо. Бързо. Предстои ни още много работа.

 

СЮ: Да, трябва да продължим нататък.

 

АДАМУС: Пицата ще изстине, докато приключим (смях). Добре, какво ще им предостави той? Ще ти подскажа.

 

СЮ: Добре.

 

АДАМУС: С него може да се правят снимки.

 

СЮ: Фотографии.

 

АДАМУС: Да.

 

СЮ: Добре. С него можете да видите …

 

АДАМУС: Имаш ли хубави снимки там?

 

КЕРИ: Могат да погледат видео.

 

АДАМУС: Те не знаят какво е това.

 

СЮ: Не, 1915 год. е.

 

КЕРИ: А, да.

 

АДАМУС: Добре.

 

СЮ: Фотографии, те може да разглеждат снимки.

 

АДАМУС: Да. Добре. И какво още могат да правят?

 

СЮ: Чрез него може да слушат глас.

 

АДАМУС: Могат да слушат глас. Добре. Не, това не ми харесва много. (смях) Те може да чуят – разбира се, може би вече са го правили. Могат да слушат глас и да разглеждат снимки.

 

СЮ: Музика. Може да слушат музика от него.

 

АДАМУС: И да слушат музика. Сега вече ще бъдат абсолютно поразени. Разбира се, ще ти се наложи да им покажеш всичко това …Те ще бъдат абсолютно поразени.

 

Знаеш какъв е потенциала на телефона, знаеш какво може да прави тази джаджа и да, сега има обхват и всичко останало. Построихме няколко кули, за да накараме телефона да работи през 1915 година. Какво ще правят с това устройство?

 

СЮ: Няма да имат понятие какво да правят с него.

 

АДАМУС: Да, но да допуснем, че ти си им показала няколко неща. Какво ще се опитат да направят?

 

СЮ: Да ме убият (смее се).

 

АДАМУС: Да. Да. Но поиграй с това. Какво ще направят?

 

СЮ: Еми, ще го откраднат.

 

АДАМУС: Точно. Добре. И каква полза ще имат от него, ако ти го откраднат?

 

СЮ: Никаква, защото няма да го разбират.

 

АДАМУС: Защото не знаят как да работят с него. Добра идея. Отлично. Добре.

 

СЮ: Добре.

 

АДАМУС: Да продължим нататък. Да, това не беше зле.

 

Следващия. Въпроса е същия. Какво ще им разкажете, какво прави той и какво ще направят те с него? (Линда насочва микрофона към Лара, която го предлага на Марти)

 

МАРТИ: Ти си експерт по айфоните.

 

ЛАРА: Аз бих им казала, че с него могат да се свържат с хората по целия свят, че могат да разберат много нови неща, че могат да играят …

 

АДАМУС: Какво ново биха научили?

 

ЛАРА: Може да се научат да свирят на виолончело. Може да се научат да свирят на виолончело.

 

АДАМУС: Добре. От тази мъничка кутийка?

 

ЛАРА: Мхм.

 

АДАМУС: Добре. Добре. Добре.

 

ЛАРА: Да.

 

АДАМУС: И още нещо, какво още? Ти научи ли се да свириш на виолончело от него?

 

ЛАРА: Работя по въпроса (смеят се).

 

АДАМУС: Каня те на тази сцена след месец.

 

ЛАТА: Ах, ти.

 

АДАМУС: С виолончело.

 

ЛАРА: По – добре да тръгвам.

 

АДАМУС: Да (смее се).

 

ЛАРА: Те могат да играят игри с други хора. Аз не го правя, но знам че може да се играе така.

 

АДАМУС: Добре. Добре. И какво ще направят после с него? След като им го дадеш, какво ще правят с него?

 

ЛАРА: Мисля, че може би ще играят на хокей на лед.

 

АДАМУС: Да играят хокей.

 

ЛАРА: Да.

 

АДАМУС: Хокей. Той беше ли популярен през 1915 година?

 

ЛАРА: Не знам (кискат се).

 

АДАМУС: Аз не … Аз търся … не. Само в Канада, да.

 

ЛИНДА: Карай.

 

АДАМУС: Ще ви покажа нещо след малко и всички ще ахнете!

 

ЕДИТ: Ох!

 

АДАМУС: Едит! Едит! Ти какво би им казала, какво прави той?

 

ЕДИТ: Ще ви усложни живота до безумие (много смях и аплодисменти).

 

АДАМУС: В това има известна истина, скъпа моя. И какво ще направят с него, когато им го дадеш?

 

ЕДИТ: Ще натискат екрана.

 

АДАМУС: Не, не физически, но …

 

ЕДИТ: Ох.

 

АДАМУС: Имам предвид да, после, след като бързо им покажеш и кажеш: “Прави това, прави онова.“ Как ще го използват в живота си?

 

ЕДИТ: Идва ми на ум само това, което вече отговориха другите. Не знам, биха могли да играят игри. Може да гледат снимки, да слушат музика.

 

АДАМУС: Добре.

 

ЕДИТ: Не мисля, че ще могат да осъзнаят, че са Аз Съм това Което Съм. (смях)

 

АДАМУС: Не, навярно, не. Искам нещо да ви покажа. Още един много бързо.

 

ЛИНДА: Добре, още един. Ох.

 

АДАМУС: Още един. Много бързо. Това е трудно, сложно. Това е твоя телефон.

 

КЕРИ: Ще се изплашат и ще се скрият на далеч. И ще го гледат нощем под одеялото, когато никой не ги гледа.

 

АДАМУС: Имало ли е вече порно през 1915 година?

 

КЕРИ: Ами, да. О, да.

 

АДАМУС: Да, да, да. Добре. Но ти забрави, какво ще им кажеш, какво прави той?

 

КЕРИ: А?

 

АДАМУС: Какво ще им кажеш, че прави това устройство?

 

КЕРИ: Така потънах в миналото. (Адамус се усмихва). Това е вашия най – добър приятел. Когато останете сами, телефона е все още с вас и може да си погледнете във Фейсбук.

 

АДАМУС: Ей, това е доста лично! (смях)

 

КЕРИ: Можете да отидете във Фейсбук и да видите как хората си прекарват отпуската. (смях)

 

АДАМУС: Това е тъжно. (Адамус се смее)

 

КЕРИ: Малко е тъжно.

 

АДАМУС: Добре, благодаря. Много благодаря.

 

И така, поставих ви в тази ситуация, в която се връщате 100 години назад – което всъщност не е чак толкова отдавна, но е абсолютно различно – първия извод: съзнанието се променя много бързо и вие дори не можете да започнете да разбирате какво се случва докато не стане.

 

Върнете се 100 години назад – всичко беше различно. Нямаше толкова технологии. Приятели мои, съзнанието беше съвсем различно. Вие се опитвате да обясните нещо, което знаете сега, което приемате като даденост; то се е появило през 2007 година. Осем години, приятели мои. На вас ще ви е трудно дори да се върнете в 2006 и да  обясните какво ще представлява това устройство. Казвам ви всичко това, защото това, което ще стане с вас, с нас през следващата година, ще е подобно, но дори в още по – големи мащаби. Трудно е да си го представите, трудно е да се опише с думи, за това, моля ви, дори не се опитвайте. Моля ви не се опитвайте да планирате какво ще стане, защото мога да ви гарантирам, че всичко ще стане по абсолютно различен начин. Но моля ви, позволете да се случи.

 

Ако ви бяха дали едно такова устройство през 2006 година – или да кажем през 2005 преди десет години – и ви попитат: “Какво искате да прави това устройство?“, вие дори не бихте могли да си представите, какво ще може да прави то след десет години. Не бихте могли. Бяхте ограничени.

 

Ето какво искам да ви кажа днес. Можете ли да пристъпите встрани и да позволите това, което ще се случи? Човек не трябва и не може да планира такова нещо. Не бихте могли да си представите, не след сто години, дори след десет на какво ще бъде способно такова устройство.

 

Втория въпрос беше – какво ще правят с това? Местите се малко във времето, назад във времето и им давате устройство, малко им показвате как да работят с него – какво ще направят? За съжаление, човешката природа е такава, че те ще изберат едно от няколко действия. Ще ви предадат на правителството. Наистина. Те са така наплашени – така наплашени – че не знаят какво да правят. За това ще ви предадат. Или ще намерят приложение на това устройство – което вие просто носите в джоба си, което приемате като даденост, което е най – добрия ви приятел – те ще измислят как да го вземат и да се самоунищожат, да унищожат живота си. Това ще ги зашемети. Те ще се опитат да намерят начин да подобрят човешкия си живот през 1915 година, те не могат да се справят с тази технология, с тази свобода, която им дава телефона. Той ще разруши живота им. Това толкова често се случва с хората, склонни са към саморазрушение. Те не се справят. Казват, че искат нещо по – добро и по – голямо. И не могат да се справят с това. Всеки – всеки – от вас знае това от собствен опит.

 

Или ще го използват, за да разрушат света. Някой ще каже: “О, с това устройство може да се създаде ново оръжие. Може да шпионираме лошите. Можем да станем богати и много, много влиятелни“. Гарантирам ви, че ако такова устройство се беше появило през 1915 година, ако бяхте отишли там, те биха го използвали за придобиване на някаква власт. За да манипулират своите приятели, колеги, чиновници, света – няма значение, какво още. Те биха го използвали за придобиване на власт.

 

Така, че втората ми мисъл е следната: навлизаме в година в която няма място за прилагане на сила. И когато получите нещо ново, не е нужно да го използвате за още  придобиване на влияние. Не го използвайте като сила. Ще ви се иска. Ще бъде съблазнително. Ще измислите оправдания за пред мен и другите Шамбра. Има Шамбра, които ще си кажат: “Не го прави. Не ти трябва нищо извън теб самия. Не е нужно да прилагаш получените знания, за да получиш нещо за тази човешка личност“. И ще спорите с тях и ще им кажете, как Адамус не е прав и как те не са прави и как Адамус контролира всички.

 

Скъпи приятели, казвам ви сега – ако бяхте дали на някого iPhone в 1915 година, той би го използвал като сила и в крайна сметка за разрушение. На нас това вече не ни е нужно. Моля ви, вдишайте за момент и усетете, за вас ли е – живота без прилагане на сила. Тя за вас е съвършено излишна.

 

Какво предстои

 

И така, следващия въпрос. Позволете ми да го формулирам. Следващия въпрос. Ето, ние живеем през 2015 година и са ви дали някакво устройство. Дали са ви устройство, което привлича енергия по ваше желание. Няма да обяснявам как изглежда то, но нека бъде нещо като това (той взима дистанционното). То е много просто. То привлича енергия по ваше желание, когато ви потрябва. Това устройство също така неутрализира емоциите, вашите емоции. Не чуждите, а вашите. Да неутрализираш емоциите е малко плашещо. Ах, ти. Сега ще го пробвам. (Адамус го насочва към себе си и застива в смешна гримаса, смях в залата). Той неутрализира емоциите.

 

Това устройство също така ви позволява да се премествате на което си пожелаете място като казвам “където си пожелаете“, това не значи, че тялото ви ще изчезне и ще се появи на другия край на света. Сега сме в “И“. Ние сме в “И“. Тялото ви ще си остане на същото място, но съзнанието ви може да се намира на двете места. Но вие си мислите: “Какъв е смисъла, ако не мога да взема и тялото си?“

 

Има два момента. Ще разберете, че то не ви е нужно. Така сте се привързали към тялото си – искате да го вземете със себе си, да отидете в други вселени и измерения. Нали? Съжалявате го, то боледува, пърди и прави разни други неща (смях) и искате да го вземете със себе си?? Истинската биолокация има отношение към съзнанието, а не към физическото тяло (той отново насочва лазерния лъч към себе си, още смях). Да. То не ви трябва.

 

Сега, в действителност, на практика, когато позволявате на съзнанието да бъде там където си поискате, взимате го със себе си – и ставате много по – умели в привнасянето на характеристиките на физическото си тяло; не действителното си физическо тяло, а неговите характеристики. Нещо като енергиен пръстов отпечатък. Нещо като познание присъщо на съзнанието за това какво би трябвало да е тялото и по този начин ставате тялото.

 

Но отървете се от мисълта: “О, трябва да взема това тяло“, а как го правят в Стар Трек? Те изпаряват ли се, дематериализират ли се? (Някой казва “телепортирай ме“) Терепортиръй … но какво представлява този процес? Ах, вие сте група фенове на Стар Трек. (Адамус се смее) Това не е … (някой казва “телепортация). Не. Това е дезинтеграция и поставянето му някъде другаде. Това тяло остава там, където е и без прилагането на каквато и да било сила, никакви усилия, това ще бъде странно, но просто докосвате три пъти петите си – и изведнъж сте в Канзас (някои се смеят). Така че следващия път не си пипайте петите, само си докоснете челото и сте там където пожелаете да бъдете.

 

Не трябва да взимате тялото си със себе си, разбирате ли? Вие сега сте в “И“. Изведнъж излизате от едноизмерността на Всичко което Е и придобивате всички знания за физическото тяло. И тялото, духовното тяло – харесва ми, тялото да е там като дух – но не е нужно да е там физически. И най – хубавото в това е, че то си е същото, ако не и по – добро. И така, вие сте там. След това хората наоколо ви виждат, когато искате и не ви виждат когато не искате.

 

Въпреки това, виждам как възниква проблема. Аз вече … вашия човешки разум тръгва натам. Усещам мириса на силата и тя вони като кучешко лайно или това е нашата малка Доти? (кучето на Джо и Сандра) Не, не. Добре (някои се смеят). Защото току що говорих за това и вие вече го правите. Готвите се да се възползвате от това. “О-о-о! Ще бъда на две места едновременно и ще направя нещо“ - от където и да го погледнете си е прилагане на сила.

 

Спомнете си моя пример. Давате iPhone на някого от 1915 година. Приятели мои, те ще се саморазрушат, вас или останалия свят. Така, че не го използвайте като сила. Запомнете го. Натикайте го в съзнанието си, когато си мислите че искате да отидете някъде.

 

И така вие имате устройство, което неутрализира емоциите. Защо ви казвам това? Ще разберете, ако още не сте разбрали, че емоциите са много тъпи, евтини и фалшиви и претоварени от прилагането на сила в сравнение с чувствеността. На кого са му нужни емоции, когато имате чувства, умението да чувствате – умението истински да усещате – на всички нива, а не само на физическо?

 

Знаете какво е – разликата между емоциите, които изпитвате към някого или към себе си, в сравнение с да кажем, когато слушате хубава песен и тя ви докосва, предизвиква силно чувство, но не и емоция? И вие знаете, че то е истинско и е като “О!“ Това е истински чувствено и ви трогва чрез слуха, а тялото ви и всичко останало в този момент се пробужда. На кого му трябват емоции, когато притежавате чувственост и усещания?

 

И така, това устройство неутрализира емоциите при нужда. Просто натиснете бутона (Адамус отново насочва дистанционното към лицето си). О, не! (смях) Аз съм пилот на самолет … ( силен смях) И така, добре. То ви позволява без усилие да преместите съзнанието си където пожелаете.

 

А сега въпроса – Линда е с микрофона, вече напредвам с времето, но ми е все едно – въпроса е в това, какво ще направите? То привлича енергия – фюют! – като магнит и цялата е ваша, за каквото си пожелаете. То привлича енергия. То неутрализира емоциите и ви позволява да премествате съзнанието си, своята осъзнатост където си пожелаете. Линда е с микрофона. Какво ще направите?

 

И аз ще го нарека iYammer. (звучи като“Аз Съм“) (смях) iYammer. Добре. Някой да ми запази търговската марка веднага – iYammer. I – Y – a – m – m – e – r, iYammer.

 

Моля те, бъди така добра да се изправиш скъпа моя. Какво е това, вземи го, усети го (Той и подава iYammer)

 

ДЖУЛИ: Добре.

 

АДАМУС: Усети го. Да.

 

ДЖУЛИ: Като начало бих отишла някъде и бих поиграла в океана.

 

АДАМУС: Разбира се.

 

ДЖУЛИ: После мисля, че ще се самоунищожа. Да, просто бих поиграла. Просто някъде бих поиграла.

 

АДАМУС: (говори с много учудено изражение) Разбира се, би се унищожила. Добре. Да се унищожиш, да.

 

ДЖУЛИ: Бих плувала, гмуркала и играла и ще се самоунищожа.

 

АДАМУС: Преминаваш от плуване към самоунщожение.

 

ДЖУЛИ: Ти каза, че така ще направим ние – нима не говориш за 1915 година?

 

АДАМУС: Не. Не. (лек смях) Не. Ние сме тук. Ние сме тук.

 

ДЖУЛИ: Добре.

 

АДАМУС: Не, ние сме тук. Това беше друг опит. Сега сме в настоящето. Ние сме в студиото, но аз съм донесъл това устройство, да кажем от бъдещето. Донесъл съм го на Шамбра. Дошъл съм от бъдещето, не от след сто години, а да кажем след 27 години и ви нося iYammer и съм го дал на няколко Шамбра. Той има много свойства. Той е много, много повече от прост Айфон, но най – важното е – че неутрализира емоциите, привлича толкова енергия от колкото имате нужда и ви позволява да премествате съзнанието си, където си пожелаете. Не във физическото си тяло, но в известен смисъл в него. Какво ще направите? Точно както дадохме айфон на хората от 1915 година, аз ви давам iYammer. Какво ще направите с него?

 

ДЖУЛИ: Все пак искам да поиграя. Да отида на много места, да преживея много неща.

 

АДАМУС: Добре. Дай пример.

 

ДЖУЛИ: Ще започна да пътешествам и …

 

АДАМУС: На пример, къде ще отидеш?

 

ДУЛИ: Ще отида в Европа.

 

АДАМУС: Ти можеш да го направиш и със самолет.

 

ДЖУЛИ: Знам, но …

 

АДАМУС: А в другите измерения?

 

ДЖУЛИ: Разбира се.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДЖУЛИ: Така и ще направя. Така че …

 

АДАМУС: Върни ми iYammer (смях). Той си е мой. Разбрах те.

 

ДЖУЛИ: Не знам …

 

АДАМУС: Схванах. Ще отидеш в Европа. Имаш iYammer, а ще заминеш за Европа? Отиди в някое друго измерение! Отиди в ада! (смях) Тоест, виж какво е и след това се върни. Изследвай. Човека би заминал за Европа. Къде иска да отиде духа ти? Къде иска да отиде душата ти? О-о-о! Добре, следващия е тук (той  го предава на друг). iYammer е защитен от разрушаване. Да. Той не може да бъде унищожен. Добре.

 

Какво ще направиш с него, Скот? Изправи се, моля.

 

СКОТ: Разбира се. Аз също си помислих за пътешествия. Брат ми постоянно пътешества.

 

АДАМУС: Къде би искал да отидеш?

 

СКОТ: О, той пътува навсякъде. Бих искал да се гмуркам. Никога не съм го правил, така че бих изследвал …

 

АДАМУС: Морското дъно.

 

СКОТ: Еми, морското дъно, океана.

 

АДАМУС: Имаш предвид под водата?

 

СКОТ: Да, да изследвам знаеш, потънали кораби. Това, което никога не бих направил в обичайния си живот, освен ако не се опитам да го планирам предварително.

 

АДАМУС: Върни ми iYammer (смях).

 

Пит! Помогни ми, Пит! Имаш iYammer. Какво ще направиш с него?

 

ПИТ: (без да иска започва да говори на iYammer вместо на микрофона) Може би нещо като …

 

ЛИНДА: Ой, ой, ой!

 

АДАМУС: О, да, да. (смях) Добре, сега имаш iMic вместо iYammer (силен смях) Какво ще направиш?

 

ПИТ: Ще го изхвърля.

 

АДАМУС: Защо?

 

ПИТ: Защото не ми трябва.

 

АДАМУС: Вярно е.

 

ПИТ: И така мога да правя всичко това. Сега се уча да правя всичко това.

 

АДАМУС: Правилно. Правилно. Точно.

 

ПИТ: Като част от възнесението си.

 

АДАМУС: Но това е подарък от мен за теб. Не можеш да изхвърлиш подаръка ми.

 

ПИТ: Добре, просто ще го оставя. (смях)

 

АДАМУС: Знаеш ли, Пит, харесваш ми, но ще си взема дяволския подарък.

 

ПИТ: Отлично!

 

АДАМУС: Ще го подаря на още някого. О-о-о! Сарт! Поеми го, Сарт, сега iYammer е у Сарт. Какво ще направиш с него?

 

САРТ: Ще се наслаждавам на живота.

 

АДАМУС: Добре, яко, но какво ще правиш с него?

 

САРТ: Ще го накарам да прави чудеса до края на живота ми тук.

 

АДАМУС: Дай пример. Какво ще направиш с него довечера?

 

САРТ: Ще ям пица. (силен смях)

 

АДАМУС: Върни ми го обратно! Дейвид! Дейвид, помечтай – докато стигне микрофона до теб – помечтай си! За какво ми е това? (Адамус плаче, малко се смее) Защо?

 

ДЕЙВЕД: Да, ам …

 

АДАМУС: Дейвид.

 

ДЕЙВИД: Ще стана осъзнат творец.

 

АДАМУС: Да, да, да, да.

 

ДЕЙВИД: Който знае че Аз Съм (лек смях).

 

АДАМУС: Как?! Какво ще правиш?

 

ДЕЙВИД: Ами, на пример…

 

АДАМУС: Какво ще създадеш в пет часа довечера? Какво ще създадеш?

 

ДЕЙВИД: Има такава игра, нарича се Дискбол.

 

АДАМУС: Добре.

 

ДЕЙВИД: Всъщност това е аеробика, която помага да се приведе тялото в равновесие, енергията да се раздвижи и да се възвърне радостта към живота.

 

АДАМУС: От колко години е тази идея?

 

ДЕЙВИД: Ами, от доста години!

 

АДАМУС: Разкарай я и измисли нещо друго.

 

ДЕЙВИД: Да, но …

 

АДАМУС: Ако нещо не работи, отърви се от него. Измисли нещо друго, моля те.

 

ДЕЙВИД: Благодаря.

 

АДАМУС: Абсолютно вярно е. Остави го. А сега – какво ще направиш с моя iYammer?

 

ДЕЙВИД: Вярно. Истински ще се наслаждавам на себе си.

 

АДАМЕС: Еми, давай! Дай пример!

 

ДЕЙВИД: Да, ам …

 

АДАМУС: Той неутрализира емоциите. С други думи, ще имаш истинско чувствено усещане, ако разбираш за какво говоря.

 

ДЕЙВИД: Как ти се струва оргазъм 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата? (смях и аплодисменти)

 

АДАМУС: Добре. Най - на края!

 

ДЕЙВИД: Да! М?

 

АДАМУС: Най – на края разрушихме преградата.

 

ДЕЙВИД: Да.

 

АДАМУС: Положихме основите, слава на Христос.

 

ДЕЙВИД: Да, добро начало.

 

АДАМУС: Не на теб Исусе (гледа нагоре), но … не, не … Иисус (смях) началото е положено.

 

Той неутрализира емоциите. Той привлича енергия и можеш да отидеш където си пожелаеш с помощта на Аз Съм. Където си поискаш. Какво ще направиш? Измисли нещо. Имаш този огромен оргазъм. Какво ще направиш?

 

ДЕЙВИД: Така. Ще изследвам другите измерения и в този процес ще споделям потенциалите с моя Аз Съм с всеки който реши … (Адамус изглежда разочарован) Не. (смее се)

 

АДАМУС: Ще споделяш друг път! Първо ще те убият!

 

ДЕЙВИД: Да, ще им се наложи да ме намерят.

 

АДАМУС: Ха! Е-х-х!

 

ДЕЙВИД: Ще се телепортирам. Просто …

 

АДАМУС: Дай ми го! Върни ми проклетия iYammer! (смях) Добре, това ще бъде последния отговор (посочва някого в залата).

 

По – добре да излезеш. По – добре да излезеш на сцената. Излез директно на сцената.

 

ЕДИТ: Хайде, Тед.

 

АДАМУС: Добре. Да.

 

ТЕД: (въздиша) Ще отида навсякъде. Бих се изстрелял в небето … какво по дяволите става на тази звезда? Мога да вия. Ще се проектирам на места, които дори не мога да си представя, но те са там и може би ще се превърна във висока, прекрасна жена и ще се разхождам и … ще правя каквото си поискам.

 

АДАМУС: Как ще докараш походката?

 

ТЕД: (тя е малко криволичеща) Нещо такова. Не знам. (Адамус прави гримаса и се смее)

 

АДАМУС: Да. В такъв случай ще си купя подобрената версия на iYammeer (силен смях).

 

ТЕД: Може би толкова се опитвам да бъда висока и стройна … така или иначе бих отишла на места за които дори не подозирам и да преживея нещо за което моето човешко …

 

АДАМУС: Дай пример. Хайде! Ти говориш мъгляво. Къде би …

 

ТЕД: Мъгляво. Бих отишла в мъглявините (смях).

 

АДАМУС: Разбира се. Имам приятели там. Ще те свържа.

 

ТЕД: Благодаря. Бих изпила една бира някъде другаде.

 

АДАМУС: Първо трябва да звъннеш от айфона си.

 

ТЕД: Аз, аз … Аз бих искала това, което сега е бих си позволила – сега говори ума ми. Има такива неща, които …

 

АДАМУС: Дай ми го! Дай си ми го! А микрофона дай на нея. На нея (сочи Линда).

 

ТЕД: На нея.

 

АДАМУС: На нея.

 

Точно това исках да кажа. Вие изхождате от човешката перспектива. Притежавате вълшебно устройство – точно както ако на хората през 1915 година им дадат айфон, който може да прави удивителни неща, сега ви давам вълшебно устройство iYammer, а вие отивате в Европа?! Това ли е шиии… ви мечта??! Искате да се гмуркате и да изследвате потънали кораби?! Какво да …?! Виждате ли хумора тук? И какво правите вие, отивате на пътешествие? Това ли искате? Това ли е просветлението – да пътешестваш до някъде?

 

По всички изчисления – Дейвид вероятно е единствения, който иска да се приближи до нужния резултат, той ще има оргазъм 24 часа, седем дни от седмицата. Знаем от къде е. Знаем, че ще има много приятели (силен смях). По – добре си изтрий телефона от списъка (смях).

 

Дори да се бях опитал, нямаше да мога да напиша по – добър сценарий за днешния ден. Дори не ми се наложи да се опитвам. Направихте го заради мен. Написахте класически сценарий. Това е класика. Какво би направил някой с айфон? Как изобщо ще го опишете в 1915 година? Какво ще направят с него? И запънахте. Не можахте да обясните. Това бяха жалки опити. Жалки. А аз се опитах да ви демонстрирам основната идея, знаейки че ще ви дам iYammer, знаейки че той е вече на път да бъде произведен. Получихте го, но готови ли сте за него в действителност?

 

Да заминете за Европа, да се гмуркате под водата и да изпитвате оргазъм (смях и аплодисменти). За това ли сме дошли? (Адамус се смее) Тук ли се разделят нашите пътища? (силен смях) Главната ми мисъл тук беше, че човешкото не може да знае какво да прави или дори да си представи какво предстои, а предстои този iYammerл. Тоест той вече пътува по пощата. Още малко и е тук. Това е подарък дори не от мен, това е подарък от вас самите. И когато го получите, по дяволите, минете в страни, разкарайте човешкия си аз встрани от пътя.

 

Току що видяхте какво ще стане в много, много …(смях). Не можех да го опиша по – добре. Когато човек спира и мисли – това е много ограничено, а ние вървим натам където няма ограничения. Не ми е нужно на там да върви човека, а имам нужда на там да тръгне Аз Съм.

 

Когато получите този подарък, своето Аз Съм … и аз сериозно ви казвам, че той неутрализира емоциите. Той привлича енергия. Той ви позволява да бъдете там, където пожелаете, дори без да си мислите за това, без да се опитвате да си го представите или измислите, защото не можете. Човек не може да направи такова нещо. Така че позволете на вашето Аз Съм истинското ви Аз, да излезе напред. То знае какво да прави. То знае точно как автоматично да привлече енергия – без колебание, без да използва сила, без неубедителните ограничения на човешките желания за това какво трябва да се направи. То знае какво да прави с цялата тази енергия.

 

То, Вие, тази ваша част, която е повече от просто човек, може да бъде на което и да е място по което и да е време. Това е толкова просто. Не ви е нужно да минавате през Школата на Мистериите, за да разберете, как се прави това, как да изпратите съзнанието си някъде. Но ако човек прилага сила и усилия, за да го направи, няма да постигнете нищо друго, освен разочарования, защото човека, както видяхте от нашия пример, всъщност не разбира, не знае, не може да излезе отвъд рамките на въображението. И всичките му желания са много човешки. Не критикувам човека. Аз също съм човек и в същото време съм Възнесен Майстор. Това е най – прекрасния опит, но той също така може да ви задържа, ако това е всичко, което си позволявате да бъдете.

 

Бяхте свидетели на това в този прекрасен пример – не бих могъл да го направя по – добре – пример за ограничението, страха, макиото, липсата на вдъхновение. За това човеко, моля те, когато това устройство iYammer дойде при теб, мини в страни от пътя, за да може всичко, което представляваш да премине на следващото ниво.

 

Тук няма място за прилагане на сила. Той ще се разруши, ако го използвате за сила. Така че, моля ви, минете в страни от пътя си. Добре.

 

Нека си поемем дълбоко въздух. О! А-а-х-!Ах, а-а-а.

 

Отвъд пределите на прилагането на сила

 

Сега, бих искал да направим две неща. Нямам много време но разполагаме с цялото време на света. Едновременно. Това е “И“. Повече никога, никога не трябва да бъде само едното или другото. И винаги “и“, по това ще се различавате от другите хора. И това ще стане както ви казах приблизително след шест месеца и вие ще се ядосате и ще кажете: “Защо не ни разказа за това по – рано?“

 

А сега бих искал да приглушим светлината. Ще направим две преживявания. Първото, което бих искал да направим – опитвам се да реша, кое да е първото – и така, ще бъде много кратко, защото за него не ни е нужно много време. Ще отидем отвъд прилагането на сила. Отвъд силата … и така, Джон трябва ни друга музика, не тази, която беше предвидена за днес.

 

Искам да направим кратък опит. Това не е DreamWlk, но в него ще бъдете с мен.

 

Вдишайте дълбоко и си спомнете за iYammer. Той ви позволява да бъдете там където си пожелаете, може би без физическото си тяло, без разума си, но iYammer ви позволява да се окажете там, където пожелаете. За това не се изискват усилия. За това не е нужна сила.

 

(започва музиката)

 

Сега преминаваме в съвършено нова ера. Тя се нарича без прилагане на сила. И както вече казах … не е нужно да оставате с единия крак в силата, а с другия отвъд пределите и. Вие просто излизате отвъд нея.

 

Силата – това е илюзия за тези, които не разбират, че те, тяхното съзнание създава цялата енергия, която някога може да им потрябва.

 

Не е нужно да получавате нищо отвън. Нищо не е нужно да се взима от другите.

 

Цялата енергия вече е вътре.

 

Когато отиваме отвъд пределите на прилагането на силата, вие навлизате в съвършено нов свят, в съвсем различен свят. Това е много свободен и разкрепостен свят. И вие разбирате, че привличате енергия по естествен начин. Вие разбирате, че винаги сте го правили, но може би неосъзнато.

 

Разбирате, че вече никога няма да ви е необходим някой друг за да получите енергията, която привличате естествено – от своето поле, от енергийното поле на вселената, няма значение от къде – привличате го по естествен начин. Тя идва към вас.

 

Ако използваме една малка аналогия, може да го сравним с това, когато се събуждате сутрин гладни, трябва да излезете на улицата, да хванете животно, да го нарежете, да го сготвите и на края да го изядете. Така беше и така е за повечето хора –  трябва да преследват всичко.

 

Разликата е в това, че в живота без прилагане на сила вие се будите сутрин, с усещането за наистина чудесното леко чувство на глад в корема. Знаете, това е много чувствено. О! Да подхраня тялото е толкова приятно. Отивате до вратата, отваряте я и храната вече е там, приготвена, готова за употреба. Всичко, което ви се прииска.

 

Човешкия ум веднага се опитва да се намеси: “Как се оказа това тук?“ и “Това е някак подозрително. Тук има някаква уловка“. А вие ще кажете: “Млъкни, човеко. Яж. Ти привлече всичко това. И то идва при теб“. Ето какво е живота без прилагане на сила.

 

Преди много години, мисля че това беше Адамус … или Тобиас – аз съм Адамус (лек смях) – Тобиас каза: “Това идва към вас. Това идва към вас“ и е точно така. Когато престанете да прилагате сила, всичко просто идва към вас.

 

Това е съвършено, съвършено друга реалност и вие няма да можете да я контролирате или управлявате.

 

Живота без усилие означава осъзнаването на това, което вече е тук и ще бъде тук. И някоя част от вашата човешка природа ще крещи: “Но ти не разбираш – ами ако? Аз вече пробвах това и нищо не стана“.

 

Приятели мои, това е като “сега или никога“. Това е като “довери се или се върни обратно“.

 

Ние навлизаме в ерата, в това измерение, в това съзнание на живота без прилагане на сила.

 

Моля ви, нищо не правете сега. Ако си мислите: “Какво трябва да направя сега? Колко силно трябва да се постарая?“ Не трябва. Вие вече сте тук.

 

Разбирате ли? Вие вече сте тук.

 

Това не е магия. Това е просто съзнание.

 

Няма нужда от усилия. Няма нужда да се опитвате да разбирате. Няма нужда да анализирате. Това дори не е фокус. Вече сте тук.

 

И това е най – удивителното – всичко се случва без усилие.

 

Единственото, което трябва да направи човек – е да позволи. Това е.

 

Вдишвате дълбоко. Сега живеете живот без усилие.

 

Ако обърнете внимание какво говори вашето човешко аз: “Да, но какво ако …“Ш-ш-ш-т! Вие сте в живота без усилие. Не трябва да работите върху това. Вие просто вече сте тук. Сега наблюдавате как всичко се променя, всичко става различно.

 

За това не е нужно да се трудите здраво. Не са нужни усилия. Вие просто сте тук. Сега, позволете си да го преживеете.

 

Знам. Знам, че сега в главата ви прозвуча: “Но какво ако …?“ и “Как да го направя? Какво …?“ Ш-ш-ш-т! Това е просто гласа на човека. Помните ли, какво е “И“, живота в който съзнанието Аз Съм привлича всичко необходимо. То привлича всичко.

 

Нека си поемем дълбоко въздух, докато преминаваме към следващата част от това, което исках да направя с вас днес.

 

Нека си поемем дълбоко въздух.

 

(музиката затихва)

 

Мераб “Продължаваме нататък“

 

Сега ще поемем на своего рода мераб – разходка, в DreamWalk. Ще ги направя едно след друго, което обикновено не бих направил. Но сега можем и това.

 

Нека си поемем дълбоко въздух и нека музиката засвири.

 

(музиката започва)

 

Присъединете се към мен в този опит – от начало си поемете дълбоко въздух и просто си позволете да бъдете в него. Не е нужно да мислите за това. Всичко просто ще дойде към вас.

 

Не е нужно да се стараете да правите нещо. Всичко ще дойде към вас. Просто вървете след мен, като след ваш гид.

 

Поемете си дълбоко въздух.

 

Представете си голямо имение с множество, множество стаи. То може да е в съвременен стил или в класически, просто си представете имение. Харесва ми това имение – наблизо има вода, няколко езера, може би ручейчета, жива природа. Но вашето имение може да бъде такова, каквото си пожелаете.

 

И не само го вижте, искам да го усетите.

 

И нали помнете iYammer - ът можете да бъдете където си пожелаете, без каквито и да било усилия. Вие просто се оказвате там.

 

Ще ви кажа за една особеност, която ще забележите по време на нашето пътешествие – всичко може да се променя и това е нормално. С други думи, можете да си представите имение, но нещо в ландшафта може да се промени, самото имение или стила му. Човешкия разум се побърква от това, но в “И“, това си е в реда на нещата. Човешкия ум иска всичко да е постоянно, без промени – всяка тухла да си е на мястото. Но в “И“, всичко може да се променя.

 

Не се обвинявайте, ако по време на нашия опит всичко се трансформира, променя, не се дръжте за неизменното триизмерно физическо състояние.

 

Скоро ще влезем в къщата, но първо ще ви разкажа още това – онова. В него има множество стаи, но не зали и коридори. Свикнали сте, че в домовете в сградите има зали, коридори, от коридорите се влиза в стаи, но тук всичко е различно. Тук не е така.

 

Ще преминаваме от една стая в друга без коридори. Стаите може да се променят и това е нормално.

 

Нека влезем вътре и да отидем в първата стая. В нея са членовете на биологичното ви семейство от този живот – те може да са вече мъртви или все още да са живи. Тук е вашето семейство – братя, сестри, родители, лели, чичовци, племенници, братовчеди, братовчедки, всички. И моля ви изцяло да присъствате в тази стая – тук е вашето съзнание, вие.

 

Усетете тази стая. Може да виждате лицата, телата на членовете на семейството си.

 

(пауза)

 

Те виждат ли ви? Осъзнати ли са за вашето присъствие? Общуват ли с вас?

 

(пауза)

 

Комфортно ли се чувствате или ви е неуютно в тази стая? Какво правят те? Но няма проблем ако всичко в стаята се променя и движи.

 

(пауза)

 

Време е да продължим напред.

 

Вдишайте дълбоко и да продължим нататък. Нека преминем в следващата стая. Помните ли – тук няма зали и коридори. Ние просто преминаваме в следващата стая. И в нея са вашите приятели.

 

Усетете пространството наоколо. Виждате ли лица, може би това са приятели от училище? Тази стая е изпълнена с много хора или има само няколко? Можете ли да ги разгледате или те нямат лица?

 

(пауза)

 

Чувство на любов ли изпитвате или чувство за предателство, провал?

 

(пауза)

 

Обърнете внимание, че понякога нещата не са такива, каквито сте очаквали – лицата, които изпъкват, тези които забелязвате.

 

Комфортно ли ви е в тази стая? Иска ли ви се да останете тук? Или ви е задушно, ограничено или просто дискомфортно?

 

(пауза)

 

Осъзнати ли са те за вас? Какво правят?

 

(пауза)

 

Може вашите мисли, вашето съзнание всъщност да не е дори в стаята, да е отишло някъде другаде.

 

(пауза)

 

Нека вдишаме дълбоко. Време е да продължим нататък. Имаме още стаи за разглеждане. Нека отидем в следващата стая.

 

И в тази стая се намират вашите възлюбени от този живот. Няма значение колко дълго е просъществувала любовта. Може да е била един ден или 10, 30, 50 години. Това няма значение, но тук са всички, които наистина са докоснали сърцето ви.

 

(пауза)

 

Всички ваши възлюбени.

 

(пауза)

 

Много ли са или няколко?

 

(пауза)

 

Комфортно ли ви е или неуютно?

 

(пауза)

 

Забелязват ли ви или сте невидими?

 

(пауза)

 

Изпълнено ли е това пространство с яснота или е мъгляво?

 

(пауза)

 

Поемете си дълбоко въздух в тази стая на възлюбените. Време е да продължим напред. Отиваме в следващата стая.

 

В тази стая са вашите колеги от работата, започвайки от първата ви работа. Тук може да са вашите шефове, колеги, подчинени – всички които сте познавали през тези години. Знаете, образува се странна връзка – странна, но особена – когато хората работят на едно място. Имат едни и същи предполагам основни цели, шаблони. Те са един вид захвърлени в тази среда, в която непознати хора изпълняват една и съща задача и работа.

 

И в тази стая на колегите, приятелите, шефовете – виждат ли ви те или не ви виждат?

 

(пауза)

 

Комфортно ли ви е там? Приятно ли ви е да се върнете там? Или това е място, което отнема жизнените ви сили?

 

(пауза)

 

Знаете ли, прекарали сте значителна част от живота си на работа – в офиса или в магазина. Това е голяма част от живота, но забавното е - че болшинството хора не обръщат особено внимание на това. Предполагам си мислят, че това е такова каквото трябва да бъде, че те трябва да правят това и в много случаи с хората, с които не са истински свързани, но на работа стават много неща. Помислете си за тези хора, които сте срещали или за това за какъв ви смятат те.

 

Вдишайте дълбоко в тази стая на колегите и сътрудниците. Всъщност тук има удивителни истории. Има хора, които просто сте срещали, изпълнявайки рутинната си работа, но някои ви се иска да забравите, а някои наистина значат много в живота ви.

 

Но е време да продължим нататък, да тръгваме. Трябва да посетим още няколко стаи.

 

Пригответе си да преминем в следващата стая. Това е най – интересната стая, защото тук се намират тези, които са били ваши проводници, тези които се наричат духовни гидове, водачи, вашите ангелски приятели, които са работили с вас в този живот и в някои други. Всички те са тук.

 

Те нямат физически тела, може да не ги помните и да не ги познаете, но те са тук.

 

Отделете момент за да ги почувствате наистина и ще ви дам малка подсказка. Знам, че можете да усещате, да ги почувствате, но вие се опитвате да навържете събитията. Много пъти те са идвали при вас, особено, когато сте били по – малки, чрез някоя играчка или домашен любимец – те не са били домашния любимец, но са идвали при вас чрез него – а много често и като така наречените от вашите родители въображаеми приятели. Те са тук, в тази стая.

 

(пауза)

 

Осъзнати ли са за вас?

 

(пауза)

 

Как се чувствате в тази стая? Комфортно ли ви е? Бихте ли могли да останете тук за по – дълго?

 

(пауза)

 

Няма нужда да се опитвате да си го представите във физическо тяло или човешки облик. Просто си позволете да усетите енергията им. Как се усеща тя и колко се различава от това, което сте усещали да кажем в стаята с колегите и в стаята със семейството?

 

(пауза)

 

Но също така може да се почувствате леко изоставени. Защо са ви напуснали?

 

(пауза)

 

Защо са си тръгнали една нощ, без да ви оставят бележка или обяснение?

 

(пауза)

 

Но нека не се задържаме много тук. Време е да преминем нататък

 

Ще влезем в следващата стая, наистина в най – интересната стая, защото в нея са всички ваши минали човешки животи. Всеки ваш аспект, от минал живот, всяко ваше изражение до сега, от както сте дошли на Земята – всички са тук.

 

(пауза)

 

Можете ли да разпознаете лицето или всички са в голям хаос?

 

Какво всъщност усещате в тази стая? Усещане за принадлежност ли е? Или безразличие? Може би усещанията ви дори приличат на това което усетихте при биологичното си семейство?

 

Комфортно ли се чувствате в стаята с миналите си животи?

 

Виждате ли лицата им?

 

Те виждат ли ви?

 

(пауза)

 

Искате ли да останете тук?

 

(пауза)

 

Искате ли да останете с миналите си животи?

 

Има ли тук яснота или всичко е неясно?

 

И ще ви дам малка подсказка. Тук може всичко да бъде в “И“.

 

Но време е да си поемем дълбоко въздух и продължим напред. Тръгваме.

 

Всъщност, нека излезем на улицата. Излизаме от дома в прекрасна градина, на природа.

 

Ах, природата. Нека поспрем тук. Усетете природата.

 

В процеса на работа с Шамбра, аз разбрах, че природата за Шамбра, за човека – е най – ценното. По – ценно от Бог, по – ценно от семейството, това е нещото, което им липсва най – силно.

 

Усетете обкръжаващата ви природа. Какво усещате?

 

(пауза)

 

По какво се различават усещанията ви тук в сравнение със стаите, които посетихме?

 

(пауза)

 

Усетете по какво се различава енергията тук на природа – небето, дърветата, земята, прекрасните животни. По какво се различава тя в сравнение с тази в стаите в дома?

 

(пауза)

 

Бихте ли останали тук? Това няма значение. Трябва да продължим напред. Трябва да отидем на още няколко места.

 

(пауза)

 

Ще ми се да ви взема на едно много интересно място. Това е място отвъд пределите на тялото и разума. То е отвъд пределите на всичко това – място, където вие нямате тяло, нямате разум. Не е толкова трудно да си го представите, може би само за човека, но вие сте много повече.

 

Как се чувствате тук?

 

(пауза)

 

Има ли тук яснота или е объркване?

 

(пауза)

 

Няма нито тяло, нито разум. Комфортно ли ви е? Иска ли ви се да останете или ви се иска да се върнете към тялото и разума?

 

(пауза)

 

Това няма значение. Време е да продължим към следващото място. Време е да отидем при Бог, Бог. Какво усещате?

 

(пауза)

 

Как се чувствате в присъствието на Бог?

 

(пауза)

 

Има ли яснота? Усещате ли разликата в сравнение със стаята на вашето биологично семейство, вашите възлюбени или приятелите? Голяма ли е разликата, ако има такава?

 

(пауза)

 

Усеща ли се тук приемане и любов? Или тук все пак се усеща ограниченост?

 

(пауза)

 

Усетете това, което наричате Бог.

 

(пауза)

 

Вдишайте дълбоко, защото продължаваме напред, отвъд пределите на Бог. Отвъд пределите на Бог, да. Някой може да попита: “Дали има нещо отвъд Бог?“ И аз ще отговоря: “Ще го изясним“.

 

Вдишайте дълбоко и да вървим напред.

 

И сега отиваме в нищото.

 

(музиката затихва)

 

Нищо. Абсолютно нищо.

 

(пауза)

 

Това е нищо.

 

(дълга пауза)

 

Как се чувствате?

 

Наоколо няма нищо, освен вас. Няма какво да разгледате, с какво да се сравните. Няма история, няма бъдеще.

 

Тук няма нищо, освен вас.

 

Тук няма неуспехи, неудачи.

 

Тук няма борби с другите или със себе си. Тук няма нищо, освен вас. Няма тяло, с което да се борите. Няма сила. Няма емоции.

 

Само вие.

 

Тук няма смърт.

 

Тук няма болка.

 

Тук няма цели, няма планове, няма битки. Нищо.

 

(пауза)

 

Тук няма нищо. Дори тъмнина. Дори няма покой. Това е нищото.

 

(пауза)

 

Няма “Аз Съществувам, ако имам семейство“ или “Аз Съществувам, ако има ангели“ или “Аз Съществувам ако има минали животи“ или “Аз Съществувам, ако има бъдеще“. Тук няма нищо, само “Аз Съществувам“.

 

Тук няма история, която да превъзмогвате. Тук няма бъдеще, което трябва да разбирате и за което да се притеснявате.

 

Тук има само Аз Съществувам. Аз Съм.

 

Тук няма сила. Тук го няма глада на тялото, разума или душата. Само Аз Съществувам.

 

(пауза)

 

Никога не напускате това място.

 

Никога не преставате да сте на това място.

 

Това сте вие. Тук няма Бог. Тук няма енергия. Тук няма нищо освен вас. Аз Съм.

 

Всичко останало е просто игра на съзнанието. А това – е съзнанието.

 

Всичко останало – е просто изразяване и опит, а това е съзнанието.

 

То не се нуждае от нищо. Нито от храна, нито от пари, нито от сила, нито от други хора, нито от богове, нито от ангели, от нищо. Тук няма минало или настояще. То просто е Аз Съм.

 

Бъдете винаги тук – бъдете навсякъде, където пожелаете, но тук ще бъдете винаги.

 

Вдишайте дълбоко и с този дъх сега от това пространство на Аз Съществувам разширете съзнанието си, осъзнатостта си, живота си в своето имение. Направете тези стаи каквито искате да бъдат. Изберете кой искате да присъства в тези стаи. Бъдете в природата, която заобикаля имението ви. Но винаги, винаги бъдете в тази стая, в която няма нищо, освен вас.

 

Вдишайте дълбоко, приятели мои, сега живеем живота без усилие, в новото измерение, в нов опит, но завръщайки се към себе си. Завръщайки се към Аз Съществувам.

 

Вдишайте дълбоко.

 

Скъпата Линда бързо, бързо ще подиша с вас, а аз ще се възползвам от този драгоценен момент, за да се върна в моето Аз Съществувам, към своето Аз Съм.

 

Само още едно напомняне – скоро всички вие безплатно ще получите своя iYammer. Намерете му добро приложение, но не го използвайте за прилагане на сила.

 

А сега, скъпи приятели, както вече знаете, всичко е наред в цялото творение И в нищото. Благодаря. За мен беше удоволствие. Благодаря.