Серия ”Продължаваме нататък: Живот без прилагане на сила”

ШОУД 2 – АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представен пред Аления Кръг на 3 октомври 2015 година

 https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, капитана на кралския кораб на ”Суверенността”(Адамус произнася съкращението HMS, което означава в превод ”Кораба на Нейно Величество”, на английски ”His Majesty’s Ship”.)

Ах! Скъпа Шамбра, скъпа Шамбра, поздрави, поздрави, поздрави. Днес тук има отличен екипаж! (Болшинството от публиката са облечени в пиратски костюми) Не миришете много добре (Адамус говори, като пират), но изглеждате прекрасно, всички сте се облекли подходящо за нашето пътешествие към новите земи, новите територии. Хм.

Нека вдишаме веднъж много дълбоко и да девойче, готов съм за кафето. (смях)

САНДРА: Къде?!

АДАМУС: Е, бих искал да ми бъде донесено, девойче!

ЕДИТ: О, боже!

АДАМУС: Да и ако не възразяваш ...

САНДРА: Аз, девойче.

АДАМУС: Да!Аррр! (той отпива) Арр! (още смях) Толкова е вкусно, колкото и миналия път. Нима няма да зарадвате пиратските ми уши с едно хубаво ”Аррр!”?

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Аррргх!!

АДАМУС: Не изглежда като да сте готови да отплувате към непознати територии. Зарадвайте второто ми ухо с едно хубаво ”Аррргх!”

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: (по – силно) Аррргххх!!!

АДАМУС: Ах! Ето това исках да чуя. Исках да съм сигурен, че ще отплавам с аргонавти. (смях) С аргонавти, да. Чували сте за аргонавтите; те пътешествали до Луната. Аргонавтите пътешествали там, където пожелаят. Аррр! Арр! (някои се кискат)

И така, Шамбра, нека си поемем дълбоко въздух, защото днес ще се отправим на пътешествие. Сега сме в серията ”Продължаваме нататък”. Навярно тя погрешно се нарича така: трябваше да бъде ”Летим нататък”, да с тълпа аргонавти.

И така, какво имаме днес по план? Какъв е плана за днес? Пътешествие. Промяна. Промяната, това, което може би усещате вече от няколко дни – ”Нещо не е като преди, нещо се променя” – и сте абсолютно прави. Следвайте интуицията си. Следвайте познанието си. Не се опитвайте да ги блокирате с разума си, когато тялото или разума се чувстват някак неловко. Не блокирайте това. Поканете го, въплътете го, бъдете него, защото промените предстоят. Сериозни промени.

И за това сте тук. Именно заради това сте тук. Пионерите на съзнанието, пирати, духовните пирати потеглят към нови хоризонти, където малко или никой още не е стъпвал.

Ще имам нужда от дъската за рисуване, моля. Никой не стана веднага (Адамус се усмихва, никой не стана). Нека опитаме още веднъж. Нужна ми е дъска за рисуване. Да. Вижте, побегнаха.

Ето какво искам да направя днес, преди да се отправим на пътешествие, искам да направя кратък преглед, много кратък обзор. Това сте го чували много пъти и преди, но е важно отново да пренесем това в осъзнатостта, да го върнем в съзнанието.

Как си, скъпа?

ЛИНДА: Приповдигнато.

АДАМУС: Здрасти. Здравей и на теб. (на английски думата ”high” – означава ”на високо ниво, приповдигнато” и ”Hi” означава здравей, но звучат еднакво), как си?

ЛИНДА: Хм, добре.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Чувствам се приповдигнато от пиратското състезание.

АДАМУС: Ах, да. Да.

ЛИНДА: Да, да, съвършено разсейване и това е прекрасно.

АДАМУС: Добре.

Кратък Обзор

Съзнанието – това е всичко. Всичко. Точка. Тук няма никакви ”ако” или ”но”. Съзнание – това е началото и края. Всичко започва със съзнанието. Маркер? Добре. И както вече видяхте, рисувал съм толкова много пъти кръг с точка в центъра, който символизира съзнанието. Знам, че сте слушали това и преди, но постоянно го забравяте.

Това е ”Аз Съществувам”. А не ”Съществувам с нещо наоколо”.   В истинското ”Аз Съществувам” няма нищо. Няма дори тъмнина. Няма дори мрак. То даже не е тишина. То е нищо.

Няма ангели. Няма ме и мен. Няма минало. Няма бъдеще. Само вие - ”Аз Съществувам”. Когато попаднете в такова състояние, когато наистина, наистина го изпитате, всичко, което е човешко, което е толкова тривиално, изчезва, защото разбирате, че винаги сте съществували и винаги ще съществувате.

Ще промените природата на възприятията и изразяването си. Ще промените опита си. Ще промените знанието си за Аз Съм. Но ”Аз Съществувам” винаги ще бъде, винаги ще съществува. Това е основното. И този прост кръг с точка в средата, приятели мои в не толкова далечно бъдеще ще промени хода на човешката история. Този прост мъничък символ ще промени много в живота ви.

Предстоящи промени

Сега е известно много малко, ако изобщо е известно нещо за съзнанието и отношението му към самия живот. Учените не отчитат съзнанието, когато правят експериментите си, когато публикуват теориите си. Много малко от тях са засегнали темата за съзнанието.

В известна степен, привързаните към така наречените Ню Ейдж или духовните вече са се впуснали в него. Но до голяма степен те се отнасят към него с такава голяма доза макио, с която се отнасят към всичко останало – духовните наставници, ритуалите и тям подобни. Но този прост, малък символ е готов да промени начина по който човечеството получава опита си и това ще стане по време на вашия живот.

Не отдавна известен физик каза: ”Съзнанието няма място в науката, неговото място е при драконите, феите и еднорозите”. И той е прав. Той е абсолютно прав, тъй като науката предполага нещо линейно, нещо, което може да се повтори. Науката предполага формули. Науката представлява форма на ограничено съзнание.

Аз не съм против науката. Прекарах много, много години в миналите си животи, защитавайки науката във времена, когато имаше огромно количество суеверия, огромно количество контрол от страна на религиозни организации, които пренебрегваха фундаменталната наука. За това чрез организацията наречена Илюминати, състояща се от група учени, философи и математици, ние пренесохме на тази планета, това което в последствие ще стане научни методи, основани на факти, като част от определянето на същинската природа на реалността. Но науката, както и много други човешки начинания се  изгуби в собствената си игра на прилагане на сила, попадна в собствените си ограничения, стана много затворена, много ограничена и сега разглежда природата на реалността само през очите или от научна гледна точка, въпреки че има много повече от това.

Еднорозите съществуват, приятели мои. Може да не бягат по улиците на родните ви градове и села. Съществуват дракони и те са вътре във всеки от вас, а също така и отвън. Съществуват феи. Съществуват природни деви и елементали, които играят много важна роля в природата, за жизнената сила на тази планета. Те са реални, не могат да бъдат научно измерени, защото науката има много късоглед поглед върху нещата. Те разглеждат само линейната перспектива.

Така че този физик беше абсолютно прав за своето наблюдение, че съзнанието не принадлежи на науката. Но то е много реално и много важно и скоро науката ще започне да му обръща внимание, ще започне да отчита съзнанието като фактор.

Това ще ги озадачи, защото съзнанието не може да се измерва. В съзнанието няма енергия, както вече знаете от нашите обсъждания. Това ще ги озадачи, защото съзнанието не може да се види. Не може да се контролира и много често резултатите от новото съзнание са непредвидими. Те не се съгласуват с линейната наука, със съвременната наука.

С други думи, както знаете от нашите беседи за Новата енергия, Новата енергия не прилича на Старата енергия. Тя не е еднаква всеки път, когато се прилага към ситуация. Тя се променя всеки път по отношение на ситуацията. При сегашното си ниво на съзнание и науката, ако приложите формула към нещо, ще можете да я прилагате отново и отново, докато не прибавите и други фактори. С Новата Енергия не е така. Тя ще се променя всеки път, когато се използва.

За това науката не и обръща внимание. Тя ще озадачи науката. Но приятели мои, всеки от вас вече притежава познанието за съзнанието. И в близките няколко години по - конкретно, ще има големи, големи пробиви в науката, в технологиите и във физиката. Големи пробиви, такива, каквито планетата не е виждала от хиляда и повече години, пробиви подобни на откритието, че Земята не е плоска. Осъзнавате ли, че има хора, които все още вярват, че Земята е плоска? Ох, те са пренесли своето минало в Сега. Те искат да продължават и за напред да вярват в това. И в известен смисъл, ако разберете динамиката на съзнанието, ще разберете, че за тях това е истината.

Света е плосък и за това всичко, което те виждат ще потвърждава, че Земята е плоска. Можете да им дадете снимки от космоса, направени от космонавти, не от аргонавти, на тях ще има кръгъл диск и те ще настояват, както и преди, че тя е плоска. Те ще настояват, че диска е обърнат към тях ето така (дланта е обърната към публиката), а не така (дланта е обърната нагоре).

Но ще видите промени през следващите няколко години – отначало ще се разглеждат като странни теории, които постепенно ще стават все по – приемливи за масовата физика и наука – и това ще промени възприятието на тази планета и в крайна сметка ще промени начина по който тази планета работи, ще промени системите от вярвания, ще промени начина по който тази планета се снабдява с енергия.

Възниква важен въпрос, който ще обсъдим преди да се отправим на пътешествие. Бъдещите промени бихте могли да наречете квантови или магически, но това не е съвсем така. Само разума ... (голям декоративен паяк започва да се спуска от тавана; Адамус и публиката се смеят). Прекрасно разсейване. О, не искаш ли глътка кафе? (протяга чашата си към паяка) Махни си лапата! Да. Да. Имам приятели навсякъде. Благодаря. (обръща се към паяка), беше ми приятно да се видим. Да. Да. Върви да оплетеш още някоя паяжина. Благодаря.

Това на което се спрях в моя дълъг доклад за бъдещите промени, беше въпроса – много добре се връзва с клипа, който току – що изгледахте (Свобода, Фарел Уийлямс) – готова ли е планетата за това? Готова ли е планетата за квантова промяна във физиката, промяна, която ще разкъса на парчета много теории, съществуващи в момента?

Тези научни теории и практики, те предполагат – или предлагат – перспектива на реалността. Но тези, с чиято помощ са били създавани и тези, които продължават да работят върху тях, изследванията им, те са вложили доста в тях. Създадени са институти по физика, лаборатории и университети, след това продължават с изготвянето на продукция и товари; после това се просмуква в убежденията, започвайки от всички видове религиозни и духовни групи. Има огромни вложения в нещата такива, каквито са в момента и в действителност огромна съпротива към каквито и да било промени.

Промени – това е едно от нещата, които хората винаги чакат, но които много, много не искат. Те искат малки последователни подобрения в живота си. Но отчитайки възможността за големи промени, не знам дали наистина са готови за тях. Не знам дали планетата ще може да преглътне или издържи шока от някои от новите посоки на физиката, които вече се пръкват. Не знам дали това ще бъде причина за повишаване и еволюция на съзнанието или ще стане причина за войни и сражения и за по – големи разногласия. Разногласия на всички нива – академични, корпоративни, културни, между страните, навсякъде. Не знам дали наистина тази планета е готова. Това ще стане във всеки случай.

Ще ми бъде много интересно да наблюдавам как хората ще реагират и откликнат. Ще ми бъде интересно да наблюдавам, дали ще успеят тези, които до сега са влагали в сегашната ограничена наука и във всичко останало, да си намерят нов начин за препитание.

Мога да ви кажа точно сега, че физиката, която ще се прояви от начало като теории, а после като по – приемлива мисъл, ще раздруса религиите на планетата. Религиите не са се променяли от хиляди години и те имат голяма власт над хората; религиите, които в действителност не учат на нищо, което наистина се отнася за Духа, за своето Аз, душата. Така че това ще предизвика множество промени в тези области, които ще повлекат след себе си и всичко останало.

Тези промени предстоят, защото има хора – не много, но има хора като вас – хора, които притежават от достатъчно дълго време това знание, това вътрешно пробуждане. Знаете, че има още нещо. Може да поспорим, че вие просто искате да повярвате, че има още нещо. И това също е фактор. Но вие знаете, че има още нещо и то продължава да ви движи напред, въпреки трудностите, въпреки множеството трудни пътешествия в които сте попадали, въпреки всички проблеми в живота ви. В този момент вие знаете, че момента на промяната е наближил. Много е близо. Можете да го усетите. И става малко страшно, когато осъзнаете, че всичко ще се промени кардинално.

Вие сте тези, които вече в продължение на много животи, стотици хиляди години изучавахте съзнанието, независимо дали сте го наричали така или не. Някои от вас го наричаха ”нещото отвъд”, това е просто нещо различно. Някои от вас го наричаха фантазия, но това не е така. Не може да има такова понятие като фантазия или измислица. Всичко си има източник. Вашите мисли, вашите сънища – те не са просто измислици, вяра или фантазия. Те произлизат от някъде отвътре, от знанието, че има още нещо.

И това, което ще промени тази планета – това е съзнанието, осъзнатото съзнание. Някой може би в началото не го е наричал съзнание, може да са го наричали по други начини, но всичко се свежда до едно просто нещо – съзнанието.

Представете си за малко, че изведнъж се появяват няколко учени и физици, които започват да вземат под внимание съзнанието в научните и математическите си уравнения. Представете си, че някой е казал, че има нещо отвъд пределите на обикновените линейни изследвания и разработки; има нещо зад всичко това и това е – елемента съзнание. И когато започнат сериозно да го разглеждат, сериозно, както Айнщайн сериозно е разглеждал теорията за относителността – времето, пространството, гравитацията – сериозно ги е разглеждал, независимо как е изглеждала или това, което другите са говорели, той е знаел че има още нещо. Дълги години се е борил с нея и се е опитвал да я изложи във вид на проста формула, опитвал се е някак да я докаже. И от начало тя не е била посрещната с охкания и ахкания и приемане. Не, отхвърляли са теорията му, също както и болшинството от революционните и еволюционни концепции.

Но в близките няколко години тази промяна в съзнанието ще започне да се проявява и ще продължава все повече и повече и повече. Това ще промени разбирането за физиката и науката и в края на краищата ще доведе до промяна на живота на планетата. Всичко е толкова просто, колкото си източниците на енергия, източниците на горива; всичко започва с начина за разпределение на планетата, с разбирането от къде сме произлезли, от къде сте произлезли. Всичко е готово за промяна.

Не знам дали е готов за всичко това човека като цяло. Това прилича на въпроса ми от преди много години, готово ли е човечеството за свобода? И всички поклатиха глави: ”Да, свобода, свобода”. Но аз задавам този въпрос до ден днешен, защото свободата предполага отговорност. Свободата изисква огромна отговорност. Без отнемане или подхранване от другите. Без обвинения към другите. Това е колосално ниво на отговорност, която казва: ”Аз Съм. Аз – съм творец. Нищо не стои на пътя ми. Нищо не ме задържа от богатството, здравето или каквото и да било още”. Това е свободата. Това значи да сте творци, но също така изисква колосално ниво на отговорност, отговорност за себе си като творец.

Казвам ви всичко това, за да ви подготвя за мястото на което ще се отправим днес. Казвам ви всичко това, за да ви помогна наистина да заземите разбирането за това, какво е съзнание – то е всичко. Съзнанието привлича енергия. Съзнанието – това е което създава тази Вселена и всички останали вселени.

Това не е духовността. Разбирате ли, не е духовността. Определено не е Ню Ейдж, определено не са религиите, но това дори не е духовността, защото в мига в който започнете да добавяте духовни качества, попадате в системата от вярвания и богове и много други неща, които всъщност ограничават разбирането за съзнание.

Това изобщо не е наука и няма да стане. То все още не се отчита от физиката, но ще започне. Но това, което наричаме съзнание, това което сте и вие – това е всичко. То е всичко.

Ще бъде странно след 20, 30 години. Ще бъде странно за идните поколения, които ще си казват: ”Какво не им беше наред на хората от 19, 20, 21 век? Нямаха ни най – малка представа за съзнанието. Дори нямаше такава дума в речниците. Тоест думата я имаше, но никой не знаеше какво означава”. След няколко поколения те ще поглеждат назад и ще се дивят на това, че хората дори не са разбирали основите на съзнанието.

И отново, това не е духовност. Това не е Ню Ейдж. Това не е философия. Това е същината на всичко във Вселената, в мулти – вселената, навсякъде. Ето защо бях много категоричен с вас, когато говорих за опита ”Аз съществувам”, за разбирането на съзнанието и разбирането на разликата между съзнание и енергия. Чувате думите и започвате да разбирате, но въпреки това се опитвате да обедините двете понятия – съзнание и енергия – като едно и също, а това не е така.

След някои от неотдавнашните ни опити да се потопим в съзнанието, както скорошния мераб, когато се разхождахме из къщи и след това излязохме на улицата и в крайна сметка пуснахме всичко, намирайки се в нищото, някои от вас наистина започнаха да разбират. И това е като камбанка вътре във вас, това ”Аз съществувам”, това съзнание и то изчиства цялото макио. То срива всички  стари системи от убеждения. То измива това, което сте смятали за свои проблеми, трудности и всичко останало. Изведнъж вие разбирате ”Аз съществувам”. Смъртта няма значение. Роднините ви нямат значение. Работата ви няма значение. Когато казвам ”няма значение”, това означава, че вие сте полагали неимоверни усилия и концентрация върху тези неща. Те нямат значение.

С истинското съзнание всички тези неща си идват по местата. Живота става синхроничен. Всичко просто се случва и в основата на това стои съзнанието. Къде искате да се намира вашето съзнание?

На нашата среща миналия месец, аз ви казах, че има уред наречен iYammer ... (той взима малкото дистанционно в ръка) ... поради липса на по – добро устройство. Мисля, че малко се е свил (смях), но iYammer е станал по – малък. Ето какво става с технологиите, всичко става все по – малко. И така, имате iYammer. Какво ще правите с него? И знам, че озадачих някои от вас, казвайки ви да отидете отвъд рамките. Да отидете в другите сфери. В тези други сфери опита ще е различен от това, което сте изпитвали в човешкия си живот, но продължете нататък. Отваряйте се. Не се страхувайте.

Също така – е много важно, говорих ви за това преди седмица на срещата ни в Румъния, посветена на Мерлин – не очаквайте, че когато излезете навън, когато отидете отвъд, когато си позволите да бъдете осъзнати за своята осъзнатост, с други думи за Аз Съм, не очаквайте, че ще изтеглите със себе си и човешкия си аз.

Има очакване, за което съм говорил в групата, че ще минавате през стените. Всички си мислят, че това е много вълшебно – да минаваш през стени – и аз казах, да, безусловно, това е много лесно да се направи. Правете го, но не очаквайте че ще вземете със себе си плътта и костите си. Това е егоистично. Това е вашия егоистичен човешки аз.

Това е малко странно, това е парадокс, защото от една страна си казвате: ”О! Това е тяло. То старее. О, плът и кръв и всичко това е...”, но все пак искате да го вземете със себе си, минавайки през стените или разхождайки се из другите измерения. Защо? Това не сте вие. Това е концентрация върху себе си, малък и незрял човек. Това е нормално. Докато го разбирате, докато го осъзнавате като човешкото ”аз”, което от една страна казва, че искате магия, искате да пътешествате из други части на космоса, от друга страна ви казва, ”Добре, но аз настоявам, че моето тяло и моя мозък ще тръгнат с мен”. Не. Няма да дойдат. Всъщност не искате това. Вие наистина, наистина не го искате. Те ви ограничават.

Вие – това е Аз Съм. Вие – това е Аз Съществувам. Не мозъка. Не тялото. Нищо от това. Това не ви трябва. Само чистото съзнание.

Като противоположност или форма на това в което сте все още, в известна степен за повечето хора, то е ”мен”. Мен. От друга страна имате Аз Съм, великолепието, свободния, суверен творец Аз Съм. И след това имаме това мен, незрелия, егоистичен дребен човек. Това е добре. Не става дума да го елиминираме, говорим за отваряне на перспективата Аз Съм да може да преминава през стени. Не е нужно да взимате и тялото си. Направихме го в Румъния. Преминахме отвъд и се наблюдавахме от другата страна.

Но разберете приятели мои, когато използвате iYammer, когато отидете отвъд пределите на тялото и разума, това чувство на възприятие, начина по който възприемате ще се промени. Не очаквайте, че ще минавате през стени или ще пътешествате в другите измерения и ще имате очи и уши. А: това не ви е необходимо; Б: това е ограничение; В: това е толкова свързано с ”мен”, толкова ограничено с малкия човешки ”мен”.

Вие можете да пътешествате: можете да пътешествате в другите светове лесно, много лесно, като Аз Съм, но не очаквайте че ще виждате с очите си и че ще чувате с ушите си. Там има съвършено друг набор, така да го кажем от сетива, в другите сфери. Нужно е малко да се свикне. Но изведнъж, когато си позволите да използвате тези сетива, тези нефизически човешки сетива, изведнъж ще си спомните че това са вашите естествени сетива.

Очите – това е неестествен начин на възприемане на реалността. Наистина. Те ограничават. Трябва да можете да виждате всичко около вас или да възприемате всичко около себе си. Би трябвало да имате идеално зрение на каквото и да е разстояние, но очите всичко ограничават.

За това преди да се отправим на пътешествие, ви напомням, че вие сте Аз Съм; разпознайте ”мен”. Имате и Аз Съм и малкото ”мен”, егоистичния човек. Не го казвам пренебрежително. Не говоря за него негативно, но то съществува и обикновено се опитва да превземе контрола. То постоянно хленчи, постоянно се бунтува и постоянно изопачава. Вие се поддавате. В известен смисъл ставате жертва на малкото си ”мен”. Достатъчно. Стига. Стига. Нека бъдем зрели Аз Съм същества. Стига вече егоистичен мъничък човек, своеволно настояващ за своите банални дребни принципи. Вие сте – Аз Съм, така че започвайте да действате като Аз Съм. Добре.

И така, за да обобщим това, което направихме току що, не е много. Говорихме за съзнанието; това е много важно. Говорихме за промените, които ще станат, особено в следващите няколко години. Не самите промени, а началото на промените, откриването на това, какво е съзнание – това е основата на всичко, откриването му във физическите среди, а също и в научните.

Вие вече знаете. Нямате нужда да чакате да излезе по вестниците. Няма нужда да чакате началото на дебатите. Вие вече го знаете. Просто не знаете какво знаете. Не сте уверени в знанието си. В момента не знаете как да определите знанието си, но ви моля да се доверите на себе си, да го позволите, защото всичко ще се променя.

Пример

Искам сега да ви помоля, ако е възможно да раздадете по един лист хартия на всички присъстващи, включително и на мен (персонала раздава листи хартия). Само лист хартия, химикали и моливи не са нужни. Това е част от нашето днешно преживяване. Тези, които гледат вкъщи, вземете лист хартия. Какъвто и да е размер, това не е важно. Какъвто и да е цвят, това не е от значение. Задават толкова много въпроси: ”Колко голям? Какъв цвят? Ще трябва ли да пишем на него?” Все ми е едно, просто парче хартия. Чудесно. Благодаря.

Болшинството от вас знаят, как се прави това, но аз ще го направя до край и още веднъж ще го демонстрирам. Искам да направите самолетче от хартия. Сгънете го на две по цялата дължина (той показва). Вижда ли се? Ето какво беше преди и ето какво стана сега. Добре, това е първата крачка от създаването на хартиеното самолетче. Някои от вас са много опитни в сгъването на самолетчета. Просто го направете както знаете.

След това направете кучешки ушички в двата ъгъла, тоест сгънете този ъгъл и го пригладете; сгънете този ъгъл и го натиснете.

ЛИНДА: Охх!

АДАМУС: Добре. И така, получи се нещо такова.

Да, някой може наистина да пофантазира тук. Направихте хартиено самолетче, глупавата глава не дава мира на ръцете (Адамус се усмихва). Добре. От мен да мине. Добре. И така, започнахме от това и сега се получи ето това. Сега сгънете всичко още веднъж. Вижда ли се? Направете го за да се получи тази фигура. Добре, сега ще направим крилата, сгънете единия ъгъл в горната част и ще ви се получи едното крило. Добре. Направихте простичък хартиен самолет. Удивително, нали? Удивително е, това което правим тук в Аления Кръг. (някои се смеят)

САРТ: Невероятно.

АДАМУС: Невероятно. И аз ще се върна назад само за момент, за да кажа, че това което ще откриете, там на където сте се запътили, това, което ще откриете е Себе си, Аз Съм. Това ще бъде много трудно за ”мен”, за малкото ”мен” във вас. Има такава голяма разлика между двете. Ще чуете малкото ”мен” да крещи, да плаче, ”Мен, мен, мен, мен”,  а в същност наистина е ”Аз Съм. Аз Съм. Аз Съм”. Това е откритие.

Малкото ”мен” престава да крещи ”Мен”, защото най – на края започва да се чувства в безопасност. То в същност най – на края ще почувства че го признават. Човека, малкия човек, егоистичния човек изведнъж ще почувства, че го признават. Ще усети, че се грижат за него. Тогава ще усети свободата да получава опит от своето ”мен”, но без цялото пищене, без каквато и да било своеволна настойчивост. И така вие се придвижвате към откритието на собственото си Аз Съм.

И така, всички виждат хартиените самолетчета. Сега, моля ви станете и след миг ще ви помоля да ги хвърлите насам, а за тези които гледат зад камерите, ако можете хвърлете ги така, че да прелетят над камерите и така ще създадем красив ефект. И преди да ги хвърлим, Калдре и Линда ме помолиха да спазвам мерките за безопасност и така ще направя. Може да си сложите ръката над очите за всеки случай, ако към вас полети хартиено самолетче и не го забележите или си сложете защитни очила, ако сте от ”зубърите” (смях). Сложете си защитните очила, слънчевите очила или каквото и да е. Предпазете очите си; с останалата част от тялото ви всичко ще бъде наред. И на третия ”аргггх” – аррргх, арргх, арргх; арргх, арргх, арргх – нека пуснем хартиените самолетчета. Прикрийте си очите. Арргх. Арргх. Арргх! Да! (публиката пуска самолетчетата и крещи ”У – у –у!”)

Добре. Отлично! Добре, тук има много симпатични самолетчета. Весело беше нали? (публиката се съгласява)

Какъв беше смисъла? (някой казва ”Не знам!”) Просто отдавна не съм пускал хартиени самолетчета и си помислих, че ще бъде весело! (Адамус се смее, публиката също)

Нека продължим напред. Да преминем към следващата тема. Да преминем към темата на деня, заради която сме се събрали (публиката все още се смее и събира хартиите). Надявам се че тук долетя най – обикновена хартия, а не тоалетна. И моля ви, следващия път, когато правите така, просто свивайте пари и ги хвърляйте насам.

Природата на реалността

Искам да ви представя не теория, а всъщност реалността. Някой може да я нарече теория, но това е реалност. Искам да ви я представя.

Калдре леко нервничеше по повод на този ченалинг, защото всичко беше различно в сравнение с другите Шоудове, когато аз му разказвах по – от рано, а дори и когато го правех, го лъжех (някои се смеят), за да го разсея. Но този път говорих с него миналата нощ. Обясних му какво се готвим да направим, също така и за самолетчетата и той започна да нервничи по този повод. Аз – не, защото няма аз после да слушам оплакванията, а той.

Но искам да ви представя фундаментална базова концепция за реалността, която някой ще види, която ще застави някой да каже: ”Адамус съвсем се отнесе”, която ще накара някои отчаяно да спорят. Тя може да попадне в интернет. Може да бъде описана в научното съобщество и повечето учени безусловно ще се настроят против нея. Болшинството няма да я разберат и приемат. Но в близките пет или десет, петнадесет години – няма значение – ще има достатъчно изследвания, достатъчно разбиране, достатъчно квантови теории, за да започне да се говори: ”А! Разбрах. Разбрах.” И след това да започне да се прилага в основите на физиката и математиката и в другите научни начинания.

Ще има такива, които ще я чуят и почти нищо няма да разберат. Те ще си тръгнат от тук, ще си включат телевизорите вкъщи или мониторите и ще си кажат: ”Това беше интересно, но навярно то е в областта на научната фантастика” и това е нормално.

Не можете ли да разкарате от тук това лайно! (някои се смеят) Опитвам се да водя лекции тук. Някой ще махне ли това? Аз – съм Възнесен Майстор. Усещам че постоянно стъпвам по хартиени боклуци. Ще го дадете ли за рециклиране или ще го изхвърлите в кошчето за боклук? (хората стават за да съберат боклуците от самолетчетата)

ЛИНДА: Какъв беше смисъла в това? Какъв беше?!

АДАМУС: Разсейване! Абсолютно разсейване. Да. Следващия месец ще въртим хавайски обръчи. Защо не? (публиката възкликва ”Ооо!”)

Между другото, всеки път ...

ЕДИТ: Къде е тя? (Адамус прави пауза, докато Едит и Краш си разговарят)

АДАМУС: Искаш ли да споделиш нещо с всички останали? (смях)

ЕДИТ: Разбира се, с теб.

АДАМУС: Добре. С мен, добре.

ЕДИТ: Питах къде е червената кърпа на Дейвид, която носеше преди.

АДАМУС: Това е много важно. (още смях) По средата на едно от най – дълбоките изказвания, тя искала да знае – ето, с какво ми се налага да се сблъсквам – тя искала да знае – къде се е дянала червената кърпичка на Дейвид.

ЛИНДА: Коя ”тя”?

АДАМУС: Едит.

ЛИНДА: Благодаря.

АДАМУС: Точно по средата на разкриването на това, което ще се обсъжда и оспорва от физиците – не задължително това за което ще говорим тук, но понятията, които ще се оспорват и обсъждат – нещо, което ще промени света, което ще промени вашия свят и ние говорим за твоята ... къде ти е?

КРАШ: Това е много хубава кърпа. Тя всъщност ...

АДАМУС: Къде е кърпата? (някой вика ”Ура!!”, когато Дейвид вдига кърпичката) Би ли си я сложил, моля те?! Нека Едит се успокои. Тоест пфф! Едит, Едит, Дейвид толкова те привлича, Едит. (публиката възкликва ”Ооо!”)

Между другото всеки път, когато енергията се сгъстява и засяда – и вие можете да го усетите; не е нужно да мислите, просто усетете – всеки път, когато усещате, че напрежението расте, нещо става, въздуха става по – плътен – разсейвайте. Просто разсейвайте. Хората започват да мислят. Разсейвайте. След това ще се върнем по – свежи и наистина ще вникнем в същината и точно това направихме току що. Хартиените самолетчета, кърпата на Дейвид, каквото и да е, колана му, като на щангистите, каквото и да е (смях) – това е отвличане на вниманието.

И така, да се върнем към моите изказвания; някои ще ги оспорват, на други няма да им пука, други ще кажат, че сме сбирщина луди ню ейдж глупаци, което не е вярно. А при други, такива като вас ще се появи това ”Аха” и още едно ”аха” и така нататък и така нататък и точно за това сме тук.

Помнете, че на тази планета върху съзнанието влияе много малка група от хора, защото повечето хора не знаят какво е съзнание. Болшинството хора си мислят, че да си в съзнанието означава да си буден и да дишаш. Това е ограничено съзнание, а то е много, много по – велико. И така, ето го моя принос към информацията за природата на реалността. (Адамус прави пауза, после се смее)

САРТ: Порази ни! (публиката имитира барабанене)

АДАМУС: Вие не се движите през времето и пространството. Времето и пространството се движат през вас.

Абсолютно противоречие, абсолютно откровение, революция в сегашното мислене. Времето и пространството се движат  през вас точно сега; вие не се движите през тях.

Всъщност няма нито един обект, който наистина да се движи през времето и пространството. Сегашното мислене е, че обектите се придвижват през времето и пространството. И ние ще разглеждаме времето и пространството като нещо обединено. Ще ги наречем Пространство – време. И сегашното мислене е, че обектите се движат през Пространство – времето. Следователно скоростта с която обектът се движи ще определя самото време и пространство. И това фактически не е вярно.

В реалната физика, в квантовата физика това Пространство – време се движи през вас. Когато хвърлихте хартиените самолети, те останаха неподвижни. Времето и пространството се движеха. Ааа! Ааа! (публиката коментира нещо от рода на ”готино!” и ”да!”) Какво ще кажете за едно ”Аррргх!” Арггх! Арргх!

Така че у всички се създава възприятие за реалността, че съществува единно Пространство – време и че движението на обектите през Пространство – времето създава гравитацията. И това не е вярно. Всъщност има обект – вие, вашето съзнание, в момента е облечено в човешко тяло, а Пространство – времето се движи през него.

Разгледайте това от друга страна. Някои от вас знаят как изглеждат старите кино проектори. В тях има ролка с лента и тя се прехвърля към светлината, която пресича филма и се проектира на екрана. Така е и тук, когато знаем, че Пространство – времето се движи. Пространство – времето е като ... (той рисува) Да допуснем, че имаме проектор със светлина и през него преминава лентата. Проектора не се движи. Проектора не сканира лентата. Проестора и светлината са неподвижни; лентата се движи, преминава през тях, създавайки някъде там на екрана илюзията за движещи се картини. Но вие – съзнанието, светлината – всъщност не се движите.

”Хм” – ще си кажете вие. За това, когато аз движа ръцете на Калдре, вие си казвате: ”Нима това не е движение?” Всъщност не е. Всъщност не е. Това е възприятие за това, което е движение. Човек ще вярва, че ръката се движи, а всъщност се движи Пространство – времето. Хм. Хм.

За това в тази аналогия може да се каже, че лентата, която вече е преминала през ролката – това е миналото; лентата, която ще преминава през ролката и ще бъде осветявана от светлината – е бъдещето; а тук, кадъра който минава през зъбните колела и барабани и се осветява от светлината – това е момента Сега.

Така че може да се каже, че вие винаги сте в този момент Сега, но проблема е в това, че заради някакви стари разбирания за времето, пространството и физиката, всъщност вие се намирате тук (показва обектива на рисунката). Болшинството от хората оперират от тук, непосредствено в точката на проектирането. Те са тук (в бъдещето). Мислят си: ”О, какво ще стане, когато дойде следващия кадър?” и ”Ох! Това са ужасни неща!”, или иначе казано – се притесняват или страхуват от бъдещето. И са някъде там в ролката с лентата, която вече е преминала и си казват: ”О! Не трябваше да правя това и ще съжалявам за това и горкия аз, станах жертва на обстоятелствата”. Те не са тук. Те вече не са в точката на проектирането, в точката на съзнанието. За това им е много лесно да повярват, че се движат през времето и пространството. Но всъщност това не е така. Всъщност вие не се движите.

Това е много интересна концепция, но това е реалността. Пространство – времето сега се движи през вас и в процеса на това движение създавате гравитационния ефект. Когато използвам думата ”гравитация”, аз не говоря само за гравитацията на Нютон, когато нещо пада на земята. В този случай гравитацията – е привличаща сила. Тя притиска, компресира. Създава плътност. Когато времето и пространството се движат през вас, това създава гравитационен ефект и гравитацията е не само физическа. Тя влияе не само на вашето тяло, това е истинската гравитация, която задържа, улавя мисли и емоции.

Представете си за малко – вашите мисли и емоции, като физически обекти, които са завлечени от гравитацията. Заради това вие започвате да вярвате, че нещо, което е станало в миналото е реално, а това не е така. Не е така, както си го спомняте. Всичко е съвсем, съвсем различно, но гравитацията задържа всичко навътре.

Гравитацията задържа системата от вярвания –  личните ви системи от вярвания, културните системи от вярвания. Тя задържа религиозните системи от вярвания. Времето и пространството които сега се придвижват през хората, създават не само физическата реалност, която наричате триизменост, но също така карат хората да вярват, че това е единствената реалност; заради ефекта на гравитацията, хората казват: ”Това е всичко, което е. Света е плосък. Това е. Глупаво е да си мислите, че света може да е кръгъл. Хората в долната му част просто щяха да изпадат”. Гравитацията на времето и пространството задържа не само физическите обекти, но също и убежденията, мислите, ограниченията и всичко останало.

Просто е удивително как този гравитационен ефект задържа всичко заедно. Той съединява всичко. Съхранява единното цяло. Не позволява на нищо да се променя.

Гравитацията на времето и пространството помага да се създаде опит, така наречения плътен, истински опит. Тя ви помага да останете фокусирани върху очите, ушите и физическите усещания, а не върху знанието, че съществува много повече. Това е гравитацията – когато пространство – времето, активираното съзнание, активираното съзнание, се движи през вас, създавайки при това гравитация – задържа всичко заедно. И вие през цялото време се опитвате да се освободите от това. Вътрешното зрение ви казва: ”Това е нещо отвъд пределите на тази клетка, в която живея”. Но когато си мислите за това, когато се опитвате да го разберете, Пространство – времето се движи през вас по – бързо. Пространство – времето създава голям гравитационен ефект, който задържа факта, че вие сте в капан.

И това приятели мои, колкото и относително просто да изглежда на някои от вас е - много дълбоко. Ще го изпитате в живота си. Старата представа, когато обекта се движи през Пространство – времето, в сравнение с новото разбиране, че то се движи през вас. Това е фундаментална физика, но също така е истинската физика.

Болшинството възприемат всичко на обратно – това е времето (той рисува квадратна кутия), а те се движат през него (рисува линия, преминаваща през кутията). И те го пресмятат с часовниците си. Ще кажат: ”Да, това отне много време”. Болшинството хора мислят, че Пространство – времето е нещо определено, неоспоримо, практически неизменно, а това не е така. Това не е така.

Вашия живот на тази планета се управлява – до сега се управляваше от – Пространство – времето. Вие потънахте в него. Приехте Пространство – времето и това, че се движите през него. Вярвате, че се раждате, след това преживявате живота си и умирате, за това са ви отредени определен брой години и правите определени неща. Движите се през времето и пространството. Преминавате от днес в утре, през времето и пространството и това е толкова линейно. Но фактически не е така. Всъщност не времето определя вас, вашето движение, вашето минало, настояще и бъдеще. Това не се прави от времето. Реалността е следната – ето го съзнанието – той рисува кръг с точка; съществува съзнание, а пространство – времето се движи през вас, също така създавайки гравитацията, G, която задържа всичко.

Пространство – времето не е неизменно. То не е постоянна величина. То се променя. И то се променя от Дейвид (Макмастър) до Дейвид (Шемел). Въпреки че и двете имена са еднакви, те са различни. Вашето Пространство – време е различно от Пространство – времето на Дейвид. Всеки път, когато се движите има променливо Пространство – време, което преминаващо през вас, е различно от това на Дейвид. Пространство – времето преминаващо през теб Дейвид, определя твоите мисли, твоята система от вярвания, твоите физически действия и това ниво на съзнание, което позволяваш; това определя потока на движение на Пространство – времето през теб. И то е различно от твоя (друг Дейвид), защото мислите ти са различни, действията ти са различни.

Двата възникнали гравитационни ефекта се различават един от друг. И вие си мислите: ”Почакай, Адамус. Аз мислех, че Пространство – времето и гравитацията са неизменни”. Не. И когато успеете да пуснете това – този факт, че има сила или въздействие, което определят нивото ви на живот, гравитацията ви, жизнения ви поток; когато успеете да пуснете този факт, че някъде там има бог на времето, бог на Пространство – времето, което не е вярно, когато пуснете този факт, че има някаква сила извън вас самите – ще започнете да усещате свободата.

Ще започнете да преживявате това, защото то вече е тук. За това днес потегляме на пътешествие. Ще преживеете това и ще разказвате за него на хората. (някой възкликва”Не!”) и те ... (смее се) Намери се един мъдър човек. Тя казва ”Никога!” (смях) Но аз ви гарантирам, че ще го направите. Гарантирам ви, че ще имате такива преживявания – не знам дали ще е след седмица или месец, това не е важно – ще получите опит, който ще окаже дълбоко въздействие върху живота ви, който ще разклати системата ви от убеждения, който ще разклати всичко, което задържахте, особено старите емоции и ограничения. Ще имате един от тези моменти на ”точно така!”, ”аха” и ще забързате към улицата за да разкажете на хората, дори на съседите и приятелите ви, в опит да им помогнете да се измъкнат от Пространство – времето. Да, аха. Добре. Добре. И това няма значение. И ще осъзнаете тази дълбока красота.

Ще видите – когато се опитате да им разкажете за това – ще видите как пространство – времето преминава през тях. Ще видите как съзнанието им, мислите им и всичко останало създава поток и движение. Но това, което е по – важно – гравитацията, силата на привличане, която удържа всичко на мястото му.

Сега, вие казвате: ”Но един момент. Бяха проведени множество научни експерименти, гравитацията има определени свойства, които просто съществуват. Това е физиката на Земята. А сега ти Адамус, ни казваш, че Пространство – времето при всеки е различно? И няма едно, което да е по – голямо от другото? Всеки си има свое ниво на гравитация, която задържа всичко заедно, съхранява формата на реалността? И как е всъщност? Всеки си има свое Пространство – време или има един голям Пространство – времеви бог?”

Всичко е индивидуално. Съществува индивидуално Пространство – време, гравитация, създаване на съзнание и също така съществува (още нещо). Но се е стигнало до взаимно съгласие и консенсус относно гравитацията и Пространство – времето. Нещо като колективно Пространство – време.

Всъщност болшинството от хората с радост се отказват от своето суверенно Пространство – време и приемат Пространство – времето на бог. Те си мислят: ”Всичко е така устроено. Трябва да се съглася. Стрелките на часовника се движат в определен ритъм, обектите се движат с определена скорост, така е устроен света”. Следващия реквизит. Винаги трябва да си имам реквизит под ръка. (Адамус се подсмихва и донася червена топка) Болшинството от хората просто приемат факта, че ако хвърлят топката – добре я хвана – ако хвърлят ето тази топка, то тя просто се придвижва през времето и пространството, а времето и пространството са неизменни, защото когато хвърлите топката назад и тя има лесно определима скорост, траектория и тям подобни. И това е така. Това е истина, И в същото време при всеки тя е различна.

Когато се научите да разбирате смисъла на това, ще можете да ставате невидими. Вие просто излизате от времето. Съществувате както и преди. Имате физическо тяло. Имате си вашето Аз Съм. Но просто излизате от тяхното време. Вие просто се отделяте от променливата на масовото съзнание.

Това е удивително, защото е ... вълшебно – вие все още можете да ги виждате, можете да бъдете с тях, но те не ви виждат. Те няма да знаят, че вие сте там, ако сами не го пожелаете. Вие управлявате, владеете собственото си Пространство – време.

Какво е това Пространство – време? И колко е разпространено? Това ни води до множество интересни дискусии. Разбирате ли, сега тази топка не се движи (той подхвърля топката във въздуха и я улавя). Вашите хартиени самолетчета не се движат. Този паяк ... той се движи. (смях) Този паяк не се движи. Това е странно; отначало, ще изглежда неудобно. ”Какво имаш предвид? ... ” (паяка отново се спуска) Да, да. (смях) Нима отново те виждат. Ето дръж. (Адамус се прави, че му хвърля топка)

От начало ще ви изглежда странно, защото ще си мислите: ”Ами, не, очите ми казват, че топката се движи”. (някой казва, че това е ”възприятие”) Опитайте. Това е възприятие. Съвършено вярно. И това не е магически фокус. Това не е система от вярвания. Това е реалността.

Вижте как хвърлям топката и не бързайте; направете крачка в страни от старите убеждения, че ”че всички сме провесени в Пространство – времето”, в Пространство – времето на бога и наблюдавайте как хвърлям топката – хвърлям я нагоре – просто погледнете на нея от перспективата, че когато я хвърлям, се движи Пространство – времето. Движи се Пространство – времето. Топката в действителност е неподвижена, а се движи Пространство – времето. То се променя, съгласувайки се със съзнанието, което е решило да подхвърли топката. То се променя, съгласувайки се с желанието да хвърли и хване топката. Топката, Калдре, вие – в действителност сте неподвижни.

От начало това е странно. Хм-м-м-м. От начало е странно, но изведнъж, когато му позволите да спре –м-м-м-м, му позволите да спре – започвате да виждате и възприемате по друг начин. И изведнъж, скоро ще си кажете: ”Сега разбирам. Разбирам”. Това е квантова промяна и живота изведнъж става игра, защото вие осъзнавате, че Пространство – времето, този континуум, за който толкова често говорят, всъщност не се управлява от вас. Той ви служи и тук има голяма разлика.

 В момента убеждение, подобно на това за ”Плоската Земя”, е че Пространство – времето е постоянно, относително постоянно. Настоящото убеждение е, че вие сте в Пространство – времето. Това прилича на тигър в клетка, но с една отворена врата – тигъра седи в клетката и си мисли: ”Затворен съм тук. Ето я моята реалност. Ето къде съществувам”. Проклетата врата е отворена също и за всеки от вас.

Пространство – времето се движи през вас. Вие - сте постоянни. Вие – сте съзнанието. Това е съвършено.

Бон

Какво е Пространство – времето? Това е интересен въпрос и на какво разстояние се простира? Има ли по – добро название, което да използваме за пространство – времето, защото това е доста ограничен термин. Думата, която използваме за Пространство – време – не искаш ли да я запишеш Линда? Защото Калдре има ужасен почерк.

Това е много проста дума. Моля ви да я усетите за малко. Не мислете за нея твърде много, това е много проста дума: бон. Б-о-н, бон, Б-о-н.

ЛИНДА: Една дума ли е?

АДАМУС: Една ... (той спира и прави гримаса, смях в залата)

ЛИНДА: Това една дума ли е!?

АДАМУС: Еми, ти можеш да направиш и две Би –он. (Латинската буква ”B” се чете ”Би”, и тогава произнасяйки думата ”Be – on”, ще звучи по същия начин както и думата ”beyond”, което се превежда ”отвъд”). Никога до преди не ми беше хрумвало. Виждате ли колко е талантлива? Тя го възприема като две думи. Не, това е бон.

ЕЛИЗАБЕТ: Отвъд пределите, ”би – онд”?

АДАМУС: Не, бон. Б-о-н, бон. Мисля, че може да бъде Би-он. Би-он. Но е бон. Бон прилича на холограма, на материя, но не на физическа материя, това е като холограма, която присъства навсякъде, където и да отиде съзнанието.

Това е начина по който съзнанието се възприема и чувства. Това е холограма, която съзнанието може да види, да усети, да преживее на практика – не да я види с очи, а да я усети, почувства – да познае себе си. Това е основата на всичко в творението. Това е субстанция. Никак не може да се измери от съвременната наука.

Учените всъщност ... те дори не знаят за нея. Но за да ви помогна да разберете това – в основата се намира бонът, а той създава това, което вашите учени познават като – плазма. Плазма. Не тази плазма, която е в кръвта, а тази субстанция, която ... разбирате ли,  плазмата – това е най – разпространената субстанция във вселената? Но много, много малко говорят за нея или знаят за нея.

Черната дупка, по същество – тук Калдре започва да нервничи, защото няма никакво отношение към физиката – но черната дупка по същество – това е много, много, много сгъстена плазма. От плазмата се появяват йоните, неутроните, протоните, атомите и всичко останало. Но бонът лежи в самата основа. Може да се каже, че бона – това е Пространство – времето, но е повече от пространство – времето, което вие познавате като хора; и времето и пространството са линейни.

Бон – това е като сцена за съзнанието, на която то може да играе. Бона или Пространство – времето съществуват във всички реалности. Вие си имате свое Пространство – време. Така и трябва да бъде. Но то е бон. То не е време, като часовете и не е пространство като размерите. То е просто параметър, променлива, която съществува, за да служи на съзнанието, защото съзнанието – това не е енергия. Съзнанието не принадлежи на физическата реалност.

Съзнанието иска да има нещо като основа, за да усети себе си. Вашия велик опит тук, на Земята е основан на Пространство – времето. То ви позволява да правите всичко, което правите – време, пространство и гравитация. Бона съществува навсякъде, където пътешества съзнанието и получава опит. Той се променя от измерение в измерение, но остава основен елемент. В известен смисъл може да се каже, че формата на Пространство – времето съществува във всички измерения, но не задължително в такъв вид, в какъвто е тук.

Формата на гравитацията или всмукването или привличането съществуват във всички измерения, но с различни характеристики в сравнение с тези тук при вас.

Но позволете ми да се върна към главната тема. Темата на днешната ни среща – времето и пространството, бон, се движи през вас. Той ви служи. Не вие – не вие - служите на Пространство – времето. Те ви служат.

Въпрос? Ако не възразяваш да вземеш микрофона, за да може всички във вселената да те чуят. И така, малък въпрос и ще отговарям на въпроси до някъде, защото ще възникнат много въпроси.

МЕРИ СЮ: Тогава се получава, че енергията – не е нищо повече от възприятие?

АДАМУС: Енергията – това е възприятие, но много, много реално. Енергията – това е формата на бона, която ви служи. Може да се каже – и отново тук може да възникне объркване – но може да се каже, че бона – е това, което някои наричат Единно Енергийно Поле. Но тук има известно недоразбиране.

Тук и навсякъде съществува Полето, резервоара на енергийния потенциал, който се намира в абсолютно неутрално състояние. Той не носи положителен или отрицателен заряд. Той чака, докато съзнанието го активира. Той чака, за да може после да се превърне в активна енергия – положителна или отрицателна. Той чака, да стане плазма. Той чака активация, за да може в крайна сметка да се превърне в атоми, молекули и всичко останало във вашата реалност, което става достъпно благодарение на гравитацията. Гравитацията повтарям – това е времето и пространството.

Позволете ми да ви демонстрирам нещо, докато разговаряме. Елемента на Пространство – времето прилича на фуния или за тези които знаят какво е тръбата на Вентури, занимаваща се с динамиката на флуидите. (Адамус рисува на дъската и коментира) По принцип, това е съд през който протича течност и този съд в една точка се свива и след това отново се разширява. И когато през този съд протича течност се създава налягане. Тук имаме време и пространство. Това се нарича тръбата на Вентури. Тя се прилага за течности, но може да се използва и за други неща. Когато течността стигне до тук, където тръбата се свива, какво става? (някой отговаря ”Тя се ускорява”) течността се ускорява. Съвършено вярно. Тук има умни хора. Какво още става? (някой отговаря ”движат се по – бързо”) Тя се движи по – бързо. Е, тя се ускорява, движи се по – бързо – това е едно и също. (смях) Близо сте. Тя се движи по – бързо. Налягането е по – високо и течността придобива повече енергия, по – голям енергиен потенциал, може да се каже, предизвикан от налягането и скоростта. Но ако погледнем по – дълбоко, ще се получи че във вътрешността на същата тази течност, когато преминава през тръбата на Вентури, се появява повече енергия, не само заради скоростта и налягането, сега тя е някак активирана. Тя се активира.

Пространство – времето работи по подобен начин. В известен смисъл, то е като тръба и тук то се движи с различна скорост и придобива различен потенциал за привличане на енергия в сравнение с там. (Адамус показва участъците където тръбата се свива и разширява)

И така, какво става тук? (в тесния участък) Това е момента Сега. Тогава тук (преди стеснението) е миналото, а тук (след стеснението) е бъдещето. Имаме минало, Сега и бъдеще. И това е един от основните принципи за движението на Пространство – времето през вас.

Ако вие в присъствието си, ако осъзнавате – не времето, а осъзнавате себе си, осъзнавате своята осъзнатост, ”Аз Съществувам” – потока на Пространство – времето ще се движи по различен начин. Но не е задължително да е бързо. Започвате да разбирате, че всъщност изглежда, че то се забавя. В действителност не е така. Забавя се всичко останало, но се възприема сякаш се случва забавяне на Пространство – времето.

Когато се намирате в момента Сега, потока на Пространство – времето става по – хармоничен, по – съгласуван, служи ви по – добре, от когато сте в миналото или в бъдещето. Това е физическата причина за това да сте в Сега. Това не е просто някаква илюзия, а оказва огромно влияние върху вас. Върху вас.

Нека за момент да се върнем към основния принцип. Къде ми е топката? Да. Всъщност топката не се движи. Странно е, но е така. Движи се Пространство – времето. И когато подхвърлям топката във въздуха, Пространство – времето се движи и създава гравитация, привличаща сила, която задържа физическата материя, емоционалната материя, материята на убежденията и създава реалността. Това е великолепно; това, което се случва за вас, като съзнание – това е прекрасна възможност. Тъй като съзнанието няма ръце, крака, разум или очи, за това всичко се случва като резултат от работата на вашето съзнание – това наистина е потресаващо! Това е потресаващо.

И когато се научите да излизате от Пространство – времето на масовото съзнание и да влизате в своето собствено Пространство – време, когато разберете, че вече не зависите от пространство – времето на бог, че вие наистина сте суверенно същество, притежаващо свой собствен бон, своя собствена плазма, че имате от всичко свое собствено, тогава ще бъдете свободни. Интересно. Интересно. Интересно.

Сега, ми се иска да престанем да говорим за това и да започнем да го чувстваме. И ще направя една бележка под линия, като кажа, че някои от вас наистина се чувстваха странно през последните няколко дни, имаха странни сънища и ми се струва, че дори преди тази среща, някой говореше за изкривяване на времето. Струва ми се, че в някой от разговорите тук се спомена: ” Последните няколко дни има нещо странно, нали?” Безусловно. Безусловно.

Съня

Ако Калдре не възразява ще ви разкажа съня, който му се присъни миналата нощ. Той не възразява. Сега дори не мога да го открия. Как може да възрази? (смях) Той спи.

В този сън – ще ви го разкажа сега – в този сън той с група от хора, може би с вас, бягаше преследван и разбира се те намериха убежище на сметището – в голямо промишлено депо. Те се скриха там и видяха, че към тях по релсите с голяма скорост се приближава влак – и той просто спря. Без да намалява скоростта си. Той просто спря, без обичайния ефект, когато влака намалява. Той просто спря и се вцепени.

Първо, добър пример се явява преследването. Преследват ви, защото си мислят, че сте се побъркали и не ви оставят на мира: ”Какво става с тези хора?” Знаете, когато се отскубвате от някакви стари парадигми, винаги ще има такива, на които това няма да се харесва. Те ще кажат: ”Ти си измисляш. Това е безсмислено. Това е глупаво. Докажи от научна гледна точка.” И тук се връщам към изказването на съвременния ви физик, че мястото на съзнанието не е в науката. То принадлежи на сферите на еднорозите, феите и тям подобните – и това е истина, до известна степен.

Вие правите скок в съзнанието и ще има много хора, на които това няма да се хареса, те ще кажат: ”Всичко това са измислици. Докажи ги”. Вие не сте длъжни да доказвате. Не сте длъжни да доказвате нищо, защото вие не се опитвате да ги промените, вие използвате себе си за тази цел. Вие не сте длъжни нищичко да доказвате.

И така, влака просто спира, без да намали скоростта си – и точно така ще бъде за в бъдеще. Това също символизира инерцията в живота ви, такива житейски влакове – които следват линейните пътища и влачат след себе си огромни товари: емоционални, исторически или още нещо – те пътуват по релсите – щрак! – но изведнъж биват спрени от разбирането, че Пространство – времето се движи през вас. Това просто ги спира.

Влака изведнъж спира, но какво става после? Група войници изскачат от влака и започват да преследват Калдре и всички, които бяха с него. О не! Войниците ви гонят. Те и за напред ще се опитват да ви дискердитират, да ви обясняват че сте луди, да ви казват, че трябва да отидете в психиатрия, че трябва да се опитате да станете нормални. Но това е невъзможно.

Те ще продължават преследването – и това разбира се символизира другите хора, които не са съгласни с вас и това няма значение. Те се приближават все по – близо до вас и Калдре изведнъж извиква на всички: ”Времето не съществува. Станете невидими”. Някои веднага го чуват, въпреки че все още присъстват физически, все още са в този момент – не са отишли никъде другаде, не са трансформирали тялото си в светлинен лъч и не са излетели в друга галактика – те просто излизат от времевия континуум на масовото съзнание. Това е всичко! Толкова е просто, както да кажеш: ”Аз избирам”. Без усилие. Без борба. ”Аз излизам от времевия континуум на масовото съзнание” и отивам в моя собствен.

В това е цялата красота. Вие можете да го правите така или иначе. Можете да бъдете и тези и другите едновременно, тези и другите – това няма значение. Щом разберете огъването на пространство – времето, на бона, няма да се безпокоите вече за това.

Някои разбира се не го чуха. Те бяха изпълнени със страх и паника от преследващите ги войници и ги хванаха.

В следващия момент Калдре е зад волана на стар автомобил, без идея защо точно стар, пътува по шосето и се опитва да намери тези, които бяха хванати. Той стига до предполагаемото място и вижда че всички са там – веселят се (смях), имат голям празник, пият хубаво вино, не от кутии, а бутилирано, пият хубаво вино. Същината е в това, че всъщност всички празнуват и никой не е затворен в затвор. В края на краищата всички празнуват и всички казвате: ”Направихме го. Успяхме”. Никога не сте били залавяни, никога не сте били осъждани за нищо. Това е просто голямо празненство на края. Това е символ, ако разгледате живота си, през цялото време преминавате през трудности. Преминавате през трудни моменти, но на края е – свободата. Свобода.

Пространство – времето се движи през всеки обект. Всеки обект. През вашето куче, ако имате такова – то се движи през него, благодарение на вас. То се движи през стените. Не само през вас, но и през всичко. Потока от времето и пространството, потока на бона – ви служи точно сега, ако го изберете.

Да, все още съществува Пространство – времето на масовото съзнание. Можете да бъдете в него, можете да бъдете извън него. Можете да бъдете и там и там едновременно. Това е свобода.

Нека ... ( той отново хвърля топката) Тя не се движи, движи се Пространство – времето. Странно.

Преживяване на пространство – времето

Сега ми се искаше наистина да го усетите. За това нека да приглушим светлината, да включим приятна Пространствено - времева музика.

Между другото използвам терминология позната за повечето от слушателите. (музиката започва) Не е задължително да наричате всичко с точните научни термини и аз го правя нарочно, за по – добро общо разбиране. Не разделяйте думите на части, а ги разглеждайте като общо понятие на реалността. Вижте общата картина.

Вижте на къде се движим в тази серия ”Продължаваме нататък”. Излизаме отвъд пределите – дори отвъд пределите – на тези стари, стари ограничени времена и пространства.

Нека изключим светлината. (Едит иска да зададе въпрос) Задръжте въпросите за себе си.

”Аз съществувам”, Едит. ”Аз Съществувам”. Кажи си това. Ш – шшт, ш-шшт, ш - шт.

Между другото, това наистина дразни. ”О! Имам толкова въпроси”. Не, няма ги. Ти вече знаеш отговора, Едит. Всички вие вече знаете отговора.

Между другото, когато имате въпроси относно живота си, за каквото и да е, има добър начин – позволете си да получите отговора. Той вече е тук. В това е цялата красота. Той вече е тук.

Но ако малкото човешко аз погрешно настоява: ”Трябва да знам, трябва да знам”, ще се оказвате постоянно извън себе си. Вие вече знаете. Истина е.

Нека вдишаме дълбоко.

Ще ви помоля да останете неподвижни. Можете леко да се раздвижите или да се почешете, но като цяло останете неподвижни.

И бих искал да усетите – наистина да усетите – как времето и пространството сега се движат през вас. Вие сте неизменни. Вашето съзнание е неизменно. Вашето съзнание е неизменно. То винаги е тук. То винаги, винаги, винаги, винаги е в момента Сега. Съзнанието не може да бъде отвъд пределите на Сега.

Вие сте неизменни.

Вие сте тази светлина, светлината на проектора, за който ви говорих.

Моля ви просто си позволете да отидете отвъд пределите на ума и дори отвъд пределите на това, което наричате рационално мислене, позволете си да усетите, как пространство – времето се движи през вас ... движи се през вас.

Пространство – времето също така преминава през музиката. Всъщност музиката не се движи през пространство – времето.

Заслушайте се за миг. Заслушайте се.

(пауза)

Приятно е да си мислите, че музиката е в пространството. В нея има елемент на времето – такт, ритъм, а също и определено количество минути. Приятно е да си мислите, че музиката е в пространство – времето, но променете за момент перспективата си.

В действителност Пространство – времето се движи през музиката.

Какво е музиката? Тя е творение на съзнанието. Това е когато съзнателния творец обединява поредица, поради липса на по –  подходяща дума от вибрации, импулси. И точно сега тази музика не се движи, движи се Пространство – времето.

Заслушайте се от друга перспектива.

(дълга пауза)

Когато съзнанието присъства, музиката се активира. Иначе няма нищо. Но когато съзнанието присъства в момента Сега, възприема музиката, тя се активира. И това, което слушате – всъщност е потока на Пространство – времето.

Вашето съзнание го осъзнава. Разбира се, ушите ви слушат. Но по – важно от всичко е - че си позволявате да се отворите, да бъдете в позволение.

Някой ще каже: ”Това е цифров запис”. Не. Това са времето и пространството движещи се през структурата на творението, предизвиквайки резонанс, който се възприема като музика.

Вдишайте дълбоко и слушайте. Сякаш реката на Пространство – времето протича.

(пауза)

Вие сте съзнателни същества и това съзнание активира енергията.

Вие творите, защото сте съзнателни и тези творения активират енергиите. Енергиите извикват този елемент Пространство – време или това, което предпочитам да наричам бон и реката потича. Реката се движи. Тази прекрасна река на живота сега тече през вас.

Вашето сърце не се движи. О, съществува възприятие, че това е така, но в същност се движи пространство – времето. Вие сте неподвижни.

Когато подхвърлих топката, всъщност се изкриви, промени се само пространство – времето. Топката в известен смисъл има своето пространство – време, което създава гравитация, възприемана през човешките очи, на които им се струва, че топката се движи. Но погледнете я сега, усетете какво става всъщност – движи се пространство – времето.

(пауза)

Когато сте зад волана, вашия автомобил всъщност не се движи, движи се пространство – времето – вашето собствено пространство – време, неразривно свързано с пространство – времето на масовото съзнание, но автомобила не се движи. И всъщност и вие не се движите. Движи се материята, холограмата и тя ви служи.

(пауза)

Усетете сега. Усетете сега тази холограма на живота, бона, пространство – времето, което се движи през вас, през мислите ви, през тялото ви. То ви служи, приятели мои.

(пауза)

Когато сте така неподвижни, когато физическите движения не са толкова много и потока на мислите е по – малък от обичайното, когато сте така неподвижни, скоростта или динамиката на това движение през вас се променя. Може да се каже, че потока се подобрява. Не е задължително да стане по – бърз и бавен, просто променя резонанса, друга динамика.

Пространство – времето се движи по много по – различен начин, когато не успявате да си свършите работата, когато се паникьосате, когато си мислите, че закъснявате за среща, безпокоите се за това, какво ще каже началника ви, вълнувате се какво ще си помислят, когато закъснявате за среща, особено когато знаете че не сте подготвени. И след това започвате да си мислите за всички други случаи, в които сте закъснявали. Виждате ли – сега се намирате в миналото и бъдещето. И тогава пространство – времето реагира по друг начин.

Когато сте в такова хармонично състояние, то действа съвсем, съвсем по друг начин. То все още ви служи. То не се опитва да работи против вас. То просто се държи по друг начин, по друг начин откликва на съзнанието ви.

И Майстора разбира, че може да бъде квантов бон, пространство – време, тази холограма; той може да заповядва на холограмата да му служи.

Изведнъж времето започва да се разширява.

Изведнъж историята започва да се променя.

Изведнъж Майстора се оказва в момента Сега.

Изведнъж всичко, което е било вече няма значение.

Изведнъж проблемите на малкото човешко аз са несъществени. Драмата вече не съществува. Борбата с живота вече не съществува.

Изведнъж Майстора намирайки се в момента Сега, осъзнава, че Пространство – времето откликва, тази холограма откликва на неговото съзнание – не на неговите мисли, а на съзнанието му – изведнъж нивото на паниката и безпокойството стават все по – ниски и по – ниски. Резонанса, свободата, които чувства в себе си и способността да позволява на холограмата да му служи – всичко изведнъж се променя.

Изведнъж той излиза от старото време и старото пространство. Изведнъж той се оказва в своето собствено. Той може да съществува успоредно с другите. Може да съществува с масовото съзнание. Но изведнъж действа – вие действате – в своето собствено Пространство – време, избирайки го и позволявайки го.

Изведнъж всичко, за което по - рано сте се притеснявали, вече не е важно.

Изведнъж вече не сте затворени в клетка.

Изведнъж миналото и бъдещето вече не са важни и дори не съществуват.

Изведнъж всички въпроси изчезват.

Изведнъж всичко, за което по – рано сте се безпокоили, е без никакво значение.

В това пространство, усещайки Аз Съм, позволявайки на холограмата, на бона да ви служи, вие изведнъж осъзнавате ”Аз съм творец”.

Изведнъж всичките проблеми на малкото човешко аз стават съвсем незначителни и вие се чудите, защо сте се борили. Чудите се, защо ви бяха нужни битките. Чудите се защо толкова често нещата ставаха точно както не ви се иска.

След това осъзнавате, че сте се опитвали да бъдете обекта, който се движи през времето и пространството. Подчинявали сте се на пространство – времето на бога, но стига вече. Сега то ще работи за вас.

В това осъзнаване, вие преоценявате всичко, което по ваше мнение е било важно или не. Вие разбирате, че всичко е възможно.

Вие сте в момента Сега. Върнали сте се в съзнание.

То е просто. То не е сложно. То не е линейно. То е Аз Съм.

Вдишайте дълбоко и усетете как Пространство – времето се движи през вас.

То протича през вас.

Тук има една голяма, голяма разлика. Когато осъзнаете, че бонът се движи през вас, тази холограма се движи през вас, когато го осъзнаете, гравитацията се променя.

В това е целия смисъл: гравитацията се променя.

В стария сценарии, където бяхте обект, движещ се през пространството, гравитацията беше много груба. Гравитацията беше дълбока и плътна, беше трудно да се измъкнеш от нея. Но променливата величина на гравитацията се променя, когато човек осъзнае, че е постоянен, а Пространство – времето се движи през него.

Елемента на гравитацията, който по – рано ви ограничаваше в мислите, в тялото ви, в мечтите и стремежите ви, във всичко; гравитацията, която караше тялото ви да остарява; гравитацията която ви задържаше в цикъла на инкарнациите – изведнъж се променя. Силата на гравитацията става различна.

Когато човек позволи или осъзнае, че Пространство – времето съществува, за да му служи, ефекта на гравитацията, привличането, задържащо всичко в реалността, изведнъж се променя.

И от това място ще започнем следващата ни среща.

Вдишайте дълбоко и ще ви помоля наистина да усетите сега – усетете през следващия месец – че Пространство – времето съществува, че ви служи. Усетете как протича то през вас. Спирайте се от време на време, сядайте – не говорим за медитация, говорим да усетите потока, да го усетите.

Можете буквално да го усетите във физическото си тяло, това може да е просто ново усещане, но усетете този поток. Усетете разликата: как преди се опитвахте да пробиете пътя си през Пространствено – времевия континуум, борехте се докато го правите, сражавахте се до изтощение – и как сега всичко се променя.

Това, с което се запознахме – е главната разлика между плоската Земя и кръглата Земя, разликата между старото разбиране, осъзнаване на пространство – времето и това, което е много по – реално.

Можете да спорите с физиците дни наред. Можете да използвате съществуващите формули и доказателства, за да докажете че това не е истина; или можете да си позволите да го усетите за себе си, да го живеете за себе си. Ето това е най – висшето доказателство.

Това не е философия. Това не е религия. Това не е Ню Ейдж. Просто така стоят нещата.

В живота си през следващите 30 дни наблюдавайте не само потока, но също и разликата в силата на привличането, в гравитационния ефект – и когато говоря за гравитаията, това означава умението да задържаш, да правиш реалността по – плътна – наблюдавайте как това се променя в живота ви.

Нека вдишаме веднъж много дълбоко, приятели мои. Току що направихме крачка напред, преминахме отвъд пределите.

Моля всички, които са тук, всички които слушат, моля, обсъждайте това в своите социални мрежи. Обсъждайте го помежду си. Но най – важното – по – важно от всички обсъждания, всички спорове, ”Адамус побърка ли се? Или аз се побърках?” – най – важното е да си позволите да усетите или преживеете това в живота си.

Ако нищо не стане, ако това за вас беше просто една приятна вечер в студиото, така да бъде. Завърнете се на плоската Земя. (смях) Или го усетете в живота си. Няма значение.

Нека вдишаме дълбоко. Предстои ни да ”продължаваме нататък” и това беше само началото.

Хайде да направим едно последно ”а-р-р-г-х” като Аргонавти.

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: А-а-р-р-г-х!

АДАМУС: И никога не забравяйте, че всичко е наред в цялото творение.

А-а-р-р-г-х-! Моя скъпа Шамбра, и а-а-р-г това съм аз. А-а-р-г! (аплодисменти)

  жаваме напред: Живот без прилагане на сила”

ШОУД 2 – АДАМУС СЕН – ЖЕРМЕН

Ченалинг чрез Джефри Хопи

Представен пред Аления Кръг на 3 октомври 2015 година

 https://www.crimsoncircle.com/

Превод: Росица Стоянова

Аз Съм това Което Съм, капитана на кралския кораб на ”Суверенността”(Адамус произнася съкращението HMS, което означава в превод ”Кораба на Нейно Величество”, на английски ”His Majesty’s Ship”.)

Ах! Скъпа Шамбра, скъпа Шамбра, поздрави, поздрави, поздрави. Днес тук има отличен екипаж! (Болшинството от публиката са облечени в пиратски костюми) Не миришете много добре (Адамус говори, като пират), но изглеждате прекрасно, всички сте се облекли подходящо за нашето пътешествие към новите земи, новите територии. Хм.

Нека вдишаме веднъж много дълбоко и да девойче, готов съм за кафето. (смях)

САНДРА: Къде?!

АДАМУС: Е, бих искал да ми бъде донесено, девойче!

ЕДИТ: О, боже!

АДАМУС: Да и ако не възразяваш ...

САНДРА: Аз, девойче.

АДАМУС: Да!Аррр! (той отпива) Арр! (още смях) Толкова е вкусно, колкото и миналия път. Нима няма да зарадвате пиратските ми уши с едно хубаво ”Аррр!”?

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: Аррргх!!

АДАМУС: Не изглежда като да сте готови да отплувате към непознати територии. Зарадвайте второто ми ухо с едно хубаво ”Аррргх!”

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: (по – силно) Аррргххх!!!

АДАМУС: Ах! Ето това исках да чуя. Исках да съм сигурен, че ще отплавам с аргонавти. (смях) С аргонавти, да. Чували сте за аргонавтите; те пътешествали до Луната. Аргонавтите пътешествали там, където пожелаят. Аррр! Арр! (някои се кискат)

И така, Шамбра, нека си поемем дълбоко въздух, защото днес ще се отправим на пътешествие. Сега сме в серията ”Продължаваме нататък”. Навярно тя погрешно се нарича така: трябваше да бъде ”Летим нататък”, да с тълпа аргонавти.

И така, какво имаме днес по план? Какъв е плана за днес? Пътешествие. Промяна. Промяната, това, което може би усещате вече от няколко дни – ”Нещо не е като преди, нещо се променя” – и сте абсолютно прави. Следвайте интуицията си. Следвайте познанието си. Не се опитвайте да ги блокирате с разума си, когато тялото или разума се чувстват някак неловко. Не блокирайте това. Поканете го, въплътете го, бъдете него, защото промените предстоят. Сериозни промени.

И за това сте тук. Именно заради това сте тук. Пионерите на съзнанието, пирати, духовните пирати потеглят към нови хоризонти, където малко или никой още не е стъпвал.

Ще имам нужда от дъската за рисуване, моля. Никой не стана веднага (Адамус се усмихва, никой не стана). Нека опитаме още веднъж. Нужна ми е дъска за рисуване. Да. Вижте, побегнаха.

Ето какво искам да направя днес, преди да се отправим на пътешествие, искам да направя кратък преглед, много кратък обзор. Това сте го чували много пъти и преди, но е важно отново да пренесем това в осъзнатостта, да го върнем в съзнанието.

Как си, скъпа?

ЛИНДА: Приповдигнато.

АДАМУС: Здрасти. Здравей и на теб. (на английски думата ”high” – означава ”на високо ниво, приповдигнато” и ”Hi” означава здравей, но звучат еднакво), как си?

ЛИНДА: Хм, добре.

АДАМУС: Добре.

ЛИНДА: Чувствам се приповдигнато от пиратското състезание.

АДАМУС: Ах, да. Да.

ЛИНДА: Да, да, съвършено разсейване и това е прекрасно.

АДАМУС: Добре.

Кратък Обзор

Съзнанието – това е всичко. Всичко. Точка. Тук няма никакви ”ако” или ”но”. Съзнание – това е началото и края. Всичко започва със съзнанието. Маркер? Добре. И както вече видяхте, рисувал съм толкова много пъти кръг с точка в центъра, който символизира съзнанието. Знам, че сте слушали това и преди, но постоянно го забравяте.

Това е ”Аз Съществувам”. А не ”Съществувам с нещо наоколо”.   В истинското ”Аз Съществувам” няма нищо. Няма дори тъмнина. Няма дори мрак. То даже не е тишина. То е нищо.

Няма ангели. Няма ме и мен. Няма минало. Няма бъдеще. Само вие - ”Аз Съществувам”. Когато попаднете в такова състояние, когато наистина, наистина го изпитате, всичко, което е човешко, което е толкова тривиално, изчезва, защото разбирате, че винаги сте съществували и винаги ще съществувате.

Ще промените природата на възприятията и изразяването си. Ще промените опита си. Ще промените знанието си за Аз Съм. Но ”Аз Съществувам” винаги ще бъде, винаги ще съществува. Това е основното. И този прост кръг с точка в средата, приятели мои в не толкова далечно бъдеще ще промени хода на човешката история. Този прост мъничък символ ще промени много в живота ви.

Предстоящи промени

Сега е известно много малко, ако изобщо е известно нещо за съзнанието и отношението му към самия живот. Учените не отчитат съзнанието, когато правят експериментите си, когато публикуват теориите си. Много малко от тях са засегнали темата за съзнанието.

В известна степен, привързаните към така наречените Ню Ейдж или духовните вече са се впуснали в него. Но до голяма степен те се отнасят към него с такава голяма доза макио, с която се отнасят към всичко останало – духовните наставници, ритуалите и тям подобни. Но този прост, малък символ е готов да промени начина по който човечеството получава опита си и това ще стане по време на вашия живот.

Не отдавна известен физик каза: ”Съзнанието няма място в науката, неговото място е при драконите, феите и еднорозите”. И той е прав. Той е абсолютно прав, тъй като науката предполага нещо линейно, нещо, което може да се повтори. Науката предполага формули. Науката представлява форма на ограничено съзнание.

Аз не съм против науката. Прекарах много, много години в миналите си животи, защитавайки науката във времена, когато имаше огромно количество суеверия, огромно количество контрол от страна на религиозни организации, които пренебрегваха фундаменталната наука. За това чрез организацията наречена Илюминати, състояща се от група учени, философи и математици, ние пренесохме на тази планета, това което в последствие ще стане научни методи, основани на факти, като част от определянето на същинската природа на реалността. Но науката, както и много други човешки начинания се  изгуби в собствената си игра на прилагане на сила, попадна в собствените си ограничения, стана много затворена, много ограничена и сега разглежда природата на реалността само през очите или от научна гледна точка, въпреки че има много повече от това.

Еднорозите съществуват, приятели мои. Може да не бягат по улиците на родните ви градове и села. Съществуват дракони и те са вътре във всеки от вас, а също така и отвън. Съществуват феи. Съществуват природни деви и елементали, които играят много важна роля в природата, за жизнената сила на тази планета. Те са реални, не могат да бъдат научно измерени, защото науката има много късоглед поглед върху нещата. Те разглеждат само линейната перспектива.

Така че този физик беше абсолютно прав за своето наблюдение, че съзнанието не принадлежи на науката. Но то е много реално и много важно и скоро науката ще започне да му обръща внимание, ще започне да отчита съзнанието като фактор.

Това ще ги озадачи, защото съзнанието не може да се измерва. В съзнанието няма енергия, както вече знаете от нашите обсъждания. Това ще ги озадачи, защото съзнанието не може да се види. Не може да се контролира и много често резултатите от новото съзнание са непредвидими. Те не се съгласуват с линейната наука, със съвременната наука.

С други думи, както знаете от нашите беседи за Новата енергия, Новата енергия не прилича на Старата енергия. Тя не е еднаква всеки път, когато се прилага към ситуация. Тя се променя всеки път по отношение на ситуацията. При сегашното си ниво на съзнание и науката, ако приложите формула към нещо, ще можете да я прилагате отново и отново, докато не прибавите и други фактори. С Новата Енергия не е така. Тя ще се променя всеки път, когато се използва.

За това науката не и обръща внимание. Тя ще озадачи науката. Но приятели мои, всеки от вас вече притежава познанието за съзнанието. И в близките няколко години по - конкретно, ще има големи, големи пробиви в науката, в технологиите и във физиката. Големи пробиви, такива, каквито планетата не е виждала от хиляда и повече години, пробиви подобни на откритието, че Земята не е плоска. Осъзнавате ли, че има хора, които все още вярват, че Земята е плоска? Ох, те са пренесли своето минало в Сега. Те искат да продължават и за напред да вярват в това. И в известен смисъл, ако разберете динамиката на съзнанието, ще разберете, че за тях това е истината.

Света е плосък и за това всичко, което те виждат ще потвърждава, че Земята е плоска. Можете да им дадете снимки от космоса, направени от космонавти, не от аргонавти, на тях ще има кръгъл диск и те ще настояват, както и преди, че тя е плоска. Те ще настояват, че диска е обърнат към тях ето така (дланта е обърната към публиката), а не така (дланта е обърната нагоре).

Но ще видите промени през следващите няколко години – отначало ще се разглеждат като странни теории, които постепенно ще стават все по – приемливи за масовата физика и наука – и това ще промени възприятието на тази планета и в крайна сметка ще промени начина по който тази планета работи, ще промени системите от вярвания, ще промени начина по който тази планета се снабдява с енергия.

Възниква важен въпрос, който ще обсъдим преди да се отправим на пътешествие. Бъдещите промени бихте могли да наречете квантови или магически, но това не е съвсем така. Само разума ... (голям декоративен паяк започва да се спуска от тавана; Адамус и публиката се смеят). Прекрасно разсейване. О, не искаш ли глътка кафе? (протяга чашата си към паяка) Махни си лапата! Да. Да. Имам приятели навсякъде. Благодаря. (обръща се към паяка), беше ми приятно да се видим. Да. Да. Върви да оплетеш още някоя паяжина. Благодаря.

Това на което се спрях в моя дълъг доклад за бъдещите промени, беше въпроса – много добре се връзва с клипа, който току – що изгледахте (Свобода, Фарел Уийлямс) – готова ли е планетата за това? Готова ли е планетата за квантова промяна във физиката, промяна, която ще разкъса на парчета много теории, съществуващи в момента?

Тези научни теории и практики, те предполагат – или предлагат – перспектива на реалността. Но тези, с чиято помощ са били създавани и тези, които продължават да работят върху тях, изследванията им, те са вложили доста в тях. Създадени са институти по физика, лаборатории и университети, след това продължават с изготвянето на продукция и товари; после това се просмуква в убежденията, започвайки от всички видове религиозни и духовни групи. Има огромни вложения в нещата такива, каквито са в момента и в действителност огромна съпротива към каквито и да било промени.

Промени – това е едно от нещата, които хората винаги чакат, но които много, много не искат. Те искат малки последователни подобрения в живота си. Но отчитайки възможността за големи промени, не знам дали наистина са готови за тях. Не знам дали планетата ще може да преглътне или издържи шока от някои от новите посоки на физиката, които вече се пръкват. Не знам дали това ще бъде причина за повишаване и еволюция на съзнанието или ще стане причина за войни и сражения и за по – големи разногласия. Разногласия на всички нива – академични, корпоративни, културни, между страните, навсякъде. Не знам дали наистина тази планета е готова. Това ще стане във всеки случай.

Ще ми бъде много интересно да наблюдавам как хората ще реагират и откликнат. Ще ми бъде интересно да наблюдавам, дали ще успеят тези, които до сега са влагали в сегашната ограничена наука и във всичко останало, да си намерят нов начин за препитание.

Мога да ви кажа точно сега, че физиката, която ще се прояви от начало като теории, а после като по – приемлива мисъл, ще раздруса религиите на планетата. Религиите не са се променяли от хиляди години и те имат голяма власт над хората; религиите, които в действителност не учат на нищо, което наистина се отнася за Духа, за своето Аз, душата. Така че това ще предизвика множество промени в тези области, които ще повлекат след себе си и всичко останало.

Тези промени предстоят, защото има хора – не много, но има хора като вас – хора, които притежават от достатъчно дълго време това знание, това вътрешно пробуждане. Знаете, че има още нещо. Може да поспорим, че вие просто искате да повярвате, че има още нещо. И това също е фактор. Но вие знаете, че има още нещо и то продължава да ви движи напред, въпреки трудностите, въпреки множеството трудни пътешествия в които сте попадали, въпреки всички проблеми в живота ви. В този момент вие знаете, че момента на промяната е наближил. Много е близо. Можете да го усетите. И става малко страшно, когато осъзнаете, че всичко ще се промени кардинално.

Вие сте тези, които вече в продължение на много животи, стотици хиляди години изучавахте съзнанието, независимо дали сте го наричали така или не. Някои от вас го наричаха ”нещото отвъд”, това е просто нещо различно. Някои от вас го наричаха фантазия, но това не е така. Не може да има такова понятие като фантазия или измислица. Всичко си има източник. Вашите мисли, вашите сънища – те не са просто измислици, вяра или фантазия. Те произлизат от някъде отвътре, от знанието, че има още нещо.

И това, което ще промени тази планета – това е съзнанието, осъзнатото съзнание. Някой може би в началото не го е наричал съзнание, може да са го наричали по други начини, но всичко се свежда до едно просто нещо – съзнанието.

Представете си за малко, че изведнъж се появяват няколко учени и физици, които започват да вземат под внимание съзнанието в научните и математическите си уравнения. Представете си, че някой е казал, че има нещо отвъд пределите на обикновените линейни изследвания и разработки; има нещо зад всичко това и това е – елемента съзнание. И когато започнат сериозно да го разглеждат, сериозно, както Айнщайн сериозно е разглеждал теорията за относителността – времето, пространството, гравитацията – сериозно ги е разглеждал, независимо как е изглеждала или това, което другите са говорели, той е знаел че има още нещо. Дълги години се е борил с нея и се е опитвал да я изложи във вид на проста формула, опитвал се е някак да я докаже. И от начало тя не е била посрещната с охкания и ахкания и приемане. Не, отхвърляли са теорията му, също както и болшинството от революционните и еволюционни концепции.

Но в близките няколко години тази промяна в съзнанието ще започне да се проявява и ще продължава все повече и повече и повече. Това ще промени разбирането за физиката и науката и в края на краищата ще доведе до промяна на живота на планетата. Всичко е толкова просто, колкото си източниците на енергия, източниците на горива; всичко започва с начина за разпределение на планетата, с разбирането от къде сме произлезли, от къде сте произлезли. Всичко е готово за промяна.

Не знам дали е готов за всичко това човека като цяло. Това прилича на въпроса ми от преди много години, готово ли е човечеството за свобода? И всички поклатиха глави: ”Да, свобода, свобода”. Но аз задавам този въпрос до ден днешен, защото свободата предполага отговорност. Свободата изисква огромна отговорност. Без отнемане или подхранване от другите. Без обвинения към другите. Това е колосално ниво на отговорност, която казва: ”Аз Съм. Аз – съм творец. Нищо не стои на пътя ми. Нищо не ме задържа от богатството, здравето или каквото и да било още”. Това е свободата. Това значи да сте творци, но също така изисква колосално ниво на отговорност, отговорност за себе си като творец.

Казвам ви всичко това, за да ви подготвя за мястото на което ще се отправим днес. Казвам ви всичко това, за да ви помогна наистина да заземите разбирането за това, какво е съзнание – то е всичко. Съзнанието привлича енергия. Съзнанието – това е което създава тази Вселена и всички останали вселени.

Това не е духовността. Разбирате ли, не е духовността. Определено не е Ню Ейдж, определено не са религиите, но това дори не е духовността, защото в мига в който започнете да добавяте духовни качества, попадате в системата от вярвания и богове и много други неща, които всъщност ограничават разбирането за съзнание.

Това изобщо не е наука и няма да стане. То все още не се отчита от физиката, но ще започне. Но това, което наричаме съзнание, това което сте и вие – това е всичко. То е всичко.

Ще бъде странно след 20, 30 години. Ще бъде странно за идните поколения, които ще си казват: ”Какво не им беше наред на хората от 19, 20, 21 век? Нямаха ни най – малка представа за съзнанието. Дори нямаше такава дума в речниците. Тоест думата я имаше, но никой не знаеше какво означава”. След няколко поколения те ще поглеждат назад и ще се дивят на това, че хората дори не са разбирали основите на съзнанието.

И отново, това не е духовност. Това не е Ню Ейдж. Това не е философия. Това е същината на всичко във Вселената, в мулти – вселената, навсякъде. Ето защо бях много категоричен с вас, когато говорих за опита ”Аз съществувам”, за разбирането на съзнанието и разбирането на разликата между съзнание и енергия. Чувате думите и започвате да разбирате, но въпреки това се опитвате да обедините двете понятия – съзнание и енергия – като едно и също, а това не е така.

След някои от неотдавнашните ни опити да се потопим в съзнанието, както скорошния мераб, когато се разхождахме из къщи и след това излязохме на улицата и в крайна сметка пуснахме всичко, намирайки се в нищото, някои от вас наистина започнаха да разбират. И това е като камбанка вътре във вас, това ”Аз съществувам”, това съзнание и то изчиства цялото макио. То срива всички  стари системи от убеждения. То измива това, което сте смятали за свои проблеми, трудности и всичко останало. Изведнъж вие разбирате ”Аз съществувам”. Смъртта няма значение. Роднините ви нямат значение. Работата ви няма значение. Когато казвам ”няма значение”, това означава, че вие сте полагали неимоверни усилия и концентрация върху тези неща. Те нямат значение.

С истинското съзнание всички тези неща си идват по местата. Живота става синхроничен. Всичко просто се случва и в основата на това стои съзнанието. Къде искате да се намира вашето съзнание?

На нашата среща миналия месец, аз ви казах, че има уред наречен iYammer ... (той взима малкото дистанционно в ръка) ... поради липса на по – добро устройство. Мисля, че малко се е свил (смях), но iYammer е станал по – малък. Ето какво става с технологиите, всичко става все по – малко. И така, имате iYammer. Какво ще правите с него? И знам, че озадачих някои от вас, казвайки ви да отидете отвъд рамките. Да отидете в другите сфери. В тези други сфери опита ще е различен от това, което сте изпитвали в човешкия си живот, но продължете нататък. Отваряйте се. Не се страхувайте.

Също така – е много важно, говорих ви за това преди седмица на срещата ни в Румъния, посветена на Мерлин – не очаквайте, че когато излезете навън, когато отидете отвъд, когато си позволите да бъдете осъзнати за своята осъзнатост, с други думи за Аз Съм, не очаквайте, че ще изтеглите със себе си и човешкия си аз.

Има очакване, за което съм говорил в групата, че ще минавате през стените. Всички си мислят, че това е много вълшебно – да минаваш през стени – и аз казах, да, безусловно, това е много лесно да се направи. Правете го, но не очаквайте че ще вземете със себе си плътта и костите си. Това е егоистично. Това е вашия егоистичен човешки аз.

Това е малко странно, това е парадокс, защото от една страна си казвате: ”О! Това е тяло. То старее. О, плът и кръв и всичко това е...”, но все пак искате да го вземете със себе си, минавайки през стените или разхождайки се из другите измерения. Защо? Това не сте вие. Това е концентрация върху себе си, малък и незрял човек. Това е нормално. Докато го разбирате, докато го осъзнавате като човешкото ”аз”, което от една страна казва, че искате магия, искате да пътешествате из други части на космоса, от друга страна ви казва, ”Добре, но аз настоявам, че моето тяло и моя мозък ще тръгнат с мен”. Не. Няма да дойдат. Всъщност не искате това. Вие наистина, наистина не го искате. Те ви ограничават.

Вие – това е Аз Съм. Вие – това е Аз Съществувам. Не мозъка. Не тялото. Нищо от това. Това не ви трябва. Само чистото съзнание.

Като противоположност или форма на това в което сте все още, в известна степен за повечето хора, то е ”мен”. Мен. От друга страна имате Аз Съм, великолепието, свободния, суверен творец Аз Съм. И след това имаме това мен, незрелия, егоистичен дребен човек. Това е добре. Не става дума да го елиминираме, говорим за отваряне на перспективата Аз Съм да може да преминава през стени. Не е нужно да взимате и тялото си. Направихме го в Румъния. Преминахме отвъд и се наблюдавахме от другата страна.

Но разберете приятели мои, когато използвате iYammer, когато отидете отвъд пределите на тялото и разума, това чувство на възприятие, начина по който възприемате ще се промени. Не очаквайте, че ще минавате през стени или ще пътешествате в другите измерения и ще имате очи и уши. А: това не ви е необходимо; Б: това е ограничение; В: това е толкова свързано с ”мен”, толкова ограничено с малкия човешки ”мен”.

Вие можете да пътешествате: можете да пътешествате в другите светове лесно, много лесно, като Аз Съм, но не очаквайте че ще виждате с очите си и че ще чувате с ушите си. Там има съвършено друг набор, така да го кажем от сетива, в другите сфери. Нужно е малко да се свикне. Но изведнъж, когато си позволите да използвате тези сетива, тези нефизически човешки сетива, изведнъж ще си спомните че това са вашите естествени сетива.

Очите – това е неестествен начин на възприемане на реалността. Наистина. Те ограничават. Трябва да можете да виждате всичко около вас или да възприемате всичко около себе си. Би трябвало да имате идеално зрение на каквото и да е разстояние, но очите всичко ограничават.

За това преди да се отправим на пътешествие, ви напомням, че вие сте Аз Съм; разпознайте ”мен”. Имате и Аз Съм и малкото ”мен”, егоистичния човек. Не го казвам пренебрежително. Не говоря за него негативно, но то съществува и обикновено се опитва да превземе контрола. То постоянно хленчи, постоянно се бунтува и постоянно изопачава. Вие се поддавате. В известен смисъл ставате жертва на малкото си ”мен”. Достатъчно. Стига. Стига. Нека бъдем зрели Аз Съм същества. Стига вече егоистичен мъничък човек, своеволно настояващ за своите банални дребни принципи. Вие сте – Аз Съм, така че започвайте да действате като Аз Съм. Добре.

И така, за да обобщим това, което направихме току що, не е много. Говорихме за съзнанието; това е много важно. Говорихме за промените, които ще станат, особено в следващите няколко години. Не самите промени, а началото на промените, откриването на това, какво е съзнание – това е основата на всичко, откриването му във физическите среди, а също и в научните.

Вие вече знаете. Нямате нужда да чакате да излезе по вестниците. Няма нужда да чакате началото на дебатите. Вие вече го знаете. Просто не знаете какво знаете. Не сте уверени в знанието си. В момента не знаете как да определите знанието си, но ви моля да се доверите на себе си, да го позволите, защото всичко ще се променя.

Пример

Искам сега да ви помоля, ако е възможно да раздадете по един лист хартия на всички присъстващи, включително и на мен (персонала раздава листи хартия). Само лист хартия, химикали и моливи не са нужни. Това е част от нашето днешно преживяване. Тези, които гледат вкъщи, вземете лист хартия. Какъвто и да е размер, това не е важно. Какъвто и да е цвят, това не е от значение. Задават толкова много въпроси: ”Колко голям? Какъв цвят? Ще трябва ли да пишем на него?” Все ми е едно, просто парче хартия. Чудесно. Благодаря.

Болшинството от вас знаят, как се прави това, но аз ще го направя до край и още веднъж ще го демонстрирам. Искам да направите самолетче от хартия. Сгънете го на две по цялата дължина (той показва). Вижда ли се? Ето какво беше преди и ето какво стана сега. Добре, това е първата крачка от създаването на хартиеното самолетче. Някои от вас са много опитни в сгъването на самолетчета. Просто го направете както знаете.

След това направете кучешки ушички в двата ъгъла, тоест сгънете този ъгъл и го пригладете; сгънете този ъгъл и го натиснете.

ЛИНДА: Охх!

АДАМУС: Добре. И така, получи се нещо такова.

Да, някой може наистина да пофантазира тук. Направихте хартиено самолетче, глупавата глава не дава мира на ръцете (Адамус се усмихва). Добре. От мен да мине. Добре. И така, започнахме от това и сега се получи ето това. Сега сгънете всичко още веднъж. Вижда ли се? Направете го за да се получи тази фигура. Добре, сега ще направим крилата, сгънете единия ъгъл в горната част и ще ви се получи едното крило. Добре. Направихте простичък хартиен самолет. Удивително, нали? Удивително е, това което правим тук в Аления Кръг. (някои се смеят)

САРТ: Невероятно.

АДАМУС: Невероятно. И аз ще се върна назад само за момент, за да кажа, че това което ще откриете, там на където сте се запътили, това, което ще откриете е Себе си, Аз Съм. Това ще бъде много трудно за ”мен”, за малкото ”мен” във вас. Има такава голяма разлика между двете. Ще чуете малкото ”мен” да крещи, да плаче, ”Мен, мен, мен, мен”,  а в същност наистина е ”Аз Съм. Аз Съм. Аз Съм”. Това е откритие.

Малкото ”мен” престава да крещи ”Мен”, защото най – на края започва да се чувства в безопасност. То в същност най – на края ще почувства че го признават. Човека, малкия човек, егоистичния човек изведнъж ще почувства, че го признават. Ще усети, че се грижат за него. Тогава ще усети свободата да получава опит от своето ”мен”, но без цялото пищене, без каквато и да било своеволна настойчивост. И така вие се придвижвате към откритието на собственото си Аз Съм.

И така, всички виждат хартиените самолетчета. Сега, моля ви станете и след миг ще ви помоля да ги хвърлите насам, а за тези които гледат зад камерите, ако можете хвърлете ги така, че да прелетят над камерите и така ще създадем красив ефект. И преди да ги хвърлим, Калдре и Линда ме помолиха да спазвам мерките за безопасност и така ще направя. Може да си сложите ръката над очите за всеки случай, ако към вас полети хартиено самолетче и не го забележите или си сложете защитни очила, ако сте от ”зубърите” (смях). Сложете си защитните очила, слънчевите очила или каквото и да е. Предпазете очите си; с останалата част от тялото ви всичко ще бъде наред. И на третия ”аргггх” – аррргх, арргх, арргх; арргх, арргх, арргх – нека пуснем хартиените самолетчета. Прикрийте си очите. Арргх. Арргх. Арргх! Да! (публиката пуска самолетчетата и крещи ”У – у –у!”)

Добре. Отлично! Добре, тук има много симпатични самолетчета. Весело беше нали? (публиката се съгласява)

Какъв беше смисъла? (някой казва ”Не знам!”) Просто отдавна не съм пускал хартиени самолетчета и си помислих, че ще бъде весело! (Адамус се смее, публиката също)

Нека продължим напред. Да преминем към следващата тема. Да преминем към темата на деня, заради която сме се събрали (публиката все още се смее и събира хартиите). Надявам се че тук долетя най – обикновена хартия, а не тоалетна. И моля ви, следващия път, когато правите така, просто свивайте пари и ги хвърляйте насам.

Природата на реалността

Искам да ви представя не теория, а всъщност реалността. Някой може да я нарече теория, но това е реалност. Искам да ви я представя.

Калдре леко нервничеше по повод на този ченалинг, защото всичко беше различно в сравнение с другите Шоудове, когато аз му разказвах по – от рано, а дори и когато го правех, го лъжех (някои се смеят), за да го разсея. Но този път говорих с него миналата нощ. Обясних му какво се готвим да направим, също така и за самолетчетата и той започна да нервничи по този повод. Аз – не, защото няма аз после да слушам оплакванията, а той.

Но искам да ви представя фундаментална базова концепция за реалността, която някой ще види, която ще застави някой да каже: ”Адамус съвсем се отнесе”, която ще накара някои отчаяно да спорят. Тя може да попадне в интернет. Може да бъде описана в научното съобщество и повечето учени безусловно ще се настроят против нея. Болшинството няма да я разберат и приемат. Но в близките пет или десет, петнадесет години – няма значение – ще има достатъчно изследвания, достатъчно разбиране, достатъчно квантови теории, за да започне да се говори: ”А! Разбрах. Разбрах.” И след това да започне да се прилага в основите на физиката и математиката и в другите научни начинания.

Ще има такива, които ще я чуят и почти нищо няма да разберат. Те ще си тръгнат от тук, ще си включат телевизорите вкъщи или мониторите и ще си кажат: ”Това беше интересно, но навярно то е в областта на научната фантастика” и това е нормално.

Не можете ли да разкарате от тук това лайно! (някои се смеят) Опитвам се да водя лекции тук. Някой ще махне ли това? Аз – съм Възнесен Майстор. Усещам че постоянно стъпвам по хартиени боклуци. Ще го дадете ли за рециклиране или ще го изхвърлите в кошчето за боклук? (хората стават за да съберат боклуците от самолетчетата)

ЛИНДА: Какъв беше смисъла в това? Какъв беше?!

АДАМУС: Разсейване! Абсолютно разсейване. Да. Следващия месец ще въртим хавайски обръчи. Защо не? (публиката възкликва ”Ооо!”)

Между другото, всеки път ...

ЕДИТ: Къде е тя? (Адамус прави пауза, докато Едит и Краш си разговарят)

АДАМУС: Искаш ли да споделиш нещо с всички останали? (смях)

ЕДИТ: Разбира се, с теб.

АДАМУС: Добре. С мен, добре.

ЕДИТ: Питах къде е червената кърпа на Дейвид, която носеше преди.

АДАМУС: Това е много важно. (още смях) По средата на едно от най – дълбоките изказвания, тя искала да знае – ето, с какво ми се налага да се сблъсквам – тя искала да знае – къде се е дянала червената кърпичка на Дейвид.

ЛИНДА: Коя ”тя”?

АДАМУС: Едит.

ЛИНДА: Благодаря.

АДАМУС: Точно по средата на разкриването на това, което ще се обсъжда и оспорва от физиците – не задължително това за което ще говорим тук, но понятията, които ще се оспорват и обсъждат – нещо, което ще промени света, което ще промени вашия свят и ние говорим за твоята ... къде ти е?

КРАШ: Това е много хубава кърпа. Тя всъщност ...

АДАМУС: Къде е кърпата? (някой вика ”Ура!!”, когато Дейвид вдига кърпичката) Би ли си я сложил, моля те?! Нека Едит се успокои. Тоест пфф! Едит, Едит, Дейвид толкова те привлича, Едит. (публиката възкликва ”Ооо!”)

Между другото всеки път, когато енергията се сгъстява и засяда – и вие можете да го усетите; не е нужно да мислите, просто усетете – всеки път, когато усещате, че напрежението расте, нещо става, въздуха става по – плътен – разсейвайте. Просто разсейвайте. Хората започват да мислят. Разсейвайте. След това ще се върнем по – свежи и наистина ще вникнем в същината и точно това направихме току що. Хартиените самолетчета, кърпата на Дейвид, каквото и да е, колана му, като на щангистите, каквото и да е (смях) – това е отвличане на вниманието.

И така, да се върнем към моите изказвания; някои ще ги оспорват, на други няма да им пука, други ще кажат, че сме сбирщина луди ню ейдж глупаци, което не е вярно. А при други, такива като вас ще се появи това ”Аха” и още едно ”аха” и така нататък и така нататък и точно за това сме тук.

Помнете, че на тази планета върху съзнанието влияе много малка група от хора, защото повечето хора не знаят какво е съзнание. Болшинството хора си мислят, че да си в съзнанието означава да си буден и да дишаш. Това е ограничено съзнание, а то е много, много по – велико. И така, ето го моя принос към информацията за природата на реалността. (Адамус прави пауза, после се смее)

САРТ: Порази ни! (публиката имитира барабанене)

АДАМУС: Вие не се движите през времето и пространството. Времето и пространството се движат през вас.

Абсолютно противоречие, абсолютно откровение, революция в сегашното мислене. Времето и пространството се движат  през вас точно сега; вие не се движите през тях.

Всъщност няма нито един обект, който наистина да се движи през времето и пространството. Сегашното мислене е, че обектите се придвижват през времето и пространството. И ние ще разглеждаме времето и пространството като нещо обединено. Ще ги наречем Пространство – време. И сегашното мислене е, че обектите се движат през Пространство – времето. Следователно скоростта с която обектът се движи ще определя самото време и пространство. И това фактически не е вярно.

В реалната физика, в квантовата физика това Пространство – време се движи през вас. Когато хвърлихте хартиените самолети, те останаха неподвижни. Времето и пространството се движеха. Ааа! Ааа! (публиката коментира нещо от рода на ”готино!” и ”да!”) Какво ще кажете за едно ”Аррргх!” Арггх! Арргх!

Така че у всички се създава възприятие за реалността, че съществува единно Пространство – време и че движението на обектите през Пространство – времето създава гравитацията. И това не е вярно. Всъщност има обект – вие, вашето съзнание, в момента е облечено в човешко тяло, а Пространство – времето се движи през него.

Разгледайте това от друга страна. Някои от вас знаят как изглеждат старите кино проектори. В тях има ролка с лента и тя се прехвърля към светлината, която пресича филма и се проектира на екрана. Така е и тук, когато знаем, че Пространство – времето се движи. Пространство – времето е като ... (той рисува) Да допуснем, че имаме проектор със светлина и през него преминава лентата. Проектора не се движи. Проектора не сканира лентата. Проестора и светлината са неподвижни; лентата се движи, преминава през тях, създавайки някъде там на екрана илюзията за движещи се картини. Но вие – съзнанието, светлината – всъщност не се движите.

”Хм” – ще си кажете вие. За това, когато аз движа ръцете на Калдре, вие си казвате: ”Нима това не е движение?” Всъщност не е. Всъщност не е. Това е възприятие за това, което е движение. Човек ще вярва, че ръката се движи, а всъщност се движи Пространство – времето. Хм. Хм.

За това в тази аналогия може да се каже, че лентата, която вече е преминала през ролката – това е миналото; лентата, която ще преминава през ролката и ще бъде осветявана от светлината – е бъдещето; а тук, кадъра който минава през зъбните колела и барабани и се осветява от светлината – това е момента Сега.

Така че може да се каже, че вие винаги сте в този момент Сега, но проблема е в това, че заради някакви стари разбирания за времето, пространството и физиката, всъщност вие се намирате тук (показва обектива на рисунката). Болшинството от хората оперират от тук, непосредствено в точката на проектирането. Те са тук (в бъдещето). Мислят си: ”О, какво ще стане, когато дойде следващия кадър?” и ”Ох! Това са ужасни неща!”, или иначе казано – се притесняват или страхуват от бъдещето. И са някъде там в ролката с лентата, която вече е преминала и си казват: ”О! Не трябваше да правя това и ще съжалявам за това и горкия аз, станах жертва на обстоятелствата”. Те не са тук. Те вече не са в точката на проектирането, в точката на съзнанието. За това им е много лесно да повярват, че се движат през времето и пространството. Но всъщност това не е така. Всъщност вие не се движите.

Това е много интересна концепция, но това е реалността. Пространство – времето сега се движи през вас и в процеса на това движение създавате гравитационния ефект. Когато използвам думата ”гравитация”, аз не говоря само за гравитацията на Нютон, когато нещо пада на земята. В този случай гравитацията – е привличаща сила. Тя притиска, компресира. Създава плътност. Когато времето и пространството се движат през вас, това създава гравитационен ефект и гравитацията е не само физическа. Тя влияе не само на вашето тяло, това е истинската гравитация, която задържа, улавя мисли и емоции.

Представете си за малко – вашите мисли и емоции, като физически обекти, които са завлечени от гравитацията. Заради това вие започвате да вярвате, че нещо, което е станало в миналото е реално, а това не е така. Не е така, както си го спомняте. Всичко е съвсем, съвсем различно, но гравитацията задържа всичко навътре.

Гравитацията задържа системата от вярвания –  личните ви системи от вярвания, културните системи от вярвания. Тя задържа религиозните системи от вярвания. Времето и пространството които сега се придвижват през хората, създават не само физическата реалност, която наричате триизменост, но също така карат хората да вярват, че това е единствената реалност; заради ефекта на гравитацията, хората казват: ”Това е всичко, което е. Света е плосък. Това е. Глупаво е да си мислите, че света може да е кръгъл. Хората в долната му част просто щяха да изпадат”. Гравитацията на времето и пространството задържа не само физическите обекти, но също и убежденията, мислите, ограниченията и всичко останало.

Просто е удивително как този гравитационен ефект задържа всичко заедно. Той съединява всичко. Съхранява единното цяло. Не позволява на нищо да се променя.

Гравитацията на времето и пространството помага да се създаде опит, така наречения плътен, истински опит. Тя ви помага да останете фокусирани върху очите, ушите и физическите усещания, а не върху знанието, че съществува много повече. Това е гравитацията – когато пространство – времето, активираното съзнание, активираното съзнание, се движи през вас, създавайки при това гравитация – задържа всичко заедно. И вие през цялото време се опитвате да се освободите от това. Вътрешното зрение ви казва: ”Това е нещо отвъд пределите на тази клетка, в която живея”. Но когато си мислите за това, когато се опитвате да го разберете, Пространство – времето се движи през вас по – бързо. Пространство – времето създава голям гравитационен ефект, който задържа факта, че вие сте в капан.

И това приятели мои, колкото и относително просто да изглежда на някои от вас е - много дълбоко. Ще го изпитате в живота си. Старата представа, когато обекта се движи през Пространство – времето, в сравнение с новото разбиране, че то се движи през вас. Това е фундаментална физика, но също така е истинската физика.

Болшинството възприемат всичко на обратно – това е времето (той рисува квадратна кутия), а те се движат през него (рисува линия, преминаваща през кутията). И те го пресмятат с часовниците си. Ще кажат: ”Да, това отне много време”. Болшинството хора мислят, че Пространство – времето е нещо определено, неоспоримо, практически неизменно, а това не е така. Това не е така.

Вашия живот на тази планета се управлява – до сега се управляваше от – Пространство – времето. Вие потънахте в него. Приехте Пространство – времето и това, че се движите през него. Вярвате, че се раждате, след това преживявате живота си и умирате, за това са ви отредени определен брой години и правите определени неща. Движите се през времето и пространството. Преминавате от днес в утре, през времето и пространството и това е толкова линейно. Но фактически не е така. Всъщност не времето определя вас, вашето движение, вашето минало, настояще и бъдеще. Това не се прави от времето. Реалността е следната – ето го съзнанието – той рисува кръг с точка; съществува съзнание, а пространство – времето се движи през вас, също така създавайки гравитацията, G, която задържа всичко.

Пространство – времето не е неизменно. То не е постоянна величина. То се променя. И то се променя от Дейвид (Макмастър) до Дейвид (Шемел). Въпреки че и двете имена са еднакви, те са различни. Вашето Пространство – време е различно от Пространство – времето на Дейвид. Всеки път, когато се движите има променливо Пространство – време, което преминаващо през вас, е различно от това на Дейвид. Пространство – времето преминаващо през теб Дейвид, определя твоите мисли, твоята система от вярвания, твоите физически действия и това ниво на съзнание, което позволяваш; това определя потока на движение на Пространство – времето през теб. И то е различно от твоя (друг Дейвид), защото мислите ти са различни, действията ти са различни.

Двата възникнали гравитационни ефекта се различават един от друг. И вие си мислите: ”Почакай, Адамус. Аз мислех, че Пространство – времето и гравитацията са неизменни”. Не. И когато успеете да пуснете това – този факт, че има сила или въздействие, което определят нивото ви на живот, гравитацията ви, жизнения ви поток; когато успеете да пуснете този факт, че някъде там има бог на времето, бог на Пространство – времето, което не е вярно, когато пуснете този факт, че има някаква сила извън вас самите – ще започнете да усещате свободата.

Ще започнете да преживявате това, защото то вече е тук. За това днес потегляме на пътешествие. Ще преживеете това и ще разказвате за него на хората. (някой възкликва”Не!”) и те ... (смее се) Намери се един мъдър човек. Тя казва ”Никога!” (смях) Но аз ви гарантирам, че ще го направите. Гарантирам ви, че ще имате такива преживявания – не знам дали ще е след седмица или месец, това не е важно – ще получите опит, който ще окаже дълбоко въздействие върху живота ви, който ще разклати системата ви от убеждения, който ще разклати всичко, което задържахте, особено старите емоции и ограничения. Ще имате един от тези моменти на ”точно така!”, ”аха” и ще забързате към улицата за да разкажете на хората, дори на съседите и приятелите ви, в опит да им помогнете да се измъкнат от Пространство – времето. Да, аха. Добре. Добре. И това няма значение. И ще осъзнаете тази дълбока красота.

Ще видите – когато се опитате да им разкажете за това – ще видите как пространство – времето преминава през тях. Ще видите как съзнанието им, мислите им и всичко останало създава поток и движение. Но това, което е по – важно – гравитацията, силата на привличане, която удържа всичко на мястото му.

Сега, вие казвате: ”Но един момент. Бяха проведени множество научни експерименти, гравитацията има определени свойства, които просто съществуват. Това е физиката на Земята. А сега ти Адамус, ни казваш, че Пространство – времето при всеки е различно? И няма едно, което да е по – голямо от другото? Всеки си има свое ниво на гравитация, която задържа всичко заедно, съхранява формата на реалността? И как е всъщност? Всеки си има свое Пространство – време или има един голям Пространство – времеви бог?”

Всичко е индивидуално. Съществува индивидуално Пространство – време, гравитация, създаване на съзнание и също така съществува (още нещо). Но се е стигнало до взаимно съгласие и консенсус относно гравитацията и Пространство – времето. Нещо като колективно Пространство – време.

Всъщност болшинството от хората с радост се отказват от своето суверенно Пространство – време и приемат Пространство – времето на бог. Те си мислят: ”Всичко е така устроено. Трябва да се съглася. Стрелките на часовника се движат в определен ритъм, обектите се движат с определена скорост, така е устроен света”. Следващия реквизит. Винаги трябва да си имам реквизит под ръка. (Адамус се подсмихва и донася червена топка) Болшинството от хората просто приемат факта, че ако хвърлят топката – добре я хвана – ако хвърлят ето тази топка, то тя просто се придвижва през времето и пространството, а времето и пространството са неизменни, защото когато хвърлите топката назад и тя има лесно определима скорост, траектория и тям подобни. И това е така. Това е истина, И в същото време при всеки тя е различна.

Когато се научите да разбирате смисъла на това, ще можете да ставате невидими. Вие просто излизате от времето. Съществувате както и преди. Имате физическо тяло. Имате си вашето Аз Съм. Но просто излизате от тяхното време. Вие просто се отделяте от променливата на масовото съзнание.

Това е удивително, защото е ... вълшебно – вие все още можете да ги виждате, можете да бъдете с тях, но те не ви виждат. Те няма да знаят, че вие сте там, ако сами не го пожелаете. Вие управлявате, владеете собственото си Пространство – време.

Какво е това Пространство – време? И колко е разпространено? Това ни води до множество интересни дискусии. Разбирате ли, сега тази топка не се движи (той подхвърля топката във въздуха и я улавя). Вашите хартиени самолетчета не се движат. Този паяк ... той се движи. (смях) Този паяк не се движи. Това е странно; отначало, ще изглежда неудобно. ”Какво имаш предвид? ... ” (паяка отново се спуска) Да, да. (смях) Нима отново те виждат. Ето дръж. (Адамус се прави, че му хвърля топка)

От начало ще ви изглежда странно, защото ще си мислите: ”Ами, не, очите ми казват, че топката се движи”. (някой казва, че това е ”възприятие”) Опитайте. Това е възприятие. Съвършено вярно. И това не е магически фокус. Това не е система от вярвания. Това е реалността.

Вижте как хвърлям топката и не бързайте; направете крачка в страни от старите убеждения, че ”че всички сме провесени в Пространство – времето”, в Пространство – времето на бога и наблюдавайте как хвърлям топката – хвърлям я нагоре – просто погледнете на нея от перспективата, че когато я хвърлям, се движи Пространство – времето. Движи се Пространство – времето. Топката в действителност е неподвижена, а се движи Пространство – времето. То се променя, съгласувайки се със съзнанието, което е решило да подхвърли топката. То се променя, съгласувайки се с желанието да хвърли и хване топката. Топката, Калдре, вие – в действителност сте неподвижни.

От начало това е странно. Хм-м-м-м. От начало е странно, но изведнъж, когато му позволите да спре –м-м-м-м, му позволите да спре – започвате да виждате и възприемате по друг начин. И изведнъж, скоро ще си кажете: ”Сега разбирам. Разбирам”. Това е квантова промяна и живота изведнъж става игра, защото вие осъзнавате, че Пространство – времето, този континуум, за който толкова често говорят, всъщност не се управлява от вас. Той ви служи и тук има голяма разлика.

 В момента убеждение, подобно на това за ”Плоската Земя”, е че Пространство – времето е постоянно, относително постоянно. Настоящото убеждение е, че вие сте в Пространство – времето. Това прилича на тигър в клетка, но с една отворена врата – тигъра седи в клетката и си мисли: ”Затворен съм тук. Ето я моята реалност. Ето къде съществувам”. Проклетата врата е отворена също и за всеки от вас.

Пространство – времето се движи през вас. Вие - сте постоянни. Вие – сте съзнанието. Това е съвършено.

Бон

Какво е Пространство – времето? Това е интересен въпрос и на какво разстояние се простира? Има ли по – добро название, което да използваме за пространство – времето, защото това е доста ограничен термин. Думата, която използваме за Пространство – време – не искаш ли да я запишеш Линда? Защото Калдре има ужасен почерк.

Това е много проста дума. Моля ви да я усетите за малко. Не мислете за нея твърде много, това е много проста дума: бон. Б-о-н, бон, Б-о-н.

ЛИНДА: Една дума ли е?

АДАМУС: Една ... (той спира и прави гримаса, смях в залата)

ЛИНДА: Това една дума ли е!?

АДАМУС: Еми, ти можеш да направиш и две Би –он. (Латинската буква ”B” се чете ”Би”, и тогава произнасяйки думата ”Be – on”, ще звучи по същия начин както и думата ”beyond”, което се превежда ”отвъд”). Никога до преди не ми беше хрумвало. Виждате ли колко е талантлива? Тя го възприема като две думи. Не, това е бон.

ЕЛИЗАБЕТ: Отвъд пределите, ”би – онд”?

АДАМУС: Не, бон. Б-о-н, бон. Мисля, че може да бъде Би-он. Би-он. Но е бон. Бон прилича на холограма, на материя, но не на физическа материя, това е като холограма, която присъства навсякъде, където и да отиде съзнанието.

Това е начина по който съзнанието се възприема и чувства. Това е холограма, която съзнанието може да види, да усети, да преживее на практика – не да я види с очи, а да я усети, почувства – да познае себе си. Това е основата на всичко в творението. Това е субстанция. Никак не може да се измери от съвременната наука.

Учените всъщност ... те дори не знаят за нея. Но за да ви помогна да разберете това – в основата се намира бонът, а той създава това, което вашите учени познават като – плазма. Плазма. Не тази плазма, която е в кръвта, а тази субстанция, която ... разбирате ли,  плазмата – това е най – разпространената субстанция във вселената? Но много, много малко говорят за нея или знаят за нея.

Черната дупка, по същество – тук Калдре започва да нервничи, защото няма никакво отношение към физиката – но черната дупка по същество – това е много, много, много сгъстена плазма. От плазмата се появяват йоните, неутроните, протоните, атомите и всичко останало. Но бонът лежи в самата основа. Може да се каже, че бона – това е Пространство – времето, но е повече от пространство – времето, което вие познавате като хора; и времето и пространството са линейни.

Бон – това е като сцена за съзнанието, на която то може да играе. Бона или Пространство – времето съществуват във всички реалности. Вие си имате свое Пространство – време. Така и трябва да бъде. Но то е бон. То не е време, като часовете и не е пространство като размерите. То е просто параметър, променлива, която съществува, за да служи на съзнанието, защото съзнанието – това не е енергия. Съзнанието не принадлежи на физическата реалност.

Съзнанието иска да има нещо като основа, за да усети себе си. Вашия велик опит тук, на Земята е основан на Пространство – времето. То ви позволява да правите всичко, което правите – време, пространство и гравитация. Бона съществува навсякъде, където пътешества съзнанието и получава опит. Той се променя от измерение в измерение, но остава основен елемент. В известен смисъл може да се каже, че формата на Пространство – времето съществува във всички измерения, но не задължително в такъв вид, в какъвто е тук.

Формата на гравитацията или всмукването или привличането съществуват във всички измерения, но с различни характеристики в сравнение с тези тук при вас.

Но позволете ми да се върна към главната тема. Темата на днешната ни среща – времето и пространството, бон, се движи през вас. Той ви служи. Не вие – не вие - служите на Пространство – времето. Те ви служат.

Въпрос? Ако не възразяваш да вземеш микрофона, за да може всички във вселената да те чуят. И така, малък въпрос и ще отговарям на въпроси до някъде, защото ще възникнат много въпроси.

МЕРИ СЮ: Тогава се получава, че енергията – не е нищо повече от възприятие?

АДАМУС: Енергията – това е възприятие, но много, много реално. Енергията – това е формата на бона, която ви служи. Може да се каже – и отново тук може да възникне объркване – но може да се каже, че бона – е това, което някои наричат Единно Енергийно Поле. Но тук има известно недоразбиране.

Тук и навсякъде съществува Полето, резервоара на енергийния потенциал, който се намира в абсолютно неутрално състояние. Той не носи положителен или отрицателен заряд. Той чака, докато съзнанието го активира. Той чака, за да може после да се превърне в активна енергия – положителна или отрицателна. Той чака, да стане плазма. Той чака активация, за да може в крайна сметка да се превърне в атоми, молекули и всичко останало във вашата реалност, което става достъпно благодарение на гравитацията. Гравитацията повтарям – това е времето и пространството.

Позволете ми да ви демонстрирам нещо, докато разговаряме. Елемента на Пространство – времето прилича на фуния или за тези които знаят какво е тръбата на Вентури, занимаваща се с динамиката на флуидите. (Адамус рисува на дъската и коментира) По принцип, това е съд през който протича течност и този съд в една точка се свива и след това отново се разширява. И когато през този съд протича течност се създава налягане. Тук имаме време и пространство. Това се нарича тръбата на Вентури. Тя се прилага за течности, но може да се използва и за други неща. Когато течността стигне до тук, където тръбата се свива, какво става? (някой отговаря ”Тя се ускорява”) течността се ускорява. Съвършено вярно. Тук има умни хора. Какво още става? (някой отговаря ”движат се по – бързо”) Тя се движи по – бързо. Е, тя се ускорява, движи се по – бързо – това е едно и също. (смях) Близо сте. Тя се движи по – бързо. Налягането е по – високо и течността придобива повече енергия, по – голям енергиен потенциал, може да се каже, предизвикан от налягането и скоростта. Но ако погледнем по – дълбоко, ще се получи че във вътрешността на същата тази течност, когато преминава през тръбата на Вентури, се появява повече енергия, не само заради скоростта и налягането, сега тя е някак активирана. Тя се активира.

Пространство – времето работи по подобен начин. В известен смисъл, то е като тръба и тук то се движи с различна скорост и придобива различен потенциал за привличане на енергия в сравнение с там. (Адамус показва участъците където тръбата се свива и разширява)

И така, какво става тук? (в тесния участък) Това е момента Сега. Тогава тук (преди стеснението) е миналото, а тук (след стеснението) е бъдещето. Имаме минало, Сега и бъдеще. И това е един от основните принципи за движението на Пространство – времето през вас.

Ако вие в присъствието си, ако осъзнавате – не времето, а осъзнавате себе си, осъзнавате своята осъзнатост, ”Аз Съществувам” – потока на Пространство – времето ще се движи по различен начин. Но не е задължително да е бързо. Започвате да разбирате, че всъщност изглежда, че то се забавя. В действителност не е така. Забавя се всичко останало, но се възприема сякаш се случва забавяне на Пространство – времето.

Когато се намирате в момента Сега, потока на Пространство – времето става по – хармоничен, по – съгласуван, служи ви по – добре, от когато сте в миналото или в бъдещето. Това е физическата причина за това да сте в Сега. Това не е просто някаква илюзия, а оказва огромно влияние върху вас. Върху вас.

Нека за момент да се върнем към основния принцип. Къде ми е топката? Да. Всъщност топката не се движи. Странно е, но е така. Движи се Пространство – времето. И когато подхвърлям топката във въздуха, Пространство – времето се движи и създава гравитация, привличаща сила, която задържа физическата материя, емоционалната материя, материята на убежденията и създава реалността. Това е великолепно; това, което се случва за вас, като съзнание – това е прекрасна възможност. Тъй като съзнанието няма ръце, крака, разум или очи, за това всичко се случва като резултат от работата на вашето съзнание – това наистина е потресаващо! Това е потресаващо.

И когато се научите да излизате от Пространство – времето на масовото съзнание и да влизате в своето собствено Пространство – време, когато разберете, че вече не зависите от пространство – времето на бог, че вие наистина сте суверенно същество, притежаващо свой собствен бон, своя собствена плазма, че имате от всичко свое собствено, тогава ще бъдете свободни. Интересно. Интересно. Интересно.

Сега, ми се иска да престанем да говорим за това и да започнем да го чувстваме. И ще направя една бележка под линия, като кажа, че някои от вас наистина се чувстваха странно през последните няколко дни, имаха странни сънища и ми се струва, че дори преди тази среща, някой говореше за изкривяване на времето. Струва ми се, че в някой от разговорите тук се спомена: ” Последните няколко дни има нещо странно, нали?” Безусловно. Безусловно.

Съня

Ако Калдре не възразява ще ви разкажа съня, който му се присъни миналата нощ. Той не възразява. Сега дори не мога да го открия. Как може да възрази? (смях) Той спи.

В този сън – ще ви го разкажа сега – в този сън той с група от хора, може би с вас, бягаше преследван и разбира се те намериха убежище на сметището – в голямо промишлено депо. Те се скриха там и видяха, че към тях по релсите с голяма скорост се приближава влак – и той просто спря. Без да намалява скоростта си. Той просто спря, без обичайния ефект, когато влака намалява. Той просто спря и се вцепени.

Първо, добър пример се явява преследването. Преследват ви, защото си мислят, че сте се побъркали и не ви оставят на мира: ”Какво става с тези хора?” Знаете, когато се отскубвате от някакви стари парадигми, винаги ще има такива, на които това няма да се харесва. Те ще кажат: ”Ти си измисляш. Това е безсмислено. Това е глупаво. Докажи от научна гледна точка.” И тук се връщам към изказването на съвременния ви физик, че мястото на съзнанието не е в науката. То принадлежи на сферите на еднорозите, феите и тям подобните – и това е истина, до известна степен.

Вие правите скок в съзнанието и ще има много хора, на които това няма да се хареса, те ще кажат: ”Всичко това са измислици. Докажи ги”. Вие не сте длъжни да доказвате. Не сте длъжни да доказвате нищо, защото вие не се опитвате да ги промените, вие използвате себе си за тази цел. Вие не сте длъжни нищичко да доказвате.

И така, влака просто спира, без да намали скоростта си – и точно така ще бъде за в бъдеще. Това също символизира инерцията в живота ви, такива житейски влакове – които следват линейните пътища и влачат след себе си огромни товари: емоционални, исторически или още нещо – те пътуват по релсите – щрак! – но изведнъж биват спрени от разбирането, че Пространство – времето се движи през вас. Това просто ги спира.

Влака изведнъж спира, но какво става после? Група войници изскачат от влака и започват да преследват Калдре и всички, които бяха с него. О не! Войниците ви гонят. Те и за напред ще се опитват да ви дискердитират, да ви обясняват че сте луди, да ви казват, че трябва да отидете в психиатрия, че трябва да се опитате да станете нормални. Но това е невъзможно.

Те ще продължават преследването – и това разбира се символизира другите хора, които не са съгласни с вас и това няма значение. Те се приближават все по – близо до вас и Калдре изведнъж извиква на всички: ”Времето не съществува. Станете невидими”. Някои веднага го чуват, въпреки че все още присъстват физически, все още са в този момент – не са отишли никъде другаде, не са трансформирали тялото си в светлинен лъч и не са излетели в друга галактика – те просто излизат от времевия континуум на масовото съзнание. Това е всичко! Толкова е просто, както да кажеш: ”Аз избирам”. Без усилие. Без борба. ”Аз излизам от времевия континуум на масовото съзнание” и отивам в моя собствен.

В това е цялата красота. Вие можете да го правите така или иначе. Можете да бъдете и тези и другите едновременно, тези и другите – това няма значение. Щом разберете огъването на пространство – времето, на бона, няма да се безпокоите вече за това.

Някои разбира се не го чуха. Те бяха изпълнени със страх и паника от преследващите ги войници и ги хванаха.

В следващия момент Калдре е зад волана на стар автомобил, без идея защо точно стар, пътува по шосето и се опитва да намери тези, които бяха хванати. Той стига до предполагаемото място и вижда че всички са там – веселят се (смях), имат голям празник, пият хубаво вино, не от кутии, а бутилирано, пият хубаво вино. Същината е в това, че всъщност всички празнуват и никой не е затворен в затвор. В края на краищата всички празнуват и всички казвате: ”Направихме го. Успяхме”. Никога не сте били залавяни, никога не сте били осъждани за нищо. Това е просто голямо празненство на края. Това е символ, ако разгледате живота си, през цялото време преминавате през трудности. Преминавате през трудни моменти, но на края е – свободата. Свобода.

Пространство – времето се движи през всеки обект. Всеки обект. През вашето куче, ако имате такова – то се движи през него, благодарение на вас. То се движи през стените. Не само през вас, но и през всичко. Потока от времето и пространството, потока на бона – ви служи точно сега, ако го изберете.

Да, все още съществува Пространство – времето на масовото съзнание. Можете да бъдете в него, можете да бъдете извън него. Можете да бъдете и там и там едновременно. Това е свобода.

Нека ... ( той отново хвърля топката) Тя не се движи, движи се Пространство – времето. Странно.

Преживяване на пространство – времето

Сега ми се искаше наистина да го усетите. За това нека да приглушим светлината, да включим приятна Пространствено - времева музика.

Между другото използвам терминология позната за повечето от слушателите. (музиката започва) Не е задължително да наричате всичко с точните научни термини и аз го правя нарочно, за по – добро общо разбиране. Не разделяйте думите на части, а ги разглеждайте като общо понятие на реалността. Вижте общата картина.

Вижте на къде се движим в тази серия ”Продължаваме нататък”. Излизаме отвъд пределите – дори отвъд пределите – на тези стари, стари ограничени времена и пространства.

Нека изключим светлината. (Едит иска да зададе въпрос) Задръжте въпросите за себе си.

”Аз съществувам”, Едит. ”Аз Съществувам”. Кажи си това. Ш – шшт, ш-шшт, ш - шт.

Между другото, това наистина дразни. ”О! Имам толкова въпроси”. Не, няма ги. Ти вече знаеш отговора, Едит. Всички вие вече знаете отговора.

Между другото, когато имате въпроси относно живота си, за каквото и да е, има добър начин – позволете си да получите отговора. Той вече е тук. В това е цялата красота. Той вече е тук.

Но ако малкото човешко аз погрешно настоява: ”Трябва да знам, трябва да знам”, ще се оказвате постоянно извън себе си. Вие вече знаете. Истина е.

Нека вдишаме дълбоко.

Ще ви помоля да останете неподвижни. Можете леко да се раздвижите или да се почешете, но като цяло останете неподвижни.

И бих искал да усетите – наистина да усетите – как времето и пространството сега се движат през вас. Вие сте неизменни. Вашето съзнание е неизменно. Вашето съзнание е неизменно. То винаги е тук. То винаги, винаги, винаги, винаги е в момента Сега. Съзнанието не може да бъде отвъд пределите на Сега.

Вие сте неизменни.

Вие сте тази светлина, светлината на проектора, за който ви говорих.

Моля ви просто си позволете да отидете отвъд пределите на ума и дори отвъд пределите на това, което наричате рационално мислене, позволете си да усетите, как пространство – времето се движи през вас ... движи се през вас.

Пространство – времето също така преминава през музиката. Всъщност музиката не се движи през пространство – времето.

Заслушайте се за миг. Заслушайте се.

(пауза)

Приятно е да си мислите, че музиката е в пространството. В нея има елемент на времето – такт, ритъм, а също и определено количество минути. Приятно е да си мислите, че музиката е в пространство – времето, но променете за момент перспективата си.

В действителност Пространство – времето се движи през музиката.

Какво е музиката? Тя е творение на съзнанието. Това е когато съзнателния творец обединява поредица, поради липса на по –  подходяща дума от вибрации, импулси. И точно сега тази музика не се движи, движи се Пространство – времето.

Заслушайте се от друга перспектива.

(дълга пауза)

Когато съзнанието присъства, музиката се активира. Иначе няма нищо. Но когато съзнанието присъства в момента Сега, възприема музиката, тя се активира. И това, което слушате – всъщност е потока на Пространство – времето.

Вашето съзнание го осъзнава. Разбира се, ушите ви слушат. Но по – важно от всичко е - че си позволявате да се отворите, да бъдете в позволение.

Някой ще каже: ”Това е цифров запис”. Не. Това са времето и пространството движещи се през структурата на творението, предизвиквайки резонанс, който се възприема като музика.

Вдишайте дълбоко и слушайте. Сякаш реката на Пространство – времето протича.

(пауза)

Вие сте съзнателни същества и това съзнание активира енергията.

Вие творите, защото сте съзнателни и тези творения активират енергиите. Енергиите извикват този елемент Пространство – време или това, което предпочитам да наричам бон и реката потича. Реката се движи. Тази прекрасна река на живота сега тече през вас.

Вашето сърце не се движи. О, съществува възприятие, че това е така, но в същност се движи пространство – времето. Вие сте неподвижни.

Когато подхвърлих топката, всъщност се изкриви, промени се само пространство – времето. Топката в известен смисъл има своето пространство – време, което създава гравитация, възприемана през човешките очи, на които им се струва, че топката се движи. Но погледнете я сега, усетете какво става всъщност – движи се пространство – времето.

(пауза)

Когато сте зад волана, вашия автомобил всъщност не се движи, движи се пространство – времето – вашето собствено пространство – време, неразривно свързано с пространство – времето на масовото съзнание, но автомобила не се движи. И всъщност и вие не се движите. Движи се материята, холограмата и тя ви служи.

(пауза)

Усетете сега. Усетете сега тази холограма на живота, бона, пространство – времето, което се движи през вас, през мислите ви, през тялото ви. То ви служи, приятели мои.

(пауза)

Когато сте така неподвижни, когато физическите движения не са толкова много и потока на мислите е по – малък от обичайното, когато сте така неподвижни, скоростта или динамиката на това движение през вас се променя. Може да се каже, че потока се подобрява. Не е задължително да стане по – бърз и бавен, просто променя резонанса, друга динамика.

Пространство – времето се движи по много по – различен начин, когато не успявате да си свършите работата, когато се паникьосате, когато си мислите, че закъснявате за среща, безпокоите се за това, какво ще каже началника ви, вълнувате се какво ще си помислят, когато закъснявате за среща, особено когато знаете че не сте подготвени. И след това започвате да си мислите за всички други случаи, в които сте закъснявали. Виждате ли – сега се намирате в миналото и бъдещето. И тогава пространство – времето реагира по друг начин.

Когато сте в такова хармонично състояние, то действа съвсем, съвсем по друг начин. То все още ви служи. То не се опитва да работи против вас. То просто се държи по друг начин, по друг начин откликва на съзнанието ви.

И Майстора разбира, че може да бъде квантов бон, пространство – време, тази холограма; той може да заповядва на холограмата да му служи.

Изведнъж времето започва да се разширява.

Изведнъж историята започва да се променя.

Изведнъж Майстора се оказва в момента Сега.

Изведнъж всичко, което е било вече няма значение.

Изведнъж проблемите на малкото човешко аз са несъществени. Драмата вече не съществува. Борбата с живота вече не съществува.

Изведнъж Майстора намирайки се в момента Сега, осъзнава, че Пространство – времето откликва, тази холограма откликва на неговото съзнание – не на неговите мисли, а на съзнанието му – изведнъж нивото на паниката и безпокойството стават все по – ниски и по – ниски. Резонанса, свободата, които чувства в себе си и способността да позволява на холограмата да му служи – всичко изведнъж се променя.

Изведнъж той излиза от старото време и старото пространство. Изведнъж той се оказва в своето собствено. Той може да съществува успоредно с другите. Може да съществува с масовото съзнание. Но изведнъж действа – вие действате – в своето собствено Пространство – време, избирайки го и позволявайки го.

Изведнъж всичко, за което по - рано сте се притеснявали, вече не е важно.

Изведнъж вече не сте затворени в клетка.

Изведнъж миналото и бъдещето вече не са важни и дори не съществуват.

Изведнъж всички въпроси изчезват.

Изведнъж всичко, за което по – рано сте се безпокоили, е без никакво значение.

В това пространство, усещайки Аз Съм, позволявайки на холограмата, на бона да ви служи, вие изведнъж осъзнавате ”Аз съм творец”.

Изведнъж всичките проблеми на малкото човешко аз стават съвсем незначителни и вие се чудите, защо сте се борили. Чудите се, защо ви бяха нужни битките. Чудите се защо толкова често нещата ставаха точно както не ви се иска.

След това осъзнавате, че сте се опитвали да бъдете обекта, който се движи през времето и пространството. Подчинявали сте се на пространство – времето на бога, но стига вече. Сега то ще работи за вас.

В това осъзнаване, вие преоценявате всичко, което по ваше мнение е било важно или не. Вие разбирате, че всичко е възможно.

Вие сте в момента Сега. Върнали сте се в съзнание.

То е просто. То не е сложно. То не е линейно. То е Аз Съм.

Вдишайте дълбоко и усетете как Пространство – времето се движи през вас.

То протича през вас.

Тук има една голяма, голяма разлика. Когато осъзнаете, че бонът се движи през вас, тази холограма се движи през вас, когато го осъзнаете, гравитацията се променя.

В това е целия смисъл: гравитацията се променя.

В стария сценарии, където бяхте обект, движещ се през пространството, гравитацията беше много груба. Гравитацията беше дълбока и плътна, беше трудно да се измъкнеш от нея. Но променливата величина на гравитацията се променя, когато човек осъзнае, че е постоянен, а Пространство – времето се движи през него.

Елемента на гравитацията, който по – рано ви ограничаваше в мислите, в тялото ви, в мечтите и стремежите ви, във всичко; гравитацията, която караше тялото ви да остарява; гравитацията която ви задържаше в цикъла на инкарнациите – изведнъж се променя. Силата на гравитацията става различна.

Когато човек позволи или осъзнае, че Пространство – времето съществува, за да му служи, ефекта на гравитацията, привличането, задържащо всичко в реалността, изведнъж се променя.

И от това място ще започнем следващата ни среща.

Вдишайте дълбоко и ще ви помоля наистина да усетите сега – усетете през следващия месец – че Пространство – времето съществува, че ви служи. Усетете как протича то през вас. Спирайте се от време на време, сядайте – не говорим за медитация, говорим да усетите потока, да го усетите.

Можете буквално да го усетите във физическото си тяло, това може да е просто ново усещане, но усетете този поток. Усетете разликата: как преди се опитвахте да пробиете пътя си през Пространствено – времевия континуум, борехте се докато го правите, сражавахте се до изтощение – и как сега всичко се променя.

Това, с което се запознахме – е главната разлика между плоската Земя и кръглата Земя, разликата между старото разбиране, осъзнаване на пространство – времето и това, което е много по – реално.

Можете да спорите с физиците дни наред. Можете да използвате съществуващите формули и доказателства, за да докажете че това не е истина; или можете да си позволите да го усетите за себе си, да го живеете за себе си. Ето това е най – висшето доказателство.

Това не е философия. Това не е религия. Това не е Ню Ейдж. Просто така стоят нещата.

В живота си през следващите 30 дни наблюдавайте не само потока, но също и разликата в силата на привличането, в гравитационния ефект – и когато говоря за гравитаията, това означава умението да задържаш, да правиш реалността по – плътна – наблюдавайте как това се променя в живота ви.

Нека вдишаме веднъж много дълбоко, приятели мои. Току що направихме крачка напред, преминахме отвъд пределите.

Моля всички, които са тук, всички които слушат, моля, обсъждайте това в своите социални мрежи. Обсъждайте го помежду си. Но най – важното – по – важно от всички обсъждания, всички спорове, ”Адамус побърка ли се? Или аз се побърках?” – най – важното е да си позволите да усетите или преживеете това в живота си.

Ако нищо не стане, ако това за вас беше просто една приятна вечер в студиото, така да бъде. Завърнете се на плоската Земя. (смях) Или го усетете в живота си. Няма значение.

Нека вдишаме дълбоко. Предстои ни да ”продължаваме нататък” и това беше само началото.

Хайде да направим едно последно ”а-р-р-г-х” като Аргонавти.

АДАМУС И ПУБЛИКАТА: А-а-р-р-г-х!

АДАМУС: И никога не забравяйте, че всичко е наред в цялото творение.

А-а-р-р-г-х-! Моя скъпа Шамбра, и а-а-р-г това съм аз. А-а-р-г! (аплодисменти)